www.capital.bg I 26.06.2015г.

Медиите са отговорни за коментарите онлайн, постанови решение на Европейския съд по правата на човека

От една седмица насам под всяка статия на сайта frognews.bg вече стои следния текст: "ВАЖНО! Фрогнюз Ви напомня, че е ограничена възможността за коментари заради решение на съда в Страсбург, според което всяка медия в България носи отговорност за написаното във форумите. Благодарим Ви, че сте наш читател!".

"Първото, което помислих, като се запознах с решението на съда, че в България има достатъчно хора, които са способни едновременно да напишат обиден коментар във форума и в същото време да заведат дело срещу теб заради обидата, която сами са написали", обяснява издателят на frognews.bg Огнян Стефанов решението си да ограничи коментарите под текстовете.

Това е първият български сайт, който реагира почти мигновено на  решението на Голямата камара на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по емблематично дело продължило няколко години. Става дума за случая с коментарите във форума на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония – "Делфи", и кой носи отговорност за тях.

Решението…

В решението от 16 юни тази година съдът постановява, че издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се в неговата медия и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му.

След като обширно се позовава на регулации и съдебни решения в ЕС, мнения на професионални и правозащитни организации, ЕСПЧ постановява, че решението на естонския Върховен съд е показало, че ако от "Делфи" бързо са реагирали и са махнали спорните коментари от форума, това е щяло да им спести обвинение в клевета. Най-силният аргумент, за да бъде наказан издателят, е фактът, че коментарите под статията са останали шест седмици и не са били премахнати въпреки реакцията на потърпевшия.

Решението отива и по-далеч и окуражава отделните държави да заложат този принцип в националните законодателства: "Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…), ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица", гласи документът.

Въпреки че не е махнал навреме обидните коментари във форума си, "Делфи" е имал модератор на платформата за дебати, давал е възможност на всеки читател да уведоми изданието, за обидни постове, прекалено подигравателни или подстрекаващи, след което е било възможно и отстраняването на текста. Съществувала е и система за автоматично изтриване на коментари с нецензурни думи и изрази. На сайта си "Делфи" подробно е описал, че мненията във форума не изразяват позиция на редакцията и авторите на коментари носят отговорност за думите си.

…и отзвука от него

Голяма част от сериозните издания в България имат модератори на форумите си и позволяват коментари в онлайн платформите си само на регистрирани потребители. Всеки влязъл на сайта на дадено издание е задължен да приеме правилата на форума. Например модераторите на capital.bg имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат: спам или непоискани търговски съобщения; мнения, които не са по темата на материала, който коментират; нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа; обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности, включително към други участници във форума; лични данни според Закона за защита на личните данни и др.

Заместник главният редактор на вестник "Сега" Петьо Цеков коментира, че "строго погледнато, форумите на сериозните български медии, както и големите, независими онлайн форуми, би трябвало да спрат, защото рискуват да повторят съдбата на естонския новинарски портал "Делфи". Той обясни, че "Сега" има модератори на форума си, общовалидни правила за участие в дискусиите, ясна система за контрол на обидната и неприличната лексика. "Всичко това обаче няма как да ни спаси от факта, че някой от потребителите може да се засегне и да съди медиите. Досега това не се е случвало, но след решението на съда в Страсбург няма причина да не се случи", категоричен е  Цеков. Според него решението на Европейския съд по правата на човека вероятно е справедливо, но би могло да има тежки последици върху крехката свобода на словото в България. "Въпреки че в България няма прецедентно право и съдебната ни система е доста непредсказуема, много форуми ще бъдат принудени или да спрат, или да заложат нови, още по-високи рестрикции", коментира той. Както всъщност пръв направи това frognews.bg  Според редакторите и модераторите на форуми, с които "Капитал" разговаря, рестрикциите ще отблъснат онлайн потребителите и ще доведат до загуби на онлайн реклама. "Това ще бъде удар по вътрешните форуми и добра новина за социалните медии, които не са засегнати от решението на ЕСПЧ", категоричен е заместник главният редактор на "Сега". В същото време според него всички ясно трябва да си признаем, че езикът на омразата, хейтърството, нетърпимостта към мнението на другия – всичко това е превзело виртуалното пространство. "Форумите и социалните медии преливат от обиди. Но не всички! Съдът в Страсбург обаче, а вероятно и всеки български съд, би действал в подобни случаи принципно, без да си дава сметка за практиките в отделните форуми", коментира Цеков.

Според Огнян Стефанов от frognews.bg решението на съда е донякъде справедливо, защото качеството на коментарите в българските форуми е далеч от това на британските меди, например.

Редакторът в offnews Георги Савчев дава и оптимистичен поглед към решението на съда. Според него стриктното спазване на добрия тон в коментарите под статии, ще повиши качеството на дебата. "Вероятно ще принуди и троловете да измислят в движение аргументи вместо нападки, но същевременно ще качи и разходите на медиата за модерация", каза Савчев. Според него първата стъпка при повечето български онлайн медии – за тези, които още не са го направили, ще е задължителната регистрация на потребителя в момента, в който той реши да публикува коментар.

За разлика от българския пазар решението по делото "Делфи" не предизвика нервност сред британските медии например. "Те са установили отдавна предимствата и рисковете, които предоставя за тях интернет средата. Както беше установено от изследването от 2013 г. на World Association of Newspapers and New Publishers, медиите разбират, че коментарите в онлайн форумите се асоциират с техния бранд, и затова са приели правила за модериране на коментарите", коментира Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, работил за британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово. Заради обществения си характер Би Би Си е приела най-стриктните правила по отношение на коментарите на трети лица. Едновременно с това, за да се защитят от искове във връзка с коментари на трети лица, британските медии активно участваха в обсъждането на поправки в закона за клеветата, приет през 2013 г., който предвижда, че ищците трябва да съдят автора на клеветнически коментар. "Медиата носи отговорност единствено ако е била известена от ищеца за въпросния коментар и е отказала да съдейства да идентифицира автора на коментара или не е премахнала коментар на автор с неизвестна самоличност", допълва Боев.

проф. Нели Огнянова преподавател по Медийно право в СУ:

Решението на Съда на ЕС се квалифицира като "покана за автоцензура"

Поне два въпроса според мен ще са предмет и на по-нататъшно уточняване след решението по делото "Делфи" срещу Естония на Голямата камара на ЕСПЧ.

Първо, проактивното задължение за мониторинг. Съдът приема, че форумите трябва да са под контрол и електронните издания носят отговорност, когато не са премахнали незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от засегнатото лице или от трети лица. В същото време Директивата за електронната търговия предвижда изрично, че в интернет не може да се наложи т.нар. проактивно задължение за мониторинг на съдържанието. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на ЕС.

Второ, анонимността онлайн. Съдът приема, че изданията трябва да правят нужното за идентифициране на авторите на коментарите, "за да е възможно евентуален адресат на враждебна реч да се защитава по съдебен ред срещу тях". В същото време анонимната реч онлайн остава законна. Решението на Голямата камара се квалифицира като "покана за автоцензура" и в България такъв ефект вече има, някои издания затвориха форумите си със съобщение, че това се налага поради решението "Делфи". Доколкото националният закон в Естония буквално въвежда Директивата за електронната търговия, неяснотата в паралелното прилагане на ЕСПЧ и правото на ЕС остава и търсенето на баланс между свободата на изразяване и защитата от незаконно съдържание очаквам да продължи.

Оригинална публикация

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация