в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 14.01.2012

Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове, казва генералният директор на БНР

- Г-н Тодоров, да започнем разговора с това, което засегна не само ръководената от вас институция, но и цялото общество. Можеше ли да не се съкращават кореспондентските пунктове на БНР в чужбина?

- Не сме съкратили всички кореспондентски пунктове, наложи се да го направим само в някои от балканските страни. Остават кореспондентските ни пунктове в две важни столици – в Москва и в Брюксел. Времената са трудни за всички и смятам, че режимът на икономии, който трябва да позволи на държавата да преодолее кризата, е добре да бъде един за всички. Би било прекрасно, разбира се, да сме с максимално присъствие във всички точки на света. Но мисля, че благодарение на стрингерите, които имаме в цяла Европа и по света, ще осигурим това, което досега сме получавали като информация чрез нашите кореспонденти. Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове. Като кореспондент знам, че присъствието на място е много важно – оценката на събитията, погледът е съвършено друг. Това позволява да се постигне по-голяма дълбочина, по-силна аналитична оценка. А и елементът достоверност, който е много важен в нашата професия, винаги се свързва с присъствието на място. Но пак подчертавам – всичко това ще се постараем да покрием и да гарантираме с други гласове, с една по-широка картина. Така че се надявам и ви уверявам, че тази мярка няма да засегне информационната ни политика. Тя е принудителна, но не виждам нищо фатално да се е случило до този момент.

- Какво ще стане със съкратените журналисти в чужбина? Ще се върнат ли в България? Или не поемате ангажимент за тяхното бъдеще, след като престават да бъдат кореспонденти на БНР?

- Колегите по професия са журналисти – също както и аз, независимо че в момента съм генерален директор. Познавам добре и кореспондентската работа – бил съм почти 12 години кореспондент в чужбина, в доста трудна столица. Винаги съм казвал и за себе си, че моята професия е журналист, а не генерален директор. Мандатът на всеки неизбежно свършва. Кореспондентското място може би е едно от най-трудните в нашия занаят, защото човек съчетава много качества – той е представител на страната и на медията, едновременно е журналист и човек, който сам осигурява едно малко радио в чужда среда. Затова подобен опит е изключително важен и е добра школа за всеки. Вярвам, че колегите няма да изпитват затруднения при адаптацията си в страната. Смятам, че те имат своите професионални качества, които да им позволят да заемат мястото си тук и да бъдат полезни. Е, трябва да научат някои имена на появилите се нови личности, но това е част от нашата професия. Необходимо е непрекъснато да откриваме и да се адаптираме към новата среда, както и да имаме активно присъствие и следване на нашите информационни цели. Журналистите са посредник между обществото и властите и трябва чрез своята подготовка, опит, квалификация да се стремим да насочим аудиторията към това какво се случва, как се случва и защо се случва именно по този начин.

- Предстоят ли и други съкращения в БНР?

- Ще предприемем и следващи реорганизации в работата си. Тъй като у нас много се говори за реформи, бих искал специално да отбележа, че вече 4 години – от 2007 г. насам – извършваме реформа. Това позволи на БНР да заеме водещи позиции на пазара на медиите. Ние сме сред малкото, в лицето например на програма "Хоризонт", които отбелязват непрекъсната динамика на увеличаване обхвата на аудиторията. Това важи за всички наши програми, включително и регионалните ни медии, които са с водещи позиции по места. В момента БНР е безспорен програмен, технически и технологичен лидер на пазара. Поехме на свой гръб доста тежки функции, които държавата, предвид нелекия преход, може би пропусна да ни поръча. Те неведнъж бяха обсъждани в парламента. Една от задачите ни беше да осигурим по-силно покритие на нашите програми в граничните райони. По закон сме длъжни да излъчваме на всички видове платформи, на които може да се приема. Това е изискването към обществените медии. Затова аз не бих искал БНР да бъде сравнявано с която и да било друга медия. Някои си намират офис, правят радиовръзка, събират дискове и започват да излъчват. А БНР произвежда и издава култура. Освен това ние излъчваме на средни, дълги, къси и ултракъси вълни, както и сателитно, цифрово и в интернет. Толкова много функции са съчетани в едно.

- Под шапката на БНР са и 6 музикални състава…

- Всички те са водещи в своята област – и Симфоничният оркестър под диригентството на Емил Табаков, и Детският радиохор, ръководен вече повече от 50 години от неговия учредител акад. Христо Недялков, и Биг бендът под диригентството на Антони Дончев, и Оркестърът за народна музика, ръководен от Димитър Христов, ръководил ансамбъл "Пирин" и "Тракия", и вокалната група "Радиодеца", и Смесеният хор. Всички тези формации дават лицето на музикалния живот в България. Понякога чувам подхвърляния – не са ли ви излишни, или дайте да ги прехвърлим някъде. Но традиция е обществените медии в цял свят да поддържат такива състави. Нашата функция е да произвеждаме култура. Студио 1 на БНР е най-добрата концертна зала след зала "България".

- Мнозина ще завидят и на нивото на регионалните радиостанции на БНР.

- Искам да подчертая, че за разлика от колегите от някои радиа, които се представят като национални, всяка от нашите регионални медии е обществена и е с 24-часово излъчване на музика, информация, предавания. Същевременно събира, тиражира и издава и всичко най-интересно от културния живот, от фолклора, от всички области на регионалната култура. Виждате, има много голяма разлика. Едно е да консумираш и да тиражираш, друго е да създаваш, да произвеждаш, да издаваш.

- Какво ще стане, ако изведнъж не се договорите с телекомуникационния оператор и той престане да ви излъчва?

- Честно казано, не знам. Слава богу, сме изградили прекрасни професионални отношения с колегите и на тази база успяхме да компенсираме някои недостатъци в инвестиционната политика на телекомуникационния оператор. Пуснахме в действие 77 нови УКВ предаватели, предстои да заработят още 20, с което покритието в УКВ диапазона на страната ще достигне безпрецедентни цифри – някъде в рамките на 92-93 на сто. 100-процентно покритие не може да се осигури поради изключително сложния релеф на страната ни. Затова е необходимо паралелно покритие в други диапазони, каквито са например средните и дългите вълни. Тъй като БНР е част от системата за национална сигурност, сме единствената мрежа, която позволява веднага да се оповести населението в случай на бедствия и аварии. Имаме и други функции, затова не бих искал да се правят механични сравнения на БНР с други радиостанции. В буквален смисъл не сме пряк конкурент на нито една от търговските или частните вериги. Нашата водеща функция не е печалбата, а общественият интерес. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, радиодраматургия, особено продукция за деца. Така че нека всеки да държи своите ниши и въпреки кризата да се опитаме с достойнство да вършим своите задачи, без да пречим на останалите.

- Казахте, че БНР е безспорен лидер в радиоефира, което се потвърждава и от доста проучвания. Например миналата година излезе изследване, според което програма "Хоризонт", въпреки че има най-голяма радиоаудитория в страната, отново увеличи броя на слушателите си. В този ред на мисли защо БНР не се поощрява като отличник, а напротив, бюджетът му се съкращава?

- Въпросът не е към мен. Мога да кажа само, че осъзнавам трудната ситуация в страната, но в рамките на 2 години нашият бюджет се съкращава с близо 17 млн. лева. А това създава напрежение и сред хората. Не искам да внасям излишен драматизъм. Но не бива да смятаме, че реформите започват от нас и свършват с нас или започват от момента, в който някой е обявил, че започва реформа. БНР се реформира истински от 2007 г. и благодарение на това постигнахме стабилност. Пуснахме 2 нови регионални радиостанции, едната – Радио София, е и парламентарен канал, същевременно е изключително интересна програма, с много младежки дух, втората е Радио Видин, предстои да пуснем Радио Бургас. Смятам, че държавата трябва да си изработи информационна политика за съседните на страната територии. Подчертавам – територии, а не за държави, тъй като в повечето от тези територии пребивава българско население. И благодарение на БНР българските програми вече стигат до населението в Македония, Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Дълго време в парламента се обсъждаше въпросът защо по границите ни звучат само чужди гласове и какво можем да направим. Както е известно, някога България ги заглушаваше. Естествено сега не можем да си позволим и да си помислим подобно нещо. Единствената алтернатива е да предлагаме свои гласове. Търговските радиостанции нямат интереси там. Значи това трябва да бъде функция на обществената медия, каквато сме ние.
Затова, когато се говори за бюджета на БНР, не бива да ни сравняват с което и да било частно радио. Още повече че значителна част от нашия бюджет отива за издръжка и покритие на таксите по излъчване на програмите ни. България може би е единствената страна в Европа, в която собствената ни мрежа, чрез която предаваме, не ни принадлежи. Решението на държавата беше да се премине от 100-процентов държавен монопол към 100-процентов частен.

- Какво се случи, след като СБЖ и синдикатите в БНР изпратиха протестно писмо до министър Дянков във връзка със съкращаването на бюджета? Имаше ли някаква реакция от страна на финансовото министерство?

- Факт е, че се създаде много силно напрежение вътре в радиото. Заплатите в БНР не са мърдали вече години. Може би е нормално, отчитайки общото състояние на страната. Тъй като бюджетната рамка беше зададена предварително, всички отчети бяха направени и съгласувани с нас и МФ. Но тази допълнителна мярка действително създаде напрежение.

- Но вие сте спазили бюджетната дисциплина и сте изпълнили всички изисквания към БНР за ограничаване и намаляване на разходите!

- Мога да ви кажа, че чрез постоянно ограничаване на разходите, оптимизацията, технологичните и програмните реформи, промяната в организацията на работа, в условията на увеличеното програмно време и недофинансиране сме разширили значително аудиторията и предавателната си мрежа. Например при увеличеното програмно време и разширение на покритието с близо 30%, плащанията ни към телекомуникационния оператор са намалели с над 40%. Също така с въвеждането на нова техника и технологии сме успели да поевтиним значително програмния продукт, който произвеждаме. Тоест, не сме стояли на едно място и не сме чакали. Виждахме, че тази криза се натрупва и взехме мерки. Но след това ни се казва: "Правете реформи!" Какви още реформи да направим?! Увеличили сме многократно програмните излъчвания и програмното време, както и функциите си, открили сме две нови медии, без да увеличаваме числеността на медията… И броят на хората, които работят в БНР, въпреки някои спекулации е абсолютно адекватен на всички европейски практики. Неслучайно националното радио бе признато от Европейския съюз за една от водещите европейски медии – като мениджмънт, като стабилност, като програмна и технологична политика. На този фон нашият бюджет е многократно, даже в пъти по-нисък от бюджета на медии в съседни страни, които по численост са два пъти повече от нас. Така че няма защо да ни се вменява някакво чувство на вина заради това, че получаваме бюджетна субсидия, защото ние изпълняваме функции с обществен и национален интерес. Ако някой лобира за свои интереси, нека ги защити, но не на наш гръб, както се получава в последно време.

- Съкращаването на късите честоти означава ли, че ще бъдат прекъснати някои излъчвания на програмите от Радио България?

- Излъчването на къси вълни е изцяло съсредоточено за чужбина. Интересното е, че Радио България, което излъчва за чужбина на 11 езика, има фенове в много далечни страни. Имаме фенклубове в Мексико, в Латинска Америка, слушат ни и в много държави. Друг е въпросът, че точният списък на аудиторията не може да бъде точно изчислен. Но ние излъчваме от мощности, които са морално остарели, с огромни разходи. Приемниците на тези вълни в повечето от страните вече са на доизживяване. И в решението, което сме приели, има програмна техническа и технологическа логика – минаваме на нови технически носители. Ще прехвърлим излъчванията като сателитни и в интернет, от което вероятно известна част от традиционната аудитория, която е свикнала да ни приема ефирно, може и да бъде изгубена. Но по-важното е каква част от аудиторията ще бъде спечелена чрез новите технологии. Трябва да се гледа напред. Наистина, когато нещо се губи, винаги има някаква носталгия. Но без да изпадам в технологична жестокост, бих казал, че това са новите изисквания на времето и ние бързо трябва да се съобразим с тях.

- Кога слушателите ще могат да слушат интернет радиото, което анонсирахте преди време?

- В близките месеци ще стартира и този съвършено нов интересен продукт, който ще бъде с 6 часа видео, информация, звук, картина, текст и други атрактивни програми онлайн. Всичко това отваря един нов свят и ще представя радиото в друга светлина. Много активно през последните години засилихме цялостното присъствие на БНР в интернет пространството. Ние сме и първата медия, която започна да излъчва цифрово в страната. Ще продължим с амбиция независимо от съкратеното финансиране да гарантираме и да развиваме обществените функции на БНР.

- Ще успеете ли да изпълните програмата, с която спечелихте втория мандат като генерален директор на БНР?

- Когато кандидатствах първия път, от СЕМ казаха – вие да изпълните 1/3 от програмата си, това вече ще е много. Изпълних повече от онова, което обещах в първия си мандат. Мисля, че досега се движа в график. А и БНР вече е друго – не е това, което беше през 2007 г., когато колегите работеха на пишещи машини. Сега виждате едно друго радио, което работи с интегрирани технологии и е водещо във всяка от областите. Идеята е общественото радио да бъде масовото радио, което да дава достоверна, обективна, максимално точна информация, и то своевременно. И едновременно с това да показва всичките лица на културата – и на тази, което самото то създава.
***
Валери Тодоров е роден на 25 август 1956 г. в Силистра, където завършва гимназия с профил програмиране и изчислителна математика. По-късно е студент във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Започва работа в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио от 1981 г. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. Снимал е документални филми за БНТ. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", а след това за кратко е и неин директор. През януари 1999 г. се връща като кореспондент в Москва, този път на БНТ и отново на БТА (до април 2006 г.). До избирането му за генерален директор на БНР през 2007 г. е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. С концепцията си за развитие на националната медия през миналата година спечели конкурса и остана да ръководи БНР още един мандат.

Стр. 10, 29

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.01.2012

Водещ: …. И страни и да се появят експерти, за да могат да оценят какъв е натискът върху медиите. Нека сега да попитам Деница какъв е интересът към екологичните теми, екологичните протести, за които всички анализатори в края на годината казаха, че са една бяла лястовица, за това, че хората се събуждат и започват да мислят и да живеят отговорно. Какъв е интересът на чуждите медии и на българските медии.
Деница Петрова:Ако трябва да направя едно сравнение между чуждите медии и българските медии, все пак българските медии отразяват повече това, което се случва, това са си наши неща, наши проблеми.
Водещ: Все пак е нормално.
Деница Петрова: Чуждите медии естествено, знаете, за страните, които нищо не се чува, е най-добре. Нали, като чуем, че нещо се случва в Япония, това е гръмнал реактор, нали. И така по тази схема чуждите медии се интересуват в момента от екологичните проблеми специално за шистовия газ, но те просто наблюдават и то именно в страни, където също има такива проблеми, където се водят дебати ожесточени.
Водещ:Има ли между другото натиск? Заплашвали ли са Ви? Как живеете като човек, който е ангажиран с Greenpeace?
Деница Петрова:Лично към мен няма натиск. Аз не мога да кажа, че се чувствам заплашен човек. И напротив – мисля, че имам доста… Хората, които се занимават с екология – ние сме доста сплотена група, така че успяваме да си помагаме един на друг. Но дали има отразяване на нашите събития, това е един друг въпрос. Дали медиите успяват да ни отразят – невинаги успяваме наистина да получим това отражение, което ние бихме искали, защото ние все пак всичко, което правим, смятаме, че го правим от това, че виждаме някакви проблеми, които са за цялото общество, за всички хора, които живеят на дадена територия и ние ги посочваме, очакваме от медиите партнъорство, защото без медиите един проблем няма как да бъде узнат от повече хора и по-късно няма как да се окаже повече натиск за неговото решаване.
Водещ: Ще продължим за натиска, но от друга гледна точка. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, защото на телефона е Госпожа Невена Троянска, която също получи награда за книгата, която написа за една три буквена групировка, която тръгна от Варна и стигна далеч. Добър ден, Невена.
Невена Троянска: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Говорим си за натискът, който се оказва върху медиите или не се оказва, и върху журналистите разбира се, и за включването на журналистите в режима авто цензура, и защо при едни се включва този механизъм, а при други не се включва. В началото да Ви попитам – имало ли е натиск срещу Вас, защото все пак Вие сте във Варна?
Невена Троянска:Ами натиск винаги има и то от най-различни страни.
Водещ:Как изглежда натискът?
Невена Троянска:Не цитирам в случая конкретно книгите, които съм писала. Особено се засилва натискът по време на избори. Но предполагам, че това добре го познавате.
Водещ:Разбира се, но лошото е, че натиск има не само по време на избори, а и след това по други теми разбира се. Да Ви попитам защо написахте книга? Малко ли е медийното място за всичките тези неща, които пишете и разследвате?
Невена Троянска:Ами мисля, че не само е малко, ами направо имагинерно. Всъщност да напиша тази книга ме провокира първата книга на Юрген Рот, която получи гласност през 2008 година „Новите български демони”. Честно казано с голям интерес я прочетох.л Посегнах към нея с надеждата да открия наистина журналистическо разследване за подземния свят в България и по-конкретно за нашата варненска корпорация. Но на практика от там не научих нищо ново. Повечето от нещата, които визираше Юрген Рот, бяха взети от Интернет. Тях прекрасно ги знаех и аз, и моите колеги, когато подготвяхме защитните си тези и материали през 2001 година, когато ТИМ ООД ме съди за обида и клевета. Слава Богу, те загубиха делото на всички инстанции, включително и на пет членка на върховен касационен съд.
Водещ:Но това се нарича натиск класически или поне експертите го дефинират като такъв.
Невена Троянска: Да. Натискът винаги го е имало. И по време на социализма, и сега, и в България, и във всички други държави. Въпросът е до колко журналистът се съобразява с него и до колко е готов да гони своята си истина, която да е максимално близо до обективната.
Водещ:Как сработва механизмът на авто цензурата?
Невена Троянска:Ами има два механизма или две причини може би. Едната е страх – или страх да не направят нещо, някой на теб. Най-често уволнение на теб или на твои близки. Страх да не станеш черната овца в медията, за която работиш. Другата причина е просто мързел. Значи човек си казва „Какво да му се хабя аз? То няма да мине.” И без да си направи опита и труда да направи крачката и да се опита да го прокара. Чест прави на издателство „Слънце” това, че те дадоха зелена светлина на тази книга.
Водещ:Между другото, тук не знам дали успяхте да чуете, но в студиото нагости ни е Деница Петрова от „Greenpeace”. Вчера имаше една пресконференция по повод протестите, които се провеждат в момента в 12 български града срещу проучване и добива на шистовия газ. Вчера се чу, че не е достатъчно добре отразена тази тема. Техните протести не са достатъчно добре отразени. Подобни реплики е имало и от варненски граждански организации. Къде е истината?
Невена Троянска: Значи отразени са… Какво значи достатъчно добре? Имаме ли някаква мерна единица за добре и зле? В никакъв случай затъмнения по отразяване на протестите срещу шистов газ няма. Както няма и затъмнение срещу оповестяване на позицията на управляващите, които са про или контра в зависимост от чия страна – на управляващи или на опозиция. Това, което лично на мен ми липсва, е достатъчно достоверна и широка палитра от мнения, която да е илюстрирана с примери и компетентни мнения. За това аз за себе си не мога да дам отговор дали съм за или против шистовия газ, просто защото ми е непозната темата и нямам достатъчно информация.
Водещ:Ето, това е деликатната подробност тогава, когато трябва да се търсят мнения. Тази палитра, за която Вие говорите се оказва, че освен протестиращите, май никой не иска да говори. Това също е доста съмнително и може би е редно да се замислим за това. Деница, искаш ли да кажеш и ти нещо?
Деница Петрова: Ами относно това, че няма достатъчно мнения – ние сме свикнали с подобна ситуация. Обикновено търсим други източници, търсим Интернет, търсим цялата информация, която може да се намери. Например още юни месец, когато излезе заявлението за даване разрешение за шистов газ, проучване и добив, тогава никой не знаеше нищо, но от тогава именно хората започнаха да се интересуват самостоятелно и всеки търси източници на информация, превеждат се доклади в момента. Т.е. информация има. Друг е въпросът до колко тя достига навсякъде по медиите, да речем радио или телевизия. Хората, които не използват Интернет и не се интересуват активно сами да потърсят, ще получат информация. Това е другата страна.
Водещ:По радиото я получават. Невена, готвиш ли продължение на книгата си?
Невена Троянска: Ами лично аз се надявам продължението на тази книга да бъде с разговори от бащите на тази корпорация и…
Водещ:Има ли такава вероятност?
Невена Троянска: Да звучи така „ТИМ” отборът от първо лице.
Водещ:Има ли такава вероятност, защото…
Невена Троянска:Ами вероятност винаги има. Друг е въпросът колко е процентът. Аз в книгата съм споменала – от 2006 година се опитвам да взема интервю от Марин Митев, който е основният варненски играч. Имах…
Водещ:Господин Митев, моля Ви дайте интервю!
Невена Троянска:Ами и аз го моля, но до момента не се е случило. Но не съм се отказала.
Водещ: Благодаря ти, Невена. Още веднъж честито.
Невена Троянска: Благодаря!
Водещ:Останете с нас. Ние ще продължим след малко като включим в разговора и колегата от вестник „Банкер”, който пък направи едно разследване как може с европейски пари да се трупа политически имидж. Как с евро пари се прави политически имидж? Ето разкритието на това донесе награда за колега Ивайло Станчев от вестник „Банкер”. Здравейте и честито!
Ивайло Станчев: Здравейте. Благодаря за поздравлението.
Водещ:Тук си говорим за това налага ли се журналистите да бъдат смели и да правим ли разлика между репортер и журналист?
Ивайло Станчев:Ами по-скоро бих казал – дали ще са репортери или ще са журналисти не е толкова важно, колкото това да търсят истината и наистина, както казахте – да са смели, за да могат да я съобщят на висок глас. Мисля, че точно тази статия, която бе отличена през седмицата с наградата за смели репортери, е едно доказателство за това, че все още у нас има и смели журналисти, не че да се изтъкна, но… Трудно е да се пише точно за рекламата в медиите, тъй като знаете – от там се получават и заплахите за самите нас – журналистите.
Водещ:Категорично да, но това не значи, че не трябва да се прави.
Ивайло Станчев:Ами не трябва, но… Според мен доста от собствениците на медиите това… Според мен не е никак подходящо да се пише за източниците на финансиране, а в случая говорим за държавата.
Водещ: Да.
Ивайло Станчев: Която е в ролята на, така да се каже, един от най-големите рекламодатели благодарение на евро фондовете. Може би за слушателите ще е интересно да кажа само на кратко за какво става въпрос. Има около 150 милиона лева предвидени за реклама за всички оперативни програми. Естествено те се разпределят чрез министерствата до техните медии. Близко е до акъла човек да прецени, че когато… Поговорката е ясна „Да не хапеш ръката, която те храни.”
Водещ:Така де, ама нека да… И аз даже не знам как да го кажа, ама вчера, докато си говорехме, се сетихме, че нито един от нас не се сети да попита как се казва кучето, което стана силно известно с това, че трябва да бъде обгрижвано от един вицепремиер, а пък един премиер нареди да бъде обгрижено с едни телешки пържоли. Но е хубаво ние журналистите да не се държим като кучета, нали така? Нищо, че вероятността да бъдем нахранени е много сериозна.
Ивайло Станчев: Абсолютно е така, но и това покрай кучето също показва как се правят нещата у нас. Всичко е общо взето на само утеха. Поне аз така ги виждам нещата. Специално за случая, ако мога да си позволя да кажа, мисля, че това беше една много добре скалъпена медийна изява на Гоюсподин премиера, която отвлече вниманието всъщност от по-важните въпроси – около това престъпление, така да се каже. Защото наистина мисля, че е уникален случаят, в който държан, обвинен за убийство и признат за убийство да се самоубие пред погледа на полицай. Това някак си не го възприемам за нормално. Но въпросите за това бяга настрани.
Водещ: Да. Както започнах в началото по повод коментари във facebook.com вчера – Ахилея Сливов отбеляза, че ние не знаме името на втория заподозрян, както и името на кучето. То разбира се името на кучето едва ли е важно в случая. Но това ли е основният натиск, на базата на който сработва механизмът на авто цензурата, според Вас?
Ивайло Станчев: Смисъл за финансирането на медиите ли?
Водещ:Да. Не само.
Ивайло Станчев:Ами, знаете, че парите са основно средство за натиск, а дали всъщност това наистина е най-основният, трудно мога да кажа, но със сигурност е един вид цензура, със сигурност. Авто цензура на самите медии се постига по този начин, защото няма как един издател да не е благосклонен към човекът, който го издържа, така да се каже. В смисъл – съзнавам, че е доста смело да го кажа това е момента в ефир, но според мен е абсолютен факт.
Водещ:Нека да чуем сега и кои са механизмите, които да ограничат до известна степен авто цензурата според почетния председател на центъра за развитие на медиите Огнян Златев.
Огнян Златев:Ами от една страна това е силно редакционно ръководство, т.е. редакторите трябва действително да са хора с авторитет и на място. Второ – трябва действително медията да бъде добре материално осигурена, т.е. да не бъде зависима, защото в момента всички виждаме, че за съжаление се оказва, че едва ли не най-големият рекламодател в медиите е държавата чрез именно темата на материала на колегата от вестник “Банкер” – „Къде отиват европейските пари за комуникационни дейности?” Т.е. когато медията ти няма нормален рекламен пазар и медията е зависима прекалено много от точно едни такива комуникационни програми, ти ще си даваш сметка как точно пишеш. Аз смятам, че нашите журналисти са достатъчно добре подготвени. Хубаво е те да имат възможност да продължаваща квалификация и общуване с колеги от страни с по-развити медийни традиции специално.
Водещ: И двамата по една или друга причина сме в обществените медии. Какво зависи от обществените медии и до колко обществените медии биха могли да подпомогнат този процес?
Огнян Златев:Обществените медии една от основните им цели е да възпитават и да формират общественото съзнание и да възпитават, и формират ценности в обществото. Въпросът е до колко успешно те се справят с това. В момента този дебат за това колко е важно да си успешна обществена медия, този дебат тече в цял свят. Всички виждаме, че примерно в Щатите, обществените медии не са чак толкова, минимални са на фона на всички останали, но въпреки всичко никой не може да каже, че медиите в Щатите са не демократични. Наличието на обществена медия е по-скоро европейска концепция. Тя е била може би подходяща и е съответствала на времето си преди 20, 30 или 40 години. Сега живеем в нова ситуация.
Водещ:Защото все пак това е общ фон, общ медиен фон и когато медийният фон, поставен от обществените медии, е с по-малък процент на авто цензура, тогава нещата биха изглеждали по по-различен начин.
Огнян Златев:Да, всички виждаме, че обществените медии в България се радват на едно високо доверие, бих могъл да кажа, конкретно за националното радио. Виждаме, че то просто със смазващо превъзходство води в степен на доверие и на слушаемост на аудитория по отношение на аудиторията. Иначе от БНТ има какво да се желае, разбира се, за да постигне и тя такива резултати. Но от една страна има някакви такива световни, европейски тенденции. От друга страна обаче имаме си и тук наш собствен фон, на който се развиват самите медии и трябва да се търси през цялото време балансът.
Водещ:Как трябва да се формират редакционните политики в обществените медии? Знаем, обществена тайна е, законът повечето експерти го наричат „patchwork”. Той е целият в поправки.
Огнян Златев: Трябва да има някаква рамка, в която да могат да функционират обществените медии. Това от една страна. От друга страна разбира се трябва да има добре разписани редакционни правила. И те не са някаква много сложна материя да бъдат измислени. Има първо от една страна точно много добри и функциониращи практики. От друга страна в България има достатъчно опитни журналисти, които знаят какво е качествена журналистика и как се прави тя. Аз мога да кажа за Великобритания например. Там, както знаете, те имат от една страна Съвет по пресата, но от друга страна в няколко вестника, например в /…/ там си имат не точно комисия. Там по-скоро е така нареченият readers editor. Това е редактор, който се занимава с оплаквания на читатели. Т.е. ако някой не е доволен от начина, по който дадена статия е написана или смята, че той е засегнат конкретно, може да напише писмо до този човек. Той е абсолютно независим. Не е на подчинение от главния редактор. Т.е. работата не му е свързана с това дали с главния редактор ще бъдат в добри отношения или не. И той може да съдейства за постигането на опровержение или на някакъв резултат, който да удовлетворява този, който се оплаква. Такава практика между другото съществува в доста държави. По отношение на електронните медии например има добър пример в Дания, където датското обществено радио и телевизия – те имат също омбудсман, който се справя точно с такива задачи. В нашата съседка Турция например също в 6 от водещите им вестници, големи, също има такъв медиен омбудсман, да го наречем, и така този тип институция си пробива път. А иначе дали ще бъде етична редакционна комисия, омбудсман, прес съвет – това просто зависи вече от самата медийна обстановка в конкретните държави. Няма универсален пример, това искам да кажа.
Водещ:А от къде трябва да дойде инициативата? От журналистите или от политиците?
Огнян Златев:Инициативата според мен трябва да дойде от журналистите, защото в края на краищата това засяга качеството на тяхната работа и това те да се чувстват свободни действително, и независими, когато работят. Политиците няма да им я дадат тази сила, защото те не я разбират. Между другото Съветът по пресата във Великобритания се е появил през 1991 година точно по този начин, когато е имало страшен натиск от страна на недоволни политици срещу медиите и за това какво се пише вътре в тях. И тогава просто са поканили на една среща, парламентът са поканили на една среща всички водещи редактори на водещи вестници, водещи медии и са им казали „Ако вие в 6 месечен срок не си направите някакви правила, етичен кодекс, някакъв механизъм за саморегулация, ние ще Ви наложим регулация от вън.” Демократична Англия за 6 месеца са си направили точно такъв само регулативен орган.
Водещ:Но някой би казал „Вие имате етичен кодекс.”
Огнян Златев: Да, имаме, но той очевидно първо трябва да бъде осъвременен, тъй като в него например много малко се говори, да не кажа почти нищо, например за online медиите, където както стана ясно в началото на нашия разговор, накъдето мигрират в момента всички. И трябва да бъде възприет от всички медии. Ние имаме в момента етичен кодекс, който за съжаление е приет от, ако погледнем по отношение на тиражите, преди бяха мнозинство – сега са малцинство.
Водещ: И тъй като в „Клубът на журналистите” днес двама от отличените за смели репортери сте тук, сега да Ви попитам – ние можем ли да направим нещо подобно? Ивайло?
Ивайло Станчев: Да.
Водещ:Дали бихме могли да направим нещо подобно? Достатъчен ли ни е етичният кодекс или имаме нужда и от други помощни?
Ивайло Станчев: Първо искам да кажа за етичния кодекс, че той е, както казахте преди малко, е приет наистина от една малка част от медиите, но по-плашшещото е, че почти всички журналисти не са запознати добре с него, камо ли да го спазват или нещо такова. Включително и аз смея да кажа, че не съм толкова добре запознат с етичния кодекс. Но едва ли само с подобен документ или с подобна някаква правна рамка биха могли да се решат нещата. Поне така смятам аз и мисля, че е необходимо изцяло гилдията да премине на по-високо ниво. Смисъл доста повече внимание на същността на нещата, а не само да отразява това, което им се подава най-отгоре.
Водещ: Всъщност да. Името на кучето е абсолютно без значение, както и самото му участие в операцията.
Ивайло Станчев: Абсолютно.
Водещ:Защото все пак, когато се отличава едно куче по този начин, това значи, че някак хората не си вършат работата.
Росен Цветков:Между другото е много правилно това, че трябва да се осъвремени, защото медиите не са това, което бяха преди, когато се е приел този кодекс и от тук идват и може би много грешки, които виждаме, тъй като вече медиите са online във всяко отношение. Дори и телевизиите, радио станциите се пренесоха също в Интернет. Но дори да го има, аз пак не вярвам, че ще се спазва, защото с очите си виждам как дори и опитни журналисти прескачат правилата, които са в етичния кодекс. Така че не само той е необходим. Трябват ни и други правила.
Водещ:Но тези правила по-скоро се прескачат не от незнание, а заради конкуренцията.
Росен Цветков:Разбира се. И заради сензацията, която в момента води всички да бъдат гледаеми медийните продукти. Това е в основата. Аз виждам наистина хора, които са чели, 100% съм сигурен, че са прочели етичния кодекс, но не искат да го спазят. Това е собствено желание, тяхно.
Водещ: Ивайло, какви бяха първите реакции на твоите шефове, когато видяха какви си ги написал?
Ивайло Станчев: Ами честно казано реакциите не стигнаха пряко до мен, а до ръководството на вестника. Но доколкото знам не е било чак тогава буря около това, защото това не е и нещо тайно, въпросът е, че просто е обявено публично. Тези документи ги има. Договорите са ясни. Парите са разписани. И така трябва да бъде, защото ето, аз съм говорим с Господин Томислав Дончев. Той е прав – тези пари са за това, те за това трябва да бъдат похарчени. Въпросът е как точно се разпределят между съответните медии и как се сключват договорите.
Водещ: А по отношение на етичния кодекс и по отношение на някакъв друг регулатор, който да помага на журналистите в честите им спорове?
Ивайло Станчев: Ами…
Водещ:Относно така наречените редакционни политики.
Ивайло Станчев: По-скоро аз пак продължавам да държа на тезата си, че най-важно е автономното финансиране на медиите, което според мен, ако е на лице, няма да има необходимост от какъвто и да е етичен кодекс или каквито и да е други рамки. Когато ти не си зависим от никой, можеш да напишеш това, което трябва и както трябва.
Водещ:По принцип да, но това е в сферата на научната фантастика.
Ивайло Станчев:Абсолютно.
Водещ:Не се налага на Вас да Ви го казвам. Все пак Вие работите във вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев:Докато това не се случи, аз смятам, че няма орган или рамка, или кодекс, който да промени нещата коренно. Може да има някакъв лек ефект от някакви временни правила или мерки, но практиката мисля, че ще продължи да бъде такава в български8те медии.
Водещ:А какви трябва да бъдат обществените медии? И могат ли те да влияят на общия медиен фон, ако си вършат по-добре работата?
Ивайло Станчев:Със сигурност би трябвало да могат да влияят. Въпросът е до колко са разпознаваеми на фона на това медийно изобилие в България. Специално за нашия пазар говоря. Наистина обществените медии, ако…
Водещ: Нали не искате да кажете, че не са разпознаваеми БНТ и БНР?
Ивайло Станчев:Абсолютно не, но идеята ми е, че знаете, поп културата и поп фолк културата, и т.н. където по-голямата част от обществото дори не слуша новини и не се интересува от това, което се случва в страната. Това имам в предвид под разпознаваемост.
Водещ: Тук трябва да кажа „ох”. Настъпихте ме по мазола.
Ивайло Станчев:Ами не. Фактът е, че истината е такава. Няма смисъл да се заблуждаваме. Това е и големият проблем всъщност на цялото общество според мен.
Водещ: Което разбира се не е повод заради митинга да се пуска поп фолк. Много Ви благодаря. Ивайло Станчев от вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев: И аз Ви благодаря.
Водещ: А ние оставаме в студиото с Росен Цветков и Деница Петрова, за да продължим след малко и да включим към нашия разговор и Борислав Сандов. Определени няма да сметем под килима вчерашните реплики, че медиите не сме достатъчно обективни, че не отразяваме достатъчно екологичните протести. Деница, да те попитам – от кога всъщност започна Вашата съпротива срещу шистовия газ, за който тук си говорихме по време на една от песните, че ние нищо не знаехме?
Деница Петрова:Започна от момента, в който разбрахме, че има дадена такава концесия.
Водещ: Като дата?
Деница Петрова:Края на юни. Мисля, че беше на 21 юни, когато беше решението на Министерски съвет. Мисля, че края на юни започнахме.
Водещ:Росене, за колко време ти успя да спечелиш онези 60 лева с твоя филм „Да дадеш гласа си под наем”?
Росен Цветков: За около 3-4 часа, ако говорим за конкретния ден, когато ми дадоха парите.
Водещ:Искам да кажа, Вие с Мария работихте много по-дълъг период от време.
Росен Цветков:Да, разбира се. Говоря, че получаването на парите ми отне 3-4 часа, но работата, за да се случи всичко това е около 1 година, за да стана част от Несебър като жител, да се регистрирам там, да получи лична карта. Един много дълъг процес. След това да опозная хората там – кой с какво се занимава. Дали пазаруват, така че много, много дълго време.
Водещ:По един естествен начин това обяснява донякъде невъзможността на журналистите да прескачат огромни етапи, ние не владеем времето. Трябва ни време, за да свършим тази работа. Може би това е причината, Деница.
Деница Петрова: Може би. Всяка тема, за да бъде представена добре, е хубаво човекът да е запознат, за да може…
Водещ: Как гледат журналистите по света на акциите на „Greenpeace”, защото те винаги са атрактивни, винаги са скандални?
Деница Петрова: Те и за това са атрактивни и скандални, за да може журналистите да ги поемат и абсолютно сме добре отразени. Именно, защото или са направени с чувство за хумор, или са направени, така че да посочат много конкретно даден проблем. За „Greenpeace” това е една от не целите, но методите на „Greenpeace” е точно да прави нещата видими. Много видими за всички. И показвайки проблемите всъщност търсим решение после за тях. И журналистите обичат акциите на „Greenpeace” за това.
Водещ:Така де, но ние кого да обичаме тук, в България? Българските журналисти кого да обичат?
Деница Петрова: Нашите акции тук в момента. Хората стават все по-креативни в шествия, протести и начини за изразяване, така че…
Водещ:Аз поглеждам към екипа, за да разбера дали Борислав Сандов си чува телефона в цялата глъчка на протеста. Дават ми знам да изчакам още мъничко. А, имаме го. Добър ден на Борислав Сандов.
Борислав Сандов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Тук си говорим с Деница Петрова от „Greenpeace” за това дали журналистите не си вършим добре работата, подценяваме акциите Ви. Вчера имаше подобни реплики на пресконференцията. Аз си мисля, че все пак ние имаме нужда от акциите на „Greenpeace” да кажем, които да са атрактивни и които да поемем.
Борислав Сандов:„Greenpeace” от скоро е в България, така че очаквайте – има много хора, които биха се включили в акции на „Greenpeace”. Аз мисля, че журналистите все пак успяха. Може би в началото не осъзнаваха колко сериозен е проблемът, но след като виждаха толкова протести, след като виждаха толкова реакции от наша страна като гражданска инициатива, като гражданско общество, мисля, че вече стигна кулминацията журналистите да са достатъчно заинтересовани и да вършат своята работа – да предават на населението това, което се случва.
Водещ: Колко човека има около Вас сега на акцията и по какво тя се различава? Може би по това, че сега журналистите не са повече от протестиращите?
Борислав Сандов: Ами всъщност в цяла България за между 5 и 15 хиляди. Според министър Караджов, аз мога да Ви кажа, че само в София, там, където в момента се включвам, са минимум 3000 души. Могат да си представят хората. Шествието тръгна от Попа и докато стигне до „Раковска” всъщност нямаше как да се предвижва, защото цялото транспортно платно беше заето от хора. Минимум 3000 хиляди. Сега се вижда и тук на площад „Народно събрание”, но това е само една малка част от хората, които биха излезли, ако имаха възможност всъщност. Освен това да не забравяме, че днес – това не е само Софийски протест, защото в 13 града в България се случват днес демонстрации, които са всички единствено насочени към забрана чрез мораториум на технологията хидро /…/, която е единствената технология, използвана и за проучване, и за добив на шистов газ.
Водещ:Колко време Ви отне, за да я проумеете тази технология на Вас?
Борислав Сандов:Ами виждате ли, ние още лятото разбрахме и стартирахме нашата кампания. В началото това, което трябваше да направим, е да се запознаем с чуждия опит и със самата технология. След като имаме Интернет, в днешно време нещата се случват много бързо, защото първо социалните мрежи обменят информация много скоростно и второ – можем да видим какво се случва в други страни. Така че ние всъщност за по-малко от месец имахме вече нужната информация и знаехме, че не бива да позволяваме в България този експеримент и тази вредна технология, която е доказала своите щети на редица места по света, която е отровила земята и водата на тези хора. Не бива това да се случва и в България. Искаме превантивно да забраним тази технология.
Водещ: Ами на журналистите също им отнема време, за да разберат какво е шистов газ, първо и после, за да направят своите разследвания, така че не бъдете съвсем критични към нас. Ние сме добронамерени.
Борислав Сандов: Надявам се да е така и се надявам да го показвате все повече, защото гражданското общество в България вече има достатъчно… Израснало е и когато видим тези 3000 основно млади, може би над 95% са млади души, млади хора, които са решили да останат в България и те милеят за своето бъдеще. Това е устойчивото развитие, което е основен двигател на гражданското общество. Надяваме се и в бъдеще, че ще показвате това, което правим.
Водещ: Кажете ни в чужбина какво е планирано и от къде дойде инициативата?
Борислав Сандов:Днес има два официално протеста в знак на солидарност. Това е в Лондон в 5 часа, а в 2 часа започва и в Копенхаген, в датската столица. Нашите сънародници във Франция ще се включат във френския протест, който ще бъде на 17ти. Така че се надяваме да имаме тази подкрепа. Отделно много хора ни казаха, че отидат с плакати на ключови места на местата, където живеят, извън България и ще изразят своя знак на солидарност като изпратят снимката със своето послание към България.
Водещ:Ами и ние очакваме да ни пратите, медиите, и на нас тези снимки. Благодаря на Борислав Сандов и сега накрая да отговорим пак на въпроса, с който започнахме – трябва ли журналистите да бъдат смели? Деница?
Деница Петрова: Със сигурност. Те трябва да са будната съвест. Трябва поне според мен, надяваме се те да бъдат смели, за да ни казват истината.
Водещ:Росене, кое е следващото, върху което смяташ да работиш?Кои са следващите 60 лева, които ще вземеш и от кого?
Росен Цветков: Аз вече работя по една тема, но много не искам да говоря, тъй като е в тайна. Нещо вече започнах. Още по време на изборите. Между другото съвпаднаха нещата.
Водещ:Обаче като започнеш нещо и го кажеш в „Клубът на журналистите”, кажи сега, няма страшно…
Росен Цветков: Нещо в сферата на online измамите. Само това мога да кажа. Засякох една такава измама още по време на изборите. Заснел съм определени неща и ги пазя, както пазех и това нещо за изборите тогава, когато се виждахме и не можех все още да го кажа. Но ще го видите съвсем скоро. Наистина не знам дали ще е проява на някаква особена смелост, но
Водещ:И съвсем накрая нека да си кажем кое е събитието на седмицата? Хайде професионалистът да започне.
Росен Цветков:За мен е това, което се случи около разкритието в Перник и изобщо цялата ситуация – изказванията на премиера и всичко онова, което се случи в последствие и като реакция. За мен това е събитието, което ще бъде дълго помнено и то не само тази седмица.
Водещ: Не само тази. Това чудо няма да бъде само за три дни. Деница?
Деница Петрова: За мен, въпреки че признавам колко е ужасна цялата тази история, аз не искам да се фокусирам върху нея. За мен събитието е това, че имаме 3000 млади хора, които наистина се само организират и излизат на улицата да отстояват нещо, в което вярват. Това е началото, може би не началото, но това е един процес. Това е бъдещето. Това е толкова хубаво, че се случва, че това е за мен събитието на седмицата.
Водещ: А как тълкуваш репликите, които се превърнаха в събитие на седмицата, защото чухме от Невена, че, не – май Ивайло го каза, че това е един чудесен политически PR, който отвлече вниманието от същината на случая?
Деница Петрова:Как ги тълкувам? Аз мисля, че нашият премиер е много добър в това да бъде пред медиите. Той е просто…Аз му се възхищавам. Той е невероятен в това да бъде пред медиите и да…
Водещ: Като спре да е премиер го привлечете в „Greenpeace”.
Деница Петрова: Смисъл наистина трябва да се търси под неговите реплика. Аз не смятам, че медийното внимание трябва толкова непрекъснато да се фокусира върху какво е казал премиерът. Дайте да видим какво се прави. В тази държава какво се върши наистина и какви са проблемите реалните. Стига „кой казал”, „какво казал”.
Росен Цветков: Действията са важни.
Деница Петрова: Това за мен лично, като гледам медии и като слушам медии, мен това ме отблъсква. Омръзнало ми е да слушам приказки.
Водещ:Приказки – добре, като комплимент прозвуча. Ами дават ми знак, че съм прекалила с времето, което изключително зарадва екипът отсреща. Сега ще ги издам всичките до един кои са – Александър Райчев, Галя Момчилова, Мария Рачева и Цвети Бахариева искрено се радват, че ей сега ще млъкна, но не сега веднага. Ще Ви пожелая разбира се хубав съботен следобед.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.01.2012

Водещ: Годината за медиите у нас започна с ново вестникарско издание. И докато в Европа и по света медийните общности дискутират свободата на словото в контекста на оцеляването на вестниците, у нас незнайно защо никой не се замисля над това. Доста пъти през миналата година медиите бяха обвинени в жълтост. Странно защо обаче все журналистите бяха виновни. В Европа все по-често става дума за редакционните политики, за това кой, как и защо ги прави такива, каквито са. У нас лицемерно се отбелязва разликата между така наречените традиционни или стари медии и така наречените нови медии. Само че, ако въпросът Уикилийкс медия ли е не е важен у нас, защо той е много важен по света? И защо у нас няма кой да попита има ли жълти сайтове? Седмичните поводи ни дават възможно вече да поговорим какво всъщност се случва и защо. И още нещо – какви прилики и разлики бихме намерили ние журналистите за случващото се с медиите у нас и в Унгария да кажем. По света заради кризата доста издания фалираха, а у нас бяхме свидетели на едно сливане. Дали това също не е повод за коментар? Гости днес са Николай Стоянов от в.”Преса”, Николай Станоев от БТА и доайенът на журналистиката Петко Бочаров, когото ще включим по телефона. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Кралицата на сола, Арета Франклин, се сгоди по време на празниците. 69 годишната Франклин, която имаше сериозни здравословни проблеми в началото на миналата година, заради които бяха отменени всичките и концертни изяви за 6 месеца напред, по време на празниците обяви годежа си с Уилям, Уили Уилкерсън на шега.”Не, не съм бременна”. В плановете и влиза лятна церемония. Вероятно Маями, която ще бъде последвана от тържество на частна яхта. Посочени са даже дизайнерите, на които смята да възложи ушиването на сватбената ли рокля. През 1987 Арета беше една от първите жени, въведени в американската зала на славата на рокендрола. Според списание „Rolling stone” тя е една от най-великите вокалистки на всички времена. Арет е носител на 18 от най-престижните музикални награди на САЩ грами. На 25 март легендата на соло музиката ще навърши 70 години. Повод, достойно отбелязан в жълтеещите се медии и сайтове у нас по един доста различен начин. Повод пък за нас да поставим началото на една нова рубрика в „Клубът на журналистите” – „Задочен отговор”. Жълтите медии си пишат. Ние слушаме смисъл – верига от глупаци. Не даваме оценки. Просто това е заглавието на песента на Арета Франклин, която ще чуем сега. Медийната година у нас започна с едно ново издание. Какво се случи? Ако намерим верния отговор, няма да се налага да търсим отговор на въпроса „защо се случи”. А съвсем в началото добър ден на Николай Стоянов, заместник главен редактор на вестник „Преса”. Здравейте!
Николай Стоянов: Здравейте!
Водещ:Първите отзиви какви бяха за вестник „Преса”, освен че той свърши много бързо и всички заподозряха в това маркетингов номер?
Николай Стоянов: Една корекция. Той продължава да свършва и, слава Богу, от пазарна гледна точка продължава да свършва всеки ден. Това, което се оказа е, че дори ние, въпреки всички първоначални проучвания, които бяхме провели, не бяхме подготвени за голямото търсене на нашия вестник. Искрено се лаская, че това е заради съдържанието. Факт е, че…
Водещ: Как се отнесоха медиите към излизането на вашето издание?
Николай Стоянов:Ами в интерес на истината това, което забелязах на 3 януари, беше много интересно. Пак казвам, че се лаская, че е заради вестник „Преса”. Надявам се това да е една тенденция в българската журналистика. Но в първия работен ден на годината повечето вестници се бяха опитали и дори бяха успели да извадят много сериозни собствени новини на първата страница. Т.е. нямаше я онази вълна на, знаете, всяка нова година коя е основната тема на вестниците – колко заклани, колко бити, колко пострадали и колко в Пирогов. Слава Богу, вестниците бяха заложили на сериозни неща и на собствени разследвания, което означава, че може би, благодарение на нас медийната среда се променя. Вестниците става все по-сериозни.
Водещ: Така. Нека сега да цитирам „Вестник „Преса” предизвика възгласи на неодобрение още с първия си брой и започна своят живот с чутовен скандал”. Това са квалификациите, които дават част от сайтовете, за които е редно да се замислим в какъв свят са. Дали не са в жълт? Но това е маловажно. Добър ден на доайена на българската журналистика Петко Бочаров. За много години!
Петко Бочаров: За много години! Добър ден.
Водещ:Какво от двете коренно противоположни версии се – къде е истината според Вас?
Петко Бочаров:Аз не разбрах какъв е чутовният скандал.
Водещ:Ами чутовният скандал е, че имало е вестник „Преса” някога и името е откраднато или поне така се твърди. Разбира се от Вас очаквам да чуем като човек, който е работил в този вестник „Преса”, който го е имало преди 20 години, как точно стоят нещата.
Петко Бочаров: Ами, да, имаше го. Това беше 90 година, когато се опитахме да създадем нов вестник, нов ежедневник и не успяхме, разбира се. Просто, защото нямахме нужния опит. Но сега, че се появява отново този вестник, аз съм много доволен. На мен ми се обади преди да излезе, няколко дни, Валерия Велева. Очевидно искаше да разбере какво е моето отношение към това, че ще излезе нов вестник със същото име. Дали някой не държи права и т.н. Но разбра, че няма такова нещо. Напротив – аз съм много доволен. Поздравих я. И няма никакъв чутовен скандал.
Водещ:Ако има повод да създава такива настроения, защото това е интрига най-меко казано.
Петко Бочаров: Не, паяк повтарям – според мен, аз не виждам някой да има някакъв спор. Сега, може би човекът, който на времето, 90-та година, беше в основата да се създаде този вестник – казва се Август Мичев, може той да има някакви претенции. Аз не знам. Но мисля, че и той няма. Аз се видях с него. Не ми каза такова нещо. Така че няма никакъв скандал.
Водещ: Всъщност у нас журналистите успяваме ли да напипаме верния тон, така щото наистина да работим за хората, защото това ни е работата?
Петко Бочаров:Понякога.
Водещ:Какво ни пречи най-често?
Петко Бочаров:Ами най-често ни пречат собствените пристрастия.
Водещ:Нали не трябва да имаме пристрастия? Нашите пристрастия – само и единствено истината.
Петко Бочаров: Знаете ли? Аз съм твърдо против тази мисъл, която не знам кой я роди- майстор на журналистиката я е измислил, че журналистът трябва по начало да бъде контра на властта. Това е много смешно, защото това е дискриминация.
Водещ:Дискриминация, защо?
Петко Бочаров:Защото му е забранено да казва това, което е положително. Трябва само да търси отрицателните неща.
Водещ: Ами малко ли положителни неща се казват за властта от днешните медии според Вас?
Петко Бочаров: Ами това, което е положително, ако някой го каже, е много добре. Аз го приветствам.
Водещ:Ами всички медийни експерти твърдят все пак, че е доста преекспонирана властта.
Петко Бочаров:О, я оставете тази работа. Глупости! Преекспонирана! На някои хора просто не им отърва нито им харесва, че властта има симпатията на гласоподавателите. Това е истината.
Водещ: А какво да кажем за протестите?
Петко Бочаров:А, тези протести – те са даже много комични. Особено този протест за зърно производителите, който беше чисто подражателство на гръцките фермери.
Водещ:Какво бихте пожелали на журналистите, на нас журналистите, през новата година и да Ви попитам – ако в Европа е важно да оцелеят хартиените издания, у нас важно ли е това?
Петко Бочаров: Вие засягате един много важен въпрос, който мен много ме интересува и много ме боли от него – именно опростачването на младото поколение. И така, как да се изразя, залитането по електрониката, а не по хартията. Според мен човек без книга е един невежа. Така че…
Водещ:Да де, но по домовата книга ли да им ги раздаваме книгите и вестниците, когато хората не ги търсят, ако това е факт?
Петко Бочаров:Не. Разбира се. Като не ги търсят, вестниците ще фалират. Това е. Ако не го търсят. Ако има кой да налива пари, много добре.
Водещ: Това, че по света вестниците фалират, у нас не фалират. Ние бяхме свидетели само на едно сливане. Повод ли е за някакъв размисъл?
Петко Бочаров: Поводът е за размисъл за журналистиката в България въобще. За зависимостта, ако има някакви зависимости – това са грешки на развитието. Все още сме много далеч от някакъв много богат демократичен опит.
Водещ:Ами предстои ни да го натрупаме. Благодаря за коментара на Петко Бочаров. Връщаме се в студиото. Николай Станоев е колега от БТА. Нека сега да опитаме да направим един не плавен преход и да си отговорим на въпроса какво се случи в Унгария, защото от близо две години най-спорната тема на европейските медийни критици е именно унгарският закон, а там е факт вече и забраната на медиите.
Николай Станоев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Ако ми позволите да се върна малко по-назад за това, за което се случи в Унгария, за да са по-наясно слушателите в какъв контекст и в каква обстановка беше приет този закон. Значи, преди да дойдат на власт сегашните консерватори, имаше два поредни мандата на социалистите, които може би чисто популистки повишиха значително пенсиите и за платите без да има основание за това. В резултат на това Унгария изпадна в доста тежка икономическа ситуация. Дори премиерът социалист Ференц Дюрчани прибегна до хитър ход, за да се опита да каже в по-смекчен вид и за какво става въпрос, като уж случайно изтече една негова реч пред партийни членове, в която той призна колко тежко състояние е държавата. И след това логично се получи една радикализация в унгарското общество, предвид и други проблеми. Хората масово гласуваха на парламентарните избори.
Водещ:Те веднага излязоха на улицата след това изтичане на тази реч.
Николай Станоев:Получи се в същото време и една радикализация, която доведе до рязко увеличение на подкрепата на крайната десница. И там имаше някакви проблеми, на които за съжаление станахме свидетели и тук през последните години и на последните избори хората гласуваха масово за консервативната опозиция, която дойде на власт именно с обещание за доста радикални политически промени. Но и консервативната опозиция Фидес, на Виктор Орбан – сегашният премиер на Унгария.
Водещ:И всъщност на радикалните промени, които предприеха е забраната на медиите.
Николай Станоев: Да, но ограниченията на медиите – те се вписват в цялостната политика на консерваторите, които от януари тази година – в Унгария влезе изцяло нова конституция в сила, която съдържа доста ограничения не само в медиите, но и в редица сфери на обществения живот. С две думи – затвърждава хватката над почти всички държавни институции.
Водещ: Както отбелязаха световните агенции по света „По света празнуват – в Унгария протестират.” Нека да направим, да влезем в една хипотеза. Господин Стоянов, ако бяхте в Унгария, щеше ли да има вестник „Преса”?
Николай Стоянов: Аз мисля, че все още няма закрит унгарски вестник и Слава Богу, защото предполагам , че това ще предизвика сериозна реакция в цяла Европа. Аз тук искам да вметна, че в крайна сметка и миналата година, до колкото аз си спомням, мисля, че беше 2010, министър председателят беше казал, че трябва да има закон за печата. Всъщност този white мотив върви от 90-та година. Ние, които си спомняме медиите от 92-ра, 93-та, 97-ма.
Водещ:Като че ли най-ясно го артикулира напоследък доцент Георги Лозанов, в това число и в „Клубът на журналистите” той каза, че много му се иска да има един закон, който определя правилата в медиите. Да е закон за медиите, а не да е закон за печата или закон само за електронните медии и всички знаят – в момента, подлежащи на регулация, са само електронните медии. За вестниците се смята, че е етично да се говори, че има закон. Но неговата позиция беше свързана с това, че щом едно предложение предизвиква напрежение, няма смисъл да се приема, защото би станало като в Унгария.
Николай Стоянов: Абсолютно съм съгласен с доцент Лозанов, още повече, че аз като журналист никога не съм бил привърженик на нещо да се регулира със закон. Всъщност медията е такава обществена дейност, която трябва да може да се саморегулира, като имам предвид саморегулация, а нямам в предвид саморегулация само вътре в медиите. Всъщност това, на което сме свидетели в момента, според мен не е свобода на словото а свободия, защото този разцвет на жълтите медии, за който с вас говорихме преди предаването и за който ще продължим да говорим, води според мен до ужасни изкривявания, както в обществото, така и в медиите, така и във въпросната медийна среда. В момента грубо казано, ако попаднете на страниците на няколко жълти вестници, защото и те гравират от леко жълти до към тъмно жълти, може би някои и към кафеникави. И ако попаднете на страниците на тези крайно жълти издания, значи аз не знам какви ужасяващи неща могат да изпишат срещу Вас, което какво означава? Че обществото дефакто е оставено без защита срещу една група медии, които, сега аз не бих нарекъл престъпници, но ако клеветата е престъпление, то да – те са престъпници. Т.е. от тази гледна точка трябва да има някакъв тип регулация. Тази регулация обаче не може да бъде постигната със закон. Ако искате можем да поговорим малко повече…
Водещ:Но не може да бъде постигната за съжаление само с етичен кодекс и с етичните комисии или поне фактите до момента говорят за това. Как може да бъде постигнато? Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме един разговор в началото на годината за това какви са медиите и на къде вървят. Николай Станоев, колегата от БТА, следи какво се случва в Унгария. Безспорно едва ли има европейска институция или медиен експерт, който да одобрява толкова коментираният медиен закон в Унгария, който беше и приет. Има ли в Унгария някой, който да защитава това, което се прави с медиите? Така познатата форма у нас – група интелектуалци.
Николай Станоев:Ами поне явно световните медии не са съобщавали да има такава група интелектуалци, които да защитават това, което се случва.
Водещ: А какво може да се случи с унгарските медии по правилата, които са приети?
Николай Станоев:Ами с две думи – новият закон, който влезе в сила на 1 януари 2011 година беше може би предвестник на конституцията и на серия от други закони, които бяха приети в последствие. Той задължава журналистите да разкриват източниците си на информация, ако това бъде искано, най-вече в случаи, свързани с националната сигурност и такава е формулировката. Но, както се сещате, това са доста разтегливи понятия, така че може да им бъде поискано при редица случаи. И другото, което е, което е също доста спорен момент – законът за медиите задължава те да съобщават балансирана информация, каквото и да означава това. И съответно законът в същото време не съдържа определение на това какво е това балансирана информация, така че, както се сещате, може да се тълкува доста разтегливо. Като предвижда сериозни глоби за медиите, които нарушат тези правила. В резултат на това бяха организирани протести. Много от тях спонтанно по facebook.com. Разбира се сериозна роля в тези протести има и лявата опозиция, както и неправителствени организация, но има и спонтанно организирани хора.
Водещ: Едва ли е без значение фактът, че журналистите не бива да накърняват моралния…
Николай Станоев: Човешкото достойнство.
Водещ:Човешкото достойнство, да.
Николай Станоев:Да. Значи могат да бъдат наказани медии, които дават не балансирана информация, които накърняват човешкото достойнство, особено това за балансираните информации определено е доста спорна формулировка, това за човешкото достойнство дори звучи доста добре, защото в крайна сметка медиите не трябва да унижават достойнството на хората, особено ако нямат основания.
Водещ:Но пък от друга страна опитът на много колеги журналисти по света през годините сочи, че те са влизали дори в затвора, за да защитят правото да не посочват своите източници. Това като че ли се оказва невъзможно по този закон.
Николай Станоев:Ами, според този закон се оказа невъзможно, но в крайна сметка знаете до какво водят такива закони. Човек започва да се автоцензурира.
Водещ:Подкрепят ли унгарците своите медии?
Николай Станоев:Ами унгарците като цяло е доста разтегливо понятие. Управляващата партия има доста сериозна подкрепа в обществото, което… Макар че според проучванията на общественото мнение спадат. Получава се малко една корекция. Партията чрез напълно законни и демократични средства – тя просто има мнозинство от две трети в парламента заедно с коалиционния си партнъор. Ако така мога да го кажа – няма нарушение на буквата на закон, защото всичко е в съответствие с демократичните правила. Никой не забранява на никого да протестира, но според мен се изопачава законът, защото те приемат такава нормативната уредба, която ограничава редица сфери на обществения живот. Дава доста голяма власт на управляващите.
Водещ:Как могат журналистите наистина да разчитат на свободата, която да им разрешава да работят нормално и добре?
Николай Станоев: Извинявайте само, ако мога нещо да добавя.
Водещ: Да.
Николай Станоев: Конкретно за Унгария. До сега имаше на практика едно опозиционно радио – Клуб радио, ако не се лъжа, което пак с разтеглива формулировка…
Водещ:Го закриха.
Николай Станоев:Го закриват на практика и от март тази година трябва да спре да излъчва, като неговата честота ще бъде дадена на никому неизвестното Ауто радио, което е собственост на дружество със собствен капитал 3000 евро. Стойността в унгарски флоринги, което забележете – щяло да наблегне в своите програми на автентична унгарска музика.
Водещ:Ние между другото чухме „Омега”. Нищо не разбрахме от този унгарски състав.
Николай Станоев:Много дълговидна формулировка.
Водещ:Да. Как журналистите биха могли да… По какъв начин да извоюват своята независимост да казват това, което мислят, Господин Стоянов? Обещахме се преди да чуем тази унгарска песен, една бунтарска унгарска група за опита по света. Очевидно не е достатъчен етичният кодекс за нас.
Николай Стоянов:Ами очевидно не е достатъчен. Сега, ние засягаме две теми едновременно. Може би на първата тема, ако искате…
Водещ:Да, но много си приличат, не знам защо.
Николай Стоянов: Да, определено. Първата и основната гаранция за това да имаш някаква свобода и някаква независимост, според мен е да направиш един добър пазарен продукт. Ако успяваш да правиш един добър пазарен продукт, този продукт се продава. В такава ситуация и печели. В такава ситуация ти си независим, защото можеш да си позволиш да издаваш въпросния вестник, да го продаваш, но това е, когато го поставиш на абсолютно пазарни правила. Това е нашият опит за вестник „Преса” Всъщност ние това се опитваме. Опитваме се да правим коректен национален всекидневник, който, пак повтарям, който е предназначен за пазара. Това не е продукт на… Зад нас не стоят някакви странни икономически групи, зад не стоят някакви анонимни издатели. И двамата мои издатели – Тошо Тошев и Валери Запрянов за утвърдени имена в журналистиката. Те са застанали с името си. Това се опитваме да правим. А как е регулацията по света?Аз щях да Ви кажа, че преди време работих в правителствена информационна служба. 4 години по времето на Костов. И имах щастието да отида на една специализация във Великобритания. И тогава ни показаха каква е регулацията там. Там има един орган, който включва представители на медиите, представители на бизнеса и представители на правителството. Всеки един човек, който има оплакване от дадена медия, може да отиде при въпросния орган, да се оплаче. Там са представители на третата власт – на държавата и забележете каква е санкцията, която могат да му наложат. Освен обществено порицание, което държава като Великобритания е много важно, те могат да му отнемат достъпа, условно казано пропуските до всички видове държавни учреждения – администерски съвет, парламент. Което всъщност го обрича буквално на информационна смърт, защото така е устроена системата, че той, ако няма достъп до там, няма и информация във вестника, респективно не е конкурентно способен. Може би това е начинът и в България да се раздвижи някакъв тип орган, в който всеки един засегнат да може да отиде да се оплаче и да получи някаква справедливост.
Водещ: Ама веднага биха Ви опонирали, че то и сега има етични комисии. Всеки, който е недоволен би могъл да отиде и да се оплаче.
Николай Стоянов:Има етична комисия, която е към Съюза на издателите, доколкото знам аз. А както знаете в Съюза на издателите останаха много малко издания. Повечето издания излязоха от Съюза на издателите. Визирам вестник „Стандарт” и новото ръководство на Съюза на издателите.
Водещ:А някакъв коментар да сте чели защо излязоха?
Николай Стоянов:Ами… Аз не съм издател. Не мога да коментирам.
Водещ:Защото всички, които излязоха, аз ги потърсих за коментар, но не искаха да говорят.
Николай Стоянов:Според мен медиите, колкото повече дигаха чаршафа, толкова повече нелицеприятни неща излизат отдолу. Може би пък е крайно време и ние да спрем да воюваме чисто по братски в гилдията. Но фактът е, че на няколко пъти Господин Запрянов и Господин Тошев, които бяха съответно председател и зам. Председател на Съюза, изтъкнаха позициите, че те не искат да участват в такъв Съюз, в който има някакъв тип корпоративни интереси.
Водещ: До колко обаче, казахте пазарен продукт, до колко пазарът би могъл да ни подведе нас, журналистите? Защото дали ще го наричаме пазарен продукт или редакционна политика – къде е разликата?
Николай Стоянов:Разликата е на сергията. Ако е само редакционна политика без мисъл за пазара, то този продукт няма да се продава. Ако е само пазарен, както са жълтите неща, без редакционна политика, той се продава, но няма обществена тежест. Според мен фокусът е по средата.
Водещ: Имат ли българските медии редакционни политики и кой ги формира?
Николай Стоянов:Формират ги издателите, както е по целия свят. Никой не може да каже, че една медия е независима. Дори обществената медия, която е уважаваната от мен БНР, също не може да каже, че има на 100% независимост, тъй като разчита на някакво финансиране. По същия начин е и вестникът. Видяхме стотици скандали. Колегата от международната редакция БТА може да припомни за /…/ Скандалите, които имаха преди това с Тачър във Великобритания.
Водещ:Да де, но това беше пак скандал с морален оттенък, като че ли.
Николай Стоянов:Ами с морален оттенък, но в крайна сметка издателят определя политиката на едно издание. Колкото по-ясни са тези издатели…
Водещ:Да де, но там правилата принудиха издателят да спре изданието, защото беше нарушил неписани морални правила. Такова нещо у нас може ли да се случи?
Николай Стоянов:Ами точно се връщаме на обратния фокус. Ако я има тази комбинация от редакционна политика и пазар – се случва това, което стана с „News of the world”. Може би може да се случи и в България. Да се надяваме, че пазарът се променя натам и обществото се променя натам, че да принуждава медии, които откровено лъжат да спрат.
Николай Станоев:Конкретно Великобритания просто на фона целия скандал, който се беше разразил, се създаде такава обществена атмосфера, че Мърдок, дори ако щете по пазарни причини реши да спре таблоид с много дългогодишна история, който е бил най-четеният вестник във Великобритания, но той просто е видял, че това издание от там нататък е загубило всякакъв авторитет или там, каквото…
Водещ: Защото там журналистите си бяха позволили да прекрачат границата, която би трябвало да ги възпре да подслушват…
Николай Станоев:Те сега тепърва излизат все повече и повече разкрития за практиките на „News of the world”. Там за връзките с полицията.
Водещ:Има ли такива неща у нас?
Николай Стоянов:Историята помни доста такива неща.
Водещ:Ама не помни такива скандали.
Николай Стоянов:Но чак такъв чутовен скандал аз поне не помня. Помня по-малки скандали. Твърдеше се, че някои вестници подслушват полицейски честоти. Говореше се, както си спомняте много добре, за един кръг от журналисти, които бяха подслушвани или не – така и не знам стана ли ясно.
Водещ: Ами то имаше и една „Галерия”, но не стана ясно кой е извършителят на тази „Галерия”.
Николай Стоянов:Имаше и едни хора с флашки и каскети, но както и да е. Това винаги е било…Сега, медиите естествено, че трябва да разчитат на някакви източници, които дали подземни, дали надземни са малко по-невидими за обществото. Иначе просто няма как наистина да изкараме кривите на обществото.
Водещ: Медия ли е Уикилийкс? Аз това казах в началото. В Европа това е важен въпрос и е много дискутиран. У нас не се говори за това. Но по повод флашките се сетих.
Николай Стоянов:За мен не е медия тази, в която журналистът се крие зад сайт, зад очила, зад флашки, зад каскети, зад каквото и да е.
Николай Станоев:За мен е по-скоро пошла медия Уикилийкс. Която изнесе на бял свят поверителни документи.
Николай Стоянов: И както се видя замлъкна с времето.
Водещ:И какво от тук насетне? Останете с нас. Продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора в студиото в първото издание за годината. За посоката, в която върви журналистиката, без да правим умишлен паралел. Той се налага от реалността с Унгария, където са най-големите неблагополучия в Европа по отношение на правилата, които регулират работата на журналистите. И понеже в началото на предаването Господин Бочаров каза, че ние журналистите не бива само да се чувстваме длъжни да критикуваме, да видим това пък как се случва в Унгария и случва ли се?Господин Станоев?
Николай Станоев:Ами случва се. Аз искам да дам един конкретен пример. Журналисти от местната национална информационна агенция започнаха гладна стачка с искане на уволнение на виновните за един скандал и в крайна сметка успяха да получат една оставка, въпреки че след това те казаха, че с две думи това е била изкупителна жертва, а истинските виновници, които стоят зад това, са останали ненаказани разбира се. С две думи става въпрос за следното. Директорът на службата в тяхната национална информационна агенция, който отговаря за предоставянето на кадри на обществените телевизии, в един репортаж е замазано лицето на бивш председател на върховния съд. Все пак това не е престъпник, нито някоя местна мутра с екзотичен прякор. Все пак е авторитетен човек. Като лицето му е било замазано, защото той си е позволил да бъде критичен към властта и в резултат на това няколко журналисти започват гладна стачка с искане шефът на този отдел, който си е позволил да направи такова нещо, да подаде оставка. Така и другите виновни за това. Успяват най-ниската брънка от веригата да накарат да подаде оставка, но за останалите така и не успяват и остават неудовлетворени, но все пак тази стачка е имала някакъв ефект въпреки всичко и най-малкото те привлякоха общественото внимание. И към края на миналата година, мисля че беше на 19-ти ноември, конституционният съд на Унгария отмени някои от най-спорните разпоредби на медийния закон, като решението на съда влиза в сила от май тази година. По-конкретно за тези неща, които ги изброих по-рано в предаването за задължението да разкриват източници на информация и за това да дават балансирани информации. Но в крайна сметка, както Ви казах, този закон е само част от системата Орбан, в която навлиза Унгария. И в новата конституция е записано, че националната информационна агенция и общественото радио и телевизия се обединяват в една обществена корпорация, която ще бъде под шапката на медиен съвет, в който влизат хора, назначени от правителството, който ще контролира информацията, която… Цялото съдържание на обществените медии на Унгария.
Водещ: Което разбира се звучи абсурдно. Това би ли могло да се случи у нас, Господин Стоянов?
Николай Стоянов:Аз само да припомня, че имаше две успешни стачки, доколкото си спомням на обществени медии. Едната, ние сме в дома на едната стачка – на радиото стачката си спомням аз.
Водещ:Мисля, че и двете бяха успешни и двете бяха тукашни.
Николай Стоянов:И имаше една в БТА, ако си спомням.
Водещ:А да, имаше една в БТА, да.
Николай Стоянов:Всъщност да, припомнихте ми, че стачките в радиото бяха две.
Водещ:Да, ставаше дума за един радио трансфер, който беше доста скандален, така че…
Николай Стоянов:Същата беше ситуацията и в БТА, доколкото си спомням.
Водещ:Да.
Николай Станоев: Тогава не съм работил, но тя е била против назначения генерален директор и в крайна сметка успешна.
Николай Стоянов:Шеговито казано май аз съм единственият човек, който не е стачкувал. Така ли излиза?
Водещ: Двама сте.
Николай Стоянов:Шегувам се.
Водещ:Разбира се. Ние се шегуваме, но имаме в предвид все пак фактът, че е добре да не въздишаме тежко и да не казваме, че в резултат на масовото пожълтяване на медиите, хората започват да променят вкусовете си.
Николай Стоянов:Не знам. За мен масовото пожълтяване на медиите води до, като че ли махалото се люшка в обратната посока. Защото те пожълтяваха, пожълтяваха, пожълтяваха до момента, в който бяха интересни и започнаха да вървят към отвратително. В момента забелязвам, поне по хората около мен едно така все по-нарастващо, все по-тъпнещо недоволство и отвращение към тези вестници, като включвам и тези сайтове, за които казахте Вие.
Водещ:Ами никой не говори за това, че медиен сайт също би могъл да бъде жълт.
Николай Стоянов:Абсолютно и той би могъл да бъде доста по-отвратителен от един вестник, защото във вестника можем да срещнете име, а в сайта няма име. И точно това, което си говорехме за Уикилийкс. Според мен огромният проблем – говорихме за нови и стари медии, за интернет и за печатните медии. Най-големият проблем на интернета е, че Вие не знаете кой стои зад компютъра. Ако си спомняте тези реклами. Анти педофилските реклами в интернет там представяха човека като едно момченце, а всъщност зад кмпютъра стоеше един 60 годишен, по потник, отвратителен. И всъщност това е големият проблем. Вие не знаете кой стои зад компютъра. Той няма лице и няма име. Докато всеки един… Това беше и стремежът в нашия вестник – ако обърнете някоя от страниците, ще видите, че всеки един по-голям материал е подписан с име, с мейл и с конкретно лице на журналиста. И този мейл е точно, за да му връщат хората обратна връзка по неговия материал. Т.е. всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Независимо дали е журналист, дали е хлебар. Ако е журналист, може би носи доста по-голяма отговорност от хлебаря, защото… И в крайна сметка резултатът е един и същ. Ако хлебарят Ви дава лош продукт и от него няма да си купите хляб, и от журналиста няма да си купите вестник. Така че отговорността, името и позицията са изключително важни, за да имаме качествена журналистика.
Водещ: А невидимата ръка на рекламата?
Николай Стоянов:Рекламата е една и съща навсякъде. Смисъл рекламата е нещо, с което се издържаме всички. Но в крайна сметка има морална реклама. Когато има една платена публикация, тя трябва да бъде обозначена като платена публикация. От там нататък няма нищо лошо да има реклама и колкото повече има, толкова по-добре. Мисля, че изданията по света също имат рекламодатели и също по някакъв начин се съобразяват с политиката на изданието.
Водещ:Да де, но биха могли да бъдат изброени доста случаи на собственици, недоволни от журналистите, които работят в техните издания, които пък отстояват правото си да имат своя собствена позиция извън тази на собственика. Такова нещо у нас май не може да се случи. Това се счита не само за проява на лош вкус, а за нещо страшно забранено. Личното мнение е нещо, което е забранено.
Николай Стоянов:Ами аз не мисля, че личното мнение е забранено. Факт е, че имаме осем коментара или десет коментара във вестник „Преса” означава, че всеки един има право да се изкаже с личното мнение. Аз се възползвам някой път да Ви поканя на /…/ на вестник „Преса”, за да видите колко е интересно.
Водещ:Между другото това не ми беше хрумвало, че може в „Клубът на журналистите” да направим и този експеримент. Директно от нечия планиорка.
Николай Стоянов: Да, предимството на това… Удоволствието да го правим този вестник е, че по някакъв начин ние сме съмишленици. Голяма част от хората работихме заедно в „Труд”.
Водещ: Всъщност проблемът, като че ли е, че вестникарското място е ограничено. Същият проблем, само че с друго име – време, важи и за електронните медии. С БТА как стоят нещата? Вие нямате ограничение по отношение. Има ли неща, които отпадат и за които спорите?
Николай Станоев: Ами, спорове винаги има. Точно коя информация е актуална и коя не е. Аз конкретно за моята редакция мога да говоря. Нашите основни източници на информация са световните агенции плюс, че следим в интернет за различни издания. Най-вече за България какво има. И редакторът, който е на смяна си носи отговорността за това, което пуска. Факт е, че при нас този проблем не стои в такава степен, просто защото знаете, че световните медии много рядко пишат за България. Нещо, ако може да произтича някакъв такъв спор, това би било, ако има някаква критична статия за България или нещо от този род. Но това много рядко се случва. Нашата работа по-скоро е отразяване на световните събития.
Водещ:Подвеждаме ли се по това какво ще кажат чужденците? Използвам тази шеговита фраза, но като че ли веднага, когато се появи някаква класация, на чието дъно сме или отрицателна класация, която пък водим, тя се превръща в първа вестникарска тема. Говорим по принцип разбира се.
Николай Станоев:По принцип това е старият спор коя новина е интересна – лошата новина или добрата, и дали хората не ги научихме за 20 години да търсят лошите новини. Може би ние, медиите, сме виновни, защото така или иначе през това развитие, което направихме, наистина научихме хората да търсят лошите новини. Научихме ги, че лошата новина е новина.
Водещ:Но определено пък трябва да си даваме сметка, че хората по света се разгневяват. Може би рано или късно и нас хората ще се разгневят.
Николай Стоянов: Те хората се разгневиха на няколко пъти. Смисъл стачката на БДЖ, от която мина един месец. Стачката, каквато и да е тя, за която отбеляза Господин Бочаров. Хората се гневят и новите медии като facebook.com много допринасят за това нещо, защото бързината вече на разнасяне на информацията, е много голяма. Във facebook.com се организират групи за един час. Сега. Въпросът е… Извинявайте, загубих си мисълта.
Водещ:Всъщност въпросът е, че тези нови медии – да, те са по-бързи, но дали са медии, защото, когато липсва отговорността, когато всичко е анонимно, то какво е?
Николай Стоянов:По-скоро трябваше да си говорим за това дали facebook.com е медия, защото за мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:И според мен.
Николай Стоянов:Медията, с която всеки от нас започва деня. Медията, която ти поднася само информация от съмишленици. Това е един кръг от хора, който ти поднася информацията по друг начин.
Водещ: Ще го задам по друг начин – пощенска кутия или медия?
Николай Стоянов:За мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:За мен е нещо по средата със своите плюсове и минуси. Плюсът е, че е много по-демократична медия, която от една страна много бързо се научават нещата и, както виждате, facebook.com спомогна за революциите в редица арабски страни. От друга страна обаче пък тази информация не е проверена. Тя минава през личните възгледи на човекът, който я публикува. Така че си има и плюсове и минуси.
Водещ:И ако старото определение беше „патица”, сега какво да кажем за новите медии? За лъжлива вестникарска информация се казваше „вестникарска патица”. Всъщност може би трябва да обясним на слушателите какво значи това. Това е една фалшива патица, която е вързана май в края на лодката. Как беше?
Николай Стоянов: Ами това беше патицата, която в превързана в края на лодката и която привличаше другите патици за ловците, доколкото си спомням, която лъже ятото да дойде по-близо до ловеца.
Водещ: Да. Тези, които останаха неразбиращите, да се върнат към Радичков.
Николай Станоев:Ако позволите само да кажа, малко да се върна назад. По мои наблюдения, когато има някаква новина, която е свързана с България, някои от които не са само отрицателни, винаги доста се ползва от медиите, но това е донякъде нормално, защото човек винаги иска да се сравни къде сме ние, къде е светът и не всички от тези информации са негативни. Има някои класации, които България е в средата, че и по – напред.
Водещ: Вашето лично усещане. Няколко години подред ние се смъкваме в скалата по степен на свобода на словото. Това обективно или субективно? И сме в африканска компания винаги.
Николай Стоянов: Ами за мен не виждам как може да бъде обективно, при положение че имаме сигурно най-голямата свобода на словото в цяла Европа. При нас словото няма абсолютно никакви ограничения. Всеки има право да издава, каквото си иска. Очевидно всеки има право да си пише, каквото си иска. Има нещо, което е притеснително за мен от последните години като тенденция, ако говорим за света и България. И това е, че докато преди десетина години или преди седем – осем години по времето на управлението на НДСВ, преди това на СДС някак си България беше по-интегрирана част от света. Много странно. Откакто влязохме в ЕС, аз лично като млад новоизлюпен европеец се чувствам все по-изолиран. Някак си и медийно, и обществено-политически, и икономически все повече се изолираме от тези процеси, които вървят в ЕС. И медиите за съжаление са по същия начин, както и всичко останало. Ние ставаме все повече провинция на Европа, отколкото част от Европа, каквато ни се иска да бъдем. Фактът, че сега в момента се говори за евро + и за пактът, международния в ЕС и това бе прието без абсолютно никакъв дебат, означава, че всъщност тази държава наистина разсъждава провинциално на тема европейските си ценности, европейската си категория.
Водещ: Господин Станоев, Вашето усещане?
Николай Станоев: Просто за съжаление е това, което се случва. Просто няма промяна на манталитета до голяма степен от, така да кажем, старото време. Просто все едно беше поставено като задача, че трябва да влезем в ЕС. Това непрекъснато се говореше и откакто влязохме, все едно задачата беше изпълнена и от там нататък ние нямаме нито права, нито задължения, нито дори интерес към това, което се случва. То е много важно, защото ние сме една от двадесет и седемте страни членки и съответно ние сме една европейска провинция, така че това, което става в нашата голяма държава Европа, е много важно за нас, защото определя и живота ни.
Водещ:Как ще коментирате метафората „този път телевизорът победи хладилника” на изборите? Това обвинение към медиите или нещо различно?
Николай Стоянов:Мисля, че това е една политическа класификация, че в общи линии.
Водещ:Че е политическа е повече от сигурно.
Николай Стоянов:В общи линии хората не са гласували за… Гласували са за някакви медийни внушения може би е идеята на тази реплика. Според мен това си е една обща тенденция в Европа… Това, което аз четох като тенденции по всички европейски избори напоследък е, че хората гласуват за познатото зло. Хората гласуват за тези, които познават и точно в тази ситуация на финансова криза, те не искат да правят експерименти. Те познават правителството на ГЕРБ по някакъв начин, все още има някакво доверие. Между другото ние в първия брой пуснахме интересно изследване на Гала на тема гнева на българина. Ако имаме една минута да разкажа.
Водещ:Днес имате коментар „По време на криза никой не клати лодката”.
Николай Стоянов: Ами факт е и се оказва, че българинът е гневен. Българинът е гневен на правителството. Българинът е гневен на ЕС. Българинът е гневен на високите цени на бензина, на храната и т.н. Но не облича този гняв в съответни имена и физиономии. Гневът е безадресен. Гневът е просто „ме е яд”. Той е без адресен и таен, което означава, че правителството на ГЕРБ за сега може да се ползва с някакво обществено доверие.
Николай Станоев: Аз също така смятам, че въпреки промените, хората не са толкова наивни, че ако по телевизора им кажат, че хладилникът е пълен, те ще отидат да видят.
Водещ:Те незабавно ще повярват.
Николай Станоев:Да. Просто в момента такива са настроенията, че все още хората не виждат алтернатива като цяло и съответно резултатите от изборите последните може би са логични, въпреки всички обвинения.
Водещ: Какво да си пожелаем ние медиите, така щото хората да ни вярват и да не чуваме толкова критични оценки за себе си? В началото на годината е нормално.
Николай Стоянов: Ами нашият колос, който стои над нашия вестник „Преса” е „Коректният вестник” Това, което искам да пожелая на колегите, е коректност и спокойствие.
Николай Станоев:Аз само ще добавя към коректност обективност и критичен дух, но в рамките на коректността.
Водещ:Аз продължавам да вярвам, че истината трябва да бъде наша основна ценност. Това беше за първото издание на „Клубът на журналистите” от нас. Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.12.2011

Водещ: Безспорно темата на годината бяха протестите на гневните и всички други недоволни по света и у нас. През декември обаче все по-често навсякъде по света журналистите имат все повече поводи да се замислят за свободата на словото. Повече от очевидно е, че нещо странно се случва. Щом всички търсят гаранции за свободата на словото, а малцина сочат конкретните посегателства срещу тази свобода, наистина нещата не са в ред. Разбира се през декември няма как да не се замислим в „Клубът на журналистите” за най-значимите събития през годината без да броим изборите, защото това беше едно планирано събитие. И така. Имат ли връзка протестите по света и тези у нас с календара на маите? Може ли на една книга да погледнем като на медия, която влияе на най-големия научен експеримент в света – адрония колайдер, досетихте се, книгата е „Шифърът на Леонардо”? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. По необичаен начин ще започнем днес в „Клубът на журналистите”. Дежурен по свят днес е Венелин Кожухаров. И така можем да представим Венелин Кожухаров. Добър ден.
Венелин Кожухаров:Добър ден.
Водещ: Всъщност Вие сте в ЦЕРН и сте дежурен днес по експеримента за адрония колайдер, нали така?
Венелин Кожухаров: Точно така.
Водещ:И всъщност сте дежурен по свят. Така ли да го разбираме?
Венелин Кожухаров: Ами по-скоро дежурен на експеримента, наблюдаващ какво става и надявам се, вземащ адекватни решения.
Водещ:Няма как да не Ви попитам какво става.
Венелин Кожухаров:Както вече всички знаете, ускорителят в момента не работи, тъй като той е спрян за своята редовна зимна почивка. Но пък данните от експеримента, които бяха направени тази година, все още се обработват, така че нещо, което аз следя тук, седейки на смяна, това е компютърната система, която обработва тези данни.
Водещ:А всъщност не е лошо да обясним, че има икономическа мотивация за това, че адронният колайдер не работи през зимата.
Венелин Кожухаров:Разбира се. Електричеството е по-скъпо и по-ценно за отопление на хората.
Водещ: Между другото имахте една инициатива за споделяне, споделяне на ресурси. До колко тя се оказа успешна и до колко едно такова споделяне може да направи ритъмът на Вашия научен експеримент непрекъснат?
Венелин Кожухаров:Данните, които са набрани от тези експерименти на големия адронен колайдер, са огромно количество. То е сравнимо с всичките данни, които са разположени в Интернет. И без едно такова споделяне, бих могъл да кажа, че тези експерименти не биха били възможни. Изобщо не биха могли да се получат, каквито и да е резултати от тези записани данни. Така че тази система в момента работи и при това работи прекрасно.
Водещ: Но с тока нещата не стоят така явно.
Венелин Кожухаров:Е, все пак електричеството си е електричество.
Водещ:Нека да Ви попитам какво написаха журналистите за Вашия експеримент през тази година и да се върнем малко по-назад към началото и по-точно към забавеното начало на адронния колайдер? Тогава, когато книгата на Лъдлъм май Ви погоди един номер.
Венелин Кожухаров: Писанията през годината, както обикновено, са свързани, както от една страна с големи очаквания, от друга страна с големи страхове. Страховете, за щастие, не се оправдаха. Очакванията ускорителят да работи и да произведе множество резултати се оправдаха. Но, ако питате дали имаме някакво велико откритие все още тук в ЦЕРН, оказа се, че би трябвало да изчакаме и следващата година. Да наберем повече данни, тъй като някои неща обичат да се крият, както се казва, в купа едно и колкото повече купища намираме, толкова по-бързо можем да ги открием.
Водещ:Всъщност сбъркахте ли, наричайки това, което търсите, „частицата на Бога”?
Венелин Кожухаров: Това е един така да каже много хубав медиен трик за тази „частица на Бога” и той от една страна привлече заниманието на цялото общество върху това, което се прави в ЦЕРН и експериментите. Но от друга страна постави големи изисквания към всичко, което се прави тук, тъй като очакванията на хората в един момент трябва да бъдат или оправдани или пък да им бъде обяснено какво точно ние правим. Така че последно огромно изискване върху учените е те да представят на по-разбираем език това, което правят.
Водещ:Всъщност какво лекува страховете на хората и, както сме свикнали да ги наричаме „градския фолклор”? Само знанието ли е достатъчно или?
Венелин Кожухаров:Само истината е нещото, което би излекувало страховете на хората. Както знаете, тук миналата седмица се проведе семинар по резултатите, които бяха получени от два от експериментите, работещи на този големия адронен колайдер. По търсене на Х бузона. Аз повече предпочитам пред „частица на Бога”. И единствено и само истината, която беше казана, че всъщност ние все още не сме отркили такава частица и са ни необходими още данни, успя според мен да потуши голямата еуфория, големия наплив от хора, които се влияеха от медийния интерес.
Водещ:Нека да си направим сега един експеримент на живо. Вие сте дежурен по свят от една страна, а мои гости в студиото са колегите Ганета Сагова, главен редактор на списание „Осем”, което, както знаете, се занимава точно с наука, и Иглика Горанова от вестник „Класа”. Ами Ганета, ако искаш ти попитай Венелин нещо.
Ганета Сагова: Ами това, което мен мие интересно, е дали е вярно това, което много учени говорят, включително и доцент Физиев, че всъщност 95% има яснота, че няма шанс да се намери тази частица на Бога или Х бузона. Така ли е наистина?
Венелин Кожухаров: Между другото това според мен не е вярно. Единствено и само природата може да реши частицата съществува ли или не съществува. Съгласно последните данни, които имахме тук в ЦЕРН е, че ако тя съществува, то е много вероятно да успеем с данните, които ще бъдат набрани през следващата година, ние да успеем да я намерим. А това дали не я има или я няма – както се казва, това не е в нашите възможности да решаваме.
Водещ:Иглика, колко би струвала тази частица и изобщо попитай ти нещо Венелин?
Иглика Горанова: Искам да попитам, ако случайно Вие я намерите, какъв резултат очаквате от този експеримент и колко ще струва той?
Венелин Кожухаров: Експериментите, които се провеждат в ЦЕРН в големия адронен колайдер, една от тяхната основна цел, е наистина търсенето на този Х бузон, а той е важен за нас, тъй като той е липсващата брънка в модела, който ние използваме за описанието на целия свят около нас. Т.е. това е моделът, в който ние казваме как взаимодействат протоните, как си взаимодействат електроните, как те формират света, как образуват всичко, което е изградено около нас. И моделът, който ни дава всичките тези предсказания, които да проверени експериментално, са с много висока прецизност. Въпросът е, че в този модел се предсказва и тази частица и ние бихме имали непълна картина за света. Все едно да рисува портрет без главата на човек, без да намерим тази частица. Ако успеем да я намерим, това би било завършек на нашия модел. А ако не успеем, това би било всъщност още по-интересно, тъй като това означава, че всъщност нашата представа за света или нашата картина, която се търси, е нещо объркана, нещо е грешна и това би представило учените в още по-голямо напрежение да работят и да търсят истината за заобикалящия ни свят.
Водещ:Ганета явно има още въпроси.
Ганета Сагова:Да, аз исках това да Ви попитам, тъй като вече има учени, които твърдят, че всъщност без тази идея за бузона Х, се оказва, че в теорията се появяват безкрайни енергии, безкрайни величини, които я правят физически неприемлива и на практика означава, че нещо не е наред в нея. Вие допускате ли, че това също е възможно?
Венелин Кожухаров: Както вече казах, ако не намерим Х бузона, то става картината много по-интересна, тъй като в момента нашите разбирания са свързани с това, че него трябва да го има.
Водещ: А него дали го няма на 20 светлинни години от Земята, където откриха нова планета?
Венелин Кожухаров: Ами той би трябвало да бъде навсякъде, тъй като този Х бузон е частицата, която е свързана с придаването на мата на всичко около нас. А ние, както знаем, има хора с по-масивни, по-малко масивни, както и всякакви обекти. Т.е. ние сме свързани. Нещата около нас са масивни, не плуват във въздуха. Така че, ако го няма, то ние нямаме начин, по който да обясним масата на частиците.
Водещ: От Ваша гледна точка кое е събитието на годината? Дали гневните, дали това, че Вашият експеримент все пак продължава, въпреки че е финансова криза или нещо различно, или откритата нова планета, която прилича на Земята?
Венелин Кожухаров: Тази година беше изключително хубава, така да се каже, за физиката, свързана с много оказания, че може би ние можем да открием следващата година нещо интересно. А това от друга страна е свързано с финансирането на науката, тъй като, въпреки че е криза, както знаете повечето европейски държави не само не намалиха финансирането за наука, а всъщност го увеличиха, тъй като това е начинът за излизане от кризата – посредством интелектуалния потенциал на хората, които създават нови технологии, нови неща. Изобщо се занимават с наука. Според мен основното нещо, което е през тази година, това наистина са постиженията на /…/ и указанията. Всъщност ние на таз седмичното представяне в ЦЕРН получихме указания всъщност къде може да бъде разположен този Х бузон, каква е неговата маса. И другото нещо, което бих аз отбелязал като наистина интересно събитие във физиката тази година, е евентуалното откритие, че в скоростта на неутрината, развива скорост, по-голяма от скоростта на светлината, като това все още не е потвърдено и очакваме експериментите през следващата година да потвърдят този резултат.
Водещ:Ясно е, че няма шанс може би, до и половина, до края на „Клубът на журналистите” да откриете Х бузона, но ако го откриете, разчитам да ми кажете. Да Ви попитам и друго. Как се отнасят медиите към научните открития? Има ли разлика в отношението на медиите – българските медии и чуждите медии, защото Вие работите и в България, и в ЦЕРН?
Венелин Кожухаров:Медиите напоследък проявяват, точно в последните няколко години, голям интерес към науката и според мен това е една стъпка в правилната посока, тъй като единствено по този начин това, което ние правим, може да стигне до по-голям кръг от хора. Може да ги успокои и в някакъв смисъл. И в друг смисъл може да ги ентусиазира за това, че нещата, които се постигат в науката, всъщност голяма част от тях се изгражда дори научната фантастика. Човек може да си ги представи. Така че науката е по-интригуваща и по-вълнуваща дори от научно фантастичните книги.
Водещ:Има ли научно физично обяснение на бунта на гневните, на бунта на тези, които решиха да окупират „Уолстрийт” и на всички други недоволни по света?
Венелин Кожухаров: Е, това е според мен единствено и само резултат от икономическото положение, така че…
Водещ: Няма физическо обяснение.
Венелин Кожухаров:Поне в нашата наука не. Разбира се, че няма обяснение за това нещо, поне научно.
Водещ: Разчитаме до 1 и 30, ако откриете Х бузона, да ни кажете. Благодаря на Венелин Кожухаров.
Венелин Кожухаров: И аз благодаря, но Х бузона ще го оставим за догодина.
Водещ: За догодина, добре. Но все пак имате време до 1 и 30. Би било прекрасно. Венелин Кожухаров, директно от ЦЕРН в „Клубът на журналистите”. Сега ние да опитаме да направим една класация. Имат ли връзка протестите по света с календара на маите? Да предизвикам по този начин.
Иглика Горанова: Аз не бих направила такава връзка, но това, което се случва по света, не е отминало и нас. Така, в моята класация на протестите в България, са протестите срещу шистовия газ и протестите срещу горивата, които не бяха организирани от синдикатите. Бяха организирани от така нареченото гражданско общество. И за мен тези два протеста имат най-голяма стойност, защото ако говорим за стачката на железничарите, пенсионна реформа – зад тях си стои сценарият на синдикатите и тяхното желание да оправдаят съществуването си. Така че тези два протеста дават някаква надежда, че може би у нас ще се случи това гражданско общество, за което говорим 22 години, което на практика не стана.
Водещ: Ганета? Имат ли връзка протестите на гневните и календарът на маите?
Ганета Сагова: Да, моето мнение е точно обратно, че е абсолютна връзката. Но това наистина би могъл да обясни много по-добре човек, който се занимава с календара на маите. Моите познания са доста повърхностни. И въпреки това, тъй като интересът е огромен, списание „Осем” отделя доста място на тази тема. В миналия брой имахме публикация. В следващия брой ще имаме, януари отново, тъй като се оказва, че маите са един невероятен народ, който е събрал едно познание, което слава Богу, започва да вижда бял свят и да предизвиква интерес.
Водещ: Как се предизвиква този интерес? На какво се базира? Това е един вид лечение срещу страха или нещо по-различно?
Ганета Сагова:Ами всичко започва от… Те всъщност имат 20 календара, не само един. Всички говорим за календара на маите, но всъщност маите, това са тъкачите на времето. Те са познавали до съвършенство космическите закони, движението на енергиите и всъщност това, което те са направили, е един наистина много точен календар, с който би могъл да се конкурира единствено прабългарският календар. Но тяхната философия за живота е коренно различна от системата, по която ние в момента живеем. При тях се смята, че движението, времето е една спирала, докато ние имаме векторна представа за времето. При тях календарът е базиран на числото 13. Докато ние знаем, по нашия календар – той е разделен на 12, което се смята, че отново е… Когато имаш възход, имаш 13 – връх кулминация, след това отново пак спадане. Т.е. получава се една синусоида, една спирала. Докато при нас имаме линейно движение.
Водещ: И може би заради това искаме да класираме събитията на годината. Твоята класация лично?
Ганета Сагова: Ами, като събитие, да. Едно събитие е трудно да се каже. Но наистина може би този протест, разгледан като едно преобръщане на хората към самите себе си, към начина, по който те живеят. Много често тези протести не са напълно осъзнати, защото аз бях в Египет по време на протестите. Видях хората, говорих с тях. Искам да Ви кажа, че те са действително хора, които искат да живеят много по-човешки, много по-добре не само в икономически план. Извинявам се. И само да се върна с една малка препратка към маите. При тях се оказва, че в момента приключва един много голям цикъл от 104 хиляди години, който цикъл всъщност слага края на една ера на материализма. При тях има пет основни стихии, които управляват живота. Това са стихията Земя, в която сме в момента, Огън, Въздух, Енергията на личния аз, на самопознанието и енергията на водата. Всъщност ние в момента се намираме в най-материалната ера – в години, в които всеки търси материалното.
Водещ:А къде отиваме?
Ганета Сагова: И това, което ще се случи, този преход е да се върнем отново към самите себе си.
Водещ: Иглика, след като гръмна финансовият балон, моралният ще гръмне ли според теб и как би изглеждало това?
Иглика Горанова: Има едно натрупване на напрежение. В момента то е мълчаливо, но от време на време избива и това се видя, както казах вече, при протестите ни за горивата и шистовия газ. Аз смятам, че социалните мрежи вече са много развити и че паралелно на медиите върви един друг свят, така условно да го наречем – с блогове, това са мнения, това са едни будни хора, които привличат много сериозна читателска аудитория, които събуждат спорове, събуждат въпроси, интересни, свързани с битието и как може то да се промени. Те не са просто философски въпросите – въпроси за нашето битие. Много човешки въпроси. До голяма степен едно движение се събужда и то беше добре описано от Хесел в есето „Възмутете се!”, което показва едни очевидни неща, но е хубаво да се припомнят от време на време. Това голямата ножица между бедни и богати, и ред други неща, които няма как в един момент да не събудят бунтове. Вие знаете, че в основата на всички революции, е било точно това желание да се преодолеят големите дисбаланси – те са пред нас, ние ги виждаме. Те са пред нас, те буквално са пред нас. Те се изразяват не просто в едно необяснимо богатство, в една недосегаемост в съдебната система, в един много странен начин на издигане в обществото. Значи не умът, не интелектът, не възможностите, не твоите качества определят ролята. Не – просто твоите връзки, твоите контакти.
Водещ: Или твоята вяра.
Иглика Горанова: Твоята вярност, лоялност и възможността до колко ти си способен да направиш отстъпление от себе си, за да се долепиш до някого и да растеж в тази сфера.
Водещ: Това, че е различен паралелният свят от обичайната журналистика, дали е добра новина или лоша – останете с нас. Ще търсим отговора заедно след малко. Зад кадър тече оживено професионално обсъждане. Нека обаче сега по ред. Спряхме там, че Иглика, ти каза, че е различен паралелният свят от света на обичайната журналистика. Това комплимент ли е за журналистиката или е критика?
Иглика Горанова:Ами журналистиката сама трябва да си направи извод. Аз това виждам като читателска аудитория. Ако влезете да направите мониторинг на интересните статии в блога на теми, там са един уникален голям брой посещения. Интересните статии стигат над 20, 30, 40 хиляди посещения, което означава, че в Интернет тече една жива дискусия. Хората си поставят там проблемите, говорят по един различен начин, отколкото се говори в медиите и се пише интересно. Пише се точно това, което винаги сме се стремили, си спомням и в „168 часа” и в „Политика” – личните истории. И от там тръгваш и разказваш сблъсъка ти с държавата, сблъсъка с целия абсурд, който те обгражда и начина да оцелееш. Това по никакъв начин е нито тъмно, нито тревожно, нито отчайващо. Аз смятам, че Интернет пространството има много за сега все още свободна територия, която е в състояние дори България да организира нещо. Видяхме го – протести за горивата, независимо кой стои зад него. Фактът, че излязоха хора от всякъде, за да си изкажат мнението, че бензинът е твърде скъп.
Водещ: Друг е въпросът, че ние коментирахме в „Клубът на журналистите”, докато течеше този протест. Поставихме един простичък въпрос – защо хората излязоха да протестират срещу цената на горивата, а не срещу услугите, които предлага бърза помощ?
Иглика Горанова:Защото това им бърка в джоба – да кажем директно.
Водещ: А другото им бърка в живота.
Иглика Горанова: Бърка им в живота, но ти нямаш съзнанието, че това ще ти се случи утре или други ден, докато днес ти трябва да спреш два пъти на бензиностанцията или един път, или в седмицата няколко пъти, така че те го усещат по джоба си и вероятно така…
Водещ:До колко обаче тази лична история, ако журналистиката подхожда през личната история към съответния проблем – до колко политиците нямат много добре изградена защита срещу тези лични истории и те казват „Ами това е частен случай. Това е лична история.”?
Иглика Горанова: У нас личните истории променят законите. Значи политиците променят законите. Но личните истории на хората стигат до промяна на законите. Въпросът е как ще бъде поднесена. Тръгва се от частен случай. Минава се през общото и стигаш до промяна на законодателството. Този тип поведение ние сме го спазвали в работата ни като журналист, когато се заемем с един или два случаи. Тръгваме от конкретното. Така беше със сираците. Семейният кодекс имаше една лична история с едно момченце Асен. Направихме кръгла маса и получихме осиновяване. Като впрегнахме целия ресурс – и депутати, организация и всичко.
Водещ: Към днешна дата обаче не беше ли каква е оценката, каква е рекапитулацията, не беше ли впрегнат един друг ресурс? То се отпуши осиновяването, но после какво се случи?
Иглика Горанова:После пак се намериха някакви пролуки в законите, които го… Има страшно много интереси в тази сфера и Вие трябва да поканите такива организации. Това, което се случва е безумно. Това с приемните семейства, това със запушеното все още международно осиновяване, с начина, по който гледаме на децата изобщо. Трябва да има една много голяма, широка обществена дискусия, защото ако прочетете – сега тече дискусия по закона за детето и доста хора се обаждат и казват, че всъщност родителите нямат никакви права. Т.е. ние произвеждаме едно законодателство в стремежа да сме модерни, които по някакъв начин не помага на семейството. Значи, когато говорим за международни осиновявания, не може да се гледа на този човек, на това дете като на 5000 евро, които ще ти плати чуждото семейство, за да го вземе. Да мине през твоята агенция или да плати рушвет на някой си. Тук трябва да има някаква много сериозна нормативна база това нещо да се случва.
Водещ: Първо трябва да има човешка стойност, защото ако няма човешки стойности, някак си законодателството ще бъде огледален образ, изграден огледален образ.
Иглика Горанова: Така е. Буквата и духът на закона знаем каква е.
Водещ:Между другото аз си направих труда да обиколя няколко книжарници, които са вярно – по-престижни в София, и да попитам търси ли си есето на Хесел „Възмутете се!”. Всички знаем, то е съвсем свободно като достъп в Интернет. За мен беше огромна изненада това, че има голямо търсене на това есе. Тя е една малка книжчица.
Иглика Горанова: С тънки корици.
Водещ:Да, с тънки корици, непретенциозно издадена. Какво се крие зад този факт, че се търси и че хората искат да си го имат вкъщи?
Иглика Горанова: Ами хората имат нужда от истината. Имат нужда от някой да ги върне в реалните стойности, да каже на черното – черно, на бялото – бяло. А не да го облече с едни такива изрази, с които не разбираш черното – черно ли е, бялото – бяло ли е и кое е добро, кое лошо. Ние сме стигнали до един момент, в който някой трябва да ни каже кое е добро, кое е зло, кое е бяло и кое е черно. И той го казва. Той е човекът в основата на създаването на свободна Франция, каквато я познаваме, след Втората световна война с всичките и стойности, със социално справедливата държава, която ние демонтирахме тези 20 години. Така че в основата на това е жаждата за истина.
Водещ:Ганета, това че Вие пишете за наука и за по-безспорни неща, прави ли неизползваем Езоповският език при Вас или точно обратното?
Ганета Сагова: Неизползваем?
Водещ: Да. Или прибягвате до него? Не е комплимент за журналистиката да се възползва от Езоповския изказ, но се случва.
Ганета Сагова: Не мога да разбера точно.
Водещ:Когато пишете, трябва ли да използвате Езопов език или не се притеснявате да наричате черното – черно, или бялото – бяло?
Ганета Сагова: Ами това е задължително, ако искаш да правиш истинска журналистика според мен. Всъщност това е ролята на журналиста и още на времето, когато работех в „24 часа” в големите вестници, винаги сме правили разлика – поне на мен ми се е случвало непрекъснато. Примерно, понеже преди малко стана въпрос за това кое е законно. Да, може да е законно, но то не е морално, защото нашите политици много често, всъщност това е винаги, навсякъде по света се случва, е да използват точно тези пролуки в закона и да правят неща, които не са морални. Но всъщност ролята на журналистиката е да покаже точно това – да, Вие може да правите нещо, което според Вас е законно, но то не е морално, то не е човешко и ето – ние Ви го показваме. Ако обичате, коригирайте се! В този смисъл не ми се иска – много често гледат доста негативно на журналистиката. Според мен точно обратното трябва да е.Ние трябва да вървим ръка за ръка, защото нашата роля е да бъдем коректор, когато нещо не е наред. Да го покажеш, да го кажеш, както в случая с шистовия газ. Ето, стана въпрос за протести. Екипът на списание „Осем” беше част от протестиращите, защото за нас това е сериозен въпрос. Просто нито едно правителство до сега не си е позволявало да прави такива неща. Говорим за един истински геноцид в случай, че се позволи добивът на шистов газ, защото това е една технология, която доказано замърсява водата и всичките хора, които живеят в Добруджа, дори и румънците биха пострадали, ако нещо подобно се случи.
Водещ: Добре, а пък на другата страна постави друга позиция. Това така или иначе ще се случи. Няма нужда от истерични протести.
Ганета Сагова:Какво значи „така или иначе ще се случи”?
Водещ: Ами случвало се е.
Ганета Сагова:Не трябва да се случи. Защото навсякъде, където се е случвало – навсякъде има натравания, има хора, болни от рак, има животни, които умират, имаш толкова много проблеми, които не можеш след това да ги решиш. Това е едно зло, което е непоправимо. Ако ние натровим водата – какво правим след това? Как ще я пречистим? Няма как. Това са подземните води на България. Става въпрос за един удар с огромно налягане, с химикали. Над 600 химикала, доказано токсични. И при този удар се разбиват земните пластове, тази водна маса – тя прониква, заедно с тези химикали, влиза във водната ни система и стига до чешмите ни. Филмът „Газланд” – хората си пускат вода от чешмата и тя започва да гори.
Водещ: Доста често журналистите през тази година, говоря не само нашите, но повечето журналисти обръщаха внимание на изводите, които правят организациите, следящи за свободата на словото извън скандинавските страни. Всички други бележат трайна тенденция за намаляване на тези свободи. Какво може да е едно от обясненията и, Иглика? Финансовата криза?
Иглика Горанова: Финансовата криза и това, че изданията, то си беше казано и в България, в чужбина е ясно – си имат своите издатели. И когато тези издатели имат своя политика, те държат изданията им да се спазват. Те плащат за това. Въпросът е, че ние сме сгънати от едно поколение журналисти, от които видяхме друг тип за правене на журналистика. Когато беше задължително да спазваш едни много сериозни принципи на журналистиката…
Водещ: Тогава нямаше Етичен кодекс обаче.
Иглика Горанова:Нямаше Етичен кодекс, но Етичния кодекс ни го налагаха самите ни главни редактори, които бяха журналисти и самата представа за това. Значи ти влизаш в една голяма медия и си длъжен да спазваш едни определени правила, и по никакъв начин не можеш да си позволиш да защитаваш корпоративен интерес. Това беше абсурдно. Или пък да взимаш пари, за да пробутваш на някого статия. Аз за такъв тип писане не съм чувала. Преди 10 години такова нещо не съществуваше в нашите медии. От 10 години насам се говори за корупция.
Ганета Сагова: Особено последните 3-4 години.
Иглика Горанова: За хора, които обслужват властта и т.н. Аз мисля, че един журналист е симпатичен и изразява обществената позиция тогава, когато е верен на съвестта си, когато защитава едни обществени интереси и когато има принципи. Който наруши всичко това, той си сърба попарата, образно казано. Вижте коментарите. Това, че ние не говорим за тези проблеми тук и не пишем за тях, не значи, че хората не се интересуват. Не значи, че обществото не регистрира кой какво прави и кой какво защитава. Те си имат своя класация.
Ганета Сагова: И спадането на тиражите, това е показателно.
Иглика Горанова:До кога можеш ти да работиш срещу себе си и да използваш обществената трибуна, за да прибираш някакви средства? До кога? И до кога ще акумулираш общественото мнение?
Ганета Сагова:Но това е пряко свързано с финансовата криза, тъй като тези издания трябва да се издават.
Водещ:И какво се крие зад гаранциите, които все повече журналисти искат от новоизбрания президент да кажем?
Иглика Горанова:Ами, ако говорим за Илияна Беновска? Аз не мога да
Водещ: То от там тръгна. Разбира се, че тръгна от там.
Иглика Горанова:Аз не мисля, че държавата може да дава някакви гаранции за свободата на словото и Бойко Борисов беше абсолютно прав. И аз в този случай съм съгласна с него. Като толкова не Ви харесва там, където работите, създайте си едно сдружение, продайте си апартаментите и направете издание, които да печели доверие. Когато ти си се съгласил да спазваш определена политика, каквато е ситуацията в момента, защо трябва да ръмжиш и да заемаш позата на борец? Това е абсурдно. Значи ти доброволно си се съгласил на нещо.
Водещ:Това безспорно е така, но пък от друга страна колко струва един вестник, един независим вестник, който да не работи срещу себе си, както казахме? Останете с нас. Ще се видим след малко. Преди да се опитаме да дадем отговор, относителен отговор на въпроса колко струва издаването на един вестник, за да може да се казва истината по описаната от премиера схема, нека да кажем как оцелява едно икономическо малко издание, каквото е вестник „Класа”. Иглика?
Иглика Горанова: Ами аз мисля, че вестник „Класа” стои доста добре на пазара. Това го казват и читателите му. Просто ние се приели позицията да бъдем равно отдалечени. Не влизаме в някакви битки, които биха могли да ангажират изданието с една определена политическа сила. Това, на което залагаме, са стойностно икономически материали. Нас много ни интересува какво се случва на финансовия пазар по света. Интересува ни икономиката на света и много международни анализи намират място. Т.е. те са задължителни. Има почти 4 страници, които пълним с такива международни анализи, които дават цялостната картина, сглобяват пъзела какво се случва навсякъде. Другото, на което залагаме – имаме много силни страни – наука. Ето, тук колежката издава такова списание. Силна културна страница. Интервютата – стараем се да показваме хора, които имат какво да кажат, които са в основата на реформите. Насочили сме се към администрацията. Изключителен интерес имаме към административната тежест.
Водещ: Да те попитам. Аз, в интерес на истината, ще те попитам за административната реформа, но нека сега да каже и Ганета. Има интерес към науката, обаче ако е безплатна май. Как оцелява едно списание за наука?
Ганета Сагова:Ами при нас нещата, да чукна на дърво, много добре вървят, защото хората, правилно може би преценихме тръгвайки, имат интерес не само от жълти неща и от новини – имат интерес и към наука, и към езотерика, и към по-духовни и стойностни неща. И в резултат на което мога да кажа, че тиражът на списание „Осем” за три години скочи близо с три пъти, и в момента сме едно от най-четените списания в страната. Благодарим на нашите читатели, на всички наши автори, които ни подкрепят, но това се търси. Хората го харесват. Имаме много активна и непрекъсната динамична връзка с читателите, което е много приятно.
Водещ:Има ли двойственост по научните теми?
Ганета Сагова:Да. Всъщност за мен беше голяма изненада.
Водещ:И там има двойственост, така ли, както в журналистиката по актуалните въпроси?
Ганета Сагова: Да, току що чухме за ЦЕРН какво се случва с Х бузона. Точно в този брой на списание „Осем” имаме един прекрасен материал „Тема на броя”, който е абсолютен…Читателите могат да прочетат една много интересна теория на европейския физик Физиев и на един руски академик, че всъщност – точно тази теория за Х бузона не работи, няма да бъде нищо открито в ЦЕРН. Ние хвърляме милиони на вятъра. И в същото време една алтернативна теория за произхода на света, за това какво е имало преди големия взрив. Изключително интересно четиво и всъщност въпросите, които поставяме са точно такива фундаментални въпроси – от къде идва светът, от къде е произлязъл, защо сме тук на Земята, какво трябва да направим, за да променим самите себе си и да променим света.
Водещ:Научен ли би бил въпросът на къде върви журналистиката?
Ганета Сагова: Ами журналистиката не върви на добре, защото сме в криза. Да, ето, нещата са свързани, защото преди малко казахте колко пари трябват, за да се издаде едно издание.
Водещ: Не казахме. Сега ще кажем.
Ганета Сагова: Да.
Водещ:Иглика, колко пари би струвало едно ново издание?
Иглика Горанова:Аз не мога да кажа. Мога да предположа само.
Водещ:Да де.
Иглика Горанова: Това зависи какво издание правиш. Дали правиш делничник, дали седмичник, дали месечник или тръгваш да издаваш всекидневник. Зависи от тиража. Какви заплати ще определиш, какъв наем ще плащаш. При всички случаи това е скъпо занимание, много скъпо занимание. Това не са безплатните вестници, които ще напълниш с /…/ или нещо да кажеш. Или ако трябва да правиш някакви стойностни издания, да поканиш хора, които имат какво да кажат, които имат контакти и могат да обърнат системата с хастара наопаки.
Ганета Сагова:В същото време това, което с моя скромен опит мога да кажа е, че ако някой наистина запретне здраво ръкави, а вече има такива хора, дай Боже да имат успех след трети януари, ако наистина се захванат със сериозна журналистика, тогава ще имат голям успех, защото в момента това липсва на пазара.
Водещ: Защо липсва?
Ганета Сагова:Има голям вакуум. Ние току по го казахме. Трябват пари, а кой има пари? Кой какви интереси има да купува издание?
Водещ:В интерес на истината криза в журналистиката има по цял свят. Дали обаче ние не преувеличаваме влиянието на икономическата криза?
Ганета Сагова: Ами с трици маймуни не се ловят. До някъде ги разбирам издателите, защото сме в сходна ситуация – без реклама, без финансиране едно издание няма живот. И то умира.
Иглика Горанова: Аз мисля, че силен подвиг в тази ситуация е да издаваш нещо, да поддържаш журналисти, да поддържаш база, да поддържаш вестникарско тяло. Това е много трудно и не е работа за всеки. Трябва наистина да имаш икономическа мощ, трябва да имаш средства, трябва нещата да се вършат спокойно, защото едно издание, колкото и да се налага на пазара, на него му трябват една –две години, за да акумулира доверие, да акумулира доверие от страна на рекламодателите и да не може да разчита само на продажби и на реклами. Такъв е нормалният срок.
Ганета Сагова:Да. Около половината от приходите на едно издание се събират от реклами. Т.е. ти не можеш да разчиташ само на тираж.
Водещ:До колко разместванията на пластовете след гръмването на балона не е причина за кризата на журналистиката по цял свят? Доста неблагополучия има. Ето, мисля, че ще има гладна стачка в Унгария срещу закона. Не са много добри медийните новини.
Иглика Горанова: Ами вероятно не може да се продължава по този начин. Просто трябва да има някаква нова схема и в момента се търси.
Водещ:Хесел дава ли обяснение?
Иглика Горанова:Не, той е за свободата на словото. Казва, че човек трябва да с е възмути. В основата на всяка промяна е едно дълбоко възмущение, но не възмущение, че този има повече пари, а ти по-малко, от социалното разделение. От несправедливостите и от там нататък да търсиш решение.
Ганета Сагова: Аз мисля, че кризата е доста по-сериозна от това, което се представя, защото ако като икономисти погледнем глобално това, което се случва, говорим за една криза на целия икономически модел, защото в същото време няма алтернатива. Поне аз не съм прочела достатъчно аргументираните теории, които биха могли да заменят сегашното статукво, а сегашното статукво – то предполага едно непрекъснато циклично повтаряне на такива кризи, като всяка следваща е все по-тежка и все по-голяма и за съжаление това, което ние виждаме и при банкери, и при макро финансисти е, че те не си вземат поука от това, което се случва. Няма никаква промяна в тяхното поведение и моделът, по който се работи, продължава да надува едни балони, след което идва една инфлация, зачиства земите. Всичко за съжаление за сметка на всички нас. И моята прогноза за съжаление не е много добра. Аз просто не виждам какво друго би могло да се случи.
Водещ: В началото за кризата като се говореше, се употребяваше буквичката „V” – victory. После минахме на „W”. Коя е следващата буквичка, към което ще прибегне?
Ганета Сагова:Не знам.
Иглика Горанова: Аз мисля, че даже се отказахме от тълкуването на китайския символ, че кризата е възможност. Просто видя се, че не може да стане. Явно светът съществува по някакви много странни закони. Той не може да се опира на това да печата пари срещу това да няма нищо. Едно такова ужасно, отвратително разпределение, което е ненормално.
Ганета Сагова:Това, което ние виждаме е, че всъщност в момента има една огромна диспропорция между стойността, която изработваш и ти, и ти, и много хора, и това, което получаваме насреща. И това е в световен мащаб. Не може едни хора да печелят милиони на базата на едни виртуални пари, на едни измислени инструменти, които се въртят на финансовите пазари. На базата на печатането на пари, които продължават да надуват тези дългове и в крайна сметка какво се получава? Изводът е, казахме вече, въпросната инфлация, зачиства всичко и после отначало. Но за хората, които са били богати, пак продължават да са богати. Техните кредити са изчистени на нула, а ние продължаваме да опъваме каиша. Ами, не става така. Просто самата система е сбъркана.
Водещ: Дали Хесел е направил една истинска журналистика с това свое есе? Останете с нас, за да се опитаме да го разберем след малко. Ето, продължаваме в „Клубът на журналистите.” Спряхме тук – дали „Възмутете се!” е журналистика? Иглика?
Иглика Горанова:Би могло да се каже, че е журналистика. Това е една много стойностна книжка, много стойностно есе, което ни връща към стойностите и към нещата, които са така.
Водещ: По формална причина ли това някак нито нас, нито по света, се определя за събитие – протестиращият човек стана човек на годината?
Иглика Горанова:Не, напротив. Признават го. Есето на Хесел се признава навсякъде и се казва, че то е в основата на протестите и в Европа, и в Щатите. И че там призивът е толкова силен, че е в състояние да върне – той действа като шамар просто. Връща те към реалността и виждаш нещата такива, каквито са, бавно тръгваш напред.
Ганета Сагова: Аз също исках да кажа, че не само в България, но и по цял свят, се случват тези неща и примерно във филма „Газланд” – аз го препоръчвам на всички да го изгледат, той показва как и в Америка – тази страна, а която имаме една доста различна представа, там тлеят бунтове. Там просто не можем да си представим какво би могло да изригне и да се случи, защото хората не са слепи. Те виждат какво се случва и примерно всички тези неща със замърсяването на околната среда – те започнаха и там да го правят.
Водещ: У нас трябва ли някой да напише едно есе „Осмелете се!”?
Иглика Горанова: Зависи кой ще го напише. Когато го пише Хесел, то има стойност, защото това не са просто едни думи – това е човек от съпротивата,човек, който е градил Европа. И той е градил така, както ценностите на Европа, които всяка една социална държава трябва да ги има. Зависи кой ще го напише. Не знам кой би могъл да напише есето.
Ганета Сагова: Но много ми се иска догодина, след като тази година е годината на протестиращия човек, догодина да бъде на променящия се човек.
Водещ:И той как ще се промени, ако не протестира?
Ганета Сагова: Да, може би това е един от пътищата. Другият път е…
Водещ: А у нас никой не е определил протестиращия човек за човек на годината. Това на едно друго място го определиха.
Иглика Горанова:Пуснаха един колаж на „Times” – не протестиращият човек. Казаха, че допълнително издание ще излезе. Не протестиращият човек и там един ром, българин, който пие.
Ганета Сагова: Малко по-бавно стават нещата. Малко по-трудно.
Иглика Горанова: У нас не мисля, че е образът на българите. Може би ние се движим в такава среда, но хората имат усет за добро и лошо. Навсякъде се говори. Въпросът е…
Ганета Сагова:Това, че по медиите не се говори, не значи, че хората не коментират какво се случва.
Водещ: Инстинкт за самосъхранение ли трябва да проявят медиите, така щото да няма паралелен свят, паралелен новинарски свят, който прекрасно описа Иглика?
Иглика Горанова: Аз не знам какъв инстинкт трябва да имат медиите. В този свят е неизбежен. Докато читателят чувства, че има нещо неистинско и фалшиво, той ще седи в среда, която му е точно по мярката, среда, в която може да казва нещата като каквито са.
Водещ: Добре, това е едната везна. На другата везна обаче препоръчаното от Бойко Борисов – „Направете си една медия.”
Иглика Горанова:Аз бих се радвала, ако видя колеги, които имат тази възможност.
Ганета Сагова: Дай Боже!
Иглика Горанова: Да. Бих се радвала.
Водещ:Колко обаче това е възможно в настоящите икономически възможности?
Иглика Горанова: Възможно е, защото има хора, които са недоволни, включително и богати хора. Аз не мисля, е целият ти живот трябва да се изчерпва с това да спечелиш отгоре още 2-3 милиона. Понякога се спираш по средата на живота си и си казваш „Аз искам да направя нещо! Аз живея в този свят, който има нужда от истина! Аз имам достатъчни пари! Няма да си купа три нови мерцедеса! Ще дам една възможност в нещо, дори да не стоя на преден план, но ще имам такава възможност за промяна. Ще дам възможност на едни хора да се организират и да направят този свят малко по-приемлив, защото аз като се затворя в мерцедеса и като си ида на дивана в къщата, около мен има достатъчно нещастни хора да ми вгорчат живота!” И аз мисля, че има такива богати българи. Надявам се да има, дори да не са българи. Има хора по света, които биха подкрепили такова нещо. Аз лично бих се радвала да има конкуренция. Много бих се радвала…
Водещ: Кой е Х бузонът в журналистиката, така щото да не попадаме винаги в дъното на класацията или в едно доста африканско обкръжение? Нищо обидно към прародината на човечеството разбира се.
Ганета Сагова:Частицата на Бога за една журналистка според мен е истината.
Иглика Горанова:Имаше една култува реплика от един филм – „Прав ли си? – Прав съм!” бащата пита сина си. „Ами тогава се бий докрай!” Ако журналистът е в състояние да прегърне кауза и може да си го не просто позволи, ами това да е неговият начин на живот, мисля, че това много би променило пазара.
Ганета Сагова:И тук отново попадаме на едни морални стойности за страха и за това трябва ли да се страхуваш, защото според езотериката, една малка скоба тук да отворя, всъщност тези години на промени, страхът е най-големият враг на човека, защото човек започва да работи със сърцето си. Най-силна е сърдечна твоята чакра и когато ти имаш страх, този страх се умножава хиляди пъти. Той те сковава. Ти изпадаш в едни неадекватни ситуации, които за съжаление са много удобни за управляващите. Когато хората се страхуват, те са много щастливи.
Водещ: Но път от друга страна…
Ганета Сагова:Но ако избереш обратното, ако избереш да бъдеш смел, да бъдеш себе си и да правиш това, което казва твоето вътрешно аз, да бъдеш честен, да кажеш истината на хората – тогава нещата също се умножават. Ето, тук говорим за едно единствено есе, което обръща цял свят. Ами ако се появят 10-15 такива?
Водещ:Кой се страхува повече? 1%, в когото е по-голямата част от богатството или 99 на 100, които са склонни да излязат и да протестират. Чие сърце по-трудно издържа?
Ганета Сагова:Ами то се вижда по начина, по който живеят. Големите огради, тъмните стъкла, бодигардове отпред и отзад. Ясно е кой се страхува повече, така че нека да призовем тези 99% и тези 5% журналисти да отворят своите сърца, да ги изпълнят с любов, да видят, че нещата действително се променят.Дори и звездите го казват, и маите го казват. Единственото ни спасение е ако погледнем вътре в себе си и бъдем себе си. Т.е. ако те бъдат истински журналисти, нещата ще бъдат по-различни.
Водещ:Помниш ли какъв беше първият ми въпрос днес?
Ганета Сагова: Дали има връзка с календара на маите? Да, има връзка с календара на маите. Аз съм убедена в това, защото пак в последния брой на списание „Осем” имаме много интересен материал на един астроном, който всъщност разглежда чисто научно как се структурират звездите, ако говорим за 21 декември догодина и той действително показва, че на една линия застават Слънцето, Земята, Галактическият център. Взаимно струпване на няколко планети, които са много близо една до друга и те въздействат на Слънцето. Т.е. има някакви специални енергии, които може би идват към Земята. Може би ние вече ги усещаме. Може би ставаме и по-добри. Дай Боже! Неизменно се стига до един такъв момент, на една такава криза, ако щете.
Водещ:Иглика, кой се страхува повече? 1% или 99% хора?
Иглика Горанова: Аз за съжаление не мога да бъда, не за съжаление – за щастие, за щастие аз не знам какво изпитват тези хора, но предполагам, че е ужас. Представяш ли си да имаш толкова много и да живееш с мисълта, че някой има повече от теб? Това какъв ужас е, че не можеш да го стигнеш един път и втори път да живееш с ужаса да не го загубиш. Аз не знам в този ужас непрекъснат кога тези хора им остава време да бъдат себе си. Да си спомнят, че са дошли за някакъв много малък отрязък време на тази земя. Значи те се раждат голи и голи ще си отидат независимо кога си отиват. Въпросът е в твоя живот, в този отрязък от време какво си направил за другите и когато имаш такова богатство как си го разпределил. Но кога ти е дадено от някъде да имаш такова богатство, какво да правиш с него. Ако нашите богаташи започнат да си задават такива въпроси аз мисля, че нещата биха изглеждали по-добре за всички.
Водещ:А журналистите какви въпроси трябва да задават и на кого?
Иглика Горанова:Журналистите трябва да напомнят.
Ганета Сагова:Абсолютно.
Иглика Горанова:За стойностите в този живот.
Ганета Сагова:И да не ги подменят.
Иглика Горанова: Да. Да ти говори за мода и как да се гримираш, когато ти имаш един огромен душевен дефицит. Ти имаш една огромна потребност да виждаш нещата такива, каквито са. И тогава не може всички усилия да са ти насочени в това ти да печелиш някакви игри по телевизията или да ти говорят как трябва да се гримираш, как трябва да се бориш да бъдеш една Златка, злато търсачка или някакви такива неща. Всичко това е отвратително. И аз мисля, че човек го осъзнава дълбоко в себе си и не го приема. И когато почнеш да говориш за стойностните неща, тогава ще се отпуши.
Ганета Сагова: Аз съм убедена, че започват да се отпушват нещата и, слава Богу, може би точно покрай списание „Осем”, се срещам с доста хора, които вече имат променено съзнание, променено виждане за света. Има и хора, които заделят пари за печатане на такива просветни книги, абсолютно на добра воля, без да очакват нещо да им се върне. Дай Боже все повече такива хора да се появяват. Вече чувам, че има и банки, които ще бъдат зелени, ще финансират екология. Дай Боже и при тях да вървят нещата.
Водещ:Може би не е лошо някак си да има повече разследваща журналистика и тя да излиза в истинските медии като резултати, а не в паралелния медиен свят.
Ганета Сагова: Така е.
Водещ: Ами това да си пожелаем за догодина.
Ганета Сагова:Ами да, повече истина в медиите.
Водещ: Повече истина в медиите от Ганета Сагова и от Иглика Горанова.
Ганета Сагова:И повече любов в сърцата.
Водещ: Хубав съботен следобед Ви желаем – Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.         

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВI 05.01.2012 

Информационният лидер в националния ефир – програма "Хоризонт" на Българското национално радио, отбеляза 41-вия си рожден ден на 4 януари. След новините в 15 часа от сцената на площад "Александър I" на живо с публика се излъчи едно от знаковите музикални предавания на "Хоризонт" – "Любими до болка". Срещнахме се с директора на програмата Калина Станчева, която очерта новите хоризонти пред радиожурналистите.

- Госпожо Станчева, "Хоризонт“ навърши 41 години. Трудно ли се отстоява във времето тази запазена радиомарка, която е и безспорният лидер според последните проучвания на радиопазара?

- В наше време все по-трудно е това човек да отстоява доброто си име, като това важи и за медиите. Мисля, че е въпрос на принципи – както е и при хората. Ние се опитваме и се стараем да бъдем винаги сериозни, коректни, обективни. Доколко успяваме – това оценяват нашите слушатели. Щастлива съм, че през годините успяхме да защитим марката "Хоризонт“.

- Кои според вас са и другите професионални стандарти, важни за формирането на облика на програмата?

- От момента на самото начало, когато е стартирала програмата, до днес винаги е и трудно, и отговорно. Тогава "Хоризонт“ е била уникална по рода си в българския ефир. През далечната 1971 г. тя тръгва по един привнесен отвън западен модел на радио, с темпо, с ритъм, с поднасянето на бърза и кратка информация. Аз дойдох в "Хоризонт“ седем години по-късно, когато тя вече бе добила своята рамка. Много различни бяха тогава нещата, с много дисциплина бе правено всичко. Съотношението, което бе зададено тогава – 3:1 (музика към говор), се спазваше до секундата. Даже материал, който е над три минути, трябваше да бъде преработван, за да влезе в модул. Е, днес пропорциите са съвсем други. За времето след 1990 година ние решихме, че аудиторията ни има нужда от много повече информация, темите станаха дискусионни. А тези три минути се оказаха недостатъчни за намирането на всички гледни точки. Така лека-полека съотношението се поразми. Днес трябва да си признаем, че говорът надделява над музиката. Но пък така смятаме, че обществото има нужда от повече информация, и то за всичко. В денонощие, в рамките на пет блокови предавания и няколко музикално-информационни, може би създаваме като обем на информацията материал колкото за два-три вестника. Реалността обаче налага именно тази тенденция. Ние сме хем информационното, новинарско радио, хем се стремим да имаме и публицистичните гледни точки, като стремежът ни е да балансираме всичко това.

- Кое е водещото за работещите журналисти в "Хоризонт“?

- Безспорно това е достоверността. Ако трябва да направим слогана на програмата днес, той би изглеждал така: ако сме изправени пред дилемата бързина или достоверност, "Хоризонт“ избира достоверността! Самоцелното гонене на първата поява на нещо в медийното пространство не е сериозно и достатъчно, ако то не носи белега на достоверността. Това с гонитбата на първенството днес вече е овехтял комплекс. Не че тя не е важна. Но тя би ни провалила, ако залагаме само на нея.

- Какъв е анализът, който направихте по отношение на очакванията на аудиторията?

- Нашата основна конкуренция днес е по отношение на телевизиите, а не по отношение на лицензираните 319 радиостанции у нас, които са на пазара. И то, защото телевизиите започнаха да правят много повече радио чрез публицистиката си сутрин рано. Така ние се оказваме състезатели на общия електронен пазар, на който всеки залага на различните изразни средства. Битката между радиото и телевизията за аудитория е наистина голяма. За да задържим слушателите си, ние залагаме на съдържанието и правенето на качествена журналистика.

- Какви са новите проекти и инициативи на "Хоризонт“?

- На 1 януари тръгна новото ни музикално предаване за клубна електронна музика – Club Beats. То се води от новинаря Светослав Козловски и в него звучи всичко – хаус, транс, прогресив, чилаут. То е двучасово като формат и в него има по-малко говор и превес на миксирана музика в ефира. В него ще гостуват известни ди джеи. Смятам, че дължахме такова предаване на по-младата ни публика. Всяка неделна вечер след 19 ч любителите на електронната музика вече имат своето запазено време. Опитваме се да утвърдим и да наложим в традиция проекта ни "Светофарите светят зелено“ – за БГ поп и рок музика. Започнахме го с концерти на група "Сигнал“ и запис на диск, разбира се, и заради желанието ни в унисон с обществените ни функции да подкрепяме съвременната българска музика. Тези дни предстои да се появи на пазара и диск на групата "Мери бойс бенд“, като сме в подготовка и на няколко концерта през годината. Започнахме от 2008 г. по повод 100-годишнината на Независимостта на България, провеждането на национален своеобразен радиосъбор чрез наши екипи в българските общности по света. Така ние празнуваме с българите, където и те да се намират. Имахме издания в около 15 европейски държави, а планираме и нови пътувания около 3 март и Великден. Това е сред обществено значимите теми, които ще развиваме.

Стр. 15 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.12.2011

Водещ: Какъв образ на протестите изградиха медиите? Безспорно темата на седмицата бяха протестите, резултатът от протестите и различните коментари. До колко може да се говори за резултати и до колко коментарите са различни, и надскочиха аритметиката? Това ще говорим днес с колегите Цветелина Стоянова от „Хоризонт”, Веселин Стойнев от „Труд”, Мила Минева – асистент от катедра „Социология” на „Софийски университет”, социологът Радостина Ангелова от „Alfa research” и политологът Евгений Дайнов. Къде е разпознаваема корупцията и защо се подредихме пак на опашката? Някак естествено и този сюжет се вписа в пъзела от протести и коментари. Ето я картината на деня във водещите вестникарски заглавия днес без претенция за обобщение. Вместо коментар цитат от „Дума” по повод протестите в страната „Борисов – в страната има лумпени.” „24 часа” – „Олигарх живее в офис, спестил данъци. НАП не го проверява, комшия е с президента Първанов.” „Труд” – „ГЕРБ дава земя на ромите. Ще узакони домовете им, за да могат общините да търсят пари от ЕС за облагородяване на гетата.” „Новинар” – „Менте електромери и вехти бараки заплашват гетата. 96 на 100 от жителите на „Столипиново” си плащали тока.” „Стандарт” – „Заплатите само от банкомат. Слагат банкомати във всяко село. Намаляват таксите, за да излязат на светло доходите.” „Сега” – „Пациенти се отказват от лечение заради страх от лекарски грешки.” „Монитор” – „Родилен туризъм след лекарски грешки.” Ето и заглавията на медийните новини от света – ЕС подкрепя плана на EBU за гарантиране на медийната свобода в Югоизточна Европа. „Имате медийна свобода – кандидатствате за членство. Нямате – не кандидатствате.” Цифровите технологии – ЕК притиска 16-те държави членки за прилагане на новите правила за електронните съобщителни мрежи и услуги на ЕС. Повече от сигурна съм, досетихте се, че ние сме сред 16-те. „В Гърция е обявен планът за реорганизиране на гръцкото обществено радио и телевизия. В Италия пък в писмо до новия премиер на Италия Марио Монти компанията „Rai International” заявява, че е в тежко финансово състояние. Подробностите малко по-късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме сега Александър Райчев, Валя Момчилова, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Ще започнем с една картина, която начертаха медиите на протестите през седмицата през погледа на Мила Минева – асистент в катедра „Социология” на „Софийския университет”.
Мила Минева: Нямаме друго знание за стачките от това, което сме получили от медиите. Тук ми се иска да кажа нещо. Аз не съм много почитател на визията, че журналистиката е обективна и че медиите дават обективна информация. Мисля, че медиите имат интереси и имат позиции, точно както всеки един от нас има интереси и позиции. И мисля, че е добре за всички ни, медиите да кажат какви са техните интереси и позиции, за да знаем как да четем тяхната информация. Това, което бих казала от гледна точка на образа на стачката – стачката беше разказана преди всичко от властта и от синдикатите. От властта беше разказана като нещо, което нямаме право да правим – обида. Така да се каже, аз разбирам господин премиера, който каза „Защо тези хора сега искат аз да си отида? Ще дойде пак Жан Виденов.” Честно казано това плашене мисля, че не е изиграло добра роля за никого и малко ме притеснява мен. Но синдикатите не успяха да ни разкажат много точно какво искат и какво правят, или поне това потъна в известна медийна шумотевица. Но това, което ми се струва важно да кажем, е че протестите бяха до голяма степен окарикатурени и изненадващото е, че медиите не дадоха дума на никакви солидарни гласове с тези стачки. А такива солидарни гласове имаше все пак по форумите например на електронните издания. Удивителна беше липсата на солидарност. Някак си всички се вживяваме в позицията, като че ли на работодатели. Аз се страхувам, че по-малко от нас са работодатели, отколкото работници и ми се струва добре да си дадем сметка, че ако нас тръгнат да ни уволняват, няма какво друго да направим. Няма как да приеме тази историческа необходимост. По-скоро ще се опитаме и ние да протестираме и да запазим работното си място.
Водещ: И все пак чии послания бяха по-убедителни в медиите по повод всичките протести и стачки?
Мила Минева: Чух идеята за криминализиране на не плащането на осигуровки. Идея, която се върти от много отдавна в публичното пространство. Страхувам се, че криминализирането, полицейщината същност няма да помогнат никога и че проблемът на системата е, че няма доверие в нея. Трябва да измислим как да създадем доверие в нея, а не как да отблъснем повече хора от тази система. От друга страна чух нещо, което много ми харесва. Чух, че да – има проблем с НОИ, но той трябва да бъде справедливо понесен. Не може непрекъснато да караме най-бедните да плащат за реформата. Трябва всички да понесем относително по-равно, справедливо, разпределено тежестта. Така че имаше предложения, които някак си разбирам. Имаше аргументи, които не разбирам. От друга страна основният проблем в предложението на властта е, че аз не знам какво е това предложение. Знам, че е една година, знам, че е четири месеца, знам, че е без 20 заплати, знам, че е ТЕЛК и всеки ден се появява нещо ново и нещо различно. Трябва да искаме консистентни предложения от властта. Ако синдикатите това са искали и аз сега случайно повтарям тяхната позиция, то тогава видимо за мен тя е прозвучала по-убедително. Чухме повече властта, но тя пък беше в този оправдателно подигравателен жанр, който не е много сериозен все пак.
Водещ:Хващам се за думите Ви. „Чухме какво обиди властта”. А чухме ли достатъчно какво обиди протестиращите, защото всичките бяха обидени. Синдикатите бяха обидени, че се внася по един не до там легитимен начин тази промяна и тази реформа пенсионна. Чухме зърно производителите, че са много обидени, че са зърнари. Същото се отнасяше и за тези, които са в БДЖ. Изобщо това бяха протести или демонстрации на обиди?
Мила Минева: Разбирам тази обида аз и тя е сериозна заявка. Обидени са на Симеон Дянков и няма никакво съмнение в това. И това, което мен ме изненадва – вместо да го изговорим политически и да кажем „Искаме му оставката!”, защото това е политическата обида. Някак си, ако някой те е обидил, ти му казваш „моля ти се да си отидеш”. Някак си не може повече. Защо смятам обаче, че трябва да обърнем сериозно внимание на тази обида? Защото тези последни предложения – властта се държи изключително еднолично, което много ме притеснява. Ако ни предстоят тежки реформи и ситуацията в Европа не е никак радостна, и това го виждаме всички, в такъв случай не може да си позволи някой, независимо кой, да налага решения. Той трябва да се научи да ги договаря, защото ще бъдат тежки решенията и те могат да възпроизведат някакъв ефект само, ако има консенсус за тези решения. В този смисъл няма нужда да сме толкова мъже и да тропаме по масата. Добре е да се научим да говорим, дори да говорим с враговете си, защото тъкмо тях трябва да убедим да ни подкрепят, за да излезем всички заедно. Национално отговорното поведение – много се спекулира с тези думи. Днес е не налагане, а разговор.
Водещ: От голямото говорене по повод протестите се разбра, че има едно голямо сърдене, в резултат на което се появиха и коментарите, на които можем да сложим работно заглавие „Голямото плашене.” А страхът е едно древно човешко оръжие, най-ловкото. С него винаги са жонглирали хората на власт или хората на силни икономически позиции. Тази седмицата се прокрадна допускането, че със страха ловко жонглират и протестиращите. Какви са резултатите от голямото говорене и къде е изненадата? Сега ще коментираме с Радостина Ангелова от „Alfa research”.
Радостина Ангелова: Повишаването на пенсионната възраст някак си не се възприема като решение, което би могло да стабилизира осигурителната система. А българите не успяват да бъдат убедени и да видят действително дългосрочните последствия. Имаме и разбира се една друга съпротива по отношение на самата готовност на хората да се пенсионират по-късно. Тук имаме 2/3 – предпочитат да се пенсионират, когато достигнат пенсионна възраст. Разбира се мен много ми се иска тези данни да ги четем и през един по-социално демографски профил на населението. В страната изобщо има един фолклор, че увеличаването на пенсионната възраст би довело до това хората просто да не могат да се пенсионират, защото поради лошия здравен статус, поради, знаете, имаме и не толкова висока, колкото в Европа продължителност на живот. На практика за много хора ще стане невъзможно изобщо да ползват това, което сега отделят като пенсионни осигуровки. Зад тези данни все още виждаме едни някак си нормални, обясними нагласи и може би е въпрос на това пенсионната реформа от една страна да бъде малко по-последователна, малко по-добре комуникирана и разбира се да бъде и съобразена с това, което е реалността в българското общество. Защото на практика, да, санкциите в една или друга степен биха сработили, но това, което е най-важно е мотивацията. Ако хората вярват в пенсионната система, ако те виждат някак си стимул, действително биха отделяли средства и може би и голяма част от доходите, които в момента не са официални, биха излезли на светло. Въпросът е, че нито работодателите, нито служителите виждат ползите от това. Така че правителството, освен за санкции, някак си много добре да помисли и за стимули. Замислете се, че за всичко друго поведението на хората се води много повече от това къде те виждат своя интерес. Ако тук те не виждат своя интерес и не смятат, че в бъдеще ще могат да получават една достойна пенсия, която да им позволи добър живот и че тя ще зависи от това, което са отделили и са плащали най-почтено, съвсем естествено някак си пенсионната система страда като цяло.
Водещ: Става дума за криза на доверието.
Радостина Ангелова: Да. Криза на доверието, но някак си всъщност мащабите от тази криза на доверието ни оставят в един порочен кръг. Страдат пенсионерите сега, най-вероятно ще страдат и тези за в бъдеще. Разбира се останалите мерки – ограничаване на ранното пенсиониране, получава подкрепа от 35%. Предложението ТЕЛК да се контролира от НОИ- подкрепа от 31%. Да се увеличат самите пенсионни осигуровки – 25%. И вдигане на възрастта на пенсиониране с една година за всички – виждате, 19%. Чисто социологически на мен ми се струва, че комплексът от мерки, който би бил най-работещ в настоящия контекст, е някакъв умерен баланс между стимули и контрол. Да, контрол, но и много повече някак си изграждане на доверие в потребителите. Именно ще направя паралел с банковата система, при всички условности, които разбира се и кризата разбута ситуацията там, но едно доверие, което въпреки сериозните проблеми от периода 96-та – 97-ма – едно доверие, което заедно с усилията на БНБ и разбира се на ТБ се закрепи достатъчно стабилно, така че потребителите на банкови услуги да се чувстват достатъчно уверени в това, че парите им са на сигурно място. Разбира се и фондът, който гарантира влоговете също допринесе за това.
Водещ:Понеже много се заговори за липсата на солидарност. Има или няма солидарност? Какво прозира под данните Ви?
Радостина Ангелова:Ако говорим за солидарност сега, тук ние да си плащаме осигуровките, за да могат пенсионерите да получават по-високи пенсии, тази солидарност не мисля, че е все още толкова силна. Биха могли да се използват и малко по-гъвкави мерки, които младите поколение, които тук и сега се нуждаят от много повече средства, защото имат деца, имат нужда от жилище, осигуровките да бъдат по-ниски. Обратно – когато хората някак си са в по-висока възраст, когато вече се чувстват по-близо до възраст за пенсиониране, да плащат по-високи осигуровки. Може индиректно, чрез част от сивата икономика, това лобиране сигурно се случва, но защо не това да бъде просто един легитимен начин, който правителството да предложи.
Водещ:И така. Ако обобщим социолозите – обидените не вярват. Добър ден и на Цветелина Стоянова от „Хоризонт”.
Цветелина Стоянова: Добър ден и на слушателите на програма „Христо Ботев”.
Водещ: Ами да започнем по новинарски. Снощи имаше тристранка. Днес нещо ново има ли, защото като че ли постоянство липсваше в посланията?
Цветелина Стоянова: Нещото ново, което е старо от снощи, е че поне в БДЖ чакаме нещо да се случи днес. Стачката утре да приключи. Аз пак го оставям под съмнение, защото имаше анонси и че след националния протест на синдикатите нещо ще се случи. 24 часа по-късно то се случи, но не беше в полза на синдикатите.
Водещ:Може би ще изчакаме и тракторите във вторник.
Цветелина Стоянова:Не знам. За тракторите съм малко по-скептична, защото там властта има как да натиска според мен. И с компромати би вадила, и с акции – за мен не са случайни това, което МВР прави с разследвания, които са започнали преди време и точно сега се финализират. Та дори и в БДЖ кой кога крал – за мен е ясно, че това много отдавна се е знаело.
Водещ: Но пък иначе беше подходящ моментът. Всъщност, освен обида и доверие, като че ли никой не обича да говори за солидарност, само че, ако я няма солидарността, каква би била перспективата едни логични аргументи да бъдат чути? Липсваше ли солидарност така, както казва властта?
Цветелина Стоянова: Не. Солидарност има, защото много хора извън синдикалните структури подкрепиха протеста, националния протест. За кой ли път на площада излязоха толкова много хора. Лично аз не очаквах да са толкова много, като знам колко много се мобилизират синдикатите. Този път дори знам, че може би поради финансови причини, са се отказали част от рейсовете. Имало е твърде много заявки на хора, които да дойдат, но всичко това е свързано и с харчене на пари. Просто организирането на една протестна демонстрация струва пари. Синдикатите не са от тези богаташи или поне не могат да си позволят спонсорите.
Водещ: Ще бъдат атакувани. А всъщност имаше ли диалог? Кой разказа стачката? Ето, чухме от Мила Минева, че всъщност стачката са я разказали главно синдикатите, но по-главно и властта.
Цветелина Стоянова: Това бяха двете действащи страни.
Водещ:Няма как друг да я разкаже.
Цветелина Стоянова:Никой не посредничи на този диалог. Никой не каза „Хайде, сега!” Всичко беше малко под натиск. Но то нормално – ГЕРБ изигра своя ход да прибере хората от площада. Не знам дали лидерите на синдикатите си даваха сметка. По-наивни ли са или просто не искат да отидат до край? Но в края на краищата ти ме попита за солидарност.
Водещ:Да. Защото без нея няма баланс. Няма как да има баланс.
Цветелина Стоянова: Значи, солидарността тръгва от собственото мислене на човек. В края на краищата – не сме преди 10 години, когато беше нормално да приемаме – „Аз плащам, за да взима моят баща, моята майка, баба или дядо.” Сега икономическите реалности са такива, че егоизмът в човека надделява. „Защо аз да плащам?” В младото поколение няма чувството на солидарност. То не е възпитано в тези 20 и повече години демокрация.
Водещ:Да де, ама това е модел, който е създаден на тази база. Това е солидарният модел.
Цветелина Стоянова: Това е солидарният модел, но никой не говореше през тези години и не утвърждаваше тази солидарност. Дори в елементарното възпитание много хора, включително и аз си задавам въпроса „Аз ще внасям цял живот. Колко ще ползвам?” 4-5-6 или 7 години в най-добрия случай. Отговорът е много тежък. „Да го правя ли и защо да го правя?”
Водещ: Ами то на такива тежки отговори би трябвало да се дават политически решения, а не икономически. Тук само икономиката олеква.
Цветелина Стоянова: Плюс това медиите имат своя формат. Той не може да изчерпи детайлите в това, което се прави и в последствията. Много е фрагментарно и предвид корпоративните интереси, които защитават – вестниците, ние знаем…
Водещ:Редакционни политики.
Цветелина Стоянова:Да, ние знаем кой вестник на кой е, коя телевизия от къде се спонсорира, на коя гледна точка набляга, коя пренебрегва. И трябва много ловко да превключваш каналите на телевизора и да имаш достатъчно пари да си купиш вестниците, за да събереш целия пъзел. Но примерно аз знам, че за себе си и то на данни, на които стъпват управляващите, че те манипулират данните. Това, дето българинът работел повече, отколкото била пенсионната възраст – ами това е така, защото хората не могат да си направят стажа. Никой не обяснява, че за да се пенсионираш, трябва да имаш възраст и стаж. Но какво като имаш 60 години като не ти стигат 3 години стаж – ами ти работиш тези три години по принуда.
Водещ: Защото няма какво да направиш, разбира се.
Радостина Ангелова: Това, което е за младежката безработица, две действащи мерки, които по никой начин не могат да обхванат този контингент.
Водещ: Добър ден на Веселин Стойнев от вестник „Труд”.
Веселин Стойнев: Добър ден.
Водещ: Протести, коментари, резултати? Това е може би горещата тема на седмицата.
Веселин Стойнев: Ами тя е толкова гореща, че буквално през няколко часа се променят нещата, се променя ситуацията. И като постъпки от страна на управляващите, и като поведение на протестиращите. Да вземе само от вчера до днес какво се случи. Точно петък до събота или от четвъртък до петък. Първо беше предложено с една година да се увеличи пенсионната възраст за трета категория труд. След това се оказа, че това ще бъдат 4 месеца за всички категории. А след това се оказа, че това било лично предложение на премиера, понеже нямало пари в НОИ, но пък после изведнъж намерили тези пари. За това от една година се минало на варианта за 4 месеца. Това са някакви наистина невероятни бакалски сметки по нощите, които никой не може да им хване, така да се каже, дирите. Но ако трябва да разграничим протестите, всъщност те са три типа протеста. Единият е на зърно производителите, другият е на служителите на БДЖ и третият е на синдикатите срещу пенсионната реформа. Най-нелегитимни са тези с обществените протести, т.е. те биха събрали най-малка обществена подкрепа – на зърно производители и на служители на БДЖ. Първо, защото при зърно производителите става дума за преразпределение на пари, на финансиране от европейски средства и от бюджета. И това финансиране отива в зърно производителите. Тази година правителството се сети, че има и други земеделски производители и пренасочи по-голяма част от парите за тях, като в същото време средствата за зърно производителите не се намаляват. Така че техният протест не е особено защитим. Сега, друг е въпросът, че премиерът постоянно се шегува, че това са хора с бентлита. Наистина има много едри земеделски производители и зърно производители. Служителите от протеста на БДЖ също не е особено легитимно от гледна точка на цялото общество. Разбира се хората имат право да защитават работните си места, но протестът за пенсионната реформа е повече от основателен и то не защото такава не трябва да се прави, а тъкмо защото тя се прави по един изключително /…/ начин. На парче, на коляно, със смешни обяснения като това, че, видите ли, изведнъж са намерили едни пари. През цялото време осигурителни експерти, специалисти доказваха с числа, че и при варианта за година, и при варианта четири месеца – никакъв фискален осезаем резултат в близките 1-2 години не може да се очаква, какъвто всъщност беше мотивът и какъвто продължава според премиера да е мотивът за тази реформа, че няма пари в бюджета за 2012. Не може да се прави по такъв начин и защото така не е справедлива, не касае всички. Големият резерв и финансов, а и от гледна точка на справедливост за всички, е тъкмол в категориите за ранно пенсиониране и то преди всичко военни и полицаи, които дори нямат пределна възраст за пенсия. Те имат само стаж, който пък на всичкото отгоре не е задължително да е изцяло на кадрова служба. Т.е. Вие може да работите 10 или 15 години в системата на МВР и след това още 10 години нещо друго и да се пенсионирате на 45, на 47. А в същото време управляващите, чрез групата на ГЕРБ, решиха да увеличат с четири месеца и стажа, и възрастта за пенсиониране на друга част от хората с ранното пенсиониране – така наречените хора, работещи при тежки и вредни условия на труд от първа и втора категория. И сега излиза, че минъорът може да се пенсионира по-късно и да работи още по-дълго, солидарно с всички останали, а полицаи и военни не може. Ето за това тези предложения за реформи са повече от необясними. Освен, ако това не касае абсолютно всички. Пенсионната реформа касае, както сега пенсионираните, така и тези, които ще се пенсионират за в бъдеще, защото в момента плащат осигуровки. Не може на единия ден да се казва едно, на следващия ден да се казва друго и от днес за утре. Това е абсурдно просто.
Водещ:Протестите – това е темата на седмицата. Има ли прилики и разлики в лексиката на тази власт с протестиращите според Мила Минева.
Мила Минева: Протестите се представят така, като че ли са нелегитимни, като че ли едни злодеи отказват да разберат, че някакви неща трябва да се направят и единственото, което можем да направим е или да ги кленим или да им се подиграваме, както направи премиерът със зърно производителите. И това е първият случай, в който аз виждам да се разминава премиер подобна подигравка, да се разминава без бой. Спомняме си по време на учителската стачка, си позволиха в частен разговор – не по медиите, не публично, не в интервю, а в частен разговор между тях, но чут от медиите – Орешарски и Даниел Вълчев, тогавашните министри на финансите и на образованията, да нарекат учителската стачка седянка. И това беше огромен проблем. Медиите го разказаха като огромен проблем. Това е далеч по-адекватно поведение, отколкото да се подминават с насмешка твърденията на господин Борисов, че това са пред коледни тържества. Много е лесно да кажем, че медиите са виновни за всичко. Нали, някак си няма да е честно, няма да е справедливо. Всичко, което го знаем, от медиите го знаем. Никой от нас не присъства директно на тези разговори. Щом знаем някакви неща, че се случват, значи медиите общо взето добре си вършат работата. Аз имам по-скоро друг проблем. Бих обвинила, сега много радикално ще го кажа, бих обвинила пазара. Мисля, че за да тече един разумен дебат и за да може да има артикулирани, не просто, искания, защото от една страна имаме неясни искания, но от друга страна имаме неясни предложения. Аз не знам каква е дългосрочната визия на нито една от предложените реформи. Въобще не знам какво значи думата реформа. Чувала съм я само като съкращаване на средства. За мен, извинявайте, но това съвсем не е реформа. Та за това се връщам – за да тече смислен дебат, той трябва да тече дълго и да бъде доста скучен. Не може в интересно предаване, накъсвано от реклами, паузи на всеки три минути, да протече смислен дебат. Тогава има надвикване. Всички знаят, че няма да им стигне времето, говорят един през друг и се опитват някак си да ни убедят с емоцията си, че са прави. Така демократичен процес не тече. Така тече единствено популистка шумотевица, която е много интересна, много шарена, обаче така не се става. И второ нещо – медиите са виновни все пак за едно нещо. Много често те поставят различни гледни точки и разбира се, че те трябва да представят различни гледни точки. Но понякога говорителите им казват факти, факти, които могат да се проверят. Факти, от които единият от двата е лъжа. Мисля, че работата на медиите, ако не в рамките на самото предаване, то поне на следващия ден, да кажат „Този излъга. Този каза тази цифричка – излъга.” Само ще си позволя да Ви припомня президентския дебат, когато нашите кандидат президенти се хванаха на бас за няколко цифрички. Аз и до сега не знам кой спечели баса. Може би, защото единият спечели поста, но какво от това? Трябва да знаем. Трябва да знаем, че има мнения, но има факти и едни от тях са истина, други не. И това ще ни помогне да си формираме мнението. Защото аз действително вече се обърках с тези милиони и милиарди. Получават ли повече милиони и милиарди за зърно производителите или не получават? Някой трябва да ни каже каква е истината. И някак си това е въпрос, който може да се промени, по който няма мнение. Това е факт.
Водещ: Цветелина Стоянова от „Хоризонт” – да направим една прогноза. Ще излезем ли накрая виновни медиите и има ли чуваемост за проверка на такива факти? Този излъга, онзи излъга.
Цветелина Стоянова: Има как фактите да се проверят, стига да има нормален достъп до въпросните регистри, които се цитират и една цифра или едно число трябва да се постави в един контекст. Така че манипулацията тук може да се окаже, че цифрите са верни, обаче поставени в контекст, който вече не е коректен. Не казвам, че е лъжа – не е коректен. Това е. Властта има достатъчно лостове да манипулира. Властта също има достатъчно лостове да притиска. Въпросът е до колко иска да чуе нормалните хора. Дали медиите ще се окажат виновни – това не е много страшно за медиите. Дори да кажат „Вие сте виновни” аз не мисля, че това е много, много страшно за хората. Но управляващите имат една поза на обидени и не мога да разбера защо, след като те правят каквото си искат. На кого са обидени? На хората, които са ощетени, на хората, които смятат, че трябва тяхната гледна точка да бъде чута? Обидно ли е да чуеш гледната точка на опонента? За мен това не е обида и лексиката на говорене, принизената – така бих я нарекла, като „лумпени”, „кюфтаци” – аз не мисля, че протестиращите обиждат властта по този начин, по който властта ги квалифицира. Лично аз, дори и на протеста, движейки се в мнозинството, в хората, не чух протестиращите да кажат „те са лумпени, идиоти.” Хората търсеха правата си. Имаха своята логика да са на площада. Не всички заради пенсионната реформа – много, защото са недоволни от живота. Учителите искат нормално образование или образователна система, която да им позволява да възпитават. Те не бяха толкова на площада заради пенсионната реформа, защото те имат работа на ранно пенсиониране този учителски фонд. Иска ми се да направя една съпоставка. Миналата година имаше същия протест. В центъра на този протест бяха категорийните работници, техните права. В края на властта Станишев, лятото – пак национална демонстрация за класа. Сега всичко това е обединено в едно – и клас, и пенсионна реформа, позовавайки се на кризата в Европа. Да, това е моментът управляващите да успеят максимално и бързо с минимална съпротива, да го направят – като имат оправдание кризата в Европа. Няма пари. Само че в тази държава преди време също имаше пари и хората бяха също толкова недоволни. Въпросът е, че нито една власт не се концентрира и не каза „Моят приоритет през следващите 2 години е здравеопазването”.
Водещ:Да обърнем обаче въпроса. Кой чува повече аргументите на другата страна? Дали протестиращите или властта в този случай?
Цветелина Стоянова:Властта реагира остро, което означава, че чува. Хората също пък чуват тази остра реакция. Това не е нормална форма на диалог. Сега, има определени моменти, в които се опитва да се снижи градусът на напрежението. Чухме извинение на това, че хората били милионери. Аз не знам защо в България може би наистина думата милионер да е обидна, защото как се правят милионите в България – това е друга тема. Но ако ти ги правиш със светъл и прозрачен бизнес, защо трябва да се обиждаш, че си милионер. Смисъл, в думата „милионер” се влага едно гадно звучене. Ами – да ги няма тези хора! Да няма богати! Всички да сме там.
Водещ: Закон за опазване от думите, може би.
Цветелина Стоянова: Да. Въпросът е какво влагаме в думата „милионер”, защото милионери са и ръководителите на бизнес организациите, които преговарят в момента с властта.
Водещ: Нека за дежурния въпрос за дежурната вина на медиите към отговора да включим и Веселин Стойнев от „Труд”.
Веселин Стойнев: По-философски погледнато , медиите са такива, каквото и всичко в страната. Те нито са по-добри, нито са по-лоши общо погледнато. Но в случая да се изкарват синдикати или медии, или някакви там „лумпени”, както си прави намеци премиера –„ да не дърпам дявола за опашката прекалено много, че в страната има много лумпени”. Ами то и сред управляващите има много лумпени, ако погледнем начина, по който правят реформи – с някакви бакалски сметки на коляно и с кадрили напред назад от единия петък до другия петък. Това, ако не е лумпенщина просто здраве му кажи. Така че медиите не виждам с какво вредят, така да се каже, на управляващите. По-скоро вредят с това, но това е вече друга тема, че медийната собственост също е неясна, че голяма част от медиите са про правителствени. По същия начин става, както се правят и бакалските сметки с пенсионната реформа. Едната вечер си срещу премиера, срещу Бойко Борисов. На следващата сутрин си изцяло с него – нали, такива обрати се получават в българските медии в рамките на едни избори.
Водещ:Ако трябва да сравним медиите и да измерим тяхната степен на корупция, защото тази седмица ние отново се подредихме на опашката по ниво на корупцията. Там ни подреди „Прозрачност без граници”. Та, ако трябва да премерим корупцията в медиите, тя как ще изглежда според Вас?
Веселин Стойнев: Ами, не знам дали можем да я премерим, както не можем да премерим това, което премери „Прозрачност без граници.” Тук наистина това е въпрос на усещане – за тази дума се хвана премиерът. Изглежда парадоксално, че правителството, като поведе борба с корупцията, всъщност докара страната до тази имиджова гледна точка за още по-лоша ситуация.
Водещ:13 места по-надолу.
Веселин Стойнев:Да. По-генерално погледнато пък е по-големият куриоз, че България след като влезе в ЕС, всъщност стана още по-зле, отколкото беше преди това. И по отношение на корупцията, и по отношение на свободата на медиите, има и такива други изследвания. Т.е. когато вече го няма остенът на притискането на целта към присъединяването, всичко това отпадна и някак си ние се успокоихме сякаш почнахме да си живеем, както ни е най-добре, а същевременно европейските институции много, много не се занимаваха с нас, защото сме в периферията и не им създаваме проблеми. Точно както влязохме в ЕС, ние тръгнахме надолу. А колкото до медиите – корупцията в медиите е свързана преди всичко с… Тръгва проблемът от непрозрачността на собствеността. Ако изключим националните медии, т.е. държавно обществените медии и ако изключим някои медии, които се броят може би на пръсти, някои медийни групировки – за всички останали, и в печата, и в електронните медии, трудно може да се посочи кой е собственикът на тази медии, до колко тази медия е печеливша или пере пари, или използвана за нещо друго, но не за чисто комерсиална задача да печели, защото все пак се сещаме, че няма благодетели, които просто издават вестник, радио или телевизия, което да им носи стотици милиони загуби или десетки милиони загуби просто ей така, заради любовта към свободата на словото. Така че от там започва и проблемът с корупцията в медиите и всъщност това е една висока политическа корупция.
Водещ:Ако ние имаме Етичен кодекс, който едни медии приемат, други медии не приемат, какъв кодекс трябва да има властта по принцип, която и да е тя, в отношението си към медиите?
Веселин Стойнев: Всеки може да пазарува медии, буквално, при това част от тях са с държавни пари. Има една банка, зад която стоят държавните фирми. С тези пари се купуват и се издават медии. Ако това е позволено да се случва, няма никакво значение. За каква етика можем да говорим? За какви отношения? Просто от тук тръгва всичко.
Водещ:А до къде стига? До къде може да стигне?
Веселин Стойнев:Ами, както казват руснаците – винаги си мислим, че не може да е по-зле, но винаги се оказва, че може и да е по-зле. В момента медийният сектор в страната е може би в най-лошото състояние от последните 20 години, като качество на продукт, като свобода на словото, като концентрация на медийна власт в няколко ръце. Но нищо чудно да може да има и още по-лоша ситуация на пълна олигархизация на медиите и на пълно срастване на власт и медии.
Знаете ли? Аз пък вече много се страхувам от тази дума „корупция”. Много ме мъчи тя, защото непрекъснато подозираме, че някой, някога, някъде е корумпиран. Разбира се, че колкото повече се подозираме, толкова повече имаме усещането, че корупцията е огромна. Няма никакво съмнение в това. Мисля, че е много хубаво. Аз много се зарадвах на това изследване, защото трябва да си припомним, че това правителство дойде на власт с обещанието да спре корупцията. През цялото време, особено в началото на мандата, ние виждахме едни просвания на корумпирани хора по лица, арестувания, дела бомбастични пак за милиони, милиарди. Мисля, че вече всичките тези нули – нищо не ми оставя в главата от тях. Нямаме нито един осъден до този момент. И мисля, че правителството, нагнетявайки непрекъснато това твърдение за предишните корумпирани, всъщност раздаде доверието в самото себе си. Всъщност ние в момента имаме усещането, че след като много говорят, много ни показват как арестуват някакви хора, а няма осъдени, вероятно и те са част от тази корупция. Така че анти корупционният дискурс няма как да не се върне към властта. ГЕРБ трябваше да го знаят това от самото начало и да не прекаляват толкова много с това. А защо казвам, че ме е страх от корупция? Защото страхувам се, че това ни е много лесно и удобно извинение. Лесно и удобно, за да не кажем „нашата страна е бедна”. Ако искаме да имаме европейско образование, ако искаме да имаме европейско здравеопазване, европейска полиция и т.н. или поне някакво качество, което да ни харесва – трябва да платим повече. А ние хем искаме да имаме качество, хем не искаме да платим за него. И как се оправдаваме? Ами защо да плащаме като така или иначе някой ще го открадне? Страхувам се, че който и да краде, това е бедна страна. Просто парите не стигат.
Водещ: Всъщност Цвети, „доверие” – това, като че ли, е най-големият дефицит? Това е изводът, който можем да направи?
Цветелина Стоянова: Не, тежки решения и тежки реформи са правени и до сега. Значи, връщаме се 12 години назад. Виждаме с колко се увеличи пенсионната възраст, с колко скочи стажът – с много повече, отколкото ни се предлага сега. Така че тогава, когато започваше, никой не знаеше измеренията.
Водещ:Да направим тогава извода, че тези 78% от българите, които не приемат начина, по който се направи опит да се коригира възрастта и да се…
Цветелина Стоянова:Много криминално се случи. Много изведнъж след изборите. Говорехме, че ще увеличаваме всички пенсии, което беше някак си – има пари, не сме зле. Изведнъж какво обърна палачинката? А да поставим ситуацията на България в контекста на това, което се случва в Европа. Навсякъде има стачки и протести. Навсякъде явно диалогът не е толкова качествен и хората трудно приемат или не могат да преглътнат, или смятат, че поне могат да изразят своята гражданска позиция. Обаче не са оплювани според мен така от властта.
Водещ:Но това определено се усеща. Равнището на административната и политическата корупция в България е достигнала най-лошите си стойности от 1999 година насам – сочи годишният доклад на индекс за възприятието на корупцията на „Прозрачност без граници”. Този доклад беше представен в четвъртък и за съжаление за пореден път ние се оказваме на дъното на класацията. Добър ден на Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов: Добър ден.
Водещ:Намирам Ви на село. Как изглежда корупцията на село? Различава ли се тя от корупцията в града?
Евгений Дайнов: Тук се виждат безчислените монополчета и картелчета, които си разпределят територии или щото са опрели на гърба на държавата, или защото са се опрели на гърба на някакви мутри. И командват кой от къде ще се снабдява, кой и за колко пари ще продава реколтата си. И /… на хората е нещото, което се превежда като усещане за корупция, но то е много по-широко.
Водещ:А всъщност медиите до колко могат да влияят върху тези процеси?
Евгений Дайнов: Медиите. Медиите не знам какво трябва да правят – да отстояват обществения интерес и да гледат изкъсо какво правят чиновниците и политиците. Това им е работата на медиите. И би трябвало да го правят и до голяма степен го правят, но живея с усещането, че вторачени във важни въпроси като например безобразното поведение на съдебната власт, тази алчност и безпардонност, която те демонстрират – та, вторачени в тези по-видими неща, медиите изпускат наистина какво става надолу по веригата и пропускат да подемат борбата и да я развият срещу това, че България вече не е пазарна икономика. Което има три последствия най-малко. Първото е корупция, защото ти като не си регулираш на пазара отношенията, ги регулират някакви хора срещу пари. Второто последствие от това, че България вече не е пазарна икономика е силното покачване на цените, защото ти като имаш монопол естествено качваш цената. И третото, което се случва и много трябва да се гледа, е че стегнат ли менгемето на кризата, корупцията и монополите, инвестиционните хора един по един се отказват да работят. Това е онова, което тече тук на село. И в другите села на около. Хората един по един се отказват, обхванати за гушата от монополи, рекетъори и корупция.
Водещ:Фактът, че толкова често в медиите се задава въпросът какво променят протестите? Не е ли също едно от многобройните проявления на последствията от корупцията?
Евгений Дайнов:Нито ние – анализаторите, нито медиите успяват да нарисуват цялата картина, така че всеки като я види да кажа „Да, тази картина описва моя живот. Тази картина описва моите проблеми.” И на основата на тази картина правителството започва да взема решенията. Правителството оперира, че намеренията си да се бори срещу монополите и прочее. Но дали знае картината достатъчно, за да направи истински план за действие и дали има волята да приложи този план – това нямам никаква представа. Не забравяйте следното – зад протестите понякога се крият пак монополи и картели. Тези протести са против намеренията на правителството да реформира онези сектори, които останах не реформирани в нашия живот. И тук целта е много ясна. Ако един сектор бъде реформиран, този сектор престава да стачкува, защото този сектор има разум, в този сектор са поставени нещата на здрава основа, а и в този сектор дори да има профсъюзни членове, те не се водят сляпо по профсъюзите в България и нейните членове предимно във не реформираните държавни сектори. В реформираните сектори в училищното образование имат, но Вие няма да видите учителска стачка. Това Ви гарантирам. Този сектор беше реформиран. Т.е. тези протести в момента са против реформите и против обществения интерес, защото повечето не знаят какво значи реформа. Реформа значи някакъв сектор да заработи с по-малко пари. Това значи реформа. Наши пари. Във всяка страна протестите са различни. Ето, в Англия например протестите са на съвсем на друга основа поставени. В Англия протестират срещу това, че цената на кризата се плаща от обикновените хора, а не от онези, които я причиниха със своята алчност и финансовата върхушка. Това са протестите в Англия. Това е в обществения интерес. В Гърция протестите са до голяма степен самоубийствени, защото тя потъва. Тя вече е потънала, само че още за медиите не са видни мехурчетата, които пуска на повърхността. Така че всяка страна има свои протести и свои проблеми за решаване. Някъде протестите са справедливи. На други места не.
Водещ: Кой в България трябва да протестира и за какво?
Евгений Дайнов:Трябва да протестират инициативните хора, които са задушавани в момента от корупция, монополи. Трябва да протестират данъкоплатците, чиито пари потъват безнадеждно в АЕЦ „Белене”, в БДЖ, в „Цанков камък”. Трябва да протестират, ако щете, и гражданите като граждани против липсата на справедливост в страната, защото и в съдебната система, и в милицията потъват огромни средства. МВР и прокуратурата в България са двата сектора, които са най-изобилно финансирани в целия ЕС, а ние срещу това правосъдие не получаваме.
Водещ: Но как би изглеждал един такъв протест?
Евгений Дайнов: В България, слава Богу, всички видове протести вече са минали, така че можем да си избираме. Може да бъде шествие, може да бъде някакъв митинг. Всички видове протести в България много отдавна са приложени и ги знаем.
Водещ:Обаче някой обръща ли им внимание?
Евгений Дайнов:Обръща се внимание, разбира се. Даже прекалено. Поне това правителство понякога прекалено обръща внимание на протестите. Заело решителна позиция да свърши нещо добро за общественото благо, изведнъж се появява някой да протестира и правителството дава заден, което е най-добре.
Водещ:Обективни ли са медиите в отразяването на протестите? Обективни ли са медиите? Цялата картина ли начертахме, Цвети? Ще се хвана с думите на Евгений Дайнов „Инициативни хора, данъкоплатци, граждани”. Отговаряха ли тези, които бяха на площада?
Цветелина Стоянова: Инициативните хора – те не са на площада. Те търсят начин сами да решат проблемите си със собствената си инициатива.
Водещ:И подсилват усещането ни за корупция.
Цветелина Стоянова:Точно така. На площада са хората, които не виждат перспективата. Това е най-страшното. Никой не им казва „Да, ще стиснем зъби две години, обаче след две години, да знаете, ще имаме добро образование, добро здравеопазване.” Аз лично съм готова да платя и по=висока цена за реформата в образованието, само че някой да ми даде гаранция и аз да видя, че след 2 или 3, или 4 години образователната система ще е такава, че тя да възпитава. Бих била готова да платя повече и за здравеопазване. Аз не мисля, че плащам малко в момента. Само че пак чувството на справедливост го няма, защото тези лекарски грешки… В момента лекарите воюват с обществото.
Водещ: Което е нелепо разбира се.
Цветелина Стоянова:Нелепо е. Нелепо е, защото в края на краищата не бива и те да са уплашени. Не бива и хората да са толкова агресивни. Няма я средата.
Водещ:Всъщност е добре да се знае, че медиите е редно сами да си пишат заглавията, сами да си редактират текстовете. А какво значи реформа? Това май е добре да го обясняваме повече. Хубав съботен следобед. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.11.2011

Водещ: Кой се страхува да стачкува? Страхува ли се някой от стачкуващите или може би чии са тези стачки и протести? С липсващите отговори на тези въпроси изпращаме отиващата си седмица. Какъв диалог проведоха власти, синдикати и имаше ли диалог? До колко в една стачка трябва да се търсят само изчисления? Отвъд границите ни протестиращите имат не само финансови искания. Къде сме ние? Очаквайте коментарите на Валентина Попова от вестник „Труд” и Весела Смилец от БНТ 1. В началото обаче ще проверим движи ли се един влак. Ако не с движи – кой го е спрял? Името на локомотивния машинист ще спестим, но е важно да си припомним една друга стачка от 1998 година, защото светът не започва нито с тази стачка, нито с тези управляващи, нито ще свърши с тях, но във влаковете ще трябва да има машинист, както и пилот в самолета. Независимо дали излита с делегация или без. Два медийни образа от света оставиха следа тази седмица. Двама световни лидери бяха освиркани. Зад океана не само видяхме какво се случва, но и ни напомниха защо представители на „Окупирай „Уолстрийт”” освиркаха Обама. В руските медии освиркването на Путин блесна с присъствието си. Но пък водеща показа среден пръст, съобщавайки вести за Обама и после беше уволнена. Не знам защо се сетих за един виц, който идваше заедно с руски медии, доста по-свободни тогава. Малко преди промените у нас, когато американец и руснак спорили къде има повече свобода на изразяването. Американецът казал „Аз мога да освиркам Клинтън пред Белия дом и никой нищо няма да ми каже.” На свой ред руснакът отвърнал „Аз също съм свободен да освиркам Клинтън, колкото си искам на Червения площад и никой нищо няма да направи”. Как световните лидери приемаха освиркванията? Как и защо медиите коментират или не случващото се? И не само това, изобщо какво се случва по света и до колко ние разбираме какво се случва? За това ще говорим с журналиста Тома Томов и разбира се за новия му филм, който все още не се знае къде ще бъде излъчен. Но пък в замяна на това е готов. Разбира се ще потърсим приликите и разликите на протестите по света, защото у нас повече от скромни и главно анонимни са протестите. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна в обществото – земеделие, образованието, в законите, в правата ни. До колко медиите, които обичат да отбелязват липсата на гражданско общество у нас, ще маргинализират това събитие, ще опитаме да прогнозираме пък с колегата Асен Асенов. В началото обаче – ето, най-важното от медийните новини, които по-късно ще прегледаме по-подробно. Шокиращ доклад за състоянието на португалската телевизия и решение да бъдат спрени повечето канали на обществената телевизия и радио, и да останат само по един. Финландското правителство пък в това време обмисля директно финансиране на обществената медия, тъй като финландците отказват да си плащат лицензионните такси. Вече е публикуван докладът на ЕК от изследването „Индикатори за независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални медийни услуги”. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. Международна комисия не одобрява унгарския медиен закон. Законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. В Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да отиде на търг за мобилните оператори. Очаквайте подробностите по –късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Седмицата запомнихме със стачката на БДЖ. Запомнихме я с повече протестиращи, подкрепящи стачката, отколкото протестиращи, работещи в БДЖ. Чия е тази стачка? Обещах Ви по-необичайно да потърсим отговора на въпроса кой и защо спира влаковете. В крайна сметка най-логично е да потърсим машиниста. Може би трябва да спестим името. Добър ден.
Машинист : Добър ден.
Водещ:Къде Ви намираме?
Машинист :Ами намирате ме в Горна Оряховица.
Водещ:Има ли машинист във влака?
Машинист :Машинистите не стачкуват. Оперативният персонал е в локомотивите в очакване за потегляне.
Водещ:А кой спира влаковете тогава?
Машинист : Ами по информация превозен персонал – началник влакове, кондуктори.
Водещ:Но заради изискванията за сигурност просто спират влака.
Машинист :Поради изискванията за сигурност влакът спира и ние не можем да тръгнем без да има ред и процедура, за да се гарантира безопасността на движението. Ние не можем да тръгнем без сигналите, които трябва да получим от тях.
Водещ:И всъщност сега се налага да Ви бъде спряно работното време, за да можете да върнете влака?
Машинист : Ами ние ще изчакаме да свърши стачката и тогава вече ще тръгне.
Водещ:Добре ли е да си припомним стачката от 1998 година, за която говорехме с Вас в предварителния разговор?
Машинист :Да. Ами през 1998 година синдикатът на локомотивния персонал в България тогава предприе стачни действия с цел подобряване условията на труд, подобряване на техническото състояние на целия подвижен състав, за едно по-справедливо възнаграждение трудово. Стачката беше едночасова като спирахме част в определени гари. Инициативата ни беше подета обаче от другите поделения. Действията ни бяха обявени като незаконни, тъй като синдикатът ни беше млад тогава и не беше под шапката на нито един от двата по-големи синдиката.
Водещ:То и сега ще се случи така.
Машинист :Медиите не представиха цялата истина тогава на обществото. Те скриха част от исканията. Представиха невярна информация за размера на заплатите, които искахме – 2000 марки тогава пуснаха съобщение, настроиха хората против нас. КНСБ и „Подкрепа” мълчаха. Спряхме. Съгласихме се на преговори. И тогава вече започнаха гоненията. Значи голяма част от локомотивния персонал – една част беше уволнена, останалата част бяха понижени – от локомотивни машинисти понижени в помощник локомотивни машинисти. Има още хора, които останаха като такива с по-ниски възнаграждения.
Водещ:Значими санкции. Всъщност тогава…
Машинист :И правителството на Иван Костов тогава отказа преговори. Ако се беше състояла тогава стачката, ако бяхме седнали на преговори- може би състоянието на железницата в момента щеше да бъде съвсем различно. Но виждате – минаха, няколко прав2ителства се изредиха. Промените в БДЖ бяха по-скоро козметични в резултат, на което се натрупаха огромни дългове. Обемът на работата намаля значително.
Водещ:И заради това се предлага сега редуциране на състава.
Машинист :И се стигна до там, че просто трябва да се редуцира съставът, трябва да се промени структурата на железницата и това е първото правителство, което предлага някакви реформи. Аз очаквах, че синдикатите ще седнат, ще дебатират, ще предложат алтернатива при предприети стачни действия.
Водещ:Нека да Ви попитам така – вредно ли е да се стачкува днес и до колко желанието да се стачкува трябва да бъде само въпрос на някакви сметки и изчисления? Все пак, ако погледнем малко по-далеч от границите си, ще видим, че има и едни други протести, в които се протестира за управлението на парите, а не за повече пари. Разликата е сериозна.
Машинист : Икономическото състояние на страната, виждате какво е. Мисля, че преди стачните действия е редно да се седне и да се помисли за бъдещето на железницата. Ако имат алтернатива синдикатите, някой да я предложи. Ако милеят искрено за членския внос ,който ще остане не събран със състоянието на тези железничари, това не е решение на нещата. Но аз смятам, че диалогът на този етап е най-добрият вариант. Нека да се седне около масата за преговорите и да се обсъдят нещата според конюктурата икономическа. Вие виждате какво е състоянието и в останалите страни от ЕС.
Водещ:Вече стана дума за това, че и предишната стачка, и сегашната стачка не е добре отразена от медиите или поне се чуват такива коментари. Какво не попитахме за сегшната стачка?
Машинист : Не попитахте какво е състоянието. Значи можеше да се качите в някой подвижен състав да видите при какви условия работят машинистите.
Водещ:То се чува. Чува се.
Машинист :Вижте състоянието на вагоните. Просто имайте в предвид, че ние трябва да гарантираме безопасността на хората, които возим, на пътниците.
Водещ:Смятате ли, че това са неща, които не са ясни?
Машинист :Това са неща, които пътниците ги виждат, но някак си примирено мълчат и всичко това е за тях. По-добре един по-малък обем на влакове, но пък влакове с един сигурен железен транспорт. Един сигурен железен транспорт. И аз смятам, че това е едно от основните желания на правителството.
Водещ:Мислите, че някой не е наясно с условията за трус, със състоянието на влаковете?
Машинист : Ами аз виждам Ваши колеги журналисти, които стоят долу, показват лица, една част, от които не са от железниците. Не чухме ясно зададени въпроси към синдикалните лидери – какво предлагат те в крайна сметка. Какво предлагат? Нека да се изяснят позициите, нека медиите да помогнат просто да се изяснят позициите и да се вземе някакво разумни решение. Нека да има диалог. Нека да се видят всички аспекти на проблема.
Водещ:Всъщност сега има спрени влакове, има подкрепящи стачкуващите, а стачкуващите ги няма. Медиите няма как да покажат някого, когото го няма на перона в крайна сметка. Едва ли за това са виновни медиите обаче.
Машинист : Може би, но трябва повече информация за естеството на работа – как протича един трудов ден на железничарите. На тези железничари, които водят влаковете, за да се разбере защо искаме реформа.
Водещ:Ясно. Има машинист във влака. На Вас не Ви харесва обаче, че някой друг спира влака.
Машинист :Ами не ни харесва, защото надали това е начинът. Вие виждате, ако продължи дни нататък – гарата е нечовешки пуста. Ако това продължи дни напред, ще настъпи хаос. Има нужда от диалог.
Водещ: Има нужда от диалог. Много Ви благодаря за този коментар. Добър ден сега на Весела Смилец от БНТ.
Весела Смилец: Добър ден.
Водещ: Всъщност ние винаги сме виновни, но приемаш ли критиката? Да я приемем ли ?
Весела Смилец:Не напълно. Има едно залитане безспорно от страна на медиите, ако говоря от името на цялата гилдия, че позовавайки се на двете страни в конфликта – да кажем Министерство на транспорта с ръководство на БДЖ и от друга страна със синдикални лидери, ние малко изпадаме наистина в едно заблуждение наше да броим колко са стачкуващите, колко са движещите влакове, описвайки хода на стачката. И на фона на всичко това наистина забравяме сериозният проблем, затлачван от години наред, за модела на железницата, който ни е нужен. В крайна сметка в България все още оперира модел на железница от времето на социализма. Той е правен за други условия, за една друга държава, с други приоритети. Знаете, едно време искахме да бъдем развита индустриална държава. В последствие се оказа това една огромна заблуда. Минаха 20 години преход и за тези 20 години за съжаление всички правителства се задоволиха с малко или повече наистина козметични промени. И дойде 2007 година, когато влязохме в ЕС и от тогава сме в един постоянен “side not” спрямо европейските изисквания. Защото, влизайки в тази общност, искаш всъщност един общ европейски пазар. И вече трябва да изпълняваш други изисквания и да спазваш други закони. А ние влязохме абсолютно неподготвени за тази нова действителност и съответно по спиралата надолу се затлачихме във все по-големи дългове и сега сме изправени пред един фалит.
Водещ: Добър ден на Валентина Петрова от „Труд”.
Валентина Петрова: Добър ден.
Водещ:Ние, медиите, разбрахме ли кой стачкува в БДЖ?
Валентина Петрова:Ами не е много ясно кой стачкува в БДЖ. Поставят едни аутиматуми от шефовете на БДЖ. Някак си е много мътна и неясна ситуацията. Има известен страх и сред стачкуващите. Опитват се да им извиват ръцете и аз честно казано не знам как ще приключи стачката в БДЖ.
Водещ: Дали успяхме да очертаем поне картината и да представим гледните точки? Дали няма хора, които мълчат от БДЖ все още.
Валентина Петрова:Вероятно има хора, които се страхуват. Няма как да няма хора, които са изправени пред неясно бъдеще, не знаят какво ще стане, хранят някакви надежди,че може би работата и заплатата им ще бъде запазена поне по някакъв начин, макар че на мен ми се струва, че това вече е невъзможно. Макар че днес не би трябвало никой да се страхува, но това е толкова необяснимо обяснение и нищо чудно някои хора наистина да не смеят да кажат това, което мислят.
Водещ: Не превърнахме ли реакциите по повод различните стачки в едно голямо изчисление. По принцип една стачка не е само изчисления. Би трябвало вътре да има и други искания, не само финансови. Ако погледнем отвъд границите си, има достатъчно много движения, които всъщност изразяват недоволство не заради финанси, а заради начина на управление на финансите.
Валентина Петрова:Ами това е една следваща стъпка. Това е липсващото у нас гражданско общество, което гледа малко по-напред в бъдещето, чиито искания са по-социални, по-широки, отправени по-напред в перспектива. Аз мисля, че тук е въпрос на оцеляване и наистина спасяването на всеки един, и материалното, и финансовото излиза на преден план и някак си замъглява другите неща.
Водещ:Какъв диалог проведоха през седмицата власти, синдикати, защото не само БДЖ е повод за спорове помежду им?
Валентина Петрова: Ами неуспешен. Даже не знам този диалог – всъщност на практика нямаше. А пък и това, което се случи вчера – парламентарната група на ГЕРБ внесе този законопроект, който едва ли не предрешава нещата за увеличаване на пенсионната възраст с една година още от 2012. За какъв диалог става дума? Диалог няма. Има едно извиване на ръцете и едно притискане в ъгъла и на синдикатите, и според мен не е добре това, което става. Особено по отношение на пенсионната система. Особено, че миналата година се обещаваха едни неща, а вече се говоря2т съвсем други. Така че тази седмица и предстоящите седмици вероятно вече трябва да има диалог и трябва да бъдат уважени и синдикатите от моя гледна точка, и исканията на хората.
Водещ: Всъщност може и да има машинист в локомотива обаче в локомотива на диалога има ли машинист, Весела?
Весела Смилец: В диалога дали има машинист?
Водещ:Да – в локомотива на диалога.
Весела Смилец: Няма. Никакъв машинист. Има едно нелепо поведение. Може би и от двете страни. Определено то е такова обаче от страната на мениджърския екип на БДЖ, защото не може един изпълнителен директор да влиза с думите на пресконференция по време на стачка „Има две новини – една добра и една лоша. Лошата е, че не реализирахме печалба от стачката, както аз очаквах. Добрата е, че стачкуващите са по-малко от това, което сочеха моите разчети.” Не може шефът на борда на директорите да казва „Нас стачката не ни касае. Касае ни да спасим БДЖ от фалит. Тази стачка няма кауза. БДЖ е бизнес – не е политика.” Всичко това втвърдява позицията на ответната страна. От вчера встъпиха в борда сплашвания към онези, които са в стачката. Исковата молба, която е за законност на стачката. Сигурно има основания, че тази стачка е незаконна. Синдикатите казват обратното. Те също имат своето основание. Съдът ще си каже думата. Но не може да се заявява, че исковата молба за незаконност на стачката ще бъде предявена към стачкуващите лично. Защото има степени на отговорност и тук на предна линия са синдикатите като организатори на стачката. Не можеш да плашиш всеки един от стачкуващите, че на него ще му бъде предявена имуществена отговорност. От вчера заради лошото състояние на дружеството и за това, че безспорно се трупат още загуби по време на стачка шефът на борда на директорите каза „Няма да има може би и заплати. Не се знае кога ще дойдат следващите заплати.” Синдикатите и те се държат много странно. Те не разясняват достатъчно своята гледна точка. Казват за един колективен трудов договор, който сигурно в тази обстановка се явява единствената матрица, която урежда правата на работника, но не се разбира с какво ще бъде запълнена тази матрица. Изобщо и едните, и другите спорят между себе си задочно чрез медиите без да има разяснителни разговори сред хората, които провеждат стачката.
Водещ:Всъщност ние вече изброихме, че повече са тези, които са външни на стачката хора. Нека да направим една прогноза за 30-ти. Кои ще са повече – журналистите или тези, които имат нещо против увеличаването на пенсионната възраст и странния начин, по който това се прави – чрез промяна в бюджета на НОИ?
Весела Смилец: Говорим за всеобщата стачка, която се очаква на 30? И тук залагаме подозрението, че повече ще са журналистите от онези, които излязат на стачката, така ли?
Водещ:Чудим се, да. Чудим се, защото те са като огледални образи – стачката на БДЖ и държанието на участниците в този конфликт, както и увеличаването на пенсионната възраст по своеобразен начин.
Весела Смилец: За жалост, както отбеляза и колежката от „Труд”, имаме едно крайно недоразвито гражданско общество. Много лесно и много бързо вярваме на онова, което се изсипе от екрана, от радиото или е заявено, тиражирано от вестниците.
Водещ:Прекомерно вярваме в чудеса и в спасение.
Весела Смилец:Също да. Не се замисляме. Не търсим дълбочината, защото специално за БДЖ – в момента стачката е само един кратък епизод от големия проблем – ще има ли железница и каква да бъде тя. Никой до момента не описва модела на тази железница. Всичко е краткосрочно. Дори и петте задължителни мерки според мен са краткосрочни. И никой не отива на там. Никой не разговаря. Никой няма сякаш стратегическото мислене за следващата, по-следващата стъпка. И така се движим от много време насам.
Водещ:По-важен е въпросът не има ли машинист в локомотива, а има ли мисъл?
Весела Смилец: По този начин разсъждаваме и ние. Какво да сложим тази вечер на трапезата си и не ни интересува след това.
Водещ:Благодаря за този коментар на Весела Смилец от БНТ и Валентина Петрова от вестник „Труд” за темата на седмицата „Железничарската стачка”. Кой пресява най-важните неща? Добър ден и на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ:Всъщност има ли машинист в локомотива на световните финанси?
Тома Томов:Винаги има, разбира се.
Водещ:Обаче той май е невидим за медиите.
Тома Томов:Ами те не обичат да се появяват по медиите. Защо трябва да се появяват по медиите? То има различни нива, различни прагове. Сега, тези, които са горе на Олимп, защо трябва да слизат долу в равнината? Все пак медиите си изпълняват задачите, които имат и никой не им е казал, че трябва да общуват с тези, които управляват света. Вие да се видели някъде интервю с Рокфелер?
Водещ:Не.
Тома Томов:Да сте чули нещо – довечера да се изкаже нещо за стачката в България шефът на „Goldman Sacks’” или нещо да говорим, да кажем, Обама за проблемите в българското здравеопазване? Нали разбирате, че ние сме си тука – нека си говорим за това, което си е наше, но да не закачаме Олимп, защото в момента Олимп има проблеми системни. На самия връх има много голяма парализа и колкото и да са богати хората, и те си имат своя стрес.
Водещ:Между другото тази седмица ще я запомним с освирквания – освирквания на двамата най-големи да кажем – Обама, когото видяхме как се усмихва на тези, които го освиркваха от движението „Окупирай „Уолстрийт”” и Путин, когото не видяхме как реагира на това, че и него го освиркват.
Тома Томов:С кой да започна?
Водещ:Ами с когото.
Тома Томов:Путин беше освиркан, когато един руснак напердаши един американец. И то от мужици. Това е много дивашки спорт. Путин е малко или повече любимецът на мъжкия мужик, но нормално е. Защо не? Може и да бъде освиркан. Това обаче едва ли ще промени това, което ще се случи в Русия.
Водещ:Решенията, които се взимат от Олимп.
Тома Томов:Това, което ще се случи в Русия догодина и тогава вече Русия ще избере Путин за свой лидер, както и до сега Путин е управлявал. Схемата на тандема беше, че ти избираш един млад човек, който е твой секретар, който добре знае английски и който е приятно, силно момче, има IPad, участва в www.twitter.com, във www.facebook.com, знае да играе рок, да яде хамбургери с Обама и т.н. Ти си алфа кучето, което Западът не обича, който може да позволи да каже на Буш „Вие, когато ние бяхме слаби, когато Русия беше паднала, ни минахте по главите и това втори път няма да Ви го позволя.” Който може, когато неговите членове, с лек страх казват „Ама Запада не ни харесва. Вие сте много за тях…” И той казва /…/ Така че той може да си го позволи. Това е Русия. Напоследък върви. Има стотици милиарди в резерв. Има ресурс, за да се справи със следващата криза. Изнася петрол най-много от всички в света. Климатичните промени едва ли ще я засегнат много, защото дори и да стане нещо на север, от там ще се открият огромни богатства и Русия притежава поне една четвърт от тях или една трета. Териториално това, което е Русия, е една шеста от човечеството на земята. Не човечеството, от земята. И там има нечувани богатства. И даже всички говорят, че ако има някаква логика евразийския съюз, който сега ще се създава като дневен ред на неговите следващи години, е на ново ре-колонизиране на Сибир. И един ден даже българи могат да участват в това, ако наистина се плащат добри заплати, както сега да кажем ходят в Испания, както ходят в Близкия Изток и прочее. Защото този Сибир, както е в момента, той е една абсолютна пустиня, която е пълна с богатства и който може да бъде ре-колонизиран. На времето, по времето на царете, са направили някаква колонозация. Сега в момента цяла Русия е отвъд Орал в Европа. Отвъд Орал имат само няколко милиона души. Ако те не го ре-колонизират, ще го вземат китайците или американците. Това е неизбежно. Това богатство не може да остане така не управлявано. Ето защо той създава този евразийски съюз, който опитва да създаде една конструкция, която по някакъв начин да не е Съветски съюз, а да е нещо с качествата на ЕС. Дали ще успее? Според мен да. Има един голям проблем. Това, което още преди стотици години го е казал /…/, след това го е повторил и друг, всички руски историци го казват, че когато опишеш руската с една дума, тя думата е „карък”. Ако познавате блога на /…/ той казва, че управляващата партия в Русия е партия „…”. Красиви мошеници. Това е истината. В Русия е една огромна част, може би половината от националния доход отива в корупционни схеми. И не напразно, представете си, това е една страна, все едно Саудитска Арабия е Сибир с лед, а не с пясъци. Само 6 % от брутния продукт е икономика. Миналата година за произвели 1500 трактора. Не могат да произвеждат локомотиви. Германците им ги произвеждат. Страна, в която имаш 24 хиляди града и села, където единствената връзка с тях е чрез авиация и те миналата година са произвели горките 10-12 самолета и са изостанали с две поколения от съвременната модерна авиация, гражданска, когато едно време произвеждаха по 500 машини годишно. Дори военната им техника се скапа. Вече си купуват самолетоносачи от Франция. Това е една страна, която е в това отношение е жалка сянка на някогашния велик Съветски съюз. Това е страна с колосални структурни проблеми. И това, че са го освиркали Путин е част от този отвратителен цикъл 24 часов цикъл новини. Стане ли нещо в тези последни 24 часа, веднага почваш да го коментираш. Истината е, че Русия трябва да се вгледа в много по-големи времеви откъсляци. Русия е страна, от която аз се възхищавам. Аз съм върл русофил по отношение на културата. Защото ако ти си закърмен с Толстой, с Чехов, с…Ако ти си създал такава велика култура, ти не можеш, ти си велик народ.
Водещ:Добре, обаче тази култура влиза ли в управлението?
Тома Томов:Да. Има един много хубав английски /…/ „How do you find my wife – compared with what?” Нали „Как намираш жена ми – сравнена с какво?” От първите царе, да кажем не от първите, но от Александър Първи насам през Николай Александър, Николай Втори, Сталин, Хрушчов – всичките. Кога руснаците са били по-свободни? Кога са пътували повече? Кога са имали такава колосална свобода в Интернет, блого сферата? Къде са големите руснаци? Ами всички руски управляващи фамилии – те са в Лондон. Нарича се „Москва на Темза”. Къде са техните емагнали? Те сега се съдят там. Чорни се съди с /…/ Абрамович се съди с /…/ И си живеят с техните милиарди. Руските милиарди, които те са изнесли в Лондон. Живеят в Ница, живеят в Антип, живеят в САЩ.
Водещ:Това ли е част от системата на световните финанси?
Тома Томов:Не. Световните финанси имат съвсем друг проблем. Аз говоря още за Русия. Световните финанси… Но това, което в момента Русия е, е Русия така, както тя не можа да направи преход. Управляващата класа на Съветския съюз на времето си приватизира Съветския съюз и сега в момента имате една Русия, където имате една върхушка, която малко или повече е наследница на старата управляваща класа, която живее като едни капиталисти, които са откровено казано много алчни и много безотговорни. В такъв аспект Путин, като човек, който се опитва да запази Русия, а не да я продаде като Ходорковски, който беше готов да я продаде за 30 милиарда смешна сума. 80% от руските петролни резерви чрез /…/ на САЩ. Ако щеше това сега да стане, американците щяха да контролират тези несметни богатства. Донякъде Путин ги запази. Нали Ходорковски сега е в затвора. Но аз не знам, аз не съм почитател на Путин в никакъв случай. За мен по съвсем друг начин може да се управлява Русия, но кой съм аз да говоря за тези неща. В крайна сметка, ако погледнете в класацията, на първо място е Обама, на второ място е Путин. Чак на трето място е /…/. На четвърто е Меркел. Значи това са хората, които влияят на съдбините на света и ако един такъв човек е на такъв пост, по-добре е да го анализираш, отколкото да го плюеш.
Водещ: Или да му сложиш амфора, ако тръгне да се говори, за да се открие тържествено.
Тома Томов: Да, може да му сложиш амфора, можеш да му сложиш и лентички, които да реже всеки ден. Тук ние познаваме един ленто резач.
Водещ: Какво да кажем за Обама?
Тома Томов:Аз лично винаги съм се възхищавал на Обама. Когато за първи път прочетох книгата му „Dreams for my father”, изключителна книга е тази. Слава Богу я преведоха и на български. Си помислих, че няма нито един български политик, няма нито един български писател в момента да пише толкова добре, колкото той. Един човек, който е от малцинствата, един човек, който е от периферията на САЩ – действа в Хавай и в Индонезия. Един човек, който е отгледан в едно семейство, в което са наистина маргинали, да стигне до самия връх на САЩ, което означава уникални качества. И си спомням, че аз тогава влизах до някъде с Байърли и си спомням, че на един прием си говорехме „Аз съм за Обама. Аз ще гласувам, ако бях американец, за Обама”. Една година да мине и той да дойде на власт. И Байърли ми каза „И аз съм за Обама”. Аз му казах „Вижте, Вие сте много расистка страна. Няма начин да изберете такъв човек” И той „Не, ние сме готови вече! Готови сме!” И действително – случи се. Какво уникално нещо. Един човек от малцинствата и толкова страни, защото за огромна част от управляващата Америка – Обама е социалист. За тях е такава анатема, горе долу като…
Водещ:Какво се оказа – в момента всичко е възможно. В България няма нищо невъзможно?
Тома Томов:Оказа се, че Обама например веднага като дойде на власт, първото нещо, което направи, Вие знаете какво направи Федералния резерв – напечата парите, спаси „Уолстрийт”. Това направи преди всичко Обама. Въпреки че сега „Уолстрийт” не е с него. И, правейки това, той отчужди голяма част от своята основна база, която в момента е правото си да го освирка. Аз не съм много убеден, че това движение „Окупирай „Уолстрийт”” има бъдеще. Трябва да видим още какво ще се случи.
Водещ: Е, то идва и зима все пак.
Тома Томов:Дано да има бъдеще, защото е хубаво този не един процент, защото ние сме 99% срещу 1 %, а „Уолстрийт” казва гордо „Ние пък сме 1%” Те не са единият процент – те са една стотна, не, ами една хилядна от нацията, която държи 40% от националните богатства. Така че истинските богаташи в Америка, които бих се възхищавал, ако те като Стив Джобс или като Бил Гейтс. Но голяма част от тях са просто чиновници, ръководители на могъщи корпорации, банкери от банковия елит и аз не мисля, че допринасят за създаване на национално богатство.
Водещ:Какво мислят…
Тома Томов:И тези хора в крайна сметка заслужават да им бъде даден един урок, защото те в момента създадоха системен кризис на капитализма в САЩ.
Водещ: Какво мисли Олимп за Обама според Вас?
Тома Томов:Кой?
Водещ:Олимп.
Тома Томов: Ами Обама не е харесван от Олимп. Те му подготвят заместник. Аз говорих с едни мои приятели, които подразбират нещо от САЩ през лятото и те почти ме убедиха, те бяха привърженици на Обама – не говоря за имена, защото няма смисъл, те ме убедиха, че един /…/ би свършил по-добре работата.
Водещ:Или жена.
Тома Томов:Би свършил по-добре работата. Същото ме убедиха наскоро и в Израел, където ми казаха, че /…/ е бил много близък на /…/ на времето в /…/ като са били студенти. Така че, ако /…/ може да им свърши по-добре работата, предстоят следващите 9 месеца – може би много тежки 6-7 месеца преди изборите в Близкия Изток и освен това не се знае дали Обама ще събере необходимата поддръжка от тази една хилядна, които са върха – „невидимата власт в САЩ.” Дали те ще застанат зад него. Това е въпрос, открит въпрос. Дали те ще застанат зад този интелигентен професор по касационно право, този прекалено хладнокръвен, прекалено студен човек, който трудно вдъхновява, както на времето вдъхнови, когато дойде на власт, с едни абсолютно неизпълними обещания тълпите. Но днес е изправен пред океан от трудности, не е ясно дали ще може той да се справи. Те мислят, те са ми заместник.
Водещ: На Путин как гледа?
Тома Томов:Вижте. Там имаше една /…/ Аз лично не виждам за какво могат да се карат Русия и Америка. Значи Съветският съюз си е отишъл. Големият проблем на САЩ е Китай. Догодина, само по това време вече, Китай ще има /…/ ръководител, който е един уникален човек. В България никой нищо не знае за него. Сменят се 60% от военната комисия. Сменя се цялото ръководство едва ли не на Китай. Това е уникална година. Ще се смени ръководството на Китай, ще се смени ръководството на Франция, ще се сменят един куп правителства – могат да паднат. Не дай си Боже да стане най-лошото в Европа. Т.е. ние ще имаме един уникален нов свят и аз не виждам САЩ с Русия няма никакви проблеми реално. Това са проблеми остатъци от Студената война. Големият проблем на САЩ е Китай и по-скоро ще е способна ли супер силата на 20 век да намери такива решения в началото на 21 в САЩ, че когато виждаш една издигаща се, невероятно издигаща се със страхотни темпове и търсеща справедливост според мен, не номер 2, а може би номер 1 сила за в бъдеще сила като Китай – дали това може да се постигне без война. Защото винаги в такива случаи има война. Винаги.
Водещ:В една такава прогноза е свързан най-новият Ви филм. Как се казва той?
Тома Томов: Аз снимах в Израел два филма всъщност. През септември. Единият е свързан с едни българи, българин евреин. Той е един уникален човек, на който аз винаги съм се възхищавал. Той ми е като герой. Той наближава 100 години. Виктор Шентов. Напуска България 38-ма година. Отива в Израел. Тогава не е имало Израел, нали. Това е било. Той е един от създателите на държавата. Воюва вътре в първата война, воюва във втората война, воюва третата война – три войни. Освен това – бил е министър на най-важното нещо – на здравеопазването. После на социалните грижи – два мандата. Постепенно. В две велики правителства. На Голдан Мир и на Исак Рабин. И строи 10 болници. Представяте ли си? Български министър, който да Ви построи 10 болници? А той ги строи с хиляди легла. В целия Израел го знаят с това. Той е министър – здраве. Господин „Здраве”. След това – той е винаги за мира. Той е един от авторите на „Процес Осло”. Когато получава нобелова награда Исак Рабин за това той го кани, когато му дават наградата в Осло. И, представете си, това са двете неща, които той воюва целия си живот. Той сега е на 97 години. Наближава 100. Има един страхотен, аз го слагам във филма, едно страхотно предсказание на пророк Исая, който казва „И на края, на свършека на дните, аз ще съм в Йерусалим и ще съм със своя народ, и той ще е щастлив и няма да има повече писък, и ридания, и най-младият от Вас ще расте до 100 години”. Истината е, че това, което го има и във филма – той предсказва, че толкова голям е конфликтът вътре в израелския народ, че той ще убие своя министър председател. И това става. Това го предсказа една година преди това и те убиха Исак Рабин и искам да Ви кажа още нещо. Той предсказа, че рано или късно Израел ще удари Иран и няма да му позволи да има ядрено оръжие. Предстои да видим дали това ще стане.
Водещ:Макар че това звучи доста…
Тома Томов:Доста реалистично.
Водещ:И доста страшно.
Тома Томов:Един ден може да осъмнем, един или два израелски без пилотника казват, че вече са готови. Това са колосални, чисто нови израелски без пилотници, които са големи, колкото един /…/ 747. Ще увиснат над Иран, ще изключат цялата електрическа мрежа. Ще изключат всичките възможни връзки, защото те това могат да го направят. Хвърлили са милиарди долари за подобна война. Както например на времето, знаете, този компютърният вирус, който съсипа центрофугите в …. Те са 15 ярдени обекта, които, въпреки че някои от тях са под 8-10 метра бетон, някои са в планината и към тях водят само тунели – Израел.. Азиатците имат около 460 самолета – най-добрата авиация в региона. Може с едно 100 машини да удари Иран. Иран е страна, която въпреки това, което се говори, те имат изключително слаба противосамолетна защита. Те в много отношения са една държава, която предстои да видим дали те могат да водят война в 21 век. Така че – после имайте в предвид, че Обама е против – каквато и да е операцията. Обаче толкова са силни израелците и толкова силно е лобито им в САЩ, че те могат да си позволят, ако това решение се вземе, а като гледам и /…/, и /…/ са хора, които говорейки за екзистенциална заплаха в лицето на Иран, са готови да извършат това нещо. Готови са да извършат това нещо и според мен те подготвят общественото мнение, но това ще стане вероятно тогава, когато ние не мислим, че ще стане. Когато се говори много в медиите няма да стане. Но когато мъкнат, стане тихо в стаята, гответе се за удара.
Водещ: Но то не е много шумно сега.
Тома Томов:Сега е шумно. Шумно. Говориха къде ли не. Излезе един доклад на Магате, на /…/ След това те правиха изявления. След това /…/ прави изявления. След това правиха операции. След това правиха с подводниците си разни такива…
Водещ:Да де, но това е в контекста на 24 часовите новини по-скоро.
Тома Томов:Не, те си подготвят нещата. Аз лично считам, че рано или късно Израел ще удари. И това ще го направи преди изборите в САЩ, защото при едно такова нещо той ще бъде подкрепен според мен и от Саудитска Арабия. Даже някои специалисти говорят, че те може би ще презаредят самолетите си, защото разстоянието е много голямо, над Саудитска Арабия. Саудитска Арабия е открита, ако четете тези „Уикилийкс”, те казаха, че главата на змията трябва да бъде отрязана. Змията е Иран. Египет не е възможен да помага. Сирия е в развалини. Според мен единственият най=удобен момент за Израел да извърши нещо такова е преди американските президентски избори, когато зад тях ще седят републиканците, кандидати за президент, и на Обама ще му е много трудно да реагира.
Водещ:Не ми казахте как ще се казват филмите.
Тома Томов:Ами единият се казва „Била в джунглата”. И става дума действително за една знаменита фраза на /…/, който каза „Ние сме билата в джунглата на Запада тук в този хаос арабски”. А другият се казва „Векът на Виктор Шентов”, защото това е политикът, който е живял един век и се е борил целия си живот за мир, и е строил болници.
Водещ: Има ли рейтинг в тези филми? Има ли желаещи медии, които да ги излъчат?
Тома Томов:Да. Надявам се, че ще ги излъчат. До сега моите филми се излъчват по първи канал. На много хубаво място, на което се излъчват. Какво значи рейтинг? Аз не съм журналист на рейтинга. Аз не вярвам даже и 1% да бъде.
Водещ:Аз го казах иронично.
Тома Томов:В крайна сметка всеки човек трябва да знае по коя пътека върви. По-добре да избереш пътека, по която не вървят много хора.
Водещ: Ако този сценарий се сбъдне с нападението над Иран, това как ще се отрази на световната финансова криза? Ще изчисти системната грешка по един доста особен начин или ще увеличи кризата?
Тома Томов: Вижте, при всяко положение, ако има война в Близкия изток, няма да може да се режат лентички. Иначе аз не искам да правя лоши предсказания, но според мен ние влизаме в период от 10 години може би, които ще са може би най-тежките от тези, които сме наблюдавали през целия си живот.
Водещ:Солидарност ли ще бъде ключовата дума, за да се издържи и на това след финансовата криза?
Тома Томов:Не. Аз мисля, че хората ще забравят тази дума „солидарност”. Думата, която ще определя това десетилетие, ще е „егоизъм” и може би „хаос”.
Водещ:Много мрачна прогноза. Добре, че грее слънце.
Тома Томов:Да. Слънцето е много хубаво нещо, нали?
Водещ:Да. Слънцето е много хубаво нещо. Ами – нещо оптимистично или? Дали да не кажем? Освен, че слънцето грее.
Тома Томов:Е, аз не мога да режа лентички.
Водещ:Това оптимистично ли е?
Тома Томов:Това съм аз.
Водещ:Тома Томов пред „Клубът на журналистите”. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна на обществото. Много ми се искаше да направим една прогноза с колегата Асен Асенов за това дали подобни събития ще бъдат маргинализирани от медиите, които пък често обичат да повтарят как у над гражданското общество няма. За съжаление те много са се задълбочили в работата. За това пък ние сега набързо ще прехвърлим медийните новини от седмицата. Специално изготвен доклад от работна група съветва правителството на Португалия да намали драстично броят на публично финансираните телевизионни и радио канали. Според предложението португалското обществено радио и телевизия би трябвало да излъчва само един програмен канал със съдържание от общ интерес и реклами. И още нещо – международният канал на медията следва да се управлява от правителството. Твърде странно решение. Финландското правителство пък обмисля директно финансиране на обществената медия, защото всъщност все повече финландци отказват да плащат тези лицензионни такси. Основна пречка пред прякото правителствено финансиране е неразбирателството между двете основни управляващи партии. Предишното правителство се провали в опита си да замени въпросната лицензионна такса с така наречената такса медии – регресивен данък се събира във всички домакинства и компании, независимо дали притежават телевизионен приемник. Вече е публикуван доклад на ЕК от изследването „Индикатори на независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални услуги”. Изследването е проведено в университета в Хамбург от името на ЕК и има за цел да анализира ефективното прилагане на правната рамка за функционирането на въпросните регулатори на медиите. Линк към доклада потърсете в понеделник на страницата на програма „Христо Ботев” в „Клубът на журналистите”. Там можете винаги да слушате последните издания на предаването в удобно за Вас време. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. И заместник председателят на ЕК Нели Круз, отговаряща за цифровите технологии и медийната политика и комисарят по разширяването на европейската политика на добро съседство Щефан Фюлер, с председателя на ЕП Йежи Бузек в Страсбург на 15 ноември поставиха свободата на словото в дневния ред на Европа. Разбира се продължава сагата с унгарския закон. Международната комисия не одобрява унгарския медиен закон. По света – законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. А в Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да бъде отдаден на търг на мобилните оператори. Ами това са медийните новини на седмицата. Две минути остават до 12 и 30. Точно толкова, колкото да Ви пожелая хубав съботен следобед и дано намерим нещо по-добро от Слънцето, което грее прекрасно.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.11.2011

Водещ: Какво се случва в Съюза на издателите? Случващото се прозира ли във вестникарските публикации? Дойде ли му времето да заговорим за закон за печата не като за ерес? Синдикатите се разгневиха. Има ли и други гневни и ще има ли и други гневни? Горещите синдикални теми от седмицата ще коментираме с колегите Дина Христова от вестник „Сега” и Лили Филипова от „24 часа”. Има ли медийни клишета за домашното насилие? С кого трябва да работят гражданските организации – с репортерите или с редакторите? Това са въпросите. Отговорите ще търсим днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Руслан Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Започваме с медийните новини от света, които по-късно ще сверим с тези, които идват от нас. Очаква се услугата online радио архив на BBC да започне да работи в рамките на следващите 12 месеца. В момента BBC работи върху това. Общественият оператор е в процес на цифровизиране на аудио и телевизионните си архиви. В момента около 20 часа на седмица от архива на BBC, Радио 4, се добавя. Процесът върви със сравнително малки разходи за данъкоплатеца, а сайтът ще предоставя свободно пространство за съдържанието и на други разпространители. Германската медийна индустрия се обяви за единно законодателство за телевизионни и интернет медии, като следствие от новите конкурентни отношения и бизнес модели, нахлуващи в телевизионния сектор от интернет. Традиционните оператори са обект на строго регламентирано излъчване, докато интернет доставчиците се радват на много по-голяма свобода, отбелязаха водещи мениджъри в сектора при откриването на конференция в Мюнхен. Чрез хибридни телевизори и сет топ приемници с достъп до интернет, смартфони и таблети, и други мултимедийни устройства, двата отделни някога свята на телевизионното излъчване и на интернет се сливат. Доставчиците на съдържание могат директно да достигнат до телевизионните екрани чрез интернет, без да се налага да влизат в преговори с кабелните оператори или с платформи за платена телевизия. Традиционните телевизионни оператори изразиха мнението, че по-строгите правила ги поставят в неравностойно положение. Съвсем в друга посока е медийната новина от Франция. Там под егидата на бившия аудио визуален съвет музикантската гилдия и работещите в сферата на радиото се договориха за нови мерки в подкрепа на по-засиленото присъствие на френската песен в радио ефира. Сред най-важните мерки – удължава се от 6 на 9 месеца периодът, в който една музикална продукция се класифицира като нова. Което ще позволи нейното по-продължително присъствие в ефира. От 1 януари догодина френският аудио визуален съвет ще отчита като излъчена френска музика единствено песните с времетраене 2 минути. До сега изискването е било за минимум 1 минута. Изключение разбира се правят само случаите, в които общото времетраене на песента е по-малка от 2 минути. Нови ограничения за чуждестранната собственост върху радио програмите – това пък в Русия. С решение от 10 ноември чуждестранни и чуждестранно контролирани предприятия няма да получават разрешение да основават радио канали или да придобиват над 50% от акциите в радио канал, който излъчва за повече от половината от териториалните жители на страната. И последно – по-строги правила за защита на данните в ЕС препоръчва комисарят по правосъдието Вивиан Рединг и немския министър за защита на потребителите Айгнер. Те обединяват усилията си в тази посока. Работна група по член 19, по конвенцията за човешките права дискутира дали да не бъде направено публично представяне на закона за печатните медии в Германия. Доста сензационна новина. Дали ще я потвърди или не? Радомир Чолаков от вестникарска група „България”. Добър ден.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ:Закон за печата – това не е ли вече ерес или има промяна в нагласите?
Радомир Чолаков: Ами струва ми се, че започва да не е вече ерес. Нека да кажем малко предисторията, за да не бързаме да казваме „пишат закон за печата” или някакви други такива неверни сензации, които само стресират българската публика. Факт е, че – значи аз съм член на сдружението на юристите на издателите в Германия и на предишната сбирка ме помолиха колегите да споделя впечатление от ситуацията на печатните медии в България. Започнаха разбира се с това, че в България няма закон за печата. Думата „закон за печата” е табу. След което казах какви проблеми имаме. Примерно имаме проблеми с разпространението, имаме проблеми със собствеността на издателствата. При което колегите много учудено ме попитаха „Добре де, ако казвате, че имате проблеми с тези неща и не искате да имате закон за печата, как смятате да ги решите?” Нали, ако имаш проблем с разпространението, проблемът се решава чрез закон за печата. Поне в Германия е решен по този начин. И така. Общо взето доста се позабавляваха. Ние казваме, че не искаме нещо, което може да и реши проблемите и същевременно се оплакваме, че имаме проблеми. И тогава просто така спонтанно се роди идеята „Дайте да преведем един от немските закони за печата, да се покаже на българската публика и да се попита кой не го харесва, защо не го харесва и какво точно не му харесва.” И ако продължаваме да не го харесваме, завършвам, ако продължаваме да не го харесваме, как смятаме да си решим проблемите, които смятаме, че имаме? Това е.
Водещ:Ами може би с дебнене…
Радомир Чолаков: Институционално предизвикателство. Нека да го приемем като институционално предизвикателство.
Водещ: Другото е дебнене по вестникарските сергии кой вестник е скрит и кой е показан отгоре, което разбира се е доста несериозно занимание. Да Ви попитам какво пише в немския закон, защото Вие го познавате? Какво пише за редакционните политики?
Радомир Чолаков: Е, за редакционните политики нищо не пише, да Ви кажа в немските закони. В немските закони пише, че трябва да има отговорен редактор – лице, което е отговорно за съдържанието на вестника. Но редакционната политика разбира се всяко издание си я определя само. Вижте, те са такива. Немският закон за печата, ако можем да го кажем така, той е структурен закон. Той определя параметрите на вестникарския бизнес. Как се печата вестника, как му се слага каре, как хората си пишат имената, които го издават, как е ясно кой е собственикът, процедурите по разпространение. Примерно задължение по всеки разпространител на вестника да няма право да откаже да разпространи вестник. Механизми за формиране на цена и на брак. Чисто такива структурни въпроси, които регламентират бизнеса като цяло. Няма съдържателни изисквания, ако това имате в предвид. Няма СЕМ.
Водещ:Това имах в предвид разбира се.
Радомир Чолаков: Няма такова нещо.
Водещ:Няма такова нещо.
Радомир Чолаков: Печатът е абсолютно свободен.
Водещ: Как у нас се наема вестникарска сергия?
Радомир Чолаков: Това е, както се казва, въпрос за 1 милион долара.
Водещ:Нямам един милион долара. Мога ли да помоля за отговор обаче?
Радомир Чолаков: Значи общините обикновено в някакви периоди правят планове за поставяне на така наречените едностайни обекти, обявяват ги на търг или на конкурс в зависимост от решението на съответния общински съвет, явяват се някакви хора, които печелят. Обикновено с най-висока цена. След което поставят будки и започват да продават вестници, гащи, чорапи. Няма в българската общинска практика разлика между будка за фъстъци, будка за вестници, будка за гащи.
Водещ:И при това положение не кандидатствам за 1 милион долара, обаче имам отговор на въпроса има ли монопол при разпространението на вестниците и отговорът е много кратък и ясен – да. За това ли става дума?
Радомир Чолаков: Вижте…
Водещ:То е недоказуемо разбира се.
Радомир Чолаков: Да. Недоказуемо е. Има усещане в бизнеса и това се познава по начина на разпространение на вестниците, че някой разпространител контролира доста голяма част от разпространението на вестници. Говори се за някакви порядъци между 60 и 70%. Истината е, че за монопола в същинския смисъл, едва ли може да се говори именно поради тази причина, че будките във всяка община са отдадени под наем на местни хора обикновено. Разрешителните са относително кратки. Общините нямат практика да дават разрешение за будки за повече от 1 година, максимум 2 години. Което значи, че разпространителят на вестници от София така или иначе е поставен в зависимост от притежателите на будките в Разград, Пещера или както щете. Така че този „монопол” е малко крехък и неустойчив. Утре да кажем, ако…
Водещ: Но пък е доста рентабилен.
Радомир Чолаков: Моля?
Водещ:Но пък е доста рентабилен.
Радомир Чолаков: Знаете ли? Боя се, че не. Боя се, че не, защото рентабилност на будка на вестници…
Водещ:Не в прекия – в преносен смисъл на думата обаче. Рентабилен не за тези, които осъществяват дейността и продават вестниците, а за тези, които разрешават.
Радомир Чолаков: Вижте, знаете ли, от германска гледна точка, хубаво е човек от време на време – как да кажа – или да идва в Европа или да се запознава с европейските практики, за да му се избистри малко главата. Значи това, което колегите казват, германските колеги, с които разговарям тези дни, това, което най-много ги учудва именно при структурата на така наречения монопол на разпространението в България е, че той е обусловен политически. Няма икономическа логика. Разбирате ли? Някой започва да монополизира или да заграбва, или да сключва договори с будки, будки, будки, нито една, от които сама по себе си не е рентабилна като икономически обект. Т.е. някаква политическа цел стои отзад. „Дай да установим контрол върху разпространението – може би с намерението някой ден да установим контрол върху съдържанията.” Значи, вижте това, което колегите в Европа казват, ако един бизнес модел няма икономическа логика, той рано или късно ще се провали. Но, вижте, в България, както и преди сме говорили, никога няма да спрат опитите някой да стане господар на нещо. Ако няма икономическа логика, това няма да се случи.
Водещ:Нека да Ви питам така – понеже казахте „усещане” има бизнесът, кой има полза от това да има усещане в бизнеса, а не да има правила в бизнеса?Защото, ако тръгнем по този път, крачката до овладяване на редакционните политики вече е съвсем мъничка.
Радомир Чолаков: Съвсем мъничка е така е. Права сте. Ами кой има интерес? Нека да отговоря така – във всеки случай журналистите, хората, които си вадят хляба от медиите, нямат интерес.
Водещ: Категорично нямат.
Радомир Чолаков: Нямат интерес да няма правила. Сега, все ми струва, че хората, които си вадят хляба от медиите, са малко повече. Те са мнозинство в сравнение с хората, които искат да нямат свободни медии.
Водещ:Защо обаче са мълчаливи и дали са мълчаливи?
Радомир Чолаков: На това Вие трябва да отговорите. Извинявайте.
Водещ:А, не, аз, както виждате не мълча. Даже си поисках 1 милион. Дадох отговори и чакам един милион сега.
Радомир Чолаков: Не може вечно да се питаме защо мълчим. Не знам.
Водещ:Предполагам, че няма мълчаливо да подминете следващия ми въпрос. Кога този закон за печатните медии да го чакаме да бъде представен в България? Печатните медии в Германия.
Радомир Чолаков: Ами говорихме за началото на следващата година, но нека пак да кажа – това е просто, как да кажа, хора, които са добронамерени. Вероятно ще организираме една конференция, не /…/, не с фондации и не с европейски програми, кръгли маси. Желанието просто на групата, която се оформи, е да съберем мислещи хора, да се покаже един закон, да се види какво е чудо аджеба закон за печатът. Толкоз ли е страшно?
Водещ:Политици ще поканите ли?
Радомир Чолаков: Да, вероятно да. Защо не? Медийната комисия задължително. Изобщо всеки, който проявява интерес към темата. Въпросът е да зададем въпроса „Кой се страхува от закон за печата и какво толкова страшно има в този закон?”
Водещ:Ами, не знам. Вие трябва да кажете кой се страхува от закона от печата.
Радомир Чолаков: Защото нека пак да го кажа, вижте, ако има някакъв обществен проблем… Впрочем това важи за здравеопазване, образования, за каквото щете. Ако някъде обществото съзира проблем в регламентирането на отношенията помежду си, трябва да ги регламентира в някакъв вписан текст. Вписаният текст се нарича закон. Ако ние смятаме, че има някакви напрежения или някакви опасения в сферата на печатните медии, сяда се и се пише закон. Това е решението.
Водещ:Между другото понеже заговорихме за това дали прозират някои влияния в редакционните политики, сега, без да Ви казвам имената на вестниците, ще Ви прочета две водещи заглавия и ще Ви помоля за коментар. Едното заглавие: „Според план за енергийна ефективност 20% подарък от държавата за хибридни коли.” Това е едното заглавие. Другото е: „ГЕРБ пак внесе лобистка поправка да няма ДДС за електромобили.”
Радомир Чолаков: Защо трябва да виждаме лобизъм? Защо да не видим различни гледни точки. В крайна сметка двете заглавия, ако правилно разбирам контекста, са диаметрално противоположни.
Водещ:Така е.
Радомир Чолаков: Това не подпомага ли обществения дебат? Нека, да. Едното издание има такава позиция или да кажем такова мнение. Така са разчели предложението. Другото го разчита по обратния начин.
Водещ:Ето сега ще Ви подскажа и подзаглавията. „Наливат 1,566 милиарда за нов авто парк” е едното заглавие. Това е към подаръка. Другото заглавие: „Преференцията ще стимулира единствено бизнеса на няколко автомобилни вносители и китайските возила на един човек”.
Радомир Чолаков: Да. Не знам да Ви кажа. За мен това е израз на плурализъм, честно. Нека да има различни гледни точки. Лошото щеше да бъде, ако двете заглавия бяха идентични. Така, както са диаметрално противоположни, това значи, че в България има демокрация.
Водещ:И последно да Ви питам – кой пише вестникарските заглавия – политиците или журналистите?
Радомир Чолаков: Журналистите.
Водещ:И друг път съм Ви питала.
Радомир Чолаков: Вижте, аз съм убеден, че ги пишат журналистите. Знам, че ги пишат журналистите. Сега, ако някои отделни журналисти се влияят и позволяват заглавията да им ги пишат политиците – много пъти сме го говорили това нещо с Вас. Рано или късно просто вестниците губят доверия, журналистите губят доверие и човек пък в крайна сметка си избира дали да има позиция в този живот или да няма.
Водещ:Случващото се в Съюза на издателите има ли някакво отношение към работата на самите журналисти според Вас?
Радомир Чолаков: Не знам. Не бих казал. Не. Не виждам как, как да кажа, една неправителствена организация на издатели, която все пак е констатирана да събира издатели с противоположни бизнес интереси впрочем, за да обсъждат някакви въпроси от общ интерес, може да повлияе върху изданията. Впрочем, винаги това е било ясно. Много ясно изразявано от всички членове на Съюза на издателите, че съюз, като форум, никога не се е занимавал с редакционна политика и никога, аз впрочем от 10 години следя работата му отблизо и наистина мога да Ви гарантирам, че никога – дори в най-вътрешния кръг, не са се обсъждали редакционни въпроси на отделните издания. Разпространението – да. Взаимоотношения в държавата – да. Но редакционна политика на едно или друго издание – това е било табу.
Водещ: Крайъгълен камък ли да вестникарските будки?
Радомир Чолаков: Как да кажа.
Водещ:Или досадна подробност?
Радомир Чолаков: Крайъгълен камък, знаете ли? Крайъгълен камък е доставката на вестника до отдалечените краища на България. От моя гледна точка, доколкото познавам бизнеса. Значи аз мисля, че го казвах по друг повод във Вашето предаване, в един малък град в България, крайдунавски, да не му казвам името, ежедневно се продават 17 вестника – всякакви. Нали разбирате, че няма никаква икономическа логика да се доставят изобщо вестници в този град, защото от 18 вестника търговската отстъпка е някъде около 2 лева. Значи този, който взима вестниците от областният център, за да ги откара до този краен градец на България, евентуално може да изкара 2 лева. Така че проблемът е в пътя, в транспорта на вестника. Защото много скоро, ако не се реши този проблем и издателите не намерят съвместни начини да оптимизират превоза на вестниците, е напълно възможно много големи части от България да останат без вестници и то по обективни икономически причини, а не защото някой ги е монополизирал.
Водещ:Обаче дали тези обективни причини не са предизвикани с изящната практика да се крият някои издания и да се отказват потребителите да ги търсят?
Радомир Чолаков: Вижте, истината е, че печатният бизнес е в криза. Няма защо да крия това нещо. Интернетът, новите медии, новите технологии просто разсипват старите медии. И това е факт. Сега по-скоро тук въпросът е до колко някой не до там добри търговски практики ускоряват този процес. Общо взето в Германия също се говори, че печатните медии са в криза, но знаете ли? Много е интересно да наблюдаваш хора, представени от 100 издателства, като започнем „Шпрингер”, „Бурда” – всички просто. В момент на криза те се сплотяват. В момент на криза те търсят общите решения. Общи икономически решения. В момент на криза в България, като че ли всеки започва да изпада в паника и да се спасява по единично, което допълнително ускорява процесите на разпад.
Водещ:Всъщност европейските медийни експерти все по-често повтарят, че свободата на словото зависи от оцеляването на вестниците и си заслужава да се направи такова усилие.
Радомир Чолаков: Така е. Аз съм твърдо убеден, че свободата на словото в класическия смисъл, в който я разбираме, се крепи именно върху сериозния ежедневен вестник. И загубим ли тази медия – мисля, че ще имаме големи проблеми, защото виждате телевизията все повече отива в сферата на развлекателното. Интернетът е силно партикуларизиран от пространството. Там просто много трудно се създава /…/. В смисъла на старото понятие на граждански форум. Така че наистина сте абсолютно права и съм съгласен с Вас. Трябва да положим всички усилия, каквото и да коства това, за постигане на съгласие и за стабилизиране на вестниците.
Водещ:Ами началото на годината да очакваме представянето на закона за печата на немските медии.
Радомир Чолаков: Искаме да поговорим. Нека да поговорим, а пък сега, ако имаме добро желание, ако се формира обща воля, ако можем да възприемем някои решения – ок.
Водещ: Радомир Чолаков, благодаря Ви. Радомир Чолаков от вестникарска група „България” пред „Клубът на журналистите” за перспективата немският закон за печата да бъде представен и обсъден у нас. Така щото да си отговорим първо на въпроса ерес ли е да има такъв закон и до колко той би помогнал за вестниците, които са в криза, не само у нас, но и в Европа. Безспорна тема на за седмицата е синдикалното напрежение или по-скоро синдикалните декларации. „Подкрепа” вече напуснаха тристранното партнъорство. КНСБ се готвят утре да вземат такова решение. Общо синдикатите се разгневиха. Може би това е заглавието и въпросът е има ли други гневни. Добър ден сега на колегите Дина Христова от вестник „Сега”.
Дина Христова:Добър ден.
Водещ: И на Лили Филипова от вестник „24 часа”. Тя ни гостува по телефона. Здравейте, Лили.
Лили Филипова:Здравейте.
Водещ:И така. Синдикатите се разгневиха. Ще има ли и други гневни?
Дина Христова: Аз ли да почна?
Водещ:Ами да. Който иска.
Дина Христова: Ами ще има със сигурност. Те вече дадоха заявка – военни, полицаи традиционно. Още никой не е представил официално промените, но аз така имам едни страхове, че най-вероятно нещо се готви за тъй наречените тежки категории труд, защото не вярвам, че правителството ще сложи такава тежка промяна за трета категория труд. Ще остави договореното не променяне на условията за тежките категории до 2014 година. Истината е, че ние всъщност чакаме окончателния вариант. Нещо, което за пръв път се случва, не само в България, а вероятно в целия свят – да съсипва съдбите на толкова хора и в крайна сметка да го направиш без никой да излезе, без никой да кажа „Променяме това, това и това.” И изобщо да се покажат всички видове промени, които се гласят. Прави се подмолно, тайно, с финтиране на диалога със социалните партнъори чрез внасянето директно в парламента от депутати. Дори самите депутати не смеят да излязат с лицата си и да кажат какво точно предлагат и защо го предлагат. Изобщо доста грозна стъпка на това правителство. И случайно или не тя се прави само месец след изборите и каквото и да обясняват, че не бива да се политизира, че всичко е заради икономическата обстановка в страната, аз съм убедена, че не е така. Беше съвсем умишлено изчакано да минат изборите, защото още от лятото бяха трусовете в световните икономики и още тогава имаше сигнали, че нещата не вървят на добре.
Водещ: Лили?
Лили Филипова: Аз също смятам, че недоволни ще има и този път на площада ще излязат не само тези категории, които спомена Дина – ще излязат много други хора, работещи хора, които още са далеч от пенсия, защото мисля, че на хората им омръзна тази откровена подигравка от страна на управляващите с тях, защото това, което трябва да се случва в едно нормално гражданско общество е когато има споразумение, такова, каквото беше подписано миналата година между правителство, синдикати и работодатели, с конкретни параметри за една пенсионна реформа, то трябва да се спазва. И хората, малко или много, бяха решили, бяха приели това, за което се разбраха социалните партнъори и бяха решили, че всъщност това правителство ще се държи наистина джентълменски. Нещо, което виждаме, че не само не се случва, ами се нарушава брутално. Именно просто броени дни след изборите. Това е едното нещо, което според мен е недопустимо. Второ нещо е това, за което и Дина спомена, че правителството не играе открито, действа подмолно чрез депутати или група депутати – тези поправки ще бъдат внесени. И третото нещо, което не е за подценяване – не може пенсионна реформа да се прави през бюджета. Да се прави с поправки в закона за бюджета. Пенсионната реформа е нещо, което се прави с перспектива 20-30 години. За проблемите на дефицита на НОИ се говори в последните 10 години. Миналата година, когато се подписа, през 2010 година, споразумението между правителството, синдикати и работодатели, тези проблеми се знаеха много ясно. Тогава не стигна смелостта на управляващите и сега те използват набраната инерция и доверието, което спечелиха на изборите, за да направят възможно най-непопулярната крачка. Не че те нямат основания, но не може толкова драстични реформи да се правят от днес за утре. Има други начини.
Водещ:Да Ви попитам, това нов подход ли е? Обикновено при такива промени се даваше един по-лош вариант и после всички въздъхвахме, когато се правеше крачка назад. Сега обаче нещата са променени. Първо се заговори за една година повече трудов стаж, от вчера се говори вече за две. Това нов етап ли е? Нов подход ли е към проблема?
Лили Филипова: Ами според мен не е нов подход. Пробват се различни варианти и напълно възможно е да се говори за две и в последния момент отново да се свали на една година с идеята, че правителството прави някакъв жест на разбиране. Но всъщност това няма абсолютно никакво значение. Така или иначе стъпката е достатъчно драстична. Дали ще бъде една или две, след две години – това всъщност няма никакво значение. Това е една и съща… Просто това няма никакво значение за хората, които ще бъдат засегнати.
Водещ:Въпрос и към двете Ви – какво стана с телефоните, когато новината плъзна? Дина?Редакционните телефони.
Дина Христова: Ами аз лично не знам какво стана, защото когато новината плъзна, ние всъщност бяхме на мястото на събитието на тристранките в парламента, където тези неща се дебатираха, така че не знам да са звънели. Но лично на форума на „Сега” – той разбира се се подпали. Подпали се в голяма степен от недоволни за това, че на военни, на полицаи отново се запазват едни доста сериозни привилегии. Аз лично страхотно уважавам тези професии. Имам много близко семейство, където мъжът едва е оцелял, наръган от бандит наистина, но смятам, че тези привилегии не бива да се получават за сметка на други категории хора. Т.е. от 60 хиляди примерно полицаи, в най-лошия случай може би на стотина наистина ще бъдат поставени в опасност. Нека да се замислим наистина за техните семейства. Нека да се знае, че когато съпругът Ви работи на такова място, ако нещо, не дай си Боже, му се случи, Вие ще бъдете до живот уредени, така да се каже. Децата Ви, Вие. Но това нещо да става по друг начин. Чрез застраховки, чрез други механизми, а не да има /…/, защото аз подозирам, че дори самите тези хора вероятно са доста недоволни като гледат, че на някои техни колеги най-големият страх в професията е да не ги хваната като взимат подкуп. А в същото време един ден те ще получат същите права, същите привилегии, каквито биха получили те като са гонили наистина бандити, докато животът им е бил в опасност. За това смятам, че дори и там им и привърженици, и противопоставящи се на тази оравлниловка, ѝкоято съществува. Според мен там би трябвало да се сложи минимална възраст. Не може да се пенсионират средно на 50 години военните и полицаите, а в същото време пенсиите да са им средно около 500 лева, докато на обикновените хора да са малко над 280 лева. Не може да ги сравняват с ранното пенсиониране при минъори, при работещите под земята, защото тези хора изпълняват сравнително по-тежки условия при излизането си в пенсия, сравнено с тази категория държавни служители. Така че това ужасно много дразни хората, че отново се натоварва една категория хора. Има статистика. НОИ водят страхотни статистики. От тях могат да се извадят абсолютно всякакви неща. Ами трета категория труд, т.е. хората, които работят до последно, без да се възползват от каквито и да е други възможности за по-ранно пенсиониране със стаж в тежки професии, смесен стаж, инвалидизации и т.н., ами те са само около 41% от всички. 57% някъде минават през смесено осигурителен стаж, който също може да им свали възрастта за пенсиониране. Инвалидните пенсии растат главоломно. Вече са 40% от ново отпуснатите инвалидни пенсии. Там трябва да се търсят резервите всъщност. От там да се започнат мерките. Иначе да – никой не отрича, че промени трябва да има. Но те, както каза Лили, не може да се правят две седмици преди новата година. Не могат да се правят толкова драстично. Лично синдикатите имат голям грях към хората според мен, че миналата година те излязоха на улицата при едно предложение, което наистина трябваше да се оспори – увеличаването на стажа не с три години, а с по година, което създава тъй наречения казус – една група хора никога да не успят да се пенсионират, защото винаги следващите нови условия ще ги засегнат. Тогава БСК излязоха с едно предложение, което на мен ми се стори най-логично от всички, които излязоха. Три месеца стаж – три месеца възраст. Става безболезнено. В годината си го изпълняваш. Така или иначе вдигането на стажа там, където го няма, ще доведе до по-дълго работене като възраст и това щеше да се получи безболезнено. Можеше да се започне от 2012 година. Да – 2021 година, аз дори на бас съм се хващала с депутати, че още от догодина ще започнем пенсионна реформа, които ме убеждаваха как „не, ние имаме дългосрочен план”, как няма да се променя и т.н. Така че синдикатите от тази гледна точка имат грях към хората, че те натиснаха за едни неизпълнимо меки условия. Това е факт. Но не може с една година да вдигаш след две седмици на хората възрастта и да им разбираш съдбата, живота, сметките, да не говорим, че това е едно поколение, което чакаше до 2009 година да изпълни условията от предишната пенсионна реформа и сега отново няма да може да се пенсионира.
Водещ: Лили, чува ли Ви някой като пишете тези неща и кой главно Ви чете?
Лили Филипова: Ами хората, които очевидно са засегнати и те не остават в никакъв случай равнодушни. Аз искам към това, което каза Дина, да добавя още нещо, свързано с финансовите параметри. Нещо, с което мисля, че управляващите много спекулират. Значи те твърдят, че, Дянков специално и неговият заместник, че ако не се пенсионират 90 000 души през 2012 година, умножено по 12 месеца и не вземат средна пенсия 300 лева, ще бъдат икономисани към 300 милиона лева. Освен това се има в предвид, че примерно една част от хората ще останат на работа и от тях ще дойдат още 100 милиона лева от осигурителни вноски и така те правят една елементарна сметка, че с тази стъпка от догодина в НОИ ще влязат допълнително 400 милиона лева. Всъщност тази сметка много експерти вече обърнаха внимание, че тя е направена без кръчмар, защото от тези 90 000 души, голяма част от тези 90 000 пенсии годишно, голяма част от тях са инвалидни и всъщност повишаването на пенсионната възраст тях няма да ги спре. Точно обратното – интересът към инвалидните пенсии, към освидетелстването от ТЕЛК, ще се засили през следващата година и всъщност този икономически ефект, към който правителството е така стремглаво устремено, няма да се получи. Така че всъщност имаме една просто така гола амбиция на бюджета, една сметка без кръчмар и едно безумно унижение и откровена подигравка с хората.
Водещ:И понеже заговорихте за кръчмар, сега да Ви питам и за една прогноза. Ще влязат ли синдикатите в ролята на горския?
Лили Филипова: Аз смятам, че синдикатите ще излязат, но не съм много убедена в техния успех. Просто имам известни резерви. Тяхното поведение през последните години не е много убедително. Просто не е напълно принципно. Не е напълно принципно. Имам известни основания да смятам, че те ще направят някаква отстъпка.
Водещ:Дина?
Дина Христова: Освен това тяхното намерение е в момента те да излязат в дена, в който нещата се дебатират в Народното събрание. Както стана ясно, намерението на управляващите е да го вкарат между първо и второ четене в друг закон – закон в бюджета на ДОО. Което означава, че това нещо ще мине само с едно гласуване. А протест в деня, в който това гласуване ще бъде, е абсолютно безсмислен и абсолютно неефективен. Тогава абсолютно няма да се случи, каквото и да било. Ако ще не 20 000, както миналата година изкараха КНСБ, ако ще и 2 милиона да извадят на улицата, изборите минаха – другите са през 2013 година. Миналата година си беше предизборна. Още тогава трябваше.
Водещ:До колко има смисъл и до колко медиите могат да направят нещо, при положение, че им остава да се хващат само на бас разни депутати? Останете с нас, ще продължим след малко. Ще успеят ли медиите наистина, не да догонят вятъра, ами да предизвикат един обществен дебат по този въпрос, защото очевидно е, че синдикатите имат проблем с графиците, но пък репортерите, които се хващат на бас, като че ли не са фактор, който да ни навява оптимизъм? Дина? Изобщо този бас е спечелен – то е ясно, ама дали печалбата е дадена или някой друг път? „Татко ще ми купи колело, ама някой друг път”.
Дина Христова:Някой друг път ще бъде. Лошото е, че спечелих този бас, честно казано. Щеше ми се да не съм такъв реалист в случая. По-скоро да беше песимистично. Големият проблем в случая е твърдата позиция на правителството да го направи това нещо, независимо от всички предупреждения. Лили вече спомена за това как всички тръгват да се инвалидизират, да търсят всякакви начини на пенсиониране. Пак статистиката на НОИ ще ползвам. През 2010 година, когато се заговори за пенсионната реформа, в края на годината имаше такъв бум на пенсионери, че в крайна сметка 15 000 и повече от плана са хората, излезли в пенсия от миналата година. Натам върви. В момента прогнозите на НОИ са същите и за 2011 година. 15 000 повече пенсионери спрямо плана. Това означава, че в никакъв случай догодина няма да има ефект в НОИ, за да може да се каже, че с тези пари, виждате ли, които ще спестим, ние ще подарим по 9 лева на хората с най-ниски пенсии. Когато го казах това нещо на зам.министъра Владислав Горанов, той абсолютно директно, съвсем нагло според мен, ми заяви „Може сметките ни да не са съвсем точни, да не са такива, но ние това трябва да го направим.” И въпросът приключи. Аз пак казвам – нямам против, че беше безумно изнесена пенсионната реформа във времето, но ето сега дават пример с Франция, която си е изтеглила от 2018, но за 2013, а не за след 2 седмици. Там вдигат пенсионната възраст от 60 на 62 години. Между другото малцина знаят и си дават сметка, че пенсионната възраст в България е 65 години, защото това е възрастта, на която всеки може да се пенсионира при минимум 15 години реален трудов стаж. Т.е. в тези години не влизат майчинство, военна служба и т.н. Така че най-вероятно тази година също ще се вдигне. Ако управляващите не ги вдигнат от 65 на 66 години, това означава, че съвсем ще натоварят най-честните към системата. Защото идеята всъщност е осигурителния принос. Когато се пенсионират на 65 години с 15 години стаж, този осигурителен принос е по-нисък, отколкото, ако човек се пенсионира на 60 години с 40 години трудов стаж. Това е важното. Да се стимулира осигурителният принос, участието в системата. Сега последно се оказа – първо Дянков обясняваше как работили 2-3 години над пенсионна възраст, след като стана ясно, че не е така и че средната пенсионна възраст всъщност в България няма и 60 години като се включат всички ранни пенсионирания. Сега се оказа, че всъщност той е имал в предвид, че хората се пенсионират и започват да работят. Да, започват да работят.
Водещ: Защото пенсиите са ниски.
Дина Христова:На една част са ниски, само че от около 130 хиляди работещи осигурени пенсионери – ами 16 хиляди през 2009 година са в бюджетния сектор. 26 хиляди са били в бюджетния през 2009. Това са същите тези хора, които седят там и работят след пенсия и взимат пари от бюджета. А останалите 20 хиляди са в охраната. Това отново са същите тези ранно пенсионирали се военни и полицаи, които са отишли там.
Водещ:И ако зададем въпроса, колко от тези изброени хора имат някакви политически обвързаности, то тогава нещата ще придобият друг при вкус. Да оставим обаче това на страна. Кой ползва статистиките, Лили, и помагат ли статистиките за вземане на решения? Или от тях стават чудесни журналистически коментари, но не и управленски решения?
Лили Филипова:Статистиката е нещо, което може прекрасно и брилянтно да се използва за различни цели. Просто статистиката у нас се използва – тя се чете, както Дяволът чете Евангелието. Всеки, пречупил едни данни през собствената си призма, може да направи най-различни интерпретации. Аз, за съжаление, също така като Дина не съм много оптимистично настроена за изхода от тази битка. Битката ми се струва с предизвестен край. Още повече, че всъщност ние виждаме една цялостна… Този елемент – вдигането на пенсионната възраст, е част от една цялостна стратегия за орязване на социални придобивки. Имам в предвид другата идея, която разбуни обществото – именно махането на класа за прослужено време. Нещо, което знаем, че в момента се дебатира не само в рамките на държавната администрация, а и по принцип.
Водещ:Но това пък е един доста ловък ход, защото „разделяй и владей” сработва незабавно.
Лили Филипова:Ами в случая аз не виждам кои ще бъдат разделените. Кои са разделените в случая?
Водещ:Ами…
Лили Филипова:Няма разделени. Просто едно, съжалявам, че малко ще мина в страни, но искам да кажа, че махането на класа за прослужено време дава перфектна възможност за субективна оценка за работодателя, за работника. Тъй като всъщност изключва обективната възможност с натрупването на повече опит и повече стаж ти да получаваш увеличение механично на работната заплата. Така че всъщност, не знам, виждаме, че ощетената категория не е една. Те са работещите, но в различни възрастови категории и по различни признаци.
Водещ:И така. Обединяваме се около едно заглавие, което заедно с Дина написахте „Дяволът чете Евангелието”. Нека сега да се замислим върху подзаглавието. Това е платно с масло, скица или карикатура.
Дина Христова:Ако беше карикатура щеше да е много хубаво.
Лили Филипова:Ако беше карикатура, щеше да е прекрасно, звучи весело, но карикатурата предполага и някаква закачка. А на мен ми е доста трудно да открия веселите елементи на цялата тази история.
Водещ:Всъщност в мрежите, във www.facebook.com мрежата има един нов виц. „90 на 60 на 90” – това била любимата мярка на финансовия министър. Пенсионираш се на 90, с 60 години трудов стаж и 90 лева пенсия.
Лили Филипова:Прекрасно. Това е просто прекрасно.
Дина Христова:Има един проблем. Обаче Дянков не е сметнал ужасните условия на пазара на труда в последните 20 години, така че за съжаление българите и за 100 години няма да могат да направят даже и 40 години трудов стаж. Така че от само себе си тази криза на пазара на труда ще реши проблемите според мен, демографските проблеми на бъдещите управници, защото просто много малко хора ще успеят да изпълнят изискванията за стаж, за да могат да се пенсионират на време. Било то на 65 години, на 63 жените или колкото ги направят там. Това е другото, което всички предупреждават Дянков, но той разбира се си го пуска между ушите. Че не можеш ти да вдигаш с една година възрастта за пенсиониране, когато на пазара имаш 300 000 работни места по-малко, когато една четвърт от младежите са ти безработни, когато за тях няма в момента работни места, съответно те след време няма да могат да изпълнят условията за пенсия, няма да могат да излязат от пазара на труда. Но между впрочем, Лили спомена за цял пакет от отнемане на права и пропусна да спомене нещо, което тя първа видя – че увеличаването на периода, върху който ще се изчисляват всички обезщетения, което също е една абсолютна гавра, тя също е идея на финансовото министерство, твърдо и категорично доказано, като цялата идея е да се намалят обезщетенията, защото в НАП просто не могат да осъществяват контрол. Всичко тръгна от това, че миналата година бяха хванати едни 220 осигурители, които бяха източили с дълготрайни болнични НОИ с около 13 милиона, като основната схема беше, че тези осигурители регистрираха с една година назад трудови договори. А трудовите договори, ако не знае Дянков, се регистрират в НАП, което е на негово подчинение, а според кодекса на труда това не трябва да става повече от 3 дни назад. От НАП просто не успяха да хванат този начин…
Водещ:А пък от друга страна кой ще отговори сега на въпроса – 240 или 270 ще бъде майчинството?
Дина Христова: 240.
Лили Филипова:240. За съжаление. Ако мога аз да кажа, защото аз много го изстрадах това движение напред и назад. Значи първо стана ясно, че… Т.е. министърът обяви по някакъв много странен и изненадващ за нас начин, че ще има увеличени от 240 на 270. В същия този ден пресцентъра опроверга неговото съобщения. Три дни по-късно на тристранка не друг, а синдикатите обявиха, че всъщност говорим за 270 лева и нито лев по-малко. И след това всъщност стана ясно, че всичко това са празни надежди. И последно майчинските ще бъдат 240 лева.
Дина Христова:Още търсят пари за тях обаче.
Лили Филипова:Да продължават да търсят.
Водещ:Стискаме си ръка за заглавие „Дяволът чете Евангелието”, подзаглавие скица и можем да започнем така „Авторът е искал да каже, че ние няма да действаме”.
Лили Филипова:Точно така, да.
Водещ: Сега последно сериозно искам да Ви попитам – има ли случаи, в които се оказва, че тези Ваши коментари или тези Ваши информации нямат вестникарско място?
Лили Филипова:Ами за щастие мога да кажа, че вестникарско място има и на тези информации се обръща подобаващо внимание, заради което и ние можем да вникваме в дълбочина и имаме мотив да продължаваме да ровим.
Водещ:Вестите, пуснати в мрежата, как се развиват? Бурно?
Лили Филипова:Ами бурно разбира се. Да.
Водещ:Дина?
Дина Христова:Аз твърдо не мога да се оплача от някакво орязване на място за тези новини и самият факт, че през последната седмица вестник „Сега” е с по две- три страници, запълнени с този проблем – означава, че няма цензура. Ако това е подтекстът на въпроса. Официалната тема в българските медии има сериозно място според мен и управляващите някак си не могат да го овладеят.
Водещ: Но пък, така естественият рейтинг на подобна тематика ли е този, който спасява нещата в тази посока?
Дина Христова:Не.Не мисля. Това си е тема, която вълнува всички. Вълнува и работодателите, като такива. Вълнува и хората, така че винаги социалната тематика е била в основата на всички медийни издания.
Водещ: Лили, ще се сбъдне ли прогнозата, че като застудее и българинът излиза навън?
Лили Филипова: Очевидно да, колкото и да неприятно да ми е. Мисля, че отново вървим към ноемврийски леден дъжд и дори сняг вече, и протести навън, защото просто е неизбежно. Друг е въпросът какъв ще бъде резултатът от поредните ноемврийски протести.
Водещ:И всъщност скачането ще бъде не цветово, с по съвсем прагматични причини.
Дина Христова:Да, този път едва ли ще има някакъв политически при вкус в тези протести, защото според мен управляващите наистина вече прекалиха. Най-страшното в цялото нещо е, че с отнемането на тези права, тотално се срива стимулът изобщо да се осигуряваш. Няма млад човек, който в момента да казва „Аз искам да се осигурявам, за да имам пенсия.” Всеки казва „Аз никога няма да имам пенсия”.
Водещ:Ами може би беше добре всичките тези реформи да вървят успоредно с някакви по-строги регламенти за пенсионните дружества, които в момента събират вноските за доброволно пенсионно осигуряване. Но тяхната доходност е доста различна и спорна.
Лили Филипова:Доходността на пенсионните дружества е нещо, което зависи от много фактори, наистина.
Водещ:Така е, да.
Лили Филипова: На фона на кризата те също пострадаха.
Водещ:Но някак си би трябвало да бъдат част от тази реформа.
Лили Филипова:Те се опитват да бъдат част от тази реформа, доколкото могат. И все пак – да не забравяме, че те правят и бизнес. Но аз мисля, че в това отношение все пак регламентите у нас са достатъчно строги и не мисля, че по някакъв начин частните пенсионни дружества в момента ощетяват, когото и да било. Просто не смятам, че… Не е момента за подобни неща и реално няма проблем, свързан с това.
Водещ:Дина?
Дина Христова: Да, пенсионните дружества действат колкото и както им позволява икономическата обстановка. Регламентите в България наистина са доста сериозни. Доста строги, за да могат съвсем да ти загубят парите. Даже се мисли във варианти, вече не знам до къде стигна този закон – има проекти и предложения за Комисията по финансов надзор за промени, които да им дадат по-голяма свобода за действие за инвестициите.
Водещ: Но това са разбира се подробности на фона на всичките неща, които…
Дина Христова:Това ще видим след 40 години като дойдат пенсиите ни.
Лили Филипова:Първите втори пенсии.
Водещ:Благодаря на колегите Дина Христова от вестник „Сега” и Лили Филипова от „24 часа”. В момента в Пловдив е кръглата маса, организирана от Европейската комисия за превенция на домашното насилие. По интересното обаче – има ли някакви трайни медийни клишета по темата? Защото ако не правят смисъл медиите, няма смисъл от това. Добър ден на Госпожа Стоила Богданова.
Стоила Богданова: Добър ден.
Водещ:Има ли медийни клишета по отношение на насилието?
Стоила Богданова: По отношение на насилието над жени и деца – това, което е темата на кръглата маса, има много медийни клишета. Едното, от които е желанието на медиите да представят по един не етичен начин жертвите на насилие. Ние тук обсъждахме, че усилията на неправителствените организации, на институциите, които са натоварени с това да осъществяват превенции и защита на жертви на насилие, полагат усилия да се срещат с журналистическата общност и да представят проблема. Това, което сеобсъди на тази кръгла маса – че може би е неоходимо да се говори с редакционните колективи, с тези, които определят…
Водещ:Редакторите.
Стоила Богданова: Да, редакторите – тези, които определят редакционната политика, защото проблемът е социално значим и не може да има заглавия от рода на „Всяка четвърта пребита”. Освен това представянето на проблема по този начин затваря жертвите в себе си и те не искат да говорят за това, защото се чувстват унизени пред общността, в която живеят.
Водещ:Притеснявате ли се, че това Ваше желание да общувате с редакторите, които на повечето места се наричат продуценти, да Ви кажа, притеснявате ли се, че може да бъде грешно разтълкувано като желание за влияние върху редакционната политика?
Стоила Богданова: Ами аз лично и така цялата общност не се притесняваме от това, защото ако те са склонни на дискусия и в рамките на диалог да се уточняват тези неща, винаги ще се стигне до едно приемливо решение. Т.е. ние не искаме да се намесваме в редакционната политика. Ние искаме просто да се спазват едни минимални стандарти, когато се съобщава и когато се говори за тези случаи. А такива минимални стандарти има вече предложение да се приемат от Европейската комисия и те да станат задължителни за всички, които по някакъв повод публично коментират и говорят по тези проблеми.
Водещ:Това ли е поводът за оптимизъм? Европейската комисия, която ще дойде като спасител за нас.
Стоила Богданова: Ами не само това. Това, че ние сме отворени за диалог и ди представям, че и хората, които са редактори и продуценти, както Вие ги наричате,ще отговорят по същия начин на нашата покана – за диалог и наистина да се промени тази грешна представа, че хората искат да гледат кръв и насилие, хората искат да бъдат показвани. Деца и жени, които изглеждат не добре, жени, залети с киселина. Хората искат да разберат какъв е проблемът и какъв е начинът всички ние да си отговорим на това с кой, каквото може да съдейства, за да намалим тези случаи.
Водещ:Какъв е интересът към тази кръгла маса? Журналистически?
Стоила Богданова: Имаше местни медии, защото в Пловдив се провежда масата. На национално равнище е разпространен един /…/. Интересът обаче на всички, които работят по проблема, е много голям. Тук присъстват много неправителствени организации, представители на институциите на министерства, представители …
Водещ:Това е чудесно, но нали си спомняне Наполеон какво беше казал? „Ако не се прочете за това, все едно го е нямало.”
Стоила Богданова: Ами, надявам се, че от тук натам много ще се чете. Вие го отразявате. Надявам се, че и медиите, които днес бяха и снимаха, също ще го отразят. Да, аз съм съгласна с Вас, че ако нещо не се отрази медийно, то не се е случило. Но имам и друг оптимизъм, че неправителствените организации, зад които стои реална общност, а не измислена неправителствена организация и които дават услуги – те също го разпространяват и говорят в своите си общности. А много повече са вече механизмите, по които могат да се предадат събития и съобщения.
Водещ:Може би – един редакторски съвет, това с услугите, много лошо звучи. Подвеждащо.
Стоила Богданова: Така ние му казваме,.
Водещ:Подвеждащо. Зная, че е термин, но наистина звучи подвеждащо. Разбира се това беше една усмивка в края на нашия разговор. Благодаря на Госпожа Стоила Богданова. Успех на работата. С интерес ще прочетем утре какво са написали медиите за тази кръгла маса, организирана от ЕК за превенция на домашното насилие. Това беше всичко от днешното издание. Хубав и спокоен ден Ви желаем Вячеслав Бошнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.11.2011

Водещ: Цяла седмица бюджетът и финансовите неблагополучия бяха в основата на новините. И с медийна новина ще запомним седмицата – намаленият бюджет на БНР и увеличеният на БНТ. Разбира се тази новина е лоша, защото какво по-лошо от това двете обществени медии да се затворят една за друга? Как изглежда обаче вестникарската подредба на основния дневен ред на водещите заглавия днес? „Труд” – „Брюксел призна – Европа печели от българските гастарбайтери”. „Новинар” – „Телевизорът победи хладилника”. И да не си помислите, че става дума за някакво продоволствие, просто образи. „24 часа” – „Вдигат с по 6 месеца на година възрастта за пенсия”. „Монитор” – „Лютеницата по стандарт”. „Дума” – „И студентите бесни на бюджета.” „Сега” – „Държавата стовари осигурените и плащането на скъпото лечение”. „Стандарт” – „Булки връщат халките”. Това е положението с вестникарския дневен ред. Как обаче изглежда другият медиен дневен ред? Да се върнем на бюджета, защото е очевидно – каквото и да се пише, очевидно става дума за пари. Не знае кой, кога и как е планирал обсъждането на бюджета на отделните борси и в него да се обсъжда в парламентарните комисии в навечерието на 10 ноември, но 22 години по-късно това е един доста формален акт, за това аз се позамислих какво точно се крие зад този формален акт. Само за протокола да кажа – депутатите, които участваха в обсъждането го приеха с 10 гласа „за”, 7 „против”, 1 се въздържа. И ако преди години за култура се отпускаха 0,6% от БВП, то те сега са 0,5%. А победителят – победителят е чиновникът от Министерство на културата. Това пък чух лично от тези, които всъщност правят културата и отидоха да чуят за какво става дума. Преди 22 години не знаехме, че свободата не е еднократен акт. За нея се воюва всеки ден и не със скачане, но пеенето в конюктурен хор е тъпо. Точно това си мислех, докато слушах обсъждането на бюджета. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едва ли само у нас има финансова криза, едва ли само у нас се мисли за рестрикции на бюджетите на медиите. Това обаче е една малко по-хлъзгава територия, в която нещата трябва да бъдат поставени на някакви принципни основи. Как стават нещата в Европа? Нека да си припомним сега. Чухме го в миналото издание от Райна Константинова.
Райна Константинова:Рейтингът е една чисто математическа категория. Те в важна за рекламодатели, тя е важна за ситуационни анализи. Когато говорим за общественото радио, както и за обществената телевизия, някой път цифрите не са толкова важни. Ако Вие правите една културна програма, не можете да очаквате много високи рейтинги и те никъде не са налични. Обществените медии в този смисъл, както и въобще медиите, са като банките. Те могат да са бедни, могат да са богати. Нямат ли доверие – нямат нищо. И тези хора, които работят вътре и тези хора, от които зависят решенията, трябва да знаят това много добре. Просто като молитва всяка сутрин. А как се запазва доверие? Ами с това, което се нарича качество. Това е истината, точността, надеждност, компетентност, уважение, безпристрастност и т.н. Оригиналност, иновативност, достъпност и увличане на хората. Радиото очевидно има рецепта – нашето радио, българското.
Водещ: Все по-често се случва на международни форуми радио общността да има известни препоръки, които не са поименно насочени към финансовите министри на страните, но на практика са към тях. До колко те чуват тези препоръки?
Райна Константинова:Ами трябва да започнем с това, че управлението, общо казано, на медиите в Европа е прерогатив на националното законодателство. В Европа финансирането на обществените медии е различно. Има такива, които са финансирани от държавния бюджет. Има такива, които са финансирани от лицензионна такса. Т.е. хората плащат, за да ги слушат. И в момента има дискусии кой е трайният модел за финансиране. Ние държим, че лицензионната такса е тази, защото първо – това прави медията независима от политическите сили и второ – защото ангажира самата медия с отговорност пред нейните слушатели. Разбира се в страните със стабилна демокрация, бих споменала тук Холандия и Испания, финансирането е от държавния бюджет. Но те имат три годишни планирания на бюджета, които никоя следваща политическа сила в случай, че правителството се смени, няма да бъде изкушена да намали и разбира се има културата за програмна независимост на медията. В моменти на финансова криза финансовите министри свирят първа цигулка – това е навсякъде. Но те трябва да знаят, че независимостта на обществената медия като барометър на демократичното развитие на една страна е толкова важна, колкото са важни болниците, колкото е важен транспортът, колкото е важна сигурността.
Водещ: И така. До молитвата го докарахме. Булат Окуджава ни помогна. Въпросът е, че нямаме три годишно бюджетно планиране и поради тази причина радиото е с 7 милиона по-малко в бюджета си за годината. Какво значи това? Нека да тръгнем от тук. Добър ден казвам на госпожа Даниела Петрова – председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте!
Даниела Петрова: Здравейте! Много ми е приятно да участвам в обсъждане и споделяне наистина в един много труден момент, когато се намаляват разходите на конкретна медия. Но като цяло бихме искали да споделим задоволството, че макар и малко с 12,95% има увеличение на бюджета за културата, предвиден в бюджета през 2012 година. Бюджетът предвижда съответно приходи и разходи, които разпределя по конкретни направления. Като за 2012 година за функция „Култура” по консилидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 391 милиона и 700 хиляди лева, които са 0,5% от БВП. И действително.
Водещ:О,6 са далеч.
Даниела Петрова:Да. Всеки би се радвал, когато тази нуличка, която е пред запетайката…
Водещ: По-скоро цифричката след нея е по-голяма, да.
Даниела Петрова:Да, но към настоящия момент това е, което се предлага.
Водещ:Нека да чуем сега и какво каза опозицията в лицето на господин Петър Корумбашев – депутат от Комисията по култура, гражданско общество и медии. Той беше активен на обсъждането на този бюджет. Здравейте господин Корумбашев. Господин Корумбашев, дали ме чувате? Опозицията я няма. Ще опитаме да възстановим разбира се връзката. Госпожо Петрова, ако имаше три годишно планиране, бюджетно, такова, каквото госпожа Константинова каза, че важи по света за медиите, смятате ли, че щеше да се стигне до това намаляване на 7 милиона в бюджета на националното радио и изобщо как бихте опонирали на хората, които скептично се усмихват и казват „Който не слушка, няма да папка!”?
Даниела Петрова:Ами не бих коментирала по този начин „Който не слушка, не трябва да папка!” Разбира се вече конкретни пера се намаляват. Има намаление не само в този…
Водещ: А кои са конкретните пера, от които е предложено намалението?
Даниела Петрова:Намалението, ще посоча, намалението мисля, че от фонд „Текущи и капиталови разходи”. Но за да бъде по-прецизна сега ще Ви съобщя и цифрите, които са посочени. Бюджетът на БНР в предложения законопроект, който разгледахме в комисията, са 2012 година са предвидени разходи в размер на 44 милиона 165 хиляди и 900 лева. Като съответно те са намалени спрямо 2011 година с 13,66%. Тези разходи, които са представени, са за осъществяване на основните цели на обществения оператор – подготовка, създаване и разпространение на националните и регионалните радио програми. Като съответно капиталовите разходи са в размер на 3 милиона и 900 хиляди лева и те са предвидени за продължаване на технологичното преустройство и обновяването на БНР.
Водещ:Нека сега да чуем и господин Корумбашев. Възстановихме връзката. Здравейте, господин Корумбашев!
Петър Корумбашев: Здравейте!
Водещ:Радвам се, че все пак ще можем да се чуем. И така. Бюджетът беше приет независимо от аргументите, които изтъкнахте.
Петър Корумбашев:Бюджетите така се приемат от управляващите винаги. Независимо от аргументите, които се изтъкват, така че няма някаква различна практика. Но се надявам, че тази практика може да бъде поправена между първо и второ четене. Още повече, че бюджетът на културата беше доведеното сираче две години в бюджета на България. Казвам го на фона на това, че БВП да речем не расте с това темпо, с което се иска, или пък цялостно бюджетът пада. Бюджетът за култура падаше много пъти повече, отколкото националния бюджет. Но сега имаме щастлива ситуация. За първи път, от както е това правителство на власт, почна бюджета за т.нар. функция „Култура” расте и респективно имаме повече пари за Министерство на културата, съответно за театри, за музеи. Макар и да са малко, но все пак единствените функции, които нарастват, са култура и образование. Нараства и бюджетът за БНТ, което също е оправдано, защото нейният бюджет беше драстично орязан две години подред. Но абсолютно неясно – бюджетът на телевизията нараства, а пък бюджетът на радиото спада. Няма някаква логика, която да ни казва, че единият оператор трябва да бъде нагоре, а другият – надолу. Според мен логиката, когато се движи бюджетът е, че или бюджетът на двата оператора отиват нагоре, защото бюджетът расте, или бюджетът и на двата оператора отива надолу, защото бюджетът пада. Абсолютно неясно. В този случай единственият, който е ощетен при това нарастване освен култура, е БНР. В комисията по медии и култура аз не получих отговор от нито един представител на изпълнителната власт, който се е сетил да ореже бюджета на националното радио с 7 милиона. Според мен това не е свършено от Министерство на културата. Аз разговарях със зам. Министъра Митко Тодоров. Той каза, че изобщо нямат отношение по процедурата по формиране на бюджета на националното радио. И според мен някой чиновник от Министерството на финансите е драснал и е казал телевизията нагоре, радиото надолу.
Водещ: Госпожо Петрова, дали ще научим наистина кой все пак е предложил бюджетът на националното радио да бъде с 7 милиона по-малко?
Даниела Петрова: Вижте, аз не мога да посоча точно кой.
Водещ:Да, всички питаха да обсъждането. Никой не отговори.
Даниела Петрова:Тъй като представители на Министерство на финансите казаха, че не е участвал пряко в изготвянето, а само в представянето на бюджета. Така че бюджетът в крайна сметка преди да влезе в Народното събрание, той минава през Министерски съвет. Т.е. авторът на бюджета е Министерството на финансите.
Водещ:Имате ли притеснения на фона на прогнозите, които правят от EBO, че пред радиото има бъдеще. Разбира се те го чертаят цифрово, хибридно, разпространяващо се на различни платформи. Но имате ли усещането, че в резултат на орязването на този бюджет БНР няма да се впише и ще бъде по-скоро в графа изключения, отколкото в друга графа?
Даниела Петрова: Ами не бих счела, че трябва толкова крайно и бързо да се изказва човек. Все пак това не е окончателният бюджет. Надяваме се между първо и второ четене да има предложения, да има преосмисляне дали цифрата да бъде 7 милиона. Дали съответно радиото също предполагам може да търси варианти, ако се запази това намаление по какъв начин би могло да се справи, защото човек, когато разполага с бюджет, ясно е, че той трябва да смени някои от приоритетите му. Но аз не смятам, че към настоящия момент трябва да се дават такива съвети, още повече, че медията…
Водещ:Ние задаваме въпроси все пак, защото знаем как стават нещата.
Даниела Петрова:Но смятам, че наистина трябва да се получи едно разумно обяснение, логично и аргументирано, защо точно 7 милиона. Ако действително се отчита, че голяма част от технологичното обновление и част от етапа на цифровизация е свършен, то смятам, че към настоящия момент има още доста какво да се наваксва и всъщност едно такова намаляване на бюджета на БНР съответно би довело до задържане на процесите.
Водещ: Разбира се далеч по същественият въпрос е какво ще се случи със свободата на словото обаче при това положение, защото всички знаем как се получават нещата.
Даниела Петрова: Надявам се да не намери вариант.
Водещ:Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Вижте, въпросът за свободата на словото в България ще се реши.
Водещ:В какъв смисъл се реши? Аз съм пропуснала.
Петър Корумбашев:А, ами Вие сте пропуснали. Ами да Ви кажа как се реши. Има две сериозни издателски групи, които доминират. Едната е телевизионният, другият е вестникарският пазар. Само радио пазарът между другото не е решен по този начин. И тези две сериозни групи работят изцяло в полза на управляващите. Ако случайно не сте забелязали да Ви го кажа. Примерно има вестници, които две години публикуват материали и не са публикували нито един критичен материал за правителството. Да речем – нормално ли е от 100 статии, 100 да са „за” правителството? Да приемем, че е нормално 90 да са „за” правителството, а пък в 10 да има някаква лека критика на фона на участниците в управлението.
Водещ: Разбира се.
Петър Корумбашев:А иначе да Ви говоря по отношение – но ако не сте го забелязали, може би само аз съм го забелязал. А иначе да Ви кажа – по отношение на бюджета на радиото. Вашият бюджет тази година е предвиден да бъде на нивото на 2007 година приблизително, само че разликата е, че националното радио произвежда 16 600 часа повече от програмата за 2007 година. Плюс това, че отива към дигитални програми. Плюс това, че например му е възложен и нов лиценз за сценарий на национална програма като в Бургас. И съставянето на бюджета на националното радио, в случая от Министерството на финансите, е в противоречие със закона за радио и телевизия, където се казва, че бюджетът се формира на база на произведена продукция. Така че Вие, ако Вашата продукция е нараснала с 16 600 часа в сравнение с 2007 година, бюджетът просто не може да бъде същият. Така че дори Министерството на финансите се беше постарало да спази закона за радио и телевизия, щеше да има такъв бюджет. Освен да кажа, че ние с моя колега Петър Данаилов говорихме днес и със сигурност ще внесем предложение между първо и второ четене за актуализиране на този бюджет, така че той да съответства на това, което е записано в закона за радио и телевизия.
Водещ: Ами и госпожа Даниела Петрова каза, че има известни надежди, че би могло нещо да се случи между първо и второ четене. Нали така, госпожо Петрова?
Петър Корумбашев: Аз съм готов да съдействам и на госпожа Петрова заедно да отидем на разговори в Министерството на финансите и да изясним как се е получила тази промяна в бюджета, защото, както разбирам, и госпожа Петрова не е била в течение. Аз дори с лека ирония в Комисията по /…/ националното радио то да си е предложило бюджета тази година. Но се оказа, че не е точно така. Така че съм готов и заедно с госпожа Петрова да проведем този разговор с Министерството на финансите, за да внесем и едно обосновано предложение за увеличение на бюджета, за да не се държим като на сватба – кой колко дарява. Да бъде финансово обосновано с оглед на държавните задачи, които се възлагат на националното радио.
Водещ: Колко далеч сме от европейските стандарти, които в началото и двамата чухте, за едно тригодишно бюджетно планиране? Пък защо не и за такси? Чу се препоръката на СЕМ, че е крайно време да има нов закон за радиото и телевизията.
Петър Корумбашев: Аз 10 години чувам, че трябва да има нов закон за радиото и телевизията.
Водещ:Е, то всички чуваме.
Петър Корумбашев: Да, това не е заслуга специално на това правителство. Така например не се реши, когато се прави бюджетът на националното радио и националната телевизия, за мен те наистина са държавни, тъй като тяхното наричане „обществени оператори” звучи добре, но те биха били обществени, ако наистина се финансираха от такси. Вие знаете, че няма разбирателство в обществото по това, че те трябва да се финансират от такси. Нито едно правителство до сега – включително и сегашното, не е посмяло да го направи. Тъй като хората ще го приемат като един допълнителен данък. Неслучайно няколко пъти са излизали публикации за данък телевизор, знаете. Или за данък – радио.
Водещ:Ако трябва да внеса още малко европейски ориентир – да Ви кажа, че словашкият парламент е приел закон, който ще отмени таксата телевизия заради кризата. И изобщо това се случва и в Япония. В Германия преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване е почти завършен. Само във Великобритания ще се вдига таксата за телевизия, тъй като BBC ще предлага още нови услуги. Госпожо Петрова и Вие да кажете перспективата за един нов закон за радиото и телевизията. Дали би могъл да направи подобни обсъждания и изключения?
Даниела Петрова: Мисля, че приемането на бюджета, т.е. сключването на финансовата /…/ вече трябва да се мисли за стартиране отново на работата на работната група, която се занимаваше с изготвянето съответно на основните параметри – философия, принципите и проблемните въпроси, по които смятам, че достигна до определен консенсус или съответно се формираха по две позиции – „ЗА” или „ПРОТИВ” решението сливане на оператори, респективно финансиране, такси и т.н.
Водещ:Сливане на оператори имат в предвид сливане на БНТ и БНР ли?
Даниела Петрова:Да. Дискусията по този проблем е въпрос, който не е спирал – в този смисъл казвам, че на този етап няма такова решение, но иначе такъв спор, който се водеше по време на общественото обсъждане, съответно плюсове, минуси – надявам се, че трябва да се започне отново работа и да могат да се /…/този нов медиен закон. Той трябва да стане факт.
Водещ: Мисля, че всички биха били печеливши, ако между първо и второ четене БНТ и БНР съумеят да не се скарат. Аз съм сигурна поне що се отнася до колегите, че ние такива неща не правим. Но в крайна сметка за обществото наистина е важно двете обществени медии да бъдат в добри отношения и да не бъдат поставяни на рискове. Предполагам, че постигнахме консенсус по този въпрос поне?
Даниела Петрова:Да и аз също бих се радвала да се прояви здравият разум. Да не се конфронтират двете медии, защото те имат съответно една и съща задача.
Водещ:Обществена функция, да.
Даниела Петрова:Обществена функция, но същевременно се различават по начина на предлагане и изпълнение на тази функция.
Водещ: Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Аз като човек, който е работил на БНТ много години и така да се каже може да се каже, че това е моята първа любов в медиите. Винаги гледам със съжаление сега на съдбата на националната телевизия. Тя за съжаление много отдавна загуби своята лидерска позиция. Между другото това е нещо, което е различавало БНР. Независимо от това какво се случва през годините и либерализацията на медийния пазар, това трябва да се отбележи много ясно. БНР запази своята делегираща позиция. Т.е. запаси и като пазарен дял, и като авторитетен източник на информация. Аз и до ден днешен – за мен най-уважаваните новини, които получавам специално аз, като слушател, са от БНР. И сега за награда БНТ, която се намира в незавидно положение, може би вече в 10-та по рекламни приходи и по гледаемост, и се увеличава бюджетът, а пък националното радио за награда за това, че е пазарен лидер – му се намалява. В никакъв случай не трябва да се разглежда това, че едни 7 милиона, които са отишли към телевизията едва ли не са взети от радиото. Според мен няма връзка между двете неща. Просто и на двете медии трябва да бъде увеличен бюджетът, защото ние първо трябва да стигнем до това, за което говорихме – формулиране на държавна политика, която трябва да се провежда в тези две медии. Неслучайно попитах по време на заседание на комисията защо ние вече нямаме щатен кореспондент в Кърджали на БНТ.
Водещ:Вече са Ви отговорили, че имат.
Петър Корумбашев:Не, нямат.
Водещ:Даже са Ви казали и колко пари е взел за последния месец.
Петър Корумбашев:Знаете ли колко взима колегата в Кърджали? 350 лева. Ако Вие можете да живеете с 350 лева в Кърджали – радвам се за Вас. За разлика от това, от три години там има кореспондент на ТРТ и се питам защо например българските турци трябва да получават своите новини от кърджалийския кореспондент от ТРТ, за не от кърджалийския кореспондент от БНТ? И се питам това национална политика ли е?
Водещ:Може би е дошло времето да направите едно „Куку” в радиото.
Петър Корумбашев:Ами не, като гледам как се развиват нещата е абсолютен „ever green”, даже бих казал, че може да бъде, то беше един път в седмицата – сега вече може да бъде и всеки ден. Въпросът е извън шегите, в които живеем – правим ли животът на хората по-добър и в частност правим ли нашите медии по-успешни? И с това искам да кажа, че националното радио показа една устойчивост. Между другото в националното радио винаги е имало една по-висока нотка на революционност. Аз го казвам като човек от БНТ.
Водещ:Има, да.
Петър Корумбашев: Помните „Let it be”от 1996. Да, много хубаво – по времената на Виденов.
Водещ: И не само по времената на Виденов. По всички времена Ви го припомняхме.
Петър Корумбашев: И се надявам да го има и сега. Обаче, за да го има това, в момента просто се провежда политика, която има по-приятелски разпределения на третата към медиите, които се държат по-приятелски към правителството.
Водещ:Ами, разчитаме на прогнозата, която направихте и двамата, че може да има промяна между първо и второ четене. Благодаря на председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – госпожа Даниела Петрова и на депутата от БСП Петър Корумбашев. Добър ден сега казвам на Евгений Дайнов. В тези условия как ще се развие в бъдеще свободното слово?
Евгений Дайнов: Свободното слово е в доста странно положение в момента. Значи, Корумбашев е прав. Ако погледнем вестниците, там има системно недопускане на цялостно отразяване на това, което се случва, защото неудобни или критични неща просто не стигат до страниците на основните вестници, които формират така вестникарския климат. И човек, ако чете само вестници, на груби лъжи няма да се натъкне предполагам, но светът, в който ще започне да живее, няма да има много общо с реалния свят. Защото ти, като отрязваш неудобни неща, публикуваш само удобните, стигаш до създаването на виртуална реалност и накрая, опитвайки се да живеят хората в тази виртуална реалност, а политиците са много бързо заживяващи. Като видят хубаво огледало да ги отразява и хоп – казват „Това е реалността” Падаш по нос. Да не говорим, че с това затягане на медийния климат се появяват и това, което наричаме подмяна на дневния ред. Днес е фрапиращо това, което гледаме по вестниците. Министърът на здравеопазването попада на първа страница, защото акуширал бебе. Чакай сега! Това е класическа подмяна на действително с реалити шоу. Неговата работа на министъра на здравеопазването, не е да шества по вестниците и по медиите, а да прави здравната реформа, за да спасява живота и здравето на 7 милиона българи. Вместо това той какво прави? Изражда едно бебе, за да попадне на първа страница. И това е класическа подмяна на дневния ред на обществото. Тези неща винаги се плащат. Всеки, който го е правил – пада. Спъва се на равно място и пада, защото не вижда за какво става дума. Защо го правят и сегашните? Управлението на ГЕРБ не открива топлата вода. Такива неща и преди са правени. Удивителна провинциалност в момента се прави и виртуалната реалност, която се изгражда, е толкова подвеждаща самите тях, че те сами ще се спънат много бързо.
Водещ: Останете с нас. Ще продължим след малко да говорим за дневния ред на медиите и възможността на дневният ред да бъде такъв или онакъв спрямо бюджета. В един доклад, който излезе през тази седмица, който изследва възможността чрез етичните кодекси да се подпомага работата на журналистиката, та един от изводите в този доклад е, че подкрепяните от правителството медии са застрашени от авто цензура. Но и със самите закони се налагат ограничения на самите журналисти и етиката отива на заден план. Та, каква е връзката между бюджета и желанието от всеки един работещ журналист достоверност, честност, баланс, достоверност, прозрачност? Господин Дайнов, какво се случва с тези неща?
Евгений Дайнов: Ами, най-добре би било да е като в Англия – хората пряко да се плашат. Или както обществената телевизия в Америка – като искаш обществена телевизия, плащаш такса. Това по чудо е невъзможно да се случи в Източна Европа по ред причини.
Водещ:И в интерес на истината в цяла Европа се намаляват таксите, а само във Великобритания се увеличават.
Евгений Дайнов:Защото от там е тръгнала цялата история. Там са оцелели. Знаете ли, много неща в България, които не са само български, опират до добра воля на властимащия. Ако имаш добра воля – примерно даваш бюджет на радиото. Ти имаш добра воля. Ти си достатъчно умен, вече такива често срещаме в нашите управляващи, да знаеш, че обществото, ако е обслужвано добре от една обществена медия, то е по-стабилно и по-развиващо се и следователно ти намалява твоята работа като управляващ. Ако нямаш добра воля или си някакъв примитивен тип от крайните квартали, си мислиш, че това е твоя рупор – аз плащам, аз поръчвам музиката. Което между другото е българска поговорка. Няма английски еквивалент.
Водещ:Не няма.
Евгений Дайнов: Ти плащаш за концерт. Плащаш, за да отидеш на концерт на Rolling Stones, но Rolling Stones решават какво ще изсвирят – не решаваш ти.
Водещ:Но от друга страна и много трудно се превежда на английски.
Евгений Дайнов:Да, ами защото няма такова нещо. Отиваш на Rolling Stones, плащаш огромни пари, ама те ще решат какво ще свирят. Спомням си в едно от добрите правителства, няма да кажа преди колко години, защото ще се сетите. Абе, от добрите правителства на България, един от вицепремиерите на масата в ресторант гледаше новините по Държавната телевизия в 8 часа и се развика „Кой реди там новините? Я ми го дайте по телефона!” Това не се прави. Това не ти е твой рупор. Значи това не са твои пари. Както сега се казва, примерно казвам „Аз плащам – аз давам”, ама не даваш ти – аз давам!
Водещ:Така е. Всички даваме.
Евгений Дайнов:Срещу което аз не искам обществените медии, които аз издържам да са рупори на някой друг човек. Аз искам това да са моите рупори. Те да ме представляват мен.
Водещ:Как обаче тези 7 милиона по-малко ще натиснат копчето и ще сработи пусковият механизъм на авто цензурата според Вас? Има ли такава реална опасност, макар че с Вас не за първи път, говорих Ви все пак на територията на Драган Цанков четири някъде успява да се поскрие?
Евгений Дайнов: Това с зависи от всеки човек. Наистина тук Корумбашев беше прав като каза, че свободомислието, т.е. революционност го нарежда в тази сграда на държавното радио, на общественото радио винаги искрата на революционността е била по-силна, отколкото горе долу във всички други обществени институции. Това е до лично решение – дали, когато се погледнеш сутрин в огледалото ще се уважаваш или няма да се уважаваш.
Водещ:Харесах маската на не съвсем казващ истината човек.
Евгений Дайнов:Нещо, което много от българите и българските политици не разбират, че в основата на човешкото общество е достойнството. И ако нямаш достойнство, ти не можеш да се уважаваш. Ако нямаш достойнство ти ставаш маймуна, която търси от някъде да открадне банани. Така че то си е винаги до лични решения. Аз винаги се чудя. Аз съвсем сериозно друго се чудя. На фона на частните, така наречени независими медии, наистина с всичките си проблеми БНР е в пъти по-свободолюмислещо, в пъти. И мен ми е жалко и печално. За вестниците говорихме сега, да подпукаме и частната телевизия. Мен ми е жалко и непонятно как качествени и достойни хора толкова лесно се плашат от самата възможност да има сянка на опасност за тях. Във вестниците говорим за авто цензура. В българските вестници има авто цензура. Отгоре се наддават някакви, да речем, доста широки правила като например при предишните собственици на „Труд” и „24 часа” имаше /…/ „Не пипайте Георги Първанов”
Водещ:Е, Вие нали там не можехте да публикувате?
Евгений Дайнов:И сега не мога.
Водещ:А, и сега не можете.
Евгений Дайнов:Сега на мога, защото има и друго /…/ „Не закачай хора, които двете им имена започват с еднакви букви!” Но това е широка /…/. Но вътре вече започва едно, на всяко долно ниво самите журналисти си стесняват параметрите за възможна свобода. Защо го правят – аз това не мога да разбера. Наистина не мога. Значи да се върнем 22 години назад. Нас беше ли ни страх като връчвахме петицията на 3 ноември за Рила /…/ парламента? Беше ни страх, насирахме се от страх.
Водещ:Няма човек, който да не го е страх.
Евгений Дайнов:Ама бяхме там. Ама ние се насирахме от страх, защото те бяха отворили „Белене” вече отново. Можеха какви ли не неща да станат.
Водещ:Така е безспорно.
Евгений Дайнов:А сега какво ще им се случи, ако не ги е толкова страх? Аз това не разбирам!
Водещ:Ами хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:Нито в „Белене” ще ги пратят, нито ще изчезнат, нито ще ги отровят с полоний. Аз не разбирам.
Водещ:Хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:В цялата българската история на България няма нито един човек, умрял от глад. Това е единствената европейска страна, която е изградена върху следната философия – обяснява ми баба ми, която беше автентична селянка. Беше ходила една година на училище. Философия в България е следната – всички да имат какво да ядат. За това тук не бива да има страх.
Водещ:Пресилена ли би била хипотезата, че по този път традиционните медии ще бъдат убити, защото само след малко ще имаме възможността да чуем какво мислят пък хората, които са на възрастта на промените в България и искат да учат журналистика? Те разсъждават по съвсем друг начин. Та, пресилена ли е тази хипотеза, че това е равносилно на убийство на традиционните медии?
Евгений Дайнов:Вижте, вестниците, така наречени вестници, които отдавна не са големи, но така наречените големи вестници бавно и мъчително се самоубиват вече 10 години, както направи това СДС за жалост. И по същия начин, бавно и мъчително, без да било видима причина се самоубиват и този процес на самоубийство започна, когато дойде Царят.
Водещ:Липсата на свобода на словото е авто имунно заболяване. Така да кажем.
Евгений Дайнов: Дори Царят каза „Долу политиците! Всички покрай мен! Долу партиите!” И те започнаха да му пригласят. Е, как може да имаш вестник без политика? Няма такова нещо. И тогава им се сринаха тиражите наполовина, с това още наполовина, с това още наполовина, а сега още наполовина. Т.е. с всяка крачка към своето загиване поради собствения си страх и слагачество към властта, тъй като виждат, че им падат тиражите, правят още една крачка в посоката на слагачество към властта, при която тиражите им падат пак. Т.е. бившите големи вестници в България загиват. Да, това е така. Ама сами си я избраха тази съдба, не съм ги карал аз. Напротив – тичах да ги предупреждавам по царско време главните редактори. Викам : „Абе, хора, как може да има демокрация без партии? Как може да говорите, че двуполюсният модел трябва да бъде сринат, за да се съберем покрай Царя? Как може всички целите Ви да станат на сапун заради братовчеда на Царя?” То не беше пунш, принцеси, принцове, барони извираха от всякъде. Вестникът е политическо животно. В момента, в който престане да бъде политическо, умира.
Водещ:Какво мислят колегите, които тепърва ще станат журналисти, но за сега учат, на 10 ноември отидох във факултета по журналистика и чух много интересни неща. Останете с нас. Ще ги чуете и Вие след малко. Нямаше по-подходящ ден тази седмица да отида и да проверя във факултета по журналистика какъв е дневният ред на тези, които искат да бъдат журналисти утре и ще диктуват медийния дневен ред в другиден. Това пък да го имат в предвид политиците, ако им остава време да слушат радио. Та, във факултета по журналистика се срещнах с докторанти, които са връстници на промените в България. Какво те мислят?
Елена Петрова: Аз се казвам Елена Петрова. Уча международна журналистика. За “Wikileaks” – какво е “Wikileaks”? “Wikileaks” разпространява секретна информация и твърди, че тя е достоверна. Секретна информация, в смисъл такъв, че тя разшифрова грами, които се изпращат от посланици, например от правителството на САЩ. Тези грами обаче са публикувани в точно определени вестници. Единият вестник е „Guardian”. Доколкото знам и доколкото съм чела книгата на “Wikileaks”, която беше преведена на български от мои познати колеги преводачи и аз имах удоволствието да я прочета, Джулиана Санч се е срещнал с петимата главни редактори, с главният редактор на „Guardian”, на испанския „El mondo” май беше. За другите имаше и френски със сигурност. Имаше и още два вестника, за които просто не мога да се сетя в момента, но той се е срещал предварително с тях и са се договорили за информацията, която той ще им предостави и те съответно ще я публикуват. След което избухна скандалът и се заговори за информацията изобщо като достоверност, като достояние на хората. Журналистиката какво предлага? Т.е. има информация, която е строго конфиденциална и следователно достъп до нея имат точно определен кръг от хора. Има въпроси, които ние си задаваме от типа на „Трябва ли да се знае такава информация от всеки гражданин да кажем на Република България, ако със сигурност има и трябва ли да бъде достояние такава информация?” Защото какво би се случило?
Водещ: Какво мислите за журналистите в картончета? Важно ли е кой говори?
Елена Петрова: Да, важно е кой говори, но още по-важно е какво говори и как го казва. Т.е. забелязвам тенденция в журналистиката, че повечето новини са по-скоро повърхностни. Те не се задълбочават в същността на проблема. Има много…Много рядко съм срещала… Разбира се тези чисти коментари и анализи например на Димитър Иванов – следя го всяка сряда, рубриката му във в.”Сега”. Разбира се имам критики към него, но като цяло за вестника, въпреки че претърпях критика относно този вестник защо го чета поради факта, че той е червен. Просто не подобава на младо момиче като мен да чета такива неща. Аз смятам, че трябва да имаш различен поглед върху нещата. Просто, за да можеш на базата на най-различни менения, да си изградиш свое собствено такова и да можеш да го отстояваш.
Елена Кирова: Елена Кирова, Втори курс, „Международна журналистика” – магистърска програма „Международна журналистика”.
Водещ: Колко пъти тази вечер на 10-ти ноември споменахте 10-ти ноември тук? Присъства ли тази дата като някаква отправна точка при научаването на каквото и да било?
Елена Кирова: Не мисля, че е често споменавано по принцип, на който и да е 10-ти ноември, която и да е година т.е.
Водещ: А какво не казаха журналистите днес, на 10-ти ноември, 22 години по-късно?
Елена Кирова: Ами може би няма ясен отговор дали наистина има демокрация в момента в страната. Не знам дали журналистите казват, но мисля, че на много хора не е ясно, че всеки сам за себе си трудно си отговаря дали има демокрация или не.
Водещ:Експертите често казват, че не журналистите пишат заглавията. Кой пише заглавията днес?
Елена Кирова: Публицистите може би.
Водещ: А кой чете тези заглавия?
Елена Кирова:Е хората ги четат. Мисля, че масата ги чете.
Водещ:Как се четат днес вестници? Преди 10-ти ноември се четеше предпоследната страница, прогнозата за времето, резултатите спортните и толкоз. Днес как се четат вестници?
Елена Кирова:Аз всичко правя на обратно обикновено и не ги чета така. Понеже политиката ми е все пак по-интересна от спорта и от времето, аз лично започвам по нормалния начин. От пред назад, но действително много хора около моите познати започват отзад и спират до там. Поне мисля, че има доста хора, които спират до там – времето и спота.
Водещ:Какво е цензурата?
Елена Кирова: Цензурата е нещо, което в България присъства все по-застрашаващо.
Водещ:На какво прилича цензурата?
Елена Кирова: Бръмбар.
Водещ: Важно ли е кой говори?
Елена Кирова:Винаги е важно кой говори.
Водещ:Ясно ли е днес кой говори?
Елена Кирова: Не. Мисля, че не.
Водещ:Какво би станало, ако стане ясно кой говори тогава? Какво би се променило? Би ли се променило доверието, отношението?
Елена Кирова: Ами по-скоро мисля, че да. За голяма част от хората, ако стане ясно кой говори, мисля, че отношението би се променило. Със сигурност и доверието. Да.
Водещ:Какъв коментар или репортаж, или интервю за 10-ти ноември ще направите сега?
Елена Кирова: Бих попитала хората дали живеят в една демократична държава днес. Може би повечето биха казали, че не е така или, че поне това, което е в момента, не е демокрацията в нейния пълен смисъл. Така, както го разбират, че трябва да бъде. Аз имах един преподавател, който винаги казваше, че няма демокрация, а има анархия. Ако приеме, че сме минали демокрацията и сега има анархия в резултат на това, може би под някаква форма има и демокрация.
Водещ:Гневни има ли?
Елена Кирова:Гневни хора? Да.
Водещ:Какъв репортаж или интервю, или коментар за 10-ти ноември, ако сега дам камера, микрофон или там…
Студентка:Бих направила първоначално,ако имам възможност и време, ретроспекция на събитията от тогава и сега. Какво се е променило, какъв напредък имаме или напротив – нямаме. Какво смятат хората, т.е. оправдани ли са очакванията им. Какво са очаквали и всъщност какво се е случило. Има ли го ефектът на излъганото очакване, защото според мен го има и то до голяма степен за голям процент от хората.
Константин Христов:Константин Христов се казвам. Следвам „Международна журналистика” и „Международна сигурност” магистратури. Завършил съм политология.
Водещ:А кога ще ставате президент?
Константин Христов:Ами, президент имам право от Конституция след 40 години, ако все още имам желание, защото малко по-малко се изпарява като се сблъсквам с реалността. Тук ще бъде, да. Абе, Путин май още няма да е слязъл от стола в Русия.
Водещ:Ама това е съвсем сериозно или това е някаква шега колегиална, помежду ни?
Константин Христов:Едно време може би беше сериозно. Вече е по-скоро в рамките на шегата, защото имах шансът да се срещна с такива хора и разбрах, че това не е мястото за мен.
Водещ:Какъв е бил сблъсъкът с реалността, който Ви е отказал?
Константин Христов:Преди известно време бях във Външно министерство и работата там беше от една страна скучна, от друга страна практиките, на които станах свидетел, не ми бяха особено присърце. В момента се занимавам с журналистика и занапред може би ще продължавам да го правя, защото ми е приятно. Приятни хора. Работата е много интересна.
Водещ:Какъв репортаж, интервю или коментар за 10-ти ноември ще направите?
Константин Христов:10-ти ноември е една много светла дата за младото поколение, която последва 9-ти ноември, която е една още по-светла дата за цяла Европа и целия свят. Това е моето мнение с цена да претърпя демонтаж.
Водещ:Ама това също беше отдавна.
Константин Христов:22 години.
Водещ:Къде има частица от Берлинската стена в София?
Константин Христов:В София има пред НДК, но има и в доста други държави. В София трябва да сме горди, че част от социализмът все пак се е запазил под формата на едно парченце скала.
Водещ:Само не разбрах какъв ще е материалът за 10-ти ноември.
Константин Христов:На първо място искам да отбележа, че промяната от един начин на живот, от един режим в промяната на друг. Много хора може би на моята възраст, може би и аз съм от тях, но не можем да направим тази разлика, защото не сме живели и в двата режима.
Водещ:Свободата или саламът?
Константин Христов:Абе свободата е хубаво нещо, но без салама ще е малко трудно да се живее.
Водещ:Как се решава тази дилема от журналистите днес?
Константин Христов:Ами чувам, че много критично се гледа на тази дилема, защото от една страна това са неща, които не могат да се съпоставят малко или много. Едното е материално – другото не е и не е хубаво така да се говори, че едното може да замести другото. Смисъл и двете са важни сами по себе си, обаче свободата е нещо, за което хората са се борили с години, с векове преди нас. Преди саламът въобще да съществува така или иначе. Така че въобще според мен не би трябвало да става въпрос за сравнение.
Водещ: Може ли свободното слово да вземе в салона на политиците или просто да ги лиши от възможността да го разпределят на порции, господин Данов, и изобщо има ли криза на политическия PR? Защото тръгнахме от тази снимка „министърът изражда бебе”.
Евгений Дайнов: То пак е до достойнство. Томас Джеферсън го е казал много отдавна и изключително правилно – „Който, за да получи временна порция сигурност, жертва свободата си, не заслужава да има нито сигурност, нито свобода и доста бързо ги губи и двете!” Значи саламът извира от свободата. Ако нямаш свобода, нямаш и салам. Ние много добре помним как през социализма нямаше свобода и саламите бяха кът. Да не говорим за някои други по-луксозни неща като чесън, леща и подобни, които бяха изчезнали.
Водещ:Дали сега не сме в позицията на хора, за които кът и дефицитни са свободата на словото?
Евгений Дайнов: Към свободата дори професионални гилдии като журналисти и политици – към свободата българите имат лекомислено отношение. Те не я оценяват, типично българско е пак „Свободата не се яде!” Лекомислено е отношението, тъй като свободата трябва да се поддържа всеки ден и като отслабиш малко усилието, тя избледнява и загива, и става нещо друго. В България не се полагат достатъчно усилия да се поддържа тази свобода и това го виждаме. Та се върнем на въпроса за политическия PR. Пак го виждаме. Особено от Станишовото правителство и сегашното как търсят лесното, как подменят многообразието на мнения и гледни точки с опит това всичкото да бъде вкарано в удобно русло чрез това, което смятат, че е PR. Значи PR е доста сложно нещо. Не е баш това, което си мислят Станишев и Бойко Борисов, но в техните глави PR е „не допускаме лоши новини”, „хубавите новини ги увеличаваме” и „когато някъде имаме проблем, вадим човешко лице да умилиме хората”. Примерно „нямаме никаква идея какво да правим със здравеопазването, вадим обаче министъра като един добър човек, който изражда бебета”.
Водещ:Е, добре де, но това го имаше и преди 10-ти ноември.
Евгений Дайнов: Е, тогава всичко беше по-брутално. Беше много по-брутално. Те са принудени да прилагат PR, защото не могат да върнат онзи контрол. Все пак излязохме от онзи контрол. Онзи контрол, при който ние не знаехме колко е бюджетът на държавата, камо ли да го обсъждаме, камо ли да имаме мнение по въпроса.
Водещ:Сега поне го обсъждаме.
Евгений Дайнов:Сега поне го обсъждаме. И тези неща да обречени, но въпросът е друг. Когато нямаш свобода – нямаш салам. Колкото повече обсъждането от обществено и гражданско се подменя с PR-ни инициативи, толкова по-бавно се развива обществото, защото веднъж като отнемеш свободната среда за обсъждане…
Водещ:И толкова по-малко салам респективно.
Евгений Дайнов:Постепенно започваш да отнемаш свободната среда за инициативност в онази среда, която отдавна хората са сигурни, че ако са инициативни ще си направят предприятие и няма да дойде някоя мутра и до основи да им го вземе. Тази зараза плъзва из цялото общество. Опитът за контролиране на обществото плъзва навсякъде. Икономиката спира. В момента сме в точно такова положение. В точно такова. Малките и средните фирми, инициативните хора от цялата страна, от цялата, постепенно спират да правят, каквото и да било. Защото са задушени от данъчни, от доноси, от мутри, от чиновници и когато инициативните хора един по един спират да правят, каквото и да било в една държава, тя спира. В момента сме спрели.
Водещ:Полезно ли е да посочваме всеки ден кой разпределя порциите, защото очевидно тази длъжност навсякъде е заета и много яростно се изпълнява. Дори в медиите.
Евгений Дайнов:Ако в едно общество основният въпрос е кой разпределя порциите, това общество трябва да му дръпнем шалтера, защото то вече не е европейско – то е азиатско.
Водещ:Ами, да се върнем пак назад в годините, когато за нас това беше само една химера, и да си помислим днес, в слънчевия съботен следобед, за ценността „свобода на словото” и изобщо „свобода”. Хубав съботен следобед!

БНР, Нещо повече | 09.11.2011

Тема: Бюджетът на БНР за следващата година
Гост: Лили Царева, репортер

Водещ: Продължаваме със следващата комисия, която днес – по култура, гражданско общество и медии, която днес също разискваше за бюджети. Там се разискваше и бюджета на БНР. Лили Царева е в студиото. Тя следи работата на комисията.
Лили Царева: Днес в работата на комисията като че ли тези средства, с които е намален бюджетът на БНР – от 7 млн. лв. за следващата година спрямо тази година станаха център на всички дискусии по време на обсъждането на бюджета в областта на културата. Според проектобюджета на финансовото министерство, БНР ще има субсидия 42 млн. лв., близо 42 млн. лв., а БНТ – 67 млн. лв. Защо казах, че са център на внимание тези 7 млн. лв.? Защото част от депутатите, най-вече от левицата просто направо си започнаха дискусията – защо с този бюджет се отнемат 7 млн. лв. от БНР и се дават 7 млн. лв. на БНТ. От финансовото министерство представителят заяви, че средствата като субсидии за медиите не са толкова, колкото са били поискани, но според финансовото министерство, те са достатъчни в рамките на ограниченията, които са наложени в сегашното време на криза. Генералният директор Валери Тодоров също коментира тази, намаляването субсидията на БНР и каза, че за него този ход ще накърни възможностите БНР да изпълнява своите обществени функции. Създаде се бюджетен натиск и бюджетно напрежение и възможност да се вкара още една медия в криза. Председателят на СЕМ Георги Лозанов пък заяви, че в момента все пак би трябвало този резерв с намалените 7 млн. лв. за БНР да се търсят именно в самите средства, които се отпускат за следващата година, трябва да се търсят резерви вътре в националното радио. Но за сметка на това, той беше категоричен, че в никакъв случай не трябва да се пипат, а напротив, да се увеличат средствата за размера на заплати и средствата, свързани с програмата също. От БСП депутатите предложиха и казаха, че между първо и второ четене ще направят и конкретно предложение за второ четене – субсидията на БНР да не се променя за следващата година, а да остане като тазгодишната от 49 млн. лв.
Водещ: Благодаря на Лили Царева с последната новина за бюджета на БНР. Засега той остава 42 млн. лв. Тя следи днес комисията, работата на Комисията по култура, гражданско общество и медии.