Списание "Твоят БИЗНЕС" | 24.06.2016
Мила е от онези усмихнати момичета, които носят заряд и откровена емоция в себе си, от които разбираш, че можеш да говориш директно и прямо с тях. Познавам я от предишната и реализация, а в последната година и в пряка работа с настоящата и позиция.
Мила Миленова е Мениджър PR и реклама на телекомуникационния оператор Макс и е член на УС на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Преди това е била управляващ директор в All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България и част от комуникационната група FleishmanHillard
Мила има 10 години опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинговите комуникации, маркетинга и медиите. Била е преподавател по Маркетинг и Маркетингово планиране в УНСС от 2012 до 2014 г. Завършила е специалност Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по Бизнес администрация – Стратегическо управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Маркетинг от УНСС.
Днес тя е гост в ПР рубриката.
Мила, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Да тъчеш невидимите връзки на общуването – изисква ловкост и съобразителност – харесвам това в професията ни и то ме задържа в нея. А защо я избрах – не помня. Случайност вероятно. Просто щастлива случайност:)
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
- Двигател на личното ми удовлетворение винаги е признанието. Това да знаеш, че усилията ти са забелязани. Най-много в живота са ме радвали поздравления от други колеги PR-и. Имам особено отношение към словото и думите, които използваме. Едно от най-хубавите неща, които можеш да правиш с думите, е да поздравиш, окуражиш някого или да благодариш.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Няма отговор на този въпрос, защото не би трябвало въобще да има такъв въпрос. От една страна, PR-ът и рекламата боравят с различен инструментариум, имат различно въздействие и роля за организациите и имат различни цели. От друга страна, когато правим цяла комуникационна кампания все по-трудно можеш да я рамкираш зад определението „рекламна“ или “PR” кампания. Говоря за работата ни общо като за „комуникации“. Такова е разбирането ми за бъдещето на професията ни – все по-комплексно, всеобхватно, 360-градусово покриване на нуждите на организациите, за които работим.
Силно показателно за тази тенденция дори у нас през последните години е, че малките силно профилирани и специализирани в един тип дейност, да кажем – PR – агенции, лека полека отпаднаха сами от пазара. Те не успяха да се адаптират към променилите се нужди на клиентите. Не успяха да предложат комплексна, цялостна комуникационна услуга. Останаха бутикови. А PR-ът не е комуникация за малки или бутикови клиенти. Той е комуникация за компаниите, които знаят каква е неговата стойност, важност, значение и как той допринася за постигането на дългосрочните цели и визията на компанията.
Има ли безплатен ПР?
- Често пъти хората, които не разбират професионално комуникациите, обясняват на други хора, които не разбират от комуникации, че PR-ът е безплатна реклама. Моето мнение е, че това е една от причините да се създаде грешна нагласа към PR-а като евтина аналогия на рекламата, което е безкрайно погрешно. Най-малкото защото двата типа комуникация имат различно предназначение, обслужват различни цели, както вече стана дума. Впрочем, това доведе през последните години до все по-голяма трудност да практикуваме професията си, защото медиите четат „безплатната реклама“ като „пропуснати ползи“ за себе си. Електронните медии, например, въпреки либерализирането на законодателството в тази посока, отказват да споменават имена на компании. Затова наскоро ние от БДВО инициирахме петиция за споменаване на търговски марки в медиите. Призовавам повече хора да я подпишат онлайн. Това има значение не само за нашата професия, а и за степента на информираност на обществото въобще за бизнеса в тази държава. Най-малкото хората трябва да знаят важни факти за компаниите в България от обща култура, но достъпът им до тази информация посредством най-лесния източник – медиите – е силно възпрепятстван от самите медии.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Имам непоносимост към лицемерие, обсъждане на неприсъстващи в разговора хора, интригантстване. Това са все неща, към които имам откровена непоносимост и нищо не може да ме накара да имам търпимост към такива прояви.
А какво не харесвам – ами много просто – не харесвам, когато хората не се разбират помежду си. Обикновено става, защото използват едни и същи думи, които значат различни неща за тях. Думите могат да бъдат много коварни.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- Еднаква съм. Една и съща със себе си. Нямам много и различни амплоа. И в работата, и в личния живот проявявам едни и същи качества и допускам едни и същи грешки. А пък по-интересното е, че понякога в работата развиваш качества, които ти пречат в личния живот или обратното. Например в работата се цени да си упорит и дързък, но в личния живот обикновено се слага отрицателен знак пред тези качества.
Научих се да харесвам промяната, обаче. Тя е новата ми „религия“. Хората се страхуват от нея, но аз искрено вярвам, че тя е повече от необходима, за да се развиваш. Ако имам друго аз, то – това е. Способността да се променяш, адаптираш, развиваш.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- Добрата дума и доброто отношение. Всъщност рано или късно всички разбираме, че няма значение в кой сектор работим, каква е професията ни – с каквото и да се занимаваме, всичко опира до правилното отношение.
Какво би учила още?
- Технологиите са ми много интересни. Естеството на работата ми е такова, че по-скоро ги познавам по повърхността, а не в дълбочина. Със сигурност в бъдеще бих инвестирала време и усилия в това да ги познавам по-добре и професионално.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
- Моят идеален ден започва в 6 ч. с тонизираща тренировка и минимум говорене и продължава в 8 ч. с пътуване към офиса и слушане на сутрешния блок на Митко Павлов. Предпочитам началото на деня да си бъде само за мен, моя тонус и без много приказки. Следователно и без много новини. Основна причина да не следя новините до влизането си в офиса, е, че не очаквам да чуя новина, която да ми харесва или да ми е интересна. Това не е упрек към медиите, разбира се. Това е само наблюдение, че електронните медии, в частност – телевизиите – рядко отразяват бизнес новини от сектора, в който работя.
За сметка на това пък Митко Павлов винаги има алтернативен набор от новини на деня, собствено мнение за тях и супер плейлиста с песни на любими мои изпълнители.