в. 24 часа | 12.12.2015 

Тв 7 бе спряна от ефирно излъчване вчера по обяд заради неплатени такси към преносната цифрова система "НУРТС диджитъл". Въпреки това преговорите с мултиплекса продължават.

"Водим разговори от 2 седмици и се надявам да се споразумеем. Сметките ни са запорирани и затова не можем да изпълняваме задълженията си. Всички знаят в какво затруднено положение са Тв 7 и "Нюз 7", каза изпълнителният им директор Кирил Благоев.

Преди ден Тв 7 е липсвала от пакета на "Булсатком", но по технически причини. В момента тя може да се гледа по кабел и сателит.

Стр. 9

www.argent-bg.com I 10.12.2015

“Нюзуик” спира печатното си издание след 80-годишната си история и в края на 2012 г. се превръща в онлайн медия. Като такава изданието е толкова успешно, че година по-късно в интервю за “Ню Йорк таймс” главният му редактор Джим Импоко обявява, че планира връщането на печатното издание през януари или февруари 2014 г. Така и става и сега политическото списание е по-добро от всякога. “Историята показва, че от 1600-ата година традиционните медии съществуват и ще съществуват още 400 години.

В същото време трябва да се напаснат към новата действителност, да има конвергенция.” Това обясни Даниела Каранджулова, която е изпълнителен директор на MEDIA Overland – една от големите медийни full-service агенции. Тя започва кариерата си в тази област в българската агенция “Аргент” през 1995 г. “Тогава беше тежко – клиентите не знаеха за силата на рекламата. Нашата основна работа беше да ги убеждаваме в силата ѝ. Сега сме се сблъскали с нова реалност”, обясни тя.

Даниела Каранджулова и Мат Хокинс – търговски директор за Европа на японската издателска група “Никей бизнес пъбликейшънс”, който също беше лектор на конференцията.

Каранджулова описа и фазите, през които преминава еволюцията на медиите – дигитализация, по-евтините медии, глобализация, висока скорост, конвергенция и персонализация. “До 2008 г. традиционните медии казваха, че трябва да се състезават с дигиталните медии. Но после осъзнаха, че трябва да се съсредоточат върху съдържанието и да засилят позицията си на пазара”, разказа Каранджулова.

Направи го на научната конференция, която агенция “Аргент” организира в сряда за 20-ата си годишнина. “В последните години “Аргент” се утвърди като една от топ 5 на медийните агенции. Бъдещето е реалността, към която са насочени усилията ни. Продължаваме да работим върху нови продукти, които да отговарят на пазара”, каза на откриването на събитието управителят на медийната агенция Владимир Денев.

Бъдещето на бизнеса бе и един от фокусите на научната конференция. Той се вмести в темата – Local Beyond Borders. За да разкажат повече за нея в София пристигнаха едни от най-големите експерти от чужбина.

“В бъдеще хората в медиите ще избират да работят в независими агенции вместо в големи мултинационални компании”, обясни Андрю Маклейн от САЩ. Той е изпълнителен директор на медийната агенция “Мъркюри медия” с годишен оборот от над 800 млн. долара. Маклейн твърди, че независимите агенции растат все повече, а причините за това са няколко.

Първо – все по-голямата дигитализация. На второ място са рекламодателите, които искат да имат повече контрол върху похарчените суми. На трето място е технологията, която премахва границите в разстоянията, информацията и достъпа до всякакви изследвания. Но най-важният фактор за увеличаването на независимите агенции са хората. “Новото поколение в медиите е по-отворено и средата им е базирана на общността. Те държат да участват в по-голяма степен и да бъдат уважавани като индивидуалности”, каза Маклейн.

Той обясни и разликите между мултинационалните компании и независимите агенции. Ако за първите от най-голямо значение са акционерите, клиентите и след това хората – работници, при вторите важни са клиентите и хората. “Има липса на обособяване на мултинационалните холдингови компании. Независимостта е добродетел”, каза Маклейн.

За липсата на разграничение между различните агенции говори и Мартин Ратъл от Великобритания. Той е президент на “Кълъмбъс медия интернешънъл” – най-голямата световна мрежа на независими медийни агенции.

Основното нещо, от което се оплакват клиентите, е липсата на избор, обясни Ратъл. Той даде пример – няколко различни агенции предлагат рекламна кампания на един и същ клиент. Накрая се оказва, че единствената разлика в предложените кампании е цветът, който предлагат отделните агенции.

Най-големият проблем обаче остава в това, че в агенциите няма прозрачност, но за сметка на това има липса на доверие у клиента. “Затова ANA – Association of National Advertisers (“Асоциацията на националните рекламодатели”), нае компания, която да направи разследване за прозрачността в медийните агенции. Фокусът му беше в плащанията, трансакциите”, каза още Ратъл.

За първи път “Аргент” организира научна конференция. Но управителят ѝ Владимир Денев покани всички да се съберат отново след 5 години на същото място, в същия час.

Оригинална публикация

obache.bg I 28.09.2015

От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.

Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.

След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция. Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.

Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява.

Но успехите в БНР не свършват само с това. След два безуспешни опита СЕМ все още не е приел отчета на ръководството за поредния период, а лицензирането на Радио Кърджали буксува от скандал в скандал заради очевидното неумение на ръководството да реализира дори чужда идея.

Затова пък с радост слушателите на БНР узнаха,че прочулото се с бедния си език и богато самочувствие предаване „Часът на директора“ на гендира Радослав Янкулов отново се появява в ефир. Вероятно в предаването си ще развие идеите за по-големи стъпки от досегашните.

За по-сигурно се стягат и редиците. Преди две седмици гендирът, който воюва с журналистите от медията, уж на шега поискал синдикатите да го подкрепят за втори мандат. Пили уиски в кабинета и зачакали щастливи дни. Междувременно освободената директорка на музикалните състави на БНР Хелия Чавдарова решила да потърси реванш. Методите й на управление принудиха продуцентите в съставите да напишат остро писмо до СЕМ, след като Управителният съвет и гендирът се правеха, че не виждат недоволството им. Под ласкавия призив на регулатора, Радослав Янкулов решил да я смени и й обещал място в „Златния фонд“ на БНР, въпреки че за оттеглянето си амбициозната Хелия поискала място в друга медия. Тя обещала да се оттегли, но след два часа си взела болнични и от болничното легло е успяла да направи вече два филма със съпруга си – режисьора Росен Елезов. Въпреки че е завършила музикална педагогика, Хелия се опитва да диктува репертоара на диригента на Симфоничния оркестър Емил Табаков. Впрочем един от най-добрите диригенти у нас. За да реализира мащабните си идеи Чавдарова, на която неговата компетентност й пречи, е решила просто… да го махне. С тази цел е привлякла удобни кариеристи, прикрити зад синдикални длъжности, които, в писмо до гендира, прочетено от един от тях, са изсипали вини върху всички, несъгласни с нея. Направен е даже опит в интригата да бъде привлечен един музикален сайт от чужбина, който обаче предпочел да запази почтеност. Всъщност демаршът е ясен. Връща се Хелия, отново печели подкрепата на гендира, разбива враговете в оркестрите и заедно с един от лидерите на синдикатите там започват да дирижират Симфоничния оРкестър. Следващата малка стъпка – верните застават зад любимия радио ръководител и в писмо до СЕМ и обществеността го подкрепят за …втори мандат. За да е пълна победата, всички директори са пред микрофоните на БНР като водещи, начело с гендира.

Оригинална публикация

nglas.wordpress.com I 11.12.2015

Известната в Ловеч Анелия Иванова (собственичка на бившето радио „Лиани“ (1994 – 2009) и на затворения хотел „Лиани“) днес се подвизава в регионална радиостанция Радио София, част от БНР. Там е назначена от бившия стажант в „Лиани“ Митко Димитров, сега неин шеф.

Появата на Анелия Иванова като „Нели“ в ефир предизвика нееднозначни отзиви сред журналистите. Ето как е отразена новината от сайта „Обаче“ в статията „Малки стъпки, големи манипулации“. Ние обаче желаем успех на Нели в новото й амплоа, след като в Ловеч не успя да се наложи ни в журналистиката, ни в политиката, камо ли в бизнеса.
„От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.
Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.

След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция.

Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.
Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява…
http://www.obache.bg/2661/malki-stapki-golemi-manipulatsii/

Оригинална публикация

Икономика | 10.12.2015

Когато беше на пет, синът ми описа моята работа така: "Мама говори по телефона, гледа телевизия и чете вестници"

Мария Дойчинова е директор "ПР и комуникации" на ЧЕЗ България. Отговаря за разработването и изпълнението на комуникационни стратегии на компанията и за връзките с медиите. До 2010 г. е била директор "Комуникации" в "Софийска вода", Завършила е арабистика в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на International Public Relations Association и на Европейската асоциация на директорите по комуникация.
Спрофесията ПР се избрахме взаимно, някак си постепенно и неусетно. Като че с всяка професионална стъпка съм вървяла точно натам – към корпоративния ПР. Това се казва брак по любов и като във всеки брак има и трудни моменти, но и голямо удовлетворение и радост. И така вече години наред.
Имах щастието и предизвикателството да работя за големи международни компании с традиции в корпоративните комуникации. При това става дума за ютилити компании във времето, когато никой в България не би свързал ПР-а с ВиК-то. Или с енергото. Звучи почти неприлично, въпреки че точно ютилити компаниите, които са естествени монополи на пазара, трябва да полагат особени усилия в комуникацията си с обществото, клиентите, институциите, медиите. Сложен е балансът между вътрешните и външните публики в мултикултурна вътрешна среда и популизъм и политизиране на едни най-обикновени ежедневни услуги за населението и бизнеса отвън.
Винаги съм вярвала, че ефективната комуникация, особено когато става дума за ютилити компания, чиито услуги съпътстват живота на повече от една трета от българските граждани, се гради на доверие, а то, от своя страна, се постига с диалог и прозрачност.
Особено удовлетворение ми носи работата по проектите на корпоративната социална отговорност, доброволчеството и образованието. В това отношение съм имала късмета да работя в компании, за които инвестициите в обществото и служителите са вплетени в корпоративните им ценности.
За тези, които не са вътре в професията, нашата работа изглежда лека, без нужда от особени усилия. Когато беше на пет, синът ми описа това, с което се занимавам, по следния начин: "Мама говори по телефона, гледа телевизия и чете вестници." Истината е, че колкото по-лесно и приятно изглежда едно нещо, толкова повече труд е положен преди това. Ние сякаш нямаме право на грешки, защото резултатите от нашия труд обикновено са видими и то в реално време. През годините в професионален аспект минахме през не една и две кризи, някои от които разтърсиха цялото общество. И оцеляхме, станахме по-силни, благодарение на професионализма си, отговорността, която поехме като екип, и честната и открита комуникация. Това считам за огромен успех в моята кариера.
Успехите ни в областта на кризисния ПР бяха оценени от ПР общността в България и Европа. Въпреки това пожелавам на колегите си ПР експерти никога да не им се налага да печелят награди за кризисни комуникации.

Стр. 104

Икономика | 10.12.2015 | Стр. 100

Връзките с обществеността са занаят, който не бива да се усвоява на принципа "Проба-Грешка"

Румяна Парушева отговаря за корпоративните комуникации на Siemens България. Тя има над 15 години опит в сферата на медиите и връзките с обществеността,
Румяна е завършила Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Свети Климент Охридски". Има магистърска степен по специалността "Медии и междукултурни комуникации" от Европейския университет "Виадрина", Германия. Владее английски, немски и руски език.
И збрах тази професия, защото е вдъхновяваща, предизвикваща, удовлетворяваща, понякога доста изнервяща, но винаги вълнуваща.
Да поддържаш корпоративната комуникация на голяма компания е като да се возиш на скоростно влакче в лунапарк. Безспорно е вълнуващо, но човек винаги трябва да е подготвен за внезапни обрати.
Моята работа изисква абсолютна отдаденост. В тази професия не е възможно да си вършиш добре задълженията, ако разсъждаваш като чиновник, чиито служебни ангажименти приключват в 17 ч. с края на работния ден. Винаги има нещо за доорганизиране, доуточняване или просто за бърза проверка дали всичко е наред.
Това, което е невидимо в моята работа, са екипните усилия, които стоят зад всеки успешен проект. За щастие в Siemens България имам възможност да работя с истински професионалисти, които се стремят да осигурят добавена стойност във всяка една задача.
Най-тежките моменти за корпоративния
ПР са резултат от подценяването на интелекта и чувствителността на ключовите аудитории. Хората разбират кога някой се отнася пренебрежително или с неуважение към техни легитимни проблеми или опасения и негативната реакция не закъснява.
Срещам разбиране от ръководството на Siemens България, че връзките с обществеността не са просто декоративната черешка на тортата за една компания. Те са крайъгълен камък, който до голяма степен стои в основата на бизнес успеха.
Голямо удовлетворение ми носи, когато успея да впрегна корпоративната машина за някоя добра кауза. Siemens България от години подкрепя множество институции и инициативи, свързани с най-уязвимите обществени групи. И когато видиш на практика резултатите от тази помощ, усещането е невероятно.
Добре е да се знае, че връзките с обществеността са занаят, който човек не може да си позволи да усвоява на принципа проба-грешка. Защото грешките, дори и най-малките, може да струват много скъпо.

Стр. 100

Икономика | 10.12.2015 

В основата на моята работа е да управлявам процесите така, че да срещам разбиране у всички

Работи в сферата на комуникациите през последните 14 години за организации като Българската търговско-промишлена палата, МЕТРО Кеш енд Кери, Пощенска банка, както и като консултант в агенции за компании от различни сектори. От 2010 г. е ръководител "Комуникации" в Аурубис България, където отговаря за комуникацията със служителите, корпоративната социална отговорност и цялостния образ на компанията навън. Образованието си по "Връзки с обществеността" получава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и Chartered Institute of Public Relations – Лондон. Специализира финанси в Международния банков институт – София и индустриален мениджмънт в ХТМУ. Член на УС и председател на Българско дружество за връзки с обществеността за 2017 г., член на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD), Омъжена, с едно дете.
Избрах тази професия, защото ме провокира с липсата на рутина и наличието на непрестанна динамика във всеки един момент. Дава ми възможност ежедневно да уча и да общувам с хора, което ме развива като професионалист и личност.
Да поддържаш корпоративната комуникация на голяма компания е голяма отговорност най-вече към репутацията на въпросната компания, както и към екипа, с който работиш, а той обикновено е многочислен.
Моята работа изисква отдаденост, страст, гъвкавост, концентрация, мултифункционалност, етика. Иска се умение да пишеш грамотно и със стил – нещо, което за съжаление се среща все по-рядко.
Това, което е невидимо в моята работа, са трудът, времето и усилията, които стоят зад всяка една кампания, събитие или прессъобщение. Често се пренебрегва и неглижира аналитичният подход в нашата професия, способността за усвояване на голям обем информация и взаимовръзки, която да бъде "преведена" на обществеността със съответното послание и правилния канал за достигане. Ние сме балансьорите между корпоративния и обществения интерес в най-позитивния смисъл.
Най-тежките моменти за корпоративния ПР са ситуациите на комуникационна криза. Но ги възприемам не толкова като "тежест", а по-скоро като предизвикателство, надграждащо опита. Трудност е да се сблъскаш с неетично поведение на колеги или медии, както и цялостното ниво на грамотност и информираност. Вярвам в професионалното образование и младото поколение.
В основата на моята работа е да управлявам процесите така, че да срещам разбиране у всички и да умея да убеждавам различни целеви публики, дори и у дома.
Голямо удовлетворение ми носи усещането за баланс между личен живот и работа, когато е успешно постигнат.
Добре е да се знае, че в тази професия не съществуват етикети, както доста често се приписват. Това е сериозен бизнес, който се развива все повече, има стратегическа роля в управлението на компаниите и чието значение нараства все повече с развитието на дигиталните комуникации.

Стр. 99,100

Икономика | 10.12.2015 

Подготовката на двучасово събитие може да отнеме половин година

Илияна Захариева е директор "Корпоративни комуникации" в Мтел. Тя отговаря за всички комуникационни дейности на компанията, насочени към обществото и служителите. Дирекция "Корпоративни комуникации" обединява управлението на традиционни и дигитални медии, организацията на спонсорство и събития, програмите за корпоративна социална отговорност и вътрешните комуникации на Мтел. Има над 15 години опит в сферата на корпоративните комуникации, връзките с обществеността, маркетинга и рекламата, Присъединява се към екипа на Мтел от Пощенска банка, където е ръководила корпоративните комуникации на компанията в последните шест години. Отговаряла е за рекламата и връзките с обществеността последователно за Хеброс банк, HVB Bank Biochim и Уникредит Булбанк. Работата си в областта на корпоративните комуникации започва в KPMG през 1999 година. Тя има диплома от Chartered Institute of Marketing, London, London School of Public Relations, както и магистърска степен от Факултета за нови и класически филологии и Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски".
Избрах тази професия, защото беше близко до журналистиката, но с предизвикателството за нещо ново и все още неустановено в българска среда. Когато започнах да работя корпоративен ПР, професията "прохождаше" и това предизвика интереса и любопитството ми. Бях в голяма международна компания и постепенно поех маркетинговите комуникации. Хареса ми да бъда журналистът в компанията – този, който събира информация от подходящите хора, придава й правилната форма и я разпространява към различните публики. С времето натрупах не само практически опит, но продължих да се обучавам с допълнителни квалификации в областта на ПР и маркетинг.
Да поддържаш корпоративната комуникация на голяма компания е отговорно, сериозно, често стресиращо занимание. От друга страна, ефектът на стреса зависи от това как го възприемаме. Според Кели Макгонигъл, здравен психолог и автор на "Как да направим стреса наш приятел", стресът ни вреди само ако вярваме, че това е така. Преподавателката от Станфорд разглежда стреса като позитивно явление и показва нови механизми за неговото овладяване чрез търсене на социален контакт и подкрепа. Възприемам стреса на моята работа като зареждащ и водещ до нови социални контакти.
Масовата представа, че ПР-ите само ходят по коктейли и събития, не отговаря на истината. Нашата работа е свързана с много седене пред компютъра и писане на…всякакви неща. Формите са различни и се променят – само помислете за социалните медии, но в крайна сметка става въпрос за разказване на истории, които да завладеят читателите и да ги карат да променят своите нагласи към компанията, продукта, услугата, събитието и т.н. Дигиталните медии са просто ново средство за комуникация, но за да я има – трябват добре подготвени хора, които да създадат и разкажат съответната история.
Моята работа изисква отдаденост и непрестанно любопитство към света. Казах за "измислянето" на истории – това предполага четене и следене на различни източници, създаване на връзки между понякога несвързани неща, сглобяване на информации от различни автори, говорене и срещи с всякакви хора, усет за пулса на обществото – от какво се вълнуват и интересуват публиките. ПР-ът трябва да е отворен човек, без предразсъдъци и страх от авторитети и статукво, защото както при журналистите, това пречи на работата. Добрият език и обща култура, афинитетът към писане, комуникативността, точността, прецизността, бързата реакция – всичко това са качества, които смятам за задължителни за професията. Това, което е невидимо, е многото "черна" работа, която остава скрита за публиките. Това важи и за други професии. Подготовката на едно двучасово събитие може да отнеме половин година и повече. Зад финалното съобщение към служители или прессъобщение често се крият дни работа: координация на различни звена, уточняване на фактология, множество редакции, коментари и одобрения. Всичко това остава невидимо, но пък крайният продукт от нашата работа е винаги много видим.
Най-тежките моменти за корпоративния ПР са кризите, защото се работи в извънредни условия, когато всички са напрегнати, а резултатите не са ясни. В Мтел имаме постоянно миникризи, тъй като работим за над 4 млн. крайни клиенти. Но когато говоря за най-тежките моменти, визирам наистина големи кризи, които изискват координация на много хора, незабавна реакция и поемане на рискове. В такива ситуации опитът е изключително важен, той помага много повече от теоретичната подготовка по кризисни комуникации. Знаеш не само как да постъпиш по най-правилния начин, но и как да запазиш хладнокръвие, което е част от успеха в подобна ситуация.
Срещам неразбиране от хора, които не разбират какво работя. За мое щастие това са все по-малко хора в корпоративните среди, а промяната на масовите заблуди по отношение на моята работа ще отнеме очевидно още доста време и усилия на гилдията като цяло.
Голямо удовлетворение ми носи успешният финал на всеки един проект. Зарежда ме невероятното разнообразие на моята професия. Ежедневно работя с много хора, по различни проекти и идеи, свързани с творчество, но и точност и прецизност към детайла. Като мениджър управлявам хора и процеси и отговарям за резултатите. Защото нашата работа трябва да има смисъл и измерими резултати. Добре е да се знае, че комуникациите се учат цял живот.
Добре е да се знае, че комуникациите се учат цял живот.

Стр. 98,99

Икономика | 10.12.2015 

Печелим доверие, като говорим открито с потребителите

Силвия Костова е началник управление "Корпоративни комуникации и маркетинг" в Пощенска банка. Тя има над 15-годишен опит в областта на корпоративните комуникации, маркетинга и медиите, Повече от 10 години заема мениджьрски позиции в една от водещите комуникационни агенции у нас. Била е директор "Корпоративни комуникации" в един от най-големите холдинги на пазара, където е отговаряла за комуникационната политика на водещи български компании в сферата на бързооборотните стоки. Работила е още като Press Officer в администрацията на президента и журналист в печатни и електронни медии. Има магистърска степен по журналистика и масови комуникации, и прави докторантура по публични комуникации и информационни науки в СУ "Св.Климент Охридски".
Професионалните предизвикателства в корпоративните комуникации днес са преди всичко свързани с нарастващите критерии за това кое в нашата работа е ефективно и успешно. В условията на все още възстановяващ се (недостатъчно растящ и силно конкурентен) пазар корпоративният ПР трябва да бъде все повече стратегически ориентиран и ефективен. Именно това е и най-важната задача към нас като комуникатори. Стремим се клиентите ни не само да са доволни от качеството на обслужването и предложените иновативни продукти, но и да усещат, или направо, бих казала, да живеят с бранда, разбирайки визията и ценностите на компанията ни.
Трябва да бъдем креативни и да прилагаме нестандартни подходи за спечелване на доверие, да развиваме собствените си корпоративни медии, чрез които да говорим открито с потребителите. Постоянното развитие на онлайн средата и социалните медии изискват от нас ежедневна промяна и адаптация – необходимо е изключително високо ниво на организация на комуникациите. Успехът в корпоративния ПР изисква повече от всякога да сме бързи, ефективни и убедителни. Паралелно с това да отделяме все повече внимание на вътрешните комуникации, на разработването на наши вътрешни медии, с които да ангажираме и мотивираме служителите си.
Предизвикателство е и правилното интегриране на социални теми в корпоративните комуникации на компаниите и взаимоотношенията с обществеността. Компаниите все повече се конкурират на ниво корпоративен имидж и се стремят да интегрират значими социални инициативи, свързани с дългосрочни каузи. Пример за това от нашата практика е дългосрочният проект на Пощенска банка и УНИЦЕФ, целящ изграждането на центрове за майчино и детско здраве в цялата страна, който е един от най-награждаваните КСО проекти на бизнес организация.
Банковият бизнес днес е един от най-интересните и всеки ПР и маркетинг екип цели да направи продуктите на своята банка неотменна част от живота на потребителите си. А те продължават да търсят едновременно най-добрата оферта, съпроводена с гъвкави решения, удобство, сигурност и подкрепа от стабилен финансов партньор, какъвто Пощенска банка винаги е била. Само през последната година и половина получихме 10 награди за кампаниите ни за корпоративни комуникации и маркетинг, което е още едно доказателство, че сме успели да се отличим на пазара, работейки с грижа за обществото и клиентите ни.

Стр. 97

Икономика | 10.12.2015

Най-трудни са началото и краят на една кампания, когато просто не ти се иска приказката да свърши

Илона Станева е директор "Маркетинг и реклама" във Fibank (Първа инвестиционна банка). Завършила е маркетинг, реклама и бизнес администрация в УНСС, специализирала интегрирани маркетинг комуникации в университета "Делауеър". Била е директор "Търговска дирекция" в БНТ. Голяма част от опита си в маркетинга е натрупала в FMCG сектора, като маректинг мениджър в "Белла България" АД, Преди това в ролята си на маркетинг мениджър е управлявала маркетинговите и PR комуникации на "Хепи" АД, "Капитан Кук" и "SASA", Член е на Българската асоциация по маркетинг. Зад гърба си има няколко награди на БАМ, награда от конкурса "Бранд мениджър на годината", ФАРА, СПХ в категория "Иновации", Superbrands.

Избрах тази професия, защото обогатява ежедневно – тя ми позволява да комуникарам с клиента, с бизнеса, с арт средите, с широк кръг от хора. Държа на активността, а излизането на рекламната комуникация от нишата на пасивността доведе до диалог, в който се раждат "истинските" продукти и услуги.

Навлизането на социалните мрежи като активен канал за реклама и диалог бавно разми границите "реклама", то стана поетапно, възползвайки се от въздействието на продуктовото позициониране, събитийния мениджмънт, та чак до канала "една жена каза". Всъщност за да бъде една рекламно-комуникационна кампания успешна, а посланието – правилно възприето, аз лично разчитам много на интегрирания комуникационен подход, за който помага и съвместната работа с екипа на дирекция "Корпоративни комуникации".

Моята работа изисква отдаденост към всичко – мисия, визия, ценности, кауза.

Това, което е невидимо в моята работа, са безконечните телефонни разговори … с всички и за всичко. Всъщност всичко е видимо, защото само с прозрачни идеи, съзнание и комуникационни похвати можеш да създадеш успешен проект.

Най-тежките моменти – за тях ще говоря от "камбанарията на маркетолога", са началото и краят на една кампания. Защото всяко начало е трудно, а краят носи носталгия – просто не искаш приказката да свършва.

За да бъдеш разбран, трябва да говориш. Засега ни разбират и ние разбираме, като за това разчитам на ПР-ите, които ни проправят пътека в комуникацията.

Голямо удовлетворение ми носи обратната връзка, дори и негативната, защото създава предпоставка за диалог.

Добре е да се знае, че детайлите са важни.

Стр. 106