Вече е официално: и в България медиите носят отговорност за форумите си

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация

 

Одобрена е жалба на АЕЖ-България към Комисията по журналистическа етика

www.aej-bulgaria.org I16.04.2015

Комисията по журналистическа етика обяви жалбата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) за нарушения на Етичния кодекс на българските медии в публикациите на агенция „Фокус“ и електронното издание на „24 часа“ от 20 януари тази година за основателна.

АЕЖ-България реагира срещу публикуването от двете медии на снимки на прегазен от трамвай човек, в инцидент на бул. „Ситянково“, с аргумент, че въпросните изображения биха могли да увредят както личното достойнство на пострадалия, така и да бъдат допълнителен шок за близките му.

Според решението на Комисията от 23 февруари, 2015 г. публикуването на кадър в близък план на пострадалия определено противоречи на етичния стандарт „няма да засилваме мъката на хората, попаднали в  беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.“ Често медиите се явяват първият източник на информация  за  близките на участниците в инциденти. „Подобни снимки, като публикуваната от агенция „Фокус“ и електронното издание на в-к  „24  часа“, биха могли да травмират още повече близките на пострадалите“, се посочва в разпространения от Комисията документ.

Съгласно процедурата за разглеждане на жалби от Комисията двете медии са изпратили ответни становища по казуса. Агенция ‚“Фокус“ посочва, че информацията е била публикувана след потвърждение от МВР, а придружаващите снимки са били изпратени от читател. Те са били публикувани в специална галерия, като на следващия ден са премахнати, а информациите на се придружени със „сензационно“ заглавие, което да цели шок.

Изпратен е и писмен отговор от главния редактор на в-к „24 часа“ г-н Борислав Зюмбюлев, в който той отхвърля твърдението за нарушаване на Етичния кодекс на българските медии. Той пише, че снимките на пострадалите „са публикувани по начин, при който лицата на пострадалите не могат да бъдат разпознати“. Според него случаят е от голям обществен интерес, а именно „неправилно работещите светофари, които вероятно са една от причините за трагичната случка, ще бъдат поправени и това би предпазило други хора от подобни инциденти.

Комисията обаче не приема твърдението, че публикуването точно на тази снимка е било в обществен интерес и е довело до журналистическо разследване за сигурността по улиците. Спазването на Етичния кодекс на българските медии в случая не би попречило на провеждането на журналистическото разследване.

„Публикуването на кадър в близък план на пострадалия, в който се вижда и лицето му, не носи изключителна информационна стойност и не добавя съществена  информация към съобщението на медиите, но е унизително за пострадалия и травмиращо за близките му. Не приемаме твърдението, че лицето на пострадалия не може да бъде ясно разпознато и това прави публикуването на снимката  допустимо,  особено  на  фона на  съобщеното име“, се посочва още в решението на Комисията. Нейната препоръка към двете медии е да се спазва текстът на 2.3.3 от Етичния кодекс, съобразно приетото тълкуване.

Комисията по журналистическа етика се произнесе по още три нарушения на етичния кодекс. А именно жалби срещу предаването „Още от деня” на БНТ (определена за неоснователна); срещу предаването „Нещо повече” на БНР (определена за неоснователна) и срещу предаването „Здравей България“ на Нова телевизия (процедурата по разглеждане на жалбата е прекратена). Това са първите решения на Комисията след като тя възстанови работата си в началото на годината.

 

Оригинална публикация

Маркетинг и PR експерти, можете да ликувате: Вече има нова социална мрежа специално за вас!

www.kreativen.com I 12.03.2015г.

Ако все още не сте разбрали, време е да го научите: през януари тази година стартира Shocase, най-новата социална мрежа, пригодена специално за хората, които се занимават с маркетинг, реклама, PR или изследователска дейност. Според думите на създателя й Рон Иънг, маркетинг професионалистите по света наброяват над 100 милиона души. ,,Досега нямаше социална мрежа, която да е посветена на целта тази огромна маса да бъде забелязана, адекватно информирана и да построи бизнес‘‘, коментира още ,,виновникът‘‘ за новия социален феномен Shocase.

Можете да се присъедините към новата платформа както индивидуално, така и като маркетинг или PR агенция.
Shocase е интересна колаборация от Facebook, LinedIn, Pinterest и Youtube, като създателите й твърдят, че комбинира най-доброто за нас от четирите платформи. Тя ви дава възможност да се абонирате за новини в специфична област, да публикувате такива, а и да ,,последвате‘‘ някого, било от препоръчаните за вас профили, или ваш познат. Социалната мрежа позволява да следите последните тенденции в сферите, за които сте заявили интерес, а също така ви дава и една интересна възможност да работите през нея, като например опцията й да изпраща ,,press releases’’. Shocase позволява да качвате информация под формата на PDF, изображения, YouTube и Vimeo видеа и дори SlideShare презентации.

Много от вас може би се чудят какво е по-доброто на платформата в сравнение с други, като например LinkedIn, както и какво би привлякло експерти в областта да се присъединят. На този въпрос Иънг отговаря убедително, заявявайки, че това е единствената платформа, проектирана ,,специално за вас“, чиято цел е да ,,свързва, промотира и развива‘‘. Създателят й коментира още, че над година платформата е била в своя ,,invisible period’’ и само отбрани лица са имали възможност да я използват, което е довело до вече съществуващи потребители от ранга на Стив Хайден, Ogilvy & Mather и Нейтън Дажкроу, Edelman. Иънг е убеден, че Shocase е възможно най-добрата колаборация от социални медии, пригодена специфично за над 100 милионната маркетинг група, все по-изявяваща се като един субкултурен феномен.

Бихте ли се регистрирали? Какво мислите – дали това е поредният неуспешен опит в областта на социалните мрежи, или е нещото, от което винаги сте имали нужда?


Оригинална публикация

Маркетинг умения, полезни на всеки собственик на малък бизнес

www.manager.bg I 25.01.2015г.

Малкият бизнес не може да си позволи да игнорира маркетинга през 2015 г. 

Развива се надпревара за вниманието на онлайн потребителите, в която участват все повече играчи от този сегмент. Затова е важно собствениците да отделят време да се учат на нови стратегии и тактики, които да им помагат да увеличават лоялните клиенти, да популяризират марката и да обвързват купувачи. 

Част от тези умения изброява материал в Business Insider. Ето кои от тях посочва той за важни. 

Изработването на видео, което да представя продукти. Не е невъзможно да се научи. През 2015 г. видео маркетингът ще бъде по-важен от всякога. Посетителите на уебсайтове са 64% по-склонни да купуват даден продукт в един сайт за онлайн продажби след като са гледали видеоклип, който го представя. 

Умение да се печелят нови клиенти чрез имейли. Имейл маркетингът е друга област, която се очаква да работи добре за директните проджби на малките фирми през тази година. Актуално изследване в САЩ например показва, че ако до хората са достигали маркетингови имейли, потребителите биха харчили 138% повече от други, които не са получавали оферти по електронната поща. Много налични онлайн и печатни издания дават добри съвети как да се организират имейл кампании от непрофесионалисти. 

Автоматизация на маркетинга. Инвестиция в софтуерни платформи и технологии, разработени за маркетингови отдели и компании, с които инструменти може по-лесно да се маркетира в множество канали онлайн като имейли, социални медии, уебсайтове и да се задават задачи. 

Основни познания за оптимизацията на търсенето в Google (SEO). 

Добро писане на рекламна и пиар информация. Kачеството на съдържанието се сдоби с още по-голяма важност за маркетинга. Затова, за всеки управител на малък бизнес без бюджет за реклама, желаещ да разшири дейността си, днес е полезно да чете повече за писането на текстове за публикуване от името на фирмата в блогове, сайтове, социални медии. Писането е ценно за всеки професионалист, особено за предприемача. То се учи с практика. Споделянето на текстове с високо качество предлага добавена стойност на потребителите, която ги свързва с марката.

 

Оригинална публикация

Най-добрите месеци, дни и моменти за публикуване в YouTube

www.manager.bg I 16.01.2015г.

Внимание, автори на съдържание в YouTube! Ако искате да направите публиката си възможно най-голяма, вземете пример от схемата на праймтайма в телевизията. 

Прегледите на видеоклипове в сайта на Google бележат пик вечер, според ново изследване на нюйоркската компания за наблюдение на множество YouTube канали Frederator, цитирано от списание Entrepreneur от САЩ. 

Frederator съветва да се публикува в YouTube между 2 и 4 ч. следобед американско време в понеделник, вторник и сряда и между 12 и 3 ч. следобед в четвъртък и петък. Това е между 21 и 23 ч. българско време от понеделник до сряда и между 19 и 22 ч. за четвъртък и петък. 

За уикендите съветът е друг – рано пиле рано пее. Тогава изследването, проведено сред 120 милиона месечни потребители на 1300 канала в YouTube, показва, че са имали най-широка аудитория клиповете, качени между 9 и 11 сутринта UTC в Щатите - 14-16 ч. за Европа и България. 

От всички дни в седмицата, най-добре е да се публикува във вторник и петък. Повечето активни потребители на сайта остават тийнейджърите и младите хора. Прегледите на едно видео започват да нарастват във вторник, достигат пикове в събота и спадат в неделя следобед. 

Най-лошите месеци от годината да се разпространява съдържание чрез видео портала са май и септември – "преходни месеци, в които болшинството от потребителите завършват учебни занятия или започват училище, стартират или приключват спортни сезони, ваканции или други дейности на открито, пише директорът на Frederator Мат Гилън. 

Но, разбира се, размерът на аудиторията не е еднинственият показател, който трябва да се взема предивид, когато се измерва ефективността на YouTube. Също е важна и промяната на рекламните равнища по време на календарната година.

Партньорите на YouTube получават дял от приходите от рекламни продажби в личните им канали или плащания на всеки 1000 прегледи. Миналата година рекламата достигна най-високи нива в края на март и остана постоянна като равнище от средата на май до края на юни. Тя се покачваше стабилно през август и септември и беше висока през целия октомври.

 

Оригинална публикация

Кризисен ПР за ПР-а

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

 

 

Оригинална публикация