ROI Communication I 27.02.2012

Книга за живописната провинция на Южна Франция

В края на февруари 2012 г. в книжарница Хеликон издателство Гурме Пъблишинг представи новата си книга „Една година в Прованс”. Автор на увлекателната история е Питър Мейл, който е известен със страстта си към Франция, хубавото вино и гурме изкушенията.

В „Една година в Прованс” се разказва за английска семейна двойка, която решава да се пресели в живописната провинция на Южна Франция. Купуват великолепна старинна ферма в подножието на планините Люберон. От този момент първата им година в Прованс е изпълнена със забавни и чудати приключения, като състезание на кози, кулинарни маратони, празнична вечеря на винено братство, пукотевицата на ловния сезон, изтощителен гроздобер и още много неочаквани преживявания.

Подробностите ще научите в книгата, но ще издадем, че главите в забавния роман с приключенски дух са дванадесет, точно колкото са месеците през годината. Всяка глава представя месец от приключенията на семейството в провинциалния свят.

Книгата разкрива традициите на Южна Франция и местните събития в Прованс. Авторът дава и полезна информация за климата, която може да вземете под внимание, ако сте решили да посетите южната провинция на Франция.

Представянето на книгата „Една година в Прованс”, както се досещате, протече в типично френски стил. Гостите бяха посрещнати с чаша френско розе от Côtes du Rhône и пастис – анасонов ликьор, типичен френски аперитив. По традиция така домакините посрещат гости в Прованс.

Гурме Пъблишинг не изневеряват на стила си и с тази книга, в която също са засегнати френското вино, гастрономията на провансалската кухня и приказните тайни на Южна Франция.

Гурме Пъблишинг е създадена от висококвалифицирани и вдъхновени професионалисти в областта на винената и гурме публицистика и култура. Това са високо ценени критици, не само защото са истински свързани с виното и храната, а и защото са идеолози за създаване на винена и гурме общност в България. Създатели на divino.bg – за всички ценители на виното, menumag.bg – за всички, които имат специално отношение към храната, кулинарни книги и поредици. 

www.biograph.bg I 27.02.2012

Мартенският брой на най-голямото българско списание акцентира върху женските образи

Иконата на българското кино Невена Коканова е на корицата на новия седми “Биограф”, който излиза на 28 февруари, вторник. Тя е първата жена, на която нашумялото месечно издание посвещава своя cover story. Списанието е отделило 20 страници на очерка за Невена, написан от журналиста Бисер Костадинов.

“Биограф” акцентира и върху други представителки на нежния пол в “дамския” мартенски брой. Големи интервюта на Надя Чолакова с актрисата Теодора Духовникова и на Цветана Пешунова с писателката Леда Милева, плюс очерци за Уитни Хюстън, поетесите Цветаева и Ахматова и изобретателката на мини-полата Мери Куант са сред гвоздеите в съдържанието на луксозното списание.

В очерка “Стари, но златни” светският журналист Борис Ангелов анализира професията “български топмодел” с портрети на петте най-известни нейни представителки – Даниела Серданова, Жени Калканджиева, Наталия Гуркова, Цеци Красимирова и Ивайла Бакалова.

Друг впечатляващ опус е “Хапче за екстаз”, в който Надя Чолакова разказва в романизиран стил за дискотеката-феномен “Спартакус” отпреди 15 години.

Валерия Велева интервюира Джоко Росич, който празнува 80-годишен юбилей. Големи очерци са посветени и на Коста Цонев (In Memoriam) и Хю Лори, както и на шведския писател Стиг Ларшон, починал преди трилогията му “Милениум” да стане световен бестселър.

12-страничен Форум с анализи и актуални политически коментари, богато илюстрирани секции за мода и лайфстайл, както и разказ от английската писателка Дафни дю Морие допълват публицистичното разнообразие в най-голямото българско списание.

Intelday Solutions I Радиана ШОПОВА I 27.02.2012

Под надслов Bulgaria – Magic lives here – страната ни „омагьоса” британските туристи и им подари незабравими мигове сред богатствата на българската природа

27.02.2012 г., гр. София

325 телевизионни излъчвания, 239 билборда за период от 112 дни, 36 рекламни публикации в пресата, 40 000 000 импресии онлайн, 140 журналисти, влюбени в България и 6 000 000 британци – телевизионни зрители, изживяли магията на България, са фактите от финалните кадри, с които завършва видео филма с резултатите от кампанията на МИЕТ за популяризиране на България пред пазара на Великобритания. Чрез българската магия рекламната кампания проговори на езика на обикновения британец, разказа неговата история и представи вълшебната България през неговия поглед.

Стартът на рекламната кампания във Великобритания беше обявен с три откриващи пресконференции – в Лондон, Глазгоу и Бирмингам. Нашите посланици говореха на хората и от над 280 билборда в Лондон, Южна Англия и Шотландия. Кампанията продължи с медийна среща, уъркшоп и събитие за туроператорите по време на световното туристическо изложение World Travel Market в Лондон. Присъстваха повече от 60 журналиста от влиятелни британски медии, сред които представители на водещите туристически издания ABTA Magazine, Travel Weekly, Golf Monthly, Foodand Travel Magazine, National Geographic Traveller, Good Ski Guide, Overseas Living.

По време на кампанията, освен пресконференциите, медийните срещи и уъркшопи, събитията за туроператори, на британска територия, МИЕТ организира три журналистически опознавателни тура за британски журналисти в България. Кампанията получи невероятен отзвук в британските медии. Излязоха публикации и интервюта в най-влиятелните британски издания за туризъм – Travel Weekly, National Geographic Traveller, ABTA, Travel Bulletin. Бяха излъчени интервюта и предаване на живо от България в BBC radio. Sky News включи репортаж за България в бизнес емисията си. Редица британски сайтове отразиха събитията за България в поредица от публикации.
Много от журналистите останаха впечатлени от българската култура и история и създадоха видеоматериали за България.

А ето какво пожелаха на България:

Робин Сърл, главен редактор на Travel Weekly: "Travel Weekly имаше удоволствието да работи в тясно сътрудничество с България за насърчаването и популяризирането на разнообразието на туристическите си продукти на туристическата индустрия на Обединеното кралство. Надяваме се, че тази промоционална дейност ще помогне на България да привлече ново поколение на летовници от Великобритания. "

Рос Липсет, редактор на Food and Travel (храна и пътувания): Какво ще кажете за – България – невероятната нова дестинация ви очаква. Ще бъдете изненадани и възхитени от това, което България и българите могат да ви предложат.

Стивън Кели (National Geographic Traveller): National Geographic Traveller с голямо удоволствие подкрепи Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България във вълнуващата му маркетингова кампания. Произвели сме шест публикации само за предстоящия брой за март / април 2012, който аз съм сигурен, че читатели ни ще оценят подобаващо.
Анди Moсак (BBC Radio): България е страна, която далеч надхвърли очакванията ми. Историята, античността и природата й са такова визуално пиршество, което честно казано ме хвана напълно неподготвен. Искам да се върна и да се потопя още веднъж във всичко. Веднага при първа възможност.
Всичко започна с цели в цифри. Така и приключи. С реализацията на проекта министерството очаква ръст на посещаемостта на британски туристи да достигне – 500 000 до края на 2020 г. 

Комуникационна агенция PRoWay I 27.02.2011

27.2.2012 г., София. Агенция за образование в чужбина „Скай Лайнс” стартира своя нов интернет портал за образование в Италия www.studyinitaly.bg. Агенцията предоставя на кандидат-студентите актуална информация за възможностите за получаване на висше образование в Италия – описание на различните специалности и начините за кандидатстване за тях.

Комуникационна агенция PRoWay I 27.02.2012

27.02.2012 г., София. „Знания, опит, вдъхновение, менторство, екипност, себеусъвършенстване“ – това бяха едни от най-често повтаряните съвети от лекторите по време на Бизнес форумът MySuccess.bg in Education: “Аз искам. Аз мога“. Студенти и мениджъри споделяха по време на събитието успешен опит, визия за бъдещето и предизвикателства.

www.mediapool.bg | 27.02.2012

Поредицата за даренията в МВР на в. “Сега” е добрият пример в професията

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) класира най-доброто и най-лошото от българската журналистика за 2011 г., съобщиха от организацията.

В класация за качествена журналистика са отличени поредицата от материали на в. “Сега” за даренията в МВР с автори Доротея Дачкова, Диян Моркин и Диaна Петрова. Те са на първо място в категорията “Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото”.

Фактът, че въпросът, повдигнат за пръв път от вестника, намира място в два последователни доклада на Европейската комисия е доказателство не само за значимостта му, но и за професионалния подход на журналистите, обосновават се от АЕЖ. Адмирации заслужава и решението на вестниците “Сега” и “Дневник” да обединят усилията си, за да доведат това разследване до край. Качествените журналистически разследвания обикновено са трудоемки, скъпи, а често могат да бъдат и опасни. “Затова, независимо от конкуренцията в медийния сектор, намираме, че e изключително важна солидарността между отделните медии и журналисти, когато водещ е общественият интерес”, коментират от АЕЖ.

В категорията “Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание” първото място си делят поредицата на Нева Мичева и за чуждите култури за вестниците “Култура” и “Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния "Неуютен блог" по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България.

Програма “Христо Ботев“ на БНР е отличена от АЕЖ за цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България. “Във време на засилваща се комерсиализация на медиите, националното радио успява да изпълнява функциите си на обществена медия и предлага програма, която не е насочена към преследване на икономически интерес, а отделя ресурси за културна журналистика и за важни теми, които по ред причини остават извън вниманието на частните медии. На мнение сме, че БНР се утвърждава като една от най-независимите големи медии, която, въпреки че получава финансирането си от държавния бюджет, си позволява критичност и безкомпромисност спрямо управляващите”, мотивират се от АЕЖ.

В тази категория е редно да бъде споменат и сайтът reduta.bg, чието създаване маркира надигането на нова вълна на независимата журналистика през изминалата година. За приноса й за поддържането на високите стандарти и свободата на словото в българските медии АЕЖ отличава и журналистката Любослава Русева. “Приветстваме и последователността и отговорността в отразяването на проблемите в съдебната система, които демонстрира Росен Босев, журналист от в. “Капитал“, през изминалата година”, коментират от организацията.

Класация за псевдожурналистика също е разделена на няколко категории. В първата – “Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси” победител е Анелия Иванчева с нейния материал “Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg. “Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени”, коментират от АЕЖ. Според организацията материалът е израз на организирана негативна кампания срещу представители на екологични движения в издания като в. “Република”, в. “Стандарт”, в. “Телеграф”, в. “Уикенд”, в. “Класа”, frognews.bg, vsekiden.bg, и др

В категорията “Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора” челната позиция е за недопустимия начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците “Монитор”, “Стандарт”, “Телеграф” и “24 часа”.

“Трябва да се отбележи, че след категоричната обществена реакция тези издания побързаха да променят тона си”, уточняват от АЕЖ – България. Организацията припомня и изказването на Николай Бареков от TV 7 по адрес на протестиращите в центъра на София зърнопроизводители. “Отбелязваме с тревога и множеството сигнали, които получихме от хора с репродуктивни проблеми, относно публикации във в. “Стандарт“, които са засегнали чувствата им. Въпросните публикации не са редакционни коментари, а отразяват гледната точка на представители на Българската православна църква. Затова не можем да говорим за пряко нарушение на журналистическата етика. Но самият факт, че толкова много хора ни писаха за статии като “Коланче от Атон вместо ин витро“, говори, че е добре журналистите да подхождат с по-голямо внимание при засягане на подобни деликатни теми”, пишат от АЕЖ.

“Нова българска медийна група” е отлична за “Принос за влошаване на българската медийна среда”. “Намираме за особено притеснителни подозренията, че медиите, зад които стоят Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, народен представител от ДПС, демонстрират едностранчивост в редакционната си политика. Необяснимо е, че праволинейната подкрепа за правителството на ГЕРБ, политически противник на партията на Пеевски, замени същата категоричност, с която преди парламентарните избори от 2009 г. се нападаха сегашните управляващи. Няма как да останем равнодушни и към разкритията, че държавните институции щедро подпомагат банката, финансираща тръста на Кръстева и Пеевски, който продължава експанзията си и заплашва да монополизира българския медиен пазар”, обосновават се от АЕЖ – България.

“Въпреки нарастващия брой на медиите, на които трябва да се припомня, че журналистика се прави в полза на обществото, ние, членовете на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) сме категорично несъгласни журналистическата професия да бъде заклеймявана заради негативните примери, които безспорно съществуват. Напротив, убедени сме, че медиите имат неоценима положителна роля за развитието на демократично общество”, се казва в изявление на организацията.

От там съобщават, че всеки читател има възможност ежемесечно да номинира положителните и отрицателни примери в журналистиката на сайта www.aej-bulgaria.org.

Оригинална публикация 

Fakti.bg I 27.02.2012

Бих препоръчала от все сърце премиерът Бойко Борисов да изисква от своите ПР-специалисти детайлен и задълбочен анализ, по същество, на кампанията на Владимир Путин. Удивително много полезни неща могат да бъдат извадени от там. Това заяви в ProИнтервю експертът „Публични комуникации“ Аня Дайнова.

Fakti.bg I 27.02.2012

Това да комуникираш правилно е важно за всеки от нас. Това заяви в Proинтервю експертът публични комуникации Аня Дайнова в отговор на въпрос дали само известните политици и бизнесмени би трябвало да ползват услугите на PR-a ? Според нея страшно много хора имат нужда да бъдат подготвени за контакти с институциите, на работното си място, а и в личните си отношения.

„Да, действително се e наложило мнението, че комуникационните услуги или ПР услугите, както вече се наложи да бъдат наричани в България, са превилегия на известни политици и големи бизнесмени. Може би това се дължи на факта, че тези хора по-често са в публичното пространство. Както вече е прието и да се смята, че изявите на тези хора са ръководени от техните ПР-и. Разбира се, нито политиците, нито сериозните бизнесмени не могат да си позволят да пренебрегват това, с какви послания и по какъв начин се представят пред хората. От това зависят техните политически и безнес кариери. А всъщност, това да комуникираш правилно е важно за всеки от нас. Моите наблюдения показват, че страшно много хора имат нужда да бъдат подготвени за контакти с институциите, на работното си място, а и в личните си отношения. Всеки от нас се е сблъсквал с високомерното и пренебрежително отношение на чиновниците, неразбирателство с началника си, както и с недоразумения в личните отношения, които често се дължат на това, че проблемите не са „изговорени”. А всъщност е ясно, че да се явиш на интервю за работа, да поискаш промяна на позицията си в службата си, да отстоиш правата си, без скандал, пред чиновника, трябва да си подготвен. Ето защо, все повече хора разбират това и намират за нормално да се консултират по тези въпроси със специалисти по комуникации. Ако за политиците, например, въпросът за публичната комуникация излиза на преден план, когато „замирише” на избори, хората трябва да взимат решения и правят своя избор всеки ден”, заяви Дайнова.

Попитана дали наистина парите, които получава един PR за една кампания са толкова много, Дайнова заяви:

„За всяка една кампания, включително и политическа, възнаграждението на ПР-специалиста е в зависимост от поставената задача. Едно е да се направят няколко консултации, друго е да се поеме управлението на цялата кампания, в комуникационната й част. Добрият специалист няма да допусне глупаво харчене на пари за дейности и носители, които няма да донесат реална полза за постигане на поставената цел. Обикновено кампании, осъществявани само с една единствена цел – да бъдат похарчени пари, личат отдалече. Иначе, по света, една от приетите формули за определяне на възнаграждението за ПР-услуги, е от 10 до 20% от цялостния бюджет на кампанията”.

Оригинална публикация 

БНР, Нещо повече | 27.02.2012 

Водещ:Добър ден на колегата Светослав Терзиев от в. „Сега”. Колега Терзиев, днес конференция, мисля, че на фондация „Фридрих Еберт”, не знам и на кого друг…
Светослав Терзиев:…СБЖ.
Водещ:И на СБЖ, добре. „Професионалните стандарти в българската журналистика”, нали така, а не изобщо в журналистиката.
Светослав Терзиев:Да.
Водещ:Добре, първо, има ли я журналистиката у нас, има ли почва тя сега у нас? И второ, ако има журналистика, има ли професионални стандарти в нея?
Светослав Терзиев:Има я и журналистиката, тя съществува отдавна, има и богата история, но е на изчезване. Защото журналистиката по обективни причини, не само разбира се действащи в България, но и въобще, преживява тежък период на трансформация и на обща криза. Което е свързано с невъзможността и тя да се самофинансира пряко от своя пазар, от информационния пазар, т.е. от обществото. Журналистиката все повече се превръща в безплатна професия, в хоби и по тази причина тя олеква, тя става евтина, медиите стават лесни за купуване, защото отслабват, и съответно с тях се злоупотребява. Тъй като нямат опора в обществото, те и не носят толкова вече отговорност към него.
Водещ:Доста точно казано. Ти беше медиатор-анализатор на тази конференция, нали така?
Светослав Терзиев:Аз бях един от докладчиците.
Водещ:Докладчици. Добре и докъде стигнахте там на конференцията? Има ли наистина твърди, стабилни професионални стандарти, спазват ли се те?
Светослав Терзиев:Стандарти има, те са написани, но те са като законите, ако не се прилагат, си остават на хартия.
Водещ:Добре, аз съм казал, че нито един от законите в България не се спазва, включително Конституцията, така че ако са като законите…
Светослав Терзиев:Това е бедата. Всъщност стандартите са познати и журналистите много добре разбират каква трябва да бъде тяхната отговорност пред обществото, защото в крайна сметка журналистиката не е нищо друго, освен пазител на човешкото право на информация. Т.е. тя е защитник професионален на едно основно човешко право, което е гарантирано с други закони. Както да кажем лекарите са пазители на правото на здраве или…
Водещ:И на живот даже, да.
Светослав Терзиев:Но става така, че журналистите, вършейки своята работа, все повече я вършат доброволно. Защото обществото има нужда от техния труд, но няма как техният труд, не е измислен механизъм да се заплаща вече в ерата на интернет. Традиционните медии изчезват. И се превръщат в електронни издания, които много си приличат, защото са мултимедийни, които обаче не могат да се самофинансират. Какво обаче това означава? Това означава, че издатели, които имат друг бизнес, които се занимават с някаква друга търговия, могат да отделят средства да закупят медии заедно с целия им състав и да ги употребяват за свои цели.
Водещ:Това преобладава, така ли?
Светослав Терзиев:Ами всичките сериозни медии, които заслужават да бъдат наричани така, в момента са от т.нар. корпоративен тип. Т.е. те не се самоиздържат от това, че извършват журналистическа работа. Те са притежание на собственици, които имат друг бизнес и които могат да отделят средства, за да добавят недостигащите средства за издателска работа, за журналистическа работа, за медийна дейност. И това води до много условности. Защото онзи, който се е нагърбил с медии, си дава сметка, че навлиза в територии, които могат да го поставят в конфликт с влиятелни кръгове, в конфликт с властта, в конфликт с други търговски среди. Защото журналистите са призвани да защитават общият интерес на обществото да бъде информирано, да знае какво се случва в него. Докато всички онези кръгове, включително и властовите, имат интерес едно или друго да не достига до обществото, да не се знае, за да не бъдат контролирани, съответно да няма натиск върху тях.
Водещ:Стана ли днес дума за войните, които избухнаха в т.нар. медийни среди, в медиите тук?
Светослав Терзиев:Стана дума, защото те послужиха по-скоро като илюстрация, макар че съвпадението беше случайно. И амбицията да се създава нов съюз на издателите е много показателна, защото става дума за съревнование точно между такива корпоративни кръгове, които в крайна сметка виждаме, че борбата между тях не е за журналистическата етика и за медийните стандарти, въпреки че се провъзгласява и такава…
Водещ:Не е.
Светослав Терзиев:А по-скоро борбата е еднопосочна, кой да стои по-близо до властта, така да се каже до дясното коляно на властта, за да ползва облагите. И ако проследим, ще видим, че новоучреденият съюз е съставен главно от медии, които са близки или се финансират по някакъв начин от Корпоративна търговска банка, в която пък са концентрирани капиталите на държавните предприятия. И по този начин банката косвено фактически установява държавен контрол над въпросните медии и съответно неслучайно те са най-благосклонните към властта, най-хвалебствено е тяхното настроение към властта, и което е още по-важно – няма значение кой е на власт. Във всеки момент, в който се смени партията или лицето, което е на власт, те могат да сменят на 180 градуса своята политика, както се видя през лятото на 2009г. От другата страна са медии, които се издават главно на търговски принцип, т.е. от издатели, упражняващи друга дейност, които обаче имат интерес също да са близо до властта, за да не се пречи на другата тяхна дейност. Те са зависими от лицензии, зависими са от регламенти, от обществени поръчки. Имат притеснения понякога, когато се правят проверки за техните операции финансови и т.н. Т.е. те предпочитат да не са в конфликт с властта. И се оказва така, че и двете групи издатели на практика са заинтересовани от добри отношения с властта и много по-малко са заинтересовани да разобличават пред обществото онези безобразия, които се случват всекидневно.
Водещ:Добре, с едно изречение?
Светослав Терзиев:С едно изречение картината е много печална и перспективата не е за подобряване. Затова, за да се спаси по някакъв начин журналистическият образ и да не се превърнат журналистите в пиари, т.е. в платени пропагандисти…
Водещ:Това е ужасно, това е ужасно! Няма ли такава тенденция журналистите да стават пиари?
Светослав Терзиев:Това е много силна тенденция. Тя се вижда още от факултетите, където две трети вече от студентите изучават PR и само една трета журналистика. Но се наблюдава и в медиите, защото много от медиите се държат точно като пиари. И за да не се стига до това падение, което ще бъде много жалко и не само за журналистиката, не само за медиите, но и въобще за обществото, защото то ще бъде лишено от своето основно право да бъде информирано, би трябвало да се потърси и някакъв баланс, някаква контратежест, така че журналистите да не бъдат просто предмет на покупко-продажба, както става сега, а и самите те да имат своя глас. Може би чрез СБЖ, но чрез трансформиране на тази организация, която е творчески съюз в по-силна синдикална организация.
Водещ:Синдикална, това съм го искал преди 22 години. Благодаря!         

БНР I Светослава КУЗМАНОВА I 27.02.2012

Не за първи път Фондация "Фридрих Еберт" и Съюзът на българските журналисти дискутират състоянието на репортерската професия у нас и не за първи път констатират наличието на сериозни проблеми и ако през април миналата година координаторът на проекта от фондацията Петко Хубчев твърдеше, че медиите са загубили статуса си на четвърта власт у нас, то днес беше още по-критичен, назовавайки няколко проблема. Според него натискът върху медиите е в три посоки: извиване на ръце чрез парите за реклама, изпращане на есемеси до главните редактори и директно включване в ефир и даване указания на водещите как да водят предаването и за какво да говорят. Такава намеса в медиите е непозната в цял свят, каза той.

Снежана Тодорова, която е главен секретар на Съюза на българските журналисти, започна директно с една провокация, започнала преди дни и разделила гилдията за пореден път:

В една електронна медия бе разкъсан един от нашите вестници. Нещо, което е недопустимо и което нарушава грубо етичните права и норми в журналистиката. Мисля си, че на днешната среща би следвало не само да си отговорим на въпроса защо златният телец победи в много случаи моралните устои на този кодекс, защо журналисти се подават на политически, икономически и корпоративен натиск, защо една агресивна посредственост се представя като донкихотсво?

Според журналиста Светослав Терзиев журналистиката се превръща все повече в пиар услуга, а деформацията и извращенията са сполетели гилдията.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

Оригинална публикация