сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2010-01-20 

Драматично окастрени рекламни бюджети, гигантско продуцентско преселение, страх от неизвестнотостта и неконтролируемостта на пазара, НЕпровалени сделки, сбогуване с тв лица и канали, писане и брисане на медийни закони, "Цената на истината" и още по-скандални предавания, "Перла"-а-а-а. Така накратко изглеждаше телевизионната 2009-а година у нас.

Предсказанията на АРА

Разходите за реклама в медиите през 2009 г. ще се редуцират между 20 и 25 процента. За телевизионния сектор "предсказанието" дори предвеща спад от 30%. Прогнозата направи в края на миналата зима Асоциацията на рекламните агенции (АРА) на годишния си форум. С колко точно са се стопили инвестициите, изчислени за 2008-а година в размер на 518 805 млн. лева, скоро ще разберем.
Средствата, изхарчени за телевизия през изминалите 12 месеца, са рекордно по-големи от тези в предходните години, категорични са продуценти. Според тях финансовата криза е само в приходната част. Така, . напук на всички европейски прогнози, телевизията в БГ ще остане водещият комуникационен канал по привличане на аудиторията.

Продуцентското судоку

През 2009 г. у нас се реализира най-мащабното в телевизионната ни история продуцентско разместване. То накара тв каналите като луди да подреждат судоку, в някои случаи за начинаещи. Тон за песен дадоха Иван Христов и Андрей Арнаудов. Т. нар. опосуми преместиха продуцентската си къща "Междинна станция" от bTV в Нова телевизия. Двамата "сблъсковци" се отказаха от първата частна национална телевизия след дълги години сътрудничество, приходи и висок рейтинг. Ябълката на раздора изигра късното им токшоу, за което преговаряха с bTV повече от година. По първоначални данни предаването трябваше да се излъчва всяка делнична вечер, веднага след "Шоуто на Слави". През пролетта Иван и Андрей направиха още един успешен сезон на "Мюзик Айдъл", но заради слабия интерес от програмната схема на медията изпадна друга тяхна продукция – "Това го знае всяко хлапе". След провалената комуникация за късното им шоу двамата отидоха при досегашните си конкуренти от Нова тв. Според публикации в пресата трансферът бил най-скъпия до момента и се изчислявал на няколко милиона лева. Загърбвайки bTV, Арнаудов и Христов отново заиграха в един отбор – този път в Нова тв, с ментора си Нико Тупарев. След кратко отсъствие той пък се върна в тв канала и направи поредното издание на "ВИП брадър", а сега подготвя семеен Брадър. В медията на MTG "опосумите" всяка делнична вечер разиграват мечтаното късно шоу, а в съботните дни продуцират осемчасово магазинно предаване. В него като водещи се изявяват и съпругите им. Докато "Междинна станция" се преселваше, публично достояние стана и друго велико продуцентско разместване -"Господари на ефира" изпадна от програмата на Нова тв. Така продуцентската компания "Глобал вижън" на Джуди Халваджиян и Асен Чанков, вече е част от bTV. Магърдич Халваджиян, който стои зад "Глобал филмс", преведе в същия канал друго емблематично за Нова тв предаване – "Пълна лудница". В резултат може би на хигиеничните продуцентски размествания, в навиците на аудиторията настана тотална каша.

Колкото-толкова

През 2008 г. български медии се изкупуваха на килограм от западни компании – Нова телевизия стана част от шведския гигант MTG срещу рекордните 620 млн. евро, а ТВ2-сега PRO.bg и РИНГ, бяха придобити от СМЕ срещу $172 млн. През миналата година обаче финансовата криза почти замрази този вид активности. Заради нея дълго бе забавена сделката с купуването, също от СМЕ, на bTV. Очаква се нейното обявяване да стане факт в началото на март. В края на 2009-а година пък медията пусна още един свой бранд – bTV Cinema, месеци преди това GTV се прероди в bTV Comedy, а Албърт Парсънс бе сменен от Гари Дейви. Парсъсн бе начело на тв канала на News Corp. от неговото създаване у нас.
Други инвеститори пък предпочетоха открито да завземат нови пазари при това точно в момент на рецесия. "Стевия Комюникейшън", част от европейската медийна група Atlelys, например купи половината от акциите на тв "Европа". Австрийската компания се представлява от братовчеда на Симеон Сакскобургготски – Карл фон Хабсбург – Лотринген, а негов основен партньор у нас е Христо Грозев. Новинарският тв канал вече има двама директори – Любомир Попов и Мартин Минчев. Преди сделката медията се управляваше от брата на бившия президент Петър Стоянов – Емил Стоянов. Той все пак остана акционер в тв канала, а от няколко месеца е евродепутат в Брюксел.
С нова програмна схема, аналогови ефирни честоти и ръководство се «събуди» ефирната вече TV7. От септември неин шеф е Светлана Василева. И тази телевизия вече е собственост на австрийски фонд -"България медия холдинг GMBH", който бе специално създаден. Негов финансов консултант е Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на Корпоративна-търговска банка.
През 2009-а година БНТ почерпи послучай 50-ия си юбилей. Малко преди това шефката на държавната телевизия Уляна Пръмова предупреди депутатите, че ако не отпуснат повече средства за медията през 2010 г, тя е заплашена от фалит. Народните представители не взеха думите й насериозно и не коригираха цифрите. Така издръжката остана в размер на 60 млн. лева.

Кръции, срежи

2009-а година обаче се оказа последната в кратката история на друга новинарска телевизия – RETV. Фондация "Граждански медии", представлявана от Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев, оповести в края на ноември, че са инвестирали 9 млн. лева, но заради стагнацията на рекламния пазар няма как да продължат. И хлопнаха спряха медията.
Шведският фонд EOT V пък прибави в портфолиото си всички акции на "Евроком" и 70% от тези на "Кейбълтел". Сделката включи и "Кейбълтел Македония" и бе за 200 млн. евро. Двете дружества у нас всеки момент ще бъдат обединени, а като резултат от това вече са съкратени над 200 човека. В края на миналат година от ефира на bTV бе изрязан Николай Бареков. Скандалът няколко дни бе основна тема на вестниците, тъй като се появиха версии, че разводът е продиктуван по финансови причини. Бареков пък разказа как имал няколко оферти за големи медийни проекти. Един от тях бил да оглави TV7, но оттам бързо отрекоха. Засега бившият тв водещ ще се изявява в собствения си сайт -bnews и неговите производни. Голямата ножица използва и PRO.bg – от ефира й изпадна Светльо Витков. Бившият вокалист на "Хиподил" водеше предавене в късния следобед, но не успя да генерира достатъчно гледаемост. От програмата на медията изпада и нетолкова скандалния вече Азис. Нова телевизия пък отряза наполовина изявите на откритието си през 2009-а – Диана Найденова. Журналистаката от "Дарик" замести през лятото Лора Крумова като пренесе в тв ефира и радио рубриката си "Челюсти". Предаването обаче бе спряно от началото на 2010 г. и в момента се умува дали може да му се намери по- подходящо място. Дотогава Найденова ще продължи да се изявява не само в радиоефира, но и в съботната "Станция нова" на Иван и Андрей. С голямата ножица се разшета и новото правителство – в края на миналата година отмени Закона за публичното радиоразпръскване. Документът бе приет почти апокрифно в самия край на мандата на предишния кабинет. Текстът предвиждаше изграждането на две държавни дружества, които да гарантират цифровото разпространение на БНТ и БНР. Новата власт обаче ще даде изграждането на държавния мултиплекс на частници, като обяви конкурс.

НЕ Всички обичат турски сериали

Хитът на 2009-а безспорно бяха турските сериали, категорични са експертите. Така "1001 нощ" и "Перла" се превърнаха в голямото тв чудо на годината, а големите телевизии превантивно презаредиха програмните си схеми с подобни поредици за месеци напред. Сапунките от южната ни съседка биха по гледаемост дори и най-скъпите риалити формати като "Сървайвър", например. Големите ни медийни тигри- bTV и Нова тв по едно и също време полудяха и по танцувалните предавания. В края на годината и двете затанцуваха с аналогични формати – VIP Dance по Нова тв срещу Dancing Stars 2 по bTV. Може би, предусетили безмислието на подобни начинания, за март двете медии ще се изправят една срещу друга с различни проекти. От bTV ще заложат на новия за нашия ефир формат "България търси талнт", а от Нова тв – на Биг Брадър, само че в непознат, фемили вариант. Освен новите риалити формати, медийната и рекламната гилдии са в притаено очакване на 2010-а г. и по-специално на поправките в Закона за радиото и телевизията. С тях ще се вкара product placement-ът, който най-вероятно ще промени цената на телевизията през 2010 г.

Стр. 9, 10 – 11

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Още през 2000 година един от най-авторитетните английски всекидневници The Guardian започна масирани инвестиции в интернет и това постави изданието в отлична позиция на медийния и рекламен пазар. Със своя либерален поглед към новинарския поток, традиционното представяне на различни гледни точки и търсенето на обратна връзка от читателите, онлайн изданието guardian.co.uk генерира голям трафик както на острова, така и сред многомилионна международна аудитория. Дигиталният опит на британската медийна група сподели пред българска аудитория Лиз Бътлър на конференцията за дигитален маркетинг – Weblt. C нея поговорихме за предимствата на уеб базираните медии и как иновациите променят традиционните медии завинаги.
За SIGNCAFE Г-жа Бътлър сподели, че е заинтересована от големи български рекламодатели, които се опитват да достигнат до пазара в Обединеното Кралство, както и от всеки, който би желал да използва международната рекламна мрежа на The Guardian, за да рекламира в България.

- Доколко иновациите променят традиционните медии?

- За изминалите 160 години вестникарският бизнес не се е видоизменил кой знае колко. Но сега промените са много динамични. В сегашната действителност сме длъжни да имаме уеб-сайт с достъп чрез мобилни технологии, постоянно да диверсифицираме начините за предаване на съдържание. Наскоро например пускаме iPhone приложението си. Като организация преминахме през големи промени в последните няколко години – наложителен, макар и не много гладък процес. За медийната група работят вероятно над 500 журналисти. Традиционно те са разделени на The Guardian, The Observer и guardian.co.uk журналисти. Тенденцията обаче е всеки журналист сам да качва своите материали на уеб-сайта, да прави podcast-и и видео. Разработихме сериозна програма за обучение. Разбира се, някои прегърнаха идеята, други – не. Изградихме единна инфраструктура за цялата организация. Всяка сутрин в 11 часа се прави събрание на журналистическия екип, което се излъчва в цялата сграда. Нямаме фиксирани бюра, всеки ден си на различно място.

- Какво е съотношението между уебтрафика и печатното издание?

- Ако се погледнат цифрите на нашия трафик и се сравнят с циркулацията на печатните издания, те показват 346 000 за The Guardian, 430 000 за The Observer. Чрез уебсайта имаме несравнимо по-голям обсег, 33 млн. души на месец. Затова трябва да сме сигурни, че всяка история е качена там, дори и да я няма във вестника.

- Големият въпрос, който си задават всички е какво е бъдещето на печатните издания?

- Много зависи от пазара. Вестникът е важна част от британската култура, част от семейната традиция. В други страни може би вестниците ще изчезнат, но не и във Великобритания.

- The Guardian е една от най-влиятелните онлайн медии във Великобритания. Кои са правилата в онлайн комуникацията? Основна тема във вашата презентация беше "ангажираността".

- Досега печатните издания предимно ни казваха как да мислим, какво да обличаме и как да се държим – еднопосочна комуникация, почти като проповед. В дигиталната ера акцентът е върху ангажираността – да се създаде основата на дискусия, така че потребителят да иска се "върне" с коментар. На вестникарските страници може да си позволиш да разкажеш историята за по-дълго време, в уебформат трябва да достигнеш до същността много бързо, за да не загубиш интереса на потребителя. Съдържанието трябва да е много по-визуализирано – със снимки, видео, аудио-файлове, които потребителят да си свали на iPod-a и т.н. Практиката ни показва много интересен факт – дори да разкажеш една впечатляваща история, ако е поднесена без снимки и видео, генерира много по-слаб трафик.

- Променя ли интернет традиционния бизнес модел на вестниците?

- Дълги години е било достатъчно хората да си купуват вестници с търговска реклама, но сега медийните организации трябва да мислят за източници на допълнителни доходи, нови рекламни формати. Разработихме диверсифицираната мрежа The Guardian Green Ad Network, чрез която определени рекламодатели могат да достигнат например до студентите или до хора с определен етнически произход.

- Смятате ли, че глобалната криза увеличи използването на Интернет?

- С настъпването на кризата, въпреки всичко, което се случваше с икономиката, всъщност ние продадохме повече вестници. Вероятно защото покривахме теми за финансови институции и случващото се по света. Все пак, кризата повлия на медийния сектор – приходите ни от рекламна дейност паднаха драматично. Онлайн изданията вървяха стремглаво нагоре през последните 8г. и когато кризата удари, за първи път се получи спад. Но сега изглежда се възстановяват по-бързо от печатните издания. Дигиталният ни вариант се качи над миналогодишните нива, докато печатния все още е под, поне не продължава да пада. Въпреки всичко, все още правим много повече пари от печатна реклама, отколкото от дигитална. Съотношението е 70% на 30% в полза на печатното издание.

- Великобритания беше първият пазар, където делът на дигиталната медия надмина телевизията.

- Забелязахме, че всеки път, когато някой си сваля видео файл от сайта ни – независимо дали е новина, видео за мода или за пътуване, и в началото му има 16-секунден Pre-Roll Video Advertising, това води до вдигане на продажбите и започнахме да отнемаме от дела на телевизията, защото хората предпочитат да похарчат парите си по интернет. Така че съветвам издателите да имат качествено аудио и видео съдържание на сайтовете си.

- Кои са най-съвременните и ефективни рекламни и маркетингови инструменти, които предлагате на рекламодателите онлайн? Споменахте колко са важни видео стрийминга, мобилните приложения…

- Стартът на нашето iPhone приложение е най-вълнуващото, което предстои и вероятно ще търсим спонсорство по това направление. Най-добри резултати сме постигали при цялостни решения за съдържание. Работим съвместно с рекламодателя, създаваме микросайт, качваме го на нашия сайт. Пример за това е работата ни с Audi през последните 4 години. Преди около 2г. създадохме "Бъдещето на храната", видеоклипове с много известни готвачи, които трябваше да приготвят храната си с помощта на инструменти от автомобилите Audi. Създадохме и филм, продуциран от Audi, след което цялото съдържание беше качено на уебсайта. Залагаме не толкова на традиционна реклама, колкото на цялостни решения за съдържание.

- Интернет дава добра възможност за демографско ориентиране. Какво е нивото на този тип таргетиране във Великобритания?

- Всеки един от каналите на уебсайта дава демографска разбивка на публиката по възрастови групи, полов признак, приходът на семейството, колко коли притежават…огромно количество данни. Освен това ползваме поведенческо таргетиране. Ако посетите нашия сайт, научаваме IP адреса ви и чрез него следим кои сайт,ове посещавате. Ако например посетите 2-3 сайта за мода и един голям сайт за дамски чанти, ние разбираме, че се интересувате от дамски чанти. Съответно можем да предложим на бранд като Dolce&Gabana таргетирана група потребители, склонни да купят дамска чанта. По този начин можем да създаваме сегменти. Ако вземем една хотелска верига или който и да е рекламодател, който иска да таргетира на голямо европейско ниво, разглеждаме регистрираните наши потребители на позиция мениджър и нагоре; след това тези, които са прочели поне по пет сайта с бизнес информация за последните няколко седмици, пускаме тази информация през Audience Science – софтуера, който ползваме, и получаваме точно колко хора можем да таргетираме за 2, 3 или 4 седмици.

Стр. 7, 8

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Христина МАШКОВА | 2010-01-20

Сделки, социални мрежи, нови технологии, мобилна реклама, нови рекламни платформи – изминалата година определено не беше скучна за сектора

Честита Нова Година -здраве, щастие, любов и повече… импресии! Независимо дали сте блогър, издател на онлайн съдържание, маркетолог, рекламна агенция или IT специалист, със сигурност това е пожелание, което се отнася до вас. За всички в интернет е ясно, че повечето посещения за проекта/клиента водят до по-голяма популярност, оттам до по-голям пазарен дял онлайн, а ако изиграете добре картите си – и до по-големи приходи (от реклама, продажби на стоки и услуги и т.н.).
А какво се случи на родната интернет сцена през изминалата 2009 година? Кои бяха най-посещаваните сайтове, какво се случи с традиционните играчи, имаше ли големи печеливши или губещи в период, когато думичката "криза" беше толкова често употребявана?

Най-посещаваните сайтове за 2009

Традиционно най-посещаваните сайтове в България и през 2009 г. бяха Google, уеб базираните пощи, ентъртеймънт и торент сайтовете. Това твърдение статистически може да се потвърди единствено от данните на Alexa и Ad Planner на Google, тъй като двете официални онлайн пийпълметрични системи в България Гемус и Нилъсн не измерват посещенията на големи чуждестранни сайтове у нас, нито тези на торент сайтовете.
Разбира се, имаме и големия печеливш – без много усилия, никакъв маркетинг и реклама на местна почва, Facebook навлезе стабилно, настани се и си извоюва голям пазарен дял в България. Според Alexa Facebook е вторият най-посещаван сайт у нас, а Google Ad Planner го поставя на трето място с 1,3 млн. уникални посетители месечно (по последни данни за ноември).
Неусетно социалната мрежа, приложенията й и различните апликации, промениха навиците на масовия интернет потребител. Яйчният живот продължи да става все по-малко личен, а сегментът на публикуването на снимки онлайн се разви значително именно благодарение на Facebook. Статусите там пък вече изместват традиционния sms и пожелания от типа на "ЧРД", "ЧНГ" или "Честита рожба" често се пускат първо и/ или единствено онлайн. Съвсем логично, според данните на трите мобилни оператори, на Нова година са изпратени около 2 милиона SMS-a по-малко в сравнение с посрещането на 2009, т.е. понижението е с 20%.
Социалният гигант промени и доста бизнес модели като цяло, появи се работна позиция "маркетинг специалист за Facebook и социалните мрежи" – в големите компании има отделни хора, които създават фенстраници, разработват апликации, създават групи. Целта е една – мрежата да се използва като източник за повишаване на посещаемостта, изграждане на лоялност към марките и генериране на трафик.
Миналата година беше успешна и за друг голям социален сайт. През 2009 все по-малко бяха хората у нас, които питаха "Ама какво е Twitter?". Вече може да се каже, че в България има Туитър – общност и тя става все по-голяма и стабилна (120 хил. уникални потребители по последни данни на Ad Planer), a примерите за важна информация, научавана/изтичаща първо в сайта за микроблогинг са многобройни – напускането на Бареков, идването на AC/DC, най-различни технологични новини и тенденции и дори новооткрити работни места. Twitter успя да влезе и в топ 50 на най-посещаваните сайтове в България (45-то място).

Традиционни (и нетолкова) играчи

Въпреки че през 2009 не се наблюдаваха големи сливания, цялостни придобивания или появи на нови и значими играчи в българското интернет пространство, изминалите 12 месеца не бяха от скучните.
Годината започна с придобиването на 16,77% от капитала на Инвестор. БГ АД от 3TS Cisco Growth Fund през февруари и завърши със закупуването на още 1,17% от Инвестор от 3TS Cisco Growth Fund и слухове за тежко финансово състояние и впоследствие подготвяно закупуване на една от големите медийни групи.
Относно сайтовете, през март "Мейл БГ ЕАД" придоби от Икономедиа Radar.bg. През юли MSKey Group (собственик на Sportal. bg) закупи Data.bg, а през август Нет Ентертейнмънт Груп ООД (собственик на bg-mamma) придоби 76% от Winner.bg.
През 2009 г. се състоя и премина много успешно юбилейното 10-то издание на БГ сайт, организирано от Жюстин Томс и фондация БГ Сайт, а през ноември 10-годишнина празнува и Мейл БГ.
Тук не можем да не отбележим и няколко медийни събития, засягащи пряко или косвено случващото се в интернет, а именно преименуването на ТВ2 и създаването на новата марка – Pro.bg, която заявява сериозни амбиции и за интернет присъствие и отделя значителни рекламни бюджети и за онлайн реклама.
Не може да пропуснем и нелепата смърт на бутиковото радио RFI, както и прекратеното излъчване на гражданската телевизия RE:TV. Двете събития се случиха почти по едно и също време и множество наблюдатели и потребители ги изтълкуваха като нещо знаково за качеството на медиите и медийното търсене у нас.

Интернет рекламата

Едно от най-важните неща за интернет бранша през 2009 г. бяха първите стъпки към създаването на IAB България – орган, който да регламентира и стандартизира интернет рекламата в България – стъпка, много необходима на всички играчи, която да стандартизира и даде силен тласък на интернет рекламата чрез редица семинари, обучения и добри практики. В края на септември бе създадено сдружението "Интерактив Асошиейшън България" , обединяващо водещите интернет медии, които покриват над 90% от интернет аудиторията в България и събират над 80% от пазара на онлайн рекламата в страната: Инвестор, Нет Инфо, Икономедиа, Дарик Нюз, Дир.БГ
Сдружението е отворено за членство на интернет медиите, технологичните компании, рекламните агенции и рекламодатели, които активно създават и развиват пазара на интерактивната реклама в България. Председател на асоциацията е Жанет Найденова. По все още непотвърдени данни се очаква именно "Интерактив Асошиейшън България" да е ядрото и двигателят на Interactive Advertising Bureau (IAB) в страната, но очакваме повече по темата през 2010.
Миналата година у нас за първи път се състоя и Webit – първият по рода си форум в Югоизточна Европа за бизнес и дигитална реклама. Организатор на Webit е Пламен Русев, основател на design.bg и председател на е-Акаделлия. На изложението присъстваха специалисти от България, както и чуждестранни лектори и гости.
По време на Webit се случи още нещо интересно за бранша, а именно – стана ясно, че рекламната мрежа EasyTrader вече няма да работи със Zamunda. Стъпката се обяснява с желанието да се работи със сайтове с легално съдържание и като цяло повдига въпроса за рекламата в сайтове с голям посещаемост, но неизяснено авторско съдържание.
Миналата година много усилено започна да се говори и за SEO (Search engine optimization), а първата SEO конференция, организирана от експерти в областта; Огнян Младенов (SEOM), Мартин Христов (WebmasterBG), Георги Георгиев (Изгодно БГ) и Пламен Томов (БГ Кулинар), показа, че в България, освен че има голям интерес по въпроса, има и много добри специалисти.
Също така 2009 бе годината, в която не минаваше събитие или конференция, в чиито рамки да не се споменава за мобилната реклама и нейният потенциал. Експериментиращите и смелите в тази област през 2009 бяха: Мтел с възможност за реклама във Водафон,- Икономедиа с кампанията си за абонамент през мобилния телефон използвайки click-to-call; и Инвестор с кампания "Nokia N97 Mini c Vivacom Злато" в мобилната версия на Dnes.bg.
В рекламен аспект много се говореше и за СРС рекламата (Cost Per Click). Рекламодатели решиха да разпределят част от бюджета си за този инструмент, отделяйки му между 10 и 20% от общия бюджет за интернет. СРС доказа, че при правилно използване и умело комбиниране с други видове реклама, дава отличен помощен резултат на кампаниите. През 2009 обаче все още имаше компании, които използват един и същи дизайн както в СРС мрежите, така и в имиджовата си кампания.
Относно целия интернет рекламен пазар официални данни за момента липсват, като според едни наблюдатели и пазарни участници пазарът е надолу спрямо 2008, а според други – отбелязва повишение от 10-15%.
Конкретно приходите на Инвестор. БГ АД, базирани изцяло на интернет реклама, са нараснали през 2009 с 12%, а очакванията на компанията за следващата година са за покачване на целия пазар с между 10 и 20%. Прогнозите конкретно за Инвестор за 2010 са за ръст от 30%.

Предизвикателства за 2010

Предизвикателствата са много и отново са свързани със социалните мрежи, новите технологии, мобилната реклама. Относно интернет рекламата редица чуждестранни изследвания показаха и доказаха, че тя е с най-големи перспективи в общия рекламен микс. Както знаем във Великобритания вече е факт лидерската позиция на интернет в света на рекламата, изпреварвайки досегашният първенец -телевизията. У нас интернет рекламата също има изпреварващ ръст спрямо останалите рекламни сегменти, въпреки че позициите й в общата класация все още не са чак толкова високи. Що се отнася до нагласите за 2010 г., според запитаните от Investor.bg експерти от бранша, те са по-скоро оптимистични и положителни.

Стр. 17, 18 – 19, 20

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20

Предполагам повечето от вас вече имат профил поне в една социална мрежа, най-вероятно Facebook. Сигурно ви направи впечатление как в първите дни на новата година необичайно много дамски профили се "окичиха" със сходни статуси, обозначаващи само определен цвят; "червено, бежово, розово….". Оказа се вирусна кампания за повишаване информираността относно рака на гърдата. Вълната тръгва от САЩ и Великобритания, но никой не знае точния източник на идеята. Говорител на Facebook заяви, че кампанията е типичен пример за движение, започнало директно от потребителите на платформата, тъй като не е открито официално послание с призив за действие от организация или фондация.
Няма как да пренебрегнем очевидния факт, че хората са свързани онлайн и се влияят взаимно, основателна причина за бизнеса да направи крачка напред към разширяване на маркетинговия си арсенал. Според проучване "Community and social media study", публикувано септември 2009r., Facebook и Twitter са с най-високо ниво на усвояване на социални мрежи за маркетингови цели, а потребителските ревюта са класирани като водещи онлайн инструменти, увеличаващи продажбите и ангажиращи потребителите. Компания, която не използва социалните мрежи или най-малкото не слуша какво се говори там, все едно отказва да участва в разговор, който така или иначе вече се състои онлайн. "ПР бизнесът се промени изцяло и един от най-важните фактори за това са социалните мрежи", казва ПР експертът Максим Бехар. Понятийният апарат на професионалните комуникатори вече съдържа термини като блогосфера, микроблогиране, социални мрежи, RSS, оптимизация на търсачки, социални етикети, уикита….Като че ли земята се върти прекалено бързо, но е вълнуващо да осъзнаеш, че разполагаш с безценен канал за опознаване и достигане до целеви аудитории 24/7 дни в седмицата.
Доброто разбиране на различните типове социални медии – т.нар. social sharing sites като youTube, Flickr и social networking sites, фокусирани върху изграждането на общества с общи интереси, за връзка с приятели и среща на нови хора, като популярните у нас Facebook, Myspace, linkedln; social news sites, social bookmark-ing sites, social review sites, помага на компаниите да се ориентират в намирането на подходящ сайт, който да отговаря на целите на интегрирания маркетингов план. Вече виждаме приложения на социалните мрежи/медии, подкрепящи бизнеса в широк спектър от функционални сфери – продажби, обслужване на клиенти, разработване на продукти, човешки ресурси и обмен на знание.
Хората използват социални платформи по различен начин – Linkedln – за бизнес връзки и подбор на персонал, MySpace – за свързване с любима група или марка, Twitter – за микроблогинг, Favit – за споделяне и обмен на информация, УоиТиЬе, vbox за видео обмен…
Всеки тип медиа има свои правила, аудитория, генерира различни потребителски очаквания и предпочитания – фактори, които може да повлияят на маркетинговия успех на дадена компания. Стане ли дума за социални платформи, в България всички правят асоциация с Facebook. Не без основание, българската аудитория на сайта достигна 746 660 хил. активни потребители ( 0,24% от глобалното покритие ), със съотношение между мъже и жени съответно – 44,9% на 55,1%. "Много локални социални сайтове и мрежи също могат да предложат качествени и ефективни начини за комуникация – Impulse.bg, Aha. bg, Snimka.bg, Album.bg, сайтовете за социален букмаркинг като Svejo.net. Тяхното предимство е, че са по-близо до своята аудитория, имат възможност да я изучават, познават навиците й", отбелязва Мартин Попов, директор на агенцията за дигитален маркетинг interactive Share.
"Не правете грешката да създавате Facebook профили като рекламни брошури", съветва Ралица Станева от ПР агенция AMI Communications, говорете на езика на хората, разказвайте им истории, въвличайте ги в преживявания с бранда.
Ангажирането на клиентите по съдържателен начин може да осигури сериозни конкурентни предимства по отношение на качество, цена и маркетингова ефективност. Това е най-голямата възможност да провеждате повече разговори, да разпространявате положителна информация или новини и да постигате добро отразяване на вашата марка. Повечето марки осъзнават, че този канал има най-голяма стойност по отношение на таргетираните послания или предаването от "уста на уста". И в крайна сметка едно от най-големите предимства са увеличените продажби. "На първо място обаче е "общуването", отбелязва Мартин Попов. Освен че увеличавате продажбите, може да изградите силна бранд лоялност.
Управителят на МЗ Communications, Максим Бехар смята, че участието в която и да е социална мрежа, е преди всичко огромна отговорност да уважаваш правата и на другите участници, да се отнасяш с тях внимателно и интелигентно. Възможностите за споделяне на информация са много, затова трябва да се прецени каква е крайната цел.
Компании, решили да участват в социални мрежи, трябва да са готови да споделят много за себе си, да съобщават новините бързо и да споделят информация с публиката в движение. Днес хората искат да се свързват не просто с компаниите, от които купуват, но и с хората, които стоят зад тях. Марките трябва да говорят открито (блоговете и форумите са отличен начин за заемане на позиция), да бъдат позитивни в комуникацията, да дават максимално точна и достоверна информация. "Ако компания комуникира свой продукт с проблеми в дистрибуцията или обслужването, например, това може да фокусира говоренето в мрежата върху проблема и да обърне ефекта на онлайн кампанията. Такъв беше случаят Dell Hell* през 2005 г. Затова преди да пристъпите към активна онлайн комуникация, уверете се, че сте решили бизнес проблемите си", напомня г-жа Станева.
"Трябва да си честен, точен, прозрачен и разпознаваем", убеден е Максим Бехар. "Влизането "с ботуши" в онлайн пространството, изпращането на безброй ненужни и непоискани съобщения до абонатите на тази мрежа с чувството, че са лесна "мишена" за реклама, много по-често ги отблъсква, отколкото приобщава", казва експертът.
Първото и най-важно нещо е да опознаеш средата, в която искаш да се включиш – правилата за общуване там, какво интересува участниците, какъв тип потребители влизат. "Ефективното присъствие в интернет изисква да се създават кампании и специални послания за онлайн потребители. Така ще се избегнат доста недоразумения", убеден е Мартин Попов.
Използват ли компаниите у нас ефективно преимуществата на социалните мрежи?
Най-често комуникацията се свежда до създаването на групи във Facebook или до няколко изречения в даден форум. "Нещата са далеч по-комплексни, изискват значителен времеви ресурс и професионален подход", смята Максим Бехар. "Материята е нова дори за нас - хората, които се занимаваме с онлайн реклама. Всичко се случва на принципа проба – грешка", констатира Мартин Попов. И рекламодателите трудно се отърсват от оковите на традиционната реклама. Макар че социалната свързаност носи практически ползи за всички видове организации
- корпоративни, нестопански, правителствени, дори личностни брандове, мнозина тепърва прохождат в материята.
Не са много и специалистите, които могат да правят качествени комуникационни кампании. ПР професионалистите имат важна роля да насочват своите корпоративни клиенти в управлението на онлайн комуникацията. Не е достатъчен само ентусиазмът на няколко служители, които имат опит с онлайн платформите, нужно е добро познаване, осмисляне и планиране на социалната свързаност. Грешките в комуникацията се заплащат скъпо, а ефектът е лавинообразен, казва Мартин Маев, експерт по онлайн ПР в AMI Communications.
За да имат повечето брандове кампании онлайн и в социални мрежи, българският пазар трябва да има добре развит е-commerce бизнес и affiliate marketing. "E-commerce е важен за всеки пазар, чрез него потребителите ще присъстват повече онлайн и ще вложат средства в интернет, което ще отвори вратите за много фирми", обобщава Мартин Попов. "Когато започнем да залагаме конкретни параметри, които искаме да постигнем с всяка една кампания, този канал ще започне да се развива по-бързо", смята той.
За големите международни компании разбирането и подходът към онлайн комуникациите идва като готово ноу-хау от пазари, на които тези практики вече са дали резултати. Повечето дори адаптират локално социалните си платформи. Гиганти като Соса Cola, HP, IBM и много други възприемат собствени правила за социалната свързаност.
На този етап в България компаниите и техните продукти и услуги се коментират много повече във форумите, отколкото в социалните мрежи, от които най-активно се използва Facebook, смята Рая Стефанова, AMI Communications.
ПИБ е сред организациите, които водят активен "социален живот" онлайн. Въпреки консерватизма на повечето банкови институции, от 2008г. компанията поддържа корпоративен блог, профил и фен страница във Facebook ( с над 1500 фена към момента ), групи, промотиращи финансови продукти, два акаунта в Twitter, Svejo.net, тематичен канал в youtube. "Помагаме на потребителите на банкови услуги да се ориентират по-добре в материята", обяснява социалната свързаност Анелия Мирчева, директор "Маркетинг, реклама и ПР" в ПИБ. "Опитът ни е положителен, приема се адекватно от потребителите и отговаря на техните нужди от комуникация. Гледаме на този тип комуникация дори като на наше конкурентно предимство", продължава тя. Наличието на подобна прозрачност в крайна сметка води до изграждане на доверие, най-ценния капитал за една банка.

Стр. 84 – 85, 86

сп. Sign Cafe | Юлиан ДОБРЕВ – директор изследвания, агенция за маркетингови изследвания "Прагматика", www.pvagmatica.bg | 2010-01-20 

Развитието на рекламата доведе до надхвърдяне рамките на общоприетите медии и търсенето на нови начини за достигане на рекламните послания до потребителите. Вече говорим не просто за медии и медийно присъствие, а за комуникационни канали и начини за нестандартни или по-скоро нови начини за достигане до потребителите.
Новите комуникационни канали Ппрез последните години се появиха реклами на различни, често неочаквани места – върху билети, фонокарти, рекламни sms-и, различни постери на автобусни спирки, плакати в тоалетните на заведенията, плазмени монитори на аерогари и ЖП гари и много други най-общо наричани "нови комуникационни канали". Почти всяко явление в нашето ежедневие, създава възможности за формирането на нов тип комуникационен канал. Интернет доведе до развитие на нов тип реклама, мобилните телефони също дадоха своя тласък в развитието на комуникационните канали. Разпространението на рекламни материали в софийското метро доведе до модифициране на външната реклама. С развитието на Интернет като комуникационен канал, все по-широко се коментира ролята на така наречените "социални медии" като начин за достигане на определен тип потребители. Преди да продължа напред, ще си позволя да дефинирам какво точно представляват "социалните медии" Не искам да изпадам в някакви теоретично-фолософски определения, затова ще се придържам към едно, лично за мен от най-прагматичните пояснения. Социалните медии на практика са сайтове, които се попълват със съдържание от самите потребители. За разлика от традиционните медии, в които професионалисти решават какво да се публикува и какво не, в социалните медии хората (потребителите на съответната медия) решават това и го правят на практика.
Защо "новите" са желани? Едно от съществените предимства на така наречените"нови комуникационни канали" е по-високата възприемчивост на рекламните послания. При традиционните медии има висока доза на привикване към комуникационните послания (изграждане на "имунитет"), за разлика от новите комуникационни канали.Различният начин на поднасяне на посланията води до драстично увеличаване на тяхното въздействие. Освен това всеки комуникационен канал има своите особености, които го правят специфичен по отношение на силата и устойчивостта на въздействието. Новите комуникационни канали търсят по-голяма интерактивност – това допълнително създава възможности за ефективно облъчване с желаните послания. По отношение на социалните медии реално потребителите биват поставени в центъра на комуникацията и са генератор на самите послания, философията на социалните медии създава усещането за обективност на посланията и ниска степен на манипулация, което допълнително увеличава силата на въздействие на осъществената комуникация.
Ефективността на комуникационния канал и проблемът с новите медии Колко е добър един комуникационен канал зависи преди всичко от облъчената аудитория (брой осъществени контакти) и сумата необходима за облъчването на тази аудитория (цената за наемането на комуникационния канал). Общоприето е, специалистите в рекламните агенции и маркетинговите отдели на компаниите, да се интересуват от цената за постигането на определен брой контакти. Широко разпространен е индексът СРТ (cost per thousand) – цената за облъчването на 1000 човека с определения комуникационен канал в определен период или фиксирана дата/час (цена за 1000 контакта). За различните комуникационни канали този индекс варира и дава възможност да се оценят, както конкретните канали, така и ефективността на провежданите кампании.
За съжаление, трябва да отбележим, че в новите комуникационни канали се срещат редица трудности с оценката на ефективността. Категорично можем да говорим за постигане на добри комуникационни резултати със сравнително оптимални бюджети, но е трудно да се сравни ефективността с тази на традиционните медии. Проблемът е още по-сериозен при изследването на Интернет-пространството и по-специално при социалните медии. Все още информацията за тези медии е изключително оскъдна, а проследяване на ефективност на посланията в тези комуникационни канали на този етап у нас е "бяло" поле. В момента се регистрира преди всичко някакъв краен резултат в следствие на проведени вече активности, но е трудно да се говори за предварително планиране
и прогнозиране на ефективното достигане до конкретна целева група. Всичко това води до известни проблеми в отчитането на кампаниите и трудности с ориентирането на по-големи бюджети към тези нови комуникационни канали. На практика, от една страна, агенциите нямат нужната информация, за да планират, а от друга им липсват аргументи за да убедят рекламодателите, че използването на конкретния нов комуникационен канал е достатъчно ефективно при реализиране на конкретно поставените цели.
Решаването на този проблем (на практика се оказва доста значим) ще доведе до доста по-широкото използване на новите комуникационни канали и превръщането им в един от успешните начини за достигане на посланията до потребителите. Създаването на система за отчитане ефекитивността на социалните медиии е сериозно професионално предизвикателство за изследователите. В тази връзка възможностите за провеждане на специализирани on-line изследвания позволява да се намерят работещи решения за засичане ефекта от комуникациията в социалните медиии. Кога точно и как ще се намери едно по-цялостно решение за отчитането на социалните медиии е все още въпрос, който чака своя отговор.

Стр. 74 – 75

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20

Революцията в социалните медии поставя все повече работодатели пред дилемата "за" и "против" достъпа до тях на служителите в работно време. Скорошно изследване в САЩ показва, че 54% от компаниите налагат цензура поради страх от намалена производителност или риск за корпоративния имидж. Други фирми пък търсят професионален съвет с цел развиване на стратегии и поощряване на комуникационния опит на служителите в социалните мрежи. Според Трейси Армстронг от Adage, достъпът на служителите до социални медии в действителност може да има редица ползи за работодателя. Социалните медии например позволяват на служителите да намерят обща връзка и да подобрят отношенията с колегите си без разходи за работодателя, те са своеобразни мисловни "оазиси", еквивалент на ваканцията на работното място. Предлагат място за дискусии и споделяне на знания (воеобразен мозъчен тръст), а ограниченият достъп до тях е равносилен на това да забраните на служителите да използват телефона или електронната поща за връзка с приятели и семейството. С нарастващата употреба на смартфони, наи-вероятно служителите така или иначе ще получат достъп до социално-медийиите сайтове през мобилните си устройства, а забраната само би създала среда на укриване и недоверие. Попитахме представители на компании, опериращи на българския пазар, поощрява ли тяхната организация използването на социални мрежи в работно време и обмислят ли необходимостта от прилагането на определена стратегия относно този тип комуникация на служ и тел и те?
Петър Ганчев, мениджър "Тренинг и обучение" Addeco
Когато си мислим за Facebook, ние най-често си представяме тийнейджъри и студенти, играещи "Мафия". Със сигурност не си представяме инструмент за увеличаване на производителността, който може да подобри ефикасността и да намали разходите. Това впечатление за традиционните социални мрежи и инструменти до голяма степен е точно, но предубежденията не трябва да ни пречат да разберем и да се възползваме от потенциала на социалната свързаност. Те позволяват на организациите да отправят послания към избрани целеви групи и персонализирано да таргетират общности по интереси или общности, филтрирани по друг признак. Изграждането на социални мрежи може да помогне на бизнеса да подобри репутацията си с колкото може по-малко реклама. Работодателите ще се зарадват да узнаят, че работниците им не прекарват целия си работен ден във Facebook, MySpace и Twitter. Според последното проучване на MediaPost – 55% от офис служителите с достъп до Интернет имат регистрация в най-малко една социална мрежа, но само 43% я използват по време на работа, обикновено за по-малко от 30 мин. на ден. Още по-интересни са резултатите от изследването на Мелбърнския университет, които сочат, че лицата, посещаващи умерено сайтове с цел отмора са с 9% по-ефективни от колегите си. Реална заплаха от неконтролираното ползване на сайтовете за социални контакти и приложения от външни разработчици е не само опасността от попадане в спам списъци, но и от инфектиране на работната станция със зловреден код и последващото му разпространение. Бизнесът трябва да разработи и приложи политики, касаещи използването на Интернет по време на работа, достъп до сайтове за социални контакти и инструменти. Организациите са длъжни да обмислят последствията от стратегията си за социална свързаност и да се приготвят за оползотворяване на възможностите. Съвсем скоро социалните мрежи и инструменти ще се превърнат в бизнес необходимост по подразбиране.
Вилма Павлова, директор "Човешки ресурси* БТВ
Хората, които работят в БТВ са креативни, любопитни към новото и актуалното, което ги прави и активни потребители на социалните мрежи. Използването на този тип комуникационни канали може да бъде силен мотиватор за служителите. Възможността във всеки момент да влезеш в контакт с близки хора и приятели създава чувство на комфорт на работното място. Много често тези контакти са източник на идеи и знания, които пряко помагат в ежедневната работа.
Някои от най-големите мрежи, като Facebook, Linkedln и Twitter са сериозен източник за набиране на кадри за свободни позиции. В някои случаи изземат ролята дори на специализираните сайтове за търсене на работа. БТВ също поддържа свои блогове и регистрации в някои от социалните мрежи, което позволява по-непринудена комуникация по различни теми. Знаем, че социалните мрежи са част от настоящето и съвременния начин на общуване, в този смисъл се стремим да ги управляваме и използваме.
Росана Димитрова, специалист "Човешки Ресурси", Хюлет-Пакард
Хюлет-Пакард активно следи новостите в информационното пространство и поощрява иновативните решения и средства за комуникация. В съвременния бизнес, социалните мрежи са средство за постигане на по-високо качество на работа. Връзките ни с партньорите са по-топли и по-ефективни благодарение на тези платформи. Осигуряват интензивен обмен на идеи и константна информираност. Компанията намира социалните мрежи за един иновативен и съвременен метод за осигуряване на здравословен баланс между работните ангажименти и свободното време на служителите. Професионалистите от Хюлет-Пакард разчитат на социалните мрежи, за да се доближат до потребителите. Наскоро създадената ни страница във Facebook за броени седмици се сдоби с над 450 фена, които регулярно уведомяваме за новости, предстоящи събития и любопитни факти. Отделът по човешки ресурси от своя страна дава възможност на желаещите да следят актуални предложения за работа чрез алтернативни методи на комуникация като Facebook, Twitter и кариерния блог на Хюлет-Пакард.
Атанас Ошавков, директор "Правни и корпоративни въпроси" Каменица АД
Въпросът за "влизането" на служителите в социалните мрежи може да се разглежда в контекста на политиката на компанията за предоставянето и ползването на служебните ресурси за лични цели. Ползването на интернет само по себе си представлява предоставяне на ресурс или най-малкото на инфраструктура. Съгласно политиката на Каменица АД ползването на тези ресурси или инфраструктура за неслужебни цели е възможно извън работно време. От друга страна социалните мрежи навлизат все по-широко като инструмент за комуникация и предаване на послания, включително и на корпоративни и рекламни послания и инициативи. Доколкото компанията организира или участва в инициативи, които са представени в социалните мрежи, насърчаваме служителите да се информират или участват в тях онлайн.

Стр. 66 -67

в. Седем | Евгений ДАЙНОВ | 2010-01-20

Основните български медии залязват, тъй като много обичат да се правят на слепи, глухи или неразбрали. И колкото повече залязват, толкова повече се правят на слепи, глухи и неразбрали. Което е глупаво, но това е положението.
И въпреки това напоследък се оказва, че важни обществени теми успяват да пробият. Да станат национално значими и то – достепен, че дори да доведат до действие от страна на отговорните институции. Първото звънче беше огромното обществено негодувание по повод бездействието на Фонда за лечение на деца в чужбина. Получи се лавина, началниците на фонда бяха уволнени. Второто звънче е текущият скандал за абсурдите в митниците, който тръгна от публикация на журналист, изгубил 4 часа в Абсурдистан, за да си освободи тениски, купени по интернет от САЩ. Веднага "отгоре" обещаха да прекратят издевателствата.
По тези два случая съдим, че нещата дори в БГ-то полека се нормализират: възмутителни неща водят до възмущение и до необходимата промяна.
Под повърхността бълбука третият случай. Засега, тъй като се отнася за техен любимец, медиите мълчат като риби. Но случката набира скорост и би било добре да стане третата, довела до резултат.
Става дума за любимеца на главните редакторки, интелигента от Сирищник, красавеца ловджия Георги Първанов. От години в София се знае за неговите пристрастия към купонясване с мутрите. Прави го уж тайно – наема пиано-бар, затваря го за публиката – но тези негови купони се знаят и обсъждат. Знае се за неговата дружба и ловджийски похождения с овластени мутри, като например президентите на Русия и Узбекистан. Знае се и това, че точно когато най-малкото трябва да се скрие, ходи да бракониерства по вълци…
От няколко дни обаче тези знания придобиват ново измерение. Свидетел след свидетел проговарят за купон от 2003 година, когато върховният главнокомандващ е бил на рожден ден не с редови мутри, а с Маджо. Рожденият ден е бил на БСП звездата Евгени Узунов, наричан от Таня Дончева "банкера на мафията". Освен за Маджо ходят слухове, че там били и Маргините. Тези свидетелства не влизат в основните медии, но интернет арената е пълна с тях. Не е ясно, колко дъгло омертата може да бъде удържана, след като сред свидетелите са такива видни социалисти като Красимир Премянов. Но е ясно едно – дори и този път да му се размине, все някога Първанов ще потъне в някой подобен скандал. Все пак той от години има поведението на сатрап от Третия свят, чувстващ се най-комфортно сред крадци и убийци. Все някога това му битие ще го захапе изотзад, когато най-малко очаква.

desnite.eu

Стр. 9

в. Класа | 2010-01-20 |

Президентът Георги Първанов подписа указ, с който назначи Бойчо Кулински за член на Съвета за електронни медии за нов мандат. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Бойчо Кулински завършва журналистика във ФЖМК на СУ през 1978 г. В същия факултет през 1994-1995 г. е и следдипломната му квалификация в сферата на рекламата и PR-а. В периода 1979-1986 г. работи в БНТ, а след това до 1997 г. – в БНР като редактор, ръководител на информационен екип, отговорен редактор и завеждащ "Връзки с обществеността и институциите" на БНР. Извън електронните медии работи като ръководител на рекламен отдел във в. "Сега", като медиен и ПР консултант. От 2002 г. е експерт в отдел "Мониторинг" на СЕМ.

Стр. 15

в. Труд | 2010-01-20 

Куп шефове на телевизии, агенции и вестници ще се превърнат в новинари за един ден заради "Дарик" радио. На 21 януари станцията празнува рожден ден под мотото "17 мига свобода". В 14,30 ч новините ще представи зам. главната редакторка на в. "Труд" Светлана Джамджиева. Шефката на БНТ Уляна Пръмова, началничката на новинарите в Би Ти Ви Люба Ризова, както и Сипва Зурлева от борда на директорите на Нова тв също ще информират слушателите на "Дарик" за последните събития през деня. Вечерните новини са поверени на Лили Иванова и Петко Бочаров.
Сред гост-водещите по "Дарик" ще бъдат министрите на земеделието Мирослав Найденов и на регионалното развитие Росен Плевнелиев.

Стр. 23

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Мария Стефанова е член на СЕМ от 2001 г. Завършила е руска и английска езикови гимназии в София и журналистика в СУ. Работи като водещ и репортер в програма "Хоризонт" на БНР, Канал 1 на БНТ, главен редактор на радио "Канал Ком". В последните няколко години е главен редактор "Новини" в телевизия "Канал 3"; водеща в радио "Експрес"; член на УС на БНР. Член на Съюза на българските журналисти. Мария Стефанова е президент при основаването на Международния дамски клуб "Зонта Интърнешънъл" – организация за изявени жени в професията, занимаваща се с подпомагане, благотворителност, усъвършенстване. От 2010 г. заема поста губернатор на клубовете "Зонта" в 8 европейски държави Годината отсега се очертава динамична за медииния регулатор. СЕМ трябва да бъде попълнен с двама души, избрани от парламента и с един от президента. Предложението за промяна на медииния закон, направено през декември от МС, въвежда европейската директива (ЕД) за аудиовизуални медийни услуги. Освен че терминологично ще говорим по друг начин за електронните медии и интернет, директивата дава по-широки граници по отношение на спонсорство и реклама, налага определени ограничения, регламентира частичното въвеждане на т.нар. product placement. Очаква се до една година да започне работа по нов Закон за радиото и телевизия, както и другите проекти, които касаят медийните регулатори – закона за публичното радиоразпръскване и за електронните съобщения. Тогава ще е и дискусията дали да се обединят СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията в структура, която да гарантира цифровата платформа на БНТ и БНР.

- Г-жо Стефанова, смятате ли, че е необходимо медийният регулатор да обхваща и онлайн съдържанието?

 - Факт е, че по цял свят има проблемно съдържание – такова, което застрашава децата или нарушава определени човешки права. Аз лично смятам, че услугите, които се предлагат в интернет пространството подлежат на частична регулация. Въпросът е изцяло в полето на обществените регулатори в съответните държави. ЕД за аудиовизуално съдържание предлага известно решение по този казус – ако в интернет се използват части от тв или радиосъдържание, то регулацията частично се пренася и там. Налагането на определени ограничения онлайн е въпрос на бъдеще. Дори да звучи стряскащо, редно е да мислим отрано за последствията от толкова разнообразно съдържание, предлагано свободно в интернет. Цялостна регулация на уебпространството обаче не е възможна и едва ли е правилно да се случва, би означавало животът ни като цяло да бъде регулиран.

- Какъв ще е ефектът върху медийния и рекламния пазар след синхронизиране на законодателството с Евродирективата? Въвеждането на т.нар. product placement ще даде ли възможност на български продуценти и телевизии да създават конкурентна тв продукция?

- Директивата би могла да се отрази само положително върху развитието на пазара. Не мисля обаче, че въвеждането на product placement-a има пряко отражение върху създаването на тв съдържание, макар че в известен смисъл сте права, доколкото увеличава обема на реклама. Повече трябва да разсъждаваме в посока колко процента ще бъдат заложени за производство на родна продукция, за да говорим за по-доброто качество и по-голям брой български медийни продукти. Според европейските изисквания и нашия медиен закон – 50% от продукцията трябва да бъде европейска. Сега се предлага едно разширение на този член, в което се казва, че 25% от тези 50% следва да бъде продукция, произведена от български външни продуценти. Съзирам позитивното намерение да дадем шанс на нашите продуценти да произвеждат повече и по-качествени продукти, но имам известни съмнения дали точно тази цифра (25%) ще бъде приета от народните представители.

- Страните членки на ЕС в различна степен възприемат и третират product placement-a. Някъде го разглеждат като възможност за нахлуване на вредно съдържание, други очакват, че ще даде конкурентно предимство на европейските продуценти и телевизии спрямо техните американски колеги, където рекламният режим е доста по-либерален.

- Не бих искала да се впускам в подобно сравнение, защото то е обречено на неуспех. Американският и европейският пазар са абсолютно различни и това трябва да се има предвид. Основите на европейската регулация са положени в различно време, различен е и извървеният път. Въпрос на много дълъг разговор, който обикновено започва оттам – защо в Америка правят реклами по време на новините, а в Европа е абсолютно забранено?!

- Необходим ли е нов закон за радио и телевизия?

- Определено да. Настоящият закон, който ще бъде променен с въвеждането на ЕД, работи от 1998г., много пъти е преправян, но си мисля, че поостаря, появиха се доста дупки в него. Работя с този закон вече 8 години, знам много добре къде са слабите му места. Промени се и терминологията, затова медийни експерти, юристи и всички, които ползват закона, заедно трябва да участват в разработването на новите текстове, които да го направят по-цялостен и съвършен.

- В кои посоки трябва да се работи?

- Грижата за децата от вредно съдържание, чистотата на българския език задължително трябва да бъдат покровителствани от закона, спонсорството и рекламата, начинът на лицензиране на медийните оператори, който ще е абсолютно различен с въвеждането на цифровизацията -всичко това се урежда частично с директивата, но не съвсем. Частта със санкциите е много важна. В България очевидно сме свикнали да се коригираме само когато ни бъркат в джоба. Санкциите трябва да са адекватни на съвременния начин на живот.

- Кои са акцентите в дейността на СЕМ през 2010-та? В каква посока ще се работи за усъвършенстване на регулаторната рамка?

 - Относно акцентите и посоките за усъвършенстване на регулаторната рамка, ще споделя личното си мнение, тъй като в края на годината обсъждаме приоритетите на съвета. Работи се активно по въвеждането и следвъвеждането на директивата, въпрос от особена важност, защото ни вменява много нови задължения – попълване на новите регистри на българските и чуждестранни оператори, внимателен мониторинг на радио и тв програми във връзка с новите изменения за product placement, спонсорство и реклама и т.н. И разбира се, най-важният приоритет – цифровизацията, как ще избираме програмите по вид и профил, както е записано в закона.

- За оптимизация на регулаторните режими се обяви политиката на новото правителство, но предвижданото съкращаване на членовете на СЕМ се отмени. Какво ще е бъдещето на регулаторния орган? Необходимо ли е създаването на конвергентен регулатор за гарантиране на цифровата платформа?

- Може да се каже, че би било полезно и за хода на цифровизацията. Трябва да се прецени кой успешно работещ модел на конвергентен регулатор ще работи в България, тъй като всяка европейска държава има и следва свой собствен опит в развитието на регулатора и на медиите. За цяла Европа развитието на търговските медии е нещо ново ( не повече от 20 години ). Аз лично смятам, че съдържанието е изключително важно и регулация под каквато и да е форма трябва да има, защото не сме дорасли още да няма регулация.

- Имаше доста критики относно дейността на СЕМ. Одитът на Сметната палата отчете слаб контрол на органа. Каква е вашата оценка за постигнатото дотук?

- Не смятам, че може да се премери толкова лесно и да се каже, че СЕМ не си е свършил работата. Първо, одитът на Сметната палата беше изключително и само върху надзора, а не върху цялостната дейност на съвета. Надзорната дейност е концентрирана най-вече в дирекция "Мониторинг". Да, имаме пропуски, но сме взели всички мерки, приели сме много правилници, следваме нови процедури. Количеството и качеството на актовете, които съставяме на медиите всъщност е най-добрата оценка за нашата работа.

- Какъв е пътят за превръщането на БНТ и БНР в обществени медии – дебат, който като че ли все още продължава?

- Мисля, че до голяма степен БНТ и БНР са се превърнали вече в обществени медии. Дали е завършил този процес – ако кажа да, винаги ще се намерят опоненти на подобно твърдение по простата причина, че парите на БНТ и БНР идват директно от държавата, което в очите на някои изглежда като директна зависимост. Смятам обаче, че не е правилно да се гледа на БНТ и БНР като на държавни медии.

- След съкращаването на бюджетите им, БНТ и БНР се борят за повече рекламно време. Трябва ли това да се допусне и според вас кой е най-добрият модел за финансирането на БНТ и БНР?

- Повече рекламно време едва ли, но трябва да се запази този смесен модел – да има реклама и да се дотира производството на обществени програми в двете медии. Това е най-добрият модел за България.

Стр. 4 – 5, 6