www.prkernel.com | 2010-02-04 

Nestle предприема спешна онлайн PR кампания за да възстанови репутацията си сред продължаващата критика в интернет. Най-голямата хранителна компания в света впряга всичките си усилия за мониторинг на онлайн мненията, включващи и наемането на агенция, която да управлява глобалния “шум” около компанията.
Реакцията идва, след като Nestle продължава да среща гласовита онлайн опозиция по редица въпроси, от традиционните безпокойства за формулата на млякото на компанията, до новите атаки за нейните дигитални маркетингови инициативи.
Източник, близък до компанията, заяви пред PR Week: “Компанията търси някой, който да помогне за определянето на път чрез социалните медии.”
През октомври 2009, социално медийната криза се засили, след като Nestle покани на свои разноски 20 влиятелни “мумифицирани блогъри” в своята централа в САЩ за среща с изпълнителния директор.
За последните три десетилетия, Nestle срещна непрекъснат бойкот заради безпокойствата около формулата за бебешко мляко на компанията в развиващите се страни. Компанията получи позитивна оценка в социалните медии от 12 на 100 в изследването Yomego Social Media Reputation. Kraft получиха 32 пункта.

Оригинална публикация

в. Марица, Пловдив | 2010-02-03

До 28 февруари тече конкурсът "Eвропейската награда за млад журналист 2010". Той трябва да отличи най-добрите европейски млади журналисти, които отразяват разширяването на ЕС. Участие могат да вземат журналисти и студенти по журналистика, на възраст между 17 и 35 години. Преса, онлайн и радиожурналистика, публикувана или излъчена между 1 октомври 2007 и 28 февруари 2010 г., може да бъде предадена от граждани на страни-членки на ЕС, страните – кандидати за членство, потенциалните кандидати или Исландия. Може да участвате индивидуално или колективно с 1 до 3 статии, написани на предпочитан от вас език (български, латвийски, английски, немски и т.н.). 36-имата национални победители ще бъдат избрани от официално жури във всяка страна – участник. След това международно жури ще подбере трите най-добри кандидатури в следните категории: "най-оригинално", "с най-добро проучване" и "най-добър журналистически стил". Авторът на всеки от носителите на специалните награди ще получи пътуване на стойност 3000 евро до европейска столица по свой избор. За информация как можете да се включите в състезанието, моля посетете www.EUjournalist-award.eu.

Стр. 6
 

сп. Слава | 2010-02-04 

Нито едно предаване, сериал или филм по Нова телевизия не успя да се класира Топ 50 програми за 2009 година. Изследването, направено от TV PLAN/TNS, показва, че най-гледана е 6ТВ, за която излезе информация, че много скоро ще бъде купена от собствениците на Pro.bg. Интересното е, че конкурентната Нова телевизия не присъства по никакъв начин в списъка, в който най-слабата позиция заема филм с рейтинг 12.8%. Дори БНТ1 има присъствие едва футболни мача и Шоуто на канала. 21.8% е рейтингът на Листопад за 4 излъчвания. Перла пък има 18.6% за 105 излъчвания. Доста гледано се оказва и комедийното шоу Пълна лудница, което за едно излъчване в петъчна вечер прави 17.9% гледаемост. Денсинг старс 2 заема 17-о място в Топ 50 с рейтинг 17.7%.

Стр. 13
 

Галерия | Тодор ЦЕРОВСКИ | 2010-02-04 

След като спечели делото срещу Кеворк Кеворкян, журналистката Маргарита Михнева отново бе нападната от бившия водещ на "Всяка неделя". Поводът бе нейно гостуване в предаването на Нова телевизия – "На четири очи". В даденото му право на отговор Кеворкян публично заяви, че ще заведе ново дело срещу Михнева. По този повод разговаряхме с водещата на "Неудобните".

- Очаквахте ли Кеворк Кеворкян да ви заплаши с ново дело от ефира на национална телевизия?

- Странно ми е, защото нито веднъж не съм споменала името на Кеворк Кеворкян в ефир. Аз говорех постоянно за агент Димитър. Искам да попитам как точно Кеворк се разпозна в името на агент Димитър.

- Има ли все пак основание, на което Кеворк Кеворкян да ви вкара в съда?

- Имам официално писмо, получено от председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност Евтим Костадинов, което съм предоставила лично на в. "Галерия". Този документ го е изискал съдът и той е предоставен от председателя на комисията Евтим Костадинов. От това писмо, в което има още допълнителна информация, става ясно, че Кеворк е ченге.
Другият отговор на комисията, който получих, е, че той е и кредитен милионер, като е посочено в коя фирма, а именно "Зодиак Маринов", с кой съдружник и т.н. С тези документи смятам, че спорът ституция на България, каквато е комисията по досиетата. Не искам да коментирам безспорни факти. Тъкмо въз основа на тези документи спечелих делото срещу Кеворк и срещу Гриша Ганчев. Пак въз основа на тях трябва да ми бъде отменена първата присъда от 11 лв., на която той ме осъди, защото съм го нарекла ченге и кредитен милионер.

- Продължавате ли да защитавате позицията си, че е абсурдно Кеворкян постоянно да съди журналисти?

- Разбира се, че журналистите също трябва да бъдат съдени. Никога не съм твърдяла обратното. Става въпрос да не бъдат съдени за такива високи суми. Кеворк заведе дела срещу мен на обща
е приключен. Става дума за стойност 1 милион лева. Това становище на официална ин- е ужасно.

- Той ви обвини също, че вие спекулирате с болестта си.

- Никога не съм го правила. Най-малкото не е красиво от национален ефир да се говори за моята болест. Става дума за преживяна лично от мен драма. Не смятам, че е мъжко Кеворк да съобщава на цяла България, че съм тежко болна.

- Страхувате ли се от ново дело след толкова изтощителни съдебни процеси?

Според мен на никакъв съд няма да ме даде, той в момента просто си играе. Отстранен е отвсякъде и се чуди точно какво да направи. Защо не каза, че не е ченге. Интересно ми е и какво ще направи, след като излязат документите, че е кредитен милионер, до които никой досега не се беше добрал. Пак повтарям, че двете ми дела с него приключват благодарение точно на тези документи. За съжаление ги получих много късно, чак миналата година. Тогава имаше и законова възможност те да излязат. Лошото е, че трябваше да чакам 10 години, за да получа правосъдие.

Стр. 7

в. Марица, Пловдив | Мария ФИЛЕВА | 2010-02-03

— Г-н Кеворкян, нека изясним прословутия въпрос с досието ви, който често се изтъква като аргумент от вашите опоненти.

— Приемам нещата такива, каквито са. Предполагам, че някои хора не ми вярват, а други ми вярват. Никакво значение нямат за мен платените глашатаи на моите врагове, неколцина несретници, които ходят по телевизиите и ме ругаят – и то в телевизии, в които възлови фигури са хора от Държавна сигурност. Като Би Ти Ви примерно, която Иван Костов даде на охранителя от Пето управление на Държавна сигурност Красимир Гергов. Аз лично се отнасям спокойно към това, че след като е бил охранител на диктатора, и изобщо доверено лице на онзи режим, с извънредно прогресивно потекло, с роднини на ръководни постове в Държавна сигурност, с вуйчо генерал и всичко останало, сега е такъв противник на Държавна сигурност. Че и американофил голям. Хубаво, какво от това, нека си се схваща за какъвто иска. За моето "досие" се говори с променлив успех, меко казано, още от 1999-а година. Тогава поисках вот на доверие от публиката и съм единственият български журналист, получил над 480 хиляди подписа в своя подкрепа.
Сетне при всички допитвания за кръгли годишнини на БНТ съм бил посочван като неизменен лидер – така се случи и сега – за 50-годишнината на телевизията. Да не говорим за редовните социологически проучвания, особено през 2002 – 2005 година – времето на третата "Всяка неделя", когато винаги съм бил предпочитан с огромен аванс пред останалите си съперници, предаването ми винаги също е било лидер. Книгите ми са имали чудесен успех, приятелствата ми са неизброими. Предстои премиерата на сайта ми. – това е една документация на кариерата ми. Дългогодишното ласкаво отношение на медиите към мен също е факт. Е, след толкова популярност идва и другото – обявяват ме за агент, сетне се самоопровергават, сетне пак ме обявяват. Въпросният Гергов полудя, когато го обявиха за агент на ДС, понеже никога не е бил видим от публиката, аз пък се отнасям спокойно.
Вестничето на Алексей, самият той агент на ДС, от шесто управление, публикувал някои "документи" от фамозното ми досие. Дори не ги погледнах.
Преди време, в предишния си вестник "Уикенд4, другият конспиратор г-н Н. пусна Досието на агент Димитър. После пък пусна опровержение под заглавие, че досието е фалшифицирано. А сетне пък публикува и доноси срещу самия К.К., бре, да му се не види. Тогава окончателно загубих интерес към бунищата на ДС. Този боклук сега бил по страниците на вестника им. Възможностите са две. Или документите са истински – тогава вестникът и неговият главен редактор отиват директно на съд, такъв е новият закон за досиетата, понеже са ги крили досега. Или са недействителни – тогава парцалът си е парцал. Шефът на комисията по досиетата г-н Евтим Костадинов още на 30 ноември миналата година пуснал сигнал до прокуратурата, който акуратно ми препрати. Подобни "документи" не са излезли от комисията. Тогава? Вървяло вече досъдебно производство, казват. Очаквайте сега мръсотии по адрес на семейството на Костадинов. Както виждате – пълна бъркотия. Едно мога да гарантирам абсолютно – нямам никаква връзка, нищо общо с тия "документи" – никога, по никакъв повод, те не са излезли от ръката ми. Още преди години съм описал историите си с ДС. Знам много за Държавна сигурност, най-важното от което е – това бунище не може да бъде изгазено. Гледайте на мен както желаете. Четете текстовете ми – харесвайте ги, или ги ругайте, това е ваша работа. Спомнете си предаванията ми – нищо подобно никога не е имало и никога в скоро време няма да се случи. И това не са празни приказки. Някой телевизионен шеф само трябва да ме повика за малко, а и аз да се навия, което ще е по-големият проблем – и ще ви покажа такива интервюта и предавания, каквито въобще не сте виждали през последните 10 години. Тези неща неизменно са ми носили грамаден успех. Нормално е да събуждат ярост, прикривана като интерес към истината. А къде е истината и каква е тя/ Аз не мога да ви помогна. Самият аз не я знам.

— Има ли истински независими медии сега у нас?

— Ако бях плосък и ограничен като някои от критиците си, щях да ви кажа, че това не е възможно – понеже консултантът на онази телевизия е от ДС, пък "лоялният" гражданин, дето се отърква в един вестник – също, и не само агент на ДС, а и агент при мутрите. Обаче ще ви кажа нещо друго. Най-постижимата независимост е като тази на Си Ен Ен – Белият дом да ти каже часа на началото на войната в Персийския залив половин ден преди това. Не може да съществува независимост, когато парите са все по-контролирани от малка група хора. Но когато се намесят и ония, "под прикритие", вече става нелепо. Или когато други, иначе, уж, светски хора с претенции, скрито контролират тази или онази медия, под всевъзможни предлози. Вижте каква безсмислена кампания организира срещу мен Красимир Гергов в Би Ти Ви, а винаги стои на сянка като някакъв страхливец. Защо не се изправи лице в лице с мен този пъзльо – пък да си поговорим. Има няколко ратаи, които вече станаха за посмешище с услугите, които му правят.
Или друго – кои са жалките собственици на "Галерия’. Нали не вярвате, че е пепеляшка Патрашкова? Интересно какво е заложила за кредита, който, уж, е взела – вероятно мъжката дума на Алексей Петров или поредната услуга на Гергов. Откъде пари у тази скромна женица? И тогава – откъде независимост, ако не броим фабрикуването на храчки по този или онзи.
Независимостта е въпрос на избор на отделния журналист – но скоро увяхва под натиска на едно или друго. Независим ли беше едно доскорошно сутрешно лапацало – от кого всъщност? Ако върнем времето назад и си представим, че Алексей все още е скромен служител в Шесто управление, а пък лапацалото взема пари под масата за изборната кампания на този или онзи, колко време щяхте да му дадете на този тип?

— Вие смятате ли, че има и е постижимо да има обективна журналистика?

— Полезен ли е субективизмът и трябва ли да се пазим от него? Постижимо е, разбира се. Ако пуснете това интервю, без да го редактирате, значи засега сте обективна, независима медия. Има много журналисти, които са обективни, между тях и доста млади, но опасностите ги дебнат зад ъгъла, изкушенията не са малко. Ето, идва при вас някой и ви предлага реклама – но при условие Кеворкян да не присъста в сайта ви. Какво ще направите? Ще ви посъветвам да му вземете кинтите – те са спечелени лесно от него, от въздуха, а 1на вас ще ви трябват за ^далеч по-смислени неща. Малко ще ви е гнус, но можете да го направите. После ще отиде при ‘друг шеф – този път на вестник, и номерът пак ще мине. Аз пък ще публикувам платено съобщение, че е подсъдим по дело за подкуп, както се случи преди време – понеже дори съобщението на прокуратурата не беше уважено от медиите. Така че вземайте парите. Или пък прословутата американска телевизия Би Ти Ви, която пропищя света за ДС – обаче скри името на Гергов, когато обявиха и него. Това не би направила дори една африканска телевизия. Да не мислите, че хората от тази телевизия ми се сърдят? Не, те много добре схващат какво се случва, как обективността и трастието ш. опяват като бучка лед, но нямат избор. Но понеже там има и много талантливи хора, един ден те ще съберат кураж и ще усетят сладостта на независимостта. Качих ви на кораба на мечтите, нали така си мислите?
А иначе субективизмът също е полезен – когато е изразен с артистично слово, когато не е користолюбив или коварен. Когато не мирише на пари. Но засега са наложени строги правила и те се спазват – не пиши за "Толстолоба", не пиши и за онзи с рекламните игри, и за още трийсетина души. Изчакай ги да се сринат – и тогава може. А според мен тъкмо тогава е забранено.

— Казвал сте, че ценното на телевизията са изречените думи – тези, които изведнъж ни застигат и не си тръгват от нас. Как в цялото многогласие да различим от многото думи Думите?

— Нямате особени шансове. Истинските думи са най-дефицитната стока на днешните телевизии, умността – също, празнословието е господар. И това е добре премислена конспирация, пак от други толстолоби преди време, за да могат да се промушат незабелязано в словесния бъбреж. Толстолобите – от всички рафтове на рибарския магазин, поначало трудно местят думите, те се търкалят из устата им като воденични камъни. Ооаче могат да местят други неща -човешки кости например и пр.

— Защо сте толкова критичен към съвременните журналисти? В едно свое интервю, говорейки за книгите си, споменавате, че тайните на занаята, които за вашето поколение бяха очевидни, днес са съвършено неясни и безинтересни за "сегашните поцелуйковци". Липсват солидни характери, това са хора пумпали, готови на всичко за пари. Кои са тези тайни на занаята?

— Това не е вярно. Критичен съм към поцелуйковците, към случайните медийни герои. И вие добре знаете кои са те. Но някои от тях – поне доскоро, имаха централна роля в развращаването, предаваха срамната си болест безконтролно. Сега разкараха някои от тях. Обаче прокуратурата пак е с вързани ръце – няма право да се договаря с хора, които са давали пари на отделни журналисти за услуги – срещу оттегляне на обвинението за подкуп или рекет. Така тия типове ще се скриват за малко, за да треперят над париците, които са им подхвърлили. Обаче чорбаджиите им безпроблемно ще продължават да го вършат с други наемници. Между другото, в последната си книга "Тайните на телевизията" съм поощрил десетки и десетки имена от телевизиите и наистина искрено ги харесвам. И те знаят това.

— Росен Петров "зае" времето в неделя, с което свързвахме "Всяка неделя".

— Той не крие, че приема сравнението с вас като комплимент и висока топка. Вие сте критичен към него, но през критичността усещам симпатия. Добър тв водещ ли е Росен Петров?

— Преди всичко той е много образован и вътрешно грамотен човек, при това е надарен с добро чувство за хумор. Това е напълно достатъчно, за да е добър водещ. Особено когато, както е в неговия случай, "играе" себе си – забавлява се, естествено, и това го демонстрира все по-убедително. Не изпитвам никаква ревност към подобни хора. И да не бяхме приятели, пак щях да го харесвам. Как така се стигна до сблъсъка премиер-тв шоумен с арбитър друг тв водещ. Връщам се пак към статията ви "Толстолоб". От написаното от вас разбирам, че Борисов печели с малкото, но директно говорене пред обърканото многословие на Слави. Той завърши шоуто си миналия вторник с "Е, за кво беше всичко това". Е, ние не разбрахме. Защо Слави не успя да защити себе си? Докъде може да стигне флиртът между политика и журналистика? Или вече берем плодовете? Ако сте останала с впечатлението, че не е защитил себе си, това се дължи единствено на факта, че тръгна да се защитава. "Не се обяснявай, ако няма крайна нужда" – това е един от законите на К.К. Освен това грешка е водещ да отговаря на въпроси. Опитният водещ отговаря чрез въпросите си. Слави ми е близък от години и спокойно мога да кажа, че той има вече огромен, при това многостранен опит, успехи в най-различни жанрове. Тъкмо заради това често се намира в обсадно положение, има доста врагове, а вече и съперници, не е и лесен характер – но това пък е сякаш абсолютно задължително за добрия водещ. Тази крамола беше напълно излишна. Бойко наистина получи леко предимство, понеже говори кратко и отчетливо, но не ми харесва, когато приятели се разделят. В случая това още не е станало и вероятно няма да стане. А дали Слави флиртува с политиката, е отделен въпрос. Когато човек получи влияние като неговото, започва да гледа с леко презрение към политиците и много често да води театъра с тях по свои правила. Това при всяко положение е по-честно и приемливо, отколкото мижитурщината на цветарката Бареков или пък скритите пазарлъци и алъш-вериши на хора като Гергов или Алексей Петров. Спомнете си, докато Алексей налагаше марионетния проект на Яне, а Гергов го обезпечаваше медийно чрез Бареков и други екстри в Би Ти Ви, Слави правеше на маймуна Янето. В новия пък проект на двамата задкулисни храбреци – "Галерия", Слави е наречен "мошеник" – и то от пепеляшката Патрашкова, един от най-отвратителните хамелеони и медийни прислужници днес. Там е и една от отчетливо кухите фигури на прехода -Явор Дачков. Човек, който ослюнчваше подметките на Костов, сетне го обруга, пишеше отвратителни пасквили за Филчев – а пък сега работи с най-близкия му човек – Алексей. Ругаеше без всякаква мярка и Бойко – не е удобно дори да цитирам разюздания език на този хвалипръцко, който има зад гърба си само ругатни – а пък сега заедно с Пепеляшката се опитват, шантажирайки близки на Бойко хора, да бъдат разменна монета за едно снизхождение на Бойко към Алексей. Това са истински медийни мутри и затова са при "агента под прикритие при мутрите".
Между другото, да поясня нещо за онези, които ще се направят, че не разбират. Ако някой е агент под прикритие при мутрите, той си е чисто и просто мутра, иначе няма как. Ако продават наркотици, онзи трябва да прави същото, и всичко останало – така е по целия свят. Газиш закона, за да го обслужиш по някакъв начин в крайна сметка. Затова и ДАНС поначало не получи одобрението на американските служби – понеже в агенцията "съветваше" и командваше "бивш" агент под прикритие. Няма агент под прикритие – никъде по света, който да ходи спокойно по столичните заведения, които са пълни с мутри, и изобщо да не се безпокои за себе си. Трябва да си бил в техния отбор, без да им създаваш никакви грижи, за да се държиш така. Иначе трябва да ходиш в Панама или хайде – в Израел, любимата, поне на думи, дестилация на Ал. П.

— Защо се промениха отношенията ви с много от вашите колеги – съдите се с Маргарита Михнева, а преди гостувахте в нейното предаване. Тя каза, че е притеснена от това, че журналистите се съдят за пари, а някои били натрупали състояние. И допуска, че има договорка между тези, които дават журналисти на съд, и съда, когато става дума за големи суми – да си ги разделят. Това било страхотен рекет към съда. Трябва ли да се тълкуват разширително законите за журналисти, за да могат те спокойно и свободно да правят разследвания?

— Никога не съм гостувал в предаване на Михнева. Тя започна работа навремето във "Всяка неделя", беше репортер в "Сюжет за малък разказ". Осъдих я за клеветите й на три инстанции, а Върховният касационен съд на два пъти потвърди присъдата, това е добре известно. Сега водя ново дело, което още не е приключило – по съвсем друг повод, но тя продължава да ръси същите лъжи, за които я осъдих – и ще я съдя пак. Няма как.
Снощи се смях доста, понеже някои хитреци от Нова телевизия извъртяха един плосък номер, който сигурно ги прави много велики в очите им. В предишното издание на "На 4 очи" Михнева описа с куп лъжи съдебната си сага с "много уважаван журналист, известен като агент Димитър". Перипетиите на това дело са известни от 2003 година, всички знаят, че аз я съдех и
осъдих, а не някакъв агент. Поисках право на отговор. И от телевизията го дадоха, но на "агент Димитър", така пишеше в предварителния и заключителния надпис. Е, каква радост за дребните, отмъстителни душици – и какво променя това в невзрачното им битие, та го правят? Ето това е пример за "обективна" журналистика. Винаги съм имал основателни причини, за да водя някое дело – някои могат да изглеждат дребни, но това са правилата – когато някой каже, че си собственик на "Уикенд", трябва да го докаже. Когато някой изтърси, че го клеветиш, понеже оповестяваш разследване на държавното обвинение, когато някой те краде, когато някой те злепоставя – търсиш си правата. Какво да ги правя наемниците на Гергов, които тия дни изпълниха поръчката му в едно предаване на Би Ти Ви – освен да ги съдя. Не съм толстолоб и не мога да ги уплаша по друг начин. Тази телевизия не дава право на отговор – затова преди време осъдих Иван Костов, затова съдя и Бареков, който е един празнодумец. Между другото, всеки месец бившият депутат Благой Димитров, който се правеше на медиен специалист и непрекъснато дрънкаше, че "Всяка неделя" източвала БНТ, ми превежда на части сумата, на която го осъди съдът – защото той разпространяваше откровени клевети по адрес на най-успешното предаване на държавната телевизия. И други са съскали по тази тема, но аз си избрах един влиятелен, поне тогава, човек и го осъдих. Особено хората на властта трябва да си мерят внимателно приказките. Човек трябва да събере кураж и да подкарат тия типове към съда. Какво ще се случи там, е отделен въпрос. Навремето, когато Филчев взе напълно основателно паспорта на Гергов, обективната американска телевизия превърна главния прокурор в злодей. Сега пък всички те се събраха в "Галерия". Тъй върви животът.

Стр. 10

в. Галерия | 2010-02-04

Митко Цонев безспорно е най-мразеният човек в БНТ. Националната телевизия отдавна се е превърнала в арена на жестоки междуличностни конфликти и вътрешни боричкания. И все пак напоследък интригантите май са обединили сили срещу мустакатия водещ. Колегите му настръхнаха от упоритите слухове, че Цонев искал чувствително увеличение на заплатата си като водещ на доста неуспешното откъм рейтинг шоу "В неделя с…".
"Митко направо е полудял. Колегите разправят, че е искал да взема поне десет бона на месец
Ще бъде престъпление да му изпълнят условията. Сигурно и на Слави Трифонов би му станало неловко да иска толкова пари, за да води подобно безумно предаване. Според всички рейтинги шоуто на Цонев остава извън петдесетте най-гледани програми. Как не го досрамя да си иска още пари", възмущава се утвърдена журналистка в националната медия, която едва успява да си докара около хиляда лева месечно.
На Цонев явно хич не му пука от нездравия интерес към неговата особа. В телевизията се твърди, че той изнудвал шефовете на БНТ да му вдигнат заплатата или щели да си търсят друг водещ за неделното шоу.
Още със завръщането си в държавната медия синът на Коста Цонев и Анахид Тачева се похвали, че е зарязал голямата си заплата от любов към телевизията.
"В БТК вземах по седем хиляди лева месечно. Върнах се в БНТ с доста по-скромна заплата. Ще ви прозвучи изтъркано, но за мен парите не са най-важното нещо в живота. Гледам да имам достатъчно джобни и да мога да си плащам сметките за телефон. Искам отново да съм под светлината на прожекторите заявява по този повод Димитър Цонев. Той започва да прави своето шоу срещу уж двойно по-малко възнаграждение от това в БТК. В телевизията има доста хора, които се смеят от сърце на подобни
твърдения. Според тях Цонев се разписвал срещу не по-малко от пет хиляди лева на месец, а сега искал двойно увеличение на надницата.
"Това са пълни глупости. Страшно много хора завиждат на Митко. Той е професионалист и не обръща внимание на подмятанията зад гърба си. Сигурно дори не е чул слуховете, че моли шефовете си за още пари. В БНТ всеки говори нещо лошо за другия. Превърнали сме телевизията в гнездо на змии, които съскат една срещу друга. Няма оправия", защитава своя бос един от работещите във "В неделя с…". Май той е един от малкото верни воини в армията на Димитър Цонев.
Още със старта на шоуто му скандалите се зароиха един след друг. Сценаристи и оператори изреваха, че не са им платили заплатите, за които са се спазарили преди началото на проекта. Някои дори напуснаха с гръм и трясък предаването. Цонев елегантно се измъкна от ситуацията с мотива, че не е негова работа да определя заплатите на подчинените си.
Напусналите бунтари попитаха публично къде отиват трите милиона, които са предвидени за реализацията на неделното шоу.
"Няма никакви три милиона. Цялата реализация ни струва около 800 хил. лева. Не искам с трици да ловим маймуни. Подобно шоу се прави с много пари. Бил съм в Европа и съм гледал достатъчно техни неделни програми. Всичките до една са направени така, че да впечатлят зрителите с лукс и величие. Няма смисъл да правим някакви студентски програми, защото едва ли хората ще седнат да ни гледат", категоричен е водещият на шоуто. Неговият опит от екскурзиите му из Стария континент явно не дава необходимия резултат и шоуто му хич не върви
Това още повече изостря напрежението в телевизията. Всички се чудят защо се дават толкова пари за едно безперспективно предаване, а далеч по-идейни проекти са убивани още в зародиш.
"Не е лошо да си син на легендарна водеща от БНТ и на също толкова легендарен актьор и депутат в две Народни събрания. Всички врати са ти отворени. Всяка безумна твоя идея се аплодира от подлизурковците. Митко отдавна е свикнал да се държи като президент в телевизията. Ходи с високо вирната глава и поздравява само най-големите шефове. Винаги се хвали кой ресторант е посетил и колко стотици лева е похарчил за един обяд", злобничко подхвърлят работещи в държавната медия.
Цонев явно е следен на всяка крачка от завистливи очи. Няма как да скрие и факта, че успява
да уреди красивата си дъщеря като репортерка в собственото си шоу.
"БНТ винаги е била роднинска телевизия. Майки бутаха синовете си, бащи тикаха дъщерите. На Цонев хич не му пука, че става част от тази шуробаджанащина", ядосват се в БНТ. В интерес на истината дъщерята Деси успява да се справя доста прилично със своите задължения. За кратко тя напуска телевизията, за да роди детенцето си. Красивото момиче на татко е омъжено за сина на Янчо Таков, който носи неговото име. Бебето също се казва Янчо Таков. Митко Цонев се надявал, че детето ще бъде кръстено на него, но младите имат други планове.
"Не съм правил трагедия, че не кръстиха бебето на мен. С Янчо сме приятели. Зарадвахме се, че неговият син и моята дъщеря са се харесали. Добре е, че се събраха две известни български фамилии. Помагаме с каквото можем на децата. Те искат да са самостоятелни. Деси вече ползва услугите на бавачка, за да е пълноценна в работата си", обяснява Димитър Цонев. Той усилено търси реализация и за сина си Димитър Цонев-младши. Митко завърши миналата година Италианския лицей и сега търси своето място под слънцето. Баща му има и други грижи на сърцето си. Първата е свързана с болестта на баща му Коста Цонев. Актьорът претърпя няколко операции и в момента лежи у дома.
"Татко не успява да се възстанови след тежките операции. Гледам да го навестявам колкото е възможно по-често. Цялата рода се грижим за него и се молим по-бързо да се оправи", просълзява се Димитър Цонев.
От няколко месеца той е в доста тежък конфликт с бившия си шеф Симеон Сакскобургготски. Цонев беше говорител на царя, докато последният се изявяваше като премиер на България. Никой не знае каква е причината за скандала помежду им, но пред своите най-близки съратници Симеон категорично заявил, че не ще и да чуе за бившето си протеже.

Стр. 13

МОНД Дипломатик | Мари БЕНИЛД* | 2010-02-04 

Подобно на мечки, пазещи равновесие върху застрашен от топенето леден блок, издателите на периодични издания работят усилено за спасяване на индустрията си. Привлечени от интернет, те най-напред качиха статиите си онлайн за безплатно ползване, за да привлекат реклама. Безуспешно. Много от тях вече се насочват към платения модел. И всички се питат: как да се финансира информацията в цифровата ера?
ПРЕЗ 2006 г. един от гостите на Конгреса на Националната федерация на френските печатни медии в Страсбург, банкер от "БНП Париба", сензационно заяви, че журналистите са изпаднали в положението на металурзите през 70-те години на XX в.: писано им било да изчезнат, но… все още не го осъзнавали. Изглежда цифрите потвърждават думите му. С повече от 2300 закрити работни места на журналисти в края на 2009 г. Франция преживява криза, сравнима с тази на американските вестници, които през миналата година загубиха повече от 24 500 работни места, а работещите в сектора са едва 300 000 срещу 415 000 десет години по-рано (1). През 2009 г. Вашингтон пост трябваше да закрие офисите си извън столицата, а Лос Анджелис Таймс, както и Чикаго трибюн бяха принудени да потърсят защитата на закона за фалитите. Всички френски национални всекидневници, с изключение на Екип и Кроа, отчетоха загуби.
Подобен упадък вече не учудва никого. Според консултантската фирма "Бейн енд Къмпани" за последните десет години интернет се разрасна, като увеличи дела си в световните печалби на културните индустрии от 4 на 22% за сметка на печатните издания, чиито печалби по същото време спаднаха от 40% на 14%, докато останалите медии успяха да задържат и дори да увеличат общата си рентабилност (2). Често се обвинява пренасочването на бюджетите за реклама и на малките обяви от хартиените издания към Мрежата. За първи път от появата на масовите печатни издания в средата на XIX в., пише журналистът Бернар Пуле, рекламодателите нямат нужда от информационните медии, за да представят продуктите си на потребителите (3).
Но и публиката охладнява към платените източници на информация, обслужвани от журналистически елит, дискредитиран от своята пристрастност, безкритичност и… склонност да не зачита особено читателя, от когото обаче очаква възнаграждение. През 2009 г. издателите на вестници отхвърлиха идеята за създаване на съвет на печатните медии, който да осигурява връзка с читателите. Дайте на клиентите власт и те ще я вземат. Не давайте и ще ги загубите, пише известният американски блогър Джеф Джарвис в книгата си Методът "Гугъл " (4). Ето как върховенството на журналистите е поставено под въпрос от цифровата революция, при която, както подчертава директорът по стратегическото развитие на агенция "Франс прес", е налице общественополезно творчество (5). Тъй като, въпреки че кризата в пресата ограничава възможностите на вестниците за журналистически разследвания, тя все пак не води до упадък на демократичното слово.
Напротив, мрежата с активно участие на потребителите, наричана Web 2.0, подтиква огромен брой читатели да завладеят информацията и сами да правят снимки, видеоклипове, а също и коментари или анализи на актуалните събития. От цунамито в Азия до размириците в Иран, като се мине през атентатите в Лондон и Бомбай, събирането на разкази на очевидци, данни и мнения все повече се поделя между медиите, блоговете и социалните мрежи. Дори разпространяването на информацията вече не е изключително право на традиционните медии, принудени все повече да преценяват значимостта на събитията според отзвука им сред интернет потребителите. Мрежата в известна степен вече определя какво да отразяват медиите.
Но вместо да разпространяват оригинална информация, за да изпъкнат в Мрежата, вестниците залагат на вездесъщността и бързината. Трябва да си навсякъде, по всяко време и във всички платформи и да използваш всички възможни изразни средства: блогове, видеозаписи, снимки, справки в търсачките, присъствие в общностите "Фейсбук" и "Туитър"… Издателите на печатни издания залагат и на бързото развитие на интелигентните мобилни телефони (смартфоните), като Ай-Фон на " Епъл", който има вече над два милиона потребители във Франция. Целта е притежателите на мобилни телефони да започнат да плащат за сърфиране в мрежата там, където е много трудно да се получат пари от свикналия да получава всичко безплатно интернет потребител. Но защо да се плаща за използване на интерфейс, осигуряващ достъп до сайта на печатното издание през мобилен телефон, когато 90% от близо 100 000 подобни приложения могат да бъдат свалени безплатно?
Колкото до журналистите, от тях се иска да работят все повече и все по-добре, като в същото време стават… все по-малобройни. При тази парадоксална ситуация има риск да разпилеят усилията си в най-разнообразни мултимедийни задачи, като в същото време се отклоняват от онова, което би трябвало да е първата им грижа: търсенето на непубликувана информация и оригинални гледни точки. И в този случай става въпрос за приспособяване към цифровите методи, което доста се разминава с препоръките на Джеф Джарвис. Той съветва журналистите да се посветят преди всичко на производството на материали с висока добавена стойност, които привличат много читатели в Мрежата: Съсредоточете се върху онова, което правите най-добре, и го свържете с останалото (6).
Никога досега информацията не е била толкова достъпна и то на толкова различни носители, но и производството й никога не е било толкова застрашено. Кризата на платените издания води до намаляване броя на постоянните кореспонденти в чужбина, до ограничаване на репортажите и дългосрочните проучвания, до съкращаване на работни места на редактори и коректори… За да устоят, традиционните медии трябва да се обединят или да се превърнат във фабрики за евтина информация, като групата на Ален Вейл (Трибюн, RMC, BFM TV), където работят зле платени млади журналисти, нещо като информационни черноработници (7). Ами утре? Днешните вестници няма да имат друг избор, освен да се сдружат, тъй като съдържанието им е идентично, отбелязва Ален Менк, председател на "AM Conseil" (8). Накратко, след като беше насърчена известна форма на издателско банализиране, предназначено да привлича рекламодателите, сега се взима за претекст миметичното съперничество на съдържанието , както казва Филип Мерлан (9), за да се отправи призив за нов етап на концентрация. Тази логика ще доведе до пролетаризация на редакциите и до понижаване качеството на информацията, което само ще отблъсне още повече читателя и ще ускори упадъка на платените вестници.
Сблъсък, доминиран от "Гугъл"
Дали няма да последва и закриване на производства? Спирайки хартиения носител, издателите спестяват разходите за печат и за разпространение на вестниците и се надяват на значителни печалби в бъдеще. За момента обаче това е малко вероятно поради невъзможността да се амортизират разходите на една ориентирана изцяло към Мрежата редакция, като се има предвид обезценяването на онлайн аудиторията в един изобилстващ от реклами свят и посредничеството на технически разпространители. Ако искат да бъдат поддържани от " Епъл", онлайн изданията трябва да платят комисионна от 30%; ако изберат за партньор "Гугъл", трябва да дадат половината от приходите си от реклама; и 65%, ако искат да имат достъп до дигиталния четец " Киндъл" на " Амазон". Да не говорим за търсачките, които не дават на издателите на материалите и цент от приходите от търсенето по ключови думи. Онези, които се занимават с технологиите, буквално си присвоиха стойността на материалите ни] (10), оплаква се Натали Колен, съпредседател на дирекционния съвет на Либерасион.
Оказва се, че и дематериализацията си има цена. Но може ли да се избегне всичко това? Собственикът на Уолстрийт джърнъл, Таймс и Ню Йорк пост Рупърт Мърдок заплашва в средата на 2010 г. да блокира достъпа на "Гу-гъл" до всичките си издания, ако интернет гигантът не се съгласи да си разделят приходите. Нещо повече, той призовава да бъде основан консорциум на издателите, който да накара читателите в интернет да започнат да плащат. Но Мърдок няма да свали вестниците си, освен ако същото не направят и неговите конкуренти. Всички знаят, че цената на информацията с времето пада и не може да бъде ефективно защитена в Мрежата. " Гугъл" лесно се налага в този сблъсък, още повече че сайтовете на печатните издания са едва от 1,5% до 3% от резултатите в търсачките и приходите му от тях не са съществени за него.
Значи бъдещето е на платените източници на информация? Една от надеждите през 2010 г. е разработваната от " Епъл" мултимедийна платформа, която ще разпространява изданията, като заплащането ще бъде съобразено с количеството прочетени онлайн статии. Но никак не е сигурно, че покупката на вестници онлайн ще успее да се наложи. Според " Бостън Консълтинг Груп" 54% от французите биха платили за информацията в мрежата, особено за местната, но при условие че цената не надвишава 3 евро на месец. Крайно недостатъчно, ако се има предвид, че един платен сайт, като Mediapart, иска тройно повече, за да оцелее. Вятърът на безплатната информация духа прекалено дълго: много трудно е да се върнат нещата назад.
Отговорни за това положение в много по-голяма степен са издателите на вестници, отколкото действащите лица в мрежата. Именно те се поддадоха на баналните аспирации на рекламния пазар към изданията. Те заложиха на парите от рекламата, като направиха сайтовете си безплатни и се опитаха да примамят посетители с всякакви игри и томболи, без да потърсят смесени модели. Но отдръпването на рекламодателите има и добра страна: то може да накара директорите на вестниците отново да се обърнат към читателя, като се освободят от зависимостта си от рекламите. И да откаже собствениците, за които печатните издания са единствено източник на финансови изгоди.
Колкото до журналистите, те сами ще трябва да начертаят бъдещето си. Дали професията им ще се обвърже с онлайн читателите и експертите, които ще започнат да отменят професионалистите и ще станат " съавтори" на новините? Що се отнася до младите поколения, оценяващи информацията не по марките на медиите, а по мненията в мрежата си от приятели, изданията няма да могат да пренебрегват техните " общности", ако искат да привлекат потребителите към себе си.
Американците вече прекарват 17% от времето си в интернет в блоговете и социалните мрежи и само 0,56% – в сайтовете на онлайн вестници (11)…
Приказките за икономическия модел напомнят облога на Паскал. Опитът на новите информационни сайтове показва, че е важно да се разнообразят източниците на финансиране: плащащи читатели в Mediapart, реклами за образователни програми или предоставяне на платени услуги на местните общности в Rue89… Скоро дори ще бъде възможно клиент отчасти да плати за изследвания, които ще бъдат правени от общности от интернет потребители чрез асоциации с нестопанска цел или фондации като Pro Publica или Spot US в САЩ. Все повече привърженици има дори идеята за обществена служба за писмена информация. В идеята да се остави на пазара да контролира продуктите на пресата има нещо противоестествено, пише немският философ Юрген Хабермас (12).
Оправдано е покровителството на журналистически фирми, допринасящи за функционирането на демокрацията. В цифровото общество по-добрата информираност благоприятства свободата и допринася за борбата срещу формите на отхвърляне. При условие все пак, че индивидът умее да се ориентира в джунглата, наречена интернет. Заплахата идва от развитието на онлайн информация на две скорости. От една страна е прекалено обилната информация, " инфозатлъстяването", както се изразява Ерик Шерер, с океана от безплатни маловажни пикантерии, които непрекъснато заливат потребителите без систематизация и смисъл. От друга страна, в мрежата се предлага старателно подбрана информация на онези, които могат да платят добре за нея.
Бъдещето на подобно общо благо, ако наистина е полезно за обществото, няма да зависи от печалбите, които носи на собствениците на медиите, нито от изхода на дуела между Мърдок и "Гугъл". Разпространението на информацията, ценна със своята изключителност, е по същество непредвидимо. През 1845 г. основателят на Ню Йорк хералд Джеймс Гордън Бенет беше убеден, че телеграфът е " новият начин за разпространение на интелигентността", който ще се окаже фатален за вестниците (13)…
(1) Данни на Статистическата служба за трудова заетост (Bureau of Labor Statistics), цитирана от "Market Watch" на сайта на Wall Street Journal.
(2) Вж. изследване на "Bain & Company" за Forum d’Avignon, novembre 2009.
(3) Bernard Poulet, La Fin des journaux et l’avenir de l’information (Краят на вестниците и бъдещето на информацията), Gallimard, Paris, 2009, p.31.
(4) Jeff Jarvis, La Methode Google (Методът "Гугъл"), Telemaque, Paris, 2009.
(5) Eric Scherer, AFP-Media Watch, Observatoire mondial des medias, n°7, automne-hiver 2009-2010.
(6) La Methode Google,u,wn. съч.
(7) Вж. Марк Ендевелд, "Двайсет и четири часовите информационни канали, които мажат с паче перо", Монд дипломатик, юни 2007.
(8) Вж. Colloque "Nouveaux paysages audiovisuels" (Конференция "Нови аудиовизуални пейзажи"), Maison de la Chine, Paris, 22 octobre 2009.
(9) Philippe Merlant, Luc Chatel, Medias, la faillite d’un contre-pouvoir (Медии, фалитът на властта в сянка),
(10) Вж. дебата "Google, adversaire ou partenaire?" ("Гугъл", противник или партньор?), 4 decembre 2009, www. observatoiredesmedias.com
(11) Вж. Etude Nielsen, septembre 2009, и Nieman Journalism Lab, octobre 2009, цитирано от Eric Scherer, цит. съч.
(12) Jurgen Habermas, "Il faut sauver la presse de qualite" (Трябва да спасим качествената преса),
Le Monde, 22 mai 2007.
(13) "Networks Effects", The Economist, Londres, 17 decembre 2009.
*Журналистка. Автор на On achete bien les cerveaux (Мозъците наистина се купуват), Raisons d’Agir, Paris, 2007.
Fayard, 2009.

Le Monde diplomatique

Превод Марта Иванова

Стр. 16 – 17

в. Труд | 2010-02-04 

Две дами и двама господа поделиха наградите “Юрист на годината" (2009-а) на списание “Правен свят". Множествеността не е случайна – четиримата са отличени за различни заслуги. Обединява ги едно – те са безспорни авторитети в правната гилдия и публично познати лица. Наградите на “Правен свят" се раздават за трета поредна година.
Новата шефка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова грабна приза на ресорните журналисти. Не само защото като наказателен съдия е перфектна, но и понеже никога не е премълчавала безобразията в системата. А под нейно ръководство Съюзът на съдиите би камбаната за непрозрачното кадруване в Темида и поиска ясни отговори по скандала “Красьо".
Конституционната съдийка Емилия Друмева е отличена от редакцията на сп. “Правен свят" като автор на значими разработки в областта на конституционното право и правата на човека. Запомни се позицията й в Конституционния съд срещу отпадането на 8%-ната изборна бариера за коалиции. С ясен мотив – партиите и коалициите не са едно и също и аршинът за тях може да е различен.
Рекордьорът по спечелени дела в Страсбург Михаил Екимджиев стана “Юрист на годината" заради дейността му в защита на човешките права. Освен с безбройните победи в Евросъда известният адвокат ще се запомни и като човека, който ребром постави въпроса дали българите са защитени срещу безразборно подслушване, следене и т.н. След делото “Екимджиев" в Страсбург у нас бе променен Законът за специалните разузнавателни средства.
И преизбраният шеф на нотариусите Димитър Танев бе отличен заради активна му дейност, довела до законов ремонт. Сред “активите" на нотариус Танев са промени, въвеждащи повече гаранции срещу имотните измами и изваждането на светло на имотните сделки. Танев и Екимджиев също са наградени от редакцията на “Правен свят".

Стр. 21