www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-10

Два различни като концепция и организация конкурси ще отличават най-добрите постижения в PR бранша

В момента когато пишем този текст, в офисите на PR индустрията е напечено. Стои се до късно, спори се шумно, описват се кампании и се оформят документи. Дошъл е крайният срок за подаване на заявки за участие в конкурсите за постижения в PR областта.

Да, от тази година възможностите за изява на бранша са вече две – освен "PR приз", който се организира за десета поредна година от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), награди за пръв път ще връчи и Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). По думите на двете организации конкурсите няма да бъдат в конфликт, тъй като са с различна концепция и организация.

"Като начин на мислене, критерии за оценка и избор на жури двата конкурса се различават много", коментира Деница Сачева, управител на PR агенция IntelDay Solutions и идеен двигател на конкурса на БАПРА – Bright Awards. Според нея те трябва да се разглеждат като форуми, на които се събират хора с различни интереси. "В БДВО членуват отделни PR специалисти, които имат съвсем различни проблеми и интереси от тези на хората, които са собственици или управители на PR агенции например", обяснява причината Сачева (в БАПРА могат да членуват само PR агенции).

Аня Павлова, която е председател на журито на "PR приз" и председател на асоциацията на имиджмейкърите ИМАГИНЕС, възприема появата на още един конкурс като добър сигнал за развитието на бранша. "Всяка инициатива в полза на престижа на професията трябва да се приветства", е нейното мнение.

Погледнато отвън

Едно от най-сериозните различия между двата типа награди ще е в избора на жури, което да оценява участващите проекти. В БАПРА са се спрели на изцяло чуждестранен състав от PR специалисти начело с легендарния Пол Холмс (създател на едно от най-влиятелните PR издания в света – The Holmes Report). "Стремежът към максимална обективност е една от причините да решим журито да е изцяло международно и да няма представители на PR агенции", обяснява Деница Сачева.

В БДВО са на противоположна позиция. "Аз съм адепт (последовател, привърженик – бел. ред.) на идеята, че PR-ът е локално знание и че оценката за тези постижения се дава именно от колегията вътре в държавата. Това е теренът, на който всички се състезаваме", аргументира се Аня Павлова. По думите й журито на "PR приз" ще подпише декларации за "толерантно и безпристрастно журиране". По традиция членовете му ще се излъчат от академичните среди, бизнеса и медиите.

При всички случаи за българския PR бранш ще бъде полезно да сравни перспективите, през които двата типа журиращи гледат на PR професията и критериите, които считат за важни, за да отличат най-добрите постижения. Като председател на журито на "PR приз" Аня Павлова казва, че освен за креативност и иновации ще следи за успешно реализирани проекти за борба с икономическите трудности. "Ще обръщам специално внимание на адаптивните и прагматични решения в кризата", обещава тя.

А Деница Сачева обръща внимание, че тенденцията на международните конкурси за PR постижения напоследък е да има натиск към това кампаниите да се основават на ценности, "да стимулират духовното развитие у човека, да го накарат да мисли за бъдещето, не просто да купува нещо".

Какво, ако големите не играят?

Въпреки че организаторите на юбилейното десето издание на "PR приз" твърдят, че не ги притеснява конкуренцията на Bright Awards, има твърде голяма вероятност големите и силни агенции на пазара да подминат конкурса на БДВО. Първо, защото голяма част от тях са членове на БАПРА и организатори на алтернативните награди. И второ, защото отсъствието им на "PR приз" бавно се превърна в тенденция, след като през последните две години те мълчаливо пропускат участие в него. Вина за това имат самите организатори от БДВО, тъй като всяко поредно издание на конкурса оставяше горчивия вкус на непрозрачно взети решения и впечатлението за фаворизиране на спорни проекти, особено в сферата на политическия PR. "За мен и за нашата агенция е много важно обкръжението от колеги и проекти на този конкурс, тоест хората, с които се сравняваш. Смятам, че е важно да има легитимност на компаниите и кампаниите, които участват", коментира по този повод Деница Сачева.

От една страна, отсъствието на големите е стимул за малките и новосъздадени агенции да триумфират с награди, но от друга, стойността на приза е съвсем различна, ако силните не играят.

Какъв е смисълът от конкурсите

Попитахме две PR агенции на кой от двата форума биха проверили нивото си и отговорът беше един и същ – "ще участваме и на двата конкурса". Според изпълнителния директор на PR агенция "ОТ-ДО консулт" Ради Георгиев "PR приз" е успял да се наложи като "мястото, където хората от бранша могат да се съберат и да се види кой какво прави и най-вече как го е направил", но най-впечатляващото в Bright Awards е журито, което ще оценява проектите.

Ралица Жикова, заместник изпълнителен директор на PR агенция Publicis Consultants, намира, че има смисъл агенциите да имат свои награди и също така смята, че е добра възможност да се поучат от изцяло външен поглед към работата им. "Задаването на нови стандарти и нов подход към оценяването на PR проекти от БАПРА Bright Awards ще е от полза за всички", коментира тя и добавя: "Конкурсите са добра възможност за "преглед" на PR средата. Би трябвало да поощряват добри практики и да стимулират повече творчество и търсене на по-голяма ефективност."

Ради Георгиев се съгласява: "Смисълът на конкурсите е да се провери нивото на бранша, а най-ценното при тях е мобилизацията на агенцията при подготовката."

Изхождайки от концепцията, че конкурсите винаги са били обмен на идеи и техники, организаторите на Bright Awards ще публикуват проектите на всички участници в уебсайта на конкурса след приключването му, за да споделят знанието за начина на мислене и нивото на креативност на участващите компании. Деница Сачева от IntelDay Solutions разказва, че участието на агенцията по международни конкурси винаги й е влияело като "мозъчен ритник, който те кара да измислиш нещо още по-добро". Дано двата български конкурса излъчат кампании, които заслужават това определение.

Оригинална публикация

CNR Comm I 2010-04-09

Съгласно подписаните декларации членовете на журито са длъжни да спазват стриктно регламента на конкурса, да не изнасят предварително каквато и да е информация за участниците и класирането. Членовете на журито нямат право и да участват със свои проекти в конкурса. Подписването на тези и други пунктове от Декларацията дава допълнителна гаранция за обективно, независимо и справедливо журиране.
Приемането на конкурсни проекти продължава до 15 април 2010 г. Публичните защити на конкурсните проекти ще се проведат на 15 и 16 май 2010 г., а официалната церемония по награждаването на победителите ще се състои на 19 май 2010 г.
Журито пожелава успех на всеки участник в състезанието.

M3 Communications College I Наталия РУСЕНОВА I 2010-04-09

Гради Градев е новият мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет. Той е личност с голям журналистически опит зад гърба си – 5 години е бил водещ на ежедневното икономическо предаване „Бизнес закуска“ по БНТ. Заемал е позицията PR мениджър за България на британската компания за международно развитие Crown Agents. Член е и на Организацията на хората с висок коефициент на интелигентност Mensa, Съюза на българските журналисти и на Българското дружество за връзки с обществеността. Екипът ни беше любопитен да му зададе някои въпроси по повод настоящата му длъжност в Британския съвет. Ето какво ни разказа той:

1. Лично предизвикателство ли е за Вас новата позиция, която заемате като мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет?

Всяко ново начинание по същество е вид предизвикателство, но аз предпочитам да разглеждам настоящата си позиция като разкриване на нови възможности. За мен като PR специалист е много важно постоянно да разширявам практическия си опит в различни области на публичните комуникации. Британският съвет предлага отлична възможност за това, тъй като проектите, по които се работи, са изключително разнообразни и доста интересни, което смятам за особено важно. Знаете, че нещата винаги се получават много по-добре, когато конкретният проект е успял да предизвика личния ти интерес. И веднага давам един пример – Café Scientifique. Определено вече съм сред големите фенове на този проект на Британския съвет, чиято цел е да се говори за наука на достъпен език и в неформална обстановка – срещите се провеждат в кафенета, барове и ресторанти, далеч от академичните сгради.

2. С какво смятате, че работата и задачите на сегашната Ви длъжност ще се различават от тези, които сте имали на предишната като PR мениджър за България на британската компания за международно развитие Crown Agents?

Основната разлика, разбира се, е предметът на дейност на двете организации – Crown Agents работи по Програма за модернизация на българската финансова администрация, докато Британският съвет е международната организация на Обединеното кралство за създаване на образователни възможности и културни контакти. Веднага обаче бих искал да подчертая и какво е общото между тях – основна част от дейността и на двете организации е свързана със споделянето на британски знания и опит с партньори от България. Благодарение на това ми е много по-лесно да навляза в спецификата на работата.

3. Какви са Вашите очаквания от длъжността мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет?

За мен тази позиция, както и всяка друга, свързана с публичните комуникации, е много отговорна. Колегите, които работят по различните програми и в изпитния център, полагат много усилия да поддържат високите стандарти на работа в Британския съвет. Резултатът от това е по-голям и по-качествен достъп на българите до възможности за образователен и културен обмен. Тук публичните комуникации играят много важна роля, за да могат хората да научават за тези възможности, да се възползват от тях и по този начин да се постигне максимален ефект от усилията на всички колеги в Британския съвет.

4. Имате голям опит в телевизията като водещ на предаването „Бизнес закуска“ по БНТ, а по-късно и към „По света и у нас“. Имате ли планове да се занимавате отново с телевизия?

Телевизията, и по-точно БНТ, винаги е имала и ще има специално място в сърцето ми. От нея започна професионалната ми кариера и аз съм изключително благодарен за всичко, което съм научил там. През всичките тези вече почти 5 години, в които не работя в БНТ, продължавам да поддържам контакти с колегите там и смея да твърдя, че съм запазил отлични отношения с всички. Що се отнася до плановете ми – човек никога не бива да казва „никога“, но в момента възможността да се занимавам отново с телевизия не е на дневен ред, тъй като съм направил своя избор по отношение на професионалното си развитие и всичките ми усилия са насочени в тази посока. Още сега, само няколко дни след постъпването ми в Британския съвет, мога да кажа, че позитивната атмосфера се отразява много стимулиращо на креативността в работата ми, а знаете, че това е особено важно в нашата професия.

5. Защо решихте да се преориентирате от журналист към PR?

Може да звучи малко клиширано, но аз наистина вярвам, че бивши журналисти няма. Опитът като журналист продължава да ми помага в работата ми като PR и дори бих казал, че е бил определящ за успеха на досегашните ми начинания. Понякога съм получавал критики, че като PR твърде много „угаждам“ на журналистите, съобразявайки се например с кратките срокове за реакция и желанието винаги да предоставям възможно най-пълна и ясна информация. Но в крайна сметка, мисля, че това не са журналистически капризи. Като човек, който е бил в медиите, знам каква е технологията на работа и така мога да бъда максимално полезен на колегите.

6. Какви са Вашите прогнози за PR като професия в България?

Би било нескромно от моя страна да правя прогноза за развитието на PR като професия в България, а и не мисля, че в момента някой може да даде достоверна прогноза. По-скоро бих споделил какво смятам, че трябва да се случи в областта на публичните комуникации. Иска ми се да се ускори процесът на отсяване на качествения от некачествения PR, да се намери вярната формула за повишаване на професионалните стандарти

7. Какви са бъдещите проекти на Британския съвет в сферата на PR?

Всички проекти на Британския съвет имат своята публична част. Ще отбележа специално един от тях, който в момента и като че ли има най-пряка връзка с PR. Това е проектът „Лаборатория за слава FameLab“, чието четвърто българско издание върви в момента. Конкурсът се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни шоута – регистриралите се кандидати се явяват на живо или чрез видеозапис на първоначален кастинг в един от трите града – Варна, Пловдив и София. Всеки участник трябва да подготви триминутно научно достоверно, атрактивно и разбираемо поднесено представяне по научна тема, като то може да включва песен, танц, поезия, изображения и др. Темите трябва да са от природоматематическите и инженерните науки, но могат да разясняват както фундаментални понятия, така и съвременни научни открития. Преминалите първи кръг участват в двудневен Майсторски клас с британски и български преподаватели, след което се явяват на националния финал, а победителят ще представи страната ни на големия финал в Челтнъм, Великобритания.

Оригинална публикация 

БДВО I 2010-04-07

Скъпи колеги и приятели на БДВО,

Крайният срок за подаване на проекти в PR Приз 2010 е удължен до 15 април.

Надяваме се, че така ви даваме достатъчно време да моделирате представянето си в специалното десето юбилейно издание на конкурса.

Информация относно регламента и журито на PR Приз 2010, както и заявка за участие ще откриете на Интернет страницата на събитието: http://www.facebook.com/l/5497c;www.prpriz.info.

Успех на бъдещите участници!

EventBox.bg I 2010-04-08

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб PR Thursday на 8 април на тема: "Наградите за PR – цел или признание"

Специални гости:

Мария Гергова – изпълнителен директор на United Partners
Александър Дурчев – CEO на All Channels

Заповядайте, за да научите повече:

– Наградите за PR – цел или признание?
– Наградите за PR – критерий за успех?
– Наградите за PR – засилват ли добрата конкуренция и мотивацията за работа?
– Наградите за PR – значението им за клиента?
– Наградите за PR – значението на журито?

Кога? 8 април 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 2010-04-08 

БНТ реши да търси за втори път младия лидер на България и стартира "Големият избор 2". До 31 март 109 души изпратиха своите двеминутни видеоклипове на тема "Проблемът, който мога да реша". Кастингът за избор на 12-те финалисти ще се проведе в събота.
Младежите са от цяла България и учат в 20 висши учебни заведения. Най-много са от СУ"Св. Климент Охридски", УНСС, На трето място са следващите в чужбина.
Сред кандидатите има пилот, който учи самолетостроене, има и момиче, прекарало живота си в Етиопия, САЩ и Франция, но завърнало се тук. Има кандидат от Българско вегетарианско общество, регистрирано като неправителствена организация и няколко кандидати от турски и ромски етнос.
Състезанието ще стартира на 13 май, а финалът ще е на 3 юни. Форматът е закупен от БНТ от канадската обществена телевизия Си Би Си, която трети сезон го излъчва изключително успешно под заглавието "Бъдещият велик премиер".
В първия сезон на "Големият избор" 12-те състезатели се срещнаха с Иван Костов, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Стефан Данаилов, Георги Пирински, Огнян Герджиков, Красимир Каракачанов, Меглена Кунева, Симеон Сакскобургготски и др.

Стр. 24

в. Класа | 2010-04-08

Съветът за електронни медии избра за свой председател доц. Георги Лозанов, съобщиха от регулатора. Кандидатурата му е била единствената, издигната за този пост, като той е избран с обикновено мнозинство от 5 гласа. Доц. Георги Лозанов е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 г. до 2003 г. Георги Лозанов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Стр. 15
 

www.ivosiromahov.com I Иво СИРОМАХОВ I 2008-11-22

Един мой познат е в бизнеса с пендели.

Не e смешно.

Пенделите не са това, което си мислите.

Моят познат ми обясни, че пенделите били важна част от всеки полилей. Те били основата, която свързва тялото на полилея с тавана.

Имало и пенделна система в трамваите. Предполагам, че тая система е въведена по времето, когато Евгени Минчев е бил ватман.

Освен това имало и асансьорни пендели. Това ми прозвуча ужасяващо. Оттогава не смея да се кача в асансьор.

Моят човек обаче не се занимавал нито с асансьорни, нито с трамвайни пендели. Специализирал се в търговията с добрите стари осветителни пендели.

Цените им били различни. Евтините били по 20-30 лева, а елитните пендели стигали до 1000 евро!

Невъзможно е да си представим свят без пендели. Те са навсякъде. И моят познат ги продава. Все някой трябва да ги продава, нали така? Няма срамен труд.

Проблемът е, че напоследък пенделите все по-малко се харчели. Дали заради световната финансова криза или заради нещо друго, интересът към пенделите рязко спаднал.

Само черните пендели се търсели чат-пат. Не разбрах защо.

Проблемът на моя познат е, че иска да уведоми обществото за нуждата му от пендели. Трябва му реклама, за да разберат хората, че ако някога закъсат за пендели – той е насреща.

Отишъл човекът в една рекламна агенция и казал: така и така продавам пендели, рекламирайте ме.

Обаче от рекламната агенция му обяснили, че така няма да стане. Пенделите били специфичен продукт и не се нуждаели от реклама, а от пиар. Само ефективният пиар можел да накара потребителите да се юрнат към пенделите на моя познат.

Разликата между рекламата и пиара била, че в рекламата призоваваш хората директно, а в пиара – индиректно. Един вид – говориш на потребителите за други неща, а те подсъзнателно започват да усещат остра нужда от пендели.

Това се наричало “пазарна сугестия”. Моят познат попитал какво е “сугестия” и пиарите му обяснили, че сугестията е нещо като внушението, само че много по-скъпо. Обикновено пазарно внушение струвало 5 хиляди евро, но за пазарна сугестия трябвало да се бръкне минимум 10 хиляди, че и повече.

След това пиарите направили задълбочен маркетингов анализ на бизнеса с пендели и установили, че пенделите се купуват предимно от мъже. Много рядко се случвало жена да купи пендел – и то само за подарък на някой мъж.

Това моят познат го знаел от опит. Но пиарите го уверили , че неговият опит няма никаква бизнес-стойност и му взели 8000 евро за маркетингово проучване, което по научно обоснован начин доказало, че пенделите се купуват предимно от мъже. Пиарите обяснили на моя познат, че най-важното нещо за всеки един бизнес е мултимедийното представяне. Това се оказало най-обикновено слайдшоу със снимки на пендели, които се сменяли на игрива музичка. За това мултимедийно представяне му взели 2500 евро.

Посъветвали го да си направи и сайт в интернет. Обяснили му, че интернетът бил глобално село и глобалните селяни яко щели да купуват пендели онлайн. За изработката на сайта www. bgpendel.com му взели 4500 евро.

След това пиарите организирали за моя познат бляскав бал, озаглавен “Нощта на пенделите”. На бала били поканени всички големи светски звезди – от Азис до Драго Чая.

Почерпили ги с шампанско и дребни хапки и провели шеговит конкурс “Мистър Пендел”. А в края на вечерта организирали благотворителна томбола. С приходите от томболата дарили няколко пендела на дом за сираци. Благотворителността много лъскала имиджа, казали пиарите.

Този бал струвал на моя познат само 27 300 евро.

Човекът взел да затъва. Вложил в пиар над 50 хиляди евро, а продажбите му не се увеличили. Дори намалели с 15 процента. Пиарите обаче го успокоили, че това е заради световната финансова криза и че просто му трябва търпение.

Ти се благодари, че работиш с такива изключителни професионалисти като нас, казали те, иначе продажбите ти щяха да паднат с поне 50 процента. Ама с нашия страхотен пиар те закрепихме.

Моят познат обаче не се почувствал закрепен. Не можел да погасява лихвите по кредитите си. Продал апартамента и колата си. Жена му го напуснала. Приятелите му го забравили.

Само едни хора не го забравили и това били пиарите. Миналата седмица те му изпратили писмо, в което го уведомили, че им дължи възнаграждение за абонаментно пиар обслужване. Те го били обслужвали от осем месеца, а месечната такса била 4 хиляди евро. Осем по четири – трийсет и две. Заповядайте в офиса да ни платите 32 хиляди евро.

И той отишъл в офиса им. Но не носел пари. Носел само една туба бензин. Излял я в офиса на пиарите и го запалил.

Сега моят човек чака присъда. И сигурно ще го вкарат в затвора, понеже няма пари за адвокат.

Един предприемач бе победен от пиарите си.

Бизнесът с пендели вече никога няма да е същият.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 22 ноември 2008

Оригинална публикация

в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-07 

Досега СЕМ (Съветът за електронни медии) не беше разпуснат поради няколко причини. Една от тези причини, може би не най-маловажната, е, че хората просто забравиха неговото съществуване. Вероятно и самите членове на СЕМ биха забравили съществуването на СЕМ, ако не трябваше да ходят всеки месец да получават заплатите си. Заплати, които между другото се равняват на депутатските.
Въобще рядко някога някъде някой е получавал толкова пари, за да не прави нищо и за да не шумоли около себе си.
От гледна точка на повечето български средства за масово осведомяване СЕМ си заслужава парите. Защото за повечето български медии е изключително изгодно СЕМ да не прави нищо. Да не прави нищо, но да го има все пак. Заради привидността. Заради лъжата, че законността в България е спазена. Нали ако имаше някакво нарушение на правилата, СЕМ щеше да се намеси. А СЕМ не се намесва. Значи всичко е наред. Благодаря. Ето ви две хиляди лева на калпак. На СЕМкаджийския председател – повече.
А по една от националните телевизии всеки ден от 11 и трийсет, тоест тъкмо преди децата да тръгнат на училище или когато се връщат от него, се разправят мръсни вицове. И то не какви да е мръсни вицове, а мръсни вицове за сношаване на обратни, за сношаване с животни (а пък един козар -ха, ха, ха), за сношаване с деца (повод – Майкъл Джексън, ха-ха-ха) и все едни такива. Между другото Краси Радков, който изобразява псуващ поп, сякаш най-малко накърнява крехката, рехава и все още неизявена зрителска нравственост. Той, Краси Радков, поне го прави с умение, дарба и чувство за хумор. Отива му някак.
И тъкмо срещу изпълненията на Краси Радков СЕМ най-после се осмели да заекне с тъничкото си гласченце и да глоби предаването с някаква си там глобичка.
В следствие на което предаването плати някаквата си там глобичка, за да може краси Радков да продължи да псува. Този път и СЕМ. Може би за пръв път уместно.
Защото, ако говорим за отношенията между медии и общество, ако говорим за влиянието на медиите при избора на онези ценности, които са в основата на общественото ни съзнание, тоест на ценностите, които това съзнание приема или отхвърля, то не може предаването на Слави Тр. например да не се разглежда като явление, което влияе върху неговото движение и неговите насоки.
Нека го кажем по-просто. Избуя поколение "славиюгенд". Поколение, което следва образците, създадени от медийния фюрер. Нахаканост, наглост, безогледност, тарикатщина, простащина, продажност, откровени политически пристрастия и поръчкови изпълнения. Тоест всичко, което би бил правил бай Ганьо, ако живееше в днешно време, ако имаше собствено предаване, куп сценаристи, куп полуголи танцувайки и аутокю, за да си чете хрумките.
А, от друга страна, медиите с упоение, наслада, благородна стръв и загриженост се тюхкат за възпитанието на младите. И обсъждат кой бил отговорен за това възпитание. Дали училището, дали семейството, дали държавата или пък политиците.
И му се ще на човек да рече на всичките тези загрижени и дълбокомислени люде:
"Абе, байновци, колкото децата слушат и гледат родителите си, толкова слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. Тоест грешка. Колкото децата слушат и гледат родителите си, двойно повече слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. И той, Слави Тр., влияе върху младите два пъти повече от всяко семейство (то нали майките и бащите го гледат също), два пъти повече от държавата и многократно повече от всеки политик. Нали Слави Тр. се явява по телевизора много по-често дори от Бойко Борисов, което никак не е лесно за постигане.
Само че срещу Слави Тр. никой не смее и дума да продума. Единствено Бойко Борисов, който промърмори нещо и после млъкна. Но пък не е негова работа да спори с шоумени. Това е работа на СЕМкаджиите. Само че те въобще не си дават сметка за отговорността, която носят. Само че те въобще не се питат "абе в края на краищата защо получаваме тия тлъсти сумички?".
Обяснимо е защо те самите не се питат. Но е необяснимо защо никой друг не ги пита.
И така в едно телевизионно предаване представител на славиюгенд се изпикава в кюшето, вследствие на което става желан гост по всички телевизии, и какво значи добро възпитание и защо то е излишно и нищо не значи. В края на месеца СЕМкаджите отиват на "работа" и си взимат парите.
И така в едно предаване някой се самозадоволява и СЕМеизпразва в нужника пред всички, след което го канят по всички телевизии, за да обясни произхода и смисъла на любовта. СЕМкаджиите – краят на месеца – парите.
И така в друго едно предаване двама много нахакани опо-суми обявяват, че един добър и почтен човек (Светослав Лучников) е хомосексуалист, без да им пука, че го клеветят и обиждат семейството му. Обаче СЕМ – краят на месеца – паричките.
Примерите са стотици. С годините станаха хиляди май. Както и парите, които СЕМкаджиите прибраха.
Не че може без простотии. И не че ги няма навсякъде. Но има една граница, отвъд която простотиите се превръщат в ценност. В образец. В пример. В условие за успех. В начин на живот.
И точно тази граница трябва да пазят СЕМкаджиите. Това им е работата. Това им е задължението. Затова си получават тлъстите сумички.
Само че те не го знаят. И няма кой да им го каже.
А дали ще им го каже Георги Лозанов, новият-стар член на Съвета за електронни медии? Защото покрай новото му назначение за член на СЕМ обществото отново си припомни, че има такава служба (институция)

Отговорът е недвусмислен.

Не, няма да им го каже.
И не само защото една птичка пролет не прави.
А и защото, макар неговото назначение да е най-смисленото назначение от дълго време насам, макар самият той да е един от малкото умни и начетени хора не само сред преподавателите, но и въобще сред обществените личности в България, макар той чудесно да се досеща за какво точно иде реч, по всичко изглежда, че той също не осъзнава какво е основното му предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) като член на СЕМ.
Това предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) не е да бъде посредник между СЕМ, журналистите и собствениците на медии.
Това е лесна работа. Това Лозанов го може. Още повече че е либерално настроен. Ще снове между едните, другите и третите, ще обяснява, ще убеждава, ще се съгласява и ще урежда всякакви спорове, недоразумения и противоречия.
Освен едно противоречие. Противоречието между гражданите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга страна. А също между законите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга.
А тук СЕМ би трябвало да бъде на само посредник, а и защитник.
Защитник на гражданите и на закона. Тоест да бъде всичко това, което сега не е.
Така че и Георги Лозанов нищо няма да направи.
И то не защото му липсват достойнства или желание, а защото никой нищо не може да направи в полза на гражданството, ако то, гражданството, не съществува.
Ако майките, бащите и въобще родителите желаят децата им да слушат и гледат по телевизията гнусотии, ако желаят децата им да имат за образец дегенерати, които се семеизпразват в нужниците, ако смятат, че децата им ще бъдат успешни, ако станат мутри, мутреси, добре платени курви или нахакани простаци, то СЕМ си е добър такъв, какъвто си е. Чудесен е даже.
В Америка, ако майки, баби и въобще граждани се възмутят от това, че някоя медия или предаване застрашава нравственото здраве на децата им, никак няма да се поколебаят да излязат с плакати и да поискат наказание за медията или предаването.

Тук всички си траят.

Ами като е така, така да бъде. Нека простотията печели, щом народът, каквото и да означава тази дума, обича простотията и поръчковата журналистика.
Само че тогава няма нужда и от Съвет за електронни медии. Никаква нужда.
Работата по одобрението и разпределението на телевизионните и на радиочестотите може да върши всяка друга служба. А СЕМ да си се разпусне. Така ще бъде най-полезен за обществото.

Допълнения:

Първо допълнение.
Имаше един човек, който се опита някога да отстоява гражданските и нравствените добродетели в медиите. Името му е Димитър Коруджиев. Той обаче беше подигран и смазан от медийните мутри. И вече не се намират хора с неговата сърцатост, с неговата упоритост и неговата смелост.

Второ допълнение.
Наскоро един преподавател сподели впечатлението си от кандидат-студентите в журналистическия факултет. "Изглеждат ми много нахакани" -каза той. Нахакани. Не начетени, умни или старателни. Естествено. След като пример за журналистически успех е Бареков…

Трето допълнение. Има все пак един остров на запазено обществено съзнание и гражданственост. Това е интернет обществото. То би могло при определени условия да върши работата на СЕМ.

Дали пък Георги Лозанов да не се свърже по някакъв начин с това общество?

Стр. 8

в. Стандарт | 2010-04-07 

Двете най-големи социални мрежи може би ще определят изхода от вота във Великобритания, твърди агенция Bloomberg. Стратезите на двамата основни съперници Гордън Браун и Дейвид Камерън заложиха на почина на Барак Обама. Те се опитват да използват Twitter и Faceboоk ефективно, както го правеше Обама като кандидат за президент на САЩ. "За първи път от доста време насам кампаниите ще са от решаващо значение. Това издига ролята на медиите", коментира Чарли Бекет, директор на центъра за проучвания към London School of Economics." Активистите и медийните хора обръщат поглед към Twitter. Въпреки че във Великобритания ще е трудно да бъде привнесен американският модел, двете конкуриращи се партии явно разчитат много на двете социални мрежи като нови канали, чрез които да достигнат до повече избиратели. По Facebook и Twitter партиите ще разпространяват видео, речи и онлайн петиции. Конкуриращите се партии вече са изготвили и приложения за iPhone.

Стр. 28