БГНЕС I 28.02.2012
Медиите трябва да бъдат изцяло независими, защото свободата на словото е майката на всички свободи в модерната демокрация. Това каза в интервю за БГНЕС пиар експертът и председател на Българската асоциация на пиар агенциите /2009-2011/ Максим Бехар.
"Светът се промени преди две-три години с т. нар. цунами на социалните медии. Клиентите на пиар агенции вече не идват при нас да ни питат как да стигнат до медиите, а как да използват своите медии. Защото те самите имат медии – дали ще е профил във Фейсбук, дали ще е страница в LinkedIn, дали ще е техният уебсайт, те вече имат своите медии", смята Бехар.
Той отбелязва, че в професията и бизнеса му има две основни думи – едната е пъблик, другата е рилейшънс. "Основната ни сила се състоеше в това, че можехме да направим публични хора, които не бяха публични. Сега това не е необходимо. Защото, първо, всеки вече е публичен. Един обикновен човек, който стои в стар гараж и използва лаптоп отпреди 10 години, може да стане по-известен от един политик, спортист или шоузвезда. Т.е. публичността вече е съвсем друга. Това е първата голяма промяна", смята Бехар.
Второто голямо изменение, по негово мнение, е настъпило в самата журналистика. "Ако приемем, че в момента Фейсбук има 1 милиард потребители, това означава, че в света има 1 милиард журналисти. Какво друго освен журналистика е писането на стената или коментирането на интересни теми?", пита Бехар.
"Модерната журналистика, като изключим анализа, а много често и на стените на Фейсбук има дълбоки анализи, е да имаш какво да кажеш и да имаш къде да го кажеш. Социалните медии дават платформа на хора, които се упражняват в журналистика и стават все по-добри и по-добри", смята той.
От друга страна, според него, изчезват традиционните медии. "Съжалявам, че пак ще го кажа, много мои приятели ми се сърдят, защото съм бил двадесетина години във вестникарския бизнес, но традиционните медии изчезват безвъзвратно. В крайна сметка журналистите, които пишат във вестника, не са търговци на хартия, те са търговци на идеи, на коментари, на гледни точки. Те трябва да са изключително доволни, че традиционните медии изчезват и идват онлайн медиите, които са по-бързи, които обаче имат и друг език. Защото езикът на вестника, не е езикът на интернет. Езикът, на който пише една агенция не е езикът, с който комуникираме във Фейсбук. Езикът, с който комуникираме във Фейсбук, не е езикът, с който комуникираме в Скайп. А езикът, на който пишем в Скайп, не е езикът, на който пишем есемес-и. Това са абсолютно различни езици по своята същност. Това са според мен основните промени в бизнеса", изтъква Бехар. Според него те не са предизвикани от кризата, от това, че един клиент е имал 100 бюджет, а сега има 50 бюджет. "Вече не наричам криза това, което се случва край нас. Това е нова действителност. Криза беше в първите години – 2008-2009 г. Сега това е нова действителност, в която ще живеем дълги години занапред", прогнозира експертът.
"Ако обаче някой скъса вестник публично, това също е криза. Както за вестникарите, така и за цялото общество. Има други начини за водене на диспут, много по-убедителни, много по-интелигентни и не чак толкова агресивни. Знаем много добре, че агресията предизвиква агресия, а точно от това сега в обществото нямаме нужда. Бяхме свидетели как в Русия Жириновски залива със сок опонента си по време на телевизионен дебат, свидетели сме на груб лобизъм и на използване на медии за корпоративни цели…. Но не съм си и представял, че някой може да посегне на печатна медия от телевизионния екран… Това е трудът на нашите колеги, не моите колеги и приятели… Трябва да го ценим и да го уважаваме, както и да ценим и мотивираме толерантността в модерното общество", казва Бехар по повод на горещите дебати в обществото и от телевизионния екран през последните дни.
Според него при политическия пиар нещата би трябвало да са малко по-черно-бели. "Работиш за кмет, президент или депутат, ако го изберат, печелиш, т.е. кампанията е супер, ако не го изберат, тя е неуспешна. Там резултатът е много по-определящ за успеха или неуспеха на една кампания", обяснява той.
"Всеки един профил във Фейсбук на един кандидат за кмет, президент, депутат, всъщност е медия, която този кандидат притежава. Никой обаче не знае как да ги използва и управлява, защото, за да управляваш една медия, трябва да бъдеш все пак малко журналист, трябва да имаш усета на пазара, трябва да познаваш читателите си, трябва да знаеш какво, кога и как да им кажеш. По принцип политическият пиар, политическият маркетинг бих го нарекъл, е много сложна материя, която не е за всеки", отбелязва експертът.
"Би трябвало, казвам би трябвало, медиите да бъдат изцяло независими. Защото свободата на словото е майката на всички свободи в модерната демокрация. Ако един политик иска да продаде нещо интересно на една медия, той не следва да се обади по телефона на свой приятел журналист, а следва да бъде достатъчно атрактивен, убедителен и с много интересна позиция и платформа, за да може медията да се заинтересува от него", смята Бехар.
Според него обаче в малка държава като България, където "всички сме братовчеди", действителността е различна. "Нормално е да има познаване на журналистите в даден вестник или телевизия и по някакъв начин да имаме зависимости помежду си. Но в идеалния случай смятам, че пъблик рилейшънс бизнесът не трябва по абсолютно никакъв начин да се опитва да влияе върху медиите освен със своята креативна сила, със своите идеи, със своите хрумвания", допълва пиарът.
Според него успешната стратегия, добрите идеи на пиар агенцията, привличат медиите, съответно зрителите, слушателите, читателите на тези медии. "Това е основата на нашия бизнес – да бъдем интересни, да бъдем иновативни и да знаем как да използваме социалните медии.
Той не смята и че пиарът се е превърнал в медийна услуга. Според него между пъблик рилейшънс бизнеса и журналистиката трябва да има Китайска стена. "Трябва да има много добро партньорство, много добро разбирателство, но в никакъв случай да няма опит за влияние към нито една от двете страни. Много хора, с които съм работил във вестници, знаят, че за тези близо двадесет години в бизнеса никога не съм си позволил да се обадя на мой колега, за да помоля с това обаждане за някаква услуга. Първо, защото това противоречи на всякакви етични норми. Второ, дори и да загърбиш тези норми, един път можеш да се обадиш, втори път можеш да се обадиш, третия път ще ти затворят телефона. Нашата работа е да измислим стратегия, която да е много интересна на медиите, така че те да я харесат и да разберат, че наистина е стойностно да напишат нещо за продукта", допълва той.
Бехар споделя, че една от първите му дефиниции за пиар преди 15 -16 г. е била краткото изречение: "Да направиш интересен проект, който да заинтригува медиите и никоя от медиите да не знае, че ти си го направил". Сега дефиницията му е още по-проста: "Способността да правиш добро и всички да знаят за него". "По този начин хората стават не само по-добри, започват да работят по-добре, има смисъл доброто да се знае", категоричен е той.
Според него журналистите трябва да бъдат много безпристрастни и да изразяваме своето мнение. "Всеки журналист е хомо сапиенс. Той е човек с мнение, позиция, а сблъсъкът на много позиции води до най-ценното в едно общество, познанието. Социалните медии са масиви от познания. Колкото по-често ние обменяме различни мнения в тях и в традиционните медии, толкова по-голямо е познанието на хората. Когато има различни мнения, различни сблъсъци на позиции, колкото и понякога да са болезнени за нашите клиенти и за нас самите в бизнеса, толкова по-добри ставаме ние, толкова повече знаем и дори се облагородяваме от това, че медиите са независими. Медиите трябва да бъдат независими. А независимостта, това е мнението на един журналист без никой да му влияе. Да, в една медия работят 50 души, ами ще има 50 различни мнения. Но това ще бъдат мненията на тези хора, няма да бъдат мненията на техните собственици, няма да бъдат мненията, наложени от техните главни редактори. Не казвам, че това става, но всяка нова демокрация, каквато е България, е изложена на риск това да се случи. Когато има независима журналистика, ще има независимо общество, независими хора и тази свобода трябва да я пазим, особено сега, когато вече сме малко уморени от преход, когато сме леко разочаровани от огромните очаквания, които имахме след 2007 г. от ЕС. Сега особено трябва да си пазим като нещо много ценно, бих казал дори безценно, свободата на медиите, свободата на всеки един от нас да може да каже своето мнение и да го защити", категоричен е той.
