www.proway.bg I 7.08.2015г.

На Конгрес в София най-голямата международна резервистка организация CIOR представи визията си за предизвикателствата и заплахите през съвременното общество

Българското президентство на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR) бе оценено високо от делегатите на Конгреса

София, 7.08.2015 г. Хибридната война, мироопазващите мисии и природните бедствия са най-големите предизвикателства пред правителствата в момента – това са изводите от 68-ия Конгрес на CIOR, който се провежда в момента в София. Решаването на тези и други проблеми няма как да се случи и без участието на гражданското общество, а резервистите са едни от най-подготвените негови членове, сподели подп. (ор) Димитър Попов, президент на CIOR (2014-2016). Д-р Гийом Ласконжариас, преподавател в Колежа на НАТО в Рим, подкрепи тезата с една малко известно изказване на Уинстън Чърчил, който казва че „Резервистът е два път гражданин“ – веднъж в ролята си на обикновен член на обществото, и втори път като добре подготвен, изключително дисциплиниран и трениран военен специалист.

Ласконжариас представи пред делегатите опасностите и проблемите, свързани с воденето на изключително модерната напоследък „хибридна война“. Според него няма съмнение, че все повече в бъдеще ще се сблъскваме с паравоенни и неконвенционални заплахи за държавите от НАТО. За да бъдем защитени, той посочи че преди всички трябва да разбираме правилата и методите на хибридната война. За целта той даде и три важни определения за нея:

Хибридната война е най-тъмното отражение на нашия цялостен подход. Използваме военни и мирни средства, за да стабилизираме държавите. Другите ги използват за да ги дестабилизират. (Гийом Ласконжариас и Андреас Джейкъбс)

Разбира се, че хибридната война не е нещо ново. Тя е стара като Троянския кон. Различното е, че скалата, по която се оценява е по-висока, скоростта и интензитетът са по-големи и че се разполага точно по границите ни. (Йенс Столтенбърг)

Хибридната война е комбинация от конвенционални, нестандартни и асиметрични средства, включително прецизна манипулация на политически и идеологически конфликт. Тя може да включва специални операции и конвенционални военни части, интелигенция, политически провокатори, представители на медиите, икономически експерти, кибератаки, застъпници и паравоенни, терористи, и криминални елементи. (Кап. Робърт Нелсън)

Резервистите от CIOR заявиха, че те са тези, които са подготвени да защитават цивилните граждани във всяка враждебна обстановка, заплашваща свободата и живота им.

Спасяването на човешки животи при природни бедствия и производствени аварии са друг важен аспект от работата на резервистите. Ген. Дорон Гавиш, директор на Центъра за управление на кризи в Израел, разказа за опита си за предпазване на цивилното население при терористични атаки или природни катаклизми. В Израел използват, освен обикновените средства за оповестяване на гражданите, и мобилни приложения за телефони, които мигновено изпращат кратко съобщение или автоматично обаждане до всеки в зоната на предполагаем терористичен удар. Според Гавиш системата позволява изключителна прецизност при локализирането, както на зоните за попадение на вражеска ракета или производствена авария, така и на хората които се намират на съответното място. Ген. Гавиш сподели пред делегатите на CIOR, че ролята на резервистите в Израел е изключително важна и че те са подкрепени от правителството.

Комисар Джоузеф Бруно, отговарял за кризисните ситуации с природни бедствия в Ню Йорк, бе категоричен че за ефективна работа при природни бедствия или терористична заплаха е изключително важно да има централизиран щаб с добре подготвени специалисти, който да координира работата на институциите, и да работи активно с хуманитарни организации и доброволци. Бруно подчерта, че резервистите са изключителен ресурс за всеки един кризисен мениджър и той е разчитал на тяхната помощ.

Делегатите на Конгреса оцениха изключително високо работата и постиженията на българското президентство на CIOR.

За CIOR:

Mеждусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва, известна под нейната френска абревиатура CIOR, представлява над 1.3 милиона резервисти от 36 страни-членки, както в рамките на НАТО, така и извън него, което я прави най-голямата организация на офицерите от резерва в света.

www.cior.net

Автор :

Агенция "Про Уей"

www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

Оригинална публикация