в. Сега | 06.07.2010 

Легендарният водещ на Си Ен Ен окачва тирантите, но с него може би ще си отиде и телевизията, каквато я познаваме

Дори в България човек може да му избяга толкова, колкото и от "Макдоналдс". Дистанционното рано или късно попада на прословутите му тиранти. Всяка вечер, 7 дни в седмицата, Лари Кинг е на обичайното си място зад старомодния микрофон с прекомерно големите си очила и особения мъглив глас. За 25 години на екрана легендарният водещ на Си Ен Ен е интервюирал буквално всеки, който има значение – от Хенри Кисинджър до Кърмит жабока, от Стивън Хокинг до Лейди Га-Га, и доста народ без никакво значение. Преди седмица 76-годишният Кинг обяви, че се оттегля, за да се посвети на жена си (седмата) и децата.
"Вземете си кърпичка да поплачете, но се опитайте да видите и голямата картина – коментира британският "Обзървър". – С Лари Кинг вероятно си отива и телевизията такава, каквато я познаваме". В последната година шоуто на Лари Кинг загуби 36% от аудиторията си. Предшестващата го програма на Кембъл Браун преживя същия спад в рейтингите и водещата също реши да се отдаде на децата си. Джон Кинг, който започва вечерната програма на Си Ен Ен, успя през април да привлече едва 109 000 зрители под 54 г. И телевизията на Тед Търнър не е сама в тази екранна драма. Какво става? Дали кабелните крале вкупом се провалят? Или това е началото на неизбежния срив в резултат на всички онези чудесни възможности в интернет да гледаме каквото си пожелаем, когато си пожелаем? Накратко казано, дали целият телевизионен жанр 24 часа 7 дни в седмицата не излиза от праймтайма си? Така, когато Си Ен Ен пресява кандидатите да седнат зад микрофона на Лари Кинг (по едно време се завъртя дори името на Бритни Спиърс), задачата ще е много по-голяма от това просто някой да запълни вакантния пост.
Не че ще е лесно да се намери човек да влезе в обувките на Лари Кинг. Тирантите съвсем не са единствената му легендарна особеност. Професията вече не ражда такива универсални журналисти – някой, който да се опитва да отразява едновременно политика, шоу бизнес, човешки истории. Не че Лари Кинг особено се старае да е ренесансов човек. Напротив, голяма гордост му е, че се отнася небрежно към предварителното проучване и например отказва да чете дадена книга, преди да ин-тервюира автора й. Аргументите му за това са железни – така ще може да зададе очевидните въпроси, които се блъскат в главите на зрителите. Но пък тази традиция му е навлякла не един и два гафа. Веднъж попитал Да-лай Лама "Молите ли се? И ако да, на кого?". В друго интервю въпросите му към Джери Зайнфелд (комика от едноименния сериал) били толкова неадекватни, че Зайнфелд накрая попитал "Въобще имате ли представа кой съм аз?". Лари Кинг сигурно е единственият в телевизионния свят, който може да си позволи да не различава "Бийтълс". Веднъж в ефир объркал Ринго с покойния вече Джордж Харисън. А друг път объркал жените на Джордж Харисън…
Другото прегрешение, за което често го обвиняват, е, че е твърде мек с въпросите си. Когато отсреща са близките на Майкъл Джек-сън, иди-дойди. Но когато на "горещия стол" е Ясер Арафат, интервюто придобива друго значение. "Големите политици го обичаха -пише "Ню Йорк Таймс", защото при него горещият стол се усеща по-скоро като топла вана." Шоуто му не е известно с това, че произвежда новини. Ако го стори, то е по-скоро случайност.

Кой е той?

Роден в Бруклин по време на Голямата депресия. Истинското му име е Лорънс Харви Зайгьр. Баща му е от австрийски произход, а майка му – от Беларус. След училище Лари опитвал различни работи из Бруклин, но радиото било голямата му мечта, затова един ден хванал автобуса и се преместил в Маями. След няколко несполуки на 1 май 1957 г. в местния ефир за пръв път се появил Лари Кинг -фамилията взел от обява на магазин за алкохол минути, преди да седне зад микрофона. След кратък престой в студиото като диджей на програмата между 9 и 12 часа започнал да прави анкети от ресторанта на някой си Пъмперник в Маями Бийч. 40 000 интервюта по-късно (а според някои дори 50 000) Лари Кинг продължава да следва същия стил на водене и интервютата му продължават да имат онзи непринуден привкус на разговор между двама сътрапезници в закусвалня. Само дето гостите му стават все по-известни и по-известни.
Като се има предвид колко ненатрапчива е ефирната му персона – никога не е предизвиквал скандали с противоречивите големи фигури на деня, никога не напада – личният му живот е учудващо пълен с превратности. "Сериен" жених, Лари Кинг има 8 брака със 7 жени. Първата взема още когато е на 19, третата е зайче на "Плейбой". На шестата си съпруга – бизнес дамата Джули Алиг-зандър, предложил още на първата им среща през 1989 г. С последната – Шон Саутуик, майка на две от петте му деца, по-рано през годината предприеха шумен развод, после пак се събраха. Впрочем след десетилетия на Източното крайбрежие точно заради нея Лари Кинг в крайна сметка прехвърли предаването си на западния бряг.
Когато наесен Лари Кинг остави микрофона, зад гърба му ще има 25 години в ефира на Си Ен Ен. За това време се смениха президенти и телевизионни шефове, а водещият остава в Книгата на рекордите "Гинес" с най-дълго просъществувалото шоу с един и същ водещ в един и същи часови пояс. Макар и в друг пояс и в неизвестен формат, водещият обещава да продължи да прави програми за телевизията на Тед Търнър.

6 ЛЕГЕНДАРНИ ИНТЕРВЮТА
1. Дебатът между Ал Гор и Рос Перо за НАФТА, 1993 г.
В продължение на повече от 10 години дебатът между тогавашния вицепрезидент Ал Гор и Рос Перо за Северноамериканската зона за свободна търговия (американския еквивалент на договора от Маастрихт) беше най-гледаното предаване по кабелна телевизия в историята. То превърна Рос Перо в любим обект на комиците и бетонира репутацията на Гор. Самият Лари Кинг определя това в най-великия момент от кариерата си.
2. Селии Лион за урагана "Катрина", 2005 г. Заедно с репликата на Кейии Уест
"Джордж Буш не го е грижа за черните хора" емоционалното интервю на Селии Дион се смята за една от най-паметните реакции на трагедията "Катрина". В рамките на 7 минути певицата плаче, крещи, хвърля тиради в стил поток на съзнанието, сетне се извинява, а накрая неочаквано запява.
3. Майкъл Мур срещу Санджай Гупта, 2007 г. Скандалджията Майкъл Мур не пропусна възможността в ефир да нападне водещия здравен кореспондент на Си Ен Ен заради твърденията му, че някои от фактите във филма Sicko са доста преувеличени. Двамата си размениха доста ядни реплики пред микрофона на Лари Кинг, но разправията помогна да извади здравната реформа на преден план в американския политически живот.
4. Кари Прежан излиза, 2009 г. Миналата година Мис Калифорния Кари
Прежан, която далеч надскочи отредената й слава с изявленията си срещу еднополовите бракове, напусна шоуто след въпроса на водещия защо е сключила извънсъдебно споразумение по едно от делата, които водеше с организаторите на конкурса "Мис Калифорния". Т.е. почти напусна, след което се отказа, после пак си промени мнението, хвърли си микрофона, но пак се отказа и накрая направи нещо като полу-напускане. Повече никой не чу нищо за нея.
5. Дог Преследвача се извинява, 2007 г.
Благодарение на репутацията си на "мека Мария" Лари Кинг е първа спирка на всички противоречиви шоу звезди, търсещи изкупление. Най-добрата илюстрация на това вероятно е Дог Преследвача – облечен в кожа риалити звезда с налудничава прическа, хванат на запис да използва расистки епитети. Дог се появи при Лари Кинг със сълзи на очи да моли за прошка, която на моменти граничеше със селиндионската. Телевизията не помни друг тъй объркано облечен човек да изглежда толкова тъжно.
6. И пак Зайнфелд, 2007 г.
Това интервю на Лари Кинг вероятно ще бъде най-запомнящото се. По време на разговор с Джери Зайнфелд водещият изтърсва, че не помни как приключва сериалът. Последва такъв скандал, че просто няколко децибела го деляха от класически "Зайнфелд" момент. Защото, каквото и да се говори за Лари Кинг, трябва да му се признае, че когато не му пука, наистина не му пука.
(Класацията е на "Гардиън")

Стр. 14

www.blitz.bg I Никола КОСТАДИНОВ I 4.07.2010

Водя „Здравей, България” като летен експеримент, шефовете ще решат дали да продължа

Витомир Саръиванов е роден на 14 април 1976 г. Наричат го "Българския Фродо" заради удивителната си прилика с главния герой от кинохита "Властелина на пръстените". Вито започва телевизионната си кариера като спортен коментатор в БНТ, а по-късно и в Евроспорт. Прехвърля се в риалити-формата "Островът на изкушението", преди да поеме юздите на шоуто "Цената на истината". Именно с него той участва в "Биг брадър фемили", където тества съквартирантите с детектор на лъжата. 
Саръиванов често е и извън кадър – като продуцент на "Сделка или не", "Стани богат", "Music idol 3", "Животът на другите", "Хванати в изневяра". От 14 юни той влезе в нова роля – водещ на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България".

- През последните 2 години в сутрешния блок на Нова се изредиха Георги Коритаров, Милен Цветков, Павел Владимиров и Коко Стойнов. Мястото изглежда ветровито. Дългосрочни ли са плановете ти като водещ на "Здравей България"?
- Въпросът не е в моите планове, а в тези на ръководството на “Нова”. Разбрали сме се, че това е летен експеримент. За всичко останало трябва да питаш тях.

- Има ли нещо вярно в слуховете, според които Лора Крумова и Коко Стойнов са отпаднали окончателно от сутрешния блок?
- Аз съм последният човек, който би могъл да ти отговори точно на този въпрос. Ако аз взимах решенията за това кой да бъде на екран, кой да си тръгва, или остава – бих могъл. Но това не е моя работа. 

Когато шефовете на телевизията имат ясна идея, предполагам, че ще ни уведомят. 

Тогава ще ти кажа.

- В какъв аспект ще изразиш своята индивидуалност, ако се опрем на общоприетото мнение, че интервютата на Коритаров бяха по-скоро разпит, на Милен Цветков – надприказване, а на Коко Стойнов – изслушване? 
- Знаеш ли, няма никакво значение как точно ще наречеш стила на даден водещ. Важното е, хората пред екрана да харесват това, което той прави. Моето желание е зрителите на Нова да се събуждат с приятно усещане, да има ведро и усмихнато настроение и не на последно място – да разбират това, което се говори на екрана.

- Още в първото си предаване даде трибуна на Иво Инджев. Така работодателят ти стана единствената от трите най-големи наши телевизии, дръзнала да покани журналиста-символ на опозицията срещу Георги Първанов.
- Нова е свободомислеща медия и, слава Богу, никой не ни се бърка в избора на гости и теми в предаването. Мисля, че това, което се случи на Иво Инджев, никога не би се случило в тази медия. И преди да ме репликираш с "изгонването" на Милен Цветков, искам да ти кажа, че никъде не съм чул Милен да е признал, че е имало политически натиск около решението за напускането му. Така че всякакви аналогии между историите на Иво и Милен са напълно несъстоятелни.

- Ти обаче подчерта, че си почитател на творчеството на Иво Инджев, а в последно време то е насочено предимно срещу личността на Първанов. Каква е твоята гражданска позиция?
- Творчеството на Иво Инджев е насочено срещу един човек, който се опита да го ликвидира. Не физически, а духовно и морално. Което е още по-болезнено. Президентът реагира като обидено хлапе и напомпа мускули срещу беззащитния журналист. И което е още по-смешно – вендетата на Първанов продължава и до ден-днешен.

- "Биг Брадър фемили" завърши. Много мръсотия имаше в него – ти с какви чувства оставаш?
- Както се казва – „с чувство за добре изпълнен дълг”. В интерес на истината се радвам, че всичко свърши. Сезонът беше дълъг и изморителен.

- Успехът на Кузмови предизвика полемики около образа на българското семейство…
- Нормално. Това щеше да се случи и при победа на всяка една от другите двойки. 

- Коя двойка беше твоят фаворит?
- Реално никоя. Но при четирите останали на финала семейства лично аз бях именно за Кузмови.

- "Цената на истината" породи конфликт между теб и Павлин Чипев. Поговорихте ли си на четири очи след края на надпреварата?
- Не. Не съм се виждал с никого след финала. Между нас конфликт не е имало, просто Павлин е типичният българин – говори много, когато срещу него няма никой. Да обиждаш зад гърба на човека е недостойно, да се правиш, че не си го правил, е лицемерие. Аз каквото имах да казвам на Павлин, му го казах, така че с него всичко е о`кей.

- Павлин Чипев обвини продуцентите в манипулация. Има ли истина в неговите твърдения, че не му е била позволена защита в ефир от футболната легенда Христо Стоичков?
- Това е пълна смехория! Напротив екипът на предаването многократно се опитваше да се свърже със Стоичков и да го покани да участва в шоуто. Мисля, че само колеги, които са попадали в същата ситуация – да издирват звездата, могат да ви опишат какво точно се случва. Да не говорим, че аз съвсем не съм сигурен, че Стоичков си спомня ясно кой точно е Павлин Чипев.

- Самият ти се тества с полиграфа. По лични съображения ли го направи, или за да освободиш част от напрежението в Къщата на финалната права?
- Единствените съображения, които имах, бяха свързани с непрестанното мрънкане на Съквартирантите, които се надпреварваха да говорят, пак типично по български – „ех, що не седне той на детектора, аз какви въпроси ще му задам; той да даде пример, после ние” и още, и още, и още. Накрая какво стана? Аз им показах, че не ме е страх и мога да го направя. Те обаче се уплашиха и пак не посмяха да зададат въпросите, които им се въртяха в главата. 
Скриха се като мишоци. 

Оригинална публикация 

в. Труд | Соня СПАСОВА | 04.07.2010

www.blitz.bg | 2010-06-09

Любимец на зрителите сяда в стола на Лора Крумова през най-топлите месеци на годината. От 14 юни Витомир Саръиванов ще бъде лицето на „Здравей, България”, съобщиха от Нова тв във вторник.
Витомир Саръиванов е роден на 14 април 1971 г. Едва 5-годишен влиза в света на телевизията като герой в детски сериал, следват роли в различни продукции, сред които „Константин Философ”, където Вито играе ролята на малкия Константин.
През 1994 г. започва работа като спортен коментатор и водещ в БНТ. Продуцирал е предаванията „Сделка или не” и „Стани богат” по „Нова телевизия”. Бил е главен редактор на „Хванати в изневяра” по „Диема”, „Животът на другите” по БНТ и на „Music Idol 3” по Би Ти Ви.
Кариерата му на водещ започва през 2007 г., когато за Ютакан, от където води реалити шоуто „Островът на изкушението”, а след това „Цената на истината” и „Сблъсък” в „Станция Нова”. 

Оригинална публикация

в. Телеграф | Ася ИВАНОВА | 2010-05-14 

Шампионката вдига луд купон за рождения си ден

Световната шампионка по художествена гимнастика Симона Пейчева е новото лице на предаването "Така го правят жените" по bbt, научи "Телеграф".
Тя ще води шоуто редом с Лора Георгиева, която доскоро е била водеща на "Новините" в друга телевизия. Двете ще нищят теми, свързани изцяло с женската аудитория и техните проблеми. Шоуто с новите лица започва от понеделник от 14 часа, като ще продължи два часа.

Притеснения

Двете дами споделиха пред "Телеграф", че не са много притеснени от новото начинание, тъй като имат опит с камерата. И докато Лора Георгиева е била в ролята на водеща, то българската гордост в художествената гимнастика е свикнала да бъде разпитвана от журналистите.
Тя разкри, че да бъде водеща е нейна отдавнашна мечта. Симона дори възнамерява да запише журналистика, за да е на ниво в новото си амплоа. Според нея познанството й с много известни личности у нас ще й помогне във воденето на шоуто. Но неудобните теми ще ги разнищва с деликатен замах. "Лора ще се занимава с по-разкрепостените гости, докато аз ще обсъждам по-сериозните теми", разкри още Симона. Първите гости на двете ще са риалити героите Анжелика и Радо от "Биг Брадър Фемили". И докато Лора е готова да опипа гърдите на порно актрисата, ако й предложи, то Симона не е толкова убедена.

Помощ

Едновременно с воденето Пейчева тренира и дечица в собствения си спортен клуб. Затова тя е строила цял отряд от помощници в отглеждането на нейното момченце. И докато Симона е в студиото, таткото и бабите ще гледат малкия Алексей, който скоро ще навърши годинка. Тя разказа пред "Телеграф", че има амбицията момченцето й да започне да тренира някакъв спорт, за да се научи на дисциплина и да не залитне към пороците на тийнейджърите.
Днес Симона има рожден ден. "За първи път ще празнувам като хората. Винаги на този ден съм имала състезания, миналата година бях бременна, но сега съм поканила много гости и ще изкараме страхотно", довери още настоящата треньорка по художествена гимнастика.

Стр. 11

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-05-11 

През тази седмица зрителите на bTV ще могат да гледат в ефира на медията Виктор Николаев, който ще партнира на Ани Цолова в сутрешния блок „Тази сутрин“. Виктор Николаев е завършил журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Започва журналистическата си кариера в Дарик радио, като след това работи последователно в радио НЕТ и в БНР.
От 2005 г. се включва в екипа на БНТ. Бил е репортер на "Новините" на Канал 1 и водещ на "Денят започва". Виктор разказа повече за трансфера си в bTV и предстартовия процес
специално за „Класа“.

- Господин Николаев, как се стигна до новия ви трансфер в bTV? 
- Нищо необичайно – от г-жа Люба Ризова получих предложение за работа. Говорихме, поставих моите въпроси и опасения, тя ми каза какво да очаквам и какво очакват от мен. Разговарях и с човек от екипа, който ми разказа за начина на работа с всекидневните детайли от "кухнята". Мисля, че екипът е твърде добър и че ще се сработим от раз – не се чувствам трансплантиран в чуждо тяло. 

- Лесно ли взехте решението да се присъедините към екипа на “Болкан нюз корпорейшън” и какви бяха мотивите за това решение?
- Решението взех трудно, но изключително бързо. Все пак това е много важна промяна за мен. Мотивите ми бяха и лични, и професионални. Основното е – че имам нужда от промяна, а тази е едновременно колкото голяма, толкова и малка. От една страна – сменям цяла телевизия с друга, но от друга – отново съм в сутрешен блок. 

- Какво си казахте с Ани Цолова преди първия ефир и каква ще е формулата на партнирането ви на екрана?
- Ани ми помага за спецификата, с която ще се сблъскам. Разбираме се прекрасно и мисля, че това ще е знаменателно и изключително важно съобщение за всички, които смятат обратното. Тя ме подкрепя на 1000 процента и предстои да се сработим и в ефир. Мислили сме част от интервютата да правим заедно, други разговори – поотделно. Отбор сме. 

- Чувствал ли сте се ограничен в свободата си на изразяване или по някакъв начин цензуриран?
- Не. Имало е моменти, в които политически партии умишлено не са изпращали събеседници, за да провалят дадена тема, при която плурализмът и обективната журналистика изискват присъствието на двете страни. Това е интересен начин, блокирайки възможността на една медия да има всички гледни точки, да саботираш конкретна тема. Случвало се е да получавам знаци и сигнали кое е добре да се прави и кое – не – съвети на ПР-и, желания на политици даден въпрос да се избегне и т.н. – но това е част от професията. Свободата на изразяване е територия, която всеки сам трябва да брани. В някои медии те оставят да опазиш тази територия, в други – такъв филм просто не съществува. Иначе, по дефиниция, винаги има опашка от желаещи, които искат да манипулираш в тяхна полза и се представят за добронамерени пратеници на Истината. Всеки път ги разпознавам на мига и успешно ги отбягвам. 

- Кое е най-важно за водещия на сутрешен блок – подготовката, екипността, партньорството в ефир? В каква степен според вас е допустима намеса на редактора в провеждането на интервютата, подбора на темите и т.н.?
- Според мен всичко е важно. Водещият трябва да е подготвен за темите, екипността и партньорството са изключително важни. Според мен редакторът може да подсказва, ако водещият забрави очевадно важен и логичен въпрос, или ако нещо се случва в момента. Но основната отговорност за съдържанието на разговора, за интервюто – е на водещия. 

- Какво според вас е нужно на журналиста, за да върши професионално работата си, и от кого научихте най-много за професията ?
- Да му е интересно. И да му е важно и на другите да им е интересно. Влиял съм се от всички добри журналисти, с които съм работил в „Дарик“, радио НЕТ, БНР и БНТ. Опитвам се да вземам само добрия пример от професионалистите. И от хората. 

- Спазват ли се етичните и професионалните стандарти в работата на медиите според вас и кои са най-големите компромиси, които се правят?
- Различно е. Има медии, където професионалните стандарти се уважават, на други места – не. Това си личи с невъоръжено око. Има медии, които са инструмент на различни интереси и схеми, т.е. те имат съвсем друга функция – не да бъдат медии, а да имитират. За имитациите професионалните стандарти не важат, така че разминаване няма. 

- Каква е посоката, която искате да следвате като развитие и израстване?
- Недостатъкът ми или предимството ми е, че не мисля толкова напред. Разсъждавам за нещата в краткосрочен план, което не е далновидно, но ми позволява да се отдам напълно на настоящия момент. Действам интуитивно. Не съм мислил за израстване. Освен това – винаги можеш да се смалиш, човек не трябва да го забравя. 

в. Седмичен Труд | Юлия ВЪЛКОВА | 2010-04-14 

Маги Желязкова, "Мисис България 2003". Още докато става дума за короната, тя бърза да уточни: "Трябваше да взема и световната беше определена за нашата страна. Причини те са много. Тогава Виргиния Здравкова обличаше участничките, наш бе и спонсорът за банските, светът бе ангажиран с чисто българската кауза – медиците ни в Либия. А и организаторката Трейси Кембъл много харесва снимките ми. Само че аз не заминах за Палм Сириш с. защото имам проблеми с летенето. Вместо мен Меги Савова изпрати Румяна Маринова, тъй че титлата й беше предопределена, като на всеки конкурс – политика е."
Екзотичната хубавица завършва Бастилията, както софиянци наричат 31 -ва гимназия. Кандидатства в Художествената академия. Катп разбира, че не е приета, пробва в НБУ. Там късметът й се усмихва -завършва моден дизайн. Започва работа в модно ателие. След 4 години прави собствено, но то няма дълъг живот. Всъщност с мода тя се занимава от 17 години. Първата й среща с телевизията е предаването "Здраве". Там пътят и върви от едноседмично към ежедневно предаване до изпълнителен директор.
"Много ми се насъбра да съм едновременно директор и пред микрофона. Предпочитах да се развивам като водеща. След време получих предложение от PRO.BG. То беше в момента, в който "Здраве" вече замираше. Предавания се качват и свалят. Грозно е да кажеш:" Тая я изгониха." Няма такова нещо. Навремето Гала не беше изхвърлена от телевизията, просто предаването вече го нямаше. Ще ми се да споменеш, че тя бе първата, която ме поздрави и ми пожела успешен старт за новата ми проява – писа ми sms по средата на първото излъчване на "Къщата на парите", а сме конкурентки – моето е веднага след нейното, пък и сме жени."
Реализацията на поредното предложение вече е факт. "И представи си – в един жълт вестник пише, че го правя без пари. Мислиш ли, че това може да се случи? Напротив – много добре платена съм."
"Къщата на парите’ е новото предизвикателство пред Маги. Предаването има за цел да даде думата на зрителите. Те непрекъснато коментират какво се случва във взаимоотношенията между семействата в Биг Брадър Фемили, но досега никой не им беше дал възможност да изразят мнение. Тъкмо когато това се случва, рейтингът на новото предаване започва яко да расте.
"Обаждат се много интелигентни хора и се изказват културно. Никой не рyrae в ефир, нито се държи просташки, началото се опасявах тъкмо от това -има много нахъсани, но се оказа точно обратното – точна оценка пред хулите. Форматът тече по спокоен и лежерен начин. Определя се предварително тема, която не прави социален анализ. Говорим за облеклото в къщата, за мъжа -от големия до мухльото, за истинската жена, за правоговора – някои казвят `кучиняче’ на коте, и още куп диалектни думи, които коментирахме с Ваня Щерева по повод на това до каква степен дълбоката провинция оказва влияние на взаимоотношенията между участниците. Не бистрим тежки проблеми."
За различното предаване избират точно Маги, защото вече има опит в живия ефир, пък е и бивша брадърка. Договорът й с PRO.BG изтече през зимата и се знае, че е свободна. Прави и проби за "4 жени", което дава на продуцентите поглед върху това, което хубавицата умее да върши.
Всички помнят, че Маги Желязкова участва в първия ВИП Брадър през 2007-ма. "Бяхме с Десислава, Азис, Катето Евро. Много добре си изкарах в къщата – голяма веселба беше. Нямаше драми, тежки проблеми, нито ни се случваха съдбовни неща. Бяхме много позитивни, смеехме се непрекъснато. Потопих се в предаването и то за мен остана ценен спомен, а малките дрязги избледяха във времето. Когато излязох, установих, че съм напълняла с 6 кг. А какво друго да се очаква от цял месец лежане, смях и ядене. Катето и Здравко готвеха
толкова вкусно, че нямаше как да не се случи качването на килца. Починахме си чудесно с тази пълна изолация."
После Маги отново се връща преди 3 години.
"Питаш ме как изкарвахме нощите всички накуп. Ами като на детски лагер или бригада – няма никаква разлика. Пък и почти всички се познавахме. Не е като сега – семейни двойки, които не се знаят, а трябва да се събличат един пред друг. Докато на нас не ни пукаше, защото бяхме приятели, пък и всички сме в артистичния водовъртеж.
Кога преставаме да се съобразяваме с камерата ли? Ами на втората седмица. На 100 процента. Сега това очакваме и от последното издание – всички ще станат прозрачни, ще разголят душичките и характерите си. И то веднага след първите номинации и изгонване. Ама май те по-рано от предишните съквартиранти показаха какви са всъщност. Причината е в нивото им.
В моето предаване най-често задаваният въпрос е дали това е представителната извадка на българското семейство. За съжаление – да. Вчера се обади една психотерапевтка, която всеки ден се сблъсква с такива проблеми. Признава, че няма много време да гледа телевизия, но когато това се случи с Биг Брадър Фемили, установява, че всички в Къщата са нейни "пациенти". Хората имат точно такива проблеми.
Дали има режисура, да ти казва някой какво да правиш? Когато аз бях в Къщата – категорично не. Всички са такива бисери, че и да искаш, не можеш предварително да го измислиш. Затова основната роля при кастинга е на психолога – да напипа пулса на кандидата. Проучват го до десето коляно. Прави му се психологична характеристика и се знае и най-малкият му проблем. Специалистите са наясно в условията на Къщата всеки как би реагирал, но те не режисират, просто предугаждат в голям процент какво ще се случи.
Все едно на мен да ми бяха казали: "Ти ще станеш гадже с Калин Вельов." Е, няма как да се случи. Имам чудесно семейство, пораснало вече момче на 8 години. А приказките бяха, че Калин влиза в Къщата заради мен – жената, която най-много харесва. И то наистина беше така, но без всякакви други помисли от негова страна. Може би някои предполагат, че има режисура и за конфликта между Катето и Христина. Та те никога не са се бяха виждали, а и идването на Христина беше неочаквано.

Стр. 48

Снимка: actualno.com

в. Седмичен Труд | Юлия ВЪЛКОВА | 2010-04-14 

Да откъснеш през деня от работа Добрина Чешмеджиева, си е истински късмет. Симпатичната водеща на едно от най-rледаните публицистични тв предавания – "Референдум" по БНТ, е ангажирана до козирката. Срещаме се в едно кафене до телевизията. Младата жена е разговорлива и често чаровно се усмихва.
Родена съм в Смолян

"На 36 години съм, от 14-годишна живея в София. Родена съм в Смолян, но съм израснала в Пловдив. Тук завърших Класическата гимназия. Майка ми настояваше да уча в нея – като преподавател беше ходила на открити уроци там и много й хареса училището, най-вече средата в него. Взеха, че ме приеха. После завърших дефектология в СУ. Началото в БНТ беше един летен стаж. Тогава започнах да помагам на между-народнитередактори- записвах обмена. Предложиха ми да остана и така тръгна тв кариерата ми. Но тя въобще не беше мечтата на живота ми."
Първото стъпало за Добрина са новините на Ефир 2, където пише кратки международни новини – област, която и до днес й е страст. После е международен редактор в сутрешния блок. Там Асен Григоров я пробва като водеща, защото търси заместничка на заминалата в чужбина на специализация Цвети Начева. Връщането в новините през деня /в 12 и 16 ч. и коментарните в 22 ч./ става след обединяването на двата канала. После някак естествено идват ангажиментите във вечерния блок, а после в централния 20-и час.

Кариерата

"Темите за "Референдум" започваме да избираме предния четвъртък. Това става с редакторите и с автора на проекта -Роберт Ковачев. Решаваме коя да е най-подходящата и коментираната тема в момента. Работата ми е много интересна. Трябва да събера еднакво количество хора, които равнопоставено да защитават противоположни тези. За мен предаването е изключително, защото гарантира равен старт. Но тъкмо и в това е сложността. По-лесно е да имаш един или двама събеседници, отколкото да търсиш баланса сред много повече. Трудно е, но се свиква. Пък и е подплатено – удовлетворена съм от условията, при които работя. "
Около себе си Доби, както я наричат приятелите, не усеща завист. Казва, че тя и колегите й се радват взаимно, помагат си -тя често търси съветите им, заедно обсъждат начина, по който да проведе дискусията, особено когато темата е икономика или финанси, където не може да се кара на 3 общи въпроса. "Най-важното е да съм подготвена. И друго – журналистическата професия е на екипността, а не на индивидуалностите."
Доби признава, че е била и несигурна, най-вече в по-специфични теми. Например не е на "ти" със здравеопазването и по-специално с темата за транс-плантациите. Докато икономиката в момента е в центъра на дискусиите и тя се справя далеч по-добре, просто вече е натрупала познания. "Но се подготвям предварително – ужасно е зрителите да гледат повърхностен разговор. По никакъв начин не бива да подценяваме аудиторията – хората знаят и се интересуват. Затова трябва да провокирам гостите да казват нови неща. Иначе копчето се
превключва и каналът се сменя, о не съм имала случай, който да ме притесни и да ме извади от релси."
Мнозина се питат защо Добрина се раздели с Михаил Дюзев при воденето на "Референдум". Тя обяснява: "Мишо от дълго време води сутрешния блок на Дарик радио, което е изключителен ангажимент. В един момент двете задачи станаха непосилни, а все пак той е глас на радиото. Сега пак мислим за екранна двойка, но е трудно е да напаснеш двама – не е само да събереш мъж й жена на едно място. Изискванията тръгват от визуалното излъчване до разпределяне на задачите."

Женски радости

- Какво ще си купиш през новия сезон?

- Вече го направих – обувки в модерния кралски син цвят. Отворени на пръстите и високи до глезена като боти. Харесвам по-екстравагантни модели. Имам и нова шармантна официална рокля в бежово и черно – с нея през юни ще бъда кръстница. Не обичам цветните неща, пък и не всички нюанси ми отиват.

- А какви ти харесват?

- Черно, но любимо ми е бялото, защото ми стои добре. Не се харесвам с червено – имам само една такава жилетчица. Писна ми лилавото – та цели 4 сезона се "върти". Интересно е сивото, харесвам синьото. Но общо взето, съм консервативна към цветовете.

- Това лято какво няма да облечеш?

Жълтите дрехи и елеците. Няма да нося и обувки на ток, висок повече от 10 см. Дребна съм и смятам за проява на лош вкус ниските да се покачват на ултрависоки платформи и токове.

- На какво ще заложиш в макиажа?

- Гримирам се класически – винаги очна линия, бледо червило и руж. Страх ме е да си направя перманентен грим.

 - Любимата ти шопинг дестинация?

- Италия, Рим. Там живее и работи сестра ми, там е омъжена. Имам и приятели и често пътувам. Най-често си купувам интересен аксесоар, който да те направи различен – брошка или шапка. Обичам шапки и имам много. Майсторлъкът е в детайла.

- Пола или панталон?

- Различно – зависи от настроението. Но най-добре ми стоят рокли.

- Какво е роклята за теб?

- Символ на женственост и чувственост. Роклята е елегантна, нежна, в никакъв случай не агресивна. Свързвам я с моя идол – София Лорен. Тя ми е любимата актриса и искрено мечтая да направя интервю с нея. Вече действам за контакти чрез мениджърите й в Италия. Тя е пример за професионализъм, женственост и отдаденост на семейството. Тези качества ме респектират.
Не искам да звучи претенциозно в духа на: "Ако не е Кавали, не го пипам!", но харесвам определени марки, като "Стефанел", "Марите и Франсоа Жирбо", нося дрехите на една много интересна дизайнерка – Марта. Падам си и по по-спортни модли.

- Допада ли ти наложената на екрана мода?

- Мисля, че е по-консервативна, отколкото е необходимо. Дори и да го налага обществото, е прекалено строго и еднообразно. Нека поне да има един-два елемента на разнообразяване, като брошка или шал.

- Кога експериментираш с облеклото?

- Когато излизам вечер с приятели. Тогава си позволявам да съм по-ексцентрична. Искам да съм различна, без да съм суперекстравагантна. Харесва ми да смесвам материи. И през зимата нося коприни с ботуши и палто, но пък отгоре навличам какво ли не.

- Гадже?

- /Засмива се притеснително./ Да, имам връзка.

- Как се грижиш за себе си?

- Ходя поне веднъж в седмицата на сауна – много добре ми се отразява. Най-много експериментирам с косата си – от платиненоруса през огненочервена повече от 10 години /припадала съм от химикалите, които ми слагаха във фризьорския салон, само и само косата да изглежда изкуствено червена/ до сегашния й кестеняв оттенък. Вече се укротих. Винаги съм с дълга. Слагам си професионални маски. За лицето периодично пия бирена мая – подхранва и прочиства. Пък и много искам малко да напълнея. Липсват ми няколко килограма.

- Къде ти е по-уютно – в студиото или у дома?

- /Усмихва се отново./ У дома. Живея в студио в кв." Лозенец", където пространството е голямо. Не е претенциозно, но пък за сметка на това е населено с фигури на ангели. Имам много картини – целите стени от тавана до земята са покрити с тях. Домът ми е в топли бежово-кафяви тонове. Не харесвам минимализма и ултрамодерността. Най-дълго се застоявам в леглото – там чета и работя.

- Как изглеждаш, когато си влюбена?

- Разхубавявам се, рея се над нещата – не ме притесняват задръстванията, не обръщам внимание на агресията по улиците.

- Какво те отчайва?

- Некоректността. Обичам да играя по правила.

- В тежки моменти стискаш ли зъби, или плачеш?

- Стискам зъби. От малка живея сама. Много съм близка с родителите си, но когато е идвало момент да споделя тревогите си, те вече са отминали. Сдържана съм.

- За коя връзка с мъж съжаляваш?

- Всички са били хубави, с нещо са ме задържали, но за никоя не съжалявам. Може би защото никоя не ме е накарала да направя още една крачка напред.

- Как си представяш сватбата си?

- През лятото, в красива градина и пищен ритуал. С дълга рокля и воал, със семейството и приятелите. Вярвам в брака. Не харесвам жителството без брак.

- Работата ли стои на първо място?

- В момента, в който се омъжа, веднага ще е на второ. Със сърцето си обаче трябва да пожелая да узрея за брак. Когато си мисля за бъдещето, обрисувам личния си, а не професионалния живот. Не съм кариеристка.

Стр. 10

Снимка: kliuki.bg

в. Седмичен Труд | 2010-04-07

Професор Юлиан Вучков не се нуждае от специално представяне. Обичан, защото казва истини, които народът иска да чуе. Мразен, защото казва истини, които властта не иска да чуе. Проф. Вучков е автор на десетки книги за радостите и горчилките на живота, той бе дългогодишен главен редактор на списание "Театър", преподавател в УНСС, доктор на филологическите науки, и човекът, който вдигаше рейтинга на всяка телевизия, в която звучеше острото му слово. Той е автор на рубриката ни "Залповете на професор Вучков".
След 1989 година здравето на българите като цяло се влошава всекидневно. Отклоненията от тяхното нормално психофизическо състояние са многобройни, най-различни и съкращават живота им. Затова ние заемаме първото място по смъртност в Европа. А този факт ни стъписва, защото до началото на прехода нашата страна се е отличавала с безплатно и добро медицинско обслужване. Днес неверните диагнози се увеличават даже в здравните заведения с добри традиции, пак защото там не се работи достатъчно отговорно. Пациентът се разкарва от медиците в продължение на много дни, дори седмици, че и месеци, докато му се каже най-после какво причинява значителните му болки. Стига се до престъплението едни да казват, че му няма нищо, въпреки сериозните му оплаквания. А други пък му препоръчват да се оперира веднага, макар че той се нуждае от по-продължително лечение, а не чак от хирургическа намеса. И всичко това се случва, след като се знае, че оперирането може да има доста неприятни последствия, дори и ако е извършено от талантливи специалисти.
Горкият пострадал човек нерядко е принуден да се разхожда в няколко здравни заведения, докато състоянието му се влоши още повече и го тръшне на легло и вече се хронифицира.
Тази липса на кадърност да се открие коренът на загубеното здраве често е резултат от факта, че не се правят достатъчно лабораторни изследвания. А когато се опре до тях, поръчващият ги не може да ги разчете правилно и да стигне до най-точния извод за източника на значителната човешка болка, до нейното своевременно атакуване. Обикновено в този случай медиците си противоречат и не могат да кажат ясно, категорично какво точно става с вас. Такава трудност възниква, особено когато изпитваното от вас е сложно и доста сериозно, мъчно за квалифициране. Тогава аз, драги читатели, ви съветвам да се срещнете с едни от най-ярките специалисти в областта му и да ги последвате, щом са единодушни в преценката си за него.
Понякога и най-големите лечители в бели престилки могат да допуснат грешка в диагностицирането. Защото те са авторитети, често и чудотворци, но не са богове. Има много силно напреднали, а и буквално неспасяеми положения. Но болният и най-близките му нерядко твърдят най-безотговорно, че те са лечими и обвиняват лекаря, заявяват, че бил бездарен. Въпросът е да се работи така, че да се изключат неверният извод и ту безполезният, ту вредният подход към страдащия човек. Напомням всичко това, защото ние ще бъдем клеветници, ако забравим, че и днес в страната ни работят надарени медицински доктори, които не жалят силите си и могат да се поздравят с много успехи в лекуването на пациентите си. Странно е, че нашите власти продължават да не се вълнуват сериозно от здравеопазването, макар че то всеки ден отива все към по-лошо. Помня, че само през месец октомври 2007 г. си отидоха 15 мои колеги под 70 години. От рак на гърдата се разболяват около 3500 жени за около една година. Вече дълго време те не вземат животоспасяващите ги или поне удължаващи съществуването им скъпи, но пък безплатни лекарства. А държавата е длъжна да им ги осигури своевременно. Тези драматично болни хора събуждат уважението ми, но и голямата ми тъга, когато наблюдавам колко системно и все по-задружно се борят да вземат полагащото им се. Страданието им е силно. Но вече доста от тях не се отчайват и продължават да се надяват, че поне ще отложат смъртта за повечко време. Аз им се покланям, особено като се сетя, че много напълно здрави човеци нямат техния дух, тяхната воля да надвият далеч по-малки трудности.
През последните 20 години "Българите съкращават живота си с цели 7 години
А други европейски държави са го удължили с 8 лета. Според Световната банка тази наша трагедия сполетява народа ни, защото мнозина нямат достъп до каквото и да е, дори слабо медицинско обслужване.
Голяма вина за многото заболявания в България носят и нейните граждани. В моите телевизионни предавания са били редица светила от всички области на медицината. По силата на мои наблюдения, но и от техните гостувания съм разбрал, че народът ни няма здравна култура. Той не обръща внимание на психофизическото си състояние. Често отива на лекар, след като е късно. Българинът няма нищо общо с редовното предпазване от болестите. Нерядко не си мие ръцете, не проветрява къщата си поне два пъти на ден. Общува с кихащи, сополиви, лошо зачервени близки и непознати. Купува си лекарство без рецепти. А би
трябвало да се посъветва с медик, който ще прецени кой е най-подходящият медикамент за възможно най-бързото излизане от неразположението му.
Редица нашенци желаят да отслабнат, като вземат препоръчан от лекарите препарат, без да придобият реална представа за въздействието му. А би трябвало да се разделят с вредното дебелеене преди всичко с режимното, диетичното хранене. Тъпчат се безразборно и бързо, без да се запитват поне от време на време какви са особеностите на погълнатата хранителна стока. Други са противно нехайни към увреденото си състояние. Имат влошено кръвно налягане. Но не го мерят редовно. Гълтат хапчета, само докато то спадне. Изобщо не подозират, че то често се вдига, без да го усетят, че затова именно трябва да употребяват медикамента постоянно или поне достатъчно дълго. Хората от този тип не знаят или пък им е казано, но не помнят, че то може да е доста повишено, без да имат главоболие. Тогава те може да не чувстват абсолютно нищо неприятно. Те постоянно забравят, че то се влошава, защото поемат много сол, съвсем мазни продукти, като свинско и агнешко месо, овче сирене. Безконтролно поемат захарни изделия. И затова никак не е чудно, че повишават холестерола си много и стигат до внезапните инфаркти, инсулти и до смъртта
Пълното обездвижване поради дълго лежане или дълго седене на стола от работното място, липсата на разходки, телесни упражнения, разтривки, масажи също обезсилват организма, поболяват особено костната система. А така се ражда предпоставката и за влошаването на другите физически органи.
Народът ни се изнервя от непрестанното драматизиране и дори фатализиране на уж много страшни и уж масово разпространени заболявания, като птичия грип, японската пневмония, лудата крава, свинското грипозно състояние. С гръм и трясък се съобщава, че всички трябва да се ваксинираме незабавно, защото иначе лошо ни се пише. Така търговци, но особено производители от фармацевтичната област, пълнят бездънните си чували с пари. Предполагам, че всичките им реклами се въртят от телевизиите срещу високи суми. И ако това наистина е така, дали не трябва да се разтревожим за липсата на морал? Важното е, че застоялата стока от инжекции, спринцовки се пробутва и се ликвидират всички загуби от нея.
Постоянно се оказва, че броят на пострадалите от тези драматизирани заболявания е много нисък, почти незначителен, че умиращите например от класическия грип са далеч повече. Някои страни даже вече съдят или заявяват, че ще заведат дела срещу този брутален финансов грабеж на фармацевтичната хайка.
Нашата власт вече над 2 десетилетия затваря здравните звена от-най-различна категория. Изобщо не се интересува от факта, че редица клиники са претъпкани с болни и човек нерядко трябва да чака освободеното легло, докато се изнерви, докато влоши още повече състоянието си, докато то се хронифицира и не му докара най-страшното – смъртта.
Особено през най-последните години се закриха болници в много малки, а и в средноголеми градове. Така тежко страдащи хора бият над 60, че и повече километра, докато стигнат до здравното заведение за лечение на сложни случаи. Вярно е, че има медицински звена в селища с малко жители. Затова именно те не са достатъчно натоварени. Но те можеше да бъдат оставени с качествен, но силно намален медицински състав и в доста по-малки сгради. Така пак можеше да спестят пари за бюджета на бедната: държава, за нейните неотложни нужди извън медицинската помощ.

Стр. 9