Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/25Nov2011.html

Web and Events Ltd. I 23.11.2011

Александър е CEO на Аll Channels Communication Group, която включва All Channels | PR / A Fleishman-Hillard Affiliate, All Channels | Advertising, All Channels | Activation, All Channels | Interaction, Symmetric Communications и 2Travel. В периода 2002 – 2008 г. е преподавател по PR в Нов български университет. Той е председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) 2011 – 2013 г. и заместник-председател в периода 2009-2011 г. Aвтор e на множество статии в областта на маркетинга и мениджмънта, както и лектор на редица български и международни форуми.

Александър има магистърска степен „Бизнес администрация“ от Американски университет в България и “Връзки с обществеността” от СУ „Св. Климент Охридски”. Той притежава сертификат по Управление на европейски програми и проекти от Американски университет в България (Център за европейски програми).

Кой  е Александър Дурчев? С какво най-вече би искал да те свързват хората?

Александър Дурчев ечовек, който има прибори за молекулярно готвене в кухнята си. В интерес на истината все още експериментирам с тях така, както експериментирам с по-нестандартни за българска компания мениджърски похвати. Хубавото е, че за сега нещата се получават и сякаш хората им се наслаждават. Щастлив съм, че в екипа ни има много експериментатори шеф-готвачи, с които се гордеем с постиженията си.

Кое е най-ценното, което ти дава работата в областта на ПР-а ?

Възможността да срещам нови и различни хора и възможността да работя със специалисти, които създават, а не просто следват правилата, които налагат нови стандарти, а не се подчиняват сляпо на моментната ситуация.

Какво е да преподаваш на студенти от Нов български университет?

Преподаването като цяло е един изключително отговорен процес, от който не само студентите, но и преподавателят излизат „поумнели“. Важно е, човекът, който седи до катедрата да създаде диалог и да предизвика промяна в мисленето на хората, а не да налива с фуния противоречиви знания. Сякаш НБУ дава най-плодотворната почва за тази концепция.

Защо се съгласи да участваш в журито на Eventex Awards? На какво ще наблегнеш при оценяването на събитията?

Преди всичко на баланса между постигнатите резултати и смелите идеи. За добро или лошо, времената на самоцелния криейтив отминаха. Компаниите са все по-чувствителни към възвръщаемостта на инвестициита си. Не трябва обаче да забравяме, че понякога лудите идеи са тези, които променят индустриите.

Какво прави едно събитие успешно?

Успешното събитие е това, което постига и надхвърля набелязаните цели. Това е събитието, което излиза извън рамките на физическото си случване и заживява собствен живот в мислите и сърцата на хората.

И за финал…

Brand Experience е вълшебната думичка, с която ние в All Channels Communication Group описваме нашите кампании и в частност нашите събития. Нашата основна цел е да ангажираме публиката с посланията на марките и да поддържаме приятелски диалог между тях. Вярваме, че това създава устойчивост не само в реализираните продажби, но и във връзката между компания и потребители.

На 26-ти януари 2012 година  в Rainbow  Plaza ще бъдат връчени първите награди Eventex Awards, с които ще бъдат отличени най-добрите организатори на събития за 2011 година.
Носителите на десетте статуетки ще бъдат избрани от жури, съставено от професионалисти в областта на ПР, маркетинг, реклама, журналистика и организиране на събития. Професионализъм при подготовката и провеждането на събитието ще бъде основен критерии при определянето на победителите.  

За повече информация и регистрация, можете да  посетите сайта на събитието - http://www.eventex.bg/awards/

Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Ancor A Gente I 24.11.2011

Казват, че цветовете лекуват и още от древността в Индия, Китай и Египет използвали естествено оцветените кристали и камъни, за да гонят болестите. Твърди се, че през Средновековието именно на тези вярвания са стъпили стъклописите в храмовете. На различните цветове се отдава различна лечебна сила, въздействаща и върху емоционалното състояние. А днес – именно лечебния ефект припознаха в анализите и коментарите си изкуствоведи и собственици на картини в творбите на младата, но опитна художничка Аделина Йотова. „Пейзажите на Аделина зареждат с енергия и спокойствие”, писа наскоро столичен всекидневник. Гостите на последната й изложба също откриха лечебна сила и особено влияние в „ерата на цветовете”.
„Цветотерапията отдавна е наложена като процедура за въздействие, но не съм и предполагала, че картините ми могат да лекуват”, смее се загадъчно самата Ади. Според нея независимо дали е осъзнато или не – цветовете имат енергия, която влияе положително. „Забелязвам, че дори за хората, които не се занимават с изкуство някои определени картини са като магнит, привличат ги и ги гледат дълго. Често следя реакциите им и дори установявам, че след това се усмихват”, сподели талантливата художничка и допълни: „А ако усмивката е резултатът от терапия и признак за добро настроение и здраве, то тогава, съгласна съм – картините ми лекуват.”

QM Media I 22.11.2011

От къде минава пътят към висшето общество – през „Оборище”, Кеймбридж или масата на Борислав Дионисиев? Защо аристократите изпитват неутолима жажда да се смесят с бохемите и как звездите ги заразяват със своя начин на живот? Какво е социалното призвание на Николета Лозанова и от какво живее Коко Динев? Това са част от въпросите, на които отговаря новият брой на списание AMICA, озаглавен „Пътят към висшето общество".

„Този път прилича на разходка по тънък лед. Ако не знаеш как да стъпваш, рано или късно се пребиваш,“ констатира в новия си брой AMICA. Списанието проследява светската хроника на модерния живот през XX век. Коя е първата футболна съпруга? Откога скандалът и славата вървят ръка за ръка? И кои от неустоимите съблазни на свободата дължим на Ивана Тръмп и Парис Хилтън?

Какви са особеностите на градския елит и защо моделите са кръстоносците на 20 век – разговор с Георги Лозанов. Какъв е речникът на социалния живот и кои са „антиките“, „космонавтите“, „айсмейкърите“ и „пачитас“? Езда, сватба с олигарх или борба в защита на климата – кои са кривите пътеки, по които можете да минете. „Освен частния клуб, за който мнозина ви завиждат, качите ли стъпалата на социалната стълбица, сте длъжни да посещавате и клуб, където „кракът ми никога повече няма да стъпи”, пише AMICA.

И още в броя: За Труман Капоти и партито на века. „Животът е средно добра пиеса със слабо написано трето действие”, казва скандалният писател, докато редактира сценария на своя „Бал в черно и бяло”. Валери Найденов за дълбокия смисъл на плитките разговори и защо small talking e лесно изкуство, особено в компанията на small thinking.

в. Монитор | Светослав ПИНТЕВ | 23.11.2011

Бих се снимала в сериал, казва журналистката

- Миa, как си обясняваш големия интерес към твоето предаване и към предаванията на TV7 като цяло напоследък?

- Има вакуум на пазара, който според мен TV7 успешно запълва. Усеща се един глад за алтернативна телевизия, различна от вече официозните БНТ, bTV, Нова, като тук отварям скоба, че Нова телевизия в последните години, по мое мнение, се срина. Фактът, че някои от най-добрите им журналисти дойдоха в TV7 последния един месец, е много показателен. Истината е, че Нова телевизия погреба публицистиката си. Това се отрази на рейтинга и на доверието много сериозно. Веднъж загубиш ли доверието на аудиторията, е почти невъзможно да се възвърне, да не кажа, че е невъзможно.

- От кой тв порок искаш да избягаш?

- Иска ми се да избягам от втръсналите физиономии, което другите телевизии правят, подчертавам го дебело. Въртят се едни и същи лица непрекъснато. Иска ми се да се занимаем с малко по-глобалния аспект на нещата.

- Мислиш ли, че за успеха на твоето предаване имат заслуга и твоята привлекателност като жена?

- Не знам. Виж, аз съм от това поколение тв работници, на които имената ни станаха разпознаваеми. Имаше един много дълъг момент, когато бяхме просто част от медията.

- Би ли участвала в тв продукт извън твоята сфера – риалити, сериал?

- В риалити категорично не бих участвала. В сериал бих се снимала с удоволствие. Между другото, имах едно съвсем условно предложение, което за съжаление не мога да приема, защото е от конкурентна медия. Това все пак е нещо, което с удоволствие бих направила. Например някоя епизодична роля, където да съм сервитьорка. Шегувам се, но такова нещо бих направила с удоволствие. Давам си сметка, че съм много осакатена от това, че цял живот съм правила новини. Сега го усещам, като подготвям предаването, че там си в матрица, имаш една информация, която трябва да поднесеш по най-достойния и авторитетен начин, но дотам. Няма импровизация, няма разсъждения. Това много ограничава в един момент, когато трябва да правиш другото. В новините човек се стяга, там наистина нямаш право да проявяваш лично отношение.

- Сама си пишеш текстовете за предаването. Не те ли изкушава някакъв друг вид писане?

- О, много, но истината е, че се притеснявам, че няма да се получи. Знаеш ли колко пъти ми се е искало да седна и да пиша, много идеи са ми хрумвали, обаче… Бих писала разкази, някаква форма на абсурда. Трудно е да се обясни. Много ми се е искало, но ме е срам.

- Нещо езотерично?

- Тази тема ми е страшно интересна, но като консуматор. Чета много такива неща, абсолютно безразборно. Препрочитам по няколко пъти книгите на Елена Блаватска, Рьорих, класиците в областта. Препрочитам ги, защото понякога разбирам, понякога нищо не разбирам от това, което пише, то е въпрос на порастване да го проумееш. Имам няколко тома на нощното си шкафче, които чета от години, непрекъснато се връщам към тях, пак ги препрочитам. Гледам как съм подчертавала някои неща и си викам: "Това защо съм го подчертавала, като сега въобще не ми е интересно.“ Съвсем по друг начин човек възприема нещата.

- Какво те накара да се обърнеш към езотеричната литература ?

- Един личен момент, който преживях, обикновено така става. Потърсих някакъв изход от това нещо. В интерес на истината, го намерих. Нали знаеш, че книгите сами идват при теб. Намират те буквално. Една книга ме намери в най-точния момент от живота ми. Казва се "Храбри души", но не помня автора. Открих тази книга в най-най-тежкия възможен момент. Така ми светна пред очите, когато я прочетох. Започнах малко по малко. Като малка съм чела такива неща, защото баща ми много се интересуваше от подобна литература, вкъщи беше пълно. Аз просто не я разбирах. Преди 3-4 години започна всичко да ми бъде страшно интересно. Не мога да кажа, че съм разбирач, в никакъв случай, но това, което на мен ми върши работа, си го намирам. Това е важното.

- Какво четеш в момента?

- В момента чета три книги едновременно. Чета една много странна книга, която се казва "Елегантността на таралежа", чета "Физика на вярата" на двама руснаци, където тези неща се обвързват с квантовата физика. Там е много дълбока работата и ми е много трудно. Признавам си. Такива неща чета. Много ми е интересна тази тематика, много.

- Любовта ти към пътешествията е всеизвестна, работата пречи ли ти да пътуваш?

- Сега с тази съботно-неделна формула е малко по-трудно, но не ми липсва. Има периоди, в които човек се отдава на нещо и само то го интересува. Година и половина обикалях света. Сума ти места обиколих и някак се наситих. Сега имам нужда да си поседя тук, да си поработя. Много ми е приятно. С такова удоволствие го правя и толкова добре се чувствам. Напоследък не ходя никъде. Тия избори ми изпиха силите. Истински съм горда, че телевизията ни се представи блестящо на изборите. Беше един много голям скок от всякаква гледна точка.

Стр. 24

Web&Events I 21.11.2011

На 26-ти януари 2012 година в Rainbow Plaza ще бъдат връчени първите награди Eventex Awards, с които ще бъдат отличени най-добрите организатори на събития за 2011 година.

Носителите на десетте статуетки ще бъдат избрани със жури, съставено от професионалисти в областта на ПР, маркетинг, реклама, журналистика и организиране на събития. Професионализмът при подготовката и провеждането на събитието ще бъде основен критерии при определянето на победителите.

Eventex Awards ще награди:

Събитие на годината
Организатор на годината
PR събитие на годинатa
Спонсор на годината
Бизнес събитие на годината
Домакин на годината
Развлекателно събитие на годината
Медиен партньор на годината
Зелено събитие годината
Доставчик на годината

За повече информация и регистрация, можете да посетите сайта на събитието – http://www.eventex.bg/awards/
Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Контакти:

Силвана Миленова
Организатор на събития в Уеб енд Ивентс ООД
Тел.: 088 408 81 78
E-mail: silvana@webandevents.com

www.chambersz.com I 2.11.2011

Провеждането на успешна маркетингова кампания, от която дадена фирма може да се възползва, при това без да инвестира пари, е възможно. Инструментът да се прави маркетинг с нулев бюджет са социалните мрежи в интернет, казва Лиляна Загорчева, ръководител на фирма MB Communications, която има добър опит при решаване на конкретни фирмени казуси.
Дори и да не се похарчат пари, за да има успех едно начинание, например при използването на социалните мрежи, винаги трябва да се отдели време и човешки ресурс – на хора със знания и опит. За добрия резултат са необходими и желание и прецизност при изпълнение на детайлите в работата, казва Лиляна Загорчева. А това са и най-ценните ресурси, които определена фирма може да инвестира в доброто си представяне чрез интернет и социалните медии.
Все пак от MB Communications казват: Да, възможно е да се прави добър маркетинг с нулев бюджет. Твърдението се базира и на сравнение с огромните бюджети, които определени компании отделят за класическа реклама в традиционните медии – телевизия, радио, вестници и списания. В сравнение с тях маркетингът и рекламата чрез интернет и най-вече с помощта на социалните мрежи може да гарантира много по-голяма ефективност. Това се прави и в България и има много добри примери, казва Лиляна Загорчева.
Погрешно е впечатлението, че социалните медии – форумите, блоговете, Фейсбук (Facebook), Туитър (Twitter), Ютюб (Youtube) и десетките други мрежи, се ползват само от младите хора, които имат специфични интереси. Около 30% от българите, които са потребителите на Фейсбук, са над 46 години. Бизнес аудиторията също е там и при това е много активна.
И все пак, с какво трябва да се започне, ако сега една фирма е решила да наложи присъствието си в интернет. Първо трябва да слуша и да гледа, казва Лиляна Загорчева. След това трябва да намери собствен начин, как да стане участник в диалога с другата страна, с клиентите си. Смисълът да се инвестира време и усилия от една компания в интернет и в социалните мрежи идва от това присъствието ѝ там да бъде 1. полезно, 2. полезно, 3. полезно, но също така и забавно. Ако ти си полезен на своята аудитория, даваш ценни съвети и нов, професионален поглед върху нещата, с които се занимаваш, това е много добро начало, казва Загорчева.
Правилното използване на социалните мрежи за реклама може да бъде много добър и ефективен инструмент, но заедно с това то е и нож с две остриета.
Тази възможност е нова, тя е безценна най-вече за малкия и за средния бизнес. Много често обаче ръководителите на фирми се притесняват от директния контакт с човека от другата страна. Има компании, които създават свои профили във Фейсбук и след това забраняват на хората да пишат коментари и да споделят мнението си. Това е абсурд. Не така е логиката на общуването чрез социалните медии. Не се прави така, заявява Лиляна Загорчева. В социалните медии трябва да бъдеш готов да посрещнеш директно и неприятните коментари. Трябва да имаш ясен отговор на всяка критика и увереността да заявиш позиция, съветват специалистите от MB Communications. Хората, които имат опит при общуването в социалните мрежи знаят, че ако някой те критикува е дори плюс, а не проблем.
Тези съвети и много конкретни примери от практиката чуха и участниците в еднодневното обучение, което хората от MB Communications проведоха в залата на Търговско-промишлена палата – Стара Загора. Участници в обучението бяха представители на водещи в своите области фирми от Стара Загора. Всички те дадоха много висока оценка на лекторите. Получиха знания и практически съвети, които могат да приложат веднага, за да развият комуникацията със своите партньори и клиенти чрез най-голямата и най-достъпната медия – интернет.

Оригинална публикация

PRnew.info БЛОГ I 2011-11-21

В новия 38-и брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 38 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/11/PRaktiki_Newsletter_21_11_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Ева Широкова, e.shirokova@bdvo.org
Мила Миленова, m.milenova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев
Симона Стефанова
Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org  

ProBook.bg I Венцислав МИХАЙЛОВ I 21.11.2011 

Максим Бехар е един от най-влиятелните хора извън политиката в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации.

Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. „Стандарт“ (1992 г.).

През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите.

Два мандата е председател на Българския форум на бизнес лидерите (2001–2007), част от Международния форум на Принца на Уелс. Член е на десетки бордове и управителни съвети. През 2010 е избран за ковчежник на ICCO (International Communications Consultancy Organization), най-влиятелната световна организация на PR бизнеса.

От 2004 г. е Почетен консул на Сейшелската република в България, а през 2005 г. е обявен за Почетен гражданин на родния му град Шумен. Разделя се с журналистиката през 1995 г., спомняйки си фразата на У. Чърчил: „Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея“. Първоначално няма представа, че ще се занимава с PR, но решава да оползотвори натрупания опит и познанията си в бизнеса.

Създава частна фирма с малък офис и двама служители, която се превръща в най-голямата PR компания в България – М3 Communications Group, Inc. Днес агенцията обслужва над 60 интернационални и местни компании. М3 Communications Group, Inc. e eдинствената българска компания, стигнала до финал през 2007 г. и 2010 г. на Международните бизнес награди Stevie Awards („Оскарите“ в бизнеса), където печели престижното отличие за най-добра PR агенция в света. The Holmes Report я обявява за най-добрата консултантска компания в Източна Европа за 2011 година, българската PR асоциация БАПРА за "Агенция на годината" в България. През 2011 отново Stevie Awards обявявят M3 Communications Group, Inc. за най-добрата PR компания в Европа, а Максим Бехар за финалист в категорията "Мениджър на годината" в областта на PR, маркетинга и рекламата в света. И двете награди той получава на бляската церемония в престижния Emirates Palace в Абу Даби в края на октомври 2011.

Освен изтъкнат PR експерт, Максим Бехар е и космополитна личност. Посетил и десетки държави във всички континенти, срещал се е и е разговарял с някои от най-влиятелните и емблематични фигури на нашето време. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Интернет е неразривна част от света на комуникациите, затова прекарва по 18 часа онлайн. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.

Венцислав Михайлов от гр.Крумовград, България

Редактор, Резон ООД
1
Г-н Бехар, благодаря за това интервю. В разгара на кризата променили се PR-ът?

Максим Бехар Два много важни фактора съвпаднаха по време и те промениха PR бизнеса в света, както се казва на английски upside down, или обърнаха го „с главата надолу“. На практика, подчертавам тази дума, защото в теорията засега тези неща едва ли ще ги срещнете, бизнесът ни сега няма нищо, ама нищо общо с това, което беше преди 4-5 години…

А сега – за двата фактора:)

Единият без съмнение са глобалната финансова криза и стагнацията, отразили се главно в бюджетите за маркетинг и други публични комуникации. Нашият бизнес – Public Relations, се намира на вторичния пазар, ние правим услуги. Ако първичният пазар, в който са индустриите, инфраструктурните проекти, дори търговията в този смисъл, има развитие, то ще се отрази и на нас под формата на още по-голяма нужда от маркетинг, реклама или PR. В периоди на криза или на големи бизнес промени и различни пазарни отношения обаче нашият бизнес също трябва да се свие или – най-препоръчваното от мен – да се трансформира изцяло и да търси нови ниши за развитие.

Вторият фактор без съмнение е „цунамито“ на социалните медии. Само за две-три години то помете традиционните медии, промени начина на комуникация между хората, промени самите хора, направи ги по-прозрачни, по-добри и по-бързо мислещи, промени обаче коренно и нашия бизнес. Причината е проста – социалните медии изискват светкавични реакции, светкавични решения, и то винаги най-добрите.

И ето, в края на 2011 имаме вече различен бизнес, в който са се запазили само две неща. Първото е името – Public Relations, въпреки че скоро очаквам този бизнес полека-лека да започне да се нарича Social Relations. И второто са двата „крака“, на които PR бизнесът винаги се
е крепял през годините и ще продължи и занапред да се крепи – моралът и етиката.

Калина Петрова от гр.София, България
Редактор, Резон ООД
2
Г-н Бехар, онлайн изданията все повече превземат медийното пространство, каква е Вашата прогноза възможно ли е да загине печатът?

Максим Бехар Ами те вече са го превзели, пък и не бих използвал думата „загине“ за печата:) Преди време, в друго интервю, споделих прогнози, че последният печатен всекидневник ще излезе през 2025 година. Твърде много хора скочиха да ме оборват, но сега вече, особено след като социалните медии заеха полагащото им се място в нашия живот, вероятно това ще се случи още по-рано. И в това няма нищо страшно. В крайна сметка журналистите не са продавачи на хартия, а на идеи, позиции, мнения. Те трябва да се страшно щастливи, че
сега могат да ги споделят по-бързо, по-ефективно и – което е най-важно – по-интерактивно. С две думи: печатните медии си отиват, но това съвсем не означава, че журналистиката си отива. Точно обратното – тя става още по-новинарска, още по-конкурентна и по-интелигентна. Поне тази, която е онлайн…

Стефанаки Йоанис от Кипър
Редактор, автор, Freelancer
3
Г-н Бехар, коя PR кампания от вашата богата практика криеше най-много предизвикателства за Вас?

Максим Бехар Във всяка една кампания се крие предизвикателство, буквално във всяка. Понякога лесните и елементарни на пръв поглед кампании те карат да се отпускаш и това може да има много лоши последици. За трудните антикризисни кампании някак ми е по-лесно да говоря, защото там подготовката ни винаги е по-задълбочена, по-последователна и вниманието да не сгрешим е по-изострено.
Трудно бих отличил една кампания от друга, всички са сериозни, всички са отговорни и най-важното – всички са предизвикателни.

Калина Петрова от гр.София, България
Редактор, Резон ООД
4
Предстоят протести на синдикатите за реформите в БДЖ и увеличаване на възрастта за пенсии, основателни ли са те според Вас? Какви са прогнозите Ви?

Максим Бехар България навлиза в изключително труден етап. Бързо забравихме годините на празните магазини и работата на две места… Естествено, не искам никога повече да се връщат, но всички трябва да знаем, че състоянието, в което се намираме сега, не се нарича „криза“. Това е нов свят, нови пазарни отношения, нов поглед върху това кое печели и кое губи, дори върху това кое е добро и кое лошо. Това ще продължи дълго, поне десетина години. И ние трябва да се научим да живеем в този свят. Хората на бизнеса, политиците, безработните… всички. Всеки протест може да се смята за основателен, но не всеки процес е решение на един казус. БДЖ е държавна фирма и като такава
вероятно е била управлявана лошо. Съжалявам, не съм специалист по железници, но не може, когато целият бизнес в света се свива и оптимизира, това да не засегне и една голяма държавна фирма… Отново – живеем в друг свят, ще живеем дълго в него и трябва да се съобразяваме с неговите правила и да живеем според тях. Запомнете първите две правила: прагматизъм и бързо вземане на решения…

Мария Атанасова от гр.София, България
Репортер, редактор, Freelancer
5
Много хора, че и някои медии, не правят разлика между PR и реклама. Бихте ли обяснили накратко, каква е разликата между двете?

Максим Бехар Ще бъде по-кратко отколкото очаквате дори. Рекламата купува медии, PR-ът печели медии.
преди 4 часа

Стоян Стоянов от гр.Сливен, България
Управител, SR PR communications
6
Г-н Бехар, в България ще бъде ли въведен публичен регистър на PR специалистите, защото в момента се наблюдава тенденция все повече неспециалисти в областта да упражняват тази професия, като с непрофесионалните си действия уронват престижа на гилдията? Не е ли крайно време тези, които искат да работят това, да бъдат лицензирани и да носят освен морална, но и законова отговорност?

Максим Бехар Смятам, че лицензирането няма нищо общо нито с морала, нито със закона. Тази отговорност си я носим както ние, така и всички други край нас. Идеята за лицензиране на PR специалистите се дискутира в целия свят от години и винаги досега е била отхвърляна. Бих я отхвърлил и аз. Защото нямаме отговор на няколко основни въпроса: какви ще са критериите, кой ще лицензира, за какъв период… и още стотина подобни вероятно. Защо тогава да не лицензираме и журналистите, художниците…? Ами, с две думи – това е абсурдно. Нашият бизнес е бизнес на идеи. Как може някой да лицензира една идея или да разреши, или да забрани на някого да ражда идеи… Обемът на една компания пък е тотално абсурден критерий… Управлявам една от най-големите PR компании в България, ако не и най-голямата, и винаги съм твърдял, че много често малките компании са по-креативни, по-всеотдайни към клиента и понякога по-продуктивни. Кагато имаш един клиент, ти си готов да минеш през огъня, но да родиш най-интересната и най-печелившата идея за него, и често точно това се получава. Малките компании никога не могат да имат две неща, които пък ние, големите, имаме – капацитет и опит. Ето защо въпросът с лицензирането ми се струва просто нелогичен, но ако имате друго мнение, ще се радвам да го обсъдим. А моралът, законът, почтеността, честността… те важат за всички. Без значение с какъв бизнес се занимават.

Геновева Червенакова от гр.София, България
Редактор, Факти.бг, Резон ООД
7
Г-н Бехар, с оглед на провелите се наскоро избори, смятате ли, че черният PR е най-добрият PR или понякога може да изиграе лоша шега на тези, които го прилагат?

Максим Бехар Смятам, че „черен PR“ не съществува като понятие. За това си има други думи – лъжа, манипулация, подкуп… и още много. Убеден съм, че който използва тези похвати в нашия бизнес, винаги губи. Може да спечели едни избори, може да си купи една статия, може да излъже веднъж и хората да му повярват. Но няма начин това да продължи вечно или пък да остане скрито-покрито. И още нещо – тези, които използват похватите на лъжата и заблудата, на практика не е възможно да бъдат част от нашата професия.

Владимир Йосифов от гр.София, България
маркетинг и реклама на имоти, Бряг Медиа Груп ЕООД
8
Добър ден г-н Бехар, вярвам, че сте горд с успехите на M3 College .
Бъдете здрав и се радвайте на живота с близките си !

Максим Бехар Смятам M3 College за едно от големите постижения на компанията през годините. Все още няма учебно заведение в България в нашия бизнес, която да носи лиценза, който в колежа извоювахме и защитаваме всеки ден. През всичките тези 7 години M3 College успя да обучи стотици студенти, които получиха знания от практическия Public Relations. Почти няма голяма PR агенция, в която да не работят специалисти, минали през колежа. Като добавим и суперинтересните дискусии всеки четвъртък на нашите редовни безплатни
сбирки PR Thursday, то няколко хиляди души познават колежа, докоснали са се до неговите програми, до префесионалзма на преподавателите и на екипа в него. Благодаря за пожеланията, и вие да сте жив и здрав. Винаги сте добрe дошли в M3 College.

Владимир Йосифов Благодаря Ви !

Николай Недялков от гр.София, България
Probook.bg – Ръководител проект, Резон ООД
9
Каква оценка бихте дали на настоящия министър-председател за неговите PR способности?

Максим Бехар Смятам, че Бойко Борисов е явяление в българския публичен живот, каквото и да означава това. Има страхотен рефлекс, отговаря бързо и точно, личи си, че в момента измисля и съобразява отговорите. Понякога се надценяма и отива твърде дълеч, но иначе със сигурност прави така, че всеки един негов жест, дума, израз да се запомни и дълго да се обсъжда. И си личи, че е честен и точен, че не е готов, кожгато е неподготвен или, че си а научил урока, каго трябва да покаже по-задъълбочени знания. Вероятно е ттвърде труден за работа с който и да е консултант или съветник, твърде често явно сам решава кое как да направи, но със сигурност също така е и тема за задълбочен анализ и когато вече няма е на власт. За жалост все още никой PR експерт не е направил такъв анализ за Царя или за Сергей Станишев, нямам идея защо, може би защото аз съм твърде зает…:) Съветът ми е: наблюдайвате внимателно Бойко Борисов, той ще се развива още в публичното пространство.

Андрей Симеонов от гр.София, България
Редактор, Факти.бг, Резон ООД
10
Г-н Бехар, какво мислите за правописа на интернет медиите и социалните мрежи? Не е ли твърде "разюздан" или това е в реда на нещата и нещата ще се саморегулират?

Максим Бехар Правописът е адекватен на времето, или на F-поколението, което сега преобладава – Facebook Generation… Колкото е по-прозрачна и персонализирана е една медия, токлова по-точен, цивилизован грамотен е езикът на тези, които пишат в нея. Дори и ProBook е доказателство за това:) Историята започва от там, че сега на практика всеки е… журналист. Какво е да си журналлист през 2011 година? Да имаш какво да кажеш и да имаш къде да го кажеш. Facebook е идеялното място за това, Twitter – одще по-идеалното. Не виждам драма в по-фриволния език, освен ако не призовава към насилие, расизъм или да подбужда непълнолетните към глупости… Знам само, че всяко нещо, което е прозрачно е почтено. Ако – който и да е той – се подписва със собственото си име, всичко лесно се оправя или както казвате – ще се саморегулира.

Венета Колева от гр.София, България
11
г-н Бехар, добър ден и успешна седмица ви пожелавам. А сега моето питане. Как смятате има ли бъдеще в България за хората които искат да се развиват в шоубизнеса и имат натрупан суров материял, а няма къде да бъде предложено всичко това и никои не обръща внимание на нашето, а се вземат продукти отвън?

Максим Бехар Естествено, че има и бизнес и много възможности за успехи… Какво точно е "шоу бизнес" в България през 2011 е доста дълга тема, която просто сега не бих оскал да подхващам. Но в България има твърде много възможности за изява на таланти. Слави по бТВ, колегите от Нова ТВ, а и други телевизии успяха доста с няколко много гледани поредици да покажат, че в България има таланти. От друга страна ако възприемем киното като част от шоу бизнеса, то през последните години станахме свидeтели на фeномелен успех на български филми и телевизонни сериали… Ако пък решим, че поп-фолка също е част от шоу бизнеса, там просто съм без думи, заведенията сами говорят за успеха на стотици изпълнители или – особено – добре нагласени изпълнителки. Ами ако еретично решим, че операта или театърът също са шоу бизнес – опитайте се да си намерите билети за моноспектаклите на Камен Донев или Жоро Мамалев, постойте малко на опашка за билети за "Вишнева градина" или "Римска баня"… С две думи – глад за култура има, има и много шансове на кадърни хора да успея. Просто трябва много да се бачка и неумолно да се търсят начини и поводи за интелектуална изява. Другото само ще се нареди, в крайна сметка публиката решава, не е никой друг, само публиката;)

Интервюто продължава на https://probook.bg/interview

Може да зададете своите въпроси към Максим Бехар и вие

Оригинална публикация 

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 19.11.2011

Профил: Теодор Захов е съакционер в "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Капитал Daily"). Той
е зам.-председател на Съюза на издателите в България(СИБ) и председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Защо е важно да не се разпадне Съюзът на издателите (СИБ)? Какъв е смисълът от него?

Важно е да не се разпадне, защото пред издателския бизнес има много проблеми, които не засягат едно издателство, а са общи проблеми, които трябва да бъдат решавани от всички заедно. Известен е проблемът със субсидирането на жълта преса, известен е и този с разпространението на вестници, с разпределението на рекламните бюджети, които съвсем тенденциозно се отклоняват към електронните медии. Стои и проблемът с промяната на бизнес модела на вестниците. Много важно и това да се пази етиката в пресата. А всички тези проблеми могат да се решат само чрез такива сдружения, които могат да пазят принципи и ценности.

Но напрежението и напускането на част от издателите на последното ви заседание даде лош сигнал на външния свят за това какво се случва в организацията. Какъв е пътят Съюзът на издателите да си върне авторитета?

Много е неприятно това, което се случи. Сега Съюзът на издателите трябва да премине през катарзис, през период на доказване, че може да работи нормално. Аз не считам, че организацията има чак такъв огромен проблем. По-скоро имаше голямо междуличностно напрежение и то доведе до явна нетърпимост между отделни хора. Ясно е, че голямо напрежение сред членовете създава и това, че издателите на "Медийна група България" имат участие в дружеството, което издава вестник "България Днес".

Това ли беше основната причина за противоречията около кандидатурата на Любомир Павлов за председател на СИБ?

Това е много хлъзгава територия. Лесно е да кажеш: този човек не става, но не може да се каже, че той няма качества. Може да се случи да направи грешки, но това не трябва да се възприема като нещо фатално и непоправимо. Няма никакво съмнение, че Любомир Павлов много искаше да поеме председателския пост и беше много ентусиазиран. Но предизвикателствата и отговорностите, които поема с този пост, са много големи.

Какви очаквания имате към него като председател на СИБ?

Мисля, че това, което ще направи, е да вложи цялата си енергия за решаване на проблемите на всички издатели. Той е представител на едно от най-големите издателства и в този смисъл мотивацията му да реши тези така наболели въпроси е още по-голяма. Но безрезервна подкрепа не можем да дадем на никого. Да си председател е отговорност и тя поставя високи морални задължения и стандарти. Ако не ги спазваш, няма как да получиш подкрепа. Но аз искрено вярвам, че това няма да се случи.

Възможно ли е част от напусналите издатели да се върнат обратно?

Мисля, че да, и то в близките месеци. Всички реагираха прекалено емоционално. Участниците в заседанието бяха силно изненадани от напускането на част от хората. Включително и на тези, които при евентуален избор биха били подкрепени. Едно от нещата, които аз например не мога да разбера, е защо Валери Запрянов (издателят на списание "Тема" – бел. ред.) си тръгна. След като той заяви, че напуска, номинирането му за кандидат за председател беше невъзможно. А много хора възлагаха надежди той да оглави съюза. Не мисля, че ситуацията е фатална. Не мисля, че нещо кой знае колко лошо се е случило. Любомир Павлов има енергия и много голямо желание и мисля, че е способен да свърши добри неща.

А освен споровете около кандидатурата на Павлов имаше ли други проблеми, които предизвикаха раздора?

Споровете датират още откогато те (издателите на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев – бел. ред.) бяха в едно и също издателство с Тошо Тошев. На управителния съвет нееднократно сме имали такъв тип проблеми – по-скоро дрязги между тях самите, отколкото конструктивен диалог. Но конфликтът стигна връхна точка след напускането на Тошев.

На самото заседание дълго обсъждахте и наградите "Черноризец Храбър". И там ли се различаваха диаметрално позициите на издателите?

Да, това донесе допълнителна негативна емоция. "Икономедиа" не участва в тях, но това е решение на екипа. При това доста единодушно и категорично. За мен не беше трудно да отстоявам такава позиция. Финалният етап на конкурса е тайно гласуване, в което се случва даване на взаимни услуги и аз предложих това гласуване да бъде явно, тоест хората поне да се гледат в очите. Това щеше да намали манипулацията поне с една идея. Следващата стъпка е на това заседание да присъстват и главните редактори на различните издания.

Мислите ли, че ще можете реабилитирате конкурса след време?

Да, би трябвало. Въпросът е наистина да печелят най-добрите материали. Ясно е, че всички номинирани са относително хубави. Миналата година много от материалите бяха категорично по-добри от тези, които спечелиха. Очевидно нещо не беше както трябва. Това беше нашият мотив да не участваме. На вестник "Сега" също. "Медийна група България" се оттегли доста по-късно. Издателите й по-скоро казаха, че биха желали да се направи промяна в правилата и конкурсът да се проведе напролет. Другите издатели много се обидиха. Особено Валери Запрянов, тъй като той беше един от дейните участници в подготовката и провеждането на конкурса.

Каква е посоката, в която ще се развива Съюзът на издателите оттук нататък? Кои ще бъдат приоритетите на управителния съвет?

Голям е проблемът с разпространението. Има очевидно вертикална концентрация на разпространението на вестници (разпространение, издателски бизнес и съдържание), и то до такава степен, че 60-70% от пазара е в ръцете на "Нова българска медийна група".

Какви са възможностите на Съюза на издателите да противодейства на това явление?

Съюзът е правил няколко опита да направи нещо по въпроса, но те някак са се проваляли в последния момент. И то защото някой от участващите в процеса е дал на заден ход накрая. Между другото това е една от мотивациите на Любомир Павлов да бъде председател, за да се справи с този проблем. Той твърди, че (ако той е председател – бел. ред.) няма как съюзът да отстъпи назад в ситуация, в която трябва да се решава въпросът.

Стана ясно, че на самото заседание Любомир Павлов е отправил предложение за решение на въпроса – да се национализира разпространението на пресата. Получи ли широка подкрепа то?

Разпространението в Европа до голяма степен е регулирано. Има регулация, която се стреми да осигури равномерно разпространение на всички издания, което е справедливо и нормално. Когато каналът за достъп до самото съдържание бъде контролиран целенасочено, това е неконкурентна борба в нарушение на честните правила на конкуренцията. Национализирането не звучи съвсем еретично и като чак толкова абсурдна идея. По-скоро е вариант за решение, но аз мисля, че едно добро регулиране също би свършило работа. Другата битка е да се създават фирми за разпространение, конкуриращи се, но това е бизнес на загуба.

А какво имате предвид под регулация?

Одит на тиражите, проверки къде се разпространява, защо някъде няма вестници. Това са по-дребни мерки, които биха осигурили равномерност на разпространението.

На какъв етап са преговорите между издателите и рекламодателите за одитиране на тиражите на изданията? Има ли широка подкрепа в СИБ тази идея?

Има разговори по темата, които датират отдавна, но много от изданията като че ли нямат интерес от това. Когато се говори за одит на тиражи, следващата стъпка е да има оценка на аудиторията. Защото едно е 100 хил. бройки масово, клюкарско издание места и съвсем друго е 20 хил. или 30 хил. бройки, разпространени в таргетирана аудитория, такава, която е с много голяма важност в управлението на страната и в икономиката. Стойността на една бройка продадено издание на такива два продукта е различна. Освен към оценка и одит на тиражите трябва да се върви и към анализ на аудиторията, за да може все пак да се даде справедлива тежест на рекламното пространство във всеки един от тях. От друга страна, не са невъзможни и сценариите, в които се разглежда и се оценява и читаемостта, тоест колко време отделят хората, за да прочетат вестник, и каква степен на доверие имат в пресата, сравнено с телевизия, интернет и радио.

Ще поръча ли СИБ такова изследване?

Не мога да отговоря категорично. То трябва да бъде направено напълно неутрално, без да бъде повлияно от когото и да било, много справедливо и прозрачно. Ако не е така, никой няма да му вярва. Поръчката на подобно проучване би била полезна само при тези условия. Ние като част от управителния съвет не само ще настояваме, но и ще го изискваме това като предварително условие.

По какъв начин СИБ ще се противопостави и разграничи от таблоидизацията на българската преса?

Това се случва през Етичната комисия и през принципите на самия съюз, който толерира сериозната преса и по тази причина е в конфликт с жълтата преса.

Но в същото време вестник като "България Днес", който не е подписал Етичния кодекс, се издава от компания, в която имат участие издателите на "Медийна група България"?

Да, но "България Днес" не е член на съюза и няма как да стане. Стои проблемът, че едни и същи хора са в едната и в другата ситуация. Тук мисля, че имам основание да кажа, че мотивацията за създаване на "България Днес" беше не просто за да има жълта преса, а за да има някакъв отговор на друга жълта преса.

И все пак ще можете ли да гарантирате през съюза, че дори и "България Днес" ще спазва Етичния кодекс?

Не, не мога да гарантирам. Вестникът не е член на съюза и не е приел етичните правила. Клеветата е завладяла жълтата преса до такава степен, че писанията не са просто пикантни подробности от живота на този или онзи, а направо опашати и завъртени лъжи. Те звучат повече като хуморески или скечове от екрана, отколкото като нещо истинско. Лично аз не виждам как това може да бъде повлияно, но си мисля, че хората не са глупави и не вярват на всички тези измишльотини. За съжаление се създава един общ фон, в който всички са маскари, а не е така. Има и почтени хора.

Вие защо си направихте отвод, когато Христо Грозев (бивш съдружник в "Медийна група България – бел. ред.) ви номинира за председател на съюза?

Нямам време да се занимавам с това в момента. Състоянието на целия бизнес е такова, че да си председател на Съюза на издателите изисква изрично фокусиране върху тази дейност, изисква да отделиш много голяма част от времето си на целия бранш в степен такава, че трябва да се превърне в първо твое начинание. Аз просто нямам възможността да го правя. Това не е пост да си го закачиш на ревера, а е къртовска и неблагодарна работа.

А вярвате ли, че отделилите се могат да сформират алтернативен съюз или да се присъединят към този на Делян Пеевски?

Тошо Тошев (бивш главен редактор на вестник "Труд" и собственик на дружеството "Обединени свободни медии" – бел. ред.) заяви, че отделяйки се и напускайки Съюза на издателите ще работи за "обединение на синодите". Това беше точният му израз, който за мен беше доста озадачаващ. Но мисля, че останалите издатели нямат намерение да сформират такава организация.

Стр. 33