БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.09.2010
Водещ: С какво попаднахме в световните медии тази седмица, немски и английски? Ами с футбол. С това което искаме много да имаме, но живеем на едни американски спомени от далечната вече 1994 година. После дойдоха цитатите от немските издания, искрена радост, че Матеус е вече далеч от Германия, можеше да се прочете между редовете. А дали пък в тези цитати нямаше български почерк, не разбира се. Просто медиите по цял свят опитват да напишат истината, а кой как ще я прочете е друг въпрос. Днес вече е ясно какво ще прави Матеус в България. Кратко, ясно и съдържателно главно медийно грамотно, истината каза премиерът, най-много да се ожени. Тази история има начало и край само, че не звучи съвсем достоверно, няма я средата. Досущ като онази операция със саламите и краищата им, с тираж любов наричани „дупетата”. Е тези медийни истории най-бързо се забравят, а защо една история да се пише, за да бъде толкова безславно забравена. Ето това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите” с Радослав Янкулов и Владимир Памуков от вестник „Труд”. В понеделник вестниците преливаха от английски цитати за Гения на Бербатов. Изключително зареждащо! Дали пък и наши думички нямаше да подействат така. Направихме си експерименти, попитахме вас слушателите на Програма „Христо Ботев”. Чухме в ефира най-грамотния медиен анализ. Сър Алекс Фъргюсън успя да победи английските таблоиди с мълчания. Той дълго време упорито подминаваше всичката критика и сатира, за да дочака да прочете това което иска. Може ли подобно нещо да се случи у нас, очевидно сърове нямаме, традиции също, отиваме ли отвъд цитатите в коментарите си. Или ще продължаваме да си четем за ръкопашни схватки между недоволни играчи от разни отбори и ще заничаме по футболните съпруги за раздуха. Тази година СБЖ навършва 120 години. Това е една прилична възраст за равносметки и сверяване на часовника. Какво се случи с добрата новина, ето това ще коментираме с Тома Томов в навечерието на премиерата на репортажа му „Метрополитен” тази вечер. Има ли място за добри новини в българските медии? Помнят ли се добрите новини? „В Неделя с…” вече ще бъде с Камен Воденичаров. Има ли място журналистиката в забавните формати? Ето това е главното което бих искала да го попитам след 1. Няколко медии получихме едно писмо от бивш журналист. Свикнали сме да казваме, че няма бивши журналисти, но това може да бъде считано за коментар-новина. Не мислих по този начин да започвам днес, но не ми се ще да спестя едно отворено писмо по повод две благотворителни телевизионни програми, за проблемите на семействата с деца с увреждания. Аз не изоставих болното си дете, но на кого му пука? Пита почти риторично Красимира Обретенова от Добрич. Искам да отбележа, че това писмо днес е публикувано и във вестник „Сега” в други медии не го срещнах. Ето и няколко реда от него! Към вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които не изоставено дете с увреждания. Много увреждания след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към вас като инициатор и участник в нищожни мъчники благотворителни кампании за изоставени и не изоставени деца, и така също като бивш журналист, който е бивш, защото се е превърнал в болногледач на детето си. И във виеща вълчица срещу убийствената некадърна и безотговорна управленска административна социална система в България. Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” и „Байландо” да не успеят въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешко милосърдие и скъпа медийна акция наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани благотворителни ПР акции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба им с лигави призиви за илюзорна помощ. А провалът на тези две шоута е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата. Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако цялата медийна гилдия си беше направила труда да обясни на обществото и на властта, защо България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания от ромски произход и прочие. Ето това могат гражданското общество и медиите заедно, да кажат истината. Работа на институциите е да ги чуят. Мисля, че мястото на този медиен анализ, защото това определено е нещо повече от едно отворено писмо, беше точно в „Клубът на журналистите”. Добре дошли ви казвам Иво Георгиев, Любомир Пъшев, Галя Траянова и аз Ирен Филева.
Водещ: Тази година СБЖ навършва 120 години, време подходящо да се огледаме за добрата новина. Има ли място добрата новина в българските медии, бързо ли се забравя тази новина или достатъчно я коментираме. Добър ден на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ: Вашия репортаж за една такава добра новина ще гледаме тази вечер, а има ли място добрата новина в българските медии?
Тома Томов: Ами не знам, аз общо взето много, много не слушам, аз правя това което правя. Иначе много, много не слушам и не знам какво значи добра новина, първо, но не знам общо взето със сигурност не участвам /…/ пълното опростачване, всички тези шоу дивотии, които гледаме вече по телевизията.
Водещ: Какво ще видим довечера?
Тома Томов: Ами това е един разказ за, аз преди известно време направих разказ, който се наричаше „Идеи за София”, в който участваха някои големи архитекти и даваха идея за това как нашия град да се преобрази.
Водещ: Да стане човешко място!
Тома Томов: И тъй като метрото е една форма на трансформация, освен това си го представям като долната земя. Нали имаше една хубава приказка за долната земя.
Водещ: Да, която всъщност е по-хубава от горната!
Тома Томов: Която като паднеш долу, пък един орел, пък трябва да те носи с нещо като кафез и е такива работи. И беше ми интересно да видя как се копае под земята с тия големи машини. И се обадих на едни хора и седнах и те казаха „Ами защо да не направиш един филм”. И аз седнах и направих един филм за това как се прави сега метрото под София, а пък /…/ кореспондираше с последния ми филм, който се наричаше „Genius Loci” – Духа на местото, който правих с един голям български архитект и урбанист Христо Генчев. И той ме запали много за тая идея за тоя огромен римски град, който мъртъв под нас, за който Константин Ирич каза, че това е един Помпей който живее под София. И те сега фактически като правят метрото, в центъра на София може да се получи невероятна трансформация, защото човек като живее в нашия живот на 21-ви век, може да слезе на няколко метра надолу и да живее 2000 години по-рано във времето на Император Траян да кажем, времето на Константин Велики. Това може да стане абсолютно под София, защото то е живо, то е живо.
Водещ: Помните ли медийните заглавия по този повод, „София конкурира Атина и Рим”!
Тома Томов: Не знам, но… не това са глупости, това са глупости.
Водещ: Е това бяха заглавията!
Тома Томов: Вижте, … много хора, които нямат грам култура, това е нормално и на /…/ журналисти в България, които се наричат журналисти. Но това което е интересно за София, че София отдолу е страшен кът, страшно е, цял град е. И освен това метрото което правят е много хубаво нещо. Дано да го направят както трябва, София се нуждае от 45-60 километра метро, хората работят с невероятно темпо, три километра и половина, и това са прекрасни хора. Наистина прекрасни хора, аз се запознах с архитекти, с метро строители, от времето на Таньо Пенев почти такава една философия. От това което ще видите всъщност как се прави метрото отдолу под нас. Не бих казал, че е добра новина, какво значи добра новина? Тя всяка новина има в себе си добро и лошо, тя е нещата са много по-сложни, по-прости.
Водещ: Да, а могат журналистите да наложат дневния ред на хората, на политиците?
Тома Томов: Не, естествено, че не, ние сме различна, различни хора. Би трябвало да има общ дневен ред нацията, това да. Защото ние влизаме в 21-вия век след като загубихме категорично 20-тия и без наше участие просто по политическо решение в Европа въпреки, че няколко български /…/ се държаха като малоумници през тия 20 години. Без наше участие реално, политическо решено от Европа ние приеха в ЕС. За който ние все още дорасли, но това е пък дава една възможност на нас за едно ускорено модернизация, едно ново догонване. Което би било прекрасно и може да се получи така, че нацията да се трансформира и да стане една ново нещо в рамките на 20-30 години.
Водещ: Разбира се, в този процес можем по-активно да участваме ние журналистите или поне да си го пожелаем?!
Тома Томов: Да, ние имаме невероятно важно място в това, разбира се ако по-малко танцуваме, по-малко пеем в шоу, тъпотии и програми. А да почнем да правим неща, които интересни и, които има мисъл, в които има цел, в които има амбиция да реализираш нещо стойностно, а не просто да се избутвало, както обикновено става в момента на терена на нашите телевизии.
Водещ: Една драскотина да остане в съзнанието на хората и тази драскотина да им помогне да вземат решение в някои от следващите дни от полза. За много години преход, успяхме ли ние журналистите да накараме хората да ни повярват, е заедно можем повече, журналистите и гражданското обществото или още сме в сферата на решаването…?
Тома Томов: …информация трансформация, аз например познавам блестящи журналисти и следя с огромно удоволствие това което пишат всеки ден. Много да ви изредя веднага едно 5-10 имена, които са чудесни. Иначе трябва повече за една нация, ние сме малка нация. Но като погледнеш и големите нации имат не повече от 20-на, 30 имена, а това е…стига за един човешки живот. Ако седнеш и ги слушаш и видиш какво мете мислят, как разсъждават, ще видиш, че нацията има достатъчно добри водачи, в терена на журналистиката. И просто е достатъчно да ги слушаме какво говорят, да останем да участваме в този процес без много пъчене, скромно, с увереност и да вървим напред.
Водещ: Много коментари се изписаха за вечно променящите се правила, сега се пише и нов медиен закон.
Тома Томов: Ами да ги пишат, като имат време да го напишат. Има хора, които с това се занимават, с това си вадят хляба.
Водещ: Въпросът е, ние журналистите достатъчно активно ли участваме в този процес?
Тома Томов: Аз не вярвам, че журналист се прави в университета със закон или с кодекс, или… това са глупости, които се пишат, за да могат някои хора да си чуят имената в медиите и да съобщават за тях.
Водещ: Всъщност липсата на тези реформи, поставя ли под съмнение работата на журналистите, защото и това много често четем, сигурно по същата причина?!
Тома Томов: Най-големия проблем пред българската журналистика в момента е българската олигархия, която я съсипа. Ние създадохме едно олигархическо общество, което в момента съсипва журналистиката. Почти по-безплощадно и по-жестоко от колкото на времето Политбюро и /…/…
Водещ: Това, че вече според последната промяна в закона, ще бъдат ясни собствениците на издания. Дали е някаква крачка?
Тома Томов: И какво от това, какво от това? Олигархическо общество, което е създадено от България, много трудно ще бъде променено. Това е, ние живеем във времето на господстващата олигархия. А журналистите обикновено в такива случаи, изпълняват доста унизителна роля с изключение на тея големи имена, за които ви споменах, които се борят и са извоювали своята територия и са слава богу нещо много хубаво, че съществуват в нашето общество.
Водещ: Нямах идея днес да си започна предаването така с едно писмо от една майка, която не е изоставила болното си дете и бивш журналисти, защото се грижи за него. Всъщност това оценка за българската журналистика, защото тя обвинява точно по същия начин, по който и вие така…
Тома Томов: Аз не обвинявам никой…
Водещ: Баналните….
Тома Томов: Аз съм само наблюдател, аз не обвинявам.
Водещ: Баналните забавления, които изместват мястото на журналистиката в българските медии?
Тома Томов: Вижте, ние сме много близко до това което наскоро, едно прекрасно момче от, един музикант каза така. Доживяхме за това, да ни направят бананова република. Ние не сме бананова република, защото тука няма банани, но то… доматите, така, че в общи линии не виждам много място за оптимизъм. Прекрасно е, че някой се грижи за това дете, прекрасно е, че има група журналисти, на които се възхищавам аз. Живота е прекрасен със самия факт, че живеем в тази иначе хубава страна и, че има проблеми и, че трябва да се борим с тях.
Водещ: Ами…
Тома Томов: Трябва да се борим с хауса, както се казва!
Водещ: Ами ако имаме шансове да го победим, би било чудесно.
Тома Томов: …достатъчно е да се опиташ, та дали ще го победиш…
Водещ: Благодаря ви за този коментар.
Тома Томов: Приятен ден и на вас.
Водещ: Тома Томов пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: С какво попаднахме в световните медии тази седмица, немски и английски? Ами с футбол, с това което много искаме да имаме, но живеем на едни американски спомени от далечната вече 1994 година. Казах вече, тази година отбелязваме 120 години СБЖ, какво се случи в тези години, с добрата новина? Един от важните въпроси, чиито отговор не е зле да потърсим, още повече, че има такива цитати за които току що ви казах. Как и изобщо могат ли журналистите да променят неписаните правила за футболните хора, трябва ли да ги коментираме по-често и какви да ни бъдат коментарите. Добър ден на Радослав Янкулов.
Радослав Янкулов: Добър ден. Как сте?
Водещ: Благодаря, добре, почти като Бербатов понеделник четящ български вестници!
Радослав Янкулов: Как вървят нещата?
Водещ: Ами за Бербатов чудесно.
Радослав Янкулов: А за нас?
Водещ: Ами опитваме се да ги направим да вървят по-добре, полагаме усилия.
Радослав Янкулов: Добре.
Водещ: Личи ли ни?
Радослав Янкулов: Не съм обърнал така по-сериозно внимание, но ако направим опит, сериозен опит няма начин да не тръгнат по-добре нещата. Може да съм оптимист.
Водещ: От къде да го започнем този опит по отношение на футбола?
Радослав Янкулов: А по отношение на футбола трябва да се почне из дъно, както се казва!
Водещ: То има ли дъно, не е ли двойно?
Радослав Янкулов: Димитър Пенев в едно от своите емблематични изказвания беше казал, че дъно няма! Когато сме го попитали, когато го попитаха „Стигнахме ли дъното”, той каза „Не, копаем още надолу”. Така, че май дъно няма.
Водещ: Въпросът е да не е двойно?!
Радослав Янкулов: Ако е двойно дъното, означава, че все пак има някъде дъно, но ако кажем, че няма дъно, това означава, че пропадането може да бъде много дълго, непредвидимо и да кажа за винаги, но наистина.
Водещ: Обаче казахте, че сте оптимист!
Радослав Янкулов: Е, не мога да бъда друг.
Водещ: Добре, хайде да се върнем на понеделник и да цитирам заглавието от вестник „Труд”. Според това издание се беше провел един мач между Бербатов и Ливърпул, който е завършил с 3:0.
Радослав Янкулов: Така.
Водещ: Всъщност тогава четохме в българските издания много цитати на английските вестници за доброто представяне на Бербатов. Кога ще прочетем в английските вестници, цитати от българските, за нещо добро от българския футбол?!
Радослав Янкулов: Е, така или иначе Бербатов си е част от българския футбол, защото е българско момче, защото е роден тук, защото е започнал да рита топка за първи път в България, защото от България тръгна и започна да завладява Европа и света. Така, че в това отношение Бербатов може да е футболист на Манчестър Юнайтед, но е българския т футболист от Манчестър Юнайтед.
Водещ: Обаче Сър Алекс Фъргюсън не победи ли английските таблоиди в отрицателното им отношение към Бербатов и не ги ли победи с мълчание?
Радослав Янкулов: Не, той ги, не съм сигурен, че ги е победил първо, но за сега печели битката с упоритост и с спокойствие. И да кажем, хайде и мълчание, мълчание в смисъл не отговаря всеки път на всяка една нападка, която се появяваше срещу Митко Бербатов.
Водещ: Има ли място на спортните страници за добра новина. Като чели там е най-лесно тя да попадне! Или добрата новина е само някой медал, който успяваме да спечелим на международни състезания!
Радослав Янкулов: Добрата новина е наистина свързана с медали или с някакви победи и т.н. Добра новина би могла да бъде свързана и с някоя промяна, която е направена в спорта ни и за към добро. За съжаление обаче аз сега не много да се сетя за нещо подобно, актуално или така нещо което днес с такъв печат и за което да се съсредоточим и да говорим с възторг. Но общо взето, общо взето спортните хора, което означава и спортните журналисти и журналистите са хора оптимисти, хора, които са убедени в доброто и за това просто продължават да се занимават с това нещо. Иначе няма как!
Водещ: Нека да ви попитам и за другата спорна новина, която почти цяла седмица е водеща идването на Лотар Матеус у нас. Като чели премиерът каза какво ще се случи, в края на този филм, най-много да се ожени! Този сюжет има начало и край, като чели къде отиде средата?
Радослав Янкулов: Аз не бих искал да цитираме непременно и този път премиера, защото…
Водещ: Ами всички днес са хо цитирали!
Радослав Янкулов: Да де, защото тогава пък от де да знам, трябва да цитирам още едно заглавие от един днешен вестник, в който Татяна Дончева казва „Пуснете Бойко Борисов на терена, за да оправи футбола”.
Водещ: Като централен нападател, да.
Радослав Янкулов: Да. Така, че нека да го оставим на страна. Но новината наистина свързана с Лотар Матеус, е новина с главно „Н”, отделен въпрос е, от тук нататък какво ни очаква и какво ще се случи.
Водещ: Достатъчно ли е коментирана тази новина и качествено ли е коментирана?
Радослав Янкулов: Достатъчно е коментирана и е коментирана във всички посоки и е така разследвана, разплетена цялата. Така, че няма начин всички да бъде качествено, както и няма начин всичко да бъде жълто или да бъде непрофесионално. Гадна дума, не я обичам! Но така или иначе сега я използвах, всичко да бъде под равнището на истинската журналистика.
Водещ: По отношение на спорт мога спокойно да вляза в ролята на ползвател на журналистически коментари и новини и мога да кажа, че това което запомних, беше фразата, че е късно да каним Матеус за играч и рано за треньор. Това ли беше главното или не?
Радослав Янкулов: Не е късно да го каним за играч вероятно, късно за играч…
Водещ: Късно за играч и рано за треньор, да.
Радослав Янкулов: Рано за треньор, да. Не смея да дам оценка преди, дето се казва преди да се е докоснал до футбола в България новия национален треньор. Ясно е, че е един от великите играчи на нашето време, а защо не и в историята на футбола изцяло Матеус, ясно е, че като треньор няма никакви успехи, ясно е, защото бях свидетел, че не можа да отговори на въпроса зададен му от Сашо Диков разбира се „Защо има правило в футбола, че големите играчи не са големи треньори, не могат да бъдат големи треньори?”, той замълча. Сигурно има изключения в това твърдение, в тази констатация, но така или иначе повечето са случаите, че големите играчи не са големи треньори. Ние имаме един такъв случай в нашата история, с най-добрия, най-титулувания и т.н. български футболист. Той се казва Христо Стоичков.
Водещ: Да и понеделник даде интервю, много интересно интервю за вестник „Стандарт”, в което каза, че са двама известните, той и Христос!
Радослав Янкулов: Е, добре, добре. Така, че Матеус ще трябва да ни покаже наистина какво може или, де да знам, или какво е в състояние да направи. Не съм голям оптимист. Защото моето мнение е, че футболът ни е демоде, футболната ни организация е демоде, футболните ни източници са затлачени. Изобщо за футбола трябва да се работи както легендата говори, че Херкулес е изчистил /…/ обори.
Водещ: Само с парцалена топка не става на улицата, нали?
Радослав Янкулов: Не, то не е само парцалената топка, трябва да се направят много неща. И тези неща наистина трябва да започнат от дъното и основата, а Матеус не е дошъл зареди това! Ето я причината, която ме кара да мисля, че не можем да очакваме кой знае какво. Матеус е дошъл да изработи, поне така демонстрира, да изработи своя контракт, една евентуална, плюс още две години да вземе тези пари, които получава като заплата и които ще заслужи евентуално, като премии. И да работи с определен кръг от футболисти. Този кръг от футболисти съвсем не е блестящ, този кръг от футболисти е стария добре познат кръг и в този смисъл Матеус може би ще позатегне малко нещата, но това не е истината и това не е бъдещето на българския футбол.
Водещ: Всъщност аз чух една добра новина от него, това, че той ще говори с Димитър Бербатов, нещо което Борислав Михайлов отказа да прави!
Радослав Янкулов: Това изобщо не е добра новина от моя гледна точка.
Водещ: Не е ли?
Радослав Янкулов: Това изобщо не е добра новина. Димитър Бербатов интелигентно, спокойно, скромно и много талантливо по отношение на футбола момче, вероятно е мислил доста дълго преди да каже, че се отказва от националния отбор. Не го е направил, защото ей така нещо му е скимнало или не са му угодили по някакъв начин. Направил го е в името на своята кариера, в името на своята амбиция да покаже, че може да бъде един голям футболист. А това нещо може да стане в един отбор, в който играе сега Митко Бербатов. Ако Димитър Бербатов беше в нашия отбор когато загубихме от Англия с 4:0 и когато загубихме от Черна гора с 1:0 тук в София, резултатът и в единия и в другия мач, вероятно нямаше да бъде променен. Но тогава щяхме да говорим „Ето го и Бербатов, пак нищо не направи”.
Водещ: Да.
Радослав Янкулов: А той не може да направи, футболът се играе от 11 души на терена и още от страшно много хора, които преди това е трябвало да играят по някакъв начин в името на този отбор. Бербатов нищо не може да направи.
Водещ: Да
Радослав Янкулов: Бербатов няма право според мен, зареди своя талант да поема тежестта и отговорността в този национален отбор. Най-малкото, защото не е в състояние да промени нищо, той сам самия.
Водещ: Да, благодаря ви за този…
Радослав Янкулов: Така, че в този смисъл, в този смисъл това просто ще бъде не етично от, така мисля, сега да го натискат Матеус ли, Михайлов ли, Бойко Борисов ли, господ ли да се върне в отбора. Защо да се върне, то нищо не се е променило. Просто единия треньор е сменен от друг треньор, няма доказателство, че единия треньор, този който сега смени стария е по-добър, по-талантлив. Той е по-именит, той е по-прочут, той е по-богат, той не знам си какво друго, но така иначе няма доказателство, че е по-талантлив.
Водещ: И няма никакво значение, дали ще се ожени или не в България, за пети път.
Радослав Янкулов: Ами, не това е вече малко от към жълтата страна, нали. Но самия факт, че се занимават колегите, не казвам, че е добре, но самият факт, че се занимават и тук, и в Германия с неговите четири брака, с неговите съславия му Ангел по отношение на жените и т.н. и т.н. Показва, че другите неща, които притежава Матеус сега в момента, а не в миналото като футболист, другите неща за тях не може да се говори кой знае колко. Разбирате ли.
Водещ: Да, просто там няма новина.
Радослав Янкулов: Ами няма новина, няма материал.
Водещ: Да, това също е хубаво.
Радослав Янкулов: Да и така.
Водещ: Да, благодаря ви. Коментар на Радослав Янкулов пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: В понеделник вестниците преливаха от английски цитати за гения на Бербатов, има ли място по спортните страници за добрата новина? Отговор на този въпрос продължаваме да търсим в „Клубът на журналистите”, връщаме се обаче към началото, към деня понеделник и аз за втори път ще цитирам заглавието на вестник „Труд”, според това издание, тогава цитирам „Се беше провел мача Бербатов-Ливърпул” който е завършил с 3:0”. Шегата настрана, добър ден на Владимир Памуков от вестник „Труд”.
Владимир Памуков: Добър ден, здравейте.
Водещ: Този мач ли се игра или това беше вашия коментар?
Владимир Памуков: Ами това беше нашия коментар, най-кратко. Та с две думи да се измисли заглавие на първа страница, за мен това беше най-редовното, защото всички говорят за Бербатов след този мач и това са двата най-силни отбора на острова, в Англия. Мачът който е на годината в Англия.
Водещ: Вечното дерби, тяхното вечно дерби!
Владимир Памуков: Това е нещо повече от вечно дерби там беше. Двата отбора, просто, това ако Ел Класико мачът на Европа е Реал Мадрид-Барса мисля, че след него е Манчестър Юнайтед-Ливърпул и един българин да е в главна роля в театъра на мечтите. Това просто е едно нещо, което дори не сме си го пожелавали.
Водещ: Вдъхновени от вашето заглавие, в понеделник попитахме нашите слушатели „Успяли Сър Алекс Фъргюсън с мълчание да победи британските таблоиди, известни с не доброто си отношение към Бербатов” и отговора беше доста недвусмислен „Да, успя”. По-интересното обаче в случая, че това дойде с оценката, че не умеем да ценим като чели талантите достатъчно. Та по този повод да ви питам! На спортните страници има ли място за добрата новина?
Владимир Памуков: Има място за добрата новина естествено въпросът е, че както цяло някак си вече сме на едно общество, сякаш общество на отрицанието. Аз съдя и по това какво се случи, какво се разгаря сега, след като се появява на сцената Лотар Матеус. Твърде в много малко между редовете може да се види от „Добре дошъл Матеус, пожелаваме ти успех”. Всичко е още от самото начало са някакви скандали, това вадене на първи план личния му живот, на това, че няма да успее. Просто много, много отрицателна енергия, просто са заредени за това, когато има добра новина, аз съм изключително щастлив, въпреки че знаем до къде се изкривиха неща, че добрата новина вече не се смята за новина. Колкото и жалко трябва да го признаем, че напоследък е така.
Водещ: Всъщност историята с идването на Лотар Матеус има начало и край, обаче не звучи съвсем достоверно, защото я няма средата като чели. Моето усещане е, че като чели тази операция много прилича на онази операция със саламите и крайчета им, които за тираж с любов дълго наричахме „дупета”! Всъщност края днеска…
Владимир Памуков: Да, според мене…
Водещ: Края днеска го ознаменуваме с поредният цитат на премиера даден зад океана, че най-много…
Владимир Памуков: Да, дори и зад океана, дори и премиера се намесва в нещата.
Водещ: Като казва какъв ще е краят, че най-много да се ожени у нас. Какво пропускаме обаче?
Владимир Памуков: Ами пропускаме, че във футбола, специално това от моя опит мога да кажа, лично повече от 20 години, че не може да си категоричен. Във футбола има 5-6 може би треньора в света, които наистина владеят положението Сър Алекс, Моуриньо, които наистина от тях зависи. Повече, другите треньори са подвластни на ситуация на това дали президента или дадена федерация има пари, дали има поколение, как ще се развият нещата. Вече в съвременния футбол е толкова динамично, че една ситуация, една греда, една дузпа сменят кариери на треньори, отива се в друга посока. Така, че една категоричност това да кажем, че някой ще успее или не успее, повече от риск, като прогноза. Никой не знае как ще тръгнат ситуациите, един спечелен мач в /…/, ще промени нещата. Много бързо се променят това, да се върна на Сър Алекс нали, че дали е спечелил битката. Трудно се печели битката с английските журналисти, нали сега в момента Сър Алекс защитава своята правда, но близо две години, той трябваше да се обяснява едва ли, защо е изхарчил толкова пари за такъв футболист. Дай Боже това да продължи, но само мач два колебание, връща нещата обратно. Така е тук. Така, че много е странно така как от разстояние, въобще хора с категоричност, които казват даден човек и особено фигура като Матеус дали ще успее или няма да успее.
Водещ: Казахте, че трудно се печели битката с британските журналисти, битката с българските трудно или лесно се печели?
Владимир Памуков: Ами вижте, в България това е хубаво или лошо, хубаво или лошо, че в каквато и ситуация да стане, винаги има за и против. Това от една страна може би, като полюс на мненията не е лошо. Но специално докато имаше български селекционер, в началото, по начало беше много лошо, защото това разединение вече дава резонанси за феновете и в управлението на футбола, и ние ставаме един отбор, нали като България, като държава на разделенията, която не заслужаваме. Но аз си спомням един пример с Румъния, понеже сравняваме и сега в ЕС и в въобще като съседни държави. Как ние завършихме 2:2 в един мач в Констанца, където не заслужавахме да спечелим точката, но го направихме. Румънците бяха в шок и докато ние се занимавахме с това дали сме заслужавали тази точка или не, те се обединиха и с някакъв съмнителен мач с Албания излязоха от положение, това го направи по-силни гафът който, докато при нас обратно, ние си останахме разделени и после си посипваме главата с пепел, защо не сме се класирали за голямо първенство. Малка държава като нашата, ако е разделена, тя няма никакъв шанс. А за съжаление в момента това е положението. Дано Матеус промени нещата.
Водещ: Цяло световно първенство мина под образа на парцалената топка и в името да има повече парцалени топки, у нас вината за парцалената топка новина ли е, има ли я или я няма, и тя добра ли е или е лоша?
Владимир Памуков: Според малко ни подмина новината за /…/ топка. Това е моето впечатление, не знам, дано нещата се променят. Но ние докато се ориентираме в дадена ситуация, ще ви кажа примерно, ние сега се радваме на всяко игрище тук държавата с изкуствена трева, това се превръща в събитие, всяко откриване, почти винаги има министър, кмет, ние се радваме. Докато ние се радваме на тия неща, в Германия започнаха да отричат като вредни за здравето терените с изкуствена трева и дори сега сме на опашката да ги получим на готово. Така, че много, мисля, че сме много назад и ние плащаме данък в спорта на както може би държавата като цяло на тези дълги години на лутане, на така на братоубийствени войни и на неща, които ни връщат назад.
Водещ: Ами дано по-често да ги коментираме тези новини и да успяваме да ги наречем добри или лоши и някак си това да отговаря на реалността. Благодаря ви за този коментар, Владимир памуков от в. „Труд” пред „Клубът на журналистите”.
Владимир Памуков: И аз ви благодаря.
Водещ: „В неделя с…” вече ще бъдем по БНТ1 с Камен Воденичаров. Това е новият водещ на предаването „В неделя с…”, с което се завръща на екрана на националната телевизия, на обществената телевизия, на 3-ти октомври неделя от 11 до 14:30. Шоуто вече ще бъде вътрешна продукция, макар, че това едва ли има някакво значение. Добър ден на камен Воденичаров.
Камен Воденичаров: Добър ден, много ми е приятно.
Водещ: И на нас също. Това е първото ви интервю като чели, като новият водещ на „В неделя с…”!
Камен Воденичаров: Да, така е.
Водещ: Да ви попитам, което смятам, че е много важно на територията на едно журналистическо предаване за журналистика, ще има ли място за журналистика в това шоу?
Камен Воденичаров: Мисля, че да, защото някак си забравяме напоследък наистина, че медиите са един посредник между своите слушатели, читатели и зрители, между основните действащи лица в политиката, в културата, в спорта. Някак си по-скоро през последните години хората, които имаме възможност да сме зад микрофон или зад камера, независимо от това дали сме завършили Факултета по Журналистика или някои от Академиите по изкуства, та някак си по-скоро назидаваме или даваме акъл от колкото, как да кажа, да бъдем център, в който диалога между хората да се случи това.
Водещ: И всъщност майче забравяме нещо далеч по-важно, че ние и хората сме от едната страна, от другата страна са управляващите, които и да са те, разбира се и икономическите субекти?!
Камен Воденичаров: Разбира се, и да, които взимат решение или действат нещо активно.
Водещ: Всъщност затова ли успя на времето „Ку-Ку” майче е много подходящо време да направим тази равносметка, защото имаше и журналистика като чели повече там?
Камен Воденичаров: Имаше разбира се, в крайна сметка всички материали, които сме правили и всички видиа, дори и най-смешните скечове в крайна сметка са били почерпени от живота и са били взети от пулса на времето и от улицата.
Водещ: Ами сатирата също трябва да бъде част от журналистиката, поне така казва „Христо Ботев” и го показва де?
Камен Воденичаров: Така е, да.
Водещ: Друг е въпросът, че томчетата са доста прашясали и май никой не ги обгръща напоследък!
Камен Воденичаров: Така е за съжаление. Ами вие също наблюдавате в особено, във все по-голямата комерсиализация на медиите, в концентрацията на енергия към интересите на едни собственици, на едни мениджъри се отвориха, как да кажа доста дупки, задейства се механизма на автоцензурата. Много неща се случиха през последните 4-5 години.
Водещ: А имате ли амбицията, вашето шоу да не допуска, как да кажа танцуване, пеене с цел фалшива благотворителност?
Камен Воденичаров: А, това е задължително. Значи ние отказахме българския зрител от толкова, от толкова световни добри формати, зареди това, че ги побългарихме. Сега сме на път да откажем българина да пуска СМС или да бъде благотворителен, толкова колкото по подсказва сърцето и толкова колкото действително той е всъщност, просто с едни фалшиви формати. Мисля, че не би трябвало да се прави това на екрана или на сцената.
Водещ: Кое е първото, което ви се ще да кажете на зрителите? То ще се промени разбира се до 3-ти октомври сигурно много пъти, но с днешна дата?
Камен Воденичаров: Ами с днешна дата, значи ние имаме два вариант, според мене. Това искам да кажа. Или да си събираме парцалите, да помогнем на децата си, на близките да отидат в една друга здрава среда някъде в чужбина, вариант А. И вариант Б, да се хванем и с всички сили и средства в къщи, в работата си, навсякъде да се опитаме нещо да променим.
Водещ: Аз си спомням, че за вариант А отговорихте с песен, „Оставам”.
Камен Воденичаров: Ами да, само, че не съм много сигурен, дали това би бил добрия вариант. Защото много близки и много мили мои хора на сърцето, както мисля, че във всяка една фамилия, всяко едно семейство има, потърсиха път някъде навън и до толкова до колкото ги чувам и обменям мисли и идеи, имейли, май се чувстват по-добре от нас, които останахме.
Водещ: А вариант Б, песен или публицистика или?
Камен Воденичаров: Ами мисля, че с изразните средства на всички стилове и жанрове, които могат да се включат в едно телевизионно шоу. Мисля, че трябва да коментираме, трябва да си говорим за бъдещето, трябва да се забавляваме, да пеем и да се смеем. И как да ви кажа, с общи усилия и с използвайки възможностите и на песните и на сериозната публицистика и журналистика, мисля, че може да се направи наистина едно добро шоу.
Водещ: Не ми казахте обаче думичките, които бихте искали да кажете на зрителите, защото те най-вероятно не са забравили думичките, когато се разделихте с тях!
Камен Воденичаров: А, да може и да, наистина надявам се да не си ги забравили. Идеята е, че ако ние не направим нещо да се променим и не казваме истината един на друг, и не си говорим и ако не общуваме, нищо няма да направим.
Водещ: Да, така е. Има ли място добрата новина в българските медии по ваша оценка?
Камен Воденичаров: Ами мисля, че да. Вие сигурно си спомняте, че ние бяхме предаването, което доста, доста преди години въведе добрата новината в…
Водещ: Да, като рубрика.
Камен Воденичаров: Като рубрика в предаването. Мисля, че има да.
Водещ: Коя е последната добра новина, която срещнахте в българска медия?
Камен Воденичаров: Сега ме затруднихте.
Водещ: Аз дълго време мислих върху това и единственото за което се сетих, бяха цитатите на английските таблоиди в понеделник за Бербатов и качествата му!
Камен Воденичаров: Ами, колкото повече се опитвам бързо да прехвърлям заглавия и теми, вие сте права. Смисъл, дори в спортните ни заглавия и издания, когато са преведени и когато са от чужди издания, някак си личи един полъх дори от жълт вестник на нещо което е добро да се каже, че е добро.
Водещ: Да, ами аз ви пожелавам пък да си върнете рубриката, нищо, че предаването е друго.
Камен Воденичаров: Ами благодаря за пожеланията, това е прекрасна идея. Надявам се да имаме повод за добри новини или просто да ги отбелязваме и да ги виждаме, просто защото ние нещо не се харесваме, не си казваме хубавите неща.
Водещ: Не си ги казваме, да.
Камен Воденичаров: А без това няма да стане нищо. Крайно време е да си харесаме три или пет неща в нас, като българи.
Водещ: Да, хубаво, аз ви обещавам много стриктно и много отговорно да следя за добри новини и в мига в който срещна веднага да ви се обадя!
Камен Воденичаров: Много ще ви бъда задължени, благодарен.
Водещ: Ами пожелавам ви успех и как да кажа, да намираме повече добри новини заедно, защото това е смисъла на журналистиката все пак.
Камен Воденичаров: Дано, дай Боже.
Водещ: Благодаря, Камен Воденичаров новият водещ на „В неделя с…” по БНТ1, предаването което се завръща от 3-ти октомври на екрана пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Добрата новина има ли място в медиите и има кой да я търси, заслужава си и да бъде коментирана. Всъщност това е добрата новина, която успяхме да открием днес в предаването, в което и колегите казаха, че има желание заедно да търсим добрата новина и заедно да я коментираме. И ще продължим да го правим, до следващата събота се разделяме с пожеланието за хубав ден.
Posted in PR&Media News
Tags: БНР, БНТ, Владимир Памуков, Камен Воденичаров, Клубът на журналистите, Медии, Радио програма "Христо Ботев", Радослав Янкулов, Съюз на българските журналисти, Телевизионно предаване "В неделя с...", Тома Томов
„PR агенция на годината" и „Най-иновативна компания на годината" за М3 Communications Group, Inc. 
