БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.07.2012
Водещ: Коментарът на Акага избра в началото Снежа Спасова. Иначе трябва да Ви кажа, че в „Борисовата градина” не знам какво няма, но има доста рок и ще продължи да има рок. Има ли пилот в самолета? Това беше една от водещите фрази във Фейсбук. Колкото по-топло става, толкова повече бариери падат. Двама шефове на федерации блеснаха през седмицата с гениални помисли и цитати. Въпросът е защо Цеко слезе от Алеко и отиде в Народното събрание, за да се поупражнява в публицистика ли? Ето го и цитатът „Законът за горите” параграф 22 – ако искат в закона да вкарат точка, забранено за инвестиции от олигарси и Цеко Минев”, заяви президентът на федерацията по ски и банкер Цеко Минев. След дискусията за поправките в Закона за горите, върху които има вето на президента. За простолюдието като нас параграф 22 е примерно новата цена на тока, откровеното желание за личен имуществен интерес, описано надлежно в алинеи, както и липсата на каквото и да било чувство на мярка. Бисер 2 разбира се е на Данчо Лазаров. Друг шеф на федерацията – федерацията по волейбол – Матей Казийски да бъде изхвърлен от волейбола за 2 години. Разбира се възникна и въпросът има ли редактор в newsroom, тъй като спортни сайтове масово започнаха на принципа на copy-paste журналистиката да препечатват позиции на федерации по отношение на закони. Виновници за възникналия пожар в резервата Бистришко бранище са представителите на зелените организации. Даже бяха посочени и имена, защото те са настоявали паркът да остане биосферен и да не се изнесе въпросната дървесина. Разбира се имаше още много интересни цитати като например това, че сме искали помощ от Израел, пък после сме я отказали, а пък после пратихме помощ в Атина. Но безспорният цитат по отношение на журналистиката за седмицата е „журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти.” И разбира се възникват няколко въпроса – кой преценява,когато съвсем открито правителството обосновава подкрепата си към бизнеса, по тази логика журналистите трябва ли да цитираме или не трябва да цитираме премиера? И когато премиерът хвали свои приятели, бизнесмени, за които общественото мнение не е единодушно похвално, пак да го цитираме или не? И последното – /…/ по профсъюзна линия ли ще ни ги отпуснат или да си ги носим като въдица? Воюват ли медиите в Европа, както у нас? Какъв е дневният ред, днес активносите и темите в социалните мрежи? Тези отговори ще потърсим днес в „Клубът на журналистите”. В началото водещите събития на седмицата ще подредим и коментираме с Капка Тодорова от „24 часа”, Иван Бедров и Атанас Чобанов от сайта Бивол. Как във Франция и Германия колегите биха коментирали обвинението, че журналистиката обслужва мафията? Медии без филтър – какво дискутираха колеги, събрани от bgnes.com пък ще чуем от Стефан Джамбазов. Какво пожелава на медиите един доброволец, който даде повод журналистите да говорят за лошата организация при гасенето на пожара? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Илия Тенев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбик – „Клубът на журналистите” – БНР. Това, което считате за важно. Не мога да, нямам идея с какво най-много стана известен пожарът във Витоша. Може би с неговото откриване и закриване. Но така това е в рамките на мрачните помисли. Сега нека да чуем Димитър Кацов, който е един от доброволците, който гаси Витоша, точно тогава, когато стана ясно, че пожарът вече е напълно овладян.
Димитър Кацов: Имаше съобщение, че парк „Витоша” е обявил набиране на доброволци. 4 и половина отидохме сутринта през парка и от парка бяха организирали достатъчно коли и служебни. Натоварихме се и отидохме в Бистрица. И в Бистрица вече те ни предадоха реално на щаба. Казаха ни, че те нямат от тук насетне никакви прерогативи. И щабът, който беше в Бистрица ни разхвърли на групи и ни качи нагоре. Нас ни водеха двама пожарникари. Групата ни беше от около 19 човека доброволци. Седяхме и искам да кажа, че всъщност може би половината бяха хора от Железница, другата половина бяха хора, които бяха дошли от София. Горе първо се оказа, че наистина всички милеят за гората. И беше наистина забавно, защото хората бяха ядосани, специално хората от Бистрица бяха ядосани и ругаеха за това, че дървесината не е изнесена навреме. Аз не съм нито лесовъд, нито специалист, не мога да им обясня или на Вас защо не е изнесена и кое е добре, и кое е по-зле, но хората бяха настроени срещу това, че дървесината не е изнесена. Хората също така нали питаха къде са природозащитниците от „Орлов мост” и когато ние почнахме да се смее, най-малкото нали, те се усетиха и ни се извиниха. Признахме им, че ние сме тези от „Орлов мост”. Част от тях и всъщност хората си промениха отношението. Така не знам кой, защото ние за пръв път се виждаме с тези хора, никога не сме си говорили, някой между нас е посредничил и е създал у тях представата, че ние сме негоден материал, който само вика и нищо не върши. И използвам Ви да се обърна към медиите – да се опитат да не настройват хората едни срещу други.
Водещ: Като че ли гората и пожарът, който беше овладян, но пък се оказа, че не съвсем. Една от най-главните теми на седмицата. Добър ден на Атанас Чобанов от сайта бивол.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели.
Водещ:Настройват ли във Франция медиите хората едни срещу други? Има ли такива повици медиите да не настройват хората едни срещу други?
Атанас Чобанов: Аз бих започнал с това, което чух за посредническата роля, имало посредник, каза момчето, което говори преди мен.
Водещ:Това е един от доброволците, Димитър Кацов, да.
Атанас Чобанов: Доброволците как са представени на местните хора и тези медии, медия значи посредничество между другото. Медиатор и т.н. Посредник. Тези пропагандни, които са облъчили хората, те не могат да се нарекат медии, тъй като те действат еднопосочно. Те не посредничат, не съставят различните гледни точки, а спускат директивите на да я наречем една организирана банда, която се занимава с пропагандиране на линията на властта, на партията, която властва в момента. И това са конкретно „Монитор”, „Телеграф”, медиите, владени от Ирен Кръстева, финансирани от банката на Цветан Василев, КТБ и тази банка са скътани парите на държавните предприятия, които раздават кредити на тези медии. Които са абсолютно губещи. Те не могат да, извинявайте аз пак ги нарекох медии, това е грешка. Не могат да се нарекат медии. Те са губещи тези пропагандни центрове, както е губеща /…/ пропаганда, появата на тези на картата на партията, иначе те не могат да оцелеят.
Водещ:Всъщност така коментирате и цитата на седмицата за журналистите, които ако обслужват мафията, не са журналисти. Така каза поне премиерът.
Атанас Чобанов:Това премиерът да го каже на „Икономист”, списание,в което публикува тази статия за България, в която най-големият проблем е посочен – медийната свобода. Точно с тези теми, в които, тази концепция, която аз току що обясних малко по-сурово за организираната, непоклатимата търговска банка. Там казват, че има една банка, която финансира медиите, за да злословят.
Водещ:Не ми казахте дали във Франция медиите настройват хората едни срещу други.
Атанас Чобанов: Франция е родината на съвременната журналистика, може да се каже, преди два века и там критериите естествено са съвсем други. Ако има дупка на пазара за обективна информация, тя се запълва на пазарен принцип, а не са възможни такива монополни образования, като расови образования.
Водещ:Между другото имаше един такъв прецедент с френските земеделски издания, които бяха изкупени от една банка във Франция. Ще продължим след малко с тях. Нека сега обаче да чуем и Капка Тодорова. Специален кореспондент на „24 часа” в Есен. Добър ден.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:В Германия случва ли се някой да помоли медиите да не настройват хората един срещу друг?
Капка Тодорова:Не може да съществува такъв въпрос в Германия. Медиите са медии. Посредничат, обслужват, независимо че всъщност аз такава абсолютно независима медия, която работи само за общото благо, не знам дали може да се намери някъде по света, но поне в специално Германия нещата са ясни. Има, всеки читател знае моят вестник, вестникът, който чета обслужва, не, не обслужва, грешен глагол, но принадлежи примерно към лявата идея.
Водещ:Изповядва, да.
Капка Тодорова:Изповядва. Или пък е по-консервативен. Или това може една новина да се прочете по-различен ъгъл, в различни медии.
Водещ:Добър ден и на Иван Бедров. Защо се оказа, че у нас доброволците молят медиите да не настройват хората един срещу друг?
Иван Бедров: Първо искам да изкажа своето възхищение към всички тези млади момчета и момичета, които бяха всеки ден там в продължение на една седмица.
Водещ:И продължават да са там.
Иван Бедров:Да, наистина им се възхищавам. И ще се съглася с министър-председателя, колкото и това да Ви изненада по начало. Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Това е вярно. Журналисти, които обслужват правителството, също не са журналисти. Журналисти, изобщо, които обслужват някого другиго извън своята публика, не са журналисти. Просто нашата професия така се е зародила – ние работим за определена публика. И както каза Капка – за определена група хора, които споделят определени ценности. Едни хора искат по-наляво, други по-надясно, други са религиозно консервативни, други са твърде либерални. Всеки един журналист или медия е избрал по какви ценности работи и коя е неговата публика. И във всеки един момент, в който обслужва някого извън тази публика, той вече не става, вече не е журналисти. За съжаление ние това го виждаме. Това е около нас – е факт и тази извратена среда предизвиква подобни наистина странни молби от страна на доброволците. Моля Ви да не настройвате хората един срещу друг.
Водещ:Да, което е изненадващо и не е добре за професията ни, но нека да опитаме да подредим събитията на седмицата. Да започнем от Атанас Чобанов. Какви са твоите новини на седмицата? По-високите цени на тока, пожарът, цитатът?
Атанас Чобанов: Ами, ако говорим за вътрешно политически новини, моята основна новина е протестът във Варна срещу КИМ – това е антифеодално въстание. Тъй като Варна е един изцяло окупиран от тази престъпна групировка, по думите на посланик /,,,/ И винаги вмъкваме думите на посланик Харди, защото това бяха основните изводи от публикациите на американските доклади на Уикилийкс, че журналистите могат да си позволят вече да ги казват тези неща като цитират докладите, но те и това не правят за съжаление. Повечето, както и да.
Водещ:Ами не, всъщност проблемът е… Проблемът е по-голям. Доста често се е говорело, или поне аз съм говорила за тази въпросна алинея първа. Имало е много репортажи, много коментари. Ще Ви върна назад във времето, когато дори имаше подписка срещу хората, които…
Атанас Чобанов:Точно така. Имаше движение, което от години…
Водещ:Имаше две книги, които междувременно излязоха на Филип Род. Имаше една българска книга, която излезе и също беше наградена. Така че се е говорило, въпросът е, че сега, като че ли…
Капка Тодорова:…
Атанас Чобанов:Въпросът е, че сега има и протест и този протест събра хиляда души, което е вече значимо за един град като Варна. Това се равнява на 10 хиляди в София. Ако съпоставяме.
Водещ:Т.е. това е Вашето събитие номер едно?Нататък класацията?
Атанас Чобанов:Номер едно събитие и може би това ще бъде една повратна точка на монопола на тази групировка на българския бизнес, който се опитва да установи.
Водещ: С едно по-тихо поведение обаче.
Атанас Чобанов:Да,но всичко това става все пак пред погледа на министър-председателя, който е имал, имаше съдружие в криминална фабрика за производство на цигари -94-та година. Така че той няма да избяга нито от миналото си, нито /…/ ще ходят целите в бяло цял живот. Ще видим някой ден, ако не чрез правораздаването, по друг начин те ще бъдат отстранени от пазара, така да се каже. И това беше моята новина. А иначе международната новина, естествено – бузонът Х. Ние се занимаваме с някакви глупости тук, икономически, политически, докато хората вършат сериозна работа в ЦЕРН. Това голямата новина на седмицата.
Водещ:Капка, твоите новини? Твоята подредба?
Капка Тодорова:Аз щях да посоча цената на тока, но сега докато слушах Атанас и се замислих, че то това всичкото е една новина с различен въпрос. То е израз дали някой по някакъв начин вдига цената на тока, никой още не знае защо и какви са аргументите. Казват се най-различни неща, които обслужват точно в момента някакви събития. Да, може би протестите биха били също моята новина номер едно, но там аз имам само, станала съм скептична може би. Моят страх е, че все пак се намираме в третата година на мандата, т.е. мандатът изтича и това, което сме виждали до сега е, че преди края на мандата българите обикновено протестират за нещо, независимо дали сега всички, може би това е разликата – всички протестират за общото си благо, за правото си поне да имат градинка или поне планина. Нали в предишните мандати протестираха учители, протестираха и лекари. Така че много ми се иска този протест просто да продължи при следващи правителства, защото дано да сме научили, че който и да дойде на власт, с каквито и добри намерения да е, ако види, че каквото и да прави , няма никаква активна реакция от страна на хората, които управлява и в един момент според мен е човешко да се корумпират сами хората.
Водещ:Иван Бедров – твоите събития?
Иван Бедров:За мен най-голямата новина, може би не е конкретно събитие и за това да не я свързваме точно с тази седмица, може би на този месец – на лятото. Най-голямата новина е, че у част у хората се върна вярата, че нещо зависи от тях. Защото как бяхме свикнали да живеем до сега? За съжаление казвам, бяхме свикнали. Гласуваме на избори – някои гласуваме, други не гласуваме. Избираме винаги по-малкото зло с надеждата, че „абе, добре, тези може и те да крадат, но те поне малко нещо друго ще направят”. ИУ бяхме свикнали, че за определени олигарси се приемат специални закони, че далаверата си върви и се надяваме само на топло време. Това, което се случи през последните дни е, че част от хората, надявам се тази група да става по-голяма, повярваха, че нещо зависи от тях., Хората излязоха на улиците в София и Варна и постигнаха конкретни резултати. Законът за горите за сега е някъде извън дневния ред.
Водещ: По три точки беше постигнато споразумение, по четвъртата точка, тъй като не беше постигнато споразумение, остава да работи старата норма.
Иван Бедров:Да, във Варна специално имаме пълна забрана за строителство. Остана разбира се проблемът с алея 1-ва, но все пак беше върната вярата, че нещо може да се промени. Имаше натиск върху медиите. Забелязахте ли какво стана? На алея 1-ва и Цеко Минев – не се споменаваха никъде. В големите медии говоря. Може би от страха, че започват главолонно да губят доверие големите медии, започнаха да се занимават, дори да прекаляват всеки ден с тези теми. И националните телевизии, всекидневниците всеки ден се занимават веч с горите, с пожара, с алея 1-ва, чуват се различни позиции и тези млади хора успяха да принудят някои олигарси да излязат на светло, защото Вие виждали ли сте през последните години споменатите имена да говорят пред медиите? Говорят по други поводи – в PR акции и благотворително. За това според мен ни се случва нещо много добро и си мисля, че енергията няма скоро да изчезне, защото това не е протест конкретен – както каза Капка, имаше протести на учители. Не е протест за нещо конкретно за мене си. Не е протест конкретно срещу Бойко Борисов и неговото управление. Това е протест срещу този начин на управление и според мен дори тези, които в момента са в опозиция на Бойко Борисов, да не се радват много. Този протест не е нещо добро за тях изобщо. Всички трябва да се научат да играят по правилата.
Водещ: Трябва да има правила.
Капка Тодорова:Точно това само исках и аз да кажа. Той Бойко Борисов рано или късно ще си тръгне. Дали ще е сега или след още два мандата, надявам се, че не, но въпросът е – ще дойдат следващите и там се иска контрол на „Орлов мост” вече да го наричаме, трябва да продължи. Това искам да кажа.
Водещ:Кога очаквате резултати от въпросите, които задавате в Европа от свое име, от името на бивол, господин Чобанов?
Атанас Чобанов:Ами резултат може би ще има на есен, тъй като тази комисия, към която ние се обърнахме, има процедура за разглеждане на такива…
Водещ:В Европа има процедури за всичко, да.
Атанас Чобанов:В ЕП да, има процедури. Не знам дали изобщо такъв сигнал някога е постъпвал, тъй като тази комисия е новосъздадена и има една година плюс 6 месеца удължаване евентуално и нещо подобно е, доколкото разбирам, българският /…/ Т.е. една куха институция, която няма разследващи функции и единственото, което може да направи, е да събере информация от различни източници и да ги представи публично. На изслушване. Ние това искаме. Искаме да има едно изслушване, тъй като българската прокуратура отказва да проведе разследването, което по правомощия може да направи и отказва да представи документи. И това е фактически лозунгът на програмата – да се стигне до изслушване. Ако не се стигне до изслушване, ако откажат, като се позоват на това, че нямат разследващи функции и българската прокуратура трябва да се заеме със случая, захапва си опашката и има един неприятен ефект за властта, че това нещо ще се пише в медиите, защото има някакво внимание, фиксирано към тази комисия дали ще или няма да проведе това изслушване. Така че на есен ще броим, не мога да Ви кажа дали септември, дали октомври. Ние се стараем да информираме комисията за новите материали, които сме събрали по случая и да лобираме, за да не се замете, да не се потули този сигнал.
Водещ: Чухте какво каза Иван Бедров. “Орлов мост” бяха различни хора и може би това е, което не схвана властта. Вашата версия.
Атанас Чобанов: Абсолютно съм съгласен с Иван и също така мисля, че той доста меко говори за манипулативното отразяване на тези протести в медии, включително и в БНР, което аз слушам редовно. Вчера например имаше новина, слагаме кавички, тъй като в новините най-много се манипулира, и в тази новина пуснаха да говори /…/ по въпроса за това има ли хаос в организацията – той отговаря „това е спекулация, няма такова нещо.” А самият въпрос, че има хаос, другата гледна точка не беше дадена. И така човек, който слуша радиото, чува новините и разбира, че някой говори за хаос, обаче очевидецът казва „не, няма хаос, моля Ви се”
Водещ:Ако искате да обърнем нещата. Вие в началото чухте един друг доброволец, който пък каза, че е имало хаос. И помоли медиите да не настройват хората един срещу друг.
Атанас Чобанов:Ами да, трябва да се дават и двете гледни точки, а не да се пуска през 15 секунди и да се насади убеждението, че няма никакъв хаос, всичко е под контрол и че след 3 часа ще се изгаси пожарът. Нали, става въпрос за една голяма машина, която няма да заскърца току така. Трябва да изсипваме пясък поне още 6 месеца, мисля си аз, докато се смени. Позволят медиите да… Чета статии, в които говорят за /…/ за холдинг „Варна”. Сякаш са слезли от меката на корпоративната етика тези бандити, които основаха мутренска групоровка. Превзеха половината бизнес в България. Ами не става така. Трябва да ги наричат с истинските им имена. Трябва да се говори за Цеко Минев, за гнилите ябълки на българските банки, които дават пари и ги вкарват в престъпния свят. Ако докато не почнем да наричаме една котка, да я наричаме котка, да увъртаме това, че е хищник, това, че е домашен любимец, няма да станат нещата в медиите. Трябва да се наричат с истинските им имена.
Водещ:Мисля, че преди 2 години в Европа имаше едно изслушване за това, че френските земеделски издания са купени от една банка. Как се говореше за това във Франция?
Атанас Чобанов: Не си спомням конкретният случай, тъй като явно не е бил толкова голям скандалът, за да не го запомня.
Водещ:Какви са медийните скандали тогава във Франция?Има ли медийни скандали?
Атанас Чобанов:Изключително политически. Дори да е някакъв скандал, който да е свързан със здравеопазване, например, винаги се търси политическа отговорност. Имаше такива скандали с медикаменти, които причиняват сърдечни проблеми. Винаги тези скандали дълго време окупират първите страници. Да разнищят контролните органи политическата отговорност, която трябва да се поеме. Не само ей така да мине като природно явление. Франция е една силно политизирана държава и това е напълно нормално. Има дебат, който…
Водещ:Там има и навици за подаване на оставки, предполагам.
Атанас Чобанов:Ами има оставки. От един вестник събори министър миналата или по-миналата година. Миналата година – арабската пролет. Министърката Мария Лъоб, която се возила на самолета на приятел на /…/ си замина заради една публикация, която разкри, че тя е ходила на ваканция. И си замина. И се случват такива неща. Не само – в местната власт, които водят до оставки.
Водещ:Ами ще чакаме резултати на есен. Като междувременно ще проследяваме и Вашите новини.
Атанас Чобанов:Не всичко е розово, нали. Не всичко е розово.
Водещ:Категорично не е розово.
Атанас Чобанов:Има опити да бъдат изкупени медии.
Водещ: Благодаря на Атанас Чобанов. Ние само след мъничко ще направим опит за едно сравнение с Германия и у нас. Преди малко с Атанас Чобанов от сайта бивол опитахме да направим едно сравнение между френските и българските медии. Сега нека да продължим с едно сравнение между немските и българските медии, и по-скоро между журналистите. Капка Тодорова?
Капка Тодорова: По принцип аз, да, не обичам да правя сравнения, защото всяка система си работи сама за себе си и не можем да кажем в Германия е така, защо при нас не е така? Германия също си има своите исторически причини нещата да са точно така и да се случват така в медиите, както се случват днес. Те също си имат своите проблеми. Там не всичко е бяло. Както вече споменах…
Водещ:Но определено това са две крайности. Значи доброволците мо0лят медиите да не настройват хората едни срещу други. От другата страна пък е тезата, която изложи Бойко Борисов, с която Иван се съгласи за това, че журналистите, които обслужват мафията, не са журналисти. И формално това е така. Но това са два полюса. За да се стигне до тях, явно има някакъв проблем.
Капка Тодорова: Аз напоследък си говоря с доста журналисти, колеги в България и всички сме единодушни, че ние журналистите по принцип сме в дълг на обществото. И е крайно време да се съберем и да се разберем какво правим наистина. Правителството ли обслужваме, мафията ли обслужваме или обществото?
Водещ:И коя мафия, защото…
Капка Тодорова:И коя мафия, да. Той вече господин Чобанов говори по този въпрос – правителството и мафията. Смятам, че, да. Разликите са огромни и възможностите за работа на журналистите в България и журналистите в Германия. В Германия журналистите са изключително защитени. Те имат техните… Профсъюзите в Германия по принцип са много силни. Както и в цяла Западна Европа. Смисъл това са едни десетилетия, векове дори, защото няма никъде по света бизнес, който казва „ето Ви, каквито искате заплати и ще спазваме всички правила”. Всеки работи до там, до където му дават границите. Може да се види и аз така скачам веднага в тази тема, и от чуждите инвеститори в България. Те се държат по един начин в родните си места и по друг начин в България просто, защото те стигат до границите, които са им поставени в крайна сметка. Българската държава и българските власти до сега винаги и не само правителството допускат това да се случва. В България всъщност за мен един основен проблем е, че синдикати истински няма. Хората не са защитени – независимо дали са журналисти или учители. Всеки се бори сам за себе си. Медиите в България отдавна се скапват. Искам да използвам този глагол. Много от отдавна, само че сега вече се видя, всеки го усети, че това го засяга пряко него, че не може да има нормално функциониращо общество без нормално функциониращи медии. И за това се надигна този глас срещу журналистите, което обаче вече върви – тази посока също не е правилната. Общество без добри медии не може. Ако сега демонизираме медиите и кажем „ние нямаме нужда от тях”, това също е грешка. Нека да погледнем страните в Западна Европа, защото тя за нас е нашият… Това, което искаме да постигнем. И страните, които имат проблеми с положението на медиите. Медиите в Германия са добри. Германците живеят добре. А може би е обратното. Не мога да кажа кое е първото и кое е второто. За мен специално медиите са в основата на нещата, но в Англия, във Франция – кои държави имат сега големи проблеми. Гърция. Там положението с медиите и вестниците е почти същото като в България. Също имат невероятно количество вестници. Мисля, че само в Атина имат 13 спортни вестника за град, който е сравнен със София по брой на населението. Нали там също има печеливши медии, които явно се държат не за да печелят пари, не за да се прави някакъв медиен бизнес, а заради влиянието, което може собствениците да укажат.
Водещ:Нека сега да опитаме да дискутираме един такъв пример. Ние с Иван Бедров се чухме вечерта в първия ден на окупирането на „Орлов мост”, защото аз му звъннах, защото във Фейсбук плъзна новината, че са го арестували. Всъщност какво се случи?
Иван Бедров: Всъщност нищо не се случи. Аз съм журналист от 18 години и повечето от тях съм прекарал в активно репортерстване. Бил съм на какви ли не места. И всъщност това е нормално. Ние журналистите сме между шамарите и когато ти си с камера и си там и снимаш, съвсем нормално е в един момент някой полицай да прецени, че му пречиш на работата или някой от протестиращите да прецени, че си срещу него и т.н. Това е в реда на нещата. Т.е. имахме кратък разговор. Бях възпрепятстван да си върша работата за 15 минути и толкова. И нищо повече. Но това, което се случи всъщност, когато се чухме с теб вечерта, беше единственият колега журналист, който ни пита „вярно ли е?”. Никой друг не ми звънна, вярно ли е. И всъщност аз се появих в няколко сайта, информационни, наред с всички други новини от този протест. Изречението, че съм бил арестуван, което е някакво излишно геройство, от което никой няма нужда, но не е най-важното. Не е вярно. Елементарни правила.
Водещ: Това е проблемът. Германия?
Капка Тодорова: Полицай да арестува журналист – абсурд. Както и премиер да каже, че журналистите, изобщо да допусне, че журналистите могат да обслужват мафията. Абсурд. Обаче защо, защото не само полицаите в Германия са по-добри от полицаите в България, а и защото журналистите са обучавани. Това, което в България вече 20 години не се случва, в професиите влизат хора, които… Тя не е като да е отворена професия, но просто обучение отдавна не се прави. Колегите от факултета по журналистика, това са може би 2 % от всички, които упражняват тази професия, тя си е сложна. Има правила, както за представяне на новините, така и за какво може един журналист и какво не може от правна гледна точка. Имаше сега проблем с една колежка в Русе, която я осъдиха, което беше скандално, но се оказа, че по закон всъщност тя не е била в правото си.
Водещ:И всъщност правилата, с които трябва да се съобразяваме, не са наред.
Капка Тодорова:Именно и ако журналистите ги познават, ако ние познаваме, ако всички журналисти познават какво е възможно и как точно е уредено правно упражняването на нашата професия, тогава всеки ще знае и къде е точно абсурдът, за да може в крайна сметка и ние да укажем натиск над парламента примерно да промени тези закони. Сега всеки е сам за себе си. Искам да кажа, че журналистите са в дълг на бъ6лгарското общество, както вече споменах. Но пък и българското общество дълго време не се интересуваше какво става. В крайна сметка България е на едно от челните места след страните от Бившия съветски съюз по брой на нападнати журналисти, на бити с железни пръти ги биха, със сярна киселина ги заливаха. Само колежката от Кюстендил, която отразява от години зулумите на братя Галеви – то всички пишат за това какво и се случва. Това не е тайна, че бият сина и, че взривяват автомобила и. И какво от това? Това е един човек, който има нужда от защита от държавата. Нищо не се случва и няма журналисти, които са в състояние да укажат натиск да защитим тази колежка, т.е. държавата да си изпълни задълженията.
Водещ:Всъщност повечето класации, които правят неправителствените организации по отношение на степента на свободата на словото – това е различният вид натиск, който се оказва върху журналистите. Ние до тук изброихме доста, което може би ще ни направи свидетели на още по-долни места в тази класация. През седмицата се проведе и една дискусия с колеги журналисти за не свободата в медиите, но за нея ще чуем повече информация след малко от Стефан Джамбазов. През седмиците агенция БГНЕС беше домакин на дискусия за свободата на словото в България. Ето сега ще научим повече подробности от Стефан Джамбазов.
Стефан Джамбазов: Става дума в дискусията за това, че след 1989 година ние се зарадвахме от свободата, започна един медиен плурализъм, но постепенно бяха наложени едни граници. Те са точно политически – икономически. А колкото до правните, тежък случай беше неотдавна случката с журналистката колежка от Русе. Оказа се, че примерно един запис на едно интервю не може да бъде доказателство в съда. Какво остава от цялата работа? Остава да се занимаваме само със СРС, тогава за какво е журналистиката? МВР-то върши тази работа. Правната защита за свободата на словото, не за журналиста, е доста под въпрос, нарушена и така. Аз искам да откроя специално на Борислав Цеков неговите думи, защото по какъв начин медиите са облагодетелствани от властта? Има най-различни методи – това са европейски програми. Става дума да има някаква регламентация, някакви правила, такива възлагания на определена медия – те трябва също да имат максимална прозрачност и да минават през един вид обществена поръчка. А въпросът е, че такова даване, абсолютно непрозрачно, това при всички случаи е някакъв медиен контрол, защото ти не можеш, когато си получил от едно министерство пари, дали те са от неговия бюджет или са по европейски програми, да започнеш да го критикуваш.
Водещ:Журналистиката и PR?
Стефан Джамбазов: До голяма степен много медии изпълняват корпоративни интереси, за съжаление. Даже Сияна Георгиева каза, че правителството и медиите са зависими от корпоративни интереси. Тя се отразява и върху, в медийните войни, които възникват непрекъснато, защото те до голяма степен са просто корпоративни, а не медийни. Един колега сподели, че в младите журналисти, които идват, те просто не могат да пишат нормални журналистически материали. Те са свикнали някак си още от обучение или може би от въздуха, който дишат, да изпълняват поръчка. Но в крайна сметка трябва да се създаде имунитет на журналиста и нетърпимост към липсата на свобода, към не свободата.
Водещ:Дали социалните мрежи можем да ги възприемем като лесен начин за лечение н а не свободата?
Стефан Джамбазов: Интернет медиите все повече естествено се налагат. Максим Бехар спомена, че за едни свои разговори с Валери Запрянов, че практически той му казва, че хартията все повече се изрязва, защото човек трябва да продава не хартия, журналистът да продава не хартия, а трябва да продава позиции, трябва да продава информации.
Водещ:Всъщност прогнозата на Максим Бехар беше, че през 2025 година хартиените вестници няма да има вече, но пък от друга страна дискусиите, медийните дискусии, които се водят не само у нас разбира се, но и в Европа, често експертите обвързват свободата на словото с оцеляването на хартиените вестници. Разбира се в комбинация с интернет изданията им.
Стефан Джамбазов: Като че ли хората все повече и повече дори от чисто битов план могат да, ще се наложи да се ориентират към едно електронно издание. Въпросът с вестниците разбира се е по-различен, но аз като гледам в момента, обикновено по-възрастните хора, те се занимават, те купуват тези хартиени вестници, защото това им е традиция от години. Това си остава едно класическо средство, но все пак това поколение си заминава.
Водещ: Докато слушахме Стефан Джамбазов за хартиените вестници, Капка Тодорова каза буквално, че фактически отказът от информация е суб-демокрация? Нали така?
Капка Тодорова:Да. Абсолютно. Аз не споделям тезата, че вестниците ще умрат. Те ще се променят много и сега може, в 2000 и коя година беше, да не са вече на хартиен носител, което също се съмнявам, защото същите прогнози се правят непрекъснато и за книгата. И книги продължават да се четат, въпреки че има и начин на електронно да ги четеш. .Да, това е част от човешката история. И киното, и театърът – всички са минавали през тези промени.
Водещ:По-философски като че ли някак си не е важен. По-важна е правната защита. На каква правна защита в Германия разчитат журналистите?
Капка Тодорова:Ами то си има закон за печата във всяка провинция, това го обсъждахме тук преди малко. Има цял кодекс, по който смисъл една част от обучението на журналистите, което е 2 годишно след висше образование, се отделя на това – каква е правната защита, какви са правните възможности, какви в детайли – какво има право от правна гледна точка един журналист и какво не. Както казах, там смисъл той може да бъде осъден един журналист също и в Германия, макар че не по наказателен кодекс.
Водещ:И защото доказателството му не е допуснато като…
Капка Тодорова:Не. Не мога да си представя, че ще има такъв казус там, но също така смятам, че… Аз вече казах – това са свободи, които всеки човек, всяка група или всяко общество си извоюва стъпка по стъпка. И за това казах, че ние журналистите всъщност е крайно време да решим, че правим журналистика и да намерим начин също да се защитим и да изчистим професията.
Водещ: Всъщност много е важно да стане ясно, че медиите, за да съществува, трябва да печелят. Как да печелят медиите, Иван Бедров?
Иван Бедров:Всъщност моят анализ за проблемите в нашата професия и в медиите изобщо е свързан с една дума – парите основно. Според мен въпроси като правна защита, като синдикати и т.н. са – може да спорим по тях, но те са на второ ниво проблеми. Най-скъпото нещо в журналистиката са хората, трудът. Не е хартията на вестниците. Така че няма никакво значение дали ще излиза на хартия или ще излиза online. Въпросът е, че хората не искат хартия вече. Дори и безплатно да пуснете тези вестници, просто много хора няма и да ги вземат. Причините за това са технологичните промени в живота ни от една страна. От друга – загубата на доверието. Просто хората не вярват на това. В интернет обаче, всъщност приходите са много далеч от гарантираните. За разлика от печатните издания или пък електронните медии, където имаш краен брой. Знаеш, вестниците са 15. В интернет днес са 15, утре са 150 хиляди. Никога не знаеш. Т.е. пазарът се раздробява и раздробява, и всъщност много е трудно да се финансира качествена журналистика само с online приходи. И сега стигаме основното – до парите. Ако няма свободни пари, тогава няма как да има свободни медии. Свободни пари, имам в предвид, пари, от които някой бизнес може да спечели без да зависи от държавата. За съжаление в България централизацията в бизнеса е все по-голяма. Имаме един основен играч в бизнеса и това е правителството. Абсолютно всичко минава през него и ако не си потърсят правата отделните бизнеси, вече имаше такива наченки, имаше някакво недоволство, да кажем, сред строителния бизнес, защото там всичко отива в две фирми. Имаше някакво недоволство сред тези, които се занимават с метали, преработка, изкупуване на цветни метали. Ако примерно, ако щете Сдружение на рестъорантиорите не се разбунтуват за това, че в един град само определени 2-ма, 3-ма взимат ключовите места от кмета си, а други не взимат, а получават глоби. Т.е. ако всички тези сфери не направят своя „Орлов мост” по отделно, да си потърсят правата, да си постигнат своите малки успехи, тогава нищо няма да се промени, защото в момента няма, може би с едно-две изключение, няма медия в България, която да е на плюс, да печели. А след като не печели, има два варианта – или да затвори, или някой друг да покрива разходите. А този друг са определени корпорации, които са свързани с правителството или пък още по-лошо – директно правителството. А също през тази седмица БГНЕС публикуваха едни данни за това кое министерство през европейски програми в кои медии колко пари е дало. Тук вече и огромната отговорност на тези, които се надяваха да се нормализират. Всъщност онези в Брюксел, които така са написали правилата, до толкова не са познавали държавите, които ще се присъединят към тях…
Водещ:Че са забравили да кажат да оразмерим краставиците.
Иван Бедров:Да. И всъщност какво става? Там са написани така правилата, че европейските пари идват тук и министърът на земеделието решава на кои медии да ги даде. И съответно имаме новини, че ще ядем най-=добрия хляб тази година и нямаме новини, че има някакъв проблем и че отново там субсидиите отиват в трима души в Добруджа и всички останали остават без субсидии.
Капка Тодорова:Имаше една такава идея, тук Иван е много прав, която е на Атанас Чобанов и бивол, и малки независими медии като Канал 3 и радио К2 мисля, че се казва. Мисля, че така беше подхвърлена в ЕП миналия месец – след като медиите са такъв проблем, защото те медиите не са проблем само за България – медийната свобода. Имаме същият проблем, т.е. той не е същият точно, но е проблем с медийната свобода в Унгария, в Гърция, в Италия, дори и във Франция, и както аз вече, моята теза изложих – медийната свобода и медиите са основата на възможността за демокрация, за упражняване на демокрация, след като това е висша ценност на ЕС, може би е редно, както има фондове за грозде, крави и жито, да има фондове за медии. Просто да има възможност за независимо финансиране. Не – директно независимо финансиране, не чрез правителството и чрез еди кой си министър да решава дали да даде пари или не. Това също е една кауза, която си заслужава да бъде, да се разгледа по-подробно какво може да се направи. Може ли? Защото тя е кауза всъщност на журналистите в Европа. Би могла да бъде.
Иван Бедров:Защото, извинете, защото чисто пазарния подход, въпреки че аз съм привърженик на теорията на този подход, той в България не работи.Аз имам познати, които имат доста посещавани сайтове, доста посещавани, т.е. сравними с други сайтове, не толкова независими, които привличат реклама. И знам за конкретни случаи, когато големи рекламодатели просто се страхуват. Т.е. те чисто технически имат достъп до публика, която е активна, платежоспособна, достатъчно на брой. Те обаче не смеят да сложат рекламата си в сайтовете, които са малко по-свободни и критични. И пак опираме до това – защото техният бизнес зависи само от едно място. Не зависи от по-добрият продукт, който ще произведат и клиентите.
Водещ: Смяташ ли, че за нас журналистите, трябва да има /…/? Изобщо как да изглежда?
Иван Бедров:Ами малко не се чувствам много нормално в посоката ние да искаме нещо от хората. По-скоро, ако хората имат нужда от нас, да го покажат. Ако нямат нужда, да не го покажат. Част от хората имат нужда и те го показаха, защото от втория ден нататък на „Орлов мост” протестът беше срещнат от манипулациите в медиите.
Водещ:И всъщност тогава нямаше обвинения на едро, а имаше конкретни обвинения за конкретни неща.
Капка Тодорова:Да, но аз „Орлов мост” дали го правят журналистите, но има няколко проблема, които наистина трябва да се решат. Дали ще останем ние в тази работа или колегите, които идват след нас ще го направят – журналисти ще има. Проблемите са как се финансират медиите, прозрачното финансиране, проблемите са за мен, пак го казвам, за защитата на журналиста, за да може той да казва „не” не само на министъра, но и на собствения си шеф, когато е каран посред нощ например да звъни на премиера или да праща торта за рождения му ден. Това са само шегички, има повече за казване. Когато…
Иван Бедров:Това не са шегички – това са истински примери.
Капка Тодорова:Това са истински примери, но имам в предвид, че още е по-важно да кажеш „не”, когато те карат да пишеш определен материал.
Водещ:Иване, знаеш ли кога е роден Бойко Борисов?Има ли българин, който да не знае кога е роден Бойко Борисов?
Иван Бедров:Аз знам, защото е един ден след мен. По тази причина.
Водещ:Капка, ти знаеш ли кога е родена Меркел? Защото пишеш за нея.
Капка Тодорова:Не, да, аз пиша вече от толкова години. В Германия съм кореспондент и не мога да запомня кога е родена Меркел. Някак си не се набива на очи всяка година. Няма големи празненства по случай нейния рожден ден. И другото също така, което се чудя, не знам тези магистрали кой им ги открива в Германия, но се строят.
Водещ:Всъщност караш ме да те попитам има ли, може ли да има такава новина „политикът Х, министърът Х откри магистрала в Германия?”
Капка Тодорова:Не.
Водещ:Как ще започва там новината?
Капка Тодорова:Да, магистрала, че има и то отсечката там „Тракия”, която се строи, от както може би има свободна България, това е новина, че има път вече, ама кой го е открил – много важно. То може да се види на снимката. Сигурно е хубава снимката и това колегите фотографи трябва да кажат, но новината еди кой си откри еди какво си не е новина.
Водещ:Немските политици обичат ли да показват човешкото си лице пред по-жълти издания?
Капка Тодорова: То това пожълтяването на медиите, медиите слизат… Лайфстайлът го има навсякъде. Примерно Меркел е една от много малкото, един от малкото политици в Европа, които не си позволяват.
Водещ:То имаше един такъв случай.
Капка Тодорова:С деколтето ли? Понеже е един веднага се сетих кой е. Да, на опера отиде със съпруга си и облече рокля първо. И второ рокля с деколте. И да, така видяха журналистите и човек в канцлера, но тя доста държи личния си живот на страна. Това просто е неин стил. Сега има други, които правят PR от това.
Иван Бедров:Но живеят в скромна сграда в центъра на Берлин, пред която няма бариера…
Капка Тодорова: И ходи сама да пазарува в супера и я щракат и я пускат после по вестниците и по сайтовете как си е купила салата. Да.
Водещ:Но не се сърди на журналистите за това.
Капка Тодорова:Меркел не се сърди. Да, между другото и такъв непосредствен контакт – Меркел ио журналисти няма. Може би има за сбрани хора, които наистина определян менюто в Германия, които са издатели сигурно или главни редактори. Но той не е рекламиран този контакт, ако има такъв личен. Просто не знам. В Германия всеки работи това, за което е учил. Тя жената е канцлер и се занимава с управление, и си има огромен прес щаб с нейните говорители – те са от професията. Това примерно –Щефан /…/ беше журналист в обществената им телевизия. И те се занимават с контакти с журналисти. И то, включително и на мен са ми се обаждали. Щефан Зайбер, като аз не съм фактор в Германия. Смисъл контактът вече е лесен, но не го прави Меркел лично. Аз нямам нужда да се познавам с нея и да сме ей така – приятели, за да имам изобщо възможността да работя.
Водещ:За да зададеш въпрос, да получиш отговор и т.н. А може би най-важното е това, че в България е хубаво хората да знаят, че правото им на информация не случайно е отбелязано в конституцията и че отказът от медии всъщност е отказ от демокрация. Хубав съботен следобед от всички ни.
