Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 16.10.2015 

Харесвам хората, които никога не забравят чувството си за хумор и дори когато нещата висят на косъм, отново ти казват: „Споко, ще стане!“. Даниел Киряков е от този тип и затова работата с него лесна и в същото време си сигурен, че няма да те провали.

В момента управлява външните комуникации и международното сътрудничество на Българската минно-геоложка камара от месец април 2015 г. Преди това над 7 години е в екипа за комуникации и корпоративна социална отговорност на компанията-собственик на ТЕЦ „Марица Изток 3“ (КонтурГлобал, а преди това – Енел). Кариерата му започва в Български икономически форум като главен редактор на бизнес-списанието TheRegion, както и като част от екипа по организиране на събития и проекти на БИФ.

Има две бакалавърски степени – философия и политология. Член е на БДВО и на EACD, както и на Комисията по етика към БДВО. Сертифициран е като Project Management Professional към Project Management Institute.

Днес Дани е гост на традиционната ни вече рубрика „ПР-те“. Убедена съм, че ще четете с усмивка и вие.

Дани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Три неща ме насочиха управлението на комуникациите да стане моя професия. В началото бе вътрешното усещане и нагласа към „изговаряне и оформяне на света“ (личи ми, че съм завършил философия, нали?). Смятам, че думите са сила, че те могат да обединяват хората и да водят към положителна промяна.

Второто бе свързано с лутането и търсенето не на професия или работа, а на призвание. Все пак съм продукт на българското образование от един кофти период – 90те години на ХХ век. Този период бе сравнително кратък, докато не открих (с късмет и упоритост), че е възможно съчетаването на задължения, удоволствие от работата и правене на качествени проекти.

Третото нещо бе, когато започнах да усещам силата от това, че мои идеи срещат одобрението на мнозина, че промяната и успешните резултати от тях носят ползи (в повечето случаи те са невидими, неизмерими с екселови таблици и KPIs). И към това добавих и щипка корпоративна социална отговорност, влечение към темата за устойчивото развитие и организационните подобрения.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Мисля, че са три вида. Първият е, когато убедиш шефа си, че проектът, каузата или идеята си заслужава да я направим. Може да я направим и по „моя начин“ . Разбира се, представянето винаги има отворена врата за подобрения и развитие. Вторият е, когато при реализацията видиш или усетиш реакцията на хората (колеги, гости) и положителната им оценка и удовлетворение от „работещата формула“.

Безценни са моментите, в които дори без думи, усещаш в погледи и в потупвания по рамото, че си се справил добре.

Третият тип момент е, когато разбера, че съм помогнал на някой – с контакт, със съвет, със споделяне.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Има ли такава?:) Може би в майсторството за втъкаване на послание и аргументация за предимствата на една идея, която ПР-проектът представя. И в ненатрапчивостта. Рекламата сякаш казва „ела и ме избери!“, докато ПР-ът създава средата, опитва се да се нагоди към аудиторията и да се вслуша в нея.

Има ли безплатен ПР?

- Има. Четейки това, може би го откривате

Иначе, той сякаш се състои в силата на творчеството, което редица колеги прилагат. То не е просто материализиране на едно хрумване, а е резултат от количествени натрупвания, опит, грешки и нов опит. С този „багаж“ пиар-професионалистът успява да реализира своята идея по иновативен начин и да загърби клишетата. Това привлича вниманието на хората, независимо дали ще бъде чрез жив контакт или чрез дигиталните комуникации. И не му/й се налага да плаща за нещо, което хората вече търсят.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Фалша, преструвката, некомпетентността, стремежа към „всезнаене“, лъжата, лицемерието.

Достатъчно, нали?

А, да добавя – липсата на комуникация, на общуване – също не харесвам. Това не значи само думи.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Опитвам се да бъда баща и съпруг. И да правя опити да готвя.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Засега от желанието ми да съм успешен. Но какво означава това? Да постигнеш планирания резултат, от който другите и ти да сте доволни, по ефективен и приет от всички начин. И този резултат да носи ползи за мнозина.

Какво би учил още?

- Психология, MBA, политически науки, готварство, китайски език.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

- Ако не се успя, денят ми започва прилично рано – около 07:30 ч. И не искам денят ми да започва само с една новина, а с две – при това добри. Едната да е: „Тате, обичам те!“, а другата – „за успеха на някой българин“.

Няма да откажа и новина за прекратена война и настъпил мир по света.

Оригинална публикяция 

БАПРА I 15.10.2015

Българска асоциация на пиар агенциите, Българско дружество за връзки с общественоста, Асоциация ИМАГИНЕС, Българска академична асоциация по комуникации, изразяват своите дълбоки съболезнования по повод кончината на проф. Тодор Петев!

Със своята обществена, преподавателска и научна дейност, проф. Петев оставя зад себе си и в принос на всички нас богато наследство, което включва създаването на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, учредяването на Българско дружество за връзки с обществеността, на което бе и първият председател и почетен такъв до кончината си, стотици свои възпитаници, които днес формират гръбнака на преподаването и практическото развитие на професията по връзки с общественоста в България.

Научните му търсения, събрани в редица статии, монографии, рецензии, студии и др., винаги ще бъдат важна част и принос в развитието на науката, преподаването не само у нас.

Проф. Петев бе носител на награда за цялостен принос в развитието на PR в България на БДВО, както и кавалер на званието „PR Легенда“, с което бе удостоен от Българската конфедерация за връзки с обществеността (БДВО, Асоциация ИМАГИНЕС, БААК), по време на Втория PR фестивал в България, проведен през 2008 г.

Поклон пред светлата му памет!

Българска асоциация на пиар агенциите
Българско дружество за връзки с обществеността
Асоциация ИМАГИНЕС
Българска академична асоциация по комуникации

БАПРА I 12.10.2015

София, 12 октомври 2015 г. – Максим Бехар, водещият български ПР експерт, признат на международно ниво и бивш председател на Българската ПР асоциация (БАПРА), бе избран за президент на Световната ПР организация (ICCO). Изборът му беше обявен на 10 октомври по време на среща на Борда на организацията в Милано.

Максим Бехар е главен изпълнителен директор на една от водещите компании в областта на публичните комуникации в България – M3 Communications Group, Inc., и председател на чешкия офис на световната ПР корпорация Hill+Knowlton Strategies. От декември 2013 г. той заемаше поста на вицепрезидент на ICCO, а преди това за период от 3 години бе неин ковчежник.

„Избирането на Максим Бехар за президент на Световната ПР организация е огромен успех и признание, както за неговата дългогодишна работа в областта на ПР, така и за БАПРА като обединител на компании с етичен и прозрачен бизнес. Максим е безспорен професионалист със забележителен принос за утвърждаване на международния авторитет на българския ПР бизнес. В БАПРА приветстваме неговата нова роля и сме убедени в бъдещите му успехи начело на ICCO.”, коментира Деница Сачева, председател на Управителния съвет на БАПРА за 2015-2017 г.

„Максим внася изключителна комбинация от енергия, опит и дипломация към всичко, което прави, неговата страст за нашия бизнес и тази организация е заразна. Още много добри неща предстоят за ICCO”, сподели Дейвид Галахър по време на ПР форума.

Франсис Ингам, главен изпълнителен директор на ICCO, добави: “Максим има изключителен интерес към международния ПР. Неговата посветеност на индустрия ни и неговата страст към нейното бъдеще, го правят перфектният човек, който да ръководи ICCO. Ръстът, който постигнахме през последните години ще се промени динамично и ефективно под неговото ръководство.”

Максим Бехар преподава „Модерни комуникации“ в редица университети в много страни по света. Той е почетен консул на Република Сейшели в България.

***
За БАПРА
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Всяка година БАПРА организира единствения конкурс в областта на маркетинговите комуникации с изцяло международно жури – BAPRA Bright Awards, а от 2014 г. провежда и регионалния ПР форум – Sofia PR Summit. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: @BAPRABulgaria
Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Web-site: www.bapra.bg

За ICCO
Световната ПР организация (ICCO) е гласът на ПР консултантите по света. Членовете на ICCO са национални асоциоциации от 32 страни по целия свят в Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Заедно тези асоциации представляват 2 500 ПР компании.
Web-site: www.iccopr.com

За допълнителна информация:

Илиана Джамбазова
БАПРА
Мобилен: 0896 786 735
Имейл: i.djambazova@bapra.bg

mkt360.eu I 29.09.2015

Данушка Еленкова, PR експерт в Интеримидж, разказва как се роди идеята за чисто нова услуга, която агенцията разви за подпомагане на комуникацията на локации за събития и заведения.

Откъде дойде идеята за Make it popular?

Дойде в извън работно време. Посетих няколко пъти едно много приятно заведение в центъра на София. Нямаше как да не ми направи впечатление, че колкото и старание да е вложено в интериора, менюто и обслужването, колкото и излъскано да е, винаги е празно. Да, вярно е, че в столицата ни изникват нови заведения, едва ли не всеки ден, но е истина и че столичани си ходим в едни и същи заведения, на брой не повече от десет. Или не обичаме новото, или новото не умее да се само-оповести. Make it popular се появи като резултат от факта, че търсещата и предлагащата страна понякога така и не се срещат.

В повечето случай мениджмънта на заведенията преценява сам да се занимава с комуникационната стратегия и поради това още в началото тя често тръгва в неправилна посока при цялостното представянето на мястото.

Шаблонът тийзър пано с Coming Soon, фейсбук събитие, откриване с коктейлни маси, хора на групички с чаша вино в ръка, последвано от някоя и друга платена публикация в стил „Отвори врати ..“ е почти сигурна рецепта за неуспех. Дори да постигне ефект, повече усилия не се влагат – сядаме в креслото и чакаме да ни залеят с резервации. Е, тъй като в InterImage обичаме да откриваме "интересностите" на клиентите си и да ги оповестява на всеослушание, Make it popular е новият начин да го правим.

В момента идеята за популяризиране на дадено място, било то ново, или изпращащо години наред неправилни послания за себе си, вече е избистрена под формата на пакет, който да даде резултат на клиентите ни.

Какво точно представлява Make it popular? PR за заведения ли е?

Make it popular е съвкупност от PR и рекламни практики, които да формулират имиджа на дадено място, да го изградят и поддържат. От представянето му, през подходящите за него промо акции, и въобще цялостното му присъствие в активния живот на града. Не можем да го наречем просто събитиен мениджмънт, брандинг, промоция или реклама. Make it popular е пакет от всичко това.

При какъв тип заведения е приложим пакетът?

Всяко място е различно като започнем от фазата му на развитие, локацията и най-вече идейната му концепция. За това и стратегията за популяризиране е различна. Няма ограничение на типа места- барове, ресторанти, кафенета, галерии, пространства за събития – всяко място се нуждае от посока и предварително построен план как да стане и по-важното да остане посещавано.

Какви похвати използва услугата? С какво е по-различна?

Когато отваряш заведение, първата стъпка е да си изясниш какви хора искаш в него. Гоненето на бройка, с цел оборот, те прави еднодневка. Тук опираме много плътно до PR-а, а именно правилните публики да разберат по правилния начин за мястото и да проявят любопитство към него.

Като при всеки бранд е добре и да се създаде легенда, например „Ние готвим със златни ножове, или „това е бара в къщата чудовище, която чупи прозорци без причина“ (бар без нито един прозорец).

Трябва да си познат с нещо и да го комуникираш където трябва. Социалните медии и поддържане на профилите там е неизменна и задължителна част от услугата.

Следва да се подберат начините, по които ще информираш бъдещите си клиенти/гости. Да вкарваш хора в изискан ресторант с Happy Hour е точно толкова неправилно колкото да организираш дегустация на скоч в пицария. Има хора и подходящи активности за всяко място.

Make it popular започва с охарактеризирането на таргета и продължава с директни предложения как той да бъде осведомен за съществуването на заведението и следователно „вкаран“ в него, не само на откриването.

Когато правилните хора са вътре, оттам нататък любопитството расте и идват още. Тогава вече трябва да задържиш интереса им, за да дойдат пак и за тази фаза си имаме похвати, но ще ги определя като фирмена тайна и ревностно ще ги защитавам от кражба.

Част от цялата услуга е системното подсказване какви събития да хоства заведението, как да го намират хората които ги организират, и как да стане част от листа с предпочитани места за различни тематични събития и така около него се завърта социалният живот на града, без да се раздават листовки на Витошка.

И след като търсеният имидж е изграден или сменен, зависи от историята на мястото, от екипa му се изисква да задържи ефекта и да измисля, копира или участва в различни дейности, да полага усилия за името си, дори заведението да е препълнено, защото всички знаем колко непостоянно и капризно чудо е софиянецът със социален живот.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 9.10.2015 г.

Толкова отдавна познавам Ружа Загорска, та чак не си спомням от кога. А и може ли човек да я пропусне с тези две звучни имена?:) Или с енергията, която излъчва дори когато говори? Тя е човек на действието и знам, че когато трябва да направим нещо заедно се решава бързо дали е „да“ или „не“.

Повече от 15 години Ружа работи в сферата на комуникациите, а преди това 4 години работи в банковия сектор, занимавайки се основно с международни разплащания. Днес е начело на една от най-големите ПР агенции в България като неин изпълнителен директор и управител.

Тя е член на Управителния съвет на БАПРА (Българска асоциация на ПР агенциите), както и учредител на БААДК (Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации). От 2014 г. Ружа Загорска членува и в Съвета на жените в бизнеса, където активно работи за създаване на добри практики и програми за насърчаване на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес и израстването им в мениджърските позиции. Тя ръководи и обучителен център APRA PN Academy, сертифициран от Министерство на образованието и науката. Ружа е магистър по Финанси и има специализация по Банково дело и Маркетинг. Както и по-долу ще разберете обича математика и джаджите, както и компютърни и настолни игри.

Ружа, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Завършила съм Софийската математическа гимназия, а след това финанси и банково дело в УНСС. Обожавам цифрите. Естествено започнах да работя в банковия сектор. Но скоро открих, че търся друго предизвикателство. Исках да работя с хора, да организирам интересни инициативи и кампании, да развивам един пазар, който беше в зародиш в България. Нищо не знаех за професията като такава, но веднага ме грабна с предизвикателствата, възможностите и свободата да генерираш и реализираш различни смели идеи. И така вече 15 години…

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Това са моментите в края на една кампания, или след едно голямо събитие. Когато умората се процежда през всяка пора на кожата ти, но усещаш и виждаш и знаеш, че клиентът е доволен и таргетите са не само постигнати, но и надвишени. Когато виждаш на практика още един успешно реализиран проект. Тогава се чувстваш щастлив в работата си. В нашата професия няма еднообразие, всеки ден е различен и няма предел – винаги можеш да постигнеш повече от предишния път, само ти трябва малко креативност и много ентусиазъм.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- От наша гледна точка разликата не е никак тънка. Похватите са различни, форматите са различни, понякога дори и аудиториите са различни. Всеки в нашата професия е чувал репликата „Този текст е прекалено рекламен, не мога да го публикувам”. Цикълът на рекламата е с бърз ефект, но краткосрочен. Цикълът на комуникациите е с по-дългосрочен ефект, но за сметка на това резултати не могат да бъдат отчетени толкова бързо. Това са два различни канала за въздействие и е много важно правилно да се определят кои послания по кой канал трябва да бъдат изпратени, защото в противен случай не само няма да има ефект, но може и той да е негативен.

Има ли безплатен ПР?

- Аз като един финансист по образование ще кажа, че няма нищо безплатно. И рано или късно всеки трябва да го разбере. Да, разбира се, когато има налице силно и полезно съдържание, особено във времето на социалните мрежи, хората ще го оценят и ще говорят за него. Но това не означава, че е безплатно. Най-скъпите неща в нашата професия са добрите идеи, правилните контакти, позитивното въздействие в определени общности. През годините сме реализирали редица CSR кампании, които получават огромно разпространение, защото хората вярват в каузата им. Но дори и доброволчеството не трябва да се възприема като безплатно – то е дори още по-ценно и скъпо и не трябва да бъде подценявано. Трябва да се инвестира много време и усилия не само да запазим поддръжниците на нашата кауза, но и да ги увеличим.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам, когато хората не казват това, което мислят. Независимо дали го правят, заради себе си или за да не обидят събеседника. Твърдо вярвам, че комуникациите трябва да са искрени и всеки честно да споделя вижданията си. Това е най-ефективно в дългосрочен план и изгражда стабилни и силни връзки и контакти. А това в нашата професия е най-важно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Професията ми е „комуникация“. Като цяло ми е трудно да съм „извън комуникацията“. Даже и в свободното си време, пак съм заобиколена от приятели, семейството или познати. Но понякога имам нужда от тишина и спокойствие. И тогава съм напълно „извън комуникациите”. Буквално и преносно – без телефон, без интернет, без телевизия, без много хора около мен. Правя го всяка година за поне 15 дни. И да – има такива места в България и извън нея, но няма да ви кажа къде

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Когато всеки ден ти се случва нещо ново и интересно, сутрин ставаш с усмивка и с нетърпение да видиш предизвикателствата днес. И според мен ключът е в ентусиазма. Това е качеството, което не искам никога да загубя и което търся в хората около мен. Думата ентусиазъм произлиза от гръцкото entheos, което буквално преведено означава "Господ в теб". Това е силата, която ти дава толкова енергия, че можеш да пребориш всичко и те прави безстрашен. Загубиш ли го – ставаш посредствен. Без ентусиазъм няма любов, няма идеи, няма успехи.

Какво би учила още?

- Всичко. Смятам, че хората трябва да учат непрекъснато и то различни неща. Днес вече ученето не е свързано само с посещаване на университет, школа или училище. Днес можеш да учиш и то сериозно от мобилния си телефон, от компютъра, от тaблета. В момента, например, уча нов език, като в същото време упражнявам друг чужд език, който владея, използвайки Duolingo апликация (горещо я препоръчвам) и в същото време минавам и курса по Computer Science на Khan Academy. И вече съм си набелязала още толкова много други платформи, с които мога да научавам различни неща и само чакам да имам малко повече свободно време. Съществува толкова много потенциал и информация, че единственото, което трябва, е желание, време и ентусиазъм.

Но като говорим за нова наука или професия, която бих искала да изуча, то това е Innovation Management. И ще го направя. Може да е след няколко години, но ще го направя.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва много рано. Не започва със закуска или кафе. Започва с упражнения и душ и след това веднага към офиса. Не прекарвам много време вкъщи сутрин. И разбира се, сутрин искам да получа новина за нов клиент или нов проект. Защото това за мен е тръпката – нови предизвикателства, нови идеи, нови техники.

Оригинална публикация

в. Земя | 14.09.2015

Предаването, популяризиращо работата, каузите и проектите на журналистите, ще стартира с още по-богато съдържание

Единственото по рода си предаване, посветено на работата на журналистите в България – "Медиите On Air" – ще стартира с още по-богато съдържание през новия сезон. От 26 септември всяка събота – вече от 16:30 часа – в рамките на един час зрителите ще могат да проследят не само дискусии и репортажи, свързани с теми, важни за работата на журналистите, но и задълбочени интервюта на водещата Доника Ризова със знакови и популярни лица, обект на медиен интерес.
"В новия сезон ще търсим и добрата новина, свързана с проекти на популярни личности. Ще покажем какво стои зад лъскавата страна на славата. Какви са гражданските позиции на "звездите", имат ли каузи, какъв е техният прочит на новините", коментира Доника Ризова.
Още от създаването си предаването се превърна в една от емблемите на телевизия Bulgaria ON AIR. И до днес то дава възможност на журналисти от гилдията да популяризират своята работа, каузи и проекти.
Авторката и водеща на предаването Доника Ризова е отличена с наградата "Златно перо" на Съюза на българските журналисти в раздел Телевизия", има номинация за награда "Заедно" на Българския дарителски форум през 2014 г. и много други.
Предаването е носител и на специалната награда "Про Култура" от Съюза на работодателите за принос към увеличаване на достъпа на младите хора до култура.

Стр. 17

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.09.2015

Днес ви срещаме с Анка Костова, с която съвсем естествено също сме работили през годините. Тя е с над 8 годишен опит в сферата на публичните комуникации като в момента е мениджър "ПР и спонсорство" в Обединена българска банка, където отговаря за публичните комуникации, спонсорските инициативи, вътрешната и дигиталната комуникация. Професионалният й опит включва позицията Мениджър "Външни комуникации" в Societe Generale Експресбанк и Акаунт мениджър в PR агенция United Partners, където започва и своята професионална кариера като стажант. Анка Костова завършва магистратура по "Публични комуникации" в СУ. Специализирала е по специалността в Университета Лювен Ле Ньов в Белгия и ТВ и онлайн журналистика в Университета Лил, Франция.

Анка, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Бих казала, че с професията взаимно се провокираме. Вероятно защото взаимно се открихме. Тя отговаряше напълно на онова, което съм – активна, любопитна, с разнопосочни интереси, интензивно комуникираща с много хора, вълнуваща се от множество и различни неща. Например, за един ден, особено в ОББ – сутринта можем да говорим за планиране на дигитална кампания за потребителски кредити, на обяд да организираме благотворителен кулинарен базар, а вечерта да откриваме опера под звездите.

Това е професия, което всеки ден ще те изненада с нещо ново – не само като съдържание, но и като технологично развитие. ПР не се практикува, той се изповядва – това е начин на живот, а не професия. Мнението ми е, че онези от нас, които обичаме онова, което правим, му се посвещаваме напълно – ПР ни държи будни и ни провокира да бъдем любознателни, защото всеки ден ни провокира – чрез социални медии, нови фото и видео инструменти, ново съдържание, взискателни публики. В съвременната картина на комуникацията ние държим ключа, но само, ако го заслужаваме.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не бих казала, че са моменти – сутрин се събуждам с усмивка и вечер се прибирам с усмивка, но признавам, че най-голяма радост ми носи позитивният заряд на колегите. Ако хората, с които работиш са положителни, те те зареждат с горивото да надскочиш себе си. Това се отнася и за управляващите компанията – в този смисъл, изпълнителните директори на ОББ са толкова отворени към нови инициативи и в същото време, отговорни към служителите си, така че няма начин да не искаш да постигнеш повече и повече за компанията и за хората в нея. Любим проект в дейността ни е вътрешното ни списание, защото именно то е отражение на най-хубавото, което се случва в служебното всекидневие. А социално отговорните проекти са онези, които са и изключително сложни като подготовка и изпълнение, са тези, които удовлетворяват сърцето. Преди година махнахме таксите за онлайн преводи към дарителски сметки – много сложен и трудоемък процес, но когато имаш 10 дирекции, които с радост ще работят, за да се случи, защото е за добра кауза, по-хубаво от това няма.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Много интересен въпрос – макар и да има колеги, които ще се възмутят, смятам, че и двете са инструменти на комуникацията. И за да се спре конфликтът между двете, мисля, че точно така трябва да ги разглеждаме. Но след това и трябва реално да ограничим социалните проекти от ПР-а, тъй като именно тях не можем да сравняваме нито с ПР, нито с реклама, а често се случва, за жалост. Инициативи, в които помагаме на онези, на които съдбата е дала по-малко, отколкото на нас самите, не бива да бъдат използвани нехайно за ПР, а по-скоро за вдъхновение и съпричастност.

Има ли безплатен ПР?

- Има безплатен ПР, когато си си свършил добре работата, бил си коректен с хората, с които работиш, отнесъл си се с уважение. Но в тези случаи не става дума за ПР, а за това просто да се придържаш към ценностите, с които да те припознават, а от там и компанията, чието мото следваш.

Ако става въпрос за ПР работата, тогава бих казала, че безплатен ПР няма – зад всяко усилие, зад всеки поет ангажимент пред обществото, зад всяка осъществена идея стоят хора и тяхната отдаденост и ангажираност, а те в никакъв случай не са безплатни.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам агресивността и липсата на уважение и макар вече за професията ни водещ канал да са социалните медии, смятам, че именно заради тях започва да ни липсва и личният контакт – започваме да бъдем профил, а не личност. Именно по тази причина в работата ми винаги се организират периодични срещи със стратегически партньори – това е възможност не само да намерим нови идеи в дискусия, а и между работните теми да се пошегуваме с някоя лична случка и на следващия ден да продължим работа с този спомен и усмивката от него.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Същото – да съм ангажирана. Обичам да спортувам – тенис, плуване, ски, както и да пътувам. Смятам, че е важно да намериш вътрешния си център, баланса в себе си, за да успееш да се справяш с всяко предизвикателство и да се наслаждаваш на всеки един момент.

Единственото, което ме отличава, е, че, в личния си живот не съм толкова организирана колкото в професионалния. Ако едно събитие се готви за повече от месец, то следващото ми пътуване (освен датата, съобразена с работата и закупуването на самолетния билет) и неговата програма се готвят по време на полета.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От самата работа – тя е моето вдъхновение, колегите са моите мотивационни фактори, ръководителите ми – пътеводители, а солидните основи – моето семейство.

Какво би учила още?

- Бих учила история на изкуството, защото е стара моя любов, а и изкуството е носител на много красота в свят, в който сме заобиколени (особено от постоянни информационен поток) от грозота и негативизъм.

Но бих преподавала ПР – никога не отказвам да споделя наученото в практиката с младите специалисти, за да не им се налага, като на нашето и на предходното поколение, да се борят с „вятърни мелници“ в изграждането на професионалния имидж на професията ни.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Зависи – започвам по различно време, в зависимост от ангажиментите, но най-често към 07:30, с телефон в ръка. Макар първо да се информирам за важните финансови и икономически новини и събития от деня, винаги с удоволствие търся да прочета някоя „положителна новина“ – за нови изложби, постижения в науката, спорта, нови социални инициативи, нови инвестиции.

Оригинална публикация

в. 100 вести, Габрово | Надежда ТИХОВА | 11.09.2015

Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов беше сред участниците в дискусиите на Международната борса за културни продукти в Габрово, организирана от клъстер "Творческо Габрово" от 8 до 10 септември. Той се включи в темата на дискусията "Как да подредим културата до наркотиците и лекарствата" като представи своето виждане в презентацията "Как рекламата на културни продукти в медиите престава да бъде търговска и става социална". Освен председател на СЕМ, доц. Лозанов е зам.-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 година до днес, а от 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В трудовата биография на Георги Лозанов има още редица длъжности, които той е заемал, като: председател на Българската медийна коалиция, председател на фондация "Медийна демокрация", председател на Центъра за изкуства "Сорос", главен редактор на списание "Егоист" и т. н. Доц. Лозанов е автор на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.

- Международната борса за културни продукти в Габрово, в която участвате, се старае да отговори на въпроса може ли културата да бъде бизнес и бизнесът -култура. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- Културата трябва да има всички възможни механизми, за да участва на пазара. Това милозливо, някак си възрожденско отношение към културата като нещо спонтанно, безплатно, полагащо ни се, не е адекватно към съвременния свят. В съвременния свят интелектуалната собственост, а културата създава и интелектуална собственост, е най-ценната и в някакъв смисъл -най-трудно охраняваната собственост. Освен това веднага след 10 ноември за известно време имаше отлив от българската култура. Сега започват да се връщат аудиториите. Това значи, че България започва отново да бъде пазар, защото аудиториите фактически създават пазара. Но и в него трябва да има маркетингови технологии, както на всеки пазар. Но засега аз смятам, че в културата като продукт се съдържат и много важни каузи, които вече не се продават. Но за да могат да бъдат лансирани, трябва да може да се владее и усвоява пазарното поведение или да се съсредоточим в некомерсиални форми на културата, които да търсят други начини да съществуват. Това е големият лукс на едно общество – да може да си позволи такива некомерсиални форми на култура.
Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-малък му е шансът да си ги позволи. Но и обратното е много угнетяващо – когато автори крият своята несъстоятелност зад претенцията, че са трудно разбрани, защото са много некомерсиални и много възвишени. Тук има много възможности за фалшификация и затова са важни такива форуми като този в Габрово.

- Г-н Лозанов, как се променят днес медиите в ерата на Интернет и Фейсбук?

- Печатните медии се свиват, разбира се – това е очевидно. Но според мен те ще се свият донякъде и ще се върнат към това, от което тръгват и стават важни печатните медии – към качествената преса. Ще останат малко на брой със засилени коментарни функции и основният информационен поток ще бъде от другаде. Този процес започна отдавна – от всекидневниците вече много малко хора се интересуват. В това отношение дори другите традиционни медии – радиото и телевизията, изместиха печатните. За сметка на това вестникът, който има авторитет, авторите, които имат своето име и своята физиономия, ще създават около себе си едни, да ги наречем "читателски елити", които ще продължат развитието на хартиената преса. Сега периодът е малко междинен и не може да се разбере точно какво става, но постепенно ще започне да личи.

- Измести ли се рекламата от вестниците в Интернет?

- Както казах, ще останат тези малки читателски елити и не толкова чрез реклама, те ще имат достатъчно потенциал да издържат тези вестници като аудитория. Заедно с това, разбира се, понятието за преса все повече се променя и в него влизат електронните издания. Те ще поемат тези функции като и те самите ще трябва да станат много по-отговорни по отношение на информационните източници, на правата и така нататък, за да може да будят доверие. Защото сега общо взето традиционните медии будят доверие, а интернет медиите са по-свободни и срещу свободата получават малко доверие.

- Свидетели сме как PR-ите на институциите станаха основните източници на информация. Директният достъп на журналистите до хората, които са изворът на новината, в повечето случаи е отрязан. Така журналистиката се превръща в Copy-Paste и се унищожава. Така ли е?

- Когато говорите за PR-и в този смисъл, това са лошите, те са своеобразни виртуални бодигардове. Добрите осигуряват и улесняват достъпа на журналистите до информация. А Copy-Paste журналистиката е голямо бедствие, но вече има такова пренасищане от медии, че аз казвам, че постепенно ще има отлив от това явление.
Защото всеки ще търси в крайна сметка оригинала. Това е свързано и с повишаване на медийната грамотност на аудиторията. Аз например съм един от тези, които отдавна настояват да има предмет "Медии" още в прогимназията. Защото е илюзия това, че медията ти дава пряк достъп до информацията. Напротив, особено в съвременния свят, особено пък в нашето общество трябва твърде много да познаваш технологиите за манипулация, за да можеш да се информираш реално от медиите. Така че много ми се иска да има медийно образование, децата от малки да започват да учат този предмет дори само заради това -да различават фикцията от реалността, тъй като иначе има опасност модели на подражание да бъдат дори заплаха за физическото им здраве. Затова е добре да се създава образование, което да помогне на хората да различават реалните медии от медии ментета, с каквито е пълно.

- А как да се различат реалните новини от "новините" във Фейсбук?

- Все по-трудно става. Затова казвам, че това може да стане само по пътя на някаква грамотност. Това става чрез познаване на медиите въобще като парченце от една по-голяма медийна система. Сега читателят е оставен сам на себе си и е доста беззащитен. Преди например не стоеше въпросът за генномодифицираните организми – ГМО. Как да ги различаваме? Как да различаваме ГМО продуктите в медийната среда? Затова е нужно образованието и компетентността. В съвременния свят информацията е решаваща за оцеляването на човека. Това не е просто източник на знание, а въпрос на оцеляване и в национален, и в глобален план. Сега говорим за хибридни войни. Фактически хората без да искат могат да застанат на една или друга страна на воюващите, ако не познават спецификата на тези хибридни войни. Аз съм от поколението, на което младостта му мина в соца. Там беше лесно – по условие не вярвахме на нищо. Например на "Работническо дело" се четеше само последната страница, където е прогнозата за времето и програмата на телевизията. Докато сега не е така. Не можеш по условие да отречеш, нито да приемеш. Затова започва едно сърфиране, за което се изисква компетентност. Както се изисква някаква компютърна грамотност, за да влезеш в Интернет, но ограмотяването не спира дотук. Защото като влезеш в Интернет един път, тогава почват големите опасности.

Стр. 1, 8

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 12.09.2015

Копирането е запазена марка на много мъже, които на екран изперкват С Милен Цветков не обсъждаме работата, а сърфове и деца

- "Комбина" вече е всяка неделя през новия есенен сезон на Нова тв. Как възприемате промяната – това "израстване в кариерата" ли е? Какво по-различно ще се случи с предаването от това, което зрителите познават?

Лора Крумова: Това е по-добър часови пояс и безспорно е най-доброто телевизионно време. Имаме много силен екип и се надяваме това, което предложим, да бъде оценено от публиката. В предаването освен разговорите в студиото и материалите, които снимаме двете с Галя, остават и авторските рубрики на Мария Йотова, Красимир Боев и Надя Узунова. Мария разказва изключително силно, нейните истории се превърнаха в запазена марка на предаването. Краси Боев подлага на изпит обществото и неговите невинаги добри герои – между тях политици и врачки, а тази седмица показва един експеримент, който разкрива колко предвидими са комплексите ни.

Галя Щърбева: Надя Узунова подлага на детектора на лъжата най-интересните личности на деня. Към екипа ни се присъединява и Миролюба Бенатова, която ще добави своя журналистически почерк към нашето предаване. Мира показа една потресаваща история в нейната авторска рубрика: историята на един българин, в чийто камион са загинали 18 човека, които той е прекарвал нелегално.
Така че ставаме една доста силна "Комбина".

- Чувствате ли се отговорни пред Нова тв, която ви показа своето признание, след като ви сложи в неделната програма? Там обикновено и Нова тв, и Би Ти Ви позиционират най-силните си публицистични предавания с едни от най-изявените водещи.

Галя: Също толкова отговорни сме, колкото и преди. Три часа ефирно време е достатъчно голяма отговорност, независимо дали става въпрос за събота следобед или неделя вечер. Ние работим много и не вярваме на похвали. Приемаме това време най-вече като отговорност.

- Какво става с рубриката на д-р Мирослав Ненков, която беше в предаването ви?

Лора: Медицинското риалити остава, но в момента е в почивка заради няколко разследвания, които снимаме във връзка с изборите. От 4 години аз, Галя и
Петко Гюлчев (съпругът на Щърбева) правим разследвания за изборите. Предишните години сме ги излъчвали по Би Ти Ви и Нова тв. Тази година ги правим само за Нова. Те са с подкрепата на фондация "Америка за България". Разследванията са абсолютно независими, авторите им са журналисти от Нова тв, а ние тримата сме продуценти. Сега излъчваме тази поредица в "Комбина". Миналата седмица беше първото разследване за Видин. Тази седмица ще има нещо много любопитно, което е за обвързването на религия и политика. През турски фондации се финансират масови сюнети. За съжаление, участниците в тях често стават жертви на политиката. Лесно е да бъдат подострени за изборите – не в буквалния, физически смисъл, а по-скоро метафорично.
Много е важно да кажем, че в тези разследвания не е на прицел само една политическа партия, а всички
Дори в страната понятията за политически партии са се размили. Просто се сменят играчите в една и съща игра в полза на общото благо – човек, който е бил кмет, става общински съветник, а общинският му съветник, който е участвал в неговите далавери, става кмет. Така че на прицел са кметовете.

- От 4 години правите тези разследвания по изборите. Има ли промяна след тях?

Лора: Да. Когато започнахме, те все още не бяха кампания. Имаме пръст в това днес те да се превърнат в такава и медиите да обединяват усилия, за да обърнат внимание на това какво се случва с тези малки хора на най-различни места в страната и какъв е начинът те да бъдат манипулирани чрез финансови, икономически, религиозни или каквито и да било други механизми.
Постепенно кампанията се превърна в кауза, която е над конкуренцията между медиите и има чиста цел – да пазим гражданското общество и да се противопоставяме винаги, когато видим нещо нередено.

- Този часови пояс – всяка неделя от 16 до 19 ч, продължава да се свързва с "Всяка неделя" на Кеворк Кеворкян. Притеснява ли ви мисълта, че може да се правят някакви паралели? Зрителите неволно продължават да сравняват, дори съм чувала реплики като: "Предаването на еди-кой си досущ е заприличало на "Всяка неделя".

Лора: Неделя от 16 до 19 ч. е разработено време за тв публицистика, има създаден навик, което е прекрасно. Няма нищо лошо в паралелите. Лошо би било да се опитваме да копираме установени модели, а това категорично не правим. Това поведение е по-скоро запазена марка на много мъже в нашата професия, които на екран изперкват и буквално копират жестовете и стила на поведение на един или друг успешен водещ – дал и тирантите на Джей Лено, или жестовете на Кеворкян, няма значение. Да му мислят тези, които разчитат, че доброто копие е успешен модел.

- Лора, вие се познавате с Кеворкян. Какви съвети ви е давал той за телевизията? Сега разговаряхте ли за "Комбина" с него?

Лора: Този разговор явно ни предстои, защото той ще бъде централен гост на "Комбина" тази седмица.

- Защо каните Кеворкян?

Лора: Защото е много интересен. Не са много хората, които могат да предизвикат такъв интерес в страната ни. Той определено е един от тях. Никога не е гостувал на мен или на

Галя, така че ще бъда много любопитна среща. Искахме да го анонсираме като един динозавър в мола, обаче се спряхме на "Укротяване на опърничавия". Също добре звучи.

- Предаването на Сашо Диков – "ДикоН", което беше в неделя следобед, вече няма да се излъчва. Вярно ли е, че сте разговаряли с него да има своя рубрика в "Комбина"? Чух дори, че може да има 3 рубрики, всяка по 10 минути. Каква е истината?

Галя: Разговаряхме със Сашо веднага след като разбрахме, че предаването е спряно, защото преди всичко сме приятели. В онзи момент, когато го чухме, му предстоеше разговор с телевизията. Оттам нататък как е продължил този разговор, знае само Сашо и ръководството на "Нова".

- Как ви влияят рейтингите? Променяли ли сте тема или гост в предаването, когато забележите, че зрителите не се вълнуват от тях?

Галя: Разбира се, стараем се да държим пулса на темите и гостите, които вълнуват публиката.
Преди всичко трябва да ни е интересно, иначе няма да бъде интересно и на зрителите
Любопитството не може да се имитира, от това не би излязло нищо добро.

- Лора, какво казаха Милен Цветков и Георги Коритаров за новия сезон на "Комбина" – и двамата бивши ваши тв партньори, сега – всеки със собствено предаване?

Лора: Не сме говорили на такива теми, двамата с Милен си говорим за сърфове и деца, с Жоро напоследък не сме се чували. Честно казано, по-често се чувам със съпругата му Лина.

- Както сте много близки приятелки двете, за първи път май ви се случи да работите непрекъснато заедно – бюро до бюро, през първия тв сезон на "Комбина". Как се отрази това на приятелството ви?

Галя: Ние работим заедно отдавна,така че това е отдавна сработен механизъм. Остава ни по-малко време да пием вино и да мислим нови идеи за други проекти, но за сметка на това гледаме да събираме децата възможно най-много, когато не сме на работа.

- Галя, вие имате няколко успешни документални филма. С предаването остава ли ви време да снимате? Правите ли нещо ново?

Галя: В момента вниманието ми естествено е насочено най-вече към предаването. Но заедно със съпруга ми Петко имаме продуцентска компания и в момента монтираме два документални филма. Надявам се да са готови до края на годината. Това е нещо, от което не съм се отказала и ми доставя голямо удоволствие.

- За какво разказват тези филми?

Галя: Единият се казва "Отборът на затвора". Документалните филми са нещо, което не се работи от днес до утре. Това е години снимане и инвестиране. Филмът ни проследява живота на психолога, който работи със затворниците в Казичене.
Другият е за Пакистан. Той е продължение на "Инфинити Хималая" – предишен наш филм, който показва историята на парапланеристите на Весо Овчаров. В Пакистан той се опита да направи последващ рекорд на завъртане през крило – много опасно движение с парапланера.

- Двете успяхте да съчетаете и майчинствата си и родихте почти едновременно? Как и кой ви гледа децата, докато сте на работа?

Лора: Имаме баби и дядовци, които много ни помагат.

- Колко пораснаха те, познават ли ви на тв екрана?

Галя: Още са малки, но говорят. Вече се познават много добре и знаят, че са приятели.
Като се видят, се хващат за ръката и пада голям смях
Калина го нарича Яло, а той нея – Кики, и са опасна банда. Бабите ми казват,че като ме види на екрана, Калина ме познава веднага. Явор също се заглежда в екрана, когато Лора се появи.

- Къде изкарахте лятото, пак ли бяхте заедно със семействата си на море?

Галя: Да, засякохме се за малко на "Градина", където са караваните ни. Аз и Петко обаче не останахме само там, а направихме една обиколка по места, на които не сме били. Както казах, децата вече са програмирани в тази посока. А мъжете ни се разбират много добре, те са почти на една възраст и имат много общи интереси.

- Как се гледа малко дете на каравана?

Лора: Много по-лесно е, защото пред тях е само пясък и море. Ходи голо по цял ден и нямаш проблем. Много хора си мислят, че на къмпинг няма условия. Напротив, имаме всичко необходимо. Освен това, навсякъде е пълно с познати и децата вилнеят на воля.

- Началото на учебната година е доста напрегнато за вас от няколко години заради журналистическия магистърски курс, който водите двете. Продължавате ли да го правите и защо?

Галя: Продължаваме! В момента тече приемът за четвърта поредна година. Всеки може да прочете условията за кандидатстване на сайта на ВУЗФ – jpf.vuzf.bg. Много наши студенти вече работят в телевизии и продуцентски къщи.
В нашето предаване вече назначихме три момичета от предишния ни курс
Много сме доволни от тях.

- Намаляват или се увеличават студентите, които имат интерес към тв журналистиката? След края на обучението продължават ли да се занимават с професията, или стават пиари, примерно, или нещо друго?

Лора: Към нашата програма има все по-голям интерес. Тъй като имат практика и стажове в медиите, голяма част от студентите си намират работа още по време на обучението. При нас идват най-известните журналисти, продуценти и хора от медийния бизнес. Така те могат да си изберат стажанти още от студентската скамейка. Около 80 процента от нашите студенти са започнали работа в телевизионната сфера.
***
Двете журналистки се връщат за втория сезон на токшоуто си "Комбина", което от миналата седмица се излъчва в неделя от 16 ч. Преди този часови пояс беше за "Дикoff" на Сашо Диков, а БНТ години наред излъчваше "Всяка неделя".
Лора Крумова и Галя Щърбева са едни от най-популярните тв водещи у нас.

Стр. 1, 18 – 19

 interview.actualno.com I Ивайло АЧЕВ I 12.09.2015

Ето за такива хора искам да чета. Това написа читател на Actualno.com под интервюто ни с Кирил Николов-Дизела. И го написа със знак, че не желае да чуе нищо за „пасмината боклуци, дето ни управлява“.
От 14-ти септември в българския ефир се появява нова телевизия – BIT (Би Ай Телевизия или Българска международна телевизия), която има амбицията да представя точно нормалните българи, с които всеки от нас може да се гордее. Основното лице на проекта в България е Нери Терзиева. Фокусът на телевизията са всички български диаспори в чужбина, като проектът всъщност стартира преди две години в Чикаго като онлайн телевизия. Сега обаче, на територията на България, BIT ще се излъчва още по кабел и сателит. За новата телевизия, за лицата ѝ, за амбициите ѝ, за целите ѝ – разговаряме с програмния директор на BIT Ралица Ковачева, едно от популярните имена в българската журналистика.

Да започнем разговора така – какво представлява проектът BIT?

Проектът е една благородна инициатива, която е стартирала като опит за консолидиране на българската общност в Чикаго. След това инициативата се развива до бизнес идея и на това ниво започваме и в София.
В Чикаго BIT стартира през юли 2013-та година, като онлайн телевизия. Собствениците са двама братя – български имигранти, Румен и Павел Вълневи (бел. ред. – Павел Вълнев е управител на Би Ай Телевизия). Те развиват логистичен бизнес в Чикаго и имат голямо желание да подпомагат всякакви инициативи на българската общност там – училищни прояви, събори. Именно от това желание се стига и до онлайн телевизията. Всеки ден, като онлайн телевизия, BIT има една голяма, едночасова новинарска емисия – в 19:00 часа местно време т.е. 03:00 часа българско време сутринта. В емисията има както репортажи от България, така и материали за българската общност в Чикаго плюс големи, интересни американски и световни теми.
Сега нашата амбиция, с която стартираме BIT и в България, е да надграждаме. На първо място – технологично, по кабел и сателит, за територията на България, това е регистрацията ни в СЕМ. Със сигурност мога да кажа, че ще се излъчваме чрез Vivacom. Преговаряме и с други оператори, сега не мога да кажа кои, но не планираме да се качим на мултиплексите (бел. ред. – т.е. цифровизация). Имаме и уебсайт – bitelevision.com (бел. ред. – изработен от „Маг Студио“), на който програмата се излъчва едно към едно в реално време.

Какво ще е съдържанието, което ще предлага BIT?

Искаме да сме нормална телевизия, като нормално го използвам в най-хубавия смисъл на тази дума. Нормално като програма, без ексцесии в която и да е област – нито по отношение на забавните предавания, на риалити форматите, нито на каквото и да е. Нормално по отношение на начина на говорене, нормално по отношение на темите, които дискутираме и коментираме, нормално като образи, които показваме. Не ни влече болното, изкривеното, патологичното – искаме да покажем нормалното. Смятаме, че нормалността е силно подценена в нашето общество.
Силата ни е в това, че имаме ясна собственост, собствениците ни са физически лица, бизнесмени с ясна история, с ясен произход на средствата, финансирането на телевизията е ясно, публично и прозрачно – всеки може да прочете, да провери. За нас това е гаранция, че не сме политически проект – никой от нас не е следващият политически лидер, който да се яви на следващите избори.

Длъжен съм да ви попитам, тъй като имаше слухове, че братята Вълневи по някакъв начин са свързани с ДПС, защото са родом от смесен регион и BIT е проект за влияние върху българите в чужбина – какъв е коментарът Ви?

Няма да коментирам този слух. Единственият коментар, според мен, се съдържа в начина по който формулирахте въпроса – те имат връзка с ДПС, защото са от смесен регион. Това красноречиво показва логиката, по която възникват подобни слухове и по която съвсем порочно се създават стереотипи в България. Щом си от смесен регион, значи си от ДПС. Щом името ти е различно от българските, значи си едикакъв си и веднага имаме готов стереотип. Тази формулировка мисля е достатъчна – повече нямам какво да кажа.
Какво представлява един ден от програмата на BIT и ще има ли разлика между делници и празници?
Нашата програма като принцип страшно много на повторенията по една много проста причина – ако приемем, че онлайн ни гледат българите по света, каквато е нашата амбиция, цел и желание т.е. да бъдем телевизия за българите по света, то трябва да дадем възможност навсякъде по света на хората да им е удобно, защото е различно време. Затова линейното програмиране не върши работа в нашия случай и това може би ще е странно в началото за зрителите в България, но нашата цел е хората в България и българите в чужбина да се чувстват обединени.
Не сме новинарски канал, а политематичен – ще разчитаме много на собствената си програма. Нямаме амбицията да почнем със собствена 24-часова програма и от сутрин до вечер да седят едни хора в студиото, за да изглежда, че имаме много съдържание. Искаме това, което сами произвеждаме, да е с много високо журналистическо качество. Поставили сме си го за цел не за да се бием в гърдите, а защото за нас е основен критерий да си вършим работата както трябва. Със собственика имаме добро разбиране по отношение на журналистическия морал, той ни разбира и смятаме, че това е нещо, което ще ни направи видими в България.

Кои са най-известните лица на BIT?

Естествено, Ралица Василева. Тя е нашата гордост, нашето вдъхновение – това е може би най-успешният български журналист по света. Иначе идеята ни е да развиваме наши лица. Имаме много хора с журналистически опит, но не в телевизия, други без никакъв опит. При нас е Илия Вълков, който работеше в „Дарик радио“, който е наше основно лице. Той има скрити телевизионни таланти – цял живот само гласът му се чува, но сега като се и вижда, има много симпатично присъствие на екран. В екипа ни е и Надежда Цекулова, която е дългогодишен журналист и работеше като здравен репортер, но сега скача директно в дълбокото като водеща. При нас са още Петко Георгиев и Явор Стаматов. Те ще правят седмично коментарно студио, което ще се казва „Прозорецът“. Идеята му е да отваря прозорецът към света, да вади българските теми от домашния терен, на който се нищят и да гледаме на нещата малко по-глобално. Презумпцията ни е проста – няма начин България да има проблем, който а) да го няма никъде по другаде по света и б) някой да не му е намерил решение (бел. ред. – в интервю за "24 часа" Сашо Диков също призна, че води преговори за предаване по BIT. Евентуално то ще се излъчва в петък и ще е три часа. Веднъж седмично ще се излъчва токшоуто “Чужденец в сърцето ми”, което ще разказва историите на смесени бракове. След новините ще е рубриката “Писмо до България” – по алюзия с игралния филм).
Какво искате да има в програмата, което засега липсва и кога стартира BIT?
Стартираме в 07:00 часа българско време на 14-ти септември. Иначе какво ще има – много неща, даже не съм си мечтала какво още.

Оригинална публикация