Интервю с Петьо Блъсков

БТВ, Отпечатъци | 2010-06-06 

Водещ: И като шурна дебата за свободата на медиите, та цяла неделя. Вие гледате Отпечатъци, в студиото е Петьо Блъсков, журналист, издател, създател на две прес групи. Сега последно главен редактор в прекръстения само преди седмица вестник Новините днес, който вече се казва Република. После обаче ще си говорим защо се казва Република и защо трябваше да е безплатен, а всъщност струва вече 20 стотинки. Най-напред ще помоля да коментираш и ти интригата на седмицата, миналата. Има ли медиен натиск, няма ли и това ли е най-големия проблем на журналистиката в момента? 
Петьо Блъсков: Здравей, и на зрителите добър ден. Това е малко силиконова интригата. 
Водещ: Да, но политици я подеха, там няма много силикон по тях. 
Петьо Блъсков: Е то, аз казах по тоя повод, сега Първанов очевидно няма за какво да си говори и се произнася за медиите, защото си дава сметка, че това е тема, на която и медиите реагират, и обществото е чувтвително. Абсолютно силиконова интрига, медиите в България са свободни от 90-та година, свободни като възможност за свобода, което е страхотно. Сега там тая възможнст до колко е консумирана, до колко има възможност да бъде консумирана, за кои медии говорим, за какво става дума по отношение на развитието на медиите, това са други теми. Но колкото до свобода – свобода колкото щеш. Даже повече. 
Водещ: То всеки началник медия отговори за себе си, лично беше, не се отговаряше от името на цялата българска журналистика или на всички медии. 
Петьо Блъсков: Ама това въпроси-отговори и т.н., това много влязохме в една абсолютно излишна история. 
Водещ: Добре, но нормално ли е днес, 20 години след избухването на демокрацията, 20 години след като беше създаден 168 часа, флагмена на честния частник, на първата птичка на конкурентния медиен пазар и свободния медиен пазар, да си говорим отново за свобода на журналистиката? 
Петьо Блъсков: Това е интрига. Това не е разговор, това е интрига, хвърлена в публичното пространтсво. Около тая интрига се навръзват и не знам защо се отвръща, очевидно се използва за интригантстване в обществото, истина е,ч е някои медии се контролират от корпоративни интереси. Истина е, че някои медии понякога влизат в едни релации, които могат да бъдат оприличени със събитията, с имотите на магистратските деца. Да, съществуват такива ситуации, но тези ситуации съществуват в цял свят. Аз мога да ви дам еедин пример със собственика, който горкия той почина човека, но той е един издател, крупен европейски издател. Един от собствениците на германската група ВАЦ, който беше сред шефовете на социалдемокрацията на Германия и който в един миг се оказа, че като един от шефовете на социалдемократическата партия в Германия беше дал 80 млн. марки за предизборната кампания на Хелмут Кол, който е християндемократ. И този собственик на ВАЦ, един от собствениците, който пак казвам почина, Бог да го прости сега човека, но това е факт. Така че той от една страна политически ангажиран социалдемократ, от друга страна дал пари на … 80 млн. И беше изгонен с гръм и трясък от социалдемократическата партия, а в същото време е издател на вестник. Нали си давате сметка, че тези работи… 
Водещ: Да, но това, което искам да ви питам и това, което.. 
Петьо Блъсков: Стават и по света. 
Водещ: Стават и в Америка също много такива случаи сме виждали и сме чели. Но въпроса е Кой в момента в България е по-заплашен от натиск – издателя журналист, защото такива вече това е почти изчезващ вид, вече той е заплашен от изчезване и трябва да влезе в червената книга. Или журналиста, така да се каже редовия журналист, имам предвид репортера, редактора, коментатора, който работи на другите нива във вестника, не в началничеството. 
Петьо Блъсков: Това е много лично. Човек ако е журналист И ако не иска да му нареждат става и си отива. Обаче ако условията са да му нареждат и ако той няма какво друго да работи, няма хляб, седи и му нареждат. Това е. Ама ние.. разбирате ли, този процес ние не може нито да го … трябва много време, трябва много икономически условия, които да позволят на медиите да са свободни, и тогава не сме защитени, и тогава медиите не са защитени от своите собственици. 
Водещ: Но аз си спомням именно защото споменах 168 часа и това, че се навършиха в края на април 20 години от неговото създаване… 
Петьо Блъсков: Да, на 26 април е 20-тата годишнина от вестникарската легенда 168 часа, която до ден днешен … 
Водещ: Съществува, макар и в друг вариант. 
Петьо Блъсков: Като легенда. 
Водещ: Но тъй или иначе ето тогава аз си спомням много мощни битки на медията с властта. Много епични сражения, в които просто беше.. тогава пък някак си публиката беше призована за секундант. Не като сега, в момента, в който двама души във властта се бият и някои от тях искат медиите да си кажат дали ги н атискат. Тогава беше много различна ситуацията. Сега ми се ще ако може да сравниш на бързо, преди да минем към следващите неща, които са свързани вече с.. .
Петьо Блъсков: Да, ами тогава времето беше по-бурно, по-динамично, раната беше по-кървяща още от края на режима, в смисъл бяха се отворили огромни надежди, много чувствително беше обществото, реагираше се. Сега нещата се развиват по-плавно, по-спокойно. Но плавно, спокойно – вестниците, които си … от 96-97 г. Си започнаха да обслужват непрекъснато властта, един от тях, който беше един от вестниците на прес групата, за 10 години тиража му падна 10 пъти. Така че това е резултата. Полека читателя… вижте, читателя е страхотно нещо, н можеш да го излъжеш. 
Водещ: То и избирателя е така, и той трудно се лъже. 
Петьо Блъсков: Така че ефекта е върху изданията, да говорим за вестници, защото аз не бива да влизам на територия н адруги медии. Бавно става, но става. Просто читателя не чете този вестник, защото вижда, че той стои на страната на властта. 
Водещ: Президента всъщност хвърли бомбата след Economist, защото това беше в пушилката, която вдигнаха президента и премиера се загуби това, което каза в петък авторитетното издание Economist в анализа си за България. И там каза две важни неща. Че първо повечето големи медии у нас са с неясна собственост, втоор че това прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначителни влияния. Първо вярно ли е това? 
Петьо Блъсков: Първо не е вярно. И второ Economist, който е разбира се тежко издание световно, което претендира за обективност да бъдат така добри колегите да посочат източниците, на които базират своите изводи. Защото и аз мога да седна да напиша сега, че Economist също е с неясен източник. 
Водещ: Е, ама в анализите не е задължително да се позоваваме на източници. 
Петьо Блъсков: Напротив. 
Водещ: Това не е от изискванията… 
Петьо Блъсков: Това е голо твърдение. Какво значи неясна собственост? 
Водещ: Ами не знам, питам дали е вярно според теб. 
Петьо Блъсков: Ама стига сме повтаряли като папагали едни формулировки, неясна собственост. Ами на всеки вестник от долу пише – еди кой си издател, фирма, отваряш регистъра и виждаш – зад тази фирма седи Гошо Гошев и готово. Сега, ако Гошо Гошев си е направил една схемица и на Гошо Гошев един му е дал пари или някой или фонд или група или партия, партийна централа, това в публичното, в правното пространство и във фактически вид няма следа, няма виждане. Какво да кажем? Ок, ето я собствеността. Така че собствеността споеед мен е един измислен въпрос, несериозен въпрос. Собствеността – ок, там пише кой е собственика. Що не покажат един вестник или една медия, на която собственика не е ясен. А само приказваме? Добре, каже, вестник Звънче – нищо не пише там и не може да разберем от къде тоя вестник Звънче приказва така… Това е. 
Водещ: Добре. Има ли корпоративни битки на страниците на вестниците, които всъщност се изнесоха вече и извън страниците на вестниците, зщаото някак си премиера се почувства като призован, ако арбитър и каза, че няма да участва в тия корпоративни битки между отделните медии. 
Петьо Блъсков: Премиерът много хубаво каза, за какво да участва, това не му е работа. Нека медиите си правят тези битки. Аз ви казвам – печална ще е тяхната съдба. Колкото повече се занимават със себе си, толкова повече няма да ги четат. Печлбата… аз съм медията на еди кой си и се знае, че еди кой си има еди кой си бизнес. И всеки ден на първа страница пише колко е лош другия, който има същия бизнес. А докато се занимаваш със себе си, използвам една сравнително … тоест не много нецензурна дума, това си е журналистически онанизъм си е това. Защо се занимават със себе си? Читателя за това не прощава … 
Водещ: Добре, кажи сега за Република. Защо в. Република. да не би да е заплашена републиката? Все пак монархия беше преди 2 правителства, нали? 
Петьо Блъсков: Между другото един приятел се пошегува така и каза – хубаво, че си сложил това име република, защото май републиката е в опасност. Не, няма такова нещо. Името .. .да, новините днес беше изключително подходящо име за безплатен вестник. Той създава една по-лека, по-без съпротивление, приемане на изданието, прочитане. Докато заставането вече на пазара изисква едно заглавие, което да е марка, което да се разбира със своя идентитет И така го избрахме това Република. Питахме нашите читатели, които са много. Мисля, че от тук нататък с в.Република нещата ще се развиват. Неслучайно в неговото издателско каре пише, че Република продължава делото на вестниците, Които до сега сме правили. И ще стои на страната на своите читатели винаги. 
Водещ: А добре, провали ли се безплатния проект в България? Безплатния вестникарски проект на България? 
Петьо Блъсков: Да, в България всъщност вестника безплатно някак си не се прие добре от … говоря за рекламодателите. В крайна сметка икономиката е решаваща. Някак си … да остаивм настрана, че съвпадна с рязкото свиване на рекламините бюджети във връзка с кризата. Но и някак си с недоверие се посрещна от рекламодателите. Освен това световната практика съществува такъв модел на безплатен вестник. Той се нарича промоционален модел, това е описано в теоритята, още от начлаото на 2000г., в началото на първото десетилетие в щатите се развива такъв модел, са се развивали подобни модели. Вестник, който иска да наложи своето име, като заглавие, като вестник, катостока, като продукт, излиза в продължение на определен период, примерно 6 месеца или година като безплатен, след което влиза в платения пазар на вестници. Така е наречен от умните хора, анализатори на… 
Водещ: Тоест това се оказа всъщност… 
Петьо Блъсков: Това се оказа верен теоретичен модел. 
Водещ: И сега в момента очаквате, че с 20-те стотинки ще бъдете много Конкурентноспособни на фона на доста значително по-скъпите вестникарски продукти. 
Петьо Блъсков: Ами ние не търсим конкурентоспособност с цената. Това е … тая цена е цената на четенето според мен. Просто да даваш повече пари, за да четеш вестник … смятахме, смятахме – това е цената на четенето. Все пак човек го купува, за да прочете нещо, нали? Така че… 
Водещ: И е хубаво да има какво да се прочете. 
Петьо Блъсков: Да прочете това, което наистина се случва, а не измислени интриги и разправии за това колко вестниците… 
Водещ: Добре, думи за финал. Защото приключваме. 
Петьо Блъсков: Думи за финал – за да са свободни, колегите трябва да стоят на страната на своите читатели и зрители. Това е единствения ключ към свободата. Останалото са разправии, корпоративни, минават днеска един, утре друг и така. 
Водещ: Добре, благодаря много за това участие.

Интервю с Румен Петков, член на Националния съвет на БСП, Валентин Вацев, преподавател и Иво Инджев, журналист

БНР, Неделя 150 | 2010-06-06 

Водещ: Продължаваме в следващият план драги слушатели, господин Румен Петков, който е член на Националния съвет на БСП, народен представител, бивш вътрешен министър. Ще говори по теми, които донякъде присъстваха и в разговора до този момент с министърът на отбраната, свързани със сигурността или трафикът на наркотици, престъпността. От друга страна, съвсем от друга страна, Иво Инджев, който написа книгата „Президент на ръба”. Става дума за една книга, която се занимава с потайностите на властта и конкретно с мандата на настоящият президент Георги Първанов. Разбира се, това е една възможност да се говори за технологията на упражняване на тази власт и за някои от публикациите както в пресата, така и в тази книга, ще говорим след малко.
 
Господин Петков, очакваме коментар на чутото по отношение на стратегията за национална сигурност, един въпрос, който ви е занимавал и вас, и който е свързан с това как БСП ще се отнесе към дискусията, за която ви покани господин министърът?
 
Румен Петков: Във всички случаи една такава дискусия е необходима, но първо добър ден на вас и на слушателите на „Неделя 150”. Аз, мисля, че наред с въпросите, които са специфични за българската армия и нейното пряко отношение /…/ информация към националната сигурност. Министър Ангелов постави няколко много важни въпроси и бих започнал с Черноморското партньорство. Там ресурсът на страната ни, а и ресурсът въобще в Черноморския басейн, далеч не се изчерпва само с партньорството между румънските служби. 2006 година в България, с подкрепата на ЕК и малко по-късно и на германското председателство, беше изграден един център за черноморско гранично сътрудничество, който всъщност предоставя информация в реално време във всяка една от /…/ страни от Черноморския басейн. Годишно, шеста, седма, осма година, този център е засичал около 300 кораби нарушители.
Водещ: Вашата функция каква е в този център?
 
Румен Петков: Аз в този център нямам никаква функция. Има българското МВР и на първо място Гранична полиция. Това е център, пак казвам, изграден с подкрепата на ЕК, а по-късно на германското правителство, с финансова подкрепа. Плюсът за нас, като държава, тук е, че той е стациониран постоянно в България. Има други ротиращи се в различни страни центрове, а този е ситуиран постоянно в страната ни и той дава изключително ценна информация. Разбира се, тези 300 кораба, нарушители годишно, стигало се е до 350-360, има кораби, които трафикират контрабандни стоки, има кораби, които извършват незаконен улов на риба, на кораби, които трафикират незаконно хора. Но това е един изключително сериозен ресурс, който трябва да бъде използван сега, защото в него на равноправни начала участват страните-членки на НАТО България, Румъния и Турция. Но участват и останалите страни от Черноморския басейн. Това е много силен инструмент, който може би трябва да бъде използван в една такава силно чувствителна среда, в каквато сме в момента, продиктувано не само от икономическата криза в световен мащаб, но и от някои събития в Близкия Изток. Вторият въпрос е свързан с това, че България получи много висока оценка 2007 г. за борбата си с трафика на наркотици. Ние тогава за първи път бяхме извадени от списъка на Държавния департамент на страни все повече производители на наркотици. И третият въпрос е свързан с това, че, и трите въпроса бяха поставени от министър Ангелов, но ми се иска да се знае какво е постигнала България и на тази база да се върви напред – от държава транзитна за трафика на хора след членството ни в ЕС, заплахата все повече да се превърнем в страна, трайна дестинация на трафик хора, е съвършено реалистична. И тук не става дума само за проституция, за незаконна работна ръка, която ощетява българските работници и синдикатите не случайно многократно са повтаряли този въпрос, а тук става въпрос за това, че ние сме твърде чувствителен регион, ние сме външна граница не само на НАТО, както министър Ангелов отбеляза, но и на ЕС. И то много чувствителна външна граница на ЕС. /…/ между България и Турция, общите анализи в проценти сочат, че голяма част от производството на синтетична дрога се премести на юг от България в периода 2003-2008 г. Границата ни със Сърбия крие своите рискови и чувствителност, Македония – разбира се. И самият факт, че река Дунав минава през България и стига до сърцето на Европа, крие много сериозни опасност не само за наркотиците, но и за стоки с възможно двойна употреба и т.н. Така че без съмнение трябва да бъде направен много сериозен, задълбочен анализ на предлаганата стратегия и аз мисля, че ако се възприеме подходът, за който говори министър Ангелов, тя не само може да бъде до обогатена, но може да срещне и много широка политическа и обществена подкрепа.
Водещ: Разбира се, преди да засегнем и другата тема, която ви води тук, тя е свързана с оценка на един деликатен момент от протокола – до каква степен е бил засегнат политическият проект на Първанов в разговорите с директора на ЦРУ между българския премиер и г-н Панета. По този въпрос бихме искали да чуем и Валентин Вацев, който е преподавател и може да коментира темата – до каква степен това заслужава внимание във вътрешнополитическите разговори, г-н Вацев, от гледна точка на протокола ли е или става дума за завоалирано назоваване на други проблеми?
 
Валентин Вацев: Г-жо Маринкова, нали не ви разбирам правилно, нали не очаквате от мен да коментирам разговорите между Панета и българския му домакин, аз не бих могъл да знам какво е станало там. Какъв точно е въпросът ви?
 
Водещ: Въпросът е до каква степен това би трябвало да притеснява опозицията?
Валентин Вацев: Кое е това, че г-н Панета е пристигнал в България и е разговарял с отговорни български държавници, това не би трябвало да притеснява, безпокои и дори интересува когото и да било. Шефът на ЦРУ, като една от своите задачи, има да обикаля света. Той е нас добре дошъл гостенин, когато се сети да дойде насам, и би трябвало да се задоволим изцяло с това, което протоколът задължава – българската държава да информира обществото. Разбира се, проблемите на ЦРУ винаги са били чувствителни. Даже не се сещам как можем да обсъждаме това.
 
Водещ: Да, защото се предполага, че е безупречно всичко.
 
Валентин Вацев: Не, не се предполага, че е безупречно. Не би могло всичко да бъде безупречно, но по принцип ЦРУ не коментира и не обсъжда своите работи с когото и да било. Интересът ни към дейността на разузнавателните служби по света би трябвало да бъде свит до разумни граници. Това, което нас като български граждани, би могло да не бъде интересно на първо място, би било работата на българските разузнавателни и контра разузнавателни служби, но както разбирам темата е друга. Аз бих обърнал внимание върху нещо друго, върху бързото вкореняване на езикови практики. От няколко дни се говори за проект Първанов. Вероятно това е смисловият център на разговора?
 
Водещ: Опитайте се да го откриете от гледна точка на реалното положение заради това, че имаше писмо, питане на българския президент, което беше адресирано към правителството – дали той е бил споменаван или неговият проект – и това е една диалогичност, която заслужава внимание, след като наричаният от вас Лео Панета не би могъл да обясни.
 
Валентин Вацев: Панета вероятно би могъл да обясни, но не би трябвалода обяснява, защото той ще трябва да спазва държавната дисциплина на своята държава. Не виждам никакъв смислен начин българските проблеми в българския политически етаж да бъдат обвързани с пътуванията, на който и да било шеф, на която и да било тайна служба по света. Това е фалшив ход. По-интересното е, че между българския президент и българското правителство се води някаква епистоларна преписка, в която те се занимават с намеци. А според мен би трябвало да може да се говори открито. Според мен смисловият център на сюжета е какво ще прави президентът Първанов след края на втория му мандат. Това вече би могло за определени хора в определен смисъл да бъде интересно. И според мен опитът да се придърпа за ушите Панета в този сюжет е смехотворен и малко несръчен. Сериозният проблем, разбира се, за отделни хора, а не за цялото общество, е какво би правил президентът Първанов след края на мандата. Всъщност, още по-сериозният смисъл, още по-сериозният въпрос е дори не въпросът за личните намерения на личността Първанов, а за структурата, животът и посоките на развитие на българския политически живот и в частност на БСП, която както и да се отнасяме към нея, ако уважаваме действителността и фактите, трябва да признаем, че все пак е може би действителна партия в България, от друга страна много болна партия и в много тежко състояние. Предполагам, че другият ваш събеседник – Румен Петков – няма да оспори тази моя последна преценка. БСП не е в добро състояние. И големият проблем е, има ли някакъв начин действащият днес президент, когато престане да действа като президент, по някакъв начин да влезе в политически отношения с БСП.
 
Водещ: Благодаря, помагате ми г-н Вацев, можете да останете на телефона и да участвате и малко по-късно с вашите идеи. Разбира се, направи впечатление, че още вестник „Дума” от 29 май написа една бележка, която се нарича „По-тайна вечеря” и в нея се поставя въпросът за прекалената показност на визитата на представител на американските тайни служби и липсата на дипломатическа дискретност. Търсенето на натрапваща се съпоставка, излиза, че, цитирам – „Ровенето в мръсното бельо, когато е с адрес отвъд океана, е достойно за уважение и преклонение и пищни вечери в центъра на София. Разбира се, явно трябваше шефът на ЦРУ на дойде, та Борисов да седне на вечеря с родните началници на спецслужби, извън тези в МВР и ДАНС, които са вече от друг сой. Сигурно е било неизбежно”. Чета тази бележка, за да се опитам да дефинирам интереса към по-тайната вечеря, тъй като това е ваша тема г-н Петков, а когато поставяте въпрос, че нещо е казано и това е неприлично, сигурно разполагате с някакви доказателства. Винаги в такива случаи от някъде излиза нещо написано, някаква стенограма или подаден текст, така ли е в случая, на какво се основавате?
 
Румен Петков: Във вестник „Труд” се появи публикация, в която става дума, че на разговора на министър-председателя с директора на ЦРУ е обсъждан евентуален проект Първанов. За такъв проект Първанов, министър-председателят говори вече повече от месец, ако не греша, без да съм от тези, които следят ежеминутните му изяви в средствата за масова информация. Въпросът можеше да бъде приключен много чевръсто. Във вторник с колегата Петър Корумбашев ние отправихме актуален въпрос, /…/, дискутиран ли е такъв проект Първанов, ако е дискутиран, по чия инициатива и в какъв контекст. Аз много исках да чуя и го казвам искрено.
 
Водещ: В парламента при това.
 
Румен Петков: Да, в парламента да чуя, че такъв проект въобще в българския политически живот, не е обсъждан на среща с директора на ЦРУ. Защото вие самите разбирате, че ако сме я докарали до там, политическият ни живот да бъде обсъждан от министър-председателя, от министри, президента с шефове на специални служби, това ни поставя в едно много по-различно качество от това, за което сме се борили и постигнали на 1 януари онази паметна година. Второ – отказът да се отговори на този въпрос, буди недоумение, защото пак казвам, въпросът можеше да приключи много чевръсто – не, такъв проект не е коментирам – въпреки, че аз не виждам как щяхме да получим такъв отговор, след като още на следващия ден вестник „Труд” обяви, че вярва на своя източник. Няма да навлизаме в темата кой е източникът, но …
 
Водещ: Стига да е достоверен този източник, да навлезем.
 
Румен Петков: Тука могат да бъдат /…/ вашите колеги от вестник „Труд”. Аз изцяло се солидаризирам с оценката, която г-н Вацев даде, бих си позволил да до обогатя този жив класик – да се придърпа за ушите Панета, беше един твърде несръчен опит. Аз бих добавил, глуповат и спекулативен.
 
Водещ: От страна на кого?
 
Румен Петков: От страна на автори на твърденията, от страна на тези, които си позволиха да консумират директора на ЦРУ по един твърде циничен начин. Когато се водят разговори с такъв тип хора, трябва много внимателно да се преценява впоследствие какво се пуска в обръщение. Директорите на ЦРУ в България идват от 2001 – 2002 г. по за два, по за три дни. Никога не е имало такава медийна интервенция. Това е въпрос на преценка на домакините, а и вероятно и на гостите. Това не го коментирам.
 
Водещ: Това не е ли обидно за нашия гост, вие смятате, че той доброволно се е подложил да го консумират – едва ли.
 
Румен Петков: Не, не. Аз казва, че опитът на българските домакини да го консумират по такъв циничен начин ще доведе до не добри неща за нашите взаимоотношения със САЩ в перспектива. Аз съм склонен да подозирам, че ключов представител на ЦРУ няма да гостува 10 години в страната. Впрочем, САЩ, ЦРУ, ФБР оказаха огромна помощ не само методична и когато се конструираше ДАНС. Така че, това са едни традиции, които се градят ако не греша от първото посещение на директор на ЦРУ в Българя през 2003 г. Може би и по-рано. Но да се коментира политическият живот на България, това да се казва на вестниците и впоследствие да се премълчава, мисля, че това е обидно за нацията. И пак казвам, спекулация с директорите на една от ключовите световни служби за сигурност с цялата своя специфика, която не е допустима.
 
Водещ: Ако не бяхте получили отрицателен отговор от страна на българския министър-председател в парламента, че това не е било обсъждано, щяхте ли да бъдете доволен?
 
Румен Петков: Щеше да ми бъде много интересно как ще реализират колегите от „Труд”.
 
Водещ: Само за тях ли става дума или вие разполагате с някакво доказателство?
 
Румен Петков: Аз го прочетох във вестник „Труд”, заедно с колегата Корумбашев, го прочетохме, както прочетохме на следващия ден, че „Труд” питае изключително доверие към своя източник и продължава да му вярва.
 
Водещ: Аз пък познавам вашите обичаи, вие сигурно имате някакво доказателство, че това е било споменато?
 
Румен Петков: Не, доказателства нямам, но аз съм склонен …
 
Водещ: Можете да потърсите?
 
Румен Петков: Е, какво значи да търся, как ще го намеря, къде ще го намеря, на главната махала?
Водещ: Има някакъв обичай – по тайните записи, да кажем?
 
Румен Петков: Не, аз не съм убеден, че темата е коментирана, когато /…/
 
Водещ: Чух вашия смях, г-н Вацев, преди малко, как да разбирам това?
 
Валентин Вацев: Сетих се, че на горкият Панета сигурно му пищят или шумят ушите в момента, направихме го на маймуна, горкият човек, ще го подмятат журналисти, анализатори и всякакви политически специалисти за какво ли не. Г-н Петков е напълно прав, леко преувеличава, разбира се, Панета няма да се обиди, той ще дойде когато трябва.
 
Румен Петков: Друг е въпросът, г-н Вацев, каква е същността причина на посещението на г-н Панета в България.
 
Валентин Вацев: Ние можем да се досещаме, но по този въпрос …
 
Водещ: Каква е?
 
Румен Петков: Не мога да коментирам. Ваши колеги от уважавани световни агенции коментират, че посещението е в друг контекст.
 
Валентин Вацев: Да. Всъщност тук има друг сюжет, който е достоен за журналистическо внимание и може би някой път ще стане дума и за него. Но на този етап г-н Панета действително е опит той да се сготви с домашен сос за други цели. Съжалявам, че трябва да го кажа така, но посещенията на такива видни американски функционери винаги са интересни в малко по-друг геополитически и регионален смисъл. Другият сюжет, който като чели произтече от там, някак си не ми харесва и ми звучи много /…/.
Водещ: Благодаря за вашия коментар. Сега, ще пристъпим към един разговор за книгата на Иво Инджев „Президент на ръба”, тъй като това изследване се отнася към начина, към който се упражнява властта на президента и така да кажем, потайностите на властта. Това е важно от гледна точка на темата, която представлява интерес и заради разговора преди малко – политическото бъдеще на Първанов. Какво ви мотивира да напише тази книга, г-н Инджев, и залагате ли така да се каже 100% вашата дума, че фактологията е изяснена?
 
Иво Инджев: Няма как, след като съм се подписал, както казват прокурорите, нося отговорност за фактите и обстоятелствата по делото. Книгата не съдържа само разкрития, неща, които хората ще научат за първи път, такива има доста и аз се надявам читателите сами да ги намерят или пък журналистите, които прочетат книгата, да ги съобщят. Вчера и в Нова телевизия стана дума за някои от тях. В книгата има много неща, които са публично известни или много малко коментирани. Или пък появили се в публичното пространство като проблясък, който твърде малко направи впечатление. Аз съм се по някакъв начин постарал да коментирам, да ги обобщя и да дам моята гледна точка по въпроса. Разбира се, че тя е пристрастна, в смисъл публицистиката е дело на човек с позиция. Всеки желаещ може да изрази своята гледна точка. Това е моята книга, моята гледна точка по въпроса. А иначе какво точно ме мотивира? Две неща са. Първо, намери се издателство, което имаше смелостта дори да ми предложи, казват това за първи път, защото по този начин отговарям на въпроса – защо точно сега – защото за три години и половина моят излаз на сериозна медийна трибуна беше, меко казано, затруднен. За това сега, че се появиха някои нови тенденции в българската политика, се намери едно издателство, което се осмели да ми предложи да напиша тази книга, и аз се възползвах от тази ситуация. А иначе бях вдъхновен от призива на президента Първанов за повече прозрачност в държавата и реших да дам своя принос. Понеже е много лесно да търсиш прозрачност на ниво чиновник в държавата или пък и аз не знам, злоупотреби в съседния магазин, аз съм приел предизвикателството да го направя с най-високото ниво в държавата.
 
Водещ: Това е похвално намерение. Винаги е полезно, тъй като тайните са любим прийом от гледна точка на всеки властник, нали така?
 
Иво Инджев: Вижте, аз знам много повече от това, което съм написал, но съм се постарал всичко, което съм написал, да застана зад него, ако се наложи, по всякакъв начин. Съобщил съм само неща, за които съм сигурен. Разбира се, бих могъл в някои много малко от случаите да съм бил подведен в някакъв аспект от своите свидетели, но все пак аз им вярвам. Показателно е, че страшно много хора се боят да говорят по тази тема. Изключително колеги, които говорих от начало бяха добронамерени, но след това престанаха да ми отговарят на телефонни обаждания, включително на гласова поща, на които аз казах, че ако на още едно обаждане не ми отговарят, това означава, че те не желаят повече да си играят, както се казва на езика на децата, с мен. Такива случаи имах доста и това е много интересно.
 
Водещ: Сега очаквам на свой ред и Първанов да запита главните редактори на медиите – страхуват ли се от него.
 
Иво Инджев: Не. Тук мисля, че можем да поспорим, според мен ходът, който се играе по адрес на моята скромна милост, е, че такъв човек няма, такава книга няма.
 
Водещ: Тази метафора, как да я разбирам? Разбира се, това е една игра с буквите, ясно, но от гледна точка на властта, че властта винаги е по някакъв начин балансирана между доверие и недоверие, между възможности и ограничения с това, което разполагаш?
 
Иво Инджев: В смисъл?
 
Водещ: Какво означава ръбът – освен, че е Република България?
 
Иво Инджев: Република България и съм запазил естетиката на фонетиката. Това съм го обяснил още на капака на книгата, на корицата, че съм решил в тази книга да назовавам нещата с истинските им имена, само на две места споменавам инициали, никъде не подменям имена, а съм споменал десетки. Знам, че напоследък много колеги пишат с подменени имена, с метафори, с езоповски език, аз просто си пожелах да напиша книга, в която това, което мога да си позволя да кажа, заставайки зад него, да бъде с истинските имена. За това си направих и тази игра на думи още в заглавие, защото всеки българин би произнесъл, говоря фонетично, ръба, точно по този начин. Така че това е моята игра на думи, която има двойно дъно.
 
Водещ: Има ли политическо бъдеще Първанов, според вас?
 
Иво Инджев: Зависи много доколко ще се даде гласност на истината за него. Хората трябва да направят информиран избор и аз мисля, че много от хората, които са гласували за него, ако прочетат тази книга, ще се замислят за много неща.
 
Водещ: Нека да попитаме за това г-н Румен Петков, тъй като има възможност вие да кажете по-определено това, което и вас ще ви предизвиквам да кажете – какво е политическото бъдеще на БСП, какви структури и от гледна точка на възможността за създаване на някаква нова организация?
 
Румен Петков: Нямаме различия с г-н Вацев, че БСП не е в /…/ позиция и това съм го казвал достатъчно публично още от юли месец на миналата година, както и съм /../ необходимостта от промени както в организацията на работа, така и в публичното ни присъствие, така и като конструкция, в това число управленска, темата очевидно не е актуална, тя ще бъде актуална октомври месец, когато ще бъде последният конгрес. Относно това, което г-н Инджев казва, че концепцията днес е няма такъв човек. Вчера и днес национален ефир и да казваме, че няма такъв човек, ми се струва малко нагличко.
 
Иво Инджев: Започнахме ли с определянията.
 
Румен Петков: Мисля, че ако имаме шансът да се изслушваме, мисля, че ще бъдем полезни на нашите слушатели.
 
Иво Инджев: Вие ме наричате нагъл в ефир, вие, който паднахте от власт по един позорен начин, за среща с оперативно интересни личности. Бъдете така добър да си мерите приказки.
 
Румен Петков: Аз приказките си ги меря, но казвам, че вие имате две дни достъп до един телевизионен канал, който е във всички случаи в тройката на страната и до най-слушаното радио предаване, без разбира се, да съм аз, този човек, който може да направи оценка и да ги подрежда на някаква стълбица, и на това, ако казваме, че няма такъв човек, хайде, най-малкото е да го кажем, че е не коректно, ако съм ви обидил, моля за извинение. Но, не съм чел творбата. Там ви чух, че вие сте ползвали свидетели и на тази база сте градили…
 
Иво Инджев: За някои неща.
 
Румен Петков: А в другите сте личен свидетел, личен участник.
 
Иво Инджев: За много от нещата съм публикувал официално появили се в българското медийно пространство факти. Така че прочетете и тогава коментирайте!
 
Румен Петков: Не, защото аз съм останал с впечатление, в това число и на собствения си гръб, че далеч не винаги появилите се в медийното пространство твърдения са факт. И когато на базата на чул, рекъл, казал се опитваме да формираме определена теза, според мен нерядко допускаме възможността предварително да сбъркаме. Защото вие сам не изключвате някои от хората, които са ви предоставили определена информация, да са злоупотребили или поне да не са били достатъчно изчистени и прецизни в тази информация. Аз също мисля, че е изключително необходимо да бъде изнесена цялата истина около действията на президента Първанов и около политическия му /…/. От това ще спечели той, от това ще спечели обществото и от това ще спечели възможността в България да е ясно, че политика може да се прави и с откровеност, и със съзнанието за държавен и национален интерес преди всичко, в това число преди личния и преди партийния.
 
Водещ: Но защо досега не бяха изяснявани подробности от начина, по който се упражнява властта на президента или пък подробности, които са били обект на тези изследвания и публикации?
 
Иво Инджев: Към кого е този въпрос?
 
Водещ: Към вас, господин Петков.
 
Румен Петков: Вижте, аз мисля, че президентът е обект на некоректни атаки от преди да оглави държавата. И на негов гръб прекалено много лъжи, прекалено много клевети, прекалено много неверни неща са изписани. Някои го определят в жълтата преса, други в различни хроники. Какво означава да се направи дисекция на механизмите като властовите механизми, използвани в президентската институция? Аз мисля, че това е много сериозен въпрос и той не може и няма как да бъде обвързан само с личността на Георги Първанов като президент. Той има своите предшественици, той ще има и своите следовници. Тъй че да концентрираме вниманието само върху един обитател на институцията от, хайде да го кажем, 1990 година насам също не мисля, че е много издържано.
 
Водещ: Само кратко, господин Петков. Ще се занимавате ли с, така да се каже, партийното строителство, с което ще бъде ангажиран Първанов занапред?
 
Румен Петков: Аз виждам в последните месеци една много сериозна активност, която засяга управлението на ключови сектори – в здравеопазването, образованието, икономиката, но не виждам политически проект. И ние понякога говорим от нечие име без да сме абсолютно сигурни, че прогнозата ни е автентична.
 
Водещ: Т.е. не потвърждавате засега?
 
Румен Петков: Не. Засега.
 
Водещ: Въздържате се. Господин Инджев, същият въпрос. До каква степен проблемът за начина на осветляване на властта на президента е бил проблем и за предшествениците на Първанов – за Петър Стоянов, за Желев? Дали има заложени неща, които се повтарят?
 
Иво Инджев: Вижте, аз знам, че и тезата, че в Америка бият негрите е много удобен отговор на всички неудобни въпроси. Само че това е мое авторско право. Аз съм се съсредоточил върху една тема. Нямам претенции да направя описание, нито пък това е биографична справка за когото и да било. Книгата говори сама за себе си. Един художник не разказва за картината си, както и един автор за книгата си. тя се чете. Аз мога да кажа за неща около мотивацията, около това как съм решил, въобще защо съм се решил. Но да преразказвам сега самата книга смятам, че това не е работа на автора. Оттук нататък тя е в ръцете на читателите и на хората, които желаят да се произнесат по нея. Аз се надявам, и понеже стана дума за медиите, надявам се, че българските медии наистина ще реагират. Защото това, че съм бил поканен, много благодаря за това благоволение…
 
Водещ: Защо благоволение?
 
Иво Инджев: Ами не, защото така излиза. Че два дни вече съм в ефир и това променя с нещо факта, че аз три години и половина, примерно в „Хоризонт”, съм персона нон грата. Единственото предаване, в което участвах, беше отново при теб на 15 октомври 2006 година – първо и последно.
 
Водещ: Това беше по повод на искането обяснение за кандидат-президентската кампания какво е материалното положение на българския президент от гледна точка на имуществото му.
 
Иво Инджев: Точно така. Да. И в книгата хората ще прочетат някои интересни неща по тези въпроси. Тук има някои отговори на въпросите, които бяха задени тогава. Аз разбирам, че ще бъде много лесно сега да бъда неглижиран като човекът, който едва ли не от някакви реваншистки подбуди се е захванал да прави точно това, а не нещо друго. Но на този въпрос също съм отговорил в книгата. Що се отнася до бъдещето на президента Първанов, връщам се към тази тема, според мен то е тясно свързано отново и отново, ще кажа, с информираността. Защото българските медии през последните 10 години загубиха не просто острота, а загубиха своята достоверност пред читатели, зрители и слушатели. И това беше до голяма степен свързано с неслучайните опити от най-високо място в България, не от едно, разбира се, каквото и да са правили предшествениците, това не е оправдание, и в резултат на което българската публика, българското общество са в състоянието, в което се намират в момента.
 
Водещ: Загуба на достоверност е много силно казано. Възможно е да е пострадала някоя от темите.
 
Иво Инджев: Всички наблюдатели на медийното пространство в България, оставете ме мен, са единодушни в мнението си, че свободата на словото в България се намира в окаяно състояние и в състояние на регрес от години наред.
 
Водещ: Благодаря на Иво Инджев. Това е вашето мнение. 

Новата мантра на социалните медии

сп. BusinessWeek | Даян БРЕЙДИ | 2010-06-05 

Foursquare привлича потенциални купувачи. Въпрос на време е големите конкуренти да копират нейната услуга за "чекиране"

Ето какъв е идеалният край на работния ден за Денис Краули: в 6 часа неговият iPhone прозвънява с план за вечерта. Телефонът вече е проверил календарите на приятелите му и знае кой е свободен тази вечер, затова предлага ресторант, който всички отдавна искат да посетят. Отбелязва дали има свободна маса и го информира, че други приятели смятат да седнат в заведение наблизо, така че ще може да се срещне и с тях по-късно. И това ще бъде реалност – и то скоро, казва той – благодарение на Foursquare, мобилното приложение и уебсайт за локализиране, основан от Краули и Навийн Селвадураи миналата година.
Разработването на GPS-мобилни технологии, които да позволяват на потребителите да споделят местонахождението си, съвсем не е нова идея. Компания, наречена Loopt, предлага приложения за локализиране на приятели, същото може да прави и характеристиката Latitude на картите на Google. Новото при Foursquare – компания от 20 души, които работят в едно тясно таванско помещение в Ийст Вилидж, Ню Йорк – е игровият елемент. Нейните над 1 милион потребители печелят значки, като се "чекират" в конкретни барове, ресторанти и други места за срещи, което става с натискането на един бутон в приложението при пристигане. Потребителят може да спечели икона "кмет" на даден бар, ако той или тя се е чекирал там най-много пъти за последните 60 дни.
Бизнес моделът им е простичък: да се събере възможно най-голяма потребителска база и да се спечелят национални брандове и местни търговски марки благодарение на предлаганата възможност да рекламират продуктите си пред множество хора, които се готвят да ядат, пазаруват или харчат пари.
Интересът към услугата е наистина голям. На 16 април (което е четири по четири, т.е. четири на квадрат, според името на компанията) фенове проведоха Foursquare празненства в над 150 града в целия свят. А британският футболен отбор Манчестър Сити помоли поддръжниците си да се чекират масово по време на мача на 5 май срещу Тотнъм Хотспър. Над 3000 ресторанти, барове и други заведения използват Foursquare, за да печелят нови клиенти с промоциите си.
Краули сподели, че Foursquare е привлякъл интереса на потенциални купувачи от Силиконовата долина, но не спомена имена. Да се оцени стойността на предприятия като Foursquare е изключително трудно. Те тепърва формират приходи, а и не е лесно да се прецени доколко влиятелна ще се окаже технологията им. Според Тристан Уокър, студент по бизнес администрация в Stanford, който в свободното си време работи като отговорник за бизнес развитието на Foursquare, компанията печели от платени партнъорства. Ключовият въпрос е: дали ходът с "чекирането" на Foursquare ще успее да се превърне в основа на стабилен бизнес. Gowalla и Brightkite изградиха конкурентни мрежи, предлагащи аналог на идеята с чекирането, а вече утвърдени имена като Twitter и Yelp също разполагат с подобни приложения за локализиране.
Но някои от партньорите смятат Foursquare за уникална. Кабелната телевизия Bravo сключи партньорство с услугата през февруари тази година. В промоция на Bravo, организирана със съдействието на Foursquare, участвали над 10 000 зрители, които можели да "отключат" значки, като се чекират на места, свързани с програмите на Bravo. (Заведенията варират от ресторанти, препоръчвани от звездите на Top Chef, до любимите магазини на жените от Real Housewives.) Участниците получавали и полезни съвети какво да направят или да закупят на тези места и в някои случаи дори печелели награди, ако стигнат на мястото първи.
Поради нарастващия брой играчи, които днес се гмурват в геолокационните услуги, на Краули са му препоръчвали да се измъкне, докато все още е сред водачите в сферата.
Бонин Бау, световният директор по електронни и социални медии в PepsiCo, казва, че компанията му решила да експериментира с Foursquare.

Стр. 58

Скандал: Иво Инджев вдига завесата за още тайни от “Дондуков”2, вбеси Мариана Попова

www.blitz.bg | 2010-06-05 

Авторът на книгата „Президент на РъБъ” Иво Инджев, който раздаде тази седмица десетки автографи на представянето й, гостува в предаването "Рулетка" по Нова тв, където водещата Люба Кулезич настояваше за още и още подробности за тайните страсти на държавния глава.
Инджев прикани бившия офицер от Националната служба за охрана Николай Марков, да му се обади по телефона и обясни, че е загрижен за неговата сигурност. Марков бе сред първите, които изнесоха информация за скандални нередности в НСО, за което, освен че го уволнениха, го разкарваха и в съда.
Иво Инджев каза, че от няколко дни се опитвал да се свърже с него, но телефонът му не отговарял. Притеснявам се за него, защото има причини за това, обясни той.
Журналистът припомни случая с коментирания в неговото предаване "В десетката" мезонет на президента Първанов, за който се твърдеше, че е подарен от оръжейния бос Петър Манджуков. След злополучното предаване Инджев бе освободен от бТВ, като официално нещата бяха представени като че ли сам е напуснал.
Сега той извади нови подробности за ловните и нежните увречения на държавния глава. Разчепкан бе описаният в книгата му епизод как Алексей Петров и още четирима от службите посетили певицата Мариана Попова, за да я посъветват да опровергае слуховете за нейната връзка с президента, които пълнеха таблоидните издания преди две години.
По този повод самата Попова изригна малко по-късно в предаването, където бе гост с Орлин Горанов по темата "Каква е причината за провала на българската поп музика?".
„Стига вече с тези неща, не искам да ги слушам”, опълчи се певицата на въпросите на водещата Нана. По думите й жълтите издания и лично Люба Кулезич носели вина за слуховете, които я обвързали с президента. В изказването й обаче не прозвуча категорично опровержение.
От предаването изясниха, че са информирали президентската администрация какви теми ще се разискват тази седмица в студиото и ги поканили да изразят своята гледна точка, но от там така и не откликнали на поканата.

Оригинална публикация

Ани и Виктор: Голямо ритане пада под масата в студиото

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-06-06

Доскоро бяха конкуренти, сега са партньори. Като водещи на сутрешния блок на Би Ти Ви. Виктор Николаев е третият мъж, когото от ръководството на телевизията слагат на стола до Ани Цолова в “Тази сутрин”. Тя обаче признава, че не го вижда като партньор в народните танци, които толкова много обича. Видимо се превръщат в добър екип, а зад кадър често се забавляват. Даже и двамата носят червен конец на левите си ръце. Докато отговаряха на въпросите на “Труд”, Ани и Виктор се допълваха. И успоредно с това научаваха “новини” за миналото на другия. Краде ли химикалки Виктор и какъв аромат усеща рано сутрин Ани?

- Ани, Викторе, колко кафета ви държат в кондиция от 7 ч сутринта?

Ани: Едва след като приключа предаването, пия второто си кафе. Е, случвало се е в тежки моменти да посягам и към тежката артилерия – редбул, но рядко.

Виктор: Не стигаме до тонове кафета (смее се).И аз пия най-много две.

- Викторе, ти се прехвърли в екипа на Би Ти Ви на фаталния 13 май. Не се ли притесняваше от тази дата?

В: Истината е, че на 11 май ми изтече договорът в БНТ. Преди това идвах да “тренирам” с прословутата маса, където се четат вестниците в Би Ти Ви. В началото даже си записвах.

Казах си, че ако има нещо фатално, да става точно тогава. Но аз не съм фаталист. Не знам как е с Ани, обаче на мен откакто водя сутрешен блок, седмицата ми е като един дъъълъг ден…

А: Да, ефирът е финалът на работата ни след дълга подготовка от предния ден и е резултат на усилията на целия екип на “Тази сутрин”. Нашата работа всъщност не свършва в 9,30 ч, както много хора си мислят.

- Двамата успяхте ли вече да се сработите като екип?

В: Не искаме да казваме голяма дума, но вече има добри отзиви (ако не ни лъжат, де).

Истината е, че първия път, когато излязохме заедно в ефир, бяхме напрегнати, защото трябваше да препитваме здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова. Това й беше първото интервю на живо за телевизия. Нито…

А: … я познаваме нея, нито…

В: … тя нас.

А: Нито пък ние двамата се познаваме…

В: Но пък се получи добре.

- Да не се настъпвате под масата кой да изчака и кой да си зададе въпроса?

В: Такова ритане пада, че сини излизаме след ефира (смеят се и двамата).

А: Въпрос на усещане. Помниш ли, Викторе, следващия ни ефир заедно, беше петък? Тогава зададохме един и същ въпрос в едно и също време към госта… Аз съм суеверна и не смея да кажа, че се справяме много добре.

- И все пак, не може да нямате предпочитани събеседници?

В: Със сигурност всички вече се давали интервюта и за единия, и за другия.

А: Аз нямам любими събеседници.

В: Помня един случай преди години, когато бях нов, но в сутрешния блок на БНТ. Ставаше дума за пребит колега журналист. Неговият брат трябваше да гостува и в трите национални телевизии за една сутрин. БНТ се “падаше” по средата и беше някакъв ужас.

В: Един ден Ани ме попита и то в ефир: “Ти разбра ли какво искаше да каже гостът?” Аз мислех да се направя, че всичко ми е станало ясно.

А: Обаче аз си признах, че нищо не е ясно.

В: И обясненията започнаха отначало.

А: Политиците трябва да говорят така, че да бъдат разбрани.

- Какво ви казват в слушалките?

В: Най-често: “Хайде, свършвай!”, защото идват реклами (смях). Или ако нещо важно се е случило междувременно извънредно. Няма как да ти подават всички въпроси в слушалката, а ти да си кукла на конци.

- Как будите и политиците толкова рано?

А: Премиерът Борисов наложи друг режим на работа на своите подчинени.

В: Той ни казва добър ден, дори да е 7 ч сутринта.

- И двамата си имате червени конци.

А: Моят малко лилавее.

В: Аз наблюдавах Ани още като бях в БНТ и си мислех – значи червеният конец е разковничето. Заради това издърпва гостите (смее се). Не, отдавна го имам.

А: Нося го вече повече от 2 години, откакто забременях.

- Викторе, по-добър ли си от предшествениците си Николай Бареков и от Димитър Павлов?

В: Не се сравнявам с тях и нямам необходимост да го правя.

- За какво бихте си дали “Златен скункс”?

А: Въпреки че смятам, че водещите не трябва да спират емоциите си, бих си дала “Златен скункс” точно заради това. Случвало се е един-два пъти. Изключвам, че съм пред камерата, която обикновено хиперболизира всичко…

В: Затова е по-добре да риташ под масата… Аз лично тепърва ще се боря за голямата награда в тази категория… Иначе съм правил гаф в детските си години, беше в радио в Разград. Първото ми работно място. Трябваше да прочета обява за недвижими имоти. Аз обаче, напрегнат, виждам пред себе си прогноза за времето. А микрофонът е отворен, не трябва да се мълчи. И започнах – минималните температури, максималните… Важното е да не мълчиш.

- А за какво бихте си дали “Оскар”?

А: Изпитвам гордост, че съм майка.

В: Аз – че съм баща.

А: Горделиви сме, нищо, че е сред 7-те смъртни гряха (смее се).

- Кога животът ви изглежда по-хубав – рано сутрин или много късно вечер?

В: Чудесен е сутрин рано – мога да паркирам, където реша. Мога да седна на което бюро си харесам в нюзрума на Би Ти Ви. Може да си взема чужда химикалка дори.

А: Сутрин наистина мога да усетя миризмата на люляка пред телевизията… А пред нашата кооперация усещам и липата, когато тръгвам за работа.

- Ако трябва да организирате благотворителна вечеря, кого бихте поканили?

А: Не бих правила нищо подобно, защото е напълно безсмислено. Да дойдат едни хора със скъпи костюми и да си измият съвестта с 1000 лева?! Не искам да участвам в това! Отдавна е доказано, че парите се събират от многото хора, които дават по 5 лева от малките си заплати.

В: Чрез предаването можеш да помогнеш много повече на хората, които са в беда.

- Ако можехте да си смените живота с някого, кого бихте избрали?

В: Не искам.

А: Имало е случай, в който съм се възхищавала на някого, като например отец Иван. Иначе си обичам живота и не съм искала да бъда в чепиците на някой друг.

- Ани, кога за последно игра народни танци?

А: Преди няколко месеца в ансамбъла, който зарязах, когато забременях.

В: Представям си да друсва по едно хорце сутрин в 6 ч.

- А Виктор подходящ партньор ли е за ръченица?

А: Не.

В: Не можеш ида ме накараш освен ако не приложиш заплаха с оръжие. Мога да пускам музиката…

А: Вече няколко години в телевизията си правим “Би Ти Ви талантите”. Има си жури, награден фонд.

В: Изглежда ми страшно. Обичам да плувам, но няма как да го приложа на това място.

- Коя е любимата закуска на децата ви?

А: Повече от половин година сутрин не мога да храня сина си Калоян – освен в събота и неделя.

В: Моята дъщеря Дара гледа анимационни филми и копира закуските на героите в тях.

Пристрасти ли се към нещо, става страшно.

стр. 13

Решението за кадрите решава всичко

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-06-06

ГЕРБ повери контрола над М-Тел, "Виваком" и "Глобул" и дигитализацията на ефира на бивш редактор в "Учителско дело"

През отиващата си седмица ГЕРБ взе може би най-дискусионното кадрово решение, откакто е на власт. Управляващата партия трябва да се радва, че то няма да се обсъжда и да се утвърждава от Европейската комисия. В противен случай в Брюксел със сигурност щеше да избухне смях, не по-малък от този, който Румяна Желева предизвика като кандидат-комисар. В четвъртък (3 юни) с гласовете на най-голямата парламентарна група и на "Атака" за членове на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) бяха избрани трима нови. Те заместват хората с изтекъл мандат в нея – Петър Рендов, Тодор Костурски и Валентин Хараламбов. Първите двама бяха избрани преди години по предложение на НДСВ, а третият – на ДПС.
Първият нов е Константин Тилев, съветник от ГЕРБ в Столичния общински съвет. Той е известен и като водещ в БНР и основател и съсобственик до 2007 г. на радио "FM плюс". Вторият нов член на регулатора, който контролира бизнеса на М-Тел, "Виваком", "Глобул" и на интернет провайдърите и решава въпроси, свързани с техническата страна на радио-телевизионния бизнес, е бившият главен редактор на програма "Христо Ботев" на БНР Никола Колев. В биографията, която той изпрати до Народното събрание, пише, че кандидатът е завършил българска филология и е написал книгите "Вятър в планината", "Зъл или мъртъв", "Синеокото куче", както и множество радиопиеси. Отбелязано е също, че познанията му по телекомуникации са натрупани от това, че в БНР е отговарял за спазването на технологичните изисквания при предварително записани и при живи предавания. В хода на дискусиите стана ясно, че Колев е бивш редактор във вестниците "Учителско дело" и "Нова светлина". Това също бе посочено като плюс към мотивите да стане член на телеком регулатора.
Третият нов член на КРС е преподавателят по криптография в Техническия университет инж. Ирина Романска. С кандидатурите ожесточено се бориха не само депутатите от опозицията, но и от Синята коалиция. "Тематичният" коалиционен партньор на ГЕРБ отправи всъщност най-много критики към новите членове, спирайки се по-подробно на Колев и Тилев. Хората на Иван Костов и на Мартин Димитров повториха нееднократно, че за КРС трябва да се търсят хора с опит в областта на телекомуникациите, мобилната и стационарната телефония и с виждания за предстоящата цифровизация на тв ефира. "Изхождайки от представените биографии, кандидатите на ГЕРБ изглеждат по-подходящи за членове на Съвета за електронни медии, отколкото на КРС -коментира заместник-председателят на транспортната комисия Иван Иванов от ДСБ. – Никола Колев може да е утвърден автор на романи, радиопиеси и новели, но Народното събрание се нуждае от хора, с помощта на които България да излезе колкото се може по-бързо на пътя на цифровизацията, чието въвеждане към момента изглежда безвъзвратно закъсняло."
Синята коалиция не хареса Тилев и за това, че на кметските избори през 2007-а в неговото досие се появи картон на сътрудник на Шесто и на Първо управление на бившите тайни служби. Тогава доскорошният собственик на първото частно радио у нас защити честта си с пояснението, че става дума за история, следствие на семейна трагедия, и че през годините се е доказал като човек и професионалист.
Въпреки това сините издигнаха алтернатива на Тилев и на Колев. Те съобщиха, че предложеният от тях Иван Симеонов е работил 12 години в сферата на телекомуникациите за компании като М-Тел и БТК, че през последните две години е участвал в реализацията на далекосъобщителен проект в Армения и че познава много добре материята, която има да се регулира. В крайна сметка "за" Симеонов гласува и БСП. Червените подчертаха, че не познават добре качествата му, но че в сравнение с Тилев и особено с Колев той изглеждал като титан на далекосъобщителната мисъл. Техните гласове обаче не стигнаха изборът на ГЕРБ да се провали.
Против Колев "гласуваха" и бивши негови колеги от БНР. През седмицата деветима журналисти от "Драган Цанков" разпространиха отворено писмо, в което припомниха, че доскоро Никола Колев е бил публично по-известен с фамилното си име Павлов. "Разпознахме го трудно, защото сега се представя като "досегашен главен редактор на програма "Христо Ботев" или шеф на дирекция "Култура". И двете твърдения са неверни – се казва в декларация на журналистите Севелина Савова, Ирен Филева, Антоанета Райчева, Станислав Цонев, Антон Митов и Георги Василски. – Никола Колев, или Николай Павлов, беше и.д. директор на програма "Христо Ботев" по време на злополучното управление на Иван Бориславов. Тъкмо Николай Павлов сваляше от микрофон титулярни водещи. Без мотиви той уволни седем от протестиращите журналисти, които тогавашното ръководство наричаше "добре платени политически клакьори и криминални елементи". След това българският съд ги възстанови на работа."
Нито един от доводите на опозицията и на хората от бранша не трогна ГЕРБ. "И трите кандидатури отговарят на чл. 22 от Закона за електронните съобщения, който гласи, че "членовете на комисията трябва да са български граждани с професионална квалификация в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката или правото – контрира председателят на транспортната комисия Иван Вълков. – Ако наистина искаха лустрация, БСП и СДС имаха безброй много години във властта да я направят законово изискване. Както всички знаем, такова има по отношение на СЕМ, но не и на КРС."
От новите в комисията сега се очакват знания и умения, за каквито биографиите им наистина не подсказват. Вече стана дума, че периметърът на КРС е регулация на телекомуникациите, контрол и разпределение на радио-телевизионния честотен спектър и познаване на новите технологии. Именно от тези пазари идват и някои от най-големите неразбории, на които родните потребители са свидетели. В началото на май "Труд" съобщи, че ЕК подготвя поредната процедура за несъответствие срещу страната ни в областта на телекомуникациите. Този път Брюксел вижда отклонения от евродирективите по отношение на цифровизацията на стационарните телефони. Еврокомисията забелязала, че този процес у нас се бави. През годините тя вече ни порица няколко пъти – за забавено въвеждане на преносимостта на телефонните номера, за муден старт на единния номер за спешни повиквания 112 и за закъсняло освобождаване на честотите, на които работят слуховите апарати.
Скоро КРС ще трябва да взима и друго важно решение. Комисията вече няколко пъти отложи отговора на въпроса разрешава ли на "Виваком" да продаде 50 на сто от мрежата си за разпространение на радио- и телевизионния сигнал -НУРТС, на кипърската офшорна фирма Mancelord Limited. Подразделението осигурява пренос на сигнала на ефирните телевизии и радиа до всички точки на страната. У нас Mancelord Limited се представлява от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. По същия казус думата си трябва да каже и Комисията за защита на конкуренцията. Вече се чува, че сделката на практика е решена и че се чака само Комисията за регулиране на съобщенията да започне работа в обновения си състав, за да стане официалното й одобрение.
Назначенията в КРС не са първият случай, при който кадровата политика на управляващите в сферата на медиите предизвиква коментари. Преди два месеца те наложиха за свой представител в Съвета за електронни медии пресаташето на вече споменатата Румяна Желева – София Владимирова. Преди това тя е работила като PR и във фирмата на Иван и Андрей "Междинна станция". Още тогава се появиха въпроси какво разбира Владимирова от медийна регулация и кой е човекът в ГЕРБ, когото премиерът персонално е натоварил със задачата да следи сектора. Официален отговор на второто питане няма и досега. През седмицата новият член на КРС Ирина Романска призна, че дължи номинацията си на структурата на ГЕРБ в столичния район "Оборище", на която е член. Шеф на организацията там е общинската съветничка Мита Георгиева, която също като Романска е кадър на Техническия университет.
За Никола Колев (бивш Николай Павлов) също се чу, че е жител на квартала. Назначението на Тилев пък се смята за идея на хора от асоциацията на частните радиа и телевизии АБРО, на чийто управителен съвет той дълги години бе член. През 2005-а Тилев участва в местните избори и като кандидат за общински съветник от партията на Стефан Софиянски – ССД. Тогава в интервю за вестник "Сега" той каза, че Софиянски е освободил центъра на София от задуха и че Париж имал също толкова добър кмет, колкото бил и бившият столичен градоначалник. Две години по-късно в друго интервю той вече бе на противоположното мнение, скоро след което пак бе избран за съветник, но от ГЕРБ.

Стр. 26 – 27

Сряда сутрин – не разчитайте на присъствието на министерски персони на вашето събитие

Събитиен БЛОГ на EVENTS.dir.bg I 2010-06-04

Министър-председателят Бойко Борисов забрани отсъствие на своите министри на седмичните заседания на правителството, които се провеждат в сряда от 10.00 часа.

Бойко Борисов забрани на министрите си отсъствие от Седмичното заседание на Министерския съвет, съобщават колегите от в. "Дневник".

Борисов: Само Брюксел извинява отсъствие от заседание на кабинета

"След като не могат сами да се дисциплинират, ще ги дисциплинирам аз", заканва се премиерът и нарежда главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков да му докладва лично командировките на министрите и вицепремиерите" обобщава журналистът Мишел Гутсузян.

Изводът: Ако ще организирате събитие с министерско участие, забравете за срядата – сутрин имат заседание, откъдете само болест или министерска среща в Брюксел, могат да извинят отсъствието на държавните ръководители, следобяд – работата и дългът натежават.

Всеки организатор на събития или ПР експерт знае, че присъствие на министър, кмет или на самия Бойко Борисов на неговото събитие означава масово журналистическо присъствия, доволство у клиента и "обществен" престиж. Гарантирано е разбира се и репортаж във всички новинарски телевизионни емисии.

Участието на висшите държавни сановници във вашите събития и активности е хубаво нещо, но и същевремено осигурява негативни емоции като трепетно очакване и несигурно присъствие на официалните гости до последния момент.

Потвърдили, непотвърдили – министри, кметове и държавни мъже – масово намират оправдание в последния момент и се отказват от поетите ангажименти и оставят организаторите на събитието да се червят пред своите клиенти. Журналистите отдавна не вярват на горещите ни обещания за присъствие на държавни мъже, а чинно изчакват прессъобщението на съответното министерство от предния ден, в което е изложена програмата на министъра, и чак тогава се юрват към поредната конференция, първа копка, откриване на нова фабрика или друго.

Може би трябва да се замислим дали и ние не ги разглезваме с нашите непрестанни покани и ухажване!? И да поспрем …

Така че – за срядата министрите си имат вече своето официално оправдание, да видим какво ще измислят за останалите дни :)

Снимка: сп. "Регал"

Оригинална публикация

Ако раздавате флаери – вземете си първо разрешително

Събитиен БЛОГ на EVENTS.dir.bg I 2010-06-04

Текат масови проверки в София за раздаването на флайери.

Когато решите да създадете малко рекламен или забавен шум около вашето събитие или активност, най-лесният и сравнително евтин начин е да напечатате листовки или да произведете флаери, да наемете няколко млади хора, които да пъхат умело рекламните листчета в ръцете на минувачите. Обикновено в центъра на София или около някой от големите търговски центрове.

Имате ли обаче разрешително!?

Колегите от www.manager.bg разказват за проверките на Столичния инспекторат сред рекламните раздавачи в София.

Някой да знае какви разрешения са необходими и кой ги издава!?

Ето и подробна информация за активностите на регулаторните органи:

Текат масови проверки в София за раздаването на флайери

"Ако ви се е случвало в последно време да прекосите карето в района на църквата „Св. Неделя” със сигурност сте били пресрещнати поне от десетина раздавачи на флайери, листовки, каталози на магазини и най-обикновени листчета с обяви, отпечатани набързо на принтер.

Масовото раздаване на всякакви рекламни печатни материали напоследък очевидно е направило впечатление и на столичния инспекторат, който от сутринта провежда проверка на фирми и граждани, занимаващи се с такава дейност.

Целта на акцията е да се ограничат евентуалните случаи на незаконна реклама. Масова практика напоследък е да се наемат студенти и безработни за раздаване на рекламни материали, а по закон, всеки възложител е длъжен да има нужното разрешително за таква дейност, коментира Иво Пенев от Столичния инспекторат. Ако нямат такива, ще им бъдат съставени актове и ще си понесат отговорността, добави той.

До този момент, проверката не е установила сериозни нарушения. Съставени са единствено актове за административно нарушение на продавачи на вестници пред изходите на метростанциите, защото повечето от тях нямали нужното разрешително."

Снимка: сп. "Мениджър"

Оригинална публикация

Бойко Василев проваля “Големият избор”

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 2010-06-04 

Традициите на БНТ повеляват да бъде опорочена и съсипана и най-напредничавата идея

Напоследък БНТ все повече се еманципира и прокарва своя публицистика, която успешно конкурира тази на Би Ти Ви и Нова телевизия. Политическото риалити "Големият избор" е типичен пример за усилията на държавната медия да бъде хем сериозна, полезна и отговорна, хем да постига това по модерен и занимателен начин. Би било доста тесногръдо, ако не аплодираме това.

13 млади лидери отстояват 13 различни каузи, коя от коя по-отговорна. Преминават през различни изпитания, отговарят на въпроси, срещат се с експерти и PR-корифеи. Публиката става свидетел на безплатни уроци по реторика и политически маркетинг.
Кастингът на участниците е добър, екипът, който се грижи за всички аспекти на шоуто – достатъчно голям и опитен. Хвърлен е огромен финансов ресурс – съвсем в традициите на "Сан Стефано". Като гостуващи звезди са привлечени все знаменитости начело с министри от сегашния кабинет, депутати, Иван Гарелов, Андрей Райчев…
С това обаче похвалите се изчерпват. Традициите на БНТ повеляват да бъде опорочена и съсипана и най-напредничавата идея. Как? Нищо по-лесно от това, на "Сан Стефано" са специалисти по въпроса.
Да започнем от водещите. Лицето на "Панорама" Бойко Василев и шефката на новините в БНТ Милена Цветанска са всичко друго, но не и новобранци в занаята. Бедата е, че по време на живите предавания говорят и се държат именно като такива.
Василев по принцип се е доказал и извън комфорта на студиото си. Има някои доста силни документални филми, репортажи и интервюта. Ролята на водещ на риалити шоу "тип Ники Кънчев" обаче не му се удава. Освен че допуска чести лапсуси, Бойко показва и излишно вдетиняване, а тенорният му глас на моменти звучи комично фалцетно.
Сещате ли се за начина, по който възрастните понякога общуват с бебета и деца, имитирайки техния говор? Същото нещо, вероятно несъзнателно, прави и Василев. Подценяването на 20-и на годишните участници в "Големият избор" е лоша услуга за иначе амбициозното шоу което иска на младите и образовани българи да се гледа като на сериозни и отговорни хора.
Докато чете предварително подготвени въпроси или съобщения, Василев се справя добре. Също толкова добър е, когато комуникира с гостуващите в студиото политици. Проблемите му започват, когато му се налага да влезе в диалог с участниците. Тогава Бойко изведнъж започва да гледа умилително и да се вдетинява, а на лицето му е изписано изражението "Каквото и да отговориш, аз няма да го приема на сериозно".
Милена Цветанска също не може да избяга от майчинския инстинкт, докато общува с участниците. Като цяло нейното поведение е една идея no-адекватно от това на Василев. За сметка на този плюс обаче тя има проблем с друго – липсата на телегеничност. А това в подобен тип шоута, търсещи по-масова аудитория, често пъти е фатално. Но това е бял кахър в сравнение с основния проблем на "Големият избор" – налучкването на адекватния тон на правилния апроуч, както би се изразил някой голфър.
Осъзнаваме за пореден път, че работата на Ники Кънчев, Слави Трифонов, Иван и Андрей не била никак проста. Отстрани изглежда лесно и всички отдавна сме свикнали непрекъснато да се сипят критики и претенции към тези четиримата. Всеки път обаче, когато някой друг се опитва да върши тяхната работа {справка-Димитър Павлов, Светльо Витков, Даниел Цочев и куп други водещи на спрени шоута), веднага ни се приисква на негово място да застане някой от по-горе изброените.
Парадоксалното в случая с БНТ е, че държавната телевизия има и по-сполучливи опити в подобен жанр – и като водещи, и като цялостна реализация. Токшоуто "Референдум", което се излъчва всеки вторник вечерта, е може би най-доброто дискусионно публицистично предаване в нашия ефир днес.
Водещата Добрина Чешмеджиева се справя отлично – с компетентност, бърза реакция и ненатрапчивост. Впрочем нейните качества се доказват и всеки път, когато БНТ отразява парламентарни или местни избори,
"Големият избор" обаче е нито риба, нито рак. Нещо като "Панорама", "Животът на другите" и "Стар академи", ама не съвсем.

Стр. 28

Стефанов определено не е Политковская

в. Гласове | Тома БИКОВ | 2010-06-04

Сайтът на журналиста с агентурно минало източил един милион от държавата

На 31 май новоизбраното ръководство на държавното дружество "Слънчев бряг" АД даде пресконференция, на която съобщи за скандални договори, сключвани от бившето ръководство на компанията. От пресконференцията стана ясно, че за периода от януари 2007 г. до март 2010 г. дружеството е платило на контролирания от оръжейния търговец Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов сайт "фрогнюз" 916 000 лв., а последният сключен договор със сайта е от март тази година и е на стойност 864 000 лв., които трябва да бъдат изплатени за период от 3 години. В случай че дружеството иска да прекрати договорните си отношения със сайта, трябва да му изплати неустойка в размер на 50% от общата цена на услугата. Тези два контракта са били сключени, докато Мутафчийски е бил председател на борда на директорите на "Слънчев бряг" АД и официлната версия на оръжейния търговец е, че парите са отпуснати за информационно обслужване и за изработка на туристически сайт за курорта, а не за интернет реклама във "Фрогнюз".
Резултатът от тази скъпа инвестиция е, че в момента няма никакъв туристически сайт, а на интернет страницата на "Фрогнюз" гордо стои малък рекламен банер на "Слънчев бряг" АД. Повтарям, че този резултат е постигнат срещу 1 778 000 лв., и дори с тези пари да бяха създадени десет туристически сайта, скандалът около далаверата на Мутафчийски и съдружника му Огнян Стефанов нямаше да бъде по-малък.
След управлението на Мутафчийски държавното дружество "Слънчев бряг" АД е оставено с 8300 лв. в наличност, едноименният курорт е обезобразен от незаконно застрояване, а дълговете, с които ще трябва да се справя новото ръководство, възлизат на около 10 млн. лв.
Всичко това показва, че става въпрос за класическо източване на едно държавно дружество и откровена схема за пране на откраднатите пари чрез сайта "Фрогнюз", който за три години е погълнал 916 000 лв. и в края на този период е заявил готовност да усвои още 864 000 лв.
През годините, в които е усвоявал парите на "Слънчев бряг" АД, главният редактор на "Фрогнюз" Огнян Стефанов беше влязъл в ролята на морален стожер на българската журналистика, а след побоя, който му беше нанесен през септември 2008 г., се превърна в нещо като икона на свободното слово, с която никой нямаше право да спори. Побоят над Огнян Стефанов беше ужасно престъпление не защото беше бит журналист, както тръбяха медиите тогава, а защото в българската столица мутри, въоръжени с чукове, демонстративно пребиха човек. Скандално е, че и до момента поръчителите и извършителите на това престъпление остават неразкрити, а поводът за извършването му все още е неизвестен. Официалната теза, която група – тогава опозиционни журналисти, наложи в общественото пространство, беше, че Огнян Стефанов е пребит заради професията си на журналист. Тази теза обслужваше тогавашната опозиция и служеше като политически аргумент срещу управляващите от тройната коалиция, която по думите на известни "дисиденти" от това време разбиваше с чукове "свободата на словото". До момента на побоя Огнян Стефанов нито беше сред най-популярните журналисти, нито сред най-критичните към правителството на Станишев. Текстовете, подписани от него, бяха публикувани в собствения му малък сайт "Фрогнюз", който и до днес не е сред най-посещаваните електронни медии в България. Припомням, че една от поддържаните версии за побоя над Стефанов беше свързаността му със
скандалния анонимен сайт "Опасните новини", който, по всичко личи, беше активно мероприятие на кръгове от службите за сигурност. Самият Стефанов и до днес отрича да е бил свързан с "Опасните новини", за разлика от бившия председател на Комисията за контрол на ДАНС Иван Костов, който по време на мандата си като такъв обяви официално, че Стефанов е бил свързан със сайта.
След побоя Огнян Стефанов влезе в ролята на символ на свободното слово, а всеки, който се осмеляваше да попита каква е причината журналистът да вечеря със сенчестия бизнесмен Ивелин Банев – Брендо в деня на покушението, рискуваше да бъде обявен или за комунист, или за поддръжник на онези, които искат да наложат путинизация в България. Самият Брендо, срещу когото и до днес се води дело за пране на пари и поради тази причина е на свобода под парична гаранция, ден след побоя срещу Огнян Стефанов обясни, че от момента, в който е създаден сайтът "Фрогнюз", посредничи за набиране на реклами В него и това била причината за срещата им. По-късно самият Стефанов заяви, че е напълно нормално един журналист да поддържа контакти с хора от ъндърграун-да, което също не направи впечатление на честните защитници на свободното слово.
И ако до парламентарните избори главният редактор на "Фрогнюз" no-скоро оставяше другите да говорят за него, то след победата на ГЕРБ самият той се превъплъти в ролята на дисидент и започна да се изявява от моралната позиция на активен борец срещу предишния режим. След ареста на Алексей
Петров Стефанов побърза да се обяви за пръв противник на бившия съветник в ДАНС и започна да посочва имена на медии и журналисти, които по думите му били свързани с арестуваната барета. Забравил, че сайтът му се финансира от Мутафчийски, а както разбираме днес, и от държавното дружество "Слънчев бряг", Огнян Стефанов започна да обявява за "октопод" и купен от Алексей Петров всеки, който си позволи да се осъмни в ефективността от работата на МВР и в способността на пра-воохранителните органи да съберат годни за осъдителна присъда доказателства.
В отвратителна статия от 19 май, публикувана в собствения му сайт, главният редактор на "Фрогнюз" си позволи да причисли към купените от "октопода" дори колегата от ГЛАСОВЕ Мария Дерменджиева, само защото си беше позволила да обясни на страниците на вестника в какво се състои скандалната разработка "Галерия". В същата статия Стефанов, който официално бе оповестен като доносник на ДС, подхвърля, че съществувал слух сред журналистите, според който Алексей Петров бил платил дълговете на ГЛАСОВЕ към печатницата в Костинброд. С пълното съзнание, че лъже, Стефанов все пак пояснява, че този слух може и да е верен, а може и да не е.
"Икономическите обстоятелства оправдават доста подлости, но и в това има някаква граница", пише журналистът Стефанов по адрес на Мария Дерменджиева няколко дни преди да стане ясно, че сайтът му е най-обикновена перачница на пари, източила от държавата близо 1 млн. лв.

Стр. 3