www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

в. Банкер | 28.01.2012 

Връщането на доверието към хартиените издания на вестниците се превръща в трайна тенденция у нас. Намалява делът на нечетящите вестници и се възстановяват нивата от 2008 година. Осемдесет и два процента от четящите обясняват, че правят това за развлечение и почивка, а 68 на сто смятат, че именно печатните медии са най-добрият начин да се информират за събитията. Изводите са от проучване на МБМД за медийния пазар в началото на 2012-а. Анкетирани са 1200 граждани, като събраната информация се отнася за последните шест месеца на миналата година.
Телевизията остава лидер като източник на информация. След нея се нареждат вестниците, интернет и радиото. В последна сметка всеки получава своя дял верни почитатели, но трудно разширява влиянието си върху по-големи групи. Интерес има към профилираните телевизии, само че широкото предлагане води до разпръскване и няма лидер. При телевизиите bTV продължава да е начело с 92% гледаемост, следвана от "Нова телевизия" – 72 на сто, и БНТ – 50 процента.
Заради кризата леко се е увеличил делът на получаващите ефирен сигнал, но въпреки това преобладават домакинствата, които гледат кабелна телевизия. До миналото лято е имало стремително развитие на цифровата телевизия, а сега е по-скоро период на стагнация. В случая прагът на насищане като че ли е достигнат и най-вероятно завладяването на нови позиции от цифровите оператори ще е доста затруднено.
Според данните на МБМД радиото продължава да се превръща във фонова медия, а близкото приятелско обкръжение също си остава източник на новини. Делът на ползващите интернет се запазва на почти на нивата от юни 2011-а. За половин година има леко нарастване от 54 до 57 на сто. От тях 90% заявяват, че използват интернет всеки ден или поне 2-3 пъти в седмицата. Това става основно за разговори с близки, електронна поща, за преглед на социалните мрежи и информационни сайтове. Най-често хората посещават Facebook, Google, abv.bg, Бкуре. Twitter обаче не е много застъпен. Сред българското население по-популярният сайт за видеосподеляне си остава Vbox7, отколкото Youtube.

Стр. 35

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011

"… В наше време, ако ще има диктатура, тя трябва да бъде медийна, а не политическа. От 40 години се пише, че в съвременния свят, с изключение на някои изостанали страни от третия свят, не е необходимо да изкарвате танковете, за да падне едно правителство. Достатъчно е да завземете радиотелевизионните станции. Последният, който не го беше разбрал, бе Буш, лидер от третия свят, дошъл погрешка да управлява високоразвита страна. Така теоремата се доказва." Цитатът е на Умберто Еко от последната му книга "Връща ли се часовникът назад". На автора на "Името на розата" принадлежи и следното твърдение: "Всяко време си има митове. По времето, когато аз съм роден, мит е бил държавният човек. Днес мит е телевизионният човек".
Ако приемем, че Еко е прав, а в случая той е, то в България от няколко години има един титаничен медиен човек. И неговата митологичност все повече се увеличава. Справка: през 2009-а името на въпросния митологичен образ е споменато във всекидневната преса в 3255 публикации. Познайте колко пъти Бойко Борисов е бил обект на журналистически упражнения през 2010-а? Отговорът е 6625, тоест за една година присъствието му се е удвоило. Това показва проучване на "Маркет Линкс", представено на конференцията "Медиите и политиката". Данните обхващат периода между 1 март и 30 ноември 2010-а. Обект на наблюдението са 17 759 материала в седем всекидневника. За успокоение на управляващите, интернет сайтовете, където "уважението" към властта не е на такава висота, както в мейнстрийм пресата, не са обект на изследването. Тогава със сигурност честотата на употребяемост щеше да се вдигне още повече, но щеше да рефлектира директно върху одобрението на субектите. А то, при медийния човек, естествено е огромно.
В Топ 5 на най-споменаваните политици (след Бойко Борисов) са двамата вицепремиери Цветан Цветанов – 2996 пъти, и Симеон Дянков – 2562, следвани от президента Георги Първанов – 2108, и Сергей Станишев с 1411 употреби на името му. Година по-рано същата извадка сочи следното подреждане на първите пет : Бойко Борисов – 3255, Сергей Станишев – 2514, Иван Костов – 1298, Волен Сидеров – 986, Мартин Димитров – 978. През 2010-а лидерът на "Атака" и този на СДС изобщо не са сред първите 15 най-споменавани политици в медиите. Последните имат нови любимци – министрите от кабинета "Борисов". Затова е обяснимо как от 10-о място вътрешният министър Цветанов се нарежда веднага след премиера, при все че ги дели огромна разлика.
Почти без промяна е и оценката на материалите – текстове за правителството и за ГЕРБ са негативни, но тези, които се отнасят лично до Борисов, са положителни. По подразбиране отрицателни са и оценките към президента Първанов, както и към лидерите на БСП Сергей Станишев и ДПС Ахмед Доган. В резултат на анализа експертите правят извода, че политиката е станала по-зависима от медиите, но и медиите са станали по-зависими от политиката.
Кое обаче инспирира тази небезопасна зависимост? И дали някога тънката линия на взаимна неприкосновеност ще бъде реабилитирана? Ако се съди по поведението на медиите, вместо да се държат като коректив на властта, те доброволно ще продължат да си отдават сладострастно ефирното време и вестникарските страници с личния си мотив за полезност. (Няма значение, че в повечето случаи се придържат към принципите за комфорта на властта.) Ще продължат да тъпчат с медийни анаболи живота на митологичния медиен човек. И ще се опитват да му гарантират вечен живот с неспирното си папагалстване. Така ще гарантират още дълго време изместване на общественото внимание от реалните проблеми не само в политиката, но и в медиите. От друга страна, защо трябваше да се вменява със закон на издателите на вестници и списания в първия брой на изданието си всяка година да обявяват кои всъщност са те? Нима това ще помогне на читателите да се ориентират в политиката, която ще защитават? Докато във Великобритания преди избори изданията обявяват за коя партия ще лобират, у нас това няма как да стане дори и ако бъде записано в някой нормативен документ. В България както политиците, така и медиите боледуват от непостоянство. Освен ако не са партийни издания, но там зависимостите са още по-силно зависими.
Какъв пейзаж обаче предлагат медиите на политиката? Европейската комисия отряза България от новите помощи за широколентов интернет. За подобни инвестиции тази година тя е предвидила 1.8 млрд. евро, което се очаква да подпомогне икономическото възраждане и конкурентоспособността на европейската икономика. Но България и Румъния не са сред държавите, които ще получат нещо от тези пари. За разлика от Кипър, Германия, Австрия, Чехия, Испания, Франция и Великобритания.
Всъщност, според последните проучвания на някои социологически агенции, 51% от населението на страната ни вече ползва интернет. За три години ползващите глобалната мрежа са нараснали с 15 на сто. С 10% за три години са се увеличили и българите, които гледат цифрова телевизия, и вече са 23 на сто. Същевременно кабелните тв канали губят позицията си и са редуцирали абонатите си с 5 процента. Почти 18 на сто от българите получават ефирен тв сигнал, а около 22 на сто предпочитат сателитния сигнал.
Любимата телевизия на народа си остава Би Ти Ви, която е фаворит сред 91% от аудиторията. Между 18 и 22 часа тя остава безспорен лидер, независимо че е изместила малко възрастовата си граница. Ако преди три години Би Ти Ви е била предпочитана предимно от младите, то вече, може би и заради турските сериали, профилът й е насочен към по-възрастната публика. След първата частна национална телевизия е Нова тв, която се радва на 70% от зрителската любов, и БНТ1 – съответно с 47% одобрение. Четвърти основен играч, въпреки опитите на ТВ7 за това, няма. Поне засега.
Силно развитие имат профилираните канали. Голяма скорост набират Би Ти Ви Синема и Диема, съответно с резултати от 16 и 20 процента. Сред най-предпочитаните не от медийния човек, а от обикновените зрители, са и каналите Дискавъри. Към всичко това може да се добави, че 52% от хората у нас не четат вестници. На този фон идва и новината, че скандалите с подслушването са имали стабилизиращ ефект за ГЕРБ. Според проучване на МБМД 5% от анкетираните споделят, че преди скандалните със СРС-а не са имали доверие към правителството, но вече – имат. За 35% аферите с подслушването не са им повлияли по никакъв начин. Петнайсет на сто са променили отношението си към управляващата партия от положително към негативно. При тази категорична бетонираност на властта в "сърцата" на избирателите шансовете за политическа революция са заровени в пясъка. Въпросът е дали има нужда от революция в медиите, при положение че те и политиката вече толкова се припокриват, че необходимостта и съществуването и на двете може да се обясни като във вица кое е изначалното – кокошката или яйцето? Особено във времена, в които мит е телевизионният човек.

Стр. 36