в. Сега | 2010-01-05 

"Сънди таймс"

Дневната смяна на папараците в Лондон приключва в 6 вечерта. Тогава фотографите зарязват шопинга на футболните съпруги и пускат нощната смяна, която заема позиции пред модните барове. Това си е професия като всяка друга. И става все по-трудна. Благодарение на кризата и свирепите съдебни битки "глутницата" преживява тежки времена.
След като години наред се славеха с астрономическите си тарифи, днес папараците са закъсали. При това драматично. "Преди година можех да изкарам 500 паунда от една снимка в някой от големите таблоиди като "Сън", "Дейли мирър", "Стар" или "Дейли мейл" – казва Кен Гоф, шеф на една от водещите агенции за светски снимки. Днес цената може да падне до 40 паунда за кадър средна хубост. И то ако въобще изданието реши да я публикува.
Според издатели на светски списания отдавна са минали дните, когато снимка на Бритни Спиърс в "Макдоналдс" можеше да предизвика интерес. "Преди години стигаше да снимаш Дженифър Анистън даже само отвън пред ресторанта – казва Сам Дилейни, издател на британското "Хийт". – Днес това не е така. Нито пък вървят излагащите снимки от плажа. Вече въобще не пускаме звезди с целулит. Не че е въпрос на принципи, просто вкусовете на читателите се променят. Вече им е неудобно да ги видят с такива снимки в метрото."
Звездите, които е рентабилно да се следват неотлъчно, пък на практика са сведени до две за Англия – Виктория Бекъм и Черил Коул. За останалите просто не си струва да се дебнат непрекъснато. А съдебните дела не помагат. През 2008 г. Сиена Милър осъди една от най-големите фотографски агенции в света и си издейства забрана да я доближават. По същия път мина и Ейми Уайнхаус, която окачи пред дома си табела с предупреждение фотографите да стоят поне на 100 м.
Несигурни в читателския интерес и изправени пред опасността от скъпи дела, издателите предпочитат безопасната игра. Всичко това изправя папараците пред най-тежкия момент в историята им, откак целият свят ги нарочи след смъртта на принцеса Даяна. За мнозина всъщност сега е още по-трудно.

Снимка: Вестник "Сега"/ЕПА

Стр. 14

в. Сега | 2010-01-05

"Ню Йорк таймс"

Въпреки многото приказки никой не посмя да последва Мърдок в кръстоносния му поход срещу свободното четене в интернет

През последните 10 години читателите свикнаха със сладкия, непресъхващ поток от безплатни новини, снимки, видео и музика в интернет. Плащаха само смотаняците и старомодните. Съдържанието – сякаш е див кон, не искаше юзди. Напоследък все повече се говори, че безплатният обяд върви на приключване.
Вестниците, включително и този, обмислят дали да направят поне част от онлайн съдържанието си платено. Някои, като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл Таймс", вече го направиха. В следващите няколко седмици гилдията и анализаторите очакват към тях да се присъединят още издания.
Освен че въведе такса за "Уолстрийт джърнъл", Рупърт Мърдок преговаря за партньорство с една-единствена търсачка, която да му плаща за правото да рови в новините и забавните програми на "Нюз Корпорейшън", вместо да остави всички търсачки да ползват сайтовете му. Сайтът Hulu, който частично също е собственост на австралиеца, обмисля да въведе такса за някои от телевизионните програми, които сега пуска безплатно. Издателите на списания пък междувременно обединиха сили да създадат своя версия на онлайн магазина на "Епъл" iTunes с крайната цел да продават разширени версии на това, което сега предлагат без пари.
Медийни компании от всякакъв калибър изграждаха бизнес моделите си върху постановката, че рекламата ще продължи да се лее щедро към касите им. Днес обаче рекламата едва капе и всички трябва да се свиват, направо да затворят или пък да прехвърлят по-голяма част от производствените разходи към потребителите – същите, които така безметежно привикнаха на безплатното съдържание в интернет.
Та ще остане ли 2010 г. в историята като годината, в която най-сетне онлайн читателите са били принудени да бръкнат в джоба си?
Експертите имат своите съмнения и казват, че платените системи може да проработят, но само донякъде и само за някои сайтове. Издатели, които миналата година звучаха твърдо решени да въведат такси, все още не са предприели този скок. А техните финансисти, които горещо адвокатстваха за промяната, сега са доста по-предпазливи и неясни, като стане дума за това.
Едно нещо със сигурност се е променило – в годината, в която видяхме много вестникарски фалити, всички разбират, че гилдията трябва да опита нещо ново, защото сегашният път води само към повсеместна разруха. Според изпълнителния директор на "Тайм" – издателят на най-тиражното списание на Америка, Ан С. Мур в следващите 2 години ни очакват големи промени. Тя обаче признава, че едва ли поставянето на платена бариера ще е достатъчно.
Медиите всъщност се надяват от години да въведат някаква поносима цена на онлайн съдържанието си или поне някакъв контрол над достъпа до него. Този ден обаче никога не дойде. Единственото, което се променя, е нивото на риска в бранша на фона на най-големия срив в рекламните приходи в историята му.
Още от детската възраст на световната мрежа имаше прогнози, че колкото по-изобилна и достъпна става информацията, толкова цените ще падат. Отначало това сякаш нямаше значение – онлайн рекламата главоломно се увеличаваше, а традиционните медии процъфтяваха. Възходът на интернет обаче наказа повечето средства за масова комуникация, а най-напред беше музикалната индустрия. И тя трябва да ни послужи за урок – защото независимо от успеха на платените сайтове за сваляне на музика пиратството все още се шири необезпокоявано.
Сега най-очевидните жертви на кризата са вестниците и списанията, но дигиталното разпространение е важно и за електронните медии. На практика почти цялото им съдържание е достъпно без пари в интернет, което отнема аудитория и реклама.
Наред са и издателските къщи – "Саймън&Шустър" наскоро отложи пускането на 35 големи заглавия в електронен формат поради опасения, че дигиталните версии, които се продават за 9.99 долара, ще подядат продажбите на книжните издания.
Единствените, които все още държат глава над повърхността, са кабелните телевизии, които оцеляват благодарение на абонаментните такси, но и там има тревоги, че клиентите се отказват от абонаментните си пакети заради възможността да гледат безплатно каквото си поискат в интернет.
И да се върнем на главния проповедник на платената ера – Рупърт Мърдок, който беше казал, че не е далеч денят, когато всички медии под шапката на "Нюз Корпорейшън" (включително новинарската тв "Фокс", лондонският "Таймс" и "Ню Йорк пост") ще въведат такси онлайн. Корпорацията опитва да продава софтуер за онлайн разплащания – засега без успех, с цел да се превърне в пътеводна светлина за останалите издатели. "Качественото съдържание не е безплатно – писа Мърдок в "Уолстрийт джърнъл" на 8 декември. – В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на издателите й да предложат новини и информация, за които читателите са готови да платят."
Хората, които са проучвали този проблем, твърдят, че въвеждането на платено съдържание ще проработи само ако клиентите получат многократно подобрен продукт с възможност за цялостен достъп от всякакви дигитални устройства – това, което стои зад идеята на издателите на списания за консорциум и онлайн магазин. На фона на този стандарт повечето приказки за измъкване на някой и друг лев от читателя в интернет дрънчат на кухо. Тези, които искат заплащане, обикновено предлагат специализирана информация – като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл таймс", или пък са монополисти на регионално ниво. Освен това таксите са твърде ниски, за да влияят съществено на приходите. За разлика от тях останалите медии с новини от общ характер ще трябва да се състезават с безброй безплатни сайтове, предлагащи по същество същата статия.
***
Текст под снимка
Миналата година беше критична за много печатни издания. На 12 октомври "Ивнинг Стандард" стана първият национален ежедневник на Великобритания, който преминава от платено към безплатно издание.

Стр. 14

в. Труд | 2010-01-05 

Интервю с Проф. Вихра Миланова шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница

Проф. Вихра Миланова е националният консултант по психиатрия. Тя е шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница, по специалността си работи над 30 г. Била е участник в много изследователски проекти, посветени на генетика на психичните заболявания. Има над 150 научни публикации.

- Психическите заболявания по-често ли застигат в последно време българина, проф. Миланова?

- Колкото всички останали нации. Честотата на тежките заболявания е една и съща. Друг е въпросът, че при нас не е толкова добре уредена системата и достъпът до специалист (а имаме достатъчно добре обучени кадри).
Много важна е и т. нар. стигма – страхът, че някой може да те види и разбере, че отиваш на психиатър. Че може да ти сложат жълт етикет.

- Според някои статистики всеки трети българин има психичен проблем?

- 20 % от хората имат някакъв вид психични разстройства.

- А като добавим и депресиите и тревожните състояния?

- Да, тогава вече се стига до данните за всеки трети с психично оплакване. Да не забравяме и хората около тези страдащи българи.

- Какво се случва с разсъдъка ни в кризата? Имате ли повече пациенти?

- Хората много повече се страхуват за бъдещето си, по-често имат кризисни реакции под формата на депресивни разстройства, на тревожност, на опити за самоубийства (голяма част от тях не могат да се предотвратят). За съжаление безизходицата води точно до това.

- Повишават ли се острите ви случаи?

- Имаме доста такива пациенти. Но ние не сме показателни, защото клиниката ни е отскоро отворена след ремонт, нова е, привлекателна е и идват страшно много болни. Затова вече изнемогваме.

- Имате ли проблеми с финансирането?

- Както е известно работим в условията на хронично недофинансиране. И на дефицит. Ние, психиатричните клиники, получаваме субсидия само от бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ), и то по методика на преминал болен. Т. е. превеждат ни една и съща сума за болен, независимо колко време е лежал пациентът в болница, каква е стойността на лечение и т. н.

- И колко ви превежда МЗ?

- На университетска клиника, каквато е нашата, по 650 лв. на болен. С тази сума трябва да се плати всичко – лечение, медикаменти… Което не е лесно. А като част от Александровска, която има много отделения и всички те се финансират от касата, то доста тежим на болницата. С новата клиника за щастие сме наваксали този дефицит, но пак повтарям – нашата клиника е различна. Пациенти се записват със седмици напред.

- Ако се въведат клинични пътеки за психиатрични заболявания, това решение е ли е на проблема?

- Да, обсъжда се такъв вариант. МЗ има предложение за създаване на нови пътеки, защото само за психиатрично лечение няма. Това обаче е в процес на обсъждане. Но тези 650 лв., които получаваме, стигат за 12-13 дни, а една депресия например се лекува доста по-дълго. Разбира се, има и заболявания, които са по-евтини. Средният престой в клиниката ни е 17-19 дни.

- Какви занимания оказват лечебен ефект върху хората с разстроена психика?

- Т. нар. занимателна терапия. При нея болните рисуват, моделират, подлагат се на музикотерапия, на релаксиращи техники, на групови занимания. Провежда се и обучение на различни диагностични групи. Например прави се психообучение (как да се справят в различни ситуации, кога да си взимат медикаментите, как да разчитат първите сигнали на болестта) на хора с депресии, с тревожни разстройства, с шизофрения и др.

- Кои професии са подходящи за хората с душевни заболявания?

- Не мога да кажа, но има професии, при които хората по-често боледуват. Това са лекарите (те и по-често се обръщат за помощ към нас), преди години доста пациенти ни бяха учителите, а сега те се заместиха от хората на изкуството, защото са по-емоционални и впечатлителни. Бизнесмените също боледуват доста, както и журналистите, подложени на силен стрес. Новинарите се опитват да се лекуват с алкохол. Но той първо има отпускащ ефект, а по-късно само задълбочава проблема.

- А представителите от кои социални групи по-рядко стигат до психиатрична клиника?

- Например спортистите. Т. е. пациенти стават хората на интелектуалния труд.

стр. 20 – 21
 

М3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-01-05

Д-р Александър Христов е директор "Връзки с обществеността" в Корпоративна търговска банка АД, председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ентусиаст, който не спира да публикува нови и нови статии за PR, рекламата и "тези три неща", вдъхновение за всички, които са в неговата компания…

1.      Как е възприеманa социалната, обществена и професионална роля на съвременния PRспециалист у нас днес?

За съжаление до голяма степен противоречиво. От една страна, PR специалистът се      надценява – възприема се като човек, който като „по заповед на щуката” може да пуска и да спира публикации и репортажи, да привлича известни личности, да направи някого известен и да осигури високи продажби. От друга страна, PR специалистът е и подценяван – понякога има повече представителни, церемониални функции и не му се дава възможност да използва максимално възможностите на PR като комуникация. Всъщност разбирането за същността и капацитета на PR като цяло е в основата на това какви могат да бъдат очакванията и критериите за оценка. Ние, PR специалистите сме поставени в уникална ситуация – да „образоваме” потребителите на нашите услуги (клиенти, работодатели) за това какво трябва да изискват и какво могат да очакват от нас. Но пък това означава, че се налага да се борим с редица неправилни представи и установени стереотипи

2.      Какви качества задължително трябва да притежава един професионалист в PR сферата?

Едва ли мога да ги градирам по важност, но със сигурност едни от най-важните качества на истинския PR професионалист са емпатията, умението да комуникира добре, комуникативната компетентност. Изключително важни качества са креативността, енергията, позитивизмът, въображението. Добрият PR специалист трябва да може да пише и да се изразява добре, да разбира или усеща обществения интерес и да е в час с важните събития от деня – т.нар. публичен дневен ред. Разбира се, той трябва да притежава и висок морал.

3.      Каква е разликата между PR професионалиста и аматьора? (бихте ли назовали крещящи примери и за едното и за другото?)

Изключвайки абсолютните самозванци, основната разлика между PR професионалиста и аматьора е в наличието, съответно липсата на стратегия в работата. Професионалистът мисли и действа стратегически, познава пазара и потребителите и предлага комуникационни решения, съобразени със ситуацията и необходимостта. Той действа с дългосрочна перспектива и се старае да прави комуникацията максимално консистентна. Аматьорът най-често предлага само тактически решения – „да направим пресконференция”, „да поканим Ивана на партито” и други такива. Това са самоцелни, нелогични и необвързани със стратегия действия. Работата на професионалиста изисква много мислене, анализи, опит, контакти и какво ли още не. Работата на аматьора практически може да бъде вършена от всекиго.

4.      На какво се дължи фактът, че има толкова много „PR специалисти” у нас?

Напротив, PR специалистите у нас са прекалено малко… Козма Прутков има една фантастична мисъл – „Ако на клетката на слона пише бивол, не вярвай на очите си”. Всеки може да напише на визитката си или в CV-то си длъжността „PR”, но това не го прави автоматично такъв. Макар и все още хаотичен, PR пазарът в България вече прихваща много от тези „PR специалисти” и ограничава техния периметър на действие. От друга страна, иска ми се да мисля, че мениджърите и политиците стават все по-наясно за това и като че ли започват да ги разпознават. Значителна роля за това играят и професионалните PR организации.

Казах, че PR специалистите са прекалено малко, защото като че ли започна да се усеща някакъв глад за професионалисти. Това беше прекъснато от финансовата криза, но с отшумяването й този глад, предполагам, отново ще се усети.

5.      Какво е бъдещето на PR?

Едва ли чак толкова бляскаво, но със сигурност оптимистично. PR ще се еманципира още повече, бюджетите ще нарастват, ще сме свидетели на все по-ефективни решения. Предпоставките за това сe наблюдават още сега. PR определено има нереализиран потенциал.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-04

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-04

в. Новините днес | Димана ДОЙЧИНОВА | 2010-01-05 

- Г-н Сиромахов, напоследък открито критикувате премиера Бойко Борисов. Политическата сатира и неговото окарикатуряване в лицето на актьора Краси Радков плод на какво е?

- Нашият екип прави политическа сатира от 1991 г. – времето, когато сегашният премиер е бил бодигард на Тодор Живков. В продължение на 20 г. в предаванията "Ку-ку", "Канапето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави" ние постоянно сме осмивали властта и сме се подигравали на Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев. Сега поведението ни не е по-различно. Различна е само медийната среда – В момента почти всички медии се надпреварват да се обясняват в любов на кабинета. Нещо, което е твърде далеч от представите ни за журналистика. Журналистика няма. Всичко е само безсрамен пиар. Медиите са се превърнали в пропаганден бюлетин на властта. И затова хората им обръщат гръб.

- Г-н Сиромахов, в интервю от последните дни премиерът Борисов си обяснява нападките от ваша страна заради амбицията на Слави Трифонов да държи в ръцете си 50% от електората на ГЕРБ. Доколко сериозно е това изказване?

- Звучи несериозно. Не мога да си представя, че някой би искал да държи 50 процента от Цецка Цачева например.

- Със зъби и нокти се борихте да промените избирателната система у нас. Мажоритарният вот обаче като че ли не се получи – ще продължите ли да поддържате гражданските инициативи?

- Разбира се. Убедени сме, че мажоритарната система е много по-добра от пропорционалната. Ако депутатите се избират мажоритарно, те носят реална отговорност пред избирателите и не може да се стигне до циркове от типа "Тагарински", на които сме свидетели във всеки един парламент. Пропорционалната система е удобна на негодниците и затова те не искат да я сменят.

- Доста пъти сте споменавали, че медиите осигуряват комфорт на политиците. Каква е журналистиката днес през вашите очи?

- Журналистика няма. Всичко е само безсрамен пиар. Медиите са се превърнали в пропаганден бюлетин на властта. И затова хората им обръщат гръб.

- Ако бяхте лекар специалист, каква диагноза бихте поставили на управляващите?

- Не съм лекар, но състоянието на обща безпомощност пред проблемите е очевидно.

- Открихте ли вече по-сериозни грешки в решенията, които взима кабинетът на ГЕРБ?

- Засега решения няма, има само хаотични импровизации. Много тревожно е намерението да се подслушват телефоните на гражданите, да се следи личната им кореспонденция. Правителството изглежда смята, че всички български граждани са потенциални престъпници.

- Смятате, че българският елит е просто една "сбирщина от тъпаци". Освен това сравнявате политиците с чалга певиците. Какво по-точно е общото между тях?

- Ценностите, които изповядват. Дай да ядем, да пием, да се чукаме, майната им на всички. Такова мислене е разбираемо в развлекателния бизнес, но когато този манталитет се пренесе в политиката, става опасно за всички. Силиконовите политици вече са повече от силиконовите певици.

- Кой е първият човек, за когото се сещате и смятате, че се е взел насериозно без реални заслуги?

- Много са. Ако тръгна да ги изброявам, със сигурност ще пропусна някого. Идете на някое "светско парти" и ще ги видите всичките събрани накуп.

- Българската патриаршия определи като недопустими тенденциозните скечове на актьора Краен Радков в образа на отец Нафърфорнй. Смятате ли да спрете с шегите по адрес на Църквата?

- Ние не сме първите, които се шегуват с духовенството. Преди нас са го правили Чудомир, Елин Пелин, а в световната литература – Чосър, Рабле, Шекспир, Бокачо. Свещениците не са привилегирована каста и няма как да притежават имунитет срещу шегите. А ако някой няма чувство за хумор и се обижда, това си е негов проблем.

- Мислите ли, че младите не отделят достатъчно внимание за собственото си културно развитие?

- Не мисля. Във всяко поколение има качествени хора. Но за съжаление средата не им дава възможност за нормално развитие. Затова всички умни емигрираха, тук останахме само остроумните.

- На пазара излезе поредната ви авторска книга – "Няма смисъл". Кои са нещата, които имат смисъл за вас?

- Усмивката на любим човек, умен разговор с приятели, неочаквана подкрепа от непознат.

- Не се ли притеснявате, че хората, които осмивате в книгата си, ще ви се разсърдят за по-грубичките шеги?

- Не, защото повечето от тях не могат да четат (смее се).

- Женен сте и имате двама сина. Остава ли ви време за семейството с тази интензивна работа?

- Старая се така да организирам времето си, че да отделям нужното време за най-близките си. Но невинаги ми се получава за съжаление.

- Кой образ най-много харесвате в "Шоуто на Слави" – Яне Янев, Бойко Борисов, Ахмед Доган или Цветан Цветанов?

- Харесвам всички образи, защото са създадени с много вдъхновение от сценаристите и актьорите на шоуто. Не мога да отделя един и да кажа – този е най-добрият.

- Пожелайте нещо на българите и читателите на вестника за новата 2010 г.

- Пожелавам им здраве и умно отношение към събитията.

ИВО СИРОМАХОВ

е роден на 29 декември 1971 година в София. През 1990-а завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Висшето си образование завършва през 1996 г. в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работил е в БНР, после във вестник "24 часа", където завежда отдел "Култура". Там пише главно политически фейлетони. Негови текстове са излизали и в множество списания като "Playboy", "Егоист", "Мах" и др.
Автор е на 5 книги, като последната му – "Няма смисъл", пожъна голям успех.
Женен е, с двама сина.

***

Крилати фрази:

За пръв път излях писмовно душата си в 4-ти клас. Пробвах се в любовната поезия, но след дълги напъни стигах до следното: "Цъфна трънка, цъфна вънка, вънка, вънка, цъфна трънка".
Още тогава усетих, че с подобни творби не бих могъл да си осигуря място в пантеона на безсмъртните поети. Затова се отказах и наблегнах на физическото възпитание и извънучилищните келешлъци. Професионално се занимавам с писане от 1998 г.

Стр. 1, 11

Снимка: razkritia.com

в. Класа | 2010-01-05 

Филмът за България от поредицата "Есента на промяната" на журналистката от Си Ен Ен Ралица Василева ще бъде излъчен по БНТ 1 тази вечер от 20,50 часа, съобщиха от телевизията. Лентата е посветена на падането на комунистическия режим у нас, а поредицата разказва за събитията от 1989 г. в Централна и Източна Европа. Премиерата на документалния филм по Си Ен Ен се състоя на 12 декември. В епизода за България са включени интервюта с генерал Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов, Емил Кошлуков, Соломон Паси, Нери Терзиева и Желю Желев. След документалния филм днес по БНТ 1 ще стартира новият сезон на комедийния сериал "Клиника на третия етаж – 10 години по-късно". Зрителите ще видят познатите герои в 12 нови серии, в които те местят клиниката в по-голямо помещение.

Стр. 15

в. Класа | 2010-01-05 

Очаква се ръст в спонсорирането на събития, връзките с обществеността и маркетинг услугите

Глобалните разходи за реклама бавно започват да се възстановяват през 2010 г. и ще отчетат слаб ръст. Това сочат прогнози на агенция Group M от групата WPP, Magna на Interpublic и ZenithOptimedia от групата на Publicis, цитирани от "Ад ейдж". Най-оптимистична е прогнозата на Magna, според която разходите за търговски послания през 2010 г. ще се повишат с 5,9 на сто, след като спадът им през 2009 г. е 14,9%. Според ZenithOptime-dia и Group M ръстът в световен мащаб ще бъде съвсем слаб. Агенциите предвиждат той да възлезе съответно на 0,9% и на 0,8% при спад за 2009 г. от 10,2 на сто според ZenithOp-timedia и 6,6% според Group M. Прогнозите за американския пазар обаче са по-песимистични. Според Group M през 2010 г. рекламните разходи зад Океана ще спаднат с 4,3 на сто, а според ZenithOptimedia спадът ще бъде 2,6%. Слаб ръст – 0,4%, предвижда Magna.
Въпреки различните прогнози на медийните агенции обаче всички са единодушни в едно – през 2009 г. разходите за реклама достигнаха дъното. Според данни на TNS Media Intelligence спадът на средствата, инвестирани в търговски послания, е 14,7 на сто през първите девет месеца от 2009 г., а стоте най-големи рекламодатели в страната са намалили инвестициите си в реклама със 7,9 на сто за първите три тримесечия.
Прогноза на Magna от декември 2009 г. сочи, че рекламните приходи на медийните компании в САЩ през 2015 г. ще бъдат по-ниски в сравнение с тези през 2000 г. В първата година от XXI век постъпленията от търговски послания са били $150 млрд., докато през 2009 г. те са спаднали до малко повече от 130 млрд. долара. Диаграма на Magna, публикувана от "Ад ейдж", показва, че приходите от реклама през 2010 г. ще се запазят стабилни със слаб ръст, но $140 млрд. те ще достигнат едва през 2013 г. От агенцията очакват процентен годишен ръст от голямо едноцифрено число за онлайн рекламата в САЩ в периода 2010 г.-2015 г. Добър период се очертава и за маркетинг услугите. Агенцията ZenithOptimedia прогнозира силен ръст през следващите няколко години за спонсорирането на събития и връзките с обществеността.
Като тенденция за 2009 г. от "Ад ейдж" посочват сливанията и придобиванията. Американското издание припомня някои от най-големите сделки на 2009 г. – съгласието на Comcast Corp. да купи 51% от NBC Universal, раздялата на Time Warner с Time Warner Cable и AOL, покупката на Marvel Entertainment от Walt Disney Co.

Стр. 15

в. Монитор | 2010-01-04 

БСП ще похарчи част от държавната си субсидия за сближаване с народа и по-добро медийно общуване, обясниха пред "Монитор" от "Позитано"20. Парите ще бъдат разпределени на заседание на парламентарната група на столетницата в средата на януари. Идеята на партийната сбирка е да определи секторните политики на опозиционната формация, както и да уточни новата стратегия за общуване с избиратели и медии. Част от средствата ще бъдат заделени за т.нар. изнесени заседания на Изпълнителното бюро на Столетницата в провинцията. Воаяжите на партийната управа ще бъдат двудневни и освен срещите със симпатизанти БСП ще води и специалистите си в различните области, за да разясняват най-наболелите теми за региона, в който са. Освен това ще се организират пресконференции за медиите, чиято цел ще бъде даване на гласност на партийните идеи, както и популяризирането на местните функционери на червените.
Очаква се да влезе в сила и новата медийна стратегия на червените, както и въвеждането на т.нар. аналитично звено на партията, което ще изготвя тезите на партийните дейци, като следи и за начина на подаване на информацията. Освен обиколките из страната сме си поставили за цел и простичък език, чрез който да ни разбират, обясниха още от "Позитано".

Стр. 4