Инвестбанк и Венелина Гочева са новите кредитори на “Медийна група България”

Capital.bg I 4.12.2012

Бившият главен редактор на "24 часа" става управител на дружеството

След половин година затишие в "Медийна група България холдинг" – фирмата издател на всекидневниците "Труд" и "24 часа" започнаха промени.

Кредиторът, в който е заложен целият холдинг – Уникредит Булбанк е прехвърлил заема от 10 млн. евро на "Инвестбанк", а бившият главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева е официално вписана като управител. Освен това миналата седмица частен съдебен изпълнител е вдигнал запора, които имаше над дяловете на Любомир Павлов в холдинга заради негов дълг към друг издател – Недялко Недялков. Всичко това става ясно от справка в Търговския регистър.

От имотния регистър разбираме, че през септември фирмата Венелина Гочева "Нюз Про" ООД е дала заем от 11.7 млн. лв. на "Медийна група България холдинг" срещу ипотеката на сградата на полиграфическия комбинат и земята под него. По неофициална информация усвоената част от кредита е била само 1 млн. лв. На 15 ноември "Нюз Про" прави второ вписване в регистъра на ипотека, този път срещу заем от 1.7 млн. лв.

Тези маневри показват, че явно има подготовка за прехвърляне на собствеността на "Медийна група България холдинг", където съдружници към момента са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов (с общо 83%). Фирмата "БГ Принтмедия" има 17%. В това дружество 47% са на Любомир Павлов, а останалите 53% се държат от австрийското "БГ Приватинвест Гмбх", в което акционери са Христо Грозев и Карл Хабсбург.

Фактическото прехвърляне на дяловете на Донев и Павлов ще може да се случи чак когато над тях бъде вдигнат запора, който беше наложен по искане на прокуратурата заради разследването за пране на пари, по което двамата са обвиняеми.

В началото на лятото кръг от магистрати, и бивши колеги на депутата от ДПС Делян Пеевски (чиято майка държи медийната група, издаваща вестниците Телеграф, Монитор, Политика и Уикенд) организираха наказателно преследване срещу Павлов и Донев. Именно по това досъдебно производство са запорирани дяловете им в холдинга.

Междувременно върху дяловете на Павлов беше наложен и друг запор – заради негов дълг от 1 млн. евро към друг издател – Недялко Недялков. Този запор е бил вдигнат миналата седмица. Недялков беше съдружник с Павлов в жълтия всекидневник България Днес, но в последствие се оттегли, за да създаде интернет сайта Пик БГ.

Любомир Павлов не вдигаше мобилния телефон, а неговата секретарка каза, че ще предаде за обаждането. Същото заяви и секретарката на Венелина Гочева. Председателят на Надзорния съвет на Инвестбанк Петя Славова не отговаряше на мобилния си телефон, а PR на банката Маргарита Атанасова каза, че ще може да отговори след редакционното приключване на броя. От Булбанк заявиха, че не коментират отношения с клиенти.

Новата банка

Промяна наскоро имаше и около новия кредитор. През лятото капиталът на "Инвестбанк" беше увеличен, след като бизнесменът от Оман Адил Саид Ахмед ал Шанфари придоби 29 761 905 акции с право на глас (около 25% от банката.) Преди три години друг инвеститор от Оман влезе и в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, като придоби 30%.

Оригинална публикация 

Соня Колтуклиева: Тошо Тошев иска да ликвидира “Труд” с клонинг на “Труд”?! Вестници се самовзривяват като камикадзета

www.blitz.bg | Валерия КАЛЧЕВА I 05.10.2011

Известната журналистка прави поредния си анализ за “ШОУ” без уговорки, от упор, право в целта. Соня Колтуклиева е изпълнителен директор на сайта Bulgaria-news.

- Соня, ти с голяма печал констатира във Фейсбук, че се води медийна война. Много хора потвърдиха това, даже написаха, че пресата е заприличала на циганска махала. Сякаш за да затвърди това впечатление, в интервю по Нова Тошо Тошев нарече „лайномет“ един свой бивш служител в „Труд“ – Недялко Недялков.

- Смея да нарека Тошо Тошев мой приятел и бих предпочела да си говоря с него лично, вместо през медиите. Но той изрече някои неща за гилдията публично, което ми дава право и на мен да ги коментирам публично. Той каза например:“Нишата в печата е сложно нещо, но сега се отвори и зее много.“ Какво си представя – че може да направи клонинг на “Труд“ отпреди 10 години?!
Неговият нов вестник ще се позиционира между „жълтата бълвоч“ и „бледо сивото“, както той се изрази. Щеше да е коректно Тошо да дефинира кои медии бълват „жълта бълвоч“ – само тези „лайномети“, по собственото му определение, които пишат срещу него ли?!
Тошо заяви, че новият му вестник ще бъде „опозиционен“. Така трябва. И в този момент ми дойде наум:

ама на какво опозиционен – на опозицията или на управляващите?!

Цветанка Ризова май я прониза същата светкавица, защото веднага поиска Тошо да каже нещо критично за министър-председателя. Много често Бойко използва „аз“, отговори той с критичен патос в гласа. Смях се от сърце. Това ли намери Тошо да изкритикува министър-председателя?! Много “опозиционно”, няма що!
Валерия Велева щяла да бъде дясната ръка на Тошо Тошев в новия вестник. Те са близки приятели от години и той много й се доверява. На мен обаче не ми се проясни следното: какво се случи между нея и Ахмед Доган? Бяхме свикнали години наред да приемаме Валерия като Орлицата на Сокола. И изведнъж… тя го призова да си подаде оставката, той й написа отворено писмо, изпълнено с обвинения и сарказам, именувайки я „Мадам В“.

Тошо я защити, възкликвайки, че й завижда за вниманието към нея?! Това не го разбрах. Вероятно той ще наниже още истории и мотиви, останали скрити за масовата публика, в новата си книга, която пише от няколко месеца в морската резиденция на Георги Гергов – „Слънчев ден“. Но по скромното ми мнение през последните 10 години два скандала разтърсиха българската журналистика из основи и пропукаха здраво доверието в нея: „Мадам В“ и „Васа Ганчева“. Затова

заканите за “сериозен, силен, обективен нов вестник” някак увисват като прани гащи на селски простор.

- Една „Галерия“ написа, че Славка Бозукова, главната редакторка на „Стандарт“, е била представена като някакъв шеф на шефовете пред колектива на в.„ШОУ“ и Агенция „БЛИЦ“ – абсолютна лъжа! Гилдията си трае за всички простотии, изказани от медии срещу медии. Съюзът на издателите се кичи с етичен кодекс, а вътре в него си забиват ножове в гърба. Знаеш ли нещо за последните скандали там?

- Докато Тошо Тошев е бил на контролен преглед в Париж през септември, Любомир Павлов се разпъргавил да свиква заседание на Управителния съвет, за да го сваля от председателския пост. Дори извикали юриста Радослав Чолаков, за да обоснове законово мотивите за махането на Тошо – той вече не представлява „Труд“, няма никаква медия зад гърба си, така че трябва да се оттегли. Валери Запрянов, издател на ”Тема” обаче реагирал светкавично и часове преди събранието прехвърлил 200 от своите 1000 акции на Тошо. Двамата с Валери ще бъдат с новата си обща фирма съиздатели на списание „Тема“ ( в което мажоритарен собственик е Митко Събев), на нов вестник и нов сайт.

Любомир Павлов прави втори опит да детронира Тошо от Съюза на издателите, но отново – безуспешен. Той имал наум да прокара Венелина Гочева като председател, но тя самата отказала. На страната на Тошо застанали Тодор Батков и Светлана Шаренкова, които са заместник-председатели на съюза. Впрочем имало е вече прецедент – член на ръководството да остане в него, макар да няма повече медии, които да представлява. След като Андрей Райчев разпродаде изданията си, бе оставен на платената длъжност “главен секретар“ със заплата от… едно евро годишно. Водевилно, нали?!

- Защо Любомир Павлов толкова упорито иска да сложи свой човек за председател на съюза?

- Той самият ми разкри намеренията си много скоро, след като стана съсобственик на т.нар. ВАЦ-ови вестници: да овладее Съюза на издателите,

за да има обществена платформа да атакува Корпоративна банка

заради депозитите на държавни фирми в нея. Така ще се пробва да представи личната си медийна война срещу Делян Пеевски уж като защита на „обществения интерес“. Фалиралият издател Иво Прокопиев имаше същите мераци да използва Съюза на издателите, но се провали безславно. Заради манипулациите на Любомир Павлов издателят на “Дума” напусна организацията, а издателят на “Сега” отказва да участва в наградите “Черноризец Храбър”.

За жалост много порочно заразителен е примерът на Красимир Гергов. Той превърна журналистиката в търгашество – нарече телевизиите „Плод и зеленчук“, унизявайки журналистите по безподобен начин, зрителите – също. Бившият охранител от УБО превърна търговията с влияние във философия и стил на поведение, а монополизма – в мечта и модел за подражание. Наблюдавам наоколо как рекламисти купуват или създават съзвездия от сайтове: те си помпат трафик един на друг, лъжат рекламодателите, разпределят на себе си рекламните бюджети, които взимат от клиентите на рекламните си агенции и се представят пред публиката като влиятелни и значими.

Съществува някаква огромна заблуда, че е изключително „умна инвестиция“ да напълниш цял ТИР с медии и да ги предложиш на богат чужд инвеститор. Така разсъждават хора, които са пришълци в медиите. Правилата на бизнес империите не са пригодни за медийния свят. Аз така си представям нещата: по-добре да се инвестира в малко, но силни медии, в утвърдени вече на пазара марки, отколкото да се разпиляват пари и усилия за нови и нови издания, които ще се самовзривят като камикадзета.

Опасна е разрушителната стихия, която нахлу в медиите с появата на Любомир Павлов и Огнян Донев като собственици на „Труд“, „24 часа“, „168 часа“ и сателитните им издания. И присъединяването към тях на Недялко Недялков с „България днес“. Самият Павлов тръби наляво-надясно, че „България днес“ е замислен да унищожи „Телеграф“. „Всеки ден“ бе създаден да унищожи „България днес“. Вестникът на Тошо пък трябва да ликвидира „Труд“…

Засега „България днес“ успя да улучи с „приятелски огън“ само „24 часа“ и „Галерия“. Скоро обаче щял да разшири фронта: да излиза в петък в 104 страници, за да удари „Уикенд“.
Това не е класическата конкуренция. Това е медиен канибализъм.

- Тошо Тошев каза още: “Появиха се вестници-убийци на сериозната преса, които заливат с тиня вестникарските маси“…

- Тошо ми беше заместник-главен в „Труд“ преди 21 години, учила съм се от него – ще трябва да го помоля да ми обясни какво влага в определението „сериозен“. Часове преди да влезе в студиото на Нова телевизия в неделя, говорих с него по телефона. Казах му, че не виждам ниша за нов хартиен вестник. Че него си го представям като блогър, защото в цялата тази история е важно неговото име, позицията му, личното му мнение – то е атрактивно за аудиторията. Той ми отговори, че не само аз смятам така –

даже някой му предложил новият вестник да се казва “Тошев нюз“!

Разказа ми нещо, което много ме впечатли, дано няма нищо против да го споделя с читателите: преди години, след тежката трансплантация на черен дроб, при която едва оцеля, поръчал да направят четири златни плочки – на видимата страна е изписана буквата „Т“ с шрифта на Борис Ангелушев от главата на „Труд“, а на обратната страна са неговото име и имената на синовете му. Затова му се искало и новият вестник да започва с „Т“ – споменаваното вече „Трибуна“ било едно от половин дузината обсъждани имена.

- Не ти ли прозвуча лицемерно финалът на интервюто: „Хората в страната са много зле. От 3 години заплатите им стават все по-ниски“. А в същото време се чува, че Тошев раздава огромни заплати. При това – с чужди пари?!

- Колегията яко е настръхнала. Както се изрази един главен редактор: „Тошо и неговите благодетели разбиват пазара на труда“ – той дърпа хора от „Труд“, Любо Павлов дърпа хора от другите вестници и пада едно надцакване, едно надлъгване… Аз нямам намерение да наддавам на търг за журналисти. Който ти е дошъл заради заплата – заради заплата ще те напусне.”
Самият Тошо ми каза, че ще запази възнагражденията на журналистите, които привлича от „Труд“, а на тези, които получат по-висок пост – ще даде отгоре. През последните 2 години заплатите в „Труд“ не са увеличавани, но преди това, при немците, бяха доста по-високи от останалите вестници. Например: 2000 лева за заместник завеждащ отдел, 3500 лева за завеждащ отдел, от 5000 лева нагоре за заместник главен редактор, към

7000 лева за първи заместник главен редактор.

След финансовата криза и драстичното свиване на рекламните постъпления никой не може да си позволи подобни суми, абсолютно никой! Да не забравяме, че средната работна заплата в България е 700 лева, заплатата на българския премиер е 3402 лева , а на президента е 4392 лева.
Изглежда тайнственият швейцарски фонд, който финансира проекта по думите на Тошо, e необичайно щедър, даже направо разточителен. По каква икономическа логика се дават такива пари за издание, което още не е тръгнало, не е тествано от пазара, не е ясно какви ще са приходите от продажба, абонамент и реклама?!
Три месеца ще се получават много високи заплати за „сухи тренировки“, защото вестникът ще тръгне след Нова година. Очакванията на Тошо са за една година инвестицията да се изплати и да се мине на печалба. Ще може ли, като се има предвид, че никога досега Тошо не е правил нов вестник?! Той завари готов “Труд”, а пръкналите се около флагмана нови вестници бяха направени от други хора.
Тошо припомни благоденстващите години, когато печалбата на ВАЦ-овете е била 10-ина милиона лева годишно, отделно, както подхвърли по Нова телевизия, са изнасяни куфарчета с пари към Есен, Германия. Ама това време е безвъзвратно отминало, без-въз-врат-но…

- Май не е случайно, че редакцията на новия вестник ще се помещава в ЦУМ, собственост на Георги Гергов, кум на Тошо Тошев…

- Ако продължим така, ще прибавим, че Георги Гергов е пръв приятел на Георги Първанов, който пък иска да се върне в политиката като министър-председател и има нужда от нов публичен образ, а пък

Гергов има фонд в Швейцария

и амбиции за политическа кариера… Но вече ще заприлича на теория на конспирацията.

- Нещо напълно реално – спомняш ли си случая със Стефан Гамизов отпреди 3 години – той щеше да прави списание „Идеалист“ и сайт. Обещаваха се заплати от 5000 лева нагоре, 10 000 лева за главния редактор. Събра се екип от добри журналисти, които така и не дочакаха списанието да види бял свят…

- Да, Стефан Гамизов сътвори голяма измама, как му се вързаха на акъла?! Не бих сравнявала двамата в никакъв случай. Тошо е професионалист, освен това е и доста богат човек – взе много пари от ВАЦ, продаде изгодно бившата редакционна сграда на „Труд“ на Сточна гара. Той може да вложи и собствени пари, ако поиска.

Макар че съм напуснала вестника преди 20-ина години, за мен „Труд“ е кауза. Мъчно ми е, че загуби читатели, тираж, престиж, влияние. Любомир Павлов и Огнян Донев се държат като хора, които са купили недвижимо имущество, гледат на журналистите като на лаптопи с дистанционно управление, не като на личности с позиция. Наскоро се срещнахме случайно с Делян Пеевски. Каза ми, че се впечатлил от един мой израз в телевизионно интервю:“Някои медии се правят с пари. Други медии се правят с много пари. Най-добрите медии се правят с личности.“

- Какво се случва със спора за собствеността на бившите ВАЦ-ови вестници?

- След като минат изборите и хватката на медийния рекет се поразхлаби, защото политиците вече няма да са в кампания, ще започнат баталиите по делото, което водят Христо Грозев и Карл фон Хабсбург срещу Любомир Павлов и Огнян Донев за кражба на фирмата, която издава “Труд” и “24 часа”. Шефът на „Софарма“ и председател на КРИБ Донев вече е бил привикван в следствието по случая. Може би някой ден ДАНС и прокуратурата ще започнат действия по писмото на Карл фон Хабсбург, внесено от Иван Костов, със 79 страници обвинения срещу Любомир Павлов за „пране на пари“.

- Направи ли ти впечатление, че само „Труд“ и „24 часа“ не написаха нито ред за обвиненията на бившия служител на НСО Пламен Устинов, че Алексей Петров му е поръчал да ликвидира бизнесмена Гриша Ганчев срещу хонорар от 170 000 евро?

- Да,

Любомир Павлов се демаскира като медийна опора на Алексей Петров.

Това никак не е случайно. И не започва от братската дружба между „Труд“, „24 часа“, „Галерия“ и „България днес“. След като през януари 2005 г. като председател на Надзора на Общинска банка Любомир Павлов беше арестуван посреднощ лично от главния секретар на МВР Бойко Борисов, той се е откупил чрез Алексей Петров от неговия приятел главния прокурор Никола Филчев, твърдят запознати. Диляна Грозданова, съпругата на Любомир Павлов, яростно захапа медийните си конкуренти за произхода на капиталите им, но се направи на ни чула, ни видяла за кредита от 5 милиона евро от Общинска банка, с който направиха семейната си телевизия. Заради Общинска банка и повторното й овладяване, заради парите и мръсните тайни в нейните трезори Стефан Софиянски тръгна да прави отново политическа кариера, качвайки се на файтона на СДС.

Оригинална публикация

Димитрана Александрова е новият главен редактор на “Труд”, Данка Василева – на “24 часа”

www.dnevnik.bg I 18.02.2011

Димитрана Александрова ще оглави вестник "Труд", съобщава изданието в електронния си сайт. Неин заместник ще е досегашният изпълняващ същата длъжност Никола Кицевски.

Данка Василева е новият главен редактор на вестник "24 часа", а неин заместник ще бъде Борислав Зюмбюлев, който досега беше изпълняващ длъжността. 

Димитрана Александрова е била репортер в "24 часа". След това е била последователно главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал" и главен редактор на излизалия няколко месеца "Градски вестник". Последното й работно място беше сп. "Мениджър", където главен редактор е нейният съпруг Максим Майер.

Данка Василева е бивш главен редактор на "Експрес", чиито собственик беше Любомир Павлов. Преди това тя е била първи зам.-главен редактор на "Сега".

Новите главни редактори на двата всекидневника бяха избрани с конкурс, обявен след смяната на собствеността  през декември 2010 г.. Едно от изискванията беше кандидатите да декларират, че не са били сътрудници на Държавна сигурност.

Все още не е обявено кой ще оглави седмичниците  "Седмичен Труд" и "168 часа". 

Немската медийна компания ВАЦ напуска българския пазар 13 години след като влезе на него с покупката последователно на вестниците "24 часа" и "Труд" и други издания. В средата на декември германската компания ВАЦ прехвърли собствеността си във "Вестникарска група България" – издателя на двата всекидневника, на австрийската компания "БГ приватинвест"  и  българските й партньори – мажоритарния собственик на "Софарма" Огнян Донев и бизнесмена и бивш банкер Любомир Павлов.  Собственици на "БГ приватинвест" са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Оригинална публикация 

Конкурси за главни редактори на “Труд”, “24 часа”, “168 часа” и “Седмичен труд”

www.econ.bg | 09.01.2011 

От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят

Днес се обявяват конкурсите за главни редактори на четирите основни издания на Вестникарска група България Холдинг "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Това съобщи президентът на Издателския борд на групата Любомир Павлов, цитиран от БГНЕС.
От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят. До момента на новия избор за длъжността гл. редактор в "168 часа" и "Седмичен труд", временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд" са решили да упълномощят досегашните зам. главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Павлов добави, че намеренията на ръководството на борда са да наблегне на синергия в бизнеса, защото смятат, че досега е имало голяма дистанция между чистия бизнес – чрез реклама, разпространение и журналистическата част.
На 14 декември м.г. "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Обект на продажбата станаха водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела". "Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия, както обявиха тогава. За настоящата инвестиция привлякоха и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов. ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".
"От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза тогава Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. "Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Европа – за гарантиране на медийния плурализъм в България. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа". В края на миналата седмица на 7 януари Вестникарска група България Холдинг създаде издателски борд, в чийто състав влизат Любомир Павлов като президент, Тошо Тошев и Венелина Гочева като вицепрезиденти и Огнян Донев и Христо Грозев. Дни преди това гл. редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че с идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на неговото акционерно участие по повод информацията, че вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която издава вестника. 

Оригинална публикация

Тошо Тошев вече не е сред собствениците на в.”Труд”

www.dnevnik.bg I 3.01.2011

Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която е издател на вестника. Това става ясно от днешния брой на "Труд", където в информацията за собствениците не фигурира името на Тошев. Промени в закона за печатните медии наложиха в началото на всяка година вестниците да обявяват истинските си собственици.

Според карето собственици на "Медиа холдинг" АД вече са Даниел Руц, Карл Хабсбург, Христо Грозев, Любомир Павлов, Огнян Донев,  Харалд Фрайхер фон Зеефрид и Зоя Деянова. В началото на декември "БГ приватинвест", която е собственост на първите трима, купи от "ВАЦ медиа груп" вестниците "24 часа" и "Труд".

Преди сделката разпределението на акциите в "Медиа холдинг" АД  е било – 660 за Тошев, 540  за Зоя Деянова, която е главен редактор на в. "Жълт Труд" и 6 хил. за "ВАЦ медиа груп". Новите собственици не са отразени в Търговския регистър, тъй като няма законово изискване сделките с акции да се обявяват там. Тошо Тошев не беше открит за коментар.

На пресконференцията, която новите собственици дадоха на 15 декември, Тошев каза, че още обмисля какво да прави с акциите си.

Оригинална публикация

Топ 5 около продажбата на “24 часа” и “Труд”

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 19.12.2010

Мина се почти седмица от сделката за вестниците. "24 часа" и "Труд" бяха продадени от ВАЦ (Медийна компания България) и купени от "БГ Приватинвест". Последната пък е собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Миноритарни собственици върху заглавията и имуществото на пресгрупата са Любомир Павлов и Огнян Донев.

Ето и по-интересните коментари и публикации от последните дни:

Петьо Блъсков в предаването "Отпечатъци" (видео на БиТиВи)
същественото започва в 35:20
Петьо Блъсков е човекът, който основа "24 часа" през 1990 г. и по-късно доведе ВАЦ в България

Накъде след ВАЦ? (анализ на "Капитал")
Гледната точка на конкурентна група, участник на медийния пазар

Кой купува "Труд и 24 часа" (разработка в блога "Биволъ")
Теории за произхода на парите по сделката

Новите собственици обявиха за приоритет Интернет (статия на "Дневник")
Няколко думи за това накъде тръгват изданията

Борсата ще направи още по-независими "24 часа” и "Труд" (интервю на "24 часа")
събеседник – Огнян Донев, който има идеи за листване на БФБ.

Оригинална публикация

Кои са тези момчета?

сп. Тема | Светослав СПАСОВ, Калин ПЪРВАНОВ | 18.12.2010 

Авторитетните всекидневници "Труд" и "24 часа" минаха в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции не може да се каже почти нищо сигурно

Според новите собственици на вестниците "24 часа" и "Труд" в събирането им пръст е имала и случайността. Българинът Христо Грозев се срещнал с Карл Хабсбург пряк наследник на трона на Австро-Унгарската империя, ако тази държава все още съществуваше. От 2004 г. двамата работели заедно с Даниел Руц – инвестиционен банкер с богат опит в Централна и Източна Европа, който им помагал при купуването на нови медии. Самият Карл Хабсбург се запознал със ситуацията в България през 90-те години, бидейки "част от една българска делегация" в качеството си на евродепутат. Това му дало възможност да опознае медийната среда, а също и това "колко важно е да се постига плурализъм на мненията" в новите демокрации.
Когато решили да придобият изданията на ВАЦ у нас, тримата се огледали за български партньори. Първият човек, с когото се свързали, логично се оказал Любомир Павлов, с когото преди време преговаряли за придобиване на пакет от телевизионния му канал TV7 и който оставил у тях прекрасни впечатления със своите познания и професионализъм. Павлов пък довел своя приятел от детинството Огнян Донев – мажоритарен собственик на "Софарма" (фармацевтичният гигант бе приватизиран при управлението "Софиянски", за чийто идеолог бе считан тъкмо Павлов). Така се сглобила великолепната петорка която пое контрола върху двата най-големи всекидневника в България.
Че немската издателска компания "ВАЦ Медиа Груп" продава всичките си активи в България, съобщиха едновременно на 13 декември онлайн изданията на вестниците "Труд" и "24 часа". В сделката влизат още русенският всекидневник "Утро", седмичниците "168 часа,, "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", "Здраве", "Български фермер", Доби фермер" и "Тук", списанията "Хай клуб", "Всичко за жената", Auto bild, Auto bild 4×4, "Имам имот", "Идеален дом", "Идеален дом декор", GEO и "Съвременник", печатницата на ВАЦ, както и фирмата за разпространение на печата "Стрела".
Купувачът "БГ Приватинвест медия" ООД е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Учредители на "БГ Приватинвест ГмбХ" са австрийският гражданин Карл Хабсбург, живеещият в Лондон германец Даниел Руц и българинът Христо Грозев. Като партньори в покупката на "Труд" и "24 часа" тримата са привлекли председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев u бившия шеф на Надзорния съвет на Общинска банка и екссобственик на телевизия TV7 Любомир Павлов. Миналата седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи за намеренията на Хабсбург да се включи 6 проект с печатни медии в България, цитирайки неговия пълномощник – адвокат Александър Грубер. Грубер отбелязва, че за сделката все още е рано да се говори в детайли, тъй като тя трябва да бъде разгледана и от Комисията за защита на конкуренцията в България. "Виртшафтсблат" все пак допълва, че "БГ Приватинвест ГмбХ" е била вписана в австрийския търговски регистър дни преди Хабсбург да заговори за намеренията си и че собствеността в нея е разпределена в съотношение 34 на сто за Христо Грозев и по 33% за Хабсбург и Руц. Все още обаче не е ясно кой по колко държи в българската фирма, която ще е собственикът на "Труд" и "24 часа". На пресконференция през седмицата петимата нови издатели се задоволиха да кажат, че групата от Австрия ще има по-голям дял от българските инвеститори и по-този начин ще притежава контрола над медиите
Така стълбовете на информацията в България "Труд" и "24 часа" минават в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции всъщност не се знае почти нищо. Според официалното съобщение хората, идващи от Австрия, "имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия". В сряда Грозев поясни, че там става дума за "едно от най-бързо развиващите си национални радиа" и за "едно от най-бързо развиващите се списания". По-кьсно пред "ТЕМА" той уточни, че говори за националната станция "100%NL" и за едноименното списание. В сайта на електронната медия, която представлява нещо като холандски еквивалент на "БГ радио", липсва каквато и да е информация за фирмата собственик и за органите на управление на радиото. Според холандската Уикипедия обаче "100%NL", което е в национален ефир от 2006-а, е изцяло в ръцете на финландската компания Mediasales Oy. В нейния сайт също няма данни потомъкът на последната династия, управлявала Австро-Унгария, или някой от неговите партньори да са акционери или представители на акционерите в "100%NL" .
Според друг холандски сайт радиото наистина е най-динамично развиващото се в Холандия с около 1 500 000 слушатели седмично. Въпреки това то все още е извън Топ 5 на най-рейтинговите радиомедии. В интернет пространството липсват каквито и да е други данни за инвестиции на Хабсбург, Руц или Грозев в електронни медии извън България. Що се отнася до месечното списание "100%NL" – според публикация на medianieuws.nl от миналата година идеята за него принадлежи на 35-годишна домакиня от град Волендам. През юни 2009-а тя я реализира с помощта на волендамска звукозаписна компания и на едноименното радио. И холандските журналисти обаче мълчат за участие в него на австрийския благородник, на германеца, живеещ в Лондон, или пък на Грозев.
Мистерията, която цари около инвестиционната дейност на тримата зад граница, вече даде основания на част от българските наблюдатели да се усъмнят, че те действително представляват само себе си в сделката с "Труд" и "24 часа".
Преди седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи, че интерес към "Труд" и "24 часа" са проявявали общо три компании. Знае се, че един от кандидатите е бил Спас Русев, който е участвал заедно с французина от български произход Владимир Моллов, работещ за "Ашет филипики". Като друг участник слуховете замесват "вечния заподозрян" Красимир Гергов.
Карл Хабсбург е роден на 11 януари 1961 година, пише в официалния му сайт. Като млад завършва училище за военни пилоти и работи като такъв. Следват политическа кариера в Консервативната християндемократическа партия и място в Европейския парламент в периода 1996-1999 г., след което се отдава на бизнес. За кратко е и водещ на тв играта Who is who no австрийската обществена телевизия ORF.
До 2008-а Христо Грозев беше директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (в България собственик на БГ радио, Радио 1, Радио Нова и др). През 2004 г. компанията се сля с радиогрупата Metromedia International Inc. Името на Грозев се завъртя по-сериозно в публичното пространство в началото на 2009-а, когато бе консултант и кандидат за покупката на ВВТ и като консултант на Re:TV
За третия външен инвеститор – германеца Даниел Руц, засега се знае най-малко. В официалното съобщение за него пише единствено, че живее в Лондон и че вече има няколко успешни медийни проекта. Какви са те – колегите му и публично достъпната информация мълчат.
Хабсбург, Руц и Грозев се замесват за пръв път в сделка от подобен мащаб у нас, но на местния медиен пазар те съвсем не са perfect strangers. Миналата година друга тяхна фирма – Stevia communications, направи опит да купи 50% от кабелната информационна телевизия "Европа". Тримата трябваше да откупят дела на създателя й Емил Стоянов, в момента евродепутат от ГЕРБ. Според Грозев обаче до покупко-продажба не се е стигнало, защото на "Европа" несправедливо бил отказан ефир (през юни 2009-а Комисията за регулиране на съобщенията избра кабелният канал да започне да се разпространява ефирно над градовете Бургас и Стара Загора, но по-късно "Европа" изненадващо се отказа от двете предоставени й честоти).
Новите собственици на "Труд" и "24 часа" няма да сменят заглавията на изданията и екипите, нито да закриват вестници и списания или да се месят в редакционната политика, съобщи управителят на "БГ Приватинвест" Христо Грозев. Основните им усилия щели да бъдат към разширяване на рекламата и развитието на двете марки в интернет.
"Именно качествата на изданията – като обективност и независимост и на екипите, утвърдените марки "Труд" и "24 часа" привлякоха интереса ни, затова няма причина да ги променяме", обобщи ситуацията Грозев. Освен придобитите издания като пример за високи стандарти в българската журналистика той посочи "Икономедия" (издател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), където основен съакционер е бившият председател на работодателите от КРИБ Иво Прокопиев. Относно редакционната политика на "24 часа" и "Труд" Грозев посочи, че единствено ще настояват за още по-високи журналистически стандарти и за недопускане на популшъм който въздейства спрямо "слабите, да ги наречем така – непривилегированите слоеве от населението". Какво разбират под популшъм новите собственици, тепърва ще проличи. Но е факт, че изданията се приближават още повече до работодателските среди.
В началото на пресконференцията Грозев съобщи, че при запознанството на новите собственици с българския им партньор Огнян Донев те дори не знаели, че собственикът на "Софарма" отскоро е и председател на КРИБ. По-късно обаче Грозев изпусна репликата, че във всички други страни партньорите му са постигали успехи "чрез привличането на индустриални и секторни организации". Новите български съсобственици бяха запитани и дали не се опасяват, че инвестицията им може да се окаже като купуването на фабрика на 9 септември 1944 година? "Що се касае до фабриките, една повече или по-малко няма значение", гласеше лаконичният отговор на Огнян Донев.

Стр. 18, 19

ВАЦ избра по-ниската оферта

в. Капитал | 18.12.2010 

Австрийците спечелиха в надпревара с фирма на Максим Димов

По информация на "Капитал" преговорите за покупката на "ВАЦ-Вестникарска група България" са продължили близо година. Преговори са били водени с около десет потенциални кандидата, поканени да подадат оферти с посредничеството на инвестиционната банка "Ротшийлд". В самото начало е станало ясно, че ВАЦ не желаят да продадат на фирми, свързани с "Нова българска медийна група" (издател на "Телеграф" и "Монитор"), за не бъдат обвинени, че са спомогнали за монополизиране на българския медиен пазар.
Споразумение по договора за продажба е имало още в средата на ноември. Последната пречка пред сделката е било получаването на одобрение на купувачите от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е миноритарен акционер в Ost Holding (структурата, чрез която ВАЦ притежаваше медиите си в региона на Балканите). Източници от ВАЦ твърдят, че към този момент изборът е бил сведен до две оферти. Едната е била тази на австрийско-българската група, а другата е била на "МакКап" АД, собственост на Максим Димов, бивш депутат от ДПС и ковчежник на царската партия, който в последните години разви мащабен бизнес в областта на енергетиката.
Димов има няколко проекта за ветрени и соларни паркове, за които е ползвал кредити от Корпоративна търговска банка, според отчета на дружеството в търговския регистър. Освен това той е съучредител и бивш съдружник в "Бромак" – фирмата, която е мажоритарен собственик в момента на Корпоративна банка. Познанството му от този период с банкера Цветан Василев (сегашен собственик на "Бромак" и Корпоративна банка) са дали основание на продавачите да смятат, че Димов играе в полза на "Нова българска медийна група".Според същите източници офертата на "Маккап" е била на стойност 50 млн. евро, докато офертата на австрийската група от инвеститори е била с няколко милиона евро по-ниска. Тези информации не бяха потвърдени официално от страните по сделката, които се оправдаха с подписаните клаузи за конфиденциалност. Сигурно е само, че ВАЦ и партньорът й ЕБВР са предпочели офертата с по-ниска цена, като условието е било продажбата да се финализира незабавно. Новите собственици са имали седмица или две, за да платят договорената цена и да получат акциите. Те дори не са извършили задължителния в такива случаи финансов и правен анализ (due diligence) на придобиваните дружества.
Купувачът "БГ Принтмедиа" е компания, създадена специално за целта на придобиването. Мажоритарен собственик в нея с 53% е регистрираната във Виена компания BG Printinvest GmbH, притежавана от Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Според германския вестник "Виртшафтсблат" Грозев има 34% от компанията, а другите двама собственици притежават по 33% от дяловете. Тримата съдружници имат съвместни медийни инвестиции и в други страни. Те притежават дялове в радиостанция и списание в Холандия. Тримата бяха на път да придобият през компанията STEVIA Communications преди две години 50% от българската "ТВ Европа", но сделката се провали в последния момент заради неполучения лиценз за ефирно излъчване.
Партньори с 47% в "БГ Принтмедиа" са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. Първият е познат от миналото му на банкер и медиен инвеститор (Павлов беше собственик на ТВ-7 и вестник "Експрес", които продаде на свързани с Цветан Василев компании). Вторият е собственик на едно от най-големите публични дружества – фармацевтичната компания "Софарма", чиято пазарна капитализация в момента е 515 млн. лева. Компанията има 12 завода в страната и 3 в чужбина, като в групата влизат още дружества, специализирани в аптеки, дистрибуция, офисни площи и др. Отскоро Огнян Донев е председател и на най-голямата работодателска организация КРИБ. Участието му в сделката за пресгрупата е първата му медийна инвестиция.
Пред "Капитал" Любомир Павлов заяви, че всички участници в консорциума са участвали с лични средства в закупуването на вестниците. Той потвърди информацията, че е бил изтеглен и голям банков заем от Уникредит Булбанк, но не пожела да коментира сумата и срока на погасяване.
След сделката станаха известни и няколко любопитни детайла. Настояването на ВАЦ за бързо финализиране на сделката не е позволило на българско-австрийския консорциум да регистрира изцяло нова фирма. Наложило се е да бъде използвана една от фирмите на Любомир Павлов за целта. Става дума за "Дриймхаус пропърти" ООД, която е регистрирана преди два месеца и до тази седмица е била еднолична собственост на Павлов. Пред "Капитал" Любомир Павлов обясни, че е създал дружеството с идеята чрез него да управлява закупени от него имоти във френската Ривиера – Монако, Кан и Монте Карло. В навечерието на сделката той е прехвърлил дялове от нея на австрийските си партньори, а фирмата е била прекръстена на "БГ принтмедия".
Интересно е също, че Любомир Павлов ще бъде едноличен управител на закупената фирма "ВАЦ-Вестникарска група България-холдинг" – дружеството, което притежава вестниците, сградата и печатницата. Причината вероятно е, че нито един от представители на австрийската група не живее постоянно в България. В компанията-майка "БГ принтмедия" управители ще бъдат съответно Любомир Павлов и Христо Грозев.

Стр. 34, 35

Накъде след ВАЦ?

в. Капитал | 18.12.2010
 
Продажбата на най-голямата издателска компания в България може да оживи целия пазар, но само ако вестниците й останат в полето на качествената журналистика
След близо една година опити издателската група "Вестдойче алгемайне цайтунг" (WAZ) успя да да се раздели с медийните си активи в България. През изминалата седмица сделката за продажбата им най-после стана факт. Консорциум от български, германски и австрийски инвеститори придоби 100% от собствеността на WAZ у нас, която освен двата големи национални ежедневника – "24 часа и "Труд", включва седмичника "168 часа", портфолио от списания, разпространителската агенция "Стрела", сградата на Полиграфическия комбинат в София, печатница и още няколко други дъщерни фирми.
Водещ инвеститор в консорциума е австрийското дружество "БГ приватинвест", собственост на три физически лица – австриеца Карл фон Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Техни партньори са мажоритарният собственик на "Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов (повече за купувачите виж в другия текст).

Залогът при тази сделка е много по-голям от това кой ще управлява два от водещите ежедневници на България. Основният въпрос е дали оттеглянето на WAZ ще доведе до нормализация на българския медиен пазар. Или напротив – ще го направи още по-непрозрачен и порочен заради използването на медиите като инструмент за търговия с влияние. На този етап е трудно да се каже по кой път ще поемат вестниците на пресгрупата след смяната на собственика им. Но засега е сигурно, че беше избегната най-голямата опасност – "Труд" и "24 часа" да попаднат в ръцете на кръгове, свързани с "Нова българска медийна група" (управляващи медийната група на "Монитор" и "Телеграф"), тъй като това щеше да доведе до почти пълен монопол на пазара с всички негативни последствия от това.

 
Бизнес с двойно дъно
 
Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се опитват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и журналистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, затова интересите на читателите са на първо място. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а редакционното си съдържание. Тези издания съществуват противно на нормалната бизнес логика само защото собствениците им търгуват с влияние.
Такива са и коментарите на външни анализатори за българския медиен пазар. "Има усещането, че в България собственици купуват медии не за да информират българите, а за да обслужват личните си интереси чрез тях. Тоест чрез тях те си купуват влияние или за политическите им интереси, или за икономическите. А това никак не е чисто", е коментарът на Жан-Франсоа Жулиар, генерален секретар на организацията "Репортери без граници".
 
Порочността на този бизнес модел
 
В краткосрочен план търговията с влияние носи някакви печалби на издателите, но в дългосрочен вреди много. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават честна и обективна информация, за да си съставят мнение и да взимат решения какво да правят в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, защото подкопава доверието към журналистиката. Досега ВАЦ бяха от светлата страна на вестникарския бизнес. Като голяма германска компания търговията с влияние за нея е недопустима практика. Всъщност именно тази тенденция на пазара е основната причина за оттеглянето на ВАЦ от България.
Това беше заявено в прав текст от члена на съвета на директорите на германската компания Бодо Хомбах преди време в интервю за "Ханделсблат". "За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заяви той и допълни, че основната причина за това е "липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар". "Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт отравя пазара", казва Бодо Хомбах.
Фактът, че ВАЦ притежаваше два от най-големите всекидневника в България, досега беше положителен факт, защото гарантираше, че те няма да преминат към "тъмната страна". Това е и основната причината, сделката от тази седмица да е важна. Големият въпрос след нея е дали ще бъде нарушен балансът на вестникарския пазар и дали няколко от най-влиятелните вестници ще сменят политиката си.
 
Какво да очакваме
 
Първите изявления на новите собственици по-скоро не дават основание за притеснения. Архитектът на сделката Христо Грозев обяви на пресконференция, че има ниша за независими медии. Той добави също, че ще бъде запазена редакционната политика на изданията и ще се повишат етичните стандарти в редакциите.
"Както е било и досега, няма да има вмешателство в редакционната политика на изданията. Единствено ще има още по-строги изисквания за придържане към журналистическата етика и проверка на фактите, които се отразяват", обяви Грозев. Според него изданията на ВАЦ са лидери на пазара и отговарят на изискванията за независими медии, за които има все още огромна ниша. Подобни обещания за ненамеса в редакционната политика направиха и техните партньори Огнян Донев и Любомир Павлов.
Задържането на бившите ВАЦ-ови вестници от светлата страна на печатния бизнес ще е хубаво, но смяната на собствеността дава възможност да се реализира и по-добър сценарии. Като най-голям играч на пазара тази група има възможност да наложи нови правила в бизнеса с печатни издания и така да му помогне да излезе по-бързо от кризата.
Най-големият проблем е разпространението
Дистрибуцията на вестници е хаотичен пазар с много и неясни собственици, обединени в полукартелни споразумения по места. Тази ситуация е наследена от ранните години на прехода, когато сергиите за продажба на вестници бяха раздадени на фирми, близки до местните кметове, председатели на общински съвети или други чиновници с влияние в местната власт. Държавата от своя страна досега не е направила нищо за изваждането на тази търговия на светло – вестниците са един от малкото останали продукти, за чиято продажба не се изискват касови бележки. По този начин няма точна отчетност за извършваните продажби.
В резултат на всичко това бизнесът с вестници се оказа окупиран от полукартелни съюзи, включващи хиляди търговци на дребно, обединени на регионален принцип. Липсва отчетност и яснота кой вестник какво продава. Тази ситуация може да се промени, но това не може да стане без участието на най-големия играч на пазара.
Отношенията с рекламодателите и техните агенции е друго поле, в което ВАЦ може да промени за добро положението, и то не само за себе си. В момента един от основните проблеми между вестниците и компаниите, които рекламират в тях, е липсата на яснота за броя "очи", които виждат дадено издание. По принцип цената на рекламата се определя по един обективен критерии – колко струва съобщението ти да стигне до хиляда човека. Този показател позволява да се сравняват цените на различни медии.
При телевизиите например пийпълметричната система дава възможност за лесно и (с известни уговорки) достоверно измерване на аудиторията. При вестниците това е доста по-трудно. Социологическите изследвания не могат да измерят точно броя на читателите. Дори и да приемем, че има обективни данни за отпечатания тираж, те не вършат работа, защото не се знае каква част от него реално се продава.
Единственият начин да се реши този проблем е, ако има независима агенция, която да одитира продажбите на вестникарските компании. Това е задачата на Одит-бюрото по тиражите, но до момента единствената компания, която допуска проверки, е "Икономедиа" – издателят на "Капитал" и "Дневник".
Нуждата от достоверни данни за продажбите на вестници е не само осъзната от компаниите, но те вече и настояват за това. Преди седмица асоциацията на рекламодателите изпрати официално писмо до Съюза на издателите, с което поиска да се предприемат бързи мерки в тази посока. Включването на "Вестникарска група-България" в подобна инициатива би било от голямо значение не само за нея, но и за целия пазар. До момента вероятно заради предстоящата продажба ВАЦ беше по-скоро пасивна и не предприемаше подобни стъпки.Ключът за решаването на тези проблеми сега ще бъде в ръцете на новите собственици на "Труд" и "24 часа", защото правилата на пазара се променят от лидерите, а не от малките играчи. Фундаменталният въпрос след продажбата на пресгрупата е дали "БГ принтинвест" ще започне да изпълнява ролята на активен пазарен лидер. Ако това се случи, ще спечелят всички – и самата група, и бизнесът в лицето на рекламодателите, и целият вестникарски пазар.
Този положителен сценарии обаче е възможен само ако се изпълни друго важно условие – изданията на групата да останат там, където читателите и рекламодателите се печелят с качествена и честна журналистика. Където вестниците се правят, за да се четат. А не за да завиваш в тях бурканите с туршия…
 
Стр. 33, 34, 35

Любомир Павлов, един от новите собственици на “ВАЦ Медийна група България”:Трябва да продаваш в началото на кризата и да купуваш в края й

www.vsekiden.com | Марина ЧЕРТОВА | 16.12.2010

Г-н Павлов, какво ви накара отново да се върнете в медийния бизнес при положение, че преди време продадохте медиите, чийто собственик бяхте? Става дума за някаква особена магия, която ви дават медиите или само за бизнес?

Някаква особена магия е малко силно казано, макар че и така може да се каже. (смее се) Медийният бизнес е интересно занимание, не е просто бизнес. Все пак има известна разлика дали човек има фабрика за производство на дървен материал или продава ябълки на пазара или издава медии. Все пак има отговорност да се казва истината, да се гарантира свободата на словото. Отдавна имам интерес към това да има свобода на хората и винаги съм смятал, и през комунистическия режим, че не липсата на пари или лошата икономика, които безспорно бяха най-големият бич, най-лошото нещо беше тоталното ограничаване правата на човека. Свободата на словото за мене е най-голямата придобивка на прехода. Така че от тази гледна точка има и някаква емоция, но основното си е бизнес.

Вие вчера споменахте, че краят на кризата ви е накарал да инвестирате отново в медии.

Моето мнение просто е, че трябва да се инвестира в различни видове активи. Трябва да се продава, когато се зададе кризата в последния момент, но не много рано, защото при кризата цените падат. И да се инвестира, когато се усетят първите симптоми на излизане от кризата. Когато всички разберат, че се излиза от кризата цените отново се качват нагоре. От тази гледна точка смятам, че сега е подходящ момент.

Споменахте, че трябва да се гарантира свобода на словото. Смятате ли, че в медиите има достатъчно такава свобода?

Има свобода на словото. Тя винаги може да е по-голяма и би трябвало да е по-голяма. Ние ще положим усилия в това отношение, специално нашите мажоритарни партньори австрийците държат много и ние горещо го подкрепяме, да се засили и да се въведе морален етичен кодекс.

Смятате ли тогава, че действащият в момент Етичен кодекс на българските медии, не е достатъчен?

Доколкото ми е известно няма категоричен общоприет кодекс за всички медии в момента. Има медии, които не го приемат. Христо Грозев смята, че и този, който е приет от част от медиите, трябва да се засили.

Г-н Павлов, кога ще стане ясно дали и вие ще участвате със собственост в “Медийна група България”?

Аз участвам. Всички тези петима, които бяхме на пресконференцията вчера (б.ред.- Карл Хабсбург, Христо Грозев, Даниел Руц, Огнян Донев и Любомир Павлов) и занапред ще участваме със собственост.

Оригинална публикация