в. Монитор | 2009-12-18 | 02:44:32

Азис няма намерение да слиза от екрана дори да спре "Вечерното шоу на Азис"."Може да не продължа да се занимавам с телевизия, точно в тази, с която работя, но повярвайте ми, няма да спра. Аз ще продължа да се занимавам с телевизия, дали ще е тази, в която досега съм работил, дали ще бъде друга… Аз съм станал почти телевизионер вече. Магарето си в калта не оставям, т.е. това, което съм научил досега, няма да остане ей така", коментира Азис в интервю за радио "Сигнал плюс". Договорът на Азис с "PRO.BG" е до края на 2009-а година. "Да, наистина ми изтича договорът – което означава, че съм свободен играч. Точно така, ако може, хората да ме канят за водещ" – през смях призова певецът.
"Толкова съм задобрял, че мога и новини да водя. Не се притеснявам да водя и сутрешен блок, не се притеснявам и следобеден или вечер. Просто ми се занимава с телевизия и много бих искал да продължа."

Стр. 40

Снимка: frognews.bg

в. Телеграф | 2009-12-18 

Реверанс в новия закон е направен към външните (независимите) продуценти, които ще имат повече работа, защото телевизиите се задължават да пускат повече български предавания. За пръв път в закона се записва в прав текст, че поне 25% от годишната програма на националните телевизии трябва да е произведена от независими български продуценти. В този процент не влизат новините, спортът, тв игрите и търговските реклами, както и повторенията. Най-малко 50% от годишната програма пък трябва да е европейска продукция, като в тях може да влизат и 25-те процента български програми.
Задължителен дял в програмата на големите телевизии да се пада на независимите продуценти, настоя по-рано тази година новосформираната Асоциация на телевизионните продуценти с председател Магърдич Халваджиян.
Българската национална телевизия ще има възможност да създава програми "съвместно с други физически и юридически лица", е записано още в новия ЗРТ. Това може да се случи след конкурс по правила, прието от УС на медията. БНТ ще има и глас при вземането на решения, свързани с въпросните "получастни" програми.

Стр. 9

в. "Сега" - Електронно издание I Д-р Светослав Терзиев I 2009-12-18

Управляващите показват как лошият закон може да стане още по-лош

Няма закон, който да е толкова лош, че да не може да стане още по-лош. Пример ни дава тази седмица парламентът с обсъждането в последния възможен момент преди празниците на поправки към Закона за радио и телевизия. Правителството го внесе на първо четене под предлог да приложи Директивата за аудио-визуалните медийни услуги на Европарламента и Европейския съвет от 11 декември 2007 г., която влиза в сила на 19 декември 2009 г. Развием ли обаче европейската опаковка на неговия коледен подарък, отвътре изпадат парчета бетон от времето на държавната цензура в България.

e-vestnik.bg I Зоя ХРИСТОВА, БТА I 2009-12-12

Защо през последните години по едно и също време опустяват улиците на Тел Авив и Бейрут, на Дубай и Риад. Причината е една – базираната в Дубай сателитна телевизия МВС, която покрива целия район, излъчва поредния турски сериал. От 2006 година, когато МВС купи първия турски сериал, жителите на Близкия изток плакаха за болната от рак детска лекарка Лале в “Сълзи над Босфора” и за злощастията на Ламиа от “Мелодия на сърцето”, тръпнеха пред пречките в любовта между Мехмет и Инджи в “Перла”, възхищаваха се на “Гордата Аси” и на майчината саможертва на Шехерезада в “1001 нощ”.

Сериалите, общо около двадесетина досега, предизвикаха истинско пристрастяване в Близкия изток. НетХабер съобщи, че емирът на Катар поискал от телевизионния канал АТВ, в който е съдружник, да купи от конкурентния Канал Д всички серии на “Под липите” с участието на Туба Бююкюстюн, а съпругата на емира си подстригала косата и се гримирала като любимата си актриса. Една арабска принцеса била готова да изпрати частния си самолет в Истанбул, за да вземе епизодите, които била пропуснала от любимия си сериал.

Според анкета в Саудитска Арабия, цитирана от турския магазинен портал “Гедже”, 70 на сто от жените са гледали редовно “Перла”. Анкетата е съпътствана от карикатура, според която арабите са застрашени от три болести: луда крава, птичи грип и Къванч Татлътуг (изпълнителят на главната роля в “Перла”). Още след първите турски сериали арабски туристи заляха Истанбул, за да видят местата, където живеят любимите им герои. По-рано арабите обикаляха джамиите, сега всички искат да разгледат къщите, в които са снимани сериалите, да обядват или вечерят в ресторантите, които са видели по телевизията. Най-запалените почитатели са готови да платят 60 турски лири (28 евро), за да разгледат къщата на Шадоглу на брега на Босфора, където се развива по-голяма част от действието в сериала “Перла”, или дома, който Онур купи за Шехерезада в “1001 нощ”.

Към османските дворци Долмабахче и Бейлербей туристите проявяват учтив интерес, но когато екскурзоводът им покаже вилата, в която е снимана “Перла”, те се хвърлят към фотоапаратите сред залп от възклицания, пише кореспондентът на АФП. Статистиката дава представа до какво е довел този възторг: въпреки че заради кризата броят на чуждестранните туристи в Турция намаля с 1 на сто за първите шест месеца на 2009 година, броят на арабските туристи рязко се увеличи – с около 40 на сто. За последните две години броят на туристите от Близкия изток и Северна Африка се е увеличил с 50 на сто и надхвърля вече два милиона души годишно. В Турция “бумът” на турските сериали продължи и през 2009 година. През ноември поредният епизод от четвъртия сезон на “Листопад” би по рейтинг давания по същото време на живо футболен мач между “Манчестър Юнайтед” и истанбулския “Бешикташ”.

Докато политиците спореха около инициативата на правителството за кюрдите, за Ергенекон и позицията спрямо Израел, турците следяха със затаен дъх “Листопад”, “Чифликът на госпожата” или “Забранена любов” (римейк на първия турски сериал, заснет през 1974 година), а сред най-обсъжданите теми в медиите станаха все по-смелите любовни сцени в сериалите. Трябва ли да има сцени на секс във филмите и особено в сериалите, които обикновено се гледат вечер от цялото семейство? Дебатът стана толкова остър, че Берен Саат, която участва в едни от най-обсъжданите кадри, се видя принудена да обясни, че при снимките, между нея и партньора й Къванч Татлътуг в “Забранена любов” поставяли възглавница. Тези думи бяха посрещнати със смях от филмовата гилдия, която защити присъствието на подобни сцени, стига те да са естетични.

В дебата се намесиха и властите. В дирекцията за семейството и социалните въпроси към премиерството било обсъждано влиянието на популярните сериали върху нарастващия брой разводи, извънбрачните връзки, хомосексуалните отношения. Не е морално турските жени да бъдат поощрявани да напускат мъжете си, да живеят сами с децата си или да правят секс преди брака, било мнението на дирекцията, според медиите. Бившият държавен министър, отговарящ за семейството, г-жа Нимет Чабукчу, сега министър на образованието, призова разпространителите да не се ръководят само от рейтинга, когато излъчват сериали, и подчерта вредата, която нанасят сцените на насилие върху подрастващите.

Но не всички са критични към сериалите. Един от членовете на кабинета разказа развеселен в телевизионно интервю как звъннал по телефона в хотела на свой официален гост – министър от арабска страна, за да го попита как прекарва свободното си време. “От два дни не сме излизали със съпругата ми от хотела. Дават турски сериали”, отговорил гостът. Турският президент Абдуллах Гюл отдели един ден от посещението си в Македония през април 2008 година, за да посети снимачната площадка на сериала “Сбогом Румелия”.

Политиците трябва да са доволни – по-рано арабите не познаваха много неща в Турция и си я представяха като изостанала страна, по-скоро мърлява и не много развита в сравнение с арабските държави. През последните години мнението постепенно се променя и това се отразява не само в туризма, но и в икономическите връзки, а има значение и за усилията на Турция да води по-активна политика в Близкия изток и да се превърне в регионален лидер. “Водена от амбициите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която има корени в ислямизма, и разочарованието на Турция от нежеланието на Европа да я приеме с отворени обятия, Анкара потегли на близкоизточното си пътуване с мек подход: износът на сълзливи сапунки, които завладяха въображението на арабския свят”, писа през ноември “Файненшъл таймс”.

“Успехът на турските сериали в Близкия изток съвпадна със силното подобряване на имиджа на Турция в арабския свят, след като на Световния икономически форум в Давос през януари турският премиер Реджеп Тайип Ердоган открито осъди израелската офанзива в ивицата Газа, което му спечели одобрението на хората в региона”, отбеляза Ройтерс. Иранският “Тахран таймс” директно нападна турските сериали, които, според вестника, заливат арабския свят с политическа цел – да бъде повишен имиджът на Турция в района и да бъдат елеминирани неговите естествени лидери, какъвто е Иран. “Турция, в която от години господства светският пантюркизъм, в много скоро време ще повлияе върху културата на арабския свят”, предупреждава “Тахран таймс”.

Производството на телевизионни сериали в Турция е един от най-печелившите сектори, който не се повлия от икономическата криза. След Близкия изток сериалите поеха към балканските страни, към централноазиатските републики, а след това и към някои страни в Европа, към Китай и Индия и дори към родината на сапунките Аржентина. По данни за 2008 година 18 турски сериала са били продадени в 22 държави и са осигурили приходи от три милиона долара за своите производители. Цената на един епизод варира от 2 хиляди до 10 хиляди долара в зависимост от рейтинга на филма. Производството на турски сериали е сравнително евтино – един епизод е 60 или 90 минути. Той се снима за шест дни, понякога с 18-часови снимки. За сравнение: в американските сериали епизодите са с продължителност 50 минути и се снимат за 15 дни.

Сериалите се дават обикновено в праймтайма. При четири рекламни паузи от един сериал се печелят средно по 500 хиляди турски лири, като печалбата се дели между продуцентската къща и телевизионния канал, според “Телевизион газетеси”. За сезона 2008-2009 година най-печеливша е продуценската къща Ай япъм (Ay yapim), сред чиито филми са “Мелодия на сърцето”, “Листопад”, “Забранена любов”, с печалба 3,8 милиона турски лири.

С нарастването на популярността хонорарите на актьорите, първоначално скромни, започнаха да растат. Туба Бююкюстюн, изпълнителката на главната роля в “Гордата Аси”и “Под липите”, оглавява списъка на най-добре платените актриси в турските сериали, според класация на турския вестник “Хюриет”. За участието в последния си сериал “Моя хубава Мелек” тя е получила по 30 хиляди турски лири за епизод. Тя си разделя първото място с Берен Саат, която стана много популярна през последния сезон с участието си в сериала “Забранена любов”. Почти двойно – 60 хиляди турски лири на епизод, получава най-добре платеният турски телевизионен актьор – Неджати Шашмаз, който изпълнява ролята на Полат в култовия турски сериал “Долината на вълците”.

Бързата популярност донесе на актьорите договори за реклами, с печалби, за които не са и мечтали. Туба Бююкюстюн стана лице на германска фирма за бижута срещу 1 милион и 600 хиляди долара. Неотдавна фирма за производство на керамика в Египет плати 300 хиляди долара на Къванч Татлътуг (Мехмет от “Перла”) за участие в рекламен клип. За много от актьорите сериалите откриха вратата към голямото кино. За първи път през филмовия сезон 2009-2010 година на екран излизат 70 турски филма, а в почти всеки от тях има известно име от сериалите. Само за първите три дни от началото на прожекциите на “Любовта не предупреждава, че идва” с Бергюзар Корел (Шехерезада от “1001 нощ”) филмът бе гледан от рекорден брой зрители – 66 хиляди.

Сериалите, много от които са по мотиви на произведения на турски писатели – “Листопад” и “Мелодия на сърцето”, по романи на Решат Нури Гюнтекин, “Забранена любов” – на Халит Зия Ушаклъгил, “Чифликът на госпожата” – на Орхан Кемал, върнаха интереса на турците към книгите. Издателските къщи се надпреварват да издават романите, по които се снимат нашумелите сериали и игрални филми, съобщи наскоро СиЕнЕн-Тюрк. Дори приказките от 1001 нощ станаха бестселър по времето когато канал Д излъчваше едноименния сериал, въпреки че той има само косвена връзка с книгата. До началото на сериала продавахме по около 100 екземпляра от “1001 нощ”, месечно, казва главният директор на издателство “Елипс”. След като историята на Онур и Шехерезада излезе на екрана, наложи се да бъдат направени 4 нови издания на книгата.

Оригинална публикация

в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 2009-12-14

Всеки път, когато започнат промени на закона за радиото и телевизията, съответното правителство има проблем. Всеки път, когато някой реши да пипа в закона за радиото и телевизията, БНТ има голям проблем. Правителството има проблем веднага, защото едни хора почват да му извиват ръцете за едни неща, свързани с медиите. БНТ малко по-късно, защото обикновено плаща сметката. Правителствата нямат памет. Всяко ново правителство настъпва мотиката, защото си мисли, че е по-умно от предишните. БНТ обаче има памет. Знае, че винаги тя плаща сметката.
Да ви кажа какво става в момента, за да не кажете, че не сте знаели. Тези дни парламентът ще приеме на първо четене проект за изменение на закона за радиото и телевизията, внесен от правителството. Нещо там, синхронизира се законът с някакви нови европейски директиви. Рутинна работа. Понеже в проекта не пише да махат СЕМ или генералните директори на БНР и БНТ, вероятно няма да има драма. Драмата ще дойде после. Защото в един параграф, омотан между десетки други, пише, че БНТ “има право” да направи нова телевизионна програма съвместно с друго физическо или юридическо лице. “Ко-програма”. “Има право” на езика на закона значи, че властта казва на БНТ: Нямаме нищо против да направите такава копрограма. Значи има зелена светлина работата да стане.
Като казахме “памет”. Когато през 1995 г. постъпих на работа в БНТ, заварих 27 ко-продукции. Отделни предавания, направени с други физически и юридически лица. Принципът на тези копродукции беше следният. Дошло едно физическо лице с гениална идея за ново предаване. Например токшоу с гости на диванче
Идея, каквато БНТ не може да роди, щото е държавна и като такава – тъпа по дефиниция. Договорите за копродукциите изглеждаха общо взето така: бъдещият копродуцент дава гениалната си идея, която не можеш плати с никакви пари. БНТ дава насреща камери, студиа, коли, бензин, ефирно време и всичко, каквото трябва, за да се направи едно предаване. Бъдещото съвместно предаване ще се излъчва и ще прибира постъпленията от реклама, демек ще печели. Печалбата ще се разпределя между партньорите според участието им. Дяловото участие на копродуцента (гениалната му идея) е безценно, но понеже той е човек, се разбират с ръководството на телевизията да делят 50:50. Телевизията плаща цялата сметка, а копродуцентът прибира 50% от приходите. Най-щедрите копродуценти даже бяха предложили за сметка на своята си част да плащат хонорари на щатните служители на БНТ, ангажирани в копродукциите.
През 1995-а БНТ беше приватизирана отвътре. Всичко читаво работеше за копродукциите. Получаваше заплата от БНТ, за да работи за копродукциите и да получава от тях хонорари. Копродуцентите бяха истинските чорбаджии на БНТ. Вършееха вътре като в Аврамов дом, а генералният директор им сервираше кафе. Наличната техника на БНТ се блъскаше и амортизираше по частни проекти, за да могат няколко души да прибират печалбата, с която да развращават служителите й. Схема за източване като всяка друга в държавата. Със специален бонус – трафик на влияние.
Три години отне на сетнешните ръководства да прекратяват копродуцентските договори и да вадят кърлежи от тялото на телевизията. Това (и това) костваше главите на четирима генерални директори, които бяха сменяни на период от по шест месеца като носни кърпи. Нямате идея каква съпротива беше! Здраве да е, това мина.
Не съм вярвал, че десет години по-късно някой ще иска да върне часовника. Този път обаче не става дума за копродукция, а за копрограма. Няма да си играем вече на предаванийца. Цяла програма. Всичко или нищо! Евала! Не можахме навремето да приватизираме БНТ предаване по предаване, не можахме да приватизираме Ефир 2 изотвътре, затова сега ще я поканим по своя инициатива да направи съвместна програма с лице, което да се имплантира в тялото й. Лицето ще даде гениална идея, то гениални идеи бол: за филмов канал, за детски канал, да не говорим за спортен канал, еха! БНТ вероятно ще дава всичко останало. Рекламата вероятно ще се дели 50:50. Лицето ще плаща хонорарите вече не на един екип, а на половината телевизия. Щото половината БНТ ще му работи ангария. Другата половина ще спре да работи. Това ще е краят на идеята за обществена телевизия в България.
Хора, за Бога, отговорете на следните въпроси. В коя европейска директива пише, че се насърчават обществените медии да правят съвместни програми с частни лица? Впрочем защо законът насърчава само БНТ, а не и БНР? Кое ще е това лице, което може да извади поне на книга ресурс да влезе в съдружие с БНТ за цяла нова програма? То друга телевизия ли ще бъде? Ако е друга телевизия, какво смятат да правят останалите други телевизии? Спокойно ли ще гледат как техен конкурент прави консорциум със субсидираната от държавата БНТ? Как може със закон да тикаш независима обществена медия да влиза в съдружие с частни медии? Ами ако не иска? Всъщност ръководството на БНТ иска ли?
Честно ви казвам, мъка ми е. Мъка ми е, защото винаги съм си мислел, че каквото и да става в тая проклета страна, БНТ трябва да остане. Нека да е скучна, нека да не я гледат, нека да я подиграват, но да остане
Да стои завряна в ъгъла, но да не я закачат. Защото ще дойде ден, в който ще потрябва. Да, ама не. Няма да мирясат, докато не я приватизират. Искам да гледам в очите ръководството на БНТ, когато ни съобщава кой ще е бъдещият частен партньор на БНТ, с който ще се направи най-прекрасната държавно-частна телевизионна програма. Искам да гледам!
Накрая да дадем на правителството, което е вносител на закона, един пример, белким разбере какви ги върши. БНТ е като завода за боклука на София. Кметът, който даде завода на частници, може да си пише оставката. Правителство, което даде БНТ да я яхат частници – също. И то, и следващите правителства. Дайте я. Но да не кажете после, че не сте били предупредени.
стр. 16

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2009-12-13

Синът ми обича България, но езикът му е труден

- Госпожо Василева, бяхте в България, за да правите филм за “прехода". Какво успяхте да свършите?

- Заснехме над 8 часа лента. Ние изгледахме, описахме и преведохме повечето материали още докато бяхме в София. Продължителността на филма е половин час. Той е част от документалната поредица на CNN “Есента на промяната" за падането на комунизма в Централна и Източна Европа преди 20 години. (Филмът се излъчи вчера по CNN – б. р.)

- А какви промени вие лично видяхте в София, след като вече не живеете тук 17 години?

- Въпреки че не живея в България, аз се прибирам всяка година и винаги виждам промени.
Тази година забелязах новото метро с красивите станции. Само дето нямах време да се повозя. Аз много обичам градския транспорт и това ми липсва в Атланта. Там човек без кола трудно може да се придвижва. Затова, когато се прибера в отпуск в България, използвам често градския транспорт. Така се избягват задръстванията по улиците. Но най-ценното за мен е възможността да наблюдавам хората, да слушам разговорите им, да научавам какво ги вълнува. Тези впечатления са много важни за мен като журналист.

- Като водещ в CNN кое беше последното ви интервю с известни личности? А в коя гореща точка на света успяхте да отидете през 2009 г.?

- Аз работя като водеща в CNN и от студиото в Атланта мислено се пренасям във всички горещи точки, които отразявам в моите предавания. Също така пиша репортажи в редакцията, без да пътувам до мястото на събитието.
От време на време пътувам, за да снимам материали. Командировката за българския документален филм беше основната ми изява извън студиото през 2009 година. Не мога да ви опиша колко се вълнувах, че правя филм за промените в България. За мен това беше възможност да преосмисля моя личен и професионален живот. Промените отпреди 20 години предопределиха не само моята лична съдба, но и съдбата на хората от Централна и Източна Европа.
Може би най-вълнуващият момент за мен беше завръщането ми след толкова години в студио 6 на БНТ. Там беше първата ми емисия като водещ на живо. Спомням си колко се страхувах от живия ефир и едва се сдържах да не избягам от студиото.
А сега се върнах там, за да интервюирам Нери Терзиева за документалния филм по CNN. Студиото се е променило много, откакто ние с нея работихме. Има модерна техника, аутокю…
Освен Нери интервюирах и първия български свободно избран президент Желю Желев, Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов, Емил Кошлуков, Соломон Паси, Александър Лилов и други участници в събитията около 10 ноември.

- Какво се случва със световна новинарска телевизия, каквато е CNN, в ситуацията на световна криза? У нас например много медии изпитват затруднения…

- Аз не работя в бизнес отдела на CNN, но определено мога да кажа, че е интересно и вълнуващо да се работи за телевизионен канал, който през последните 18 месеца инвестира постоянно в своята програмна схема и в мрежата си за събиране на новини. Ако включите CNN вечер, ще можете да гледате предаванията от новата ни програмна схема – надявам се да ви харесат.

- Съществува ли изискване за визия и дрескод на работещите в СNN? Какво ще стане, ако решите да се изрусите например?

- Човек трябва да изглежда професионално, да проявява уважение към зрителите и професията, а също е хубаво да се облича с вкус. Що се отнася до цвета на косата, харесвам естествения си цвят (смее се).

- Имате ли ритуал, който спазвате преди ефир – да излезете с левия крак, да държите нещо за късмет…

- Нямам специален ритуал, но когато светне червената лампичка на живия ефир, все още, дори и след толкова години, изпитвам вълнение и огромно удоволствие, че започва моето общуване със зрителите.

- Разкажете все пак как започва вашият ден – с кафе, с вестник, с интернет?

- Ставам към 7,30 ч сутринта. Денят ми започва с разходка или фитнес, после кафе и закуска. Докато закусвам, отговарям на имейли. Чета към два часа световната преса, събирам факти и идеи за новините.
Живея в едно от предградията на Атланта, но нямам проблем със задръстванията, защото в момента работя вечерна смяна.

- А доколко успяхте да се приспособите към американския начин на живот? Кога за последно някой “позна", че сте чужденка в САЩ?

- Не е трудно човек да си намери мястото в Америка, която е страна на имигрантите. Освен американци и българи имам приятели от цял свят. Интересно се живее по този начин, защото имаш възможност да опознаеш различни култури и начин на живот.
Все пак аз работя с колеги от най-различни националности. Не се чувствам чужденец сред тях. Например в един ден е нормално да работя с главен редактор от Филипините, продуцент от САЩ, редактор от Канада, гримьорка от Сомалия, асистент от Гана и да сменя водещ от Австралия.

- Чела съм, че събирате приятели в българския ресторант “Родопи" в Атланта. Какъв е специалитетът там? А знаят ли американците какво всъщност са Родопите?

- За съжаление ресторантът беше продаден – не успя да оцелее в тези трудни времена на световната криза. За този факт съжаляваме не само хората от българската общност, но всички американски приятели, които с удоволствие идваха с нас. Сега остава на нас, българите, да готвим български гозби, за да не ни липсва ресторантът.

- Синът ви Александър говори ли български?

- Синът ми завърши университет, но мисли да продължи да учи и да вземе магистърска степен. Също започна и работа.
Е, да, разбира български добре, по-слаб му е говоримият език. Много обича България, специално българските планини…

- Кога за последно рисувахте? Продавате ли свои картини?

- Откакто се записах да уча задочно политология преди 3 години, не ми остава време да рисувам. Надявам се да завърша след няколко месеца. Нямам търпение да се върна отново към рисуването. Не съм кой знае колко добър художник, но ми доставя огромно удоволствие. Рисуването ми е хоби, така че не продавам картините си.

- Представяте ли си живота след 20 години? В САЩ или в България? Или…

- Не съм мислила преди 20 години, че ще работя в CNN и ще живея в Америка, така че ми е трудно да си представя живота след още 20 години. Така е по-интересно, гледам на живота като на приключение. Има една поговорка на английски, която звучи така – животът е това, което ни се случва, докато ние кроим планове…

Снимка: Вестник "Труд"

Стр. 13

сп. Всичко за жената | 2009-12-11 

Движението "живот без телевизия" се заражда в отговор на факта, че хората започват да прекарват все повече време пред малкия екран. Един-два часа на ден гледане на телевизия едва ли биха навредили на някого, но ако става дума за десет часа на ден… Часове изгубено време, в което нито използваме въображението си, нито правим нещо полезно за себе си. Напоследък тв предаванията станаха еднообразни и на зрителите им омръзна да гледат едно и също по всички програми. Обърнахме се към хора, които са ограничили телевизията или дори напълно са се отказали от нея, за да разберем мотивите им.
Все повече хора се отказват от гледането на телевизия. Причините общо взето са свързани с това, че не искат да се оставят да бъдат манипулирани и не могат да си позволят някой друг да влияе върху интересите им.

Виза Недялкова, журналист

Нямаме телевизор… и не сме умрели

Нямаме телевизор Вкъщи от много отдавна. Всъщност имахме в първите години след 10 ноември, защото усетихме, че нещата в България се случваха предимно по и около телевизията, и че именно телевизията създаваше много от хората в страната ни. Но това е изкуствено създаване. Затова се отдадохме на живот без телевизия. И не сме умрели… Даже децата се чувстват много добре от това. За един млад човек най-важното е да е интересен, а така те се чувстват различни. И това е хубава различност! Телевизията създава изкуствено напрежение. Спомням си съвсем ясно последната вечер, когато гледах телевизия. Усетих как тази пластмасова кутия се хвана с моите нерви. Колкото повече аз ставах по-нервна, толкова повече сияеше водещата от екрана. Беше като енергиен вампир. Зрителите са употребени. Това е отвратително. Телевизията не дава нищо на хората, а само взима. Не бива да забравяме, че телевизията се издържа от реклами. Тоест тя кара зрителят да харчи пари, внушава му, че ще е щастлив само ако купува, втълпява му да имитира дадено поведение, хора, начин на живот… Съвсем скоро франция прие закон, според който от 2011 г. държавните медии ще са без реклама, както открай време е в BBC например. Дори и в САЩ има Public TV без реклами. Смятам, че националната телевизия и националното радио дължат на зрителите поне една телевизия и радио без реклами. Мисля, че и двете медии ще спечелят, ако се лишат от рекламодателите и ако се отдадат на по-отговорно програмиране. И започнат да излъчват предавания, от които можем да научим по нещо.

Драго Симеонов, радио и TV водещ

Ограничете я, преди да ви е ограничила тя

В интерес на истината трябва да призная, че телевизията не е напълно изхвърлена от живота ми. Подобно действие би било крайно, фанатично и неразумно. От време на време се случва да гледаме филм или сериал у дома. Предпочитаме това да става не в избраното от програмната схема място, а когато ние решим и каквото ние решим. Което автоматично означава, че не сме изхвърлили телевизора, просто не гледаме телевизия. Напоследък изобщо не си даваме сметка колко се разтегна обществено допустимият лимит за гледане на телевизия. Модерните хора са програмни консуматори от огромен мащаб, медийни джънкита, на които увеличаването на дозата им се струва в реда на нещата. И това ги прави зависими, податливи на внушения и мисловно инертни. Зрителите масово продължават да се заблуждават, че контролират телевизора си. Всъщност е обратното. Дозата прави отровата. Ето защо В умерени количества телевизията не може да вреди. Особено за възрастни индивиди. Откакто се роди синът ми (той е на четири) си давам все по-ясна сметка, че времето, прекарано пред вълшебната кутия, е време, в което не си играем и говорим с децата си. Това важи, разбира се, и за останалите членове на семейството. Още повече е вън от съмнение, че за малките деца телевизията е спирачка в развитието. Така постепенно заедно с жена ми намалихме ежедневното гледане за сметка на други забавления. Слава Богу, родните канали не предлагат кой знае какви изкушения, така че решението ни дойде почти от само себе си. Положителните страни от живота без телевизия са много. Освен да информира и забавлява, телевизията често пъти е източник на отрицателни сугестии. Особено що се отнася до новинарските емисии, пълни с кръв, насилие и свински грип. Няма как психиката на човек да остане незасегната от това. Липсата на телевизия води до усещане за спокойствие и комфорт. Освен това човек открива, че може чудесно да се развлича с книжка в ръка или като си говори с членовете на семейството. Да не забравяме, че телевизорът не е сред тях. Колкото и да е странно, негледането на телевизия е Все по-разпространен феномен. Световната тенденция е в тази посока. Бих искал да добавя, че всеки е свободен сам да взима решенията си, включително и тези, свързани с телевизията. Ефирът у нас обаче възпитава търпимост към лошия вкус; дори зависимост от него. И ако за шепа зрели хора, които умеят да контролират ума, емоциите и интересите си всичко това не е проблем, за мнозинството безконтролното приемане на телевизия е повече от вредно. За неукрепналия мироглед на децата пък е направо пагубно. Ако забелязвате, дори не споменаваме за страничните ефекти, като обездвижването, зомбирането и загубата на Време, което иначе бихме посветили на семейство, спорт или хоби. Телевизията е мощно оръжие, но може да се използва както за охрана на ценности, така и за тяхното тотално унищожаване. След всичко казано дотук, горещо Ви молим час no-скоро да си съставите ефирна диета. Бъдете внимателни какво приемате; така или иначе организмите ни са пълни с лоша телевизия; ограничете я, преди да ви е ограничила тя.

Георги Лозев, автор на "Аз, легионерът"

Без телевизия станах свободомислещ

Майка ми ме отгледа без телевизия. Само "Лека нощ, деца" ми позволяваше и от време на време някое детско, но само в събота и неделя. Бях малък и не съм се противил много, но пък бях хитър и когато имаше нещо наистина
интересно като "Тримата мускетари" или "Черният мустанг", ходех да гледам при приятели, уж отивах да си играя. На Нова година майка ми ме пращаше при прабаба ми в Хасково и там беше пълна свобода. Веднага се лепвах за телевизора и гледах от сутринта до края на програмата. Заболяваше ме главата и повръщах, но продължавах стоически да гледам. Хубавото е, че за разлика от другите деца не възприемах за чиста монета всичко, което даваха по телевизията. А тогава наистина някои възприемаха телевизията като Господ. Но аз нали не гледах и ногато някой твърдеше: "Истина е, казаха го по телевизията", винаги отговарях: "И какво от това". Така че решението на майка ми да ме отгледа без телевизия, ми помогна да остана свободомислещ. Няма какво да се лъжем, телевизията е контрол на подсъзнанието. Днес и аз самият настоявам дъщерите ми да не висят пред телевизора, а да си играят повече навън. Освен това аз живея в Никарагуа, където телевизията е цензурирана единствено от гледна точка на сексуалност, но не и на кръв и насилие. Там по цял ден дават ужасяващи новини, говорят за трупове,изнасилвания и убийства. Показват кървави сцени в близък план, рани и умиращи. И то във време, когато и деца стоят пред телевизорите. Журналистите нямат никакъв такт, ако някой издъхва, те отиват да го снимат в близък план и го разпитват дали му е много тежко, дори има и такива, които бъркат с пръст в раните му. Пълен абсурд е. Така че все пак телевизията в България е на доста по-високо ниво.

В Холивуд също отказват TV

Брад Пит и Анджелина Джоли са привърженици на живота без телевизия. Те ограничават максимално времето, което децата им прекарват пред екрана и много внимателно подбират какво може и какво не може да се гледа. Доводът им е, че прекаленото гледане на телевизия пречи на развитието им и освен това кара малките да искат все повече и повече неща. които виждат на екрана.
Като се подготвя за блестящата си роля във филма на Гюс Ван Сент "Да умреш за…", където играе вманиачена домакиня. Никол Кидман се принуждава да гледа телевизия две седмици без прекъсване, за да влезе в образа. След това споделя: "Това е истинска про-мивка на мозъка. С времето ставаш роб. наркоман и вече нищо не можеш да възприемаш освен проклетия телевизор".
Мадона е известна с педантичността си. По отношение на възпитанието на децата си тя има строги правила и никой не може да спори с нея. Освен здравословните храни, приличното поведение, разтребването на стаята, в дългия списък с правила едно от най-важните е: "никаква телевизия". Дори и мама да я дават на екрана, пак не може да се гледа.

Аз сама определям какво u кога да гледам

Няма да ви лъжа – имам телевизор вкъщи, но все по-рядко го използвам по предназначение. Не съм почитател на крайностите в никаква разновидност, затова и не съм се отдала изцяло на живот без телевизия. Все пак живеем във време, когато човек трябва да е информиран за всичко случващо се около него. Но пък съм твърдо убедена, че телевизията в сегашния си вид няма да просъществува още дълго.
Не съм против нито новините, нито предаванията по принцип. Друг е въпросът за качеството им в България. Новините ни са прекалено негативни, търси се и се показва нещастието и страданието и все no-рядко положителните проявления на човешката природа. А предаванията ни са еднакви като скачени съдове. Все едно ги прави един и същи човек (не че не е точно така). Понякога като превключвам, имам чувството, че винаги ме връща на една и съща програма. Истината е, че има интересни предавания, но и тях ги разтягат толкова много, че стават досадни. Затова съм си изградила своя лична система и тя е да гледам телевизия, но не по телевизията. Всъщност следя програмите предимно в интернет, което ми позволява да пропускам рекламите и да превъртам скучните разговори или прекалено провлачените моменти. Така пестя доста много време. Предаване, което е около 2 часа телевизионно време, го поглъщам средно за 30-ина минути, а понякога дори за 5, ако е истинска боза. Така хем съм в крак с телевизионната мода, хем не си промивам мозъка. А що се отнася до филмите и сериалите, всичко може да се свали от интернет, така че просто си подбирам и сама решавам какво и кога да гледам. Отдавна вече не се съобразявам с вкуса и възможностите на програмните директори. Предпочитам да си давам парите за кино и DVD-ma, но нямам нерви да гледам едни и същи филми, и то точно тези, които иначе не бих си пуснала повече от веднъж.
А знаете ли колко свободно време му остава на човек, ако вечер не се лепка пред телевизора. Няма да забравя колко щастливи бяха онези часове, когато имаше режим на тока. Тогава си разказвахме приказки на свещи, играехме карти, редяхме пъзели.
Така че правете си свой собствен режим без телевизия и отделяйте времето на близките си, няма да съжалявате. А и честно казано, нищо няма да пропуснете.

Телевизорът е мой приятел

Какво й е сега на телевизията, че толкова много хора я отричат. Първото нещо, за което обикновено се хващат, са новините. Били негативни. Представете си, ако бяха само позитивни. От една страна, добре, но от друга – няма да са обективни. Ако се случи наводнение или друго неприятно събитие и не се отрази, значи новините вече няма да са новини, а премълчаване, лъжа. Животът не е само цветя и рози. Не може напълно да се отрича нещо, което е необходимо. Как да се информираме за важните събития в живота ни, ако не от телевизията. Някои казват – от интернет. Да, обаче това да търсиш и четеш разни неща изисква повече време. Ако имаш да вършиш нещо у дома, а не искаш да пропускаш новостите от деня, можеш просто да си слушаш телевизора, без да го гледаш. Най-добре е да се слуша анонсът на новините и ако има събитие, което ви интересува, ще изчакате и ще разберете за него в подробности. Ако ли не – вие си знаете къде е бутонът за изключване. Съвсем без телевизия не може. Има толкова много програми и толкова интересни теми, че е безсмислено да отричаме телевизията. Ако се интересуваш от кулинария например, ще гледаш предаване на тази тематика, искаш ли балет – превключваш на канала за изкуство, нужно ли ти е да се разтовариш – пускаш канала с комедийни сериали. Аз самата много пъти съм си оправяла настроението или мрачните мисли още в техния зародиш точно по този начин. Забавните сериалчета са особено здравословни и ги препоръчвам на хора със склонност към черни мисли, такива, които живеят сами и понякога им липсва компания, и на люде със сериозна професия, които не се смеят много през деня. Както знаете, смехът е здраве, така че нека да укрепим здравето си по този начин. Тези сериали са подходящи и за домошарите, които вечер не се виждат с приятели, за да се позабавляват. Това си е вид компенсация. Телевизията е и образователна. Слушайки различни телевизионни програми, можете да си усъвършенствате езика или просто да поддържате ниво. Попитайте няколко съседски деца откъде са научили най-много думи на английски и ще ви кажат – от анимационните филми на Cartoon Network u Foks Kids. Мъжете пък много харесват Animal Planet и National Geographic, a u не само те. От тях можеш да разбереш много любопитни неща за света, дори и да нямаш възможност да пътуваш и видиш всичко с очите си. Да не забравяме и музикалните канали, които са цяло щастие. Те са нещо лекичко, което може да те зареди с положителна енергия, да потанцуваш, да видиш красиви и талантливи хора и песните им да докоснат сърцето ти.
Според мен телевизията е прекрасен компаньон и всеки сам може да избере това, което да му донесе удоволствие. Стига сме отричали всичко.

Стр. 44-45, 46
 

 в. Труд, Второ издание | Соня СПАСОВА | 2009-12-10 

Промените в закона за радио и телевизия вчера скараха асоциациите на радио-и тв операторите и на независимите продуценти. В документа, който депутатите от комисията за медии обсъждаха вчера, е записано, че най-малко 25% от годишното програмно време на каналите трябва да е заделено за продукция на български продуценти. Това изискване е намеса на държавата при договарянето между оператори и продуценти и ще доведе до нелоялна конкуренция, смятат от АБРО. Ние се борим за оцеляването си, а вие, за да печелят собствениците ви повече пари, възмути се Маги Халваджиян от асоциацията на продуцентите.
В крайна сметка депутатите приеха документа на първо четене така, както е внесен от Министерския съвет. В този проект липсват текстовете за това как да се съкрати Съветът за електронни медии от 9 на 5 души. Вероятно това ще се уточни между двете четения на промените в закона, каза шефката на медийната комисия Даниела Петрова.

Стр. 6

 в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2009-12-09

"Аз нямам амбицията да разказвам техния живот, нито да го коментирам, – казва Жоро. – Избрах героите в тази поредица по своя преценка. Получи се микс от култури, цивилизации, начин на живот, обединени от това, че те вършат работата си и живеят без претенцията да правят нещо изключително, а всъщност променят обществото и дават някакъв пример на съвременника.
На "отворена врата" оприличава авторът филмите си и тези, които минахме през нея, се докоснахме до уникални личности и съдби. Като разказа за индийските жени, приели предизвикателствата на еманципацията в едно общество, където са възможни бракове между 6-годишни момиченца с 50-годишни мъже, а по някои села още се практикува ритуал, при който вдовици биват живи изгаряни. Или като филма "Монолози за война" за историите на три жени, избрали пред инстинкта за самосъхранение инстинкта на истината: афганистантската депутатка Малалай Джоя, принудена да живее в нелегалност, убитите Анна Политковская и правозащитничката Наталия Естемирова.
Жоро не настоява да харесаме неговите герои, въпреки заявените си пристрастия. Стига му, че ни е показал лицата им, неприкрити от защитната маска на медийната им визия. После ни оставя сами да избираме кое от двете ни допада повече. Разбрахме го и в последния
излъчен епизод, когато бяхме в компанията на Бени Андершон – един от легендарната шведска група АББА. Някои от нас ще запомнят, че официалният личен доход на композитора възлиза на над 600 млн евро, а други -факта, че си кара колело в града, забавлява се с приятелите си, свирейки на акордеон в кварталната кръчма.
Предстои излъчването на последните два епизода – "Отвъд Боливуд" за музиката на Индия, и "Парчета живот" – филм за актрисата Цветана Манева. Екипът вече има предложение за снимането на нови 10 епизода и разговорите с bTV за продължението на поредицата вече са започнали.

Стр. 9

Снимка: e-vestnik

pr-master.blogspot.com I 2009-12-08

Българската музикална телевизия „Балканика мюзик телевижън ” ще организира и проведе първите в историята на Балканския полуостров „БАЛКАНСКИ МУЗИКАЛНИ НАГРАДИ”. Това съобщи изпълнителният директор на медията Камен Воденичаров на официалното представяне на амбициозния музикален проект, което се проведе вчера, 07.12.2009 г. /понеделник/ в новооткрития клуб „Night Flight” в сърцето на София.

Оригинална публикация