Представяме: Максим Бехар, основател и изп. директор е на M3 Communications Group, Inc.

www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

 

Оригинална публикация

 

Прозрачна печалба – това е етичният бизнес за пиара

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

 

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

 

 

 

 

 

Оригинална публикация 

 

Марин Маринов напуска БНТ

www.luboslovie.bg I 2.07.2015г.

Преди часове известният журналист Марин Маринов обяви  профила си във Фейсбук че напуска БНТ. Това е второ напускане на колегата. През 2010 г.  Марин Маринов беше водещ на сутрешния блок на БНТ. Устатият журналист, който направи едни от най-смелите интервюта с премиера Бойко Борисов и си позволи да го попита в прав текст “Вие искате да си зададете въпрос? Добре, задайте го”, ще води новинарските емисии в 16 и 18 часа.

Зрители коментират, че изпращането на Маринов в пета глуха е логично, тъй като директният му тон дойде в повече на обществената БНТ. Според запознати началниците на Маринов не си направили труда да го информират за рокадата, а новината му съобщил услужлив ПР на политическа партия.

Ето какво написа той:

Понякога човек прави важни промени в живота си, дано тази да е за добро. В БНТ оставям много приятели и страхотни колеги, с които бяхме в различните часови пояси, в разните студия и апаратни, по площадите и в залите на предизборните дебати… Благодаря за всичко, което направихме заедно! Гордея се, че бяхме в един отбор!

 

Оригинална публикация 

 

Зов за помощ

www.capital.bg I 23.012015г.

Глобата на Комисията за финансов надзор може да доведе до закриването на врачанския вестник "ЗовNews"

"Татко умираше от рак, те ми чупеха колата. След всеки критичен текст за висш представител на областната администрация автомобилът ми беше със спукана гума. Спираха майка ми на улицата, за да й обясняват каква съм и да я притесняват. После престанаха да я поздравяват." Такива истории разказва журналистка от малкия врачански вестник "ЗовNews". Подобни истории имат и други нейни колеги, които се опитват да правят независима журналистика в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Заплатите, които получават, са между 200 до 400 лв. месечно.

Редакцията на вестник ЗовNews" във Враца се намира на главната улица. Преди да влезем там, отиваме до най-близката сергия за вестници. Въпреки че според официалната статистика градът е с около 65 хиляди жители, там има четири хартиени издания. "Конкурент" е сложен на централно място на сергията, с цветен печат и 16 страници. Най-скъп от местните издания – 0.60 стотинки, и с най-висок тираж – по неофициална информация около 4 хил. броя. Разпространява се в целия регион. Местният фолклор твърди упорито, че от две години негов собственик е депутатът от ДПС Делян Пеевски. На няколко сергии в града продавачите казват, че "Конкурент" е най-продаван. Изпод купчината издания подават и непослушното дете сред врачанските медии – вестник "ЗовNews". То е с далеч по-скромен вид, черно-бял, с 8 страници и цена от 50 ст. По-късно в редакцията разбирам, че и "Зов" е бил цветен, но в печатницата им вдигнали цената и за изданието станало непосилно да излиза в този вид.

Каква медиа е "Зов"

До павилиона спира минувач: "А бе, ти разбра ли, че глобили "Шанс" със 100 хил. лв?" Вестникопродавецът се замисля и след дълга пауза казва: " Не "Шанс" бе, за "ЗовNews" става дума." Повечето хора в града дори не са чували за неволите на "ЗовNews" и за свирепата глоба, която им наложи Комисията за финансов надзор (КФН) миналата седмица. Нищо, че темата е на първата страница на изданието.

Санкцията е за издателя – врачанската фирма "Алпико пъблишинг" ЕООД, собственост на хирурга онколог д-р Георги Езекиев. Освен издател на "ЗовNews" той стои и зад четири сайта: http://vratzanews.com, http://www.vecherni-novini.bg, http://zovsport.com и електронния сайт към вестника http://zovnews.com. Санкцията е по обвинение в пазарни манипулации. Глобата е максималната по конкретния член от закона и се налага заради въпросителната публикация със заглавие "Първа инвестиционна пред фалит?", престояла около два часа на сайта http://zovnews.com на 27 юни 2014 г., когато пред офисите на банката във Враца са се извили опашки. За вестник "Зов" глобата на КФН е равносилна на убийство. С плаха усмивка журналистите казват, че сумата е равна на издръжката им за три години.

Управителят на "Зов" Мария Димитрова определя санкцията като парадоксална и будеща недоумение, защото дружеството досега не е било проверявано от КФН, а според юристи, с които се е консултирала, при първо административно нарушение налагането на максимална санкция е изключително рядко. Журналистите във врачанската медиа се питат атаката срещу "ЗовNews" сплашване ли е, или конкурентен опит за унищожение. Издателят д-р Езекиев коментира, че проблемите с вестника и за самия него винаги започват "преди избори". Над "Зов" не за първи път има натиск, който рефлектира директно и върху издателя. "Пращали са ми ГДБОП в болницата да ме разпитва. Изпратиха ревизори, които стояха две години в отделението и нищо не откриха. Само притесняваха екипа и пациентите", разказва медикът, който е началник на хирургичното отделение във врачанската болница. Обяснява, че вестникът, зад който стои, има обществена функция и винаги критикува местната власт, иска да е неин коректив. "Без свободни медии, които да казват истината на висок глас, нищо няма да стане, няма да има никаква промяна в тази страна. Това важи за всички. Независимо дали са големи или малки медии", убеден е Езекиев.

Редакцията на вестник "Зов" е малка. В нея работят шестима журналисти заедно с управителя Мария Димитрова. "Не гледайте на мен като на началник. Тук всеки работи като репортер. Включително и аз. Освен това съм шофьор, фотограф и доставчик", казва с усмивка Мария. Това, че хората са малко, си има и предимства. Личи си, че се уважават, помагат си и всеки се стреми да е полезен на своите колеги.

Особености на пазара

Освен "Конкурент" и "Зов", които излизат от понеделник до петък, във Враца има още два вестника, които са по сергиите два пъти седмично – "Враца днес" и "Шанс нюз". Местен разпространител разказва, че има издания, които излизат на хартия, когато съберат пари: "Обикновено по избори или като излезе някоя обществена поръчка." Иначе малкият врачански пазар на пръв поглед изглежда конкурентен – на него има и три местни телевизионни канала, три радиостанции и десет сайта. Пазарен феномен са общинската телевизия и общинското радио, които са на директно подчинение на общинския съвет и получават финансирането си от него. Разнообразието създава привидно усещане, че регионалният медиен пазар е развит. Всички съществуват с много малки символични средства. "Медиите на този пазар са за обществен престиж, други ги финансират на инат или от суета", разказва бивш журналист от Враца, който е избрал друг път на развитие.

Местните вестникопродавци пък са много чувствителни към бизнеса си. През миналата година 165 от собствениците и наематели на магазини и будки за цигари, вестници и пакетирани изделия в града се обединиха, за да спрат Lafka (разпространителската фирма, зад която се смята, че стои Делян Пеевски). "Сдружение на собствениците на търговски обекти – Враца 2013" внесе писма до кмета и областния управител срещу разполагането на 25 павилиона Lafka. Инвестиционното предложение на "Табак маркет" към Враца е от повече от една година, откогато е и отпорът на местните търговци.

Най-големият проблем на местните медии е, че това са много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по бизнес и властово/политически зависими. Регионалните журналисти пък са едни от най-съдените. Те работят в малки градове, където всички хора се познават и много често им се налага да бъдат предпазливи в текстовете си. Това безспорно влияе на качеството на изданието, което трябва точно и безпристрастно да пише по различните казуси. А бизнесът със свободното слово трябва да има регламент да спазва етичните и професионални стандарти…

 

Оригинална публикация