в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 17.02.2012

Има ли нужда да го представяме? 

Името на Магърдич Халваджиян присъства във финалните надписи на някои от най-хитовите продукции в родния тв ефир. Бившият цирков артист е продуцент на тв предаванията "Пълна промяна", "Сладко отмъщение", "Море от любов", "Имаш поща", "Стар академи", "Игра за милиони", "Великолепната шесторка", "Ясновидци" и "Руска рулетка". В момента пък работи по новите епизоди на сериала ..Седем часа разлика" и риалити шоуто "България търси талант". Репортер на "Уикенд" посети преуспелия арменец в офиса му и го разпита за актуалните му занимания, както и за ситуацията в българския телевизионен бизнес. Интервюто излиза в седмицата, в която Маги навършва 45 години. Той бе безкрайно откровен с нас.

- Г-н Халваджиян, предстои втори сезон на предаването ви "България търси талант". Кое ви впечатли на тазгодишния кастинг?

- Имаше много забавни случки, а също и хора, които не знаеха защо са се явили. Някои просто нямат преценка за себе си. Но "България търси талант" е много позитивно шоу и аз се забавлявам с онези, които са страшно неподготвени. Зрителите ще ги видят съвсем скоро.

- Първият сезон имаше огромен успех. Ще го надминете ли?

- Божа работа е. Шоуто беше най-гледаното през първия му сезон, но втория път винаги е по-трудно, защото очакванията са по-големи. Е, налице са всички предпоставки успехът пак да е огромен.

- Останаха ли талантливи хора в България? Нали можещите напускат…

- Останали са и талантливи хора, а освен това са и инати. Аз съм един от тях. Имах много предложения да работя това, което правя тук, в чужбина. Можех да отида в Италия преди десетина години, когато моята компания правеше около 80 процента от клиповете в България. Тогава бях канен да снимам за Ерос Рамацоти и Лаура Паузини. Отказах, защото реших, че в България има какво още да се направи. Тук пазарът е некултивиран. Да, там щях да получавам повече пари, но пък нямаше да ми е интересно. Аз обичам да се боря. Човек, за да се развива, трябва да среща препятствия. Ако съм някъде, където всичко ми е окей, ще умра от скука.

- Говорите така, защото сте успял…

- Казвам го от позицията на човек, който е взел 400 долара назаем, за да регистрира първата си компания. И винаги съм го казвал. Преди 12-13 години започнаха да ми потръгват нещата.
Дотогава – глад, братче…

- Първият сезон на "България търси талант" беше спечелен от незрящата Богдана. Какво се промени в живота й след това?

- На кастингите на втория сезон се видяхме. Каза, че я канят и има доста участия. Трудно й е, защото има проблеми със зрението и някой трябва да я придружава. В България се казва, че сме съпричастни с хората с недъзи, но се сещаме за тях само от време на време -като ни ги покаже "телевизорът".

- Очаквахте ли успеха на сериала ви "Седем часа разлика"?

- Да. Щях да съм изненадан, ако се бяхме провалили. Проектът се обсъжда с Би Ти Ви от години и всичко по него е много сериозно мислено – сценарият, режисурата… до най-малкия детайл.

- Никога ли не ви се е случвало да се провалите?

- Имам провален проект, но съм анализирал причините. Един от тях е "Страх", много добър продукт. Не трябваше да се дава всеки ден и да върви в 20 часа, когато българите вечерят.
Провалихме се, но не по наша вина

- Кои са новите ви проекти?

- В момента преговаряме за 22-сериен ситком за телевизията. Ще участват всички наши комедийни актьори. Имаме проект и за исторически сериал. Подробности няма да разкривам, че конкуренцията не спи… (смее се)

- На 18 февруари ставате на 45 години…

- Да, така е. Само 40-ата си годишнина не съм празнувал. Винаги събирам доста хора и си правим веселба. Аз по принцип не ходя по заведения, рядко ми се случва да излизам вечер. Имам много работа и се прибирам късно и изморен. Тази година ще се съберем в клуба на жена ми Кремена. Там се слушат хитови поп парчета и ми е много приятно.

- Някога напивали ли сте се до безпаметност?

- Преди 15 години бях в "Мистър Пънч" с голяма компания. Отидох при бармана и му казах да ми сипе от всеки наличен алкохол по 20-25 грама. Имам спомен до една част от времето, в което съм пил. Докъм 2 часа беше това. После се събудих вкъщи. Как ме е довлякла Кремена, не знам. Оттогава не съм вкусвал алкохол. Хич не ми липсва!

- Съжалявате ли за нещо?

- Аз съм от хората, които не гледат назад. По това се различаваме с Кремена. Според мен миналото е котва. Продължавам напред!

- Кога ви е било най-трудно?

- Не мога да се оплача от липса на работа. На 14 години заминах в Москва в цирковото училище. Оттогава не съм преставал да работя. Болят ме колената и лактите, но това са нормални неща за всеки, който се е занимавал с акробатика. При промяна на времето имам болки. В личен план ми беше най-трудно, когато почина баща ми. Това беше шок за фамилията. Бях на 22 и трябваше да поема бизнеса на татко в Италия.
Той имаше импресарска агенция
Много пишеше и през 1990-а спечели конкурса за сценарий за откриването на Световното първенство по футбол. Не можа да го осъществи, защото почина. Аз, каквото успях, поех. Всичко падна върху мен. Брат ми беше малък, мама в шок.

- От работата си в цирка печелехте ли добре?

- Работех и по циркове,и по вариетета. В България за 2-3 представления взимах 120 лева. Чупех си костите, здравето ми си отиваше, липсваше и публика. Като нямаше пари и удовлетворение, работата се приключи.

- Работили сте и с порно звездата Чичолина…

- Така е. Работех в огромна дискотека в Италия, която правеше големи програми. Всяка сряда идваше и Чичолина като гост-звезда. Колеги бяхме около месец.

- Как възприемате критиките?

- Приемам ги, когато са от умни и талантливи личности, разбиращи човешките взаимоотношения и професията. Такива хора мога да ги слушам цял ден, да споря с тях. Не понасям обаче критики от глупаци и некадърници. Неуспелите смятат, че на някои нещата в живота им се случват даром. За тях всеки, който е постигнал нещо, е враг и водят битка с него. За съжаление това е въпрос на манталитет.

- Проф. Вучков твърди, че с брат ви заслужавате "Златен скункс"…

- Този човек не мога да го приема по друг начин, освен с усмивка. Когато за първи път "Господарите" започнаха да се занимават с него, рейтингът му скочи и стана национално известен. Но толкова си повярва, че освирепя. В началото ми беше забавен, но сега не е, защото е опериран от чувство за хумор
Той плюе всички в държавата много грубо, без никаква мярка. "Господарите" винаги са гледали на проф. Вучков с усмивка, не са казали лоша дума срещу му, а той смята, че има световен заговор срещу него. Да се мислиш за световнозначим, е сериозен проблем.

- Оправихте ли си отношенията със Слави Трифонов?

- Със Слави не си говорим от 5 години. Все още не знам защо, той дори не ми се обади да се изясним.

- Слави стана ли член на Асоциацията на българските продуценти, в която членувате и вие?

- Скоро го обсъждахме. Преди време Слави казал на Димитър Станчев, че ако асоциацията се задържи, ще се присъедини. Е, вече станахме на 2 години. Време е Митко Станчев да говори пак с него.

- Водят ли се дела срещу вас?

- Срещу мен не. От 9 години се водят срещу "Господарите", на които продуцент е брат ми Джуди, и няма нито едно спечелено дело.
Какво може да ви ядоса?

- Имам качество да гледам в детайлите и винаги смятам, че кучето е заровено в тях. Когато видя, че някой не мисли за детайлите и не работи в тази посока, се ядосвам.

- Най-честите спорове между вас и Кремена?

- Караме се, задето не си гася цигарата в пепелника. Тя дори ме е обучавала, но аз не мога. В спор съм с нея и защото при наличието на автомобили с вградени в тях телефони, не спира да си говори по джиесема и непрекъснато й пишат актове.
Побеснявам!
За друго не се разправяме. Странно е, че в първите години на демокрацията имах проблем с България и исках да се изнесем. Тя обаче не желаеше, обичаше си страната. 10 години по-късно аз започнах да й обяснявам, че тук си е супер, а тя ставаше все по-непримирима. Искаше да сдружава хората да не си купуват винетки. Тя е категорична, че няма да дава пари, докато не се оправят пътищата. Кара без винетки и си плаща глобите.
Все се кара с полицаите

- Как я кара синът ви Бебо?

- На 21 е, учи в НБУ операторско майсторство и работи във фирмата ми по специалността си. Гадже е с адреналинката Алекс и от няколко месеца живеят заедно. Те дори бяха с нас на почивка в Оман. Двамата са като залепени, чувстват се добре заедно.

- Откога не сте се разделяли с дългата си коса?

- Цял живот я нося. Побелял съм, но идеята за боядисване ми е чужда. В казармата бях подстриган. Кремена ме подрязва от време на време, когато имам нужда. Трудно е с дълга коса, но не мога иначе.

- Суеверен ли сте?

- Не до крайности, но като ми мине черна котка път, побеснявам. Превъртам се три пъти и чак тогава тръгвам.

- А все още ли сте хипохондрик?

- Да, все още, за съжаление. Тежка ми е диагнозата. Винаги усещам някакви симптоми. Отвратително е да си хипохондрик. Ако някой го боли нещо, и мен ме заболява. Лоша работа!

- Липсва ли ви нещо?

- Да, бял пясък, синя вода и свободно време. Винаги когато мога, се опитвам да се скрия на безлюдни плажове и да си почина. Обичам си работата, но на 45 години имам нужда и от почивка.

Стр. 20-21

в. Всеки ден | Яна ДОНЕВА | 17.02.2012

Когато Инна Симеонова се появеше на екрана на Българската телевизия в средата на 80-те, всички зампъкваха и започваха да слушат мелодичния й глас. Бившата тв говорителка обаче изпадна от борда на медията почти веднага след промените. Същата беше съдбата и на колегите й говорители, превърнали се в емблеми на БНТ. Днес тя говори за това спокойно, без излишна емоция, защото отдавна е преодоляла обидата от отношението. Красивото лице на
единствената тогава телевизия сега се занимава с конен спорт и демонстрира перфектна физическа форма въпреки напредналите години. Смята, че нещата на "Сан Стефано" не са се променили особено от нейно време насам и е готова да даде няколко съвета на младите водещи днес, стига някой да поиска това от нея. Потърсихме Инна Симеонова, за да я попитаме как успя да се съхрани след удара, който БНТ й нанесе и колко пъти е падала от коня, докато станат едно цяло.
***
- Г-жо Симеонова, преди дни ни напусна Александър Авджиев и веднага негови колеги лансираха версията, че именно БНТ го уби с отношението си, с това, че го забрави. Пресилено ли е това твърдение, или има логика?

- БНТ да убива кадрите си, е силно казано, но телевизията би могла да ги използва по-рационално. Ясно е, че не можеш да си млад, красив, в силата си и с акъла си цял живот. Идва един момент, в който човек се променя, идват млади хора, по-кадърни и трябва да им се даде път и на тях. Но лошото е, че онези, които са били някакви лица, веднага биват захвърлени и който няма силната психика да преодолее тази криза и да се захване с нещо друго, може ако не да умре физически, то психически да се срине. Трябва да се намери форма, под която
Да се използват бившите известни лица хората, които са правили телевизията. Защото, за да я има БНТ в този й вид, явно сме направили нещо, дали сме частица от живота си, от здравето си, а това не е малко.

- Но БНТ веднага извади архивите с най-добрите издания на "Добро утро"…

- Това е след дъжд качулка. Като си отиде човекът, веднага се сещат за него и вадят стари кадри, ама докато е жив, не се сещаме за него, какво прави, как е… Това си е политика на телевизията, начин на мислене на настоящите началници, но те винаги са били безхаберни по отношение на това какво могат да вземат от нас. От всеки един от нас сигурно има какво да се научи – едва ли сме станали случайно известни. За да са ни обичали хората толкова много, значи сме оставали следа, с нещо са ни запомнили. Имаме какво да дадем на сегашните тв водещи.

- С днешна дата липсва ли ви БНТ?

- Липсваше ми, но аз вече 20 години не съм там и съм си намерила други занимания. От две години с дъщеря ми се занимаваме
с конен спорт – тя повече, аз по-малко. Скоро обаче завърших един треньорски курс, така че съм си намерила поле за изява и не чувствам липсата от това да съм на екран. Въпросът е, че не всеки успява така да се реализира, за да запълни този емоционален глад, който зейва след напускането на телевизията. Защото тук всъщност говорим именно за това, че след години известност ставаш никой. Но това важи не само за лицата, а и за режисьорите, операторите, журналистите в медията, хората зад кадър, благодарение на които се случва магията, наречена телевизия. Всички те са в окаяно състояние, забравени и непотребни никому, а те също са направили много за сегашното реноме на БНТ. Да, добре, всичко се променя, така е, но е факт, че хората в другите държави умеят да ценят кадрите, в които са вложени средства и труд и затова продължават да ги използват по един или друг начин. Нека се дава път на младите, а ние, по-старите, само да даваме акъл (смее се). Въпреки че виждам колежки, които са по-стари от мен, пък още се показват на екрана… и хората се чудят "тая на колко стана, че още я държат!" Има една възраст, след която човек трябва сам да се откаже но не да изпадне в безтегловност и забвение, както направиха с мен и колегите ми. Нима за нас нямаше място в телевизионната система?

- Добре де, какво толкова има БНТ, че хората така трудно преживяват раздялата си с нея?

- Аз бях 18 години там, работих до 38-годишна възраст и така свикнах, че ми стана втори дом, начин на живот. Тя те обсебва по някакъв начин, затова беше трудно, когато ме освободиха и това важи за всички минали през "Сан Стефано". – Но пък БНТ е популярна още като място, пълно с интриги и клюки… – Това си го правим самите ние, защото идва от променената народопсихология. Българинът поначало е много завистлив човек. Всеки се опитва да смачка другия, за да се изяви, за да бъде той най-богатият, най-известният, най-умният. Има променена ценностна система, но това е дълга тема, по
която може да се напише цял реферат.

- А харесва ли ви това, което се случва на екрана на БНТ в момента?

- Лошото е, че тези промени, които сегашното ръководство направи в програмата, дойдоха доста късно. Частните телевизии изградиха един добър авторитет, заеха една сериозна ниша по отношение на новини, риалити програми и т.н. Единственото нещо, което ми харесва в националната телевизия, е сериалът "Под прикритие" - отдавна не бях гледала толкова добър сериал и го следя с интерес.

- А публицистиката, новините?

- Не, стандартни са ми. Имам чувството, че са едни и същи, откакто аз съм ги правила (смее се). Не виждам промяна освен във визията. Иначе начинът, по който се поднасят… особено около трагедията в село Бисер – толкова фатално и трагично разказваха всичко, че някак беше несъвместимо със самите кадри оттам. Изкуствено бяха отчаяни водещите. Би трябвало безпристрастно, съвсем човешки да предадат тая трагедия, а не да ми играят театър пред камерата, като преместват някакви листа и едва ли не сълзи да им текат от очите. Беше малко странно, но така е, като няма кой да ги научи.

- Станете консултант в БНТ…

- Не, благодаря. Аз се занимавам с коне и се чувствам прекрасно. Щастлива съм. Общуването с конете ми донесе страшно много, дори повече от общуването с колегите в телевизията (смее се).

- Но това все пак е едно самотно занимание?

- Да, така е, но е и страшно искрено. Тук се появява едно доверие между човек и кон, което няма как да се срещне в общуването между хората. Дори не ме блазнят частните телевизии. Ездата ми е достатъчна. Всъщност аз все още чакам поканата за телевизионния сериал или филм… толкова много хора се изпоснимаха напоследък… шегувам се, разбира се (смее се). Аз съм изумена, че в двете години, в които се занимавам с конен спорт, БНТ му обръща внимание
само по време на световната купа
в Божурище. Излъчват някакъв 40-минутен директен репортаж и това е. А това е уникален спорт, толкова красив и истински, а медиите мълчат. А само ми показват голф – ама чакайте, ние не сме голф нация! Съгласете се, че Аспарух е дошъл на кон, нашите деди са живели върху конете. Имаме страхотни състезатели, но никой не ги рекламира. И бизнесмените, вместо даси
дават парите за глупости, да вложат именно там.

- Състезавате ли се?

- Да, но не съм чак толкова добра. Аз го правя заради тръпката и адреналина, които никъде другаде не можеш да изпиташ. Още повече че общуваш и се състезаваш с живо същество, а не сам със себе си и своите възможности и способности – тук разчиташ на още един. Невероятно е усещането.

- Съгласете се, че това е скъп спорт?

- Не е чак толкова скъп, а и не е задължително да имаш свой кон. Аз имам един Диоген, яздим го аз и дъщеря ми. Тя прави обездка с него. Иначе имам една кобила- финес, и още един, който аз определям като ферари, защото той лети по манежа и се казва Наден.

- Колко падания от коня имате?

- (Смее се.) Три пъти паднах, преди да започна да се задържам на него. Но това е нормално. Няма ездач, който да не е падал. Най-големите падат непрекъснато-на тренировки, на състезания. Важното е, че товa е предизвикателство, което ти носи удовлетворение, когато си го преодолял – било то препятствие, или да се научиш да бъдеш тандем с животното, да станете едно цяло.

Стр. 19 

в. България днес | Иван БАКАЛОВ | 17.02.2012

Медиите, издържани c държавните пари в Корпоративна търговска банка, разширяват монопола си

Тошо Тошев и Делян Пеевскн щели да правят нов Съюз на издателите, оповестиха техните вестници.

Трепнаха от радост сърцата и на читателите, и на журналистите. Най-после! Сега интересите на всички ще бъдат защитени. В един юмрук се събират великият журналист Тошо Тошев и великият издател Делян Пеевски. И той ще се стовари с цялата си мощ върху корумпираната българска политика и пороците на хората на власт.
Може да си помечтаем още малко в тази
посока…
Докато тези издатели се налудуват, организацията "Репортери без граници" обяви, че България е стигнала дъното си, откак я включват в класацията за свобода на печата – 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле. Пряка връзка има между сегашната власт и ограничената свобода. И слагаческите медии, разбира се.
За кого работят издатели като Пеевски и Тошев? Няма никакво съмнение, че са обслужващи властта на Борисов.
Сега реално този нов съюз иска да повтори "най-доброто" от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Пешо Пешев, пардон, Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се заплаща щедро, и т.н.
И като допълнителен резултат – мемоарни книги, които дават

МАТЕРИАЛ ЗА АНАЛИЗ ОТ ПСИХИАТЪР

Тошо Тошев създаде стария Съюз на издателите и чрез него се опита да дърпа конците на всички вестници в България. Създаде един своеобразен монопол, от който страдаха най-вече журналистите и авторитетът на вестниците.
И Тошев логично беше отстранен от вестник "Труд", който затъваше с него от години. Сега се прави отново на издател, след като някой му даде пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и сдружаването на двамата в нов съюз. Зад всички тези издания седи Корпоративна търговска банка, която е

НАТЪПКАНА С ДЪРЖАВНИ ПАРИ

И се получава така – държавата дава пари на една банка, за да издържа тя медии, а те да хвалят правителството на Борисов. И новият Съюз на издателите ще утвърждава тази новаторска практика в световния печат. И страната ще постига нови успехи в свободата на словото, отчетени от " Репортери без граница" и "Фридъм хаус".
Ето какво е написала бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни в секретна грама за вестниците, тогава още сдружени в Съюза на издателите начело с Тошев:
"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество.
С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.
Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори.
Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници "еднодневки" много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите.
Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях.
В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите."
(От "Уикилийкс"- сайта "Биволъ" със съкращения)

Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се
налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му

ЛЪСКАТ
ГЕНЕРАЛСКИТЕ
ЛАМПАЗИ

Но в доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев още като главен редактор на "Труд", макар и да не е споменат поименно:
"…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – "Труд" и "24 часа", с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като
чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори."
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне.
Ей такива Тошевско-Пеевски вестници сега ще се сдружават.

Стр. 30

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 17.02.2012

Новото светско списание LOVE стартира точно в Деня на влюбените – 14 февруари. България вече има своето истинско списание за звезди – луксозно, любопитно, интригуващо, с блестящи фотосесии и откровени интервюта.
Издател на LOVE е "Муузон", компанията, която стои зад най-елитното месечно списание у нас – "Биограф".
Групата ще се развива в сегмента на качествените списания и до края на 2012-а ще интегрира на пазара още 2 проекта.
Главен редактор на светския терминатор LOVE е Антон Стефанов. Той представя списанието си в откровено интервю за "Уикенд".

- Каква е тръпката да си главен редактор на списание като LOVE?

- Голяма – като истинска споделена любов! Да правя такова списание, е моя сбъдната мечта.

- Още с първия брой разбихте пазара, списанието се изчерпа за часове. Как си обясняваш този успех?

- Хората са жадни за нови издания. Умориха се от досега съществуващите, които им предлагат претоплени манджи. А и при тази конкуренция сред лайфстайл списанията успехът е гарантиран! Ние предложихме на читателя издание за четене, а не за разглеждане на картинки. Неслучайно и слогънът ни е LOVE -изповедалнята на звездите. Изпратихме екип да направи фотосесия на Николета и Валери Божинови в Португалия, успяхме да предразположим Люба Кулезич така, че да разголи душата си и за първи път да проговори за мъжете в живота си, влязохме в дома на единствената жена-премиер у нас Ренета Инджова…
И това е само началото
Екипът, с който работя, е прекрасен и сме ви приготвили още медийни бомби. Във всеки нов брой ще има по една сензация. Ама не фалшива, а истинска, с участието на човека, за когото се пише. Ние сме приятели на звездите и ще ги предразполагаме да разкриват душата си именно пред нашите читатели.

- Защо избрахте точно Николета и Валери за първата корица?

- Защото са интересни, млади, красиви, провокативни, а и скоро ще се радват на своята дъщеричка. Николета носи в себе си нов живот и това е чудесен знак за първи брой на ново списание. Радваме се, че сме първите, които я показват бременна. И други списания я искаха, но тя избра нас. Оцени нашия професионализъм, за което й благодаря.

- Ти подхвана темата за конкуренцията. Не се ли страхуваш поне малко?

- Знам какво могат и не ме е страх! Те започнаха една негативна кампания срещу нас в интернет пространството. Разбирам – притесняват се за хляба си! Тиражите им падат постоянно. Съкращават хора, намаляват заплати… И когато се появи нов играч на пазара, те са длъжни да бранят територия си. Аз обаче бих ги посъветвал да се мерим на пазара с интервютата си, с темите си, а не със злобни подмятания. И още нещо ще кажа: "Когато идва нова любов, една стара история си отива!".

- Работил си и във вестници, и в телевизии. Къде се чувстваш по-уютно?

- Щастливец съм, защото навсякъде съм работил с легенди в журналистиката. Моят голям учител е Кеворк Кеворкян, който ме покани да водя "Всяка неделя". За кратко съм бил и в "По света и у нас", където пък ме прие Нери Терзиева. Близо 20 години от живота ми минаха в "Седмичен Труд". Там беше и моята ценна школа във вестникарството
Навсякъде съм се чувствал прекрасно. Работата в телевизията обаче е доста по-напрегната.

- Говори се, че си в лоши отношения с Иван и Андрей, след като напусна шоуто им, където беше шеф на екипа за гости?

- Това са пълни глупости! Когато си тръгвах от шоуто, дори се прегърнахме и се целунахме с Иван и Андрей. Благодарих им, че са ме поканили да работя при тях. Истината за напускането ми е една – не издържах на голямото напрежение! Само който е работил в предаване, което се излъчва всеки ден, ще ме разбере. Аз живеех в студиото от сутрин до вечер. Нямах никакво време за себе си. Не можех да спя спокойно. Постоянно сънувах гости, кой ще дойде в студиото, каква изненада да му измислим, дали няма да закъснее за снимки… Седнахме един ден в офиса с Иван и Андрей и им казах: "Пичове, аз съм дотук! Не мога повече!". Те проявиха разбиране. Взехме си довиждане и си останахме приятели. Това е истината. Всичко останало са интерпретации.

- А как си работил във "Всяка неделя" с Кеворк Кеворкян? Казват, че е много строг, че хвърля телефони по екипа…

- И тук съм късметлия! (смее се). Кеворкян не ме е замерял с телефони. С мен винаги се е държал много добре. Отнасям се с голямо уважение към него и до ден днешен му говоря на "Вие". Благодарен съм, че ме е допуснал в неговия свят, в който не се влиза лесно. Много неща съм научил от Кеворкян. Едно от тях е – "Паметта на събеседника е ленива, а журналистът трябва да я събуди". Много ценен урок!

- Повече от две години водеше и авторското си предаване "Моите любовни истории". Кои изповеди няма да забравиш никога?

- Знаеш ли, че предаването "Моите любовни истории" стартира на 14 февруари 2003 година по телевизия "Планета". Сега пак на 14 февруари, девет години по-късно, тръгна и списание LOVE. Тази дата ми носи късмет! Първи гост в предаването ми беше Глория. И в брой номер 1 на списанието тя също присъства. Питаш ме за истории – много са тези, които няма да забравя. Добре помня сълзите на Ивана и на Кичка Бодурова, шокиращата изповед на Део за връзката му с мюсюлманка, признанието на Нели Рангелова, че мъж я е зарязал заради друг мъж, съкровената история на покойната вече Пепа Николова…Трудно ми е да изброя всички. За моя радост след предаването издадох книга и там събрах 30 от интервютата, излъчени в предаването. Така думите останаха и на хартия, а не само в архивите на телевизията.- Какво да очакваме в следващите броеве на LOVE? Стартирахте добре, но това нищо не значи – често сме виждали големи провали след успешни дебюти, особено в медиите?

- Във втория брой ще прочетете първото съвместно интервю на най-актуалната актьорска двойка в България – Радина Кърджилова и Деян Донков, с ексклузивна фотосесия.

Ще публикуваме изключително откровен разговор с Меглена Кунева, която избра нашето списание за своята съкровена изповед. Ще отразим с много снимки и партито за старта на нашето списание. Вярвам в бъдещето на LOVE, защото всяко нещо, правено с любов, е обречено на успех!

Стр. 82

БНР, Преди всички | 17.02.2012

Водещ: Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестниции списания да станат членове на нов медиен съюз, който ще се учреди днес. Създаването на този съюз има и своята предистория. За смисъла от новото формирование ще говорим с Валери Запрянов, който е на линия. Добро утро!
Валери Запрянов: Добро утро!
Водещ: Да уточним в началото, кои са изданията, които към момента влизат в този съюз? И какъв е смисълът от неговото създаване?
Валери Запрянов: Ами, трябва да Ви загубя много време, докато изредя всичките заглавия. Освен това, те са…
Водещ: Основните.
Валери Запрянов: Моля?
Водещ: Опитайте!
Валери Запрянов: Ами, влизат в-к „Стандарт”, влизат всичките списания на „Санома”, на издателство „Санома”. Влиза в-к „Преса”, влиза в-к „Тема”, влиза в-к „Новинар”, влиза в-к „Марица” и „Струма”. Влизат в-к „Земя”, „Монитор”, „Телеграф” и още много, много вестници. Освен това, влизат всичките провинциални вестници, сдружението на вестниците от провинцията участва също като асоцииран член.
Водещ: И формулата, доколкото разбирам, е отворена, тъй като поканата Ви е към всички, които се занимават с този бизнес и могат да се определят към вашия съюз.
Валери Запрянов: Абсолютно. Досега заглавията са около 40. Предполагам, че… защото постоянно има обаждане за нови кандидати да участват в това сдружение, предполагам, че ще бъдат някъде не по-малко от 50 заглавия до месец.
Водещ: Има и активен интерес, казвате?
Валери Запрянов: Да. Наистина активен интерес и то от медии от провинцията, не само от софийски, което е много хубаво. Хората имат нужда да се сдружават. Имат нужда заедно да решават професионалните си проблеми. Това е основата на един такъв съюз.
Водещ: Хората имат нужда да се сдружават, но в тази ситуация имат нужда и да се определят. Така че нека да ни кажете Вие как определяте формулата на вашия съюз?
Валери Запрянов: Вие сама казахте. Това е един отворен съюз. Съюз, който трябва да работи в името на професионалните предизвикателства, да може да ги решаваме. Много е труден този етап не само за икономиката на България. Труден е и за вестникарството. Появяват се интернет издания. Много е тежко в това време да оцелееш сам. Затова е по-добре наистина да се сдружим, да намерим точната формула.
Водещ: Но не споменавате, че създаването на този съюз идва като етап след протеста на издатели след избора на Любомир Павлов за председател на С ъюза на издателите в България, т. е. … Валери Запрянов: Това е широко известно.
Водещ: Тоест, има и някакъв друг смисъл в създаването на това сдружение? То дели…
Валери Запрянов: Разбира се. Ние се обединяваме след като се разграничихме.
Водещ: Така.
Валери Запрянов: Това е много важно.
Водещ: И това разграничаване съдържа ли в себе си „срещу”? Създаването на вашия съюз противопоставя ли се на нещо?
Валери Запрянов: Да. Противопоставя се и би трябвало да се противопостави на една корпоративна журналистика. Значи, ние сме против корпоративната журналистика. Това езалегнало в устава. Използването на вестниците и списанията за лични цели, за провеждане на лична битка срещу икономически формирования или срещу останали медии. Съюзът на българските издатели беше един, може да се каже, прекрасен съюз до влизането в него на някои лица. Голямата амбиция на Любомир Павлов да оглави този съюз го разби. В момента в списание „Тема” текат едни публикации за приватизациите с негово участие в дружества, общински. Навсякъде се появява една закономерност. Влиза се в дружество, приватизира се и след това в касата се оказва, че има повече пари, отколкотое струвало самото дружество. По същия начин стана и със Съюза на издателите. Да, ние си тръгнахме, но оставихме в касата 360 000 лева. Това не са малко пари за един съюз да може да работи пълноценно.
Водещ: Ще имате ли претенции към това, което сте оставили? В поканата за създаването на съюза, публикувана в пресата, имаше едно такова изречение, че предпочитате да насочите енергията си към създаване на нов действащ съюз вместо да се посветите на съдебни спорове. Слагате ли черта на това, което е зад Вас?
Валери Запрянов: Разбира се, слагаме черта. Сигурен съм, че някои от много малкото останали колеги в другия съюз ще ни подкрепят и ще дойдат след време. България няма нужда от два съюза. Но искаме да направим един истински действащ голям съюз, който да обединява много повече хора, а не един корпоративен съюз, който да събира само привърженици на някаква кауза, понякога доста икономическа.
Водещ: И все пак, дефакто ще има два съюза.
Валери Запрянов: Дефакто ще има два съюза. Имаше опасност да има три съюза.
Водещ: Да.
Валери Запрянов: Защото в България дефакто имаше два съюза, но г-н Пеевски и неговите заглавия, хората, които участваха в неговия съюз, решиха да се саморазпуснат, за да няма трети съюз.
Водещ: Това, че Делян Пеевски е във вашите редици, няма ли да донесе същите коментари за корпоративна журналистика.
Валери Запрянов: Много е трудно да обсъждаме един нероден Петко. Просто, трябва да оставим времето да покаже. При нас, за добро или за лошо, работата ни личи черно на бяло. Четете изданията, които участват в този съюз и ще разберете дали има някаква разлика.
Водещ: Добре. Какво ще бъде посланието от тук нататък? Така или иначе създаването на един съюз, какъвто и да е неговият подтекст, какъвто и да е неговият контекст, е свързано с определени конкретни стъпки, с формални действия. Така че, г-н Запрянов, какви ще бъдат първите стъпки на новия съюз? Какви са неговите планове, амбиции?
Валери Запрянов: Прекалено много са професионалните предизвикателства, прекалено много са проблемите, за да бъдат изредени, а и няма смисъл. Просто, трябва да работим заедно за бъдещето на професията.
Водещ: Добре. Останете на линия! Може би ще Ви е любопитно да чуете и другия наш събеседник по темата. Това е преподавателят във факултета по журналистика, медиен анализатор, доц. Мария Нейкова. Здравейте!
Доц. Мария Нейкова: Добро утро!
Водещ: Г-жо Нейкова, как Ви звучи това, което чувате? Според Вас, има ли място за два съюза на издателите в България? И тотално ли се раздели секторът?
Доц. Мария Нейкова: Не смятам, че секторът се е разделил. Това, че ще има два съюза на издатели, ще видим как ще действа. Но в България сме видели много неща да имат по две форми. По-важно е какво ще прави новият съюз, защото аз слушах много внимателно г-н Запрянов и откроих само две неща – че може би става дума за опит за подпомагане на професионалното оцеляване на печата. Той не го изрича пряко, но на мен ми се струва, че има предвид създаването, намирането на нова бизнес формула за съществуването на печатните издания. И въпросът за преодоляването на корпоративната журналистика си остава. Но аз проследих съобщенията за предстоящото учредяване в ранния следобед днес на съюза и там наистина акцент е поставен върху мотива да се решават професионалните проблеми. Много е важно да видим тепърва за кои професионални проблеми става дума, защото за мен има някакво смесване. От една страна се говори за оцеляване на печатните издания, от друга страна се говори изобщо за професията. Значи, ако говорим изобщо за професията, трябва задължително да погледнем последната класация на „Репортери без граници”, да видим изобщо въпросите, които от години само се говори за тях и няма никаква стъпка за решаването им. Какво се случва с прозрачността на собствеността на медиите? До къде може да стига медийната концентрация? Какви зависимости водят капиталите след себе си? Видяхме, че не работи Бюрото за одит по тиражите. Комисията за защита на конкуренция миналата година предприе някакви действия. След това се самоограничи и каза, че ще се занимава само с проблемите за конкуренцията в разпространението. Връзките на журналистите с политиците изобщо не се поставят на дневен ред. Тук оставям настрана, че самите български политици нямат хигиена на тези връзки. И последният, най-драстичен за мен, пример беше рожденият ден в края на миналата година на Тошо Тошев, когато той обяви създаването, тръгването на в-к „Преса” Ами, там беше цялото държавно ръководство. Това има ли значение, няма ли? Трябва ли да стигнем до скандала, който се случи миналото лято във Великобритания с Мърдок, за да почнем да правим комисии, които да изследват връзките между политиката и журналистиката. Това са изключително важни проблеми на професията. Дали съюзът ще има някакво отношение към тях? Това втрещи. Дори и сега да ми се каже – да ще има, трябва да мине време, за да видим какво ще се случва.
Водещ: Г-н Запрянов!
Валери Запрянов: Да, слушам ви.
Водещ: Ще бъдат ли във фокуса на вашето сдружение всички тези въпроси и по какъв начин?
Валери Запрянов: Някои от тях да, други не, защото уважаемата госпожа накрая направи един доста голям мишмаш, свързвайки Мърдок и политиците. Там нещата са съвсем други. Тя много добре знае. Във Великобритания големият скандал е за подслушване. И това е…
Доц. Мария Нейкова: Да, разбира се.
Валери Запрянов: Не виждам нищо лошо, ако…
Доц. Мария Нейкова: Не е само за подслушване. Там скандалът е за това, че Мърдок е влизал на “Downing Street” №10 още от времето на Маргарет Тачер и че е плащано на полицията и за много други неща.
Валери Запрянов: Така. Не виждам нищо лошо, ако един човек е градил кариерата си цял живот, градил името си и когато навършинякаква годишнина, на неговия рожден ден да дойдат бивши и настоящи министър-председатели, депутати, бивши, настоящи и т. н. Какво лошо има в това, че рожденият ден на Тошо Тошев е бил посетен от толкова много знакови фигури? Не мога да разбера.
Водещ: Според мен, това не е най-важното, което си струва да обсъждаме в момента. Но въпросът за прозрачността на собствеността е наистина важен и…
Валери Запрянов: Значи, ще бъде направен, както… Това са добрите практики на съюза на издателите, където имаше регистър на собствеността и всеки един от членовете ще участва в този регистър на собствеността.
Водещ: Тоест, това ще бъде регистър, който сега ще бъде създаден наново в новия съюз?
Валери Запрянов: Разбира се, разбира се. Добре…
Водещ: И всеки ще бъде задължен да се впише там.
Валери Запрянов: Хайде да кажем така, ще бъде дублиран. При нас няма да приемаме жълти медии.
Водещ: Как ще определите кои са жълти?
Валери Запрянов: Много ясно разграничима е линията и всички я виждат на вестникарската будка.
Водещ: Тоест, някое издание кандидатства за членство при Вас, Вие казвате – Вие сте жълто издание, нямате място тук.
Валери Запрянов: Да, да. Точно така, точно ака. Слагаме една разграничителна линия. Ако жълтите издания станат донякъде розови, както в много страни в Европа и не лъжат, не си измислят, а са папарашки, тогава да, нека са добре дошли. Но не да лъжат и да си измислят информации. Ние имаме да направим още много неща. Освен това, задължително до месец първата ни задача е да бъде създадено действително бюро по одит на тиражите, за да може да помагаме и на хората, които определят в кое издание какви реклами да влязат. Това са рекламодателите, това са рекламните агенции. Ние сме поканили за асоциирани членове рекламни агенции, дружеството, Асоциацията на рекламните агенции, за да могат да наблюдават нашата работа отблизо.
Водещ: Ще изисквате ли от всички свои членове да бъдат част от етичния кодекс на българските медии в случай, че не са го подписали?
Валери Запрянов: Това е малко по-труден въпрос. Дали да бъде направен нов закон за етичните медии или да бъде подписан стария. Повечето от участниците в този проект са подписали етичния кодекс.
Водещ: Но очевидно…
Валери Запрянов: Съществуващият етичен кодекс.
Водещ: Очевидно има настроения да се върви към промяна и то сериозна, доколкото разбрах.
Валери Запрянов: Има настроения да се прави нещо ново. Ако това се нарича промяна, да. Има интерес да се върви към промяна.
Водещ: Добре. Ще очакваме по-конкретната формула на тази промяна след създаването на съюза и отговарянето на неговите конкрени цели. Благодаря за този разговор! Валери Запрянов и Мария Нейкова преди създаването днес на Съюз на издателите.          

fakti.bg I 15.02.2012

Нашата професия е професията на иновациите, на новите технологии, на динамиката и промените, смята Людмил Каравасилев

През последните 14 години Людмил Каравасилев работи за PR, спонсорство и корпоративна социална отговорност в Обединена българска банка. Неговата успешна работа допринася затова банката да се обвърже трайно с проекти в областта на културно-историческото наследство в областта на спорта и спорта за деца. От януари 2012 година заема позицията на Съветник „Публични комуникации” в Комисия за финансов надзор.

Бихте ли ни разказали за Вас и Вашата работа.

В момента навлизам на ново поприще… А иначе посветих 14 години на комуникациите на ОББ. Смятам, че получих много – и като възможност за изява, и като доверие… Радвам се, че направеното от мен в областта на връзките с обществеността, спонсорството, рекламата има приемственост… Големите начинания, свързани с културно-историческите проекти – консервирането на колесницата и гробницата на тракийския аристократ в Караново, проектът „Български столици, твърдини и светини”, създал възстановки на свързани с важни за българската история места… Фестивалите като „Аполония”… Спортните начинания, позиционирали банката като подкрепяща големите ни атлети и олимпийци – в това число успехът ни с олимпийското спонсорство на Руми Нейкова и Българска федерация гребане преди Пекин 2008… Изведнъж се оказахме банката „познала” единственият ни олимпийски медалист… Детските ни спортни проекти, в подкрепа за деца в неравностойно положение и много други! Понякога минавайки покрай банкомат се заглеждам и си спомням – как е направено логото на АТМ системата, как е стартирал уеб сайта на банката… Кога стартира първата реклама за кредитни карти или жилищни кредити… ОББ и екипът ми бяхме първи във всичко… Спомням си и първата въобще банкова реклама в Интернет през 2001 година – хоризонтален банер за Western Union и ОББ в Dir.bg – за 1600 лева, с продължителност от 1 месец…

Какви са особеностите на работата Ви като Съветник „Публични комуникации” на Комисията за финансов надзор?

Ново предизвикателство, за което е още рано да говоря! Обикновено всекиму идва времето да опита нещо ново…

Какво е най-ценното, което Ви дава работата в областта на PR – а?

Удоволствието да реализирам идеите си в полза на кауза или институция, за която работя… По начина и със средствата, които аз съм избрал… Разбира се, никой не е защитен от провали… От провалите боли… Но затова пък успехът е винаги 2 пъти по-сладък – защото си изпълнил работата си успешно и защото си го направил по своя начин!

Каква е темата, която избрахте да представите на първото издание на семинар “PR Guru”?

„Силата да вълнуваш, умението да приобщаваш!”:

Организационният PR и добавената стойност на спонсорството и социалната отговорност

Един опит да обобщя натрупаното – успешно и неуспешно – в областта на спонсорството и корпоративната социална отговорност като част от комуникациите на компанията или организацията… С конкретни примери и анализ за постигнатото и непостигнатото…

Какво бихте посъветвали хората, които сега навлизат в PR професията?

Да не спират да търсят новото и да не оставят личностното си и професионално развитие в застой. Нашата професия е професията на иновациите, на новите технологии, на динамиката и промените. За да са успешни, трябва да разчитат на познание и интуиция, за това какво предстои…

И за финал…

„Не нам, не нам, а имени твоему…”, пише на Руски паметник в центъра на София. Пи арът не трябва да забравя, че работи за организацията, а не за своето его. Смятам, че личното ти чувство за успех печели винаги, когато организацията ти се е справила, благодарение на теб… Но водеща остава винаги тя… Ние сме съветници – така пише в учебниците и по-добре да го помним! Опитът ми показва, че не трябва да забравяме това!

Людмил Каравасилев ще бъде сред лекторите на първото издание на семинар “PR Guru” – едно събитие за PR специалисти. Семинарът ще се проведе на 5 април 2012 година в Интерпред СТЦ, София и ще бъде посветен на тенденциите и добрите практики в PR професията у нас. Лектори ще бъдат доказани професионалисти като: Александър Дурчев – Изпълнителен директор на „All Channels Communication Group” и председател на БАПРА, Доц. д-р. Десислава Бошнакова – Собственик на „ROI Communication” и преподавател по PR в НБУ, Максим Бехар – Изпълнителен директор на M3 Communications Group и други.

За повече информация и регистрация, моля, посетете сайта на събитието -

http://www.prguru.eu/

Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Оригинална публикация

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/17Feb2012.html

EventBox.bg
"Райко Алексиев" 26
1113 София, България
Телефон: +359 888 889 811
Email: info@eventbox.bg

в. Торнадо | Васил ВАСИЛЕВ | 16.02.2012

Въпреки комсомолския изказ, не вярвам Първанов да направи нещо сериозно, защото е ограничен 

Откриваме Петьо Блъсков в редакцията на вестник "Република", където пие сутрешно кафе и чете пресата. Създателят на модерния български печат и баща на медийната група "168 часа" може да ни отдели 30-тина минути, тъй като влиза в планьорка. Журналистът е категоричен, че без работа нищо не се случва. "Социализмът мина, не е читав модел и не може да се разчита на него. Това трябва най-накрая да го разбере цялото общество", категоричен е бизнесменът.

- Г-н Блъсков, какво се случва в държавата?

- По това време на година в тези географски ширини е нормално да вали сняг – класически януарски и февруарски климат, така че нищо изненадващо не се е случило. Трагедията е, че в някои посоки местната власт е тежко неорганизирана. Стилът на работа пречи да има адекватна на обстановката реакция, тъй като е чиновнически и бюрократизиран. Дълбокото заблуждение в България е, че сме променили организацията си на живот от административна-управленска гледна точка. Напротив, в страната ни от 20 години се говори за пазарна икономика, която е доста куца, крива и неефективна. Причината за това е, че България Все още се намира В социализма по отношение на държавната си организация. Структурно много малко неща са променени в администрацията. Разликата е, че във властта се разменят местата на повече политически групи. Те контролират държавните структури и всъщност не правят нищо или почти нищо срещу корупционните кръгове. В условията на демокрация и плуралистичен политически живот действащата стара соцструктура на държавна уредба е гаранция и за бъдещи подобни провали в защитата на хората от природни бедствия.

- Чия е вината за това вредно явление?

- Не е нормално в бедствено положение чиновниците по места да се карат кой е виновен и какви грешки е допуснал. Води се политическа разпра кой е червен, кой е син и кой е жълт, а в същото време никой не работи. Политиците се бият 20 години в гърдите за това, как могат да оправят всичко. Това не е вярно. Единственото, което могат да правят, е да си помогнат на себе си. Хората не могат да берат плодовете на своя труд. Колкото по-малко се бъркат в работата на гражданите, толкова повече грешки се случват. За съжаление все още ни възпитават, че държавата е длъжна да ни дава, каквото ни е нужно. Веднъж завинаги трябва да се разбере, че държавата няма какво да ни даде защото не притежава нищо. Тя разполага с това, което ние сме й дали. Простата операция, която се върши, е следната -държавата взима едни пари от нас, оставя от тях за себе си и ни връща след това някаква част във вид на услуги. Ние сме се съгласили с останалите пари да издържаме администрацията. Срещу това обаче искаме да получаваме наистина качествени услуги. Погрешно е да се мисли, че има някакъв таен трезор, в който държавата си има някакви свои пари, паднали от небето парите. За съжаление чиновникът е мързеливец, който яде нашите пари, без да получаваме истински услуги срещу това.

- Какво е решението на проблема, който поставяте?

- Ако управляващите, които сега са на власт и които ще дойдат след тях, не се усетят, че държавата трябва да се отказва от безсмислените услуги, които върши, няма как да очакваме добро бъдеще. Европейските структури не може да са пример за България, защото тяхното създаване на практика е едно продължение на социализма. Те са бюрократични и почти неефективни.
Не може да има общи пари и общи закони
Светът е създаден благодарение на разделението на труда и индивидуалностите. Колективизмът се доказа по времето на социализма, че е непродуктивна техника за изграждане на общество. Единствената полза от членството ни в ЕС е, че имаме да вземем едни пари. Това е най-голямото щастие в момента и е необходимо да утроим силите да приберем средствата в държавата. Максимално да се ликвидират измамите, да се олекоти административния път за достигането до тези пари за фирмите.

- Защо не се съкращават чиновниците и не се намери решение за усвояването на средствата?

Защото все още не достига политическа воля и политическа идея. Нашите партии, които се изреждат през последните 20 години, само се плюха – "ти си мръсен комунист – ти си мръсен седесар" като ЦСКА и "Левски". След това се появиха неясни политически организации като ДПС, което не предполага политическа визия и идея. Обособиха движението за права и свободи, но в тях се включват много абстрактни елементи, неуточнени от никого.

- Каква е алтернативата за излизане от политическата криза?

- Първо политиците трябва да прочетат някои много важни книги и трудове, защото са неграмотни. Те не познават сериозните световни политически модели. Не говоря за сегашното управление,а за всички политици, защото спорът у нас в това отношение се води на примитивно ниво и не е продуктивен. Държавата трябва да се оттегли до задължителните си отговорности от живота на хората, да съблече социалистическите си парцали и да потърси по-модерна дреха.

- Имат ли вина медиите и защо се намесват в ситуациите като село Бисер, след като вече има жертви?

- В медиите положението се усложни, тъй като много от тях се движат като книжни параходчета, които чакат да видят накъде ще духне вятърът. Освен това в медиите няма авторитети. Ако има, те пък са изкушени от политически и парични страсти. От друга страна, читавите анализатори, които показват правия път, не са смятани интересни. Дори и да им се даде думата, не са слушани. В края на 90-те години политиците успяха да прелъстят медиите превръщайки ги в любовници. В българските медии се появява Стокхолмският синдром – жертвата се влюбва в палача. Не казвам, че постоянно трябва да се бием с политиците и да не отразяваме полезните ходове, но все пак нека има една хигиенична дистанция.

- Съществува ли автентична опозиционна преса у нас?

- За да има опозиционна преса, трябва да има истинска политическа опозиция, която у нас я няма. В България има противопоставяща се политика, а не опозиционна. Чува се само: "вие сте много лоши" от хората, които не са на власт. Бяха създадени кресльовци в партиите, за да поддържат огъня.

- Георги Първанов успява ли да се държи като опозиционер на сегашната власт, след като напусна "Дондуков" 2?

- Първанов е твърде ограничен човек. Той притежава селска гъвкавост, с която успя да се закрепи в политиката толкова години. Комично е, защото говорим за бездарен човек. Усвоил е лъскав комсомолски изказ, но не може да направи нищо. Дълбока е заблудата, че рейтингът, който е имал като президент, продължава да е същият. Това ниво, което е държал, беше благодарение на институцията, а не на личността. Трудно може да се случи нещо сериозно около Първанов, а и по-добре да не се случва, защото 20 години си имаме достатъчно социализъм.

Стр. 11 

в. Галерия | Крум САВОВ | 16.02.2012

Странно бизнес решение, свързано с футбола, взе един от водещите рекламодатели у нас през последната седмица. Вторият по големина мобилен оператор в България – "Глобул", с гръцки собственик Cosmote, стана спонсор на английския "Манчестър Юнайтед". Търговската логика на този проект не изглежда особено обоснована, въпреки че на пръв поглед замисълът е ясен: един от най-популярните клубове в света има достатъчно фенове у нас, а за капак в него играе Димитър Бербатов. Дотук обаче с общоприетата практика за такъв тип инвестиции.
Екстрите за почитателите на "червените дяволи" у нас ще са допълнителни новини и интервюта и клубни материали за абонатите на гръцкия оператор. Почитателите на Бербатов едва ли ще могат да си кореспондират с него, да си чатят или пишат ексклузивни есемеси, но за българския страдалец на "Олд Трафорд" след малко.
Иначе още няколко думи за нестандартната PR акция и необяснимите източници за приходи от нея.
Шефовете на "Глобул", както си му е редът, натовариха основните медии у нас на специален чартър и вестници, сайтове и телевизии се изсипаха на базата на "Юнайтед" в Манчестър.
Дотук нищо чак толкова необичайно, ако не изключим това, че на пресконференцията за официалното представяне на новия спонсор на "Манчестър" го нямаше… самия Бербатов. Цъфна дядо ви Алекс Фъргюсън и дълбоките резерви Том Клевърли и Фил Джоунс, които дежурно претупаха събитието, усмихнаха се суховато за протокола и естествено, благодариха за поредния желаещ да подпомага финансово милионерите от фамилия Глейзър. В пресцентъра на англичаните местните журналисти бяха не повече от трима-четирима, а организацията на домакините не позволи задаването на спортно-технически въпроси към сър Алекс и подопечните му. В тайна останаха в крайна сметка и параметрите на сделката, като неофициално се твърди, че "Глобул" ще изсипва 200 хиляди евро годишно в касата на "Олд Трафорд". 200 хиляди, 200 хиляди, кой ти ги дава? По-любопитното е какъв ще бъде ефектът от тези пари.
Отговорът може би дойде минути по-късно, когато и самият голмайстор на английската висша лига Димитър Бербатов се размина със своя душманин с червения нос и дъвката и седна пред българските журналисти. Стеснителен и скромен както винаги, Митко невинно съобщи, че ролята на смъртна резерва с железен анцуг на пейката в Манчестър му е омръзнала и той е готов да се завърне в националния отбор. Две години след онази прословута пресконференция през май 2010 г., в която рекордьорът по отбелязани голове в националния ни отбор и по спечелени призове за "футболист на годината" каза, че когато сме готови, можем да му се обадим, за да дойде да ни оправи футбола, сега нещата стоят по коренно различен начин. Момчето си тръгна тогава, а мъжът май разбра, че с България на гърдите е зле, но без нея е още по-зле.
Бербатов заяви на всеослушание, че телефонът му (най-вероятно с глобулски номер) е в очакване Любо Пенев да му звънне. Националният селекционер заяви, че е наясно с този факт и че всеки момент ще набере номера на най-скъпия ни таран. Идилията е пълна, но не съм убеден, че има връзка между стратегическия ход на "Глобул" и анонсираната готовност на Бербатов за завръщане на блудния син.
Ако все пак крайният резултат е на мача с Унгария на 29 февруари в Будапеща с номер 9 за България да излезе Бербатов, би било прекрасно. Най-идиотското в случая е как английските медии отразиха двете знаменателни за нас събития: спонсорството на "Манчестър" от страна
на "Глобул" – интерес нулев, и завръщането на Бербатов в националния – интерес същата "нула". Водещият журналист от най-тиражния вестник на Острова, таблоида "Сън", Нийл Кастърс заяви, че от нас чува тази информация. На Острова явно напълно са отписали футболния ни художник и единственото, което ги вълнува всъщност, е колко пари ще успее да му вземе "Манчестър" при продажбата му през лятото. Две неща станаха ясни – че проклетите медии (и жълти, и сериозни) във Великобритания не можаха да обикнат българския мълчаливец, а той пък може би осъзна, че по-хубаво от у дома няма. И може би идеалната формула е да прибира милионите на "Манчестър" за три минути срещу "Челси" и нула срещу "Ливърпул" и да играе от сърце и да вкарва за България. Ако и от "Глобул" имат пръст в този вариант – още по-добре. Благодарим ви, бунтуващи се южни съседи, дано да не фалирате.

Стр. 69