в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 14.01.2012

Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове, казва генералният директор на БНР

- Г-н Тодоров, да започнем разговора с това, което засегна не само ръководената от вас институция, но и цялото общество. Можеше ли да не се съкращават кореспондентските пунктове на БНР в чужбина?

- Не сме съкратили всички кореспондентски пунктове, наложи се да го направим само в някои от балканските страни. Остават кореспондентските ни пунктове в две важни столици – в Москва и в Брюксел. Времената са трудни за всички и смятам, че режимът на икономии, който трябва да позволи на държавата да преодолее кризата, е добре да бъде един за всички. Би било прекрасно, разбира се, да сме с максимално присъствие във всички точки на света. Но мисля, че благодарение на стрингерите, които имаме в цяла Европа и по света, ще осигурим това, което досега сме получавали като информация чрез нашите кореспонденти. Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове. Като кореспондент знам, че присъствието на място е много важно – оценката на събитията, погледът е съвършено друг. Това позволява да се постигне по-голяма дълбочина, по-силна аналитична оценка. А и елементът достоверност, който е много важен в нашата професия, винаги се свързва с присъствието на място. Но пак подчертавам – всичко това ще се постараем да покрием и да гарантираме с други гласове, с една по-широка картина. Така че се надявам и ви уверявам, че тази мярка няма да засегне информационната ни политика. Тя е принудителна, но не виждам нищо фатално да се е случило до този момент.

- Какво ще стане със съкратените журналисти в чужбина? Ще се върнат ли в България? Или не поемате ангажимент за тяхното бъдеще, след като престават да бъдат кореспонденти на БНР?

- Колегите по професия са журналисти – също както и аз, независимо че в момента съм генерален директор. Познавам добре и кореспондентската работа – бил съм почти 12 години кореспондент в чужбина, в доста трудна столица. Винаги съм казвал и за себе си, че моята професия е журналист, а не генерален директор. Мандатът на всеки неизбежно свършва. Кореспондентското място може би е едно от най-трудните в нашия занаят, защото човек съчетава много качества – той е представител на страната и на медията, едновременно е журналист и човек, който сам осигурява едно малко радио в чужда среда. Затова подобен опит е изключително важен и е добра школа за всеки. Вярвам, че колегите няма да изпитват затруднения при адаптацията си в страната. Смятам, че те имат своите професионални качества, които да им позволят да заемат мястото си тук и да бъдат полезни. Е, трябва да научат някои имена на появилите се нови личности, но това е част от нашата професия. Необходимо е непрекъснато да откриваме и да се адаптираме към новата среда, както и да имаме активно присъствие и следване на нашите информационни цели. Журналистите са посредник между обществото и властите и трябва чрез своята подготовка, опит, квалификация да се стремим да насочим аудиторията към това какво се случва, как се случва и защо се случва именно по този начин.

- Предстоят ли и други съкращения в БНР?

- Ще предприемем и следващи реорганизации в работата си. Тъй като у нас много се говори за реформи, бих искал специално да отбележа, че вече 4 години – от 2007 г. насам – извършваме реформа. Това позволи на БНР да заеме водещи позиции на пазара на медиите. Ние сме сред малкото, в лицето например на програма "Хоризонт", които отбелязват непрекъсната динамика на увеличаване обхвата на аудиторията. Това важи за всички наши програми, включително и регионалните ни медии, които са с водещи позиции по места. В момента БНР е безспорен програмен, технически и технологичен лидер на пазара. Поехме на свой гръб доста тежки функции, които държавата, предвид нелекия преход, може би пропусна да ни поръча. Те неведнъж бяха обсъждани в парламента. Една от задачите ни беше да осигурим по-силно покритие на нашите програми в граничните райони. По закон сме длъжни да излъчваме на всички видове платформи, на които може да се приема. Това е изискването към обществените медии. Затова аз не бих искал БНР да бъде сравнявано с която и да било друга медия. Някои си намират офис, правят радиовръзка, събират дискове и започват да излъчват. А БНР произвежда и издава култура. Освен това ние излъчваме на средни, дълги, къси и ултракъси вълни, както и сателитно, цифрово и в интернет. Толкова много функции са съчетани в едно.

- Под шапката на БНР са и 6 музикални състава…

- Всички те са водещи в своята област – и Симфоничният оркестър под диригентството на Емил Табаков, и Детският радиохор, ръководен вече повече от 50 години от неговия учредител акад. Христо Недялков, и Биг бендът под диригентството на Антони Дончев, и Оркестърът за народна музика, ръководен от Димитър Христов, ръководил ансамбъл "Пирин" и "Тракия", и вокалната група "Радиодеца", и Смесеният хор. Всички тези формации дават лицето на музикалния живот в България. Понякога чувам подхвърляния – не са ли ви излишни, или дайте да ги прехвърлим някъде. Но традиция е обществените медии в цял свят да поддържат такива състави. Нашата функция е да произвеждаме култура. Студио 1 на БНР е най-добрата концертна зала след зала "България".

- Мнозина ще завидят и на нивото на регионалните радиостанции на БНР.

- Искам да подчертая, че за разлика от колегите от някои радиа, които се представят като национални, всяка от нашите регионални медии е обществена и е с 24-часово излъчване на музика, информация, предавания. Същевременно събира, тиражира и издава и всичко най-интересно от културния живот, от фолклора, от всички области на регионалната култура. Виждате, има много голяма разлика. Едно е да консумираш и да тиражираш, друго е да създаваш, да произвеждаш, да издаваш.

- Какво ще стане, ако изведнъж не се договорите с телекомуникационния оператор и той престане да ви излъчва?

- Честно казано, не знам. Слава богу, сме изградили прекрасни професионални отношения с колегите и на тази база успяхме да компенсираме някои недостатъци в инвестиционната политика на телекомуникационния оператор. Пуснахме в действие 77 нови УКВ предаватели, предстои да заработят още 20, с което покритието в УКВ диапазона на страната ще достигне безпрецедентни цифри – някъде в рамките на 92-93 на сто. 100-процентно покритие не може да се осигури поради изключително сложния релеф на страната ни. Затова е необходимо паралелно покритие в други диапазони, каквито са например средните и дългите вълни. Тъй като БНР е част от системата за национална сигурност, сме единствената мрежа, която позволява веднага да се оповести населението в случай на бедствия и аварии. Имаме и други функции, затова не бих искал да се правят механични сравнения на БНР с други радиостанции. В буквален смисъл не сме пряк конкурент на нито една от търговските или частните вериги. Нашата водеща функция не е печалбата, а общественият интерес. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, радиодраматургия, особено продукция за деца. Така че нека всеки да държи своите ниши и въпреки кризата да се опитаме с достойнство да вършим своите задачи, без да пречим на останалите.

- Казахте, че БНР е безспорен лидер в радиоефира, което се потвърждава и от доста проучвания. Например миналата година излезе изследване, според което програма "Хоризонт", въпреки че има най-голяма радиоаудитория в страната, отново увеличи броя на слушателите си. В този ред на мисли защо БНР не се поощрява като отличник, а напротив, бюджетът му се съкращава?

- Въпросът не е към мен. Мога да кажа само, че осъзнавам трудната ситуация в страната, но в рамките на 2 години нашият бюджет се съкращава с близо 17 млн. лева. А това създава напрежение и сред хората. Не искам да внасям излишен драматизъм. Но не бива да смятаме, че реформите започват от нас и свършват с нас или започват от момента, в който някой е обявил, че започва реформа. БНР се реформира истински от 2007 г. и благодарение на това постигнахме стабилност. Пуснахме 2 нови регионални радиостанции, едната – Радио София, е и парламентарен канал, същевременно е изключително интересна програма, с много младежки дух, втората е Радио Видин, предстои да пуснем Радио Бургас. Смятам, че държавата трябва да си изработи информационна политика за съседните на страната територии. Подчертавам – територии, а не за държави, тъй като в повечето от тези територии пребивава българско население. И благодарение на БНР българските програми вече стигат до населението в Македония, Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Дълго време в парламента се обсъждаше въпросът защо по границите ни звучат само чужди гласове и какво можем да направим. Както е известно, някога България ги заглушаваше. Естествено сега не можем да си позволим и да си помислим подобно нещо. Единствената алтернатива е да предлагаме свои гласове. Търговските радиостанции нямат интереси там. Значи това трябва да бъде функция на обществената медия, каквато сме ние.
Затова, когато се говори за бюджета на БНР, не бива да ни сравняват с което и да било частно радио. Още повече че значителна част от нашия бюджет отива за издръжка и покритие на таксите по излъчване на програмите ни. България може би е единствената страна в Европа, в която собствената ни мрежа, чрез която предаваме, не ни принадлежи. Решението на държавата беше да се премине от 100-процентов държавен монопол към 100-процентов частен.

- Какво се случи, след като СБЖ и синдикатите в БНР изпратиха протестно писмо до министър Дянков във връзка със съкращаването на бюджета? Имаше ли някаква реакция от страна на финансовото министерство?

- Факт е, че се създаде много силно напрежение вътре в радиото. Заплатите в БНР не са мърдали вече години. Може би е нормално, отчитайки общото състояние на страната. Тъй като бюджетната рамка беше зададена предварително, всички отчети бяха направени и съгласувани с нас и МФ. Но тази допълнителна мярка действително създаде напрежение.

- Но вие сте спазили бюджетната дисциплина и сте изпълнили всички изисквания към БНР за ограничаване и намаляване на разходите!

- Мога да ви кажа, че чрез постоянно ограничаване на разходите, оптимизацията, технологичните и програмните реформи, промяната в организацията на работа, в условията на увеличеното програмно време и недофинансиране сме разширили значително аудиторията и предавателната си мрежа. Например при увеличеното програмно време и разширение на покритието с близо 30%, плащанията ни към телекомуникационния оператор са намалели с над 40%. Също така с въвеждането на нова техника и технологии сме успели да поевтиним значително програмния продукт, който произвеждаме. Тоест, не сме стояли на едно място и не сме чакали. Виждахме, че тази криза се натрупва и взехме мерки. Но след това ни се казва: "Правете реформи!" Какви още реформи да направим?! Увеличили сме многократно програмните излъчвания и програмното време, както и функциите си, открили сме две нови медии, без да увеличаваме числеността на медията… И броят на хората, които работят в БНР, въпреки някои спекулации е абсолютно адекватен на всички европейски практики. Неслучайно националното радио бе признато от Европейския съюз за една от водещите европейски медии – като мениджмънт, като стабилност, като програмна и технологична политика. На този фон нашият бюджет е многократно, даже в пъти по-нисък от бюджета на медии в съседни страни, които по численост са два пъти повече от нас. Така че няма защо да ни се вменява някакво чувство на вина заради това, че получаваме бюджетна субсидия, защото ние изпълняваме функции с обществен и национален интерес. Ако някой лобира за свои интереси, нека ги защити, но не на наш гръб, както се получава в последно време.

- Съкращаването на късите честоти означава ли, че ще бъдат прекъснати някои излъчвания на програмите от Радио България?

- Излъчването на къси вълни е изцяло съсредоточено за чужбина. Интересното е, че Радио България, което излъчва за чужбина на 11 езика, има фенове в много далечни страни. Имаме фенклубове в Мексико, в Латинска Америка, слушат ни и в много държави. Друг е въпросът, че точният списък на аудиторията не може да бъде точно изчислен. Но ние излъчваме от мощности, които са морално остарели, с огромни разходи. Приемниците на тези вълни в повечето от страните вече са на доизживяване. И в решението, което сме приели, има програмна техническа и технологическа логика – минаваме на нови технически носители. Ще прехвърлим излъчванията като сателитни и в интернет, от което вероятно известна част от традиционната аудитория, която е свикнала да ни приема ефирно, може и да бъде изгубена. Но по-важното е каква част от аудиторията ще бъде спечелена чрез новите технологии. Трябва да се гледа напред. Наистина, когато нещо се губи, винаги има някаква носталгия. Но без да изпадам в технологична жестокост, бих казал, че това са новите изисквания на времето и ние бързо трябва да се съобразим с тях.

- Кога слушателите ще могат да слушат интернет радиото, което анонсирахте преди време?

- В близките месеци ще стартира и този съвършено нов интересен продукт, който ще бъде с 6 часа видео, информация, звук, картина, текст и други атрактивни програми онлайн. Всичко това отваря един нов свят и ще представя радиото в друга светлина. Много активно през последните години засилихме цялостното присъствие на БНР в интернет пространството. Ние сме и първата медия, която започна да излъчва цифрово в страната. Ще продължим с амбиция независимо от съкратеното финансиране да гарантираме и да развиваме обществените функции на БНР.

- Ще успеете ли да изпълните програмата, с която спечелихте втория мандат като генерален директор на БНР?

- Когато кандидатствах първия път, от СЕМ казаха – вие да изпълните 1/3 от програмата си, това вече ще е много. Изпълних повече от онова, което обещах в първия си мандат. Мисля, че досега се движа в график. А и БНР вече е друго – не е това, което беше през 2007 г., когато колегите работеха на пишещи машини. Сега виждате едно друго радио, което работи с интегрирани технологии и е водещо във всяка от областите. Идеята е общественото радио да бъде масовото радио, което да дава достоверна, обективна, максимално точна информация, и то своевременно. И едновременно с това да показва всичките лица на културата – и на тази, което самото то създава.
***
Валери Тодоров е роден на 25 август 1956 г. в Силистра, където завършва гимназия с профил програмиране и изчислителна математика. По-късно е студент във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Започва работа в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио от 1981 г. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. Снимал е документални филми за БНТ. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", а след това за кратко е и неин директор. През януари 1999 г. се връща като кореспондент в Москва, този път на БНТ и отново на БТА (до април 2006 г.). До избирането му за генерален директор на БНР през 2007 г. е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. С концепцията си за развитие на националната медия през миналата година спечели конкурса и остана да ръководи БНР още един мандат.

Стр. 10, 29

Тема: Рожден ден на радио София
Гост: Валери Тодоров, генерален директор на БНР

Водещ: Днес празнува и радио София. Четвърти рожден ден. Наш гост в студиото – генералният директор на БНР Валери Тодоров. Добро утро, добре дошъл и Честит празник. Освен на радиото, Честит празник и на София. Какво празнуваме днес, според вас?
Валери Тодоров: Аз мисля, че това, днешният празник не е само на София. Защото е празник на всички хора, които уважават историята, обичат историята и държат на столицата като част от България. Затова мисля, че това е един наш съвместен празник с общината. Радвам се, че знаете, националното радио е стартирало някога като радио София. По-късно има предавания за столицата. Но фактически ние преди четири години, решихме да създадем, да развием една регионална станция за столицата, тъй като това е територия с особена атмосфера. Не искам да говоря за влиянието на столицата върху цялостния обществен, политически, културен живот на страната. Така че ние се върнахме към една много, много стара идея, дълго време отлежавала. Надявам се, че това внимание по никакъв начин няма да бъде оценявано от публиката в страната като един акцент върху столицата. Напротив, ние искаме да покажем онова, което с тези предавания, онова, което и самите столичани не знаят.
Водещ: Всъщност прави впечатление, че екипът е доста младежки. Културната тематика е добре засегната в програмата на радио София?
Валери Тодоров: Да. Средната възраст е около 23-24 години. Така че…
Водещ: Шани, виждаш ли? Време е да ние да си ходим
Водещ: Млади софиянци.
Валери Тодоров: Там само мениджърският екип е от моето зряло… Мисля, че има нужда и от нас с по-дистанциран поглед, по-емоционален и върху история, и върху онова, което е медията като средство – да предава факти, съобщения. Това е една радиостанция, не само най-младата, с изключително интересна програма. Тя има изключително интересна музикална линия. Препоръчвам и на младите хора. Ориентирана е към по-младежката аудитория, към по-необичайни жанрове. Много лека програма, ориентирана за леко възприемане. Същевременно вие там можете да чуете неща, които няма къде другаде да чуете. Тази програма даде първия риалити роман в България. Тази програма спечели две години пред програма на Европейския парламент. И тя издаде също един уникален документ – приказка на брайловото писмо за Европейския парламент – изключително интересно помагало за хората, които имат…
Водещ: Но в крайна сметка, понеже и програмата се казва „София”, а тя и дебютира на 17 септември, ако не се лъжа?
Валери Тодоров: Да, точно така.
Водещ: Преди четири години. С какво мислите, че радио София при сегашните масмедии, като започнем от интернет и свършим до телевизиите допринасят за динамичното развитие, за динамиката на града, за вътрешното развитие, билото в областта на културата, било на организацията въобще?
Водещ: Защо? Един акцент, казахте преди малко – не искам останалата част от България да се чувства подценена. Но защо все пак има нужда от този акцент върху София?
Валери Тодоров: Защото наистина София е град с уникална атмосфера, най-големият град в страната. Същевременно, през последните години, не знам защо като магнит столицата привлече много хора от страната и много хора се оказват свързани със столицата. Така че е хубаво ние да получаваме навреме информацията за този град, в който има много проблеми, които за щастие и се решават. Когато говоря за програмата на радио София и за онова, което тя дава, ами, ако слушате програмата, вие ще можете да знаете, ако пътувате от вкъщи, например за колко време и с какво закъснение можете да стигнете до всяка точка на града, като започнем от работата си и до други обекти. Вие можете да слушате музика, можете да чуете най-полезната информация. Така, както програмата отделя внимание на най-интересните музикални жанрове, ориентирани към младите. Тя е автор на една идея. Тук колекцията „Златен хит”, златен български хит. Това са най-мелодичните песни, това са хитове, създавани през годините, представени през погледа на авторите, на композиторите. Един много интересен акцент. Но не само музикалната програма е онова, върху което трябва да се акцентира. Аз не мога да разкажа всичко. Нека на честотата 94,5 в столицата онези зрители, които обичат радиото, могат да чуят много интересни неща, които, мисля, ще бъдат изненада за тях.
Водещ: Без радио не мога.
Валери Тодоров: Аз също.
Водещ: Рожденият ден. Как ще празнувате?
Валери Тодоров: Неслучайно един от слоганите на радиото е „Чуй София”. И „Виж града”.
Водещ: Празненството, по случай рождения ден, нека да кажем няколко думи за него? Концерт?
Валери Тодоров: Това е един уникален концерт.
Водещ: Предстои?
Валери Тодоров: Организиран, съвместно с Столичната община. Благодарим за домакинството на операта, тъй като през този сезон възникна проблем със залите. Знаете, ние имаме шест музикални състава, едно уникално богатство. Но концертът, сам по себе си, е едно уникално събитие. Защото ще събере не само музиката на „Бийтълс”, но ще събере уникални музиканти, които не можете да видите на едно място – Симфоничният оркестър, под диригентството на Емил Табаков. Милчо Лилиев няма нужда да го представям. Бил е дългогодишен, бил е четири години всъщност диригент на БигБенда на националното радио, Борис Карадимчев, чиито бароков концерт, ще чуете рапсодията „Орфей на Милчо Лилиев и също така сюитата „Бийтълс” на Любомир Денев. Това са произведения, например рапсодията „Орфей”, изпълнявана само веднъж, през 95-а година, така че тя е един своеобразен римейк. Но сега направено с повече мащаб, с повече възможности, с повече въображение. Като добавим и детската група „Пим-пам”, мисля, че почитателите на музиката и при това почитателите на всички жанрове, ще изпитат едно усещане. Препоръчвам ви на вас, на 18-и от 19 часа в операта. Мога от сега да кажа, че има изключителен интерес към това събитие.
Водещ: Надявам се. Последно да ви попитам. Започнахме с това, какво празнуваме днес. С режисьорката Дела Пеева си говорихме за отношението. Вие какво бихте променили? Или какво ви се иска сега, днес да бъде променено?
Валери Тодоров: Знаете ли? Според мен, на София не й стигат, има какво да се направи по организацията на движението. По пътищата много се направи през последните няколко години наистина. На мен лично не ми стига една нова модерна сграда, една голяма зала, казвам, неслучайно сграда, защото я разглеждам като така един мултимедиен комплекс за концерти. Имаме нужда, вече залите, които се използват, и зала „България”, където ние гостуваме и останалите зали, вече не отговарят, започват да изостават от онова богатство, което дава техниката, за да се усети музиката като изкуство, като развитие. Надявам се, аз мисля, че ние ще се опитаме също така да инициираме една такава идея. Надявам се да получим подкрепа. Има нужда. Заслужава си заедно със спортните зали, да имаме и музикални зали.
Водещ: Дай, Боже. Благодаря ви много.
Водещ: Аз мисля, че това беше прекрасен финал за разговора, защото напълно подкрепям вашето становище. Щях да спомена нещо и за сградата на радиото, но тя все пак изглежда доста добре, особено от вътре след някои от ремонтите.
Валери Тодоров: Тя и от страни изглежда…
Водещ: (…)
Валери Тодоров: Това е една от най-старите сгради в София.
Водещ: Прав сте. Благодаря ви за това гостуване. 

www.cross-bg.net | 28.07.2011

Общественият оператор се намира в период на устойчиво развитие

София /КРОСС/ Няма съмнение, че Българското национално радио е добре работеща медия. Общественият оператор се намира в период на устойчиво развитие. Това са изводите на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов, след като генералният директор на БНР Валери Тодоров и УС на медията представиха пред медийния регулатор отчета за програмната, технологичната и финансовата дейност на обществената медия през последните шест месеца.
Въпреки тежката финансова ситуация, продължихме структурните, техническите и технологичните реформи и постигнахме една от големите цели – да влезем в дълбочина във всяка една от вече предприетите стъпки, каза Валери Тодоров и поясни, че успехите са свързани със структурни натрупвания, които позволяват бърза технологична реакция.
Българското национално радио затвърди и разшири своите позиции.
Информационният лидер програма „Хоризонт” стана и лидер на актуалната, обзорната и международната журналистика. С новите музикални стилове и жанрове, с откриването и налагането на нови таланти с по-дълбока проекция, програмата се превърна и в музикална институция. Сменен е профилът на аудиторията – според социологическите проучвания „Хоризонт” е търсена от все повече млади хора и слушатели с по-висока технологична нагласа. Програма „Хоризонт” вече може да се слуша и в мултимедийния портал Vodafone live безплатно за страната, предстои да бъде включена и програма „Христо Ботев”, а след това възможностите ще бъдат разширени и с Vivacom.
Новата обединена сутрешна линия на програма „Христо Ботев” „Нашият ден” е част от амбицията програмата да се превърне в културна институция, която не само открива, но и налага тенденции. Безспорен успех е предаването „Аларма пънк джаз”, успяло да привлече интереса на младежката аудитория към алтернативната музика.
Наред с традиционните събития, които се организират за представяне на имена в областта на културата и изкуството, се проведе и първият конкурс за радиопиеса.
В регионалните радиостанции на Българското национално радио беше изграден унифициран модел на работа в цифрова среда. Освен медийни лидери в регионите си, те са и културни центрове. В арт-салоните им звучат концерти, подреждат се изложби, провеждат се срещи.
По искане от страна на първото европейско радио „Еврорадио”, единствено БНР увеличи с 20 % обема на излъчвания и програми през 2011 година. Обществената медия излъчва 2195 часа повече от заложеното за 2010 година въпреки намаленото с 15 % финансиране.
Изцяло обновеният корпоративен сайт е важна стъпка към превръщането на интернет излъчванията в „медия в медията”. Продължава цифровизацията на звуковия архив и интегрирането му със системата „Далет”.
/ДН/

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.05.2011

Водещ: Последните социологически изследвания сочат, че Българското национално радио е добър приятел на вас – слушателите. По-важно все пак от високия рейтинг все пак е доверието, защото колкото и да спорят медийните експерти и по света и у нас, това е едното лице на обществената функция на една медия, колкото и да е трудна за дефиниране. Доверието! И ние всички знаем – доверието трудно се печели, лесно се губи, затова ние тук, в Старата къща, както ни наричат добронамерено колегите, се стараем да не го губим – доверието. Тази седмица стана ясно, че програмите на Българското национално радио ще могат да се слушат напълно безплатно през мобилните телефони. Още преди да бъде обявена новината, имаше стотина, които сами си я откриха. С изпращането на безплатен СМС на номер 124 всеки, независимо от модела на телефона си, ще може да получи линк и така да слуша програмите на Българското национално радио. Това е една нова платформа, която ще даде възможност и на вас, слушателите, да ни станете приятели. Една от амбициите, които си е поставил генералният директор, господин Валерий Тодоров. За това ще поговорим днес, както и за другите нови възможности, които ще предоставим – достъп до електронната ни фонотека, върху която работим, възможността да присъствате на живо на концерти навсякъде в България, вече не само в зали, а и на открито, както и интернет радио. ЬВ крайна сметка Българското национално радио наистина е обществена медия за това е важно да гарантираме пряк и открит безплатен достъп до новини и информация, за културни събития, музика на всички възможни вълни и платформи. Разбира се няма да пропусна да попитам и за свободата на словото. Една тема, която продължава да е особено чувствителна не само за нас, но и за европейците. Наистина вярваме, че е важно кой говори. Темата наистина е актуална и в Европа. За всичко това ще стане дума само след малко. До 13 и 30 още – как медиите у нас отразиха Първия фестивал на науката на открито и как отразиха Българска културна програма в Залцбург. Това ще коментираме след 13 с Анета Йовчева, млад учен химик и Юлия Ацмансторфер. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Дияна Люцканова, Александър Райчев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Изцяло безплатно ще могат да се слушат програмите на Българското национално радио чрез платформа за разпространение на един от мобилните оператори, стана ясно тази седмица. Как ще става това и защо са положени усилия, за да се осъществи този проект? Така ще започне разговорът ни с генералният директор господин Валерий Тодоров. Господин Тодоров, преди две години си пожелахте радиото да бъде приятел на слушателите, а сега има възможност да стане още по-голям приятел, даже и на по-младите слушатели.
Валерий Тодоров: Не, аз мисля, че сега шанс получават слушателите. Слушателите могат да станат приятел на радиото. Така че с тези две добри намерения, ако ги съберем, при тази наша разширяваща се аудитория, аз смятам, че ще успеем.
Водещ:Какво получават хората, когато радиото вече ще им бъде в телефона?
Валерий Тодоров:Първо, това е една мобилност, която ги освобождава от всички видове ограничения. Само ще поясня, че за разлика от вградените приемници, които имат някои мобилни телефони, тук има една комплексна безплатна услуга т.е. изпращайки СМС с номер 124, операторът изпраща линка към Vodaphone Life. От момента, в който вие зареждате безплатно Vodaphone Life в своя телефон вече безплатно получавате и линка в сектора музика към програма „Хоризонт” на Националното радио. Това е само стартова позиция. Предполагам, че до един месец ние ще изчистим всички въпроси и ще качим на мобилна платформа и програма „Христо Ботев” и след това и всички наши седем в момента радио станции. Предстои те да станат осем. Специално обръщам внимание за регионалните радиостанции, защото сега Националните програми могат да се слушат благодарение на мерките, които предприехме навсякъде. Тъй като само през последните година и половина, две ние сме пуснали в действие 77 нови UKV предаватели. Но тук чрез мобилния оператор Мобилтел вие получавате възможност да се откъснете от радио приемника и там където покритието е на лице и с вас е мобилният телефон да слушате безплатно програмата на Националното радио и една особеност, която все пак бих искал да знаят нашите слушатели, че услугата в чужбина ще е платена, тъй като колегите от Мобилтел поясниха, че нямат договори с всички оператори. Не могат да гарантират от тяхно име, че евентуално те биха дали бонуси към тази услуга, така че единствено на територията на страната тази услуга е безплатна, изцяло безплатна за разлика от други услуги. Скоро нашите слушатели ще имат и достъп до сайта на Националното радио. Той е уникален сам по себе си. Това е сайт, това е един голям информационен портал с общите новини на Националното радио, обща лента на новините със страници на отделните ни програми, регионални и национални и с отделни страници с новини и информация на 11 езика. Такъв сайт с това разнообразие от теми е едно много приятно изключение даже за развитите европейски медии с развити технологии. С този проект вече Националното радио може да бъде приемано, в рамките на Националното радио, на дълги, къси, средни FMвълни. Също така сателитно, както знаете, двете Национални програми. Цифрово в два цифрови диапазона – DVBT така наречен телевизионен формат, който ще се използва от телевизията, DRM формат за формат за чужбина, едновременно с това през интернет скоро. Близките месеци нашите слушатели ще получат още една цифрова услуга. Това ще бъде интернет радиото. Нека да не се бърка със слушането на радио в интернет. Това един нов продукт с 6 часа програма на живо и с много активен под кастинг. Там ние ще изкараме нашите музикални фондове, радио драматургия, всичко най-интересно, което е в Националното радио.
Водещ:Всъщност експертите винаги препоръчват да се разпространяват обществените медии на повече платформи, но това звучи доста сухо. Само че ако кажем нещо повече за електронната фонотека и изобщо за фондовете на радиото, които могат да се отворят и за концертите, които могат да се предават от всяка точка по тази технология, може би ще бъдем по-ясни.
Валерий Тодоров: Скоро нашите слушатели ще имат възможност чрез използване на една съвършено нова за страната технология, също през тази модерна услуга да получат достъп до най-интересните концерти с едно изключително високо качество. Знаете, че концертите искат по-високо качество. Но ако до сега ние сме гарантирали това качество от залите, които са съоръжени с необходимата техника, сега вече ще можем да предаваме концерти на открито, т.е. документални записи, които са изключително интересни. Също така ние ще дадем възможност като следваща услуга, следващо мобилно приложение нашите слушатели да могат да получат достъп до демонстрационни версии на някои от нашите архиви. Също така да теглят по заявка, използвайки интернет да получат достъп до всички преки предавания, които ние ще дублираме в ефир и в интернет. Така че Националното радио вече заема изключително сериозна лидерска позиция в областта на новите технологии. Това е, което се случва в момента. С една визуализация на нашите продукти. Искам да напомня, че преди 4 месеца ние пуснахме в световните музикални портали всичко най-ценно, което е създадено през последните години, като наша музикална продукция. Знаете, че само през последната година, ние сме издали 54 диска с музика, драматургия, документалистика и всичко най-интересно в музикалните жанрове може да бъде теглено и през музикалните портали, а сега ще може вече и чрез мобилните платформи. Разширяваме услугите, разширяваме възможностите за приемане. Чрез това изпълняваме една изключително важна мисия за нас като обществена медия – да гарантираме пряк, открит достъп до информация, музика, развлечение на всички възможни платформи за приемане.
Водещ:За още една особено чувствителна тема ще стане дума след малко – защитата на авторските права. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Една обществена медия е длъжна да защитава обществения интерес. Българското национално радио винаги полага усилия да отстоява правата, както на вас – слушателите, така обаче и на авторите, защото за никого не е тайна, че Националното радио е най-големият продуцент. За това темата е важна. Актуалните напоследък станали разговори за данък в чалга музиката. И когато заговорихме за това, че Българското национално радио като културна институция и като един от най-големите продуценти у нас в страната дава нови възможности, може би трябва да отворим една дума и за правата на авторите. До колко на нас ни се разрешава да ги защитаваме?
Валерий Тодоров: По отношение на защитата на правата ние без преувеличение мога да кажа, че сме най-коректните институции.
Водещ:Това е единственото, което не се отрича.
Валерий Тодоров:Да. За съжаление понякога се прилагат и уторнизациите за авторски права, двойни стандарти. Аз и преди съм казвал, и сега го потвърждавам – ние не чувстваме колегите от търговския сектор като конкуренти. По-скоро ги чувстваме като партнъори, тъй като нашите функции са други. Но по отношение на авторските права принципът трябва да бъде един и същ. С всички възможни средства ние да насърчаваме българската, световната, европейската култура и за това когато някоя от медиите не само че не плаща дължимите суми за авторски права, но и получават отстъпки за неплатени суми, това според мен е лоша практика и тя няма да насърчи създаването на правила в бизнеса. Понякога казват за нас „ Ама вие сте държавна медия!” Не, ние сме обществена медия, която получава държавна субсидия, а останалата част от финансирането се добавя със собствени приходи. Но ако един търговски оператор защитава интересите на търговската структура, която представяме, ние представяме всеки от гражданите, всеки данъкоплатец в страната и сме длъжни при договарянето си с партнъорите да защитим правата и на авторите, и на изпълнители, т.е. и правото на данъкоплатеца тази сума да не превишава определените рамки за страната т.е. да има адекватност и това трябва да е задължение на всеки, след като към нас се предявяват претенции, че ние работим с данъкоплатец. Ние, както знаете, сме най-големият медиен партнъор – вие го отбелязахте, ние организираме собствени фестивали, конкурси в ефир, на живо. Ние подкрепяме абсолютно всички най-значими културни и музикални събития в страната като ги записваме, излъчваме, възпроизвеждаме след това чрез издателска дейност, съхраняваме ги. За това не бива увлечението към източването на държавни средства да накърнява тези възможности за възпроизводство на българската култура.
Водещ: Нещо повече, това са неща, които влизат в златния фонд по-късно.
Валерий Тодоров: Да, ние пристъпихме и към цифровизация на архивите. Вие отбелязахте също един важен акцент за електронната фонотека, която създаваме, която е първата стъпка към цифровизацията. Ето, ще ви дам пример – през последните 3 месеца ние сме въвели корекция в нас 176 хиляди заглавия. Във всяко от тези заглавия е описано в нашата фонотека по различен начин, особено за чуждите автори – с различна транскрипция, с различна транслитерация, някъде с превод, другаде с оригинал – оригиналът веднъж написан на френски, на английски – много варианти. За да се справим с този проблем записите трябва да бъдат прослушани, защото може да се окаже, ч е от един и същи автор и от един и същ състав изпълненията могат да са от различни години. При едно такова оформяне това не е отбелязано. И това е един много сериозен проблем за това не искаме да създаваме една единна електронна фонотека за страната, за да може критериите, върху които след това ще се и цифровизира този фонд, да се изгради единна база за всички продуцентски къщи, организации за колективни права. Смятам това за изключително важен въпрос, защото в перспектива с уважението на цифровите технологии ще може за минути, за секунди да се отчита кое произведение колко е звучало и по този начин прецизно ще се отчете правото на отделния автор или изпълнител по отношение на заплащането.
Водещ:На всеки два месеца ние сме длъжни, съобразявайки се с интереса на хората, да изследваме интереса към нас, към другите. Какво се е променило в радио аудиторията за два месеца?
Валерий Тодоров:Ние сме единствената медия, която от 2007 година на сам извършва системни проучвания на своята аудитория. Правим го за свои служебни цели, не за реклама, но мога да кажа с изключително удовлетворение, че след реформите, които предприехме в нашите програми и програмни линии, със смяната на саунда, на основните програми, ще напомня, че през 2007 година за период от 3 месеца в програма „Хоризонт”, програма „Христо Ботев” бяха вкарани – в „Хоризонт” 15, в „Христо Ботев” 14 нови предавания. Сменени бяха музикалните линии. В „Хоризонт” се премина в новини на половин час. Информационните бюлетини бяха превърнати в съобразни информационни магазини с много разнообразна информация. Ние за период от 3 месеца успяхме да удвоим нашата аудитория като подложихме на тотален ребрандинг и всички останали наши програми. Публиката го забеляза, оцени и знаете като извод от последното събиране на рекламните агенции, че БНР е единствената медия, която през последните години безусловно отбелязва динамика на увеличаване на своята аудитория, на своя рейтинг. От последното проучване от месец април вече се вижда, че програма „Хоризонт” е вече категоричен медиен лидер. Едно изследване на екип учени, проект, който представя и доцент Маргарита Пеша, показва че „Хоризонт” е и програмата на десетилетието. Изключително убедително представяне. За София например „Хоризонт” изпитваше една силна конкуренция с друга медия. Вече „Хоризонт” е със значително откъсване и в София, където конкуренцията е най-силна за страната. Откъсването на „Хоризонт”от конкурентите е значително. В много от регионите се конкурират нашите национални с нашите регионални програми. Ще дам пример с радио „Благоевград”, което там пък тенденцията е обратна – „Хоризонт” е на два пъти по-ниска позиция от радио „Благоевград”. Във Варна слушането на „Хоризонт” и радио „Варна” е изравнено и т.н. За разлика от колегите, аз подчертах това и на една пресконференция тези дни, които имат радио вериги, т.е. основната програма е от София и за съответния град се добавя отделна радио програма, всяка от нашите програми е самостоятелна, обществена 24 часова програма.
Водещ:Всъщност това е изложено и като пожелание в европейските перспективи за развитие на обществените медии.
Валерий Тодоров:Да, Европа, не случайно говорим за Европа на регионите, смята се, че регионалната тематика, регионалната медия ще заемат все по-голямо място. Слава Богу, ние оценяваме тази тенденция. Предприехме много мерки, технически, технологични, програмни, организационни за промяна в политика и начин на работа на нашите регионални медии. Тази година също ще преминем през един нов етап на реформи в регионалните ни медии. Надявам се, че тази лидерска позиция, която ние сме извоювали в регионите, ще се разширява. Специално бих подчертал, че това по никакъв начин не го разглеждам като вид конкуренция, съперничество с търговските медии, защото техните функции са други.
Водещ:Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. След малко ще поговорим с генералния директор на БНР, господин Валерий Тодоров, за свободата на словото. Знаете, в Европа все по-често се говори за свободата на словото, пътят до изработването на единна мярка за свободата на словото е дълъг, но докато го извървим темата няма как да не бъде постоянно актуална. За това следващият ми въпрос към генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров е такъв. Все по-често се говори за свобода на медиите. Слава Богу, аспектите вече казват, че БНР има свобода на словото и понеже перспективата е развитие на регионалните центрове, а пък реалността в живота на другите медии сочи, че те работят много трудно, защото на медийна почва нещата стават наистина много по-трудно, това ли ще е спасителният вариант за свободата на словото? Има ли такива амбиции, такива сили?
Валерий Тодоров: Може би като ръководител на медията не е най-уместно да говоря за свободата на словото и вие трябва да кажете дали се чувствате свободни или не. Мога да кажа обаче, че Националното радио получава изключително висока оценка от международните организации. Знаете, че няколко години подред Държавният департамент на Съединените щати оценява радиото като изключително независима, активна медия с високо доверие. Това са и оценки на други организации. Мога да кажа със задоволство, че когато тази година дойде генералният директор – Ивиц, президента на Европейския съюз за радио и телевизия, те бяха силно впечатлени от техническото, технологично развитие на Националното радио, от начина на работа, от свободата на действие и ние сме посочени в рамките на Европейския съюз за радио, телевизия и видео като една от най-динамично развиващи се медии, което ни дава възможност и позиции да влияем и върху характера, вида на дискусиите в организациите. Аз смятам, че БНР защитава тази позиция, защитила я е през годините. По никакъв начин не искам да присвоявам това право през последните години, но смятам, че с развитието на технологиите, които отвориха много възможности, радиото направи през последните години изключително важни за нас като професионални стъпки. Ако ме питате мен какво мисля за свободата на словото, защото…
Водещ:Няма бивши журналисти.
Валерий Тодоров:Да, няма бивши журналисти. Искам да кажа, че като генерален директор, аз съм казал по този повод, че моята професия е журналист, а не генерален директор, на този пост се чувствам най-вече като журналист, аз не съм почувствал натиск от страна на институциите. Може би, защото радиото винаги достатъчно отлично е защитавало позициите си и нашите взаимоотношения с институциите винаги са били взаимно коректни. Не сме навлизали в техния параметър и те не са навлизали в нашия. Ако трябва да го изкажа в по-прав текст – ние не сме се изживявали като управляваща медия, но не сме искали да ни управляват. Проблемът на някои медии е, че те са влизали в този опасен периметър, за да се превръщат в управляваща медия, след което естествено изпадат в статута на управляема, на управлявани и управляеми. Слава Богу, ние не сме изпадали, не сме слагали, казано иначе, бялата кърпичка. И мога да кажа, от 2007 година като директор, не е имало случаи примерно да ми позвъни някоя високопоставена фигура и да ме пита „Вие защо направихте това, защо казахте това” или „Направете това или онова”. Вие добре знаете по начина на работа на Националното радио, че аз дори да искам, няма как да повлияя. Защото изключително уважавам свободата на изява на всеки от колегите и защото, ако някой спекулира, не е искрен към себе си. Не може автоцензурата да се нарича цензура, защото като влезете в студиото между вас и аудиторията има само един микрофон. Бог високо, цар далече, останалите сами. От вашия кураж, от вашата воля и особено от вашия професионализъм и подготовка за всичко.
Водещ:Ще ви върна към началото. Казахте, че искате слушателите да станат приятели на радиото, което значи, че радиото не трябва да бъде приятел на властта, нали така?
Валерий Тодоров:Не знам, радиото няма нужда да бъде нито приятел, нито враг. Ние сме един посредник между обществото и властта. Ние сме длъжни да защитим и интересите на властта, защото те също са част от гражданското общество, но и на засегнатите от властта – другата страна. И тъй като в нашите ръце е и едно изключително силно оръжие – словото, предавано на големи разстояния с много шум и шумни оценки, особено отговорно за нас е като ангажимент да чувстваме, че трябва не само да равно поставим позициите, но и да получим това отношение, което реално съществува като процеси в гражданското общество. Да ги уловим, да ги покажем, да ги разположим по начин, по който няма да деформира информационната картина. Тук не случайно подчертавам професионализма. Често се случва, че колеги оправдават своя не професионализъм с не свободност в действията. Лично аз съм убеден, че когато човек държи микрофон, особено пък радиото е директна медия, никой не може да му попречи. В един вестник ще ви допишат, възможно е, допуска се. В телевизията ще се среже картинката, но в едно предаване на живо, радиото – две трети от радиото всъщност е публицистика на живо, е директна медия, в която от вашия кураж, от вашата силна ръка, която държи микрофона и го използва като оръжия, ще зависи кого ще защитавате, кого ще браните. Ухото са слушателя е чувствително. То ще разпознае кой е приятел, кой е враг. Лошо е, ако разпознае вашите лични врагове и приятели и опасно е, когато това не съвпадне с тенденциите в обществото. Тогава доверието към вас пада, пада и доверието към медиите, така че всички ние – аз и вие, сме ангажирани с една изключителна отговорност – да не позволим чрез нашия ефир да се деформира истината.
Водещ: От сряда на сам в медиите науката вече има ново лице. Казвам от сряда, защото тогава започна Първият фестивал на науката на открито. Добър ден на Анета Йовчева.
Анета Йовчева: Здравейте!
Водещ:Анета Йовчева е позната на най-верните слушатели като победител в /…/ Това е лаборатория за слава. Едно общество, една група учени се опитват да говорят разбираемо за науката и да запалят повече хора да се занимават с наука. Ами, да кажем за протока с усмивка, че повече за вампирите утре от 11 в докторската градина, Марк Луний – ученият с китарата също ще бъде там по-късно. Ще има много опити на открито, още експлозии, цвят, „Супер героите” са утре. Аз да попитам обаче Анета Йовчева имаше ли молекулен флирт между медиите и вас – младите учени?
Анета Йовчева: Имаше молекулен флирт. Той започна още преди самия фестивал, когато разбраха, че ще се прояви фестивалът. И след като започна фестивалът, мога да кажа, че много медии решиха, че искат да по флиртуват с нас учените.
Водещ:Но така чувствата бяха взаимни като че ли. Много е важно и вие да говорите разбираемо, но и медиите да ви обърнат внимание.
Анета Йовчева:Да, абсолютно. Презентациите са точно натам насочени. Един вид вчера на Феймлаб единият от финалистите говори за катализаторите, тъй като той е химик и той направи аналогия с политиката и химията и какви са катализаторите. На мен ми хрумна следното, че един вид младите учени са катализаторите точно между медиите и науката. Т.е. те помагат на науката по-бързо да стигне до медиите и до всички хора.
Водещ:Защото в крайна сметка е важно да счупим клишето. Наука – няма пари.
Анета Йовчева:Точно, да. Има пари. Стига да ги търсиш.
Водещ: Кое клише е по-стабилно? Това, че няма пари или това, че науката е скучна наука.
Анета Йовчева: Науката е скучна работа. Мисля, че то е много стабилно, което обаче го разбиваме много добре.
Водещ:Всъщност какво се случва тези дни в Докторската градина и колко от хората бяха впечатлени от медийни репортажи и тогава дойдоха?
Анета Йовчева:Ами, значи според мен много от хората, тъй като тези от хората, които бяха първия ден на фестивала можеха да видят как първоначално са само три шатри, като в едната се предлагат билети, който иска да си купи за понички, за сладки неща, а пък другите две са за презентации, за Work shop, т.е. някой ако иска да направи сам опит, може да отиде на някой от Work shop и в един момент още първия ден, когато медиите пуснаха по новините било БНТ, било БТВ, най-вече БНТ и Българското национално радио, които пуснаха новината, че се случват много интересни неща, които пуснаха експерименти от млади учени, които усмихнати до ушите показват цветни реакции. В следващия момент на втория ден вече, в четвъртък, имаше супер много хора, тълпяха се опашки от хора, желаещи да чуят било презентация за молекулите в любовта, било презентации за съня, както беше вчера или Феймлаб финала, който беше и надявам се и тези дни, т.е. днес ще говоря, ще разбия всички митове за вампирите, всички филми и книги, които са навсякъде около нас. Ще се разбият много митове, както утре за героите, за супер героите ще говорим.
Водещ:Твоят супер герой е?
Анета Йовчева: Аз нямам супер герой, но аз ще говоря за Iron man или още Железният човек.
Водещ:Само тук да отбележа, че Анет Йовчева е една много усмихната, крехка дама. Малко не си те представям в духа на Железния човек, но ти можеш всичко. Дойдоха ли ученици, на които предстоят матури, за консултации?
Анета Йовчева: За консултации?
Водещ:Ами, да зададат някой и друг въпрос.
Анета Йовчева:Ами имаше от всяка възраст в интерес на истината и всички наистина задаваха много умни въпроси, като аз съм преподавала на 9 клас. Имаше много от 9 клас и най ми хареса това, че някои от учениците казаха „Ех, колко ми е жал, че не можах да видя лекцията на този човек. Той беше в нашето училище!” Други пък казаха „Аз почвам да уча по-сериозно!” Имаше и такива хора, много по-възрастни, които също бяха там и с голям интерес слушаха и гледаха и например точно темата за любовта и за молекулите, която би била интересна на по-младите, всъщност имаше много по-възрастни жени и мъже, които с такъв интерес слушаха и задаваха след това въпроси и казаха хем че ни подкрепят, хем че ни оборват, тъй като те дълги години са били с любимия си човек. Хубаво е да видиш, че в България има хора от всяка възраст, на които им е интересна науката и са готови да дадат парите примерно, които биха дали за цял ден храна, за да влязат и да слушат за час, час и половина нещо интересно, нещо научно.
Водещ:Да те попитам и нещо друго. Ти беше в … Там се срещнаха финалистите от конкурсите за разбираема наука от всички държави. Ти като наш победител беше там. Има ли разлика в отношението на медиите в България към младите учени и във Великобритания?
Анета Йовчева: Ами…
Водещ:Защото винаги се говори за това как българските медии, изобщо как ние българите сме все на опашката. По този критерий на опашката ли сме?
Анета Йовчева:Ами мисля, че се уравновесяват нещата в интерес на истината. Даже може би нашите медии са по-нахални, смисъл приятно нахални, защото забелязах наистина голям интерес.
Водещ:Те не са нахални, настъпателни са.
Анета Йовчева:Да, настъпателни. Да, аз за това казвам приятно, защото те имат желание точно да отразят нещата, колкото се може и не ги отразяват по скучен начин, което е много хубаво, а не да застанат и просто да изрежат нещата – това ще се случи и т.н. Те показват колко е интересно, имат желание да популяризират всичко, което се случва.
Водещ:Което значи, че и вие добре си вършите работата, защото когато един журналист работи с емоция, това значи, че харесва това, което отразява. Във вашия случай няма лошо.
Анета Йовчева:Да, надяваме се така да е.
Водещ: Ще те върна малко назад. Ти когато кандидатстваше и спечели Феймлаб, представи ако не се лъжа любовта като шизофренията за кастинг. Сравни ги. Сега пак е била намесена любовта, политиката. Това ли са болните теми на учените, изобщо на хората?
Анета Йовчева: Да, значи на учените проблем е тяхната любов към науката и проблем е това, че в политиката клишето е, че няма достатъчно пари- им пречи към любовта към науката. Това са болни теми, това ги интересува тях.
Водещ:Медиите могат ли да бъдат катализатори, така щото тази любов да стане споделена?
Анета Йовчева: Абсолютно. Значи медиите са точно такъв катализатор, защото когато те оптразят дадено събитие, когато те покажат колко е важно – тогава по-бързо се стига до неговото решаване. Точно за това благодарим на медиите, че ги има и че ни помагат.
Водещ:Но пък мога да кажа, че вие дадохте всичката креативност на която бяхте спосособни. Нашите слушатели знаят и вашите опити като репортери. Те са просто фантастични. Да кажем още нещо за другите супер герои, които се очакват, защото това е пък образът на мечтата на учените.
Анета Йовчева:Да, значи ще се говори също за Superman , както знаем. Всички знаем кой е Superman.
Водещ:Не е Бойко Борисов.
Анета Йовчева:Не е. Ще се говори за Superman, ще се говори също за Мистик, т.е. от поредицата X man, т.е. дали е възможно човек да си сменя лика, т.е. да си сменя формата, да става различен човек. Общо взето още герои ще има, наистина още, не мисля да издавам повече, защото в интерес на истината някои от участниците на тази презентация, те още ги крият. Наистина са мистични. Заповядайте утре, мисля, че ще ви хареса.
Водещ:Няколко думи да кажем и за Марк Луний. Това е ученият с китарата, който страхотно обяснява някои зависимости.
Анета Йовчева:Да, точно. Значи вчера той застана пред публиката – той всъщност връчи едната от наградите на Феймлаб и той каза, че нали днес ще има презентация от седем и половина. Ако желаете заповядайте. Той ще направи аналогия между струните на китарата и струнната теория, която се прилага във физиката.
Водещ:Рокаджии, отивайте там!
Анета Йовчева:Абсолютно, да, вчера той застава пред нас и казва „Бях в Лас Вегас, сега съм в България, утре ще отида в Акабул” Той обикаля цяла Европа, въобще навсякъде, обикяла целия свят. Прави турне на китарата и струнната теория.
Водещ:Всъщност Марк Луний работи в патентното ведомство на Великобритания, но всъщност е учен, който прави същото, което и вие правите, само че той го прави малко от по-преди.
Анета Йовчева:Да, той е първият спечелил Феймлаб въобще. Т.е. от както съществува. Страхотен човек е наистина. Просто хубаво е да се сблъскат всички хора с такива учени, с такива весели хора.
Водещ:Много ли е трудно вие учените да проявявате креативност и наистина да използвате в добрия смисъл на думата медиите за катализатор?
Анета Йовчева:Ами, за някои хора е трудно – да, защото не всеки иска да говори за това, с което се занимава. До голяма степен аз имам и преподаватели, които предпочитат да са в лабораторията. Те са пчелички, които работят, които искат да работят в лаборатория, докато има такива, които просто искат да застанат и да говорят за това, което се случва.
Водещ:Сега ще те помоля да си сложиш слушалките, защото следва един доста интересен сюжет. Малко сега отиваме в Залцбург, защото цели три дни Къщата на литературата в Залцбург беше домакин на Български фестивал от четвърти до шести май. Там беше Трио Владигеров. Изобщо много гости имаше и много богата програма имаше. Но за нея и за отношението на медиите към културните прояви в Залцбург сега очаквам да научим повече от Юлия Ацмансторфер, малко трудно ми беше с името – Добър ден! Дали се чуваме, Юлия?
Юлия Ацмансторфер: Чуваме се, да! Добър ден! Радвам се, че фестивалът може да стане сега достояние на българската публика. Добър ден на всички слушатели на програма „Хоризонт” и на „Христо Ботев”. Аз слушам предаването от началото и искам да кажа, че ние българите не винаги сме на опашката и в областта на културата и на музиката България е на върха. Това беше един фестивал, който се организира от 1995 година в Залцбург, което значи, че България е чакала 16 години, за да и се отделят тези три дни и по този случай мога да кажа, че е събитие на десетилетието или на десетилетията. В последните години – 2006 Норвегия е била гост, после Босна, Полша, Турция, Финландия. Сега как беше отразен този фестивал в австрийската преса и в българската преса в Австрия? Съществува вестник за залцбургски новини от 1945 година. Похвално е, че две огромни, прекрасни интервюта намериха място на вестника с Илия Траянов на 26 април беше публикувано интервю и с Владимир Зарев на 27 април. Залцбургските новини са вестник, който е с голямо качество и може да се сравнява с най-добрите, най-качествените вестници в Австрия – /…/ Аз ги казвам на немски, но вие ги разбирате.
Водещ:Той двуезичен ли е?
Юлия Ацмансторфер:Не, „Залцбургските новини” е само на немски. Имаше и много материали и едно интервю с Владимир Зарев, различно от това, което излезе в „Залцбургските новини”, в българското списание – то вече е двуезично. Нарича се „Българите в Австрия”. Така че те също отразиха много подробно фестивала и благодарение на тях всъщност и аз разбрах за фестивала, защото още преди Великден изпратиха по електронната поща покана за фестивала.
Водещ: Има ли разлика между отношението на българските медии към културата и на австрийските? Вие следите по някакъв начин работата и на нашите, и на австрийските медии. Имате поглед върху тях.
Юлия Ацмансторфер: Аз в момента не мога да сравня в детайли работата на австрийските и българските медии спрямо българската култура, но ми е направило впечатление, че България често присъства на страниците на австрийската преса. И сега веднага мога да цитирам и едно интервю или един голям материал за концерт майсторката на виенските филхармонисти – Албена Данаилова, ако не се лъжа така се казва. Тази прекрасна и талантлива българка цигуларка, така че когато има повод за публикации и материали, когато има повод и събития, които трябва да бъдат отразени, австрийската преса ги отразява.
Водещ:Което значи, че България не присъства само с не добрия си облик?
Юлия Ацмансторфер:Което значи, че България присъства с всичките си облици и че България отдавна има прекрасен облик в света на културата.
Водещ:И че просто ние реагираме малко по-чувствително на най-разнообразните класации, чиято опашка е все за нас.
Юлия Ацмансторфер:Не знам кои класации имате в предвид, но в света на класическата музика, света на сериозното изкуство, на българската литература е достатъчно да цитираме Илия Транов и Димитър Динев „България отдавна е голямо име”. Особено първата вечер, когато Димитър Динев беше представен с неговия роман „Ангелски езици”, залата беше препълнена. И включително видях колеги, понеже аз съм учител по музика, срещнах колеги по немски, австрийски германисти, които бяха дошли само заради неговото име. По тази причина понеже Димитър Динев е вътре в учебниците по литература, съвременна немско езична литература.
Водещ:Ами аз се надявам по-често да си говорим за тези неща. Благодаря ви за тази изчерпателна информация. Юлия Ацмансторфер от Залцбург. Ще се радвам и друг път да бъдете наш събеседник. Сега накрая да попитам, да предизвикам Анета Йовчева за нейната креативност. Как могат медиите да бъдат катализатор и за културата според теб?
Анета Йовчева: Как могат да бъдат катализатор за културата?
Водещ:Така щото и там да се счупят трайните клишета „няма пари”.
Анета Йовчева:Ами, не знам. Може би просто трябва да се… Наистина не мога да ти отговоря.
Водещ:Супер герой трябва да има там.
Анета Йовчева:Да, значи има супер много хора, които толкова и просто да звучи, са културни. Т.е. мен ме бяха попитали каква е връзката между култура и наука т.е. културните хора са тези, които познават себе си, които знаят какво искат и знаят, че това, което искат те да постигнат не трябва да пречи на другите да постигнат своите желания. Хората, които се занимават с наука, знаят много за света около себе си и това обогатява тяхната култура. За това, колкото повече знаем за света около себе си, може би така повече ще се обогатим културно. Аз така го разбирам.
Водещ:И колкото по-добронамерени сме един към друг, толкова по-добре. Ние това се опитваме да правим. Важно е да си задаваме въпроса „Какво искам и как да го постигна, така че да не преча на околните”. Благодаря ви, че бяхме заедно. Дияна Люцканова, Цвети Николова, Галя Траянова, Александър Райчев и аз Ирен Филева ви желаем хубав и слънчев съботен следобед! 

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 16.05.2011

От националното радио готвят покоряване и на онлайн честотите с уникално по рода си интернет излъчване

Българското национално радио продължава да оглавява класацията на потребителските предпочитания въпреки конкуренцията на многобройните радиа в ефира. Това сочи поредното месечно проучване на нагласите, изготвено от агенция "Маркет линкс’. Данните бяха обявени от генералния директор на БНР Валери Тодоров. Според проучването 21,1 на сто от радиолюбителите в страната пускат приемниците си на честотите на БНР. Втората позиция е заета от Радио "Веселина", което е с 10 процента след националната медия. 6,7% пък са почитателите на "Дарик радио". В класацията попадат още "Енджой", "Бг радио", "Енерджи", "Фреш", "Вероника", "Радио 1" и др., като техните резултати са близки един до друг – около 4% за всеки. Челната тройка радиа в София се заема от "Хоризонт", "Дарик" и "Радио 1", като държавното радио е привлякло 22,8 на сто от слушателите. Във Варна отново "Хоризонт" държи челната позиция, като е следван по петите от регионалното издание на БНР – Радио Варна. Тройката в района се допълва от "Радио 1". В Пловдив "Радио 1" е превзело първото място с 20%, близо 17 на сто са слушателите на "Хоризонт" там, почти колкото тези на "Веселина". 42 на сто от радиослушателите в Благоевград твърдо предпочитат местното регионално предаване на БНР. Втората позиция с 22 процента е заета от "Хоризонт", едва тогава идва местното Радио "Ултра" и "Радио 1", сочат данните. В Стара Загора най-слушана е "Веселина", с блзки до нея резултати са станциите на БНР – около 23%. Екипът на националното радио се готви да завладее и интернет пространството, стана ясно от думите на Валери Тодоров. Екип от 7-8 души прослушва архива на медията, за да може записите да се категоризират, а след това да се качат и на електронен носител. Към момента в Златния фонд на радиото има на съхранение над 20 000 музикални единици, поясни Тодоров. Само за седмица са обработени над 180 000 записа, някои от които ще минат към Златния фонд. Специалистите ще ги категоризират, а след това един по-голям екип от експерти ще определи кое да остане за вечни времена, допълни шефът на радиото. "В момента подготвяме интернет радио, то е различно от радиото в интернет, което имаме в момента", заяви Тодоров. По думите му нововъведението ще даде възможност на слушателите да присъстват виртуално на концерти, които БНР организира в реално време. Освен това ще може да се следят в интернет музикалните прояви на формациите към радиото. Налице е и възможността да се теглят демоверсии на различни записи на медията, а защо не и парчета от Златния фонд. Именно с цел да е в крак в времето БНР вече качи част от програмите си в телефонната мрежа, за което ДУМА вече писа. Възможно е съвсем скоро слушателите да присъстват на събитията на БНР само с едно щракване по телефона, напълно безплатно при това. "Не смятам, че социалните мрежи ще изместят традиционните медии. Ще се промени по-скоро комуникацията. Прякото общуване слушател-водещ ще навлиза все повече в програмните схеми, но традиционните медии ще останат носител на стойностна и проверена информация. Социалните мрежи просто спомагат тя по-бързо да се разпространи", коменира развиването на онлайн общуването Валери Тодоров.

Стр. 5

в. Твоят ден, Шумен, Разград, Търговище | Венци ДЯНКОВ

Тодор Димов е новият директор на радио "Шумен" и ще изпълнява длъжността до провеждането на конкурс.
В понеделник генералният директор на БНР Валерий Тодоров представи новия шеф на регионалната медия. Досегашният -Ивайло Савов, е освободен от поста с решение на управителния съвет на радиото. Не се съобщават официално мотиви за уволнението на Савов, който беше на поста 19 г.
Новият директор на радио "Шумен" е известен журналист в града. В средата на 90-те беше първият директор на тв "Шумен" и на "Топ тв". Преди това създаде първия частен регионален седмичник – "Север Изток".
Последно е работил като ръководител на Североизточния регионален център на Съвета за електронни медии, който осъществяваше мониторинг и контрол в 6 области.
"Познавам голямата част от екипа на радио "Шумен". Не предвиждам съкращения. Що се отнася до програмата, тя ще се развива и това е нормално", заяви Димов. Той обясни, че на първо време планира срещи с всички екипи, както и да се запознае с бюджета и финансовото състояние на медията.
По време на посещението си в Шумен Валерий Тодоров проведе работна среща и с областния управител Димитър Александров.

Стр. 1

в. Република | 15.02.2011

Волен Сидеров поде атака срещу БНР и поиска отстраняването на директора му – Валери Тодоров, и на журналистката Лили Маринкова. Това стана в синхронизирана акция с водещия на сутрешния блок на ТВ7 Николай Бареков. Повод за вендетата е предаването "Неделя 150" на БНР с водещ Лили Маринкова, в което Сидеров участва, а за негов опонент по телефона бе включена Кристина Патрашкова. В разговора беше намесено името на Бареков, който се вбеси, че не е поканен за отговор, и сезира СЕМ заради конфликт на интереси в националното радио. Причината е, че Лили Маринкова има свое предаване и в частната телевизия Канал 3.

Стр. 2

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 22.01.2011

/…/започна медийната седмица с представянето на доклада на социологическа агенция Маркет линкс по поръчка на фондация Медийна демокрация. Този доклад обобщава данни от наблюдението над 7 национални всекидневника в два съпоставителни един с друг периода – първата фаза на управлението на ГЕРБ след парламентарните избори през 2009 и политическите развития през миналата година. За тези близо 14 месеца са регистрирани, представете си, 17 759 материала в медиите, името на Бойко Борисов е споменавано 6625 пъти, което показва, че премиера е в почти всяка трета информация,която излиза. Отрицателни са оценките на президента Георги Първанов и лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Ахмед Доган. По време на конференцията, организирана от фондация Медийна демокрация участниците констатираха, че политиците все повече се месят в работата на медиите, а обикновено журналистите контролират властта. На път ли е този модел да бъде окончателно демонтиран и от кого зависи това. Какво могат да направят журналистите и до колко е по силите им? Доверието на хората може ли да стане основа за оценка на работата на журналистите? И още няколко медийни събития от седмицата поставят този акцент и днес в "Клубът на журналистите". Честит рожден ден на програма Хоризонт – специален гост в студиото е директора Калина Станчева, която ще ми се да призная е известна още с това, че много рядко дава интервюта. И за да не звучи самохвално ще цитирам колегите от списание Тема, които днес са определили Хоризонт и БНР за тема на седмицата. Ето как – на юбилея си Хоризонт на БНР е пред дилема – парите или живота, слушателите и я уважават заради ръката на пулса на времето, клиентите искат музика, пише колегата Светослав Спасов. И още – живота започва след 40, поговорката е любима не само на американците, но и на шефовете на БНР. На връх 40 годишния юбилей на програма Хоризонт, радиото сключи договор за дистрибуция на музикалния си архив в най-големите интернет магазини. Новини очаквайте малко по-късно в "Клубът на журналистите" . А иначе през ноември в първо студио на Драган Цанков 4, Сигнал изнесе акустичен концерт, който радиото записа. Диска вече се появява, както казват колегите, с новия брой на един от големите фенове на групата – Списание Тема. Концерта на Сигнал е първата част от мащабната кампания на Хоризонт, за чието мото колегите избират заглавието на една песен на групата – Светофарите светят в зелено. Още подробности очаквайте, вече ви казах, Калина Станчева е специален гост в студиото на "Клубът на журналистите". Радио Микс представи модерното лице на БНР. На 20 януари в първо студио – очаквайте репортаж от събитието. Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена за вота на доверие в парламента. Темата ще коментираме след малко с колегите политически репортери – Надежда Василева от БНТ и Теодора Енчева от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена предварително за вота на доверие в парламента. Темата сега в "Клубът на журналистите" ще коментираме с колегите политически репортери Надежда Василева и Теодора Енчева. Надежда Василева от БНТ. Добър ден.
Надежда Василева: Добър ден. За хората, които следят политическата ситуация мога да кажа, че изненади нямаше. Най-интересно последните дни беше поведението на Синята коалиция, тъй като те бяха в такава ситуация, в която трябваше да заемат такава позиция, че от една страна да се различават от БСП, заради многото обвинения, че напоследък често имат сходни позиции. От друга страна пък заради множеството си критики към кабинета, искания на оставки, те не можеха и да подкрепят правителството. Обясняваха постоянно през последните дни, че не са съгласни с политиката, която води кабинета и до последно тяхната позиция беше под въпрос как точно ще гласуват, за да могат и да се разграничат от левицата и ДПС, и същевременно да дадат ясен знак за тяхното отношение към правителството. Всъщност тази позиция въздържал се им дава правото в един следващ момент, когато се промени политиката на кабинета, когато те установят, че вече повече се доближава политиката, която води ГЕРБ до техните очаквания, те да могат да дадат своята подкрепа, поне така казват те. Забелязахме совалки в кулоарите, но в деня на вота всъщност видяхме, че и премиера и вицепремиера Цветанов и Симеон Дянков разговаряха с Иван Костов и с Мартин Димитров и се опитваха да ги убедят да дадат своята подкрепа за правителството. Знаково беше според мен изказването на премиера Бойко Борисов в пленарната зала, в което той открито призна, че именно в този момент на управляващите е много нужна подкрепата на Синята коалиция и обясни, че подведен от сините дори каза, че той в момента, в който е правил правителство ако е знаел, че в един момент те няма да го подкрепят нямало да направи правителство. Знаково беше според мен политически това признание на премиера и всички тези изказвания, тъй като знаете, има много коментари, че ГЕРБ разчитат единствено на подкрепата на Атака и може би един такъв знак, едно такова гласуване на сините, дори на един син депутат, както каза Борисов, в подкрепа на кабинета би бил мног нужен, но именно в този момент. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че не могат да направят тази крачка, макар че в техните редици имало до последния момент спорове как точно да гласуват.
Водещ: До колко може да се говори за интерес към този предизвестен сюжет и можем ли да го наречем така?
Надежда Василева: Можем да го наречем, че изхода от този вот действително беше предизвестен. Чуха се много аргументи, които бяхме чували през последните дни и от левицата, и от ДПС по скандала със СРС-тата , че този вот цели управляващите да си осигурят комфорт, че този вот няма да реши проблемите по скандалите, дори беше сравнено това действие – искането на вота – със слагане на похлупак на едно врящо гърне, което в един момент ще избухне. Но беше очаквано и как ще реагират левицата и ДПС, беше очаквано също така, че ще има и лекомислещи депутати, които няма да спазят решението на партията си как да гласуват, но не беше ясно кои точно ще бъдат те. Че това ще бъдат Димитър Колев и Дарин Матов. Това може да се каже, че беше малката изненада, нещото, което до последния момент беше неизвестно по време на гласуването на вота.
Водещ: Ако трябва да сложим заглавие на тази история, какво да бъде то?
Надежда Василева: Заглавието според мен може да бъде предизвестен вот с очакван край. Може да бъде, използват някои колеги тази метафора, свързана с чашата вода, която Емил Василев плисна към доскорошния си колега от РЗС Тодор Великов – Буря в чаша вода, но не съвсем. Хубаво вестникарско заглавие. Интересното е, че обаче коментират, че от тук нататък правителството може би до една степен си осигурява комфорт с това, че няма да може да бъде атакувано от опозицията политически с вот на недоверие в залата в следващите 6 месеца. От друга страна обаче интересното е, че всички си дават сметка, че атаките към кабинета ще продължат, очаква се и управляващите сякаш са подготвени за нови компромати, тъй като сме в една година, в която предстоят и президентски и местни избори.
Водещ: Надежда Василева от БНТ пред "Клубът на журналистите". Сега добър ден и на Теодора Енчева от БТВ.
Теодора Енчева: Добър ден.
Водещ: Вот с известен край и една чаша вода. Всъщност кой и какво разбра?
Теодора Енчева: Най-важното е какво са разбрали зрителите, слушателите и читателите.
Водещ: Да, в крайна сметка за това става дума.
Теодора Енчева: И избирателите. Избирателите е най-важно какво са разбрали. Аз се надявам да са разбрали следното – че за първи път беше поискан вот на доверие от едно правителство, което все още не е навършило 2 години от управлението си. И този вот беше математически изчислен, че ще успее, той наистина успя, но той не можа да се увенчае с истинска победа. Защото наистина при това гласуване, което и като процедура беше по-различно от досегашните най-често процедурите бяха вот на недоверие и винаги пленарната зала би могла да промени начина на гласуване, но наистина отдавна не бяхме виждали депутатите в пленарната зала да стават прави и да изразяват вота си на всеослушание, едновременно пред своите избиратели, едновременно пред колегите си в пленарната зала. Не можа този вот да се увенчае с истинска победа. Необходимостта от гласовете на Синята коалиция, включително и тези два гласа, които се появиха от бившата парламентарна група на РЗС, сред независимите депутати, наистина беше една ситуация, в която ти знаеш, че си спечелил, ти знаеш, че ще успееш, но имаш необходимост да си сигурен, че до теб има партньори. Освен това, което вече имаш като даденост и като брой депутати и като влияние и като воля за управление. Синята коалиция беше в една наистина много специална ситуация, много дълго време беше обсъждана тяхната позиция, те се колебаеха дали демонстративно да напуснат залата или просто да гласуват въздържал се, частта депутати от ДСБ бяха много по-склонни да напуснат, депутатите на СДС бяха за това да гласуват въздържал се в залата и най-накрая тяхната позиция беше наистина до един да гласуват въздържали се.
Водещ: Всъщност след всички предизвестени неща, които в крайна сметка се случиха дали да не причислим в тази категория и констатации като тази – след като обществената температура кипна до толкова, че дори известни журналисти едва не се сбиха в телевизионните студиа заради отношението си към личността на Бойко Борисов, тук спирам да цитирам, това е предизвестено или непредизвестено? Журналистите винаги са виновни.
Теодора Енчева: Имате предвид поведението на колегите ли? По отношение на Бойко Борисов и… ?
Водещ: Ами може би по-скоро коментарите като че ли.
Теодора Енчева: Аз не съм учудена, че има толкова емоционални коментари от колегията по отношение на Бойко Борисов. Те най-вероятно ще ескалират, предстои ни една година, в която всички страни в политическия процес, дали ще бъдем от позицията на журналисти, на политици или просто на избиратели, ние ще бъдем доста емоционални. Въпроса е да спазваме добрия тон и да бъдем професионалисти. Трудно се отдавна на балканските ширини, но така е…
Водещ: Но можем поне да се стараем в тази посока. Безспорно този период ще бъде тест и за свободата на словото, разбира се, защото журналистите винаги трябва да сме на една ръка разстояние от политиците, да не приближаваме, че това е една опасна близост.
Теодора Енчева: Да, така е, несъмнено, но пак казвам – не съм учудена от подобни емоционални залитания. Няма нищо необичайно в тях, стига да не прекрачват наистина професионалните стандарти.
Водещ: Благодаря на Теодора Енчева от БТВ.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да говорим за дистанцията между журналистите и този път и хората. Тази дистанция не крие опасности, тази дистанция трябва да бъде много близка, защото в такива случаи се раждат едни чудесни истории. Много ми се ще за 40-тата годишнина на Хоризонт да започнем с тази история, разговора с директора Калина Станчева. Добър ден и честит празник.
Калина Станчева: Добър ден, благодаря.
Водещ: Всичко тръгна от един концерт на група Сигнал, който организира Хоризонт.
Калина Станчева: Всичко, което доведе до ..
Водещ: До този диск, който днес е в ръцете на хората.
Калина Станчева: Да, до един диск. Така тръгна всичко, да, просто през лятото решихме, че Хоризонт трябва да напусне, колкото е възможно по-често своите студиа и да излиза пред публика, на открити сцени, за радост появи се това лято, лятото на 2010, една сцена пред НДК, тя не е много голяма, но пък и почти целия парк се озвучава от тази арт сцена и поканихме група Сигнал. Защо Сигнал – защото както се казва ние сме почти набори с тях, те са на 32-33 години. В началото са тръгнали като групата на радиото, защото премиерата на първата им песен е била в предаването Музикална стълбица на Данчо Георгиев. Със сантиментите от това, че всъщност така е тръгнал техния път в голямата музика, музикантите от Сигнал приеха да направят един безплатен, безвъзмезден концерт от тази арт сцена. Впечатлени бяхме, че няколко поколения хора наоколо пееха техните песни и танцуваха, естествено концерта не се побра в определеното си време, но стана прекрасен празник. Сложихме му за слоган един рефрен от тяхна популярна песен – Светофарите светят зелено, за българската рок музика. Може би това беше и начин да противодействаме на други родове, жанрове музики, които станаха опасно популярни и решихме, че тъй като сме и обществена медия, не само защото закона ни задължава, но една от мисиите ни е да подкрепяме и да насърчаваме добрата българска музика. След това се договорихме за Светофарите светят зелено – Втора част и тя вече стана в нашето първо студио. Всички музиканти смятат за чест и гордост да запишат диск в първо студио на националното радио, знаем защо. Защото разбират от хубав звук и от качество. Така се записа пред публика и в пряк ефир излъчвано, концерт, спектакъл, акустичен концерт, така го наричаха те, защото бе претворен в този диск.
Водещ: Но това не е първата среща и на Хоризонт, и на Христо Ботев, изобщо на всички програми на националното радио със своите слушатели. Какво дават тези срещи на нас журналистите, на хората? Не е тайна, криза е, нещата за социално общуване са прекалено малко, общуваме как да кажа, по един доста особен начин, опитваме се да възпроизвеждаме не до там добри политически практики на взаимоотношения помежду си.
Калина Станчева: Ние останахме сякаш най-капсулираната като изразни средства, телевизорите заливат с формати, които по един или друг начин приобщават публиката. Интернет още повече те кара да бъдеш съучастник, съавтор, особено с блоговете, тази гражданска журналистика. И нашия изход, Ирена, и нашата и вашата програма са по-често да показваме на хората как се прави радио, да виждат лицата на гласовете. А програма Христо Ботев направи такива културни празници, това не е събитие, защото вие го правите много често и все по-добре. Но програма Хоризонт някак беше дълго време в традиционния модел информационна, музикална и ефирна програма.
Водещ: Но пък …
Калина Станчева: За това си смятаме… ние като се появим в такова нещо сме двойно по-радостни, защото и ние направихме културно събитие.
Водещ: Но пък от друга страна подобно общуване, по-директно със слушателите като че ли зарежда много журналистите с доверието, защото доверието е единствената оценка, заради която ние полагаме усилия.
Калина Станчева: Абсолютно вярно, както се казва, и рейтинга ни е важен, нито ние, нито вие, нито другите колеги в медиите се отказваме от това съревнование. Но по-ценно е доверието, сега ако бяхме единствено радио в ефира, БНР, както преди много години, нямаше кого друг да слушат, рейтинга би бил малко изкуствен. В момента ние знаем, че България има 319 лицензирани радиостанции. Когато измежду цялото това предлагане Хоризонт има 2.1 – 2.2 млн. месечна аудитория, това вече никак не е зле. Това значи, че е въпрос по-скоро на доверие. Още повече, битката отдавна не е помежду ни на радио пазара. Много убедително вче се оказваме играч на общия електронен пазар. И тези изследвания, които нашите програми получават периодично, за да сверяваме все пак в очите и в ушите на хората, все по-често в тези панели се отбелязва отговор на анкетирани хора – какво правите сутрин? – сутрин слушам телевизия. Защото няколко телевизионни канала правят сутрешни блокове, на принципа малко на … правят радио с публицистика и други неща.
Водещ: Те самите са го признавали тук при нас.
Калина Станчева: И ние сме в много по-силната конкуренция на телевизионните сутрешни блокове.
Водещ: Но дали няма коментар в тази реплика – слушам телевизия. В смисъл телевизора работи, обаче звучи радио.
Калина Станчева: Ами така да го приемем. Така ни изглежда приятно. Освен това много ни е важно да чуем, че хората наистина ни вярват.
Водещ: Имаше една фраза навремето – чух по радиото.
Калина Станчева: Чух по радиото, да, това значеше – така е, вярно е, по радиото казаха.
Водещ: Ама то и сега се употребява, въпроса е, че навремето имаше само едно радио, сега има много радиа. Може би пък трябва да има някаква реакция. Чух по Хоризонт да кажем, или чух по Христо Ботев.
Калина Станчева: Към това се стремим, тъй като двете национални програми имат своя лицензирана характеристика и за наша чест си уважаваме взаимно характеристиките. Ние нямаме претенция, нито потенциал да станем по-културната, по-интелигентната програма, но пък имаме самочувствието да уважаваме и да вярваме на хората, които казват, че избират Хоризонт, защото, цитирам, имат най-добрите новини. Между другото сигурно и при вас в програма Христо Ботев е било полезно едно изследване, което ни направиха от ТВ План преди известно време, с 9 фокус групи в големи, по-големи, малки градове, в села. И там лично на мен ми беше полезно да видя какъв е имиджа на Хоризонт при провокирани спонтанни и персонифициращи асоциации на социолозите с избрана проективна техника, Хоризонт бил описан с много високо равнище на консенсус в 9-те различни групи като, сега ще прочета от коментара – Хоризонт на хората им изглежда като мъж в зряла възраст.
Водещ: Защо мъж?
Калина Станчева: Така. Сериозен, компетентен по всичко, интелигентен, леко суетен, добре говори, напорист, с чувство за хумор и ироничен. По професия би могъл да е университетски преподавател, социолог, коментатор или дори политик. Облича се спортно-елегантно, без вратовръзка. Като цяло типажа – лидер на общественото мнение. Е, защото може би пък програма Христо Ботев пък е описана като дама, стилна, културна и т.н.
Водещ: Ами всъщност няма лошо социолозите да коментират медиите, това е една полезна оценка за нас, защото там, където не сме успели можем да положим повече усилия. Останете с нас, за да чуете какво предстои за 40-тата годишнина на програма Хоризонт. Вече разбрахте, специален гост в студиото на "Клубът на журналистите" днес е директора на Хоризонт Калина Станчева.

Водещ: Традициите са нещо хубаво винаги човек може да се опре на тях във времена на криза. За това продължаваме разговора за традицията „Хоризонт”. С четиридесет годишна история зад гърба си. Каузите като че ли са нещо много важно и за хората, и за журналистите. Нека да си припомним за какви каузи успявахме да се обединяваме с Вашите, нашите слушатели, Госпожо Станчева.
Калина Станчева: Ами каузите – и нашите, и Вашите, са някаква по-класически.
Водещ: Не са толкова ефектни.
Калина Станчева: Нашите каузи – на Драган Цанков четири са далеч от сорта Idol или Survivor формати и не минават през GSM операторите. Минават през контакта ни с публиката – телефонен, сайтов или жив и традиционните каузи, които Националното радио, добре е да се концентрирам върху „Хоризонт” като обществена медия и традиционните му каузи са били такива, каквито се чакат от обществената медия. В подкрепа на чистия български език, в подкрепа и на насърчаване на българската съвременна култура, толерантността, разбирателството между поколенията българи. В този план имаме в подкрепа на каузата на българската музика, трите основни жанра от десетилетия в „Хоризонт”. Вървят конкурси. В момента се подготвя двадесетото издание на националния конкурс „Музикант на годината”. Правят го колегите от предаването за класическа музика „Алегро Виваче”. Друг конкурс – „Златна пролет” за нова българска поп и рок музика. Вече има 41 издания зад гърба си. А и в тези минути два етажа под Вашето студио репетират лауреатите на третия наш конкурс „Млади фолклорни таланти” за 11 път ще се проведе от 14 часа гала концертът на деца с таланти да свирят, да пеят, да танцуват българска народна музика. Към това се постарахме да добавим каузи – пак такива, каквито смятаме, че са необходими в момента и които ни отиват като обществена медия. От три години, вече четвърта на всеки национален празник или официален, или голям религиозен празник екипи на „Хоризонт” посещават някоя от българските общности зад граница. Така вече бяхме сред диаспората в Израел, в Украйна, в Молдова, в Испания, в Чехия, Унгария. Сега подготвяме при следващ национален празник – ще бъдем сред българската общност в Лондон.
Водещ: Това е една много трудна задача, разбира се, но пък в замяна на това като че ли доста истини по един много благоприятен начин се казват. При тези срещи.
Калина Станчева: Това е начин да се обединим българите, където и да сме. Това е надслова на нашата поредица – българите, където и да сме, ние имаме общи проблеми при разликите в статута, стандарта на момента, във възрастовите различия, но въпреки всичко се получава една картина на българския дух, на българските очаквания.
Водещ: Защото не всичко е, как да кажа – продукт, който е удобен за продаване. В крайна сметка трябва да остават и някакви други неща.
Калина Станчева: Да, трябва да има и духовни неща. Даже ако така мога да се осмеля за мен е кауза и връщането в ефир на „Ранобудното петленце”. Приемаме го като кауза, защото напоследък нямаме време, губим навици да четем на децата от книжка – да четем приказки. И някак си един вид, грозно е да го кажа, но като индулгенция на всички нас възрастните, това че след дълго отсъствие – повече от десетилетие и по-скоро подсетени от хората. През лятото възстановихме „Ранобудното петленце”. Отзивите са много възторжени. Даже през тази седмица получихме писма от родители да качваме приказките на сайта на радиото, за да не вдигат децата непременно в седем без пет.
Водещ: Да, ние в седем без десет, но това е така, как да кажа – така се развиват технологиите. Всъщност това дават тези по-близки контакти. Децата могат да бъдат и втора смяна някак на училище, защо да бъдат лишавани от приказка. Но пък радиото защо да не им разказва приказка?
Калина Станчева: Като каза, всъщност в последно време можем да си оценим и някои поредици от типа „Не позволявай човек да замръзне зимните месеци” или една по-предишна „Как да се направи по-лесно и по-бързо осиновяване?” или по-достъпно.
Водещ: Това е една много болна, обществена тема – безспорно. Поне за съжаление доста усилия трябва да полагаме ние- журналистите заедно с хората, разбира се, защото в крайна сметка тази порочна практика за изоставяне на деца и отглеждането им в домове трябва да бъде прекратена в един момент и това едва ли ще стане само чрез игрови и удобен за продаване медиен формат. Има далеч по-сериозни неща, които могат да се случат. Останете с нас – продължаваме този разговор посветен на 40 годишнина на „Хоризонт” с директора Калина Станчева след малко. В четвъртък радио Микс представи модерното лице на Българското национално радио в първо студио ето така.
„Историята на радиото започва през далечната 1935 година с указ от цар Борис Трети и наредба на Министерския съвет. Начало на радиото застава Сирак Скитник. Всъщност ако трябва с една дума да охарактеризираме Българското национално радио – вероятно най-подходящата дума е многообразие. А сега бих искала да Ви представя човека, който може би най-добре познава различните лица на радиото- Валери Тодоров – генерален директор.
Валери Тодоров: Здравейте колеги! Добре дошли. Вие се намирате в Първо студио на Националното радио. Но бих искал да Ви напомня – това беше показано, че такива концертни събирания има в почти всички наши радиостанции, има и определени три големи продуцентски центъра. Има и в Пловдив, Разград, Варна – с възможности да се организират изложби, концерти. Това тук е първото радио. То е първо в много отношения. Не само първо като в създаването си, но и първо като разнообразието на програмите, които представяме. Понякога така много от колегите от другите медии се измерват, се съпоставят с нас, разглеждайки ни като конкуренти. А няма как ние да ги почувстваме също като конкуренти, защото ние имаме 10 програми, 6 музикални състава, ние излъчваме на всички вълни за разлика от колегите от другите оператори, които излъчват … Ние сме обществен … за това рекламата не е главната наша цел, но въпреки това ние държим като лидер на пазара да представим всички онова, които в момента Националното радио предоставя, с всички възможности, които ние имаме. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания, предавания за деца – всичко най-значимо, което е създадено поставя музикалното песенно творчество, литературата, изкуствата е създадено, записано в тази сграда. „
Водещ: Какво успяхме да покажем. Сега ще коментираме с Любомира Михова – директор на рекламно-издателската къща. Много отдавна радиото не е това, което само се чува по него, Госпожо Михова успяхме ли да покажем на рекламодателите и всички територии, на които могат да стигнат до обществото?
Любомира Михова: Българското Национално радио не е просто медия и мисля, че това стана ясно. До сега ни свързват рейтингите най-вече на програмите с програмния продукт. Но ние имаме и много друга продукция. 76 години вече имаме музикална продукция. Националното радио е първият и най-големият музикален продуцент. По повод на това имаме новина. Ние сключихме току що договор с компания за дигитална дистрибуция в интернет. Но за това след малко. Освен музикалната продукция радиото е и възможността тук да творят в различен жанрове ефективно действащи музиканти, което в бедния ни вече културен живот е все едно нещо изключително. А не би трябвало да е така.
Водещ: За да стане по-ясно на читателите – може би трябва да кажем, че Първо студио е вече тясно.
Любомира Михова: Първо студио вече е концертна зала. Съвсем смело казано и там виждаме как хората се радват на всички концерти в различните жанрове, представени от нашите 6 състава – симфоничен оркестър, биг бенд, смесен хор, детски радио хор, оркестър за народна музика и вокална група „Радио деца”. Всички тези формации имат едно достойно и една сериозна възраст – над 50 години. Детската вокална група празнува своя двадесет годишен юбилей тази година. Освен програмите, продуцентската дейност, издателската дейност, която е в следствие на продуцентската – това са нашите издателски проекти. За 2 години ние продуцирахме, издадохме над 50 диска. Богатият културен живот, който е във вид на концерти, във вид на изложби, във вид на реализация на много други проекти.
Водещ: Националното радио става една територия за социално общуване, за културно общуване, като определено рекламодателите могат да стигнат по-лесно до групите, които търсят.
Любомира Михова: Не само лесно, а по най-различен и уникален за разлика от другите дори радио групировки, дори холдинги, които представляват различен вид медия в себе си – телевизия, радио и прочее. Ние представяме и предлагаме една възможност за нови канали на послания, рекламни в случая или други, защото рекламата е по-широко понятие, не само търговско съобщение, което ние имаме в предвид във вид на спотове. Предимството за Националното радио е, че за толкова много години като авторитет, като респект към него, като уважение и като доверие, не се е променило, а това е най-важното. Не случайно, аз и друг път в разговор с теб, споменавали сме ключовата дума за послание – било търговско или някакъв друг вид послание, е доверие. От тук се изхожда. След това всичко се провокира и се внушава на база емоции, но мисля, че по отношение на доверието – в действителност няма с кой да се мерим.
Водещ: В крайна сметка става дума не само за една дълга история, а и за начина на работа.
Любомира Михова: Това е моята болна тема, защото в рекламните агенции забелязвам едно много младо поколение, което не познава Националното радио не само националните институции, културата и изобщо планира компании по учебник. По един заучен и приложим на развитите пазари начин, но за България има други фактори, които влияят и така тези млади хора е желателно, хубаво е да научат повече за всичко, с което Българското национално радио е помагало на културата, на обществения живот, на икономическия, политическия и на всички възрастови групи като полезност във вид на предавания и информация и като действително някакъв вид приятел, защото радиото е много интимно като начало на общуване, на ползване. Сега, да, вече се развиват чрез интернет съвсем други форми на лична употреба на медията чрез различни платформи, разбира се и този първоначален модел да се слуша радиото от апарат специално, го няма вече в тази възрастова категория от хората за хората, които определят рекламните кампании. И на нас за това със събитието „Радио Микс” ни се искаше да им покажем тази богата култура, богато наслояване, многопосочност на Българското национално радио като възможности за партньорство, като начин, като място, на което те да реализират своите кампании. Не само с планирането на една радио реклама, а по формулата – тема, таргет, рейтинг. Нещо повече действително. Да влязат в храма на културата.
Водещ: Да се опитам като любител да се изкажа. Не става само с рейтинг – става и с доверие.
Любомира Михова: Ами за мен това е ключовата дума. Аз така бих подходила. А не на рейтинг, който действително би могъл да се оспори. Ще кажа защо. Защото радио рейтингите се изготвят по метода на анкетата и това не е много прецизно в случая.
Водещ: Да не говорим, че няма единна система за измерване на радио рейтингите в България.
Любомира Михова: С цифровизацията ми се струва, че това ще се появи като вид технология, като начин и тогава много съмнения ще отпаднат. И тогава в действителност лидерството на програмите в Националното радио ще са неоспорими.
Водещ: Ще успеят ли политиците да демонтират този модел като свалят дистанцията между себе си и журналистите или ние журналистите ще си даваме все по-често сметка, че най-важно е доверието на хората – рейтингът е чисто рекламна категория? Ами да продължим – така започнахме и така да го завършим този разговор с Калина Станчева – директор на програма „Хоризонт”. За нас, като че ли винаги най-важното нещо е било доверието на слушателите към нас. То много трудно се печели.
Калина Станчева: То много трудно се печели и след като наши предшественици, нашите от 1971 насам няколко поколения новинари, публицисти, музикални журналисти – всички, които са направили програма „Хоризонт”, са ни оставили тази най-ценна зестра – достоверността, доброто име. При Вас става дума за повече години доверие и традиции. И правим, струваме компромиси с достоверността не си позволяваме, защото примерно пред дилемата непременно пръв или непременно достоверен –„Хоризонт” избира второто. Не е чест и гордост да кажем, както в „Хоризонт” пръв съобщи, ако тази информация не е била одобрена, ако е подвеждаща. Едно такова изхвърляне е по-скоро комплексарско.
Водещ: Казано по-просто и по-разговорно.
Калина Станчева: Поради което доверието се печели с години.
Водещ: И трудно се пази.
Калина Станчева: Знаем го това, защото от онова старото, с което Ирен ние на младини сме пораснали „По радиото казаха – значи е вярно.”В последните години има и една втора версия на хората „По радиото трябва да кажат.” „По радиото трябва да кажат какво гръмна до София. Трябва да кажат кога ще тръгнат снегорини. Кога ще отворят проходите. Защо една магистрала, примерно, поради какво произшествие е затворена, какви ще са обходните пътища.”
Водещ: Тогава програмата схема ще е от абсолютно без значение и тя трябва да бъде променена и това е именно обществената функция на медиите.
Калина Станчева: Гъвкава и така за гордост на „Хоризонт” и в момента има екипи журналисти, способни и кадърни във всяка ситуация, ако се наложи да захвърлят подготвените неща, да излязат от схемата и да направят едно извънредно издание на предаване, каквото хората в момента чакат. Примерно в последните зими ни се е случвало да правим три поредни дни предавания „Хора”, „Пътища”, „Автомобили”. Заради едни потоци коли, които се прибират от дълъг уикенд и хората не биха искали да ги занимаваме с онова, което сме си наумили непременно, а искат да знаят там, където са в момента, какъв е изходът и за какво става дума. И в този смисъл това е професионализмът вече в наше време и той, колкото и да е далеч от голямата политика, разбира се, че и в нея нещата винаги трябва да са достоверни, проверени, с точната преценка и със задължителните много на брой гледни точки. Същото важи и за обикновените неща в живота, защото пак, ако посегнем към социологическите брошури – на всеки два месеца си сверяваме часовниците по тях, хората ни препоръчват повече информация на регионално ниво, от живота при тях. Струва им се много централната политическа информация. Искат да се обръща внимание на техния бит.
Водещ: Ами щом трябва радиото да каже- радиото ще каже!
Калина Станчева: Това е начинът нашите програми, националните програми на радиото да разширяват своята аудитория не една от друга тоест не на „Хоризонт” за сметка на Ботев и обратно. Всяка от нашите програми има лоялната си публика. Това, което ни интересува нас и Вас е така наречената мека аудитория. На хората, които в друго време слушат специфични музикални радия или изобщо не обичат да слушат радио, но посягат към Националното радио заради нещо специално. Примерно минават на честотата на „Хоризонт” заради новините – 40% от тази приходяща аудитория казва, че търси „Хоризонт” заради достоверната информация, точна и обективна. И това, ако не е комплимент.
Водещ: Разбира се, че е комплимент. Нека сега да кажем – не можем да прескочим понеделника, защото тогава…
Калина Станчева: Вторник.
Водещ: Да вторник. Нашият общ празник – денят на Радиото, но тогава и „Хоризонт” ще празнува – да кажем и как ще празнува.
Калина Станчева: Ние решихме да направим две в едно. 4 януари беше същинският ни рожден ден, но така два празника в един месец щяха да ни дойдат в повече, за това на дена на празника на Националното радио – 25 януари, решихме да си направим една различна програма. Да организираме светлата част на деня – от 6 часа сутринта до 7 вечерта не в обичайните блокови предавания, а в цялото това тринадесет часово пространство и в разменени роли на колегите, да направим голямото специално предаване на „Хоризонт”, в което освен популярните водещи гласове, пред микрофона ще бъдат спортните журналисти, музикалните журналисти, репортерите. Новинар ще бъде в ролята на музикален редактор. Звъкорежисьори ще водят спортно предаване.
Водещ: Ще си издадете всичките хобита. Всичките хобита ще си издадете.
Калина Станчева: Да придадем празничност, за да излезем от делничната схема, а си мисля и нещо друго. С такъв род разменяне на ролите ще се увеличи толерантността вътре в медийните екипи, защото режисьор ще разбере какво е да си от другата страна на микрофон и обратно- новинарът ще разбере колко часа ти отнема правенето на една новина и малко ще се замисля, когато с лека ръка тръгне да съкращава чуждата новина след това. И ето така си мисля, че и за нашата вътрешна солидарност и лоялността в големия екип на „Хоризонт” е хубаво да направим нещо различно.
Водещ: Ще Ви стискаме палци и ще пускаме репортажи от Вашите студия. Разбира се това е шеговито, но иначе си остава пожеланието да не се променяме, смисъл да изпълняваме това, което хората искат от нас. „Радиото трябва да каже!” е безспорно едно много добро пожелание и признание за работата ни. Ами тук трябва да приключим. Поглеждам към часовника и виждам, че ми остава време само да Ви пожелая един хубав съботен следобед.

 

Тази вечер от 19 ч БНР връчва годишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР Спектакълът е под наслов "Гласове и мелодии, които помним", като освен връчване на статуетките, изработени от Вежди Рашидов, в него ще участват млади групи, които ще представят свои аранжименти на популярни шлагери. Галавечерта ще бъде закрита от специалния гост Лили Иванова, която ще бъде съпровождана от Биг бенда. Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ от генералния директор Валери Тодоров.

 

Г-н Тодоров, в началото на 76-ата си годишнина БНР продължава да е запазена марка на първото радио – и като история, и като покритие, и като аудитория в чужбина. Каква е новата визия на медията?

 

Навършиха се 75 години от създаването на радиото, но едновременно с това отбелязваме и още годишнини – 50 -ата от създаването на Детския радиохор и половинвековния юбилей на Биг бенда. Считам, че модерната визия на медиите започва от програма "Хоризонт", която навърши четири десетилетия. Това е програмата, която бе създадена навремето като алтернатива на официозните програми и издания: нов формат, с открити телефони, с предавания на живо, с включвания от подвижните радиостанции. Именно "Хоризонт" наложи блоковите предавания, екипната работа, сутрешните предавания. Сутрешният блок въпреки силната конкуренция на телевизията и досега е без силен опонент.

 

Как високите технологии променят съдържанието и комуникацията днес и същността на самата медия?

 

БНР, за разлика от колегите от търговския сектор, излъчва на всички видове честоти – не само на УКВ, където е силната конкуренция, но и на средни, къси, дълги вълни, както и сателитно. Ние сме първата медия, която започна цифрово излъчване в страната през 2008 г. Технологиите са силата, която трябва да пренесе посланието на обществените медии до всички реципиенти на всички възможни платформи за приемане. Така че с реформите, предприети още през 2007 г., ние променихме изцяло политиката за БНР. Сменихме дори логото на радиото, сменихме информационните линии, преминахме към новини на 30 минути. Промените обхванаха всички наши програми и публиката одобри тези решения. Вече са в експлоатация новите студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев", които са безспорно най-доброто, което съществува в радиотехнологията – и заради новата софтуерна система DALET, и заради възможностите за връзки с новите подвижни радиостанции, които работят с 2 GSM карти, цифрови ISDM връзки и могат да предават от всяка точка на света. Всеки от нашите кореспонденти може да предава от всяка точка от страната и чужбина с осигурена технологична възможност.

 

Ако погледнем още напред, можем ли да очакваме и визуализация на радиопродуктите?

 

В своите ефирни и продуцентски намерения ние вървим към активна визуализация на радиото с поставените уебкамери в студийните комплекси. Вече предаваме с картина в интернет всички по-значими събития, пресконференции, концерти, които излъчваме и по вътрешната видеосистема на радиото. Активно навлязохме в интернет и заложихме на развитие на хибридното радио – съчетаване на широколентовите технологии с аналоговите, което е едно много голямо предимство за нас. От тези дни ние пристъпихме и към електронна продажба на нашите музикални фондове. Подготвяме финансова страница, която ще събере онлайн ресурсите във финансовата област. Голяма част от издателската ни продукция е едновременно в аудио- и видеоформат. За миналата година сме издали 54 диска с документални фондове, радиотеатър, детски предавания.

 

Може ли да бъдат измервани обществената мисия, характер и цели на предаванията и дейностите на БНР?

 

Често се говори от експерти в кавички, че обществената мисия трябва да бъде разделяна на парче. Това е немислимо. Всеки ден в нашите студия има концерти – които се записват успоредно с излъчването в ефир и след това продукцията се издава. Смешно е да се определя на парче кое от нашите предавания е обществено и кое не. Общественият формат е ясен и той дефинира задачи и цели, различни от тези на търговските оператори. В момента сме в преговори със световни фирми за дигитализацията на "Златния фонд". Предстои да пристъпим към дигитализация на архивите и музикалните фондове. Едната от задачите е да се създаде единен електронен архив на музикалните записи в България, като този проект разглеждаме като съвместен с всички продуцентски къщи. Искаме да въведем общи критерии за информацията, която трябва да съпровожда всеки един запис. Другата задача пред нас е да можем да

осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.

Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?

На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР – медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно. Ние сме и културна институция с шест музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции. В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области – програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност. БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.

Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото "чужди гласове" в южните територии на страната?

България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната. Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това. За период от година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор. Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим? Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.

Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?

Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват. Тезата за поактивна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди. Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.

Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше "Лет ит би"?

Аз самият съм подавал оставка като директор на "Хоризонт", когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си. Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси. Подготвяме нов сутрешен блок на програма "Христо Ботев" с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците. Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на "Хоризонт", която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.

Каква е спецификата на радиожурналистиката днес и кои са предизвикателствата и опасностите пред журналистите и медията в етичен и професионален план?

Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето. Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия. Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални. БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.

Стр. 15

в. Дума | 24.01.2011

Българското национално радио представи новото си модерно лице на 20 януари в Първо студио на медията в присъствието на водещи рекламни и ПР агенции, журналисти и рекламодатели. Гостите на събитието се запознаха отблизо със студийните комплекси и музикалните състави на националното радио. Биг бендът, който навърши 50 години и е с нов диригент Антоний Дончев, бе дирижиран от дългогодишния си ръководител Янко Миладинов. Със свои изпълнения участва и вокална група "Радиодеца" с ръководител Елина Тодорова.
Генералният директор Валери Тодоров поясни, че в обновения сайт е акцентирано на факта, че БНР е първото радио у нас както исторически, така и по слушаемост. Той изтъкна високия процент хора, които го слушат в чужбина. Тодоров се похвали, че медията е най-големият продуцент на музикални и драматургични произведения. Архивът на радиото пази звуковата памет на България, а първото цифрово излъчване на програмите му е през 2008 г., допълни Тодоров.
"Рекламно-издателската къща" на радиото представи нов подход в предлагането на реклама. Медията развива активна издателска дейност, чрез която предлага нови атрактивни маркетингови и ПР подходи. Новият модел ще улеснява бизнес партньорите в изготвянето на кампании.

Стр. 5

Оригинална публикация