в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 17.07.2010
За пет години Комисията по етика в PR професията се е произнесла по два сигнала и не се е самосезирала нито веднъж
В един от последните броеве на американското списание New Yorker се разказваше за тънката граница между глаголите "оплаквам се" (to complain) и "мрънкам" (to moan). Човек се оплаква, когато описва проблем на някого, от когото може да зависи решаването му. Ако обаче просто мрънка, той споделя с човек, който няма отношение към проблема му и трудно би могъл да го разреши. Разликата е важна. Да се оплакваш е положително, да мрънкаш – пагубно. Според списанието в успешните държави хората повече се оплакват, за да решат проблемите си, а в загубените – предимно мрънкат и се потискат. Ако съдим по броя на жалбите, които е разгледала Етичната комисия към Българското дружество за обществеността (БДВО), откакто съществува от 2005 г., българският PR бранш е почитател по-скоро на глагола мрънкам. За пет години членовете на етичния съвет са се произнесли по два сигнала и не са се самосезирали за лоша практика нито веднъж. От организацията, която обединява специалисти в PR индустрията на индивидуален принцип, дават заявка, че това ще се промени. Миналата седмица, пет години след приемането на етичен кодекс на професията, комисията по етика се сдоби и с правила, по които да работи. (Етичния кодекс на PR специалистите са подписали шест български организации в сферата на комуникациите – БДВО, ИПРА България, Българската асоциация на PR агенциите, асоциация "Имагинес", Асоциацията на специалистите по комуникация в общините и Дружеството за връзки с обществеността към Съюза на българските журналисти.)
Защо чак сега
Обяснението за неактивната саморегулация в бранша, което дават и от самото дружество за връзки с обществеността е, че пазарът е малък, всички, които работят на него, се познават и не се знае кой от кого ще бъде зависим утре. От етичната комисия добавиха, че PR специалистите много по-често се обръщат към тях за консултация, когато се натъкнат на неетично поведение в сектора, отколкото да пишат и изпращат жалби. Явно и в другите страни липсва инициатива от страна на PR практиците, защото по данни на БДВО в Италия в периода 2001 г. до 2005 г. са били разгледани общо три жалби. В САЩ за 4-годишен период са подадени 12 сигнала. Освен това за разлика от рекламния бранш резултатите от PR дейността далеч не са толкова видими за всички хора и т.нар. обикновени граждани нямат сетивност към лошите практики в професията. А не е като да липсват проблеми и чувствителни казуси в бранша. "Целта на етичната комисия не е да се изживява като наказателен отряд, действията й ще следват позитивен аспект. Идеята е да работим за обмен на добри практики", коментира пред "Капитал" председателят на БДВО Милена Атанасова. Една от промените, които организацията направи, е, че оттук нататък жалбите и решенията на етичния съвет ще бъдат публични. За съществуващите до момента две жалби се знае малко. Първата е била за неправомерно използване на името на организацията БДВО, което комисията е отчела като неетично поведение. Вторият казус е бил малко по-заплетен. В него жалбоподателят е твърдял, че идеята му е била открадната и това е създало предпоставка за нелоялна конкуренция. След консултация с юрист, експерт по интелектуална собственост, членовете на етичния съвет са решили, че няма нарушение. Причината – идеята, за която се е твърдяло, че е заимствана, е общоизвестен факт тип "слънцето изгрява от изток" и не е била поставена в един и същи контекст. "Колкото по-ясни правила следваме, толкова повече клиентите ще имат доверие в бранша", обръща внимание Милена Атанасова и добавя: "Важно е всички заедно да работим за популяризиране на етичния кодекс, защото това ще доведе до по-високи стандарти на работа."
Как се подава жалба
Според новите правила всеки може да сезира Комисията по етика без значение дали е гражданин, агенция, организация или институция, ако установи неетична практика в областта на PR-a. Условието е подаденият сигнал да не е анонимен, да е добре обоснован и по възможност да посочва конкретен текст от етичния кодекс, който е бил нарушен (кодексът може да бъде намерен на bdvo.org). Комисията няма да разглежда казуси, случили се преди повече от година. Етичният съвет може и да се самосезира, ако улови неетична практика. "Всеки знае кое е етично и кое не е. Идеята е нашите опит и експертиза да извеждат от казусите симптоматични неща, които в крайна сметка да направят пазара по-добър", обясни председателят на БДВО Милена Атанасова. Комисията по етика може да се произнася чрез позиция или решение. В единия случай дава становище по подадения сигнал и отправя препоръки към страните или към PR специалистите по принцип. Ако обаче установи нарушение, излиза с решение, което съдържа конкретни мерки и санкции за инициатора на недобросъвестно поведение. Членовете на комисията обаче имат правомощия да налагат санкции само върху членове на БДВО. Най-меката форма на наказание е искане за доброволно прекратяване на неетичните действия, а най-тежката мярка е предложение за изключване от дружеството по връзки с обществеността. Идеята на публичното заклеймяване на нарушителя е да се уязви най-ценният актив в PR професията – добрият имидж. Етичната комисия обещава, че вече ще публикува както жалбите, така и решенията, които взима по тях, в интернет страницата на организацията и ще ги изпраща на членовете на управителния съвет на БДВО за сведение. "Всички знаем, че добрите комуникации започват отвътре", припомня председателят на браншовата организация Милена Атанасова и добавя, че засега е по-важно да създадат навика у членовете на БДВО да следят за спазването на кодекса и да подават официални жалби. А после казва: "Може би ще дойде един хубав ден, в който и клиентите ще питат, преди да си изберат PR специалисти: "А вие подписахте ли етичния кодекс?"
Стр. 33
Събитието се организира от професионалните организации в областта на публичните комуникации в България – Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Европейска асоциация на директорите по комуникация (EACD) и Дружеството на пиарите към СБЖ.
