www.money.bg | Елица ЕЛЕФТЕРОВА I 2010-01-18
Поставянето на телевизията по търговски начин е необходимо, за да се изпълнят очакванията на аудиторията. В условия на криза, удачен вариант за постъпване на повече средства е разблокирането на рекламното време.
Това ограничение е било въведено с навлизането на частните медии на пазара, за да могат те да се развиват. В момента обаче държавата няма пари за БНТ и намалява бюджета с 20%. От БНТ искат да бъде дадена възможност на телевизията за компенсиране на това намаление.
Това са част от изводите на проучване на БНТ за обществените нагласи за финансирането на обществените телевизии, както и нуждата от повече реклама в ефира й.
Основната цел на изследването практически е качеството на програмната схема, обясни Таня Стоянова от Агенция за маркетингови изследвания, пишат в анализ от националната телевизия.
БНТ има 15 мин реклама за цял ден-24 часа, от които само 5 могат да бъдат в праймтайма от 19 до 22 ч. Разблокиране в случая означава всички тези 15 минути да могат да се използват в периода от 19 до 22 часа.
Анна Мартинова от същата агенция, разясни, че според изследването БНТ попада в традиционно-публицистичния и традиционен сектор на българските телевизии. БНТ се възприема като по-консервативна заради високия стил, т.е. запазване на чистотата на българския език.
Зрителите не използват тремина "обществена телевизия", но много добре осъзнават какви са функциите й – да информира и да има "леко възпитателна функция", в същото време зрителите не очакват от нея да бъде твърде забавна и определено не я припознават като комерсиална.
Аудиторията, обаче, иска от БНТ забавления и я съпоставя с останалите телевизии от медийния пазар. Високият стил на публицистика и журналистика, обаче е позитивно оценяван.
Към настоящия момент рекламното време на БНТ е на 100% продадено. До септември месец 2009 година телевизията е продавала рекламно време на цени 5 пъти по-високи от тези на частните телевизии и тогава продаваемостта е била 20%.
Каква е практиката за финансиране на обществените телевизии в Европа, САЩ и Канада
Според Стоарт Кокс, продуцент в СВС, съществуват разнообразни модели на финансиране, но основната борба е как да се поддържа стабилността на приходите в обществената телевизия, така че тя да издържа на конкуренцията на частните канали.
Във Франция например продължава дебата за забрана на рекламата в обществената телевизия срещу обещанието, че правителството ще компенсира загубата на приходи, като отпуска по-големи субсидии и наложи нови такси. Контрааргументът е обаче, че с течение на времето правителството няма да успява да изпълнява обещанието си, защото пред него често възникват други приоритети. В Канада моделът е смесен. Издържаме се и от публични средства и от реклами, твърди Кокс.
В Европа обществените медии са традиоционно силни и Европейският съюз за радио и телевизия настоява да се поддържа стабилното им финансиране, независимо от източника на средствата. Единно правило няма. Обществените средства под формата на държавна субсидия или лицензионни такси покриват над 90 на сто от разходите на обществените медии в скандинавските страни и само около 40-50 на сто от разходите им в Полша, Испания, Италия, Австрия, Ирландия.
Тези обществени телевизии допълват бюджета си от реклама и спонсорство, както и от продажба на програми. В Холандия, Белгия и Швейцария рекламите покриват около 20% от бюджета на обществената телевизия. В Румъния и Чехия около 15%, в Германия под 5%.
Разнообразието във финансирането на обществените медии е голямо, но от тях се очаква едно и също: да имат качествени новини и публицистика, да осигуряват достъп до националната и световна култура, да дават платформа за дискусии, да популяризират равенство и толерантност и да са интересни.
Според Стоарт Кокс, между програмирането и финансирането винаги има напрежение. Дори и при британския модел, където всички плащат такси за обществени телевизии. Това означава, че ББС трябва да има широка аудитория, за да оправдае съществуването си. В противен случай хората ще кажат: "Ако не ви гледаме, защо ви плащаме?" Добрата обществена телевизия е и популярна и повечето ми колеги в САЩ и Европа ще се съгласят с мен. У нас казваме така: купуваш лимони, правиш лимонада.
Ние в Канада вярваме, че е наше задължение като обществен оператор да произвеждаме популярни програми, които обаче да държат и високо качество – само така ще изпълним функцията си, защото много от рейтинговите програми в световен мащаб нямат никаква обществена стойност.
Този деликатен баланс е голямо предизвикателство за нас в обществената телевизия – балансът между популярността и обществената значимост. Според мен на този етап, не е реалистично един обществен оператор да оцелее само с държавно финансиране. Това ще го направи зависим.
Ако пък програмите са прекалено елитарни, тогава правителството ще каже: "Никой не ви гледа, защо да хабим пари за вас?". Рекламните приходи осигуряват на обществените медии известна независимост. Но както вече казах най-важен е балансът в програмите – да са едновременно иновативни, интересни, обществено значими и популярни.
Изключително важна е философията, по която се правят промените в Закона за радиото и телевизията, и тя върви в две посоки – едната е задължителното хармонизиране на нашия закон с Директивата за аудиовизуални медийни услуги на ЕК, което трябваше да се случи до 19 декември. Второто, което е по-важно, е проблематиката и взаимоотношенията в текущата практика на телевизионните оператори да бъдат регламентирани в този закон. Във Франция имат медиен закон от 1986 г., но всяка година до 1993 г. го изменят, докато се адаптира към практиката. За мен тези промени в момента са продиктувани повече от външен императив, а не от собствена практика. В това отношение от правна гледна точка законът ще прилича на европейския, но това е проблемът на цялата ни държава – прилича на държава, но не е. Първо трябва да се регламентират отношенията в обществената телевизия. Тя и въобще телевизиите са необходим елемент и инструмент на демокрацията. В интерес на по-ефективното управление трябва да се разграничат функциите и личността на председателя на управителния съвет (УС) от тези на генералния директор. Те трябва да бъдат различни лица, иначе всеки контролира себе си. В момента БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време. В същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче. Второто много важно нещо е, че на България са дадени 10 мултиплекса. На тях по технологията MPEG2 могат да се разположат по 4 телевизии, но тъй като ние сме ужасно закъснели, ще минем направо на технологията MPEG4 и тогава на една широколентова честота ще се разполагат по 10 телевизии. Това прави 100 телевизии! Тогава възниква проблемът не колко телевизии като плурализъм на мнения и гледни точки ще има страната, а от какъв финансов ресурс ще се поддържат те. Тези две неща са от изключително значение -първо, регламента на обществената телевизия и нейното финансиране и второ, либерализирането на всякакви практики за приходи в частните телевизии. Инвестициите в цифровата технология са много скъпи, което означава, че телевизиите ще плащат високи такси. Това може да се превърне в непреодолима бариера за телевизии с не толкова популярни формати – новинарски, коментарно-аналитични, които стимулират развитието на гражданското общество. Предишното правителство две години не направи този закон, което е много голям проблем за процеса на цифровизация. В момента го правят скоростно, защото сме закъснели. В много страни от Европа законите също само се променят, а не се правят нови, съобразени с директивата. Но прякото пренасяне на европейските практики у нас не дава такъв резултат. В България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Необходимо е дълбоко осмисляне на всяка мярка, която ще се пренесе тук от европейските директиви, за да можем да видим в каква степен тя ще проработи при съществуващия режим на взаимоотношения. Режим, в който обществената телевизия спешно трябва да дефинира своите ценности така, както ги е дефинирала Би Би Си. Да се гарантира равно отдалечаване на обществената телевизия от политически влияния и по-голяма дистанция на търговските телевизии от финансови и икономически влияния. Това, което се случва в момента, е временно, а ме е страх, че може да успокои управляващите и те да не предприемат кардиналните промени, които са важни.
Атрактивните и неуморни във вербалните битки тризначки Вяра, Надежда и Любов, нашумели с участието си в "Биг Брадър", кандидатстват за водещи на "Часът на блондинките" по БГТВ.
Сигурно никога няма да разберем защо едно рейтингово предаване, каквото беше “Вечерното шоу на Азис”, трябваше да слезе от екран, но е факт, че Азис от вчера отново е само певец. След две години водене и няколко сменени визии, Васко се завръща в клубовете, за да изпълнява хитовете си, сред които и новата му песен “Бивши”. Официалната версия на PRO.BG за спирането на шоуто е “по финансови причини”, но това звучи малко странно, предвид съкращенията, които там вече бяха реализирани, махайки Дани Милев и бенда му.
”Не се занимавам с провалени проекти. Вече съм подредил всичко за моята телевизия”, така собственикът на Дарик радио Радосвет Радев коментира пред източник на Bulgaria News бродещите в публичното пространство слухове, че ще купува спрялата да излъчва Re:tv.
