- На какъв етап са разговорите на правителството с ЕК по започналата наказателна процедура?

- Имаме изпратено така нареченото мотивирано становище от ЕК, на което трябва да отговорим като държава. Срокът за отговор е краят на този месец. Колегите ми в сектор "Съобщения" работят активно съвместно с експерти от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да подготвим едно наистина мотивирано становище пред Брюксел. Кръгът от въпроси, на които трябва да отговорим, е свързан със Закона за електронните съобщения и третия конкурс за изграждане на мрежа – мултиплекс оператор (въпросите са за обществения мултиплекс оператор, който ще разпространява програмите на БНТ и БНР – бел. ред.). Надявам се да отговорим ясно и категорично.

- Има ли опасност за нова наказатална процедура срещу България заради обществения мултиплекс?

- Теоретично наказателна процедура винаги може да се образува, защото ние си мислим, че даваме най-доброто от себе си, за да подготвим материалите и отговорите по най-добрия начин, но няма гаранция, че в този процес ние наистина можем да го постигнем и колегите от Брюксел ще ги удовлетвори това, което сме написали. На въпроса има ли реална опасност от наказателна процедура, ако кажа не, ще ви излъжа. В крайна сметка преценката е на хората от ЕК. Даваме всичко от себе си, за да се опитаме да ги убедим, че работим. Променихме закона, приехме плана за преход, ще обявим конкурс за седма мрежа, т.е. ще има и трети конкурс.

- Как ще коментирате изказването, че заради интернет базираната телевизия цифровизацията на излъчването се обезсмисля?

- Интернет базираната телевизия е една от технологиите, защо да акцентираме върху нея. Какво ще правим със сателитните телевизии, с кабелните? Колко струва едното, второто, третото? В този процес на преход към цифрово излъчване ние се фокусираме върху хората, които нямат възможност да си купят телевизор с цифров тунер. У нас не знам колко са. По данни на Министерството на труда и социалната политика хората, които получават енергийни помощи, ако вземем това като база, са около 200 хил. души. Какво да направим с тези хора? Да ги изолираме ли от 1 септември 2013 г., да нямат възможност да гледат телевизия? Ясно е, че бизнесът няма интерес, затова държавата се намесва и подпомага тези хора. Същото е и с широколентовия достъп до интернет. България е в първата петица в света по широколентов достъп до интернет в градовете, но на едно от последните места в ЕС в слабо населените райони. Затова държавата инвестира в тези райони, за да не бъдат изолирани хората, живеещи в тях.

Ще иска ли България ново отлагане на цифровизацията, така както поиска вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков?

- Не искам да коментирам думите на вицепремиер. Цифровизацията и срокът за нейното случване са разписани в последните изменения на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Според този закон крайният срок за изключване на аналоговите предаватели е първи септември 2013 година. Дотолкова, доколкото законът е задължителен за всички, това е нашата дата. Ако някой инициира промени в ЗЕС в посока отлагане на датата първи септември, ние, разбира се, ще се съобразим с това. Дали сме готови? Искам да ви уверя, че екипът на транспортното министерство заедно с колегите от Министерството на отбраната работим много активно в посока освобождаване на честотния спектър, в момента зает от тях. Той е необходим, за да стартира вторият мултиплекс (той включва трите мрежи от втората фаза на цифровизацията, прехвърлени преди месец на неизвестната компания HD Media Services Ltd – бел. ред.) и да започне конкурсната процедура за трети.

Как може да се разреши казусът с тези 260 млн. лв., които военните искат, за да освободят честоти? Защо сумата е толкова висока?

- Сумата за цифровизацията категорично не е толкова голяма. По официални документи на Министерството на отбраната тя е около 120-130 млн. лв. МО има да извърши много конкретна работа по освобождаване на честотите, но сумата за освобождаване на спектъра, необходим за цифровото телевизионно излъчване, в никакъв случай не е 260 млн. лв. Парите не са необходими утре накуп, това е много важно да се отбележи.

- Има ли нужда от конкурс за седми мултиплекс? Рокадите постфактум не променят нарушенията.

- Едно от нещата, в които сега се опитваме да убедим Брюксел с нашите отговори на мотивираното им становище, е, че на този пазар има конкуренция и ще има реална такава. Ние сме окуражавани много настоятелно от колегите от Брюксел да създадем условия за реална конкуренция на пазара. В тази посока е и една от препоръките на ЕК, максимално бързо да се обяви конкурсът за третия мултиплекс, или седмата мрежа за цифрово излъчване.

- Може ли да се обяви тази процедура, при положение че още не сте се споразумели с Министерството на отбраната?

- Ние сме единомишленици с военното министерство. Заедно с тях знаем, че трябва да се освободят едни честоти. А нещата са прости, за да се освободят честотите, трябват пари. Процедурата за седмия мултиплекс може да започне паралелно с този относително труден процес по осигуряване на финансовите средства за началото на освобождаването на честотите. Т.е. не е нужно да се бави обявяването на конкурса. Може би в следващите три-четири месеца ще имаме такава процедура.

- Не ви ли притеснява фактът, че нищо не се знае за компанията HD Media Services Ltd, на която бяха прехвърлени лицензите за трите цифрови мрежи на "Хану про"?

- Със сигурност нито ние, нито колегите ни от КРС можем да се намесваме в чисто търговски отношения, каквито, предполагам, са тези, свързани с прехвърлянето на дейността от "Хану про" на новата компания. Това, което аз знам, е, че зад новата компания се крият сериозни финансови средства, което дава известна доза увереност, че ако те бъдат използвани в посока развитие на мрежата и инвестиции в нови технологии, това е гаранция за всички нас като крайни потребители за получаване на една абсолютно качествена услуга. Няма нищо особено в ситуацията – фирма А продава нещо на фирма Б. Ролята на регулатора в случая е да види дали в този процес на продажба, на прехвърляне са спазени всички законови изисквания за това. Нашата роля е с всички механизми на гражданското общество, медиите например, да контролираме крайния резултат от този процес. За мен като потребител е важно аз накрая да получа една висококачествена услуга на добра цена.

- Защо тогава доминира усещането, че много тесни интереси са взели тотален превес над цифровизацията и грубо са изместили принципите на честната конкуренция и обществения интерес?

- Не съм съгласен с това. В плана за преход от аналогово към цифрово излъчване, който Министерският съвет прие, държавата много ясно е показала как ще подпомогне най-слабите социални слоеве в процеса на цифровизация. В него е записано, че те (а кои са те ще каже Министерството на труда и социалната политика) ще получат подкрепа от държавата чрез субсидиране на крайните устройства за приемане на цифров ефирен сигнал. На МТИТС са отпуснати целеви средства от 17.5 млн. лв. за две неща. Едното е за информационна кампания. За нея са предвидени 10 млн. лв. Тръжната документация за провеждане на процедурата е готова и предполагам, че до края на месеца министерството ще бъде в състояние да обяви процедура по Закона за обществените поръчки за тази кампания. Втората част от сумата 7.5 млн. лв. е за купуване на крайните устройства на социално слабите.

Стр. 14 

сп. Тема | 03.10.2010

Г-жо Каролева, доскоро NET1 минаваше за последната сериозна компания на пазара на платени телевизии. Сега на него излиза и "Виваком". Какви трудности я очакват?

- Пазарното разпределение се променя интензивно в сектора на разпространение на съдържание и предоставяне на броудбанд услуги. "Виваком" стартира с новата си DTH платформа като трети сателитен оператор. Битката за клиенти ще се води основно между нея и "Булсатком". Не мисля, че ще има губещи в битката кабел срещу сателит, има пазар и за двете технологии. Всеизвестно е, че сателитните оператори имат сериозен пазарен дял сред българите в чужбина, както и в по-отдалечени населени места. Последните две години те бележат сериозна експанзия и в големите градове, където конкуренцията принципно е по-остра. Но все така остава тенденцията за по-голямо търсене на техните услуги на места с недобро кабелно покритие или липса на такова.

Част от далекосъобщителните оператори опитват и в трите сектора -телевизия, интернет и телефония. Вашата фирма не предлага телефони - защо?

- Конкуренцията е 8 пакетното предлагане на услуги. Класическите кабелни оператори, ISP оператори и мобилни – всички са насочили усилия в това да предлагат поне две услуги. DTH операторите единствени до момента предлагат само телевизия, но много скоро ще има промяна в търсене на алтернативни, свързани с броудбанд услуги.
Пазарната стратегия на НЕТ1 е също пакетиране на услуги и предлагане на изгодна цена. Този подход ще бъде запазен и за в бъдеще при последващи услуги, добавяни в портфолиото на компанията. Телефонията все още се развива в монополните рамки на "Виваком", все още е нисък пазарният дял на фиксираната телефония, предлагана от алтернативните оператори – свързаността, която се предлага от "Виваком", е неизгодна за останалите оператори.

Как ще се отрази на пазара датата 1.01.2013 година, когато телевизорите ни би трябвало да може да приемат повече от 10 безплатни телевизии?

- Цифровизацията до края на 2012 г. (ако въобще тя се случи в този срок) не би следвало да повлияе осезаемо на сегашното разпределение на пазарни дялове. Мултиплексите биха могли да излъчват 15-20 цифрови програми, но не мисля, че те ще бъдат безплатни, както са очакванията на ползвателите в момента. Търговете за мултиплексите са спечелени от частни дружества, следователно те биха имали търговски интерес и биха искали да развият печеливш бизнес модел. От това следва, че мултиплексите ще играят ролята на нов оператор – поредния, на и без това силно сегментирания пазар за телевизия. Друга пречка е обезпечаването на ресурс за закупуване на крайни устройства – цифрови приемници, без които е невъзможно да бъде приеман цифровият сигнал (изключение правят новите телевизори с вградени DVB-T /Digital Video Broadcast Terrestrial/ тунери). Всяко домакинство трябва да отдели бюджет за закупуване на такъв приемник (за всеки отделен телевизор по един) или да ползва услугите на кабелен или сателитен оператор. България е страна, в която кабелната и DTH индустрията са достигнали пазарен дял 75-80%, така че цифровизирането на ефира няма да промени значително статуквото на пазара в момента.

Стр. 50

в. Дневник, Компании & Финанси | Татяна ПУНЧЕВА, Христо ПЕТРОВ | 23.08.2010

Със средствата е увеличен капиталът на дружеството, което ще управлява предавателите

Българската телекомуникационна компания (БТК) (която оперира на пазара с марката "Виваком") приключи сделката по продажбата на 50% от Националното управление"Радио и телевизионни станции" (НУРТС), съобщиха от телекома. Купувач е кипърското дружество Mancelord Limited. Промените в собствеността са вписани в търговския регистър. Според договора за покупко-продажба БТК прехвърля НУРТС на специално създаденото за целта дружеството на "НУРТС България" (собственост на Macelord) за цената от 57 млн. евро. Представител на Mancelord Limited в България e "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, който е основен акционер в Корпоративна търговска банка. Сделката се очакваше от края на март насам, когато стана ясно, че БТК е сключила предварително споразумение с Mancelord Limited за продажбата на НУРТС и създаването на джойнт венчър с равни дялове за контрола върху антените. Съвместното дружество между БТК и Mancelord е "НУРТС България", чийто капитал вече е увеличен именно от 50 хил. лв. на 111.5 млн. лв. (с въпросните 57 млн. евро). "Целта на сделката е НУРТС да се превърне в конкурентен играч на пазара на дигитално разпръскване в България и в доставчик на мултиплекс услуги в национален мащаб. Националното управление ще се възползва от допълнителната финансова подкрепа, за да осъществи своята стратегическа програма за инвестиции, свързана с въвеждането на цифрово телевизионно и радиоизлъчване, както и за разработване на нововъведения в своята цифрова инфраструктура", поясняват от БТК в официално съобщение до фондовата борса. От компанията заявиха още, че според изискванията на Европейския съюз всички държави членки трябва да прекратят напълно аналоговото телевизионно излъчване до края на 2012 г. БТК се опитва да продаде НУРТС от 2008 г. насам, когато имаше оферта от австрийската ORS. До сделка тогава обаче така
и не се стигна. Настоящото споразумение с кипърската Mancelord беше подписано през март и одобрено от Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията през юни.
Освен че ще е собственик на антените, през които в момента основно се разпространяват БНТ, БНР и другите големи телевизии в страната, дъщерното дружество на БТК и Mancelord Limited – "НУР-ТС България" – е собственик и на компанията "Тауърком", която спечели търга за построяване на два от общо шестте мултиплексора (цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват телевизионен и радио-сигнал от 2013 г.). Другите четири мултиплексора ще се строят от латвийската "Хану про", след като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) я определи за победител в съответните търгове. В средата на юли "Хану про" спечели и търга за изграждането на платформата, която ще разпространява сигнала на БНТ и БНР. Тогава изпълнителният директор на "Мобилтел" Андреас Майерхофер разкритикува избора на латвийската компания. "Повечето критерии за оценка, заложени в тръжната документация, не подлежат на обективна проверка от страна на участниците. Самите оценки зависят изцяло от субективната преценка на тръжната комисия. Това според мен показва, че процедурата за избор на компания за изграждане на мултиплекси обслужва определени бизнес интереси", коментира за "Дневник" Майерхофер непосредствено след решението на КРС.

Стр. 4

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 26.07.2010

И "Хану про", която трябва да управлява 4 мултиплекса, ще използва инфраструктурата на оператора

До 2012 г. всички телевизии и радиа в България трябва да бъдат излъчвани с цифров сигнал. Реализацията на тази цифровизация на електронните медии обаче остава под въпрос заради кратките срокове, в които трябва да бъде приключена. За едно е ясно – Националното управление "Радио и телевизионни станции" ще стои в дъното на целия процес заради наличната си инфраструктура, която покрива цялата страна и в момента. В момента то може да излъчва само аналогов сигнал, което обаче ще се промени. Или поне такива са плановете на новите собственици на дружеството – кипърската офшорна компания Mancelord Limited, представлявана в България от председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Сделката между офшорката и "Виваком" бе сключена в началото на април и включва отделянето на управлението от структурата на телекома в отделно дружество – "НУРТС България".

Сделки и преговори

Според официално обявените параметри "НУРТС България" трябваше да бъде поделено поравно между Mancelord Limited и "Виваком". Справка с Търговския регистър обаче показва, че дружеството е 100% собственост на кипърската фирма.
Официална информация за финансовите параметри на продажбата не бе оповестена, но според различни източници тя е на стойност около 100 млн. лв. Плановете на новия собственик са свързани с инвестиции в дружеството и продажбата му след 3 до 5 години.
Паралелно с изкупуването на "НУРТС България" стана ясно, че е сключена сделка и за изкупуването на българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава 2 от общо 6 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Именно чрез тях ще се излъчва цифровият сигнал на телевизии и радиа след 2012 г.
Двете покупки минаха и през телеюмуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК обаче сделката не попада в юрисдикцията на регулатора, защото Mancelord Limited на практика не е реализирала никакви приходи за 2009 г. Това изкарва дружеството извън Закона за защита на конкуренцията.
Останалите 4 лиценза за изграждане на мултиплекси на територията на България, в които се включва и разпространението на сигнала на БНТ и БНР, бяха спечелени от латвийската "Хану про". Компанията обаче е системен интегратор на подобни мрежи и досега не е инвестирала в изграждането на подобни системи, а е отговаряла само за техническата част.

Съмнения

Малко преди спечелването на конкурса за разпространение на БНТ и БНР главният изпълнителен директор на "М-Тел" Андреас Майехофер обяви, че процедурата е с предрешен победител, което ще доведе до монопол на този пазар. Той не обяви предварително името на сочения от него за сигурен фаворит, но заяви, че "Хану про България" преговаря за сливане с "Тауърком България", което на практика би означавало, че една и съща компания ще отговаря за управлението на всички мултиплекси у нас.
Информацията за подобни преговори обаче бе отхвърлена както от "Хану про", така и от представителя на собственика на "НУРТС България", респективно и на "Тауърком България", за страната ни Цветан Василев. По думите му обаче латвийците са осъществили преговори с "НУРТС България" за използване на инфраструктурата на дружеството у нас, която включва 800 стратегически обекта на територията на цялата страна. На практика това е единствената мрежа, която може да излъчва телевизия и радио в национален мащаб. Според специалисти от бранша изграждането дори само на част от цифровите мултиплекси навреме без използването й е на практика невъзможно.

Мрежата

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша. Всеки един от мултиплексите може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция (SD).
Оказва се, че използването на инфраструктурата на НУРТС е единственият адекватен изход от ситуацията. Причина за по-големия брой необходими предаватели са технологичните ограничения на цифровите технологии, които имат по-малък обхват на излъчване спрямо аналоговите. Така например само за плътното покритие на София с цифров сигнал трябват поне 6-7 мощни предавателя. Което на практика означава, че НУРТС не може да бъде изключен от уравнението за цифровизацията на радио- и телевизорния сигнал у нас.
По същия начин, по който преди години алтернативните телекоми бяха принудени да използват мрежата на БТК, за да предлагат голяма част от услугите си, така и операторите на мултиплексите ще трябва да се възползват от услугите на "НУРТС България". Цените за това обаче са неясни.
***
100 млн. лв. е стойността на сделката за "НУРТС България", твърдят неофициални източници от бранша.
600 или 700 нови предавателя трябва да бъдат изградени в България, за да може да се осъществи цифровизацията.

2009 г.

5 юни
Тауърком печели първите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси
22 юни
"Хану про" печели 3 лиценза за изграждане на мултиплекси
11 ноември
Правителството обявява, че и последният, шести мултиплекс, който ще разпространява сигнала на БНТ и &НР, ще бъде частен. Предходното правителство е заделило 150 млн. лв, от фискалния резерв, за да финансира изграждането на планирания дотогава държавен мултиплекс

2010 г.

7 април
"Виваком" обявява, че продава 50% от НУРТС на кипърската офшорна компания Mancelord Limited, близка до Цветан Василев
23 юни
Сделката за продажбата на НУРТС получава одобрението на всички регулаторни органи в България. От съобщението на КЗК става ясно, че Mancelord Limited е собственик и на "Тауърком", с което компанията придобива 2 от шестте лиценза за изграждане на мултиплекси
15 юли
КРС избира "Хану про" за победител в търга за изграждането на последния мултиплекс, който отговаря за разпространението на БНТ и БНР. От "М-Тел" твърдят, че процедурата е опорочена и победителят е предварително ясен

Какво е мултиплекс

Мултиплекс или мултиплексор е устройство, което смесва сигналите на няколко телевизии и ги превръща в единен цифров сигнал, който впоследствие стига до приемниците на потребителите чрез покривни антени. В България е предвидено изграждането на 6 мултиплекса – един, който отговаря за излъчването на държавните телевизии, и още 5, които да разпространяват останалите телевизионни и радиоканали. Всеки от тях може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция. Системата на действие на мултиплексора включва няколко стъпки:

1. Сигналите на телевизиите постъпват в устройството през различни входове.
2. Постъпили в мултиплексора, сигналите на телевизиите се обединяват в единен сигнал, който е изпращан до покривните антени.
3. Сигналът стига до потребителите, а за да го гледат, те имат нужда от телевизор с дигитален декодер. За да осигури такива за всички домакинства в България, председателят на CEM Георги Лозанов иска 50 млн. лв. от държавата и компаниите, които ще изграждат мултиплексите.

Цифри

100 000 000 EUR е инвестицията в изграждането на един мултиплекс
70 до 80 предавателя планира да изгради "Хану про". С тях компанията ще се опита да покрие цяла България с цифров сигнал. Според експерти обаче това е невъзможно, защото само за София са необходими поне 7-8 предавателя.

Стр. 4, 5

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4

www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 13.07.2010

Телевизионни оператори искат отлагане на сроковете

Ще успее ли страната ни да спази срока, определен от Европейската комисия за преминаване от аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т). Иначе казано, ще създаде ли държавата всички необходими условия за завършване процеса на цифровизация до 31 декември 2012 г.
Напоследък все по-често експерти от медийните среди алармират, че изключването на аналоговия сигнал, който предава телевизионните и радиопрограми, няма да се случи в посочения срок. Причините за това са както финансови, така и организационни. Въпреки приетия от Министерския съвет План за преминаване от аналогово към дигитално излъчване действия по практическото му осъществяване все още няма. Практиката в западни страни като Германия например показва, че този процес може да продължи повече от десет години.

Удължаване на срока

В медийното пространство вече се лансират идеи срокът за преустановяване на аналоговия сигнал да се увеличи с още половин или една година. Според генералния директор на БНТ Уляна Пръмова това ще е от полза както за обществената медия, така и за целия пазар. За преразглеждане и синхронизация на заложените срокове в плана за наземно цифрово излъчване се обявиха и от bTV. От най-голямата телевизия в страната са притеснени от кризата, която влияе негативно върху рекламата. Рекламният пазар, който е основният източник на приходи за търговските оператори, се свива сериозно, а дигитализацията предполага увеличаване на броя телевизии, които този пазар ще издържа. Според Яна Иванова, директор "Корпоративни отношения" в bTV, има риск дигитализацията да стане заложник на търговските преговори между телевизионните оператори и собствениците на мултиплекси. Телевизиите очакват ясно ориентирано ценово предложение от страна на собствениците на мултиплекси, което да е съобразено с пазарните условия. По думите на Иванова в момента няма яснота нито какви други услуги може да ползват телевизионните оператори в цифровата ера, нито по отношение на използването на интерактивността. Все още няма отговор на въпроса дали ще има платени канали и при какви условия ще може да се предложат като екстра на зрителя.

Липса на информация

Една от най-важните точки в държавния план е провеждането на широкомащабна разяснителна кампания сред населението. Задача за разясняването на ползите от въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване пред българските граждани имат държавните институции, но засега участие от тяхна страна няма.
Липсва комуникативният процес между институциите и хората, смята председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Според него след две години дигитализацията ще стане всекидневие, а в момента тя не е на дневен ред в общественото мислене. Хората все още не могат да оценят преимуществата на дигиталната телевизия. А те не са свързани само с по-доброто качество на картината и звука. Цифровизацията ще позволи по-голямо разнообразие на телевизионните програми, броят на програмите с национален и регионален обхват ще се увеличи, ще има възможност за мобилно приемане на радио- и телевизионни предавания.
Около 20% от домакинствата в момента гледат ефирна телевизия. "Цифровото излъчване ще им позволи да гледат не 4 програми, както е в момента, а 14-15", твърди изпълнителният директор на bTV Медиа Груп Вики Политова. Ако тези предимства не бъдат изложени пред обществото, губещи в забавения процес на дигитализация ще бъдат и двете страни – зрителите и телевизиите в България. Проучванията показват, че никой не знае какво е ефирна дигитална телевизия и че предстои процес по въвеждането й. Информационната кампания е закъсняла, а тя трябва да е много интензивна, особено след като вече е регистрирано изоставане. За да се разяснят ползите и необходимостта от цифровизацията, е необходимо спешно да се напише информационна стратегия, категорични са представители от търговските оператори.

Парични затруднения

Не само липсата на информираност е проблем пред цифровизацията, категорични са експертите. Сериозна пречка ще се окаже и техническата обезпеченост на процеса. Оказва се, че в момента по-малко от 4% от населението разполага с телевизори, които приемат дигитален сигнал. Това твърди Яна Иванова. В плана за преминаването от аналогово към дигитално излъчване е заложено предоставянето на помощ на социално слаби домакинства, за да могат да закупят цифрови приемници. Как точно да стане това и откъде да дойдат парите, все още не е уточнено.

Създаване на фонд

Преди дни на дискусия за дигитализацията на медиите, организирана от фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" Георги Лозанов спомена възможността Министерският съвет да създаде фонд, чрез който да се закупят необходимите устройства. "Няма логика икономическата тежест на цифровизацията да падне върху най-бедните и затруднени социални слоеве", каза шефът на СЕМ. Парите във фонда ще идват от държавата и собствениците на цифровите мултиплекси.
"Самите собственици имат търговски интерес да достигнат до тази аудитория", каза председателят на електронния регулатор. По думите му в момента социално слабите домакинства са около 30% от населението на страната, или това прави около 2 млн. души. Фондът ще обяви обществена поръчка за закупуването на приемниците, ще осъществява контрол върху изпълнението и ще следи за качеството на устройствата. Необходимият капитал, който трябва да се събере във фонда, за да подпомогне потребителите, е не повече от 50 млн. лв., казва доц. Лозанов. C част от парите може да се направят и социалните кампании за информиране на обществото за ползите от цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване. Според експерти спешно трябва да се издаде наредба от Министерския съвет, която да задължи търговците на техника да обозначават със специални стикери телевизорите, които имат възможност за приемане на дигитален сигнал. Така потребителите, които купуват телевизори оттук нататък, ще знаят дали моделът, на който са се спрели, ще им позволи да приемат програмите в цифров формат.

Проблеми за БНТ

Според експерти най-сериозно затруднение с предстоящата цифровизация ще изпита обществената телевизия БНТ. Докато изпълнителите на двата частни мултиплекса вече са ясни, все още не се знае кой ще изгради обществения мултиплекс, тъй като в момента тече конкурс за неговия избор. При всички положения изборът на компания, която да поддържа обществената мрежа, няма да е преди края на годината, смята генералният директор на националната телевизия Уляна Пръмова. Това означава, че след като бъде избран, собственикът на обществения мултиплекс ще има само една година, за да покрие 95% от територията на цялата страна.
Според Пръмова изключването на аналоговия сигнал на БНТ няма как да се случи до 31 декември 2012 г, тъй като медията не е подготвена в технологично отношение. Въпреки че базата на БНТ в София е на 80% цифровизирана, в останалата част от страната медията няма да успее да обнови технологичните си възможности, особено предвид намаления си бюджет, смята генералният директор на телевизията. Сериозно предизвикателство ще е новата програмна схема, която обществената медия ще предложи на зрителите.

Стр. 22-23

www.actualno.com | 10.07.2010

Телевизиите поискаха отсрочка за цифровия сигнал. Първа за това настоя шефката на БНТ Уляна Пръмова. Според нея прибързаното изключване на аналоговата телевизия и преминаването изцяло на цифров сигнал може да остави определени райони без телевизия, предаде АСН.
Причина за това ще е, че хората няма да са се сдобили с крайни устройства за приемане на дигитален сигнал. Пръмова настоя срокът, който сега е краят на 2012 г., да се измести с шест месеца или една година.
За преразглеждане на крайните дати се обявиха и от bTV. Шефката на "Корпоративни отношения" там Яна Иванова настоя също кабинетът да изготви наредба, с която да задължи търговците на телевизори да поставят обозначение на всеки апарат дали може да лови дигитален сигнал. В противен случай много клиенти щели да се лъжат и да дадат парите си за приемници, които няма да им служат за нищо след две години.
Тогава те ще трябва да плащат още веднъж за допълнително устройство.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов пък поиска да се създаде специален фонд, който да компенсира потребителите за покупката на подобни устройства, така че те да не изнасят на гърба си тежестта на прехода към цифровизация. Пари в него ще дават операторите на мултиплекси и държавата, а след това с тях ще се закупят устройствата на пенсионери и социално слаби.
Лозанов настоя също държавата да поеме информационната кампания по въвеждането на дигитална телевизия, тъй като зрителите били тотално неинформирани какво предстои да се случи.

Оригинална публикация

в. Сега I Десислава КОЛЕВА I 2010-03-16

Мечтата на всеки абонат да подбира сам програмите си ще се сбъдне, но не под формата на класическата телевизия, казва маркетинг директорът на "КейбълТЕЛ" и "Евроком" Димитър Радев
Димитър Радев е роден през 1970 г. Кариерата му започва в агенции – партньори на някои от най-големите международни маркетингови корпорации, между 1996-1998. След това до 2002 г. оглавява продуктовата дивизия "Битова електроника" на "Филипс" в Букурещ. През 2003 г. става част от мениджърския екип на "КейбълТЕЛ". От 2007 г. е маркетинг директор на компанията след обединението й с "Евроком".

- Г-н Радев, какви промени правите след обединението на двата кабелни оператора "Евроком" и "КейбълТЕЛ"?

- Поставили сме си задача за 2 г. да се превърнем в 100% цифров играч. Затова кабелната инфраструктура трябва да бъде оптимизирана. В цифровата среда на базата на смесването на класическата телевизионна технология и на интернет технологията се отваря вратата за следващото поколение услуги, които би трябвало да ни изведат в следващото измерение на домашното забавление. Ако сега например гледаме телевизия, чиято програмна схема се определя от продуцента на тв канала, а пред нас стои лаптоп с интернет, където можем да си изберем някакъв клип в youtube, всичко това в следващото поколение технологии се събира обратно. Т.е. вече няма да го има проблемът мога ли да си свържа лаптопа към телевизора, за да гледам клиповете от youtube на голям екран.

- Как се прави това на практика?

- Движим се с технологичната програма град по град. Започнахме в Русе. Там техническите екипи модернизираха мрежата метър по метър. Почистихме кабелната среда, защото у нас кабели висят отвсякъде и не се знае кои са действащи кои не. Свързваме се с всеки един клиент и инсталираме безплатно приемник за цифрова телевизия.

- Каква е инвестицията в подобряване на инфраструктурата?

- 60 млн. евро за следващите 2 години.

- Това ще оскъпи ли абонамента?

- Не. Цифровата платформа позволява абонаментите да бъдат по-близо до това, което хората искат. Едно от ограниченията на аналоговата среда е, че един пакет се получава от всички клиенти. С цифровото разпространение ще има голям брой различни пакети с различни програми и цени, така че всеки да намери това, което би искал да гледа и за което би искал да плаща.

- Едно от основните оплаквания на потребителите е, че не могат да създават свои пакети – с колкото програми те искат. Ще има ли такава възможност?

- Ние сме като супермаркет – пакетираме и излагаме за продан продуктите на други. Пакетирането на програмите е един от тънките моменти в нашия бизнес, защото кабелните оператори заплащаме права за разпространение на програми на цени, които се определят от тв операторите. Мечтата на всеки да може да избира няколко програми най-вероятно ще се сбъдне, само че не под формата на линейна телевизия. Хората няма да си избират класическите телевизии, които сега гледаме, защото самите телевизии нямат интерес от това. Би Ти Ви няма интерес който иска, да гледа само Би Ти Ви Комеди например, защото на тях им трябва аудитория, която те после да продадат на рекламните си партньори като рейтинги.

- А какво ще се случи с по-малките оператори, които нямат големи възможности? Какво е тяхното бъдеще в светлината на цифровизацията?

- Категорично не вярвам, че в България цифровизацията ще се случи до 2012 г., защото съм наблюдавал процеса в САЩ, където три пъти се опитваха да дръпнат шалтера на аналоговото разпространение. Дори и при третия опит миналото лято настъпи хаос, при положение че 3 г. се бяха готвили, държавата бе изхарчила огромен бюджет, за да даде на всеки ваучер за безплатен цифров приемник. А у нас не знам дали и 10% от хората могат правилно да изкажат "цифровизация", да не говорим и дали 10% от властимащите могат да обяснят какво означава процесът. Това, което ще се случи, е, че ще се пуснат цифрови мултиплекси, на които ще се повторят сегашните аналогови играчи. 100-процентовото прехвърляне на населението от аналогово на цифрово разпространение ще отнеме 4-5 г.

- Защо?

- Защото хората не са подготвени и не разбират какво трябва да се случи. И защото държавата не изглежда да има готов план за финансово подпомагане на населението. Не повече от 15-20% от хората са с телевизор, който има някаква възможност за цифрово приемане. Всички по-стари телевизори имат нужда от цифров приемник, а той струва пари. Що се отнася до кабелните и сателитните оператори, ключът към успеха в бранша е окрупняване и инвестиции. Инвестициите са толкова големи, че не може един оператор с малко абонати да си ги позволи. Той може да си позволи да опъва кабели по дърветата и отстрани на къщите, което е масово сега, може да си позволи да краде програмно съдържание и така да се задържи на пазара в дадената конюнктура у нас. Ако погледнем навсякъде по света, този бизнес е разделен между класическите кабелни оператори и големите телекоми, които все повече навлизат в територията им и се борят за пазарен дял на базата на много услуги – телевизия, интернет, телефония, мобилна телефония и интернет.

- Тоест консолидацията на пазара все още не е приключила?

- Далеч не е приключила и ще предстоят нови обединения.

- Какви нови услуги ще предлагате?

- Фокусираме се върху телевизията с висока резолюция. Покрай това ще въведем ново поколение устройства при клиентите, които са с вида на цифров бокс, но с мощността на най-модерен компютър. Ще се появи възможността всеки свободно да прескача между различните медии – телевизия, интернет, и редица други приложения ще станат достъпни на телевизионния екран още до края на годината. Другото нещо е в посока на поръчковото съдържание, т.нар. видеодеманд. Това са филми, документалистика, спортни събития. Защото това е бъдещето на телевизията – контролът е в дистанционното и в клиента, а не в оператора и не ние ще му определяме кога да гледа риалити шоу и кога новини, а той сам чрез този нов приемник ще може да избира кога и по какъв начин. Ще може да управлява и свое собствено съдържание – т.е. да покаже снимките и домашните си видеоклипове на приятели.

Стр. 14

в. Класа | 2010-03-16

Комисията за регулиране на съобщенията обяви намерението си за издаване на разрешение за цифров мултиплекс за разпространение на програмите на обществените оператори, съобщиха от пресцентъра на КРС. Чрез мрежата ще се разпространяват програмите на БНР и БНТ като обществени радио- и телевизионни оператори.
Разрешението ще бъде издадено за територията на България със срок 15 години. Националната мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване ще обслужва 12 града в страната: Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Шумен. Условията, които КРС ще наложи по отношение на разрешението за ползване на радиочестотния спектър, включват предприятието, получило разрешение, да започне излъчване на "островен" принцип до ноември 2010 г. в 7 от градовете: Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора. До декември 2012 г. следва да бъде осигурено минимум 95% покритие по население за всички зони на обслужване.

Стр. 15