в. Стандарт | 25.05.2011

- Г-н Минчев, темата на 7-ата световна среща на българските медии е "Медии и пари". Има ли закрити издания в чужбина заради кризата?

- Нашето впечатление е, че българските медии в чужбина живеят добре. Има вестници и списания, които продължават да излизат в хартиен вариант. Има и такива, които са предпочели по ред причини да минат само на електронни издания. В същото време имаме бум на много нови информационни сайтове и електронни портали. Нови български интернет вестници през последната година се появиха в Швеция, в Исландия, в Южна Африка, в САЩ. В Атланта има нова българска медия, която има и вестник, и сайт. В Полша например сега за 24 май тръгна нов вестник, който ще се издава на хартия, но ще има и електронен вариант. Мнозина от тях не се отказват от традиционните печатни издания, което показва, че в тях има още живот. Но при всички положения още в първия ден на нашата среща имаме дебати по тази тема, които ще бъдат много полезни за всички участници в срещата.

- Министър Томислав Дончев ще разясни как телевизиите, радиата и вестниците да участват в европроекти?

- Неговото участие е изключително важно. Повече от ясно е, че има много проекти в Европейския съюз, които биха могли да бъдат полезни на българските медии. Към този момент много са малко българските медии, които ползват ресурсите на ЕС на ред причини – трябва да има солидна предварителна подготовка, съюзници. "Стандарт" е от водещите вестници, вие вече печелите не един, два или три проекта. Неслучайно главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова ще води този панел, за да сподели технологията за подготовка и печелене на такива проекти, както и за тяхното изпълнение. Това е изключително важно. Мисля, че това ще е един от най-интересните панели, защото дава нови хоризонти за всички български медии да кандидатстват и да се развиват. Тук става въпрос за техническо оборудване на медиите, за финансиране на отделни кампании.

- Защо точно на Холандия се спряхте да бъде домакин на 7-мата световна среща на българските медии? Как избрахте точно тази шестоъгълна катедрала в Хага за официалното откриване на срещата?

- Следваме логиката на нашите процеси – отиваме там, където има българска общност, и там, където има действащи български издания. В същото време избираме и държави, с които имаме някакви взаимоотношения. Ние там имаме няколко български медии – списание "Диалог", две интернет издания, българска диаспора, както и голяма колония от български студенти. Неслучайно веднага след откриването министър-председателят ще се срещне с тези студенти в Хагския университет, защото те са положителна пета колония на българската държава. През 2009 г. Холандия е била на първо място като чуждестранен инвеститор у нас.

Стр. 18

в. Седмичен Труд | Таня ПУШКОВА | 25.05.2011

Топжурналистката Маргарита Михнева е родена е София. През 1974 г. завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". След дипломирането си е разпределена като прокурор в Търговище, но никога не е работила като юрист. Явява се на конкурс в БНТ за редактор-водещ на тогавашната Втора програма. Тя е един от първите разследващи журналисти в България. Уволнявана е 8 пъти от различни телевизии. От2000 г. работи в Канал 3, където и до днес води авторското си предаване "Неудобните". 10 години е работила и в "Таунус филм". Член е на Интернешънъл прес институт във Виена. Има много журналистически награди от чужбина и нито една в България.

- Маргарита, и в предаванията си, и в живота често питаш:11 Каква е тази държава?" Толкова години не намери ли отговора?

- Разбира се, че имам отговор. Държавата е такава, каквато си я направи народът. С годините започнах да се съмнявам в ония качества на българина, в които ни възпитаваха, че той притежава. След 10 ноември, когато отидох да работя в Германия, се разби представата ми за трудолюбието, честността и гостоприемството на нашия народ. Това обаче, което най-много ме разочарова е, че българинът не иска да е щастлив – той ходи на избори между другото, работи с неудоволствие, спи тревожно, яде надве-натри, негативен е.- Имала ли си случаи, в които да си доволна от свършената работа като журналист, или най-често става така: "Като си пееш, Пенке ле, кой ли те слуша!"

- На мен ми беше по-лесно да работя в годините на Тодор Живков. Парадоксалното е, че точно по времето на социализма имаше изключително интересни и ярки личности в българската журналистика. Аз пазя архивите си от 1974 г. с предавания и трябва да ти кажа, че има такива, които и днес биха се гледали с любопитство. Това са документи на времето. Питам се как в ония години успявахме да се промушим през иглените уши на цензурата и да правим това, което искахме. Но големите журналисти в България по времето на соца не бяха ментета, не обслужваха определени хора, не бяха любовници или деца на големци – нека спомена Георги Стойчев, Димитър Езекиев, Николай Конакчиев – днес младите дори не ги знаят. Парадоксално е, че днес пресата и медиите са много по-успужливи спрямо партии или политици.

- С какво си обясняваш това?

- Защото днес се кланяме на няколко господаря, докато преди 10 ноември – само на един. Тодор Живков не беше глупав човек и той умишлено създаваше опозицията в България, с негова благословия в БНТ тръгнаха "Актуална антена", моето предаване "Труд, интереси, закон" – целта беше да се отпушва народното недоволство у дома, пред телевизора. Живков беше без образование, но беше гениален селски манипулатор – нещо, което никой не може да отрече. Днес е почти невъзможно в телевизия или медия да пуснеш материал, който да критикува твоя собственик ипи неговово обкръжение! Можеш ли например в БНТ да критикуваш властта? Тя може да е обществена телевизия, но в момента е най-нискорейтинговата медия, защото няма предавания с позиция, а какво е журналистиката без позиция?! Тези дни научих, че бюджетът на Министерството на транспорта е 50 млн., а за обществената телевизия се дават 55 милиона народна пара.

- Искаш да кажеш, че днес журналистиката е беззъба?

- Не, не е беззъба, но повечето журналисти пускат в медията това, което би се харесало на собственика й. Защо в Германия например журналистиката е по-смела – защото зад различните медии стоят различни собственици, с различни политически възгледи и в този букет от мнения можеш да се ориентираш каква е истината.

- Наказвали ли са те за някое твое журналистическо разследване?

- Много пъти. Но за съжаление днес разследващата журналистика е непознат жанр за повечето от младите колеги, защото той е неудобен. Вероятно ме взеха на работа в Канал 3 тъкмо заради моята опърничавост, за да печелят рейтинг, но ако собствениците на Канал 3 приклекнат пред някоя политическа група, аз веднага ще бъда изхвърлена.

- Маргарита, колко пъти си уволнявана и съдена?

- О, аз не искам да спекулирам с тези неща. Но това, което правя, е въпрос на характер и натрупан житейски опит. Ако тези изпитания ми се бяха случили преди 10 ноември, сигурно щях да се предам, защото никой не може да издържи на този тормоз. Парадоксалното е, че всичките проблеми, свързани с професията ми, се случиха по време на демокрацията. През социализма бях уволнявана два пъти лично от Тодор Живков и назначавана отново пак от него.

- За какво те уволняваха?

- Тодор Живков ме уволни от телевизията за два случая. Първият – заради репортаж за един милиционер дерибей от с. Светлен. Направих го по сигнал на Радой Ралин и поета Борис Христов. В деня, в който репортажът трябваше да се излъчи по "Панорама" /февруари 1989 г./, дойде светкавично писмо от ЦК на БКП да не бъда допускана до телевизията и в репортажа да не бъдат споменавани имената на Радой Ралин и Борис Христов.

- Може би тогава си преброи приятелите.

- Какви приятели, аз имам малко приятели, имам много познати. Тъкмо хората, в които се кръстех, ми забиха най-големия шамар. Вторият репортаж, за който ме уволниха, беше за селското стопанство, за едни закупени скъпи пестициди, с които трябваше да убиват вредители по растенията, а те поразяваха и птиците. Разкрих корупционна схема в Министерството на земеделието. Заснех смъртта на птиците и тогава шефът на пресцентъра на МВР – ген. Орманков – ме извика на разпит. Пак ме уволниха.
Журналистиката ме разболя

- Значи демокрацията те завари в БНТ?

- Точно така, и последваха още 6 мои уволнения от всички правителства, чието интереси бях засегнала. Всички до едно: на Иван Костов и последното – от тройната коалиция. През годините на демокрацията в БНТ бях уволнена веднъж от Хачо Бояджиев, веднъж от Иван Попйорданов. В Нова телевизия се получи същото, а в bTV уволнението беше съпроводено с криминално отмъщение – заплаха за заливане със сярна киселина. Последното ми предаване там беше на 10 февруари 2003 г. Когато излязох от телевизията, ми се обади глас, който ме заплаши: "Сега ще те залея със сярна киселина!" Веднага се обадих на Бойко Борисов в МВР. Благодарение на него беше издирен човекът, който се обади – никога няма да забравя името му, казва се Александър Стуканьов. Но случаят беше потулен.

- Как издържа?

- Ако бях по-млада, сигурно нямаше да мога да издържа, но всичко това ми се случи в по-зряла възраст. Но пък тогава ми се стовариха и сериозни болести. Аз се разболях от журналистиката – в истинския смисъл на думата. Само като изслушвам хората, аз се превръщам в кошче за душевни отпадъци. Всеки ден ми’се обаждат минимум по 20 души, които изливат негативна енергия върху мен и споделят тежките си проблеми.

- Получавала ли си някакви журналистически награди?

- Да – в Германия, Австрия и Швейцария, но не и в България. Мен никога не са ме канили на тържества на телевизията. Аз не съм член на СБЖ. С възрастта не ми пука и продължавам да правя разследваща журналистика.

А знаеш ли, парадоксалното е, че съм уволнявана и съдена, защото съм един от малкото журналисти, които четат дела. По време на съдебните процеси ми запорираха къщи, обвиняема беше и дъщеря ми… Слава Богу, спечелих всички дела. Сама жена съм и се боря.

- Върху какво работиш в момента?

- Сега чета дело 2340/1962 г. за къщата, в която навремето са живели Иван Славков и Людмила Живкова на бул. "Васил Левски" 79. Собственикът Добри Минов – виден български фабрикант – е бил убит в Държавта сигурност, след това е хвърлен от последния етаж на къщата, за да се имитира самоубийство. Известно е, че в къщата на убития Минов живееха само партийни величия, без да са платили една стотинка, настанени там от Политбюро на ЦК на БКП заради "заслуги" към Партията. Чета и разсекратените дела за Народния съд, от които май някои хора вместо герои ще се окажат абсолютни убийци. Ние нищо не знаем за периода от 50-те до 60-те години. И друго, помниш ли как през края на 89-а Ахмед Доган се яви пред Парламента, слезе от черен джип и каза, че поема ангажимента пред своите братя -турците, да им върне имената. Оказва се, че ден преди това ЦК на БКП вече е гласувал това решение. Като прочетохме досиетата на активните борци и членове на Политбюро в разпитите пред Гешев, също разсекретени тази година, разбирам кои са Тодор Живков, Цола Драгойчева и Пенчо Кубадински. Сега чак си обяснявам защо тези двамата, пък и други от Политбюро, са били толкова послушни пред Тодор Живков – той просто е знаел много неща.
вярвам във възмездието

- Вярваш ли във възмездието?

- Да, всеки който е правил мръсотии, един ден получава наказанието си.

- Може ли да се каже, че журналистиката ти отне личния живот?

- Абсолютно. И не само личния живот, а и здравето. В личен план останах сама, защото мъжете не обичат силните и независими жени. Развам се обаче, че животът ме подложи на тежки изпитания, които ме калиха.

- Срещна ли голямата любов?

- Всеки човек вярва, че голямата любов ще дойде. Имах една силна връзка с чужденец.

- Беше ли богат?

- Да. В Германия, Австрия и Швейцария не можеш да забогатееш от това, че си бил партизанин, или от политика. За съжаление този човек си отиде от този свят преди 13 години. Имам сложен и драматичен личен живот. А можеше и да не е такъв, ако бях послушна женичка до някой мъж. Дори и когато имах връзка с австриеца, аз не се кротнах, а точно тогава направих най-силните си журналистически удари.

- А какво става с дъщеря ти?

- Завърши в САЩ, където се самовъзпита да се състезава, да живее без връзки и привилегии. Сега живее и работи в Швейцария. Там хората са трудолюбиви и затова просперихаха. Нещо, което мечтая да се случи и в България.

Стр. 11

в. Стандарт | Антоанета ПЕТЕВА | 25.05.2011

БТА събира родни журналисти от цял свят, избират си общ сайт

Медии и пари. Това ще е темата на световната среща на българските вестници, сайтове, радиа и телевизии от цял свят, по която журналистите ще обменят опит и идеи. За 7-ма поредна година БТА събира в една точка на света българските медии. Този път 5-дневният форум ще е в Холандия и започва днес. Домакин на официалното откриваме на форума ще е катедралата "Гротекерк" в Хага. Уникалната шестоъгълна сграда ще събере над 100 журналисти. Премиерът Бойко Борисов ще открие срещата. В края на церемонията Елица ще "взриви" акустиката на уникалната сграда с изпълненията си "Вода" и "Тебе поем". В 500-годишната "Гротекерк" е имало събори на рицарски ордени, кралски годежи, сватби. Днес катедралата не е действаща, а е нещо като родното НДК. В нея се провеждат големи обществени, бизнес, културни и модни фестивали.
Главни редактори на медии и пишещи братя ще посетят и холандското студентско градче Лайден, където ще бъде открита стена с изписано на нея едно българско стихотворение – на почти неизвестната у нас Данила Стоянова, дъщеря на българския интелектуалец, литературен критик и преводач Цветан Стоянов. По фасадите на поетичното градче Лайден има изписани 102 стихотворения на всякакви езици, но досега не е имало българска творба.
Същинската част на форума ще започне в четвъртък вечерта – в медийното градче Хилверсум. Тогава представители на родните медии ще обменят опит как оцеляват в кризата.
Главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова ще направи холандската премиера на кампанията "Чудесата на България". В избора на най-емблематичните родни археологически и исторически паметници се включиха над 1 млн. българи. Хора от цялата страна се включиха в голямото кликане, за да отсеят топ 10 на съкровищата ни. Кметове организираха агитки, градове си правеха коалиции кои чудеса са най-значими. 10-те най-обичани родни забележителности получиха по 1 млн. лв. от държавата – за изграждане на инфраструктура, реставрация и привличане на повече туристи. По време на целия форум в Хилверсум ще има изложба с фотосите на 10-те чудеса. Проф. Николай Овчаров пък ще представи пред сънародниците ни минифилмчета, с които ще призове българите да преоткрият родината с най-красивите ни крепости и природни чудеса.
По време на медийния форум ще бъдат представени и две концепции за общ сайт, на който да се съберат всички български медии по света. Журналистите ще дискутират коя от двете платформи – европейската и американската, би била по-сполучлива. Идеята е българите от всички точки на света да имат един сайт, от който могат да имат достъп до всички медии по земното кълбо.

Стр. 18

в. Седмичен Труд | 25.05.2011

За осма година представители на 27 регионални вестника, членуващи в БАРМ /Българска асоциация на регионалните медии/ се състезаваха за статуетката "Св. Константин-Кирил философ" в категориите разследваща журналистика, коментар и анализ, очерк, интервю и репортаж. Журираха колеги от в. "Труд", "24 часа" и "Сега". На тържествената церемония в Грандхотел "Димят" кметът на морската столица Кирил Йорданов връчи най-голямата награда за разследваща журналистика на Весела Тодорова от в. "Хасковска Марица" – за материала "Адрес "2002" се нагушва от църковната градина". В останалите категории победители станаха пишещи братя от вестниците "Черно море", "Шуменска заря" и "Черноморски фар".
Председателят на асоциацията Иван Бунков и изпълнителният директор Весела Вацева връчиха и наградите "Журналист на годината" на 18 отличници. Те са признание към личностния принос за цялостно творчество, висок професионализъм и обективно отразяване на регионалните проблеми.

Стр. 5

в. Класа | 25.05.201

Еврокомисията отправя нова покана за проектопредложения по инициативата за увеличаване на разпространението на европейски аудио-визуални творби във и извън ЕС

Медийната програма е инструментът, с който Еврокомисията подкрепя развитието на аудио-визуалния сектор и културната стойност на европейското кинематографично и аудио-визуално наследство. Глобалните цели на програмата са: да съхрани и обогати културното и лингвистичното многообразие на Европа, кинематографичното и аудио-визуалното й наследство; да гарантира отворения обществен достъп до него и да насърчи междукултурния диалог; да увеличи зрителската аудитория за европейски аудио-визуални творби във и извън ЕС и да засили конкурентоспособността на европейския аудио-визуален сектор в един отворен и конкурентен пазар, създаващ условия за заетост, включително чрез насърчаване на връзките между професионалистите в бранша. Програмата предлага различни действия и приоритети в няколко покани за проектопредложения годишно.
Актуалната покана съдейства за приспособяване на европейската аудио-визуална индустрия към новостите в дигиталната технология. Видео при поискване и дигитално киноразпространение (Video on Demand and Digital Cinema Distribution) е един от начините, по които Медийната програма се грижи да интегрира най-новите технологии и тенденции в бизнес практиките на бенефициентите. Дигиталните технологии направиха европейските аудио-визуални творби по-леснодостъпни извън пределите на съответната страна благодарение на новите методи за пренос на аудио-визуалното съдържание.
Свързаната покана за проектопредложения вече е отворена и разполага с бюджет от €7 млн., а заявленията могат да бъдат подавани директно към Изпълнителната агенция (EACEA) до 20 юни 2011 г. Главната цел на тази програма е да подпомогне създаването и използването на каталози от творби за дигитално разпространение до по-широка аудитория и/или собственици на киносалони от различни държави чрез модерни разпространителски услуги, при необходимост придружени от интегриране на системи за защита на дигиталното съдържание онлайн.
Проектите се борят за максимално финансиране от €1 млн., като субсидията не може да надвишава 50% от допустимите разходи. До участие се допускат фирми, регистрирани в някоя от членките на ЕС, Хърватия, страните от Европейската икономическа общност и Швейцария. При тази покана има две приоритетни линии, по които можете да подавате проекти. Първата е в областта видео при поискване – услуга, която позволява на потребителите да изберат аудио-визуално произведение от централен сървър, което след това става достъпно чрез излъчване и/или сваляне. Другата основна насока е дигитално видеоразпространение – дигитална доставка (в приемлив комерсиален стандарт) на "Основно съдържание“, т.е. пълнометражни филми, телевизионни филми и поредици, късометражни творби (фантастика, анимация и документални произведения), на киносалони за прожекции (чрез харддиск, сателит, онлайн).
Проектът трябва да е с продължителност от минимум три години и ще бъде избран по точни критерии, които ще се съобразят предимно с европейското измерение на каталога, качеството и рентабилността на предложения бизнес модел, маркетинговата стратегия, иновативните аспекти на предложението, създаването на мрежа, таргет аудиторията и потенциалното въздействие. Тези критерии дават пълна картина на това, какво ЕК определя като компоненти на един добър проект, който може да бъде разглеждан като успешна европейска инициатива. Споменатите компоненти не просто участват в изграждането на успешен проект, но и за изграждането на бизнес култура в европейските компании, обуславяща устойчив процес на развитие.
Практическото значение на тази програма за България е изключително голямо, защото тя е важна възможност за популяризиране на българската култура в чужбина чрез разпространяване на аудио-визуалните й произведения, така че да бъде запозната чуждестранната публика с огромното й културно наследство.

Стр. 15

Оригинална публикация

www.dnesplus.bg | 25.05.2011

На 19 май на тържествена церемония в хотел Метрополитън, София, бяха връчени 11-те годишни награди на Българската конфедерация за връзки с обществеността. Конкурсът „PR Приз“ предизвика сериозния интерес на PR агенциите и комуникационните отдели на компаниите и организациите в България и събра 43 проекта, които премериха сили в 11 категории. С музика и позитивно настроение, събитието обедини отново PR общността в България, която аплодира бурно най-успешните проекти и агенции в единадесетте категории. Партньорите на проекта връчиха няколко специални награди на участниците, сред които едноседмично настаняване в луксозен испански ваканционен имот, осигурено от МОЙ КЛУБ и 2 едноседмични почивни в Обзор и Златни Пясъци, осигурени от Сол Мелиа България.
За радост на варненци, PR AGENCY ANETTEVENTS бе отличена с Голямата първа награда в най-тежката категория: Корпоративна ПР кампания. Варненската агенция грабна статуетката с кампанията си „От играчи за играчи”, осъществена за лондонския им клиент – онлайн букмейкърът Унибет. Account Manager на проекта е младата ПР специалистка Виолина Данчева.
Единствената варненска комуникационна агенция, събрала смелост да пребори сили с най-големите професионалисти в бранша, доказа, че Варна по нищо не отстъпва на „големите играчи” в столицата. Имайки предвид сериозната конкуренция в категорията, огромна чест е тази престижна награда да отиде в морската ни столица.
PR Приз и PR Фестивалът са ежегодни събития в сферата на публичните комуникации, които за трета поредна година се организират от БКВО – обединение на три от най-големите действащи професионални PR организации в България – Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Асоциация на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността (ИМАГИНЕС) и Българска академична асоциация по комуникации (БААК).

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177