в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 09.04.2011

Грозният скандал за собствеността на двата най-влиятелни (до неотдавна) всекидневника"Труд" и "24 часа" се превърна в нещо като вестникарска "фукушима". Той "избухна" между разтърсваните от противоречия собственици и предизвика внушителни компроматни цунамита, обвинения в кражби, в лъжи и т.н. Те пък удариха журналистическия труд във вида му на достойно занимание на свободни хора. И по подобие на фукушимската ядрена трагедия медийната експлозия ще отделя вредни "емисии" у нас за неопределено време.
Засега взривът във вестникарската централа успя единствено да разедини отношението на издатели и журналисти към причинителите. Медийната група на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, чрез изданията си "Телеграф" и "Монитор", сякаш зае страната на "отлюспения" съдружник Христо Грозев. Дни преди това Любомир Павлов намекна, че Грозев искал да вкара в "Медийна група България Холдинг" точно тези издатели чрез подставени фирми.
"Капитал", чийто мажоритарен издател Иво Прокопиев не се диша с Пеевски, "по случайност" първи алармира за медийното бедствие. Да рече човек, че двамата са се сдружили срещу Любо Павлов и Огнян Донев. Но не би! Павлов изтъкна, че първата "вредна емисия" се е "полепила" по страниците на "Капитал", защото нереализираният му съдружник Грозев обещал на автора Иван Михалев да стане главен редактор на "Труд". В интервю пред жълт вестник Огнян Донев пък заяви, че на Михалев било обещано да оглави седмичника "168 часа".
Някак незабелязана в общата суетня по броенето на жертвите остана една публикация на "Пари", според която Донев имал и резервен вариант за участие в сделката – заедно с предшественика си в конфедерацията на индустриалците (КРИБ) Иво Прокопиев.
Бившите ВАЦ-ови всекидневници – "Труд" и "24 часа", както можеше да се очаква, защитиха честта на пряко наблюдаващите ги началници – Любомир Павлов и Огнян Донев.
В един момент ситуацията заприлича на взрива пред вестник "Галерия", когато обществеността и медиите се разделиха в две посоки – според едната взривното устройство било инсценирано за привличане на внимание, а според другата – безпрецедентен акт срещу свободата на словото.
Какво обаче си казаха в случая опонентите?

Дребен комисионер, с блясък в очите

Ако в началната фаза на конфликта (в първите дни на април) активната страна от тандема Любомир Павлов – Огнян Донев бе бившият председател на надзорния съвет на Общинска банка, то във втората думата изцяло иззе председателят на КРИБ. Павлов спази обещанието си пред Би Ти Ви повече да не коментира скандала. Така докторът по икономика Огнян Донев, новакът в издателския бизнес, насити с няколко свои интервюта медийния гама-фон.
Шефът на "Софарма" обясни в пространно интервю пред радио "К2" как основната му цел, влизайки в сделката с 16 млн. евро капитал, е била да "не допусна монопол на медийния пазар". Подобна теза обаче защити и Христо Грозев, заявявайки пред Росен Петров по Би Ти Ви: "Знаехме, че покупката е рискова инвестиция. Нашата цел беше пресгрупата да не попадне в ръцете на групата около Делян Пеевски и да се запази независимостта на редакциите."
Донев разкри дебютните си впечатления от Грозев пред вестник "Шоу", характеризирайки го като "млад човек с блясък в очите". Още на първата среща във Виена с останалите съдружници – Даниел Руц и Карл фон Хабсбург, му станало ясно, че тримата преговарят с ВАЦ за продажбата на вестниците им в България, но нямали необходимата сума. И още тогава Донев им предложил да получат дял до 30% спрямо сумата, която осигурят.
"… Първоначално не знаех точния процент на средствата, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше, че от мен се очаква да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А г-н Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане", каза бизнесменът.
За "БАНКЕРЪ" орташкото начинание прозираше от самото начало, затова и озаглавихме първата си публикация "За няколко милиона повече", които всъщност са и причината за труса.

Изборът на главните редактори

Вестникарската "Фукушима" понася първия трус при избора на главните редактори на двата всекидневника, който Грозев определи като еднолично решение на Любомир Павлов. Донев пък изстреля, че Руц и Хабсбург не били активни в преговорите, за разлика от Грозев, и служели по-скоро като параван. Но и тримата искали незабавната смяна на старите главни редактори Венелина Гочева и Тошо Тошев, защото били свързани с комунистическата система. Той и Павлов били против и настоявали Гочева и Тошев да станат вицепрезиденти в издателския борд. Затова направили и конкурс.
"Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите (б.а. -за главен редактор на "Труд" и "24 часа"). Аз не знам наистина защо г-н Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли – не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание", допълва пред в. "Шоу" шефът на "Софарма". Всъщност по думите на Донев бившият му съдружник Грозев обещавал на много хора подобни постове. Той не настоявал гласът му да е съществен при вземането на решението кой да оглави двата всекидневника, но дал съгласието си за сегашните главни редактори. От своя страна Грозев сподели: "Аз самият се почувствах доста дискомфортно от това решение, след като на първата пресконференция обявихме, че именно техните личности са една от причините за купуването на двата вестника".
Междувременно избухна още един "реактор" Христо Грозев бил обещал на журналиста от "Капитал" Иван Михалев да оглави "168 часа". Това отбеляза Огнян Донев пред "Шоу", а според дешифровката на интервюто му пред радио "К2" обещанието важало, но за вестник "Труд".

Съдбата на "централата"

Въпреки че не беше мегаактивен медийното си присъствие през изминалата седмица, Христо Грозев очерта пред Би Ти Ви бъдещето на всекидневниците от "Медийна група България Холдинг": "Възможно е разделяне на групата на два вестника, което е трудно, но е въпрос на преговори. Възможна е и продажба на един стратегически инвеститор, който да докаже, че целите му са само медийни, а не други". Шефът на "Софарма" обаче контрира, че за разлика от Грозев, който според публичните му изяви бил влюбен в "Труд", той не се влюбвал във вестници. Освен това идеята за разделянето на групата била невъзможна. Както и тази за намирането на чуждестранен инвеститор за препродажба.
"Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма и да позволя спонсорите на г-н Грозев да диктуват правосъдието в България", подчертава Донев пред "Шоу".

Награда за печелившия

Огнян Донев предизвика още един трус с думите си: "Да му мисли г-н Грозев, на когото му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!". Бизнесменът категорично отрече да има заложени активи на компанията, но призна, че има намерения да се тегли оборотен заем от "УниКредит Булбанк". "Кредитът, за който говори г-н Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга. Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, тъй като имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема."
И докато всички търсеха кой какви награди ще раздава, Христо Грозев избухна с друга версия за спора – отказал на Любомир Павлов да се хвърли в политиката.
Успоредно с това "радиационната" обстановка обхвана и Агенцията по вписванията, която за трети път отказа да впише в Търговския регистър новото дялово участие на Любомир Павлов и Огнян Донев в "Медийна група България Холдинг". Както е добре известно, двамата си разпределиха съответно 40 и 43 на сто от дружеството, оставяйки останалите 17% за Грозев и "Принтмедия" като такава.
Журналисти на бившите ВАЦ-ови издания няколко пъти питали защо се отказват вписванията, заради което Министерството на правосъдието започна проверка. Изявлението на Огнян Донев пред БНТ също провокирало инспектората да започне проверката, писаха "Труд" и "24 часа". Точно на техните страници атаката срещу Грозев продължи. Той бил придружаван до Агенцията от адвоката Геро Андреев от "Авиора консулт", която обслужвала правно и издателя Делян Пеевски. Така индиректно намекнаха за общи интереси с депутата от ДПС.
Нямаше как Огнян Донев да не стигне и до въпроса защо му пречат да си впише собствеността и влияе ли се Министерството на правосъдието от медийни изяви? "Аз нямам разправии с лицето Христо Грозев. Ако обществеността не е разбрала, подложен съм на огромен натиск и атака от два вестника, един седмичник, две телевизии и т.н., които дори ми отказаха право да участвам, при мое потвърждение, в тяхното студио с лицето Грозев", посочи в собствените си вестници шефът на КРИБ.
Грозев също не остана със скръстени ръце и заведе два съдебни иска. Но и на двата не бе даден ход, тъй като не платил съдебните такси. За второто дело те съвсем не били символични – около 3.8 млн. лева. Опонентите му намекнаха, че няма такива пари, а Христо Грозев отрече. Наред с това в информационната агенция "Блиц" той публикува извадки от Етичния кодекс с аргумента, че му се полага право на отговор в "Труд" и "24 часа" като засегнато от неточна информация лице. При все че самият той бе обявил, че Даниел Руц е напуснал медийния холдинг още на 15 февруари заради различия с останалите съдружници, но за "Блиц" Грозев каза, че Руц се връща в България и че двамата очаквали среща с германския посланик у нас, за да тълкуват проблемите със собствеността между партньори. По същото време пък австрийският вестник "Стандард" съобщи, че Карл фон Хабсбург планира да се оттегли от холдинга, ако неговото управление не бъде поверено на професионалисти, каквито той явно не припознава в българските си партньори.

Дим и пепел

Всички тези атаки и контраатаки са само фрагменти от вестникарската "Фукушима", в която основните герои използват медиите преди всичко за собствените си цели. За първи път през последните години аудиторията надниква, без да иска, толкова навътре в медийното задкулисие, но е безспорно, че част от истината няма да излезе скоро в публичното пространство.
Промените в Закона за депозиране на печатните издания от 2010-а се оказаха недостатъчни, за да ги предпазят от вредни за здравето им разправии. Изпариха се и обещанията за налагането на нови журналистически стандарти, с които новите собственици на бившите ВАЦ-ови издания у нас дойдоха през декември 2010-а. Да не забравяме все пак, че медиите ни печелят предимно от влиянието си, което е особено важно в предизборна обстановка. Така големият губещ от вестникарската "Фукушима" остава преди всичко журналистиката като такава.

Стр. 36

в. Show | Ива ОПРИКОВА и Мария ДРУМЕВА | 06.04.2011

- Г-н Грозев. версията за разделянето на "Труд" и 24 маса" беше пусната като първоаприлска шега, но вече се лансира като сериозна идея. Възможно ли е това? Как биха се разделили тогава активите в печатницата, в сградата на полиграфическия комбинат. в разпространител-ската и в транспортната фирма?

- Възможно е разделянето на двата вестника – като идея, разбира се. И аз отначало си мислех, че е невъзможна подялбата им, но сега е ясно. че ние никога вече няма как да продължим заедно с другите двама съдружници. За да докажем, че има яснота и плурализъм, трябва да има и реално разделение на двата вестника. За другите активи ще мислим нататък.

- Ако "вземете властта" И имате възможност да избирате, кой от двата вестника бихте си "заплюли"?

- Ужасен въпрос! Трудно ми е да отговоря, защото досега идеите ми са били в посока и на двете издания. Но кабинетът ми беше на 3-ия етаж и можех по-добре да наблюдавам как се списва "Труд", той ми е по-близък.
Влюбих се във вестник "Труд".
Признавам си, че мечтата ми беше да го направя една много различна от сега независима медия, която да е отново на водеща позиция.

- А идеята да се продаде собствеността на нов стратегически инвеститор?

- Не. няма конкретика на този етап. Възможно е това да се случи, ако инвеститорът докаже, че има изцяло медиен интерес.

- Имате желание за собственост на медиен холдинг, но нямате финансови възможности – това е основното обвинение на вашите съдружници?

- Има обща инвестиция от 6 млн. евро, направена от наша страна. Ако дам подробности за сделката, ще навляза в нарушение на договора за конфиденциалност с Любомир Павлов. Знам, че той в този момент иска точно това да направя и затова ще замълча.

- Да разбирам, че вашата идея е останалото финансиране да бъде от банка?

- Така е.

- Има ли връзка вашата идея с изтегления заем от Булбанк в размер на 25 млн. евро, срещу който са заложени вестниците? И вярно ли е, че договорът с банката ви е даден с бели петна?

- Всяка сделка от такъв мащаб се прави с максимално финансиране при залагане на обекта на покупката. Това е стандарт и в него няма нищо странно. Странното е това, което стана миналата седмица, а именно: пренасяне на финансирането от купуващата фирма на купената фирма. Това е данъчният абсурд, за който ние още търсим информация как е станало и как банката се е съгласила на това условие. Писал съм на банката официално писмо с молба за обяснение. Учудващо, но вече чакам десет дни и нямам отговор. Освен, че е абсурд това пренасяне на заема към купеното дружество, той за съжаление ни плаши като предпоставка за едно планирано изкарване изцяло на нас като съдружници. Това вече е прилагано в България – миноритарният акционер да бъде изкаран на нула при такава банкова сделка.
Това е нашето огромно притеснение при това финансиране – че в тази схема купеното дружество, на което Павлов е управител, създава една вътрешна задлъжнялост и във всеки един момент може да фалира своята майка -дружеството, което го е купило?!
Това за нас е основният страх и се надяваме това да не е една бомба със закъснител. Заемът е изтеглен от г-н Павлов на 23 март и оттогава започнаха нашите страхове. Ние не знаем какво има в белите полета на договора – там може да са скрити допълнителни капани за нас

- Един от основните, въпроси е кой е гарантът на този заем, Говори се. че това е турският бизнесмен Фуат Гювен. Ако това е така. сам разбирате, че покупката на "24 часа" и "Труд" става изключително нечистоплътна?

- Водим разследване и ви уверявам, че сме доста напред като информация. Чух това име като слух в някои публикации, но никога не съм го споменавал за гарант при сделката, нито пък като моя хипотеза. Аз не го познавам този Гювен.
Гарантите по един такъв сериозен заем могат да бъдат "видими" и "невидими". Ние имаме своите
източници да достигнем до солидарните гарантиращи дружества, които са били в полза на Павлов да сключи сделката с "Уни-кредит". Все още нямаме достъп до нередактираната версия. Знаем само, че гаранции са представени от 4 дружества.
Моята информация е, че всички те са свързани единствено с Павлов. Макар че една от тях е странно офшорно дружество, за което не искам да давам повече информация. Още веднъж искам да кажа, че тези гаранции са били кратковременни, до момента на залагане на активите на самото купено дружество, което пак е данъчен абсурд. Ние имаме достатъчна информация, но искаме да знаем с какви партньори сме участвали и затова разследваме гарантите. Напреднал съм много в разследването и до 2-3 дни ще имам конкретна информация. Категорично не виждам никаква индикация за участие на Фуат Гювен. но тук става дума за други интересни и също толкова недопустими схеми.

- Вашият австрийски съдружник – инвестиционният банкер Даниел Рутц – изненадващо напуска по собствено желание на 15 февруари. Едва ли някой се отказва сам от такава голяма инвестиция, ако няма съмнение за нея?

- Рутц напусна заради неразрешими личностни конфликти между него и Павлов. От деня на сключване на сделката до момента на раздора ние имахме постоянни преговори за постигане на споразумение между съдружниците, че ще управляваме на принципа на съуправление. Такава беше първоначалната идея: всичко, свързано с редакционна политика, с финансиране, с назначаване на главни редактори, трябваше да бъде на консенсусен принцип. Това обаче не се случи и Даниел Рутц зае една черно-бяла позиция към Павлов . Затова и го помолих да се оттегли, за да ни даде някакъв шанс да вървим напред. Той дори се обиди. Имаше опция да се върне, ако постигнем някакво споразумение, но тя вече не съществува.

- Като съдружник присъствахте ли на избора на новите главни редактори ?

- Не. Моментът беше избран много умело – в единствения ден, когато отсъствах, факт е. че това се случи в почивен ден. факт е също така, че въпреки нашите молби, ние не получихме достъп до концепциите на всички кандидати. Аз и досега не знам кой е бил кандидат и кой е участвал. Уведомиха ни за избора по телефона в петък в 10,30 сутринта, когато
Павлов ми каза: "Това е моят избор и не подлежи на обсъждане!"

- Но и вас ви обвиниха в кадруване. Според другите акционери сте обещали на журналиста от вестник "Капитал" Иван Михалев да го назначите за главен редактор на "Труд"?

- Това е най-голямата лъжа, която съм чул за себе си! Аз не знам дали той е кандидатствал ,тъй като Павлов не ми е дал достъп до кандидатурите, но след като чух този слух, аз се свързах с Михалев, за да го попитам дали е кандидатствал. Той отрече.

- Самият Любомир Павлов заяви, че жена му Диляна Грозданова е назначила новите главни редактори!

- Дори и това не сме знаели…

- Вие доволен ли сте от новите шефки?

- Не мога да коментирам, понеже не знам кои са другите кандидатури и не съм виждам концепциите на участниците. Може на сегашните главни редакторки концепциите да са били най-добрите… макар че самият Любомир Павлов каза, че не са били най-добрите!
За мен проблемът не е в тези хора. Проблемът е в начина, по който бяха назначени.

- Г-н Павлов все още е управител на дружеството. Къде е вашата позиция като съдружник в този момент? Не ви ли притеснява този факт?

- Естествено, че ме притеснява. Аз нямам физически достъп до сградата на комбината. Най-много ме е страх обаче от това, в което се превърнаха вестниците днес. Това, което чета в "Труд", е "Работническо дело" от 1981 г. Ужасно!

- Вярно ли е. че при основаване на австрийското дружество не сте могли да внесете дори уставния капитал от 17 000 евро?

- Не е така. Всички дружества се създават с половината уставен капитал. В случая тези 17 500 евро не са дадени на мен в заем, а са пари, които нотариусът поиска за регистрацията и Павлов ги извади кеш. Аз никога не съм имал такива пари в джоба си. Сега, като се върна назад във времето, си мисля, че и това е било планирано, за да притежава той тази хартийка. И аз мога да покажа документи, в които той дължи много по-големи суми, но считам, че това е черен пиар.

- Не ви ли притеснява фактът, че вашият имидж е вече имидж на комисионер в една голяма сделка?

- Няма да скрия, че имахме такава опция още в началото на сделката: да вземем комисиона и да се оттеглим. Ние решихме да не приемем, а да направим реална инвестиция. Опцията и сега я имаме, тъй като предложенията от тях двамата е да вземем едни пари и да се махнем. Това са думи на Павлов и ако аз бях комисионер, бих упражнил тази опция, бих я приел. Но не я приемам.

- Ако всичко свърши във ваша полза, какво ще промените в "Труд" и "24 часа"?

- Ако всичко свърши във наша полза, първата ми задача е да създадем един наистина независим редакционен съвет, който по никакъв начин не е свързан със собствениците. При всички случаи ще променим модела на управление. Не само редакцията, но и финансите, рекламата, разпространението.
Управлението ще се осъществява от професионален мениджър, който няма да съм аз, нито пък ще е свързан с акционерите. Главните редактори ще имат отговорност да бъдат независими, ще бъдат постоянно проверявани за това и в никакъв случай няма да бъдат назначавани по целесъобразност. За да бъде независима една медия, трябва да има разделение на собствеността от редакционната политика.

- Ще направите ли чистка на главните редактори, ако вземете властта?

- Първото нещо, което ще направя, е да разгледам всички концепции. Ако се докаже, че концепциите на настоящите главни редактори са най-добрите, не виждам причина да ги уволняваме. Ако всичко се развие в наша полза, ролята на Тошо Тошев в пресгрупата ще бъде много, много истинска, а не синекурна, както е в момента!

Стр. 18

www.capital.bg I Росен БОСЕВ, Иван МИХАЛЕВ I 29.03.2011

Търговският регистър стана арена на спор между Христо Грозев и Любомир Павлов

Собствениците на най-голямата вестникарска група в България са в открит конфликт. Това става ясно от документи, публикувани в Търговския регистър. От тях разбираме, че 83% от "Медийна група България холдинг" (фирмата, която притежава вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа" и още няколко издания) са били прехвърлени на името на Огнян Донев и Любомир Павлов.

Сделката е станала без знанието на другия партньор в проекта – регистрираната в Австрия фирма "БГ Приватинвест" ГмбХ, която доскоро държеше 53% от пресгрупата. Научавайки за извършената продажба, представителят на фирмата Христо Грозев е поискал на следващия ден да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата.

От справка в партидата на "Медийна група България холдинг" в Търговския регистър виждаме, че в от края на миналата седмица са правени шест различни искания за промени в дружествената регистрация. Повечето от тях са отклонение от нормалните търговски практики.

Прехвърлянето на дяловете е станало на 27 март, неделя, и е било заверено от нотариус Вяра Янева. "Капитал" се обади в кантората на нотариус Янева и от там казаха, че не работят през уикенда. Възможностите при това положение са две – или заверката й е неистинска или тя е направила изключение и е работила в почивния ден.

Друг интересен момент е, че в един и същи ден "БГ Принтмедия" (представлявано от Любомир Павлов) продава на Огнян Донев и след това веднага Огнян Донев продава обратно на Любомир Павлов част от прехвърления дял, вместо да стане в една стъпка. Така се заобикаля забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38 от Закона за задълженията и договорите. Внимание буди и фактът, че "БГ Принтмедия" уж е представлявано от Любомир Павлов и Христо Грозев, обаче нотариалната заверка е само на Любомир Павлов и Огнян Донев.

Медийната група, включваща "24 часа" и "Труд", беше купена в края на миналата година от консорциум, в който участваха български, австрийски и германски инвеститори. Водещ инвеститор в консорциума с 53% от акциите беше австрийското дружество "БГ Приватинвест" ГмбХ, собственост на три физически лица – австриеца Карл Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. Останалите 47% бяха собственост на Любомир Павлов, който при подписването на сделката обяви, че предстои да прехвърли част от своя дял на партньора си Огнян Донев, мажоритарен собственик на "Софарма". Справка в австрийския търговски регистър от вчера показа, че германецът Даниел Руц е излязъл от "БГ Приватинвест" и в момента Хабсбург и Грозев имат по 50 дяла.

Снимка: Георги Кожухаров

"Капитал" ще следи темата. Подробности очаквайте в съботния брой на вестника.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 18.02.2011

Димитрана Александрова ще оглави вестник "Труд", съобщава изданието в електронния си сайт. Неин заместник ще е досегашният изпълняващ същата длъжност Никола Кицевски.

Данка Василева е новият главен редактор на вестник "24 часа", а неин заместник ще бъде Борислав Зюмбюлев, който досега беше изпълняващ длъжността. 

Димитрана Александрова е била репортер в "24 часа". След това е била последователно главен редактор на в. "Сега", отговорен редактор в "Капитал" и главен редактор на излизалия няколко месеца "Градски вестник". Последното й работно място беше сп. "Мениджър", където главен редактор е нейният съпруг Максим Майер.

Данка Василева е бивш главен редактор на "Експрес", чиито собственик беше Любомир Павлов. Преди това тя е била първи зам.-главен редактор на "Сега".

Новите главни редактори на двата всекидневника бяха избрани с конкурс, обявен след смяната на собствеността  през декември 2010 г.. Едно от изискванията беше кандидатите да декларират, че не са били сътрудници на Държавна сигурност.

Все още не е обявено кой ще оглави седмичниците  "Седмичен Труд" и "168 часа". 

Немската медийна компания ВАЦ напуска българския пазар 13 години след като влезе на него с покупката последователно на вестниците "24 часа" и "Труд" и други издания. В средата на декември германската компания ВАЦ прехвърли собствеността си във "Вестникарска група България" – издателя на двата всекидневника, на австрийската компания "БГ приватинвест"  и  българските й партньори – мажоритарния собственик на "Софарма" Огнян Донев и бизнесмена и бивш банкер Любомир Павлов.  Собственици на "БГ приватинвест" са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Оригинална публикация 

www.econ.bg | 09.01.2011 

От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят

Днес се обявяват конкурсите за главни редактори на четирите основни издания на Вестникарска група България Холдинг "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Това съобщи президентът на Издателския борд на групата Любомир Павлов, цитиран от БГНЕС.
От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят. До момента на новия избор за длъжността гл. редактор в "168 часа" и "Седмичен труд", временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд" са решили да упълномощят досегашните зам. главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Павлов добави, че намеренията на ръководството на борда са да наблегне на синергия в бизнеса, защото смятат, че досега е имало голяма дистанция между чистия бизнес – чрез реклама, разпространение и журналистическата част.
На 14 декември м.г. "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Обект на продажбата станаха водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела". "Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия, както обявиха тогава. За настоящата инвестиция привлякоха и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов. ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".
"От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза тогава Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. "Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Европа – за гарантиране на медийния плурализъм в България. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа". В края на миналата седмица на 7 януари Вестникарска група България Холдинг създаде издателски борд, в чийто състав влизат Любомир Павлов като президент, Тошо Тошев и Венелина Гочева като вицепрезиденти и Огнян Донев и Христо Грозев. Дни преди това гл. редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че с идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на неговото акционерно участие по повод информацията, че вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която издава вестника. 

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 3.01.2011

Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която е издател на вестника. Това става ясно от днешния брой на "Труд", където в информацията за собствениците не фигурира името на Тошев. Промени в закона за печатните медии наложиха в началото на всяка година вестниците да обявяват истинските си собственици.

Според карето собственици на "Медиа холдинг" АД вече са Даниел Руц, Карл Хабсбург, Христо Грозев, Любомир Павлов, Огнян Донев,  Харалд Фрайхер фон Зеефрид и Зоя Деянова. В началото на декември "БГ приватинвест", която е собственост на първите трима, купи от "ВАЦ медиа груп" вестниците "24 часа" и "Труд".

Преди сделката разпределението на акциите в "Медиа холдинг" АД  е било – 660 за Тошев, 540  за Зоя Деянова, която е главен редактор на в. "Жълт Труд" и 6 хил. за "ВАЦ медиа груп". Новите собственици не са отразени в Търговския регистър, тъй като няма законово изискване сделките с акции да се обявяват там. Тошо Тошев не беше открит за коментар.

На пресконференцията, която новите собственици дадоха на 15 декември, Тошев каза, че още обмисля какво да прави с акциите си.

Оригинална публикация

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 19.12.2010

Мина се почти седмица от сделката за вестниците. "24 часа" и "Труд" бяха продадени от ВАЦ (Медийна компания България) и купени от "БГ Приватинвест". Последната пък е собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Миноритарни собственици върху заглавията и имуществото на пресгрупата са Любомир Павлов и Огнян Донев.

Ето и по-интересните коментари и публикации от последните дни:

Петьо Блъсков в предаването "Отпечатъци" (видео на БиТиВи)
същественото започва в 35:20
Петьо Блъсков е човекът, който основа "24 часа" през 1990 г. и по-късно доведе ВАЦ в България

Накъде след ВАЦ? (анализ на "Капитал")
Гледната точка на конкурентна група, участник на медийния пазар

Кой купува "Труд и 24 часа" (разработка в блога "Биволъ")
Теории за произхода на парите по сделката

Новите собственици обявиха за приоритет Интернет (статия на "Дневник")
Няколко думи за това накъде тръгват изданията

Борсата ще направи още по-независими "24 часа” и "Труд" (интервю на "24 часа")
събеседник – Огнян Донев, който има идеи за листване на БФБ.

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав СПАСОВ, Калин ПЪРВАНОВ | 18.12.2010 

Авторитетните всекидневници "Труд" и "24 часа" минаха в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции не може да се каже почти нищо сигурно

Според новите собственици на вестниците "24 часа" и "Труд" в събирането им пръст е имала и случайността. Българинът Христо Грозев се срещнал с Карл Хабсбург пряк наследник на трона на Австро-Унгарската империя, ако тази държава все още съществуваше. От 2004 г. двамата работели заедно с Даниел Руц – инвестиционен банкер с богат опит в Централна и Източна Европа, който им помагал при купуването на нови медии. Самият Карл Хабсбург се запознал със ситуацията в България през 90-те години, бидейки "част от една българска делегация" в качеството си на евродепутат. Това му дало възможност да опознае медийната среда, а също и това "колко важно е да се постига плурализъм на мненията" в новите демокрации.
Когато решили да придобият изданията на ВАЦ у нас, тримата се огледали за български партньори. Първият човек, с когото се свързали, логично се оказал Любомир Павлов, с когото преди време преговаряли за придобиване на пакет от телевизионния му канал TV7 и който оставил у тях прекрасни впечатления със своите познания и професионализъм. Павлов пък довел своя приятел от детинството Огнян Донев – мажоритарен собственик на "Софарма" (фармацевтичният гигант бе приватизиран при управлението "Софиянски", за чийто идеолог бе считан тъкмо Павлов). Така се сглобила великолепната петорка която пое контрола върху двата най-големи всекидневника в България.
Че немската издателска компания "ВАЦ Медиа Груп" продава всичките си активи в България, съобщиха едновременно на 13 декември онлайн изданията на вестниците "Труд" и "24 часа". В сделката влизат още русенският всекидневник "Утро", седмичниците "168 часа,, "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", "Здраве", "Български фермер", Доби фермер" и "Тук", списанията "Хай клуб", "Всичко за жената", Auto bild, Auto bild 4×4, "Имам имот", "Идеален дом", "Идеален дом декор", GEO и "Съвременник", печатницата на ВАЦ, както и фирмата за разпространение на печата "Стрела".
Купувачът "БГ Приватинвест медия" ООД е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Учредители на "БГ Приватинвест ГмбХ" са австрийският гражданин Карл Хабсбург, живеещият в Лондон германец Даниел Руц и българинът Христо Грозев. Като партньори в покупката на "Труд" и "24 часа" тримата са привлекли председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев u бившия шеф на Надзорния съвет на Общинска банка и екссобственик на телевизия TV7 Любомир Павлов. Миналата седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи за намеренията на Хабсбург да се включи 6 проект с печатни медии в България, цитирайки неговия пълномощник – адвокат Александър Грубер. Грубер отбелязва, че за сделката все още е рано да се говори в детайли, тъй като тя трябва да бъде разгледана и от Комисията за защита на конкуренцията в България. "Виртшафтсблат" все пак допълва, че "БГ Приватинвест ГмбХ" е била вписана в австрийския търговски регистър дни преди Хабсбург да заговори за намеренията си и че собствеността в нея е разпределена в съотношение 34 на сто за Христо Грозев и по 33% за Хабсбург и Руц. Все още обаче не е ясно кой по колко държи в българската фирма, която ще е собственикът на "Труд" и "24 часа". На пресконференция през седмицата петимата нови издатели се задоволиха да кажат, че групата от Австрия ще има по-голям дял от българските инвеститори и по-този начин ще притежава контрола над медиите
Така стълбовете на информацията в България "Труд" и "24 часа" минават в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции всъщност не се знае почти нищо. Според официалното съобщение хората, идващи от Австрия, "имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия". В сряда Грозев поясни, че там става дума за "едно от най-бързо развиващите си национални радиа" и за "едно от най-бързо развиващите се списания". По-кьсно пред "ТЕМА" той уточни, че говори за националната станция "100%NL" и за едноименното списание. В сайта на електронната медия, която представлява нещо като холандски еквивалент на "БГ радио", липсва каквато и да е информация за фирмата собственик и за органите на управление на радиото. Според холандската Уикипедия обаче "100%NL", което е в национален ефир от 2006-а, е изцяло в ръцете на финландската компания Mediasales Oy. В нейния сайт също няма данни потомъкът на последната династия, управлявала Австро-Унгария, или някой от неговите партньори да са акционери или представители на акционерите в "100%NL" .
Според друг холандски сайт радиото наистина е най-динамично развиващото се в Холандия с около 1 500 000 слушатели седмично. Въпреки това то все още е извън Топ 5 на най-рейтинговите радиомедии. В интернет пространството липсват каквито и да е други данни за инвестиции на Хабсбург, Руц или Грозев в електронни медии извън България. Що се отнася до месечното списание "100%NL" – според публикация на medianieuws.nl от миналата година идеята за него принадлежи на 35-годишна домакиня от град Волендам. През юни 2009-а тя я реализира с помощта на волендамска звукозаписна компания и на едноименното радио. И холандските журналисти обаче мълчат за участие в него на австрийския благородник, на германеца, живеещ в Лондон, или пък на Грозев.
Мистерията, която цари около инвестиционната дейност на тримата зад граница, вече даде основания на част от българските наблюдатели да се усъмнят, че те действително представляват само себе си в сделката с "Труд" и "24 часа".
Преди седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи, че интерес към "Труд" и "24 часа" са проявявали общо три компании. Знае се, че един от кандидатите е бил Спас Русев, който е участвал заедно с французина от български произход Владимир Моллов, работещ за "Ашет филипики". Като друг участник слуховете замесват "вечния заподозрян" Красимир Гергов.
Карл Хабсбург е роден на 11 януари 1961 година, пише в официалния му сайт. Като млад завършва училище за военни пилоти и работи като такъв. Следват политическа кариера в Консервативната християндемократическа партия и място в Европейския парламент в периода 1996-1999 г., след което се отдава на бизнес. За кратко е и водещ на тв играта Who is who no австрийската обществена телевизия ORF.
До 2008-а Христо Грозев беше директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (в България собственик на БГ радио, Радио 1, Радио Нова и др). През 2004 г. компанията се сля с радиогрупата Metromedia International Inc. Името на Грозев се завъртя по-сериозно в публичното пространство в началото на 2009-а, когато бе консултант и кандидат за покупката на ВВТ и като консултант на Re:TV
За третия външен инвеститор – германеца Даниел Руц, засега се знае най-малко. В официалното съобщение за него пише единствено, че живее в Лондон и че вече има няколко успешни медийни проекта. Какви са те – колегите му и публично достъпната информация мълчат.
Хабсбург, Руц и Грозев се замесват за пръв път в сделка от подобен мащаб у нас, но на местния медиен пазар те съвсем не са perfect strangers. Миналата година друга тяхна фирма – Stevia communications, направи опит да купи 50% от кабелната информационна телевизия "Европа". Тримата трябваше да откупят дела на създателя й Емил Стоянов, в момента евродепутат от ГЕРБ. Според Грозев обаче до покупко-продажба не се е стигнало, защото на "Европа" несправедливо бил отказан ефир (през юни 2009-а Комисията за регулиране на съобщенията избра кабелният канал да започне да се разпространява ефирно над градовете Бургас и Стара Загора, но по-късно "Европа" изненадващо се отказа от двете предоставени й честоти).
Новите собственици на "Труд" и "24 часа" няма да сменят заглавията на изданията и екипите, нито да закриват вестници и списания или да се месят в редакционната политика, съобщи управителят на "БГ Приватинвест" Христо Грозев. Основните им усилия щели да бъдат към разширяване на рекламата и развитието на двете марки в интернет.
"Именно качествата на изданията – като обективност и независимост и на екипите, утвърдените марки "Труд" и "24 часа" привлякоха интереса ни, затова няма причина да ги променяме", обобщи ситуацията Грозев. Освен придобитите издания като пример за високи стандарти в българската журналистика той посочи "Икономедия" (издател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), където основен съакционер е бившият председател на работодателите от КРИБ Иво Прокопиев. Относно редакционната политика на "24 часа" и "Труд" Грозев посочи, че единствено ще настояват за още по-високи журналистически стандарти и за недопускане на популшъм който въздейства спрямо "слабите, да ги наречем така – непривилегированите слоеве от населението". Какво разбират под популшъм новите собственици, тепърва ще проличи. Но е факт, че изданията се приближават още повече до работодателските среди.
В началото на пресконференцията Грозев съобщи, че при запознанството на новите собственици с българския им партньор Огнян Донев те дори не знаели, че собственикът на "Софарма" отскоро е и председател на КРИБ. По-късно обаче Грозев изпусна репликата, че във всички други страни партньорите му са постигали успехи "чрез привличането на индустриални и секторни организации". Новите български съсобственици бяха запитани и дали не се опасяват, че инвестицията им може да се окаже като купуването на фабрика на 9 септември 1944 година? "Що се касае до фабриките, една повече или по-малко няма значение", гласеше лаконичният отговор на Огнян Донев.

Стр. 18, 19

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 18.12.2010

Нямаме телевизор вкъщи, трите ми деца са малки, но се справят с компютъра добре

- Г-н Руц, вие сте най-неизвестният сред петимата собственици на "24 часа" и "Труд". Кой сте вие?

- Германец съм. От 6-7 години живея в Лондон. Последните 4 години тясно работя съвместно с Христо Грозев и Карл Хабсбург. Ние тримата всъщност заедно се занимаваме с всички инвестиции, които правим в Европа. Познавам Христо Грозев от 8-9 години вече. Навремето, когато той беше шеф в "Метромедия радио", аз бях инвестиционен банкер. Започнахме да работим съвместно в тази връзка, докато той беше в тази компания. Стилът и на тримата е да сме много упорити и честни. Ние сме приятели, така че ще работим заедно, тъй като винаги сме се разбирали чудесно. Еднакви стойности са важни за нас.

- С какво точно се занимавате?

До 2007 г. бях инвестиционен банкер. Работил съм в различни международни банки. Но винаги фокусът ми е бил върху медии и телекомуникации. Грижил съм се за много трансакции на радиа, вестници, издателства, външна реклама, телевизия. Става дума за сливане или придобиване на различни компании. Всякакви транзакции в размер до 300400 млн. евро. С това съм се занимавал 15 години. Започнах от 1995 г. и сега продължавам. Всъщност ние тримата се занимаваме с отделни проекти, в които сме консултанти. Фокусът ни е върху инвестициите, но същевременно сме и консултанти на различни международни медийни предприятия. Единствено сега тази сделка е наш собствен инвестиционен проект.

- Какво знаехте за нашите вестници, преди да започнете да преговаряте за тях?

- От три години се опитваме да инвестираме в медии в България. Разгледахме всички телевизии, но до сделка не се стигна. Познавам ВАЦ отдавна и ми беше интересно, когато разбрахме, че тук имат инвестиция. Всъщност единственото, което знаех, е, че двата всекидневника са лидери на пазара. Знаех, че вестникарският пазар в България е като във всички други държави. Но има смисъл да се инвестира само в лидера на пазара, а не в някакви други вестници.

- Цял свят говори, че вестниците вече са старомодно занимание. Какви са вашите планове да развивате този бизнес?

- При вестниците тенденцията е наистина да падат тиражите и това ще се запази. Не може да се отрече, че има поколение читатели, което застарява. Следващото поколение вече не чете така вестници. Затова трябва да се намери начин да се покаже на новото поколение, че вестниците са идеална платформа, нещо, което и сега е така. От друга страна, трябва да му предложим платформа, която то да възприеме. Затова моят фокус е върху онлайн изданията. Мисля, че точно в тези онлайн медии е много важно да се прави същата разследваща журналистика, както при печатните издания. В интернет изданията прекалено бързо се публикува информация, която е повърхностна. А в мрежата има нужда да се предлагат новини и информации, които са добре проверени и отговарят на истината – нещо, което е факт при вестниците. Това е по отношение на съдържанието. Естествено, това води до промени в определени структури.
Интернет не спи. Там не можеш да кажеш, че чак сутринта ще излезе новото издание.

- Какви промени ще настъпят за хартиените издания заради интернет?

- Всички, които работят във вестници, знаят, че са нужни някакви промени, особено когато чуват разни изказвания, че след 20-30 години може да няма вестници. Просто трябва да се нагодим към промените. Все още в световен план няма концепция какво да правим Мисля, че вестниците, които са заели много добра позиция като лидери на пазара, за България могат да бъдат източник на информация. Естествено, че не можем да принудим хората да купуват вестници. Това е невъзможно в днешно време. Хората всъщност имат нужда, искат информация, а не конкретно вестника, тоест те не се нуждаят от хартия, а от информация.

- Възрастта ви подсказва, че вие сте от поколението, което чете повече в интернет. Четете ли хартиени вестници?

- Да. Аз съм израснал с вестници и продължавам да ги чета. Съвсем друго е да седнеш да четеш нещо на хартия в сравнение с това да погледнеш на монитора нещо набързо, което е публикувано в интернет. Всеки ден чета по няколко различни вестника.

- Имате ли деца и те четат ли вестници?

- Имаме 3 деца и всичките са под 4 години, но четат книги. Вкъщи всъщност нямаме телевизор.

- Така ли? Защо?

- Не е нужно. Не съм фен на телевизията. При нея имаш малка възможност да избираш, а получаваш нещо. което просто трябва да го консумираш, докато във вестника можеш да си избереш какво да четеш. По телевизията трябва да чакаш, докато дойде нещо, което те интересува. Има и още нещо. Не знам как е в България, защото не съм гледал българска телевизия, а и не разбирам езика. Но в други държави съм забелязал, че има сериозно влошаване на тв качеството като съдържание.

- Но компютър имате и децата ви вероятно го използват вече?

- Най-голямото ми дете на 3,5 години и го използва. Следващият е на 2, но боравят с айпада толкова добре, колкото и аз.

Стр. 21

в. Капитал | 18.12.2010 

Австрийците спечелиха в надпревара с фирма на Максим Димов

По информация на "Капитал" преговорите за покупката на "ВАЦ-Вестникарска група България" са продължили близо година. Преговори са били водени с около десет потенциални кандидата, поканени да подадат оферти с посредничеството на инвестиционната банка "Ротшийлд". В самото начало е станало ясно, че ВАЦ не желаят да продадат на фирми, свързани с "Нова българска медийна група" (издател на "Телеграф" и "Монитор"), за не бъдат обвинени, че са спомогнали за монополизиране на българския медиен пазар.
Споразумение по договора за продажба е имало още в средата на ноември. Последната пречка пред сделката е било получаването на одобрение на купувачите от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е миноритарен акционер в Ost Holding (структурата, чрез която ВАЦ притежаваше медиите си в региона на Балканите). Източници от ВАЦ твърдят, че към този момент изборът е бил сведен до две оферти. Едната е била тази на австрийско-българската група, а другата е била на "МакКап" АД, собственост на Максим Димов, бивш депутат от ДПС и ковчежник на царската партия, който в последните години разви мащабен бизнес в областта на енергетиката.
Димов има няколко проекта за ветрени и соларни паркове, за които е ползвал кредити от Корпоративна търговска банка, според отчета на дружеството в търговския регистър. Освен това той е съучредител и бивш съдружник в "Бромак" – фирмата, която е мажоритарен собственик в момента на Корпоративна банка. Познанството му от този период с банкера Цветан Василев (сегашен собственик на "Бромак" и Корпоративна банка) са дали основание на продавачите да смятат, че Димов играе в полза на "Нова българска медийна група".Според същите източници офертата на "Маккап" е била на стойност 50 млн. евро, докато офертата на австрийската група от инвеститори е била с няколко милиона евро по-ниска. Тези информации не бяха потвърдени официално от страните по сделката, които се оправдаха с подписаните клаузи за конфиденциалност. Сигурно е само, че ВАЦ и партньорът й ЕБВР са предпочели офертата с по-ниска цена, като условието е било продажбата да се финализира незабавно. Новите собственици са имали седмица или две, за да платят договорената цена и да получат акциите. Те дори не са извършили задължителния в такива случаи финансов и правен анализ (due diligence) на придобиваните дружества.
Купувачът "БГ Принтмедиа" е компания, създадена специално за целта на придобиването. Мажоритарен собственик в нея с 53% е регистрираната във Виена компания BG Printinvest GmbH, притежавана от Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Според германския вестник "Виртшафтсблат" Грозев има 34% от компанията, а другите двама собственици притежават по 33% от дяловете. Тримата съдружници имат съвместни медийни инвестиции и в други страни. Те притежават дялове в радиостанция и списание в Холандия. Тримата бяха на път да придобият през компанията STEVIA Communications преди две години 50% от българската "ТВ Европа", но сделката се провали в последния момент заради неполучения лиценз за ефирно излъчване.
Партньори с 47% в "БГ Принтмедиа" са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. Първият е познат от миналото му на банкер и медиен инвеститор (Павлов беше собственик на ТВ-7 и вестник "Експрес", които продаде на свързани с Цветан Василев компании). Вторият е собственик на едно от най-големите публични дружества – фармацевтичната компания "Софарма", чиято пазарна капитализация в момента е 515 млн. лева. Компанията има 12 завода в страната и 3 в чужбина, като в групата влизат още дружества, специализирани в аптеки, дистрибуция, офисни площи и др. Отскоро Огнян Донев е председател и на най-голямата работодателска организация КРИБ. Участието му в сделката за пресгрупата е първата му медийна инвестиция.
Пред "Капитал" Любомир Павлов заяви, че всички участници в консорциума са участвали с лични средства в закупуването на вестниците. Той потвърди информацията, че е бил изтеглен и голям банков заем от Уникредит Булбанк, но не пожела да коментира сумата и срока на погасяване.
След сделката станаха известни и няколко любопитни детайла. Настояването на ВАЦ за бързо финализиране на сделката не е позволило на българско-австрийския консорциум да регистрира изцяло нова фирма. Наложило се е да бъде използвана една от фирмите на Любомир Павлов за целта. Става дума за "Дриймхаус пропърти" ООД, която е регистрирана преди два месеца и до тази седмица е била еднолична собственост на Павлов. Пред "Капитал" Любомир Павлов обясни, че е създал дружеството с идеята чрез него да управлява закупени от него имоти във френската Ривиера – Монако, Кан и Монте Карло. В навечерието на сделката той е прехвърлил дялове от нея на австрийските си партньори, а фирмата е била прекръстена на "БГ принтмедия".
Интересно е също, че Любомир Павлов ще бъде едноличен управител на закупената фирма "ВАЦ-Вестникарска група България-холдинг" – дружеството, което притежава вестниците, сградата и печатницата. Причината вероятно е, че нито един от представители на австрийската група не живее постоянно в България. В компанията-майка "БГ принтмедия" управители ще бъдат съответно Любомир Павлов и Христо Грозев.

Стр. 34, 35