в. Банкер | 24.03.2012

Изобретателността в българските телевизии от години е премазана от комерсиалните стремежи на медийните съдържатели, вътрешните задръжки на журналистите, а също така и от случайните медийни играчи пред камерата, които стават все повече. Резултатът от това е липсата на разпознаваемост, която тв водещите се опитват да омилостивят с опитите си да копират успешни формати. Но от това става още по-лошо – не само защото копието по дефиниция е по-нискокачествено от първообраза си. Да се копира например емблемата на няколко десетилетия телевизионна журналистика у нас "Всяка неделя" никак не е лека задача, макар и разчитана като призвание за някои телевизионни труженици. Защо обаче все повече медии се опитват да дадат нов прочит на легендарното предаване на Кеворк Кеворкян, при това без да се притесняват, че и конкурентите им правят същото в неделя следобед?
Ако се разцъкате с дистанционното в този часови отрязък, няма начин да не попаднете на поне две подражания на "Всяка неделя". Един от основните копипейстове в телевизионното неделно меню е "Нека говорят с Росен Петров" по "Би Ти Ви". Да се спрем на няколко "съвпадения" с предаването на Кеворкян. Бившият главен сценарист на "Шоуто на Слави" дава поле за изява на свободното слово – трима известни герои на обществения живот коментират тема от седмицата в импровизиран СЕМ. Самият Петров е отявлен привърженик на историята и не пропуска неделя, в която да не напомни за славното ни минало. Изявите му винаги завършват с рубрика, наподобяваща "Събеседник по желание", въпреки че тя живее под името "Пожелахте да говори". Част от въпросите са на зрителите, както беше и при Кеворкян. Също, както някога във "Всяка неделя", на изпроводяк събеседниците си тръгват с подарък – шарж. Едно време ги правеше Борис Димовски, а сега – са колажи. Те се правеха в ефир, както и абсолютно всички интервюта и материали. Нещо, с което съвременната телевизия, напук на напредването на техниката, не само че не може да се похвали, но не може и да си позволи заради човешкия фактор. Ако някога гостите на Кеворк Кеворкян бяха все от каймака на българската, пък и на световната култура и политика, то днес отново са от каймака – само че предимно на поп фолка. Някога интервютата бяха не само любопитни, но и образователни, а сега "обогатяват общата култура" с незначителното и неважното нищоговорене. Какъвто всъщност е и редът на комуникацията в обществото.
Преди много години – единайсет, бащата на най-гледаното тв предаване в българската журналистика – Кеворкян, бе първият гост в шоуто на Слави. И даде благословията си в книгата за гости, каквато той имаше във "Всяка неделя" и в която събираше мъдростта на своите събеседници по желание. Славината книга обаче се запиля някъде, а и какво да напишат неговите гости?
В по-наши дни жълтите медии разнесоха, че Кеворк Кеворкян ще съди Росен Петров заради очевидната кражба на формата, чиято единствена разлика е в името. Напук на тези твърдения Петров определя сравнението на предаването му с "Всяка неделя" като комплимент, предизвикателство и висока топка, а пред сайта "Всеки ден" Кеворкян казва за него: "Преди всичко той е много образован и вътрешно грамотен човек, при това е надарен с добро чувство за хумор. Това е напълно достатъчно, за да е добър водещ. Особено когато, както е в неговия случай, "играе" себе си – забавлява се естествено и това го демонстрира все по-убедително. Не изпитвам никаква ревност към подобни хора. И да не бяхме приятели, пак щях да го харесвам."
Формата на "Всяка неделя" отскоро прилагат и в ТВ7. Оттам се заканиха, че неделните следобеди вече няма да са същите след старта на "Винаги в неделя". Тричасовото предаване претърпя дебюта си миналия уикенд и има няколко водещи. Със своя рубрика ще очакваме и Елена Йончева. Но бившата приятелка на бившия премиер Сергей Станишев няма да се изявява всяка неделя. Засега е тайна накъде се е запътила журналистката, но със сигурност ще е в обичайното й амплоа – като репортер в някоя гореща точка на света.
"Винаги в неделя" ще дава шанс пред камерата още на Ина Пелева и на Люба Кулезич със светската рубрика "Виенско колело", както и на Красимир Каракачанов. Лидерът на ВМРО ще разнищва скандалните убийства на миналия век, може би защото по традиция политическата му формация се ориентира в тази тематика. Думата ще бъде дадена и на Петьо Блъсков, който също ще има запазено място в неделята на ТВ7. Основният водещ обаче е Николай Бареков. Според него рубриката "Вашият събеседник" щяла да му даде шанс да прави друг тип журналистика. "Прави ми се публицистика, която да бъде по-спокойна. Иска ми се да дам възможност на зрителя да стане съпричастен с героя в студиото", заяви Бареков. Той поясни, че събеседниците му ще са интересни на обществото, защото досега са говорили малко пред камера. Обясни и присъствието на първия си гост Христо Стоичков, който, разбира се, никак не е чужд на камерата, но е един от най-коментираните ни сънародници. А иначе и в ТВ7 ще обръщат в неделя специално внимание на зрителските въпроси, защото "от зрителите по-голям публицист няма".
Бившият кадър на Би Ти Ви не отрича, че иска да вземе най-доброто от легендарната "Всяка неделя", като според него това е формат, който не бил измислен в България. (Е, поне в Пловдив със сигурност.) "Винаги в неделя" е опит да се покаже една по-различна, спокойна, фамилна неделя, правена от много хора, а стремежът на екипа ще е да остане верен на принципите си на правене на публицистика. Освен това в този почивен ден нямало изявен лидер на телевизионния пазар. Досегашните опити да се възобнови нещо като "Всяка неделя" не били добри, тъй като нямало журналисти, които да го направят качествено. Но, от друга страна, било нормално всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, защото тогава цялото семейство е пред екрана. Интересно дали хората, които срещам през уикендите по улици, заведения, в парка или планината, са ненормални, от непълноценни семейства или има някаква друга причина?
Нова телевизия също се вписва в копирането, само че го прави в съботния ден с Мартин Карбовски. Формулата и на неговите изяви е подобна, при все че той, за разлика от колегите си, вкарва повече живи връзки от различни места в страната.
Истината е, че наистина няма телевизионни журналисти като Кеворкян, за да радват зрителите с уникалните си интервюта, независимо дали във "Всяка неделя" или "Винаги в неделя". Дали пък "грешката" не е и в днешните събеседници и в очакванията на аудиторията – да се забавлява на ръба на скандалното. Новите неделни издания копират "Всяка неделя", като взимат най-оборотното от нея – това, което най-бързо и безболезнено може да се приложи, без да се правят каквито и да било експерименти, като например излъчването директно от няколко града в света, без да се реализират някогашните телевизионни мостове, без да се дава шанс на истински свободното слово, без да събират десетки левове за възстановяването на войнишките паметници или някаква друга хуманна кауза… Както казва бащата на модерната журналистика у нас Кеворкян – медиите са клонинги, всичко се прави под индиго. Ясно е, че топлата вода е открита, но като толкова напористо се копипейства, защо никой не се пробва и в някои от гореизброените дисциплини? Защо телевизионната неделя не е толкова пъстра и полезна? Защо не е магнетична? Само така има някакъв шанс телевизиите да направят предаванията си толкова чакани, както някога беше "Всяка неделя". Или смислените неща действително съвсем изчезват от екрана?

Стр. 35

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 17.03.2012

Да се прави сериал е супермодерно. За телевизиите и за продуцентите. Няма мастит наш продуцент, който да не се е пробвал в този жанр. Май само Иван Христов и Андрей Арнаудов още не са опитали, но това сигурно е заради прекалената им заетост с другите техни "велики" телевизионни проекти. Останалите "конкуренти" услужливо или случайно са си разделили териториите. Пионерите в начинанието – Димитър Гочев и Димитър Митовски, с тяхната " Камера" превзеха Би Ти Ви със "Стъклен дом", а след това намериха гостоприемството и в БНТ1 с "Под прикритие". Магърдич Халваджиян и неговата "Глобал филмс" също събират аудитория за Би Ти Ви с проекта "Седем часа разлика". Друг продуцентски тандем , успешно изявяващ се в същата медия, е Любо Нейков и Евтим Милошев. "Дрийм Тийм Продакшън", която предлага "Комиците" и "Нека говорят с Росен Петров", продуцира и комедийния сериал "Столичани в повече". Без огромни претенции между големите в бранша се "набута" и сериалът "Домашен арест", който се прави от новата марка – bTV Studios, заела се да представя всички продукции на Media ProEntertainment за Би Ти Ви.
Дойде време и "Нова тв" да отвърне на удара, след като роди няколко безуспешни сериала досега като "Забранена любов". Преди години в него мимолетно се изяви и Бойко Борисов – по това време все още кмет на София. Телевизията е дала доверието си за правенето на сериали на основния си продуцент – Нико Тупарев. Криминалната поредица "Отплата" и побългареният вариант на световноизвестния комедиен сериал "Женени с деца" са дело на неговата компания Old School Productions. Между тях по Нова има запазено място и за "Етажна собственост" – на продуцентската къща на Краси Ванков Hidalgo.
Слави Трифонов също започна да се упражнява в жанра, но на този етап без да претендира за праймтайм. Иначе казано, сериалите се правят предимно от опитни продуценти и телевизиите дават шанс на тези, с които имат традиционни работни отношения. Изключението е тандемът Митовски-Гочев. "Седем часа разлика" пръв се хвърли да защитава триумфа на българските сериали през новия сезон.

Тези, които са издържали

мудността на първите епизоди, вече нямат нужда от силни лекове, за да останат пред екраните. В началото действието почти липсваше. Няколко серии се въртяха върху едно изнасилване. То се коментираше като в латинопродукциите – напоително, от всички, до втръсване, без нищо друго да се случи. Всъщност дори добрите актьорски превъплъщения на Калин Сърменов и Ваня Цветкова не могат да заличат пробойните в сценария и неясната американска сюжетна линия. Тя стои толкова зле залепена към относително успешно пресъздадената реалност в България, че има не седем, а седемстотин часа разлика. Дори може да се спори доколко е нужна, освен за изминаване на ефирно време. С две думи – нямам думи за американската сюжетна линия и за нейното изпълнение. На този фон младата актриса Боряна Братоева, която по неизвестни причини е спрягана за бъдеща звезда на киното, изглежда почти адекватно. Независимо че любовта на героинята й с два пъти по-възрастния персонаж на Ники Сотиров, е меко казано, съшита с бели конци. Сред младите си колежки дори непрофесионалната Алекс Раева се оказва попадение.
"Седем часа разлика" е от онези филми, в които стоически седиш, с риск за здравето си, в очакване да стане нещо готино и да си кажеш, че не си загубил времето си напразно. Дано в "сезона на триумфа" да има поне една такава серия.
Далеч по-големи са

приятните спомени и надежди

за комедийния "Столичани в повече". Това е сериалът със сериозно съсредоточаване на актьорски капацитети, които на моменти също не могат да се разгърнат максимално заради сценария. След приличното начало на първата серия последваха няколко, в които нямаше нищо смешно. Така определението "комедия" стана излишно. Продукцията обаче придоби по-апетитен привкус, след като започна да се "задява" със сегашната власт. Да си припомним за бюст-паметника на премиера. Ако не спре с намигването към властта, екипът на Любо Нейков ще привлича зрители, та дори и да продължат не особено успешните опити на фолкпевицата Преслава да се пробва пред камерата в ново амплоа.
С най-голям интерес може би се чака петият сезон на "Стъклен дом". Не само заради най-дългата си екранна история, но и защото това е продукцията, чийто успех даде основа за възраждането на българските сериали. Новото представяне ще е под мотото "Щастието не се купува с пари" и отдавна по форумите се правят залози

кой от героите ще умре

след като преди – в "Наказанието – някой трябва да умре", никой не отиде в отвъдното. Аудиторията определено харесва "Стъклен дом". Премиерата на четвъртия му сезон събира рекордните 1.5 млн. зрители пред телевизорите и отчете 53% пазарен дял. Сериалът се излъчва в осем страни, сред които Хърватия, Словакия, Румъния, Гърция и др. Стефан Данилов и колегите му са се изявявали и пред турската публика, но за кратко. Първо се очакваше продукцията да бъде показана по турския Канал Д, само че медията се отказа, тъй като била прекалено разкрепостена. После пък "Фокс Турция" купи първия сезон, но не посегна към втория.
Независимо че има доста нереални сюжетни хрумвания, "Стъклен дом" откри и отгледа няколко млади актьори като Явор Бахаров и Бойко Кръстанов. Популярността споходи и нетолкова убедителните дамски персонажи покрай неубедителните актьорски изяви на Елена Петрова. И този път обаче не мина без присъствието на преквалифицирана в актриса манекенка – Диляна Попова.
Подобна е съдбата и на колежката й Ирена Милянкова, която се представя в "Под прикритие". Криминалният сериал по БНТ 1

има много малко недомислени неща

като, да речем, избора на актьор за главната мъжка роля – Ивайло Захариев. Той откровено не пасва за полицай под прикритие, репликите му са декламативни, далеч от разговорните. Във форумите се говори, че в следващия – трети сезон, героят му ще изчезне точно заради недоволството на зрителите от неговата игра. Но тепърва предстои да видим дали продуцентите от "Камера" ще се съгласят с мнението на аудиторията и ще направят резки промени и в "Стъклен дом" по отношение на Петрова, и в "Под прикритие" по отношение на Захариев. Така или иначе, "Под прикритие" върна доверието в националната държавна телевизия. Независимо че не догонва по рейтинг основните си конкуренти, тя даде сериозна заявка за правенето на качествени български сериали. А и за популяризирането им. Все пак "Под прикритие" е най-скъпият сериал, сниман у нас – една серия е приблизително четвърт милион лева. Може би и затова има не само стегнат сценарий, атрактивно заснемане, но и огромен арсенал от гостуващи актьори – от Чочо Попйорданов през Христо Мутафчиев до Цветана Манева. Третият му сезон ще се излъчи през есента, а вече е продаден в няколко държави като Великобритания, Германия и дори Китай.
Евентуалният триумф в "сектора" може да бъде допълнен от "Етажна собственост", който има свеж диалог, симпатични актьори и герои, чиито проблеми са близки до тези на средностатистическия гражданин.

Проблемът на тази продукция

е в нерационалната стратегия за нейната популяризация, която е далеч от силно рекламирания сериал "Домашен арест". Последният е опит за ситуационна комедия, но се вижда, че е правен набързо, а задкулисният смях отдавна е знак за подценяване на публиката, подсказвайки й къде трябва да се смее. На всичко отгоре създателите му откровено има нужда от помощ за нацелването на тези моменти.
Две нови и шумно рекламирани продукции очакват зрителите на Нова тв – "Отплата" и българският вариант на "Женени с деца". Първият сериал отново залага на дами от типа – легнала си манекенка, събудила се актриса, което може би подсказва за недостига на изпълнителки в българското кино и театър. Известни подозрения има и около актьорските заложби на певеца Орлин Павлов, но да се надяваме, че те ще бъдат компенсирани от присъствието на Джоко Росич. Като цяло опитите са за криминална драма, а сюжетът не е нещо нестандартно.
Много по-големи са резервите към побългарения вариант на "Женени с деца". Най-малкото защото копието никога не е по-добро от оригинала, а американският сериал за семейството на Ал Бънди е изключително свежо написан. В него има и чудесна актьорска игра, и удивително сценарно присъствие. А то липсва на българския вариант. Ако приемем, че с всяка следваща изява актьорите ни все повече ще се научават да се държат пред камерата по начин, различен от този на театралната сцената, то същото не важи за сценаристите. Те са
основният проблем за българското кино
и за сериалите в частност. Затова не можем да направим неща дори като испанците – няма как да имаме нито техните "Щури съседи", нито "Моите мили съседи", все продукции, които не са глътнали милиони, но зад които стоят отлични сценаристи.
Хубаво е, че го има цялото това разнообразие от български сериали. Най-малкото защото дава хляб на много хора и развива качеството. А и защото поизмести, макар и не напълно, турските поредици от праймтайма. В Турция обаче създаването на този тип изкуство е национална политика. Дори се заговори за ново турско присъствие – телевизионно. У нас такова нещо няма и няма и да има. Вярно е, че имаме сериали, които преживяха първия си триумф, но сега им предстои по-отговорната задача – да го затвърдят. Другият вариант е да се раздадат главните роли на Борисов и подчинените му министри, които сами ще си режисират четиригодишния сериал.

Стр. 35

в. Уикенд | Baca ГАНЧЕВА | 28.01.2011

CEM, докога Иван и Андрей ще ме обиждат безнаказано?

Намираме се пред статуята на голямата Буда"! – тържествено обяви репортерката на Нова тв от Япония в неделя, 23 януари, в новинарската емисия от 19 ч.
Ако трябва, любезни ми зрителю, да се изброяват непрекъснатите гафове в ефира, породени от невежество, самоувереност и простотия, то покорната ти тв наблюдателка, окована пред екрана, със сигурност би превъртяла. Пороят от глупости не секва, не секват обаче и безхаберието, и наглостта.
"В неделя с…" на БНТ последният брой бе посветен на САЩ. Няма лошо, вече май почваме да свикваме с блюдолизниченето към посланика й у нас и венцехваленето на културните й ценности. То не беше кънтри, не беше "Ню Йорк, Ню Йорк", не бяха каубойски шапки, песни и танци и всякакви видими и невидими белези на живота в могъщата страна.
И внезапно, ни в клин, ни в ръкав, в програмата се появи бяла лястовица на българско родолюбив – режисьорът Стилиян Иванов и продуцентът Ивелин Николов се опитаха да представят прясно излязлото на пазара DVD с филма им за великия Емил Димитров. Опитаха се, защото на отличното им дело бяха отредени хилави десетина минути, където за миг се мярна и образът на незабравимия Емил, който този месец би навършил 70 години. И толкоз. Десет минути в повече от четиричасова програма.
Този "залък" увисна като кръпка на фона на американското меню и остави българите с горчив вкус в устата от явно пренебрежителното позорно отношение на съставителите на този блок на БНТ към една от най-ярките личности в националната ни култура!
Съвсем директно и напълно в техен "стил" се изгавриха и "хлебарките" Иван и Андрей със 79-годишнината на професор Хачо Бояджиев. Уж поздравявайки телевизионния корифей, те извъртяха срамен коментар за старческата възраст на Хачо, пишещата тези редове (?!/) и Лили Иванова! Напълно самозабравилите се инсекти не пропуснаха да повърнат и този път върху нечия чест, те се кълчеха и хилеха, доволни от прозрението си, че културата у нас се ръководела от видиотчени старци и старици!
О, спи ли СЕМ, о, СЕМ не види ли?
В недодялания Закон за радио и телевизия все пак дебело е подчертано, че всяка подигравка и уронване престижа на личността от националния ефир задължително се подлагат на порицание, глоби и съдебно преследване.
Докога двамата плюещи лилипути ще се вихрят в ефира на Нова тв, цапащи със словесните си изпражнения и без това отдавна покрития с лекета имидж на тази, наричаща себе си национална телевизия?
Затова пък иначе безполовата и ставаща все по-безинтересна програма на Би Ти Ви "Нека говорят" (ах, колко е дразнеща тази кражба на наименованието на страхотното шоу по OPT "Пусть говорят") предложи разтърсващо интервю с актьора – ветеран и бивш царски депутат Коста Цонев. Страхотен бе великият човек и артист, при това независимо от нищожеството Росен Петров и зле скалъпените му въпроси. Видяхме болен, но щастлив човек, вълненията му хващаха за гърлото, озарен от надежда, той нито веднъж не се самопохвали, нито веднъж не се подигра или оплака, изповедта му бе искрена, любовта му към живота и любимата жена – достойни за пример.
И си рекохме с теб, уважаеми зрителю, колко липсват на екрана срещите с големи личности, оставящи неподражаем отпечатък върху живота и в душите ни. В гъмжащия от простотия и населен с чалга, врачки, неспирно готвене, парвенющина и тотално отсъствие на култура ефир, антикварна рядкост са минутите, прекарани със словото и образа на големите и достойни българи на нашето време. На тях не е отделена макар и най-тясната ниша, всяко пространство е окупирано от политици, социолози, политолози и псевдожурналисти, които срамят достойната медийна гилдия.
Дори и свещената за всяко семейство неделя не е пожалена от безумните страсти по политиканстването и непрестанното дърдорене. Би Ти-Ви, ТВ 7 и Нова тв се надпреварват в сутрешните неделни часове да ни заливат с вкиснатата помия на до смърт досадилите ни скандали и скандалчета. "Отпечатъци", "Тази неделя", "Уикенд с ТВ 7" и "Рулетка" те емват, клети ми зрителю, в неделната сутрин, та да вгорчат окончателно и обеда, и почивката ти.
Неделният ден трябва да е посветен преди всичко на семейството, на културните ценности, на спорта и отмората. Не стигат наситените с апокалиптични новини емисии през час, не стигат мрачните коментаторски рубрики и втръсналите теми, ами и в неделния ден вместо музика, хумор и ведрина отново и отново да сме в менгемето на нарочно представяната в още по-черни краски наша действителност. И като се прибавят неописуемите екшъни и трилъри, шизоидно повтарящите се едни и същи филми, липсата на родни продукти от всички сфери на живота -неделният ден заприличва повече на преживяване в някой от кръговете на ада…
В този смисъл зеят празни дупки в програмообразуването на всички наши телевизии. Защо например никъде няма предаване за София? Несъмнено и общината би подкрепила подобно начинание, градът се разрасна неимоверно, проблемите и събитията са и много, и разнообразни, да не говорим колко безбрежни са темите, свързани със столицата, какви невероятни личности, артефакти и социални въпроси чакат да бъдат осветени в телевизионното пространство.
Вместо това, скъпи ми зрителю, те принуждават да прекарваш дълги и кухи часове пред екрана, занимават те с пластмасовия емоционален живот на изтикани на повърхността празноглави типове и типеси, сред пищни и кичозни обстановки гълтат като лами скъпоценно телевизионно време всякакви глупаци и глупачки, насаждащи в омаломощеното ти съзнание чувство на безпомощност и беззащитност пред урагана от простащина и безсмисленост.
Затуй, драгоценни ми зрителю, внимателно подбирай какво гледаш със семейството си, особено пази подрастващите, белите им души са като попивателни и бързо всмукват отровите на уж лесния и пълен с примитивни съблазни живот, предлаган им от екрана. Търси за себе си и за тях красотата и смисъла житейски, отвръщай поглед от родния, но уви, изпосталял откъм култура и образованост екран. Телевизията е полезна само тогава, когато носи полезност, развитие на ума и сетивата и истинско развлечение. Които стават все по-редки и потъват в зловонното блато на неграмотността и простащината. Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 31

МЕНИДЖЪР.NEWS I 10.01.2011

“Дрийм тийм пръдакшънс” на Евтим Милошев и Любо Нейков завзема все повече време в ефира на Би Ти Ви.

През 2011 г. „Нека говорят с Росен Петров”, чийто продуцент е компанията, ще бъде по-дълго. От тази неделя, 9 януари, предаването ще започва в 16 ч. В трите часа на живо ще има повече гости и повече истории. Готви се поредица какво се случва с хората след края на властта и за забравените герои на съвремието.

В "Опасно близо" Диана Найденова също ще бъде на живо с политиците в студиото. В тази рубрика и в "Пожелахте да говорят" журналистите обещават хора, които рядко говорят, но има какво да кажат.

Неделната вечер ще бъде превзета от друга поредица на “Дрийм тийм пръдакшънс” – „Велика България”. Тя стартира тази неделя, 9 януари, от 22:30 часа. В 12-те епизода Любо Нейков ще се превъплъти в образа на Бойко Борисов. Емблематичен български образ прави и Христо Гърбов – Елеонор Карагеоргиев обича да гледа телевизия и най-вече да спори с телевизора. Типични и иронични са героите на останалите актьори в шоуто Руслан Мъйнов, Кръстьо Лафазанов, Ненчо Илчев.

Компанията на Евтим Милошев и Любо Нейков е продуцент и на най-рейтинговото предаване по Би Ти Ви – "Комиците". Телевизията ги сблъска челно със Слави Трифонов, като им повери да правят две програми в новогодишната вечер.

Милошев и Нейков напуснаха преди време компанията "7/8" и основаха своя, като успешно конкурират бившия си шеф в продуценството, включително и като му отнеха "Сървайвър".

Оригинална публикация

в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 08.01.2011

Нашата Анджелина Джоли се казва Калина и е бременна

Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил философ" и академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник разузнавач първа степен.
8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и съдружник в "Седем-осми". Заедно с Любен Дилов-син и Слави е един от основателите на Движение "Гергьовден" и член на неговото ръководство. През 2005 г. напуска организацията. Автор на идеите и обществените инициативи "Българската Коледа" и "Свобода за българските медици в Либия". През есента на 2006 г. напуска "Шоуто на Слави и през 2008 г. Създава продуцентската компания "Медиа тайм". Сега е водещ на предаването по Би Ти ВИ "Нека говорят с… Росен Петров".

- Росене, би ли поканил Слави Трифонов за гост в предаването си?

- Разбира се.

- Народът казва "Нова година – нов късмет". Какъв късмет ти донесе 2011 г.?

- Късметът ми донесе работа. Трябваше да успеем да наложим предаването в неделя, да се създаде навик у зрителя, че в неделя ще види нещо интересно, нещо, което го кара понякога да се замисли, друг път да се усмихне.
У нас това не е лека битка, особено ако се стремиш да избягваш пошлото. Радвам се, че и хората, с които работим, и продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков стояха твърдо зад идеята да сме интересни, но не жълти. Мисля, че успяхме в една добра степен. Средно един милион българи избират да ни гледат – самият факт че Би Ти Ви ни се довери и ни дава още повече време, вече три часа на живо, също ме радва.

- Какво ново в новия формат на " Нека говорят с. Росен Петров "?

- Повече истории, повече съдби. У нас има маса забравени хора, които заслужават да говорят. Има и много проблеми, за които трябва да се говори. Понякога медиите отделят повече внимание на краткотрайното, на скандала, а не на истински важните неща.
Сигурно някъде някой учен е направил епохално откритие или някой е спасил живот, но в у нас огромна новина ще е новото гадже на Николета Лозанова
Не съм нито консерватор, нито пуритан или съдник, но е жалко. Медиите трябва да излязат от затворения кръг – хората искат зрелища и простотии и затова ние им ги даваме.

- Как реагираш, когато сравняват предаването ти с "Всяка неделя"?

- Мога само да се радвам, но нямам амбициите да съм някой друг.

- А когато коментари за телевизиите изписват името ти с инициали – Р. П.?

- Е, това е интересен въпрос. Никога не съм си го задавал. Като се замисля, ние сме си страна на инициалите – Р. Овч. дал бележка на някого, Б .Б. казал нещо. Няма лошо – даже живеехме в страна, която наричахме НРБ, а пръв приятел ни беше СССР, и си купувахме вестници от РЕП, звучи ми почти като РП. (Смее се)

- Тв шоу или тв риалити?

- Няма такава борба. И двете форми си имат предимствата и слабостите. Моят любим формат е "Сървайвър", защото изважда от хората качества, за които не са и подозирали.
Трудностите показват истинското лице на хората, като в "Редник Райън", където командирът на взвода, суров воин, беше бивш учител по литература. Иначе като цяло мисля, че в телевизионната мода идва времето на българските сериали. Успехът на "Стъклен дом" не е случаен.

- Михаил Вешим, главен редактор на в. "Стършел", твърди, че в България вече има толкова много телевизионни шоута, че не достига хумористичен капацитет за тях, няма достатъчно добри сценаристи. При теб как е?

- Еми прав е г-н Вешим. Да си сценарист е сложна работа. Само който не е сядал пред един тъп бял лист, на който трябва да напише нещо сносно, и то бързо, може да го подценява.
При нас сценарият е в драматургията и реакцията при разговорите. Как да погледнеш към един човек, когото зрителите са гледали вече доста пъти по друг начин.
И тук е силата на един водещ, но може и да закопа труда на екипа. Трябва бързо да усетиш емоцията на госта в конкретния момент. Може да си направил супер подготовка, а гостът ти просто да не е в настроение, да мисли за друго.
Ето например вече прословутото интервю с Бойко Борисов – беше много по-ярко, когато говори за детството си, за майка си, отколкото когато говореше за досиетата и АЕЦ
Него го отключи едно видео със сестра му.

- Какви са предпочитанията на зрителите за твои събеседници – политици, интелектуалци, спортисти, фолкпевици, плейметки?

- Всеки човек има някаква интересна история. Важното е да се намери подходът. В кръга на шегата – най важното за водещия е гостът да е приказлив, без да страда от логорея.

- У нас се нароиха много плеймейтки. Те какво работят всъщност?

- Еми "плейват" нещо. (Смее се.) Чувал съм различни версии за заниманията им, но като цяло аз не обичам да обобщавам. И плеймейтките са различни. Някоя тръгнала от малко градче да
докаже нещо, друга търси принца на белия кон.
Сигурно в екстремална ситуация някоя напомпана плеймейтка може да се окаже жената, която ще направи нещо изключително, а пък някой интелектуалец ще се окаже негодник. И Мария Магдалена е била грешница, пък виж в каква важна книга е от основните герои.

- Политиците казват ли ти предварително за какво не искат да ги питаш?

- Не. Тази практика в телевизиите отдавна поприключи. Съзнавам, че на вестникарите им е по-трудно, тъй като по-лесно се упражнява контрол над едно интервю. Дай го да го види пиарът, ала-бала… Това с нагласените интервюта си личи от сто километра. Той, българинът, като цяло е мнителен човек, така че за самите политици нагласените въпроси и отговори не са от полза.

- След срещите си с толкова много хора можеш ли да направиш портрет на българина за 2010 г.?

- Не мога. Българинът има много лица. Има един народо психолог Шейтанов, писал е през 30-те години на миналия век, той говори за нещо важно – че у нас властта е един духна отрицание. Повече сме по бутането, а не по градежите.

- Ако беше министър на вътрешните работи, акции с какви кодови имена щеше да проведеш? Все пак си възпитаник на МВР школата в Симеоново…

- Акция "Тишина". Ако МВР не е централният медиен герой, ще е по-добре. По принцип мисля, че полицейската работа е една от най-трудните. Много жертви се изискват.
Представи си само младия оперативен служител с 800 лв., който работи по някой Компир, дето харчи по 5 бона на вечер за кеф и който може да ти зачерни живота за отрицателно време. В тези органи винаги е имало корумпирани, но да знаеш, че ги има и другите – идеалистите или просто свестни хора, които се опитват да си вършат работата. Имахме едно такова момче в школата, беше и заможен, обаче искаше да е полицай. Точно като от филмите, да служи и пази. Натресоха му убийство на един крадец, май 12 години го осъдиха. Така че опасна е тази професия и заслужава само уважение.

- Спокойно ли разговаряш по телефона, или си имаш едно наум, че може би те подслушват?

- По-добре да гледат. И да слушат, по-различно няма да чуят.

- Как ще коментираш думите на Бойко Борисов, че хората във властта трябва да се подслушват?

- Одобрявам ги. Власт без контрол става безконтролна. Само по-малко сересета по вестниците, че вече и Щирлиц сигурно ни завижда на размаха

- Сергей Станишев каза, че с управлението си Борисов възродил времето на вицовете у нас Това истина ли е или виц?

- Вицове се раждат, когато някой е интересен на хората, независимо дали ги дразни, или го харесват. По-скоро Борисов е колоритен, а не управлението. Вицове е имало и за Тодор Живков, и за Костов, сега и за Борисов. Шарл дьо Гол, един изключителен политик, имал хоби да събира карикатурите за себе си.
Политиците ни трябва вече да са свикнали, че те са истинските звезди у нас. Живеят изолирано, слуховете ги правят неприлично богати. Нашата Анджелина Джо-ли се казва Калина и е бременна.

- Построени магистрали или пълни хладилници?

- Не може да има такава дилема. Това е като баналния виц за кокошката и яйцето.

- "За" или "против" тунинга?

- На колите или на жените? (Смее се.) От коли не разбирам много, при жените го одобрявам в разумни граници.

- Знаеш ли какво е БОР КОР?

- Май някаква нова служба беше, за борба с корупцията.

- БОР КОР ще пребори ли корупцията?

- А ФБР дали пребори корупцията в САЩ, или пък дали ФСБ пребори корупцията в Русия? Няма как корупцията да се пребори.
Това, което е дразнещото по нашите ширини, е, че тя е прекалено явна и навсякъде. Имаше един бисер ученически, че Априлското въстание било" масово и повсеместно", то става и за определение на корупцията. У нас тя е като пушенето на цигарите, толкова е масова, че вече я приемаме за нещо обичайно.
Даже ако някой чиновник не се корумпира, получава неодобрение. Често може да се чуе " еди кой си беше зам.-министър, обаче нищо не можа да направи. Пълен глупак."
Между другото, като споменахме ФБР и Щатите, там подслушването често е официална административна или корпоративна политика. Почваш работа и подписваш едно споразумение, че знаеш и си съгласен, че телефоните ти, компютрите – всичко се контролира.

- Как образно си представяш излизането ни от кризата?

- Морален пример от върха и заедно работа на всички. Ние сме малка страна и проблемите ни са малки, важно е да си направим приоритетите.
Изразът "българска работа" е от XI век, представяш ли си? От нас си зависи да променим значението на този израз.
Бях в Йордания наскоро, по-зле са от нас доста, обаче бачкат като луди. В Акаба строят комплекси, разширение на пристанището за 3 милиарда долара. След 10 години, ако продължаваме да се туткаме, те с голите пустинни планини, в които няма и едно стръкче, и грам петрол, ще живеят по-добре от нас.
На Нова година гледах празнествата в Дубай, кулата, зарята -като от научно фантастичната
перпродукция А през 60-те години това е било едно бедно рибарско селище. Не най-високата кула в света, ами и бенгалски огън и конфети не са имали, но са успели.

- С кого беше в Йордания?

- С Мадона бяхме. Много приятна жена. По едно време Гай Ричи дойде, вдига скандали, ужас… А тя, жената, какво да направи, видяла ме, харесала ме, сега се колебае дали да се оженим, или да ме осинови. (Смее се.) Бях с приятелката си за 4-5 дни на Нова година.

- Дай още данни. За приятелката, не за Мадона…

- Какви данни да ти дам? От София е, на 28 години.

- Ники Кънчев проплака, че певици и манекенки станали водещи и ще има глад за работа в телевизиите. Каква е реалната ситуация, големи ли са съкращенията?

- Нямам представа в какъв конкретен контекст го е казал. По принцип имаше една деградация на журналистиката като цяло. Тя беше станала нещо като таксиджийството на неудовлетворения човек с интелектуални претенции. Един вид "за друго не станах, ама поне един журналист ще стана" Както беше казал Рачко Пръдлето от "Под игото", "за едното красно име живеем". Времето ще изчисти всичко. За съжаление у нас времето тече бавно, яваш-яваш.

- Ти боиш ли се от конкуренцията на манекенките?

- Това е най-големият ми страх. (Смее се.) Често имам кошмари, че ме преследват маникенки. Събуждам се облян в пот и плача.

- Разкажи най-смешния си гаф като водещ. Българинът обича да се кефи на чужди грешки и гафове.

- Има всякакви ситуации. Веднъж, като водех навремето "Шоуто на Слави", беше дошъл един музикант и аз упорито го наричах с друго име. Човекът сяда и ми казва: "Ама, г-н Петров, аз не се казвам така." И аз отговарям: "Нищо де, аз така ти викам." В " Нека говорят" пък ми беше гост Румен Овчаров и аз почвам: "Вие, като вицепремиер на Сергей Станишев, направихте еди-какво си…" Човекът отговаря:" Въпреки разпространеното мнение аз никога не съм бил вицепремиер."

- Как ти звучи изразът " Господ е българин!"?

- Еми, ако живеехме в Испания през XTV век, бих казал ,че ми звучи "еретически". (Смеесе.) Да определиш Господ по националност е било по-грешно, и от това да твърдиш, че Земята се върти. И все пак да не забравяме кога беше казан този израз – в един велик мач, който даде повече гордост на хората от всички политици накуп.

Стр. 12 – 13

в. Уикенд | 23.12.2010 

Инженер по образование, телевизионер по призвание. Така определя себе си Евтим Милошев. 42-годишният геодезист се подвизава в тв ефира още от зората на демокрацията. В началото на 90-те е част от екипа на легендарното "Ку-ку". После минава през "Канапето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Днес е съдружник на Любо Нейков в продуцентската къща "Дрийм тийм", която реализира хитовите предавания "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров" и "Сървайвър".

- Г-н Милошев, какво е новото около вас напоследък?

- Много неща има. В момента сме в период на подготовка на нов сериал за Би Ти Ви. Трябва да започнем снимки в средата на февруари 2011 г. и да бъдем на екран месец по-късно. Голям и амбициозен проект! В момента се изчиства съдържанието, структурира се екипът, извършва се кастингът, избира се снимачната техника… Направихме наскоро и театрална постановка – нещо, което е ново за нас. Става дума за спектакъла "Магията на Ненчо" в Армията. Понеже правим предимно телевизия и нашите зрители се измерват в милиони, усещането от реализацията на проект за ограничена аудитория ни е странно. "Магията на Ненчо" е за нас повече емоция, отколкото бизнес. Това е детската мечта на Ненчо Илчев. Той от дете се занимава с фокуси. С Любо Нейков застанахме зад него в желанието му да има собствено илюзионно шоу.

- Кризата отразява ли ви се по някакъв начин?

- Притеснявам се повече заради астрономическото време, защото трябва да започнем снимки в средата на февруари.Това е по-трудно, сложно и скъпо. Денят я много по-къс, студено е. Лошото време ме плаши много повече от кризата. За нея какво да ви кажа? Политиците да отговарят.

- Вие взехте ли някакви антикризисни мерки, съкратихте ли хора от фирмата ви "Дрийм тийм"?

- Не сме правили нищо. Имаме толкова много работа, че въобще не ни е останало време да мислим за въпросната криза.

- Защо тази година нямаше "Сървайвър"?

- Това е програмно решение и съображение на телевизията. В крайна сметка .Сървайвър" е собственост на Би Ти Ви и ръководството намери за целесъобразно след четири свръхуспешни сезона през 2010 година да се направи пауза. Не допускам тази пауза да е следствие от кризата или пък да е заради проблеми с формата. Напротив, има идея за пети сезон на "Сървайвър", който ще бъде изключително обещаващ.

- Вие ли ще го реализирате?

- Този въпрос не стои на дневен ред в момента.

- Имахте ли проблеми с наследниците на Нончо Воденичаров, който почина в "Сървайвър"? Те се заканваха да съдят телевизията и продуцентите…

- Не сме имали никакви проблеми. От юридическа гледна точка всичко беше много прецизно направено. Смъртта на Нончо е нещастен случай, за който ние много скърбим. Имахме лошия късмет, че стана при нас.

- Има ли вашето шоу "Комиците" реална конкуренция в ефира?

- Комиците няма нито реална, нито нереална конкуренция. Това не е моя оценка, а оценка на зрителите.

- Как се разбирате с другите продуценти?

- Разбираме се съвсем нормално с тях. Ние дори си имаме Асоциация на телевизионните продуценти. Виждаме се, говорим си, опитваме се да решаваме принципни въпроси, свързани с работата в бранша.

- И със Слави Трифонов ли контактувате?

- Не, той е единственият, който не общува с нас. Това си е по-скоро особеност на неговия характер. Така си е избрал. На практика само Слави не е член на Асоциацията, макар че ние бихме искали да се присъедини.

- Кога беше последна ви среща с Трифонов?

- Откакто се разделихме през 2006 г., не сме общували. Слави Трифонов го виждам единствено и само на екрана.

- От колко време работите с партньора ви в "Дрийм тийм" Любо Нейков?

- Още от "Канапето". Дори сме имали период от 2 години и половина, в който правехме предаването"Студио X" по радио "Дарик".

- Имате ли разногласия с Любо Нейков?

- Нямаме, въпреки че звучи странно. Така сме си установили работните правила, че да не ни се застъпват ангажиментите и да нямаме разногласия. Всеки си движи задачите, имаме си доверие и работата върви. За времето откакто сме направили "Дрийм тийм", не сме се карали.

- Замисляли ли сте се да се занимавате с политика?

- Имал съм нееднократно конкретни предложения за това, но съм ги отхвърлял Обяснявам си интереса на партиите към мен с доброто ми име. За всяко начинание се търсят качествени хора. Ласкаело ме е, че са ме канили и са съзирали в мен някакъв потенциал.

- Доволен ли сте от предаването ви "Нека да говорят с Росен Петров"?

- Как да не съм доволен? Предаването има изключителна гледаемост. Положихме много усилия и резултатите са налице.

- Кое от предаванията си определяте като най-успешно?

- Ние правим предавания, които не са просто добри. Те са най-добрите в телевизионния ефир в България. За миналия месец най-гледаното шоу е "Комиците". Това не е наше мнение, данните са от рейтинговите агенции.

- Какво става в личния ви живот?

- Радвам се на добро здраве, щастлив съм.

- Ще има ли скоро сватба около вас?

- Не мога да кажа. Към! дадения момент не съм мислил, но не го изключвам.

- А жена до вас има ли?

- Да, вече няколко години сме заедно.

- Говори се, че сте интимен с бившата съпруга на Димитър Рачков Христина…

- Не отговарям на слухове.

- Някога в миналото били ли сте на крачка от брак?

- Май не съм, като се замисля. Но нямам чувството, че не съм бил обвързан. От 20-годишен живея самостоятелно и на семейни начала с различни жени.

- Казвали сте, че страдате, задето процесът на оплешивяване при вас все още не е спрял…

- Така е. Казвал съм го с известна доза самоирония. Да, не ми е приятно, че оплешивявам, макар сега да имам възможност да си реша проблема. Не намирам обаче за необходимо да го направя. За мен е тъпо човек да си коригира външността. Нямам проблем да живея и да се възприемам такъв, какъвто съм. Използвам плешивостта си, за да си правя шеги със себе си. Автоиронията се харесва на останалите.

- Ходили ли сте при Ванга?

- Още докато бях в "Ку-ку", имах уговорка да отида при нея с камера. Това обаче не се случи. Понякога си мисля, че не съм бил докрай настоятелен. И съжалявам, за което. Аз съм си малко скептичен към паранормалните явления, но сега вече вярвам, че Ванга е била уникален феномен.
Дадох си сметка за това, когато общувах с Николай Хайтов в късната есен на неговия живот. Имахме поредица от срещи и той много ми говореше за Ванга. Като му казах, че съм скептичен, ме погледна и рече: "Моля ти се, не ме разочаровай от себе си!".

- Разкажете ми за срещата ви с Тодор Живков.

- Случи се след 10 ноември. До този момент той беше давал само една обща пресконференция за журналисти и персонално интервю на Валя Ахчиева за "Панорама". После го снимах аз за "Ку-ку". Тогава Живков се възприемаше като олицетворение на злото. Имам много добър спомен от интервюто. Бившият Първи ме прие в Бояна на ул. "Секвоя". Беше под домашен арест. Отнесе се към мен като към човек, когото познава от години. И двамата се забавлявахме. Спомням си, че едната дъщеря на Жени Живкова беше малка и кръжеше на-сам-натам. Преди няколко месеца видях въпросното момиче и се изненадах колко е пораснало.

- Обиран ли сте?

- Обирали са ми апартамента. Откраднаха всичко ценно – сабя, оригиналният ми пистолет от Априлското въстание, скъп часовник…

- Катастрофирали ли сте?

- През 1999 година направих голяма катастрофа. Тогава ремонтираха "Цар Борис III". Беше късно вечерта и не беше осветено. Зееше една дупка на пътя. За да не влетя в нея, се нахаках в светофара. Зловеща катастрофа! Слава Богу, отървах се само с уплахата.

- Как си почивате?

- Аз не разделям работата от почивката. Мога ли да кажа, че съм се уморил от работа, когато съм изпитал удоволствие и ми е било приятно. Много обичам да пътувам. Аз съм от хората, обиколили света няколко пъти. Не съм бил само в Австралия, но и това ще направя.

Стр. 22 – 23

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 17.08.2010

Комиците наесен ще имат ново шоу – "Велика България"

На актьор с биография и гафовете му се аплодират

Не гоним количество, но в тв шоуто вече играят 11 актьори – направо театрална трупа

Да слееш Народния със "Сълза и смях", е като да събереш пожарната и"Бърза помощ"

- Кои са най-лесните персонажи за осмиване, г-н Милошев?

- Тези, които са постоянно пред очите ни и често се вземат прекалено на сериозно. Без значение дали си домоуправител, или министър.

- Какво й е смешното на властта?

- Смешно е да вярваш, че ако някой предлага надежда, може да породи вълшебство.

- Какви гафове правят талантливите актьори, които работят в предаването, по време на снимки?

- На актьор с биография и гафовете му се аплодират. Комиците са толкова обичани, че хората се забавляват винаги. Дори тези, които ги гледат на живо, се чувстват привилегировани, че са свидетели на всичко, защото записът на предаването често е доста по-дълъг от тв излъчването.

- Защо тръгнахте на турне?

- Няма нищо по-добро от това да се посмееш от сърце, особено когато животът ти е труден. А и правим турнето "Комиците – ударно с Елица и Стунджи", защото е важно актьорите да се видят на живо със зрителите. Това е особена връзка, при която и едните, и другите се зареждат. Всеки път, когато снимаме спектаклите в София, залата е препълнена, но хората от другите градове нямат възможност да пътуват. Затова през лятото отиваме при тях. За съжаление, не можем да гостуваме навсякъде, защото летните театри в повечето градове са в окаяно състояние
На места и липсват. Така избрахме Сандански (15 август), Пловдив (16 и 17 август), Бургас (19 и 20 август), Стара Загора (22 и 23 ав-густ), Варна (25 и 26 август), Каварна (27 август) и Русе (29 и 30 август). Билетите се продават в касите на "Булсатком" в съответния град. Щастлив, на хората им е интересно.

- Хората ви гледат цяла година по телевизията, с какво сте им интересни през лятото?

- Интерес към "Комиците" винаги има, защото смехът разтоварва. Смехът прави хората по-красиви, облагородява ги. Освен това спектакълът на турнето е много по-впечатляващ от нормалното предаване. Готвихме го повече от месец. Специалните ни гости са Елица и Стунджи, много симпатични, великолепни артисти и страхотни музиканти. Излъчват позитивна енергия, зрителите ще го почувстват по време на концертите. Традиционно за трета година с нас е и рапърът Устата.

- Любо Нейков се вълнува всеки път, когато говори за децата и тяхното възпитание. В публиката ви често има много деца. Те на какво се смеят?

- За смеха възраст няма. Когато нещо е смешно, то разсмива всички.
Няма смешка за дядо и после смешка за внуче
Работим на едро. Ицо Стоичков е по диференцирания подход от мамата до лелята. Децата се радват на Сашето и Банката, затова записахме pan парче, което Любо и Ненчо ще изпеят за първи път.

- За да направят съкращения, сливат "Сълза и смях" с Народния театър. Какъв ще е резултатът?

- През сълзи и смях посетете Народния театър. Забавно, но не е сериозно. Нещо като да слеят пожарната с "Бърза помощ". Екипите ще са с бели престилки и пожарникарски каски.
Епиграмата "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра" често се цитира напоследък. Битката не бива да е за оцеляването на театрите, а за тяхното достойно съществуване.

- Актьорите в "Комиците" имат и ангажименти в театрите. Кое им носи повече пари – да са на сцената или на тв екрана?

- Нещата са несравними. Никое театрално представление не може да се изиграе пред един милион души, че и повече, както е в телевизията. Но има нещо друго, което не се измерва с хонорари, рейтинги и масовост. То е националната ни култура. Театърът е институция и смисълът му не е да се държи пазарно и комерсиално. Недопустимо е да се възприема и като тежест на държавата. Театърът е част от културата на нацията, ако все още я има. Ето затова актьорите не късат връзката си с театъра и продължават да играят на театралната сцена.

- Какви ще са "Комиците" наесен, ще има ли промени в предаването?

- От септември комиците отново са в ефир всеки петък от 21 часа. Освен това ще видим актьорите и в новото комедийно шоу "Велика България". Премиерата ще е скоро по bTV.

- А нови лица сред екипа?

- Започнахме Любо, Къци, Ицо и Руси. В момента на сцената на "Комиците" играят единадесет актьори. Та това си е направо театрална трупа! Не че гоним количество, просто актьорите харесват тази сцена. И все пак талантливите хора винаги са добре дошли при нас.

- Освен забавното предаване правите и публицистично – "Нека говорят с Росен Петров". В друг жанр ще се пробвате ли?

- За 20 години в телевизията съм правил всичко. Това, което днес ме
провокира и вдъхновява творчески,е тв сериалът
Амбиция, която следвам упорито от две години. "Стъклен дом" Доказа, че в България може да се произведе тв сериал на много високо ниво.

- Ще има ли промени в предаването на Петров?

- "Нека говорят" е предаване, което няма необходимост да се променя, може само да се развива. Да представя най-интересните хора и събития от седмицата по начин, който да фокусира зрителския интерес, но и да го развлича и забавлява в неделния следобед. Първото издание от новия сезон е на 5 септември.

- Вече се пише новият медиен закон. Какво искате вие, тв продуцентите, от него?

- Сегашният не е адекватен на пазарната среда. В него дори не е дефинирано понятието "продуцент". А това е основен субект в този процес. Асоциацията на тв продуцентите искаме да се увеличи обемът на българската продукция в ефира, както и да се напише дефиниция за понятието "българска тв продукция". Смятаме, че трябва да има протекция на държавно ниво за българския език и за българската продукция
Държавата задава средата и създава условията за това. Това е принцип, който не обслужва интереси, а пази националността. Има го навсякъде – и в обединена Европа, и по света. Не е наша измишльотина. Винаги е по-евтино да купиш готов чужд продукт, отколкото да създадеш нещо на национално ниво. Защото ако не се създава в тази страна, какво се чудим, че в общежитията на студентите от СУ им спрели топлата вода, понеже нямало кой да плати на "Топлофикация". Да седим и да миришем, не е умение, което изисква усилие и познание.

- Защо няма сезон на "Сървайвър"?

- Безспорно "Сървайвър" е най-скъпият тв продукт у нас, но след четири толкова успешни сезона е нормално да има пауза.

CV
• Роден на 2 май 1968 г. в София
- Завършва строителен техникум, след което ВИАС, специалност инженер геодезист. Дипломната му работа е да направи кадастрален план на пазарджишко село
- През 1991 г. след конкурс става репортер в предаването "Ку-ку"
- Минава през "Канапето", "Хъшове", "Шоуто на Слави"
- През 2004 г. става продуцент на играта "Вот на доверие"
- Напуска екипа на Слави Трифонов и с Любо Нейков прави продуцентската компания "Дрийм тийм". Нейни предавания са "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров", правеше и "Сървайвър"

Стр. 13