БТВ, Тази сутрин | 2010-06-01

Водеща: На днешната дата точно преди 10 години БТВ стартира работата си. И така цели 10 години. На днешния ден решихме да поканим в студиото Красимир Гергов, бивш доскоро партньор на „Нюз Корпорейшън” и настоящ на СМЕ, новата компания, която вече е собственик на БТВ Медия Груп. Добро утро!
Красимир Гергов: Добро утро и много се радвам, че след 10 години съм в това студио!
Водеща: Честит празник, както се казва! Да се поздравим за всичко, коетко направихме с общи усилия през изминалите години.
Водещ: Рядко давате интервюта.
Красимир Гергов: Ами аз имам лоша дикция затова не давам обикновено интервюта, понеже не ме разбират. И сега (…) няма да ме разбират, когато говоря, но ще се опитам да говоря бавно.
Водеща: С един въпрос клише да започнем, с какво се промени телевизията в България след появата на първата частна национална телевизия? И така 10 години, много или малко са 10 години?
Красимир Гергов: 10 години са много време за една телевизия. И от преди 20 години имаме демокрация и 10 години след това има и първата национална частна телевизия, но в различните страни демокрацията се изразява по различен начин. Примерно в Америка, ако не сте американски гражданин, не може да имате собственост американска медия. В Австрия все още няма частни медии. В България 10 години по-късно има вече, може да се похвалим, че нашият телевизионен пазар е достатъчно развит и дава достатъчно свобода на словото на всички журналисти. Спомням си когато за първи път направих в България първата част на локална телевизия заедно с Тед Търнър, тогава ми спряха тока на предавател 97-а, 98-а година…
Водещ: Кой го спря?
Красимир Гергов: Правителството тогава, което беше. Но разбира се аз не обвинявам министър-председателя или президента Стоянов тогава, но те позволиха това да се случи. Аз съм пращал 20 писма да пуснат в ефир Си Ен Ен, който предавахме на български…
Водеща: Вие бяхте представител на Си Ен Ен в България?
Красимир Гергов: Да. Но не получих нито един отговор. Така че тези времена смятам, че са минали и смятам, че тогава е било в името на демокрацията всякакви такива приумици. Така че… След което по същия начин не беше (…) един друг закон, в който нямаше право хора, които имат рекламен бизнес да правят електронни медии.
Водещ: Сега вече това е разрешено.
Красимир Гергов: От тази година. И аз затова през годините е трябвало да бъда консултант или някакъв друг партньор на тези компании, в които съм участвал, електронни медии. И разбира се, бях и недоволен, защото в крайна сметка ти не носиш никаква отговорност. А когато има много хора няма носене на отговорност. И така аз можеше да се скривам спокойно пред големите компании като „Нюз корпорейшън”, Си Ен Ен…
Водеща: Вие сам повдигнахте въпроса за свободата на словото. Мислехме малко по-назад в интервюто да ви питаме, но знаете, тези дни има една престрелка между президента и премиера. Президентът казва, има натиск върху българските медии. Премиерът пък как отговори, изпрати писмо до всички централни…
Водещ: Сами да си кажат медиите…
Водеща: Сами да си кажат дали са притискани или не.
Красимир Гергов: Аз смятам, че българските медии са вече достатъчно големи деца, за да може някой да ги бие по дупето и да слушат какво им казват от горе. Така че ние винаги ще намерим начин, ако някой ни притиска, да излезем от ситуацията. Затова не смятам, че политиците са толкова глупави да налагат ежедневен контрол върху медиите, защото тава ще бъде краят им.
Водещ: Опитват ли се? Въобще през този период имаше ли опит, дали през… България е малка държава, дали чрез финансова угроза и заплаха някаква за бизнеса, дали чрез лицензионни или разрешителни режими, дали чрез приятелство, по някакъв начин да се обаждат и да казват: Краси, можеш ли да спреш този материал, може ли да пуснеш онзи? Продължават ли да го правят?
Красимир Гергов: За мен лично телевизията в годините, колкото и да е странно за вас, е като плод и зеленчук. Аз искам да имам такава фирма, която да е като плод и зеленчук, като отиваш сутринта, отваряш и хората купуват, ако са хубави продуктите, ако са лоши, те не купуват. Така стана в Би Ти Ви. Смятам, че…
Водещ: Чисто пазарен похват?
Красимир Гергов: Да, чисто пазарен. И не смятам, че трябва да има проблеми по-различни от това, което продавам на плод и зеленчука. Но за съжаление, аз имам по-различни проблеми. През годините аз мога да ви разкажа много истории, специално зададени закони, които да са против хора като мене..
Водещ: Пример?
Красимир Гергов: Ами закона за спиране на тези, които имат рекламна дейност да правят публични компании с телевизия, което всъщност лишава телевизиите от публичните компании да събират средства и акционери от всеки един българин, и поради тази причина нямаме нито една публична електронна медия. Което всъщност е гаранция за свободата на словото, което вече е възможно. И другото нещо, което е гаранция са свободата на словото, е начинът на издръжка на една медия. БТВ 10 години, до този момент се е издържала с пари от реклама, които са влизали. И затова ние сме чувствали единствено задължение само към пазара…
Водеща: Към публиката.
Красимир Гергов: Към публиката, да ни гледат повече. Ние сме по-независими. Даваме повече свобода на словото, имаме по-хубави програми, ние ще вземем по-голямата част от пазара.
Водеща: Кой беше най-трудният момент за БТВ и в личен план за вас през тези 10 години?
Красимир Гергов: В началото, когато започна този конкурс, аз разбира се не можех да участвам в това нещо, но така или иначе тогава ние пуснахме документите в тогавашната комисия, без значение как се казва, защото те ги смениха няколко пъти поради политически причини. Помните, едното правителство дойде, направи специален закон, с който уволни шефа на БНТ, след това направи друг орган, след това се случиха много такива неща през последните 20 години. И така на 30 септември, когато аз съм роден, ние подадохме документи, което беше знак за мене, че ние ще спечелим. Аз тогава бях консултант на две компании, едната беше Ес Би Ес, другата беше „Нюз Корпорейшън”. Едната се класира на първо място, другата на второ място. И екипът, който прави документите на Би Ти Ви беше изцяло български, той в момента е във вашия мениджмънт.
Водеща: Всъщност това е моментът, в който Би Ти Ви кандидатства за лиценз за национално разпръскване.
Красимир Гергов: След това започна обаче една много сериозна кампания върху това, че Би Ти Ви е една офшорна компания…
Водещ: От кого?
Красимир Гергов: Ами о хората, които тогава бяха под властта, т.е. първите най-големите доносници, най-големите клюкари и хора, които искаха да притискат медиите, за да ги рекетират за влияние и за пари разбира се. Те (…) в това ръководство на Негово величество, което се занимаваше с медиите, не вярвам Негово величество да е знаел за това нещо, но хората под него, всички знаят в медиите кои са, те бяха доста силно крило в тогавашното правителство, което беше оглавявано от Стоян Ганев… След това имаше един агент Димитър, който беше съставил целия СЕМ и беше направил така, че да поискат лиценза на Би Ти Ви. Гого, който в момента е шеф на СЕМ, може да потвърди според мене това нещо, че е имало такъв натиск за вземане лиценза на Би Ти Ви.
Водещ: Това беше най-тежкият период?
Красимир Гергов: Да, защото тогава ме караха да плащам рекет, да плащам… имах дела, от 10 години аз имам дела в прокуратурата. Чак тази година мога да ви кажа, че няма дела в прокуратурата.
Водещ: Приключи ли всичко там?
Красимир Гергов: Там приключи, но 10 години съм водил дела заради вас, вие да имате право да говорите това, което трябва да говорите.
Водещ: Докъде е истина влиянието, механизмите за вашето голямо влияние и откъде започват легендите и митовете? Знаете ли, вашето име, така, се прошепва понякога, хората имат може би някакъв страх понякога, когато някой е влиятелен да говорят, да му казват името…
Красимир Гергов: Аз обаче не го осъзнавам, защото аз самият смятам, пак ви казвам, че гледам на Би Ти Ви като на едно място за бизнес. Ако гледах на Би Ти Ви като място за влияние, сигурно щях да бъда пръв приватизатор, или да имам някакви такива сделки, а нямам такива сделки, за които някой да може да ме обвини нещо. И поради тази причина аз смятам, че журналистите си правят тяхната работа. Ако те не я правят добре, те биват уволнявани, без значение дали са звезди или не. И най-жалкото е когато един журналист не е балансиран, защото аз смятам, че журналистиката е нещо, което човек трябва да започне да работи, само при условие че иска да бъде балансиран, а не да започва бизнес и да става бизнесмен. Ние знаем много журналисти, които имат доста страничен бизнес и за смятам, че това нещо е нещото, с което вие трябва да се борите.
Водещ: Пряк конфликт на интереси.
Водеща: Т.е. да няма конфликт на интереси и да се занимаваме единствено и само с журналистика?
Красимир Гергов: Да, точно така. Защото е много малка разликата, примерно един външен продуцент, който за разлика от вас има продуценти и водещи, които получават милиони годишно, и вие, които работите на една заплата и някаква премия допълнителна, и кое бъдеще ще си изберете, едното е несигурно, другото е малко по-сигурно, но ако сте балансирани, само тогава ще бъде сигурно. Тъй като хора като мене, които са собственици на медии, ще ви уволнят, тъй като това не е вашият бизнес. Вашият бизнес е да правите рейтингова програма, нищо повече.
Водещ: Станало е клише изречението, че след цифровизацията нищо няма да бъде същото на телевизионния пазар. Така ли е наистина и защо? Виждаме, че ще имаме мултиплекси, ще окрупняват няколко програми. Кое е коренно различно от зрителска гледна точка обаче? Или нищо?
Красимир Гергов: Нищо няма да бъде същото, защото ще се дават повече възможности. Ако сега има ограничен ресурс, четири национални медии да приемем, тогава ще бъдат възможни 36 поне. Т.е. всеки един, който реши да инвестира и да прави електронни медии, и по-точно телевизии, ще е възможно да го направи, тъй като обхватът на тези 36 станции ще бъде един и същ. Т.е. Би Ти Ви ще може да се състезава с 35 подобни станции. И който е най-добрият в това, което прави, ще вземе най-голяма част от пазара.
Водещ: Жестока конкуренция се очертава, много по-жестока от тази, която е сега.
Красимир Гергов: За мене най-страшното не е това, че ще има конкуренция, защото аз смятам, че този екип, който е тук в цялата група, ще издържи тази конкуренция, защото контентът, който правите вие, е най-качественият на пазара. Това е безспорно. Но тогава ще се появят според мен много влиятелни и по-малко влиятелни хора, които ще се опитат да правят медия, която ще използват за влияние. И тогава вече е страшното за обществото.
Водеща: Как може да се справи истинската журналистика, тази, която е обективна, казвате не се занимава с нищо друго освен със собствената си работа, а именно да прави журналистика?
Красимир Гергов: Това е много лесно и ще ви кажа, че за това не трябва да се притеснявате. Защото ако вие сте честна към това, което правите и давате най-добри продукти, давате възможност на всички хора, всички гледни точки и вашите новини са едно огледало на обществото, тогава вие със сигурност ще бъдете №1…
Водеща: Т.е. публиката надушва…
Красимир Гергов: Ако сте тенденциозни, ако изпълнявате поръчки на собственика, който да кажем се занимава с… не знам, не искам да обиждам никой, но с нещо, някоя приватизационна сделка или отглежда кокошки, и вие по цял ден давате кокошки тук и само хора, които се занимават с този бизнес, или които са свързани с този бизнес, няма кой да ги гледа…
Водещ: Но какво намеквате, че ще се появят такива играчи?
Красимир Гергов: Могат да се появят.
Водещ: Имате не що предвид?
Красимир Гергов: Не, нямам предвид, това ще бъде естествено нещо. И дай боже, да има хора, които да опитат това да направят и да не бъдат балансирани, за да можем да ги бием, както сме ги били досега.
Водеща: Пак ми се иска да ви върна в сферата на журналистиката, защото всъщност това е, което ежедневно вижда публиката, продукта, който вижда. Взехте ли отношение по този казус, който възникна между премиера Бойко Борисов и Слави Трифонов? Имаше реплики между тях.
Водещ: …искрено да вземете отношение.
Красимир Гергов: Вижте, аз не си спомням даже дали някой е искал такова нещо, но аз определено мога да кажа, че Слави е бил един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Това че те двамата в момента се карат, ако примерно някой каже за мен, че аз съм бил приятел с някого навремето, и аз съм прекарвал цели вечери с него, а мога да кажа защо съм го правел. Но ако… За мен по-важно е те, когато са били близки (…) не са ли разбрали един друг, че единият не става за другия, или по-точно, че Слави е лош човек, или пък че Бойко не става за премиер, защо тогава Слави не го е казал. Това е по-важното и това е нещото, което според мене движи правилните сили на обществото в правилната посока.
Водещ: Какво предстои за Би Ти Ви? Как си представяте лед 5 години да речем Би Ти Ви? Има в момента едно вълнение сред екипите на двете телевизии, и на ПРО.БГ, и на Би Ти Ви, и от зрителска гл.т. как ще изглежда програмата, сливането как ще стане?
Красимир Гергов: Силно се коментира, обаче тук според мене няма две мнения, че ние като собственици… Искам да кажа само, че новият собственик на Би Ти Ви е президентът на Джуиш конгрес Роналд Лаудър и „Уорнър”, която е най-голямата медийна компания, може би заедно с „Нюз Кор.”. Така че всъщност вие сте собственици, ваши собственици са мои партньори, едни от най-сериозните и влиятелни хора в целия свят. Така че те не биха могли да дадат друга възможност на мениджмънта да направи нещо различно от това да избере най-качествените хора да работят в екипа, който ще остане. Да, наистина ще има уволнения, сигурно, но това го има навсякъде, при всяко едно обединение. Тъй като не може да има, примерно казвам, двама юристи, или двама шефове на охраната, или двама не знам какви…
Водещ: Свиването септември-октомври предстои, програмата кога ще стане?
Красимир Гергов: Ами това, което е вървяло и което (…) на пазара, който се свива, за съжаление, ще остане в ефира и няма компромиси в това отношение да има. Защото примерно, представете си, че вие работите в един плод и зеленчук и хората не купуват плодове и зеленчуци. Ако имате пет продавачи, единият от тях ще уволните. Ако пазарът падне, след това ще уволните втори и трети. Накрая може би сам ще се продавате. Така че пазарът е такъв, какъвто е и ние се съобразяваме само с това. Иначе, ако знаете, че ние губим всяка година и вие продължавате да работите, значи някой друг ви плаща сметката. Това трябва да е политическо лице или много голяма компания отвън.
Водеща: Когато става въпрос за пазар, тези неща са невъзможни. Така ,за новините, които ще идват за екипите вътре в двете телевизии, да ги оставим да идват на вътрешно ниво. Но новините за публиката какви ще бъдат?
Красимир Гергов: Новите за публиката. Трябва да гледат на една телевизия като Би Ти Ви, като част на фирма, която за разлика обаче от другите фирми, примерно ако питате един депутат, който е работил независимо какво и е отишъл в парламента, смята, че аз като собственик, или Лаудър като собственик може да дойде и да каже, абе ти сега направи еди-какво си, то в медия това не е възможно, защото там съществуват други закони, които регулират и те правят медията успешна, т.е. свободата на словото. И затова новините ще бъдат същите, т.е. ние няма да позволим да има зависимост от политически сили или от големи спонсори, които да плащат сметките на Би Ти Ви и ще се съобразяваме с пазара. И вие трябва да приемете, че това е най-честният начин да се отглежда една медия. Иначе ние може да направим сделка с някого… Повечето хора в България смятат, че Би Ти Ви е държавна медия или фирмата се управлява както една обикновена фирма. И двете не са верни. Това са най-сериозните неща, които вие трябва да опровергавате. Това не е държавна медия и тя не е зависима от нещо друго освен от пазара.
Водеща: Може би хората се бъркат и смятат, че е държавна медия по други причини. Всъщност Би Ти Ви изпълнява обществени функции, Би Ти Ви е обществена телевизия, тя се ангажира със социални и обществени казуси.
Красимир Гергов: Съгласен съм.
Водеща: И всъщност затова и толкова хора й се доверяват.
Красимир Гергов: Ами недейте да (…) много. Ако видите, че във вашите изследвания това не носи рейтинг, няма нужда да правите чак толкова обществени функции. Аз ще ви кажа кое (…) рейтинг на Би Ти Ви. Примерно ако сложите много порно… и какво може още да сложите…
Водещ: Сутрин така от 7 до 10.
Красимир Гергов: Обаче с разрешение на СЕМ.
Водещ: А какво мислите за СЕМ, дискусията в момента, вето е наложено от президента за това намаляване на броя!
Красимир Гергов: Вижте, това са неща, които ние трябва да коментираме, ние да взимаме отношение, обаче ние говорим за двама политици, затова недейте да смятате, че за мене лично нещата, които са бизнес са различни от тези, които смятат политиците за пазара, за медиите, за всяка една фирма. Затова нека да оставим хората да има този диалог и ние само ще можем да го използваме, за да направим по-голяма демокрацията, ако все още не е такава, каквато бихме искали да бъде. Но засега аз не мога да кажа, че има натиск, аз мога да кажа, че има диалог, който е по-ежедневен, много по-отворени са в момента и министър-председателя… Ако направите една статистика колко пъти той е ходил в медиите, ще видите, че тя се различава коренно да кажем от Симеон Сакскобургготски и насам. Така че има по-голям диалог. Когато има диалог, тогава нещата се оправят, решават и излизат материали, които са проверени. Тъй като лесно можеш да събереш информация дали един материал е…
Водещ: България е малка.
Красимир Гергов: Но има и много материали, които и вие сте давали, които не са били добре проверявани. И това разбира се това са (…) грешки, но грешки има всяка една фирма и всяко едно правителство. И те в момента правят грешки. Но не трябва да се даваме. Аз смятам, че независимо, че има много добър диалог, свобода на словото, наистина няма голям натиск върху медиите, аз смятам, но ние трябва да кажем, че има огромен натиск. Защото иначе…
Водеща: Превантивно.
Красимир Гергов: Да, превантивно. Ние трябва да казваме, вижте какво, има страхотен натиск. Ама от кой, няма значение от кой.
Водещ: Има.
Красимир Гергов: Важно е, че има.
Водещ: За рекламния пазар две изречения?
Водеща: Свива ли се?
Водещ: Кофти ли ще бъде за медиите до края на годината?
Водеща: Тези, които се издържат от реклама единствено и само.
Водещ: Или се променя тренда?
Красимир Гергов: Засега пазарът пада, за съжаление. И пада, защото пада цялата икономика. (…) понеже рекламата е (…) от Джи Ди Пи, затова сравнявайте какво е нашето Джи Ди Пи в месеците и така ще разберете горе-долу как ще пада и пазарът. И затова аз смятах, че тази година ще падне към 25%. Т.е. и вашите заплати трябва да паднат 25%.
Водещ: Звучи обнадеждаващо…
Водеща: Това последното не беше много добре като за 1 юни, 10-годишнина за рождения ден това…
Красимир Гергов: Това беше майтап естествено. Вие знаете, че това не е вярно, точно обратното, защото ние сме отрязали други хора там, които иначе имаха по-високи заплати от вас.
Водеща: Понеже остава 1 мин. до края на разговора, все пак е празник, 10-годишнина, сериозна годишнина…
Водещ: Обръщение към нацията.
Красимир Гергов: Не, обръщението вие ще го направите, защото вие сте тези хора, които контактувате с нацията. Ние само ползваме вашия труд, ние го експлоатираме собствениците вашия труд.
Водеща: Меко казано, експлоатирате ни
Водещ: Звучи откровено.
Красимир Гергов: Да, по-добре така да стане ясно, защото иначе едни си мислят, че ни експлоатира, другите си мислят, че не работят и накрая. Знаете ли колко време трябва на един българин да се адаптира, колко по-малко работи от един германец – четири пъти. Колко време му трябва да се адаптира да работи в Германия колкото един германец. Нула.
Водеща: А защо е така?
Красимир Гергов: Защото в България ние си правим компромиси с всичко. Много сме големи…
Водеща: Ние ви обещаваме, че и в следващите 10 години, живи и здрави да сме, компромис с работата, която ви предлагаме всяка сутрин, няма да има. Благодаря! 

в. Монитор | Светослав ПИНТЕВ | 2010-06-07

Основателят на “Ахат" готви грандиозно шоу

Ще конкурирам "Шоуто на Иван и Андрей" и "Шоуто на Слави" – похвали се Денис Ризов. Той прави нещо, с което наистина ще е сериозен противник, твърдят запознати. Основателят на "Ахат" не уточнява в коя телевизия ще е шоуто, което подготвя, но това ще излезе на бял свят съвсем скоро. Той преговаряше с bTV за скандално вечерно предаване, но очевидно сега се е насочил към друга медия. Междувременно рокаджията се стяга за втората сбирка на старата гвардия от "Кравай", която ще е на 19 юни.
Денис Ризов втрещи феновете си и с новината, че се е съгласил Лили Иванова да изпълнява култовия хит "Черна овца". Излязоха и смехотворни слухове , че бившият на Наталия Симеонова е възбудил сексуалните апетити на неукротимата прима. "Набройкала е "Черната овца", не мен.
Не става въпрос за продажба изобщо. Когато пееш някоя песен на концерт, няма никакво значение. Даже не трябва разрешение. В случая става въпрос за това, че Лили иска да запише "Черната овца" и като културен човек звънна и попита дали е възможно. Първо се свърза със Звезди, след това с мен. Аз звъннах на Божидар Главев, който е автор на парчето и в момента е свещеник. Никой нямаше нищо против, защото Лили Иванова си е професионалист и за нас това е вид признание. Щом и Лили Иванова го харесва, значи, че песента излиза и от рок стандарта, разширява аудиторията си. Всеки, който има желание да запише чужда песен, трябва да иска разрешение и тя го има писмено. Нормално е. Ако променяш аранжимента, трябва да искаш разрешението от автора. Плюс това аз знам кой прави аранжимента", призна той пред БЛИЦ.
Денис Ризов е на 46 години, освен музикант е и бизнесмен, основател на компаниите "София мюзик ентърпрайсис", "Хърбър айлънд рекърдс" и др. Клюкарите го обявиха да най-апетитната плячка на златотърсачките.

Стр. 23

PRnew.info БЛОГ I 2010-06-07

Напълно променената национална ефирна телевизия ТВ7 посреща горещите летни месеци с изцяло обновена програмна схема, нови предавания и армия от звездни водещи.

От 14-ти юни зрителите на канала ще могат да видят на екран фолкзвездата Камелия, нейната съименничка – джаз певицата Камелия Воче, светския коментатор Мон Дьо и участниците във втория сезон на Биг Брадър – италианеца Лео и популярната като „българската Анджелина Джоли” – Силвия Драгоева.

Камелия Воче и Мон Дьо ще си партнират в новото предиобедно магазинно предаване на ТВ7, носещо името „7-мо авеню”, което ще се излъчва всеки делничен ден от 10.00 до 11.30 ч. и ще е ориентирано към женската аудитория. Отделните рубрики ще включват съвети за здравословния начин на живот, за поддръжка на домакинството и стайлинга, информация за световните модни тенденции, както и тема на деня, която ще се обсъжда с известни личности и експерти в съответната област.

Популярната фолк певица Камелия също ще се появи в ефира на ТВ7 в ролята на водеща в следобедно социално ток шоу, носещо името „Споделено с Камелия”. Русокосата изпълнителка ще се представи в изцяло ново амплоа, тъй като в предаването ще се дискутират проблемите и личните истории на обикновените хора заедно с известни личности и психолози. „Споделено с Камелия” ще се излъчва всеки делничен ден от 16.30 до 17.30 ч. и ще включва публика в студиото, която ще участва активно в разискваните теми.

Бившата съквартирантка от къщата на Биг Брадър 2 Силвия Драгоева пък ще се изяви на екран като ко-водеща в новото сатирично ток шоу на ТВ7, наречено „На инат”. Предаването ще промени напълно представите на зрителя за вечерно ток шоу, тъй като партньор на Силвия ще е не човек, а виртуално магаре, носещо името Марк О’Селски. Основен фокус в „На инат” е политическата и социалната сатира и коментарите на изминалите събития от деня. Предаването ще има бенд и гости и ще се излъчва в 2 издания – 10 минутно, непосредствено след централната емисия „Новини” на ТВ7, и вечерно издание от 22.00 ч.

Като водещ в ефира на ТВ7 ще дебютира и още един участник във втория сезон на Биг Брадър – италианецът Лео. Кулинарното шоу „Какво ви забърка Лео” ще се излъчва всяка делнична сутрин от 9.30 до 10 ч. и за първи път в българския ефир ще се набляга не само на вкуса, но и на външния вид на храната. Воден от принципа, че половината от вкуса на ястието е във външния му вид, Лео ще демонстрира как можем да аранжираме атрактивно приготвените ястия. Готвенето ще се случва в реално време, което ще даде на зрителя напълно точна представа за начина и времето за приготвяне на ястията.

Освен тези продукции, ТВ7 ще включи в обновената си програмна схема и ново скеч шоу в стил “Monty Payton”, наречено „Нашенци”, публицистичното предаване от типа инфотеймънт „5400”, както и много нови хитови филми и сериали.

Допълнителна информация: http://press.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=300008&df=45&dflid=3

EVENTS.dir.bg I 2010-06-07

„ДНИ НА КРЕАТИВНОСТТА 2010” включва поредица от събития за периода 22-24 юни 2010 година. В основата на идеята стои желанието креативността да бъде представена не само като личностна характеристика, а като умение, което човек развива и използва в своята дейност. Специалният гост Анди Грийн е вдъхновяващ оратор, водещ на обучения и лекции, бизнес консултант и автор на книги в сферата на креативността и комуникациите. Инициативата е предназначена за различни аудитории, които споделят виждането за мислене без граници и непрекъснато развитие и усъвършенстване на личния потенциал.

Програмата е развита в рамките на 3 дни и включва:

 Ден 1: Тур на креативността на тема: „Чрез креативност към атрактивност: Как да използваме силата на креативността”. Инициативата ще включва посещения и изнасяне на кратки беседи (30 мин.) на различни места в София.
Аудитория: широка аудитория от ученици, преподаватели, бизнес организации, държавни структури.

 Ден 2: Майсторски клас с Анди Грийн под общия надслов „Креативност и комуникации”.
Участници: специалисти в областта на интегрираните маркетингови комуникации.

 Ден 3: Работна бизнес закуска на тема: „Креативността в полза на успешния лидер”.
Участници: представители на бизнеса в България – собственици и мениджъри.

 Ден 3: „Арена на Креативността”.
Събитието ще бъде с продължителеност половин ден и ще засегне въпроса „Как да сложим край на глупостта като отключим креативността” в личен и професионален план.
Участници: комуникационни специалисти (ПР, маркетинг, реклама, вътрешни комуникации), организационни мениджъри на средно ниво; управители и собственици на малки и средни фирми, студенти, НПО-сектор.

Програмата може да изтеглите от тук: http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/06/Creativity-Days10_Programme.pdf

Допълнителна информация за Дни на креативността 2010: http://www.bcreative.bg

Информация за събитието може да намерите в EVENTS.dir.bg – Блог за успешни събития: http://events.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=300005&df=725252&dflid=3 

Търговски вестник I Иво СИРОМАХОВ I 2010-06-07

Ето няколко разсъждения за това как се прави вестник … Автор е Иво Сиромахов, което прави статията бестселър. Главните редактори да не се самозамайват, защото журналистите невинаги мислят като тях, а и спадът на тиражите показва, че начинът по който се случват нещата в медиите едва ли е правилният  Можем да предполагаме, че правилата важат и за електронните медии, за предаването на Шоумените и т.н.? … 

Как се прави вестник ?

Навсякъде по света вестниците са в криза. Тиражите им намаляват, рекламодателите се оттеглят, а журналистите се пропиват.Защо се стигна дотук? … България е ковачницата на истинската журналистика… Професионалната етика повелява да помогнем на задграничните си колеги, изпаднали в беда и да ги светнем на няколко простички правила, на които се дължи успехът на българската преса.

1. Съберете подходящ екип. Критериите, на които трябва да отговаря добрият съвременен журналист, са: да слуша главния редактор; да спазва политиката на издателството (т.е. да слуша главния редактор); да бичува недъзите в обществото (т.е. враговете на главния редактор). Човекът, който отговаря на тези три критерия, е готов за журналист. Други качества не са му нужни. Отделни заблудени експерти във вестникарството смятат, че журналистът трябва да е грамотен, но това са старомодни схващания. В днешно време грамотността е излишен лукс. За какво са ни грамотни репортери, като имаме коректори?

2. Подкрепяйте доброто.Един уважаван вестник винаги трябва да стои на страната на доброто и деликатно да проповядва някакви ценности. Някои заблудени експерти във вестникарството твърдят, че доброто е това, което е добро за максимален брой хора. Това са реакционни схващания. Според модерната българска журналистика добър е този, който е на власт. Всички други са лоши и трябва да бъдат обругани, охулени и заклеймени.

3. Какво да сложим на първа страница. Времената, когато новините продаваха вестника, отдавна са в историята. Сега хората се информират за събитията предимно от телевизията и интернет, така че трудно ще ги изненадаш с нещо. Затова новините не са важни за днешната българска преса. Важното е как ще поднесеш информацията и как ще я наредиш. Тук водещ е принципът: кой ще почерпи. Например: ако в един ден имаш две важни събития – студент, извадил 11 деца от горяща къща и Бойко Борисов, който играл тенис, кое ще сложиш на първа страница? Разбира се, че Бойко Борисов, щото той може и да почерпи, а студентът няма пари. Пък и какво като е спасил 11 деца, голям праз! Аман от популизъм. Пусни му там 10 реда в долния ъгъл на 18-та страница до судокуто и това е.

4. Судокуто е задължително. Малцината бунаци, които продължават да дават всеки ден пари за вестници, са хора, очевидно пристрастени към хазарта. Тях новините не ги интересуват. Но кръстословицата и судокуто са непреодолимо изкушение. Сложете някаква награда за онзи, който правилно е решил судокуто – например – чифт вълнени стелки 48-номер или ароматизатор за тоалетна, за да ги зарибите завинаги.

5. Как да събираме информация. Главната причина за кризата в големите световни вестници е глупостта на издателите да инвестират в заплати на репортери, които ходят да отразяват събитията. Това са грешни пари. За какво ти е да плащаш на хора, за да търчат напред-назад като улави, при положение, че можеш да си сваляш цялата информация от интернет? Отваряш сайтовете, барваш две-три думи, за да не е хептен плагиатство и пълниш вестника.

6. Как да пишем заглавия. Това е висшия пилотаж в българското вестникарство. Заглавието подчертава различността на вестника. Как да отразим например концерта на АC/DC в София? Заглавието: „50 хиляди куфяха с АC/DC”, е слабо. Много по-добро е „Депутати куфяха с АC/DC”… Напишете нещо такова, пък може и да почерпят.

7. Какви интервюта да правим. Интервюто е специфична работа и не бива да се възлага на новобранци. Този жанр е запазен за уморени от репортерстване сдухани журналисти, които чрез интервюта с подходящи хора, могат да си докарат някой дребен рушвет върху мизерната заплата. Най-яко е да правиш интервю с банкер от приближена до властта банка. От това интервю репортерът трябва да извлече следните отговори: че държавата може да изпитва затруднения, но банките са супер; че българският бизнес е загрижен за народа;че високите лихви са в интерес на хората, всичко друго е мазен популизъм; че банките се управляват от високоморални, високоотговорни и възвишени във всяко отношение хора. Ако нямате подръка банкер, винаги може да интервюирате някой зажаднял за медийно присъствие министър. От интервюто с министъра читателят трябва да разбере: че държавата може да изпитва затруднения, но правителството е супер и знае как да се справи с проблемите – че правителството е загрижено за народа; че вдигането на данъците е в интерес на хората, всичко друго е мазен популизъм; че в министерствата работят високоморални, високоотговорни и възвишени във всяко отношение хора Интервютата се илюстрират с голяма портретна снимка на интервюирания големец със загрижена физиономия. Посланието е: не му е лесно на човека. Целта на интервюто: да почерпи.

8. Как да пишем анализи и коментари. Традициите в българската преса повеляват анализите да бъдат писани от приятели на заместник-главните редактори – най-често това са провалени професори, алкохолизирани общественици и разконспирирани ченгета. Идеята е хуманна – да се даде трибуна на тия лузъри да излеят водопада на дълго сдържаната си глупост и да се почувстват поне за миг важни, че са попаднали в пресата. Важно е тези анализи да са на безопасни теми – бездомните кучета, забраната на тютюнопушенето, представянето ни на Евровизия и т.н. В никакъв случай не трябва да се анализират теми от политиката или бизнеса, за да не обидим случайно някой от приятелите на вестника – политици и бизнесмени, които отвреме-навреме ни черпят. До голямата аналитична статия сложете малка колонка коментар от главния редактор или някой от заместниците му. Този коментар трябва да звучи позитивно и жизнеутвърждаващо и да подкрепя усилията на управляващата партия, каквито и да са те. Подходящи изречения за начало на редакционния коментар: „Похвални са намеренията на правителството да реши проблема с…”, „Прав е министърът на еди-кое си да иска преразглеждане на договорите с еди-кои си…”, „Доживяхме деня, в който управляващите се нагърбиха с дълго отлагания закон за…”.

9. Как да напишем съботен очерк за интересен човек . Първо трябва да дефинираме понятието „интересен човек”. Кои хора са интересни днес? Фолкпевиците, футболистите и политиците. Но за фолкпевиците и футболистите няма смисъл да се пише, защото не е сигурно дали ще почерпят. Най-добре е да се насочите към политиците… 20 години след 10-ти ноември съдбата заварва мъченика на тоталитаризма като управител на крайпътно ханче. „Не се оплаквам”, кротко споделя Груйчев. „Промяната засегна всички. Аз не се плаша от работа, а освен това въведох някои иновации в ресторантьорския бизнес. Аз съм първият, който дръзна да сложи кимион в шкембе-чорбата. И това ми стана запазена марка”.

10. Социологически проучвания и как да ги тълкуваме. Всеки уважаван български вестник пуска сегиз-тогиз по някое социологическо проучване за рейтингите на хората от властта. Цифрите всеки път са различни, но те не са важни. Важно е как ще ги разтълкувате. Най-добре е да ги тълкува социолог от агенцията, направила проучването. Това са основните правила на българската преса. Следвайте ги и успехът няма да закъснее!

Целият текст в afera.bg.

Оригинална публикация

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-07 

Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят

Традиционният ежегоден празник за гилдията – медийният фестивал MEDIAMIXX, присъди наградите си за 2010-а на галапарти, което се проведе в градинката между ул. "Гурко" и "Раковски" в столицата. Генералният директор на БТА Максим Минчев бе отличен навръх рождения му ден заради срещите на българските медии по света. Димитър Митовски и bTV отнесоха "Златен чадър" за най-успешен медиен проект на сезон 20092010 за "Стъклен дом". Вестник "Стандарт" бе награден със "Златен чадър" за крос медия заради съчетанието на книжното тяло с дигиталния формат. Голямата награда за цялостен принос към медиите бе дадена на Иван Попйорданов. Изпълнителният директор на MEDIAMIXX GROUP и организатор на фестивала Георги Кузмов даде специално интервю за "Класа".

Господин Кузмов, поздравления! Въпреки кризата има фестивал.

За мен по-важното е, че събрах куража да го направя. Цялата идея дойде в рамките наистина на една седмица. Благодаря на Столична община, която ни подаде ръка. Партито по-скоро бе само реверанс към участниците, защото бяха свикнали 15 години вече да се събираме в Албена.
Всички сме зависими от икономическата криза. Въпреки това медийният бизнес продължава да се развива – очакваме процеса на цифровизация, нов Закон за радио и телевизия. В тази ситуация какво е най-важното за медиите? Животът си върви, независимо дали е криза или не. Новите технологии вървят напред. Аз съм човекът, който събира новите неща и среща хората, за да си говорят за тях – според мен това е най-важното. Колкото и да са ни критикували, че е нямало достатъчно бизнес в Албена, това е една среща, на която се случваха и сделки, подписваха се договори. Говореха на конгресите ни през последните две години изключително големи имена като създателя на "Уикипедия", Джими Уейлс, Марио Гарсия и т.н. Тоест MEDIAMIXX наистина е средище за медиите, а това, че сме създали много хубава обстановка за купон, винаги е било най-важното за мен.

MEDIAMIXX се развива. Да очакваме ли нови промени в организацията и провеждането му?

Да, аз смятам, че фестивалът трябва да бъде променен по някакъв начин. И според това, което обсъждаме с моите партньори от известно време, стигнахме до извода, че посоката, в която ще вървим занапред, се нарича крос медия. Тя много отива на нашето име MEDIAMIXX. Тоест медиите отново ще са заедно, само че състезателната програма ще бъде с друга насоченост. Тя ще бъде много по-модерна, защото ще говорим как една медия преминава в друга. Смятам, че оценяването само на радио-, телевизионни или шоупрограми вече е останало във времето. Идват нови категориите, нови са нещата, които трябва да се случват.
По принцип Би Би Си нямат интерес да участват, нито да спечелят някаква награда на Балканите. Но ако тук създадем един крос медия фестивал, в който наистина са новите дигитални форми – нещо, което все още не съществува по света, тогава нищо чудно те отново да се завърнат при нас.

Какво предстои на българските медии, очаква ли се концентрация на пазара?

Дигитализацията трябва да се случи. Но в целия свят процесът е труден, така че аз очаквам, че и при нас сигурно ще е така. Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят. Нормално е нещата да се окрупняват, по-лесно е за бизнеса по някакъв начин. Големите по-лесно оцеляват, малките – по-трудно. Печатните и електронните медии не могат да бъдат само печатни, нито само електронни. На преден план излиза т. нар. крос медия. Там медиите намират своите пресечни точки. Освен книжното тяло вече печатните медии трябва да правят и сайтове, които да пасват на книжното тяло, да не е нещо по-различно и да е едно цяло като медия. А това е и другата възможност да прочетеш един вестник на английски. Така интернет дигитализацията дава различни възможности в много посоки и пътища.
От какво имат нужда БГ медиите в момента – от още инвестиции, от регулация на пазара?
От Smart идеи… Защото както в рекламата има неща, които се правят с много пари, но има и неща, които се правят с много ум, с много идеи и те винаги са много по-симпатични. Крос медията е наистина нещо интересно. Хората по света говорят за него и аз искам да работя в тази посока, защото това за мен наистина е бъдещето – много платформи в една медия. Сега развитието ще бъде във всички посоки.

Стр. 20

в. Класа | 2010-06-07 

На 600 000 гледания на епизодите на "Стъклен дом" в интернет са регистрирани от старта на сериала. С това се похвали Петя Терзиева, директор "Маркетинг и комуникации" на bTV. "Стъклен дом" спечели наградата за най-успешен български медиен проект за сезона на MEDIAMIXX.
"Докато ние стигнем до "Стъклен дом", аудиторията трябваше да свикне със сериалите, като се поучи от чужди продукции. На практика последните две години бяха подчинени на риалити форматите, в които аудиторията вижда истински хора -с техните съдби и съвсем истинско присъствие в тв ефира. Докато сериалът е една измислена история, която трябва да изглежда достатъчно достоверна, но и достатъчно истинска, така че всеки зрител да се припознае в героите от сериала. Не сме се съмнявали в успеха на нашия сериал. За нас обаче беше важно той да бъде наистина качествен продукт. Направи ли се на пазара качествен български сериал, той ще бъде най-големият хит и ще има много години живот. Разковничето беше в това, да бъде качествен, а това се постига с инвестиции", каза за "Класа" Петя Терзиева.
"Стъклен дом" стартира блестящо в условия на силна конкуренция. Зрителите бяха доведени още за премиерата на първия сериал пред екрана. Петя Терзиева е категорична, че сериалът се е превърнал в истински лидер на пазара. По думите й като стратегия bTV работи със стандарта, според който още преди да се снима сериалът, вече се рекламира.
Промените на тв пазара и новите тенденции в развитието му са предизвикателство както за зрителите, така и за пазара и рекламодателите, защото се представят вече нови възможности за качествено ново опериране и високопрофесионални продукти. "Когато седнахме с Митовски на първата си среща още в началото, преди още да е започнал процесът, ние поставихме изискването всичко да изглежда като от Холивуд", коментира Петя Терзиева. Според нея сериалът дава реалистичен разказ за живота ни и точно в това му е силата.

Стр. 20

evgenitodorov.blog.bg I Евгени ТОДОРОВ I 2010-06-06

Преди повече от 30 години по българските екрани се появи американският филм „Телевизионна мрежа”. По-късно излезе и литературният сценарий.
На финала един телевизионен работодател – злобен капиталист, изнасяше поучителна реч пред свой служител, в която между другото се казваше: „Няма държави! Няма народи! Няма руснаци! Няма араби! Няма трети светове! Няма Запад! Съществува…един огромен и необхватен, взаимно свързан и преплетен…доминион от долари. Петродолари, електродолари, мултидолари…”.
Тогава бях млад телевизионен журналист и ми беше мъчно за американските колеги, които се продават за долари. Тайно обаче си задавах въпроса – дали не е по-добре да работи човек за Ай Би Ем, Ай Ти Ти или Дюпон вместо за ЦК и за Окръжния комитет на БКП?
Последните дни отново се заговори за свободата на словото. Президентът Първанов зададе въпрос, чийто смисъл е дали Бойко Борисов не е днешният ЦК на БКП, който задава правилното писане и говорене.
Медиите отговориха с „Не!” и президентският въпрос увисна във въздуха.
На първо място той бе неправилно зададен.
Въпросът трябваше да бъде: „Кои са българските Ай Би Ем, Ай Ти Тй и Дюпон?”
Кои от тях са вече на страната на министър-председателя? След като от години бяха приятели с президента.
Първият проблем на българските медии е икономически. Оттам произлизат всички останали проблеми.
След като медиите не могат да съществуват самостоятелно на пазара, те трябва да изчезнат. Или поне максимално да се редуцират.
В България обаче фалитите са твърде инцидентни. Медиите оцеляват, даже са появяват нови. Само че те не живеят нормален пазарен живот. Те се издържат от някого. И провеждат неговата политика.
Така в българските условия Ай Би Ем, а не Бойко Борисов се превръща в ЦК на БКП.
И ако някой в тази държава иска да има свободни медии, трябва да поиска анализ на тяхната издръжка. И да помисли кой работи в обществен интерес, кой в частен и как нещо може да се промени.
Последната седмица донесе още една гореща медийна новина – Красимир Гергов си призна собственост върху БТВ. Това, което се говореше от години, стана ясно. Някои го оцениха като лицемерие. Всъщност лицемерието беше на държавата, която се криеше зад Закон за Радио и Телевизия и смяташе, че си е измила ръцете с така наречения „Член Антигергов”, според който този, който има рекламен бизнес, не може да бъде собственик на електронна медия.
Този член бе измислен точно да спре експанзия та на Гергов. Какво се получи – точно обратното.
Жертва на Антигерговото законодателство станаха дребни играчи, които нямаха пари, за да платят на добри адвокати. Така например Общинското радио в Пазарджик бе елиминирано от конкурс в Пазарджик, защото негов собственик е Община Пазарджик. А Община Пазарджик била съдружник в общинския спортен клуб „Септември”. А този клуб имал в съдебното решение записано накрая: „…и рекламна дейност”.
Град Пазарджик бе опазен от пагубното сливане на медиите с рекламата.
Как ли се е смял Гергов – ако е научил какви резултати дава създаденото заради него законодателство.
Така на мястото на общинското радио в Пазарджик дойде поредната национална верига. Не се знае дали и тя не е свързана с Гергов.
Сега за пореден път се отправят призиви да се предприемат решителни действия за изясняване собствеността на медиите.
Мастити адвокати доволно потриват ръце и пресмятат какви хонорари да поискат за замитане следите на собствеността.
Въпреки че на хората им дреме дали една медия е на Красимир Гергов или на Георги Гергов, на ТИМ или на Ирен Кръстева?
Нещата ще започнат да се променят тогава, когато българинът каже: „Няма да купувам този вестник, защото той е на Ирен Кръстева, примерно, а за нея очевидно по-важни са интересите, а не принципите”.
И когато журналистите няма да прескачат от медия в медия, просто защото „Георги Гергов дава двойна заплата”.
И когато останалите медии няма да приемат обратно бегълците.

Засега обаче ще си играем на закачки и на закони.

П.П. Една добра дума за СЕМ с председател Георги Лозанов: в сайта има проект за диференциране на глобите, които с последните поправки на ЗРТ бяха безмилостно увеличени. Но не съм забелязал някой да е обърнал внимание на този добър жест, който има отношение към защитата на медийния плурализъм.

Оригинална публикация

dw-world.de I Георги ПАПАКОЧЕВ I 2010-06-05

Поредното публично изясняване на отношенията между власт и медии превърна през седмицата българина от читател, зрител и слушател в неволен свидетел на нелицеприятни сценки от местната демокрация. Анализ на Г. Папакочев.

Когато медиите в една страна започнат да занимават аудиторията основно със собствените си проблеми, това е симптом за боледуваща демокрация. Когато представители на висшата държавна власт започнат да използват печата, радиото, телевизията и интернет за разправии помежду си, това е сигурен знак за нова криза, този път в общественото пространство.

Публично изповедание

След като държавният глава Първанов публично заяви, че е свидетел как правителството упражнява натиск върху медиите с цел те да бъдат уплашени, кабинетът реагира със светкавична анкета до началствата в „електронните, печатни и обществени медии и БТА”. Те трябваше да се изповядат публично по въпросите дали изпълнителната власт им се бърка при определяне на редакционното и новинарско съдържание на поверените им медии, дали ги ограничава във финансирането и разпространението и как тълкуват решението на кабинета (надлежно оспорено от президента в Конституционния съд!) за намаляване състава на създалия си доста спорна репутация медиен регулатор СЕМ.

Проблемите се трупат от години

В съответствие с известното правило „какъвто въпрос зададеш, такъв отговор ще получиш”, услужливата на всяка власт и практически несменяема медийна върхушка отново се включи в негласното съревнование кой най-бързо ще реагира и кой ще даде най-захаросан отговор на височайшото питане. Резултатът, естествено, потвърди предварителните очаквания, а именно че „натиск е имало преди, но не и сега”, че всяка медия си определяла темите и подреждала новините си без намесата на телефони и смс-и „отгоре”, и че намаляването на броя на съветниците в медийния регулатор в никакъв случай нямало да бъде репресивна мярка.

Кой? Кой кой? Кой кой кой?

Странно защо обаче въпросните отговори се оказаха доста неубедителни. И непълни, тъй като проблемите в българската медия се трупат от години и никой, както е видно, няма желание да ги решава. Особено в условията на сегашната финансова криза, която прекъсна законовите източници на медийното финансиране, засили влиянието на сивия сектор, направи още по-неясна истинската медийна собственост, изхвърли на улицата десетки кадърни журналисти и „вледени” ценностната и професионална система на другите, треперещи за своя хляб.

Тези дни богат рекламен магнат, решил да излезе публично на светло и като собственик на ред телевизии и радиа, направи публичната констатация, че „българските медии вече са доста големи деца, за да може някой да ги бие по дупето и да може да слушат каквото някой им казва отгоре”. От тези негови думи изведнъж стана ясно, че до днес, поне през последните 20 години на демокрация и уж свободен печат, въпросните „малки медийни калпазани” са изяли доста пердах по задните части, а ушите им назидателно са били опъвани от политици, министри, олигарси, мафиоти и от кого ли още не, за да могат да функционират и печелят. Онова, което въобще не стана ясно и около което продължава да тегне гробовно мълчание, е кои са скритите фигури с „тоягите”, които все още продължават да определят и здраво да контролират екзистенцията и репертоара на местната медия.

Българските медии вече били "големи деца"…

Големият ДС брат

Отговор, макар и непълен, даде Комисията по досиетата, която вече извади на светло 36 агенти и доносници на бившата ДС действащи и сега в печата, 101 техни „другари” по принадлежност в частните електронни медии, 43 ченгета в БНТ, рекордните 66 агенти в БНР, 20 в БТА. Това са все собственици, директори, главни редактори, политически коментатори, водещи на предавания, на рубрики, повечето от които продължават да формират общественото мнение и да дърпат не конците, а дебелите метални лостове за управление на „независимите и демократични” български медии и на тяхното подходящо „стиковане” със силните на деня.

Оттам, всъщност, идва основният натиск, от който са се завайкали всички. Другото са само обичайние „Медийни напеви” с извивки на чалга.

Оригинална публикация

БТВ, Новини в 12.00 часа | 2010-06-06

Медийният фестивал временно се премести от курорта „Албена” в кафене в центъра на София.

Причината да се наруши 15-годишната традиция за раздаването награди край морето е финансовата криза. Освен това тя сви фестивала от една седмица в четири часа.
Макар и в София всички, които присъстваха на медийния фестивал, бяха на една вълна – вълната на „Албена”. Затова и наградите се раздаваха край пясък, вода, шезлонги и чадъри. Традицията беше спазена заради кризата и въпреки нея.

Георги Кузмов, организатор: Решихме, че в година, когато е трудно да командироваш някого на фестивал, да участваш на фестивал, е по-добре да направим събитието в София.

Репортер: Какво, според вас, е важно за медийните хора по време на криза?

Георги Кузмов, организатор: Идеи, преди всичко идеи. Нищо друго. Като няма пари остават идеите.
Тази година бяха връчени само четири златни чадъра – за най-добрите бизнес постижения и за хората, оставили следа в медийното пространство. Призът „Крос Бордър Ауард” заслужено грабна БТА за инициативата за срещите на българските медии по света. А голямата награда за цялостен принос към медиите е за Иван Попйорданов – един от директорите на Българската национална телевизия в горещите години на прехода.