в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 12.11.2010

Засилва се тенденцията у нас за производството на все повече български телевизионни сериали за сметка на риалити форматите

Магърдич Халваджиян е запазена марка, която свързваме с професионализъм, позитивизъм, стойностен тв продукт. Успешният български продуцент, шеф на "Глобал филмс“ и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти, режисьор на "Великолепната шесторка“, призовава сънародниците ни да не бъдат безразлични, защото, както самият той казва, "държавата – това е всеки един от нас“. Потърсихме го, за да разберем какви са новите тенденции в развлекателните програми, къде е ключът към успеха на неговите продукции. И вярва ли в подкрепата на българите за каузата, зад която застават вече втори сезон "Шесторките“.

- Каква е формулата на успеха, която спазвахте през годините, освен видимата страст, която влагате в телевизията?

- Убедих се през годините, че успехът зависи от характера и от страстта, с която правиш всяко нещо. Наистина правя всичко със страст. Не зная дали това е хубаво или лошо. Е, типичната моя страст, с която правя телевизия, аз я влагам и във всичко друго. Няма значение за мен какво правя, аз не оставям нещата просто да се случват, аз винаги направлявам посоката, която вярвам, че е правилната, за да осигуря 100% успех на всяко начинание.

- Коя е глобалната тема днес извън кризата, икономиката, финансите? От какво можем да се откажем и от какво не бива да се отказваме?

- Онова, което ни убива със страшна сила, е нихилизмът, липсата на култура. Някак си не си даваме сметка, че в най-тъмните времена една вяра е спасявала цели нации – вярата в нещо. Хората са обезверени, културата е спряла като че в черна дупка. У нас липсата на култура е нещо страшно. Живях доста дълго в Италия и ми се случва, когато живея тук по-дълго и започне да не ми стига въздухът тук, да искам да замина там, за да си взема отново въздух и да се потопя под водата тук.
Вярата е ключът, а успехът подсилва вярата, която като снежна топка започва да расте, и тогава нещата започват да се променят.

- Откъде тръгва искрата, с която горите в работата и успявате да възпламените екипа и да приобщите хората?

- Нещата опират до това, как работи всяка компания. Още преди 15 години, когато започвах работа и събрах екипа си, въведох прости правила и те са свързани с моята личност. Аз казах на всички, че интригите тук са забранени. Не искам да чувам някой да говори за някого. При нас се случи нещо, което не се е случвало никъде. Понеже различни екипи работят за различни предавания, при нас много често се случва, когато единият екип закъса, другите се хвърлят да му помагат. Защото работим, за да направим нещо заедно. Това е начин на мислене, философия. Аз винаги съм се опитвал да решавам проблемите повече със сърцето си, отколкото с разума. Смятам, че разумът е нещо много добро, но то е нещо много хладно. Истина е, че сърцето може да те подведе да вземеш грешни бизнес решения, чисто емоционални. И аз съм го правил…. в името на сърцето си съм взимал грешни решения, от които съм губил пари. Но не мога да бъда друг. Аз съм такъв, аз искам нещата да станат. Ако имам 100 лева бюджет за предаване, аз похарчвам 200 лева, за да го направя така, както трябва да бъде.

- Как измервате успеха?

- Според това, дали аз съм доволен от това, което виждам на екрана. Аз знам кой съм – това го разбрах преди много време. Имам точен критерий за нещата, които ми харесват и които не. Доказал съм във времето, че моите разбирания и критерии са верни и хората ги разбират. Аз вярвам в това, което правя. Разчитам на интуицията си, инстинкта, креативността, които ми казват: "Това е добро.“ И следвам тази линия… По някой път великите неща са много прости и аз смятам, че в нашия бизнес – киното и телевизията, първото и най-важно нещо е да харесваш онова, което правиш, и да си в хармония със себе си. Ако някой ден се събудя и разбера, че телевизията не е в сърцето ми и не ми носи удовлетворение, веднага ще си тръгна от телевизията и никога повече няма да се занимавам с нея. Парите са последното нещо, което ме интересува в тази работа!
Смелостта идва от увереността. Въпреки че са ни учили да бъдем скромни, аз смятам, че в 80% от случаите на скромност се крие некадърност. Когато човек е направил нещо и е сигурен в силите си, тогава той може да говори в единствено число. Всички се дразнят на Бойко, когато в интервюта казва "аз направих магистралата“ и т.н. Аз пък харесвам това. На мен ми писна 20 години да казват все "ние“. Кои ние? Къде е отговорността, тя се размива много лесно зад "ние“, а зад "аз“ това е невъзможно. Аз също заставам зад онова, което съм направил с името си, защото вярвам в силите си.

- Кое е по-трудното да се прави – чисто БГ продукт или формат по лиценз?

- С форматите е лесно, защото схемата е проверена. Купуваш продукт, който е минал в 30 държави, адаптираш го, имаш консултанти, които ти казват кой е най-лесният начин, за да не губиш време, за да го направиш, и оттам нататък всичко зависи от креативните решения. Вярно е, виждали сме и проваляне на формати, като в основата е различието в културите. Понякога един формат не сработва тук, защото той е правен за Америка.

- В каква посока ще се развиват ентъртейнмънт програмите?

- Посоката е към повече филми и сериали. Това е категорично и аз съм убеден в тази тенденция. В Америка ги намалиха заради кризата. Там в праймтайма няма големи шоута, а сериали като "24“ или "Д-р Хаус“. Радвам се, че тръгваме и ние в тази посока. Турските сериали у нас мисля, че са нещо временно, а българинът ще поиска нещо друго в един момент. "Стъклен дом“ е показател за това. Сериалът има страхотна гледаемост и върви много добре. Мисля, че все по-малко ще бъдат риалити шоутата, а продукцията по отношение на българските телевизионни сериали ще се увеличава, а и тенденцията в Европа е същата.

- Вашите изкушения извън проектите, които вече сте направили?

- Киното е моето голямо увлечение, но то е много скъпо занимание. Телевизията е лесен път да правиш кино посредством сериали, защото телевизиите могат да финансират сериали, а не филми. Моите желания са да тръгнем в тази посока. Затова и "Пълна лудница“ я направихме под формата на сериал. Ще останем в тази форма и аз се радвам, че вече има резултат. Именно заради формата си на сериал, в който всяка серия е свързана със следващата, "Пълна лудница“ има увеличение на аудитория всяка седмица. Вярвам, че сериалът като такъв ще сработи в България. Българинът иска българско производство. Дори да не е съвършено в сравнение с перфектните американски сериали и заради липсата на такова качество или опит, все по-добри сериали ще се появяват у нас.

- Какви са инициативите на Асоциацията на продуцентите, на която вие сте председател?

- Важното е, че 17 компании които се занимават с продуциране, от тях 3-4 са големите, се събраха в асоциация. Тя ще направи съвсем скоро и телевизионни награди, каквито в България няма, защото е крайно време това да се случи. Хубавото е, че между нас има комуникация и диалог. Е, вярно е , ние сме конкуренти, но това не ни пречи да седим на една маса и да обсъждаме общите проблеми. Асоциацията работи вече година и половина, като сега ние сме се фокусирали върху работата по новия медиен закон. В работната група, в която имаме свой представител – Мартин Захариев, искаме да сложим на картата професията продуцент. Към момента тя не съществува в правния мир в България. Освен това искаме много сериозно да се намесим в процеса на тълкуването на авторски права, защото днес никой на никого не плаща. Творческият труд не бива да е последната дупка на кавала! Такова мислене е символ на остатъците от близкото минало, с които ние се борим да изкореним. Голяма част от хората не си дават сметка, че умствената работа движи прогреса. Когато някой плаща авторски права за интелектуален труд, така той признава, че някой е работил.

- Вярвате ли в хепиенда на "Шесторката“ и по принцип? Ще успее ли доброто да победи?

- Аз съм роден оптимист – винаги вярвам в хепиенда! Освен това съм голям фен на американското кино, където винаги нещата свършват щастливо. На мен това ми помага да вярвам, че винаги нещата ще се оправят. "Шесторката“ няма как да не завърши успешно. Българинът, колкото и да е заровен в собствените си проблеми и да не забелязва какво се случва около него, когато го активираш и натиснеш сигналното копче, се събужда. Парите за "Шесторката“ ще ги съберем. В миналия сезон в последната вечер събрахме 400 000 лева за една вечер. Черта на българина е винаги да чака и да прави всичко в последния момент и последната минута. Зная, че на финала ще се активизират всички, за да съберем този 1 милион, който ни трябва, за да затворим дома в Шумен и да отворим центъра за бебета. Българинът е добър човек дълбоко в себе си. Просто той го забрави през годините и така стана лесен за манипулиране. Сигурен съм, че ще повярваме отново в себе си и ще си припомним кои сме.

Стр. 15

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 13.11.2010

Да грабнеш вниманието на сънена България рано сутрин никак не е лесно. Въпросът е дали телевизиите наистина се стремят към това, или доброволно предоставят ефирното си време за политиканстване, без реално да се интересуват от вълненията и потребностите на аудиторията си? Отдавна часовете между 7 и 9-9.30 часа са заети не само от уменията на журналистическите екипи, но и от нуждите на политиците. Заради традиционните вече присъствия на управляващите в гилдията се бъзикат, че заплатите на репортерите били ниски, защото политиците били назначени на щат в медиите. Защо е тази нездравословна зависимост?

Какво предлагат телевизиите на закуска?

Политици, политици и пак политици, еднакви теми, еднакви гости, скромни професионални умения. Това е. Всяка сутрин от екрана киселеят нервни политически физиономии, размахват се поредните гей или корупционни компромати, веят се някакви маловажни партийни страсти. Активната тв аудитория (каквато била основната част на този тип предавания) обикновено пие сутрешното си кафе в компанията на "Тази сутрин" по Би Ти Ви, "Здравей, България" по Нова тв или пък с "Денят започва" по БНТ1. И със сигурност е закърмена един тв гост да я преследва и по трите канала дори когато прищраква с дистанционното. Тоест, ако Бойко Борисов първо е говорил по едната медия в студиото, няма никаква пречка да е прескочил по същата тема и в другата, а в третия сутрешен блок да се включи, но само по телефона. Това, разбира се, не се прави всеки ден, а само при ситуации с високо обществено значение, оправдават се от телевизиите. Е, добре, но редовният зрител на сутрешните продукции няма никакъв шанс да изкара едно тв утро, без да попадне на някого от министрите. Поне двама точно в този ден ще решат, че е техният ред да изрецитират предизборните си обещания пред електората. Или пък да напомнят на премиера (и не само на него), че съществуват. През това време водещите кимат с разбиране и в синхрон с "мъдростите" на важния си гост и може би убедени, че министерските неволи са приоритетните теми и за зрителите им.
При такова "сутрешно меню" няма как аудиторията да не се зареди с "прекрасно" настроение. В края на краищата осведомила се е в детайли за политическите брожения в парламента как Цецка Цачева оценява демокрацията цели 21 години след нейното зараждане или как министър Мирослав Найденов е обиколил предния ден щандовете на изложение за хранителни продукти… Това са все ценни и дори безплатни за всеки себеуважаващ се гласоподавател важности. Само ако може да ни пускат в ефир поне повечко хора, които умеят да се изразяват правилно. Не става въпрос за мекащите и екащите от управляващата вихрушка (от тях спасение май няма), а за водещите. Един от тях – Витомир Саръиванов, говори в "Здравей, България" все едно, че е в кварталния магазин. И без притеснение пита врачката X: "Кво има зад завесата? Що Бойко няма да си изкара целия мандат?". На този фон мълчанието на екранната му партньорка Ели Гигова, която често нервно си играе с химикалка в ръцете, изглежда почти като на мястото си. Поведението й е далеч по-обрано от това на колежката й от сутрешния блок на Би Ти Ви Ани Цолова, която уж има поне петилетка ефирен стаж, но още се опитва да говори, подпирайки брадичката си с ръка. Отделно Цолова е в състояние да разплаче с наивните си признания, че не е подготвена по темата. "Това е нейното "скрито" оръжие", шегуват се зрители по форумите. Подготвена или не, плевенчанката често се опитва да се намесва и в политическите разговори, разваляйки впечатлението от поведението на колегата й Виктор Николаев. Той пък е радостното доказателство, че журналистиката понякога е будна, дори и рано сутрин.
По-непопулярни за широката аудитория сякаш са лицата на "Денят започва". Повечето от тях се справят без големи претенции, но за сметка на това далеч по-умело. Затова и рейтингите показват следната подредба – "Тази сутрин", "Денят започва" и "Здравей, България". Независимо че "Нова тв" даде тон, може би честите рокади и промяната на формата й осигуряват третото място по рейтинг сред националните телевизии. Гледаемостта им за октомври е съответно – 6.56, 1.54 и 1.5%, а пазарните им дялове – 53.5, 12.7 и 12.4 процента.

Какво искат зрителите с първото си кафе?

Забавление, прогнозата за времето, сервизна информация… Нещо леко, полезно и приветливо поднесено. Това е обобщено послание на аудиторията, която в повечето случаи няма как сутрин да научи нещо ново от екрана. "Много ми се иска да чувам смислени, задълбочени анализи на процесите в обществото и в икономиката. Но като че ли никой не кани хората, които имат какво да кажат смислено и по интересен начин. Тези хора май не са слуги на никоя партия и това е проблемът. Ядосвам се, че журналистите не позволяват да се навлезе в дълбочината на проблемите. Може би много от тях и не могат да го направят, защото не са подготвени добре. Страхуват се, че разговорът може да излезе извън контрола им, и грубо прекъсват събеседниците си. Много се дразня и за това, че има теми табу", пише потребител в ИНТЕРНЕТ форум. Друг пък твърди: "Не гледам сутрешни блокове, чувствам, че изпростявам… Дори спортните канали или готварските предпочитам пред сутрешния им блок и невероятните им реклами за разни неща, които и насила не бих купил."
Увеличава се броят на зрителите, които признават, че не гледат сутрин телевизия, тъй като искат да са в настроение за работния си ден. "Как никой не се сети да наблегне на нещо весело – има ИНТЕРНЕТ, пълно е с весели и любопитни неща. Сутрешните блокове са подобни и в Гърция, там в 7 часа започват крясъци и спорове, в които всички говорят и никой никого не слуша. Балканска
работа. Радиото е за предпочитане!", сигурен е зрител, подписал се като Бай Тоз. Негов "колега" пък дава за пример френската ТУ5 – пускат през 15-20 минути информация за времето и кратки новини за икономиката, спорта, модата, музиката, задръстванията и всякакви необременяващи вести, които биха били полезни за активните хора.

Кой къде е във веригата?

На практика у нас се получава следното – сутрешните блокове си припознаха територията на сериозната публицистика, която беше запазена марка на праймтайма, и освободиха място за безкрайните риалити формати. Една от причините за тази тенденция без съмнение е липсата на кадри (независимо че същото важи и за сутрешните блокове). На сутрешните блокове им хареса произведените от тях разговори (защото повечето не са новини) да бъдат преписвани на другия ден във всекидневниците. И да цитират първоизточниците. С други думи, цитират вестниците, които са ги цитирали. Най-сигурният начин за това е да предоставят поле за рецитали на хората от властта. Само че в задачата все така се пита, наистина ли политтемите са темите на деня, които вълнуват аудиторията? Дали този тон не е самодостатъчен на медиите и фалшиво изкривен единствено през тяхната призма? Дали наистина е по-полезно за хората, докато бързат за работа, вместо да чуят прогнозата за времето, да слушат разсъждения за нови политически формирования?
В началото сутрешните блокове бяха лежерни. След това дойде ерата на директните телефонни включвания, която се асоциира с бума на този тип предавания. Не е ли вече време да сменят формата си и да освободят политиците, които се препитават все едно са на щат при тях?

Стр. 36

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 06.11.2010

Устройство с часовников механизъм тихо цъка в телевизиите. При това медиите доверчиво са предпочели да "избухнат" по един и същ модел – заложили са на предавания с по-голяма от час-два продължителност. И го правят все в един и същи ден от седмицата- неделя. Както се казва, прекрасен уикенд, скъпи зрители, ако искате телевизионният пакет-бомба да избухне в реално време, при това изцяло в дома ви, не използвайте дистанционното. Ако съдбата обаче ви е определила по-дълготраен живот на теле-потребител, то тогава работете с него в ръка, докато не се отървете от протяжните рубрики…
Подобни упътвания за сигурността на аудиторията може скоро да се разпространяват ако не с купуването на телевизори, то поне със сметката за абонамент за кабелната телевизия. Така ще се предотвратят писания по форумите от типа на: "Това предаване е безкрайно дълго и ненужно, а шуробаджанащината на измислените водещи срива имиджа на телевизията". Твърдението е на потребител в ИНТЕРНЕТ, който се е подписал като fionka, а мнението му е по повод неделната "Станция нова" по "Нова телевизия". Всъщност бомбастичните формати са с адрес основно: БНТ и "Нова телевизия". Двата национални тв канала се "гордеят" с два емблематични формата – "В неделя с… " и "Станция Нова". От този тв сезон и двете се конкурират, защото се случват все в неделя, при това всяка неделя. (Миналия тв сезон дълготрайното предаване на "Нова тв" беше в събота, но с днешна дата предпочита неделната публика.) Здравословни ли са този тип заглавия за програмната схема на медиите? А за зрителите? По-удобно ли е няколко рубрики да са омешани като тюрлюгювеч в едно предаване, или е по-практично те да са накъсани в отделни предавания?

В началото бе "В неделя с…"

Мегаломанският порив на БНТ се роди преди две години с баща и водещ – Димитър Цонев. Дългите неделни изяви в ефир на бившия правителствен говорител в кабинета "Сакскобургготски" някак съвпаднаха с времето, когато той беше заместник програмен директор. И то на същата телевизия. Първоначалният бюджет на предаването е бил 169 400 лв., твърди пред електронен сайт Светлана Божилова, бивш член на регулатора НСРТ и кандидат за шеф на БНТ на последния конкурс през лятото. Вярно, че в първия му вариант то беше и по-дълго – 6 часа. Излъчваше се от зала 3 на НДК, за което съответно се плащаше и приятен наем. Но телевизионното изкуство иска жертви,
както се шегуваха тогава служителите на "Сан Стефано" 29. Тоновете изхабено репортерско мастило по вестниците за сбърканата неделна рубрика – бившата директорка на БНТ Уляна Пръмова не забелязваше. Или поне се правеше, че не забелязва. "В неделя с… " даде шанс не само на Димитър Цонев, но й на дъщеря му – точно там тя направи телевизионния си дебют. Поне докато не роди първородния си син. Предаването си течеше с пълна сила, без да се хаби енергия в следенето на рейгингови изследвания, обществени настроения и т.н. Напротив, заместник програмният директор на медията продължи самоотвержено да изпълнява служебния си дълг – да води рубрика, от която ти се иска спешно да емигрираш. Без претенции къде. И за колко.

В един хубав ден

задлъжнялата БНТ реши да спази препоръките на финансовия министър Симеон Дянков и да затегне финансовата дисциплина. Постъпи мъдро, но не-съвсем – намали времетраенето, съответно и бюджета на "В неделя с…". Логично (предимно според нея си) Уляна Пръмова защити мениджърската си политика в едно от последните си публични появи, сравнявайки предаването на Цонев с излъчването на един футболен мач от световните квалификации. Първото струвало 20 000 лв. (за три часа), а второто – 220 000 лева. Стоминутен нов игрален филм пък бил около 12 000 лева. Изскача логичният въпрос – колко рекламодатели събира "В неделя с…"? А мачът от квалификациите? Или пък филмът? Защо БНТ забравя обезщетенията, които трябваше да изплаща на зрителите всяка неделя заради "В неделя с…"? Последното е на майтап, ама майтап-майтап, а във фейсбук се появи група "Не искаме Димитър Цонев на екран и неговото предаване с нашите пари". Във виртуалното движение са се обединили над 300 души.

Въпреки заканите

на Вяра Анкова и екипът й, че ще ревизира съществуването на предаването в ефир, то остана. Както и Димитър Цонев. Само че не пред камерата, а зад нея. Цонев напусна медията майка, но продължава да се изявява като автор и "нещо като сценарист, като продуцент" на едноименната рубрика. По време на третия си сезон тя се обзаведе с нов водещ – Камен Воденичаров. Според писанията по форумите той се приема добре от аудиторията. Очаквало се още вътрешната за телевизията продукция скоро да стане копродукция, а Цонев се надявал да търси всякакви начини да я обновява и да я финансира, така че да съществува още поне десет тв сезона. Не е ясно дали тези амбиции ще я съкратят до предаване с обичайно времетраене до час, час и половина, защото и в най-смелите си издания едва ли ще има какво повече да каже в ефирно време. Ако обаче публиката наистина толкова харесва Камен Во., а БНТ иска да натрупа дивиденти с този свой стар кадър, означава ли, че той задължително трябва да се изявява в "В неделя с…"? В настоящия вариант управата на БНТ не изпълнява първоначалните си обещания от времето, когато щедро и по политически маниер говореше за реформи. Забрави и недоволството сред служителите си заради точно това предаване.
Вместо да го ъпгрейтва, можеше спокойно да го свали, без да експериментира. Или има някои други съображения?

Експериментите продължават

и в най-дългото тв предаване в български ефир – "Станция Нова, наистина Нова". Това е мотото на втория сезон на 8-часовия неделен блок. В магазинното издание обаче са обединени усилията на няколко водещи, шест от които са нови. На всички тях са поверени различни рубрики. Например Люба Кулезич води "Рулетка", а един младеж с неизяснена позиция уж й асистира. Скороговоролнята Нана пък дипли първото у нас съдебно шоу, което разрешава спорове от търговски или битов характер. Продуцент е фирмата "Междинна станция" на Иван Христов и Андрей Арнаудов. До неотдавна и двамата даваха поле за изява на любимите си дами – съответно Вихра и Даниела. След като Андрей се разведе със сръбкинята, мястото й в "Отчаяни съпруги" зае Мая, законното щастие на Крум Савов. Така тя вече си партнира с Вихра, която също вече е законна половинка на Иван. Не е ясно дали в този сезон няма да се измисли и друга рубрика, в която да се намери препитание и за приятелката или приятелките на Арнаудов. Всъщност един от плюсовете на "Станция Нова" е, че качва на борда си все нови и нови пасажери. Повечето са абсолютно непознати за широката аудитория, независимо че имат роднински или други връзки с продуцентите. Важното е, че има разнообразие. Така на първите спирки слязоха журналстки като Диана Найденова и Надя Чалъкова, после изпаднаха Дони (без Нети) и Сашо Дойнов. Дори Боби Турбото, чийто образ бе реставриран специално за "Станция Нова", също отпадна. Подобна бе и съдбата на Супер Бианка, която заживя свой собствен живот, само че в друг проект на "Междинна станция" – "Шоуто на Иван и Андрей". Вторият сезон на магазинното предаване дава шанс на актьори като Стефан Щерев, други моделки, миски и т.н. Има и по един основен гост – т.е. ако сутрин, докато си пиете кафето, слушате мъдростите на гражданина Х, излезете на разходка и се върнете за обед, ще чуете още подробности за битието на гражданина Х. Той няма да ви избяга и следобеда, тъй като ще продължи да си е основен гост в "Станция Нова". И всичко това ще "изпълни" неделните ви осем часа. "И да ми платят, няма да го гледам. Тия, които са го измислили, сигурно са най-големите телеманиаци в света. Не мога да гледам три часа филм.Тия са луди", е написал във форума на предаването си boris 2001. В края на миналия сезон пък друг потребител, някой си qnislav, е постнал следното: "Искам да изразя възмущението си от това, че постоянно каните едни и същи лица в "Нова телевизия". Това са Златка Райкова, другата Златка, Ива Николова журналистката, Руслана, Галена, Николета Лозанова и други. Не ви ли писна все едни и същи да "ни показвате от екрана да си правят пиара? Вземете поканете свежи лица…

Напук на промяната

на лицата обаче това предаване е най-прекият път в дома ви да влезе някоя чалга певица или певач и да се настани удобно на неделния ви диван. Така опитите да се наложат нови рубрики и лица доста се обезсмислят.
Докато БНТ и "Нова телевизия" залагат на дългите неделни предавания, които преповтарят теми от седмицата, като ги гарнират с рубрики за готвене, да речем, Би Ти Ви също има подобни предавания, насочени към мъжката и женската аудитория през уикенда, само че не обединени под една шапка. Ясно е, че дълги проекти като този на "Станция Нова" имат пикови по гледаемост моменти и такива, които не вървят. Похвално е намерението да се оставят тези, които наистина се котират, но всичко това може да се поднесе в далеч по-събрана форма. Иначе заплашват не само да цъкат, но да прецакат и зрителите, че и домакините си. Така "В неделя с… " може да изиграе лоша шега на сегашната управа на БНТ, тъй като наличието му се разминава с обещаното, а раздутата "Станция Нова" просто да изстреля зрителите към друга станция.

Стр. 36

в. 168 часа | Бисерка БОРИСОВА I 05.11.2010 

ГОЛЕМИТЕ телевизии в България вече не са същите – въпреки че програмите им почнаха да си приличат като две капки вода.

Тотално преструктуриране прати кадри на Ринг.бг и Про.бг на борсата

Ден след ден от екрана започват да изчезват емблематични лица – водещи, репортери. Това важи в пъти повече за хората зад кадър – оператори, тонрежисьори.
Ако заради уеднаквените телевизионни схеми досега се говореше основно за творческа криза, то в момента финансовата слага най-сериозен отпечатък. Съкращенията стават ежедневие, заговори се дори за закриването на цели телевизии. При това положение всеки търси начин да се спаси. Немалка част от хората вече са на улицата, на други късметът се усмихна и са в ефира на други медии, трети намериха спасение в сватби и пазеното от закона майчинство.
Най-обсъждана е ситуацията в медиите, собственост на Central European Media Enterprises (СМЕ). В тази група влизат Би Ти Ви, Про.бг., Ринг.бг, каналите Би Ти Ви Синема, Би Ти Ви Комеди, както и няколко радиостанции. Още когато СМЕ закупи Би Ти Ви, се заговори, че предстоят огромни съкращения в новосформираното голямо телевизионно семейство. Те вече са факт. Засега обхващат основно Про.бг и спортната Ринг.бг.Само преди десетина месеца от Ринг се хвалеха, че постоянно качват рейтинг. С гордост изтъкваха, че са намерили успешната формула – поразголени едрогърди водещи плюс много футбол. Част от водещите дори бяха напуснали предишната си работа с мотива, че във финансово отношение Ринг.бг предлага отлични условия. Сега ситуацията е коренно променена. Пищните мацки липсват от екрана на спортната телевизия. Предаванията са сведени до минимум. Дори новините на Ринг са без водещи. Медията държи правата за футболното ни
първенство, но упорито се заговори, че поради липса на пари договорът ще бъде прекратен. От пиар отдела на СМЕ признават, че има освободени хора, но са категорични, че няма "планирана чистка".
"За съкращения изобщо не може да се говори, докато не завърши процесът на обединение и преструктуриране в Би Ти Ви, Про.бг и Ринг.бг. Ако в момента има освободени хора, то това са позиции, които се дублират. Когато схемата бъде изчистена, може да се окаже, че ще назначим дори повече хора, отколкото са били освободени", обясни пред "168 часа" Ина Маркова, ръководител на пиар отдела на bTV Media Group. Неофициално от медийната група допълват, че основен критерий си остава рейтингът. "Не знам какво се е говорило преди обединението, но рейтингът на Ринг. бг е много нисък", обясняват от групата. Допълват, че при този рейтинг дори "чисто голи водещи няма да спасят положението. Отчитат се редица грешки в програмата на телевизията досега и хвърлени "пари на вятъра". "Последните два сезона Ринг.бг беше откупила правата от Рай Спорт 1 за излъчване на италианското волейболно първенство, където играят много национали. Голяма част от мачовете – дори българските дербита, телевизията излъчваше късно вечерта на запис. Дотогава хората вече си ги бяха гледали по пиратски сайтове в интернет. Рейтингът на тези мачове на запис беше много нисък, затова и договорът тази година не беше подновен", мотивират се запознати със ситуацията. Все по-упорито се говори и че Ринг ще бъде преименована на Би Ти Ви Спорт. Самите досегашни секси мадами на Ринг са намерили начин да се спасят от кризата, установи "168 часа". Те наистина липсват от екрана на медията, но не защото са били уволнени. Водещата на "Център" Цвета Станилова сама е напуснала и е отишла да живее в чужбина, разказаха запознати. Едрогърдата Цвета бе спрягана из жълтите хроники като гадже на баскетболисти, волейболисти, футболисти. През лятото тя се омъжи за баскетболиста Илиян Евтимов и в момента е при него в Гърция. Говори се, че вече са планирали наследник
Колежката й в същото предаване – Сибила Янева, е по-напред с материала. От години Сибила е гадже на чужденец, като връзката им вече е намерила и логично продължение. В момента Янева е по майчинство и си гледа бебето. Така на практика тя е недосегаема за евентуални съкращения. Другите две водещи на някогашния център – Николета Маданска и Жени Алексиева, водят спортните новини по Про.бг. Преди месеци това правеше и спряганата за "любимата журналистка на Христо Стоичков" Петя Желева. От известно време тя липсва от екрана
Последната мълва е, че Желева (прочула се и с мимолетна връзка с бившия капитан на волейнационалите Пламен Константинов) вече е сгодена за французин и е много вероятно да замине да живее зад граница. Застраховка срещу съкращения си има друга водеща от Про.бг – Лиляна Боянова. Тя излиза по майчинство след около месец. Засега се говори, че новинарската емисия на телевизията няма да бъде намалена, нито пък екипът й свит. Факт е обаче, че от есента Про.бг също се прости с голяма част от предаванията си. Падна сутрешният новинарски блок, а новинарската емисия остана само една – 20,00 ч. Още от лятото част от администрацията и техническия персонал излязоха в неплатен отпуск. Като успокоение за зрителите от пиар отдела на медийната група заявиха, че футболното първенство ще продължи да върви в ефира на Про.бг и Ринг. Както и Шампионската лига.

Стр. 35

в. 168 часа | 05.11.2010 

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО в Нова телевизия вече е почти завършено и засега големи съкращения на хора не се очакват. Преди около месец телевизията направи голям трансферен удар. Досегашната шефка на ТВ 7 Светлана Василева вече е директор на Нова. Василева е назначена за CEO (Chief Executive Officer) на телевизионните канали на компанията в България – Нова телевизия, семейството "Диема" и "Нова спорт", както и на четирите платени канала на MTG. Официално тя встъпва в длъжност на 1 януари 2011 г., но вече се говори, че медиите работят по нейни проекти. С името на Василева са свързани някои от най-успешните години на Би Ти Ви.

Стр. 35

в. 168 часа | 05.11.2010 

От 1 октомври Николай Бареков вече официално е директор на новините, актуалните предавания и дирекция "Продукция" в ТВ 7.

Още с встъпването си той заяви, че ще внесе "промени в екипа". Някои от работещите в телевизията изтълкуваха това като намек за съкращения. Поне официално до момента потвърждение на това няма. Бареков обяви, че телевизията щяла да набляга много на публицистиката. Той самият ще води сутрешен блок. Истината е, че към момента ТВ 7 е една от телевизиите, които "приютяват" успешно разочарованите от Би Ти Ви и Нова телевизия зрители. Досегашната шефка на медията Светлана Василева (отскоро нов директор на НТВ) успя да направи от ТВ 7 добър и балансиран продукт – без досадните риалити, шоупрограми и турски сериали. Говореше се, че Василева имала стратегия да привлече в медията всички съкратени от Би Ти Ви и Про.бг кадърни кадри. Сега топката е в ръцете на Бареков.

Стр. 35

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 02.11.2010

Всеки делничен ден – от понеделник до петък, в ефира на ТВ7 зрителите очакват джаз певицата Камелия Воче и светския хроникьор Мон Дьо. Магазинното токшоу "7-мо авеню", което се излъчва от 10 до 11.30 ч, е сред малкото в родния ефир, което грабва с естествения и неподправен стил на поведение на водещите. Отиваме на "7-мо авеню", за да се срещнем с красивата и по италиански чаровна Камелия и нейния тв партньор Мариан. Намираме ги след края на поредния ефир в големия модерен павилион, където е и студиото на предаването.
Пътят, който отвежда двамата в телевизията, е шанс, предоставен от случайността. "Аз нямах никаква тв практика, освен многото участия в телевизионни предавания, в които пеех", признава Камелия Воче. "Имах щастието да гостувам често в RAI1 в предаването на Елизабета Гардини – Caffe Itagliano. Мечтаех от шестгодишна да пея и реших, че друго няма да правя. Предизвикателството да бъда тв водеща е шанс, дар от съдбата. Истината е, че по време на предаването това съм аз самата. Камелия с всички нейни качества – усмихвам се, когато съм щастлива. И обратното – когато не съм, това се вижда от 100 километра. Забавляваме се страшно с Мон Дьо. Това, да сме заедно под един покрив и за двамата беше страшна уплаха – ние не се познавахме отпреди това и нищо не знаехме един за друг. Интересното е, че по време на ефир се чувстваме двамата прекрасно и сме в пълен синхрон – така, сякаш сме работили в продължение на 20 години."
Телевизията и за двамата е не работа, а просто забавление. Камелия признава: "В негово лице сега аз виждам един по-малък брат." Мон Дьо я допълва: "Няма състезание между нас, защото
това би си проличало веднага по време на ефир. Усещането е за отношения между брат и сестра. Живея далеч от родителите си и тя е сестрата, която никога не съм имал. Дори в личен план аз се съветвам с нея за всичко. Има моменти, в които имам силна нужда от нейното присъствие и съвети. И двамата сме абсолютно естествени. Това, което виждате като екранно присъствие – това сме самите ние, абсолютно неподправени. Правим онова, което усещаме и го показваме." На 7-мо авеню наистина може да се случи всичко. Такъв е слогънът на предаването. Докъде биха отишли двамата, следвайки своята въображаема волност или желание да провокират зрителите?
Камелия започва отново първа: "Няма лимит в това, което правим. И двамата сме много смели. В никакъв случай не търсим екстравагантното докосване на зрителя. Не очаквайте от нас нито да се съблечем, нито да се променим визуално или съдържателно извън добрия тон, за да постигнем провокация. Това няма да се случи.
Но не бих се страхувала да отида с моя екранен партньор Мон Дьо в Брюксел например и да направим заедно предаване, да поставим горещи въпроси или да търсим или дискутираме проблеми, свързани с нашата страна." Мон Дьо определя двамата като хора на полюсите. "Ние, както можем да бъдем весели, щекотливи, шегуващи се със ситуациите, така, ако има сериозна ситуация, можем да бъдем рефлективно сериозни към нея. Ние не сме хора на границите, можем и се променяме спрямо сериозността на проблематиката и темите, за които говорим – можем да се смеем и да бъдем изключително сериозни."
Кои са те?
Моят кръстник е Евгени Минчев. В Италия на едно мое участие той ме чу преди три години и тогава ми каза: "Не можеш да носиш това дълго име, което носи фамилията ти". И му хрумна – Камелия Воче. Воче на италиански означава глас. "Моето име пък ми го даде една приятелка, много години преди да реша да го наложа в публичните си изяви", признава Мон Дьо. "Когато го чуе човек, прави асоциация и възкликва "О, Господи", за това на френски го изписвам в множествено число, за да не богохулствам. Това може да се преведе като "Моите богове", което вече има различен смисъл."
"Приключих с моите светски изяви извън телевизията", лаконично обобщава Мариан и поглежда към Камелия, като й предава щафетата да говори. "Моят живот от 30 и кусур години е свързан с музиката. Не спирам да пея. В момента приключвам албума, който записвам с участието на тромпетиста Мишо Йосифов, група "ТЕ", естрадносимфоничния оркестър на Янко Миладинов." Музикалният проект е спонсориран от Камелия, като албумът ще бъде издаден на италиански и на български. Едно от парчетата вече е заминало за Италия, където ще се състезава в класация на Radio Dimensione Suono. Музиката е изцяло авторска на Александър Бръзицов, но има и песни на Вячеслав Кушев. Вътре са включени и риплеят на Джордж Бенсън, както и на легендарния соло певец Лутър Вандрос с всички платени права. "Доволна съм, че този проект е една своеобразна корона, за която мечтаех от доста години. Това не е албум, от който очаквам да забогатея…. "
Съвсем в края на срещата ни, почти на вратата се заговаряме за трудното битие на българина. Мариан и Камелия не споделят постоянното оплакване на българите от всичко – от кризата и от трудностите на живота. "Проблемите ще свършат тогава, когато се научим да работим, без да чакаме някой да дойде да ни разреши проблемите. Трябва да променим начина си на мислене", казват те.

Стр. 20

в. 24 часа | 02.11.2010

"Твоят свят" – това е мотото, с което ТВ+ започва да изгражда публичния си имидж.

Телевизията, която е сред любимите на премиера Бойко Борисов по собствените му думи, стартира официално през март. Според екипа й тогава обърнали повече внимание на качеството на работа и функционирането на екипа. Сега вече е дошло времето да започне да изгражда своя положителен имидж.
До голяма степен той, разбира се, се дължи на програмата. ТВ+ се прочу като медията, която напоследък купува най-интересните футболни мачове. В схемата й е вместено и публицистичното предаване на Георги Коритаров "Свободна зона", което се излъчва всеки делничен ден.
С наличието на мото обаче зрителите ще могат да възприемат цялостната идея на телевизията, смята екипът й. След вътрешно гласуване е избрано "Твоят свят" като най-близко до същността на политематичната медия, което удовлетворява интересите и желанията на всеки отделен зрител.
Медията ще развива присъствието си в социалните мрежи, а съвсем скоро ще стартира и обновената версия на сайта си. Скоро ТВ+ ще има и skype, на който връзката между зрителите и екипа ще бъде още по-улеснена.

Стр. 28

в. Капитал | 30.10.2010

Медийните директори са категорични, че рекламодателите също реагират положително на българските сериали.

"Имайки предвид дял на гледаемостта, рейтинги, които постигат, както и разнообразието от зрители, които привличат, очевидно е, че е ефективно за рекламодателите", коментираха от медия агенция Media S SMV.
Красимира Василева, директор "Продажби" в "Нова тв" казва, че допълнителен стимул е, че атрактивна форма като продуктовото позициониране вече е достъпна и за рекламодателите.
Изпълнителният продуцент на "Стъклен дом" също вярва, че продуктовото позициониране има голямо бъдеще в тв продуктите. "Освен че е финансово изгодна, тази форма не е толкова натрапчива като рекламните блокове. Според мен най-добрият начин да се прави е продуктите да присъстват по-скоро незабележимо", коментира Димитър Гочев.
Един от първите рекламодатели, които се възползваха от този инструмент, е Visa. "Спецификата на телевизионния сериал прави тази форма подходящо място, където да позиционираме разплащанията с карти Visa като по-модерен и удобен начин за плащане", обяснява Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България.
Към момента продуцентските къщи не получават процент от рекламните приходи на каналите, нито от продуктовото позициониране в сериалите.

Стр. 34

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21