в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 29.02.2012
Разговаряме с Габриела Наплатанова ден след като световните медии съобщиха за гибелта на известната френска журналистка Мари Колвин и нейния млад колега Реми Ошлик при бомбардировка в сирийския град Хомс. Самата тя скоро се завърна от друга гореща точка на планетата – Афганистан. Зрителите на bTV видяха в двата филма шокиращи сцени от живота там и от драматичното ежедневие в болниците, в които работят наши медици. Габи и операторът Иван Филчев са се оказали в непосредствена близост и с трагедията, разиграла се в Каписа, където бяха застреляни легионери – сред тях и българинът Свилен Симеонов.
Макар изброеното дотук да е малък откъс от работата на Габриела като военен репортер, достатъчно е човек да се запита защо една млада жена, при това майка на две малки деца – 4-годишната Вики и Митко, на годинка и 4 месеца, е избрала за свое професионално поприще тематика, по-прилягаща на мъжете в гилдията.
- Свикнали сме да мислим, че военните теми са по-подходящи за мъжете, но ти, изглежда, не споделяш това мнение.
- Наистина, не робувам на този стереотип. Не мисля, че тематиката в нашата професия трябва да се определя според пола или по друг принцип, а единствено според моженето и знаенето. Военните теми, националната сигурност, външната политика са ресор, който отдавна следя. Имам две специализации за въоръжените сили и политиките в Центъра на Джордж Маршал в САЩ -през 2000 и 2002 година, а през 2009-а се обучавах по лидерска програма за журналисти и дипломати. Имам стабилен бекграунд – добри познания и широк поглед върху това, което работя, макар че по образование съм магистър по PR. Това пък ми помага да знам с какви клопки могат да ме посрещнат различни фирми, институции или хора, които искат да скрият интересуващата ме информация.
- А как попадна в bTV?
- Бях избрана на кастинг и се почувствах много щастлива, че станах част от екипа на bTV-Новините още със създаването на медията.
- Чувствала ли си снизхождение от страна на военни или на колеги, защото си жена?
- Да, макар че се случи само веднъж – през 2004-а, след трагедията в Кербала. Тогава поискахме да отидем в Ирак и да покажем как се справят българските военни. Беше ни обяснено, че тази задача била много тежка, разбирате ли, за жена и тя нямало да може да се справи дори с бронежилетката.
- Защо избра сега да заминеш в Афганистан?
- Бях изкушена от темата Ирак дълги години. Но доколкото българският национален интерес е свързан с изпращането на войски в Афганистан, ние, военните репортери, трябва да сме там, където са нашите контингенти – да следим ситуацията, да разбираме какво се случва, какви са заплахите. А мотивът да замина беше да направя филм за нашите военни медици, които са всъщност най-добрите посланици на българската държава в кризисните точки на планетата. Много ми е тревожно сега за всички наши хора в Кабул. Те са изложени на голям риск – в момента там има безредици, стават демонстрации заради изгорени корани. В тези държави често съвсем незначителен за западняците повод, жест или постъпка може да отключи невероятна агресия.
- Сигурно си забелязала обаче, че има хора, за които подобни командировки са си пътешествия с екзотичен вкус.
- Аз тежа 50 кг, а с имуществото, което нося на гърба си – за да съм готова за всякакви изненади, включително и битови, – ставам 83. Та нека тези хора си дадат сметка как се движи човек с такъв товар и как си изпълнява задълженията. Не, на такива места не отиваш да се поразходиш, нито да си доукрасиш професионалната биография. Човек трябва да е изключително физически и най-вече психически подготвен и да има желязна мотивация, бил той мъж или жена. Там всеки ден нещо се случва, има ситуации застрашаващи, рисковани и ако не реагираш по правилния начин, ако не си адекватен и мотивиран да изпълниш онова, за което си отишъл, можеш да се пречупиш.
- Каква е твоята мотивация?
- Не живеем в спокойно време и много неща, които се случват в света, пряко засягат и нас, българите. Не сме застраховани срещу чуждите трагедии и трябват хора, които да имат куража да отидат на място и да ги покажат.
- Като жена имаш ли различна чувствителност към военните теми и конфликти?
- Да, представям ги по-емоционално. Хуманитарните елементи надделяват врепортажите ми, по-често се спирам на последиците от войната в живота на хората, на съдбата и страданията на децата. Докато мъжете се съсредоточават повече върху военно-техническата част – например какви са новите машини за защита от импровизирани взривни устройства, как се обезвреждат мини. Със сигурност този поглед е интересен на мъжката аудитория, но аз търся no-различната гледна точка.
- Кои са най-горещите държави, които си посетила?
- Ирак, Афганистан, Кувейт. Била съм в Македония по време на бежанската криза, в Косово – четири пъти, в Босна.
- Все места, където русата ти глава би направила голямо впечатление.
- Кой казва, че съм си показвала русата глава?! Съобразявам се с дрескода, с религията и нравите на държавата, в която отивам. Обратното би било неуважително, провокативно и лекомислено. Например бях със значилено по-тъмна коса в Афганистан, имах и кърпа, с каквато по-светски настроените жени прикриват главата си. Имам и бурка, но би било противоестествено да се забуля,защото веднага се разбира, че не съм местна. Но хората виждат, че уважавам тяхната религия, закривам косите си и спазвам нравите им, така че да не ги дразня.
- При твоите пътувания имало ли е ситуации, когато си се почувствала наистина застрашена?
- Да, всякакви ситуации са възможни при такива командировки. Сега например, в Афганистан, влязохме с оператора Иван филчев да снимаме в един импровизиран бежански лагер от афганистанци, завърнали се от Пакистан. Около 35 000 от тях живеят там при изключителна мизерия, в някакви картонени постройки, на минус 20 градуса студ. Искахме да покажем тези окаяни жертви на войната. Като видях дечица, които ходеха счехлички на босите си крачета по заледената земя, поисках да дам парична помощ на имама, който по някакъв начин ги управлява. Но жената, която ни съпровождаше, ме спря: "Нищо не давайте, защото няма да излезете оттук живи. Ще се струпат върху вас, няма да ви оставят. А милостинята няма как да стигне за всички". В много опасна ситуация попаднахме с колегата оператор в Ирак, през 2007:а. Тогава се налагаше да се придвижваме само с хеликоптер, а тъкмо хеликоптерите бяха най-често атакувани. Но много по-застрашени се оказахме на летището, когато трябваше да се качим на самолета и ни поискаха пари , каквито нямахме – по това време в Ирак беше голям хаос. Наложи се да останем сами на аерогарата, без идея какво да правим и без никаква възможност да се защитим. Тогава от Багдад дойдоха нашите военни и буквално ни спасиха.
- Но, Габи, оправдано ли е жена, и то майка на две малки деца, да поема такива рискове?
- От моя гледна точка – да. Човек никога не може да изчисли риска, на който се е подложил, не може да знае какво ще му се случи. Аз мисля така: животът е кратък и трябва да използваме всяка възможност, за да се развиваме, за да правим това, което харесваме и смятаме, че правим добре.
- Родителите ти как гледат натвоите занимания?
- Знаят, че съм много посветена на професията си и не са се съмнявали, че ще продължа с тези командировки и след второто си майчинство. Баща ми е бивш военен, вече е от резерва, но може би има и доза наследственост при моя избор.
- А съпругът ти разбира ли те?
- Той много ме подкрепя, защото е пилот на самолет изтребител и добре разбира адреналина на усещането, че си призван за някаква професия. И макар да се тревожи при тези мои пътувания, не би ме спрял.
- Как се запознахте с него?
- Всъщност тъкмо моята работа ни срещна. Запознахме се през 2000 г., на летището в Доброславци, когато правех разследване.
- Как те посрещат децата, като се върнеш у дома?
- Като всички деца, които очакват мама от чужбина питат какви подаръци им нося.
Стр. 24
Д-р Николай Михайлов, Харалан Александров и Андрей Райчев ще гостуват на Мира Баджева в разговор за свободата като ценност и като цена – от 8.00 часа по bTV в неделя, 4 март – ден след празника на освобождението на България 3-ти март. Това ще е последното издание на предаването „Отпечатъци” в ефира на bTV.
