PRESS.dir.bg I 2010-06-01

Неефективна регулация и липса на свободна конкуренция в много от сегментите на телекомуникационния пазар нареждат България на последно място в доклада на ЕКТА.

София, 31.05.2010 г.
Годишният доклад на ЕКТА (Европейска Конкурентна Телекомуникационна Асоциация), който ще бъде разпространен на първи юни в Еропейския парламент, се изготвя след консултация с националните регулаторни органи и телекомуникационни компании и сравнява показателите на регулаторната рамка на далекосъобщенията в 22 европейски страни като взима под внимание и пазарните резултати в ключови пазарни сегмент на едро и на дребно.

Докладът изследва пазара на съобщителни услуги в 22 европейски държави – 19 членки на ЕС плюс Норвегия, Швейцария и Турция, като дава компрексна оценка за неговия стадий на развитие. За жалост, България се нарежда на последно място в класацията, като е значително изпреварена дори от Турция. Показателите на нашата страна са 2.3 пъти по-ниски от тези на водача в класацията, Холандия и 1.6 пъти по-ниски от средния показдател на страните в изследването.

Докладът на ЕКТА коресподнира тясно и с последният доклад на Европейската комисия, посветен на електронните съобщения и публикуван само преди седмица, на 21.5.2010 г. Той също недвусмислено показва необходимостта от подобряване на конкурентната среда в България както със законодателни, така и с регулаторни мерки.

Сдружението за електронни комуникации (СЕК) от самото си създаване подкрепя нуждата от поддържане на свободна и ефективна конкуренция. Заключенията на ЕКТА потвърждават, че страните с най-ефективните регулиране на далекосъобщенията имат отворени и конкурентни пазари; те насърчават по-добър широколентов достъп, който генерира повече работни места и увеличава икономическия растеж. “Националните регулатори трябва да бъде по-добре подготвени за последователни действия”, се казва в Регулаторния доклад на ЕКТА.

Също там се констатира, че за съжаление телекомуникационните компании в България са изправени пред най-трудните пазарни условия и страната ни изостава сериозно от средната стойност за ЕС на навлизане на широколентовия достъп. 

Докладът ясно показва, че потребителите получават от по-добри телекомуникационни услуги, а икономиките – по-високи нива на инвестиции в онези страни, в които националният телекомуникационен регулаторен орган има силни правомощия и ги използва активно. СЕК смята, че резултатите от доклада на ЕКТА без съмнение сочат: недоброто изпълнение или смекчаване на правилата за телеком операторите с господстващо положение на далекосъобщителния пазар пречи на постигането тези цели.

В заключение, ЕКТА препоръчва на Европейската комисия да прилага по-активно Препоръката за развитие на мрежите от ново поколение с цел по-скорошно изграждане на конкурентен пазар на достъпни и качествени далекосъобщителни услуги.

От своя странa, докладът на Европейската комисия от преди седмица пък недвусмислено изложи незавидното положение на България сред другите страни-членки на Европейския съюз. Навлизането на широколентов достъп до интернет се е увеличил леко през 2009, но нивото остава сред най-ниските в ЕС въпреки силната конкуренция. Алтернативните оператори продължават да са затруднени при навлизането на пазара на високоскоростен DSL от господстващия играч на пазара.

Пазарът на фиксирани телефонни услуги е доминиран от традиционния оператор и следователно все още се характеризира с много ограничена конкуренция. Броят на активните фиксираните линии е намалял, въпреки наличието на различни пакетни оферти от традиционния оператор – главно благодарение на изместването от фиксирани към мобилни линии и нарастващото използване на VoIP. Пазарните дялове на алтернативните оператори на фиксирания пазар са все още ниски и изглеждат в застой.

Повече за СЕК

Сдружението за електронни комуникации е браншовата организация на алтернативните телекомуникационни оператори в България. Мисията на СЕК е създаването и развитието на равнопоставен конкурентен и недискриминационен пазар във областта на електронните съобщения. СЕК активно защитава неутралността на мрежите и правата на потребителите за
свободно и пълноценно използване на Интернет и постиженията на техническия прогрес в комуникациите.
Членове на СЕК са всички водещи алтернативни оператори в България. Дейността им съсредоточена в сферата на телефонните услуги, широколентовия достъп, Интернет услугите, WIMAX технологиите, кабелната телевизия, IP телевизията,високоскоростния пренос на данни и др.

www.bgsec.org

Оригинална публикация

Обучението на тема: „Успешни комуникации с бизнес медиите” цели да подобри публичните комуникации на компаниите с бизнес и специализираните медии. То ще се проведе на 22 Юни 2010 г. в учебната зала на БЧК.

Еднодневният тренинг ще покаже начините за ефективна и успешна работа с медиите на компаниите от всички сектори и ще подготви участниците за по-добро представяне в медиите.

По време на трейнинга участниците ще решават практически казуси, свързан с подготовката и изпращане на съобщения до медиите, каналите за комуникация и активната работа с журналистите.

Обучението предвижда панели за работа в групи и споделяне на опит, както и дискусии по теми, които пряко интересуват участниците.

Такса участие: 180 лв с ДДС

Краен срок за регистрация: 20 Юни 2010 г.

Заявки за участие се подават на адрес: info@enterprise.bg или като попълните онлайн регистрационна форма на: https://spreadsheets.google.com/viewform?formkey=dDNkVldndVVtUEE0VFFVT0RsdXl2VXc6MA

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/530

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-06-01

- Г-жо Политова, има ли политически натиск върху bTV? Президентът говори за натиск върху медиите.

- Политиците не могат да оказват натиск върху bTV, защото ние не работим за тях. Не политиците определят нашия рейтинг, пазарен дял и рекламни приходи, а зрителите.

- Всяка голяма телевизия е ухажвана от политиците. Как се опазва медията, за да бъде обективна?

- Независимо от всичко не допускаме компромис с обективността. Даваме на зрителите всички гледни точки. И политиците, и техните опоненти, и засегнатите от политиците граждани получават еднаква възможност да се изявят при нас.

- Днес bTV става на 10 години и посреща годишнината си с друг собственик. Какво предстои да се случи с телевизията?

- В момента работим по интегрирането на екипите на медиите от цялата група на СМЕ в България. Всичко това обаче ще остане извън полезрението на нашите зрители, които ще продължат да гледат любимите си програми и новини по bTV. Въпреки промените вследствие смяната на собствеността нито за момент не сме спрели обичайната си работа – да създаваме качествено програмно съдържание. Мога да издам, че вече активно подготвяме есенния тв сезон.

- Говори се за големи съкращения – във връзка с кризата ли са, или заради обединението с ПРО.БГ? Как ви се отразява кризата?

- Все още не сме достигнали етапа, в който ще трябва да преценим дали са необходими съкращения. Както във всеки бизнес, съкращенията зависят пряко от целите, които си поставяме, и хората, които са необходими за изпълнението им. Разбира се, кризата се отрази и на bTV – затова намалихме цените за реклама, за да помогнем на рекламодателите да се преборят с техните затруднения и ограничения. Това, което никога няма да допуснем, е кризата да повлияе на качеството и разнообразието на съдържанието на bTV – инвестициите в програма и новини са неприкосновени.

- Ще се променя ли профилът на bTV?

- Не, bTV ще остане политематична, динамична, модерна, авторитетна, развиваща се, създаваща тенденциите в телевизионното програмиране в България, социално ангажирана, новатор.

- Каква е вашата лична амбиция за телевизията?

- Личната ми амбиция е да надградя това, което bTV вече е постигнала. Това е трудна задача, когато си бил 10 години на върха, но е огромно предизвикателство. Вярвам, че след като станахме част от семейството на СМЕ, ще можем да реализираме още по-мащабни международни тв проекти.

Ще можем да инициираме и още по-успешни социално отговорни инициативи, защото само в България 5 телевизии и 6 радиостанции ще обединяват усилия за тях.

- Всяка година правите проучвания сред зрителите как възприемат bTV. Какво очакват от вас хората?

- Като лидер на пазара очакванията към bTV винаги са били изключително високи. Летвата на зрителските критерии, по които се оценява програмата на bTV, е значително завишена в сравнение с конкурентните телевизии.

Телевизията и зрителят са в една постоянна симбиоза – от една страна, зрителят е този, който задава рамките и начертава посоките за развитие. От друга, се очаква телевизията да бъде двигател на процесите, а не само техен проводник. Телевизия от ранга на bTV трябва да бъде източник на обществени дискусии, да бъде социално отговорна медия, която не само отразява истината, но и работи в посока на преодоляване на проблемите.

В същото време не трябва да забравяме, че телевизията е и източник на забавление. Затова bTV се стреми да предоставя на българския зрител позитивно емоционално преживяване, да го разтоварва от напрегнатото ежедневие. Комедийните и забавните предавания винаги са били неделима част от програмата ни и са едни от най-високо оценяваните и гледани тв продукти. Създаването на двата кабелни канала bTV Comedy и bTV Cinema също беше провокирано от тази необходимост.

- Започнахте доста успешен сериал. Какво ново ще има наесен и следващата пролет?

- Със сигурност зрителите могат да очакват продължението на сериала “Стъклен дом”, който скоро излиза в лятна ваканция. Интересът към турските хитове не е намалял, което означава, че не можем да лишим зрителите и от тях. Колкото до новите предавания, които подготвяме – предпочитам да ги запазя в тайна засега, тъй като неведнъж наши идеи и проекти са били копирани от конкурентни медии. Мога само да уверя всички, че отново ще гледат най-интересните и успешни формати и шоупрограми.

- Слуховете изпращат Слави наесен в ПРО.БГ. Той прави едно от знаковите предавания на bTV, което също става на 10 години. “Шоуто на Слави” ще го има ли?

- “Шоуто на Слави” е емблематично за bTV и е своеобразен телевизионен феномен. Няма друго всекидневно тв шоу, което след 10 години все още е на върха. Докато зрителите го оценяват високо, ние ще се стремим да го имаме в програмата си и да го развиваме.

- След като се обединихте с ПРО.БГ, специалистите вече говорят за двуполюсен модел в телевизиите, тоест конкуренцията е останала само между вас и Нова тв. Това достатъчно ли е за плурализма в журналистиката и обществото?

- За плурализма в журналистиката носят отговорност не само телевизиите, но и всички останали медии, включително печатните и интернет издания. Нашето обединение с ПРО.БГ не би могло да създаде двуполюсен модел.

- В момента се подготвят промени в медийния закон, свързани с цифровизацията? Какво очаква Би Ти Ви от тях?

-За да не влизам в конкретиката на отделните закони, мога да обобщя, че цифровизацията е много сложен процес, с който и най-развитите държави не са се справили в срок, тъй като в този процес са включени много субекти – от медийния пазар през телевизиите до зрителите. За да може преходът към цифровизация да е успешен, нашите очаквания са държавата да вземе ключова роля. Тя трябва да създаде правилна стратегия, черпейки от опита на най-успелите, и подобаващо да финансира различните етапи. Така да подпомогне всички субекти в този процес, както това се случва в редица успели държави. За да бъде успешен този процес, трябва всички участници, но най-вече зрителите, да са добре информирани за него, за ползите от него и да го желаят, защото в противен случай той няма да се случи.

- Какво постигна Би Ти Ви за 10 години? Как бе избрана стратегията й да бъде семейна телевизия?

- Още при старта си bTV беше замислена със семеен профил. Аз самата участвах в създаването на концепцията й.

Проучванията на аудиторията, които направихме тогава, показаха, че има огромна незаета ниша именно за такава телевизия. И до днес това продължава да бъде най-успешният модел за правене на телевизия. От години сме абсолютен лидер на пазара и най-любим не само телевизионен, но и медиен бранд с доказано най-качествените новини и програми. Няма да изброявам огромния брой награди, спечелени от bTV през годините.

Утвърдихме се като новатор в новините, програмирането, маркетинга и промоцията. Създадохме интернет сайт bTV Web, който е сред трите най-посещавани сайта в България. Зрителите ни разпознават и като най-социално отговорната медия, затова ни приемат като приятел, дори като част от семейството си.

В резултат на всичко постигнато дотук обаче зрителите стават все по-взискателни и имат все повече очаквания към нас.

Точно на bTV зрителите не биха простили и най-малката грешка.

Затова оттук нататък ще ни става все по-трудно. Но точно това е хубавото в моята работа, както и в работата на целия ни екип – постоянното предизвикателство да се развиваш, да ставаш все по-добър, да постигаш по-добри резултати.

- Какво излъчвахте на 1 юни преди 10 години?

- Първото предаване на bTV на 1 юни 2000 г. беше хитовият навремето сериал “Алф” и “Риск печели, риск губи”. Излъчихме и комедийния сериал “Напълно непознати”. Първият ни рекламодател беше “Проктър и Гембъл” с реклама на Ariel.

- Вярвахте ли, че ще ръководите най-голямата медия у нас?

- Аз съм много свързана с bTV от самото й създаване. Дори и в йерархичен план да не бях стигнала до върха, нямаше да се чувствам по-малко съпричастна и ангажирана с този проект. Като лидер на екипа определено мога да кажа, че успях да защитя и да обусловя от бизнес гледна точка огромни по мащаб и успех проекти, което ми носи огромно удовлетворение. Успях да изградя прекрасен екип, с който работим като едно цяло, което смятам за едно от най-добрите ми постижения.

- Шефското кресло как се отразява на личния ви живот?

- Успявам да намеря баланс, макар и трудно. Всяка свободна минута се стремя да прекарвам със семейството си, но ми помага и това, че обичам много работата си.

ВИЗИТКА

Вики Политова е в bTV от създаването й през 2000 г. Започва като директор “Продажби”. През 2005 г. става управляващ директор на медията, а от 2006 г. е неин генерален директор.

Тя завършва Американския университет в България през 1995 г. с две специалности – "Бизнес администрация” и "Политология". През 2000 г. получава магистърска степен (MBA) от университета University of Lincolnshire & Humberside, София, България. Кариерата й започва в рекламна агенция "Лио Бърнет". От 1996 до 2000 г. е неин изпълнителен директор. Сега шеф на агенцията е близначката й.

стр. 29

www.stand.bg I Иван ВЕНЧЕВ I 2010-06-01

в. 24 часа | 2010-06-01

Ежедневно и ежеминутно ние се вълнуваме доколко сме на страната на зрителите. Поставяме нещата на масата и не се крием или измъкваме. Ние всъщност оказваме натиск върху политиците, за да ги докараме в студиото и те да отговарят.
Ние даваме място и на хората, които са засегнати от властта, за да кажат тяхната гледна точка, както и на хора, срещу които се води следствие.
Поради своята многообразност медиите са сила и не пеят в един глас. В различните медии се чуват различни мнения, финансирането също дава граници на независимост. Нашата медия е една от печелившите и се издържа от реклами, защото имаме висок рейтинг. Зад News Corporation и сега зад новите собственици не стои друг бизнес, който да ни издържа.
Това, което BBC открива като една модерна цензура, е гостите да не идват в предаването. Нищо ново. И при нас е имало такива политически удари.
Според мен няма значение колко са хората в регулиращия орган. Колкото повече са те, толкова повече ще отделя данъкоплатецът за техните заплати. Така или иначе медията се регулира от зрителя.
Натискът е основен проблем, откакто съществуват медии, власт и демократично общество. В момента това е актуална тема и за Америка. Демократът Барак Обама публично нападна Fox News, като каза, че те са част от опозицията и се държат като политическа партия. Журналистите от медията не му останаха длъжни.
(По bTV, със съкращения)

Стр. 12

в. 24 часа | 2010-06-01

Последните времена на натиск върху медиите изтекоха с правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. След това медиите въздействаха на обществените процеси, не обратното.
Всъщност екипът на Бойко Борисов извлече от ситуацията пиар победа, а екипът на Георги Първанов попадна в капан. Защото това беше най-логичното -премиерът да се обърне към медиите и да каже: "Президентът твърди, че има натиск. Така ли е?"
Отговорите са това, което четем днес (вчера -б.р.), а освен всичко Борисов отлично съзнава, че никой от неговия екип не е натискал медиите. Освен другото това е и просто ненужно, защото това е българският премиер с най-голям медиен комфорт, започнал още преди да стане министър-председател.
Да не говорим, че за да има натиск, трябват и други предпоставки, например избори, каквито в момента няма.
Колкото до СЕМ и КРС, изумително нахалство е да имат такъв огромен състав. Там за съжаление количеството не ражда качество. "Дарик" като електронна медия е имал куриозни и комични случаи с тези два органа, за които основно си личи тяхната тотална некомпетентност.
Например заради даване на телефона на ветеринарен лекар в ефир на хора, които страдат заради заболялото си домашно животно, ни беше съставен акт, че правим реклама. Да не говорим за случая, когато бяха направили акт на "Дарик" за това, че Мадона не знае български. Ние сме търговско дружество и плащаме данък печалба. И с нашите данъци се издържат абсолютни неграмотници (не че всички са такива, разбира се).

Стр. 12 

www.bnews.bg | 2010-06-01 

Българските медии са достатъчно големи деца, за да може някой да ги бие през дупето, смята Красимир Гергов.

За мен през годините телевизията винаги е била като Плод-зеленчук – хората отиват, отварят и си избират, каквото им хареса. Това сподели пред бТВ Красимир Гергов в навечерието на 10-годишния юбилей на медията. Той призна, че досега не е давал интервюта, защото има лоша дикция. Гергов каза също, че през всичкото това време е трябвало да бъде консултант на телевизията, защо законът не позволявал хора с рекламен бизнес да правят електронни медии.
"Българските медии са достатъчно големи деца,за да може някой да ги бие през дупето" – така Красимир Гергов пък коментира темата за натиска върху българските медии, подхваната от президента Георги Първанов. За него начинът на издръжка на една медия определя нейната независимост. "Приемам бТВ като място за бизнес, не за влияние", поясни рекламният бос.
Няма да позволим да има политически сили, които да плащат сметката на бТВ, каза още Гергов. Той отново каза, че няма натиск върху медиите, а само по-голям диалог.
Колкото до спора между Бойко Борисов и Слави Трифонов, Красимир Гергов даде следното обяснение: "Мога да кажа, че Слави е бил един от най-близките приятели на Бойко Борисов, а сега се карат. Но ако Слави е лош човек, а Бойко не става за премиер, защо тогава не са си го казали…?".
Според Гергов след цифровизацията на телевизията нищо няма да бъде същото, защото ще има много повече възможности. Той призна пред водещите, че най-вероятно в бТВ предстоят и уволнения, защото това се случвало при всяко едно сливане.
Накрая Гергов даде на колегите си и един съвет. "Можете да направите рейтинг, като сложите в програмата много порно. Но за това първо трябва да имате разрешение от СЕМ", каза той.

Оригинална публикация

Нова телевизия, Здравей България | 2010-06-01

Водещ: Гостува ни Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Днес сме ви подхванали министър, началник на кабинет, пак министър. Добро утро.
Румяна Бъчварова: Добро утро.
Водещ: Става дума за една ситуация, да я наречем от почивните дни, в която президентът Първанов направи изявление, в което каза, че има последователна кампания за натиск върху медиите, която според него цели да бъдат уплашени определени медии. Съответно от ваша страна дойде отговора. Поискахте главните редактори и изобщо медиите в България да кажат дали им е оказван натиск. Зададохте три въпроса. Бърз отговор последва от страна на всички медии. Въпросът е обаче какво очаквахте?
Румяна Бъчварова: Това, което се случи. Не може една такава критика, която е, в края на краищата президентът много отдавна критикува правителството, но в случая с това негово твърдение той влезе в едно поле, което според мен е много силно чувствително и оказа се, че наистина е така, съдейки по отговорите, които получихме и бързината, с която пристигнаха. На практика с това твърдение президентът не просто критикува правителството, но той постави под съмнение безспорните постижения на българската демокрация – това е независимостта на българските медии. Ясно е, че никъде по света медиите не съществуват в една стерилна страна. по никакъв начин няма някаква каменна стена между тях, бизнесът и политиката, но има основни правила, които в България бяха градени дълго време и съдейки по отговорите, които получихме, те се съзнават от всички. Наистина има един дълъг процес, в който медиите се конституираха и функционират като един така опонент на властта като независима структура в обществото.
Водещ: Добре, някак си на риторичен въпрос, риторичен отговор се получи малко. Нали не очаквахте, че ще ви кажат главните редактори в отворени писма – да, случвало се е да има форми на натиск? Това не се е случвало само в едно правителство. Това е история на българската политика общо взето.
Румяна Бъчварова: Съдейки по отговорите такава практика по-скоро се отнася към предишни времена и предишни правителства. Трябва да ви кажа, че не беше сигурно какви отговори ще получим в крайна сметка, защото е ясно каква е политиката на правителството по отношение на медиите. тя е открита и е ясно, че има страшно много натрупвания, които можеха да излязат наяве, но в края на краищата тогава, когато се твърди публично пред цялото общество, че има съзнателна политика и последователна политика на натиск – това е нещо страшно струва ми се. Що се отнася до смелостта на медиите да признаят един или друг натиск – това е проблем на самите медии.
Водещ: Имат вътрешни, всяка медия си има вътрешни механизми, чрез които преодолява натиска, когато той се появи от страна на политици.
Румяна Бъчварова: Не мога да кажа, защото не съм била вътре нито в една медия, но съдейки по отговорите, които получихме и ние затова зададохме три въпроса. Независимостта на медиите се гарантира по няколко начина и се измерва по няколко начина. Първото е намесата в редакционното и новинарско съдържание, тоест пряка намеса – отразяващ това събитие, а не отразяваш друго. Мисля, че нито една медия в последните 9-10 месеца не може да твърди, че това се е случило. Втората възможност е да се въздейства върху медиите като бизнес организация, тоест да се ограничава възможността им да се финансират свободно, да им се създават икономически пречки. За това също имаме твърдения, че не се случва, съдейки по отговорите. Третата възможност е да се създаде такава законодателна среда, че да се ограничат правата на медиите да отразяват обективно средата или чрез регулаторите да се налагат определени санкции и затова третият въпрос беше по становището на намаляване броя на СЕМ и КРС.
Водещ: Там в третия, какво казвате всъщност с този въпрос, че президентът по някакъв начин е настъпен заради това, което стана със СЕМ?
Румяна Бъчварова: Мисля, че самият той въведе тази тема в дебата, защото на практика наложи вето на предлаганите промени в Закона за радио и телевизия, които определят броя на членовете на СЕМ и КРС и няма нито едно мнение, което да подкрепя неговите аргументи, изразени до този момент. Да, наистина намаляването на броя на членовете на СЕМ не означава репресия по отношение на медиите. Това беше един от неговите аргументи. И то само по себе си може да се тълкува като една възможност да се въздейства върху общата медийна среда. Затова по основните показатели, по които се измерва независимостта на медиите, ние получихме отрицателни отговори.
Водещ: По три основни показателя. Извън тях има най-различни други начини. Днес в коментарна статия вестник „Сега” пише, че форми на натиск се оказват си по друг начин.
Румяна Бъчварова: Са се оказвали, аз го прочетох внимателно.
Водещ: Да.
Румяна Бъчварова: Аз затова казах, че средата не може да бъде стерилна на отношенията между медиите и властта и че всички забележки, които получаваме всъщност се отнасят за едни предишни периоди, тогава, когато е имало ….
Водещ: Тоест от както вие дойдохте всичко е…
Румяна Бъчварова: Аз поне в отговорите не открих факти за осъществяване на такава съзнателна, целенасочена политика на натиск по отношение на медиите. И това е истината, която трябва да бъде казана на обществото.
Водещ: Натиск ли е, ако един политик висш в държавата се обади на шеф на новини или на главен редактор, за да каже, добре, ти защо така направи?
Румяна Бъчварова: Натиск е, ако каже не отразява едно или друго събитие или го отрази по начин, който не отговаря на начин на твоето виждане за него. Натиск е, когато при такова едно твърдение има заплаха за някаква санкция по отношение на медиите или конкретния журналист, но аз мисля, че обсъждането на съдържанието на медиите не би трябвало да бъде натиск. Това е нормален…
Водещ: Тоест задаването на такъв въпрос…
Румяна Бъчварова: … въпрос.
Водещ: Венелина Гочева, „24 часа”, защото вчера имаше много реакции и на Нова телевизия на Силва Зурлева…
Румяна Бъчварова: Да, разбира се, благодаря на госпожа Зурлева.
Водещ: Но имаше един коментар на Венелина Гочева и първото изречение, до колкото си спомням беше – не използвайте, господа политици, медиите като рефер в битките си.
Румяна Бъчварова: Честно казано много се учудих на тази реплика.
Водещ: Защо, беше добре казано?
Румяна Бъчварова: Защото мисля, че медиите по своята същност и по своя рефлекс винаги трябва да бъдат рефер тогава, когато има определено крайно твърдение, тогава, когато има неистина.
Водещ: Без да бъдат карани да …
Румяна Бъчварова: И не виждам защо…
Водещ: … в полза на единия или другия
Румяна Бъчварова: Не виждам защо медиите трябва да се отказват от тази си роля. Аз лично очаквах реакция преди отговорите на нашите въпроси, които зададохме и си го обяснявам с това, че беше в почивните дни тази закъсняла реакция, защото едно такова твърдение е много силно и бих казала много страшно. Това означава, че България не е демократична държава, за да твърдиш, че правителството осъществява системен натиск по отношение на медиите.
Водещ: Добре и сега накрая мотивът на президента от ваша гледна точка да каже подобно нещо тогава.
Румяна Бъчварова: Това, което прави президентът Първанов в последно време е да атакува правителството много силно. В края на краищата аз не мисля, че някой може да му отнеме това право, но той го прави по начин, по който влиза в едно политическо поле, което е далеч от правомощията и ролята на държавния глава, тоест той започва да води политическа битка, а не битката на държавния глава, изразителят на единството на нацията по отношение на изпълнителната власт. Това е смущаващо и затова се смята, че той се опитва да търси собствени политически дивиденти от тази атака, защото той по всеки един повод, по който той има публична изява, включително и извън страната не пропуска възможността да критикува правителството.
Водещ: Можете ли да кажете така с ръка на сърцето няма да натискаме медиите, няма да предпочитаме една пред друга, защото вие поискахте отговор от медиите, но трябва да има…
Румяна Бъчварова: Аз мисля, че това е много ясно заявено от правителството и цялата политик, която провеждаме на откритост и прозрачност мисля, че гарантира точно това. След като правителството не се притеснява да отвори стенограмите, да бъде максимално открито за всичко и това, което прави включително и за грешките си, мисля, че и медиите спокойно могат да бъдат открити по отношение на правителството и тук има доста неща, които могат да се обсъдят. Най-така доброто от тази ситуация е, че всъщност започна един разговор и към момента ми се струва, че той е много откровен за състоянието на българските медии и българската медийна среда. Това е нещо, което не се е случвало в една …
Водещ: В смисъл отговорът, никой не ни натиска, е откровеният отговор, който очаквахте, така ли?
Румяна Бъчварова: Искам да вярвам, че това е откровения отговор.
Водещ: И аз искам да вярвам, но…
Румяна Бъчварова: Защото, ако една медия не дава откровен отговор в такава ситуация и ние затова попитахме медиите каква е гаранцията, че тази медия дава верния отговор на своите зрители и слушатели.
Водещ: Според мен просто медиите имат свои вътрешни механизми да отбиват атаките, когато ги има. Така си мисля аз.
Румяна Бъчварова: Сигурно, това означава, че се съпротивляват.
Водещ: Естествено, това е важно. Добре, благодаря ви за участието. Това беше Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Благодаря.
Румяна Бъчварова: Приятен ден. 

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-06-01

БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност, категоричен е генералният директор на радиото Валери Тодоров

- Г-н Тодоров, преизбирането ви бе помрачено от признанието на Георги Лозанов, че е гласувал под натиска на гилдията в радиото, въпреки че далеч не сте му били най-симпатичният кандидат. Притеснява ли ви това признание?

- Ако е било под натиск, не е трябвало да гласува тогава. Смятам, че всеки независим човек е в правото си да определи сам мотивите, с които гласува. Да, моят избор действително бе подкрепен и от журналистите в БНР, и от синдикатите. Изискване на СЕМ беше да получа обществена подкрепа. Ако я нямах, това щеше да се превърне в основание да не бъда избран. Значи, ако имам подкрепа – лошо, ако нямам – пак лошо.

- "Цената на страха през 2010 г. се нарича Валери Тодоров", обяви Лозанов след избирането ви. И предположи, че може би от страх водещи като Петър Волгин и Силвия Великова си мълчат за кандидатурата ви. Как ще го коментирате?

- След като по този начин е злоупотребено с имената на колегите, те имат право да се защитят. Но съдейки по онова, което те правят, нямат вид на уплашени.

- Да не вземете да ги уволните заради тази интрига?

- Надявам се да останат. Те са колеги с характер, със силни професионални позиции и с доказана гражданска и обществена ангажираност. Досега не съм ги видял уплашени, надявам се да не ги видя и занапред.

- А как ще избегнете другия риск – да станете заложник на оказаната ви журналистическа подкрепа и да спрете всякакви съкращение в радиото в знак на благодарност?

- Лично аз смятам, че изборът на генерален директор е изключително отговорна процедура и тя трябва да става със законови норми. Излишният популизъм винаги вреди. Онова, което е в интерес на медията, ще бъде защитавано безусловно, независимо от подкрепата на колегите. Не се превръщам в заложник на когото и да било. Оптимизирането на щата, съкращенията обаче трябва да се правят едва тогава, когато технологиите и промяната в организацията на работа създадат предпоставки за това, а не да се правят демонстрации, които след това нанасят вреда.

- Шефът на СЕМ препоръча по-критично отношение към договорите с партньорски фирми и преосмисляне на стратегията за разширяване на регионалните радиостанции, която се съдържа във вашата концепция. Ще се съобразите ли с тези препоръки?

- Ние сме подложени на доста силен натиск от страна на някои фирми. Използват се и средства за публичен натиск, което е много некоректно. Имам предвид поведението на някои фирми…

- За доставка на техника ли?

- Не само. Правят се дори опити за лични контакти и лично лобиране. Ако преди нещата са правени на парче, ние възприехме политика на унифициране на техниката и технологиите. При това с изпреварващи възможности. Сега например всяко от студиата е оборудвано с различна техника и ние не можем да прехвърляме екипите от едно студио в друго. Ако искаме да оптимизираме състава и възможностите, техниката трябва да се унифицира.

- Тук ли се появяват лобистите?

- Да. Смятам, че намекът на Лозанов е в този контекст. Имаше доста спекулации преди избора. Смятам, че има достатъчно органи за контрол и наблюдение на тези процеси в радиото. При нас всичко е прозрачно. Колкото до регионалните радиостанции – ние сме единствената радиостанция, която се чува във всички краища на страната. А след развитието на предавателната мрежа вече ни слушат и от двете страни на границата, където живее компактно население с български произход. Ние единствени излъчваме в смесените райони. Освен това националните програми покриват много широк периметър. Те не могат да навлязат в детайли за всеки един от регионите. Ако човек от малко село иска да научи какво се случва в областния град, не може да разчита за това на големите национални програми. Оттук и голямата популярност на регионалните ни радиостанции. Четири от тях са регионални лидери. Ще дам пример с Радио Благоевград и Радио Варна, които бият по рейтинг дори националните ни програми. Хората искат да знаят какво се случва в техния град, а не само в София.

- Ще правите ли общ консултативен съвет за БНР и БНТ като алтернатива на идеята за сливането им?

- Може да се търси някаква форма за обединяване на интересите на обществените медии. Подчертавам обединяване, а не сливане. Ще ме попитате каква е разликата? Сливането е, все едно да слепиш два листа – така всеки ще може да прочете две страници. Ако обаче обединиш двата листа в една папка – страниците за четене стават четири. Затова дайте да не сглобяваме със сърп, чук и отвертка конструкции, които са се доказали като неефективни във времето. Зависи какво и как се обединява. И най-важното – от кого! Защото аматьорството може да нанесе големи поражения. БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност. Това са две медии с различно развитие, различни технологии, с различна организация на мениджърския процес и всяко механично сливане може да е пагубно. Най-безнадеждната мярка е да се слеят администрациите. Защото след това трябва да се възпроизведе два пъти по-голяма администрация, която да контролира редуцираните управленски екипи. Може да се търси на най-високо ниво съвместно координиране на проекти – мултимедийни, рекламни, продуцентски и т.н. Като към това намерение могат да се привличат и колеги от частния сектор, от търговските медии. Ето това е една добра платформа за сътрудничество. Това е част от идеята за консултативен съвет, който да преценява проектите и областите, в които може да се търси съвместен ресурс.

Стр. 13

в. Дневник, Компании & Финанси | Зорница СТОИЛОВА | 2010-06-01 

Жан-Клод Лареш е специалист е по стратегически маркетинг и професор в бизнес училището INSEAD. Има MBA от INSEAD, а преди това е завършил магистърска степен по компютърни науки в University of London. Притежава и докторска степен по бизнес от Станфордския университет. Лареш се интегрира успешно и в света на бизнеса. На 35 години той е назначен като неизпълнителен директор на международна компания, впоследствие преименувана на ReckittBenckiser, и остава на този пост за 18 години. Автор е на редица книги, последната излиза през 2008 г. и се нарича The Momentum Effect.
Срещаме се с Жан-Клод Лареш в края на деня, в който се проведе четвъртият Marketing Innovation Forum, организиран от вестник "Капитал" под мотото "Бизнес в реконструкция". Любопитен, енергичен, позитивен – по поведението му трудно можеш да отгатнеш колко тежък и изморителен е бил денят му.
Вместо това той вече държи в ръка първото за деня си питие и обяснява развълнувано колко се радва, че ще има възможност да разгледа нощна София. Междувременно успява да зададе куп въпроси и леко смутено, но с широка усмивка казва: "О, извинявайте, май вие трябваше да ме питате разни неща!"
Жан-Клод Лареш е точно обратното на стереотипите за университетските преподаватели.
Аудиторията от маркетолози и рекламисти, която се събра да чуе презентацията му в Народния театър "Иван Вазов", го определи като вдъхновяващ. Въпреки че той не се поколеба смело да разкритикува бизнеса, да се шегува с глупавите му грешки и да му напомни да мисли извън шаблона.
Някой мисли ли за потребителя?
Бизнес философията на Жан-Клод Лареш е проста: фокусирайте се в потребителя. Според него най-сериозният пропуск в маркетинга през последните години е, че съсредоточени в изпълнението на бюджетите, търсенето на нови комуникационни инструменти и канали и безбройните срещи, маркетолозите са забравили, че в крайна сметка са важни хората.
"Потребителите се променят през цялото време под въздействието на интернет, рецесията и всякакъв вид кризи. Аз давам на студентите си следния прост пример, който ги шокира и накара да осъзнаят, че се случват фундаментални еволюции, които дори не забелязваме", разказва професорът и дава пример: "Докато ние бяхме деца, постоянно трябваше да измисляме какво да правим, така че да не ни е скучно, и така развивахме своите креативни способности.
Днес децата са в ситуация, в която имат твърде много неща за правене и им се налага да правят избор. Ние се учехме да правим избор едва когато вече бяхме възрастни и осъзнавахме колко трудно е това. Сега децата го правят всеки ден."
А на въпроса какво трябва да направят маркетолозите, така че да не пропускат тези промени незабелязани, Жан-Клод Лареш се усмихва и размахва пръст: "Много е просто, но не е лесно за изпълнение. Трябва да си позволяват повече свободно време."
По думите му, вместо да прекарват работната си седмица в офиса, спорейки за пари, маркетолозите би трябвало да излязат на улицата сред хората и да се научат да наблюдават внимателно и да изучават света около себе си.
"Убеден съм, че на място с чист въздух, добра храна, без компютър и календар можеш да постигнеш страхотни неща за два дни, които не си успял да свършиш в офиса за десет години", категоричен е Лареш.
Професорът по маркетинг в INSEAD посочва, че вярата в тласкането, прекаленото взиране в продуктите е превърнало маркетолозите в бюрократи, които не могат да ангажират хората, до които се стремят да достигнат.
"Има толкова много дефиниции и измерения на маркетинга, но това, което остана непроменено през годините, е, че нашата работа е да продаваме", припомня той и продължава: "Напоследък маркетолозите мислят само в рамките на брандинга и пропускат всички възможности, които се случват извън неговата кутийка.Замисляли сте се колко от марките всъщност имат силни предложения?"
Жан-Клод Лареш обръща внимание, че една голяма част от компаниите са се специализирали и концентрирали да продават своите продукти и услуги на един изчезващ сегмент от аудиторията – "глупавият потребител".
"Компаниите, които разчитат на този тип клиенти, ще изчезнат заедно с този "застрашен вид", усмихва се Лареш. "Потребителите ще стават все по-образовани и ще разполагат с все повече информация, това е генерална тенденция и кризата я ускори още повече, карайки хората да преосмислят навиците си.
Решението е да бъдем още по-умни и по-бързи маркетолози", добавя професорът. И задава посоката на развитие: "Маркетингът трябва да се стреми да бъде по-отговорен. Целта е фокусът върху потребителя и иновациите да се събират в думата маркетинг." А начинът е чрез постоянно надграждане върху предложенията към потребителите, което да поддържа марката жива и динамична.
За кризите в множествено число
"Дайте възможност на хората да откриват нови неща с вашия бранд през цялото време", съветва Лареш. Именно тази концепция професорът описва в последната си книга The Momentum Effect, която разказва за всички онези моменти, в които продуктите сякаш се продават блестящо от само себе си, а компаниите влагат всички свои ресурси и усилия, за да възстановят тази великолепна инерция (momentum).
"Идеята е да постигнем ефективен ръст и да привличаме потребителите, използвайки способността на нещата да се движат от само себе си", разказва Жан-Клод Лареш и продължава: "Това, което се опитвам да постигна с моята книга, е, да направя тази инерция систематична, последователна и постоянна." И веднага се сеща за пример: "Като политическата кампания на Обама."
Още докато прави проучванията за книгата си преди около шест-седем години, професорът усеща, че предстои тежка криза, която ще обхване живота във всичките му измерения. Причината: "Защото, похабявайки ресурсите си, продавахме бъдещето си", казва Жан-Клод Лареш и уточнява, че няма предвид само очевидното изразходване на природните ресурси.
"Пропилявахме пари и потенциала на хората, които работят в компаниите. Замислете се колко от хората се чувстват наистина ангажирани, свързани с това, което правят, и колко от тях просто ходят на работа", дава пример той.
И след това въздъхва: "Истинската криза още не е дошла. Досега се сблъскахме с финансовата криза, защото нашите приятели в света на финансите се заобградиха със сложни инструменти, които не можеха да управляват. След това се сблъскахме с кризата на задлъжнелите държави като Гърция, но все още не сме видели истинската бизнес криза."
На въпроса дали знае кога ще свършат всички тези кризи, Лареш казва само: "Не е въпросът да чакаме да свърши. Идеята е да я предотвратим, преди да е започнала."

Стр. 5