Capital.bg I 17.08.2010

Съдът призна, че кампанията срещу собственика на "Овъргаз" и вестник Сега е непозволено увреждане

Със свое решение от 16 юни 2010 г., Софийски градски съд е уважил частично иска отправен от Сашо Дончев срещу "Телеграф" ЕООД, като е осъдил дружеството да плати 50 хил. лв. за нанесени вреди.

Съдът отхвърля иска на Сашо Дончев в останалата му част – до 275 хил. лв.

Миналата година, Дончев заведе общо четири дела – срещу "Телеграф" ЕООД; "Експрес БГ ЕАД" (отложено за март 2011 г.); "Нова Българска Медийна Група Холдинг" (отложено за септември); "Политика Днес ЕООД" (отложено за септември).

В исковата си молба, Сашо Дончев посочва, че в продължителен период от време от 24.12.2008г. до 10.02.2009г. в 8 броя на вестник "Телеграф" е бил подложен на преднамерена, публична, кампанийна, тенденциозна, злонамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания, разтърсила дълбоко личните му чест и достойнство като човек, публична личност, общественик, ръководител на голяма и авторитетна, с международно участие фирма.

Става дума за публикациите "Сашо Дончев дере по две кожи", "С 60% по-скъпо продава монополистът" и подзаглавие "Овергаз" надува цените, като опасва градовете с излишни тръби" и снимка пред сградата на НСлС сумата;  "Сашо Дончев на съд за спрените доставки"; "Сашо Дончев пързалял кабинета", "С грешни сметки за Чирен", "Бизнесменът защитава чужди интереси, отсече министър Димитров"’; "Гонят Сашо Дончев от тръбата", "Синьото гориво поевтинява без посредника" и "Горивото поевтинява, ако посредници не цицат от него"; "Сашо Дончев жили държавата от Лондон", "Големият играч се крие под полата на жена", "Време е прокуратурата да се самосезира по случая" и "Как трупа печалби в България"; "Фантом от Лондон стои зад най-големия доставчик за България", "Газът тече от пощенска кутия", "Сашо Дончев е прехвърлил бизнеса на сина си", "Честни сини очи" и "Общинари му харизаха тръбата край морето"; "Плачи, Дончев, келепирът си отива!"

Според процесуалния представител на "Телеграф" ЕООД няма нарушение на закона, тъй като публикациите били интерпретация на известни на обществото факти.

Съдът приема, че "авторите на публикациите – журналисти във вестник "Телеграф" са осъществили чрез своите действия съставът на престъплението клевета". И още: "Поведението на журналистите освен, че е противоправно, то е и виновно, защото злоупотребата с правото изключва добросъвестността… В своята дейност всеки журналист има задължението да се ръководи и спазва трайно изградените фактически правила в журналистическата дейност, които са в съответствие и с нормите на чл. 39-41 от Конституцията, а именно: свобода на словото – чл. 39, свобода на печата – чл. 40, право на търсене, получаване и разпространяване на информация – чл. 41, с установените в тях изисквания и ограничения при упражняване на изброените в тях права. В настоящия случай авторите на публикациите не са направили добросъвестно журналистическо проучване, като използват различни и независими едни от други източници за изясняване на обстоятелствата, нито са извършили проверка, относно истинността на информацията."

Решението не е окончателно и подлжени на обжалване.

Цялото решение на СГС, може да изтеглите от тук.

Оригинална публикация

Икономика на всичко I Йордан МАТЕЕВ I 17.08.2010

Американското списание Forbes стъпва в България. Това ще стане със специално годишно издание, което ще излезе през ноември. Издател е "Атика Медия България".

Forbes възхвалява предприемаческия дух и концепцията за свободните пазари. Ние вярваме, че едно държавно "решение" на всеки проблем почти винаги има неочаквани последици, не всички от тях желани. Това е лупата, през която минава цялото ни съдържание.

 

Извън това, нашият редактор Bill Baldwin дефинира мисията на списанието така: "Дава идеи на хората", идеи, които хората могат да следват в техния личен, бизнес и инвестиционен живот.

 

Forbes има ясна позиция. Ние казваме на нашите читатели какво харесваме или не харесваме. Forbes разбира колко ценно е времето на нашите читатели и затова се придържа към кратките истории без отклонения от темата. Често сме изненадващо различни, тичащи срещу останалите медии.

obshtestvo.net I Соня СИРОМАХОВА I 26.09.2009

Аня Павлова e собственик и управител на агенции CNR Advertising и CNR Communicatons, председател на Асоциация “ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността” и съпредседател на Българска ПР конфедерация, докторант в Софийския университет “Св. Климент Охрисдски” с тема: “Политически интегрирани комуникации”. През 2004 г. агенцията й работи за кампанията на кмета Стефан Софиянски, тогава взе и голямата национална награда на Българското дружество връзки с обществеността в категория “Политическа ПР кампания”. Аня Павлова е член е на Руската асоциация по връзки с обществеността (РАСО). 

Госпожо Павлова, необходими ли са на политиците експерти по публични комуникации?

Смятам, че публичните комуникации са от първостепенно значение за всяко едно управление, а най-вече за това, което току-що е спечелило изборите и е започнало да управлява. Новосформираният кабинет задължително трябва да комуникира с хората, с всички хора, независимо от това за кого са дали своя глас и дали изобщо са гласували.  Политиката е публично занимание и политиците са длъжни да разговарят с гражданите, да обясняват какво смятат да правят, защо, кога и по какъв начин ще го реализират. Специалистите по публични комуникации именно затова застават до политиците, за да контролират ефективността на посланията им, да следят и анализират обратната връзка. 

Хората от правителството на Бойко Борисов, а и самия той, не прекаляват ли с публичните си изяви?
Винаги съм твърдяла, че качеството на медийното присъствие се мери не с това колко присъстваш, а с това с какво послание присъстваш. Факт е, че премиерът Борисов присъства в медиите всеки ден и по цял ден. Факт е също така, че той има доверието на 90% от българите (съгласно оповестени социологически данни). Аз лично бих обърнала сериозно внимание върху това да се провери дали тези 90% от хората показват знание за новия министър-председател и човешката си симпатия към него или дават реалната си подкрепа и одобрение, гарантиращи 90% подкрепа при евентуални избори. Колко хора от тези 90% могат да формулират какво е посланието на премиера към нацията? Иначе симпатиите си към премиера хората вече изразяват и в новосъздадения епос за него. Има доста вицове за Борисов. Това може да бъде за добро, но може и за лошо. Работа на професионалните комуникатори е да контролират и анализират включително и тенденциите в народния епос. Доброжелателният хумор с лекота може да се прелее в тежък сарказъм. Затова въпросът за мярката, точността и дисциплината в комуникирането с хората е от особена важност. Това не е работа нито на премиерът, нито на министрите. За тях е важно да имат какво да кажат на хората. Количеството информация, която се подава към хората и ритъмът, с който това се прави, трябва да са прецизно изчислени. 15 новини наведнъж от едно министерство е равно на нула новини. Неразвитата новина означава мъртва новина. Не си представям, че когато министър Симеон Дянков, е работел в Световна банка, сам си е изготвял прессъобщения или е правил медийно планиране. И не е нужно, и не трябва. За съжаление, всякаква неподготвеност за публични изяви при един политик проличава много бързо. Битието на ръководен от някого експерт е коренно различно от битието на политик, управляващ държава. Оттам и публичните поведение, говорене и послания са съвършено различни. Колкото и странно да звучи, хаотичността в медийното поведение издава хаоса в работата на политиците. 

Трябва ли да има баланс между позитивните и негативните послания?
Това, което ми прави впечателние, подчертавам на мен, е че има лек дисбаланс между позитивните и негативните послания на сегашното управление. Везните са натежали в полза на негативното послание. Всички разбрахме за безобразията на клептокрацията, управлявала преди Борисов да я смени. Крало се е на поразия. Разбрахме го. Според мен обаче има опасност при пресоляването на манджата с негативите, та дори те бъдат насочени в една посока, да се отиде към негативно отношение към властта въобще. Това може да донесе проблеми на и на управляващите сега.  
Балансът между негативно и позитивно послание е абсолютно задължителен.  Позитивното обаче не трябва да бъде сиропирано, а трябва да бъде sugar free (без захар, бел. ред.) 

Как гледате на комуникацията вътре в правителството?
За комуникацията вътре в кабинета мога да съдя само по публичните изяви на членовете на кабинета. Прави ми впечатление особеният начин, по който министър-председателят Бойко Борисов говори със и за министрите от своя кабинет. Създава се впечатление, че се отнася към тях като към пешки. Публично се задават в остра форма параметрите на това за какво те могат и не могат да говорят. Маркират се думи забранени за употреба. Поставят се условия и срокове за изпълнение, който вървят със заплахи за отстраняване. Впечатления за временността и нестабилността на министрите не са полезни впечатления за нито едно управление. Както неполезно е и внушението, че министрите са безгласни изпълнители на волята на премиера. Все пак мисията им е заедно да са изпълнители на волята на гражданите. Моят съвет е вътрешните комуникации да бъдат именно вътрешни. 

Какво мислите за Аз-а на Бойко Борисов?
За всеки вече е ясно, че премиерът Борисов обича публичните изяви. Те видимо го зареждат с енергия и той като че ли не пропуска нито една възможност за публична проява. На мен това ми прилича на явлението описано в икономиката като демонстративна консумация или показно потребление. Този тип потребление е характерен за хора, собственици на млад нов капитал. Те демонстрират неговото наличие със скъпи коли, аксесоари, с всички характеристики на „богат живот” и искат всички да забележат това. Г-н Борисов има зад гърба си 8 г. управленски опит и би трябвало рационално, спокойно и прагматично да се отнася към изборна победа и заставането на чело на държавата. Редуцирането на демонстрационната консумация на властта смятам ще е от негова полза. Внушението за всемогъщество е също достатъчно тревожно. В дългосрочен план всемогъществото носи опасности, по-голямата от тях е  инфантилизацията на обществото. Ако хората свикнат с факта, че всичко решава премиера, че за всичко отговаря той, каква е тяхната роля в живота на една държава – инфантилни зрители. Ако премиерът иска хората да участват в процесите на работата на държавата, той не трябва да допуска инфантилизация на обществото. 

Вие лично и вашата агенция комуникирате ли с някои политици?
Основният сегмент от работата на агенцията е политическият PR. Ние работим с много политици. Стараем се да допринасяме затова те да бъдат чути, разбрани и подкрепени от хората. Това не е лесна работа. Не е работа за свободното време. Това е Full Time Job. Без нормиран работен ден и без уикенди. 

Някои имена?
Работим с политици от целия политически спектър в България. Смятаме, че политическият PR е легален бизнес в сянка. Ние работим за представянето в публичното пространство на политика, а не на нас самите. Когато някой колега започне да разказва за себе си и неговите приятели политиците, смятаме, че той работи по друг PR-проект. 
Рано или късно се надявам, че ще се появят политици в България, които ще имат доблестта и смелостта да казват: „Аз съм признателен на политически пиар Х или на политически пиар Y, защото ме научи на това…, защото ми помогна тогава…, защото застана до мен когато бях в криза…”. Това е нашата позиция – не ние да разказваме за политиците до нас, а политиците да се научат да споделят за ползата от професионалните комуникации. 

Как бихте анализирали отминалата предизборна кампания?
Всяка политическа сила проведе кампания съгласно нейните виждания и разбирания. Доколкото разбрах от медиите най-скъпите депутати са тези на „Синята коалиция”, там са инвестирани най-много пари. Това, което имат в момента са 15 депутата и съвършено разгромен Съюз на демократичните сили. Всеки преценява за себе си кога и в какво да инвестира. Иначе изборите, според мен, приключиха абсолютно логично. 

Провал ли беше ПР-ът на БСП?
Темата за PR-а на БСП беше широко коментирана в пост-кампанийните анализи в медиите. Беше поставен акцент върху участието в кампанията на чужди специалисти. Това не е проблем. Въпросът е в пропорцията, в която участват чуждите специалисти в една локална предизборна кампания. Дори и да е имало позитивни неща, които те успяха да дадат на БСП, резултатът е налице – загуба и провал. Тук важи правилото, което знаят всички политически пиари: когато се печелят избори, те се печелят от политик и политическа сила, когато се губят избори – виновен е пиарът.  
Много се говореше да черен ПР на миналите избори. Аз не смятам, че такъв е имало. Имаше само доста упражнения върху негативни технологии. Няма избори без негативни технологии. Въпросът винаги е мярката и в професионализма. 

Помагат ли специалистите по политическа комуникация за създаване на кумири?
По принцип не пиарът, а хората са тези, които създават кумири. Пиарите понякога само допринасят за това. Според мен вече е време не хората да си създават кумири между политиците, а политиците да обявят, че хората са техен кумир, пред който те се прекланят и за когото са готови всеотдайно да работят. 

Оригинална публикация

в. Уикенд | 13.08.2010

Телевизията затъва с над 100 000 лева борчове, не плаща заплати

Над 100 хиляди лева борчове е натрупал Канал 3, научи "Уикенд" от служители в счетоводния отдел на медията. Тлъстата сума се събрала от неплатен ток, вода и наем на сградата, в която се помещава телевизията, управлявана от Сашо Диков.
Повече от шест месеца кабеларката изнемогвала финансово, а част от журналистите дори на получавала трудовите си възнаграждения.
Сред работещите назря вал бунт, който засега се пазел в пълна тайна от генералния директор Диков, който и без друго ги плашел с уволнение през ден.
"Вярно че страната ни е в криза, но защо тази криза трябва да се пренася и в отношенията между хората?! Съществува едно нервно напрежение като бомба, която всеки един момент ще избухне. Всеки втори работещ в Канал 3 я кара на заеми от приятели или на кредити. Как се издържа семейство така?!", протестирали служителите.
Говори се, че Диков усилено си блъскал главата е размисли откъде и как да намери мощна финансова инжекция, която да реши поне част от проблемите му.

Стр. 5

в. Show | 11.08.2010

Григор Лилов работи като журналист в БНТ, както и в почти всички централни вестници. Той е и автор на книгите "Най-богатите българи", "Тайните на Големите играчи 1", "Либийска връзка", "Тайният проект Бойко Борисов" и др. В момента е журналист на свободна практика, работи също и като финансов и икономически анализатор.

- Може ли България да води самостоятелна политика ? Като че ли премиерът Борисов създава усещането, че това е възможно да се случи?

- Премиерът Борисов въобще не е всесилен, както ни се представя. Всъщност нито един български министър-председател не е бил Крали Марко.

Дори Иван Костов, който си спечели прякора Командира, не беше такъв. Две са причините. Едната е, че на практика България е колониална страна, а втората – политиката винаги е изкуство на компромиса.
Например, Костов тръгна срещу групата на Антоан Николов, Бакърджиев, Бонев едва тогава, когато получи картбланш отвън. Дотогава не се осмеляваше да посегне на тях – щеше да си предизвика сериозни международни проблеми.
Ще обясня! Прогонването на Майкъл Чорни не беше затова, че го определиха като опасност за националната ни сигурност. Корените са други. От една страна, руският олигарх беше много близък до руския президент Елцин, а от друга – до тогавашния финансов министър на САЩ Пол О’ Нийл. Преди да заеме поста си, той беше сред управителите на металургичния гигант "Алкоа". Концернът имаше смесени дружества с Чорни и друг руски олигарх – Олег Дерипаска.
Оказало се, че някой е крал, и то милиони с много нули отзад…
И в съда в Ню Йорк беше отправен иск към картела "Руски алуминий" и двамата му собственици олигарси за водене на съвместното дружество с "АЛкоа" към умишлен фалит, мошеничество, рекет, шантаж и заплаха за убийство. Явно някой си е изпуснал нервите на заседанието на директорите.
Съдът блокира всички авоари на Чорни в Америка. Оттогава именно започват неговите проблеми.
Изгонването на Чорни от България последва точно след въпросното заседание на директорския борд на картела! Тогава в България дойде шефът на ЦРУ точно за 4 часа, срещна се с Костов и отлетя за Москва. Няколко часа по-късно звънна червеният телефон оттам, че е постигнато съгласие за изгонването на Чорни.
Нека не си въобразяваме, че тук се вземат самостоятелни решения, че Костов е герой с онази екстрадиция или пък Бойко с ареста на Алексей
Петров. И двамата просто изпълниха нареждания, постъпили от световните столици.
Ето виждаме сега как Бойко Борисов се мята между западните искания България да не участва в газопровода "Южен поток" и руските настоявания да го направи. И това обяснява цялата позиция на Бойко Борисов, който през два дена е на различно мнение – ту сме за "Южен поток" и АЕЦ "Белене", ту сме против.
Ще дам още един пример. Нашите войници са в Афганистан заради настояванията на НАТО и Америка – това е публичната обвивка на присъствието ни. Скритата обаче е, че те са там и заради настояванията на Русия! Колко
хора в България знаят, че всички военни доставки за войските на НАТО в Афганистан се осъществяват през руска територия с разрешението на руснаците и с пълното им, безусловно съдействие?! Но големият проблем на Москва с Афганистан е това, че огромна част от хероина, който се произвежда в Афганистан, се пласира на руския пазар. Така, че те са заинтересовани от борбата срещу талибаните, които са основният производител на наркотици. Например преди три месеца руското разузнаване и външното им министерство предадоха една купчина документи на американското правителство, свързани с това къде са основните бази на талибаните, къде се произвеждат наркотиците и с молба всичко това да бъде унищожено. А у нас хората спорят: "Защо нашите части са в Афганистан, защото слугуваме на Вашингтон?!" Да, ама слугуваме и на Москва! А третата истина
е, че ние също сме заинтересовани там да има стабилност, защото този наркотик върви и през България към западните пазари…

- Значи сегашният премиер се съобразява с много външни зависимости. А вътрешни има ли?

- Разбира се. Румяна Желева беше лансирана първо за външен министър, после за еврокомисар точно заради това. Знаеше се, че не става за това и е човек, спряган във връзка с мощна варненска групировка и Ахмед Доган посредством участието й в борда на Мирчо Циганина. Но лобито й имаше около двайсетина депутати в редиците на управляващата партия и "Атака"…
Има и други лобита -на производителите на алкохол, на търговците с петрол, на кого ли не. Всяко българско правителство по един или друг начин им слугува. Едни заради комисионните, други – по политическа целесъобразност, за да не разклатят властта си. И в крайна сметка волю-неволю се превръщат в техни заложници.

- Ще разкриеш ли някои от тайните около големите ъндърграунд играчи у нас, които описваш в първия том на твоята книга със същото заглавие?

Самоковеца например закъса, защото освен с наркотиците се хвана и със сделки с оръжие, включително и със сделки със Северна Корея.

Стана международен скандал, посипаха се протестни дипломатически ноти към България и започна да гори един "малък" пожар. И той си замина, защото стана излишен. Дори опасен, ако проговори под външен натиск.
Точно така, както си отиде от белия свят и Доктора покрай сръбската си връзка с Милошевич. Доктора го убиха дни, преди да стане огромен скандал в съда в Хага и в Белград за връзките му с Милошевич и със сина му, за финансирането на войната там с пари от нашата контрабанда и други тъмни истории. Иван Тодоров знаеше прекалено много. Ама някой ще каже, убиха го от СИК или от ВИС! Няма такова нещо. Това беше политическо убийство. Българският политически елит тогава беше затънал до гуша в ембаргови операции със сърбите и с какво ли не…
Ъндърграундът е тясно обвързан с българския политически елит. Съществува пряка връзка – дори в убийствата. Навремето много се смях, когато застреляха нар-кобоса Поли Пантев на остров Аруба. Българските медии пуснаха информацията, позовавайки се на "Асошиейтед прес". Аз отворих бюлетина на световната агенция и не открих съобщението! Запитах главния им офис. Отговориха ми, че на Аруба имат сътрудник, който не е на щат и пише за тях само тогава, когато има някаква новина. Изпратиха ми официален отговор. В него се казва, че съобщението за убийството не е на "Асошиейтед прес" и последната им информация от Аруба е цели пет години преди да пропищят онези куршуми. Някой беше злоупотребил с името на "Асошиейтед прес" в България и беше оповестил новината от тяхно име, без те и хал хабер да си имат! Всички медии се довериха – трите национални телевизии, големите вестници. Възниква въпросът кой им продиктува вестта, след като я няма в бюлетина на агенцията и защо излъгаха? Нали не допускаш мисълта, че това са лица от криминалния контингент?!
А в деня преди да вземе самолета и да отлети за Карибския басейн,
Поли Пантев е посетил МВР – кабинета на вътрешния министър Емануил Йорданов.
Отразено е в регистрационните дневници на МВР. Самият ексминистър го потвърди в една от публичните си изяви, когато му беше зададен пряко въпросът. Но не стана ясно какво е търсил там наркобосът, дори не стана ясно с кого точно се е срещнал и по чие разрешение. Всички знаем, че го убиха, защото някой трябваше да даде отговор на колумбийските наркокартели за прословутите задигнати 600 кг кокаин, които всъщност бяха над 3 тона. Но истината е, че Поли Пантев единствено ги трансферира през България, а парите от продажбите постъпиха по сметките на българския политически елит…

- Не е ли много имагинерно това понятие, което използваш – "политическият елит на България"?

- Не, много тесни са връзките на властта с групировките, още от създаването им… А и по принцип се оказва, че всички вътрешни министри се срещат с босове. Румен Петков, Бонев също покани шефовете на групировките, за Любомир Начев по времето на Виденов няма какво да говорим… Преди това Виктор Михайлов от правителството на Беров преговаряше с Карамански, който му беше казал: "Зад мен стоят 180 млн. долара, а зад теб кой стои?!" Забележи фразата – "зад мен". Т.е. Кръстника директно си го е заявил, че е подставено лице на някой. Е, щом го казва самият Кръстник, нещата са кристално ясни. И не само той го заявява. "Не е вярно, че ВИС и СИК са конкуренти! Просто това са две фирми на една и съща групировка…" Това признание е на Маджо! Общата шапка на "конкурентите", дето уж се избиваха у нас, се намираше в Малта!
Защото Васил Илиев не беше застрелян от колегите си. Умря тогава, когато купи ключови фигури от управителния съвет на БНБ по времето на Тодор Вълчев да му издадат лиценз за негова собствена банка… Обаче на едно "борче" не се полагаше банка! Гръмнаха го веднага след това и на следващия ден лицензът беше оттеглен. Точно по същия начин убиха и брат му Георги Илиев – когато опита да се съюзи с Маргините и да излязат извън опеката на политическите сили… Впрочем и Маргините бяха прибрани на топло точно в такъв неслучаен момент - в опит да се отърват от зависимостта си…

- Банките в България в голямата си част са притежание на чужденци, това добре ли е?

- Част от банките са български – на групи, физически лица и други акционери, друга част не се водят на имената на действителните си собственици. Колко хора знаят, че в "Уникредито", което значи и в Булбанк, акционерно участие има Муамар Кадафи?

Ако говорим открито, всички капиталовложения в огромната си част са изнесени от България пари, които идват под чужда егида тук. Човек поглежда - "Шел" и си казва: "Това е световната компания!" Нищо подобно – неонът на марката свети заради договор за управление и мениджмънт, сключен от Гриша Ганчев с "Шел"…
Колко хора знаят, че българският "Лукойл" не е собственост на руския "Лукойл"… На Лондонската борса собственикът му и първият му заместник декларираха, че притежават само 33%. А там след атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк се проверява дори и майчиното мляко! Останалите 67% са на офшорки, които са пръснати в Кипър, през Малта и стигат до Люксембург. Собствеността е анонимна, собствениците им се пазят в тайна… Но по адвокатите, които я представляват, може да се очертае кръгът от българските лица, които имат интереси в "Не-фтохим" и фактически го притежават… Според мен биографията на родния олигарх, който го управлява, също подсказва немалко…
Вестниците на ВАЦ също не са техни. Например Комисията за защита на конкуренцията официално призна, че немският концерн няма мажоритарен дял в "Медия холдинг" – империята на "Труд", не са и едноличен собственик на "часовата" империя. Същото важи и за банките. Официално ДСК се води собственост на унгарската OTP Груп. Ако погледне човек чия собственост е OTP Груп, ще установи, че в нея значителен пакет акции притежава "Газпром"… Някой да е обявил в България, че "Газпром" има банка?!

Стр. 74, 75

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 16.08.2010

В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина – туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд): 

1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта – рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н….

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.

 

Оригинална публикация

в. 24 часа | 13.08.2010 

Варненската телевизия MSAT ще бъде закрита. Досега медията имаше офис в София и излъчваше новини, филми и забавни предавания. От есента обаче няма да има такава телевизия. Закриването й е фиктивно, защото на нейно място ще се появи нова, като още не се знае как точно ще се казва. Собствениците са решили да избягат от досегашния провинциален характер на телевизията и искат да започнат на чисто, като този път дори няма да имат представителство във Варна.
До края на годината ще е готова модерна сграда със студиа и офиси за новата телевизия. Тя ще е до летище София и в съседство с офисите на Нова тв. Новата медия ще е с бизнес насоченост, като ще излъчва курсове на валутите, коментари на експерти, специализирани предавания, но ще бъдат запазени и новинарските емисии. В момента се правят кастинги за екипи за различните предавания.
Откриването на медията ще е много тържествено и помпозно, като ще започне още от летището, където ще пристигат част от гостите. Най-голямата компания "България Ер" е притежание на собствениците на MSAT. На партито се очакват известни личности от всички сфери.
Не е ясно кой ще е шеф на медията и дали ще се запази старото ръководство на MSAT или пък ще се търсят нови хора.

Стр. 28