Г-н Лозанов, непрекъснато чуваме, че бъдещето е в интернет и новите технологии. В този ред на мисли интернет-медиите ли са бъдещето на медиите?
Във всички случаи интернет ще промени много сериозно медиите и моето мислене в тази посока, разбира се, в немного близка перспектива, но доста обозрима, е, че ще има една обща среда за аудиовизуални услуги, която ще обхваща освен радио и телевизия, и интернет, включително и електронни вестници. Всичко ще бъде един общ голям информационен пазар, от който чрез техническите средства на крайните устройства човек ще може да избира това, което му е необходимо.
Даже сега, когато обсъждахме Закона за радио и телевизия, аз и чисто икономически предлагах на колегите, макар и малко в перспектива и подранило, да мислим за общ пазар на аудиовизуалните услуги, а не толкова както сега се мисли за пазар в областта на телевизията, на радиото, на вестниците и т.н. Така че ми се струва, че има една конвергенция, в основата на която е интернет и интернет ще поеме в себе си и като разпространение, и като интерактивност всички медии.
Кога интернет-медиите ще се сдобият с онзи статут на престижност и достоверност пред читателите си, пък и пред хората, с които работим и отразяваме?
Това е бавен процес, както се създава всеки авторитет. Това е патина в един символичен смисъл. Постепенно започва да се създава този авторитет. Вече имаме интернет-медии, включително и сайтът “Всеки ден”, които са широко разпознати и са основен източник за информация. Такъв е и сайтът “Медиапул”. Ясно е, че има цели публики, които се информират пряко от тях и се отнасят със сходно доверие, с каквото подхождат и към традиционната медия.
Важно е да се отбележи явлението блогърска журналистика и въобще блогърите. Те печелят и в двете посоки – от една страна, се ползват от по-голямата свобода, която интернет създава при всички случаи, а от друга, те имат идентификация, не са анонимни, което пък е най-големият риск в информационното пространство на интернет. Анонимността е възможността да фалшифицираш своята самоличност. Така че те хем имат видима, ясна самоличност, хем имат по-голяма свобода. От този вид блогърска журналистика, която в някакъв смисъл минава през всички интернет-медии, ще се създаде новата авторитетност. И се създава новата авторитетност в сферата на нетрадиционните медии.
Управляващите се опитаха да вменят отговорност на интернет-изданията за мненията на читатели във форумите.
Именно това пък е доказателство, че интернет започва да става авторитетен и важен. Към него вече има изисквания, както към традиционната медия. Ако нещо е на ръба на играта, на ръба на куриоза, както отначало започна тази комуникация – там може всичко. Аз смятам, че в по-далечна перспектива регулацията в традиционните медии ще става все по-либерална. За сметка на това, те самите, минавайки през мрежата, ще донесат някаква регулация и за самото интернет-пространство – определени професионални стандарти, най-малкото по пътя на саморегулацията, в границите на журналистическото поведение.
Все повече ще виждаме интернет-медии, които ще подписват Етичния кодекс на журналистите. Така че ще се влезе в някакъв стандарт, но специално на ниво закон, за някакви нормативни текстове още е рано. Все още интернет се възприема като комуникативен остров на свободата, който никой не иска дълбоко в себе си по никакъв начин да засяга. Но такова е положението засега. Няма как, ако интернет става все по-важен и авторитетен, а това се случва, да не понесе и даже сам да не се нуждае от гаранциите на закона.
Вас изненада ли ви, че новите собственици на ВАЦ-овите вестници обявиха, че акцентът на тяхната работа ще е върху онлайн изданията на групата?
Не, никак не ме изненада. Няма съмнение, че тези нови собственици влизат във владение на една много мощна издателска група в България общо взето в залеза на хартиената преса, поне във вида, в който това бе водещата медия. Даже през 20-ти век преса и медия до голяма степен се припокриваха в представите на хората. Този период така или иначе е отминал и все повече ще трябва да се търси разширяване на комуникацията и аудиторията през възможностите, които интернет дава.
В това отношение според мен предстои един цялостно нов период, в който действително акцентът ще се премества все повече върху електронните издания, като естествено се запазват хартиените, но те ще стават все по-бутикови, за малки аудитории със своите навици, иначе казано – форма на комуникативен лукс.
В анализ, публикуван на сайта на Фондация “Медийна демокрация”, авторката Милена Якимова пише “превратът роди тавтология”. “Така наречените традиционни медии излъчват в реално време „Аз съм който съм”. Но по-любопитно е какво правят така наречените нови медии. Правят копи-пейст на материали от традиционните. „Аз съм който съм”, излъчено по някоя ефирна телевизия, почти светкавично се качва в сайтовете едно към едно”, казва тя и нарича явлението “тавтология на традиционни и нетрадиционни медии”. Защо се случва така?
Това е детството на медиите. Децата винаги имитират. Но аз мисля, че интернет-медиите излизат от собственото си детство и сега по-скоро наблюдаваме обратния процес – неща, които се случват в интернет-пространството, излизат в традиционната медия и тя дава авторитетност на информацията и по-голямо влияние върху общественото мнение. Свободата в интернет позволява там да излязат много повече неща, отколкото традиционните медии могат да си позволят. Веднъж излезли, от тях се възползват традиционните медии.
Например големият скандал – с дипломатическата поща и “Уикилийкс”. Това е само един пример и той е на границата с куриоза, но като цяло има твърде много неща, които първо се случват в интернет, включително и в социалните мрежи. Колко пъти първо научаваме нещо във Фейсбук и след това то отива в традиционните медии.
Понеже споменахте телевизията в един от отговорите си, преди време изказахте интересна теза – че се намираме в интересна ситуация по отношение на сутрешните блокове. Те вече се отказват от наложилата се формула на тежкия политически дебат и търсят нова, която още не се е появила. Случи ли се промяната или още сме в състояние на преход и очакване?
Аз смятам, че времето на тежките политически блокове с техните лица – Коритаров, Бареков, Цветков, Асен Григоров – истински политически журналисти, от само себе си започва да преминава и даже телевизиите се приготвиха да сменят модела на сутрешните блокове в по-олекотена форма на комуникация – по-разговорно, ако щете по-близко до интернет-средата и социалната мрежа. Знаете, това минаваше през четене на постинги и отваряне на страници от екрана на компютъра. Забелязваше се силна лайфстайл линия, шоу елементи – например такава бе появата на Димитър Павлов в сутрешния блок. Обаче се оказа, че аудиторията не е готова за това и сега има известно връщане от опита да се излезе от политическите блокове. Има връщане, включително и на нивото на персоните.
Политическата журналистика още известно време явно ще бъде в центъра на очакванията от сутрешните блокове, защото нашето общество продължава да е социално изнервено. Кризата много допринесе за това и по тази причина още никой не се отказва от този тип сутрешен политически праймтайм, който във всички случаи е в границите на парадокса. Не е такова мисленето и вътрешната психическа нагласа на аудиторията сутрин да започва с тежките политически проблеми.
Ако това не предизвиква интерес, т.е. ако тази стратегия не е печеливша, няма да се експлоатира, нали така?
Нашата аудитория, българското общество има потребност от политическата скандалност. Това е входът в деня, в живота му. Продължава да бъде входът и заради това в България се оказа, че този тип сутрешни блокове ще продължат още известно време. Още повече, че следващата година е изборна. Очевидно ще оставим нещата за по-нататък.
А как е в Европа?
В Европа естествено сутрешните блокове са много по-ведри. Много по на майтап е всичко. При нас цялата работа е сериозна, това е проблемът. Не можем да погледнем от ироничната, от веселата, от олекотената страна на живота си, защото той продължава да носи много сериозни всекидневни изпитания и това създава този интерес към такъв тип журналистика рано сутринта. Има и друго. Денят ни е уморителен и по-скоро човек вечер очаква да излезе от проблемите, не му се занимава с политика и търси телевизионен релакс.
БНТ се опита да върне вечерната публицистика с новото си предаване, и други телевизии пробват да преместят политика в по-късните часове. Ще имат ли успех? Пиари на парламентарно представени политически сили довериха, че препоръчват на политиците, които обгрижват, да не се явяват в сутрешни блокове, а да предпочитат вечерния формат, за да ги гледат повече хора.
По логиката на тенденцията в световен план сутрешната информация, както казах, е по-занимателна, по-безгрижна и обикновено се очаква разговорът там да бъде по-олекотен и затова, може би, пиарите предпазват своите клиенти да се появяват сутрин. Но за България не е така.
Вечер ни нападат пеещи и танцуващи хора. Очаквам да споделите опита си на телевизионен зрител – не ви ли омръзнаха подобен тип шоута? Опитът на политиците да се доближат до хората не ерозира ли до занимания с неща, които не са им работа – например да пеят, танцуват и бродират?
Омръзнаха ни. Още повече, че в началото тръгнаха като срамежливи риалита, но понеже се създаде доста скандално отношение въобще към риалитито, изведнъж българското общество, малко закъсняло, извади една консервативност и заради това танцуващите и пеещите шоута слязоха до границата на любителството на традиционните шоу програми и все по-малко интересуват хората.
Оригинална публикация
