Народно читалище „Просвета 1914” I 30.06.2016

Инициативата ще представи уникални занаяти, традиции и други елементи от нематериалното културно наследство на Странджа.

Народно читалище „Просвета 1914” организира петия Фестивал „По Малкотърновски – от извора на Странджа” на 23 и 24 юли 2016 г. (събота и неделя) в гр. Малко Търново, обл. Бургас.

В програмата на фестивала са включени:

- Арт – работилници – грънчарство, кошничарство, дърворезба, килимарство, бижута, плетиво, плъстене на вълна, био тату;

- мелене на жито и варене на булгур;

- базар на странджанска и руска кухня;

- игрите на баба и дядо;

- обучение на Химна на Странджа „Ясен месец”;

- странджански фолклорни песни;

- атракция с полуготови плетива „Доплети ме!;

- разходка с двуколка;

- театър за деца

Фестивалът се организира от НЧ „Просвета 1914“ с подкрепата на Фондация ВМРО, Партия ГЕРБ, Община Малко Търново др.

PRESS.dir.bg I 1.07.2016

Максим Бехар, почетен генерален консул на Република Сейшели в България получи дипломатическа награда за принос към Африка. Н. Пр. Ванеса Калвърт, посланик на Южна Африка в България, изненада Максим Бехар с награда за приноса му към популяризиране на африканската култура и за работата му за развитие на икономиката и туризма на Република Сейшели на прием по случай 40-годишнината от обявяването на независимостта на островната държава.

„От името на Групата на африканските посланици, ръководители на мисии и почетни консули в България, за мен е огромна радост да поднеса тази награда на г-н Бехар, който ежедневно работи за представянето на нашата култура и подобряването на имиджа на африканските държави в България и по цял свят“, сподели Н. Пр. Ванеса Калверт.

„Благодаря на Групата на африканските посланици за това признание. Република Сейшели е изключителна държава – приятел на България и най-красивото място, което може да посетите. Щастлив съм, че общите ни усилия за популяризирането и развитието на Африка и в частност на Република Сейшели, са оценени и се надявам заедно да продължим да работим в тази посока“, каза Максим Бехар, почетен генерален консул на Сейшелите у нас.

Сред гостите, присъствали на събитието, бяха Славчо Атанасов – председател на Комисията по култура и медии, Н. Пр. г-жа Ирит Лилиан – посланик на Израел, Н. Пр. Димостенис Стоидис – посланик на Гърция, Н. Пр. Ана Мария Сампайо Фернандес – посланик на Бразилия, Н. Пр. Латифа Ахарбаш – посланик на Кралство Мароко, Н. Пр. Ставрос Августидис – посланик на Кипър, представители на други дипломатически мисии и бизнеса, както и популярни личности.

За Почетното генерално консулство на Република Сейшели

Почетното генерално консулство на Република Сейшели в България е създадено през юли 2004 г. с решение на Министерството на външните работи на Република България.

В края на 2015 г. президентът на Република Сейшели Джеймс Мишел реши да повиши длъжността на г-н Максим Бехар след 12 години изпълнение на функцията на почетен консул, избирайки го за генерален консул, като подписва консулски патент.

Седалището на Генералното консулството е разположено в София, а консулският му окръг обхваща територията на цяла България. Генералното консулство на Република Сейшели в България е член на Консулската асоциация и е сред основателите на Групата на африканските дипломати у нас.

Оригинална публикация

Списание БИОГРАФ I 30.06.2016

Поредната книга в комплект към списанието съдържа избрани творби на Стендал

Силвестър Сталоун, който на 6 юли празнува 70-годишен юбилей, е звездата от корицата на новия “Биограф”, който вече е на пазара. Списанието отделя 18 страници на актьора-сценарист, който преди четири десетилетия създаде един от най-обичаните герои в световното кино – боксьора Роки Балбоа. В богато илюстриран очерк изданието проследява целия житейски път и кариерата на Сталоун, без да премълчава и критичните моменти в тях.
Томче с избрани творби от френския писател Стендал е поредната литературна класика, която излиза в комплект с най-голямото българско списание. Общата цена на пакета заедно с книгата отново е на промоционалната цена от 8 лева.
Наред със Сталоун друг любимец от големия екран, който е подробно представен в новия “Биограф”, е англичанинът Хю Грант. Списанието предлага и ексклузивно интервю с естрадната легенда Нана Мускури, както и с българската царица на шлагерите Мая Нешкова.
Сред акцентите в броя е ексклузивният репортаж от атонския манастир Есфигмен – отлъчена от Вселенската патриаршия православна обител, чиито монаси вече 45 години живеят в пълна изолация от останалия свят. Материалът е илюстриран с уникални снимки на фотографа Любомир Асенов, които виждат за пръв път бял свят.
Голям биографичен очерк в юлския “Биограф” е посветен на Петър Димков, наричан от признателните си пациенти и последователи просто Лечителя. Списанието помества и изповедално интервю на новата лидерка на БСП Корнелия Нинова, разговор с музиканта Румен Бояджиев от ФСБ и с популярната радиоводеща от близкото минало Божана Димитрова. Специален футболен очерк пък разказва за героите и сензациите от предишните европейски първенства.

www.topsport.bg | 30.06.2016

Мнозина предричаха края на телевизията преди пет години, но днес през 2016, тя продължава да бъде предпочитания начин за забавление на мнозина. Това не пречи подобни прогнози да бъдат отправяни и до днес.

В началото на годината, един от директорите на YouTube – Робърт Кинцл, предрече: "телевизията умира, но не и телевизионните мрежи". Според него, дигиталното видео ще доминира в избора на потребителите, но това не означава, че телевизиите ще спрат да съществуват. Прогнозата му е, че все по-голямо значение ще има не кой е произвел съдържанието, а как потребителят го достъпва. Очакванията на Кинцл са, че огромната част от телевизионното съдържание просто ще бъде гледано на компютър, телефон, таблет или друго устройство, което е различно от телевизор. Прогнозата му е, че това ще се случи до края на десетилетието, когато 75% от видео съдържанието ще се гледа на устройство различно от телевизор. Макар да не го споменава конкретно, прогнозата му вероятно се отнася за САЩ.

Според изследване на Hubspot (на пазара в САЩ), 86% от зрителите пропускат телевизионните реклами. Правят го като сменят канал или извършват дейности по време на рекламните блокове. Това означава, че дори дадено предаване да има огромна аудитория, то това не е гаранция, че рекламните послания изобщо достигат до зрителите. Рекламата е основният източник на приходи за повечето телевизии и това не е добра новина за тях.

Въпреки това, в доклад на EY става ясно, че хората гледат повече телевизия от всякога. Но не го правят по традиционния начин. Все повече хора гледат "на запис" или когато им е удобно. Това е технология известна като DRV (digital video recorder), а в България налагана на пазара като "върни назад".

Бизнеси като Netflix, Hulu, а в България Voyo, Nova Play и донякъде VBOX7 залагат на концепцията, че хората искат да гледат това, което им е интересно, във време, което им е удобно. Или така нареченият VOD (video on demand) модел. В Нова Зеландия 66% от 15-24 годишните гледат видео онлайн, докато едва 30% гледат телевизия. Предвид факта, че доклада от юни 2014, вероятно съотношението се е променило и едва ли е в полза на телевизията. Младите просто не гледат телевизия.

В своя доклад, EY обръщат внимание на шест ключови тенденции, които ще променят телевизионната индустрия.

Мултиплатформено изживяване

Представете си, че гледате любимият си сериал по телевизията. Там дават диалог между двама от героите, случващ се на определено място. Сега си представете, че можете да гледате какво се случва при други герои от същия сериал, които се намират на друго място. За целта обаче трябва да използвате второ устройство (напр. телефон).

Макар да звучи в известна степен шизофренично, предвиждането е, че подобно изживяване на съдържанието ще повиши ангажираността на зрителите, а от там и тяхното внимание към най-важното за телевизиите: рекламите.

Съдържание за всеки екран

Ако снимате филм или сериал, който е предназначен за телевизор, дали същия би имал успех на компютър, таблет или лаптоп? Може би, но EY посочват, че създателите на съдържание трябва да се фокусират върху това съдържанието им да бъде еднакво удобно за гледане на всяко едно устройство.

От бизнес гледна точка, това означава, че по същият начин следва да процедират и рекламодателите. Тоест или да създават реклами, които ангажират вниманието на всяко едно устройство или да създават различни реклами за всяко едно устройство.

И ако зрителите биха били склонни да изгледат 30 секунди рекламен клип преди 30 минутна емисия новини пред телевизора, дали биха били склонни да изгледат същия рекламен клип, преди репортаж с продължителност от 1 минута в интернет?

Събитията на живо стават все по-социални

Анализи на EY показват, че планирани събития на живо (напр. спортни прояви), все по-често се гледат организирано от групи хора. Тоест приятели се събират, за да гледат футболна среща или пък наградите Оскар. Подобно линейно съдържание на живо остава сред най-големите козове на телевизиите и обичайно събира най-висок рейтинг.

Някои телевизии експериментират в създаването на събития, които са свързани със съдържание, което не се излъчва на живо. По този начин те се опитват да ангажират аудиторията (и рекламодателите), да гледат конкретен епизод от сериал, в конкретно време. Телевизията Syfy излъчва шоуто Defiance. Defiance е едновременно телевизионно шоу и видео игра, но двете се развиват едновременно и между двете има връзка. Тоест ако играете играта, за да се справяте по-добре в нея, трябва да гледате и шоуто.

Телевизорът е само монитор

Ако всичко изброено дотук касаеше по-скоро създателите на съдържание, тоест телевизиите, то тази тенденция би трябвало сериозно да притеснява друг ключов играч в този бизнес – кабелните оператори.

Макар телевизорите да стават все по-умни, с все повече функционалности, има една негова част, която почти не търпи еволюция през последните 60 години. Става дума за дистанционното.

Да намериш търсеното съдържание на SmartTV е кошмарно заради липсата на еволюция в това устройство. За това и все повече телевизори биват използвани единствено като по-големи монитори. А сигналът се излъчва от компютър, таблет или телефон, където е много по-лесно да намериш желаното съдържание. Замислете се колко време би ви отнело да пуснете клип от YouTube на SmartTV и колко време на телефона ви. И когато вече никой няма нужда от дистанционното, вероятно никой няма да има нужда и от кабелна телевизия в класическия и вид.

Повече и по-реални данни

Телевизиите ще трябва да спрат да разчитат на класическия модел на измерване на рейтинга. С преминаването към дигитални платформи, те ще имат възможност да знаят много по точно колко се гледа всяко едно съдържание, от кого, кога и как. И това вероятно ще ги накара да преосмислят стратегията си за съдържание.

А това ще има много пряко отражение и върху рекламата. Телевизиите няма да могат да запазят тези данни само за себе си, а ще трябва да ги споделят и с рекламодателите. Което пък вероятно ще ги накара да преосмислят рекламните си стратегии.

Новите играчи на пазара ще променят правилата

Когато има нови играчи на пазара, те ще променят правилата, тъй като ще се опитват да вземат по-голям пазарен дял чрез иновации. Филмите например имат жизнен цикъл, който е наложен от големите студиа. Те първо трябва да минат през кината, после през видеотеките (в САЩ това все още е голям бизнес), после през платените канали като HBO, през другите телевизионни канали и едва след това могат да бъдат излъчени в интернет. Това накара компании като Netflix, вместо да чакат да мине целият жизнен цикъл, за да успеят да се сдобият с качествено съдържание, просто да създадат собствено. Сериали като House of Cards се излъчват приоритетно в интернет и това обръща с главата надолу целият телевизионен бизнес.

В България се появи 7 Talents, което е подразделение на Netinfo и Nova Broadcasting Group, които снимат съдържание, което е ексклузивно само за интернет.

Най-показателен е примерът със списанието Vice, което от медия излизаща на хартия се превръща в един от големите производители на видео съдържание и изцяло залага на разпространението в интернет. Но по-любопитното е, че Vice дори не се опитва да разработва технологично решение за това, а използва най-голямото налично – YouTube.

Навиците се променят

Промяната в навиците на хората, особено на по-младите, неминуемо ще накара телевизиите също да се адаптират. Като цяло те за сега са по-скоро бавни, мудни и не желаят да изпуснат контрола, който имат върху съдържанието. Което обаче ги прави и по-неатрактивни, отново особено за по-младите.

В САЩ едва около 3 милиона гледат емисиите с новини или около 1% от населението. Което в никакъв случай не означава, че хората не гледат новини, просто не го правят по традиционния начин, по който са свикнали да работят телевизиите. Защото когато настъпи централната емисия новини на която и да е телевизия, вероятно зрителите са изгледали всичко, което ги интересува по-рано през деня в интернет.

Любопитно е, че както в България, така и по света, по-адаптивни са по-малките играчи. Опитайте се да намерите предаване на БНТ от преди три месеца. Вероятно ще изпитате сериозни затруднения. Докато компании като Пайнер, осъзнаха достатъчно рано, че не са в състояние сами да се справят с тази промяна в навиците и предпочетоха да използват чужди платформи като YouTube и VBOX7, вместо да изграждат собствени.

Ще умре ли телевизията?

Телевизиите ще трябва да се адаптират. Както това се наложи на вестниците. Някои успяха, а други не. Тези, които успеят да се адаптират ще оцелеят и дори вероятно ще вземат лъвския пай от стремглаво растящият пазар на онлайн видео. Тези, които обаче не успеят, вероятно ще последват съдбата на вестниците, които не успяха да се адаптират.

Може би при телевизиите този процес ще бъде по-дълъг, но вероятно и по-болезнен. Защото кой има нужда да гледа телевизия, когато дори извънредните новини пристигат много по-бързо през социалните мрежи, сайтове за видео споделяне, приложения за размяна на съобщения (Viber, Messenger, WhatsApp, Skype).

Оригинална публикация

 БНР  | 30.06.2016

Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев получи подкрепа за реформите в радиото от Съюза на българските журналисти. Двете страни се съгласиха, че промяната е неотложна, за да се възстанови авторитетът на институцията. Председателят на Съюза Снежана Тодорова посочи.
Снежана Тодорова: В разговора се запознах с намеренията, с желанието за промяна – реформа в БНР. Лично аз съм убедена, ще допринесе за още по-висок авторитет на БНР и за нормализиране на отношенията между журналисти и работодатели, което за нас е много важно.
Водещ: Реформата ще се провежда в диалог и с подкрепата на журналистите в радиото, увери генералният директор Александър Велев.
Александър Велев: Без синдикати никой нищо не може да направи. Синдикатите са представителите на хората, които работят в радиото. И започваме да работим с пълни обороти, най-вече правилници, които трябва да актуализираме, това е и по мениджърския договор, това иска от нас СЕМ, мисля, че и хората вътре в радиото го искат, а и то е нужно, за да имаме правила, по които да се ръководим.

Facebook I 28.06.2016

Първият ден на ПР специалистите в България ще бъде отбелязан на 7 юли със специално събитие "Неустоимият вкус на сполучливата комуникация".

Събитието се организира от професионалните организации в областта на публичните комуникации в България – Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Европейска асоциация на директорите по комуникация (EACD) и Дружеството на пиарите към СБЖ.

Инициатор на отпразнуването на Денят на ПР специалистите в България е ПР специалистът Любомир Аламанов, собственик на SiteMedia Consultancy, а датата 7 юли е избрана, тъй като преди 11 години – на 7 юли 2005 г., е подписан Етичния кодекс на PR специалистите в България от браншовите организации.

Организаторите обещават микс от дискусии, нетуъркинг и кулинарни умения. 

Събитието се организира в Community center theSite, гр. София, ул. Камен Андреев №15-17.

Програма на събитието (актуална към 29.06.2016 г.)

13.30 – 13.45 – Пристигане на гостите и посрещане.

13.45 – 14.00 – Откриващи думи на домакина и на председателите на професионалните организации в областта на комуникациите по повод отбелязването на първия професионален празник на ПР специалистите.

14.00 – 15.00 – Часът на Дружеството на пиарите към СБЖ

„10 основни принципа на статистикулацията – изкуството да се лъже с помощта на статистика при видимо наличие на обективност и разумност“

Презентация и дискусия

15.00 – 16.00 – Часът на БАПРА

Дискусионна „маса“ на тема „Етиката в ПР индустрията”. Модератор Катя Димитрова (InterImage), председател на БАПРА и участници:

Максим Бехар (М3 Комюникейшънс), Любомира Накова (United Partners), Ружа Загорска (SiteMedia Consultancy), Адриана Попова (Intelday solutions)

Дискусия

16.00 – 17. 00 – Часът на БДВО

„Следващите 20 през очите на 20 годишните” – беседа по повод 20 г. на БДВО – lifestyle, комуникациите и следващите 20 години така, както ги виждат младите.

17.00 – 18.00 – Часът на Асоциация на специалистите по комуникации в общините

Изграждане на щанд на общините, на който да покажат свои проекти и провеждане на малка викторина с награди.

18.00 – 19.00 – Часът на EACD

Нетуъркинг уъркшоп под надслов "От всичко правим добър микс" – приготвяне на "иновативни и за първи път в бранша/България" леки коктейлчета или дребни хапки, които да се правят на място" от екипи, сформирани на проектен принцип".

19.00 – 21.00 – Коктейл и нетуъркинг

Facebook страница на събитието

Анкор А Дженте I 21.06.2016

Формират се групи за деца от 10 до 14 години и от 15 до 17 години. Модулите са разпределени в рамките на две седмици за периода от 4 до 17 юли и от 18 до 31 юли 2016.

Децата се превръщат в убедителни презентатори пред публика, в автори на статии за вестник, в репортери, които взимат интервюта с неудобни въпроси и снимат с камера и фотоапарат. Това е възможно! И те вече имат своето поле за изява. Започна записването за „Лятна Медийна Академия за деца”. Те ще се учат от водещи журналисти, оператори и фоторепортери. С присъствието на реални събития и по време на ролеви игри ще овладяват уменията за публични изяви, вербално и невербално изразяване. Децата ще могат да създадат собствен документален филм, репортаж, статия, фото изложба или публикация в електронни издания.

Психологът Людмил Стефанов, който от дълги години работи с интерактивни методи, ще учи децата на необходимите за добрия журналист качества и умения: спонтанност, преодоляване на вътрешните бариери, презентационни умения, умения за водене на спор, работа в екип, комуникативни умения.

Предвиждаме време и за изпълнение на творчески задачи на открито.

Всяка от групите ще завърши участието си със създаване на медиен продукт. Готови сме да подкрепим и пренасянето на получения опит в училищна среда.

Участниците ще получат сертификати от Медийна академия на Център за професионално обучение към „Анкор А Дженте” и Психологически център „Аз и Ние”.

Групите са полудневни, в рамките на две седмици:

За деца от 10 до 14 години:

от 4 до 17 юли и от 18 до 31 юли – 9,30-13,00 часа
За деца от 15 до 17 години:
от 4 до 17 юли и от 18 до 31 юли – 13,30-17,00 часа
Такса за участие: 250 лева за всички модули в рамките на две седмици

Очакваме ви!

За повече информация и записвания:

Ирина Гълъбова – организатор – 0878 435893

Мария Ваклинова – организатор – 0876 307421

Людмил Стефанов – психолог – 0898 586888

Оригинална публикация

M3College | 28.06.2016

Какво е значението на международните PR организации за развитието на PR бизнеса у нас и как те могат да бъдат полезни на нашите специалисти по комуникации? Какво ни дава членството в подобна организация? Обмяна на добри практики и ноу-хау – възможно ли е наистина това и какви са механизмите, по които се случва?

Тези и много други въпроси ще бъдат обсъдени на специална дискусия, организирана съвместно от М3 College и Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). 

Лектор ще бъде г-н Максим Бехар, изпълнителен директор и председател на Борда на директорите на M3 Communications Group, Inc, част от Hill+Knowlton Strategies Partner, президент на Световната асоциация на PR агенциите (ICCO).

Събитието, което е част от програмата по случай 20-годишнината от създаването на БДВО, ще се проведе на 30 юни, четвъртък, от 19.00 ч. в сградата на М3 College (София 1606, ул. „20-и април“ 26).

За регистрация и допълнителна информация: press@m3bg.com или тел: 02 818 70 10.

Списание "Твоят БИЗНЕС" | 24.06.2016

Мила е от онези усмихнати момичета, които носят заряд и откровена емоция в себе си, от които разбираш, че можеш да говориш директно и прямо с тях. Познавам я от предишната и реализация, а в последната година и в пряка работа с настоящата и позиция.

Мила Миленова е Мениджър PR и реклама на телекомуникационния оператор Макс и е член на УС на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Преди това е била управляващ директор в All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България и част от комуникационната група FleishmanHillard

Мила има 10 години опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинговите комуникации, маркетинга и медиите. Била е преподавател по Маркетинг и Маркетингово планиране в УНСС от 2012 до 2014 г. Завършила е специалност Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по Бизнес администрация – Стратегическо управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Маркетинг от УНСС.

Днес тя е гост в ПР рубриката.

Мила, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Да тъчеш невидимите връзки на общуването – изисква ловкост и съобразителност – харесвам това в професията ни и то ме задържа в нея. А защо я избрах – не помня. Случайност вероятно. Просто щастлива случайност:)

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Двигател на личното ми удовлетворение винаги е признанието. Това да знаеш, че усилията ти са забелязани. Най-много в живота са ме радвали поздравления от други колеги PR-и. Имам особено отношение към словото и думите, които използваме. Едно от най-хубавите неща, които можеш да правиш с думите, е да поздравиш, окуражиш някого или да благодариш.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Няма отговор на този въпрос, защото не би трябвало въобще да има такъв въпрос. От една страна, PR-ът и рекламата боравят с различен инструментариум, имат различно въздействие и роля за организациите и имат различни цели. От друга страна, когато правим цяла комуникационна кампания все по-трудно можеш да я рамкираш зад определението „рекламна“ или “PR” кампания. Говоря за работата ни общо като за „комуникации“. Такова е разбирането ми за бъдещето на професията ни – все по-комплексно, всеобхватно, 360-градусово покриване на нуждите на организациите, за които работим.

Силно показателно за тази тенденция дори у нас през последните години е, че малките силно профилирани и специализирани в един тип дейност, да кажем – PR – агенции, лека полека отпаднаха сами от пазара. Те не успяха да се адаптират към променилите се нужди на клиентите. Не успяха да предложат комплексна, цялостна комуникационна услуга. Останаха бутикови. А PR-ът не е комуникация за малки или бутикови клиенти. Той е комуникация за компаниите, които знаят каква е неговата стойност, важност, значение и как той допринася за постигането на дългосрочните цели и визията на компанията.

Има ли безплатен ПР?

- Често пъти хората, които не разбират професионално комуникациите, обясняват на други хора, които не разбират от комуникации, че PR-ът е безплатна реклама. Моето мнение е, че това е една от причините да се създаде грешна нагласа към PR-а като евтина аналогия на рекламата, което е безкрайно погрешно. Най-малкото защото двата типа комуникация имат различно предназначение, обслужват различни цели, както вече стана дума. Впрочем, това доведе през последните години до все по-голяма трудност да практикуваме професията си, защото медиите четат „безплатната реклама“ като „пропуснати ползи“ за себе си. Електронните медии, например, въпреки либерализирането на законодателството в тази посока, отказват да споменават имена на компании. Затова наскоро ние от БДВО инициирахме петиция за споменаване на търговски марки в медиите. Призовавам повече хора да я подпишат онлайн. Това има значение не само за нашата професия, а и за степента на информираност на обществото въобще за бизнеса в тази държава. Най-малкото хората трябва да знаят важни факти за компаниите в България от обща култура, но достъпът им до тази информация посредством най-лесния източник – медиите – е силно възпрепятстван от самите медии.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Имам непоносимост към лицемерие, обсъждане на неприсъстващи в разговора хора, интригантстване. Това са все неща, към които имам откровена непоносимост и нищо не може да ме накара да имам търпимост към такива прояви.

А какво не харесвам – ами много просто – не харесвам, когато хората не се разбират помежду си. Обикновено става, защото използват едни и същи думи, които значат различни неща за тях. Думите могат да бъдат много коварни.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Еднаква съм. Една и съща със себе си. Нямам много и различни амплоа. И в работата, и в личния живот проявявам едни и същи качества и допускам едни и същи грешки. А пък по-интересното е, че понякога в работата развиваш качества, които ти пречат в личния живот или обратното. Например в работата се цени да си упорит и дързък, но в личния живот обикновено се слага отрицателен знак пред тези качества.

Научих се да харесвам промяната, обаче. Тя е новата ми „религия“. Хората се страхуват от нея, но аз искрено вярвам, че тя е повече от необходима, за да се развиваш. Ако имам друго аз, то – това е. Способността да се променяш, адаптираш, развиваш.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Добрата дума и доброто отношение. Всъщност рано или късно всички разбираме, че няма значение в кой сектор работим, каква е професията ни – с каквото и да се занимаваме, всичко опира до правилното отношение.

Какво би учила още?

- Технологиите са ми много интересни. Естеството на работата ми е такова, че по-скоро ги познавам по повърхността, а не в дълбочина. Със сигурност в бъдеще бих инвестирала време и усилия в това да ги познавам по-добре и професионално.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Моят идеален ден започва в 6 ч. с тонизираща тренировка и минимум говорене и продължава в 8 ч. с пътуване към офиса и слушане на сутрешния блок на Митко Павлов. Предпочитам началото на деня да си бъде само за мен, моя тонус и без много приказки. Следователно и без много новини. Основна причина да не следя новините до влизането си в офиса, е, че не очаквам да чуя новина, която да ми харесва или да ми е интересна. Това не е упрек към медиите, разбира се. Това е само наблюдение, че електронните медии, в частност – телевизиите – рядко отразяват бизнес новини от сектора, в който работя.

За сметка на това пък Митко Павлов винаги има алтернативен набор от новини на деня, собствено мнение за тях и супер плейлиста с песни на любими мои изпълнители.

Оригинална публикация

Съюз на Българските журналисти | 26.06.2016