Комуникационни специалисти дискутираха какви са комуникационните предизвикателства пред българското председателство на Съвета на ЕС

БДВО I 29.11.2016

БДВО учредява ежегодна стипендия на името на проф. Тодор Петев

Доц. д-р Соня Алексиева и Ирина Йорданова станаха почетни членове на БДВО

Конференция на тема „Комуникационни предизвикателства пред българското председателство на Съвета на ЕС“ събра комуникационни специалисти, представители на държавни и европейски институции и журналисти. Събитието беше част от програмата на Третия фестивал „Денят на Бернайс“, организиран от браншовата организация на PR специалистите – Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО).

Комуникационната рамка на предстоящото българско председателство беше представена от Даниела Симеонова, Ръководител „Публични комуникации“ на Националния център за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС. Участниците в дискусията приветстваха решението на Центъра да се консултира с комуникационни експерти по повод организирането на конкурс за лого на председателството, който тече в момента. По повод необходимостта от изграждането на нов образ на България, г-жа Симеонова сподели, че 32% от българите смятат, че България трябва да бъде представена с природата си, а 27% – с историята си.

Към по-широка дискусия за изграждането на национален образ призова Емилия Хубавенска, Специалист „Комуникации и публикации“ към DG Connect (Directorate General) на Европейската комисия, Брюксел, която смята, че сега комуникационна стратегия, която се очаква да трае 6 месеца, колкото трае председателството, е хубаво да е по-разширена и да предвижда действия, които да започнат да комуникират теми, свързани с темата за председателството, поне година преди това. Тя отбеляза, че е от съществено значение как работата на Европейските институции се разяснява на обществото. Доброто обяснение на политики и инициативи на ЕС би довело до по-добрата приемственост от страна на гражданите към европейската идея и ценности, по-информиран избор и възможност за критическо мислене за действията на европейските институции.

Н. Пр. г-н Томас ван Орсхот, Посланик на Холандия в България сподели за опита на Холандия, която 12 пъти е поемала председателството на Съвета на ЕС, като последният й мандат беше през първата половина на настоящата година. Неговата препоръка е да се обяснява на хората достъпно какво е ЕС, защото не осъзнават какви са ползите от председателството.

В същото време, обаче, изследванията показват високо доверие на българина в европейските институции – 49%, в сравнение със средно 33% за ЕС. Според Бойко Благоев, Ръководител отдел “Информация и комуникация” в Представителството на Европейската комисия в България, именно високото доверие на българина в европейските институции трябва да бъде основата на комуникационната стратегия на българското председателство.

След края на конференцията беше обявено учредяването на ежегодна стипендия от БДВО в памет на проф. Тодор Петев, почетен председател на БДВО. Тя ще бъде връчвана на изявени български студенти в сферата на комуникациите. Желаещите да кандидатстват за стипендия за 2017 г. трябва да напишат есе на тема „Промени в обществата, промени в общуването“. Условията на конкурса ще бъдат допълнително обявени на сайта на БДВО.

На последвалата церемония Дружеството на PR специалистите обяви за свои почетни членове един от седемте му основатели – доц. д-р Соня Алексиева – и Ирина Йорданова, Директор Проекти, публични комуникации и КСО в КРИБ.

Двудневният фестивал „Денят на Бернайс“ завърши с награждаване на победителите в студентския конкурс „Като Бернайс“ – отборът на Илиана Христева и Петя Лютова от УНСС с ментор д-р Александър Христов, член на УС на БДВО.

Оригинална публикация

ЕС се стяга за пропагандна война с Русия

www.m.mediapool.bg I 20.03.2015г.

Студиото на Russia Today в Лондон. Глобалният телевизионен канал е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада.

Европейският съюз е на път да започне първа операция в нова пропагандна война с Русия до дни, след като лидерите на ЕС дадоха официално одобрение за кампанията на среща на върха в четвъртък. Официални представители казаха за Ройтерс, че дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации ще започнат работа до края на март в Брюксел със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа.

Това е първият етап от план, който лидерите искат да бъде завършен до юни от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и който може да включва усилия за създаване и излъчване на програми на руски език, насочени най-вече към етническите руснаци в бившите съветски републики.

В момента тези общности следят предимно руските държавни медии, които имат по-големи бюджети за създаване на развлекателни програми и новини, отколкото местните медии.

Лидерите от ЕС, най-вече в балтийските държави, са разтревожени от това как Москва използва своите медии, за да печели подкрепа за възгледите и политиките си, с бюджети, в сравнение с които няколкото милиона евро на година, които според служители ЕС може да осигури, изглеждат нищожни.

Russia Today е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на пропагандата на руските медии и в частност на телевизионния канал Russia Today (RT), който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в "глобалната информационна война".

Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. "Ведомости". Заради финансовата и валутна криза, която разтърси Русия в началото на 2015 г., бюджетът на RT най-вероятно ще се окаже орязан.

Russia Today е основното оръжие на Кремъл във все по-ожесточената му информационна война със Запада. Главният редактор на медията има директна телефонна връзка с Кремъл.

В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Така например през т.г. Германия увеличи бюджета на Дойче веле с 9.3% до 294 млн. евро.

На срещата си, проведена в четвъртък вечерта, лидерите от ЕС се съгласиха да разширят икономическите санкции, за да окажат натиск върху Русия да изпълни мирното споразумение за Украйна. А в изявление от срещата на върха те "подчертаха, че е нужно да се даде отпор на продължаващите дезинформационни кампании на Русия", и натовариха Могерини със задачата да представи цялостен план до юни, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според описание, разпространено между служителите от ЕС и видяно от Ройтерс, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е "да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да "разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, информационни графики, включително материали на руски език".

Персоналът ще бъде съставен от граждански служители, вече наети от институциите на ЕС или предложени от някои от 28-те държави членки.

Възвръщаемост на инвестициите

ЕС вече осигурява известна поддръжка за медии от общността и извън нея, включително чрез предоставяне на парични суми и техническа помощ в подкрепа на разнообразни културни програми и отразяване на дейността на ЕС.

Сега той може да обърне внимание на свързването на част от тази помощ с противодействието на руското влияние. "Ние може да поискаме по-голяма възвръщаемост за нашите инвестиции", каза пожелал анонимност служител, участващ в подготовката на плана. Финансираният от ЕС Европейски фонд за демокрация (ЕФД), който насърчава демократичното развитие в съседни региони, ще представи предложения по медийните въпроси на среща на върха на 21-22 май в Латвия, където лидерите от ЕС ще се срещнат с колегите си от Украйна и още няколко бивши съветски републики, които са съседи на Русия.

Директорът на ЕФД Йежи Помяновски каза, че една от проучваните възможности е "по-голяма интеграция и сътрудничество" между съществуващите рускоезични медии в граничещите с Русия държави с цел да се споделя продукция, която може да се конкурира за аудитории с финансираните от Москва програми.

Служителят от ЕС каза, че може да бъдат включени специалисти, които да помогнат за създаване на програми, за да се привлекат хора, говорещи руски, които не следят съществуващите рускоезични медии, финансирани от Запада, като Би Би Си, Радио "Франс ентернасионал", "Дойче веле" и Радио "Свободна Европа". "Необходимо е да разпространим информацията извън кръга на обичайните заподозрени", каза той.

Все пак участващи в проекта служители от ЕС заявиха, че не могат да се надяват да се конкурират фронтално със скъпите новинарски и развлекателни канали, които Русия излъчва далеч от своите граници, нито с екипите, популяризиращи идеите на Кремъл в социалните медии.

Общността също така е ограничена от това, че не иска да бъде разглеждана като манипулатор на новините или да се захваща с явна "пропаганда".

"Няма да бъде ефективно и не е възможно да се противодейства на грубата пропаганда на Русия с нейните оръжия", каза друг служител от ЕС.

 

Оригинална публикация

Медийната програма е европейски инструмент за подпомагане развитието на аудио-визуалния сектор

в. Класа | 25.05.201

 

Еврокомисията отправя нова покана за проектопредложения по инициативата за увеличаване на разпространението на европейски аудио-визуални творби във и извън ЕС

 

Медийната програма е инструментът, с който Еврокомисията подкрепя развитието на аудио-визуалния сектор и културната стойност на европейското кинематографично и аудио-визуално наследство. Глобалните цели на програмата са: да съхрани и обогати културното и лингвистичното многообразие на Европа, кинематографичното и аудио-визуалното й наследство; да гарантира отворения обществен достъп до него и да насърчи междукултурния диалог; да увеличи зрителската аудитория за европейски аудио-визуални творби във и извън ЕС и да засили конкурентоспособността на европейския аудио-визуален сектор в един отворен и конкурентен пазар, създаващ условия за заетост, включително чрез насърчаване на връзките между професионалистите в бранша. Програмата предлага различни действия и приоритети в няколко покани за проектопредложения годишно.
Актуалната покана съдейства за приспособяване на европейската аудио-визуална индустрия към новостите в дигиталната технология. Видео при поискване и дигитално киноразпространение (Video on Demand and Digital Cinema Distribution) е един от начините, по които Медийната програма се грижи да интегрира най-новите технологии и тенденции в бизнес практиките на бенефициентите. Дигиталните технологии направиха европейските аудио-визуални творби по-леснодостъпни извън пределите на съответната страна благодарение на новите методи за пренос на аудио-визуалното съдържание.
Свързаната покана за проектопредложения вече е отворена и разполага с бюджет от €7 млн., а заявленията могат да бъдат подавани директно към Изпълнителната агенция (EACEA) до 20 юни 2011 г. Главната цел на тази програма е да подпомогне създаването и използването на каталози от творби за дигитално разпространение до по-широка аудитория и/или собственици на киносалони от различни държави чрез модерни разпространителски услуги, при необходимост придружени от интегриране на системи за защита на дигиталното съдържание онлайн.
Проектите се борят за максимално финансиране от €1 млн., като субсидията не може да надвишава 50% от допустимите разходи. До участие се допускат фирми, регистрирани в някоя от членките на ЕС, Хърватия, страните от Европейската икономическа общност и Швейцария. При тази покана има две приоритетни линии, по които можете да подавате проекти. Първата е в областта видео при поискване – услуга, която позволява на потребителите да изберат аудио-визуално произведение от централен сървър, което след това става достъпно чрез излъчване и/или сваляне. Другата основна насока е дигитално видеоразпространение – дигитална доставка (в приемлив комерсиален стандарт) на "Основно съдържание“, т.е. пълнометражни филми, телевизионни филми и поредици, късометражни творби (фантастика, анимация и документални произведения), на киносалони за прожекции (чрез харддиск, сателит, онлайн).
Проектът трябва да е с продължителност от минимум три години и ще бъде избран по точни критерии, които ще се съобразят предимно с европейското измерение на каталога, качеството и рентабилността на предложения бизнес модел, маркетинговата стратегия, иновативните аспекти на предложението, създаването на мрежа, таргет аудиторията и потенциалното въздействие. Тези критерии дават пълна картина на това, какво ЕК определя като компоненти на един добър проект, който може да бъде разглеждан като успешна европейска инициатива. Споменатите компоненти не просто участват в изграждането на успешен проект, но и за изграждането на бизнес култура в европейските компании, обуславяща устойчив процес на развитие.
Практическото значение на тази програма за България е изключително голямо, защото тя е важна възможност за популяризиране на българската култура в чужбина чрез разпространяване на аудио-визуалните й произведения, така че да бъде запозната чуждестранната публика с огромното й културно наследство.

Стр. 15

Оригинална публикация

Европа избра “Стандарт”

в. Стандарт | Юлияна УЗАНИЧЕВА | 09.05.2011

 

Проект на вестника помогна на стотици граждани да започнат собствен бизнес

 

Европа избра "Стандарт" като трибуна, от която да популяризира програмите си, свързани със земеделието и развитието на селските райони. Европейската комисия хареса проекта ни "Реформата на Общата селскостопанска политика – нова визия за европейско земеделие" и даде картбланш за изпълнението му с европейско съфинансиране. Благодарение на проекта стотици граждани започнаха собствен бизнес с финансова помощ от ЕС. А това промени към по-добро живота на цялото им семейство. Оказва се, че парите от ЕС действително може да променят хода на човешките съдби. Половин година от страниците на вестника фермерите и желаещите да развиват бизнес в малките градове и селата се информираха за възможностите да го направят. Разказахме за парите, които се отпускат за земеделие, за направленията, по които се дават те, за проектите, които се финансират с предимство. Така беше улеснен достъпът на стопаните до европарите. В рамките на кампанията публикувахме 20 тематични статии, които популяризираха целите на Общата селскостопанска политика (ОСП) и възможностите, които тя предоставя на гражданите на Европейския съюз. Разказахме за зелената политика на Стария континент и за мерките, които взима Еврокомисията, за да гарантира добри изкупни цени за фермерите и разумни цени за потребителите в магазините. Благодарение на материалите, излезли в "Стандарт", много българи научиха за възможностите за развитие на бизнес на село с европейски средства и се възползваха от тях. В рамките на кампанията бяха проведени и три открити семинара, в които експерти по европейски плащания и проекти по Програмата за развитие на селските райони разясниха на над 300 души как да се възползват от членството ни в ЕС и да получат субсидии. Участниците в семинарите имаха възможност да дадат и собствените си предложения за реформа на Общата селскостопанска политика, които бяха събрани и връчени на евродепутата Мария Неделчева. Тя от своя страна се ангажира да отстоява най-градивните предложения в Брюксел, за да може те да намерят място в реформата на ОСП и да залегнат като правила, които ще действат след 2013 г.
В края на кампанията издадохме книжка за Общата селскостопанска политика с приветствие лично от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош.
"Стандарт" обаче не спря да се занимава с темите за развитието на селата и селското стопанство с приключване на европейския проект. На страниците на вестника непрекъснато се публикува най-важната информация за стопаните, а медията влиза и в различни инициативи, които помагат на българите да се възползват възможно най-пълно от възможностите, предоставени от членството на страната ни в Европейския съюз.

Стр. 23

Унгария променя медийния си закон

в. Класа | 17.02.2011

Европейската комисия обяви, че е постигнато съгласие с Унгария страната да направи основни промени по отношение на рестриктивните текстове в медийния закон, който предизвика остри критики както вътре в страната, така и в международен план. Тази договореност слага точка на полемиката за свободата на словото и на медиите в Унгария и предизвика негативи за страната, която председателства ЕС от началото на тази година. "Много съм доволна, че унгарските власти приеха да променят медийния си закон, за да гарантират спазването на европейското право, включително Хартата за основните права на гражданите на ЕС", коментира еврокомисар Нели Крус. По думите й комисията ще продължи да наблюдава ситуацията и изпълнението на поетите ангажименти, за да гарантира, че промените ще се случат на практика и че те ще бъдат коректно прилагани. Според говорителя на Нели Крус – Джонатан Тод, Будапеща ще предприеме бързи действия, като законодателните промени се очаква да бъдат гласувани в срок от "две седмици".

Стр. 15

Оригинална публикация

Новият унгарски медиен закон: Европа да му мисли

в. Седем | Милена БОРДЪН | 26.01.2011

Европейската комисия, Германия, Великобритания, Франция и Люксембург критикуват новия закон за медиите на Унгария в първия месец от президенството й на ЕС.
В България Унгария по традиция се сочи за сериозна и напреднала страна от бившата Източна Европа. Унгарската революция от 1956-а, ранното икономическо размразяване и по-разрешеното пътуване из Европа отпреди падането на комунизма, австро-унгарската архитектура на Будапеща, филмите на Ищван Сабо и др. оправдават българското мнение. В Европа обаче Унгария е често критикувана в уклон към опасни десни политически тендинции: антисемитизъм, антирома, национализъм. Доскоро имаше един неписан закон по този въпрос – левите европейски и английски медии и политици не обичат унгарските десни, а десните се интересуват главно от унгарска култура – не от политика.
"Никой не очакваше такава силна критика", коментира за Седем Джордж Шопфлин, член на Европейския парламент от управляващата дясна партия Фидес. "Левите медии не обичат Унгария. Но сега не са само те. Ан Апълбаум, известна американска журналистка, която не е лява, писа също лоши неща във Washington Post, което е малко неприлично. Защото тя беше наградена малко преди това от Дома на Терора, държавния музей против фашизма и тоталитаризма в Будапеща. Що се отнася до Европа, доколкото знам, външният министър на Люксембург е критикувал закона, преди да го е чел. Германия го нападна най-остро. Но тя е по принцип против Унгария напоследък. Нямам представа с каква цел."
Какво точно може да направи ЕС, ако официално не одобри унгарския медиен закон? Министър-председателят Виктор Орбан прие Европейската комисия да разследва закона и ако има противоречия с европейското законодателство за свобода на информацията, да бъде преразгледан.
А не е ли това поредният "много шум за нищо" от ЕС? През лятото комисията размени
остри думи с френския президент по повод екстрадирането на роми в Румъния и България. Този случай се запомни с това, че Саркози каза на европейския комисар Вивиън Рединг нейният роден Люксембург да отвори вратите си за въпросните роми.
Унгарското посолство в Лондон предоставя интернет връзка към закона на английски език (http://www.nMhh.hu/index.php7id
=hir&cid=13214), 229 стр. Три неща правят впечатление. Първото и най-силното е протекция в медиите на "семейството" и "човешкото достойнство", което британският ляв в. Guardian не одобрява. Второто нещо, което се натрапва, е голяма протекция
на децата до 16-годишна възраст срещу секс и насилие в медиите, както и на малцинствата, включително и на унгарците, които живеят извън Унгария. Третото е централизация на контрола върху медиите. Колкото и да ми се иска да си представя унгарската телевизия (или българската) само с хубави програми и изискани хора, централизираният контрол не ме привлича.
"Повечето европейски страни имат такива организации и документи", продължава проф. Шопфлин. "Казах го в ЕП. Писах в изданието EU Observer. Но унгарската дясна политика не се харесва на мнозина на запад, защото не е нито екзотична, нито незаконна. Виктор Орбан не го обичат, защото е реформатор. Никой не обича реформатори. Особено десни. Все едно че само левицата има право да се реформира на този свят?! Поуката за новите страни – членки на ЕС е: "Не се доверявайте на Западна Европа."
Жан-Пол Мартоз, съветник на американската организация Комитет за защита на журналисти, писа, че тези аргументи звучат конспиративно и няма да убедят Брюксел. "Не вярвам унгарският закон да е някакъв много хубав за журналистите", споделя друг международен журналист в Лондон. Но има много стряяр, в които правителствата смятат, че като се пишат лъжи за тях, е най-добре да ограничат свободата на медиите."
Унгарският медиен дебат съвпадна с българския медиен и политически скандал със записите на разговори между Борисов и Танов. Нито една западна медия не съобщи зо него въпреки заплахите на бившия еврокомисар Меглена Кунева, че ЕК ще се заинтересува от случая. Може би подобна на българската неяснота за това кой пред кого отговаря в държавните институции и медии и къде са границите на свободата на словото и журналистическата етика са накарали Унгария да напише такъв строг закон за медиите. Европа да му мисли!

Стр. 16

Ревизират медийните закони в Евросъюзa

в. Новият глас, Пловдив | 21.01.2011

Скандалът с новия медиен закон в Унгария може да стане повод Европейската комисия да провери медийното законодателство във всички страни членки. Идеята се оформи по време на дебат в комисиите за култура и за граждански свободи на Европейския парламент в Страсбург. Будапеща, която в момента председателства ЕС, предизвика Брюксел с новия си медиен закон, задължаващ всички медии, включително онлайн медиите, слоговете и читателските форуми, да се регистрират, за да могат да работят. Освен това те са задължени да отразяват "балансирано" националните и европейските новини, а назначен от премиера орган следи дали те спазват политическата коректност при отразяване на събитията. Законът предвижда и задължението журналистите да разкриват източниците си при определени обстоятелства. Еврокомисарят за цифровото общество Нели Крус отказва да предприеме действия срещу Унгария, преди да е сигурна, че европейските стандарти за журналистическа свобода се спазват в останалите страни.
Европейската комисия е подложена на силен натиск от Европейската народна партия (ЕНП), която има мнозинство в Европарламента, да не предприема едностранни действия срещу Унгария. Германският християндемократ Манфред Вебер предложи Еврокомисията да провери медийното законодателство във всичките 27 членки на ЕС.
В същото време лидерът на социалистите, втората по големина група в Европейския парламент, Мартин Шулц писа на унгарския премиер Виктор Орбан с призив да оттегли закона, обвързвайки този акт с успеха на унгарското председателство. Повечето депутатите извън ЕНП настояват за същото, тъй като се опасяват, че той ще сложи край на разследващата журналистика.

Стр. 12

Посланици слушат журналисти

сп. Тема | Къдринка КЪДРИНОВА | 04.07.2010 

Дискусия по повод края на испанското председателство на ЕС повдигна и въпроса за защита на свободата на словото

Демократичният дух, който съпътстваше цялото приключило на 30 юни б-месечно испанско председателство на ЕС, беляза и финала му в България – журналистическата дискусия "Испанското председателство на ЕС и българските медии" на 29 юни. Тя бе организирана от Сдружението на испано-говорещите журналисти у нас, от Информационното бюро на Европейския парламент за България и от посолството на Испания. Поканеното посланическо трио – на Испания, на поелата от : 1 юли председателството Белгия и на третата поред в тази щафета Унгария, не се изкуши да спуска директиви, както обичат да правят други дипломатически пратеници. Вместо това предпочете да се вслуша в гласа на българските журналисти за европейските ценности, за българската действителност, за свободата на словото в условията на криза. Знак на уважение към медиите у нас бе и инициативата на испанския посланик Хорхе фуентес да предаде символично председателството на белгийския си колега Марк Михилсен именно на тази среща, като за символ на "щафетата" многозначително използва едно от важните журналистически "оръжия" – микрофона.
Посланик фуентес направи обобщение на председателството на своята страна, като подчерта, че то бе първото, действало по изискванията на Лисабонския договор, и че испанският премиер Сапатеро и външният министър Моратинос нарочно стоели в сянка, за да отстъпят главните роли на новите лица в ЕС – президента Ван Ромпуй и ръководителката на общата дипломация Катрин Ащън. В същото време Испания бе принудена да координира и усилията на европейските правителства в справянето с тежката световна икономическа криза. Посланик фуентес похвали българските медии, че "безупречно" отразили испанското председателство и организираните от него многобройни културни и научни прояви в София. Според Момчил Инджов от "24 часа"
обаче това отразяване не е било достатъчно пълно и по същество, а много от важните аналогии в общественото развитие на Испания и България са останали в сянка. Никола Миладинов от БНР се спря на вътрешно институционалните проблеми на ЕС. Григори Недялков от БНТ сподели наблюденията си, че особено на телевизионния екран европейската тема не се застъпва адекватно, че има увлечение информацията да се поднася като развлечение, а не като повод за размисъл и за гражданско поведение.
Това не е само български феномен – и в Испания го има, подчерта Виолета Стани-чич, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент за България. Тя разказа как много важния за цяла Европа резултат от тежки консултации в испанската столица относно европейската дипломатическа служба бил напълно "проспан" от испанската преса. Виолета даде и конкретни примери за ефекта от решения на най-демократичната европейска институция – Европарламента. Тя заостри и вниманието към проблема със съкращенията на журналисти в българските медии поради затруднения с финансирането. Според нея в някои редакции екипите били толкова редуцирани, че не можело да се отделят хора дори за пътувания до Брюксел и Страсбург, чиито разходи изцяло се поемат от ЕП.
"Съюзът на българските журналисти инициира Закон за защита на журналистите", обяви Снежана Тодорова, главен секретар на СБЖ. Тя разказа как водещи имена в професията я напускат, защото не искат да работят под диктат, и порица "тревожните опити за елиминиране на журналисти и журналистически организации при изработване на медийни закони и разпоредби", позовавайки се на начина, по който е задвижен новият Закон за електронните медии. "Свободата на печата е майката на всички свободи", припомни Снежана Тодорова легендарните думи на Бакунин.
"Как биха реагирали испанските медии, ако премиерът Сапатеро им разпрати писмо, с което да ги кара да се обясняват дали той ги "натиска" или не?" Този въпрос Велислава Дърева зададе на посланик Хорхе фуентес, след което коментира аналогичната ситуация, разиграла се у нас. Посланикът помоли Дърева да му препрати текста на въпросното писмо.
Остри мнения за податливостта на медиите към манипулации в условията на неясно финансиране, на натиск от рекламодатели и икономическо-политически лобита, на заплаха от уволнения на журналисти поради "кризисни съкращения" изказаха бившият независим депутат Минчо Христов и Илиана Беновска от Радио К 2. Посланик фуентес увери журналистите, че всички повдигнати проблеми са изключително важни и че дискусията по тях трябва да продължи, защото и това е мерило за европейската зрялост на едно общество. Същият интерес проявиха и колегите му от Белгия и Унгария – Марк Михилсен и Юдит Ланг, които, преди да станат дипломати, са се занимавали и с журналистика.

Стр. 49

Избират млад журналист на Евросъюза

в. Марица, Пловдив | 2010-02-03

До 28 февруари тече конкурсът "Eвропейската награда за млад журналист 2010". Той трябва да отличи най-добрите европейски млади журналисти, които отразяват разширяването на ЕС. Участие могат да вземат журналисти и студенти по журналистика, на възраст между 17 и 35 години. Преса, онлайн и радиожурналистика, публикувана или излъчена между 1 октомври 2007 и 28 февруари 2010 г., може да бъде предадена от граждани на страни-членки на ЕС, страните – кандидати за членство, потенциалните кандидати или Исландия. Може да участвате индивидуално или колективно с 1 до 3 статии, написани на предпочитан от вас език (български, латвийски, английски, немски и т.н.). 36-имата национални победители ще бъдат избрани от официално жури във всяка страна – участник. След това международно жури ще подбере трите най-добри кандидатури в следните категории: "най-оригинално", "с най-добро проучване" и "най-добър журналистически стил". Авторът на всеки от носителите на специалните награди ще получи пътуване на стойност 3000 евро до европейска столица по свой избор. За информация как можете да се включите в състезанието, моля посетете www.EUjournalist-award.eu.

Стр. 6
 

 

Гласят Желева да лъска имиджа на ЕС

в. Труд | 2009-11-21

Румяна Желева 1БРЮКСЕЛ – Имиджът на Европейския съюз може да падне в български женски ръце, научи вчера "Труд" от добре информиран източник в Еврокомисията. Председателят й Жозе Барозу оглеждал нашата кандидат-комисарка Румяна Желева за приемничка на шведката Марго Валстрьом в портфейла "Институционални връзки и комуникационна стратегия". Това означава публичните връзки (пиарът) на ЕС – сателитната телевизия, брошурите, рекламните материали, информационните и пропагандните кампании, проучването на общественото мнение.
Желева обаче щяла да получи тези отговорности без зам.-председателския пост в комисията. В досегашния екип на Барозу той е бил даден на шведите като компенсация за сравнително ниския профил на портфейла.
На мястото на Валстрьом Швеция номинира европейската си министърка Сесилия Малмстрьом. Очаква се тя да се бори за новия портфейл на човешките права и свободите. За същия портфейл била оглеждана досегашната българска комисарка Меглена Кунева, каза източникът.
България поиска за Желева списък от ресори, включващ разширяване, енергетика, регионална политика и наука и технологии.

Стр. 29