в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ, Юлиян АРНАУДОВ | 02.07.2011

За мобилен маркетинг в България тепърва ще се говори. Все пак дори сайтовете на българските мобилни оператори не са оптимизирани за визуализация на смартфони. В същото време над 90% от българите избират телефона си според това колко е удобна клавиатурата, показват данните на анализаторската компания IDC.
Въпреки това има знаци, че интересът на рекламодателите към мобилния маркетинг се увеличава. Причината е, че притежателите на смартфони достигат критична маса, а това може да отпуши пазара и да доведе до създаване на повече българско съдържание и софтуер за телефони.
Продажбите на смартфони в България отчитат годишен ръст от 68% през първото тримесечие на 2010 г., сочат данни на IDC. За сравнение – търсенето на "обикновените" мобилни апарати за същия период пада с 26%. Засега между 10 и 11% от телефоните в мрежите на "Виваком" и "Глобул" са смартфони ("Мобилтел" не обявява данни).
Ефектите от всичко това не закъсняват и вече ставаме свидетели на първите опити на дигиталните агенции да се възползват от възможностите на мобилния маркетинг. "От юни хората, закупили бутилка Beck’s, могат да ползват етикета от задната й страна, да го сканират с телефон с Android, поддържащ Flash, и така имат възможността да спечелят билет за фестивала Spirit of Burgas", дава пример Петар Шварц от компанията за разработка на мобилни приложения Melon.
За целта предварително трябва да изтеглите приложенията Becksperience и Adobe AIR от Android Market. "Появява се триизмерна анимация като augmented reality обект (софтуерът на телефон или компютър заснема физически обект и добавя на екрана дигитално съдържание към него – бел. авт.), който посочва дали резултатът от сканирането е успешен или не", обяснява Шварц.
От началото на юни "Карлсберг България" продава бутилки Tuborg с QR кодове на задния етикет (маркери, които заснети с телефон или компютър, водят като линк към уебсайт – бел. авт.). Така потребителите с iPhone и QR четец могат да сканират кода на бутилките. Заснетият от телефона код отвежда хората към профилите на Tuborg в социалните мрежи, отваря информация за предстоящи партита на марката или пуска музика.
За първите две седмици, откакто QR кодът е пуснат, от "Карлсберг България" отчитат общо 1000 сканирания – през официалния QR четец на марката Scan for fun, други QR четци и през сайта на Tuborg. Скоро ще бъде разработено приложение и за Android, информират от "Карлсберг Бъглария".
Ако оставим настрана въпросните две кампании, досега
мобилният маркетинг в България се базира основно на SMS-и
Очевидната причина е, че всички хора с телефони могат да получават и изпращат съобщения. В този тип кампании не става дума само за хазартни игри със съдействието на мобилните оператори, но и за промоции, в които хората сами избират да участват.
Сигурно се чудите какво може да накара хората да плащат за своето участие. "Най-честият отговор е лотария – възможност за спечелване на награди или пари. В кампания за маргарина "Калиакра" от 2009 г. заложихме на нещо по-различно – поискахме личното мнение на потребителите по някои въпроси, свързани с продукта, който обичат. Хиляди отговориха с охота и изпратиха по 4 SMS-а всеки. И си ги платиха. Защо? Защото го приеха така, както приемат телефоните си – като нещо лично", разказва Харитон Димитров от рекламната агенция Lowe Swing. Откликът, достигнат по време на sms кампанията, е 34.2%.
"Най-важното за SMS кампаниите е съобщенията да са поискани от потребителите. Бъдете креативни, за да накарате хората да полюбопитстват да получават SMS-и", съветва Харитон Димитров. Според него хората не са се наситили на SMS кампании, а по-скоро са се образовали.
"По-големият опит с мобилни промоции ги е направил по-взискателни и избирателни в кои да участват и в кои не. Още повече те си плащат за това участие. Наша скорошна кампания за "Пикадили" показа, че при добре премерена механика, награди, комуникация и прозрачност откликът на потребителите може да бъде в пъти по-голям от стандартните 3-5%", добавя Харитон Димитров.
Следващият сегмент от мобилния маркетинг, който се очаква да расте, са мобилните банери. "Смята се, че техният CTR* е по-висок, но много зависи както от банера, така и от сайта", обяснява Владимир Жеглов, изпълнителен директор на "Дир.БГ". Неговият съвет към рекламодателите е мобилният банер да е поне 10 пъти по-лек от страницата, където се показва.
В България има около 15 онлайн услуги, които са оптимизирали съдържанието си, така че да се показва на мобилни устройства. Сред тях са основно новинарски сайтове и електронни пощи. Показателят за ефективност CTR надхвърля 1% във Vodafone Live, порталът на "Мобилтел" с 300 хил. уникални потребители на месец по данни на оператора. "При креативно предложение от страна на рекламната агенция банерът надхвърля 5% CTR", твърдят от "Мобилтел".
Конкурентният портал MyGlobul, достъпен единствено през телефон, пък привлича 350 хил. уникални потребители месечно по данни на втория мобилен оператор. Средният CTR в MyGlobul е около 8%, допълват от телекома.
Под 20% от българите ползват интернет на телефона си през мрежата на мобилен оператор, показват данни на IDC. Повече от половината, отговорили, че не ползват услугата, твърдят, че нямат нужда от нещо такова. Това е пореден знак, че голяма част от българите тепърва ще се запознават със същността на термини като мобилна операционна система и мобилни приложения.
Един от катализаторите на този процес в момента е услугата Facebook Zero – безплатен достъп до текстовото съдържание на социалната мрежа за абонати на "Мобилтел" и "Глобул" ("Виваком" ще разчита на официалното Facebook приложение).
Подобно на яйцето и кокошката с увеличените продажби на смартфони може да се очаква и ръст в българското съдържание, оптимизирано за мобилния уеб. Вероятно едва тогава повече бизнеси ще се заинтересуват от мобилен маркетинг. "Още повече че прагът на инвестиция е по силите и на фризьорски салон", посочва Харитон Димитров.

Стр. 34

в. Дума I Ивайло ХРИСТОВ I 2.07.2011

Изправени сме лице срещу лице срещу една тотална експанзия на унификацията и духовното обезличаване

Вън от съмнение е, че преходът от индустриална към информационна епоха определи в обществото водещото място на електронните медии и най-вече на телевизията. Тя се превърна в чакания и необходим отдушник, призван да изпълнява и познавателна, но и морализаторска функция; да бъде преносител на различни културни ценности и посредник в общуването. Телевизията, споделят нейните почитатели, заразява със съвременност, поставя човека в талвега на времето, държи буден социалния му пулс, обогатява го емоционално и мисловно.

Успоредно с това тя наложи модели на поведение, които постепенно се превръщат в традиция и канон, понякога нямащи нищо общо с изконните общочовешки идеали и народопсихологията на българина. По тази причина са особено важни посланията, отправени от нея: дали те служат за разпалване на човешките нагони или за развитието на моралните добродетели.
Още повече, че електронните медии и особено телевизията, която има предимство пред другите, видимо спекулират с акцента върху развлекателните програми. Те пък от своя страна са продиктувани от хедонизма и нарасналите потребности на човека, увеличаващи се през последните 100 години в геометрична прогресия. Телевизията е именно онзи инструмент, който успя да превърне някогашния традиционен, "божи човек" в… "бройлер", изграждайки роботизирано съзнание с автоматизирани рефлекси, без собствена индивидуалност.
Предлагайки бягство от реалността, значителна част от телевизионните предавания предоставят на зрителя готов, "смлян" продукт, който може да се консумира направо, без да се налага напрягане на волята и въображението. Ето защо телевизията крие най-големия потенциален риск за манипулация, за несъзнателно от страна на публиката възприемане на клишета, модели, образци, водещи до унификация и масовизиране на мисленето.
Налице са няколко важни последици от нейното масирано навлизане в бита и душевността на българина. Настъпи подчертана алиенация и пренебрегване на основни български традиции и празници.
Телевизията лека-полека измести необходимостта от нормално човешко общуване, от споделяне на радости и болки, щастие и нещастие. Да вземем например развлекателните програми.
В повечето случаи забавлението, предлагано от развлекателните програми, е стандартно, шаблонно. Повтарят се едни и същи теми, докато зрителят привикне да се ограничава само с тях. Знаков пример е навлизането в някои български предавания на предварително записан смях, който се пуска, за да се покаже кое е смешно – трик, характерен за американската практика. За българина, който притежава силно развито чувство за хумор, ирония и самоирония, подобна практика звучи доста унизително, защото лишава зрителите от възможността да мислят и сами да откриват забавното и комичното в една ситуация. Телевизионни игри от типа на "Стани богат", "Бързи пари", "Треска за злато", "Сделка или не" буквално заливат родните телевизии и внушават, че всичко е възможно, парите са единствената цел в живота, а имаш ли ги – щастието ти е осигурено. Неадекватно, сухо и безинтересно, в българските телевизионни канали се отразяват и празниците. По този начин в крайна сметка се стига до ситуация, когато младите хора знаят много повече за Свети Валентин, за пуйката по случай Деня на благодарността в САЩ и маските на Вси Светии, отколкото за бъдника на Бъдни вечер, зарязването на лозето на Трифон Зарезан или за кукерските танци на Сирни Заговезни.
Най-голямата беда обаче е друга. Телевизията в значителна степен отдалечи децата от традиционните културни ценности – от театъра и от киното. Ако пък детето, преди да започне да чете, се встрасти в телевизията, напълно сигурно е, че от него читател няма да стане. Сума сумарум – на път ли е телевизията да ни отчужди да си говорим? Не случайно още през 80-те години на миналия век, когато имаше всичко на всичко една телевизия с две програми, Николай Хайтов постави въпроса: "Какво става с човека, когато се разделя с театъра и с книгите? Какви промени настъпват в неговата душевност, какви трепети му се отнемат и с какво го зарежда телевизията? Обогатява ли се, или осиромашава неговият дух и с какви последици е съпроводено това за човешката личност? Във всеки случай това е много важен въпрос, може би един от най-важните, свързани с духовното развитие и самобитността на българската нация.
Телевизията промени кардинално и бита на българина. Така в живота ни навлязоха дейности, тясно свързани с американския начин на живот, като например "шопингът" или трескавото пазаруване, понякога на съвсем ненужни вещи – черти, нямащи нищо общо с традиционната спестовност на нашия народ, научен да "цепи стотинката на две". В началото на ХХI век се открои и друга не по-малко тревожна тенденция: рязко изместване тежестта на българската ценностна система. Медийното ни пространство бе залято с култа към парите, скъпите коли и хора, от чийто живот може да се направи единственият извод, че човек може да успее само ако е "бабаит" и "тарикат". На показ са непрекъснато "знаковите фигури" на прехода – мутри, манекенки, фолкпевици, налагащи на аудиторията стандарти за външен вид и поведение.
Американизирането на почти всички сфери на културния живот у нас също бе процес, предизвикан главно от телевизията и направляван от нея. Крайният резултат е фактът, че голяма част от екранното време е заето от криминални, сапунени и еротични ерзаци, промиващи и обезличаващи идентичността на българина. Колкото и да е неприятно: обезбългаряването на националния ефир, отсъствието в него на българска литература, фолклор и традиции е неоспоримо явление.
Огледало на американизма са множеството тъпи комедии като "Скъпа, уголемих детето!", както и филмови поредици от рода на "Далас" и "Дързост и красота", отразяващи вкуса на средния американец. В тях не се говори за нищо друго освен за пари, изневери, заговори, надиграване, измамване, унищожаване, т.е. – все послания, имащи за цел да разпалят у хората ламтежа за богатство и насилничество. Изключено е да срещнем и дума за реалните проблеми на обществото: безработицата, наркоманията, да чуем за каквито и да е духовни потребности и интереси. Така се формира стандартизирано, оглупяло мислене, готово за всякакви фалшификации и лъжи. То е свързано с умело подбрани емоционално въздействащи образи: хубави жени, атлетични мъже, които владеят лъжата до съвършенство. Образно казано, всички тези километрични сериали и множеството "екшъни" и "трилъри" са добре подбрани и дозирани "опиати", пълни с омраза и насилие, разрушаващи бавно, но методично нашия традиционен вътрешен свят.
Налагането на тази масова "култура" в един момент притъпява сетивата и на зрителите, с първоначално по-високи естетически вкусове и стандарти. Непрекъснатото спекулиране с подобни "бози" в един момент "измества" рецепторите на хората и това, което по-рано се е смятало за глупаво и неприемливо, сега става търсено и желано.
Да припомним между другото, че във Франция действа закон, който не позволява на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чужда, нефренска програма. Докато в България проучванията показват, че нашите телевизии предават около 80 процента американска продукция. А по стандартите на Европейския съюз БНТ и частните телевизии трябва да излъчват 25% американска продукция, 50% европейска и 25% собствена, т.е българска.
Американската телевизионна естетика влияе върху българската самобитност както с количеството филмови продукти, така и със специфичните "иконични фигури", които манифестира, нямащи нищо общо с българската художествена традиция. Такива са например идеята за "американската мечта" и архетипният образ на "американския герой", експонирани в стотици филми и сериали, предизвикващи ясно желание за идентификация. Крайният резултат на този процес е обезличаването на българското съзнание и чувство за национална принадлежност, смачкването на самочувствието на българина, разпалвайки скотски инстинкти и у млади, и у стари.
Същата или почти същата картина наблюдаваме напоследък с инвазията на турските сериали (сполучливо заместили латиноамериканските) по родните медии, които спокойно могат да доведат зрителя до пълно подлудяване и ошашавяне. Стигна се дотам, че екип от социолози и антрополози разви теория за дълбоките ни генетични корени с нашите комшии. Факт, обясняващ тоталната турска доминация в българския национален ефир.
Поразителна е безкритичността, с която допускаме у нас да се настаняват и да ни завладяват подобни чужди културни факти. Този процес е двустранен. От една страна, видимо е, че българските телевизии – национални и регионални, имат облага (било заради процента от сделката за техните шефове, било за да не харчат средства за оригинална продукция, която винаги е по-скъпа от внесената отвън) да отворят екраните си за чужди телевизионни и филмови продукции. Те пък от своя страна, следвайки своята стратегия, имат безусловен интерес да продават у нас своите програми. Става дума за "културен империализъм". Той, очевидно, се ражда върху основата на икономическата мощ на развитите държави, които могат да си позволят да се разпореждат и с културата.
Каквото и да кажем, въпросът за влиянието на телевизията и останалите електронни медии върху българската национална идентичност остава отворен. Едно е сигурно: въздействието им в новия икономически, обществен и културен контекст е основополагащо. И от журналистиката ни зависи дали медиите ще продължават по пътя на обезличаването и чуждопоклонството, или ще утвърждават българските духовни ценности.

Оригинална публикация

www.capital.bg I Лилия ПОПГАНЧЕВА I 30.06.2011

Реклама, сърф и още нещо или историята на една обикновена жена с необичаен живот

Радостина Ганчева е мацка на около 40 години. Почти през целия си съзнателен живот е собственик на рекламна агенция BBM Advertising, която основава, когато е била на двайсетина, а от 6 години е може би единствената жена в България в бранша екстремни спортове, която си изкарва хляба от сърф училище. Освен това по нейните думи от малка има син (Александър, 23 години, който в момента е в Канада) и от малка е разведена с баща му, режисьорът Светослав Дойчинов. Когато я попитах дали може да й направя профил, реакцията беше: "verno li?? ne moga da poviarvam, v tur. sam sega shte te dobavia v skype i shte porovia za snimki… ami mnogo se radvam… napravo neveroitano, az sam dosta obiknoven chovek…" Давала е интервюта, но в един минал живот, когато е била в рекламния бизнес, и не е очаквала, че един ден в ролята си на представител и вносител на сърф оборудване NAISH и собственик на сърф училище Crazy Island на военния турски остров Гьокчеада, ще бъде още по-интересна… Срещнах Тина преди 4 години на острова и нейната история ме накара да се замисля къде и как искам да живея. Тя е интригуваща заради избора си, но най-вече заради спокойствието и липсата на претенция. Харесва ми, че освен очевидната импулсивност и емоционалност, е прагматична и уравновесена.

Новият живот на Тина започва от една изгубена новела, на ръба на леглото преди 6 години. Пише тази новела и после затрива компютъра, а в новелата главният герой отива на безлюден остров… По същото време в реалния живот сестра й Теодора решава да се учи на кайтсърф, а Тина на уиндсърф, и, изтискани от "слугинския рекламен бизнес", отиват за уикенда до къмпинг "Градина", за да се научат набързо. Пристигат след бясно каране – нали имат само два свободни дни – събличат се до колата, влизат във водата и започват да се учат. Любезни хора им обясняват, че условията не са подходящи за тях и че сами не могат, но Тина имала самомнение, напомпано от всичко, което днес вече не може да понася в рекламния бизнес. "Казах си – аз ей сега ще го направя, след малко. И така стигнах до другия край на залива, влачих си сърфа наобратно и седнах мирясала. Природата ми натри носа. Върнах се засрамена…" Прибират се при важния си бизнес в София, защото не си представят да дадат повече време просто ей така на вятъра и морето, но са запленени. Скоро след това Тина отива отново на "Градина" и вече за по-дълго, взима курс за начинаещи и споделя с ново гадже на плажа за главния си герой от изгубената новела. Той й казва, че знае точно такъв остров, и то наблизо.

Приказката продължава на острова Гьокчеада на Дарданелите в Турция. Тя е втрещена от липсата на инфраструктура, дивотия и неуредици, но и очарована от природата. В момента островът е неузнаваем – има вече два разработени спота, няколко училища и е все по-любима дестинация за българи, а отскоро за турци и румънци. Единственото нещо, което не се променя, е вятърът. Това е достатъчно да я убеди, че освен емоция в приключението, в което се впуска, има и хляб. Един начинаещ уиндсърфист решава да направи училище за сърф на див военен турски остров. През нощта измислят името и понеже тогава има интернет само на една точка на острова, вдига се дотам, за да го запази веднага. Така се ражда Crazy Island.

Фотограф: Дилян Марков

Много пъти се опитах да я върна към 15-годишната й история в рекламата. Отговаря, но с половин уста, без интерес и разсеяно, но все пак разбирам, че преди кризата е имала сравнително големи бюджети, клиенти, интересни креативни решения, била е част от журита и е имала интересен живот. Успехът на BBM й дава шанс да направи сериозна инвестиция в хубаво оборудване, да изгради училището, както и да устои финансово на факта, че близък й открадва част от първоначалното ново оборудване. Кризата отрезвява много хора и според нея има дългосрочно положителен ефект. В момента оборотите на агенцията са ниски, но за нея вече е по-важно да може да си позволи да избира с кого да работи. "Вече не е онази безумна гонитба и работим с много малко хора." Според Радостина Ганчева в България творческият труд все още не се оценява и заплаща подобаващо и дори директно се краде.

Сърф центърът в момента е най-успешният й бизнес. "Ще е логично и смислено от бизнес гледна точка да намеря друг спот за зимните месеци, но комуникацията е много сложна с подобни места, които са и много отдалечени от България."

Crazy Island

На въпроса кога е решила да направи сърф център на острова – дали на момента, спонтанно, тя отговаря, че не е било съвсем веднага: "Реших го категорично не от първи поглед, но в първите няколко дена и след като запазих името, почнах да разглеждам подобни училища по света и да търся марка, която да ми допада и я няма в България, на която да стана представител." Спретва "презентацийка" за пазара и пише писмо на NAISH – какво има на пазара, какво няма, какво се продава, възможности, конкуренти и в общи линии пише такава прогноза за годишна продажба на кайтове, сърфове, платна и дъски, каквато още не е продала за последните години. Естествено, целта не е била да ги заблуди, просто реалностите на пазара внезапно се променят.

"Вярвах, че да продаваш нова марка на толкова малък пазар е много по-лесно, отколкото се оказа". Концепцията на Тина била да не се бори с конкурентите да вземе от пазарния им дял, а просто да разшири пазара. "Това обаче се оказа брутална битка – нямам думи!" Хората са много малко, има непрекъснати проблеми с паралелен внос, а колегите й от други марки и центрове са клекнали напълно и продават почти без печалба. "Не е върхът, но това е обективната реалност. Самият Роби Неш много ми харесва, както и марката– не е напъната и ни подкрепят, колкото и нищожен пазар да сме за тях."

"…Например правим вече четвърта година Naish team rider, както и други състезания и събития, клиники с уникални професионалисти. Първите две години аз ги спонсорирах от другия ми бизнес, миналата година имахме спонсор, тази година ще видим. Засега сме обявили уиндсърф клиника с Рубен Петрис за фристайл, слалом и фрирайд, 14-16 юли. Много се гордея, че събитията, които правим, са без паралел в България и че успяваме вече да съберем хора не около марката, която внасяме, а около спорта", казва Тина.

 

От една страна, Тина бяга от града, надпреварата и амбицията, но, от друга страна, със замах и целенасочено, или направо амбициозно развива своя център и полага усилия да развие и самия спорт като цяло. Тази година е мислела за сноукайт състезание на Витоша, както и за СЪП (Stand Up Paddle) събитие в езерото Ариана. СЪП-ът е новата мания тази година – става не само за спорт, но и за превозно средство по канали, реки, езера и заливи. "Може спокойно да си събуеш обувките, навиеш крачолите на костюма и да се придвижиш. Много е готино." (Повече за СЪП в следващия брой – бел.ред.)

Питам я за големината на училището, защото ми се струва най-голямото на острова. Оказва се, че може и да е вярно, макар и на фона на световните стандарти това да не е голям център. По-важно за нея като дизайнер е да поддържа ниво и нова екипировка (най-старите неща са от 2009 и са малко, а основната част са 2011 и 2010 г.). Обяснява, че целта не е да има огромен център – такива с по 200 сърфа и кайта, в света има няколко, но тогава работата става конвейер и убива духа на самия спорт и на този начин на живот, превръща се в ширпотреба. "За да съм вярна на себе си – стандарти и ценности, трябва да отделя специално внимание на всеки човек. Всеки напредва различно, има нужда от различно обгрижване, за да се чувства добре в този все пак екстремен спорт. Има много неща за съобразяване и за да се получи, трябва подходът да е индивидуален", категорична е Тина.

Защо се маха от града… "Хората са създадени да живеят на големи пространства – животът сред простора ти дава възможност да усетиш, че си малък, но без това да те потиска, защото тук ти си част от нещо голямо." За Тина това е най-ценното в тези спортове и начин на живот. "Всеки ден карането е една малка победа. Всеки път минавам границата поне малко." В града често и лесно се живее със заблуда за значимост. Това се лекува с някакъв досег с природата – море, вятър, планина…

"Най-интересно ми е това, което хората, клиенти в центъра, разбират за себе си." По принцип съприкосновението с този тип спорт променя живота или поне начина на живот. Тези, които имат желание да продължат, чувстват наистина безкрайно удовлетворение. В определен смисъл резултатът е не само научаване на нов спорт, а промяна на живота или поне начина, по който изкарваш свободното си време, както се развива способността и да увеличаваш свободното си време. Другото най-освобождаващо е, че на плажа всички са равни. Някои от тях са много успешни в професиите си и могат да си позволят да инвестират време и пари в този спорт, а други не са особено амбициозни и пак могат да си го позволят. Разговори, свързани с бит, професии, работа, пари, изчезват като по неписано правило.

Питам за сина Александър. "Не съм сигурна че съм го учила на това, което той е искал, но съм се опитала да бъда добър пример, да му предам моите ценности." За Тина е изключително важно човек да е честен и почтен, лоялността за нея е най-важна, оттам нататък са смелостта и креативното отношение към нещата от живота, да се мисли извън рамките. Опитала се е да накара сина си да се интересува от спортове, но признава, че се е провалила. Той губи интерес към спортовете много бързо, но има интересна професия, от която тя нищо не разбира, но се радва, че се занимава с нови технологии и се чувства доволен. На този етап нещата, които за нея са интересни, на него не са му толкова важни, но Тина споделя, че синът и я приема, харесва това, което прави, и е чувала, че е най-яката майка…

Дали изборът й е продиктуван от страха, че остарява, или защото е останала сама, след като Александър пораства… "Остаряването ми изглежда далечно и загадъчно – това ще е последното ми приключение с еднопосочен билет до някое място с вятър, вълни и топло време."

Фотограф: Дилян Марков

crazy-island.com

Оригинална публикация 

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 02.07.2011

Васил Драганов е роден на 6.11.1975 г. в София. Завършва Актьорско майсторство в класа на Илия Добрев. Участва в театрални постановки на Младежки театър, Държавен Сатиричен Театър, Театър 199, Държавен Пътуващ Театър, Народен Театър "Иван Вазов". Има роли в кинопродукции като "Отвъд чертата", "Дело по съвест", "Мисия Лондон" .От 20Ю г. е част от актьорския състав "Комиците", участвал е във "Велика България". В сериала на bTV "Столичани в повече" играе ролята на Радко Чеканов. Съпругата му Андреа е бивша състезателка по художествена гимнастика, има дъщеря на 6 години, която се казва Любов.

- Васко, ти играеш Радко Чеканов в "Столичани в повече". Как те поканиха за ролята?

- Всъщност първо беше филмът "Мисия Лондон". Той беше поводът да се запозная с Любо Нейков. който заедно с Евтим Милошев е продуцент на "Комиците" и "Столичани в повече". Няма да забравя една много приятна Вечер, когато бяхме на снимки в Лондон и Юлиян Вергов имаше рожден ден. На купона се запознах с Любо и в един момент, докато пушехме с него пред хотела, аз дръпнах един монолог в продължение на един час. Горе-долу си минах през целия живот в забавен план. Любо много се смя и след този един час каза: "Взимам те в "Комиците". Та, общо взето, както става всичко в България, а може би и по света, хубавите работи, поне при мен, станаха на маса. Така започнах да играя в "Комиците" и след това получих предложение за "Столичани в повече", който аз наричам "килограми в повече". Нали по-голямата част от актьорите сме доста закръглени.

- Харесваш ли героя си?

- Както каза Сашо Косев. един от двамата режисьори, моят герой е леко бавен. Мисля, че го докарвам откъм бавност, много е тъпичък, милият. Все е закъсал, все го бият. Но мисля, че по този начин стада симпатичен на хората.

- Ти си на сцената отдавна, кога усети, че си станал популярен?

- Усетих че придобивам популярност именно с този образ. Преди това съм бил в много медии, в момента активно играя в театъра, но популярност се придобива чрез телевизията, това е ясно.

- Бил си дори ди джей на сватби.

- Да, В миналото си водех и сватби, но това е най-малкото, с което съм се занимавал. Когато бях на 16 години продавах чорапогащници на женския пазар, както и да звучи. След това разкарвах сладоледи, занимавах се с търговия със заведения, бях лична охрана на заведение, работил съм и като стюард. Седем години бях водещ в радио "Веселина", след това и в телевизия "Веселина".

- Как всичките ти занимания се съчетават с актьорската професия?

- Това много ми помага. Според мен колкото е по-голяма личната ти биография, толкова по-лесно можеш да пресъздадеш палитра от образи.

- Завършил си експериментален клас към НАТФИЗ.

- Да, така е. За съжаление бяхме единствена паралелка от тази програма. Експериментът се състоеше в това да сме непрекъснато в театъра още от първи курс. Имахме щастието две години да сме в Сатиричния и две години в Младежкия театър. Изиграхме абсолютно всички борчета. Това страхотно много ни помогна, защото от самото начало уловихме духа на театъра. Имах и щастието да завърша при Илия Добрев.

- От една година си на щат в Народния театър. Как се чувстваш?

- Много приятно, много готино. За един сезон успях да вляза в четири постановки. Започнахме с "Полет над кукувиче гнездо". Там играя единствения човек без текст, пресъздадох кататоник. След това влязох в постановката "Хъшове" на мястото на Димитър Рачков, който има много ангажименти. Играя и в "Почивен дом" на Камен Донев и в "Бащата", една гениална пиеса на Стринберг. А, сега последно Мариус Куркински ме покани да играя В "Ревизор", репетициите започват през септември.

- Кое от всички неща, с които се занимаваш, е най-голямата ти страст.

- Най-голямата ми любов е радиото – просто го обожавам. Киното пък е нещо, което ме прави щастлив. Просто, отивайки на работа, дори денят да е 14 часа и да е много трудно, изпитвам някакво безумно щастие. Стоя ухилен през цялото време и ми е много забавно. Театърът пък ми е най-труден за осъществяване. Постоянно преживявам някакви катарзиси, но пък там борбата ми е най-ясно изразена. Телевизията е също много трудна, колкото и да изглежда лековато.

- Хората са свикнали да те гледат в комедии.

- Да, и искам да избягам от амплоато на леко бавния човек на комедията. Иска ми се да изиграя нещо по-сериозно. Искам да изиграя много лош човек.

- Ще можеш ли?

- Да, аз нося в себе си доза агресия и някои неща от детство си. Мисля, че бих могъл да ги изкарам наяве.

- Какви са тези неща в детството ти?

- Така ми се случи, че живеех в доста бурен квартал Известно време прекарах на улицата, занимавах се с не толкова легални неща. След това, когато започнах да работя като охрана в дискотеки пак се оказа, че съм забъркан в тази каша. Така че реших да се махна и избягах от този живот и започнах другия. Но мога да го изиграя.

- Водил си борба със себе си?

- Да, искам да кажа, че Всеки трябва да вярва в себе си и да знае, че най-голямата борба е с нас самите. Трябва постоянно да се борим в името на доброто, но със себе си, не толкова да променяме околния свят.

Стр. 4-5

сп. Бела | Мариана ЯНЕВА I 2.07.2011

Изгледах поне четири пъти скритата камера на Васа Ганчева, която взима подкуп (извинете – хонорар!), за да напише похвално слово за някакво тв предаване. Васа Ганчева нито искам да я съдя, нито да я оправдавам. Тя е грешка в превода на разваления диалог между журналистика, пиар, реклама и аудитория (за читателската, а не за целевата говоря). И за жалост не е единствена грешка.
Дори аз като журналист не мога да определя къде днес минава тънката разделителна линия между една оценъчна статия – за събитие, продукт или личност – написана компетентно, от професионален журналист, който произвежда мнение по съвест (без значение дали е положително или отрицателно), и един пиар (без значение платен или не), който произвежда нарочно мнение.
Няма ли опасност активната журналистика да се превърне един ден в ленива пиаристика, ако не определим и не спрем да пресичаме тази деликатна граница?
Другият болен въпрос е "Колко?". Колко точно пари трябва да получава един незаменим професионалист (колумнист, разследващ журналист или коментатор) под формата на хонорар, та да не му мине и през ума да иска и да приема подкупи (хм, допълнителни "хонорари", де)? Но отговорът му не може да бъде намерен в условия на финансова криза.
То е ясно, че брачният съюз между пиар и журналистика не може да бъде прекратен току-така, тъй като икономическите ползи са общи за "семейството". Но и няма нужда от "развод".
Има нужда само от прочистване на каналите за протичане на информация между пиар специалистите и журналистите. Те според мен са запушени, а някои от тях въобще не работят. Използва се само един, че е по-лесно – да се пускат платени или неплатени пиар съобщения и статии в медиите. При това в повечето случаи по копи-пейст системата, което е порочна и дори безрезултатна практика.
Всеки уважаващ себе си пиар специалист ще ви каже, че ветрилото от възможности на взаимодействие между журналистиката и пиара може да бъде разпънато много по-широко. Така е на теория. Но на практика се изисква полагане на усилия и от двете страни и повече креативност и елегантност при създаването на пиар текстове.
Ще се превърне ли пиарът в журналистиката на бъдещето, един господ знае. Но всеки уважаващ себе си журналист е добре да не забравя, че неговият господ е читателската аудитория. Дори когато пише поръчани текстове, е необходимо да оставя отпечатъка на мнението си в тях, своята честна оценка (впрочем това го могат само най-добрите).
Журналистът трябва да си остава лидер на мнение във всяко написано от него изречение. И всяко написано от него изречение трябва да е в пъти по-качествено и от най-качествения пиар. Тогава няма опасност върху свободата на словото да останат петна. Журналистическата етика днес е в криза поради всеобщата финансова криза. Но журналистиката може само да спечели (в буквалния смисъл), ако промени тона на диалога с пиара, ако повиши цената на говорене и писане и продаде изгодно достойнството си (стига да й е останало). Защото позиция, разменена срещу дъвки, гребенчета и семки, е семкаджийска. И в крайна сметка никого не обслужва ефективно. Ех, Васа, не 1000 лева, а поне 3000 трябваше да поискаш, мисля.

Стр. 7

Дарик радио, България следобед | Светослава КУЗМАНОВА | 01.07.2011 

Водещ: SMS новините – това е накратко казано темата на днешната медийна рубрика, макар че в последно време се радват на популярност т.нар. приложения за мобилни телефони, през които абонатът достига до всякакъв вид информация. SMS новините също не губят своята актуалност. Напротив, у нас абонати им стават все повече, въпреки че по света те отдавна не са на мода. БТА от скоро предлага тази услуга, а ветеран в това отношение у нас е агенция БГНЕС. Кой е ползвателят на SMS новините, колко струва да си информиран по всяко време на денонощието, дори когато се разхождаш по улицата или си на място, където няма достъп до интернет, от какъв тип информация най-често се интересуват абонатите?
Репортер: SMS новините набират все по-голяма популярност в комуникацията с потребителите. Кратките текстови съобщения отдавна не са само форма на общуване с приятел, гласуване за любим персонаж в поредния риалити формат или известие за новите намаления в мола. Те са особено подходящи са за спортни резултати. Те са особено подходящи за напомняне, че трябва да си платиш тока или водата. Те са особено подходящи за всякакви новини. Даже и такива – каква оценка е получило детето ти днес в час по география да речем. Каквато практика има в Италия от 2009 година.
Във Великобритания да научаваш новините от мобилния си телефон чрез sms се случва от 10 години. Всички мобилни мрежи в Обединеното кралство предлагат тази услуга с новините на ВВС. Медията дава пълна гаранция, че от 23 ч. до 7 сутринта, ако има събитие от национално значение, това е сигурен начин, че то ще стигне до хората, без да са си включили телевизора или радиото, без да се налага да отварят лаптопа си, а просто така – докато си лежат в леглото. Най-малкият абонамент за новини на ВВС включва 12 текстови съобщения на месец. Филтрира се наистина най-важното. Може да получите и по-често или ежедневно обслужване. Цените варират според обема информация, който искате да получите. В интернет страницата на ВВС изрично е упоменато, че услугата „sms новини" е валидна само за Великобритания.
Главният секретар на БТА Евелина Андреева казва, че по цял свят информационните агенции предлагат на абонатите си и услугата „sms новини". Балканите не правят изключение:
Евелина Андреева: В балканския регион ние сме членовете на Асоциацията на балканските информационни агенции. Също има агенции, които пускат sms новини, такава е и гръцката агенция, Кипър също имат новини по sms, в Сърбия Танюк, ако не се лъжа, също пускат новини по sms. Разпространена е практиката.
Репортер: Абонаментът за „sms новините" на БТА е 2,40 лв. на месец. Те са разделени в 5 рубрики: „България", „Светът", „Балкани", „Спорт", „Забава и знание", а обещанието е за точна и бърза информация. Засега нашата телеграфна агенция има сключен договор само с единия от трите мобилни оператори:
Евелина Андреева: Предстои подписване на договор и с другите два оператора. Предлагаме на всички клиенти един пакет от информации, които включват вътрешна информация от страната, международна информация, информация от балканския регион, спортна информация и може би най-любопитното за слушателите ще бъде информация от областта на забавата, шоуто, науката, знанието и т.н. Обикновено хората, въпреки че имат възможността да се абонират по отделно за всяка от рубриките, правят абонамент за целия пакет и това, което сме установили от работата си с мобилния оператор е, че оптималната бройка на новините през деня не трябва да надвишава максимум 9, 10 новини. Тъй като човек понякога се дразни от непрекъснатото кликване на телефона му. Така че БТА подбира наистина водещи и важни новини, които имат потребителски характер и са важни за хората.
Репортер: Като казвате 9, 10 новини имате предвид 9,10 sms-а?
Евелина Андреева: Девет-десет sms-а в рамките на едно денонощие (24 часа). През нощта, въпреки че в света се случват много водещи събития и поради различното часово време, избягваме и наистина пускаме само новини, които са от изключителна важност. Поредица от такива новини имаше когато бяха земетресенията в Япония например.
Репортер: Абонаментът за тези новини е месечен?
Евелина Андреева: Абонаментът е месечен и е на, според мене съвсем ниската приемлива цена от 2 лв. без ДДС.
Репортер: Могат ли да се кажат колко са абонатите на sms новините или всеки месец варират – веднъж са повече, веднъж са по-малко, или има някакъв редовен контингент?
Евелина Андреева: Варират. Има известни промени в цифрата на абонатите месечно, но общата тенденция е, че който се е абонирал веднъж за новините на БТА не спира абонамента си само с един месец, а обикновено го подновява. Очаквах повечето от мъжката аудитория да имат абонамент само за спортната емисия, както пък повечето от младежката аудитория – млади момичета, очаквах да са абонират за шоу новини, които са в рубрика „Забава и знание", но 90% от абонатите ни ползват целия информационен пакет.
Репортер: Правили ли сте профил на читателите на тези sms новини? Какви хора са? Млади, стари, заможни, активно работещи?
Евелина Андреева: Профилът е общо взето такъв, какъвто е профилът на активно ползващите мобилни телефони, понякога и повече от един и активно ползващите лаптопи, бизнесмени в движение, забързани млади хора, журналисти, хора в активна възраст. Това е профилът, който ползва тези новини. Общо взето новините не винаги са необходимост само за работата, понякога са необходими и за да се чувства човек информиран и осведомен, дори когато е извън страната. Защото може да си на стотици хиляди километри извън България и получавайки тези sms-и ти си в крачка с това, което се случва в България.
Репортер: Ветеран в новините чрез sms у нас е агенция БГНЕС. Собственикът на медията Любчо Нешков припомня, че първите sms новини пускат през юни 2002 година, когато е световното по футбол в Корея и Япония. Любчо Нешков казва, че БГНЕС е втората агенция в Европа, която го прави след Великобритания :
Репортер: Радват ли се на популярност и до днес, кои новини най-често се четат, за кои новини най-често хората се абонират?
Любчо Нешков: Нормално и естествено, това е и световна практика, спортните новини са номер едно. Те заемат около 47% от всички тези рубрики, на второ място са т.нар. breaking news или извънредни новини, където влизат всякакви новини от политиката, от спорта, може да бъде известна новина, примерно Пиронкова печели Уимбълдън. Тя влиза като breaking news, нищо, че е спортна, но но значими новини за деня основно.
Репортер: Какви са пакетите, които предлагате на абонатите?
Любчо Нешков: Абонаментът може да бъде за един ден, за една новина, за една рубрика, за една категория, може да бъде и месечен. Рубриките са разделени на: извънредни, политически, хороскопи, време, примерно времето във Варна. Вие живеете във Варна и Ви интересува времето само там за днес и за утрешния ден прогнозата. Спортните категории са от българския футбол до Формула 1. Новините през деня не са по-малко от 7-8, като може да се стигне някога в някои от категориите или от рубриките да бъдат и по 20-30 на ден. Месечният абонамент е минимален, той е на цената на един всекидневник. Преди десет години, когато стартира тази услуга, месечният абонамент беше 6 лв., а в момента е 1,20 лв. без ДДС. Подходихме към това с (…) процентно намаление, заради огромния брой абонати, които ние набрахме, ние стигнахме до 340 000 на месечна база.
Репортер: Променя ли се цената, защото казахте, че варира бройката sms-и, които хората могат да получат като новина?
Любчо Нешков: Не, ние се стареем абонатите да получат абсолютно всичко от това, което се интересуват без ограничение на новините през деня. За това казах, че днес можете да получите 20 извънредни новини, но утре можете да получите и само 10 новини.
Репортер: По-скоро хората се абонират седмично, месечно или дневно? Как?
Любчо Нешков: По-скоро месечно. Защото това ги улеснява от чисто практическа и организационна гледна точка да препотвърждават абонамента си, те изпращат един sms за потвърждение през месеца и с това приключва.
Репортер: Правили ли сте профил на своите абонати? Това са по-скоро заможни хора или динамични, млади или на средна възраст?
Любчо Нешков: Зависи от категорията и новините. Тези, които се интересуват от спорт нямат възраст. Тези, които се интересуват от хороскоп са по-скоро 60% жени до 45 години като мъжете там са над 40 години, което е интересно. Политическите, икономическите, бизнес новините, борсовите новини са предимно абонати от София, Варна, Бургас и Пловдив и на възраст над 30 години. 

в. Стандарт, Weekend | Валерия ВЕЛЕВА | 02.07.2011

Останах в България, защото ние можем да си оправим държавата. С Чаплин си приличаме само по ръста, казва Димитър Митовски

"За филмите ще разкажа всичко, но не казвам нищо за семейството си и нищо, свързано с лични неща. Възприел съм такъв принцип в живота си и няма да го наруша. Личният живот е лична територия и нямам намерение да го правя достояние на публиката." С тези думи, казани с полуусмивка, сядаме на кафе с Димитър Митовски. Режисьорът на едни от най-успешните български филми в последните години – "Мисия Лондон", "Стъклен дом", "Под прикритие", на десетки телевизионни формати и на стотици шеметни реклами от типа на "О, Пепи", които оставиха трайна диря в съзнанието на масовия зрител, ме гледа дяволито. Полека-лека разтваря диплите на душата си, там, където са скрити възприятията за Бог, за добро и лошо. Роден в Пловдив през 1964-а под знака на Лъва, завършил филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев. Днес Митовски е на върха на славата. Дебютът му е заедно с Камен Калев – "Източни пиеси", с който обра куп награди. И оттогава суперлативите за него не спират. Работяга с хъс, Митака, както го наричат приятелите му, паралелно движи 3-4 проекта. И ако това не се случва, се чувства некомфортно. След "Мисия Лондон" идва ред на "Мисия Москва" и на "Черната кутия". Любимата му книга е "Спасителят в ръжта". Купува си я всеки път, когато я види някъде в книжарница. Сам не знае защо.

- Славата здраво те полази. Не е ли опасно за нашите нрави?

- Не чувствам, че ме е полазила славата, и не смятам, че в страна като България това има някакво значение. Не знам как се чувстват американските звезди, но в България много трудно може да се говори за звезди, за слава.

- Не се прави на скромен! Четеш в пресата "Човекът, който промени представата за българското кино" и нищо не ти трепва? Не мога да повярвам!

- Да, има известно ласкателство в това. Много се радвам, че тази оценка я дават хора, които са дистанцирани от процеса в киното. Защото точно те имат най-обективния поглед за нещата и щом го казват, сигурно е така. В крайна сметка обаче само времето е единственият и абсолютен критерий дали тази оценка е вярна, или е моментна.

- Очакваше ли такъв огромен успех на "Мисия Лондон"?

- Да, очаквах успех на "Мисия Лондон", защото когато заснех филма и го събрах, вече ми беше ясно, че той ще събуди зрителски интерес. Но, признавам си, такъв огромен успех никога не съм очаквал. Допусках, че ще събере около 100-150 хиляди зрители – това бе върхът в мечтите ми! А ето, вече са го гледали над 400 000 души. Бихме американските блогмастери. "Мисия Лондон" е най-успешният филм за последните 20 години у нас. И най-касовият филм за всички времена. Явно е направен точно така, както хората са очаквали. Освен това той им показва живота такъв, какъвто е. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика и в същото време да носят послания с важните за мен неща.

- Оттогава усещаш ли особеното внимание към теб?

- Да. Сигурно има много хора, които ми се кефят, и още толкова, които не ме приемат. Това е нормално. Срещам и мнозина, които не са в бизнеса и които искрено ми казват: "Страхотно! Мерси, че най-накрая имаме възможност да гледаме нещо различно, нещо, което следим." Но знам, че всичко това е преходно, временно. Не искам да го приемам като даденост, а като нещо, което съм го изработил. То се случва сега, но човек не знае дали ще го има след година, дори след ден. Далеч съм от идеята, че има вечни неща, че като си направил нещо, си предпазен от "изненади".

- Ходиш ли да палиш свещ в църква?

- Ходя чат-пат, без конкретни поводи.

- А специално преди премиера или за нещо, за което се притесняваш?

- Не.

- Нямаш ли чувството, че някой свише ти помага?

- О, човек винаги има такова чувство. Благодарен съм на късмета, който имам, за нещата, които ми се случват. Не мога да кажа, че някой специално ми помага. Не бих искал да говоря за Господ и за неща, които просто няма как да формулирам. Нося ги в себе си и толкоз!

- Не си ли си задавал въпроса: защо съдбата мен ме избра за този успех?

- До голяма степен знам защо. Защото полагам неимоверни усилия и се трудя страхотно много и целенасочено. Успехът е труд. И малко късмет. И малко талант. Но трудът е на първо място. Съдбата няма да избере никого, ако той седне да я чака да го избере. Човек сам избира съдбата си, а не тя него. Трябва да обичаш работата си. Всичко, което правя, правя го с любов, отделен е въпросът, че като го направя, въобще не го харесвам.

- Много ли си амбициозен?

- Не, не съм много амбициозен и не вярвам в прекомерната амбиция. Смятам, че тогава нещата се изсушават и не се получават така, както би ти се искало. Творческият процес е по-различен – да, трябва да се стремиш да постигнеш нещо, но в никакъв случай с болна амбиция.

- Има ли нещо Чарли-Чаплинско в теб?

- Само ръста, може би! (Смее се.) Не знам, не съм се замислял. Страхотно уважавам Чаплин, за мен той е един от най-великите в киното и в изкуството въобще. Никога не ми е хрумвала идеята да се сравнявам с когото и да било. Всеки творец трябва да носи своята индивидуалност и да конструира спрямо своите възгледи и творчеството си, и плановете си, и това, което се опитва да прави.

- Кой от уроците на Доньо Донев ти е останал в съзнанието?

- Най-ценният урок, който той ми даде и който спазвам, е – да не се бъркам в неща, които не разбирам и които не мога да свърша. Той ми го показа веднъж и разбрах колко ценно е това качество.

- Какъв бе поводът за този ценен урок?

- Трябваше да направя видеоклип в стил МТВ. Обърнах се към него за съвет, а той ми каза: Не разбирам от тези неща, пробвай сам! Странно за българин да каже, че не разбира от нещо, но Доньо беше честен. Затова го уважавам. Той е един от много достойните хора, които съм срещал в живота си.

- От кого си готов да "купуваш" съвет, на чия преценка най-много вярваш?

- Част от успеха е умението да избереш на кого за какво да се довериш и той да не те подведе с мнението си, с оценката, която ще даде. Създаването на екип е майсторство.

- А съмнението в успеха не те ли гложди ли в дадени моменти?

- За да се захвана с дадено нещо, аз вярвам, че то е правилно и ще го изведа до успешен финал. Иначе просто казвам – не, това не става. И спирам да се занимавам.

- Сънуваш ли някои от сцените на филмите си?

- Сънувам, да. Всеки човек, който се занимава с изкуство, има интуиция, която в определени моменти го тласка в дадена посока.

- "Стъклен дом" или "Под прикритие"?

- Винаги и двете заедно. Първо, тези филми не бива да бъдат сравнявани. Това са два сериала в два различни жанра. Имат различни стойности и различни правила, по които се правят. Нелепо е да бъдат сравнявани. Второ, и двете продукции са много успешни и, слава Богу, имат си своята публика. Но най-радостното е, че има много хора, които гледат и двата сериала.

- Готов ли е вторият сезон на "Под прикритие"?

- Да, структурираме втория сезон на "Под прикритие"и наесен ще почнем да го излъчваме. Влизат нови нишки, нови герои, сюжетната линия ще се преобърне изцяло. Имаме сериозно намерение да вкараме във филма и Микеле Плачидо. Имаме обещанието му, сега изграждаме неговия образ, правим разчети дали ще можем да изпълним финансовите му условия и дали ще можем да се нагодим спрямо неговата програма. Той е много зает и ако имаме добро стечение на обстоятелствата, със сигурност ще го видим в сериала.

- Гледаш ли сериите в реалното им излъчване по телевизията и виждаш ли грешките им?

- Да, гледам ги и тогава ги възприемам по различен начин. Правя си изводи за детайли, които е можело да бъдат изработени по-добре, по-интересно.

- Пазаруваш ли в мол?

- Рядко ми се случва, два-или три пъти в годината. И двата пъти обикновено отивам на кино.

- Как работиш със Стефан Данаилов? Имаш ли респект пред него?

- Естествено! Ако някой ми каже, че няма респект от Стефан Данаилов, би звучало несериозно! Той е един от творците с голям опит, с огромен талант, човек, от когото можеш само да се учиш. Има и невероятно присъствие. Пожелавам на всеки да има късмета да работи със Стефан Данаилов. Той е един от малкото достойни хора, които биха обединили по някакъв начин нацията.

- Какво мислиш за българските политици?

- В България има още дълъг път да се извърви, за да станат политиците ни такива, каквито на мен би ми се искало.

- А смяташ ли, че в тези 20 години се провалихме, че преходът ни е сбъркан, каквито мнения се чуват?

- Не мисля, че сме се провалили тотално. Но други източноевропейски държави успяха много по-бързо и много по-безболезнено да достигнат нивото на средноевропейските страни. Ние все още сме далеч от тях, не знам защо. Може би манталитетът на българите е такъв. Не съм от хората, които биха търсили вината само в политиците. Бих търсил вината и в народа. В крайна сметка народът е този, който избира политиците, и пак народът е този, който търпи тези политици.

- Какво те накара да останеш в България?

- Имах очакване, че процесите в България ще се развият по друг начин, така както става в Европа, и това бе една от причините да остана в България. За съжаление огромна част от моето поколение се изнесе. Половината ми приятели емигрираха. И до ден днешен, независимо от всичко, аз не смятам, че това е по-добрият изход. Но в едни момент си казваш: защо да стоя тук? Жалко за нещата, които не се случват у нас. Но съм оптимист. Смятам, че само ние можем да променим това, което става в държавата. Просто трябва воля.

- Като наблюдаваш политиците, има ли някой, когото искаш да включиш във филмите си като реален актьор?

- Не. Киното е фикция, няма нужда да вкарваш реални образи. За "Мисия Лондон" ми беше много смешно, като почнаха едни дебати – кой точно е президентът. Ами нито единият, нито другият. Това е събирателен образ на българския политик като цяло. Не е биографичен филм, та да се фокусираш върху дадена личност. Дори и прототип няма в "Мисия Лондон".

- Какъв си бил като дете?

- А, много странен въпрос, за първи път ми го задават. Не знам дали съм бил добро или лошо дете. Според мен добри и лоши деца няма. От малък бях много фокусиран в идеята да се занимавам с изкуство. Усетих по някакъв начин, че там ми е силата, а не в математиката. Имах една учителка в основното училище, която до ден днешен си спомням как ми каза: Митко, от тебе ще излезе артист! Казах си: Какъв артист ще излезе от мен, аз не искам да играя в пиеса. Тогава още не разбирах общия смисъл на думата "артист". По-късно разбрах какво всъщност е искала да ми каже. Занимавах се много с рисуване. Завърших художествено училище, после ВИТИЗ и ето докъде стигнах.

- Връщаш ли се в Пловдив по местата, където си тичал като малък?

- В Пловдив скоро снимах един клип за "Каменица" и се почувствах много добре. Върнах се в спомените си, срещнах хора, с които съм израснал. В Пловдив нищо не е мръднало, от мен да го знаеш.

- Как приемаш написаното за теб: "Талантът е паднал в плен на алкохола"?

- Объркали са ме с Чарли Шийн. Чел съм какви ли не небивалици за мен. Ясно е, че на този етап жълтата преса е непобедима. И много жалко за това! Евала на Слави Трифонов, че ги осъди, но той получи само морално удовлетворение. А не би трябвало да е така – тези хора трябва да си понасят последствията. Не може да се пише на когото каквото му хрумне.

- Като седнете с приятели на чаша, дават ли ти акъл за филмите?

- Не. Като сме на чаша с приятели, си говорим за живота.

- Умееш ли да готвиш, или си само на пържени яйца?

- Мога да готвя и не само вкъщи. Ако някой ме покани на гости, мога да му сготвя агнешка плешка. Няма да забравя, бяхме във Виена за Великден, при приятел, който там живее. Предложих му да направим агнешка плешка. Но не знаехме как се приготвя. Звъннахме на Ути Бъчваров и всичко бе точно. (Смее се.) Човек, който е участвал в първото кулинарно шоу, все ще му намери цаката. Сръчен съм. Не съм схванат в ръцете.

- Как се зареждаш?

- Нямам нещо конкретно, което да ме зарежда. Не спортувам активно. Карам сноуборд, но от една година не съм се качвал. Зареждам се от различни неща в живота – от случки, от приятели. Но най-вече се зареждам от постижения, направени преди мен, които ме карат да се вдъхновявам и аз да направя същото.

- Обсебен си от проектите си?

- Не, по-скоро не мога да спра да работя в тази посока. Ето, скоро си мислех – кога ще дойде това време да спра да се занимавам само с глупости и ще почна отново да рисувам. При това съвсем целенасочено. Защото продуцирането на кино е огромна бюрокрация, има неща, които ти изпиват енергията. Докато рисуването те зарежда.

- Когато си ядосан, как изглеждаш?

- Ядосан! Не знам. Хората казват, че не е добре да седиш около мен, когато съм ядосан. (Смее се.) Но аз не мога да преценя. Старая се да не крещя. Имам други начини, с които да покажа на хората, че това, което са направили, не е добре според мен. Когато си продуцент-режисьор, трябва да имаш респект. А той не се постига с крещене, хвърляне, търчане или с други подобни външни изблици. Постига се с професионализъм, единствено и само с професионализъм – да накараш хората да ти вярват и когато те ядосат, да знаят, че има ясна и точна причина за това, а не някаква моя прищявка.

- В тв сериалите се съревноваваш сам със себе си. Това не те ли притеснява?

- Не. Не бих казал, че е така. В последно време има доста успешни български филми. Предстоят да излизат и много нови тв продукти. Колкото повече се развива пазарът, толкова по-добре. Случи се така, че ние първи направихме много първи продукции, но то не е от вчера. Ние първи докарахме в България големите тв формати "Стани богат", "Биг брадър", първи направихме най-комерсиалния филм, най-гледания филм. Явно предугаждаме посоките в нашата си област. Да го наречем, имаме нюх.

- Страх ли те е от неуспеха?

- Не. Във всеки момент всеки може да направи нещо неуспешно. Аз съм от хората, които каквото и да им се случи, след това ще станат и ще продължат напред. Ще се боря да постигна следващия успех.

- И не ти ли се е случвало да си кажеш: Митак, този успех е много голям, спри се!

- Не, никога не си казвам така, защото винаги има следваща цел. И винаги се стремя към нещо повече от това, което съм постигнал дотук. Това е заложено в най-големите творци, които никога не са спирали да мислят и да измислят нови проекти. И да ги реализират. До смъртта си.

- Кога си плакал?

- А, много често си плача.

- Сериозно?

- Да. Като ходя на кино, постоянно плача в салона. Вълнувам се. Не си мисли, че съм някакъв корав варварин. Аз съм чувствителен човек и се вълнувам от това, което става наоколо. За други неща съм много корав, но киното ме вълнува.

- Как постигаш баланса?

- Той е вътре в мен. Различните ситуации извикват на преден план различни качества, които имам.

- Вярваш ли в другия живот?

- Имам страхотни противоречия в себе си по този въпрос дали има друг живот или не. Не изключвам да има и други възможности на живот, защото ние знаем много малко за света. Но настройката ми е, че животът е тук и сега. И сега трябва да правиш нещо, а не да чакаш то да се случи в някой друг живот. Трябва да се радваме на живота такъв, какъвто е, и да го живеем по най-добрия начин.

- Мислил ли си за смъртта?

- Да. Това е едно от нещата, които са неизбежни и трябва да се приемат философски. Но… странно е, все пак.

- А как печелиш доверието на хората?

- Ето на този въпрос нямам отговор. Знам едно основно правило, което прилагам винаги – да бъда максимално откровен и честен с хората. И да им казвам всичко директно и на момента. Другото вероятно е чар.

Стр. 4-5

в. Труд | Десимира ТОНЧЕВА | 02.07.2011 

Дни без компютър – така прекарва лятото Кънчо Стойчев в голф комплекса "Блек сий рама" край Балчик. Но може да го видите пред архаична пишеща машина "Континентал", производство 1924 г. Не само защото недолюбва компютъра. "Континентал"-ът е семейна реликва. Завещана е от баща му Марко Стойчев-Мормарев – създателя на най-хубавите сценарии за български детски филми като "Таралежите се раждат без бодли", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "Изпити по никое време", "С деца на море"…
Затова когато трябва да пише за поредното социологическо проучване на агенция "Галъп", Стойчев сяда пред "Континентална.
Във вилата, кацнала на канара на десетки метри над морето, не му липсва нищо от жилището в София.
"Липсват само шумът и лудницата на големия град. И неразборията. Тук нещата стоят по друг начин. Не съм суеверен, но съм убеден, че съществуват магнетични места, с особено излъчване", казва Стойчев. Той вярва, че и това място с великолепна панорамна гледка към Калиакренския залив е наситено с положителна енергия.
Денят на социолога започва с поздрав към морето – на верандата, където води конферентни разговори с бизнесмени и голфъри от цял свят. (В "Блей сий рама" Стойчев е съсобственик с приятелите си Андрей Райчев и Красимир Гергов.) Приканва ни да се вгледаме в необятната морска шир пред нас. Докато разговаряме, пейзажът се мени, защото се менят светлината, облаците, цветовете… Разнообразието е безкрайно и навява спокойствие.
Интериорът във временната лятна обител на Кънчо Стойчев е изчистен. Естествено няма компютър. "Не го използвам. Не губя време пред него. Водя по-старомоден живот. Предимно с книги, а не с мишка в ръка.
В момента чета много силен роман на един италиански автор – Алесандро Бари. Не искам да кажа, че компютърът е вреден, но е "безкраен" и губи много време", обяснява социологът.
Не държи на екстри. В неговия дом трябва да има простор, красива гледка, камина и възможност за спорт. "Степента на влажност тук е голяма, а морето изисква мебелите да дишат повече, отколкото в планинска атмосфера", пояснява Стойчев.
Всичко е направено така, че в стаите да влизат максимално въздух и светлина. Мебелите са от дъб. Няма нищо излишно или претрупано. В гостната има красиво канапе и масивна дървена маса. Дизайнерите -родни и чужденци, са свършили работата си перфектно. Самият Стойчев не е поръчвал нищо допълнително. Не е фен на лукса. И без това прекарва повечето време на верандата.
Не обича да гледа футболни мачове по телевизията. но за сметка на това спортува. Плува всеки ден в открития или закрития басейн. Веднъж в седмицата играе голф. Казва, че му е хоби. Съпругата му също обича тази игра. Щерките Лили и Калина са начинаещи, но за да се усъвършенстват, прекарват доста часове на игрището. Най-добрият голфър в семейството е синът Марко. Повече от ясно е, че той е наследил непогрешимия мениджърски нюх на баща си.
"Мениджърският нюх се развива в практиката. Не вярвам, че човек може да бъде обучен да бъде мениджър.
Мениджър се става с времето изгражда се. Няма школа, която да го извае. Същото важи и за журналиста", убеден е Стойчев.
Голямата му дъщеря Лили завършва средно образование в Лондон, а малката – Калина, е отличничка във Френското училище в София. И трите деца в семейството носят хубави български имена, въпреки че Марко звучи малко международно. И много библейски. Вечер, в компанията на останалите членове от семейството, Стойчев отмаря с филми.
"Нямам любим жанр, режисьор или актьор. Не е важно дали актьорът, който участва, е спечелил "Оскар" или не. Интересува ме сюжетът, случката. Хубавият филм зарежда човека", смята социологът.
Обяснява, че голфът е единственият спорт след плуването, който щади тялото и не създава проблеми с мускули и кости. Може да се практикува от хора от 5 до 105 години. Премахва стреса, тъй като изисква концентрация на съзнанието за 4-5 часа. Зелената ливада и малкото бяло топче освобождават от проблемите.
С ръка на сърцето Стойчев признава, че не е по готвенето. Но има кой да задоволи и най-големия му кулинарен каприз. Това е вълшебницата в кухнята Ирена. Обожава нейната мусака с патладжан.
Но гордостта му е зеленчуковата градина с екологично чисти насаждения, която била негова идея.
"Вижте колко хубави тиквички имаме – пет различни сорта са", казва той. До тях са засадени патладжани, моркови и карфиол. А в една леха главички подават миниатюрни чери доматчета, които след ден-два ще станаталени. В парника вече берат вкусни едри розови домати и краставици.
"Тук няма никакви химикали, само оборска тор – обяснява Стойчев. На 5-6 км имаме малка ферма, в която гледаме животни. Те са на свобода, за да може месото да е чисто, без химикали и антибиотици. Държим всичко да е естествено."
От собствени лозови масиви комплексът произвежда и екологично чисто вино. Сортовете са "Мерло", "Малбек", "Пино ноар" и "Шардоне". Виното е в лимитирани серии и не се продава в търговската мрежа.
Социологът има градина мечта и в къщата си в Кранево. Там черпи съседи и скъпи гости със собственоръчно отгледани домати, краставици, цвекло, репички и свежи салати. Десертът също не е от пазара. Когато му гостува приятелят Андрей Райчев, жена му препълва фруктиерите с ягоди и малини от градината.
"Туршии не правя. Не са никак здравословни. Слагам зеленчуците в камерата и през зимата похапваме от тях", споделя социологът. Райчев му е комшия и в Кранево.
Когато жаркото слънце се скрие и навън захладнее, Стойчев пали барбекюто и върти най-вкусните шашлици. На скарата цвърчат още кебапчета и кюфтета. "За месото на скара най-важни са сосовете, с които се поднася", обяснява той.
След разходката из голфкомппекса сядаме отново на верандата и както подобава на българи, подхващаме разговор за политика
По-конкретно за президентските избори. Според Стойчев за изненади е трудно да се говори, но: "Не бих се учудил, ако ГЕРБ излезе с изненадваща кандидатура. Такава, която в момента даже не се споменава. Струва ми се, че Меглена Кунева има добри шансове да се пребори. Тъй като българинът не обича да поставя всички яйца в една кошница. Не бих казал, че ще е изненадващо дама да седне в президентското кресло. У нас има пълна равнопоставеност. Много често жените даже са по-пригодни и за управленска и за дипломатическа работа."
Самият Стойчев никога не би влязъл в политиката. Аргументира се с това, че българският народ мрази своя елит и управниците си.
Според него обаче това е огромна грешка, която се дължи на нерадостната му съдба.
"Един зрял народ би следвало да се отнася с много голямо уважение към политиците си – казва той. – Демокрацията не е само параван. Тя е преди всичко отговорност на избирателите. Но за съжаление българският избирател не носи отговорност за своя избор. Българинът често прави избор, който не е рационален и не е свързан с мисълта за това кое е най-
доброто за страната. Причината страната ни да не се развива толкова успешно е тази особеност на българина да мрази своя елит. Българинът мрази и успелите си сънародници и това не е балканска черта, а чисто нашенска. Тя се корени в историята – в това, че столетия не сме имали държавност, още по-лошо – че сме живели в условията на чужда държавност. Мразейки елита си, българинът се отказва от участие в управлението", заключава Стойчев.
***
Текст под снимка:
Кънчо Стойчев прекарва по-голямата част от деня на верандата. Панорамната гледка го зарежда с положителна енергия.
***
Текст под снимка:
Фоайето на голфклуб "Блек сий рама" прелива в тераса с изглед към морето.
***
Текст под снимка:
Един от кътовете за развлечение в комплекса.

Стр. 19, 22

в. Монитор | 02.07.2011

"Вкусът на живота" така Васа Ганчева беше кръстила едно от предаванията си. В него нижеше истории и диагнози, ровеше из злобата на деня и търсеше светли примери. От екрана показваше своя вкус към живота. Вчера от института "Пирогов" дойде вест, че телевизионната легенда е починала. По ирония на съдбата дори и в смъртта Васа Ганчева прояви вкус към живота – отиде си на 1 юли, деня, в който хиляди празнуват Джулая и посрещат изгрева на морето.
Режисьор, водещ, критик, преводач – за 40 години Васа остави отпечатък в няколко поприща. Вярваше, че във всяко от тях е внесла промяна на статуквото. И не пропускаше примера с барон Фон Мюнхаузен, който се хванал за плитката си и се измъкнал от блатото сам барабар с коня.
"Бъдете здрави и щастливи, бъдете одухотворени, обичайте майка България,
извисявайте се, общувайте, намирайте си занимание, четете, по-бедни едва ли можем да станем, но по-богати духовно – винаги", казваше приживе легендата. Животът є беше динамичен и пълен с обрати, отбелязват нейните колеги от БНТ. Завършила е история и теория на театъра и киното в Швеция. Като дъщеря на дипломат заедно със сестра си Вера има срещи със световни легенди като Франк Синатра, Харолд Пинтър и Жан-Пол Сартр. В БНТ започва работа при Павел Писарев и Иван Славков, с когото я свързва дългогодишно приятелство. Именно за Славков само преди две седмици тя даде последното си интервю пред екип на спортна редакция. Работила е за “Панорама", снима много новогодишни и забавни програми, прави документални портрети на известни българи. "Бохем, интелектуалец, човек на духа, личност с характер – такава ще запомним Васа Ганчева", казва колежката є Петя Тетевенска.
Причина за смъртта на Васа Ганчева е тежко коремно заболяване, съобщиха от пресцентъра на “Пирогов". Миналата седмица тя беше приета по спешност в "Пирогов", след като се оплаква от силни коремни болки. След прегледа става ясно, че трябва да я оперират заради преплитане на червата. Но се получили усложнения.
Според преводачката Вера Ганчева – сестрата на Васа, режисьорката не е могла да преодолее обидата. Неотдавна името на тв критичката беше замесено в скандал, след като екип засне със скрита камера как иска хонорар, за да напише похвална статия за рубриката “Съдебен спор" на “Станция Нова".
“Не е заради скритата камера. Няма връзка между събитията. Проблемът е в слабото є сърце и това, че не е издържало на поредната операция. За мен това е случайно съвпадение", коментира пред "Всеки ден" тъжната вест проф. Хачо Бояджиев, с когото Васа Ганчева делеше режисьорското поприще дълги години в БНТ.
***
ЕДНО КЪМ ЕДНО
Откъс от интервю за в. "Монитор" – 22 март 2008 г.
"У нас пиратството е неописуемо. Всеки си прави телевизия – регионална, махленска, гаражна, каквато се сетят. Окачат една антена, опънат един син чаршаф за блубокс, турят един кретен да говори и това вече го броят за телевизия. Звучи смешно, но е така. При това положение, с толкова много телевизии, не може да има абсолютно никаква обективност в рейтингите.
- Оказва се, че колкото по-интелигентно или насочено към глъбините на човешкото съзнание е едно предаване, толкова по-нисък му е рейтингът. За сметка на това обаче на Азис му е висок. Нямам нищо лично срещу него, дори ми е симпатичен. Но Азис стана мерило за противоположното на онова, за което така жаждее българската телевизионна аудитория – интелигентност, смисленост, правилен говор и език, хубави хора…
Изобщо тотална безпомощност, халтураджийство и безпределна простотия. И излиза, че там, където от балите с боклук се показва някое цветенце, нямало рейтинг. Не мога да приема подобни измислени критерии.
- Според мен именно върху манталитета на българина и неговото образование трябва да се работи. И, разбира се, преди всичко върху здравето му.
Убедена съм, че с корупцията можем да се справим, че ще ни помогнат и с организираната престъпност. Това са много тежки язви на прехода. Но образованието, здравето и манталитетът на българина трябва да са приоритетите и политиците да си опичат акъла в този смисъл.
Нелепо е институциите да воюват помежду си, вместо да се хванат и заедно, с помощта и на обществото, да излезем от кризата.

Стр. 1, 25

Дарик радио, Новини в 20.30 часа | Светослава Кузманова | 01.07.2011

АБРО е срещу увеличаването на рекламното време на държавните медии. Създаването на възможност за разширено финансиране поставя в неизгодна позиция търговските медии, коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Допълнителното увеличаване на рекламата в праймтайма и възможностите за продуктово позициониране в БНТ ще доближи медията до ситуацията на търговските, при което възниква въпросът за мястото на публичното финансиране при упражняването на обществената функция, твърдят от АБРО. От там припомнят, че европейската практика е да се ограничава рекламата в програмата на обществените медии, а в някои от тях забранена. За пример са посочени страни като Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия и Естония. От АБРО предлагат рекламата поетапно да се ограничава с по 5 мин. на година, докато накрая бъде забранена със закон.