Дни на креативността 2010

Кога: 22-24 юни 2010 г. (вторник-четвъртък)

Къде: София

Достъп: Такса участие

Организатор: Apeiron Academy

Събитието: През месец юни 2010 година в България ще гостува Анди Грийн – водещ международен експерт и лектор в сферата на креативността, комуникациите и развиване на личния потенциал. По покана на Apeiron Academy Анди Грийн ще води поредица от разговори и обучения, където ще сподели своите познания и опит за развиване на креативните умения, отключване на нови възможности за развитие и практическото приложение на креативността в бизнеса.

„ДНИ НА КРЕАТИВНОСТТА 2010” включва поредица от събития за периода 22-24 юни 2010 година. В основата на идеята стои желанието креативността да бъде представена не само като личностна характеристика, а като умение, което човек развива и използва в своята дейност. Специалният гост Анди Грийн е вдъхновяващ оратор, водещ на обучения и лекции, бизнес консултант и автор на книги в сферата на креативността и комуникациите. Инициативата е предназначена за различни аудитории, които споделят виждането за мислене без граници и непрекъснато развитие и усъвършенстване на личния потенциал.

Програмата е развита в рамките на 3 дни и включва:

 Ден 1: Тур на креативността на тема: „Чрез креативност към атрактивност: Как да използваме силата на креативността”. Инициативата ще включва посещения и изнасяне на кратки беседи (30 мин.) на различни места в София.
Аудитория: широка аудитория от ученици, преподаватели, бизнес организации, държавни структури.

 Ден 2: Майсторски клас с Анди Грийн под общия надслов „Креативност и комуникации”.
Участници: специалисти в областта на интегрираните маркетингови комуникации.

 Ден 3: Работна бизнес закуска на тема: „Креативността в полза на успешния лидер”.
Участници: представители на бизнеса в България – собственици и мениджъри.

 Ден 3: „Арена на Креативността”.
Събитието ще бъде с продължителеност половин ден и ще засегне въпроса „Как да сложим край на глупостта като отключим креативността” в личен и професионален план.
Участници: комуникационни специалисти (ПР, маркетинг, реклама, вътрешни комуникации), организационни мениджъри на средно ниво; управители и собственици на малки и средни фирми, студенти, НПО-сектор.

Програмата може да изтеглите от тук: http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/06/Creativity-Days10_Programme.pdf

Допълнителна информация за Дни на креативността 2010: http://www.bcreative.bg

За Apeiron Academy, Акредитиран квалификационен център на the Chartered Institute of Public Relations

Apeiron Academy е програма на Apeiron Communication за специализирани обучения, семинари и конференции, които предоставят възможност за обогатяване на знанията и уменията в сферата на комуникациите и организационното развитие. Мисия на Академията е да работи за професионалното усъвършенстване на специалисти от различни области, общото между които е необходимостта от добре развити комуникационни умения. Екипът на Apeiron Academy последователно работи за утвърждаване авторитета на професиите в сферата на комуникациите като ПР, ЧР и вътрешни комуникации, както и за създаване и поддържане на професионални мрежи в областите. Apeiron Academy организира и провежда английски квалификационни програми, отворени и вътрешни обучения, семинари, конференции, майсторски класове, професионални срещи и кръгли маси на теми от сферата на комуникациите и сходни области.

Повече информация за Apeiron Academy можете да откриете на: http://apeironacademy.com/.

Георги Кузмов: Бъдещето е в крос медията

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-07 

Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят

Традиционният ежегоден празник за гилдията – медийният фестивал MEDIAMIXX, присъди наградите си за 2010-а на галапарти, което се проведе в градинката между ул. "Гурко" и "Раковски" в столицата. Генералният директор на БТА Максим Минчев бе отличен навръх рождения му ден заради срещите на българските медии по света. Димитър Митовски и bTV отнесоха "Златен чадър" за най-успешен медиен проект на сезон 20092010 за "Стъклен дом". Вестник "Стандарт" бе награден със "Златен чадър" за крос медия заради съчетанието на книжното тяло с дигиталния формат. Голямата награда за цялостен принос към медиите бе дадена на Иван Попйорданов. Изпълнителният директор на MEDIAMIXX GROUP и организатор на фестивала Георги Кузмов даде специално интервю за "Класа".

Господин Кузмов, поздравления! Въпреки кризата има фестивал.

За мен по-важното е, че събрах куража да го направя. Цялата идея дойде в рамките наистина на една седмица. Благодаря на Столична община, която ни подаде ръка. Партито по-скоро бе само реверанс към участниците, защото бяха свикнали 15 години вече да се събираме в Албена.
Всички сме зависими от икономическата криза. Въпреки това медийният бизнес продължава да се развива – очакваме процеса на цифровизация, нов Закон за радио и телевизия. В тази ситуация какво е най-важното за медиите? Животът си върви, независимо дали е криза или не. Новите технологии вървят напред. Аз съм човекът, който събира новите неща и среща хората, за да си говорят за тях – според мен това е най-важното. Колкото и да са ни критикували, че е нямало достатъчно бизнес в Албена, това е една среща, на която се случваха и сделки, подписваха се договори. Говореха на конгресите ни през последните две години изключително големи имена като създателя на "Уикипедия", Джими Уейлс, Марио Гарсия и т.н. Тоест MEDIAMIXX наистина е средище за медиите, а това, че сме създали много хубава обстановка за купон, винаги е било най-важното за мен.

MEDIAMIXX се развива. Да очакваме ли нови промени в организацията и провеждането му?

Да, аз смятам, че фестивалът трябва да бъде променен по някакъв начин. И според това, което обсъждаме с моите партньори от известно време, стигнахме до извода, че посоката, в която ще вървим занапред, се нарича крос медия. Тя много отива на нашето име MEDIAMIXX. Тоест медиите отново ще са заедно, само че състезателната програма ще бъде с друга насоченост. Тя ще бъде много по-модерна, защото ще говорим как една медия преминава в друга. Смятам, че оценяването само на радио-, телевизионни или шоупрограми вече е останало във времето. Идват нови категориите, нови са нещата, които трябва да се случват.
По принцип Би Би Си нямат интерес да участват, нито да спечелят някаква награда на Балканите. Но ако тук създадем един крос медия фестивал, в който наистина са новите дигитални форми – нещо, което все още не съществува по света, тогава нищо чудно те отново да се завърнат при нас.

Какво предстои на българските медии, очаква ли се концентрация на пазара?

Дигитализацията трябва да се случи. Но в целия свят процесът е труден, така че аз очаквам, че и при нас сигурно ще е така. Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят. Нормално е нещата да се окрупняват, по-лесно е за бизнеса по някакъв начин. Големите по-лесно оцеляват, малките – по-трудно. Печатните и електронните медии не могат да бъдат само печатни, нито само електронни. На преден план излиза т. нар. крос медия. Там медиите намират своите пресечни точки. Освен книжното тяло вече печатните медии трябва да правят и сайтове, които да пасват на книжното тяло, да не е нещо по-различно и да е едно цяло като медия. А това е и другата възможност да прочетеш един вестник на английски. Така интернет дигитализацията дава различни възможности в много посоки и пътища.
От какво имат нужда БГ медиите в момента – от още инвестиции, от регулация на пазара?
От Smart идеи… Защото както в рекламата има неща, които се правят с много пари, но има и неща, които се правят с много ум, с много идеи и те винаги са много по-симпатични. Крос медията е наистина нещо интересно. Хората по света говорят за него и аз искам да работя в тази посока, защото това за мен наистина е бъдещето – много платформи в една медия. Сега развитието ще бъде във всички посоки.

Стр. 20

Петя Терзиева, директор “Маркетинг и комуникации” на bTV: “Стъклен дом” достигна 600 000 гледания в интернет

в. Класа | 2010-06-07 

На 600 000 гледания на епизодите на "Стъклен дом" в интернет са регистрирани от старта на сериала. С това се похвали Петя Терзиева, директор "Маркетинг и комуникации" на bTV. "Стъклен дом" спечели наградата за най-успешен български медиен проект за сезона на MEDIAMIXX.
"Докато ние стигнем до "Стъклен дом", аудиторията трябваше да свикне със сериалите, като се поучи от чужди продукции. На практика последните две години бяха подчинени на риалити форматите, в които аудиторията вижда истински хора -с техните съдби и съвсем истинско присъствие в тв ефира. Докато сериалът е една измислена история, която трябва да изглежда достатъчно достоверна, но и достатъчно истинска, така че всеки зрител да се припознае в героите от сериала. Не сме се съмнявали в успеха на нашия сериал. За нас обаче беше важно той да бъде наистина качествен продукт. Направи ли се на пазара качествен български сериал, той ще бъде най-големият хит и ще има много години живот. Разковничето беше в това, да бъде качествен, а това се постига с инвестиции", каза за "Класа" Петя Терзиева.
"Стъклен дом" стартира блестящо в условия на силна конкуренция. Зрителите бяха доведени още за премиерата на първия сериал пред екрана. Петя Терзиева е категорична, че сериалът се е превърнал в истински лидер на пазара. По думите й като стратегия bTV работи със стандарта, според който още преди да се снима сериалът, вече се рекламира.
Промените на тв пазара и новите тенденции в развитието му са предизвикателство както за зрителите, така и за пазара и рекламодателите, защото се представят вече нови възможности за качествено ново опериране и високопрофесионални продукти. "Когато седнахме с Митовски на първата си среща още в началото, преди още да е започнал процесът, ние поставихме изискването всичко да изглежда като от Холивуд", коментира Петя Терзиева. Според нея сериалът дава реалистичен разказ за живота ни и точно в това му е силата.

Стр. 20

МЕДИЙНИ ИГРИЧКИ

evgenitodorov.blog.bg I Евгени ТОДОРОВ I 2010-06-06

Преди повече от 30 години по българските екрани се появи американският филм „Телевизионна мрежа”. По-късно излезе и литературният сценарий.
На финала един телевизионен работодател – злобен капиталист, изнасяше поучителна реч пред свой служител, в която между другото се казваше: „Няма държави! Няма народи! Няма руснаци! Няма араби! Няма трети светове! Няма Запад! Съществува…един огромен и необхватен, взаимно свързан и преплетен…доминион от долари. Петродолари, електродолари, мултидолари…”.
Тогава бях млад телевизионен журналист и ми беше мъчно за американските колеги, които се продават за долари. Тайно обаче си задавах въпроса – дали не е по-добре да работи човек за Ай Би Ем, Ай Ти Ти или Дюпон вместо за ЦК и за Окръжния комитет на БКП?
Последните дни отново се заговори за свободата на словото. Президентът Първанов зададе въпрос, чийто смисъл е дали Бойко Борисов не е днешният ЦК на БКП, който задава правилното писане и говорене.
Медиите отговориха с „Не!” и президентският въпрос увисна във въздуха.
На първо място той бе неправилно зададен.
Въпросът трябваше да бъде: „Кои са българските Ай Би Ем, Ай Ти Тй и Дюпон?”
Кои от тях са вече на страната на министър-председателя? След като от години бяха приятели с президента.
Първият проблем на българските медии е икономически. Оттам произлизат всички останали проблеми.
След като медиите не могат да съществуват самостоятелно на пазара, те трябва да изчезнат. Или поне максимално да се редуцират.
В България обаче фалитите са твърде инцидентни. Медиите оцеляват, даже са появяват нови. Само че те не живеят нормален пазарен живот. Те се издържат от някого. И провеждат неговата политика.
Така в българските условия Ай Би Ем, а не Бойко Борисов се превръща в ЦК на БКП.
И ако някой в тази държава иска да има свободни медии, трябва да поиска анализ на тяхната издръжка. И да помисли кой работи в обществен интерес, кой в частен и как нещо може да се промени.
Последната седмица донесе още една гореща медийна новина – Красимир Гергов си призна собственост върху БТВ. Това, което се говореше от години, стана ясно. Някои го оцениха като лицемерие. Всъщност лицемерието беше на държавата, която се криеше зад Закон за Радио и Телевизия и смяташе, че си е измила ръцете с така наречения „Член Антигергов”, според който този, който има рекламен бизнес, не може да бъде собственик на електронна медия.
Този член бе измислен точно да спре експанзия та на Гергов. Какво се получи – точно обратното.
Жертва на Антигерговото законодателство станаха дребни играчи, които нямаха пари, за да платят на добри адвокати. Така например Общинското радио в Пазарджик бе елиминирано от конкурс в Пазарджик, защото негов собственик е Община Пазарджик. А Община Пазарджик била съдружник в общинския спортен клуб „Септември”. А този клуб имал в съдебното решение записано накрая: „…и рекламна дейност”.
Град Пазарджик бе опазен от пагубното сливане на медиите с рекламата.
Как ли се е смял Гергов – ако е научил какви резултати дава създаденото заради него законодателство.
Така на мястото на общинското радио в Пазарджик дойде поредната национална верига. Не се знае дали и тя не е свързана с Гергов.
Сега за пореден път се отправят призиви да се предприемат решителни действия за изясняване собствеността на медиите.
Мастити адвокати доволно потриват ръце и пресмятат какви хонорари да поискат за замитане следите на собствеността.
Въпреки че на хората им дреме дали една медия е на Красимир Гергов или на Георги Гергов, на ТИМ или на Ирен Кръстева?
Нещата ще започнат да се променят тогава, когато българинът каже: „Няма да купувам този вестник, защото той е на Ирен Кръстева, примерно, а за нея очевидно по-важни са интересите, а не принципите”.
И когато журналистите няма да прескачат от медия в медия, просто защото „Георги Гергов дава двойна заплата”.
И когато останалите медии няма да приемат обратно бегълците.

Засега обаче ще си играем на закачки и на закони.

П.П. Една добра дума за СЕМ с председател Георги Лозанов: в сайта има проект за диференциране на глобите, които с последните поправки на ЗРТ бяха безмилостно увеличени. Но не съм забелязал някой да е обърнал внимание на този добър жест, който има отношение към защитата на медийния плурализъм.

Оригинална публикация

“Медийни напеви” от ДС

dw-world.de I Георги ПАПАКОЧЕВ I 2010-06-05

Поредното публично изясняване на отношенията между власт и медии превърна през седмицата българина от читател, зрител и слушател в неволен свидетел на нелицеприятни сценки от местната демокрация. Анализ на Г. Папакочев.

Когато медиите в една страна започнат да занимават аудиторията основно със собствените си проблеми, това е симптом за боледуваща демокрация. Когато представители на висшата държавна власт започнат да използват печата, радиото, телевизията и интернет за разправии помежду си, това е сигурен знак за нова криза, този път в общественото пространство.

Публично изповедание

След като държавният глава Първанов публично заяви, че е свидетел как правителството упражнява натиск върху медиите с цел те да бъдат уплашени, кабинетът реагира със светкавична анкета до началствата в „електронните, печатни и обществени медии и БТА”. Те трябваше да се изповядат публично по въпросите дали изпълнителната власт им се бърка при определяне на редакционното и новинарско съдържание на поверените им медии, дали ги ограничава във финансирането и разпространението и как тълкуват решението на кабинета (надлежно оспорено от президента в Конституционния съд!) за намаляване състава на създалия си доста спорна репутация медиен регулатор СЕМ.

Проблемите се трупат от години

В съответствие с известното правило „какъвто въпрос зададеш, такъв отговор ще получиш”, услужливата на всяка власт и практически несменяема медийна върхушка отново се включи в негласното съревнование кой най-бързо ще реагира и кой ще даде най-захаросан отговор на височайшото питане. Резултатът, естествено, потвърди предварителните очаквания, а именно че „натиск е имало преди, но не и сега”, че всяка медия си определяла темите и подреждала новините си без намесата на телефони и смс-и „отгоре”, и че намаляването на броя на съветниците в медийния регулатор в никакъв случай нямало да бъде репресивна мярка.

Кой? Кой кой? Кой кой кой?

Странно защо обаче въпросните отговори се оказаха доста неубедителни. И непълни, тъй като проблемите в българската медия се трупат от години и никой, както е видно, няма желание да ги решава. Особено в условията на сегашната финансова криза, която прекъсна законовите източници на медийното финансиране, засили влиянието на сивия сектор, направи още по-неясна истинската медийна собственост, изхвърли на улицата десетки кадърни журналисти и „вледени” ценностната и професионална система на другите, треперещи за своя хляб.

Тези дни богат рекламен магнат, решил да излезе публично на светло и като собственик на ред телевизии и радиа, направи публичната констатация, че „българските медии вече са доста големи деца, за да може някой да ги бие по дупето и да може да слушат каквото някой им казва отгоре”. От тези негови думи изведнъж стана ясно, че до днес, поне през последните 20 години на демокрация и уж свободен печат, въпросните „малки медийни калпазани” са изяли доста пердах по задните части, а ушите им назидателно са били опъвани от политици, министри, олигарси, мафиоти и от кого ли още не, за да могат да функционират и печелят. Онова, което въобще не стана ясно и около което продължава да тегне гробовно мълчание, е кои са скритите фигури с „тоягите”, които все още продължават да определят и здраво да контролират екзистенцията и репертоара на местната медия.

Българските медии вече били "големи деца"…

Големият ДС брат

Отговор, макар и непълен, даде Комисията по досиетата, която вече извади на светло 36 агенти и доносници на бившата ДС действащи и сега в печата, 101 техни „другари” по принадлежност в частните електронни медии, 43 ченгета в БНТ, рекордните 66 агенти в БНР, 20 в БТА. Това са все собственици, директори, главни редактори, политически коментатори, водещи на предавания, на рубрики, повечето от които продължават да формират общественото мнение и да дърпат не конците, а дебелите метални лостове за управление на „независимите и демократични” български медии и на тяхното подходящо „стиковане” със силните на деня.

Оттам, всъщност, идва основният натиск, от който са се завайкали всички. Другото са само обичайние „Медийни напеви” с извивки на чалга.

Оригинална публикация

Медийният фестивал временно се премести от курорта „Албена” в кафене в центъра на София

БТВ, Новини в 12.00 часа | 2010-06-06

Медийният фестивал временно се премести от курорта „Албена” в кафене в центъра на София.

Причината да се наруши 15-годишната традиция за раздаването награди край морето е финансовата криза. Освен това тя сви фестивала от една седмица в четири часа.
Макар и в София всички, които присъстваха на медийния фестивал, бяха на една вълна – вълната на „Албена”. Затова и наградите се раздаваха край пясък, вода, шезлонги и чадъри. Традицията беше спазена заради кризата и въпреки нея.

Георги Кузмов, организатор: Решихме, че в година, когато е трудно да командироваш някого на фестивал, да участваш на фестивал, е по-добре да направим събитието в София.

Репортер: Какво, според вас, е важно за медийните хора по време на криза?

Георги Кузмов, организатор: Идеи, преди всичко идеи. Нищо друго. Като няма пари остават идеите.
Тази година бяха връчени само четири златни чадъра – за най-добрите бизнес постижения и за хората, оставили следа в медийното пространство. Призът „Крос Бордър Ауард” заслужено грабна БТА за инициативата за срещите на българските медии по света. А голямата награда за цялостен принос към медиите е за Иван Попйорданов – един от директорите на Българската национална телевизия в горещите години на прехода.

Интервю с Петьо Блъсков

БТВ, Отпечатъци | 2010-06-06 

Водещ: И като шурна дебата за свободата на медиите, та цяла неделя. Вие гледате Отпечатъци, в студиото е Петьо Блъсков, журналист, издател, създател на две прес групи. Сега последно главен редактор в прекръстения само преди седмица вестник Новините днес, който вече се казва Република. После обаче ще си говорим защо се казва Република и защо трябваше да е безплатен, а всъщност струва вече 20 стотинки. Най-напред ще помоля да коментираш и ти интригата на седмицата, миналата. Има ли медиен натиск, няма ли и това ли е най-големия проблем на журналистиката в момента? 
Петьо Блъсков: Здравей, и на зрителите добър ден. Това е малко силиконова интригата. 
Водещ: Да, но политици я подеха, там няма много силикон по тях. 
Петьо Блъсков: Е то, аз казах по тоя повод, сега Първанов очевидно няма за какво да си говори и се произнася за медиите, защото си дава сметка, че това е тема, на която и медиите реагират, и обществото е чувтвително. Абсолютно силиконова интрига, медиите в България са свободни от 90-та година, свободни като възможност за свобода, което е страхотно. Сега там тая възможнст до колко е консумирана, до колко има възможност да бъде консумирана, за кои медии говорим, за какво става дума по отношение на развитието на медиите, това са други теми. Но колкото до свобода – свобода колкото щеш. Даже повече. 
Водещ: То всеки началник медия отговори за себе си, лично беше, не се отговаряше от името на цялата българска журналистика или на всички медии. 
Петьо Блъсков: Ама това въпроси-отговори и т.н., това много влязохме в една абсолютно излишна история. 
Водещ: Добре, но нормално ли е днес, 20 години след избухването на демокрацията, 20 години след като беше създаден 168 часа, флагмена на честния частник, на първата птичка на конкурентния медиен пазар и свободния медиен пазар, да си говорим отново за свобода на журналистиката? 
Петьо Блъсков: Това е интрига. Това не е разговор, това е интрига, хвърлена в публичното пространтсво. Около тая интрига се навръзват и не знам защо се отвръща, очевидно се използва за интригантстване в обществото, истина е,ч е някои медии се контролират от корпоративни интереси. Истина е, че някои медии понякога влизат в едни релации, които могат да бъдат оприличени със събитията, с имотите на магистратските деца. Да, съществуват такива ситуации, но тези ситуации съществуват в цял свят. Аз мога да ви дам еедин пример със собственика, който горкия той почина човека, но той е един издател, крупен европейски издател. Един от собствениците на германската група ВАЦ, който беше сред шефовете на социалдемокрацията на Германия и който в един миг се оказа, че като един от шефовете на социалдемократическата партия в Германия беше дал 80 млн. марки за предизборната кампания на Хелмут Кол, който е християндемократ. И този собственик на ВАЦ, един от собствениците, който пак казвам почина, Бог да го прости сега човека, но това е факт. Така че той от една страна политически ангажиран социалдемократ, от друга страна дал пари на … 80 млн. И беше изгонен с гръм и трясък от социалдемократическата партия, а в същото време е издател на вестник. Нали си давате сметка, че тези работи… 
Водещ: Да, но това, което искам да ви питам и това, което.. 
Петьо Блъсков: Стават и по света. 
Водещ: Стават и в Америка също много такива случаи сме виждали и сме чели. Но въпроса е Кой в момента в България е по-заплашен от натиск – издателя журналист, защото такива вече това е почти изчезващ вид, вече той е заплашен от изчезване и трябва да влезе в червената книга. Или журналиста, така да се каже редовия журналист, имам предвид репортера, редактора, коментатора, който работи на другите нива във вестника, не в началничеството. 
Петьо Блъсков: Това е много лично. Човек ако е журналист И ако не иска да му нареждат става и си отива. Обаче ако условията са да му нареждат и ако той няма какво друго да работи, няма хляб, седи и му нареждат. Това е. Ама ние.. разбирате ли, този процес ние не може нито да го … трябва много време, трябва много икономически условия, които да позволят на медиите да са свободни, и тогава не сме защитени, и тогава медиите не са защитени от своите собственици. 
Водещ: Но аз си спомням именно защото споменах 168 часа и това, че се навършиха в края на април 20 години от неговото създаване… 
Петьо Блъсков: Да, на 26 април е 20-тата годишнина от вестникарската легенда 168 часа, която до ден днешен … 
Водещ: Съществува, макар и в друг вариант. 
Петьо Блъсков: Като легенда. 
Водещ: Но тъй или иначе ето тогава аз си спомням много мощни битки на медията с властта. Много епични сражения, в които просто беше.. тогава пък някак си публиката беше призована за секундант. Не като сега, в момента, в който двама души във властта се бият и някои от тях искат медиите да си кажат дали ги н атискат. Тогава беше много различна ситуацията. Сега ми се ще ако може да сравниш на бързо, преди да минем към следващите неща, които са свързани вече с.. .
Петьо Блъсков: Да, ами тогава времето беше по-бурно, по-динамично, раната беше по-кървяща още от края на режима, в смисъл бяха се отворили огромни надежди, много чувствително беше обществото, реагираше се. Сега нещата се развиват по-плавно, по-спокойно. Но плавно, спокойно – вестниците, които си … от 96-97 г. Си започнаха да обслужват непрекъснато властта, един от тях, който беше един от вестниците на прес групата, за 10 години тиража му падна 10 пъти. Така че това е резултата. Полека читателя… вижте, читателя е страхотно нещо, н можеш да го излъжеш. 
Водещ: То и избирателя е така, и той трудно се лъже. 
Петьо Блъсков: Така че ефекта е върху изданията, да говорим за вестници, защото аз не бива да влизам на територия н адруги медии. Бавно става, но става. Просто читателя не чете този вестник, защото вижда, че той стои на страната на властта. 
Водещ: Президента всъщност хвърли бомбата след Economist, защото това беше в пушилката, която вдигнаха президента и премиера се загуби това, което каза в петък авторитетното издание Economist в анализа си за България. И там каза две важни неща. Че първо повечето големи медии у нас са с неясна собственост, втоор че това прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначителни влияния. Първо вярно ли е това? 
Петьо Блъсков: Първо не е вярно. И второ Economist, който е разбира се тежко издание световно, което претендира за обективност да бъдат така добри колегите да посочат източниците, на които базират своите изводи. Защото и аз мога да седна да напиша сега, че Economist също е с неясен източник. 
Водещ: Е, ама в анализите не е задължително да се позоваваме на източници. 
Петьо Блъсков: Напротив. 
Водещ: Това не е от изискванията… 
Петьо Блъсков: Това е голо твърдение. Какво значи неясна собственост? 
Водещ: Ами не знам, питам дали е вярно според теб. 
Петьо Блъсков: Ама стига сме повтаряли като папагали едни формулировки, неясна собственост. Ами на всеки вестник от долу пише – еди кой си издател, фирма, отваряш регистъра и виждаш – зад тази фирма седи Гошо Гошев и готово. Сега, ако Гошо Гошев си е направил една схемица и на Гошо Гошев един му е дал пари или някой или фонд или група или партия, партийна централа, това в публичното, в правното пространство и във фактически вид няма следа, няма виждане. Какво да кажем? Ок, ето я собствеността. Така че собствеността споеед мен е един измислен въпрос, несериозен въпрос. Собствеността – ок, там пише кой е собственика. Що не покажат един вестник или една медия, на която собственика не е ясен. А само приказваме? Добре, каже, вестник Звънче – нищо не пише там и не може да разберем от къде тоя вестник Звънче приказва така… Това е. 
Водещ: Добре. Има ли корпоративни битки на страниците на вестниците, които всъщност се изнесоха вече и извън страниците на вестниците, зщаото някак си премиера се почувства като призован, ако арбитър и каза, че няма да участва в тия корпоративни битки между отделните медии. 
Петьо Блъсков: Премиерът много хубаво каза, за какво да участва, това не му е работа. Нека медиите си правят тези битки. Аз ви казвам – печална ще е тяхната съдба. Колкото повече се занимават със себе си, толкова повече няма да ги четат. Печлбата… аз съм медията на еди кой си и се знае, че еди кой си има еди кой си бизнес. И всеки ден на първа страница пише колко е лош другия, който има същия бизнес. А докато се занимаваш със себе си, използвам една сравнително … тоест не много нецензурна дума, това си е журналистически онанизъм си е това. Защо се занимават със себе си? Читателя за това не прощава … 
Водещ: Добре, кажи сега за Република. Защо в. Република. да не би да е заплашена републиката? Все пак монархия беше преди 2 правителства, нали? 
Петьо Блъсков: Между другото един приятел се пошегува така и каза – хубаво, че си сложил това име република, защото май републиката е в опасност. Не, няма такова нещо. Името .. .да, новините днес беше изключително подходящо име за безплатен вестник. Той създава една по-лека, по-без съпротивление, приемане на изданието, прочитане. Докато заставането вече на пазара изисква едно заглавие, което да е марка, което да се разбира със своя идентитет И така го избрахме това Република. Питахме нашите читатели, които са много. Мисля, че от тук нататък с в.Република нещата ще се развиват. Неслучайно в неговото издателско каре пише, че Република продължава делото на вестниците, Които до сега сме правили. И ще стои на страната на своите читатели винаги. 
Водещ: А добре, провали ли се безплатния проект в България? Безплатния вестникарски проект на България? 
Петьо Блъсков: Да, в България всъщност вестника безплатно някак си не се прие добре от … говоря за рекламодателите. В крайна сметка икономиката е решаваща. Някак си … да остаивм настрана, че съвпадна с рязкото свиване на рекламините бюджети във връзка с кризата. Но и някак си с недоверие се посрещна от рекламодателите. Освен това световната практика съществува такъв модел на безплатен вестник. Той се нарича промоционален модел, това е описано в теоритята, още от начлаото на 2000г., в началото на първото десетилетие в щатите се развива такъв модел, са се развивали подобни модели. Вестник, който иска да наложи своето име, като заглавие, като вестник, катостока, като продукт, излиза в продължение на определен период, примерно 6 месеца или година като безплатен, след което влиза в платения пазар на вестници. Така е наречен от умните хора, анализатори на… 
Водещ: Тоест това се оказа всъщност… 
Петьо Блъсков: Това се оказа верен теоретичен модел. 
Водещ: И сега в момента очаквате, че с 20-те стотинки ще бъдете много Конкурентноспособни на фона на доста значително по-скъпите вестникарски продукти. 
Петьо Блъсков: Ами ние не търсим конкурентоспособност с цената. Това е … тая цена е цената на четенето според мен. Просто да даваш повече пари, за да четеш вестник … смятахме, смятахме – това е цената на четенето. Все пак човек го купува, за да прочете нещо, нали? Така че… 
Водещ: И е хубаво да има какво да се прочете. 
Петьо Блъсков: Да прочете това, което наистина се случва, а не измислени интриги и разправии за това колко вестниците… 
Водещ: Добре, думи за финал. Защото приключваме. 
Петьо Блъсков: Думи за финал – за да са свободни, колегите трябва да стоят на страната на своите читатели и зрители. Това е единствения ключ към свободата. Останалото са разправии, корпоративни, минават днеска един, утре друг и така. 
Водещ: Добре, благодаря много за това участие.

Интервю с Румен Петков, член на Националния съвет на БСП, Валентин Вацев, преподавател и Иво Инджев, журналист

БНР, Неделя 150 | 2010-06-06 

Водещ: Продължаваме в следващият план драги слушатели, господин Румен Петков, който е член на Националния съвет на БСП, народен представител, бивш вътрешен министър. Ще говори по теми, които донякъде присъстваха и в разговора до този момент с министърът на отбраната, свързани със сигурността или трафикът на наркотици, престъпността. От друга страна, съвсем от друга страна, Иво Инджев, който написа книгата „Президент на ръба”. Става дума за една книга, която се занимава с потайностите на властта и конкретно с мандата на настоящият президент Георги Първанов. Разбира се, това е една възможност да се говори за технологията на упражняване на тази власт и за някои от публикациите както в пресата, така и в тази книга, ще говорим след малко.
 
Господин Петков, очакваме коментар на чутото по отношение на стратегията за национална сигурност, един въпрос, който ви е занимавал и вас, и който е свързан с това как БСП ще се отнесе към дискусията, за която ви покани господин министърът?
 
Румен Петков: Във всички случаи една такава дискусия е необходима, но първо добър ден на вас и на слушателите на „Неделя 150”. Аз, мисля, че наред с въпросите, които са специфични за българската армия и нейното пряко отношение /…/ информация към националната сигурност. Министър Ангелов постави няколко много важни въпроси и бих започнал с Черноморското партньорство. Там ресурсът на страната ни, а и ресурсът въобще в Черноморския басейн, далеч не се изчерпва само с партньорството между румънските служби. 2006 година в България, с подкрепата на ЕК и малко по-късно и на германското председателство, беше изграден един център за черноморско гранично сътрудничество, който всъщност предоставя информация в реално време във всяка една от /…/ страни от Черноморския басейн. Годишно, шеста, седма, осма година, този център е засичал около 300 кораби нарушители.
Водещ: Вашата функция каква е в този център?
 
Румен Петков: Аз в този център нямам никаква функция. Има българското МВР и на първо място Гранична полиция. Това е център, пак казвам, изграден с подкрепата на ЕК, а по-късно на германското правителство, с финансова подкрепа. Плюсът за нас, като държава, тук е, че той е стациониран постоянно в България. Има други ротиращи се в различни страни центрове, а този е ситуиран постоянно в страната ни и той дава изключително ценна информация. Разбира се, тези 300 кораба, нарушители годишно, стигало се е до 350-360, има кораби, които трафикират контрабандни стоки, има кораби, които извършват незаконен улов на риба, на кораби, които трафикират незаконно хора. Но това е един изключително сериозен ресурс, който трябва да бъде използван сега, защото в него на равноправни начала участват страните-членки на НАТО България, Румъния и Турция. Но участват и останалите страни от Черноморския басейн. Това е много силен инструмент, който може би трябва да бъде използван в една такава силно чувствителна среда, в каквато сме в момента, продиктувано не само от икономическата криза в световен мащаб, но и от някои събития в Близкия Изток. Вторият въпрос е свързан с това, че България получи много висока оценка 2007 г. за борбата си с трафика на наркотици. Ние тогава за първи път бяхме извадени от списъка на Държавния департамент на страни все повече производители на наркотици. И третият въпрос е свързан с това, че, и трите въпроса бяха поставени от министър Ангелов, но ми се иска да се знае какво е постигнала България и на тази база да се върви напред – от държава транзитна за трафика на хора след членството ни в ЕС, заплахата все повече да се превърнем в страна, трайна дестинация на трафик хора, е съвършено реалистична. И тук не става дума само за проституция, за незаконна работна ръка, която ощетява българските работници и синдикатите не случайно многократно са повтаряли този въпрос, а тук става въпрос за това, че ние сме твърде чувствителен регион, ние сме външна граница не само на НАТО, както министър Ангелов отбеляза, но и на ЕС. И то много чувствителна външна граница на ЕС. /…/ между България и Турция, общите анализи в проценти сочат, че голяма част от производството на синтетична дрога се премести на юг от България в периода 2003-2008 г. Границата ни със Сърбия крие своите рискови и чувствителност, Македония – разбира се. И самият факт, че река Дунав минава през България и стига до сърцето на Европа, крие много сериозни опасност не само за наркотиците, но и за стоки с възможно двойна употреба и т.н. Така че без съмнение трябва да бъде направен много сериозен, задълбочен анализ на предлаганата стратегия и аз мисля, че ако се възприеме подходът, за който говори министър Ангелов, тя не само може да бъде до обогатена, но може да срещне и много широка политическа и обществена подкрепа.
Водещ: Разбира се, преди да засегнем и другата тема, която ви води тук, тя е свързана с оценка на един деликатен момент от протокола – до каква степен е бил засегнат политическият проект на Първанов в разговорите с директора на ЦРУ между българския премиер и г-н Панета. По този въпрос бихме искали да чуем и Валентин Вацев, който е преподавател и може да коментира темата – до каква степен това заслужава внимание във вътрешнополитическите разговори, г-н Вацев, от гледна точка на протокола ли е или става дума за завоалирано назоваване на други проблеми?
 
Валентин Вацев: Г-жо Маринкова, нали не ви разбирам правилно, нали не очаквате от мен да коментирам разговорите между Панета и българския му домакин, аз не бих могъл да знам какво е станало там. Какъв точно е въпросът ви?
 
Водещ: Въпросът е до каква степен това би трябвало да притеснява опозицията?
Валентин Вацев: Кое е това, че г-н Панета е пристигнал в България и е разговарял с отговорни български държавници, това не би трябвало да притеснява, безпокои и дори интересува когото и да било. Шефът на ЦРУ, като една от своите задачи, има да обикаля света. Той е нас добре дошъл гостенин, когато се сети да дойде насам, и би трябвало да се задоволим изцяло с това, което протоколът задължава – българската държава да информира обществото. Разбира се, проблемите на ЦРУ винаги са били чувствителни. Даже не се сещам как можем да обсъждаме това.
 
Водещ: Да, защото се предполага, че е безупречно всичко.
 
Валентин Вацев: Не, не се предполага, че е безупречно. Не би могло всичко да бъде безупречно, но по принцип ЦРУ не коментира и не обсъжда своите работи с когото и да било. Интересът ни към дейността на разузнавателните служби по света би трябвало да бъде свит до разумни граници. Това, което нас като български граждани, би могло да не бъде интересно на първо място, би било работата на българските разузнавателни и контра разузнавателни служби, но както разбирам темата е друга. Аз бих обърнал внимание върху нещо друго, върху бързото вкореняване на езикови практики. От няколко дни се говори за проект Първанов. Вероятно това е смисловият център на разговора?
 
Водещ: Опитайте се да го откриете от гледна точка на реалното положение заради това, че имаше писмо, питане на българския президент, което беше адресирано към правителството – дали той е бил споменаван или неговият проект – и това е една диалогичност, която заслужава внимание, след като наричаният от вас Лео Панета не би могъл да обясни.
 
Валентин Вацев: Панета вероятно би могъл да обясни, но не би трябвалода обяснява, защото той ще трябва да спазва държавната дисциплина на своята държава. Не виждам никакъв смислен начин българските проблеми в българския политически етаж да бъдат обвързани с пътуванията, на който и да било шеф, на която и да било тайна служба по света. Това е фалшив ход. По-интересното е, че между българския президент и българското правителство се води някаква епистоларна преписка, в която те се занимават с намеци. А според мен би трябвало да може да се говори открито. Според мен смисловият център на сюжета е какво ще прави президентът Първанов след края на втория му мандат. Това вече би могло за определени хора в определен смисъл да бъде интересно. И според мен опитът да се придърпа за ушите Панета в този сюжет е смехотворен и малко несръчен. Сериозният проблем, разбира се, за отделни хора, а не за цялото общество, е какво би правил президентът Първанов след края на мандата. Всъщност, още по-сериозният смисъл, още по-сериозният въпрос е дори не въпросът за личните намерения на личността Първанов, а за структурата, животът и посоките на развитие на българския политически живот и в частност на БСП, която както и да се отнасяме към нея, ако уважаваме действителността и фактите, трябва да признаем, че все пак е може би действителна партия в България, от друга страна много болна партия и в много тежко състояние. Предполагам, че другият ваш събеседник – Румен Петков – няма да оспори тази моя последна преценка. БСП не е в добро състояние. И големият проблем е, има ли някакъв начин действащият днес президент, когато престане да действа като президент, по някакъв начин да влезе в политически отношения с БСП.
 
Водещ: Благодаря, помагате ми г-н Вацев, можете да останете на телефона и да участвате и малко по-късно с вашите идеи. Разбира се, направи впечатление, че още вестник „Дума” от 29 май написа една бележка, която се нарича „По-тайна вечеря” и в нея се поставя въпросът за прекалената показност на визитата на представител на американските тайни служби и липсата на дипломатическа дискретност. Търсенето на натрапваща се съпоставка, излиза, че, цитирам – „Ровенето в мръсното бельо, когато е с адрес отвъд океана, е достойно за уважение и преклонение и пищни вечери в центъра на София. Разбира се, явно трябваше шефът на ЦРУ на дойде, та Борисов да седне на вечеря с родните началници на спецслужби, извън тези в МВР и ДАНС, които са вече от друг сой. Сигурно е било неизбежно”. Чета тази бележка, за да се опитам да дефинирам интереса към по-тайната вечеря, тъй като това е ваша тема г-н Петков, а когато поставяте въпрос, че нещо е казано и това е неприлично, сигурно разполагате с някакви доказателства. Винаги в такива случаи от някъде излиза нещо написано, някаква стенограма или подаден текст, така ли е в случая, на какво се основавате?
 
Румен Петков: Във вестник „Труд” се появи публикация, в която става дума, че на разговора на министър-председателя с директора на ЦРУ е обсъждан евентуален проект Първанов. За такъв проект Първанов, министър-председателят говори вече повече от месец, ако не греша, без да съм от тези, които следят ежеминутните му изяви в средствата за масова информация. Въпросът можеше да бъде приключен много чевръсто. Във вторник с колегата Петър Корумбашев ние отправихме актуален въпрос, /…/, дискутиран ли е такъв проект Първанов, ако е дискутиран, по чия инициатива и в какъв контекст. Аз много исках да чуя и го казвам искрено.
 
Водещ: В парламента при това.
 
Румен Петков: Да, в парламента да чуя, че такъв проект въобще в българския политически живот, не е обсъждан на среща с директора на ЦРУ. Защото вие самите разбирате, че ако сме я докарали до там, политическият ни живот да бъде обсъждан от министър-председателя, от министри, президента с шефове на специални служби, това ни поставя в едно много по-различно качество от това, за което сме се борили и постигнали на 1 януари онази паметна година. Второ – отказът да се отговори на този въпрос, буди недоумение, защото пак казвам, въпросът можеше да приключи много чевръсто – не, такъв проект не е коментирам – въпреки, че аз не виждам как щяхме да получим такъв отговор, след като още на следващия ден вестник „Труд” обяви, че вярва на своя източник. Няма да навлизаме в темата кой е източникът, но …
 
Водещ: Стига да е достоверен този източник, да навлезем.
 
Румен Петков: Тука могат да бъдат /…/ вашите колеги от вестник „Труд”. Аз изцяло се солидаризирам с оценката, която г-н Вацев даде, бих си позволил да до обогатя този жив класик – да се придърпа за ушите Панета, беше един твърде несръчен опит. Аз бих добавил, глуповат и спекулативен.
 
Водещ: От страна на кого?
 
Румен Петков: От страна на автори на твърденията, от страна на тези, които си позволиха да консумират директора на ЦРУ по един твърде циничен начин. Когато се водят разговори с такъв тип хора, трябва много внимателно да се преценява впоследствие какво се пуска в обръщение. Директорите на ЦРУ в България идват от 2001 – 2002 г. по за два, по за три дни. Никога не е имало такава медийна интервенция. Това е въпрос на преценка на домакините, а и вероятно и на гостите. Това не го коментирам.
 
Водещ: Това не е ли обидно за нашия гост, вие смятате, че той доброволно се е подложил да го консумират – едва ли.
 
Румен Петков: Не, не. Аз казва, че опитът на българските домакини да го консумират по такъв циничен начин ще доведе до не добри неща за нашите взаимоотношения със САЩ в перспектива. Аз съм склонен да подозирам, че ключов представител на ЦРУ няма да гостува 10 години в страната. Впрочем, САЩ, ЦРУ, ФБР оказаха огромна помощ не само методична и когато се конструираше ДАНС. Така че, това са едни традиции, които се градят ако не греша от първото посещение на директор на ЦРУ в Българя през 2003 г. Може би и по-рано. Но да се коментира политическият живот на България, това да се казва на вестниците и впоследствие да се премълчава, мисля, че това е обидно за нацията. И пак казвам, спекулация с директорите на една от ключовите световни служби за сигурност с цялата своя специфика, която не е допустима.
 
Водещ: Ако не бяхте получили отрицателен отговор от страна на българския министър-председател в парламента, че това не е било обсъждано, щяхте ли да бъдете доволен?
 
Румен Петков: Щеше да ми бъде много интересно как ще реализират колегите от „Труд”.
 
Водещ: Само за тях ли става дума или вие разполагате с някакво доказателство?
 
Румен Петков: Аз го прочетох във вестник „Труд”, заедно с колегата Корумбашев, го прочетохме, както прочетохме на следващия ден, че „Труд” питае изключително доверие към своя източник и продължава да му вярва.
 
Водещ: Аз пък познавам вашите обичаи, вие сигурно имате някакво доказателство, че това е било споменато?
 
Румен Петков: Не, доказателства нямам, но аз съм склонен …
 
Водещ: Можете да потърсите?
 
Румен Петков: Е, какво значи да търся, как ще го намеря, къде ще го намеря, на главната махала?
Водещ: Има някакъв обичай – по тайните записи, да кажем?
 
Румен Петков: Не, аз не съм убеден, че темата е коментирана, когато /…/
 
Водещ: Чух вашия смях, г-н Вацев, преди малко, как да разбирам това?
 
Валентин Вацев: Сетих се, че на горкият Панета сигурно му пищят или шумят ушите в момента, направихме го на маймуна, горкият човек, ще го подмятат журналисти, анализатори и всякакви политически специалисти за какво ли не. Г-н Петков е напълно прав, леко преувеличава, разбира се, Панета няма да се обиди, той ще дойде когато трябва.
 
Румен Петков: Друг е въпросът, г-н Вацев, каква е същността причина на посещението на г-н Панета в България.
 
Валентин Вацев: Ние можем да се досещаме, но по този въпрос …
 
Водещ: Каква е?
 
Румен Петков: Не мога да коментирам. Ваши колеги от уважавани световни агенции коментират, че посещението е в друг контекст.
 
Валентин Вацев: Да. Всъщност тук има друг сюжет, който е достоен за журналистическо внимание и може би някой път ще стане дума и за него. Но на този етап г-н Панета действително е опит той да се сготви с домашен сос за други цели. Съжалявам, че трябва да го кажа така, но посещенията на такива видни американски функционери винаги са интересни в малко по-друг геополитически и регионален смисъл. Другият сюжет, който като чели произтече от там, някак си не ми харесва и ми звучи много /…/.
Водещ: Благодаря за вашия коментар. Сега, ще пристъпим към един разговор за книгата на Иво Инджев „Президент на ръба”, тъй като това изследване се отнася към начина, към който се упражнява властта на президента и така да кажем, потайностите на властта. Това е важно от гледна точка на темата, която представлява интерес и заради разговора преди малко – политическото бъдеще на Първанов. Какво ви мотивира да напише тази книга, г-н Инджев, и залагате ли така да се каже 100% вашата дума, че фактологията е изяснена?
 
Иво Инджев: Няма как, след като съм се подписал, както казват прокурорите, нося отговорност за фактите и обстоятелствата по делото. Книгата не съдържа само разкрития, неща, които хората ще научат за първи път, такива има доста и аз се надявам читателите сами да ги намерят или пък журналистите, които прочетат книгата, да ги съобщят. Вчера и в Нова телевизия стана дума за някои от тях. В книгата има много неща, които са публично известни или много малко коментирани. Или пък появили се в публичното пространство като проблясък, който твърде малко направи впечатление. Аз съм се по някакъв начин постарал да коментирам, да ги обобщя и да дам моята гледна точка по въпроса. Разбира се, че тя е пристрастна, в смисъл публицистиката е дело на човек с позиция. Всеки желаещ може да изрази своята гледна точка. Това е моята книга, моята гледна точка по въпроса. А иначе какво точно ме мотивира? Две неща са. Първо, намери се издателство, което имаше смелостта дори да ми предложи, казват това за първи път, защото по този начин отговарям на въпроса – защо точно сега – защото за три години и половина моят излаз на сериозна медийна трибуна беше, меко казано, затруднен. За това сега, че се появиха някои нови тенденции в българската политика, се намери едно издателство, което се осмели да ми предложи да напиша тази книга, и аз се възползвах от тази ситуация. А иначе бях вдъхновен от призива на президента Първанов за повече прозрачност в държавата и реших да дам своя принос. Понеже е много лесно да търсиш прозрачност на ниво чиновник в държавата или пък и аз не знам, злоупотреби в съседния магазин, аз съм приел предизвикателството да го направя с най-високото ниво в държавата.
 
Водещ: Това е похвално намерение. Винаги е полезно, тъй като тайните са любим прийом от гледна точка на всеки властник, нали така?
 
Иво Инджев: Вижте, аз знам много повече от това, което съм написал, но съм се постарал всичко, което съм написал, да застана зад него, ако се наложи, по всякакъв начин. Съобщил съм само неща, за които съм сигурен. Разбира се, бих могъл в някои много малко от случаите да съм бил подведен в някакъв аспект от своите свидетели, но все пак аз им вярвам. Показателно е, че страшно много хора се боят да говорят по тази тема. Изключително колеги, които говорих от начало бяха добронамерени, но след това престанаха да ми отговарят на телефонни обаждания, включително на гласова поща, на които аз казах, че ако на още едно обаждане не ми отговарят, това означава, че те не желаят повече да си играят, както се казва на езика на децата, с мен. Такива случаи имах доста и това е много интересно.
 
Водещ: Сега очаквам на свой ред и Първанов да запита главните редактори на медиите – страхуват ли се от него.
 
Иво Инджев: Не. Тук мисля, че можем да поспорим, според мен ходът, който се играе по адрес на моята скромна милост, е, че такъв човек няма, такава книга няма.
 
Водещ: Тази метафора, как да я разбирам? Разбира се, това е една игра с буквите, ясно, но от гледна точка на властта, че властта винаги е по някакъв начин балансирана между доверие и недоверие, между възможности и ограничения с това, което разполагаш?
 
Иво Инджев: В смисъл?
 
Водещ: Какво означава ръбът – освен, че е Република България?
 
Иво Инджев: Република България и съм запазил естетиката на фонетиката. Това съм го обяснил още на капака на книгата, на корицата, че съм решил в тази книга да назовавам нещата с истинските им имена, само на две места споменавам инициали, никъде не подменям имена, а съм споменал десетки. Знам, че напоследък много колеги пишат с подменени имена, с метафори, с езоповски език, аз просто си пожелах да напиша книга, в която това, което мога да си позволя да кажа, заставайки зад него, да бъде с истинските имена. За това си направих и тази игра на думи още в заглавие, защото всеки българин би произнесъл, говоря фонетично, ръба, точно по този начин. Така че това е моята игра на думи, която има двойно дъно.
 
Водещ: Има ли политическо бъдеще Първанов, според вас?
 
Иво Инджев: Зависи много доколко ще се даде гласност на истината за него. Хората трябва да направят информиран избор и аз мисля, че много от хората, които са гласували за него, ако прочетат тази книга, ще се замислят за много неща.
 
Водещ: Нека да попитаме за това г-н Румен Петков, тъй като има възможност вие да кажете по-определено това, което и вас ще ви предизвиквам да кажете – какво е политическото бъдеще на БСП, какви структури и от гледна точка на възможността за създаване на някаква нова организация?
 
Румен Петков: Нямаме различия с г-н Вацев, че БСП не е в /…/ позиция и това съм го казвал достатъчно публично още от юли месец на миналата година, както и съм /../ необходимостта от промени както в организацията на работа, така и в публичното ни присъствие, така и като конструкция, в това число управленска, темата очевидно не е актуална, тя ще бъде актуална октомври месец, когато ще бъде последният конгрес. Относно това, което г-н Инджев казва, че концепцията днес е няма такъв човек. Вчера и днес национален ефир и да казваме, че няма такъв човек, ми се струва малко нагличко.
 
Иво Инджев: Започнахме ли с определянията.
 
Румен Петков: Мисля, че ако имаме шансът да се изслушваме, мисля, че ще бъдем полезни на нашите слушатели.
 
Иво Инджев: Вие ме наричате нагъл в ефир, вие, който паднахте от власт по един позорен начин, за среща с оперативно интересни личности. Бъдете така добър да си мерите приказки.
 
Румен Петков: Аз приказките си ги меря, но казвам, че вие имате две дни достъп до един телевизионен канал, който е във всички случаи в тройката на страната и до най-слушаното радио предаване, без разбира се, да съм аз, този човек, който може да направи оценка и да ги подрежда на някаква стълбица, и на това, ако казваме, че няма такъв човек, хайде, най-малкото е да го кажем, че е не коректно, ако съм ви обидил, моля за извинение. Но, не съм чел творбата. Там ви чух, че вие сте ползвали свидетели и на тази база сте градили…
 
Иво Инджев: За някои неща.
 
Румен Петков: А в другите сте личен свидетел, личен участник.
 
Иво Инджев: За много от нещата съм публикувал официално появили се в българското медийно пространство факти. Така че прочетете и тогава коментирайте!
 
Румен Петков: Не, защото аз съм останал с впечатление, в това число и на собствения си гръб, че далеч не винаги появилите се в медийното пространство твърдения са факт. И когато на базата на чул, рекъл, казал се опитваме да формираме определена теза, според мен нерядко допускаме възможността предварително да сбъркаме. Защото вие сам не изключвате някои от хората, които са ви предоставили определена информация, да са злоупотребили или поне да не са били достатъчно изчистени и прецизни в тази информация. Аз също мисля, че е изключително необходимо да бъде изнесена цялата истина около действията на президента Първанов и около политическия му /…/. От това ще спечели той, от това ще спечели обществото и от това ще спечели възможността в България да е ясно, че политика може да се прави и с откровеност, и със съзнанието за държавен и национален интерес преди всичко, в това число преди личния и преди партийния.
 
Водещ: Но защо досега не бяха изяснявани подробности от начина, по който се упражнява властта на президента или пък подробности, които са били обект на тези изследвания и публикации?
 
Иво Инджев: Към кого е този въпрос?
 
Водещ: Към вас, господин Петков.
 
Румен Петков: Вижте, аз мисля, че президентът е обект на некоректни атаки от преди да оглави държавата. И на негов гръб прекалено много лъжи, прекалено много клевети, прекалено много неверни неща са изписани. Някои го определят в жълтата преса, други в различни хроники. Какво означава да се направи дисекция на механизмите като властовите механизми, използвани в президентската институция? Аз мисля, че това е много сериозен въпрос и той не може и няма как да бъде обвързан само с личността на Георги Първанов като президент. Той има своите предшественици, той ще има и своите следовници. Тъй че да концентрираме вниманието само върху един обитател на институцията от, хайде да го кажем, 1990 година насам също не мисля, че е много издържано.
 
Водещ: Само кратко, господин Петков. Ще се занимавате ли с, така да се каже, партийното строителство, с което ще бъде ангажиран Първанов занапред?
 
Румен Петков: Аз виждам в последните месеци една много сериозна активност, която засяга управлението на ключови сектори – в здравеопазването, образованието, икономиката, но не виждам политически проект. И ние понякога говорим от нечие име без да сме абсолютно сигурни, че прогнозата ни е автентична.
 
Водещ: Т.е. не потвърждавате засега?
 
Румен Петков: Не. Засега.
 
Водещ: Въздържате се. Господин Инджев, същият въпрос. До каква степен проблемът за начина на осветляване на властта на президента е бил проблем и за предшествениците на Първанов – за Петър Стоянов, за Желев? Дали има заложени неща, които се повтарят?
 
Иво Инджев: Вижте, аз знам, че и тезата, че в Америка бият негрите е много удобен отговор на всички неудобни въпроси. Само че това е мое авторско право. Аз съм се съсредоточил върху една тема. Нямам претенции да направя описание, нито пък това е биографична справка за когото и да било. Книгата говори сама за себе си. Един художник не разказва за картината си, както и един автор за книгата си. тя се чете. Аз мога да кажа за неща около мотивацията, около това как съм решил, въобще защо съм се решил. Но да преразказвам сега самата книга смятам, че това не е работа на автора. Оттук нататък тя е в ръцете на читателите и на хората, които желаят да се произнесат по нея. Аз се надявам, и понеже стана дума за медиите, надявам се, че българските медии наистина ще реагират. Защото това, че съм бил поканен, много благодаря за това благоволение…
 
Водещ: Защо благоволение?
 
Иво Инджев: Ами не, защото така излиза. Че два дни вече съм в ефир и това променя с нещо факта, че аз три години и половина, примерно в „Хоризонт”, съм персона нон грата. Единственото предаване, в което участвах, беше отново при теб на 15 октомври 2006 година – първо и последно.
 
Водещ: Това беше по повод на искането обяснение за кандидат-президентската кампания какво е материалното положение на българския президент от гледна точка на имуществото му.
 
Иво Инджев: Точно така. Да. И в книгата хората ще прочетат някои интересни неща по тези въпроси. Тук има някои отговори на въпросите, които бяха задени тогава. Аз разбирам, че ще бъде много лесно сега да бъда неглижиран като човекът, който едва ли не от някакви реваншистки подбуди се е захванал да прави точно това, а не нещо друго. Но на този въпрос също съм отговорил в книгата. Що се отнася до бъдещето на президента Първанов, връщам се към тази тема, според мен то е тясно свързано отново и отново, ще кажа, с информираността. Защото българските медии през последните 10 години загубиха не просто острота, а загубиха своята достоверност пред читатели, зрители и слушатели. И това беше до голяма степен свързано с неслучайните опити от най-високо място в България, не от едно, разбира се, каквото и да са правили предшествениците, това не е оправдание, и в резултат на което българската публика, българското общество са в състоянието, в което се намират в момента.
 
Водещ: Загуба на достоверност е много силно казано. Възможно е да е пострадала някоя от темите.
 
Иво Инджев: Всички наблюдатели на медийното пространство в България, оставете ме мен, са единодушни в мнението си, че свободата на словото в България се намира в окаяно състояние и в състояние на регрес от години наред.
 
Водещ: Благодаря на Иво Инджев. Това е вашето мнение. 

Боровец стартира новия летен сезон с много слънце и ново бижу в колекцията си – Боровец Маунтин Байк Парк

На 19 юни Боровец ще даде официален старт на летния сезон и ще посрещне любителите на планината със специално обозначени трасета за планинско колоездене и много нови забавления сред природата.

Представят ДРУГИЯТ МУЗЕЙ (експонати от български частни колекции)

СЪЮЗЪТ НА КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
със съдействието на
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ ЗА ЧУЖДЕСТРАННО ИЗКУСТВО
и
НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
представя

ДРУГИЯТ МУЗЕЙ
(експонати от български частни колекции)

Изложбата е не само първа публична акция на новоучредения (през март т. г.) Съюз на колекционерите в България, но е събитие без аналог в досегашната изложбена и музейна практика у нас. Съставена специално за случая, колекцията е неповторима по своето съдържание и разнообразие.
Уникалните произведения и предмети на изкуството, собственост на български частни сбирки, са групирани в разделите: Археология, Изобразително изкуство, Нумизматика, Филателия, Ордени и медали, Оръжия и аксесоари към тях, Етнография – показателни за специфичните полета на интереса към многообразието на културните ценности.
Тази първа изложба подсказва на зрителя необятните територии, в които се разпростират и преплитат: познания и изкушения, страст и отговорност, опиянение и професионализъм.
Изложбата открехва завесата пред обвеяната с тайнственост и недоизказаност фигура на колекционера и ни въвлича в ролята на равноправни зрители и ”консуматори” на съприживяното удоволствие и вълнение от срещата с ценности, които в голямата си част никога досега не са излагани пред публика.
Куратори на експозицията са акад. Светлин Русев и проф. Иван Маразов.
Председателят на Съюза на колекционерите в България проф. Валери Стефанов е написал в поканата:
„Апостол Павел е казал, че когато говорим е по-добре да кажем „пет думи разбрани”, отколкото хиляди думи на неразбираем език.
Ето ги нашите „пет думи разбрани”!
В експозицията „Другият музей” са включени експонати от частни сбирки, собственост на членовете на Съюза на колекционерите в България. Сдружението е учредено през 2010 г. и има за цел да обедини колекционерската общност в България и да отстоява нейните интереси.
„Другият музей” иска да докаже, че миналото не е „чужда страна”. Той представя колекционерите като хора, които правят страната на миналото по-близка и разбираема.
„Другият музей” е разнообразният музей. В него са събрани няколко основни посоки на колекционерското усърдие – археология и нумизматика, изобразително изкуство, филателия, оръжия, ордени и медали, етнография.
„Другият музей” е първата стъпка. Той има намерението да разкрие само малка част от богатствата, съхранявани в частните колекции.
„Другият музей” е най-доброто доказателство, че културното наследство на България има добър стопанин в лицето на гражданското общество.
„Другият музей” e израз на дълбокото убеждение, че духовното богатство, опазено в частните колекции, трябва да бъде споделяно, а не укривано. Само така то може да стане истински гарант за духовността на нацията.
„Другият музей” е апел. Настояване за една по-ясна, толерантна и мъдра бъдеща законова уредба в тази област. Никоя демократична държава не стои по-горе от своите граждани.
„Другият музей” е жест към науката. Целта е постепенно да бъдат въведени в научен оборот редица неизвести културни факти и безценни художествени творения.
„Другият музей” е вечно откритото пространство на колекционерската страст. Място, в което думата „богатство” има не толкова финансови, а преди всичко сантиментални измерения.

ОЧАКВАМЕ ВИ!
7 юни (понеделник) 2010
 11.00 часа – специално представяне
(само за журналисти + възможности за заснемане и разговори със собственици на колекции)
 18.00 часа – официално откриване
изложбата продължава две седмици
Национална галерия за чуждестранно изкуство, София, пл. “Св. Александър Невски”

Допълнителна информация и срещи с организаторите: Албена Спасова 0885 07 80 11