Представяме: Максим Бехар, основател и изп. директор е на M3 Communications Group, Inc.

www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

 

Оригинална публикация

 

Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

Медии с фалшиви гласове

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

 

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта

Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.

Собствеността – вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 

 

 

Оригинална публикация 

Една предпочитана практика на пиара

www.manager.bg I  03.11.2014г. 

Редица европейски и американски пиар специалисти в последните години предпочитат да изпращат изявление от името на дадена личност, вместо прессъобщение.
Тази практика се прилага най-често в случаите, когато има вече потвърдена голяма новинарска история. Например продажбата на спортист на друг отбор. Или заемането на висша ръководна позиция на даден нов или познат кадър на компанията. Изявленията са полезни на репортерите също, когато е сключена дългоочаквана сделка за продажба и журналистите имат нужда от допълнителна информация по формата на цитат, за да съставят текста си.
Пиар изявлението се изпраща на печатните и електронни медии, за да го цитират или на телевизиите, за да го прочете водещият на новините. Смята се, че то се пише, когато изглежда безсмислено да се изпраща подробна информация за сделката или трансфера и е по-полезно по-скоро да бъде одухотворена историята с думите на реален участник. Освен това е полезно в кризисния пиар, когато отделът по комуникации смята, че отговорното лице не е готово да говори на живо за проблема, а медиите имат нужда от негови думи, за да не се забави публичният отговор в кризата и да не тръгнат спекулации и слухове.
Какво представлява изявлението, написано и изпратено от пиара?
То е дълъг цитат от името на даден човек. Но не по-дълъг от половин страница. Как се пише? След като се разговаря с конкретната личност, която представлява интерес за журналиста и има отношение към новината, изявлението се пише от първо лице. Без да се поставят кавички – практиката в някои европейски държави и в САЩ е наложила изявлението като инструмент на външните комуникации и е ясно, че става дума за дословен цитат от името на някого.
Ето един пример от Щатите, където тази практика е по-популярна:
Изявление от Джо Футбол във връзка с продажбата му на отбора Джайънтс
Да играя за Джайънтс е голяма радост за мен. (примерно – б.р.). Оценявам това, което ме научиха в Райдърс, но виждам, че с идването на новия им треньор и смяната на мениджмънта искат да установят нова система от играчи, която залага на различни лица. Няма лошо. И аз продължавам напред.
Джайънтс са добро попадение в кариерата ми и се радвам, че ще намеря нов дом там. Запознах се с треньора и останалите играчи тази сутрин. Стори ми се, че ще се разберем.
Лекарят ми каза, че рамото ми е добре, така че ще мога да хвърля всички сили в играта и да помогна колкото мога. А и да се докажа в новия отбор.
……………………
За интервюта: Господин Х, публични комуникации на Джайънтс
тел.: 555 … … …
електронна поща: mrx@giants.com
——————————————————-
Текстовете на изявления, изпратени от пиар специалисти, се смятат за удобни за двете страни – както за репортера, който иска да цитира човек в центъра на събитието и му трябва информация бързо, така и за пиара, защото често в разгара на събитието няма време и смисъл да се пише прессъобщение.
Източник: MarketingAbout.com

 

 

Оригинална публикация 

 

Вицепрезидентът на MTG Марек Сингер: Нашият избор е “Нилсен”

www.dariknews.bg I 16.10.2014 г.

Вицепрезидентът на медийния гигант MTG Марек Сингер е категоричен, че на всеки пазар, където е представена, компанията, която у нас е собственик на "Нова телевизия", предпочита да работи по всепризнати и доказани международни стандарти и затова избира доставчици на пийпълметрични данни като "Нилсен", "Кантар" или GFK.

"В България съзряхме нуждата от подобен глобален стандарт. Така че засега категорично избираме "Нилсен", въпреки че сме отворени за разговори и дискусии с конкуренцията или с цялата индустрия за бъдещето. Ние не сме обвързани с "Нилсен", държим да работим с агенция със световен опит и международни стандарти", казва Сингер пред "24 часа".

Г-н Сингер, защо дойдохте у нас? Да не би да е заради странната ситуация при старта на риалити форматите, когато две пийпълметрични агенции изкараха и двете телевизии – "Нова" и bTV, на първо място по гледаемост в един и същи ден и час?

Тук съм, защото се опитваме да намерим ясно решение, което ще задоволи всички страни на тв пазара. Във връзка с описания казус ние вярваме, че "Нилсен/Медиярисърч" работят по световния стандарт за измерване на тв рейтинги. Със съжаление трябва да кажа, че има голяма разлика в измерванията и резултатите. Идеалната ситуация би била, ако данните на ГАРБ и "Нилсен" се припокриват. Това би било доказателство за принципната работа и на другата агенция. Очевидно има нещо друго, и то не от страна на "Нилсен". Страхувам се, че една от двете системи има проблем и възможното обяснение е, че има нещо сбъркано в системата на ГАРБ. Това обяснява защо две телевизии обявяват първенство по гледаемост в едно и също време.

ГАРБ обаче беше одитирана от френския институт CESP и нищо нередно не беше открито в системата. Защо не й вярвате?

Опитът е направен преди повече от 15 месеца и ние не участвахме в него, защото не беше зададен нито един от сериозните въпроси. Притеснително е това, че ние чуваме от пазара и от медиите, че много неща са се променяли в ГАРБ задкулисно, без знанието и одобрението на индустрията – част от капитала на компанията е с нов собственик – швейцарска компания със специален статут (Swiss nominee), договорът с GFK най-вероятно е прекратен, данните не се обработват в Швейцария, а в България. Самият одит, най-общо казано, обяви, че системата функционира. Той също така обаче даде и няколко сериозни препоръки, част от които няма да бъдат имплементирани, а реализацията на други ще приключи най-рано в края на 2016 г. Ако сравним двете системи, ще видите, че "Нилсен" има редица предимства пред ГАРБ -размер на панела, възрастта на панелистите, изключително модерна система и високотехнологични устройства. Именно поради тези причини смятам, че по-близо до реалността е по-съвременната и по-широко използваната в по-голямата част от Европа система, която е на "Нилсен". Това се потвърждава и от добрите резултати от одита й, проведен това лято.

Как MTG избра "Медиярисърч"?

Всичко започна в Чехия, където "Медиярисърч" бе избрана от Асоциацията на телевизионните организации за доставчик на пийпълметрични данни за всички телевизии. Вече 8-годишният им опит е доста позитивен. Компанията излезе и извън рамките на чешкия пазар – в България и в Естония. В Чехия имахме подобен спор със СМЕ (компанията собственик на bTV, която има телевизия и там – б.а.), при който в крайна сметка се реши, че "Медиярисърч" е правилният избор.

Другият успех за агенцията беше, когато "Нилсен" се убеди, че системата наистина е добра, и реши да купи 51 % от нея. Но придобиването на "Медиярисърч" от "Нилсен" няма нищо общо с MTG. То става, защото "Нилсен" са видели много добра комбинация от качество и цена. На малкия пазар, какъвто е българският, се нуждаеш от система, която да измерва абсолютно точно, като в същото време не струва толкова, колкото френската система например.

Значи решението за "Медиярисърч" не е на Нова тв, а на MTG?

Да, защото то е част от по-голяма схема. На всеки пазар, където работим, предпочитаме да работим по всепризнати и доказани международни стандарти, които в случая са "Нилсен", "Кантар" или GFK. Това са най-широко възприетите системи в световен мащаб. Във всяка държава, в която присъства, MTG работи с една от тези системи, освен ако няма някаква изключително качествена местна алтернатива. В България съзряхме нуждата от подобен глобален стандарт. Така че засега категорично избираме "Нилсен", въпреки че сме отворени за разговори и дискусии с конкуренцията или с цялата индустрия за бъдещето. Ние не сме обвързани с "Нилсен", държим да работим с агенция със световен опит и международни стандарти.

Според някои рекламодатели и рекламни агенции създадохте хаос на пазара с вкарването на втора система. Как ще коментирате?

Разбирам, че ситуацията е много неприятна за всички, но не вярвам, че ще продължи много дълго. Подобно нещо се е случвало и на други пазари – в Полша например. Опитът показва, че след време всички играчи разбират, че има нужда само от един, но доказан стандарт, и всички се обединяват около него. Вярвам, че след време отново ще се обединим само около една система. Но в момента разликите са толкова големи, че е много трудно една от телевизиите да каже: "Да, добре, ще ползваме другата система." Затова е неизбежно за някакъв период от време да ползваме и двете системи. Има и други причини, заради които не можем да приемем данните на ГАРБ. Ние планираме програмата си според рейтингите на "Нилсен/Медиярисърч" и сега заради тази ситуация – ГАРБ срещу "Нилсен", понасяме сериозни загуби. Също така в много близко бъдеще ще бъде изключително важно системата да измерва и гледаемостта онлайн. Затова имаме нужда от компания, която да предложи и тази услуга. Търсим партньор, който има ресурс, достатъчно ноу-хау и умения, за да го направи. Когато сравнявам двата доставчика и по този показател, отново избирам "Нилсен".

 

 

Оригинална публикация

След одита: Работата на “Медиарисърч” съответства на международните стандарти

www.capital.bg I 11.09.2014г. 

Резултатите от проверката на норвежкия одитор едва ли ще улеснят избора на пийпълметрична агенция на пазара

Откакто агенцията за измерване на телевизионната гледаемост "Медиарисърч" стъпи на българския пазар през януари 2013, бе уязвима само в едно – нямаше одит на системата, по която работи. За разлика от конкурентите й от ГАРБ, които бяха одитирани в края на 2013 г. от френския институт CESP.

Тогава одитът на ГАРБ послужи като силен аргумент за бизнеса, участвал в одита с такса, компанията да остане официален доставчик на рейтингови данни. Тази седмица обаче бяха оповестени данни за одита и на "Медиарисърч" България. Компанията е била проверявана от норвежкия одитор Robert Ruud Analysetjenester в периода юни – септември 2014г.

Резултатите от работата на норвежката одиторска компания бяха представени пред пазара: телевизии, рекламодатели и рекламни агенции. Проверката е констатирала, че дейността на "Медиарисърч" съответства на международните стандарти, а данните от панела са надеждни и представителни за телевизионната аудитория в страната. Единствената препоръка на одиторите е "Медиарисърч" и в бъдеще да поддържа високо качество на пийпълметричния панел, като следи световните тенденции в измерването на телевизионната аудитория.

Директорът бизнес развитие на "Медиарисърч" Томаш Бичик изрази надежда, че резултатите от одита ще увеличат доверието в данните и услугите, които компанията предлага на българския пазар. "Вярвам, че не нивото на измерените рейтинги е показател за качеството на пийпълметричната система, а надеждността на данните, доверието в системата и в доставчика, модерната технология, дългогодишните опит и знания, качественото обслужване на клиентите, както и големият потенциал и перспективи за развитие.", коментира пред медиите Бичик. Той допълни, че очаква на пазара да остане само една компания, която да измерва гледаемостта на телевизиите, а коя ще е тя – ще прецени пазарът според него.

Председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на "Медиарисърч" Тереза Шимечкова коментира, че очаква рекламодателите да подкрепят компанията. По думите й заради наличието на две компании, които мерят гледаемостта на телевизиите, "Медиарисърч" работи с преференциални цени на българския пазар.

В рамките на одита са посетени 30 домакинства, избрани на случаен принцип от одиторите, в които са проведени редица тестове, както и проверка на социодемографските характеристики на членовете на избраните домакинства.

Проверката на системата на "Медиарисърч" няма да намали напрежението на медийния и рекламния пазар. Не изглежда и, че ще улесни избора кой да се наложи като официална пийпълметрична агенция на пазара. Трудните времена за бизнеса започват от октомври, когато ще му се наложи официално да започне работа с двете рейтингови агенции. Още в началото на лятото основният конкурент на bTV – "Нова тв" обяви, че от 1 октомври "Медиарисърч" става единствената агенция, чийто данни ще ползва медийната група. Това означава, че рекламодателите, които искат да инвестират бюджет и в двете телевизии ще трябва да купуват данните и на ГАРБ, и на "Медиарисърч". 

 

 

Оригинална публикация