в. Банкер | 29.01.2011
Беше модерно преди години в медийните среди да се пита: В Лондон има между 10 и 12 радиостанции. Знаете ли колко са радиата в София? Отговорът се рецитираше и бе – 36. Сравнението с английската столица имаше за цел да накара софийския слушател да се почувства значим и по решение на съдбата по-обогатен откъм ефирни честоти от лондончанина. Така между редовете трябваше да се чете и че няма за какво да се срамуваме от пренаселването с радиа и радийца, както и че количеството е сигурна гаранция за разнообразие. По ирония на съдбата обаче някои радиа геройски загинаха, други се преформатираха, а трети запазиха позициите си. Какво точно се случва в радиоефира след поредните рождени дни на двата информационни лидера “Хоризонт" стана на 40 години на 25 януари, а частното национално “Дарик" на 18 години на 21 януари?
Какви са навиците
на българския слушател (в случая на радио, не на СРСта), обобщиха в свои изследвания две агенции – TV Plan TNS и Market Links. От данните се вижда, че през последните десет години челната позиция е за програма “Хоризонт" на държавното радио. Тя се утвърждава като информационния лидер, независимо че имаше периоди, в които се тресеше от вътрешни бунтове. Поводите за тях беше традиционното несъгласие на радиотружениците от назначените от НСРТ или СЕМ генерални директори. Спомнете си например кри-
зите около казуса “Бориславов", когато на “Драган Цанков" 4 имаше гладни стачки, блокади и т.н. Но въпреки неуредиците “Хоризонт" не отстъпи и категорично държи първата позиция по слушаемост за десетилетието. През 2001-ва програмата има 32,4 на сто от националната аудитория, следвана от “Дарик" с 11% и “Веселина" с 9 на сто. Подредбата се запазва до 2005-а, когато се наблюдават размествания между втория и третия – тогава “Веселина" изпреварва “Дарик" и Топ 3 изглежда така: “Хоризонт" – 26.3%, “Веселина" -10.9%, и “Дарик" – 6.5 процента. Година по-късно ситуацията е същата, но с други параметри – докато “Хоризонт" е с рекордните 40.1 на сто от националната аудитория, то “Веселина" е също с рекорд от
37.3%, а “Дарик" се задоволява с 12.3 на сто. Но 2007-а е доста по-неблагоприятна и тогава стойностите са с пъти по-ниски – “Хоризонт" е с 21.1%, “Веселина" със – 7.95, а “Дарик" със -7.3 процента. Нов играч сред първите трима идва през 2008-а, когато сред аудиторията на 36-54-годишните се настанява “Радио 1". Данните на TV Plan TNS са категорични, че българинът по традиция предпочита информационните радиостанции а чак след това идва ред на музикалните – независимо дали предлагат попфолк или рок. Това обаче не означава, че битката между политематичните и профилираните радиа е заровена в миналото.
Друго изследване, отново на TV Plan TNS от 2009-а, показва, че Z-Rock е най-предпочитаното радио за мъжете между 25 и 45-годишна възраст. Но данните са само за столицата. След категорично рокаджийския радиозвук идва ред на “Дарик", “Витоша", “Радио 1", “Енерджи" и други. “Хоризонт" е на осма позиция, а “Веселина" – на 12-а. Софиянците, които си падат по фолка, наблягат повече на другото радио с такава ориентация като “Вероника", което е на шестата позиция.
На въпроса “Коя радиостанция слушахте вчера?" 6.2 на сто от младите отговарят N-Joy, което го изстрелва на челната позиция измежду 35 радиостанции по среднодневна слушаемост. Става въпрос за аудиторията между 15 и 25-годишна възраст. И N-joy, и Z-Rock са от една и съща медийна група – bTV Radio Group. В нея са още Melody, Jazz FM, PRO FM и Classic FM. Любимите три радиа на софиянци като цяло са “Хоризонт", “Дарик", “Веселина". В началото на изследвания период към тях може да бъде причислено и първото частно радио – FM +, а през последните две-три години – “Радио 1". Какво се слуша в останалите големи градове на страната? “Радио 1" е сред любимите радиостанции напоследък и в Пловдив. Там обаче лидерското място не е фиксирано, както в столицата за “Хоризонт". В града под тепетата държавната програма обикновено заема втората позиция, а през последните две-три години изобщо липсва от Топ 3. Силно присъствие в Пловдив има местното “Ритмо", а отскоро и “БГ Радио" и “Атлантик".
Лидерската битка във Варна е между регионалното поделение на БНР -радио “Варна", и друга местна радиостанция – “Браво". Към пъзела се прибавя и обичайният заподозрян “Хоризонт". В морската ни столица “Веселина" не е сред най-предпочитаните -за десет години тя само два пъти се е нареждала сред първите трима. Но и двете й присъствия са на челните позиции.
Битката между “Хоризонт" и “Веселина" се разиграва от няколко години и за слушателите в Бургас, като двете медии си разменят първите места. Картината обаче там е по-пъстра, тъй като в началото на проучвания период доста почитатели имат FM +, както и “Атлантик". “Дарик" не се среща нито веднъж и в този морски регион сред първите трима, за сметка на “БГ радио", N-Joy, “Радио 1", “Витоша".
Идеята да се правят информационни радиостанции, какъвто беше примерът с несъществуващото вече радио НЕТ, загина. Опитът доказа, че това е твърде скъпо начинание а и че у нас няма място за трета радиомрежа с подобна насоченост. Или че тя няма как да се пребори с “Хоризонт" и “Дарик". Очевидно двете национални информационни радиа са напълно достатъчни в политематичния си профил, независимо от пренаселването на радиопазара. Всъщност, той е пренаселен с музикални радиа, част от които дори нямат собствен облик и трудно можеш да ги разпознаеш. Повечето от тях не само загърбиха собствените си рубрики, които сами създадоха, но по подобен начин се отнасят и към новините – четат сводката от някоя агенция, без да пресяват важните вести. Разбира се, профилът на подобни медии не е информационен, а музикален и затова по-големият им проблем е друг. Едни силно се профилираха – независимо дали в рок музика, чалга или джаз, но по-голямата част са нещо като манджа с грозде – пускат от всичко. Ясно е, че за някои важи принципът – едно студио, един микрофон, един водещ, а дори и да не е така, с такова впечатление остава слушателят.
Суперстранно е само как оцеляват?
Радиото е евтина медия и рекламите в него не са особено скъпи. По данни на Асоциацията на рекламните агенции АРА през 2009-а бюджетите за реклама в радио са били 41.928 млн. лв. и са имали 13% ръст спрямо предишната година. Пикът в този сегмент е през 2005-а, когато има 95% ръст, но конкретно миналата година е била изключително трудна, както бе и за пресата, и за външната реклама, и за телевизиите. Данните още не са обработени, но въпреки това наистина възниква въпросът при положение че от толкова много радиа българинът предпочита едва неколцина, как оцеляват останалите? Както и защо не се сбъднаха прогнозите, че в икономическата криза ще има поне 20-30% фалити на радиостанции? Напротив, те продължават да си излъчват независимо дали някой ги слуша.
Стр. 36