в. 168 часа | Георги ИВАНОВ | 03.01.2014

Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев преговарят с румънски, турски и италиански канали заради драматичния спад в приходите

Родните телевизионни продуценти все по-активно обмислят как да реализират свои шоу-програми, сериали и риалитита в чужбина заради драстичното свиване на приходите в българските телевизии. Кризата вече е ударила сериозно бранша и най-големите играчи са принудени да търсят печалби зад граница. Родният пазар вече е много свит, пренаситен е и е с лоши перспективи. Като изход от ситуацията някои от големите играчи дори замислят грандиозен проект за създаване на собствена телевизия.
"168 часа" научи, че наши продуценти вече са водили преговори със сръбски, турски, румънски и италиански телевизии за съвместни проекти. Според неофициална информация става въпрос за шоу програми и сериали. Спрягат се имената на Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев.
Всеки от тях е на различно ниво в преговорите с чуждите телевизии. Заради по-различните условия за продуциране в чужбина самите разговори вървят и по-бавно. За да станат реалност проектите там, е необходимо продуцентите сами да финансират кампанията, а след това да разработят и печеливша рекламна стратегия. Родните продуценти обаче не са толкова добре запознати с пазарите зад граница, дори и в балканските страни което може да наложи и наемането на консултанти. Това допълнително ще оскъпи проектите.
В момента преговорите продължават с пълна сила
Друга форма на работа с чужди компании и телевизии е сключването на договори за авторски права. По този начин се реализират сериали и се отдават техника и ноу-хау от страна на българските фирми. Това обаче е по-сложен процес, който изисква повече време и гъвкавост в отношенията и продуктите.
Така новите реалности налагат и нови действия. Със сигурност кризата ще извади от играта някои от сега действащите родни продуценти. Други ще продължат да работят. Промени обаче ще има. Те ще се случат съвсем скоро и ще дадат нов облик на бранша.
Под сурдинка вече се говори, че някои от продуцентите смятат да си направят и собствена телевизия, която да се разпространява по кабел и сателит. Програмата щяла да бъде изцяло развлекателна, което би трябвало да привлече много реклами. Проблем обаче остава скъпата реализация на подобно начинание. Сумата, която трябва да се инвестира, е поне 40 милиона евро. Освен това трябва да се осигури и ресурс за покриване на разходите през първата година, която със сигурност ще е на загуба.
В момента родните тв продуценти дори и заедно не могат да осигурят тези пари. Възможно е да се вземе голям банков заем, но този вариант не е приемлив заради високия риск и залог.
Пуснати са в ход всички видове контакти, за да се открие инвеститор, който да осигури средствата, а след това да даде възможност за реализация на новите проекти. Този вариант обаче все още е на ниво предварителни разговори и няма реални стъпки в неговото осъществяване.
Ясно е, че тв продуцентите ще търсят всякакви начини, за да оцелеят в трудните години.
Един от печелившите бизнеси в последно време бе доста засегнат от икономическото статукво у нас. До скоро тв продуцентите печелеха много добри пари за родните стандарти и се радваха на прилични приходи от договорите с различните телевизии.
Картината обаче се промени динамично само за година и половина
Пазарът на този тип дейност се сви значително.
Самите телевизии ограничиха бюджетите си за външни продукции с 20-25 процента. Това в цифри означава над 15 милиона лева на година. Тази сума е значителна за родните стандарти, още повече че разходите за реализация на предавания, шоупрограми и сериали се повишават постоянно. Дори и надниците на статистите са се качили с 50 до 100 процента. Вече не може да се намерят хора, които да стоят по цял ден за 15 лева. Сумата е скочила на 25-30 лева в зависимост от самия ангажимент.
Актьорите в сериалите също са си повишили изискванията и искат значително по-високи хонорари
Това важи за всички роли, включително и тези с по-малко значение и времево изражение. Оказва се, че продуцентските компании трябва да работят в условията на значително посвит пазар и нарастващи разходи. Това поставя нови предизвикателства пред тях като управление и мениджмънт, при положение че качеството на продукциите трябва да остане на високо ниво.
Бедите за продуцентите започнаха, след като водещите телевизии у нас се сблъскаха с кризата и финансовите трудности. Справка показва, че Би Ти Ви официално е регистрирала загуба за 2012 г. Тя е в размер на 1,974 милиона лева. Проблемът тук не е в размера на самата загуба, а във факта, че изобщо я има. Телевизията обявява пасив за първи път в своята история.
За 2011 г. Би Ти Ви е на печалба от 7,374 милиона лева, а за 2010 г. тя е 31,205 милиона. 2008 г. пък е била особено успешна за медията, след като печалбата е в размер на 69.562 милиона лева.
Цифрите показват много сериозен спад на финансовия резултат само за пет години. Това е показателно за тв индустрията като цяло.
Друга водеща електронна медия – Нова тв е на още по-голяма загуба за 2012 г. – 2,548 милиона лева. Този пасив обаче може да се сметне за добър показател, защото справката показва, че през 2011 г. загубата е 49,986 милиона лева, а през 2010 г. 44,759 милиона. В последните години телевизията постоянно е на "червено", а финансовите й показатели не са добри
Тв 7, която набира стремително скорост с много инвестиции в различни програми и продукти, също е на сериозна загуба. За 2012 г. пасивът е 30,297 милиона лева, като предната година е с шест милиона по-малко. Телевизията е постоянно на загуба в последните 6-7 години. Това обаче не пречи капиталите там да се наливат с широка ръка.
Ситуацията в обществената БНТ 1 е още по-тежка. В година, когато разходите на телевизията ще бъдат завишени чувствително, защото трябва да произведе много повече продукция заради цифровизацията, бюджетът й не само не бе увеличен, а напротив -намален с 5 милиона лева. Това налага в момента свиване на разходите за всички вътрешни и външни продукции, което същевременно не бива да засегне качеството им.
Проблемите за медиите като цяло дойдоха от свития рекламен пазар в последните години
Заради кризата и намаленото потребление в България големите компании свиха рекламните си бюджети. Това важи за всички видове ракламодатели. Парите за този тип дейност бяха редуцирани с 30-40 процента.
Самите фирми станаха предпазливи в разходите си и внимателно и по-прецизно формират бюджетите си по разходните пера. Така реално на пазара влизат по-малко свежи пари. Това пък удря директно по водещите телевизии, които разчитат предимно на рекламните приходи.
Тези процеси изостриха и конкуренцията между тях, което пък облекчи самите рекламодатели. Освен по-добри тарифи те получаваха и много изгодни отстъпки при договори за по-големи обеми рекламно време. Това обаче удари върху реалните приходи в медиите.
Така се стига до една картина, при която телевизиите изпитват финансови проблеми, а тв продуцентите се множат като зайци, но пък се борят реално за по-малка печалба.
Фирмите, които искат да отхапят дял от тази индустрия, стават все повече. Примамени от първите успехи на колегите си, все повече кадри от тв бизнеса се насочват към продуцентство.
Сега обаче условията са значително по-различни отпреди две или три години. Парите са по-малко, а конкуренцията расте стремително. Тези процеси удариха и самите продуцентски компании.
Дори и динозавър като Слави Трифонов вече изпитва ударите на кризата и новите реалности. Неговата продуцентска фирма "Седем осми" е на печалба от 942 хиляди лева за 2012 г. Това обаче е най-малкият плюс в историята на компанията, която в силните си години е стигала до 12-15 милиона лева печалба.
За 2011 г. Слави е реализирал положителен финансов резултат от 1,528 милиона, а през 2010 година сумата е 3 милиона лева. Паралелно с това той е натрупал и дългове за 618 хиляди лева. Но все пак да не забравяме, че шоуто на Трифонов се излъчва вече цели 13 години и продължава да бъде с много по-успешен рейтинг от десетки нови предавания.
Друг великан в бранша – Магърдич Халваджиян, също изпитва проблеми. Компанията му "Глобал вижън" е на печалба от 166 бона за миналата година. Тази сума обаче е мизерна в сравнение с отчетените в предните години. Те са съответно 2,548 милиона лева за 2011 г. и 2,727 милиона за 2010 г.
Другата му компания "Глобал филмс" пък е на загуба от 1,851 милиона лева. В предните години тя е регистрирала печели от 1,570 милиона и 1,356 милиона лева. Така дори и печеливши проекти като "Господари на ефира" и "X фактор" не могат да изведат компаниите на Халваджиян до сериозни печалби.
Нико Тупарев, който участва в бранша с множество предавания, но е известен най-вече с "Биг брадър", притежава няколко фирми. И те обаче регистрират скромни печалби от 30 до 90 хиляди лева, при положение че преди година-две са отчитали милиони левове на плюс.
"Дрийм тийм" на Евтим Милошев и Любо Нейков стои сравнително добре на пазара с приходи от 5,149 милиона лева и печалба от 496 хиляди лева за 2012 г. Само година преди това обаче цифрите са били 7,828 милиона приход и печалба от 2,691 млн.
Видимо е едно сериозно отстъпление
"Междинна станция" на Иван и Андрей е на печалба от 544 хиляди лева и приходи от 3,251 милиона. През 2010 г. обаче приходите са 6,246 милиона лева, а печалбата им е 1,806 млн.
Дори и компания като "Камера", която продуцира най-успешния роден сериал " Под прикритие ", гледан от стотици милиони по цял свят, отчита скромна печалба. Тя е 360 хиляди лева при приход за годината от близо 9 милиона. За 2011 г. фирмата е на загуба от 193 хиляди лева.
Примерите са много и е невъзможно да бъдат изброени всички. Факт е, че продуцентският бранш изпитва трудности и е в криза
Само за една-две години е видно, че дори и големите компании са свили значително печалбите си, а някои дори са и на загуба. При положение че този бизнес бе смятан за един от най-печелившите.
В България обаче трябва да се отчетат и някои особености при т.нар. външни продукции. В Западна Европа подобни проекти са независими и получават своето финансиране от рекламното време или от спонсори. Самите телевизии там не плащат нищо на външните продуценти, а предлагат само програмно време, което след това се продава от тези, които го получат.
В зависимост от рейтингите варират и тарифите, по които се продава рекламното време. Така продуцентските компании на Запад действат в една реална пазарна среда и са сравнително независими от медиите.
У нас нещата са различни. Реално самите телевизии осигуряват бюджетите на отделните проекти. Продуцентите получават парите на база на представени бизнес планове или различни идеи за реализацията. Те рамкират определен бюджет, който е съобразен с отделното шоу, предаване или сериал. Телевизията плаща всичко. Приходите от реклами пък се прибират по определена схема и договор между продуцентската компания и медията.
Самите бюджети трябва да се защитят по всяко едно перо
Доскоро представените проекти обикновено бяха одобрявани и средствата се осигуряваха без особени трудности. Новите условия обаче направиха ръководствата на телевизиите много по-предпазливи. Вече се прецизира всеки разход, дори и тези за консумативи.
Съвсем наскоро в Би Ти Ви е имало сериозен скандал между известен продуцент и шефовете на медията. Те са поискали обяснение за необичайно високи разходи за – забележете – минерална вода. Оказало се, че участниците в дадения проект за около месец са изпили над 6 хиляди бутилки с вода. Това се е сторило странно на хората от медията. В крайна сметка разходите са били приети, но случката е показателна за ситуацията в бранша.
Годините на леките пари вече са минало. Всеки един лев, който се иска от телевизиите, вече трябва да бъде защитен и добре мотивиран. Това важи както за парите за сапун, така и за хонорарите на водещите, актьорите или на режисьорите. Новите условия са изнервили голяма част от тв продуцентите.
Част от тях в последните години са направили значителни разходи и инвестиции в оборудване, техника, софтуер, дори и в човешки ресурси. И сега ще търсят всякакви начини, за да си върнат вложенията.

Стр. 1, 50, 51 

в. Труд, Второ издание | Соня СПАСОВА | 01.11.2013

Пари и красиви мацки. Това със сигурност е била поне веднъж мечтата на всеки средностатистически мъж.
А когато са в комбинация на екрана, обикновено са част от някоя тв игра. Независимо дали трябва да въртиш колело на късмета, или да си купиш късметлийския билет, за да спечелиш.

Напоследък предаванията, тип cash and carry, се превръщат в новата мания на зрителите, а Би Ти Ви, ТВ 7 и Нова тв ги налагат в своята вечерна уикенд програма. Те изискват минимум знания и повечко късмет, но пък дават опция за солидна печалба.
Една от причините за новия импулс на тв игрите може да се търси и във фейсбук. Там има многобройни анкети, при попълването на които имаш шанс за награда, смятат експерти в бранша. От друга страна, ако телевизиите искат една игра да оцелее по-дълго, трябва непременно да я направят интерактивна, като я клонират в сайт или в социалната мрежа.
Според данните на агенция ГАРБ за последния уикенд (26-27 октомври) сред зрителите на игрите има повече жени иоя игра иолио е гледана – вит под снимките). Изключение прави "Следващият, моля" по ТВ 7, която е предпочитана от по-голям брой господа, отколкото дами. Най-голям дял от зрителите на игрите са хора над 50 г., показват още данните на ГАРБ. Последното вероятно е разбираемо с оглед на това, че сме застаряваща нация. След това се нареждат българите между 30 и 49 г.
И докато от "Това е цената" (Би Ти Ви) и "Следващият, моля" са минали едва по няколко издания, то "Национална лотария" (Нова тв) е с една обиколка напред. През миналата седмица играта отново се появи в ефир с допълнителни опции за печалба, които могат да стигнат 1 млн. лв., както и с втора водеща Вяра Атова.
Когато Веселин Калановски се появи до светещо колело, което участниците в "Това е цената" трябва да въртят, мнозина се сетиха за "Риск печели, риск губи" и Къци Вапцаров. Всъщност последната игра, която преди години вървеше по Би Ти Ви, това лято се завъртя за кратко време и в ефира на ТВ 7. От медията обясниха пред "Труд", че имат планове да я обновят и тогава пак да я пуснат в действие.
Независимо че част от елементите в играта са познати от "Риск печели…", от екипа на новата игра не се притесняват. "Правим формат по утвърден стандарт, и то успешен в десетки страни вече над 40 г. Успехът показва, че това не е демоде, а класика", обяснява актьорът Ники Станоев, който е ководещ и редактор в играта.
Неговият колега Башар Рахал през пролетта упражни уменията си на тв водещ в "Съблечи си късмета", където се изредиха участниците от риалити проекта "Къртицата" по ТВ 7. форматът на играта не задължава да бъде директно обвързан с голямо риалити предаване и би могъл да бъде продължен самостоятелно, уточниха от ТВ 7. Междувременно обаче Рахал се зае да раздава пари и в новата игра на телевизията "Следващият, моля".
Сред игрите, които са на екран в момента, ветеранът е "Сделка или не", чийто осми сезон в момента върви по Нова тв и вече устойчиво е заел следобедите на своите почитатели. Според данните на агенция ГАРБ за седмицата 21 – 27 октомври близо по 320 хил. души са гледали всяко издание на "Сделката". В петък Ирина флорин, която иначе следим във "ВИП брадър", спечели 25 000 лв. Най-голямата награда, давана досега в шоуто, е 100 000 лв. "Правилата в играта са много прости, а когато нещо е разбираемо от хората, те се интересуват от него. Освен това самата игра е огледало на това какъв човек е участникът в живота – силен, слаб, лекомислен, хазартен…", обяснява "дълголетието" редакторът Станимир Бакалов.
Всички игри, които в момента са на екран, наблягат повече на забавното поведение пред камера, отколкото да предлагат нови знания. От време на време Нова тв пуска тежката артилерия "Стани богат", но там често се извъртяват играчи от риалити форматите на медията, което дразни обикновените зрители. БНТ пък отдавна спря състезанието "Минута е много" и няма изгледи да го възстанови. Явно все още има ниша в тв ефира, която някой трябва да запълни.

Стр. 21

www.standartnews.com | 01.11.2013

Дарина Сарелска поема поста директор „Новини и актуални предавания" в Нова ТВ, гласи съобщение на сайта на телевизията.

Дарина е доказан професионалист с 12-годишен опит в създаването на новинарски емисии, като през последните 5 години е била на позиция изпълнителен продуцент на „Новини и актуални предавания" в BTV.
Красимира Кръстева ще продължи да бъде част от екипа на Нова ТВ и ще поеме поста Главен редактор.
„Тази стъпка е само част от стратегията ни да се превърнем в лидер в отразяването на новините и създаването на актуални предавания. Доказателство, че вървим в правилната посока са високите резултати, които вече постига изцяло обновеният сутрешен блок, който след своя старт регистрира 60% ръст в зрителската си аудитория, в сравнение със същия период на миналата година", каза Дидие Щосел, изпълнителен директор на Нова Броудкастинг Груп.
Преди два месеца към екипа на Нова телевизия се присъединиха и водещите на Би Ти Ви Анна Цолова и Виктор Николаев.

Оригинална публикация

в. Монитор | 08.10.2013

Екстремният пътешественик Беър Грилс се завръща с набор от съвети за "Бягство от ада" по Discovery Channel. Поредицата разкрива историите на обикновени хора, разминали се със смъртта благодарение на луд късмет, постоянство, силна воля и работа в екип. Преживяванията им от първа ръка Беър включва под формата на интервюта, но адреналинът го тласка към пълни възстановки на случилото се. В рамките на шест епизода британецът ще маркира с кубинка част от най-суровите територии в света – от отдалечените европейски Алпи, през тропическите гори на Амазонка, до Северноафриканската пустиня. За да избегне дехидратацията и изгарянето сред пясъците, той ще напои тениската си с урина и ще си свие чалма, а жаждата си ще утоли със змийска кръв.
Грилс ще тръгне по следите на Ерик Ле Марк, който оцелява след осем дни при температури под нулата в калифорнийската планинска верига Сиера Невада. След падане в ледена река той продължава да търси път до спасението и цивилизацията. Момчето, което общува по-добре с хималайски тигри, отколкото със своя вид, ще осъмне сред водите на каньона Раудал Тибурон в Колумбия по пример на поляците Матей Тарасин и Томек Джедрис. Състезателите загубили кануто и спасителното си въже, но изобретателността им ги изтласкала до брега. "Бягство от ада" ще ускорява пулса на родния зрител всеки понеделник от 21 ч.

Стр. 23

в. Галерия | Петър МИТРЕВ | 03.10.2013 |

Светла Петрова завършва радиожурналистика в CV "Св. Климент Охридски". Професионалната си кариера започва в Българското национално радио. Напуска след бунта на журналистите срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. После работи като завеждащ отдел "Вътрешна политика" във вестник "Демокрация". Водеща е на предаванията "Денят" и "Седмицата" по Дарик радио и "Екип 4" по БНТ. През периода 1997-1998 година е директор на програма "Хоризонт" по БНР, а през 1999-2001 г. – програмен директор на БНТ. След това до 2011 г. е автор и водещ на предаването "Сеизмограф" по Би Ти Ви, но напуска телевизията със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура. В момента води собствено предаване в сайта www.livenews.bg.

- Госпожо Петрова, преди време казахте, че моделът на управление на ГЕРБ е порочен. С идването на Пламен Орешарски виждате ли промяна?

- Във всички случаи има разлика между двата кабинета, но генерално статуквото не е променено. Има промяна в обществения климат, който е доста no-освободен. От една страна, заради протестите след злополучното назначение на Делян Пеевски и от друга – защото характерът на това управление изглежда по-мек от този на предишното. ГЕРБ управляваше по един изключително репресивен и мра-кобесен начин, който ни върна буквално към тоталитарните времена. Сега не може да се каже същото за кабинета "Орешарски".

- Има ли наистина олигархия, която задкулисно дърпа конците в българската политика, или това е просто мит, с който оправдаваме собствените си неуспехи?

- Не само че има. В момента това е най-голямата сила в България. Олигархията, която беше създадена и укрепна в годините на прехода. Тя е толкова силна, че вече си сваля маската и иска да управлява директно – без политическо посредничество. За жалост олигархия в България има, а няма работещи независими институции. Няма развит малък и среден бизнес, който е гръбнакът на всяка една икономика и може да осигури просперитета на обществото.

- Успя ли ГЕРБ да влезе в ролята си на опозиция?

- Не смятам ГЕРБ за класическа партия и затова ми е трудно да ги приема като парламентарна опозиция и изобщо да ги оценявам като редовен политически субект. Въпреки че полага известни усилия в това направление, засега партията на Борисов силно се разминава с профила на нормалната политическа формация. Те имаха инфантилно, непоследователно поведение, след като започнаха протестите. Ту влизаха в парламента, ту го зарязваха. Ту се регистрираха, ту не го правеха. Ту сядаха на банките, ту побягваха като ощипани оттам. В началото не смееха да припарят до гражданите на улицата, а на 4 септември пратиха свои симпатизанти да дърпат безсмислено огражденията пред Народното събрание. Правеха го, колкото да излязат Борисов и Цветанов да ги усмиряват и така да снабдят БСП и ДПС с аргументи, че протестът е партизиран и дискредитиран. Що за опозиция е това? В този смисъл искането на вот на недоверие, след като през есента най-сетне ГЕРБ се върна в пленарната зала, също изглежда спонтанно и не дотам адекватно действие, защото това е опозиционен инструмент, който се използва обикновено при по-напреднал мандат. А да го пуснеш в действие само след 100 дни означава, че оставяш на управляващите твърде много възможности да го спечелят.

- Не е тайна, че медиите създадоха Бойко Борисов. Кой ще е следващият премиер, когото журналистите ще произведат?

- Медиите създадоха Бойко Борисов под диктовката на определени заинтересовани кръгове. Те не действаха автономно. Така че следващият медиен премиер ще е този, който решат да бъде хората от олигархичното задкулисие. Няма да са медиите тези, които ще го направят. На тях просто им се дава поръчката и те започват да я изпълняват.

- Докога в медиите ще падат глави, защото се задават неудобни въпроси?

- Докато журналистите не осъзнаят мисията на професията си, не се обединят и не дадат отпор на тази брутална разправа която се извършва с неудобните журналисти в България вече толкова години.

- Станаха ли жертви на цензурата Ани Цолова и Виктор Николаев?

- През лятото в отличие от повечето запитани колеги изразих мнение, че сутрешният блок на Би Ти Ви е спрян най-вероятно по корпоративни и финансови причини. Аргументацията с умората на водещите също не ми прозвуча нелогично. Да се води предаване всеки ден е повинност. На мен самата са ми предлагали и съм отказвала, защото държа на умерения работен ритъм и на повече свободно време
Ежедневният ефир носи голяма популярност, пари вероятно, но ограничава личната свобода. Затова не допусках и не допускам, че заради откровена, неприкрита цензура се спира най-рейтинговият сутрешен блок. Понеже не гледам сутрешни предавания, пропуснах и въпросното интервю с Орешарски. Самите Ани и Виктор пък впоследствие намекнаха, че над тях е имало натиск, но не бяха достатъчно категорични. Не излязоха и не казаха, че се махат, защото в Би Ти Ви има цензура и журналистите не могат да работят спокойно. Те си тръгнаха и веднага отидоха в конкурентната телевизия, което навежда на мисълта, че просто са получили по-добра оферта. Случаят не е докрай изчистен, позицията на водещите също. Важно е да се знае щяха ли да напуснат, ако нямаха покана от "Нова", и още – ако не бяха напуснали, щяха ли да започнат да водят отново "Тази сутрин" в ефира на Би Ти Ви на 2 септември? Затова запазвам собствено мнение по въпроса. Иначе натиска го има. Аз също напуснах Би Ти Ви заради него. Но той е перфиден, не е директен. Преди две и половина години си тръгнах в знак на протест срещу опитите да се стеснява телевизионната територия на чистата публицистика, да се маргинализират журналистите и предаванията, които служат на обществото, а не на някой бизнес или полит-господар. И го направих не за да отида на по-висока заплата в друга популярна медия, понасяйки всички щети от това. Тук, при Ани и Виктор, беше малко по-различен случаят.

- Сега чувствате ли се свободна в сайта livenews.bg?

- Абсолютно, защото никой не се меси в селекцията на събеседниците ми, нито ми нарежда какво да говоря. Но пък аудиторията в сайта е доста по-малка в сравнение с националния ефир – интернет телевизията у нас е все още в ембрионална възраст. Та от тази гледна точка нямам свободата да работя за повече зрители. В абсолютно деформираната и дегенерирала медийна и политическа среда у нас големите телевизии не се избиват за хора като мене. За истинските им босове е прекален лукс да оставят на екрана водещ на влиятелно предаване, с когото да не могат да сключат сделка или да не е зависим от тях и който да не е склонен да изпълнява поръчките им и да прави компромис с ценностите си.

- Заговори се, че ще се връщате в телевизията?

- Приех поканата на неголяма, но стилна и перспективна телевизия, най-вече защото е в хармония с моето виждане за работа според журналистическите стандарти. Още не съм подписала договор, затова се въздържам да съобщавам подробности.

- Станахте част от сдружението "ЦСКА завинаги". Каква е вашата роля в него и какви са плановете ви?

- Аз съм обикновен член на "ЦСКА завинаги". Смятам, че сдружението съдържа голяма надежда за бъдещето на клуба, защото напоследък бе доста смрачено около любимия отбор- особено след събитията около смяната на собствеността. Тук виждам събрани сериозни хора със сериозни намерения. Не чак толкова популярни, но със солиден бизнес, което е по-важното. Това е основа, от която може да се тръгне, за да се гради по-нататък с перспективата в един следващ момент, ако сдружението укрепне и успешно развива дейността си, което включва и акумулирането на достатъчно средства, да започне да помага на първия отбор. Ще помагам и аз с каквото мога като редови член на сдружението.

- Вярвате ли, че Александър Томов и Лорънс Дейвис ще направят ЦСКА прозрачен клуб?

- Скептична съм, честно казано. В същото време е добре да им се даде кредит на доверие, за да се види могат ли да го направят и с какъв ресурс разполагат.

- Бихте ли си закупили акции?

- По принцип да, но хора, които разбират от борсова търговия, твърдят, че акциите, които се предлагат в момента, не отговарят съвсем на съответните изисквания. Иначе съм готова да стана дребен акционер но все пак човек трябва да е сигурен, че парите му отиват в полза на ЦСКА.

- Как си обяснявате войната, която водят помежду си легендите на "червените"?

- Те си знаят защо го правят. Очевидно всеки има своя залог. За мен е абсолютно неприемливо в публичното пространство да се води такава грозна война между легенди на ЦСКА. Бих ги призовала час по-скоро да спрат с това.

- Кой ви запали по ЦСКА?

- Това е родова традиция – баща ми, Бог да го прости, беше военен и запален цесекар. От 3-годишна започна да ме мъкне по стадионите. Междувременно се оказа, че и аз съм с душа на запалянко. Обичам не само футбола, а изобщо спорта. Гледам като луда волейбол, тенис, лека атлетика. Че и стрелба с лък на олимпиадите!

Стр. 1, 20-21

www.24chasa.bg | 02.10.2013

Как ще реагира човек в много труден момент от живота си – това ще показва Нова тв в "Съдби на кръстопът". Предаването ще бъде документално риалити. Всеки епизод ще разказва отделна драматична история, заснета по действителен случай. Понякога хората в тях ще имат нужда и от външна подкрепа, включително и от съдействието на държавните институции. "Съдби на кръстопът" ще се прави от компанията на Краси Ванков "Идалго продакшънс", а продуцент е Нова тв. То тръгва по телевизията още този месец.

Оригинална публикация

Segabg.com I Десислава КОЛЕВА I 1.10.2013

Въпреки новостите в сутрешните блокове тази есен те събират много по-малко аудитория, отколкото през размирния февруари

Стари водещи – нова телевизия; нови водещи – стара телевизия, и най-млади водещи – най-стара телевизия. Всичко това на нов фон. Няма объркани зрители обаче, защото публиката бе подгрявана цяло лято за немислимата допреди месеци промяна в сутрешните блокове.

Ефирът тази есен наистина обещаваше да е интересен най-вече заради разтърсващите рокади в телевизионните тандеми. Естествено, това се отрази на рейтингите, а битката за зрители стана ожесточена. Въпреки новостите обаче сутрешните блокове и публицистичните предавания в момента събират далеч по-малко зрители, отколкото в бурните дни между 18 и 24 февруари, когато след хилядните протести в страната Бойко Борисов подаде оставка. Тогава имаше ясно изразен интерес към публицистика, който в началото на тази есен въпреки продължаващите четвърти месец протести и очакваното (но несъстояло се) голямо завръщане на депутатите след лятната ваканция е спаднал наполовина.

Всичко започна от едно интервю и въпроса "Кой предложи Пеевски?". В интервюто си с премиера Пламен Орешарски най-разпознаваемата сутрешна двойка на екран – Ани Цолова и Виктор Николаев, вбесиха иначе хладнокръвния финансист с настойчивия въпрос. След него

"бяха напуснати от бТВ"

и съвсем скоро стана ясно, че отиват в прекия си доскоро конкурент – "Нова". По това време се случваше и нещо небивало в историята на бТВ – сутрешният блок беше отстранен в летен отпуск. Това бе добре дошло за управляващите. БТВ започна трескаво да търси заместници на Цолова и Виктор и се спря на познати репортери без опит във воденето. Генка Шикерова и Константин Караджов тръгнаха силно няколко дни преди колегите им Ани и Виктор по Нова.

В първия ден на пряк сблъсък "старите водещи" събраха повече зрители по новата телевизия. Което на сутрешния блок на Нова – "Здравей, България", не му се бе случвало скоро. Да проследят дебюта на Ани и Виктор на 9 септември са били любопитни 238 642 зрители, което дава на Нова дял от 33.76 от аудиторията в сутрешните часове по данни на пийпълметричната агенция ГАРБ. В този ден сутрешният блок на бТВ са гледали 224 966 зрители, което прави 31.81 дял от аудиторията.

Вторият работен ден на Ани и Виктор в Нова вече не бе толкова успешен и колегите им от бТВ ги изпревариха в надпреварата на зрители. На 10 септември сутрешният блок на Нова е гледан от 193 765 зрители, а този на бТВ – от 229 759 зрители, показват данните на ГАРБ. Така и двата канала се обявиха за победители в началото на сезона.

Доста назад в битката на 9 септември остава блокът на БНТ "Денят започва". Той е гледан от едва 42 715 зрители, което прави 6.052 дял от аудиторията. Канал 1 също заложи на смела промяна и довери едни от най-оспорвани часове в ефира на най-младите си репортери – Ася Методиева и Росен Цветков. На тях сега лежи цялата тежест да върнат вниманието на зрителите сутрин към блока "Денят започва", който по едно време дишаше във врата на Нова, но от началото на есенния сезон все още е отчетливо трети по гледаемост.

Още по-назад остава блокът на другия национален канал – ТВ7, който също претърпя доста промени от по-друг характер. Неговото лице, директор, водещ и коментатор Николай Бареков сега се е запътил към политиката. Във въпросния знаков ден за сутрешния ефир – 9 септември, 29 766 зрители са решили да се събудят с "Добро утро, България".

Общо взето, след дебюта на Цолова и Николаев наследниците им в бТВ

върнаха лидерството

на сутрешния блок. Новите водещи, и особено Генка Шикерова, бързо влязоха в час с някои успешни интервюта като това с лидера на ДПС Лютви Местан, който около 20-ина минути се упражняваше във висок наратив само да не "отговори кой е предложил депутата, магистрата и експерта" Делян Пеевски за шеф на ДАНС. "Тази сутрин" е такъв безапелационен първенец на рейтингите, че дори Бойко Борисов не можа да го пребори срещу кака си. Именно от ефира на бТВ сестрата на бившия премиер го би по гледаемост преди дни, докато той сипеше мъдрости по Нова. Макар да няма данни как се е почувствал иначе чувствителният на тема рейтинг Борисов, според статистиката на ГАРБ разликата е била направо обидна – сестра му Красимира Иванова е привлякла 36.4% дял от аудиторията, а той – само 22.4%.

Колкото и да е любопитен с разместванията новият телевизионен сезон, зрителите му са в пъти по-малко от горещите дни на политическата пролет. Своеобразни рекорди в броя на зрителите бяха постигнати например на 20 февруари – когато Борисов подаде оставката си. Сутрешните блокове в онзи ден са гледани от 520 657 зрители по бТВ, 154 104 – в редовното време на блока на Нова и след това от 201 261 в удължения блок след новините. БНТ пък събира 124 044 зрители, а извънредното новинарско предаване след блока – над 210 хил. души.

Същият извод се налага и при сравнението на аудиторията на публицистичните предавания. Едно от най-гледаните е "Лице в лице" по бТВ точно преди централните новини. При завръщането си в есенния ефир след лятната ваканция Цветанка Ризова и Димитър Цонев постигат 35.574 дял от аудиторията с приковани 423 367 зрители пред екрана. Следващите дни зрителите падат с около 80 хил., но след това стигат дори до 435 хил. Това обаче е далеч от рекордните над 760 хил. българи, които са гледали предаването на Ризова и Цонев на 20 февруари, когато започна политическата криза.

Публицистиката на БНТ събира доста по-малко зрители. Най-рейтинговото публицистично предаване на БНТ остава "Панорама". На 13 септември Бойко Василев са гледали 272 653 души, или над 11.9 дял от аудиторията. По това време обаче бТВ с развлекателните си формати "Аламинут" и "Комиците" събира в пъти повече интерес. "Комиците" например са абсолютен лидер в петъчната вечер, като на 13 септември са предпочетени от над 580 хил. българи. Дори новото музикално шоу по Нова – "Х Фактор", събира значително по-малко зрители. Същата вечер по същото време "Х Фактор" са гледали 429 449 зрители.

Другите публицистични предавания на БНТ – "Открито" с Валя Ахчиева и "Референдум" с Добрина Чешмеджиева, също се представят скромно. Например "Открито" на 11 септември гледат 83 873 души, а "Референдум" на 17 септември – 150 988 души.

Силен оспорван сезон започна в развлекателните предавания, след като бТВ и Нова заложиха на два конкурентни формата. Естествено, те започнаха по едно и също време, но битката спечели бТВ. В неделя, 15 септември, първият епизод на приключенското риалити "Африка: звездите сигурно са полудели" е

заинтригувал 679 026 българи,

което е 27.73 дял от аудиторията. Срещу него по Нова започна поредното издание на "Вип Брадър", което събира по-малко – 550 хил. зрители, или 22.51 дял от аудиторията. По това време "По света и у нас" събира едва 178 350 души, а игралният филм след новините "Петият елемент" на Люк Бесон е привлякъл още по-малко – 129 518 души.

На следващия ден – 16 септември, Нова отново пуска два часа от "Вип Брадър" вечерта. Риалитито събира близо 562 хил. души, което прави 25.869 дял от аудиторията. Двата часа с конкурента "Африка…" по бТВ обаче отново са по-гледани – 738 920 българи са предпочели да се пренесат на Черния континент с родни звезди, отколкото да гледат други родни звезди, които се карат за достъп до печката, затворени в една къща. "Африка…" избягва прякото конкуриране с музикалното шоу за таланти на Нова "Х Фактор". След 21 ч. то е предпочетено пред кулинарното шоу на бТВ "Щипка сол". Музикалното предаване на 17 септември са гледали малко над 590 хил. души, докато "Щипка сол" са гледали близо 551 хил. зрители, което може да се определи като изненада, защото все пак "Х Фактор" е познат и успешен формат. А бТВ рискува с новото предаване.

Каквито и риалити и шоупрограми да измислят телевизиите, най-гледните предавания не само по бТВ, но и в целия ефир безапелационно остават турските сериали. Явно нищо не може да замести за българския зрител двата епизода на "Огледален свят", които бТВ остави в четвъртък вечер. Те продължават да събират над 1 млн. души. Например в седмицата 9-15 септември турският сериал събира 1 180 660 зрители, а вторият епизод дори повече – 1 236 880 души. Това означава над половината от дела на аудиторията в този часови пояс. За сравнение "По света и у нас" по БНТ, което върви срещу първия епизод на "Огледален свят", е гледано от 236 624 души (10.6 от аудиторията).

Както обаче е популярно да се казва, най-интересното предстои. Например да видим отново премиера Орешарски срещу Ани Цолова и Виктор Николаев. Белким им отговори на въпроса "Кой предложи Пеевски", защото много канали за сменяне не останаха, а отговорите на Мая Манолова, че тя е предложила Пеевски, са жалки.

Оригинална публикация 

www.dariknews.bg | 30.09.2013

На 30 септември спира окончателно сигналът на аналоговата телевизия в цялата страна.

Цифровият ефирен сигнал бе пуснат на 1 март.
Покритието на цифровия сигнал обхваща 95% от населението, но остават населени места без покритие. Все още не е ясно колко са те. По последни данни безплатни декодери за цифрова телевизия са взели около 75 000 от имащите право на това 210 000 души, които са получавали помощи за миналия отоплителен сезон.
Правоимащите могат да получат ваучери за декодиращи устройства, които се раздават в пощенските станции до 30 октомври. Във Великотърновска област вече са раздадени над 1 750 ваучера, от общо 7 326 очаквани по списък.
Преходът от аналогова към цифрова телевизия е реализиран в Европа и редица други развити държави. Със спирането на ефирния аналогов сигнал ще бъде предоставена възможност за достъп до повече телевизионни програми и с по-добро качество.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 19.09.2003

Две големи телевизии обявиха днес, че сменят шефовете на новините си.

В обществената БНТ дирекция "Информация" ще бъде оглавена от журналиста Даниел Чипев, който досега беше заместник на изпълняващия тази длъжност Бойко Василев.

Приоритет на Чипев ще е продуцирането на съдържанието на нови медии, между които и социалните мрежи, ще продължи партньорството с онлайн медиите, започнало чрез "Новините в 100 секунди", ще развива публицистичния блок "Още от деня" в късния часови пояс.

Чипев започва кариерата си в БНТ през 1997 г., но е работил също и в теленизия "Ден" и Нова телевизия. Бил е водещ на новините в БНТ, а от 2010 г. и техен продуцент.

Директор "Новини и актуални предавания" на TВ7 и NEWS7 става Миляна Велева, която досега беше изпълнителен продуцент на дирекция "Спорт".

Назначението на Велева идва след промени в ръководството на ТВ7 и NEWS7, последвали след напускането на единия от двамата изпълнителни директори Николай Бареков. Тя поема поста от Жени Павлова, която пък се издига в член на борда на директорите на NEWS7, ще отговаря основно за актуалните предавания и ще следи и стратегическото развитие на информационния канал.

Миляна Велева е трупала журналистически стаж във вестниците "7 дни спорт" и "Сега", телевизиите Ринг, БНТ, TВ7 и NEWS7. Нейна сестра е вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

Оригинална публикация