PRinBulgaria.com I 2010-02-22

If you are brave or foolhardy enough to agree to go one-on-one with a journalist and risk having your words cut, chopped, edited, misinterpreted, re-arranged, taken out of context and then published in the media alongside a mugshot of your beaming features, you must have a clearly defined set of goals and a clear strategy to help you attain those goals before you lock intellectual horns with a reporter.

Media interviews are in fact an excellent way to generate understanding of your company or organisation, to explain your activities, and to transmit messages to your target audiences. They are also vital, if the need should arise, to put your side of the story, to counter accusations, or to put the record straight.

There are several types of interviews – people profiles, advertorial, straight Q&A, face-to-face, telephone, email, TV or radio (live or pre-recorded) – and to address them all is beyond the scope of this short article. But the following tips may help to ensure that your words are fairly and accurately reported, properly understood and interpreted, and placed in a balanced context.

Before the interview
Make sure that you have received appropriate media training, something that your PR agency should deliver. Develop your key messages, not too many and not too complex, and put them into simple, readily understandable language.

Have the facts and figures about your company, organisation or product ready – on paper or disc – for the reporter at the interview.
Make sure that you are familiar with the media organisation that wants to interview you, so read the particular newspaper, magazine or website, and watch or listen to the particular programme. Get familiar with what your interviewer has previously written or broadcast.

Set some ground rules with the journalist ahead of the interview: venue, time allocated, subject/s for discussion, on the record/off the record, the need for a photographer or interpreter to be present, whether the interview will be tape-recorded, publication deadline, whether it will be possible to see the interview, or some of the quotes used, before publication.

During the interview
The idea of the interview is to get the messages out while you are answering the reporter’s questions. Remember your key points and refer to them when answering questions.
Never lie. Do not exaggerate. Never speculate. Be open and assume that everything is "on the record," even if the camera is not rolling or the reporter has put away the notebook. If you do not want to see a comment made public, do not make it.

Be polite and friendly, and keep your tone professional. Give short answers and try to simplify your explanations. Talk in lay terms, using as little professional or technical jargon as possible. Use analogies to help explain difficult concepts.

If you do not know the answer to a question, say so and let the reporter know that you will provide more details as soon as possible after the interview.

After the interview
The interview is not over when it is over. Stay in touch with the reporter, and promptly provide follow-up materials or information if asked to do so. Monitor the published or broadcast results and review your performance. If the coverage was inaccurate, damaging or unfair, complain calmly to the reporter first, and if needed, to the reporter’s supervisor.

Miroslava Kostadinova is Country Manager (Bulgaria) at Cook Communications
Tel: 02/ 980 7185
www.cook-comm.com

Th earticle was published in Sofia Echo newspaper on 19 February 2010.

Оригинална публикация

в. Show | 2010-02-24

- Проф. Славов, навремето сте написал 15 доноса от по 10-12 страници. Какво съдържаха те?

- Имаше един безкрайно долен тип, истински провокатор – Николай Генчев, който беше ректор на Софийския университет. Той беше един безкраен интригант, хитрец и мерзавец. Просто беснееше от моята популярност. Затова има някои неща, които просто нямаше как да опровергаеш, като например ако се каже за някого, че е хомосексуалист. Бях любимец на студентите и това го побъркваше.
Генчев беше ректор, който се напиваше в "Яйцето" и го измъкваха като талпа.
За Исак Паси знам, че също се говори, че съм доносничил – сега ви показвам всичките книги, на които Паси ми е бил рецензент, за да видите посвещенията и да решите дали това е истина. С него сме приятели, чуваме се буквално през два дена по телефона. Толкова много съм близък с този човек, че не може и накъде повече да бъде!

- Не ми отговорихте каква е истината по случая с доносничеството?

- Всичко се измисляше! Казваш еди-кой си е едикакъв си и той не може да докаже обратното. Така правеха. Сега пиша мемоарите си, в които Генчев ще бъде тотално размазан с всички документи, с които разполагам. Няма да остане нито един непоставен на мястото си!

- Вие сте написал над 20 книги, една от които за вицове – "Златната решетка". В нея герой е Тодор Живков – защо точно той?

- Изборът не е мой, а на Тодор Цонев, който беше невероятен карикатурист. Той тайно рисуваше Тодор Живков, заради което е бил арестуван, дори са му инсценирали опит за бягство към Турция, но в последния момент са го спасили.
Искали са да го разстреляш.
По-късно ние станахме много добри приятели и той ми е разказвал за тези неща. По повод Тато сме си говорили, че винаги, когато има един главен, около него се намират хора, а самият той е бил като марионетка. В продължение на 30 години Тодор е направил 1000 карикатури, които конфискуват, били са крити в подземията на ДС. Накрая, когато го освободили, му върнали всички карикатури, с изключение на една – тази на Тодор Живков!

- А имало ли е последствия върху вас заради това? Споменахте вашия приятел – художника Тодор Цонев, върху който е имало нелеки последствия заради карикатурите, включително арест.

- Не, не съм бил нападан никога заради вицовете.

- Интересно ми е какво мислите за това, което се случва напоследък в държавата ни – постоянно се говори за Алексей Петров, а вие преди години пишете за мутризация на културата, на държавата…

- Това е последица от комунизма! Това е социоспин – фраза, която сам съм въвел и ще опиша подробно в мемоарите си. Това е дълбоко и необратимо заболяване на имунната система на една нация. Ние нямаме филтър, не можем да се предпазим. Сега всички са стъписани. Така беше по времето на Доган, който си позволява абсолютно всичко. Цяла България трепереше, не можеше и дума да се каже против Доган и накрая той се и изгаври! Сега след Доган идва този – Алексей Петров, и какво се оказва – едно зловещо ченге. Той не е кой знае какъв, просто е коварен, но системата му позволява. И с целия този потрес се оказва, че ние не можем да се покажем с нищо пред света.

- А какво мислите за телевизионните програми днес? За БНТ, за водещите…

- факт е, че досега нито един водещ не ме е спечелил, без да имам претенциите да бъда експерт или да водя статистика. Това е една интуитивна моя оценка. Струва ми се, че в b-TV правят някакви опити с тази "Пълна лудница", в която има находки, може би защото актьорите са добри. Най-яловата и най-кошмарната, това е Националната телевизия! Нейна емблема е директорката й – невероятно сух човек – Уляна Пръмова. Тя е едно измислено по чисто партийна линия явление, фаворитката на Георги Първанов. И тя, и Първанов са хората,
които са синоним на суха, безлична посредственост! Такава е и телевизията – скучна.

- Проф. Юлиан Вучков се изказва остро и критично за почти всички телевизионери. както и за по-голямата част от политическия ни елит…

- С него сме близки приятели. Юлиан е p,oi голяма степен екстремен тип, такъв му е манталитетът, разбирам го, когато критикува…
Юлиан понякога изпада в нарицсизъм, но в много случаи неговите експпозии са предизвикани от това, че насреща му има едно такова масивно тъпоумие, към което той е невъзможно да остане равнодушен.

- Имат ли място в ефир според вас например имена като Мартина Вачкова. Димитър Цонев, ако продължим с темата за БНТ?

- Абсопютен кошмар! Това си е живо насилие, бреме. Синът ми, който е. на 32 години, в момента’ кандидатства в това предаване за млади таланти, и ми каза – ние сме обречени да живеем със старите образи. За каквото и да стане дума – концерти, предавания, шоуто, все говорим за един и същи набор… Еднотипни са – Орлин Горанов, Йорданка Христова… стига! Дайте им пенсия, нека си пишат мемоарите, какво е това! Колкото до Мартина Вачкова – какво да говоря. Тя е тромава, несъразмерна, брутална е. За да си водещ, най-малкото трябва да имаш някакво излъчване. Вачкова преиграва, а и предаването й е еднотипно -"Какво са мъжете, какво са жените, кой на кого изневерява". По всички телевизии си има такива квачки, които нищят тези въпроси до втръсване. Много тривиална и износена тема. Стига вече! Димитър Цонев пък е интервенция – той е набутан в тепевизията с цяпото си нахапство и безогледност. Много е арогантен, скучен и неприятен човек! И заедно с това животно Ути правят от тепевизията такъв кошмар, че просто няма накъде повече. За мен Ути Бъчваров е една абсолютна свиня, която грухти в ефир по същото време, когато децата в Хаити например умират, а родните пенсионери изнемогват в разни домове. В същия момент това прасе всеки ден ми обяснява за шишчета, кебапчета и т.н. Това е издевателство!

- А за Слави Трифонов какво мислите?

- О-о-о, все си мислех, че Бойко Борисов по някакъв начин ще го катурне, защото двамата са в конфликт, но виждам, че продължава да вирее в телевизията и да си измисля какви ли не предавания. Както и Иво Сиромахов, който може и да е интелигентно момче, но е абсолютен продажник, а и щом е под крилото на Трифонов, нещата са ясни. Да не говорим за Росен Петров, който е тотално бедствие! Той е неприятен, нека се види в огледалото поне веднъж… Той е едно ченге – видът му е такъв, всичко. А и като започне да се хвали – къде ходил, къде спал.
Абе, кой си ти, бе, едно малко ченге!
Какъвто е и Слави Трифонов – един профан и бездарен простак! Трифонов няма и един милиграм артистичност, абсолютно дърво – нито е музикант, нито артист. Това е мегалростащина! Знаете ли парите му как са натрупани, за които сега се говори в медиите? По най-вулгарния начин!

- Ако разгледаме поотделно и днешните политици, има ли процент вероятност да откроим морал или моралисти сред тях? Да започнем с царя – Симеон Сакскобургготски…

- Пълно фиаско! Това е едно бедствие за България, най-голямата гавра с националното ни, моралното ни целомъдрие. Дали този мерзавец някога ще има доблестта да пусне на жена си филма, който показва как беше посрещнат навремето у нас – грандиозно посрещане, сякаш идва Христос. Градовете спореха къде да отиде Симеон! Имаше битка между кметовете, защото започвал Златният век! Жалка работа.

- Ами премиерът Бойко Борисов?

- Сега срещу него има много хора, които реагират остро, а и медиите допринасят значително за това постоянно да се обсъжда фигурата му. Но това, заради което го критикуват, се явява негово предимство!
Бойко е изкарал стаж при един голям диктатор – Тодор Живков, защото беше сред най-близките му. Смятайте колко неща е научил, за които никъде не е писано, не е говорено. И няма да го прочетете! След това отива при Симеон, което пак е стаж. Друго – т.нар. мутри, за които постоян«в но се говори – ами той ги познава, знае кои са. Ако аз бях премиер, ами нали нищо не знам за тези мутри – кои са, какви са?! Кой е този Алексей Петров сега? Аз не ги познавам, но той ги познава! И нещо, което не бива никога да се забравя – кой свали триглавата ламя? Трябваше му един замах, за да ги съсече! Изхвърли ги! За тази брутална, зверска система от ченгета, кой ще се справи с подобни хора? Кой? Бойко Борисов ги познава, има твърда ръка…

- Неговата дясна ръка -министър Цветан Цветанов, призна по новините. че е най-големият враг на Алексей Петров…

- Прави му чест! Моралното отвращение с нещото, с което се бориш, е по-силно от всичко останало. Прави му чест на Цветанов, че е признал публично нещо подобно.

- А какво провокира във вас името Симеон Дянков? Разбира се. и прословутата му реплика, че в БАН е пълно с феодални старци?

- За мен Дянков е неспопучлив опит! Не го приемам. Той е един самохвалко, самонадеян е, не одобрявам такива хора. Постоянно обяснява къде какво е направил. Дянков дойде с това, че спасил няколко държави от капитулация. Чакай бе, кой cvy ти? Не съм проверявап, само знам, че в Грузия се е провалил. А това, че застава срещу БАН, е поредната глупост от негова страна. Познавам тази институция, има много паразити, но никъде другаде няма толкова жалък бюджет и въпреки него има хора, които продължават да се трудят, да работят там. Дянков е невъзпитан, грандоман, нищо няма да помогне.

Стр. 58, 59

Снимка: Slusham.com

в. Седмичен Труд | Маргарита ТОШЕВА | 2010-02-24

Собственикът на бившата телевизия на врачките "Канал 2001" твърди, че преходът у нас е гротеска. Убеден е, че по времето на Живков се отделя по-сериозно внимание на хората с паранормални способности

Писателят и издател Румен Балабанов е автор на над 20 книги. Написал е романа " Някой си отиде" и пиесата "След завоя", играна в "199". За сборника "Медена роса" е носител на наградата " Южна пролет". Бил е редактор във в. "Стършел", зам.-главен редактор на в. "Литературен фронт". До 1997 г. издава 14 вестника, най-известен от които е "Психо". Някои го определят като основател на жълтия печат в България. Вече е бивш собственик на прословутата телевизия на врачките "Канал 2001". В момента е главен редактор на изданието на СБП "Словото днес".

- "2012: Горбачов, демокрацията и баба ми" е новата ви книга, в която представяте прехода като гротеска. Защо го определяте така?

- Може ли нещо 20 години да се тътри, да писне на хората и то да не е гротеска? Свикнахме с неща, които преди това бяха немислими, хвалим неща, които преди това заклеймявахме. Случи се пълно разклащане на ценностната ни система, оскотяване, опедерастяване. Или сме най-тъпият народ на света, който не може да се оправи, или сме вкарани в зловещ сценарий. Друго обяснение нямам. Баба ми казваше: "Една шепа народ сме, можехме да си живеем като Симеончета." И в двете неща е права: наистина останахме една шепа народ и наистина Симеончо си живее добре. Баба ми винаги е била права, затова я направих главен герой на гротеската. Един колега нарече книгата литературна инсталация, но както и да се нарече, важното е, че има опит за осмиване на това, което ни се случи, защото иначе е много тъжно. Тъжно е, че се случват неща в живота на човека, за които никой не го е питал: дали да има социализъм, дали да има капитализъм, дали да има преход. И човекът се оказва не главен герой, а подлога на историята.

- Ако пишехте сега книгата, бихте ли добавили някакъв нов щрих? Акцията "Октопод" дава ли основание за това?

- Не. Те са непрекъснати щрихи и брънки от тази зловеща гротеска. Още повече че истината я знаят само няколко души. Гледам новините по трите канала, за да разбера коя телевизия каква политическа позиция има, въпреки че новините се обявяват като независими. Или както е казано, по новините им ще ги познаете. Същото се отнася и за вестниците, разбира се.

- Работили сте в престижни издания като "Стършел" и "Литературен фронт". После се оказвате шеф на канала на врачките "2001 и собственик на в. "Психо". Този остър завой навярно е заради бизнес интереси?

- 14 години бях в "Стършел". Междувременно работих в сп. "Пламък" няколко месеца. Оттам напуснах, защото ми беше ужасно скучно и тъй като ми беше неудобно, измислих пред Георги Константинов един претекст – че няма къде да паркирам пред СБП. В "Литературен фронт" също не ми хареса. Всеки път се връщах с голямо удоволствие при Христо Пелитев, моя "бащица", който всички ни тантуркаше и ни пазеше от какви ли не нападки. За карикатуриста Георги Чаушов имаше сигнал в ЦК, че посредством графиките си изпращал сигнали на ЦРУ. И за мен по повод на един разказ се обяви, че съм враг на народа. Напуснах "Стършел", където се чувствах най-свободен, по една-единствена причина – предложиха ми да стана главен редактор на " Септемврийче" и аз се пол ако-мих да докажа, че мога да променя един вестник. Въобще това мое желание да се доказвам през целия живот ме подвеждаше и ме придвижваше по схемата възход и падение. Така и не разбрах на кого се доказвам – на жените ли, на властта ли, на себе си ли? Вероятно съм се доказвал на себе си, което не звучи много добре, защото само комплексарите се доказват на себе си. Другото ми обяснение е, че съм някакво дете, което си е играло и продължава да си играе на какво ли не.

- А как стигнахте до "Канал 2001"?

- До 1997 г. се занимавах с вестници – издавах около 14 заглавия. Моят син твърди, че съм основателят на жълтата преса. Таблоидите излизаха в тираж 350 000 всеки. Първият беше " Кой си ти", вторият – "Психо", който единствен продължава да съществува вече 20 години. През 97-ма обаче ми се приигра на телевизия. С помощта на Любомир Коларов с група ентусиасти отидохме в телевизия "Триада", която излъчваше CNN на живо. Тогава, както се шегувахме, спирахме CNN и пускахме първия частен сутрешен блок. Като спряха телевизия "Триада", отидохме като външна продукция в "7 дни" със сутрешен блок, водеше го Лора Скорчева, за която тогава бях женен. И с обеден блок с водещ баща й Величко Скорчев. Аз бях продуцент. Когато поисках и вечерен блок, ми отказаха. По това време се развеждах с Лора Скорчева и започнах да творя "Канал 2001".

- Това едно от паденията ви ли е?

- Лош или добър, както казваше другарят Живков, каналът си остана исторически. И днес още се споменава. Друг е въпросът, че беше замислен като място, където т.нар. паранормални способности на човек, изследвани в специална лаборатория по времето на Живков, трябваше да се приобщят към медицината, за да може да се правят крачки напред. Но медицината тогава се дръпна рязко от тези теми. Заяви категорично, че такова животно няма – за разлика от всички останали европейски страни, включително Русия и САЩ, където се правят тези изследвания. Освен това врачките, плащайки си своята изява, трябваше да захранват финансово телевизията. А предаванията с тях бяха 10% от програмата на телевизията, всичко останало беше публицистика. Но както казва народът, една капка катран разваля кацата с мед. На "Господари на ефира" добре им дойдоха издънките, каквито наистина имаше: примерно съветът да се пие машинно масло против язва и ред други от този род. Беше създадено присмехулно обществено мнение към телевизията и тя просъществува "само" 6 години – казвам го с голямо задоволство, защото да си сам в този пазар, където търгуват вълци и лисици, 6 години е грандиозен успех. И не се срамувам, защото в програмата имаше много стойностни неща. Публикуван рейтинг я постави на 4-то място в София по гледаемост. Що се отнася до паранормалните способности на хората, както във всяка човешка дейност има мошеници, има и честни. Честните трудно оцеляват, мошениците се нагаждат. По време на бедност хората се насочват към "пророци" и лечители. В момента законът, който трябваше да регламентира дейността на народните лечители, практически е блокиран.

- Казвате преди време, че телевизията е мръсен бизнес, тънещ във финансова мъгла. Това отнася ли се за големите телевизии?

- Предимно за тях се отнася. Телевизията е невероятен манипулатор – всичко се прави за пари. Аз съм застъпник на това, че телевизията трябва да възпитава, колкото и старомодно да звучи. Не може да се пробутват отпадъци на обществото, което непрестанно се прави. А и сега има желязна информационна завеса, само че посоката е сменена. За културата в Русия, в страните, които ни бяха близки, кой говори? А тия безкрайно тъпи игри – два часа да стои на екрана думата с разместени букви "ятха" с въпроса кое е това средство за придвижване… Някои знае ли къде отиват парите от есемесите? А да сте видели критичен материал за мобилните оператори? За какво говорим? По-добре да се закрият три телевизии, отколкото Кремиковци.

- Известно е, че вие направихте Юлиан Вучков телевизионер – той водеше предаване в " Канал 2001". След толкова време как преценявате тази си постъпка?

- Доволен съм, още повече че той го помни и ми е благодарен. Макар и брутален, казва истини. Добър водещ е и е честен човек. Освен това от моето "котило" са започнали много хора: Мартин Карбовски дойде в "Кой си ти" със стихотворение, Людмила Филипова, известната белетристка, започна като репортерка в сутрешния блок в Триада, Юксел Кадриев започна в "7 дни".

Стр. 16

в. Show | 2010-02-24

Венета Райкова започва собствен бизнес. В началото на януари водещата на "Горещо" и съпругът й Тишо са основали тьрговско дружество, а което имат равни дялове – 50 на 50. фирмата се казва "Тиве медиа", а предметът й на дейност е реклама и издаване на печатни произведения. Според запознати Райкова планира да се продуцира сама, след като договорът й с "Телеман" изтече.

Стр. 2

Твоят ден, Бургас, Ямбол, Сливен | Бисерка ПАУНОВА | 2010-02-24 

З-годишният проект ще приключи с международна конференция, издаването на монография и сборник

Какъв е езикът на пресата 8 България след близането ни в Европейския съюз? Как той влияе 6 ежедневието, върху контактите между хората? Какви
са читателите на централните, регионални и специализирани вестници? Кои теми и жанрове привличат най – много читателите? Това са само част от въпросите, на които ще отговори проектът "Етнопсихолингвистични и социолингвинстични аспекти на медийния език на пресата в България".
Той бе представен вчера пред учени, жуналисти, студенти от зам. ректора на БСУ Галя Христозова. Проф. Христозова е ръководител на проекта, който се финансира от фонд " Научни изследвания" на Министерството на образованието младежта и науката .
Изледването на вестникарския език ще обхване за периода от 2007 до 2012 г. . Проектът е с продължителност 3 години и ще бъде осъществен на два етапа. При изследването ще бъде отделено специално внимание на езика на бургаските печатни медии, уточи Христозова.
Според учени от БСУ и страната подобен фундаментален проект за изследване на медийния език у нас не е правен досега.
Една трета от състава на научния колектив, които ще участва 8 проекта, са докторанти и млади учени. В него се включват изявени учени от БСУ, СОУ "Cв. Климент Охридски" и от Тракийския университет.
Работата по проекта ще приключи с издаването на монография, провеждане на международна конференция с участието на представители от европейските университети. Предвижда се и издаването на сборник от конференцията на български и английски език,. Ще бъде направена и анкета за вестникарския език , с участието на 4000 души от Бургас и цялата страна .

Стр. 6

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-02-24

Статистически данни и социологически проучвания изобретателно впрягат колективната мисъл в полза на съмнителни корпоративни интереси

Няма по-ковка материя от човешката психика. Обработва се великолепно. Знаят го всички манипулатори – от психотерапевти и социолози до политици. Изваждането на един факт измежду многото по даден проблем задава посоката на колективната мисъл – в полза или в ущърб. Трябва ли да припомняме манипулацията с наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, грижливо украсена със сателитни снимки и "експертни" становища, която отключи продължаващата и до днес международна военна авантюра в района.
Няколко шокиращи цифри, гарнирани с недвусмислен коментар, са в състояние да формират определена обществена нагласа. Да внушат послание, което невинаги идва от чисти подбуди.
Няколко факта от последната седмица илюстрират как обективни проблеми се изваждат от общия хаос
на българския публичен живот и се използват за обслужване на користни цели. Те са и нагледен урок по скрита манипулация на общественото мнение. Изключителното им коварство се състои в това, че търговският маркетинг е добре прикрит зад паравана на хуманността и милосърдието, което сродява разобличаването му с цинизма.
В разгара на обществената дискусия за здравната реформа и закриването на болници МБМД публикува интересно проучване, според което българите и в момента не се лекуват в малките болници, а предпочитат да пътуват до областния град. Сиреч от затварянето на болницата в Годеч никой няма да пострада! От маркетинговото, според въпросната агенция, проучване излезе още, че в момента хората не са доволни от болничното лечение. В социологически превод – промяна е наложителна, както и наливането на повече средства в лечебниците. Социолозите регистрирали също така, че срещу затварянето на болници роптаят най-вече възрастните, хората със скъсена житейска перспектива. Изводът на анкетиращите: държавата да реши дали да съобрази стратегията си с активното или с "пасивното" население. И т.н., и т.н… Въпреки изричното уточнение на социолозите, че проучването не е поръчано от здравното ведомство, ще речеш, че Божидар Нанев е натъкмил данните. От подобни изследвания хората едва ли имат нужда, но затова пък те набавят аргументи на властта да продължи с намислените от нея реформи. Разбира се, под благовидния предлог, че те съответстват на преобладаващите настроения в обществото. Така порочният кръг се затваря.
А цифрите отвързват ръцете на управляващите
Впрочем малцина знаят, че министерствата поръчват сондажи по определени теми чрез обществени поръчки. Цената на услугата е такава, че ги задължава да минат през публично предлагане. В замяна социологическите къщи често им се отплащат с щедри обобщения в духа на желаните от ведомствата резултати. И ето как общественият интерес бива предаден в полза на политическата, а понякога и чисто корпоративна изгода.
Друг пример. Преди седмица директор на здравно заведение оповестява на специална пресконференция потресаващата статистика, че у нас 150 000 души страдат от анорексия и булимия. Излекувана млада майка споделя разтърсващата си лична история пред журналистите. Професори алармират, че през последните години случаите са се увеличили неколкократно. На този тревожен фон протича мощно лобиране за изграждането на специализирана болница за лечение на тези болести, както и дневен център за долекуване. Офертата идва от две неправителствени организации (НПО) – фондация "Природа и здраве за България" и конфедерация "Защита на здравето". Няма спор, че предложението само по себе си е благородно. Досега анорексици и булимици се лекуваха предимно в чужбина срещу разоряващо заплащане. Но защо ли звучи някак странно това внезапно нагнетяване на напрежение? И то тъкмо от неправителствения сектор.
Не щеш ли в същия момент здравният зам.-министър Валерий Митрев е осенен от гениалната идея да се разреши на неправителствени организации да създават и финансират специализирани болници, а на социалната комисия в парламента е възложено да напъха идеята в законодателна рамка. Замисълът предвижда тези лечебници да се финансират от дарения и да не се плаща ДДС. Частично обяснение на странните съвпадения дава фактът, че лечението на критичните случаи струва между 5000 и 6000 хиляди лева.
Ето и друг брилянтен пример за корпоративна екплоатация на общественото мнение. Преди дни здравното министерство (сори, Нанев, нищо лично) подгря публиката с интересна статистика – 7000 души годишно стават жертва на лекарска грешка. Това сочело проучване, проведено през 2008 г. от Световната банка по поръчка на НЗОК. За нуждите на внушението от прашасалия архив бяха извадени данните, че през 2007 г. (!) 18% от българите смятали, че са пострадали от неправилно поставена диагноза, а 5% – че са претърпели неправилно оперативно лечение. Според трето проучване пък 66% от българите се страхували, че може да станат жертва на лекарска грешка. Също толкова били загрижени за безопасността си по време на болнично лечение. Върху красноречието на тези цифри експерти притоплиха старата идея за застраховки срещу лекарски грешки
За по-голяма достоверност те се позоваха на препоръки в доклад на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, пропит от загриженост как да бъдат компенсирани потърпевшите. Безусловно трябва да бъде търсена отговорност за докторските безобразия, но като знаем особеностите на българската застрахователна и съдебна система, това не изглежда най-прекият път към справедливостта. Но всичко е бизнес, както се казва. А манипулацията на общественото мнение понякога отваря големи пазарни ниши.

Стр. 9, 11

в. Труд | Недялко НЕДЯЛКОВ | 2010-02-24

Впоследните два от ежеседмичните си доноси във в. "Труд" агент Димитър (известен и като Кеворк Кеворкян) кой знае защо се задява с моята личност.
Миналата седмица в подривен стил обяви, че съм завеждал WC отдела на медиите. Този вторник пък поиска да се разследва каква била зависимостта ми от "Октопода".
Поводът е карикатура в издавания от мен вестник "Ретро", в която се уязвявала "водещата фигура в борбата с организирана престъпност".
Не знам защо агент Димитър вижда нещо осъдително или политически опасно в един художествен шарж, в една метафора. Да не би пък да се припознава в някого? Защото аз изобщо не се сещам за кого става дума.
Навремето пак за една карикатура изхвръкнаха главите на Радой Ралин и Борис Димовски. Сещате се – "Сит търбух за наука
глух".
На някои гузни съвести им се привидя тогава в опашката на прасето подписът на Тодор Живков.
Сложиха се на вожда обърнаха му внимание и репресиите срещу Радой и Димовски не закъсняха.
Може би случайно и срещу двамата агент Димитър е писал доноси, както си личи от многобройни публикации в медиите.
Темата за медиите и "Октопода", която Димитър настоятелно поставя в ежеседмичните си доноси, е интересна. Щом отваря дума, и аз ще го попитам две-три нещица. Не беше ли той, да речем, основният медиен рупор на Никола филчев и неговия кръг от барети (филко Славов, Алексей Петров) дълги години наред?
Не беше ли най-близкият журналист на бившия главен прокурор, който редовно гостуваше в студиото на предаването му? Не говореше ли филчев "през него"?
Не решаваше ли чрез филчев някои свои професионални и лични проблеми (например – уволнението на Иван Гарелов от Нова телевизия)?
С колко телефонни номера на филчев разполага в паметта на джиесема си? Колко трогателни истории написа за филчев в книгитеси? Молеше ли филчев да го среща и помирява с Алексей Петров?
А Алексей Петров не беше ли редовен и почетен гост на скъпоплатените премиери на книгите му в хотел "Шератън"? Да не би случайно да имат снимки, радушно здрависващи се и прегърнати?
Да, сериозно съм притеснен от зависимостите между Димитър и кръга около Алексей Петров и Никола филчев. Няма да е зле да се върнем назад във времето и да разследваме как "Октоподът" беше проникнал в медиите и БНТ чрез "Всяка неделя".
Колкото до мен и моята зависимост от "Октопода"… Не се срамувам от факта, че познавам Алексей Петров покрай журналистическата си дейност. (Впрочем той има десетки приятели журналисти, прокурори и политици, които сега са се изпокрили в миша дупка.)
Повечето обвинения срещу него и "бандата му" ми изглеждат бутафорни, несъстоятелни, предизвикани от лична корист. Няма да повярвам в тях, докато не бъдат подкрепени със смислени доказателства, а не просто с набеждавания по слухове и разкази на "анонимни свидетели". Алексей Петров може и да е най-големият престъпник, но за мен е невинен,докато не го осъдят.
Не вярвам в масовите истерии в публичните кампании, в общественото дамгосване, в лова на вещици, във внезапните "прозрения", че човекът до теб е демон. Не вярвах, че ще ми се налага да препрочитам "Аферата "Драйфус" и "Процесът срещу Трайчо Костов".
Не вярвах, че един министър ще предрешава и ще се бърка в съдебни решения, а главният секретар на полицията ще обясни, че "МВР и културата вървят ръка за ръка"…
Не вярвах, но като гледам агент Димитър и 40-годишното му милиционерстване в областта на културата и медиите, май Калин Георгиев ще се окаже прав.

Стр. 17

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-02-24

130 организации протестират срещу вкарването на малчугани в риалитито

Глоба между 3000 и 20 000 лв. заплашва Нова тв заради реклама на "Биг брадър". Това стана ясно вчера след среща между членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) и представители на правозащитни организации.
Експертите на контролния орган са установили, че авторекламата на продукцията, в която тийнейджър кара родителите си да се запишат за участие в шоуто, нарушава Закона за радио и телевизия. Това разказа пред "Труд" Михаил
Стефанов от Националната мрежа за децата, който е бил на срещата. Клипчето вече не се върти по телевизията.
Според медийния закон търговските послания не трябва да "насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги".
По думите на Стефанов процедурата по санкциониране на телевизията ще продължи 3 месеца. До приключването на броя шефката на СЕМ Мая Вапцарова не бе открита за коментар.
Миналата седмица 130 организации се обявиха срещу вкарването на деца в "Биг брадър фемили". В интернет тече и подписка срещу намерението на продуцентите да вкарат цели семейства в Къщата тази пролет. Днес предстои представители на неправителствените организации да се срещнат с комисията по гражданско общество и медии в парламента.
Участието на малчугани в "Биг брадър" у нас не е прецедент. Още през 2006 г. тригодишната Данайа живя с майка си Виолета Здравкова в Къщата.

Стр. 7

в. Класа | 2010-02-24

78% вярват, че щом се абонират за медия, трябва да получат свободен достъп до сайта й

85% от интернет потребителите предпочитат съдържанието онлайн да остане безплатно. Това сочат данните от глобално проучване на Nielsen, в което са били включени 27 хиляди потребители от 52 държави. В полза на безплатното съдържание са се обявили най-много потребители от Латинска Америка (91%), а най-ниска е подкрепата за това в Азия и Тихоокеанския регион – 80%. В рамките на Европейския съюз идеята интернет да остане безплатен се подкрепя от почти 90% от запитаните. Онлайн категориите, за които юзърите са склонни да отделят средства, са тези, за които обикновено плащат и офлайн – филми, музика, игри и избрано видео, например тв предавания – предполага се, че подобно съдържание е произведено професионално и е с висока стойност. Потребителите отказват да плащат за съдържание, което е създадено онлайн от други потребители, като социални мрежи, блогове и потребителско видео. 78% от респондентите вярват, че ако вече са абонирани за вестник, списание, радио или тв услуга, те трябва да имат безплатен достъп и до онлайн изданията на съответната медия. В същото време 71 на сто от участвалите в проучването казват, че онлайн съдържание от какъвто и да е вид трябва да бъде с по-добро качество от безплатното, за да отделят средства за него. 79% пък са отговорили, че биха спрели да използват
уебсайт, ако той стане платен, защото предполагат, че ще могат да намерят същата информация безплатно. Различни са мненията по въпроса дали онлайн съдържанието на дадена компания би било с по-лошо качество, ако не се таксуват потребителите – 34 на сто смятат, че би било така, 30% – не, а останалите 36% нямат ясна позиция. 62 на сто от респондентите са убедени, че щом веднъж платят за съдържание, трябва да бъдат свободни да го копират и споделят
с когото пожелаят.
Въпреки че расте консенсусът по темата, че медиите биха могли да генерират задоволителни приходи от сайтовете си само ако таксуват потребителите, няма единодушно приета идея как точно да се случва таксуването. Компаниите експериментират с различни модели на заплащане – от цялостен абонамент до индивидуални транзакции или микроплащания. 52% от запитаните от Nielsen подкрепят микроплащанията, а 43 на сто смятат, че по-лесният метод за таксуване би увеличил склонността им да поръчват съдържание.
Независимо от системата на плащания онлайн медиите не биха изоставили рекламата и в платените си версии. 47% от респондентите на Nielsen отговарят, че са склонни да приемат повече рекламно съдържание, ако сайтовете останат безплатни, а 64 на сто смятат, че щом вложат средства в даден сайт, трябва да могат да го виждат без реклами.

Стр. 20

в. 24 часа | 2010-02-24

След дълго ходене по институции и съдилища радио К2 остава в ефира, постанови на 22 февруари Върховният административен съд.
Сегашните му собственици, сред които и журналистката Илиана Беновска, имаха разправии със стар техен съдружник, откраднал компанията чрез фалшиви документи. В същото време Беновска обвини и шефа на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков, че е искал пари, за да даде ефирен лиценз на радиото.
В крайна сметка сагата завърши благоприятно за екипа на медията, поради което тя разпространи вчера отворено писмо. "Петима върховни съдии начело с председателя на Върховния административен съд г-н Константин Пенчев доказаха, че имат твърда воля в България да се установи законност. След безпрецедентното произнасяне на ВАС, СЕМ и КРС би следвало незабавно да отменят порочните си решения за прехвърлянето на лицензните на К2 на некомпетентната да създава радиопрограми фирма за недвижими имоти "Гео адвайзърс", която е и осъдена за излъчване на цинизми и вулгаризми в ефира", пише в писмото.

Стр. 29