сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-04-11
Интервю на Светослав Спасов с новия председател на СЕМ и преподавател по медии за старото в едно ново начало, за любовта на Бойко Борисов към опонентите, за "санирането" на медии и за приоритетите на днешните студенти по журналистика
Господин Лозанов, за дни станахте нов член и председател на СЕМ, в който бяхте и между 2001 и 2004 г. Преди това работихте и в НСРТ. Познаването на материята ентусиазира ли ви?
- Когато навремето отидох в НСРТ, органът се създаваше в движение и затова в много отношения работата беше по-романтична. Доминираше усещането за това, което предстои. Спомням си, че когато ни избраха, нито знаехме какво ще правим, нито дори къде. Добре че повече или по-малко вече се познавахме, това беше периодът на звездите в регулатора, ако мога така да кажа – Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Митко Коруджиев, Александър Томов, писателя, не Лупи, и т.н. Тогава Иво Драганов ни се обади и предложи да се видим 6 кабинета на тогавашния председател на медийната комисия към Народното събрание Стоян Райчевски. Е, да, но мястото беше в политическа институция, а пък ние искахме да сме независим орган. Затова първото ни гласуване като медиен регулатор изобщо бе дали можем да заседаваме в НС. Гласувахме, но само при условие че Райчевски и сътрудниците му напуснат…
Разказвам тази история, за да се види как до голяма степен органът самовъзникна, и то в едни много по-наивни, непрофесионални, а вероятно и по-непокварени отношения. Гледахме на регулацията като на европейска магическа пръчка, с която трябва да пренесем властта върху медиите от ръцете на политиците в ръцете на; самите медии. Естествено, после нещата не се оказаха точно такива, органът сам стана терен на битката за власт. Най-ожесточената впрочем в резултат на упоритата партизанска илюзия, че "който държи медиите, държи всичко". Илюзия, която продължава да взима своите политически жертви.
Каква беше ползата от НСРТ?
- Главната полза от НСРТ бе това, че вкара медии в дневния ред на медиите. Те започнаха да се интересуват от себе си като социален сектор, подобен на другите, с които се занимават, със сходни проблеми и пороци – корупция, конфликт на интереси, непрозрачност, измами и пр. Стихийното натрупване на медийно влияние от първите демократични години бавно с блъскане, закачки и удари под кръста минаваше през вратата на медийната регулация. Светът на радиото и телевизията ставаше друг най-малкото защото вече имаше кой да пита кой говори в ефира, чие юридическо и физическо тяло стои зад думите и образите.
Връщането ми сега в СЕМ съвпада с една друга знакова промяна в медийната среда – прехода от аналоговата към цифровата ера. В него, макар и отново бавно и с бутане, играчите пак стават други, а и съдържанието на това, което гледаме и слушаме, защото, както казва Маршъл Маклуън, "средството е съобщението". НСРТ беше създаден преди 12 години, след още 12 днешният медиен пейзаж ще ни изглежда като смешна снимка за спомен в сепия, старите и новите медии ще са се пренаредили в непредвидими миксове.
Иначе подводните камъни в сектора вероятно ще са си все същите – скритите политически и икономически влияния, черната борса на власт и пари срещу имидж. Само че в началото политиката беше основният враг на медийната независимост, а напоследък регулацията все повече се икономизира. След като търговията с оръжие с цялата й морална двойственост така или иначе позатихна, търговията с медии сякаш иска да вземе слабата й. И това безвъзвратно отдалечава СЕМ от някогашните романтични представи, прави го твърде напрегнато работно място.
За мен обаче връщането ми в него не носи особена промяна. Дали в институционална роля, или 6 гражданско качество, аз се занимавам все със същото – наблюдавам медиите и доколкото мога, публично разобличавам крадците на медийно влияние, защото те са опасни поне колкото крадците на ДДС. Цялата минала година фондацията, която ръководя, правеше медиен мониторинг, чиято цел беше да играе коригираща роля на поведението на журналистите и поведението на политиците 8 общуването помежду им.
В тази връзка – влизането ви в съвета стана като че ли малко изненадващо след съвета ви към Бойко Борисов да замълчи 100 дни след изборите, за да се чуе гласът на експертите около него. Може ли да се каже, че в съвета той е изпратил своя критик?
- Наистина, на базата на нашите изследвания казах, че Борисов трябва да излезе от ролята на централен говорител в държавата. Не смятам, че непременно се е вслушал в моите думи, а поскоро в публичната среда, за която той има силно развит слух. Но така или иначе се разшири медийното представителство на управляващите и особено се откроиха две фигури – на Цветанов и на Дянков, които вече са достатъчно разпознаваеми. Иначе имам надеждата, че ГЕРБ, спирайки се на мен, демонстрира либерализъм в кадровата си политика и ми дава куража да мисля, че изборът ми е заради експертните ми качества. Защото аз не принадлежа на никоя партия и това е известно. Да, имам десни нагласи, но пък в България десномислещите хора бяха най-лъганите през прехода в своето политическо представителство. Кураж за новия ми институционален гастрол ми дава и фактът, че в парламента намерих доста широка подкрепа. Само 12 от всички гласували депутати се въздържаха, останалите бяха "за" моята номинация. Дали съм симптом, че ГЕРБ може да се възползва и от критическите мнения за себе си? Ще се разбере от отношенията, в които членовете на регулатора неминуемо влизат с властта.
Със сигурност си давате сметка, че влизате в орган, чийто авторитет клони към нула. Защо рейтингът на регулатора, който трябваше да защитава интересите на потребителите на информация, се срина?
- Навремето много спорихме дали СЕМ (преди това НСРТ) е държавен или обществен орган. Мисля, че кризата на органа започна, когато той престана да има надежда, че ще бъде обществен, и се примири с ролята на държавен орган. Вярно е, че входът в него е през две държавни институции – НС и президентството, но оттам нататък всичко зависи дали можеш да забравиш откъде си влязъл и да гласуваш само по съвест. Тогава и съвсем лесно може да обясниш вота си. А много пъти решенията, които регулаторът взимаше, нямаха логичен и експертен публичен аргумент.
Експертност и публичност – това са двата кита, върху които може да се закрепи авторитетът на СЕМ. Не хората да имат усещането, че ти влизаш в една тъмна стаичка и в нея вече са се настанили представителите на политическите сили, взели са решението, а ти си само миманс, който трябва да го съобщи на потърпевшите. Това винаги е сривало авторитета на органа.
Днес СЕМ е много по-мощна институция в сравнение с миналото, но в същото време е и по-трудно видима. Моят първи рефлекс и желание е да се върне видимостта му, медиите отново да започнат да се интересуват от СЕМ, а това значи и от себе си. Защото навремето, когато ме избраха за председател на НСРТ – пак немного лесно, пред залата беше пълно с журналисти. Сега, когато ме избраха за председател на СЕМ, нямаше никого…
Демократичната власт се различава от недемократичната по това, че взима решенията си пред очите на тези, които те засягат. Другата решава, образно казано, в гората по време на лов. Някои от решенията на СЕМ, а и преди на НСРТ звучат като взети в ловна хижа.
В момента съветът се е заел с две важни задачи – да избере директор на БНР и да смени този на БНТ, където изтича мандатът на Уиша Пръмова. На какво ще държите в тези процедури?
- Едно-единствено нещо гарантира устойчивостта и целесъобразността при избора на шефове на обществените медии – доколкото е възможно, този избор да е подкрепен от колегията. Обществените медии трябва да бъдат управлявани от хора, които са желани в тях. В частната медия нямаш право много-много да капризничиш – назначават те и ако после нещо не ти харесва, можеш да си отидеш. В обществената медия имаш привилегията да кажеш, че нещо не ти харесва, но че няма да си отидеш, а ще искаш медията да се промени.
Затова шефовете им трябва да се изберат с диалог. Друг е въпросът доколко сега колегията има потенциал да стига до консенсус. Но аз съм сигурен, че в новата цифрова ера, когато ще има много по-голяма специализираност на комуникациите, само обществените медии ще поддържат големи, минали през историята политематични канали от типа "за всекиго по нещо". Затова по един особен начин те тепърва ще стават важни. Въпреки всички кризи, през които минаха. Това и ще е още един критерий за избор на шеф на БНР и БНТ – да може да докаже пред колегията, че е в състояние да поддържа обществения характер и функция на професията в една коренно променяща се ситуация. Обществената медия не е медия на мнозинството – политическо, етническо и т.н. Обществената медия разбира мнозинството като множество малцинства – културни, на вкусовете, на опозицията, на любителите на класическа музика, на франкофоните, на авто-мото запалянковците, на каквито искате. Освен това и преди това -тя винаги повече или по-малко е медия на гражданския протест, този, който другаде не е сигурно, че ще се чуе.
В СЕМ ще сте колега с четирима представители на президента Първанов – Милен Вълков, Георги Стоименов, Анюта Асенова и Бойчо Кулински. Останалите пък са хора на БСП и НДСВ. Както изглежда, представителите на ГЕРБ там ще са малцинство…
- Надявам се, че ще съумеем да изваждаме поне отделни теми и решения извън партийния терен. Това е смисълът. Ако ще правим малък медиен парламент, в който за разлика от големия ГЕРБ няма мнозинство, това би било парадоксално обръщане на цялата логика и смисъл на регулатора. Тогава по-добре да го няма. И без това се подхвърлят такива идеи – да се свърже конвергентно с КРС, да се намали съставът му и т.н. Ако решенията в СЕМ ще се взимат чрез партийни и политически сблъсъци вместо на експертен и независим терен, това ще е доказателство, че час по-скоро обществото трябва да се освободи от този разход. Така съветът няма да бъде в състояние да изпълни основната си функция – да извади от хоризонта на политическото важните решения в медийната сфера.
БНТ е една от вечно отворените рани на медийния преход. Приватизация, повече реклама в праймтайма, финансиране чрез потребителски такси – какво е лекарството за оздравяването й?
- Като концепция сме опитвали всичко. Първо да кажа защо БНТ трябваше задължително да има реклама през всичките тези години. Най-абстрактно, за да се избегне монополът на един пазар, поне като хипотеза той трябва да е конструиран така, че никой да не държи повече от 1/3 от него. А за да може това да се случи, са нужни най-малко три национални ефирни телевизии. Така БНТ заедно с bTV и "Нова" досега е осигурявала този баланс. Продажбата на рекламно време донесе и още нещо на БНТ – конкуренцията, която до някаква степен я спаси от уклона да застине за вечни времена в своето социалистическо величие, към което тя има видима склонност.
Затова съм напълно убеден, че БНТ трябваше и трябва да продължи да играе на рекламния пазар. От друга страна, тя не трябва да се приватизира. Не и сега, когато започва цифровата ера. Преди имаше такъв шанс, защото в годините на прехода гражданските теми и проблематика всъщност бяха комерсиални, имаха по-висок рейтинг от сериалите и развлекателните предавания. Но когато комерсиалните медии все повече се издържат с риалити, обществената медия става свещена крава. Най-добре е тя да се финансира пряко от обществото. Но при южните народи – особено при балканските, особено минали през соца, това се получава трудно. Там разходите по събирането почти изяждат самите такси.
Затова мисля, че е време отново да се върнем към заложения в закона фонд, от който да се подпомагат обществените медии. Независимо дали той ще се пълни от такси или от бюджета. Но пред него да може да кондидатстват и частни оператори с проекти за предавания с обществена функция. Така ще се балансира правото БНТ и БНР да имат реклама. Иначе винаги има риск те заради двойното си финансиране да бъдат обвинени, включително и в съда, в нелоялна конкуренция.
В интервю за "ТЕМА" преди време казахте, че българските медии изговарят проблемите, но не създават обществено мнение. Преди кризата у нас непрекъснато се появяваха нови и нови въпреки масовото мнение, че пазарът не може да ги издържа. Някои хора смятат, че в България изкуствено се поддържа огромно многогласие, за да се размива гласът на гражданското общество. Какво мислите по този въпрос?
- Взривното разширяване на медийното пространство след 1989 г. беше резултат на дълго потисканата свобода на мненията. Но поддържането му вкара много капитали, дошли от другаде, не рядко от "долната земя". Така че днес медиите са не по-малко сенчест сектор от останалите в държавата. И доколкото новите управляващи дойдоха на власт със заявката за изтриване на криминогенния профил на обществото ни, в техния мандат трябва да се извърши дълго отлаганото "правно саниране" на медиите. В това отношение ролята на СЕМ може да бъде ключова…
Каква е ролята на медиите ни за нравите в обществото?
- Това, което се очаква от мен, особено като председател на СЕМ, е да кажа: негативна. Добре, казвам го, но не забравям, че през целия преход главно от медиите дойде едно ново усещане за свобода, включително и в нравите. И че те не са училище или църква, а арена за сблъсък на различни мнения, много от които съвсем не е нужно да ти харесват. Въобще медиите не са висока публичност, който истински се нуждае от нея, не гледа "Пълна лудница", а стои в библиотеката.
Харесва ли Ви Big Brother Family?
- Не бих го гледал, ако нямах професионален интерес към него. Но ми харесва идеята
6 дома от патриархалната поговорка "Моят дом е моята крепост" да се сложат камери. Гледката може да се окаже стъписваща и ние като общество трябва да имаме смелост не само да я понесем, но да обвиним освен медиите и себе си.
По-умни и иновативни ли станаха медиите през годините, в които трупаха опит в условията на пазарна икономика?
- По-умни – не, но по-иновативна – да, като така ни подсказаха, че умът и иновацията в медийната сфера далеч не са синоними. Иначе "Професорско каре" в загиналата RE:TV щеше да е най-рейтинговото предаване.
Преподавате журналистика. С какво се отличават днешните студенти от тези, които учеха материята преди 10 и повече години?
- По това, че преди 10 години всички искаха да стават телевизионни звезди, а днес са фейсбук зведи, без дори да го искат.
Стр. 32 – 33, 34 – 35
Рамково споразумение за уреждане на авторските права за излъчваната музика в търговските доставчици на радиоуслуги бе подписано между МУЗИКАУТОР и Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО). Срокът на споразумението е пет години и чрез него над 90% от музиката в частния радио ефир ще продължи да се излъчва легално. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) всички доставчици на радиоуслуги, които излъчват музика на територията на България, трябва да заплащат отчисления за авторски права към МУЗИКАУТОР – сдружението за колективно управление на авторските права на композитори, аранжори и автори на текст към музика. 
