в. Бряг, Русе | 26.07.2012

 в. Ретро, Тв приложение | 26.07.2012

Седем денонощни музикални канала, 2 пъти по 3 часа видео на живо, нови предавания, виртуална аудиобиблиотека и дори позабравеният радиотеатър. Всичко това е радио "Бин@р" – новата интернет медия на БНР. Наричат проекта кросмедия от нов тип. Това е първото българско интернет радио и амбицията му е да промени слушателя и зрителя.
Радиото стартира с предавания за екология, пътешествия, познавателни игри, гражданска активност, алтернативни форми на изкуство. Медията вече разработва своя мобилна версия.

Стр. 17

в. 24 часа | 26.07.2012

Съдът проби напълно тезата на прокуратурата за документна измама

Опитът да се смачка "Медийна група България" и издателите на двата най-голeми вестника в България "24 часа" и "Труд" Любомир Павлов и Огнян Донев удари на камък.
Софийският градски съд (СГС) постанови, че е нищожна сделката, при която на 1 декември 2010 г. австрийското дружество "БГ Приватинвест" ГмбХ е купило дялове в медийната група.
Причината: Към момента на договора за прехвърляне на акции Христо Грозев не е бил упълномощен да сключи сделката от името на общото събрание на "БГ Приватинвест" ГмбХ, тъй като дружеството все още не е било регистрирано, а Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не са имали качество на съдружници.
С решението си от 23 юли съдът проби напълно тезата на прокуратурата за извършена документна измама от Любомир Павлов.
Обвинението му бе повдигнато след жалба на Грозев. В него се твърди, че Павлов е използвал документи с невярно съдържание и така е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество (придобито при нищожна сделка от несъществуващата по това време фирма "БГ Приватинвест" ГмбХ – бел.ред.).
"За да встъпи едно юридическо лице в членствени отношения в дружество с ограничена отговорност, е необходимо то да е съществувало, т.е. вече възникнало, и да са спазени изискванията на състава му за вземане на решение за такова встъпване от съответния негов компетентен орган", пише в решението на СГС.
До сключването на договора "БГ Приватинвест" ГмбХ не е било вписано като юридическо лице и не е могло да бъде участник в друго търговско дружество, казва съдът.
Законът е категоричен, че общото събрание е единственият компетентен орган на капиталовото дружество (ООД), който може да взема решения за покупка на дялове и акции в друго дружество. А свикване на общо събрание може да се проведе само след приключила регистрация на фирмата.
В съдебния акт е посочено още, че последващото вписване в Търговския регистър на прехвърлените дялове на "БГ Приватинвест" ГмбХ е "вписване на несъществуващо обстоятелство".
"Т.е. не може да се впише обстоятелство, което не се е състояло. Ето защо чл. 29 от Закона за Търговския регистър дава възможност по съдебен ред да се установи липсата на годното за вписване обстоятелство", обясни адвокат Даря Пенкова.
Решението на СГС от понеделник е недвусмислено, че Христо Грозев не може да има претенции като съиздател на "24 часа" и "Труд".
А акционерите във фирмата "БГ Приватинвест" ГмбХ Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не притежават собственост в медийната група.
И още: Три различни съдебни състава от две инстанции спряха мераците на Грозев за запор на имуществото и търговските марки на вестниците на "Медийна група България".
В понеделник Върховният касационен съд окончателно остави без уважение жалбата му срещу решенията на друг касационен състав и Софийския апелативен съд, в които запорът се смята за недопустим и се обезсилват издадените обезпечителни заповеди.
Преди да поиска възбраните върху собствеността на "Медийна група България", върху която няма никакви права, Грозев направи опит да разреши гражданския си спор с управителите Павлов и Донев, като подаде граждански иск срещу тях. С него той атакува продажбата на дялове от Павлов на Донев.
След като съдът обаче поиска законовата такса от 4% върху стойността на иска (3 млн. и 760 хил. лв.), Грозев забрави за делото.
Липсата на убеденост, че каузата му е правилна и ако загуби делото, ще загуби и парите от таксата, тласна бизнесмена да търси защита на интересите си чрез безплатното наказателно производство.
По неизвестни причини прокуратурата, която иначе масово отказва да разследва случаи на измамени с имоти хора под претекст, че жалбите им имат гражданскоправен характер, образува дела срещу управителите на "Медийна група България".
Предстои да разберем дали сега представителите на обвинението ще се самосезират за действията на Христо Грозев, с които той не само е подвел продавача на дяловете "Дриймхаус пропърти" с управител Любомир Павлов, но е и заблудил австрийските си партньори Даниел Руц и Карл Хабсбург за валидността на сделката.

Стр. 15

Рандал Бейкър е роден в Уелс, Великобритания, през 1944 г. От 1965 до 2011 г. работи в различни университети в Европа, Америка, Африка и Азия. От 1984 до 2008 г. живее в САЩ и работи в Университета в Индиана, гр. Блумингтън. С България е свързан от 1990 г. като един от основателите на Нов български университет, член на Настоятелството му и преподавател. Рандал Бейкър е заслужил професор на Университета на Индиана, САЩ, почетен доктор и заслужил професор на НБУ, София, и почетен професор на Западния университет в Азербайджан.
От 2008 г. живее в България. В момента е зам.-ректор на Азербайджанската дипломатическа академия в Баку. Автор е на научни и художествени издания, някои от които са преведени на български език: "До София и назад" (АИ на БАН "Марин Дринов" – 2003); "Странни места, интересни хора" (Издателство на НБУ- 2006); "Бъдещето не е това, което беше", (ИК "Парадигма" – 2007), "Българиана" (ИК "Сиела" -2009); "Защо Америка не е Европа" (ИК "Парадигма" – 2010), в съавторство с Джон Караагач.
Цитат
Българите са ненадминати творци

- Проф. Бейкър, защо не сте в България, а в Азербайджан сега?

- През 2008 г. напуснах САЩ и дойдох в София. А през 2010 г. няколко от бившите ми студенти и колеги ме поканиха в Азербайджанската дипломатическа академия, която по онова време се превръщаше в пълнокръвен университет. Станах декан на един от факултетите. След това ми предложиха да поема функциите на зам.-ректор по академичната част, какъвто съм оттогава досега, макар че възнамерявам да се завърна в София в края на тази година. Откриваме новата сграда на Академията в Баку на 3 септември, а заедно с нея и много нови факултети. Струва ми се, че съм малко остарял за промени от такъв мащаб. Ритъмът е прекалено забързан, а привличането на кадри е изтощително – да търсиш преподаватели с отлична квалификация за толкова много нови специалности, означава да пребродиш целия свят.

- Вие сте един от основателите на НБУ и негов почетен професор. Успяхте ли да пренесете в Баку нещо от опита на НБУ?

- Не толкова, колкото бих искал. Основната разлика между двете висши учебни заведения е, че НБУ от самото начало се издържа с постъпленията от студентските такси, с което се установява пряка връзка между студентите и университета. Ръководството разчита на постъпленията им и ако те не са доволни от качеството на обучението, напускат, а приходите спират. Издръжката на Академията в Баку постъпва направо от държавната хазна, което е нов подход към висшето образование. Това до голяма степен представлява алтернатива на обучението в чужбина (откъдето студентите често могат и да не се завърнат). Но обществената издръжка в страна, богата на нефт, може да се окаже твърде щедра и да не се възприемат важните уроци за финансова самостоятелност, ако правителството спре помощта си. Другото важно различие е, че езикът, използван за обучение в Азербайджанската дипломатическа академия, е единствено английският, докато в НБУ той е български. В някои други отношения обаче има забележителни сходства – като придържането към традицията на САЩ за либералните изкуства, според която към всички студенти през първите две години на обучението има сходни общообразователни изисквания. Така се подготвят, в съответствие с Платоновата традиция, отговорни граждани, които да образуват гръбнака на демокрацията. Мога да посоча и в двата вуза един и същи тип даровити студенти, а те са ключът за доброто бъдеще на обществата, които се намират в преход.

- Как присъства България в живота ви в Баку?

- Една от най-близките ми приятелки там е дама, за която писах в книгата си "Summer in the Balkans" през 1994 г. (наречена "До София и назад" на български; продава се в книжарницата на БАН). След 18 години двамата се срещнахме съвършено случайно в Баку, където тя работи като мениджър по финансите на една канадска хотелиерска фирма! И така, с нея вечеряме заедно почти всеки уикенд. Отбелязахме националния празник на България в българското посолство в Баку заедно с група българи, свързани преди всичко с азербайджанския спорт. Интересът към България е значителен заради проектирания газопровод (в това число и проекта "Набуко"), който ще доставя природен газ от Каспийско море до сърцето на Европа… ако този проект изобщо види бял свят. От Азербайджан България изглежда като портал към Европа, затова визитите на държавните глави и на високопоставени правителствени служители стават все по-чести и по-чести. В Университета за чужди езици в Баку вече се преподава български език в рамките на цялостна програма по балканистка. Не бих могъл да кажа, че България е много позната тук, във всеки случай не повече, отколкото Азербайджан е познат в София (като изключим конкурса за песен на Евровизия). Колегите ни научават много за България от мене, а няколко от учебниците ми са издадени във вашата страна и присъстват по рафтовете на книжарниците в Баку.

- Какъв сте за колегите и студентите си в Азербайджан – британец, американец или българин?
- За тях съвсем определено съм британец. Аз съм гражданин и на САЩ, и на Великобритания, обаче паспортът от ЕС е за предпочитане. Студентите ми със сигурност ме смятат за британец. Наричат ме англичанин, но аз се опитвам да им обясня, че "британски" не означава "английски", тъй като аз не съм англичанин, а гражданин на Уелс! Вечният конфликт между келтите и англосаксонците. Както и да е, за разлика от шотландците, за които съм сигурен, че един ден ще се отделят от Обединеното кралство (и как ли ще ги наричаме тогава?), уелсците със сигурност са против отделянето и вече два пъти са гласували срещу него.

- Неотдавна посетихте много университети в Турция. Какво ви направи най-силно впечатление там?

- В продължение на 20 дни обикалях, за да търся кандидат-докторанти за нашата програма, като обсъждах възможностите за сътрудничество с турските университети, а по-нататък програмата прерасна в спонсорирана от държавата визита, чрез която се запознахме с различни вузове и медийното отразяване на висшето образование. Постигнатият през последните 20 години напредък в Турция е удивителен; днес много от университетите им са международно признати и се ценят високо. В няколко се преподава изцяло на английски, а издръжката им се осигурява от различни фондации; ние приемаме докторските им степени като равностойни на получените в Западна Европа и САЩ. Първокласният университет Коч с научноизследователския му профил често го наричат "турският Станфорд", но навярно има още 7-8 вуза от този калибър. Бизнесът прави големи инвестиции във висшето образование, например в нанотехнологиите и инженерните науки, затова Турция се превръща във водеща сила, в последовател на промените в технологиите и внедряването им. Разбира се, Турция е огромна страна с много ресурси, на които може да се опре, макар все още да не е в ЕС. А тъй като България е преддверие на Европа, една стратегия, опряна на географското и икономическото сътрудничество, би била разумен избор.

- Какви промени забелязвате в София от предишното си завръщане преди няколко месеца?

- Тук срещам обичайния песимизъм, но това е характерно за България, макар че според мен условията непрекъснато се подобряват. Първо, благодарен съм за новия терминал на аерогарата. Предишният представляваше едно мрачно въвеждане в София, че и винаги ми се искаше да посрещам гостите си нощем. Вторият терминал е много по-представителен и по-красив.
Забелязвам, че у вас много производства се закриват, а това е тревожно, макар да се радвам, че България е една от малкото европейски страни, които са се отървали от бремето на националния дълг; не й се налага да повишава данъците, за да го изплати. Обикновените хора също не са затънали в дългове, а държавният бюджет е един от най-балансираните в целия Европейски съюз. Давам си сметка, че това до голяма степен се дължи на твърде ниския БВП и дохода на глава от населението, но така е много по-добре, отколкото обричането на бъдещето в името на алчността и стремежа към лукс, което сполетя една съседна държава. Винаги съм поставял много висока оценка на социалния живот в България, макар навярно малцина да се съгласят с това. Много български емигранти обаче пресичат, да кажем, Атлантическия океан и постигат "успех" с цената на нещастието си и липсата на приятели. Тогава те разбират колко силни са били социалните им връзки в родината.

- Работите ли над нова книга?

- Не, тъй като имам пет книги, които трябва да публикувам, преди да напиша друга. Тогава бих могъл да се насоча към нещо ново, но вече съм изразил толкова много от мислите си в писмен вид, че ми е нужно да ги видя отпечатани. Мисля си дали да не се съобразя с модната тенденция и да ги публикувам като електронни книги, тъй като половината от продажбите на Amazon.com вече обхващат мултимедийните издания, а те преди три години заемаха само 8 на сто.

- Ако трябва да представите България на международно туристическо изложение, как бихте направили това?

- Вижте, в България няма внушителна планина като Алпите, да речем. Тук има прекрасно спокойствие и възможност човек да се отпусне. Стара планина, Странджа и Родопите спират дъха. Човек може да седне на някой обветрен хълм сред множество планински цветя, да слуша звънците на стадата и напълно да забрави къде е. Не ми харесва онова, което се случи с Черноморското крайбрежие, макар че селищата като Созопол още пазят големия си чар. Когато отидох за първи път на Черноморието през 1990 г., там всичко беше зелено, просторно и "естествено". Най-важният повод човек да се запъти затам вече се обезсмисля от безразсъдното строителство, което превръща зеленината в бетон. Все още има няколко прекрасни места като Синеморец, но те се броят на пръсти. Пловдив е възхитителен град, въпреки сградата на пощата, и аз обичам да ходя там. Проблемът е, че чужденците възприемат България и Черноморското крайбрежие като едно и също нещо, а това не е така. Интересно е, че София е един от любимите ми градове – една от малкото столици на Европейския съюз, в която можеш да се разхождаш, без да чуеш и една дума на английски или на друг чужд език. Тя има собствен облик и чар. На всеки ъгъл можеш да се сблъскаш с изненада – центърът гъмжи от магазинчета, които са пример за българския усет и изобретателност. За съжаление не са много купувачите, но за мен българите са ненадминати творци.

- През декември 2011 г. станахте член на Международната фондация "Гео Милев". Готвите ли се за Гео-Милевите дни през септември 2013 г.?

- Със сигурност ще се върна в България през 2013 г. и ще продължа лекциите си в НБУ през пролетта. Надявам се, че ще мога да взема участие в Гео-Милевите дни в Стара Загора догодина и в научната конференция, ако, както обикновено, тя се проведе по време на дните. Иска ми се да направя повече за популяризиране по света на Гео Милев, този изключителен българин.

стр.11

 БНР, Новини в 19.00 часа | Мила МЛАДЕНОВА | 26.07.2012

МИЕТ подготвя кампании за реклама на България и насърчаване на продажбите съвместно с едни от най-големите германски туроператори и фирми. Акциите са в изпълнение на програмата за национална туристическа реклама през годината.
Предвидени са презентации в Германия при представянето на каталозите на големите туроператори, които предлагат България като туристическа дестинация. Те ще очертаят тенденциите в сектора за следващата година и насоките на пазара. Публикувайки информация за дестинацията ни в отделна брошура, един от големите германски туроператори ще даде ясен сигнал на хилядите агенти и туристически бюра в Германия и Австрия, че поставя България във фокуса на своята стратегия за развитие и съсредоточава усилията за растеж именно у нас. Каталогът ще бъде приоритетно насочен към летните ни курорти и хотели, но ще включва и обиколни познавателни турове и балнеоложки програми. Имиджов клип за страната ни ще бъде излъчен по „Зоненклар Те Ве”, която е добре позната на германската, австрийската и швейцарската адутории и достига до над 27 млн. домакинства. МИЕТ предвижда през септември и рекламна кампания на едно от най-големите летища в Европа – франкфуртското.

Български Дарителски Форум | 25.07.2012

Спечелилите получиха своите награди и признанието на журито и публиката на официална церемония, която се състоя на 24 ти юли 2012 г. във VIVACOM ArtHall.

Отличените фотографии предлагат лични – творчески и емоционални гледни точки към теми, свързани с филантропията и разказват със средствата на фотожурналистиката за хора, каузи и инициативи, направили опит да променят средата около нас. Авторите посочиха мотивите си да участват в подобна изложба, а част от тях представиха и каузите, които са ги вдъхновили.

dariknews.bg | Елена Бейкова
 | 20 юли 2012

Българските медии избраха тиража пред приличието и етичните норми, като публикуваха брутални снимки на откъснати крайници след атентата на летището в Бургас, отнел живота на 7 души – това констатират от Асоциацията на Европейските журналисти – България, като посочват публикации на първите страници в няколко печатни издания от четвъртък, ден след атентата.От Асоциацията посочват като ужасяващи изображенията от първите страници на вестниците Труд, 24 часа, Монитор и Стандарт. Като особено потресаваща определят първата страница на вестник „Труд", която е направена в приближен кадър, вместо да представи колаж от снимки. Фотогалерия със смущаващи кадри е била поместена и на сайта „Dnes.bg", няколко часа след трагедията, но обозначена с предупреждение, че е забранена за непълнолетни лица.

 сп. Intro | Поля НИКОЛОВА | 25.07.2012

ЛЮБА СЕ ГРИЖИ ЗА PR И РЕКЛАМАТА НА AVON ЗА БЪЛГАРИЯ, АЛБАНИЯ И МАКЕДОНИЯ. ОСВЕН РАБОТАТА Й ЗА КОЗМЕТИЧНИЯ БРАНД ТЯ ИМА МНОГО ДРУГИ ИНТЕРЕСИ И ЗАНИМАНИЯ, ЕТО ЗАЩО РЕШИХМЕ ДА СИ ПОГОВОРИМ С НЕЯ. ОКАЗА СЕ, ЧЕ INTRO И ЛЮБА ИМАТ ОБЩО ДНК.

- Коя е Люба извън работния терен?Разкажи ни малко повече за себе си.

- Магистър по PR съм в Софийския университет и съм учила в Германия история на изкуството и социология. Бих се определила като авантюрист, човек, който взима от живота с пълни шепи, обича обратите и изненадите и не иска да порасне. Обичам големите, шумни компании, фестивали, концерти, харесвам добрата музика, съвременното европейско кино и най-доброто от американското. Обичам пътуванията – старата Европа ме вдъхновява, обожавам Андалусия, Тоскана. Харесва ми да разглеждам най-добрите галерии в Европа, Уфици, Прадо. Рисувам, когато намеря време – многоцветни платна с маслени бои, като тези на Кандински, любимия ми художник. Харесвам да ходя на къмпинг с приятели, в България обичам да ходя на Варвара, Синеморец.

- Какво е твоето лично определение за красотата?

- По-скоро ме вълнува вътрешната красота или тази,която струи от човек, когато е щастлив. Всъщност щастието и любовта ни правят красиви. Радвам се, че много жени в България съзряха за идеята, че красотата е въпрос на индивидуалност.

- А какви жени те вдъхновяват?

- Силните и категорични жени, тези с излъчване, с финес, не непременно външно красивите, но същевременно оставили отпечатък. Новаторките, жени като Жорж Санд – писателката, първата, започнала да носи панталони в Париж по онова време, Берта Моризо – единствената жена импресионист в Европа, Мерилин Монро, Коко Шанел. Обичам творческите натури, а и работя в компания за жени, ние сме компанията с най-много дами на високи мениджърски позиции в света. При нас силните и властни жени са много, защото работим в мултинационална среда и възможностите са безброй.

- Как поддържаш форма, как се грижиш за себе си?

- Обичам хармоничните спортове, които те карат да мислиш за позитивни неща, докато ги упражняваш. Фитнес залите са твърде неестествен тип спорт. Обичам да плувам, напоследък тичам на Витоша, харесвам звуците на гората, ароматите, така си почивам. Докато живеех в Германия, посещавах курс по хата йога, който ме научи да овладявам стреса и да балансирам енергиите си, да дишам пълноценно. Планините са моя страст, скоро отивам в Пирин, харесва ми да се движа по ръба на скалата, по билото на планината.

- Кои са твоите места в София, къде излизаш най-често?

- За сутрешно кафе любимо място ми е Starbucks, просто не мога да се разделя със сладкишите им и безкофеиновото кафе. Обичам да хапвам в При архитектите, Слънце и Луна, Spaghetti Kitchen. Ходя често в бара на един приятел Контраст, на Шишман, понякога в Билкова, Bar Bar. Butchers ми е любимо място също, а на морето Корабът на Синеморец.

- Би ли се определила като част от дадена субкултура?

- Преди недвусмислено бих казала new wave генерацията, израснала съм с музиката на Depeche Mode, Cure, но сега по-скоро бих казала, че попивам от различни субкултури – в музикално отношение интересите ми се разпростират през стилове като trip-hop, hip-hop, electronic, jazz, ninja tune, dub, reggae до grunge и дори punk. Иначе смятам, че съм от младите хора, имали възможност да останат на запад, но все пак предпочела да се върне в България, така че съм си чиста проба българче.

- Работиш за един от големите козметични брандове у нас. Какви са предимствата на това да пазаруваме от Avon?

-Основното предимство на големите компании като нашата е, че можем да си позволим да предложим наистина добро качество на разумни цени. Навсякъде по света поддържаме едно и също качество на продуктите ни и така вече 126 години. Всеки ни познава с кампанията срещу рака на гърдата От любов към живота, с която съм свързана толкова емоционално, миналогодишния концерт на Графа в НДК, дарените средства и хората, на които сме помогнали.

- Какво се купува най-много?

- Определено ароматите са категорията, към която жените в България проявяват най-силен интерес, и това е, защото имаме какво да им предложим. През годините се наложихме като лидер сред ароматите, а най-любимият аромат на българката се очерта класическият Little black dress – предполагам няма жена, която да не го познава. Друга сила на Avon е декоративната козметика, смело мога да кажа, че налагаме тенденции сред нашите потребители. Уверено стъпваме и в нови категории на пазара, като например боята за коса или пък продукти за грижа за бебета, с които ще се запознаете съвсем скоро.

- Ивет Лалова, която спечели за страната ни европейска титла, е ваше рекламно лице. Как се работи с нея, разкажи ни за други жени, които са участвали в кампаниите ви?

- Ивет е чудесен човек, много лъчезарен и естествен. През ноември пътувахме до Полша, за да заснемем фотосесията за Solutions – серията ни грижа за кожата, на която тя стана лице. Беше много емоционално изживяване, намерихме много общи теми и интереси, любовта към Италия, италианската кухня, сушито. Тя е и много дисциплинирана дори и в свободното си време, трябва да се грижи постоянно за формата си и да се пази. Този режим наистина е достоен за уважение. Имах възможност да взема и лично интервю от Рийз Уидърспун, тя е глобален посланик на Avon в кампанията ни срещу домашното насилие, но е и лице на продукти от декоративната козметика като червилото Shine attract. Мисля, че е много женствена и същевременно отдадена на каузата. С нейна помощ даренията само за домашното насилие достигнаха 30 млн. долара.

Стр. 70-71

 в. 24 часа | 25.07.2012

Христо Грозев не е съиздател на вестниците "Труд" и "24 часа", тъй като на 1 декември 2010 г. австрийското дружество, което е купило дялове във фирмата – купувач на медийната група, не е било регистрирано и не е имало общо събрание.
Софийският градски съд обяви за нищожни договорите за продажба на дружествени дялове на фирмата "БГ Приватинвест" ГмбХ, в която участват Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург.
Софийският градски съд "признава за установено на основание чл. 29 от ЗТР, че с вписването, извършено на 14.12.2010 г., по партидата на търговеца "БГ Принтмедия" ООД са вписани несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на 50 дяла и 3 дяла от дружеството "БГ Принтмедия" ООД (с предишно наименование "Дриймхаус пропърти" ООД) на "БГ Приватинвест" ГмбХ, приемането на дружеството купувач "БГ Приватинвест" ГмбХ за съдружник, избор на лицата Любомир Владимиров Павлов и Христо Грозев за управители, приемане на нов учредителен акт и промяна на наименованието на дружеството", пише в решението.
Това означава, че действителен собственик на "Медийна група България" е "Дриймхаус пропърти" ООД. Негови собственици са "Финансова консултантска компания" ЕООД и Любомир Павлов.
Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург не притежават собственост в медийната група.

Стр. 1

- На какъв етап са разговорите на правителството с ЕК по започналата наказателна процедура?

- Имаме изпратено така нареченото мотивирано становище от ЕК, на което трябва да отговорим като държава. Срокът за отговор е краят на този месец. Колегите ми в сектор "Съобщения" работят активно съвместно с експерти от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да подготвим едно наистина мотивирано становище пред Брюксел. Кръгът от въпроси, на които трябва да отговорим, е свързан със Закона за електронните съобщения и третия конкурс за изграждане на мрежа – мултиплекс оператор (въпросите са за обществения мултиплекс оператор, който ще разпространява програмите на БНТ и БНР – бел. ред.). Надявам се да отговорим ясно и категорично.

- Има ли опасност за нова наказатална процедура срещу България заради обществения мултиплекс?

- Теоретично наказателна процедура винаги може да се образува, защото ние си мислим, че даваме най-доброто от себе си, за да подготвим материалите и отговорите по най-добрия начин, но няма гаранция, че в този процес ние наистина можем да го постигнем и колегите от Брюксел ще ги удовлетвори това, което сме написали. На въпроса има ли реална опасност от наказателна процедура, ако кажа не, ще ви излъжа. В крайна сметка преценката е на хората от ЕК. Даваме всичко от себе си, за да се опитаме да ги убедим, че работим. Променихме закона, приехме плана за преход, ще обявим конкурс за седма мрежа, т.е. ще има и трети конкурс.

- Как ще коментирате изказването, че заради интернет базираната телевизия цифровизацията на излъчването се обезсмисля?

- Интернет базираната телевизия е една от технологиите, защо да акцентираме върху нея. Какво ще правим със сателитните телевизии, с кабелните? Колко струва едното, второто, третото? В този процес на преход към цифрово излъчване ние се фокусираме върху хората, които нямат възможност да си купят телевизор с цифров тунер. У нас не знам колко са. По данни на Министерството на труда и социалната политика хората, които получават енергийни помощи, ако вземем това като база, са около 200 хил. души. Какво да направим с тези хора? Да ги изолираме ли от 1 септември 2013 г., да нямат възможност да гледат телевизия? Ясно е, че бизнесът няма интерес, затова държавата се намесва и подпомага тези хора. Същото е и с широколентовия достъп до интернет. България е в първата петица в света по широколентов достъп до интернет в градовете, но на едно от последните места в ЕС в слабо населените райони. Затова държавата инвестира в тези райони, за да не бъдат изолирани хората, живеещи в тях.

Ще иска ли България ново отлагане на цифровизацията, така както поиска вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков?

- Не искам да коментирам думите на вицепремиер. Цифровизацията и срокът за нейното случване са разписани в последните изменения на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Според този закон крайният срок за изключване на аналоговите предаватели е първи септември 2013 година. Дотолкова, доколкото законът е задължителен за всички, това е нашата дата. Ако някой инициира промени в ЗЕС в посока отлагане на датата първи септември, ние, разбира се, ще се съобразим с това. Дали сме готови? Искам да ви уверя, че екипът на транспортното министерство заедно с колегите от Министерството на отбраната работим много активно в посока освобождаване на честотния спектър, в момента зает от тях. Той е необходим, за да стартира вторият мултиплекс (той включва трите мрежи от втората фаза на цифровизацията, прехвърлени преди месец на неизвестната компания HD Media Services Ltd – бел. ред.) и да започне конкурсната процедура за трети.

Как може да се разреши казусът с тези 260 млн. лв., които военните искат, за да освободят честоти? Защо сумата е толкова висока?

- Сумата за цифровизацията категорично не е толкова голяма. По официални документи на Министерството на отбраната тя е около 120-130 млн. лв. МО има да извърши много конкретна работа по освобождаване на честотите, но сумата за освобождаване на спектъра, необходим за цифровото телевизионно излъчване, в никакъв случай не е 260 млн. лв. Парите не са необходими утре накуп, това е много важно да се отбележи.

- Има ли нужда от конкурс за седми мултиплекс? Рокадите постфактум не променят нарушенията.

- Едно от нещата, в които сега се опитваме да убедим Брюксел с нашите отговори на мотивираното им становище, е, че на този пазар има конкуренция и ще има реална такава. Ние сме окуражавани много настоятелно от колегите от Брюксел да създадем условия за реална конкуренция на пазара. В тази посока е и една от препоръките на ЕК, максимално бързо да се обяви конкурсът за третия мултиплекс, или седмата мрежа за цифрово излъчване.

- Може ли да се обяви тази процедура, при положение че още не сте се споразумели с Министерството на отбраната?

- Ние сме единомишленици с военното министерство. Заедно с тях знаем, че трябва да се освободят едни честоти. А нещата са прости, за да се освободят честотите, трябват пари. Процедурата за седмия мултиплекс може да започне паралелно с този относително труден процес по осигуряване на финансовите средства за началото на освобождаването на честотите. Т.е. не е нужно да се бави обявяването на конкурса. Може би в следващите три-четири месеца ще имаме такава процедура.

- Не ви ли притеснява фактът, че нищо не се знае за компанията HD Media Services Ltd, на която бяха прехвърлени лицензите за трите цифрови мрежи на "Хану про"?

- Със сигурност нито ние, нито колегите ни от КРС можем да се намесваме в чисто търговски отношения, каквито, предполагам, са тези, свързани с прехвърлянето на дейността от "Хану про" на новата компания. Това, което аз знам, е, че зад новата компания се крият сериозни финансови средства, което дава известна доза увереност, че ако те бъдат използвани в посока развитие на мрежата и инвестиции в нови технологии, това е гаранция за всички нас като крайни потребители за получаване на една абсолютно качествена услуга. Няма нищо особено в ситуацията – фирма А продава нещо на фирма Б. Ролята на регулатора в случая е да види дали в този процес на продажба, на прехвърляне са спазени всички законови изисквания за това. Нашата роля е с всички механизми на гражданското общество, медиите например, да контролираме крайния резултат от този процес. За мен като потребител е важно аз накрая да получа една висококачествена услуга на добра цена.

- Защо тогава доминира усещането, че много тесни интереси са взели тотален превес над цифровизацията и грубо са изместили принципите на честната конкуренция и обществения интерес?

- Не съм съгласен с това. В плана за преход от аналогово към цифрово излъчване, който Министерският съвет прие, държавата много ясно е показала как ще подпомогне най-слабите социални слоеве в процеса на цифровизация. В него е записано, че те (а кои са те ще каже Министерството на труда и социалната политика) ще получат подкрепа от държавата чрез субсидиране на крайните устройства за приемане на цифров ефирен сигнал. На МТИТС са отпуснати целеви средства от 17.5 млн. лв. за две неща. Едното е за информационна кампания. За нея са предвидени 10 млн. лв. Тръжната документация за провеждане на процедурата е готова и предполагам, че до края на месеца министерството ще бъде в състояние да обяви процедура по Закона за обществените поръчки за тази кампания. Втората част от сумата 7.5 млн. лв. е за купуване на крайните устройства на социално слабите.

Стр. 14