Дарик радио, Кой говори? | 10.02.2012
Водещ: Силен гастрол на политици в медиите тази седмицата. Сега гражданският контрол на това, което се случи. Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда; колегата журналист от в. „Сега” Емил Спахийски; скулпторът проф. Велислав Минеков – Славето и Деница Сачева, представяме те, Деница, като рекламен специалист и PR, човек с много силна гражданска позиция. Хайде кажете, тази седмица веднага, няма време за губене, беше изключително тежка седмица за бедстваща България?
Емил Спахийски: Тя продължава да е тежка и по-интересното е, че прогнозите продължават да бъдат още по-тежки.
Водещ: Най-лошото предстои, така ли да започнем – с топенето на снеговете?
Емил Спахийски: Ами ако бъдем по-далеч от прогнозите, най-хубавото предстои, защото след това идва пролет, не Велкова, а пролет.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Ами какво да кажа, да, това е всъщност най-важната тема. Правителството изгубено в снега. Общо взето държава изгубена в някаква стихия. Много страшно изглежда. Вчера видях, това може би е тема повече за Дени, ама аз ще я подхвана. Понеже предния път говорихме за гьобелската пропаганда, вчера видях потресаващи кадри по БТВ, премиерът лично раздаваше пари в ръцете на пострадалите от село Бисер. Разказът беше за един човек, който е изгубил своите животни в трагедията, които са се издавили. Премиерът извади от един плик 4 хил.лв. и му ги даде в ръцете, след което започна да го прегръща пред камерите. На фона на останалата част от правителството, които всички бяха с плетени шапки и стояха зад гърба му. Ужасно много се притеснявам, че в момента просто ако всички, цялото правителство е в Бисер, не знам какво става с останалото управление на държавата. Смятам това поведение за грешно, неправилно и сбъркано като публично послание. Не трябва нещата да изглеждат по този начин. Трябва да има система за ранно предупреждение, работеща държава. Институции, които знаят какво правят…
Водещ: Не изглеждаха ли обаче единни след трагедията?
Антоанета Цонева: Това е всъщност посланието ние сме в синхрон, което непрекъснато се изрича, за да се внуши. Не носи много успокоение. Вчера, и този проект, който ръководя се занимаваше с тази тема, един от т.нар. от нас Властелинът на язовирите, председателят на СД на „Напоителни системи” му направихме дигитален отпечатък…
Водещ: Ще говорим за това…
Антоанета Цонева: Много е тревожно това, че човекът няма професионален бекграунд, свързан с управление на хидросъоръжения. Днеска вече предстои да установим дали изпълнителният директор на дружеството има такъв бекграунд, защото днес имаше много страшен репортаж в сутрешния блок за един язовир, който не се източва с бързината, с която той трябва да се източва и „Напоителни системи” не могат да дадат релевантни указания какво да се прави.
Водещ: Добре, ще влезем в детайли на този разговор. Славето и Деница, темата от седмицата това ли е, бедстваща България?
Велислав Минеков: Да се върна на това, че чакаме пролет, което каза Емо. Кристалина Георгиева също очаква пролет. Аз съм силно изненадан. И тя дори предположи, че този сняг може би ще се разтопи. Значи всички сме в очакване на топящия се сняг, Кристалина ни е предупредила. И по този повод ще ви припомня случай с един мой близък роднина, който снима филм за Индия и покрай това посещението на Индира Ганди в България. Тя е посрещната от Тодор Живков. И минава по пътеката покрай гвардейците. В този момент Тодор Живков явно е бил притеснен какво да говори и й задава следния монолог. Сега, у нас е лято, затова е горещо. После ще дойде есен, падат листа и подир есента ще дойде зима, тогава вали сняг. Така че това е много сходно с предположението на Кристалина Георгиева, очакваме пролет и всичко да потече.
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Аз се присъединявам към това, че няма как Иваново да не е събитието на седмицата, така е. За съжаление, за пореден път имахме ден на траур, за пореден път управлявахме криза вместо да сме управлявали риск. И всъщност това е нещото, което е наистина тревожно. Аз бях много впечатлена вчера от един материал, който четох на Ивайло Дичев, какво ще стане, ако има ядрена централа без собственик? Така по памет цитирам заглавието, не съм сигурна дали съм коректна.
Водещ: Да, той казва, ако някой политик облети страната и намери ядрена централа, пак няма да се знае чия е тази ядрена централа.
Деница Сачева: Всъщност това е големият проблем, че ние продължаваме и продължаваме да управляваме кризи, продължаваме да се занимаваме с това, че няма ясен отговорник за това какво трябва да се прави, не може да се… в момента, да, на пръв поглед хората изглеждат единни, то нещастието винаги сплотява, но за съжаление, това е нещо, което трябва категорично да се промени. Категорично трябва да се мисли предварително…
Водещ: Вие разбрахте ли кой е Емел Етем сега с днешна дата? Кристалина е в Европа, а в България?
Деница Сачева: Той образът е събирателен. Според мен е трудно да можем да посочим новата…
Водещ: Кой носи отговорността, това е, въобще какво стана с това министерство, което изчезна? Преляха се някакви функции…
Емил Спахийски: …кой носи отговорността и кой е Емел Етем са различни въпроси? Защото Емел Етем отговаряше за усвояване на средствата по бедствия и аварии, а не да но си отговорност.
Водещ: Добре, и Емел Етем е важно къде е и сега кой е?
Емил Спахийски: Между другото изненадващо за мен тя не се включи никъде да разкаже какво е правила тя и защо…
Водещ: Тя е депутат в парламента обаче няма медийни изяви доста отдавна, не говори тази жена…
Емил Спахийски: …на комисия по културата. Бедната култура.
Водещ: Как продължаваме този разговор? Реакцията, отговорността, размитата отговорност. Едно от най-добрите заглавия тази седмица беше, мисля в „Капитал дейли”: „Потоп от безотговорности”, в смисъл размити отговорности…
Емил Спахийски: Аз се опитах да потърся една друга гл.т., защото ние ясната гл.т. всички са виновни, държавата я няма, това се вече говори от понеделник досега. Исках да видя къде сме ние общо взето. Защото според мен, когато се огледаш в огледалото на държавата, виждаш себе си. Защото държавата или примерно общината тръгва от нашия собствен избор. Отговорностите са ясни. На територията на кмета кметът отговаря. За мен това е категорично. Винаги съм го цитирал, той ми е любим филм „Кметството” с Ал Пачино, ако си спомняте, където той цитира някакъв стар градоначалник миньор, който казва: едно врабче да умре в „Централ парк”, аз нося отговорност. И така, така би следвало да бъде. Кметът на Харманли, аз имах щастието и тегобата да живея в Харманли известно време, и познавам целия район. Този кмет е вече трети мандат на власт. И ми стана интересно как са гласували хората в Бисер, при условие че този проблем е от 2006 г., или от по-рано беше.
Водещ: И те са преизбирали този човек.
Емил Спахийски: Те са преизбирали, 70% от село Бисер са гласували за този кмет. Останалите 30% са размити навсякъде другаде.
Водещ: Много интересна гл.т.
Емил Спахийски: И между другото по-интересното е, че там ГЕРБ изобщо не съществува като сила и като функция изобщо, по никакъв начин. И това е, между другото прави чест и на правителството, и на лидерите на ГЕРБ, че не го изтъкват като факт коя е управляващата партия в Харманли. Но интересното е, че наистина такъв язовир, река, всички тези неща, грижата за поддръжката, там са много реки, не е само една, там минава през общината и Марица, минава и река Харманлийска, която редовно прелива, когато имат такива наводнения, и това е задача наистина на кметството. Ако този кмет не може да се справи два мандата с един язовир, очевидно е, че в едно такова село би трябвало да изберат друг човек, който да поеме отговорност за такова нещо.
Водещ: Ако този човек не може да се справи, трябваше да потърси медиите…
Емил Спахийски: Аз съм категорично против да намесват военните в цялата работа, защото това е онзи начин на чертаене на имотите в България, който, включително мисля, че и Бойко Борисов го наричаше „с дебелия молив”. Както в София навремето, разчертаваш, само че в София кой имот се връща, как се казваше, реституира, и като сложиш дебелия молив на малката карта, той си прибавя още около един декар към имота. И дебелият молив е минал през стената, и стената се пада на военните, язовира, т.е. рибата и водата са мои, а пък ти носи отговорността. Местните хора, или който там отговаря за язовира да силови рибката, са счупили крана, който е за да не може да се източва водата, т.е. за да може да има в тази вода риба. Защото…
Велислав Минеков: Което е практика, аз съм рибар. Това е практика, това е масово.
Емил Спахийски: Аз затова искам да кажа, държавата това сме ние, в смисъл село Бисер са държавата. Град Харманли и община Харманли, това е държавата. И хората, които си избираме, това е държавата и това е общината. Сега не може всичко да прехвърляш винаги само върху преливника, т.е. да кажем, което е хората в по-високите етажи на властта, което не означава, че не трябва да търсим отговорност… Но искам да разсъждаваме практично и това какво трябва да се прави и всичко идва…
Водещ: Така е, всичко тръгва отдолу, докато стигне…
Емил Спахийски: И обратно, то е двупосочно, не е еднопосочно.
Водещ: Каква е практиката, ти каза, че си рибар?
Велислав Минеков: Практика е унищожаването и затрупването на тези малки съоръжения, които откриват онова, което се нарича савак, всъщност това, което изпуска водата на язовира. И дори аз съм гледал язовир, който почти безпричинно е препълнен и изпуска вода през един от преливниците, и всъщност хората около язовира бяха изключително разтревожени, че от там ще избяга рибата и се чудеха с какви мрежи да поставят на преливника на язовира. На моя въпрос тогава защо не отворите язовира там, откъдето е нормалното място, през савака. Те казаха, абе няма го квадратното желязо, някой го е прибрал. Викам, ами за що го е прибрал. Ами защото не се източва. И това е хаосът, всъщност те искат да източат язовира ама преди това леко са прибрали квадратното желязо и никакъв шанс няма този язовир да бъде пуснат. Всъщност той попива през стената, което е достатъчно опасно, и се източва самостоятелно.
Водещ: Благодаря ви за това, което казахте! Деница, наистина ми се иска да се потърси отговорността и на местно ниво. Има 6 години нерешен проблем, 6 години не е решен проблемът с този язовир и кмет от 10 години. Не може да не се търси и там отговорност, няма как.
Деница Сачева: Разбира се, то само така ще спрем да се въртим в кръг. Защото иначе вие виждате, че това не е първият случай. И така всички твърдят в момента, че едва ли ще бъде и последният. Поне такива намеци има навсякъде, включително и с репортажа, който Тони цитира. Така че отговорността трябва да се търси абсолютно навсякъде, и в самите хор,а които също живеят там на място, защото всеки един от нас е отговорен за начина, по който живее и за нещата, които му се случват. Естествено, че правителството, което и да е то, абсолютно винаги в една такава криза, в една такава ситуация ще реагира. Аз не мога да си представя, че ние ще имаме правителство, което просто няма да реагира на такова нещо. Но трябва ли така да продължаваме, трябва ли така да продължаваме – когато се случат такива жертви и трагедии, тогава да отиват, да се изсипват пари, да се изсипва солидарност, да се изсипват министри и т.н. Това просто е абсолютно контрапродуктивно за всички нас.
Водещ: Това, което ме ужаси мен е, че има изпратено предписание обаче, което по презумция е задължително, то не е пожелателно, и никой, няма обратна връзка. Има предписание, очакват се дъждове примерно, да почне да се източва язовирът. Никакъв контрол в продължение на години не е имало, никаква обратна, никаква координация между кметство, между екоминистерство и всякакви други министерства.
Деница Сачева: Между другото важно е, когато се правят тези паралели със случилото се в Цар Калоян, защото, ето, виждате след толкова години обратно се връщаме на някаква подобна ситуация. Разбира се, детайлите може да са различни, но макрорамката на ситуацията е такава. И в крайна сметка след толкова много разследвания и изследвания накрая се е решило, че просто това е природно бедствие. Ние не можем, аз лично се страхувам от това, че и случаят с Иваново ще завърши по този начин. След 7 години някой ще каже, ами нищо, всички…
Емил Спахийски: Поради същата тази причина, извинявай само, защото така приключва, защото ние изкарваме гледната точка в борбата между ЦСКА и „Левски”, а не гледаме кое е добре, примерно аз категорично казвам, че за общината си отговаря кметът за нещата. Той е министър-председателят на тази община. Така че нормалното, морално и каквото, от всяка една гл.т. този човек трябва просто да си подаде оставката, за да може да има разследване и да се види кой е ползвал язовира, с чии протекции го е ползвал язовира. Защото от там тръгват нещата. Ти ако не си подредиш сам общината, няма кой да ти я подреди. Ако има нещо, което вече държавата ти пречи, защото си от друга политическа партия, и ти категорично си го казал това нещо, тогава този, който е пречил и (…) развитието, или примерно предотвратяването на тези неща, той да понесе отговорността. Тогава да има конкретен човек. Само конкретният човек може да понесе отговорността.
Антоанета Цонева: Наказателната отговорност, тя се насочва индивидуално, и това, за което говори и Деница. А онова, което виждаме, искам да продължа за Цар Калоян, прокурорът днес говори как е завършило това наказателно преследване. Той каза следното. Цитирам го: нямаме нормативна уредба, спрямо която да можем да измерим у кого стои отговорността за случилото се. И тук разговорът е за правомощията, за което говори и Емил. Значи липсата на система за разпределение на отговорността и концентрация на ресурсите там, където те могат да бъдат полезни, за да се превантира това, което се случва, е проблемът. Аз също искам кметовете навсякъде да отговарят за своята територия. Иска ми се… Защото спомняте си, Рудолф Джулиани беше начело на щаба, който ръководеше операциите, когато удариха кулите близнаци, не отиде някой от Пентагона, който да оглави, макар че той беше ударен. И аз искам да е така. Само че за да се случи, трябва да има написани правила. А в България няма написани правила. Защото се краде…
Водещ: Колко пъти (…) и казаха, ние не можем да се справим, колко пъти? За язовирите…
Антоанета Цонева: Реформата във водния сектор изобщо не се е случила. Цялата безстопанственост, безхаберие и всичко, което се случва, искам да ви кажа, че е продукт и на друго – изключително много се краде във водния сектор. Изнасят се съоръжения, които се режат за скраб. Кметът на Иваново, сигурно много иска неговото село да не е в това състояние, жителите на Иваново сигурно не искат да живеят във фургони, сигурно всички са осъзнали нуждата, но ние нямаме система за ранно предупреждение. Ако в Иваново кажат, имаме проблем, на кого да го кажат? Защото трябва да им дадат финанси, бюджет, трябва да дойдат хора, да се организират обществени поръчки, да се оправят нещата. И влизаме в този кръг. Аз съм участвала в управлението на община, аз съм общинар. Аз знам какво значи да нямаш един лев и на територията ти да има съоръжения с неизяснена собственост. Ама каквото и да искам да направя, аз не мога с голи ръце да поправя язовир.
Водещ: 6 години няма решение на един проблем.
Антоанета Цонева: Ама то е навсякъде. Иваново в момента е точката. Това е състоянието, аз искам за това да говорим, навсякъде е това. 2700 микроязовира има, които…
Водещ: Тогава излизаш, викаш медиите, показваш се по радиото, по телевизията…
Антоанета Цонева: …внимание, че има пукнатина на язовира. Не знам…
Емил Спахийски: Няма да е новина и няма да е интересна…
Антоанета Цонева: Новината е когато умрат 9 души. Затова всички са там в момента.
Деница Сачева: Е да, но ето пък, вие сте журналисти тук, Емо и Нина, и вие казвате пукнатината в язовира не е новина. Значи това не може да бъде…
Водещ: Е добре, ако дойда и ти кажа, има пукната язовирна стена, могат да залеят селото ,да умрат хора, как да не е новина?
Емил Спахийски: Много пъти се е говорило за такива неща, колко е опасно това, колко е опасно онова. Ние предния път си говорихме за Витоша, там, че една гора вече умира. И половината Витоша е в опасност… И това е опасно, защото не събира водите и може да стане наводнение и всякакви такива работи. Преди години един човек искаше да го каже това нещо, какво ще се случи, абсолютно никой не му обърна внимание, защото просто не е интересно. Не е интересно за хората, защото в момента, в който ти говориш за гората, която е потенциално след 6 години може да изчезне и потенциално може да наводни Бистрица, Железница и прочие и т.н., хората в момента ще обърнат канала и ще отидат на следващото радио или следващата телевизия, където говорят за някой убит.
Антоанета Цонева: Но да не би да е интересно в момента какво прави Цеко Минев с „Витоша-ски”, да не би за някоя медия това да е особено интересно?
Водещ: Как да не е интересно?
Антоанета Цонева: Ами аз бих казала, че това е интересно за тези активисти, които се борят, и за една-две опозиционни медии. Навсякъде другаде това не е проблем. Утре… Той трябва например да стопанисва лифтовете, нали така, и има договор с общината. Той не го прави. Какво ще се случи, ако там стане някаква трагедия? Някой да не би да пише репортажи за това или задълбочени анализи? Не. Новина ще има, когато стане трагедия. И това е същото като с Иваново, за съжаление.
Водещ: Продължаваме с гражданския контрол и позицията на събеседниците в студиото за това, което се случи. Изключително тежка седмица за България, такава се очаква, за съжаление, прогнозата да е и следващата седмица. С бедствието, доста неизчерпаема тема и пак не чухме отговорности, кой трябва да поеме, това цяла седмица наистина задаваме този въпрос, ако имате в отговор, моля ви, много кратко да отговорите, кой трябва да поеме отговорност за смъртта на тези хора, за всичко това, което не се е случвало през последните години?
Деница Сачева: …това, което не се е случвало през последните години няма един човек, който може да поеме отговорност според мен. Но в случая, вече го обсъдихме няколко пъти, всеки един носи своята лична отговорност за начина, по който живее в случая. Проблемите трябва да се решават там, където възникнат. И на първо място, трябва да се търси отговорността вътре в самата община. Какво се е случило там, докъде са стигнали сигналите, защо тези сигнали не са стигнали? След това вече, ако такива писмени сигнали е имало изпратени до институциите, трябва да се проследи и да се види тези писмени сигнали къде са спрели. Кой е чиновникът, който просто си е позволил да не отговори на такова нещо.
Водещ: Или ако има отговор, какъв е отговорът?
Деница Сачева: Или какъв е отговорът, да. Но просто наистина държавната администрация и общинската администрация трябва да излязат от лоното на тоталната анонимност. Защото винаги има министри и политици, които са на предната линия и по един или друг начин носят нашето недоволство и са символ на нашето недоволство. Но винаги има дребни чиновници, които са анонимни и които най-вероятно са всъщност не по-малко опасни, отколкото политиците, които не знаят какво правят. И другото нещо, което е много важно. За да престанем да говорим постфактум, ние наистина трябва да започнем да говорим за нещата като профилактика, като превантивни мерки – какво се случва, как се случва, защо се случва. Пи трябва да имаме наистина изисквания към хората, които заемат определени обществени постове. В случая решението на правителството, политическото решение язовирите да минат към единна агенция, тяхното управление и наблюдение, политически това решение е правилно. Така трябва да бъде. Защото не може един язовир да бъде разчленен, за рибата да отговаря този, който има келепир, а за водата да отговаря друг, за стената трети, пък накрая кметът да пише сигнали. Такова нещо е абсурдно. Естествено, че трябва да има единен орган на управление. Но ние трябва да бъдем изключително взискателни и внимателни кой е този човек, който всъщност в крайна сметка отговаря за случая, знаете, че се разгоря голяма дискусия в интернет за шефа на „Напоителни системи”. Не случайно никой не иска да се рови в личния живот на този човек и в бельото му, никой не се интересува от личния живот…
Водещ: Не трябва, нали, наистина не трябва…
Деница Сачева: Абсолютно. Нас ни интересува човек с каква психика, и с какъв мозък ще управлява тези неща, това ни интересува нас.
Антоанета Цонева: И с каква професионална квалификация.
Деница Сачева: Всичко останало няма никакво значение.
Водещ: И опита и всичко това, това наистина е важно.
Деница Сачева: Това е най-важното нещо и ние трябва да започнем да имаме наистина много високи изисквания към хората, които заемат високи постове. Много високи изисквания.
Велислав Минеков: Аз бях впечатлен от биографията на тази личност, както бе наречен в статия Повелителят на водите. Наистина това, доколкото разбрах, тази биография е била изтръгната, вследствие на големи мъки и усилия и тя се състои от четири реда. Започва с това, че той е завършил датски колеж. На всичкото отгоре… не е ясно за какво става дума. Този датски колеж е някъде между Красно село и Горна баня, да речем. Всъщност, явно, че е некомпетентен човек, човек, който е близък до министъра…
Антоанета Цонева: Той е бил негов съветник.
Велислав Минеков: Да, съветник на министъра е подбран по абсолютно случаен принцип…
Водещ: …на земеделския министър Мирослав Найденов. Това е шапката на „Напоителни системи”.
Антоанета Цонева: Да, те са принципалът на това дружество.
Велислав Минеков: Това е много характерно за едно популистко правителство, което ни управлява в момента. Всъщност подбираме хора по случаен признак. Това тука вече сме го говорили 300 пъти. И това са всичките тези личности, които са срещнати на едно кръстовище недалеч от Търново. Явно, че цялото правителство е събрано по този начин – по кръстовища, които са недалеч от Търново. Това е поредният пример. Това беше и Калина Георгиева, това беше и госпожата, която…
Емил Спахийски: Калина Илиева. Тя по същия начин е в същото министерство беше, пак тогава имаше ранни предупреждения, че тази жена ще бъде щета за държавата, но не се обърна внимание. Сега за да те подкрепя с един въпрос, който е много важен. При условие че цялото правителство, риториката беше за тройната коалиция и за това, че Ахмед Доган получи един сериозен хонорар за това, че е бил съветник на язовир, това е много тематично, Доган поне има висше образование, и то ясно какво. Но при условие че цялата критика на правителството е била за това, че некадърни хора получават хонорари, т.е. които няма… некомпетентни в конкретния случай, защо се назначават на този най-висш пост в администрацията, която отговаря за язовирите, без да знаем в момента, към този момент дали има образование… Защото това не е политическа позиция, за да бъде назначен човек по политически принцип, а това е техничарска позиция.
Антоанета Цонева: Само да уточня нещо. Освен скромното съдържание на биографията, в нея все пак изрично беше записано нещо още по- според мен, което трябва да подложим на коментар, че той е съветник на министър Найденов по въпросите на хидросъоръжения. Т.е. той е бил член на политическия кабинет, привлечен с отговорност, точно за да отговаря за тази политика. Представяте ли си? Това е едно. След което вече той пък е председател на Съвета на директорите на „Напоителни системи”. Има и друго ниво на тази система, това е изпълнителният директор, който все още не знаем особен много неща за него. Но да се върнем към…
Водещ: …вече не се ли фиксираме само върху този човек…
Антоанета Цонева: …грешка се фиксираме. Това е втората калинка, разбирате ли? На мен ми писна заради калинки да умират хора. Просто няма как да се приеме това. И има, ако има диплома, да я извади, да я покаже, да излезе министърът, да каже, този човек е адски ценен за нас, той има изключителен опит, невероятен принос към, написал е драфт за реформата във водния сектор, затова съм го сложил и т.н А не цялата тази история. Вчера МЗХ, единственото, което изплюха в публичното пространство беше обяснението, че не се изисква висше образование за длъжността му. Ние не питаме дали се изисква висше образование. Ние питаме, когато изпратиха тези биографии, с това завършвам, до сайта ни, и ние видяхме в този вид, аз веднага им върнах имейл, моля уточнете образователно-квалификационната степен, която е придобил той в това висше училище. Понеже беше написано и друго, че идва от частния сектор, точка. И от коя сфера на частния бизнес идва господин Георги Харизанов. Не последва никакъв отговор. И ние публикувахме биографията в този й вид. Вчера той пред Дарик каза, че това са жълтини. И никой да не го занимава много-много с тези работи, защото той по заповед на премиера отива да прави дигата в Свиленград. Това просто изглежда толкова абсурдно…
Водещ: Деница, искаше други теми от седмицата. Контролът, ами няма, как продължава оттук нататък, важно ми е да кажеш, Антоанета, как продължава оттук нататък, диплома чака ли се, такава по-подробна, от коя до коя година каква специалност, кой курс, преподавател?
Антоанета Цонева: Репортерът Полина Паунова, която води целия случай и контактува с Георги Харизанов, е получила от него уверението, че той ще изпрати тази справка от колежа. До снощи това не се случва. И оттук нататък ще се продължава да се настоява. И второто, което ще се прави е да се запита ГДБОП нейна задача ли е да управлява онлайн репутацията на активистите на ГЕРБ. Същият Георги Харизанов вчера каза, че ГДБОП ще се занимават със случая да махнат неговия профил от сайта… Ако публични пари се харчат за това антимафиотската структура ГДБОП да ходи да трие профили в сайтове за запознанства, това е изключително абсурдно нещо. Това просто, сюжетът около този човек става толкова абсурден, и около неговите часовници, всякакви други глупости…
Деница Сачева: Ако излезем отново от личността, защото мен тази личност не ме интересува, мен ме интересува принципът, на който се назначават хора, които отговарят за други хора. Трябва да бъде ясно вече, че ние искаме подготвени хора, които да се занимават с власт. Властта е инструмент за подготвени хора. Властта не е фетиш за някой да си лъска егото, да има секретарка или нещо друго. Властта е, и да си политик е професия, да си директор на такава голяма агенция, това е професионален, обществен отговорен ангажимент. Не може да има такива хора на такива места. И гражданското общество в България просто не приема това. И аз се радвам, че не го приема, защото това е формата на профилактика, за да не казваме после, ама той тоя бил такъв, бил онакъв.
Водещ: Добре обаче като сме почнали, като сме казали А, защо не кажем Б и не продължим? Защо не се изисква един списък във всички министерства кои са съветниците, по кои въпроси, и да се изискат на всички, както за сътрудниците в парламента? Това беше една много добра инициатива, след като излязоха безумни сътрудници в НС. На всички министри кои са съветниците, какво работи съветникът на министъра, колко пари получава и какви са му правомощията? Мисля, че това е много интересна тема.
Антоанета Цонева: Мисля, че на Дарик някой ням ада откаже много бързо да предостави такъв списък, но организация като нашата, сигурно ще трябва да се борим доста в съда за достъп до информация, защото няма да се учудя да се каже, че и имената им са лични данни. Защото онзи ден в парламента и това се оказа, че ние не можем да разберем възнагражденията на някакви бонуси на държавни служители, просто защото министърът на финансите казва, че техните имена са лични данни. Призовавам ви Дарик, имаме 15 министерства, ако не са станали повече…
Водещ: Колко са съветниците, тези, които…
Антоанета Цонева: Имената има, кой за каква политика отговаря и с какъв бекграунд е. Мисля, че тази информация за два дни може да се събере.
Деница Сачева: Определено, да.
Водещ: Как продължаваме сега, кои са другите теми от седмицата? Аз искам да ви кажа, че марихуана в парламента – изключително важна тема, по един съвсем друг повод, но марихуана в парламента въобще не се беше появявала досега и реакцията на политиците…
Деница Сачева: Беше се появявала, как? Не си ли спомняте, че имаше от списание „Едно” бяха направили една акция, в която бяха сложили в пощенските кутии на депутатите…
Антоанета Цонева: Но става въпрос, че от трибуната на парламента беше това.
Водещ: Беше отразено от всички медии, защото това наистина беше прецедент някакъв да се случи и реакцията на политиците. И това решение на спецсъда, наистина, което е, спецсъдът в България работи, да гледа дела за притежание на марихуана – 8 месеца затвор, такава е присъдата.
Емил Спахийски: Моите прогнози се сбъдват, че всичко нещо, което е направено със „спец” напомня на това, което е почнало след Революцията в Русия, черезвичайните комисии, които, ужким, само ще са временни, докато победи комунизмът, и се превръщат в един от най-тежките инструменти на репресии. Спецсъдът, законът за конфискацията, всички тези неща, които показват, че по законен начин не могат да се борят, т.е. държавата абдикира, създават се инструменти като спецсъда и те се товарят първо върху или жертвите, или върху най-слабите, или върху които не заслужават, просто само за да има назидание. Работат ана спецсъда би следвало да се занимава с хора, които са по високите етажи на властта.
Водещ: Това е, колкото и да е клиширано, такава беше заявката. И организирана престъпност. Едно момче с една цигара марихуана е организирана престъпност или корупция на високите етажи, не знам…
Емил Спахийски: Преди време, когато беше първият закон, ако си спомняте, имаше такъв закон, който криминализира притежанието на каквато и да е дрога, това се превърна в една от най-тежките форми на корупция, защото тогава полицаите на ниво, говорим патрул, се занимаваха с това да рекетират децата по площадите, пред училищата, навсякъде. Тъй като аз винаги съм спорил и съм против легализиране на марихуаната, не за друго, а защото в България това би се случило да се легализира зарибяването на деца да ползват марихуана, а никога, не говорим, че хора на 25 години ще почват да пропушват. Там е големият бизнес. И когато се направи този закон, аз бях твърдо против, защото това, което знаех, че ще се случи, се случи веднага, ходеха по улиците и като видехя някой по-странно облечен, веднага го преджобват. Като намерят марихуана му искаха по 200 лв. на човек или по повече пари, за да го пуснат. И това се случи, просто една чудовищна корупция и репресия срещу децата.
Водещ: Сигналът, който даде спецсъдът, как го разчитате, делото, с което се занимава, акълът ми не може да го побере?
Деница Сачева: За мене е много показателно това, защото за пореден път имаме доказателство на тази изключително цинична теза, че корупцията е създадена за високите етажи, а борбата с корупция за ниските етажи на властта. Аз например не приемам чисто като човек и гражданин фактът, че може да се говори за дребна и за едра корупция. Не мога да си представя, че едно явление, което трови живота на българите 20 години, защото България не може да се оправи заради това основно, и продължава да не може да се оправи заради това, десетки хиляди хора в България са пряко или непряко засегнати от корупция, и в един момент ние я разделяме на дребна и на едра, с всичките противоречия и с всичките съмнения, които имаше гражданското общество в този спецсъд, в крайна сметка то се прие и се случи, и първото нещо, знаковото дело, знаковата, това са все пак неща, ако действително това се е направило с цел да бъде по-добре, по-добре да се разглеждат тези дела, значи първото дело трябваше да бъде нещо знаково. Трябваше да бъде нещо символно, нещо, което да ни накара да вярваме, че зад това е имало добри намерения. Защото иначе ние всички продължаваме да живеем със съмненията, че тези всичките структури се създават, за да могат разни хора да си злоупотребяват с тях, че се създават едни инструменти на дявола, а не едни инструменти…
Водещ: Създадоха се и трябваше да има аплодисменти за това и от Брюксел, само че в доклада като че ли няма никакви аплодисменти за България. Интересна ли ви е темата доклада?
Антоанета Цонева: Докладът разбира се винаги всички много се възбуждаме, когато този доклад се появи. От една страна, опозицията чака, за да получи аргументи отвън да атакува управляващите, от друга страна, управляващите винаги излизат и казва, така е с всички доклади, много е балансирано, честно, ние сега ще се стегнем, хайде, пишем един екшън план и продължаваме напред. Ние следим тези доклади от доклад по доклад, техническо приложение по техническо приложение. Няма абсолютно… това е абсолютно клише, винаги едно и също, реакциите са едни и същи. Винаги се казва, това е най-лошият доклад или това е най-хубавият доклад. Това са двете клишета, които се използват. Този доклад е много критичен, но както се разбра, министърът на правосъдието каза, че това не е шамар за България. А какво е, френска целувка ли? Аз не мога да разбера какво значи това. Значи вътре има неща, които пише, че не се случват и неща, които трябва да се случат. Устрем за реформи, политическа воля и такива неща, които обича правителството да пише в тези доклади, няма.
Водещ: Министърът на правосъдието, който идва от гражданския сектор преди да стане министър на правосъдието, не реагира на думите на премиера, че НПО също носят вина за това, което се пише в доклада, защото ходят само и плюят.
Емил Спахийски: Продаде си душата.
Антоанета Цонева: Аз бих казала следното. От момента, в който Дияна Ковачева стана министър на правосъдието от изпълнителен директор на „Трансперънси”, трябва да бъдем честни, има диалог между организациите, които се занимават с проблемите на съдебната система и асоциацията на съдиите включително с това каква реформа ще се прави. Включително и днес има такава среща, в която се поставят въпроси. Тези срещи между другото изобщо не са някакви протоколни.
Водещ: А преди нямаше ли в това министерство такива срещи?
Антоанета Цонева: Искам да кажа следното, че въпреки нейната позиция, която е абсолютно политическа, да се брани гърба на правителството, трябва да се даде възможност да се види по какъв начин и какви стъпки тя ще предприеме. Аз искам да ви кажа следното. На позицията, на която тя се намира в момента, с очакванията, които има в тази политика, свързана с реформата в съдебната система, тя може да заеме много ясно независима почтена, професионална позиция.
Водещ: Принципно е възможно, да.
Антоанета Цонева: Имаше Румъния такъв министър на правосъдието преди време. Една млада дама, изключително харизматична, много нахъсана, която обърна Румъния с хастара навън. Понякога освен самата система, за която говорим, че трябва да изгради гаранции, има моменти, в които хора, личности решават и придвижват един процес напред. Със своята воля и с готовност да свършат за обществото неща. Тя е в такава ситуация.
Водещ: Звучи пожелателно това, което каза. Славето?
Велислав Минеков: Това аз съм го казвал всъщност, че, цитирайки Мартин Лутер Кинг, че аз имам една мечта – да стана главен прокурор. На мен ми се иска да има точно такъв правосъден елемент, личност в нашето правосъдие…
Водещ: Вече дори не искаш да е прокурор…
Велислав Минеков: Не главен прокурор, тъй като там очакванията са ми абсолютно стихнали. Но бих желал да има в тази правосъдна система някой герой, някой, който, за съжаление, дори да се чувства заплашен, някой, който да се усеща, че е преследван и че е срещу всичко. В края на краищата тези хора имаше и останаха герои, дори и убити. Но у нас няма такъв героизъм, няма и желание за борба…
Водещ: Втора година ти е тази мечта, не ти се е сбъднала.
Антоанета Цонева: Искам да кажа само едно изречение. Че когато тази дама от Румъния, за която говоря, тръгна със своята воля и решителност да прави реформите, обществото я подкрепи. И това беше абсолютно ясно. И нейният ресурс беше в общественото доверие, не сред другите членове на кабинета.
Деница Сачева: Ами то и тук ако има такъв човек…
Емил Спахийски: ..но пък докладът е по-добър за Румъния… За първи път в нашия доклад не се споменават дори тези клишираните, има и добри неща. Предният път си спомням, че пак беше критичен. Бойко Борисов каза, че това е за него комплимент този доклад…
Водещ: Че има политическа воля. Кой как разчете доклада? Говорим от няколко дни за това. Пропускаме като че ли посещението на Хилари Клинтън, малко международни новини да излезем и гледам към Деница тук?
Деница Сачева: Ами посещението на Хилари Клинтън също беше доста дискутирано…
Водещ: Повече прическата като че ли, говорихме каква е била прическата, вързана – пусната.
Деница Сачева: Ами медиите твърдят, че обществото се интересува от тези неща. Аз твърдя, че то не се интересува от това. Но мисля, че тя даде няколко послания, които едва ли бяха достатъчно добре разчетени. Според мен няма съмнение, че тя беше тук, все пак ние трябва да си даваме сметка тя откъде дойде и накъде отиде и защо беше в България. Няма съмнение, че тя беше тук заради енергийната тема, безспорно. Няма съмнение, че в момента случващото се в Сирия е изключително важна тема, която рано или късно ще засегне България по един много сериозен начин. В момента в Сирия знаете, че всеки ден се избиват хора, там улиците са пропити с кръв на деца. Само снощи, за изминалото денонощие са убити 145 човека, 117 от които в Хомс. И всъщност това, което трябва да си даваме сметка, че България не е остров и това клише, че България просто се намира на кръстопът в никакъв случай не е нещо, което трябва да продължава да бъде без съдържание.
Водещ: Да не се държим толкова провинциално, а наистина слагаме тези теми на масата, защото ни интересува.
Деница Сачева: Абсолютно, това ни интересува. България трябва да бъде някакъв фактор на международната сцена и може да бъде такъв фактор на международната сцена. И всъщност външната политика на България е още една тема, която би следвало да бъде вътрешна тема в България не толкова повърхностно, колкото е до този момент.
Велислав Минеков: Бедата е, че в България редовно правителствата, последните няколко, забравят, че ние сме съюзници със САЩ. Това някак си стои настрана. И освен това, често пъти е поставяно като неудобна тема, някак си като че ли трябва да се срамуваме от този съюз, в който сме. И аз бих подредил важността на посещението в друг вариант. Смятам, че основната заплаха за съюзниците, които сме от НАТО, е ситуацията в Ормус. Един конфликт там би довел до още по-голяма икономическа криза и би ни се отразил дори на нас самите. И не е удобно някак си да се правим на кьорави в момента, в който тези неща се случват там. И тъй като Турция вече почти абсолютно е взела решение да не оказва съдействие при подобен конфликт, подобно съдействие няма да се очаква и от Гърция, то поне базата в Безмер до Ямбол може да бъде използвана конкретно в едни предишни преговори както имаше, за самолетните цистерни. И аз предполагам, че това е било основната тема. Всичко останало е второстепенно. Като даже си мисля, че не е и станало дума за този проблем с газта.
Водещ: Емо?
Емил Спахийски: Темата Сирия, както и много други неща в България, пак така се подминават адски лекомислено. Аз и тук съм говорил за това нещо, опитвал съм се да кажа колко е жесток проблемът в Сирия. Наистина към този момент малко ни бяха цялата работа, защо? Либия ни беше интересна, защото ние там имахме да мъстим заради нашите медицински сестри. Но в Сирия има също много българи, които живеят, както и много сирийци, които живеят в България.
Водещ: А и много сирийци живеят в България.
Емил Спахийски: Да, и техните посланици – там се случи нещо страшно, а то наистина е страшно. И за това тук няма нищо общо с тези революции, които бяха в северна Африка, защото там беше общо взето меки преврати станаха, докато тука става наистина въпрос за кръвопролития, и то жестоки. И те не са от днес. И България, както и Русия, тогава СС , както САЩ имат голяма вина за залагането на тази бомба преди повече от 40 години, пак в Хонси Хама, когато там са изклани около 30 000 души, буквално, преметени.
Антоанета Цонева: Хама преди 30 години…
Емил Спахийски: Да, 70 и някоя…
Водещ: Е какво можем да направим ние, освен да сме съпричастни във Facebook, в групите, говорим за това.
Емил Спахийски: Не само това. В момента вие виждате, че западната цивилизация, към която ние принадлежим и към която ние сме съюзи в момента са за решаването на този въпрос ако трябва и по друг начин. Но повече този режим не би следвало да съществува в Сирия. Докато Русия и Китай, другата страна, те блокират всякакво решение. Вие разберете какво означава това всеки ден да се избиват най-малко по 100 души. Това са вече хиляди хора, които са избити и това тепърва …
Деница Сачева: Facebook е пълен с видео кадри за убити бебета.
Емил Спахийски: Да. Последното, което се чува и като информация, което пак касае България е, че Иран подкрепя режима и вътре имат бойци на гвардията на Техеран, които участват в потушаването на въстанието и на бунта. Имайте предвид, че наистина става въпрос за жесток режим. Примерно да кажем от там има много етноси, които са в Сирия, потиснати, има кюрти, които са буквално като крепостни селяни, защото те нямат документ за самоличност и не могат да се придвижват в страната, не могат да напускат страната. Има хора, които не са напускали родните си село или град в продължение на 30 години, 40 години. След това имат много арменци и еврейски общности, които живеят в много добра хармония.
Водещ: Защо се губи толкова време да се спре това?
Антоанета Цонева: И сиряни.
Емил Спахийски: И сиряни, да, и ние като говорим за Сирия, говорим също така и за християни, които също така са потискани от режима.
Водещ: Защо се губи толкова време да се спре това?
Емил Спахийски: Ами защото има геополитически интереси, които Русия има своята игра за … решаването на проблема със Сирия е свързан с Иран, не забравяйте. И това е вече наистина с интерес и от …
Деница Сачева: Ти казваш какво да направим – най-семплото нещо е ако може да се подкрепи каузата на сирийците, които живеят в България. В Facebook днес от 2 до 4 има протест пред сирийското посолство, сирийската общност в България е поканила всички, които имат желание и които са съпричастни към случващото се…
Емил Спахийски: Трябва да кажеш и къде се намира.
Деница Сачева: Сирийското посолство се намира на Симеоновско шосе 77 мисля беше адреса.
Водещ: Оставяме вече на всеки от вас, така да завършим Голямото жури за днес. Започнахме с общата тема, по-конкретните – какво, всеки да си каже още една тема негова лична с патос през тази седмица.
Велислав Минеков: Една новина не се появи никъде, което е също шамар върху нашите правителствени действия. Това е една резолюция на Икомус, това е международния център за паметници на културата и забележителни места, конкретно отнасяща се за безобразията, които тук сме ги говорили в радиото за извършеното в Созопол и това, което продължава да се извършва в Созопол, там много свирепо са описани тези нещастия, които са причинени на паметници на културата. Ако си спомняте преди време говорехме за изкуствено създаваната стена, антична градска стена, която е плод на нечие въображение, някакъв Дисниленд, който се прави там. Тази стена не само, че бяха потрошени огромни средства, за да бъде въздигната наново по нечие въображение, неясно какво, поради липсата на каквито и да било специалисти в това отношение, които да кажат как би изглеждала тя и тя няма нищо общо и с остатъците от самата антична стена, тя е някакво … нещо, което никога не е съществувало. Тя е направена с камъни, които са събирани от морето и скалите, което е нарушение спрямо природата, тя е дозидвана с морски пясък, който е събран от плажовете. Чудовищно безобразие. И в това нещо бяха похарчени над 10 млн.лева. Интересно кой е прибрал рушвета в това харчене на пари. Парите свършиха, сега се изписва нова сума от 7 млн.лева и вероятно и тя ще бъде малка. Никой не е отговорен за това, което се случи с църквата Св.Св. Кирил и Методи в Созопол. Църквата беше разбита откъм покрива и построен нов купол по незнайна идея. Поредно безобразие. Описани са безобразията, които се вършат на остров Св. Иван и около манастира, задаващи се безобразия, които са в Кирик…
Водещ: Добре. Пак стигаме до отговорност.
Велислав Минеков: Веднага ще ви кажа – има министерство на културата. Това е. Министерство на културата финаснира с огромни суми от бюджета, от данъкоплатците, извършването на нещо, което е фиктивно и на нещо, което е абсолютно невалидно. Те унищожават Созопол и вместо Созопол да се превърне в забележително място и да бъде оценен от Юнеско поне, те го унищожават. Те го правят в един лунапарк.
Емил Спахийски: И се връщаме към темата, че Вежди Рашидов отдавна трябваше да стане министър на строителството и ремонтите, защото той само с това се занимава, не и с култура.
Водещ: Темата на Деница, която не успяхме и тук да говорим.
Деница Сачева: Личната тема на Деница тази седмица са ромите. Днес подадохме един сигнал в прокуратурата за един расистки текст, който беше във вестник Новинар на Калин Руменов, той е известен автор…
Водещ: Наш колега от Дарик радио, Варна.
Деница Сачева: От Дарик радио Варна, да…
Емил Спахийски: Не бих го нарекъл колега човек, който пише такива неща, между другото.
Деница Сачева: Той написа един изключително расистки текст в този вестник, с много обидни епитети, с много обидни неща, който има желание може да го прочете в интернет страницата на Новинар. Подадохме сигнал, сигнала вчера беше подкрепен от почти 60 души, тази сутрин вече е внесен в прокуратурата и в комисията за защита от дискриминация. Смисъла на това нещо е, тъй като темата е изключително голяма за ромите, смисъла на това нещо е, че омразата в крайна сметка няма да доведе до еволюция. Омразата води само до деградация, единствено този проблем е много сериозен, за да може да бъде решаван по подобен безотговорен начин, с просто обиди, цветисти думи. Аз лично съм ангажирана с този случай по редица причини, самата аз съм кръстница на 6 ромски деца. Всички 9 души, които се срещнаха с Хилъри Клинтън са мои лични приятели, всеки един го познавам персонално знам с какво се занимава. Това са хора, които са полезни з обществото, хора които помагат на ромски деца да ходят на училище, хора ,които са здравни медиатори, хора които помагат на други роми да учат и да се развиват. Един човек няма от тези 9, които се срещнаха с Хилъри Клинтън, който да заслужава подобен текст.
Водещ: Никой не заслужава подобен текст, не само тези 9 души. Аз също имам две деца, които са от ромски произход и са прекрасни, най-добрата ми приятелка е от ромски произход. Личната тема на Антоанета Цонева.
Антоанета Цонева: Ами аз да продължа това, което каза Дени за посланията в речта на Хилъри. Имаше нещо, което абсолютно незабелязано остана, може би защото никой, освен самата Хилъри Клинтън, Обама и неговата администрация и двама души в България са чули за това. Но самия факт, че тя го включи в своето обръщение беше изключително показателен. Става въпрос за т.нар. партньорство за отворено управление. Това някой да е чувал за това, че България е присъединена страна и всъщност Хилъри Клинтън каза следното – ние искаме България да работи по своя план за действие за отворено управление, инициатива, основана от президента Барак Обама и съпредседателството на Бразилия.
Водещ: Какво значи това?
Антоанета Цонева: Това означава, че в рамките на ООН се случва тази инициатива, тя е лидирана от президента Обама. Между другото Обама в първия работен ден като президент подписа директивата за отворено управление. Което означава, че всички данни, свързани с управлението са публични и там никой не задава въпроси – абе кой е съветника на този или на онзи или каква е неговата биография. Хилъри включи това в своето обръщение И каза – ние ще работим с България, очакваме да работим с нея по изпълнението на този план. Въпреки че аз в Twitter изпратих запитване до… макар че там може би не е сериозно, но .. в този момент още, момента на обръщението, до министъра на външните работи, ние само с писмо за подкрепа ли стоим в тази инициатива. Така или иначе отговор няма.
Водещ: Чакаме отговор. А отговор сигурно ще дойде, ще направим едно предаване наистина за това. … Емил Спахийски сега и край.
Емил Спахийски: Ами на мен ми предстои нещо хубаво, другата седмица за първи път ще участвам като автор в една книга, която е … по-интересното е, че е позитивна. Опитахме се с трима приятели, с интервюто с 22-ма според нас успели българи, независимо какъв е пътя да изкараме модел на успех в България. И премиерата ще бъде другата сряда на книгата, така че следващия петък ще има повод да говорим.
Водещ: Ще можеш да разказваш. Лесно ли ги намерихте тези българи?
Емил Спахийски: Те всички са известни, искахме да включим от всички сектори – от политика, спорт, култура, журналистика. В журналистиката включихме двама души – един човек, който изключително много се възхищавам, Олег Попов, фоторепортера, който дълги години отразяваше войните на Балканите, света. Сега в момента е фоторепортер на в. "Труд" и Ренета Василева. Иначе от спортистите – избягахме от клишетата на футболистите, но включихме Котоошо, Антоанета Стефанова, Петър Стойчев.
Водещ: От музикантите сте включили Лили Иванова и Азис?
Емил Спахийски: Не, категорично не. Макар че с Лили говорихме надълго и нашироко, но Никола Гюзелев включихме вътре. А пък от културата май единствено Антон Дончев.
Деница Сачева: А от политиката?
Емил Спахийски: От политиката последните три премиери искахме да включим, защото е интересно техния път и е интересна тяхната гледна точка за успеха. И наистина интересно се получи, интересното е, че обещаха и тримата премиери, че ще дойдат на премиерата.
Водещ: Премиерата е в сряда, можем да поканим слушателите.
Емил Спахийски: В сряда в Sofia Live Club от 18:30.
Водещ: Чудесно място сте избрали. Край на Голямото жури. Благодаря ви и на четиримата.
