EVENTS.dir.bg I 16.08.2010

Международното изложение за събития и конгреси EXCO TAIWAN 2010 ще се проведе от 6 до 8 октомври в Тайпе, Тайван.

EXCO TAIWAN 2010 (Taiwan Exhibition & Convention Industry Show) е водещо международно изложение за събитиен и конгресен туризъм в Азия. През 2010 г на площ от 6 950 m2, ще бъдат представени над 150 изложители, сред които най-добрите тайвански хотели и доставчици на конферентни продукти и услуги.

Международното изложение EXCO TAIWAN 2010 предоставя чудесни възможности да се запознаете с най-новите тенденции и продукти в областта на:

Ø Дизайн и пространствено оформление

Ø Изложбени и конферетни центрове

Ø Събитиен мениджмънт

Основни теми на EXCO TAIWAN 2010 – Expositions и Destination Marketing.
Специален фокус върху екологичните методи и материали при организирането на събития и приложението на дигиталните технологии.

По време на EXCO TAIWAN 2010 Вие ще имате възможността да развиете потенциала на бизнеса си, да обмените информация, да намерите нови партньори.

Станете част от това значимо за индустрията събитие!

TAITRA предлага програми за насърчаване на българските посетители!

За допълнителна информация или въпроси, моля, свържете се с:

Тайвански Търговски Център София
Бизнес Парк София, Сграда 2, етаж 5
1766 София
Тел: +359-2-4899737 
E-mail: sofia2@taitra.org.tw

Координатор на проекта: Димка Златева

www.excotaiwan.com.tw

сп. "Твоят Бизнес" I Людмил КАРАВАСИЛЕВ I 31.03.2010

За крокодилите и пясъка

Представата ни за кризисен мениджмънт често не се различава от онзи анекдот за ексцентрика, ръсещ пясък по улицата, срещнат от патрулиращи полицаи.

- Защо ръсиш пясък? – попитали полицаите.
- Ръся пясък срещу крокодили! – отговорил човекът.

- Но тук няма крокодили! – възразили полицаите.
- Няма, защото ръся пясък! – ведро отговорил ексцентрикът.

Кризисният мениджмънт и свързаните с него усилия по кризисен PR често се считат за ненужна проява на ексцентричност като ръсенето на пясък срещу крокодили. И досега, не само в България, но и в Западна Европа и САЩ, някои организации го възприемат като излишно усилие и разход на време и средства за нещо, което може никога да не ни се случи.

Според Института по кризисен мениджмънт (САЩ), не всички възникващи кризи са неочаквани – само 14 % от бизнес кризите се проявяват без индикация, докато останалите 86 % са “тлеещи”. За тях мениджмънтът на компанията осъзнава, че могат да се случат, знае се за съществуването на определени проблеми, които могат да ескалират в по-голяма криза, но не се предприемат действия по решаване на проблема или не се подготвят, за да посрещнат последствията му, обричайки се понякога на загуби за милиони.
Много често проблемът пред една организация е наистина малък и ако бъде решен, ще получи медийно покритие равно на малка новинарска бележка в местния вестник. Веднъж, разраснал се до кризисна ситуация, проблемът на организацията гарантира появата на първи страници, извънредни репортажи и повишеното внимание на държавните институции.

Кризите могат да се определят като “кризи от общ характер” и “специфични”
Първите могат да възникнат във всяка една организация (пожар, нещастен случай, корупция, сексуално насилие). Вторите носят спецификата на бизнеса, който организацията практикува (обир на банков клон, измама на банкомат, самолетна катастрофа, хранително отравяне в ресторант, фалшиви или отровни лекарства на фармацевтична фирма). Кризисен мениджмънт и кризисен PR Кризисният мениджмънт, който една организация трябва да осъществи, най-често включва:

1. Планиране за кризи според вероятността те да възникнат и пораженията, които могат да нанесат.

2. Изработка на кризисен план с ясни задължения на отделните служители на организацията при определени типове кризи.

3. Редовни тренировъчни сесии, подготвящи кризисния екип и служителите за реакция в кризисна ситуация. Kризисните PR се занимават само с комуникациите и взаимоотношенията с публиките по време на криза. Те са част от цялостна кризисната програма (план) действия на организацията.

Управляват се от Кризисен комуникационен план, част от цялостния План за кризисен мениджмънт. Кризисните PR не могат да решат проблемите на организацията, без на помощ да се извика всичко останало от действията ни по кризисен мениджмънт – кризисен контрол, ограничение на щетите и компенсация на засегнатите страни.

И на теория, и на практика стратегията на кризисният PR се базира на двойката “оцеляване” – “възможност”
Основният постулат е “Запазете своята организация и се възползвайте от ситуацията, за да излезете с повишена репутация от кризата!”.

Успехът при кризисните PR се определя от това, дали говорите или не с външната среда в лицето на медиите и своите публики и какво правите, за да решите проблема и излезете от кризата. Вашият успех или неуспех зависят от начина, по който ви възприемат публиките – нищо друго не е важно. Дори и да мислим, че кризата е приключила, ако медиите и ангажираните публики са на различно мнение, ние все още сме изправени пред проблем. Важно е да се знае, че по-често от други случаи организацията може да стане обект на внимание от страна на “контролиращи” публики – съд, законодателство, лицензиращи институции, данъчни власти.
Времето е най-важно по време на криза – първият един час и първите 24 часа определят успеха на вашите кризисни комуникационни действия. Възстановяването на щетите, нанесени на засегнатите, справедливите компенсации, извинението и поетият ангажимент за решаването на проблемите, са най-добрите тактики, водещи до излизането от кризисната ситуация.
Ако приемем, че мнозинството от българските фирми и правителствени организации нямат средства, ресурси и желание да подготвят План за кризисен мениджмънт и да тренират служителите си, то поне могат да възприемат философията за открит диалог с медии и публики по време на проблемна ситуация, за да оцелеят и запазят пазарния ? дял и нейния имидж.

Кризисна комуникация: Философия на открит диалог и позитивни стратегии или как да оцелеем по време на криза
1. Възникване на криза – външна или вътрешна, специфична или от общ характер.
2. Създаване на кризисен щаб – от PR мениджър, Главен изпълнителен директор, специалисти
по проблема, хора ангажирани с решаването на проблема.
3. Спазва се принципът на отговорно поведение – ангажимент за пълно разкриване на информация за проблема и неговото решаване, определяне на говорител или негови заместници, изпраща се единно послание от страна на организацията, в открит диалог с медии и засегнати публики.
4. Разпространение на първо прессъобщение – по възможност на 1-вия час от възникване на събитието, с всички известни факти, с ангажимент към медиите за изпращане на последваща информация периодично, с развитие на кризата.
5. Позициониране на организацията по проблема чрез 4 позициониращи послания – (1) че организацията е загрижена за възникналия проблем, (2) че предприема конкретни действия, (3) че няма да позволи (според силите си) повторно възникване
на подобен инцидент и (4) че носи отговорност пред засегнатите и пострадалите за решаване
на проблема.
6. Последващо информиране на публики и медии за развитие на кризата и нейното решаване – периодично, на кръгъл час, при нови факти, с информация какво постигаме, как компенсираме пострадалите и всичко положително, което можем да кажем по въпроса.
7. Комуникации с публиките по време на кризата – откриват се горещи телефонни линии и електронни адреси за запитване и информация, организират се срещи със засегнатите, разясняване на действията на организацията, води се борба със слуховете, работи се и се оказва съдействие на контролиращите и санкциониращи органи, всичко това в периодичен и пряк контакт с медиите.
8. Осъществяване на ефективен двупосочен обмен с външна среда и публики – за да дадем своите факти и гледна точка в първите часове на кризата, да ограничим слуховете и спекулациите с точна информация, да парираме обвиненията и демонстрираме ценностите на организацията.
9. Поведение на организацията и PR до края на кризата – демонстрация на открит диалог
и отговорност, комуникиране на всеки наш успех, туширане на негативни реакции с преговори
и компенсации, отговорност и към публики, и към самата организация.
10. Как се постига оцеляването – при открита комуникация, използване на позитивни стратегии и справедливи компенсации – изтегляне и замяна на продукти, покриване на щети, и извинение, с действия, надхвърлящи очакванията на публиките, безусловно изпълнение на предписанията на проверяващите органи, развитие на програми в полза
на общностите, засегнати от кризата.
11. Оценка на постигнатото от нашите действия – сравнение на постигнати положителни спрямо негативни публикации, отчитане на загуба или нарастване на пазарен дял, отлив или връщане на клиенти, формални социологически проучвания, срещи и обсъждания в кризисния екип, информация и мнение от служителите, подобряване на кризисното планиране като следствие от изминалата криза. Кризисните PR-и създават предпоставки и допринасят за оцеляване на организацията и излизане с повишена репутация от кризата, при открит и честен диалог с медиите и нейните публики. За да успеят обаче, трябва да са подкрепени от ефективни действия на организационния мениджмънт по контрол и разрешаване на възникналата ситуация

Четирите “кита” на кризисния PR – мониторинг, мениджмънт, комуникация и контрол
Мониторинг – PR специалистът наблюдава вът-решната и външната среда, за да идентифицира навреме възникване на проблем, защото проблемът още не е криза, но кризата е пропуснат в зародиш проблем.

Мениджмънт

Кризисните PR имат реактивна природа – налага ни се да “гасим пожари”. Дори и да желаем, никога не можем да сме докрай проактивни – да предвидим и да се подготвим за всичко. Все пак можем да бъдем донякъде готови – с кризисен план или поне да изповядваме философията за открита комуникация. Формулата за успешен кризисен мениджмънт е предварителна подготовка, бърза реакция, открит диалог с медии и публики, реално решаване на проблема или компенсиране на щетите.

Комуникация

Бързата изпреварваща комуникация гарантира успеха ни, когато реагираме в рамките на 1 или 2 часа или изпреварваме първите въпроси на медиите, демонстрираме открит диалог, комуникираме правдива и навременна информация, заявяваме, че ще направим възможно всичко, за да решим проблема и… наистина го решаваме.

Контрол

Вземаме инициативата в свои ръце, стараем се да имаме принос в развитието на ситуацията от началото на кризата до самия ? край. Стремим се да не позволяваме развитието на ситуацията да премине в други ръце – медии, държавни агенции, потребителски организации, органи на реда, без да сме дали своя принос в комуникацията и решаването на проблема. Полагаме усилия да комуникираме информация навреме, за да сме първи и нашата позиция да се приеме за основна. При това се стремим да реагираме адекватно и гъвкаво на промените в ситуацията, за да намалим възможните щети.

Оригинална публикация

в. Банкер | 14.08.2010

Сред клиентите им са правителствата на Замбия, Руанда, Шри Ланка, Казахстан, Беларус, Саудитска Арабия

Лондон традиционно се възприема като една от столиците на европейските финанси, световната мода и на още много неща, което подгрява националното самосъзнание на англичаните. Както показа разследване на в. The Guardian, от известно време Лондон се е превърнал и в столица на твърде съмнителен бизнес. Става дума за пиар компании, които се специализират в "пране на имидж" на репресивни и корумпирани режими, при това твърде успешно. В този бизнес "играят" големи пари. Стойността на договор за "комуникационни съвети" за едно или друго правителство стига до 2 млн. фунта. "Съветите" се дават на режими, обвинени в системни изтезания, корупция, цензура и др., които са обект на постоянни критики от страна на международни организации. Дори президентът на Судан Омар Башир, когото международният съд обвинява в геноцид, се свърза чрез посредници с две британски компании с молба да подобрят имиджа му.
Както казва шефът на PRCA (Асоциацията на PR агенциите) Френсис Ингам, “автократичните правителства осъзнават, че се нуждаят от по-изтънчени методи. По данни на агенцията търсенето на имидж услуги расте най-вече в бившите комунистически страни и Китай. Една от водещите компании в тази област Chime plc се оглавява от бившия съветник на Маргарет Тачър лорд Тимъти Бел. През миналата година фирмата му е спечелила половината от доходите си в размер на 67 млн. фунта от задгранични контракти, а ръстът на печалбата е над една трета в сравнение с 2008-а.
Проблемът е, че някои сделки може да подронят имиджа на самите имиджмейкъри. В професионалния кодекс, подписан от редица PR компании, се казва, че политическите консултанти са длъжни да съобщават на своите клиенти кои техни действия са незаконни или неетични и ако те продължат подобна практика, да откажат да работят с тях. Точно така постъпиха агенциите Portland PR (оглавявана от Тим Алън, бивш заместник-прессекретар на Тони Блеър) и Hill & Knowlton, които се отказаха от контракта си с правителството на Казахстан. Управниците бяха подложени на остра критика от страна на Amnesty International за нарушаване на човешките права. В същото време агенцията Sans Frontieres, подразделение на Chime plc, не подписа корпоративния етичен кодекс, към който се присъединиха Portland PR и Hill & Knowlton. Въпреки това представители на Sans Frontieres уверяват, че са законопослушна компания. Колкото до контракта с правителството на Казахстан, той се падна на компанията BGRGabara, която не е член на Асоциацията на PR агенциите. Нищо че на сайта си фирмата не споменава бившата съветска република сред своите клиенти. Може би защото сега ООН разследва обвиненията за изтезания, които се практикуват в полицейските участъци на Казахстан. В резултат на сътрудничеството на казахстанските власти с друга британска компания – Marston-Nicholson, на сайта на Kazakhstan Live фигурира следният пасаж, създаден за външното министерство на страната: “Политическата стабилност, религиозната търпимост и уникалното местоположение на пресечната точка на пътищата от Китай за Русия и Европа способстват Казахстан да играе стабилизираща роля в целия регион и го превръщат в идеално място за провеждане на Конгреса на световните религии".
Пол Фарели, член на Камарата на общините, отбелязва, че PR агенциите работят все по-често с държави вместо с физически лица. Според парламентариста всеки уважаващ себе си професионалист е длъжен да си зададе въпроса: това ли е режимът, за който си струва да работя? Което впрочем някои имиджмейкъри правят. Компанията Bell Pottinger например отказа да работи за суданския президент. Тя обаче се нае да подобри имиджа на правителството на Шри Ланка, което е обвинено в безчовечно бомбардиране на мирното население по време на
войната с тамилските сепаратисти през 2009-а. Заради тези действия Евросъюзът отказа на стоките от Шри Ланка преференциален достъп до европейските пазари.
Компанията Chime plc работи с правителството на Замбия, страната, в която се предполага, че се укриват виновниците за масовия геноцид в съседна Руанда. Сегашните руандийски власти с помощта на британските консултанти подобриха съществено имиджа на страната, където преди няколко години бяха унищожени стотици хиляди души. Сега Руанда се асоциира от западните туристи не с планини от трупове, а с редки горили, които привличат любителите на живата природа от цял свят.
Британските политически консултанти твърдят, че едно от конкурентните им предимства е солидната репутация на лондонските медии като The Financial Times и седмичника The Economist. По думите им написаното в англоезичната преса оказва определящо влияние върху създаването на световните репутации, а британските медии играят главна роля за това.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА

Дори президентът на Судан Омар Башир, когото обвиняват геноцид, се обърна към две британски компании с молба да подобрят имиджа му.

Стр. 35

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 13.08.2010

- Честито, г-н Станкушев! Какво ново да очакваме от БНТ след, образно казано, смяната на караула в ръководството на държавната телевизия?

- В момента аз не съм легитимен, тъй като още не съм си подписал договора със СЕМ. Естествено, следя програмата, откакто се помня. В интерес на истината трябва да отбележа, че през последните години тази програма доста се подобри, замириса на европейска, замириса на обществена програма. Трябва да продължава в тази посока. Телевизията има творчески потенциал за това, но за съжаление разполага с доста ограничен финансов ресурс. Това, което трябва да се направи, е да се разгледат задълженията, които Съветът за електронни медии ни е вменил чрез лицензията, която е издадена на БНТ. Да се обсъдят няколко неща: първо – дали не може да се предложи на СЕМ да оптимизира тази лицензия, защото 10 години тя не е и поглеждана и е леко архаична. Лицензията трябва да се промени така, че програмите на БНТ да бъдат в унисон с обществения интерес. Може да се направят много сериозни промени. Първите от тях ще бъдат забелязани вероятно напролет, защото програмата е нещо изключително тромаво, бавно, тя не трябва да бъде подлагана на сътресения.
На мен лично в досегашната програма ми липсва просвещението в най-широкия смисъл на думата. Аз съм бил програмен директор и на двете програми в един труден период, в който се сваляха старите идеологически програми, всичко се променяше, нямаше специален закон за телевизията и радиото, известно време работихме в беззаконие. После бяха приети първите закони, които и досега непрекъснато се ремонтират. Национално бедствие е, че сегашният закон за радиото и телевизията не е никакъв закон, защото той е повече кръпки, отколкото тяло. Това е смешно, обидно и според мен вина за това носи законодателят през всичките тези години.

- Трудно ли се решихте от един печеливш бизнес в "Хелт медия груп“ да отидете в държавната телевизия?

- Трудно, защото работата ми беше интересна. "Хелт медия груп“ е първата и най-голяма специализирана медийна група за здраве и медицина. Аз съм от лекарско семейство, имам доста сериозна подготовка и в тази посока. Но се надявам към края на мандата на г-жа Анкова тя да може да се изправи пред вас на последната си пресконференция и да каже "Телевизията няма задължения и е печеливша.“ Искам да успеем да й направим този подарък.

- Много хора спряха да гледат телевизия и да четат вестници, защото медиите твърде много се политизираха. Имате ли идея как да ги привлечете отново?

- В България има един неуспешен преход в сравнение с други бивши комунистически страни, които успяха да намерят оптималното съчетание от социално и капитализъм. В България се окопа и все още е много силна една върхушка, както й казвахме навремето, а сега по-съвременните колеги и социолозите я наричат олигархия. В България има много тежка сива икономика. Все още има организирана престъпност, виждаме каква битка се води в момента за нейното редуциране. Всичко това изморява хората и естественият отлив на аудиторията от традиционно поднасяните новини е резонен. Ценностната система на хората се измества към неща, които са им по-близки на сърцето, това са нещата от живота – здравето, семейството, сплотяването между поколенията. Естествено, промените в общественото и индивидуалното съзнание изискват промени и в медиите.

- Ще запазите ли емисията новини на турски език?

- Текстът в закона е, че в програмата на БНТ трябва да има определен процент или предавания, които да са предназначени за лицата, на които българският език не е майчин. И въз основа на този текст аз искам да получа тълкувание, защото в България има няколко общности, за които майчиният език не е български. Това означава ли, че оттук нататък аз трябва да мисля да правя предавания за всички, или да не правя за никого. Българските турци, българските гърци, българските арменци, българските евреи, руснаците, които вече също не са малко, какви различия имат помежду си, че трябва на едни да давам предимство, а на други – не? В случая това, че някои има парламентарно представителство, не би трябвало да има значение, защото противоречи на конституцията. На всичко ще се преразглежда съдбата, ако трябва, и на "Сънчо“.

- Вяра Анкова твърди, че ще бъдете гарант за една независима журналистика. Какво конкретно смятате да направите, за да оправдаете очакванията й?

- Това, което ще правя всеки ден, е да не допусна да се оказва натиск – било външен или вътрешен, върху колегите. Върху мен е оказван страшно много натиск за моите 30 и нещо години журналистическа практика и съм се научил как да връщам топката, а когато е много сериозен натискът, как, като ме ударят, и аз да ударя. Хората трябва да имат абсолютната свобода по подходящия и приет от колегията със съответните етични норми начин да си поднасят мислите и вижданията.

- БНТ е почти изцяло зависима от държавната субсидия. Това не е ли пречка за нейната независимост и свободно развитие? И какво стана с "Фонд електронни медии"?

- Пречка е, разбира се. Телевизията и всичките нейни управления отсега назад за нищо не са виновни, защото в закона черно на бяло в чл. 70, чл. 93 и т.н. пише за тоя фонд и даже е описана методиката, по която да се събират тези суми, но той не съществува. Нито едно управление не си мръдна пръста, поне от кумова срама да конституира фонда и тогава да кажат: "Ние го направихме, но той не действа.“ И, естествено, като не работи фондът, нещата опират до субсидия и до реклама. Понеже в България, макар и със затихващи функции, има един монопол на рекламата и голяма част от добрите договори се раздават по "втория начин“, а, от друга страна, пък правителството намали субсидията с 18 милиона лева, явно, че финансовото състояние в момента не може да бъде друго освен това, което всички виждаме, т.е. лошо. Малко хора си дават сметка, че все пак БНТ върви напред. Всъщност картината е следната.
2005 г. сателитният канал на БНТ е имал 12 часа програма на денонощие, от 2 години има 24-часова програма. Четирите регионални центъра са имали преди 5 години по 4 часа програма на ден, от две години имат по 8 часа програма на ден. Всичко това е с намалена субсидия, с неработещ фонд и, бих казал, с едно враждебно отношение на големите рекламодатели към БНТ.

- Да очакваме ли някакви сериозни промени в БНТ, доколкото зависи от вас?

- Ако Управителният съвет и г-жа Анкова не тръгнат към наистина сериозни промени, които да започнат с пълна прозрачност на всичко досега, пълна прозрачност на движението на наличните, макар и оскъдни, средства, с плавно оптимизиране на програмата, аз ще си отида. В една организация, в която има 8 синдиката и много творчески съюзи, винаги е сложно. Те ще си поставят исканията, които са разумни, ще се разглеждат и ще се търси решение, които не са, ще бъдат оставяни без последствия. Имайте предвид, че тук са завещани страшно много последователи на предишни ръководства, които се отнасят ревниво към всяко следващо. Те говорят по по-различен начин и там съзирам в последните часове известно вероломство, опити за интриги, но в тези географски ширини това никого не може да учуди.

ВИЗИТКА

Бойко Станкушев бе избран за член на новия Управителен съвет на БНТ. Завършил е философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията "Новини“, "Светът в действие“, "Панорама“. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване "Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Основател и пръв председател на синдикат "Подкрепа“ в БНТ през 1989 г.

Стр. 15

в. Република | 13.08.2010

Новият генерален директор Вяра Анкова започва анализ на ситуацията в медията

Ревизия на всички бюджетни предавания в Българската национална телевизия започва новият генерален директор Вяра Анкова. След като одитът завърши предстоят сигурни съкращения в обществената медия.
"Преди това трябва да се направи анализ, за да се види какво вършат хората в БНТ ", заяви Анкова по време на брифинг на "Сан Стефано" 29. Тя обясни, че телевизията има нужда от нови звена, а някои от старите трябва да се закрият. Генералният директор обаче не коментира колко служители на медията ще бъдат съкратени, преквалифи-цирани или преназначени.
"За мен има екипи, които не са достатъчно натоварени", каза тя. Според нея трябва да се направи анализ дали е по-ефективно да се наемат хора отвън, или да се работи с наличните продуцентски кадри. "Ако съкратиш хора, професионалистите ще получат повече пари, за да не отидат в частните телевизии.", каза Вяра Анкова, като допълни, че първото нещо, което трябва да гарантира БНТ на зрителите си, е добро качество.
"По-добре е да има малко продукция, но качествена. В тази насока идеите са много, но те опират до финансиране. Аз искам да има повече външни продукции, но субсидията не позволява", обясни Анкова. Относно финансирането на телевизията предложенията на новия генерален директор са в областта на рекламата. Според нея трябва да отпадне ограничението за реклама в БНТ, за да не е зависима медията само от държавния бюджет.
"Нека се види способна ли е БНТ да си изкара парите по друг механизъм, различен от бюджета", заяви категорично Анкова.

Стр. 3

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.08.2010

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.08.2010

Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Няколкото “революционни идеи” за новия закон за медиите изгубиха шансовете си да станат реални текстове, докато бяха коментирани от експерти.
Каква е рамката на новия медиен закон, изводи от дискусиите изводи на дискусиите на експертите – коментар на Радомир Чолаков
Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Защо цитатите на съдии, прокурори и полицаи объркаха всички – Иво Никодимов от БНТ 1 и Силвия Великова от програма “Хоризонт” на БНР.
…
Радомир Чолаков: ..тема по тема, частните медии, електронни медии са за пълна либерализация на лицензионните режими, която вече се обуславя и от обстоятелството, че влизаме в цифровата ера. В бъдещия закон за радиото и телевизията няма да има най-вероятно думата лиценз. Всички радиа и телевизии ще бъдат поставени на регистрационен режим, защото в крайна сметка вече и технологически възможности всеки с един общо взето по-мощен компютър и една по-свястна камера да си прави програма в домашни условия и да я излъчва в интернет. Така че едно от добрите неща, които ще се случат може би с новия закон за радиото и телевизията е, че просто ще иам пълна либерализация на този сектор. Другото нещо, което се поставя като въпрос е по какъв начин ще става качването на т.нар. цифрови мултиплекси. Тук има едно настояване от страна на КРС – качването на цифровите мултиплекси да става малко или много задължително. Т.нар. must carry. От страна на частните оператори обаче според мен се поставя абослютно разумно въпроса как така ще се качваш ти задължително на един частен мултиплекс без да знаеш каква цена ще плащаш. Аз също си позволих на едно от заседанията на работните групи да поставя въпроса наистина ли някой си въобразява, че работната група, пишейки закона, ще задължи частните радиа и телевизии, а и изобщо всички радиа и телевизи да се качват на мултиплексите задължително без да е ясно колко ще плащат. Тоест наистина ли ние ще ги заведем като овце, за да ги стриже мултиплекса. Ясно е, че това няма да стане. Така че ето ви един спорен дискусионен въпрос. И всъщност има един проблем с БНТ и БНР, който пак изникна малко.. как да ви кажа, насилствено. Аз винаги се учудвам как от време на време на някой му хрумва да започне да си играе с нервите на двете къщи и се поставя въпроса за обединението. Очевидно е, че двете къщи БНТ и БНР, актуалните им ръководства са категорично против. Очевидно журналистите са категорично против. Така че очевидно е,ч е това по-скоро ще остане като теоретична идея.
Водещ: Аз мисля, че доста оптимистично гледате на нещата. В смисъл че БНТ и БНР имат само един проблем. Те имат и други проблеми, но нека да ви попитам така. След тази пълна либерализация, за която става дума, предвиждат ли се някакви текстове, които да гарантират възможността на обществените медии да работят за обществената кауза, защото в крайна сметка трябва да има подобни защитни механизми.
Радомир Чолаков: Аз говорех само за частните медии. Пълна либерализация за създаването и разпространението на частни медии. Медии, които се произвеждат от частни лица. Вижте, тук горе долу с радиото и телевизията вече става като с вестниците. Всеки в крайна сметка може да си купи хартия, да си напише нещо, да си отпечата вестник и да го продава. Никога не е имало регулация за вестниците, както казахме няма и закон за печата, няма и идея да има закон за печата. Тоест винаги се е приемало, че това е един абсолютно свободен пазар, в който дето се вика читателя решава кой вестник да си купи. Регулацията на електронните медии възниква като идея, защото имаше ограничен ресурс. Нали разбирате? Като има малко честоти, по които могат да се разпространяват радио или телевизионни програми, естествено се поставя въпроса кой да ги получи и от там идва нуждата за регулация. В момента, в който няма технологична пречка и има безбройни технологични възможности за разпространение на радио и телевизионни програми просто регулацията отива в историята. Това е за частните. А сега за обществените медии, всички ние знаем, че те са една особена форма на медии и че през тях трябв ада се гарантира обществения интерес от, да го кажем в най-общ смисъл, балансирано плуралистично представяне на информация, образование, култура и развлечение. В някакви дози, които обществото с някакви свои механизми е приело за редни и правилни. Обществените медии в крайна сметка са, аз го казах и по времето на дискусията, обществените меиди са последната ни предпазна мрежа пред жълтия поток, нека да го кажа така. Тези две медии трябва да са онези две медии, които в крайна сметка съхраняват българската култура, ако щете като в ноев ковчег, за да я пренесат в бъдещето. Медиите, които извличат най-доброто и го представят. Сега всъщност спора е в механизмите, чисто правните и организационни механизми, с които се постига качеството. Знаете, че качеството няма дефиниция. Няма дефиниция за качество. Един казва – програмата му харесва, друг казва – програмата не му харесва и в крайна сметка това са субективни мнения.
Водещ: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари.
Радомир Чолаков: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари. Много ви благодаря за забележката. Защото това, което мен лично ме учуди по времето на дискусията е, че представителите на обществените медии говореха за пари, предимно за пари и че как ако има повече пари програмите ще станат може би по-добри, но във всеки случай – пари, пари, пари. Странно за мен е, че представители на частния сектор поставиха въпроса аджеба как двете медии БНТ и БНР оправдават тези пари, които искат. Тези, които получават и тези, които искат. И вижте, откровено ви казвам, аз в случая съм неутрален наблюдател, хващам себе си като неутрален човек. Разбира се имам естествена симпатия, естествена склонност към обществените медии, в частност към обществената телевизия…
Водещ: Ама защо чухте само изказванията им за парите. И други неща казаха.
Радомир Чолаков: Някак си се натрапи това з апарите, да ви кажа. Натрапчиво беше. Две неща се казаха много ясно – да няма обединение в никакъв случай, защото както каза един колега – забравете за обединение, защото иначе ще стане страшно. И друг колега, който каза – дайте ни пари и не ни закачайте рекламата, защото ще се хванем за брадвите. Това беше дословен цитат. Та исках да кажа, че се старая да бъда обективен човек и много се притеснявам от една тенденция, а именно, че частните медии все по-настойчиво представят въпроса на обществените медии – вие собствено за какво служите. Защо собствено вие смятате, че изпълнявате обществена задача, след като и ние изпълняваме обществена задача. И се дават редица примери на програми в частни медии, радиа и телевизии, които наистина като се замисли човек пък са обществено полезни.
Водещ: Разбира се, но това звучи трайно несериозно, защото тези предавания знаете как се програмират в търговските медии, само на база рейтинг. и когато тези предавания нямат рейтинг, те се свалят. Тоест всичката тази информация, която трябва да достигне до обществеото по един или друг начин, тя няма някакви шансове за изява.
Радомир Чолаков: Да, ясно. Теоретично е така. Но съгласете се, че едном обществено..
Водещ: Ама защо само теоретично? И на практика е така.
Радомир Чолаков: … обществено полезно предаване може да има висок рейтинг. не пречи. Примерно тези каозалистки предавания, които се излъчват около Коледа и Нова година, Българската коледа и прочие, които са в частните медии впрочем, редица акции, които те правят … Вижте, аз не искам да влизаме в момента с вас в този спор. Защото вие сте представител на обществена медия, аз все пак съм неутрален експерт, идващ от печатната сфера, нямам някакъв интерес в електронните медии.
Водещ: Е то е задължително да нямате интерес в електронните медии, след като сте в работната група.
Радомир Чолаков: Вижте, наистина ще ми се да бъде чуто това, което казвам. Има една лоша тенденция, в която частни медии казват кой от четирите компонента –информация, образование, култура или развлечение, ние не даваме на българското общество. От където следва логичния въпрос защо вие получавате сумарно 100 млн.плюс възможност да играете на рекламния пазар като рекламни играчи, срещу каква точно услуга? На което обществените медии казват – ние ги получаваме, защото сме обществени. Разбирате ли? Ама много е нестабилна тая позиция. И според мен ако обществените медии, двете медии БНР и БНТ не намерят някакви механизми или не се обединят около някакви механизми, с които те демонстрират как точно се случва обществения им характер, аз се боя, че становището на частните оператори, ако не сега, то в много близко бъдеще, 2012-2013, ще надделее. И като е държавата в криза и като се каже – айде няма нужда да финансираме чак толкова обществените медии, защото и не можем да оправдаем техния обществен характер на базата на някакви обективни критерии, работата може да отиде много зле. Вие знаете между другото, че има една идея, която също се лансира в бъдещия нов закон за създаване на обществен фонд. Обществен фонд, о ткойто да се финансират всякакви обществени програми. Аз съм го писал това нещо. Казах го някакси оставам с впечатление, че на никой не му прави впечатление, не знам защо не му прави впечатление. 100-те млн., които в момента държавния бюджет отпуска за финансиране на БНТ и БНР идеята е не да се отпускат целево на БНТ и БНР, а да влизат в един общ фонд, в който да могат и частни телевизии да кандидатстват със собствени проекти.
Водещ: И със собствени лобисти.
Радомир Чолаков: И със собствени лобисти, точно така. Точно така е това, да.
Водещ: И тогава какви са гаранциите за обществените медии, които…
Радомир Чолаков: Гаранциите… вижте, нека да ви го обясня така. Гаранциите за обществените медии са първо в никакъв случай да няма такъв фонд. И второ, те да намерят начина да убедят обществото,ч е техните програми са обществени. Това е висш пилотаж в медийното право. Искаше ми се да го водим тоя разговор по време на дискусията, не се получи.
Водещ: Е, нищо. То за това е "Клубът на журналистите", за д аводим такива разговори.
Радомир Чолаков: Ето, вижте. Поставям в момента ребром въпроса. Кои са правните механизми, с които обществените медии трябва да у бедят обществеността, че те заслужават 100 млн.лева плюс рекламно време?
Водещ: Нека да довършим изречението. Каква част от тези 100 млн.лева отиват за излъчване? Защото те отиват в частни ръце.
Радомир Чолаков: Е това представа нямам, да ви кажа, в смисъл нито познавам бюджета на двете къщи, няма как да се произнеса. Но да кажем< добре, айде, държавния бюджет може да ги поеме за своя сметка средствата за излъчване. С което обаче бюджета на двете къщи най-вероятно пропорционално ще бъдат намалени, така че не по врат, а по шия. Пак ще бъде същото. Не е въпроса в конкретните пера на бюджета и кое за какво се харчи. Проблема е, че се поставя много остро въпроса кое вие давате, което частните не дават. И на този въпрос БНТ и БНР според мен много спешно трябва да намерят отговор.
Водещ: Ами аз смятам, че отговора е в ефир. След като вие не сте можели да проведете на дискусията този разговор, а сега го водим по радиото – ето това е един от възможните отговори.
Радомир Чолаков: Точно така. Между другото точно така. Но това трябва да стане масова практика в двете медии.
Водещ: То във всеки един репортаж смятам в обществените медии това е практика. Разбира се винаги има изключения. Но не знам защо ние сме поставени в позицията на виновни, които трябва да се оправдават.
Радомир Чолаков: Ами просто така се получи на дискусията. Имаше много силни и остри изказвания, ако вашите гости в студиото също са били на дискусията би трябвало да си го спомнят и да им е направило впечатление. Там да кажем представителите на АБРО казаха – ние искаме да се забрани рекламата в двете медии.
Водещ: Две усмивки, скептични. Никодимов, БНТ.
Иво Никодимов: Това беше единственото сериозно, г-н Чолаков, което аз чух като резултат от тази медия и това е една борба, лобистка борба бих казал, на частните медии да нямат реклами в националните медии. А в същото време в крайна сметка виждаме, че европейската практика е съвсем различна. Разбира се, че има ограничения за рекламното време на обществените медии, но много малко са примерите, които можем да извадим и да дадем за обществени медии без реклама.
Радомир Чолаков: BBC, които не знам защо в България непрекъснато се цитира BBC между другото е точно такъв пример.
Иво Никодимов: Да не забравяме обаче, че BBC също имат реклама що се отнася до сайтовете си и до това, което не излъчват в ефира. Те също имат своите рекламни лостове, чрез които работят и чрез които събират съответно приходи, за да финансират част от дейността си. Още повече, че пък ако трябва да се върнем назад във времето, от приемането на сегашния закон за радиото и телевизията, до ден днешен никой не изпълни неговите разпоредби за финансиране на двете обществени медии, което при всички положения не е вина на радиото и телевизията, нали?
Радомир Чолаков: Не, вижте, ние всички знаехме, че те няма да бъдат изпълнени, защото фонда така, както е заложен сега действащия закон предполага всеки българин да плаща такса електромер. Размера в закона е така определен, че аз ви уверявам, още навремето, като работех в БНТ ги правехме тези сметки 1998г.и се оказа, че ако този фонд бъде задействан и бъде спряна държавната субсидия и БНТ и БНР минат само на фонд, те ще фалират за 6 месеца.
Силвия Великова: Но това е свързано с факта, че българина не обича да плаща такси.
Водещ: Силвия Великова, програма Хоризонт.
Радомир Чолаков: Ама разбира се. И защо не го приемаме този факт филососки и не кажем – да, българина няма да плаща такси. Защо настояваме да се възстанови онзи фонд, който е в закона за радиото и телевизията, след като пак ви казвам, първо размерите са такива, че БНТ и БНР при 100% събираемост ще им се намали бюджета най-малко с 60% от сегашния. А след това ние пък и знаем, че няма да има събираемост. Защо го искаме?
Водещ: Не, ние не го искаме. Ние просто коментираме създаването на мъртви законодателни текстове.
Радомир Чолаков: О, моля ви се. Разбира се. Тук се подписвам с две ръце. Точно така.
Иво Никодимов: Щастието е, че тези, които писаха този закон не го пишат и сега в това отношение.
Радомир Чолаков: Не, вижте, де да знам. Закон, как да ви кажа, писането на закона е малко или много техническа работа. Могат да го напишат младши юрист консулти в МС. Ако е въпроса кой седи на компютъра и ги пише текстовете. Въпроса е има ли някакъв здрав разум и в крайна сметка гилдията, професионалната, медиите, а пък и в крайна сметка политическия фактор как си представят уреждането на нашия общ медиен живот.
Водещ: Има ли отговори на тези въпроси след проведените дискусии или предвиждате нови такива?
Радомир Чолаков: Задължително. Ние се уговорихме и между другото това стана ясно още в х ода на самата дискусия, която ние разбираме като предварителна, след като се набележат вече, а те се набелязаха, основните спорни въпроси да бъдат разработени някакви вариантни текстове нормативни и задължително втората половина на септември аз включително ще настоявам много енергично да направим още една такава дискусия, само че вече по конкретните теми. Лицензиране за частните медии – да, не. Просто как ще изглежда регистрационния режим. Обществен характер на програмите на БНТ и БНР, тук си признавам, че това ще бъде много трудна задача, формулирането в нормативен текст как се постига обществен характер на БНТ и БНР. И ние раздадохме, впрочем, един въпросник. Много моля всички колеги,които наистина имат живо отношение към обществените медии да ни помогнат. Да ни помогнат с предложения за конкретни формулировки, за конкретни текстове, които трябва наистина да легитимират, да аргументират и да закрепят общественото начало, обществения характер в програмите на двата обществени оператора, БНТ и БНР, защото това ще ни е после, как да кажа, щита срещу частните медии, които казват спрете им рекламата и им намалете бюджета. Аз наистина пак ви казвам, чувствам себе си лобист на обществените медии и много моля самите те да помагат с аргументи в тая посока.
Водещ: Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Аз лично си вадя едни изводи, че всъщност не обществените медии трябва да се чувстват гузни, а по-скоро редица правителства и парламенти в случая трябва да се чувстват гузни, защото историята показва, че едните приеха закон недоносче, следващите продадоха БТК с разпространителската мрежа, в следствие на което се увеличиха многократно таксите за излъчване на БНР и БНТ. И мнгоос е притеснявам да не се стигне до там, че поредните ще забранят рекламата така, както постъпиха с продуктовото позициониране.
Радомир Чолаков: Това със сигурност е така, както казва г-н Никодимов. Нека само още едно изречение да ви кажа. И под това, което той каза бих се подписал. Обаче знаете ли, ние наистина от 1998г. влязохме в една много лоша тенденция. Както той каза, един много лош закон, котйо размаза границите между обществено и частно. Впрочем ние в мометна му берем плодовете. В закона от 1998г.непрекъснато се лансираше идеята за равнопоставеност. И това беше методично натрапвано. Равнопоставеност, равнопоставеност, равнопоставеност между частните и обществените медии. А това беше много опасна тенденция. Много опасна идея, която странно защо всички обаче я прегърнаха. Идеята е те да не са равнопоставени. И аз съм го отстоявал това нещо още 1998г., заради което брах ядове тогава. Но ние сме в момента на една ръка разстояние от това, което каза г-н Никодимов. Лош закон, приватизация на БТК. Не знам какво стана след това. На една ръка разстояние сме от това БНТ и БНР да бъдат хлъзнати лекичко по пързалката и просто да изчезнат като обществени медии. Не искам да използвам по-груби изрази.
Силвия Великова: Е то това зависи от вашия закон и от политическата воля, която е неясна.
Радомир Чолаков: Това зависи до толкова, до колкото аз примерно схващам себе си като експерт в тази група, който винаги когато трябва да казва не ще казва не. Но моля ви се приемете, че аз съм 1 от 14.
Силвия Великова: Тоест вашето мнение и мнението на юрист консулта от МС имат различна стойност…
Радомир Чолаков: Моля?
Силвия Великова: Казахте за юрист консултите от МС и… Кое не е по-важното не?
Радомир Чолаков: Това ще каже гилдията.
Водещ: Къде и кога?
Радомир Чолаков: На следващата дискусия, която надявам се ще направим втората половина на септември. Тогава трябва да говорим с да и не. Конкретно предложение – да или не. И всеки ще си носи отговорността за това, което казва. И за последствията, разбира се.
Водещ: Добре. Но "Клубът на журналистите" остава отворена територия за дискусии по темата. Благодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Аз ви благодаря също.

Водещ: Какво да се прави с клишетата, натежа този въпрос по много поводи тази седмица. До сега разгледахме законодателните медийни клишета от започването на регулацията на електронните медии до ден днешен. Сега се връщаме на класиката в жанра – ние ги хващаме, те ги пускат. Започнахме в началото с уточнението, че става дума за един филм, но сега се връщаме в реалността. Какво се случи, че пак се наложи да цитираме тази крилата реплика, и аз вече не знам как да я наречем. Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Ами какво, поредица отпуснати от ареста, при това от съда. И от апелативния съд, което пък е отгоре на всичкото не подлежи на обжалване. Нещо, което отдавна не бяхме..
Силвия Великова: Не, мисля, че Бойко Борисов нещо обещаваше да го обжалват, но мисля, че не са го обяснили, че инстанцията за сега е последна.
Иво Никодимов: Което наистина отдавна не бяхме виждали точно такава поредица, макар че е съвсем нормално някой като поседи в ареста известно време след това да излезе. Докато се реши дали е виновен или не, защото в крайна сметка принципа си е ясен – всеки е невинен до доказване на противното. А доказването на противното е в тежест на обвинителя, а не в тежест на обвинения.
Водещ: Нека да се замислим сега върху това. Имаше ли равнопоставеност в цитатите, имаше ли по-гласовити пред нас, журналистите?
Силвия Великова: Да, мисля че този път нещата започват да се обърщат и ако основно до сега говоренето се изнасяше от представителите на изпълнителната власт (?) или чрез някоя агенция, сега мисля, че съдиите разбраха, че тяхното мълчание работи срещу тях. И в този смисъл има някакво отваряне, как да кажа, персонифициране, въпреки изказване на министър Цветан Цветанов, че трите съдийки, пуснали от ареста Килърите и Всичко коз никой няма да запомни имената им, аз мисля, че имената им ще бъдат запомнени и това е добре. Съда трябва да намира възможности да обяснява своите решения на популярен език. Може би не толкова популярен, колкото използват вътрешния министър и премиера, но достатъчно разбираем за хората.
Иво Никодимов: Просто съда трябва да се раздели с това свое виждане, че говори с мотивите си. Първо защото мотивите не са атрактивни, дори за писане във вестник, та камо ли са разказване по радио и телевизия. И второ защото мотивите са мотиви, но чисто човешкото обяснение защо си взел едно решение е по-важното за хората.
Силвия Великова: Това се казва простичко високомерие. Съда до сега се държеше високомерно и видя, че това му носи 1.1 рейтинг. отвори форумите, включително на специализираните и на сериозните издания, виж какво мислят хората за съда. Нищо хубаво. Така че трябва да се пречупят, да съблекат тогите и пак запазвайки позицията си на арбитъра, да започнат да обясняват защо взимат едно или друго решение, а не да се позовават на вътрешното си убеждение или на корицата на делото или на законови норми, които цитират с числа, а не с думи.
Водещ: Промени ли се обаче общественото мнение, след като започна и съда да демонстрира някаква отвореност?
Силвия Великова: Е рано е още. Няма как. (?).
Иво Никодимов: Трудно е, още повече и за нас ще бъде важно да успяваме да извадим от един съдия отговор на въпроса защо едни доказателства ги чете така, а не иначе. Както когато издава осъдителна, така и когато издава оправдателна присъда. Трудно ще бъде да обясним и един по-модерен принцип в правораздаването, който обаче е изключително важен и който всички трябва да живеем с него – че е по-добре 10 виновни на свобода, от колкото един невинен в затвора. Защото страшното са съдебните грешки. Тогава, когато вкарваш човек, който не е извършил нищо зад решетките. Това е много по-страшно, от колкото да извадиш наистина 10 виновни на свобода.
Силвия Великова: хубаво е да не са на свобода виновните, защото това после се обръща срещу съда и аз наистина се опитвам да си представя макар не смятам, че те заслужават това, е до колко съдийките които пуснаха Килърите след всичко, което написаха за тях, спят наистина спокойно, защото ако ти вмени вътрешния министър всяко следващо престъпно деяние на тези хора на твоята съвест е нещо изключително натоварващо и тежко. Това не е редно, не е правилно и за това в случая наистина направи най-силно впечатление мълчанието на прокуратурата, защото това не може да бъде спор между МВР и съда. Всъщност истинския спор е между прокуратурата и съда. Прокурора е господар на процеса, както пише в закона, той внася искане за мерките за неотклонение, той ги защитава, той събира доказателствата, давайки инструкции. Някак си липсата на прокуратурата от този разговор е симптоматично, защото тя може да бъде, как да кажа, помирителя. Тя е в съдебната власт, но зработи с изпълнителната. Съда няма как да работи с изпълнителната. Съда е арбитър, казахме го няколко пъти. Така че мълчанието на прокуратурата за мен е много странно и показва, че тя си дава сметка, че този разговор не е достатъчно професионален, но няма смелост да излезе и да го каже.
Иво Никодимов: Освен това може би тук наистина става вече доста наболял въпроса за това какво трябва да се случи с НПК така, че хем да се гарантира, че всяко едно доказателство може да бъде обективно проверявано, хем наистина и тези, които се занимават със хващането на престъпниците да знаят, че разполагат с възможности да събират доказателства, които ще могат да представят. Защото в момента проблема е в това, че все пак вкарват в съда неща, които очевидно не могат да бъдат доказателства като докладни записи между мен и теб. Ами аз винаги мога да седна на едно бюро и да напиша „Силвия е виновна”. И когато това не може да се провери обективно, как някой ще го приеме?
Силвия Великова: Това е големия въпрос за формализма, защото съда не може да се произнесе по нищо по-различно от това, което му е дадено в папките. Но винаги има възможност, аз поне съм го чувала от съдии, и винаги има възможност да се даде някакъв шанс на прокуратурата И на МВР, ако те подскажат, че чакат в близките дни някаква експертиза. Заседанията по мерките за неотклонение допускат отлагане с няколко дни заради екпсертиза и ако например тези разследващи по случая с Килърите са разполагали с нещо много важно, което до 2-3 дни след гледането на мярката е щяло да бъде готово, има начин, по който ти да оставиш следа в делото. За това и по тези мерки се явяват прокурори. Те са хорат,а които могат да кажат.но да очакваш, че съда ще предполага, че ти след няколко дни може да имаш балистична експертиза, която да доказва нещо или някакви писмени доказателства на свидетел, че тези хора са готвили покушение срещу премиера, повярвайте ми няма как да се случи и няма как да се случи, защото има и друг момент. Мерките за неотклонение могат да бъдат проверявани от инспектората на Върховната касационна прокуратура. Тоест всеки когато постановява едно или друго решение много добре знае, че макар да е последна инстанция за тези хора, над него има по-горна инстанция. Тя може да провери до колко той по доказателства се е произнесъл и до колко по някакви други причини, не знам какви са, някои намекват за пари, друг инамекват за страх. Между другото това е най-страшното, че ние сега не знам дали съда правораздава по доказателства или правораздава под страх за спокойствие, на инат.
Водещ: Или по някаква друга причина.
Силвия Великова: А ние всички можем да стигнем до този съд под една или друга форма и очакваме нас да ни съдят по това, което са събрали срещу нас, а не това, което някой във вътрешното си съзнание натрупва като обида или като ожесточение от тези думи, защото тези хора ходят в магазините. Тези хора някъде казват – аз работя като съдия и чуват колко много омраза и озлобление има срещу тях.
Водещ: Да. Оказва се, че мълчанието е слабото място на нас журналистите, защото ние трябва да цитираме, за да може обществото да си създаде мнение, по възможност върху реалността, а не върху клишето.
Силвия Великова: Да, но цитираме този, който говори. Когато говорят вътрешния министър и хората от МВР, цитираме тях.
Водещ: Да. Когато има блестящи с мълчание, ние за съжаление сме безсилни. Ами останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да разсъждаваме със Силвия Великова от програма Хоризонт на БНР и Иво Никодимов от БНТ 1 върху въпроса какво могат да направят журналистите така щото един репортаж, в който звучи трайното клише „ние ги хващаме, те ги пускат” да бъде нещо повече от филмова реплика и да носи малко повече смисъл на хората. Нямаме средства, с които да принудим съдиите или в конкретния случай прокуратурата, която блесна с мълчание.
Силвия Великова: Не, няма никакъв механизъм, по който да ги принудим освен ако те самите не осъзнаят, че мълчанието им работи срещу тях. Така че всеки сам преценява мълчанието злато ли е или не.
Иво Никодимов: Ами трудно е по принцип. Човек трябва да усеща това, което се случва и да намери начин да го пресъздаде.
Силвия Великова: Вчера, извинявай, един прокурор каза нещо много интересно. И това е статистика на прокуратурата, между другото. 96% осъдителни присъди се постановяват в България. Ние тук си говорим за едни 4%, това са втренчените дела, знакови, брюкселски, както искаш ги наричай, където каквото и да се случи, то се приема много драматично. Алексей Петров продължава да стои в ареста, очевидно там има събрани доказателства. По-голямата част от Наглите са в ареста, очевидно там има доказателства. Защо тогава не възхваляваме съда в тези случаи и не казваме колко са велики, готини, прекрасни, арбитър…
Иво Никодимов: На мен ми направи вчера впечатление изказването на един съдия, който каза – ще бъдат доволни от нас, когато има 100% осъдителни присъди. Е няма такава държава. Познаваме една държава такава от миналото, времето на Съветския съюз. В съвременното, в модерното право такава държава няма. Дори и в ЕС, ако трябва да бъдем точни, статистиката е категорична, че около 70% са осъдителни и 30% оправдателни присъди, дори има страни, в които оправдателните присъди са към 40% и горе долу нещата са във варианта 50-50.
Силвия Великова: Не, това пък не говори добре и за тези, които повдигат обвинения, ако се стига до 40% оправдателни присъди. Аз мисля, че в този случай ние стоим доста добре, доста сериозно и строго и за това не може от случилото сде по 2-3 дела да се правят знакови генерални изводи, че съдебната система и съда е корумпиран и обвързан с Красьо, с Октоподи и с кого ли не. Просто това са недопустими изявления на политици, защото в крайна сметка се оказва, че в случая с Килърите това е абсолютен парадокс. Ти тръгваш, създаваш си враг в лицето на съда, заради убийтвото на един човек. Аз не казвам какъв е този човек, добър, лош или не. Но това е човек с около 18 висящи дела, Юрий Галев,тоест самия човек трябваше да влезе на съд малко преди да бъде убит. Тоест човек, който ти не си успял за толкова много години смятайки го за еди какъв си да събереш каквито и да е доказателства и да го изпратиш там, където му е мястото. За това се стига и до убийството. Това не са убийства случайни. Някой посегна на Юрий Галев, защото той на някой друг беше направил нещо.
Водещ: Всъщност има реплики и от други филми, те също са класика. Дали н якой скоро ще ги цитира, защото има доста класически примери за това как полицаи, на филм, на кино пак да кажа, правят подобни акции. Защото така може да продължим?
Силвия Великова: Ама ние видяхме наскоро на сайта на МВР как се арестува нарко задържан и му се казва – казвай какво е това иначе много ще те боли. Значи истината е, че няма никой, който да е съвършен в тази сложна правоохранителна, правораздавателна система. Всъщност какъв е проблема. Проблема е, че МВР непрекъснато обяснява, че съдебната система не става, дали е с този висш съдебен съвет, дали с друг висш съдебен съвет, че има корумпирани съдии там, Цветан Цветанов ги изброи до 5%. Но не каза кои са те. Имаме един Петър Сантиров с обвинение за подкуп. Петър Сантиров щяха да го правят спец съдия. Това е друга гледна точка към кадровия подход, който МВР има.
Иво Никодимов: Въпроса значи е, че трябва да стане ясно кои са корумпираните. Това значи, че службите трябва да си свършат работата, част от които са в МВР, а други може би в ДАНС.
Силвия Великова: Прокуратурата да ги превърне в доказателства.
Иво Никодимов: И прокуратурата да повдигне обвинения, превръщайки тези данни в доказателства, разбира се.
Силвия Великова: И докато това не се случва, аз се питам дали всъщност МВР не го устройва това, което се случва в момента.
Иво Никодимов: Защото и драмата с Красьо Черния е същата. И този скандал ще тегне, тъй като ние знаем Красьо Черния с кого си е говорил, но няма доказателства за какво. И ако Красьо Черния наиситна си е говорил с лицето Х за осигуряване на майстор водопроводчик – какво от това? Но пък ако Красьо Черния си е говорил с лицето Х, за да бъде назначен еди си кой за председател на определен окръжен или районен съд, тогава нещата са много различни. А ние не знаем.
Силвия Великова: Но пък имаме близо 20 наказани магистрати, въпреки че не знаем за какво си е говорил с тях. Тоест нещо се е случило. Нямаме нито един наказан политик или полицай.
Водещ: Но пък имаме подходящ…
Силвия Великова: Но те също бяха на Красьо, имаше 2-3 уволнени или наказани полицаи, нищо повече..
Иво Никодимов: Да, полицаи от Плевен…
Силвия Великова: … от 1000 души в тефтерчето на Красьо. Така че нека … справедливостта трябва да е справедливост до край. Истината е, че съдебната система с всичките и недъзи се оказа единствената, която започва да се чисти, включително и с магистратските имоти също, Цветанов настоява за бързина. Там нещо се случва, има дисциплинарни производства. Какво се случва с бивши МВР шефове, които също са получили по този начин имоти, бивши кметове, политици – нищо, ползват си ги.
Иво Никодимов: Тоест политическото тефтерче на Красьо Черния трябва да заработи.
Водещ: А в това време той обяснява, че е адски обиден от това, че му викат Черния, защото той бил бял.
Силвия Великова: Ами не е точно бял, но няма значение. Дали е бил на солариум или е естествено черен, това е атракцията в случая.
Иво Никодимов: Така че трябва наистина да видим какво се случва и обществото може би тук е и неговата роля да спре да избира политици, които си падат по Красьо-Черневци.
Силвия Великова: Аз все пак да се върна към темата. Нека да ги назоват поименно корумпираните съдии, защото очевидно за съдии говорим, явно прокурорите не са корумпирани. Те отличниците очевидно повече се поддават от двойкаджиите там от чиновете, и тогава ще бъде по-лесно да си обясним какво се случва в съдебната система , защото аз също съм чувала за купуване на дела, чувала съм за съдии, които контактуват неподходящо. Ама аз съм го чувала, аз не разполагам с инструментите да го докажа. С тези инструменти разполагат тези, които в момента са сърдити на съда.
Водещ: И те неслучайно работят във ведомство, което се нарича силово. То за това се нарича силово.
Силвия Великова: Ами видяхме Станислава Димитрова, просната на земята, с целите и 35 килограма. И аз се питам защо трябва да проскаме една 25-годишна жена само защото е женена за Валентин Димитров. и да проскаме на земята примерно и един от Наглите. Не смятам, че трябва да има знак за равенство по начина, по който в България се наказват извършителите на престъпление.
Иво Никодимов: Още повече, че вчера например имаме друг прецедент, в който самия съд в производство по мярка за неотклонение записа, че тази жена не е извършила престъпление и намекна на прокуратурата, че всъщност данните, които те са представили водят до извод за извършване на престъпление на други две лица. Единия от които е съпруга на тази жена.
Силвия Великова: Евентуално. А в същото време з аобществото ще остане неясно защо. Софийския районен съд каза, че Станислава Димитрова е извършила престъпление и трявбва да стои в ареста, а Софийския градски съд прочете същите доказателства по различен начин. Всъщност това е обяснението, което дължи на съда и това, че България има двуинстанционен контрол на мерките за неотклонение и триинстанционен на делата по същество не е достатъчно обяснение. Хората имат нужда да знаят защо един съд вижда, че тази жена .. срещу нея има достатъчно доказателства. Други твърдят, че тя изобщо няма нищо общо с престъплението. От тук идва неяснотата и по ирония на съдбата се оказва, че по-склонни да обяснят своите решения са тези, които постановяват по-непопулярните за властта решения. Защото ние трудно можем да очакваме районния съдия, оставил Станислава Димитрова или окръжния съдия оставил Килърите да излязат пред журналисти и простичко… а те излизайки пред нас илизат пред хората, това е идеята, ние няма да занесем тези интервюта вкъщи…
Водещ: Да, категорично.
Иво Никодимов: Тоест това, което казах, ние да можем да направим едно сравнение между това защо един прочита доказателствата така, а друг прочита доказателствата иначе.
Силвия Великова: А те са едни и същи. Те не са се променили. Три дни делят мерките за неотклонение една от друга.
Водещ: Близо ли сме, с една дума накрая, близо ли сме до възможността да имаме всички цитати? По-близко ли сме от друг път?
Силвия Великова: Ами не знам, зависи какво става със списъка на МВР. Ако е понамалял може и да станат по-нормални отношенията. Ако има още за заваляне от онези, които ги бяха описали, сигурно цитатите ще станат до тука.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов: Аз по-скоро си мисля да не стигаме до повече цитати, а да почнем да виждаме, че всеки по веригата си върши работата, защото в крайна сметка вярно е това, че всички са едно цяло и че нещо, което започва в МВР свършва в съда. Ако всеки по веригата си свърши работата както трябва, ако бъдат събрани доказателства, ако те бъдат внесени и бъде доказано – да, наистина това, за което говорим че ни се случва 20 години ще спре да ни се случва.
Силвия Великова: Знаеш ли, като с журналистиката е. Последната дума е наша, ти можеш да ми затвориш микрофона сега.
Водещ: Аз не, режисьора ще го направи след малко.
Силвия Великова: Последната дума е на съда. Всеки трябва да знае чия е последната дума, да се надява, че тя е наистина обоснована на реалността.
Водещ: И че е обективна и че не е цитат от кино. Ами така да завършим, с пожеланието за хубав ден се разделяме.