www.focus-news.net | 27.11.2013 

София. Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно.
"Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот", каза президентът Росен Плевнелиев.
По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. "Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката", каза президентът.
По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.
Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.
"Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички", каза президентът.
"Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.
По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност. Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите. В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.
За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.
"Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание", каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.
"Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите. БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на "Ранобудните студенти".
Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.
Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите: „Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.
Николай Ангелов от "Ранобудните студенти" обясни: „В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.
В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви: „Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.
„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.
Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.
В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

Оригинална публикация

PR Point I 21.11.2013

Курбевоа, 21 ноември 2013 г. – GEFCO, водещ оператор в автомобилната логистика и образец в логистиката за производители, приключи още една фаза на своя IT-проект за внедряването на платформата Opteam. Системата е разработена и внедрена със съдействието на CEREZA. Този основен компонент от програмата TOSCA има за цел да оптимизира сухопътните транспортните потоци и така да се повиши конкурентността. Технологичното решение е въведено в повече от 20 страни.

Opteam (Оптийм) е част от програмата TOSCA, която е съставена от 4 модула: Внедряването й ще приключи в края на 2014 г.: Система за управление на превозвачите (Carrier Management System); Opteam – за маркиране и оптимизиране на транспортните потоци; проекти за събиране на данни (CADIS – за групажни дейности), както и съвместна клиентска платформа за проследяване и управление на заявките.

Маркиране на транспортни потоци, за да се гарантира оптимизация

Концепцията на платформата Opteam е да картографира и анализира извършените пътувания и да анализира възможностите за оптимизация на маршрута. Анализът на сухопътните транспортни потоци се извършва по географски
зони, за съответния клиент или превозвач, по индивидуализирани или по регулярни маршрути. Визуализацията на екран на потоците позволява да се локализира дисбаланса между отделни райони. След като това се установи, GEFCO приоритизира дейностите, които да се предприемат, за да се регулира и оптимизира транспортния поток. Такава стъпка може да е залагането на двупосочни курсове, за да се намали връщането на празен камион.

„Оптимизирането на маршрутите е основно финансово предизвикателство за GEFCO и нашите превозвачи. Благодарение на видимостта по мрежата, осигурена от Opteam, ние сме в състояние да отговорим на това предизвикателство", подчерта Арно ЛЕВИЛЕН мениджър Сухопътна оптимизация и технически ръководител на GEFCO. „Друго предимство на платформата е, че тя може да се
използва в рамките на тръжните процедури, което ни позволява да предложим на нашите клиенти конкурентни и оптимизирани решение по отношение на крайните срокове, такси и транспортни планове.”

Екипната работа – основа на успешното изпълнение

Платформата Opteam улеснява обмена на информация и
разработването на решения в атмосфера на сътрудничество между географски отдалечени колеги. Налага се GEFCO да преосмисли своята организация и се създава специална функция „оптимизатор на транспортните потоци”, за да се изпълняват дейностите по оптимизация, които са следствия от отделните решение.

„От началото на внедряването му в началото на 2013 г. в цялата европейска мрежа на GEFCO, порталът Opteam даде възможност за извършване на повече от 90 проучвания, чиято цел е да се достигне до затворен кръг товарни курсове. Освен намаляването на броя на празните курсове за връщане, използването на новата система доведе до разширяване на транспортния план. Така ще се увеличи
производителността на чартърните услуги, защото редовните
курсове, надвишаващи оптимума, са били отразени в операционната система на управление. Освен това, инструментът позволява да се получи представа за транспортните потоци между отделните държави, както и да се подобрява сътрудничеството между филиалите. Управлението на платформата Opteam се подпомага от
трима зонални мениджъра, ръководещи оптимизаторски екипи във Франция, Западна Европа, Централна и Източна Европа. Решението вече е доказало, че осигурява спестявания. Средното намаление на разходите за пътувания, включени в новосъздадените вериги, е над 7%”, отбеляза Артьом Maрдян, мениджър Проучвания за оптимизиране
на сухопътния транспорт и развойна дейност за Централна и Източна Европа на Групата GEFCO.

Технология за стартиране на бизнес направление „сухопътна логистика”

GEFCO прави сериозни инвестиции в нови информационни технологии, за да осигури непрекъснат сухопътен транспорт, да повиши производителността и добавената стойност за своите клиенти.

„Opteam е иновативен инструмент, предшественик на Geo-Business Intelligence: отчитайки географските критерии, той е в състояние да анализира и визуализира транспортни операции, както и да симулирарешения за оптимизация”, заключи Бруно РИВОАЛАН, Корпоративен директор Сухопътен транспорт на Групата GEFCO.

Групата ЖЕФКО (GEFCO Group) GEFCO определя стандартите в логистиката за индустриални производители. Чрез своите пет основни сфери на дейност – международен морски и въздушен транспорт, сухопътен транспорт, складово управление и опаковки за многократна употреба, логистика на нови автомобили, митническо и акредитивно представителство – GEFCO предлага глобални иновативни решения. Те са разработени както за местна и международна логистика, така и за междуфирмена и вътрешнофирмена логистика, отговаряйки на целия спектър от изисквания на производителите. Представена в над 150 страни, GEFCO се нарежда сред първите 10 европейски компании за логистика, с оборот от 3,6 млрд. евро за 2012 г. и 11,200 служители. Чрез своите над 300 бизнес локации, GEFCO развива дейност в ключови региони като Централна Азия, Централна и Източна Европа, Близкия Изток, Източна Азия и Южна Америка. Интернет страница: www.gefco.net CEREZA – www.cereza.fr – www.blog.cereza.fr/logistique-scm Създадена през 2005 г., CEREZA е консултантска компания за управленски и IT-решения, специализирана по отношение на веригите на доставка. Използвайки подхода Agile, CEREZA предлага съдействие за прилагане на стратегии за преобразуване и оптимизация чрез подход, комбиниращ Бизнес и IT-системи.
CEREZA може да предложи прагматични и бързи решения за прилагане на стратегия в управление на бизнес подразделенията и на филиалите за IT-системи CEREZA, има 90 служители и оборот от 16 милиона евро за 2012 г. Считано от януари 2013 г. компанията е част от Talan Group (650 служители, 70 милиона евро оборот).

 www.vesti.bg | 22.11.2013 

Сред наградените са журналисти с материали за купуването на гласове, протестите и бежанците

Наградите "Валентина Крушкина – журналистика за хората", учредени в памет на журналистката Валентина Крушкина, бяха връчени на специална церемония в четвъртък вечер в сградата на Българското национално радио. Росен Цветков от БНТ взе голямата награда за журналистика за разследването си за платените агитки пред партийните централи на избори 2013.
"Приемам тази награда като спомен за Валя", каза развълнувано Росен Цветков. Той разказа, че първото си разследване е направил с помощта на журналистката и ще го помни цял живот, защото от нея се е учил на журналистика и на това да показва истината.
Наградата – статуетка във формата на круша – беше връчена от миналогодишните носители Асен Генов и Константин Павлов – Комитата, които добавиха към нея стикер с надпис "#оставка".
Мария Чернева от БНТ получи приза за втора поредна година в категорията електронни медии, а в категорията печатни медии наградата отиде при Панайот Ангарев от в. "Сега" за статията му, посветена на проблемите с бежанците в България.
Наградата в категорията за блог и интернет журналистика отиде при Иво Божков. Той спечели подкрепата на журито за документирането и отразяването на юлските протести, които продължават и до днес.
"Технологиите в XXI век ни доближават малко повече до истината, а колкото повече хора пишат и излагат гледните си точки, толкова по-близо ще сме до истината", подчерта Божков.
Полина Паунова от "Mediapool" получи наградата в категория млад журналист.
Наградата "Валентина Крушкина – журналистика за хората" се връчва за втора поредна година от фондация "Валентина Крушкина", а за приза тази година се бориха 72 журналисти и 164 материала.

Оригинална публикация

 www.standartnews.com | 21.11.2013 

София. На 21 ноември отбелязваме Световният ден на телевизията. През 1996г. ООН провъзгласява тази дата като признание за голямото влияние на телевизията при вземане на важни решения в световен мащаб. На същата година се е състоял и първият Световен телевизионен форум.
Телевизията е медия, която достига до най-голям брой хора и има най-силното обществено влияние по цял свят, смятат от ООН. Тя не само ни информира, но има образователната сила и социална насоченост и умело поставя глобални истории и проблеми, от които се интересуват милиарди зрители по цял свят.
Всички страни-членки трябва да отбелязват Световният ден на телевизията всяка година, призовават от ООН и изтъкват, че трябва да се насърчава международния обмен на телевизионни програми като се фокусират върху общочовешки проблеми като мир, сигурност, икономическо и социално развитие и културен обмен.

Оригинална публикация

 БНТ, Денят започва | 21.11.2013 

Водещ: Добро утро на Мария Стоянова, която ни направи тази лека забележка, професионална разбира се, ние си я обичаме Мария много. Добро утро.
Мария Стоянова: Добро утро. Много ми е драго да съм при вас.
Водеща: Сега ще си говорим за медии в следващите минути, защото ти идваш директно от една много важна среща на медийните регулатори в Брюксел, която се проведе тези дни. Там си говорехте за ролята на регулаторите е страните, които представлявате.
Мария Стоянова: Точно така. За това как регулаторите могат да обединят усилията си във все по-бързо развиващата се технологична, медийна среда, по какъв начин може да се хармонизират отделните медийни законодателства в отделните държави, така че да получим една общоевропейска картина. Не говорим за общоевропейска регулация, не говорим нито пък за общоевропейски принципи и санкции, но говорим за стандарти. Всъщност може да ви е странно, но се оказва, че само медийната сфера, медийната регулация конкретно са едни от областите в Европа, а може би последните, в които няма хармонизация, няма обединени действия. В сложни сфери като валутния съюз да речем има дори, както знаете общи законови принципи важат там, но в медиите няма и това е една стъпка, която искаме да направим.
Водеща: Къде се нарежда СЕМ, като говорихте и с европейските си колеги, по отношение на свобода на действие, на това, което може да прави като регулаторен орган по отношение на медийната среда?
Мария Стоянова: През 2010 година по поръчка на Европейската комисия няколко от много авторитетните университетски изследователски центрове, които се занимават с медиите, имам предвид Ханс Бреду, институтът в Германия, университета в Льовен, един институт в Дания се събират по поръчка на Европейската комисия, за да съставят критерии, които да определят по какъв начин един регулатор може да бъде отчетен като независим. И сред тези критерии е един от важните критерии е и финансирането, защото се прави изводът, че колкото повече независимо финансиране имаш ти, толкова по-свободен си да действаш ефективно, ефикасно и това е моментът да кажем на публиката, че по отношение на финансирането, по отношение на този важен критерии ние сме, да, ние сме много зле. Нашият регулатор, бюджетът му за следващата година е 650 хиляди евро, за сравнение регулаторите в Македония разполагат с бюджет от 2 милиона евро. Не се оплакваме, не го казвам само защото, за да кажем колко малко пари получаваме, но е много важно да кажем, че ние, ако искаме нашата държава да се развива в синхрон с това, което се случва в Европа ние не можем да пестим там, където не трябва, не можем да пестим в медийната сфера, не можем да пестим от националната телевизия, към която има все повече изисквания, а и бюджетът на националната телевизия за съжаление беше неоправдано съкратен.
Водеща: Като говорим за пари и за медии как гледат останалите, европейските колеги ваши на медийната среда, на медийната свобода, на плурализма в България?
Мария Стоянова: От 2012 година, когато Нели Крус дойде в България, за да се срещне, това беше миналата година не беше чак толкова отдавна.
Водеща: Една шумна, паметна среща.
Водещ: Съвсем скоро.
Мария Стоянова: Една паметна среща, разбира се, на която тя според мен преживя както културен така и социален шок. Не беше може би готова за това, което я очакваше. Та оттогава ситуацията в България се намира под особено внимание и наблюдение от страна на Европейската комисия. Във всички неофициални разговори, които проведох, беше изразена голяма загриженост по състояние на плурализма на медийната свобода у нас. Факт е обаче, че за това отрицателно впечатление сме виновни единствено и само ние. Не само защото не сме направили нещо, което сме могли да направим, но и защото ние използваме всички възможни и невъзможни средства, когато не сме доволни, че не са ни показали по телевизията, не сме имали възможност да се видим във вестника или по радиото, решаваме да напишем писмо до Европейската комисия. Откъде знам това, знам го, защото повечето от писмата минават с копие през СЕМ.
Водещ: И има вълна от такива писма?
Мария Стоянова: Не вълна, а цунами от писма. В Европейската комисия с голяма загриженост и буквално със стрес подходиха към нас и казаха „Какво правите вие в България? Ние получаваме писма дори от граждани. Положението при вас абсолютно е нетърпимо и безобразно”. Аз ще ви дам един конкретен пример евродепутатът Слави Бинев е неудовлетворен, че вие в националната телевизия не му давате възможност да се изразява. Факт е, че няма такова право, което да задължава медиите да отразяват евродепутати, но той се чувства по някакъв начин неудовлетворен, пише писмо на Европейската комисия, не веднъж, не два, не три пъти. Затова ние в СЕМ взехме мерки по този въпрос и решихме сега, това е една новост за вашите зрители, ще направим едно фокусирано наблюдение, което между другото вече започнахме, като ще върнем часовника назад в продължение на няколко месеца и то е изключително важно за вашите зрители и за публиката изобщо, защото в него ще изследваме участието на евродепутатите, на българските евродепутати в медийните предавания, темите, по които те се изказват, доколко те са свързани с тяхната компетентност, защото това също има значение. Не един евродепутат да го поканиш…
Водеща: Просто така.
Мария Стоянова: Да се покаже, а да говори по темите, по които той получава пари, които би трябвало да отстоява и защитава.
Водещ: Много е важно вие да правите това проучване, а не самите хора, които се оплакват, защото може те да не са съвсем искрени в писмата си.
Мария Стоянова: И не само честотата на тяхното участие и смятам, че това ще бъде много голям наш принос към публиката, която съвсем скоро, само след няколко месеца ще трябва отново може би да гласува за тези евродепутати и не без чувство за гордост да кажат, че това е нещо, което в Европа правим само ние.
Водеща: Обръща ли се внимание на правилата, които медиите трябва да спазват с оглед на предстоящите избори. Знаем, че в момента се правят промени в изборния кодекс по отношение на участието на политици и на бъдещите евродепутати в кампаниите, които ние ще излъчваме, дебати под формата, под различни форми.
Мария Стоянова: Въпросът за евроизборите изглежда много абстрактен, защото в публиката остава усещането, че става въпрос да изпратим някакви наши хора, да отидат в Брюксел, да седят някъде. Никой не осъзнава може би достатъчно ясно, че всъщност е адски важно какви хора ще изпратим ние в Брюксел и каква работа очакваме те да свършат там. И нека да не забравя публиката, че е много важно да следи какво правят тези депутати, защото те получават не само заплати от Европарламента, те получават заплати и от българското Народно събрание. Така че ние трябва да следим, а и вие медиите да държите изкъсо техните участия и тяхната активност. По отношение на медиите ние често забравяме, че има една директива за аудиовизуалните медийни услуги и всъщност се концертираме само в нашето си, национално законодателство, но много би ни помогнало да поглеждаме от време на време, не задължително и непрекъснато, и в тази директива.
Водеща: Само един щрих сега, колегите са направили такава проверка, понеже явно и ние си правим някаква статистика за това, че евродепутат Слави Бинев е канен няколкократно за последните, колко, две или три седмици или за по-дълъг период от време, 3 пъти, но е отказал даже последният път, когато са го канили. Да кажем обаче…
Мария Стоянова: Това не го е написал на еврокомисаря.
Водеща: Да кажем обаче нещо друго. Знаем, че България сега пое по нов път по отношение на цифровизацията. Имахте ли минути, свободно време, в което обсъдихте на какъв етап е, каква е оценката всъщност на европейските ви партньори и колеги за това, което се случи в България.
Мария Стоянова: Нека да сме наясно, че цифровизацията при нас се случи в един от последните етапи изобщо в Европа. Значи, това което другите държави живеят като ежедневие, с което техните зрители отдавна са свикнали, дори не коментират и не обсъждат, при нас в действителност е новост, така че слава Богу по тази тема не сме се фокусирали. Има нещо друго обаче, което е изключително важно и тук трябва да ви призная, че за мен беше изключително неудобно, тъй като беше отчетен фактът, че нашата страна е единствената от държавите членки, една от малкото държави членки, хайде да не звучим толкова крайни, която не е направила никакви стъпки по отношение на Зелената книга на европейския съюз. Това е една препоръка за по-активни действия на регулаторите, на държавата, на парламента за насърчаване на медиите за обвързване на новите технологии. Значи много голяма част от зрителите, които ни гледат в момента разполагат с телевизори, които имат страхотни възможности, които възможности обаче те не могат да използват, защото вие не им предоставяте съдържание, а вие не им предоставяте съдържание, защото първо нямате средства за това, второ, защото нямате и нормативната рамка, в която да се вместите, трето, защото ние като регулатор заедно с държавата нямаме възможности да ви насърчиме. Защо нямаме тази възможност? Защото ситуацията в страната ни е тежка, намираме се в политическа криза. Всичко е замразено така да се кажи и това звучи като една музика от бъдещето, която обаче всъщност е толкова важна за публиката вкъщи. И така страната ни сега от нация техническа се превръща в изоставаща. И аз се надявам, че съвсем скоро обаче ще имаме възможност да се заемем активно и с тези въпроси.
Водещ: Мария благодарим ти.
Водеща: Надявам се следващият път, когато си в нашето студио да звучим по-оптимистично, защото сега кръгът като че ли е затворен и доста объркан.
Водещ: Ти употреби думата музика в съвсем различен аспект, но сега ние наистина продължаваме с музика.

b2b Magazine I 19.11.2013

 „Управление на иновационни политики и стратегии” е мотото на конференцията „Индустрия и иновации 2013”, която ще се проведе на 28 ноември 2013 г. в Новотел София.

Специално за конференцията в София, която за първи път в страната ни поставя за разискване тези актуални проблематики, пристигат чуждестранни експерти от Германия, Полша, Великобритания, Холандия и Италия . Участие ще вземат и редица експерти и от България. Те ще представят и ще дискутират с участниците в конференцията какви са възможните политики и стартегии, какви са методите за управление на иновациите в компаниите и способите за финансиране на иновациите. Представители на бизнеса ще споделят своя личен опит и примери за управление на иновационните стратегии. /Освен финансиране на проекти от фондове, за 2014 г. правителството предвижда да отпусне 20 милиона лева от Държавния бюджет в тази посока/

Официални гости на Четвъртото издание на международната конференция „Индустрия и иновации 2013” са зам. министърът на икономиката г-жа Анна Янева, ръководителят на Представителството на ЕК в България г-н Огнян Златев, изпълнителният директор на Технологичен център и парк Дортмунд г-н Барановки, както и лидер ът на екипа на Делойт „R&D and Government Incentives” за Полша и Централна Европа г-жа Бурнат – Микош.

За четвърта поредна година събитието ще събере на една трибуна държавата, топ мениджъри на водещи компании, международни експерти и представители от научните среди.

Теми на форума:
„Иновационни политики и инструменти в ЕС и България”
„Управление на иновациите в компаниите”
„Финансиране на иновации”

Направи своята регистрация сега на: http://industry.b2bmedia.bg/

Партньори: Deloitte Bulgaria, Management Club, Стара Планина Холд АД,
LG Bulgaria, HP Bulgaria, Regus Bulgaria, Enterprise Europe Network, ГИС-Трансфер Център, Lemi Trago, Evlia, Euro Perspectives Foundation, HIRON-Management Consulting

Организации и медийни партньори: DarikFinance.bg, Econ.bg, Events.bg, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Австрийско посолство – Търговски отдел, BBLF, Предприемач, b2bnews.bg, b2bmagazine.bg
 

 www.novini.dir.bg | 19.11.2013 

Представители на Европейската комисия и национални регулаторни органи обсъждат днес начини за насърчаване на плурализма в медиите и по-добрата журналистика. В Брюксел страната ни ще бъде представена от Мария Стоянова, член на Съвета за електронни медии.
Желанието на Комисията е да се създаде нещо като европейски регулаторен орган, срещу което обаче имаме възражения не само ние от България, а и наши колеги от други източноевропейски държави и най-вече от големите европейски страни. Смятаме, че създаването на двойни структури в ЕС, което е свързано с изразходване на нови средства, с попълване на тези структури с нов персонал, няма да доведе до същинското решаване на проблемите и въпросите, с които се сблъскваме всички ние в Европа, защото проблеми с концентрацията на медиите няма само България, има и Чехия, Румъния, за Италия изобщо няма да говоря. Тези проблеми ние няма да решим с общи правила, а ще ги решим, когато създадем общи стандарти и това е нашето българско убеждение, което за щастие се споделя и от други колеги.

Оригинална публикация

 www.vesti.bg | 19.11.2013 

След дискусиите за пазарната икономика и съдебната система, третият “Диалог с гражданите” по инициатива на президента ще бъде на тема медии. 

Третият дебат от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите" ще се проведе на 27 ноември (сряда) от 14:00 часа в Централния военен клуб в столицата. Дискусията от поредицата дебати е на тема "Какво бъдеще за българските медии?"
Като продължение на провелата се в София дискусия със заместник-председателя на Европейската комисията Вивиан Рединг в рамките на Европейската година на гражданите 2013, президентът Росен Плевнелиев пое ангажимент да продължи диалога с гражданите по посочените от тях теми – пазарна икономика, система на правораздаване и медийна среда.
Първата дискусия в рамките на инициативата постави акцент на решенията за ефективното функциониране на пазарната икономика. Вторият дебат беше посветен на ефективната и справедлива съдебна система.
За участие в третата дискусия има задължителна електронна регистрация, която може да се направи до 18:00 ч. на 26 ноември на интернет страницата на Президента. В дискусията освен регистриралите се граждани ще вземат участие журналисти и медийни експерти.
На електронен адрес dialog@president.bg и в страницата на инициативата във "Фейсбук" желаещите могат да задават въпроси и да споделят позиции по темата на дебата.
Модератор на дискусията ще бъде Добрина Чешмеджиева, водещ на предаването "Референдум" на БНТ1, срещата ще се излъчва на живо в интернет и по Българската национална телевизия.

Оригинална публикация

 в. 24 часа | 19.11.2013

- Г-жо Ризова, този тв сезон започна за Би Ти Ви със стари предавания, но с нови лица в новините и актуалните предавания – Генка Шикерова и Константин Караджов, Антон Хекимян, Виктория Петрова в централната емисия. Трудно ли се налагат нови водещи на предавания, с които зрителите са свикнали?

- Не всички са толкова стари, "Тази неделя" е на три години, "Тази събота" – на две, а "120 минути" със Светльо Иванов е чисто ново предаване с едва 5-о издание. За 13 години обаче нещата трябва да се променят, хората приемат нови предизвикателства и винаги трябва да има обновяване, което запазва движението и енергията. Относително е определението "нови лица". Това са известни имена от репортерската школа на bTV, които са си спечелили доверие и популярност. Дори А-нтон Хекимян, който е репортер от сутрешния блок, преди да седне в креслото на Лора Крумова в събота и неделя се изяви като успешен водещ на приключенското шоу "Африка". Тренингът от репортерстването може да развие всякакви други тв качества и таланти.

- Рейтингите на тези предавания не паднаха. Това означава ли, че водещите не са важни?

- Именно този факт, че рейтингите не се промениха, отговаря на предишния ви въпрос. Хората, които преди 13 г. бяха избрани да работят в bTV, я създадоха буквално от нула. Тогава известен беше само Слави Трифонов. Разбира се, че са най-важни хората и името, което те правят за себе си и за медията. Тази работа е едновременно екипна и индивидуална. Тя създава суперизвестни и разпознаваеми хора. Важни са и водещите, и доверието, което една медия е завоювала за 13 години. Както е и в живота обаче, доверие трудно се гради, а за съжаление, с един грешен ход може да се срине за дълго време. Така че разковничето наистина е в школата, в създадената традиция и следваните принципи.
При нас в "Новини и актуални предавания" са постъпвали по-малко известни, повече известни и съвсем неизвестни журналисти с различен опит и възраст. Колкото и нескромно да ви звучи, фактът е, че са се превръщали в истински звезди. Някои и до ден днешен са популярни просто защото са водили предаване по bTV. Ето какво успяха да направят тандемът Митко и Цветанка с "Лице в лице". Двама колеги с различен опит и биография, станали известни в две други телевизии, направиха успешно предаване, като пребориха още миналата година наи-високия рейтинг тогава на конкурентната телевизия, и то срещу утвърдена тв игра. Преди тях в нашата програма имаше различни опити с предавания на външни продукции, които обаче изпитваха затруднения да опонират с рейтинги в този час.
Т.е. фактът, че една програма се излъчва по bTV, не е никаква гаранция за успех. Екипът, който седи зад продукта, и правилното програмно планиране са решаващият фактор. И обратно, конкуренцията взе наготово една от най-успешните ни двойки водещи в комплект с талантлив и амбициозен продуцент и я разположи огледално в оригиналния й часови пояс. Така че в момента .сме в странното положение "bTV срещу bTV", което силно ми напомня заглавието на филма с Дъстин Хофман "Крамър срещу Крамър". Конкурираме се със самите себе си, с това, което сме и което сме създали всички ние. Ани Цолова работи от ден първи в телевизията, след като бе избрана с конкурс, и извървя дълъг път на развитие. Продуцентът Валерия Нанкова е буквално "отгледана" от стажантската ни програма, от изпълнителния продуцент на сутрешните предавания Ани Тодорова. Но това е и голямото предизвикателство. Сам да обучиш и произведеш конкуренцията.

- Защо напуснаха Ани Цолова и Виктор Николаев?

- А защо изгоря колата на Генка? Защо разследването е до под кривата круша? Защо престижни западни издания като "Уолстрийт джърнал" и "Икономист", които не пишат често за България, се занимаха подробно с този случай? Защо неправителствени организации като "Репортери без граница", Асоциацията на европейските журналисти и Българският хелзинкски комитет излязоха със специални декларации по този случай? И така нататък. Защо? Да, на най-голямата сцена е най-горещо, светлините на рампата светят най-ярко, натискът и претенциите са най-големи. Това е огромен товар върху всеки, който е в ефир, гледан от милиони и трябва да бъде безупречен във всяка дума, поглед, усмивка и гримаса, за да не бъде обвинен в пристрастие. Човешко и разбираемо е да не издържиш и да приемеш друго предложение и по-спокойно място.
Когато влизам в спор с политици, властимащи, хора с големи икономически интереси и възможности, а между другото и с лекари, шефове на големи лечебни заведения защо така сме отразили едно или друго събитие?, защо сме поканили еди кой си събеседник?, защо сме задали този, а не онзи въпрос, аз им отговарям, че по подобен начин са постъпили и колегите от друга медия и че ние нищо необичайно от професионална журналистическа гледна точка не сме направили. Сразяващият аргумент отсреща е "Има значение само това, което се показва по bTV!"…
Така че аз винаги много ще тъгувам за Ани и Виктор, които бях приела не само като колеги, но и като близки и сърдечни приятели, с които можеш да си споделиш. От друга страна. ще съм вечно благодарна на Генка и Косьо, които трябваше да влязат в жегата без никакво време за подготовка и се справиха изключително достойно.

- Как се почувствахте, след като те си тръгнаха?

- Беше ми мъчно, като да загубиш близък човек. Но не се чувствам предадена, тъй като всеки има право да избира и решава кое е най-доброто за него. Животът е един и е много личен, за да постъпваш така, както околните искат от тебе, а не какво ти искаш за себе си.
Извън чисто личния момент, все още ми е много неприятно, че хора, организации, медии със собствен дневен ред и "ангажименти" към политическата обстановка буквално "яхнаха" тяхното напускане и го обърнаха в собствена пропаганда, включително срещу bTV.

- Опитахте ли се да ги спрете и защо?

- Естествено, че сме се опитали да ги спрем. Изключително съм благодарна на генералния директор Вики Политова, която положи много усилия да ги задържи и беше готова да посрещне всички техни искания, но те вече бяха решили и бяха приели другото предложение.
В крайна сметка няма нищо фатално в това хората да сменят работното си място. Това, че някой е станал популярен в една медия, не значи, че ще бъде на един и същи екран цял живот. В телевизиите в Америка и в Европа това са абсолютно нормални неща, а както виждаме през последните две-три години – и у нас. Това дава възможност за нови предизвикателства и за развитие на повече хора. Освободеното място е възможност други да се изявят и да наложат своя почерк. Затова и ние се стремим да развиваме нашите хора и на тях да даваме кариерни възможности, а не да разчитаме на готов продукт отвън.

- Преди Ани и Виктор се разделихте с още един водещ – Николай Бареков. Наскоро в "Нека говорят" показаха кадри от архива на bTV, където той връчва цветя на Бойко Борисов в деня на победата му на изборите през 2009-а. Той обясни, че вие сте настоявали за това интервю.

- За мене е направо шокиращо, за да не употребя друга дума, че на няколко пъти в различни интервюта Бареков споменава името ми ни в клин, ни в ръкав. Първо е странно, че бившият ни колега, който претендира да е голямо име в журналистиката, се извинява с мен, че съм настоявала за въпросното интервю. Сякаш за него като журналист не е важно да направи интервю с този, който представлява новина сам по себе си в изборната нощ с това, че е спечелил изборите. И второ, ние всички в нюзрума бяхме меко казано изненадани да видим, че колегата ни е решил да прояви своего рода "джентълменство" и оригиналност, като връчи букет гербери. Известен, макар и забравен, е фактът, че той доброволно си сменяше мястото и стола на водещ в студиото, когато гост му беше Бойко Борисов. Няма да се учудя, ако и тази си инициатива я припише на мен. Но все още тези, които работим тук, имаме горе-долу запазена памет. Факт е, че аз помолих Бареков да се разделим мирно и кротко, без излишни скандали и публичност, тъй като в продължение на месеци, въпреки неколкократно правените му забележки да не се държи като адвокат на премиера Борисов, той така и не промени подхода си. Явно се е оплакал и на Борисов, който ми се обади да пита защо освобождаваме Николай Бареков. Аз му отговорих, че не оглавявам адвокатска кантора, а редакция.

- Ани Салич свалена ли е от праймтайма? Трябваше да води предаване, но това не се случи, а тя още чете новините в 17 ч.

- Принципно телевизията е динамична медия и няма неща завинаги. Ани Салич помоли да води на по-облекчен режим. Тя е най-любимото и утвърдено лице по всички зрителски проучвания през годините. Много сме й благодарни, както и на Юксел, Гена и Венелин, които са на много тежък режим от дълго време. Така че медията задължително трябва да се съобразява с чисто човешките желания и нужди на хората, които са си дали труда, усилията и съществена част от живота си за успеха й. Работи се по проект, в който ключова роля ще играе Ани Салич. Но е много рано още да ви запознавам с подробности.

- Много нови хора ли взехте в новините? Вярно ли е, че сте взели и хора от Нова тв?

- Ако много са трима души, сме взели много. Назначихме по един репортер от БНТ и от Нова и един продуцент от ТВ7.

Оригинална публикация

 в. Труд | 19.11.2013 

- Доц. Лозанов, напоследък по улиците на София се увеличават над които не са с български произход.
Вие в Съвета за те ли как в тв ефира се говори за имигрантите, които стават все повече в България?

- Според мен въпросът трябва да се раздели на 2 части – как медиите говорят и как политиците говорят в медиите!
Мога да се произнеса само за електронните медии, защото СЕМ е орган, който следи тяхната дейност. И мисля, че те говорят балансирано, разбира се, извън двете телевизии – политически органи, които предано следват позициите на съответните партии – "Атака" и Националния фронт за спасение на България (НфСБ).
Но ако става дума за политиците – често пъти тъкмо тяхното говорене попада в децибелите на т.нар. реч на омразата. Особено представителите на новите, а и на старите националистически партии, които кой знае защо на екрана гастролират като експерти по темата.
През последните месеци имам една такава теза. Съществува закон за медиите, за медийното говорене. Но когато политиците говорят извън нормите на този закон, то според него пак наказани трябва да бъдат медиите, които са им предоставили трибуна. Ние в СЕМ правим мониторинг и се опитваме да следим как е реагирал журналистът в разговора или в репортажа. Но невинаги в "живите предавания" е възможно той да реагира. А и това, което политиците говорят и мислят, трябва да стига до хората, за да могат те да си направят съответните изводи. Затова на мен все повече ми се струва, че трябва да има и някакъв закон за говоренето на политиците. Т.е. депутатите да самоограничат изказа си, така че и те да са задължени да спазват човешките права.

- Наложихте ли вече някакви глоби за враждебна реч? Преди време предупредихте медиите да се въздържат от думи като ..сган" и "канибали".

- Да, има наказателни процедури, но докато санкциите не са потвърдени от съда, избягваме да ги обявяваме.
Има обаче и още нещо, което трябва да се отбележи за Враждебната реч – тя не е стимулирана само от присъствието на бежанците. Нейният градус в обществото се вдигна много преди да появата им, в месеците преди изборите през май. И сега за първи път след вота предизборната ситуация като че не спира, продължихме да пребиваваме в нея. Говори се с тежки квалификации за опонентите, целта е сякаш да бъдат унищожени с думи. Дори и те да не са политици, а студенти. Тази висока агресивност на политическото говорене идва от ниската продуктивност на политическото мислене.
За враждебната реч е характерно, че когато не си убедителен ти самият, правиш от различния враг на основата на етническата му, религиозната му, социалната му или политическата му принадлежност. Вражбдебната реч цели да генерира ирационален вот и в този смисъл е подобна на харизматичния вот, но от обратната му страна. Бойко Борисов сякаш беше последният политик, който успя да се възползва от него. И сега мисля, че има риск – затова и Съветът предупреди с декларация – враждебната реч да стане главното оръжие на политиците.

- Как ви се струва – зрителите не са ли вече уморени от толкова послания в толкова политически предавания?

- Бумът им след бума на сериалите е резултат на ново политическо очакване. Не да се правят промени в наложилата се през прехода политическа рамка, а тя самата да се промени. Очакването е за нов 10 ноември. Впрочем за това се е говорило много, но едва напоследък големи групи хора са готови, докато не стане, да спрат да работят, да учат, та и да живеят… Да не забравяме, че протестните вълни започнаха със замозапалвания. сблъсък. Той е между политиците, които продължават да представляват част от обществото, и искаха, макар и бутафорно, да го демонстрират с митингите в събота, и хората, които излизат на улицата, за да се представляват сами. Те са ново поколение, не толкова възрастово, колкото политически, което не иска политиците на прехода да го представляват и в социалните мрежи намира инструмент, макар и не достатъчно ефективен, да постигне алтернативна солидарност и обществено влияние. И Всъщност въпросът е има ли политик, който може да го убеди протестиращите, че ще ги представлява оттук нататък.

- А къде е мястото на традиционните медии като телевизиите например?

- След протестите се окуражих за тяхното бъдеще, поне в близко време, протестите разшириха тяхната свобода. Медиите започнаха да говорят за повече теми, отколкото си позволяваха преди, и да дават достъп на гласове, които преди оставаха извън публичността.

- в СЕМ има ли оплаквания от недоволни зрители, които не намират своите гледни точки при отразяването на протестите в тв ефира?

- Не. Но имаше оплаквания на политици от обществените медии (БНР и БНТ – б.р.), че дават повече време за протестите и ги превръщат във фактор. Аз обаче не мисля така. Другата гледна точка, противна на тази на протестиращите, не е гледната точка на контрапротестиращите, а на онези, срещу които се протестира.
И мисля, че техните мнения са показани в обществените медии достатъчно широко, стига, разбира се, да имат какво да кажат. А частните – те не са длъжни по закон.
Но тези изблици на враждебна реч започват да ме карат да се съмнявам, че специфичната либералност на нашия закон, която позволява партии да правят собствени телевизии, не е в полза на медийните стандарти. Заслужава си един законодател, който може да си позволи да мисли за радикална промяна в медийния закон, да помисли и върху този въпрос. А именно – дали партиите да продължат да имат право да правят медии, което пък води и до обратния процес – медиите да създават партии. Както и да се стигне до по-конкретни въпроси, като например може ли депутати или министри да водят предавания, не е ли това дълбинен конфликт на интереси.

- Имате предвид депутатите от "Атака"?

- И телевизия СКАТ, и други мераклии.

- Законът за бюджета вече мина на първо четене, но смятате ли, че има шанс до второто да се промени така, че да се увеличат парите за БНТ за следващата година?

- Да, има шанс, но не вярвам, че това ще стане. Явно се прави като наказателна акция срещу БНТ точно когато телевизията трябва да създаде нови канали за цифрово разпространение. И даже не им оставят същия бюджет, ами го намаляват (с 5 млн. лв. – б.р.). Смея да твърдя, че така бюджетът на телевизията тича срещу историята.

- Но комисията по култура и медии се опълчи срещу това орязване.

- Да, това беше окуражаващо и показа, че комисията не се води само от политически директиви, а и от експертни виждания.

- Остава ли идеята да се обединят КРС и СЕМ? Така може да спестят средства за издръжка на администрацията на два регулаторни органа.

- Това според мен са кулоарни слухове, които се появяват периодично и имат характера на предварително размахан пръст, насочен основно към СЕМ. Основен европейски принцип е регулацията на съдържанието, с която се занимава СЕМ, да става независимо от регулацията на формите на разпространение, с което се занимава КРС. А и мисля, че това е последното нещо, което ще помогне. Всичката Мара втасала, че сега и с обединението на КРС и СЕМ да се занимаваме.

- Хората оплакват ли ви се от проблеОт блоговете ми, след като цифровизаицята вече е факт?

- Хората може би разбраха, че ние не сме органът, към който да се насочат тези оплаквания. Много е важно българите от Западните покрайнини да получат достъп до българска телевизия и операторите на мултиплекси да направят този хуманен жест към тях. Защото една от големите цели на цифровизацията е тя да бъде и нова социална политика в тази сфера.

- Гледахте ли "ВИП брадър"? Обикновено заради това предаване СЕМ размахва пръст.

- Никога не гледам "Биг брадър", освен когато от мониторинга не ни подадат сигнал. Сега ще направим обобщаващ доклад, но мисля, че нямаше нарушения. Освен единединствен дебат в Съвета – около това, че Денди се беше появил в по-особено състояниие в ефира на Нова тв, за да участва в едно от студиата. На мен лично това не ми се стори отклонение от типичното за това шоу поведение.

- Поръчахте ли си най-накрая софтуер, за да мерите звука на рекламите?

- Да, дойдоха, за да ни демонстрират апарата, чрез който ще можем да мерим силата на звука. Сега уговаряме фирмата доставчик да намали цената под 9000 лв. Вероятно ще има и санкции, защото напоследък пак се активизираха жалбите на зрителите. Ето, и преди малко видях в пощата два сигнала – .Докога, нали обещахте". Вярно е, че обещахме – СЕМ започна този процес и той даде някакъв резултат, но остават още дупки, които по пътя на твърдостта на закона трябва да се запълнят. Важно е да кажа и че АБРО помогна много в тази посока.

- Как отговаряте на сигналите за кръв и екшън в обедния ефир, които приключват с обобщението "СЕМ спи ли"?

- Всеки сигнал се гледа, а ако има нарушение, медията търпи санкция. Но в такива случаи се опитваме да спазваме и налагаме мярка, валидна за цялото общество, а не само за тази група, която ни пише – най-често хора, които стоят повече вкъщи. Този живот у дома създава изнеженост по отношение на тв съдържанието. А и тези сигнали напоследък са намалели, защото положението в обществото е достатъчно напрегнато, че хората приемат по-спокойно фикционалните форми на насилие. Не реалността, а именно фикцията е база за катарзис, там той е на мястото си, а не в новините и още по-малко в парламента.

Оригинална публикация