БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-27

Водещ: Как медиите и хората да станат по-чувствителни към уязвимите групи хора. Това дискутираха журналисти и експерти в края на седмицата във Велинград. Смисълът на тази дискусия защити с данни Мира Радева от МБМД. Езикът на разделението най-ясно личи в учебниците от 1-и до 4-и клас. Там жената е до печката, а бащата работи. Този остарял модел, формира мнението за живота на децата ни. Формирал е и нас, днешните им родители. А тази двойственост пречи и на хората, и на медиите, и на законодателите. Цензура ли ще бъде спирането на едно риалити преди да е започнало? Какво трябва да правят медиите, когато хората доброволно се отказват от своите права? Не за първи път ще ни се наложи да дискутираме факта, че еврокръпките в Закона за радиото и телевизията обраха отново голямото недоволство на мнозинството експерти и медии. Никой вече не спори за необходимостта от един нов закон. Кой и кога обаче ще го напише, така че да има по-малко недоволни и пред скоба да бъдат извадени интересите на слушателите и на зрителите в крайна сметка? Може ли един нов медиен закон да бъде написан като в риалити? Днес ще опитаме чрез един задочен диалог да го научим от отговорите на председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и медийния експерт доц. Георги Лозанов. Имаме ли вече второ поколение риалити, когато нещата опират не до тялото, а до душата? В каква реалност ни предлагат да живеем рекламите ще ни каже пък проф. Христо Кафтанджиев.
Аграрните общества са тези, които умишлено поставят и търсят границите. Там доминира общността над индивида. Това е патриархалният модел. В постиндустриалните общества и в информационното индивидът става център. И така, от времето на парната машина човек се опитва да се еманципира над общността и да направи така че никой да не го дискриминира. Днес в „Клубът на журналистите” опитваме да намерим една по-добра защита от дискриминация в един своеобразен задочен диалог. Проявяват ли медиите дискриминация ще чуем сега от председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че има ясно отграничена картина, но все пак се усеща в някои от статиите не добрия тон или по-скоро не доброто представяне на конкретни факти, събития, самото личностно отношение към конкретни лица, политици или събития и това довежда до едни негативни настроения у читателя, респективно хората. Считам, че има какво още да се желае за по-прецизното общуване и представяне на информацията в медиите.
Водещ: А според вас става дума за незнание или за нарочни грешки в преследване на рейтинг?
Даниела Петрова: Не бих казала, че става въпрос за незнание. Това е или стил на писане, или съответно начин на изразяване у конкретни журналисти. Но не считам, че форматът в масовата медия трябва да бъде това. Явно има и този стил, който допада на определена категория читатели, но трябва да бъде прецизиран начинът на изказ и съответно на представяне на фактите и събитията, за да може всеки реално да направи своите оценки за…
Водещ: Как да се избегне тази дискриминация – чрез регулация или чрез саморегулация?
Даниела Петрова: Считам, че чрез саморегулация трябва да бъде избегнато в печата. В електронните и другите медии там със самата регулация, с контрола върху съдържанието може да бъде решен този въпрос. Но е по-добре да се говори по въпроса, да има превенцията, съзнанието и отношението на обществото към представянето на събитията.
Водещ: А къде са повече случаите на дискриминация – в електронните медии, които са регулирани от закон или в печатните медии?
Даниела Петрова: Като по-достъпни с оглед икономическата ситуация всички граждани, може да се каже, на Република България гледат телевизия, така че те там по-широко, в смисъл по-широка е аудиторията, която е атакувана. Там се атакува чрез рекламни съобщения, чрез изказ в представяне на определени събития. Но не може да се каже, че в печатните медии не се забелязва тази тенденция. Като пример мога да дам примерно за извършено престъпление. Вместо да бъде посочено, че две лица са извършили престъпление, уточнява се съответно техния етнос, което също създава едно настроение у обществото към тази категория от гражданите в нашето общество.

Водещ: Проявяват ли медиите дискриминация в „Клуба на журналистите” потърсихме мнението и на медийния експерт доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Ами аз не мога да дам обща оценка, правили сме проекти по-скоро за толерантността. Спрямо един начален период, когато изведнъж имаше много категорични, много резки позиции, в една или друга степен дискриминационни, сега има едно нормализиране в тази посока. Но на ниво отделни казуси има много случаи на дискриминация.
Водещ: В случая става дума за неразбиране?
Георги Лозанов: В случая става дума за надценяване на здравия и на битовия разум. Какво ще ми говориш за това, това са глупости, що ще наричаме циганите роми? Ами защо ги наричаме, защото политически коректният език е основа, на която започваш да мислиш и да преживяваш света по друг начин. Това е ритуал, който те интегрира към толерантността. Когато всичко това започва да изглежда като глупост, естествено нарастват агресивните енергии на сблъсъка между различностите. И то ние обикновено като кажем различности, разбираме етнически и религиозни. Има страшно много други различности, много по в нюанса, които могат да бъдат основа за дискриминация – във вкусовете, в културните и професионалните области, във възрастта. В обществото като цяло съвременното, възрастните хора по условие са дискриминирани, така да се каже възрастта едва ли не е грях. Тук могат да се намерят много показатели, даже далеч от традиционните видимости на дискриминацията.
Водещ: Голямо предизвикателство ли беше избирането на Обама за президент на САЩ? Спомням си в първите дни имаше много нестабилност по отношение на двете понятия – политически коректното цветнокож и чернокож.
Георги Лозанов: Да, голямо предизвикателство, защото няма толерантност, ако си оставиш една малка територия, заключена стая, в която си казваш, обаче там аз пък ще си бъда такъв, какъвто съм. То значи, че ти изобщо си такъв. Всичко друго може обаче президентът няма как да е цветнокож. …на върха на властта, на върха на разбирането за обществото все пак си оставаш дискриминационно настроен. И това избиране пречупи точно тази нагласа. В смисъл, даваш най-големите възможни привилегии на различния. Голямата… на избора на Обама победа е белите, които гласуват за един цветнокож да ги управлява.
Водещ: Тоест ние сме все още в сферата на привидностите и се стараем да не проявяваме в живота си, в коментарите си дискриминационните си скрити помисли?
Георги Лозанов: Виж, да го разделим на няколко зони. Първата зона е когато въобще не искаш да се съобразяваш с никакви норми на толерантност и си смяташ, че този здрав, битов разум, този диктат на кръвта, на цвета на кожата, на това, което си ти, на подобието е абсолютно оправдан. Това си ти и няма какво да се правя на друг. Аз цигани не харесвам. Това може да го чуете 100 пъти. Това е най-пещерната форма на мислене и на дискриминация, дори и българското общество криво-ляво излиза от това. След това идва втората зона, в която вече започват, поне в публичната иконография, в публичното поведение, влизайки в публичната роля да започваш да спазваш политически коректния език… едни вътрешни все пак аргументации и разбиране за това, че другата гледна точка е ценностно по-висока. Но остава третата, в която наистина да можеш да определяш собствения си живот според законите на толерантността, така да кажа. В Америка се казваше отдавна, че не е въпросът да защитаваш цветнокожите публично, а е въпроса, когато дъщеря ти иска да се ожени за негър, да й позволиш. С избора на Обама в американското общество демонстрираха, че и тази трета най-трудна, най-интимна форма на толерантност е утвърдена в американското общество. Ние сме много далече от нея.
Водещ: А къде сме ние?
Георги Лозанов: Ами ние сме на границата между първата и втората зона. Там някъде се клатим и всеки според социалната си принадлежност, вкуса си и т.н. е ту от едната страна, ту от другата.
Водещ: Има ли достатъчно неформални санкции за прояви на дискриминация, така щото да има корекции?
Георги Лозанов: Има общности, така да се каже, особено академични общности, по-интелектуални общности, в които хора с подчертани дискриминационни нагласи не могат да им принадлежат. Те ги изолират естествено, както ако някой крещи много, сядаш на съседната маса по-далече, да не го чуеш.
Водещ: По отношение на медиите?
Георги Лозанов: Ами по отношение на медиите, вижте, това знакът за качествена медия, един от знаците. Няма как да има качествена медия, която да е дискриминационна. И обратно, няма как да има жълта медия, която в основата си да не почива на някаква форма на нарушаване на човешки права. Жълтата медия се храни, ако мога да кажа така, от нарушаване на права. Въпросът е да е в резултат на доброволен отказ на тези ,които влизат в нея, а не да отиде и така да се каже компроматно, насила да им отнеме, както често се случва, да им нахлуят в личното пространство, да изнесе на показ неща, които да ги превърнат вторично в жертва, виктимизация вторична. Иначе ако те сами ти покажат личния си свят, това е друго.

Водещ: Дискусията може ли деца да влизат в риалити формати продължава. Ако обаче въпросният риалити формат бъде спрян преди да тръгне, дали това няма да е цензура?
Цензура ли е едно риатили да бъде спряно преди да тръгне? Когато човек в крайна сметка сам се откаже от правата си, може ли по закон регулиращ орган да го защити и това всъщност не е ли цензура? В „Клуба на журналистите” търсим коментара на г-жа Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че гражданските организации могат да бъдат цензури, както регулаторът, така и институциите, които имат правомощие да вземат становище. Но това би дало възможност за една превенция при евентуално включване на децата в такъв тип формати да се съобрази съдържанието на формата, условията, в които ще участват децата, т.е. да не бъде застрашено тяхното психично и физическо здраве, да не бъдат лишени от образование и нормални условия на живот. Нещо повече, моделът, който те ще представят в този формат на обществото, пред своите връстници трябва да бъде добре подбран форматът на предаването, за да са добри и посланията, които ще получат хората.
Водещ: Но всичките тези дискусии преди да е започнало предаването не влязоха ли директно в сценария на въпросното риалити?
Даниела Петрова: Това не може да се каже. Нека да оставим нещата в ръцете на продуцентите и да се надяваме, че те ще имат предвид всички отправени препоръки при евентуалното вземане на участия на деца в този тип формат.
Водещ: В „Клуба на журналистите” в задочния диалог отново търсим мнението и на доц. Георги Лозанов. Цензура ли би било едно риалити да спре преди да е започнало?
Обаче и в този случай, когато става дума за медии, експлоатиращи личния свят на непублични хора, се появява един проблем как могат те да бъдат защитени от себе си?
Георги Лозанов: Да, аз обаче тук много се боря срещу патернализма на който и да било. Никой не ми е по-голям приятел от мен самия си мисля аз. И когато тук се явява някакво общество, някаква държава особено, което ми се струва вече много опасно, това избива на тоталитаризъм. Аз обичам да говоря за това, че на времето през комунизма ни бяха нарушавани правата и даже това бе държавна политика нарушаването на човешките права. Сега в някакъв смисъл нарушаването на пра вата започва да идва от един опит за деспотизъм върху индивида да не се отказва от тях. А пък правото на отказ от едно право е част от правото. Само казваме, че правото на живот не подлежи на отказ. В съвременната ситуация на толерантността, така да кажем, е разбирането на това продължаващо право отказ от правото. … тя е право за мен, защото аз мога да се откажа, ако реша, че, така да се каже, това ще ми донесе някаква друга за мен самия ценност, привилегия, смисъл.
Водещ: В този смисъл дали гражданските организации, които искат да възпрат участието на деца в риалити формати, не се явява класическо потвърждение на дефиницията за цензура?
Георги Лозанов: Да, гражданските организации фактически изискват от СЕМ предварително да спре едно предаване и да го цензурира. СЕМ няма право по закон да извърши това. Така да се каже подтикват го към беззаконие. Така че аз се надявам, че СЕМ няма да се подведат, макар че СЕМ често вместо да прилага закона е бил част от нарушаването му. Но този път мисля, че… още повече, че такива формати не за първи път се реализират в България, мисля, че СЕМ вече има някакъв тренинг, знае как да постъпва. И разбира се, отварянето на дебата за това как децата трябва да присъстват в публичното пространство, в медията, особено в такива по-рискови формати, хайде да ги наречем… Макар че какво ли значи по-рискови формати, аз не знам например малкият коментар, едно предаване, в което се експлоатират деца и техните мнения и така да се каже от това се прави и забавление, и се превръща в шоу за възрастните, защо да е по-безопасно от това да отидат с родителите си в една игра, каквато ще бъде „Биг Брадър”? Казвам тези неща не защото не си давам сметка, че може да има рискове, но тези рискове трябва да бъдат много конкретно разпознати и предписани като правила, по които да се организира играта. А ние от една обща морализаторска позиция това не може да стане, от гл.т. на такава позиция не може да стане нищо друго освен вътрешно напрежение да се създава в обществото.
Водещ: Излиза, че пак ще чакаме европейска регулация на подобни предизвикателства?
Георги Лозанов: В Европа има много примери за…, в Америка, която пък специално внимава за това, комерсиални формати, в които влизат деца. Сега например в рекламата не е препоръчително участието на деца, но не заради това, че се нарушават техните права, а защото е нелоялна конкуренция към другите рекламодатели, тъй като ползваш един сантимент в повече, който по начало децата носят, за да продаваш нещо. А не че нарушаваш техните права. Та в Америка има един формат, в който се разменят семейства, пак риалити формат популярен, се разменят родителите – бащата отива в едно семейство, а бащата от това семейство отива в друго. Разбира се не става дума за сексуална размяна на партньори, а става дума за попадане на хора от съвсем различни среди в нова ситуация. Те започват да се грижат за семейството в новата роля, при което много е важно как реагират децата естествено. И така нататък. Аз смятам, че нашето общество, за съжаление, вътре в границите на частното пространство поддържа много висока степен на нетолерантност. Само да видим домашно насилие, което излиза през ден в най-различни случаи в медиите се вижда какво става зад тези стени. Затова аз специално на този „Биг Брадър”, ако се реализира добре, гледам с известна надежда да се влезе в по-интимната структура на човешките отношения в семейната група, да се разиграят, така да се каже, пред камерата и да добият някаква видимост. От това може да се направят важни изводи, които действително, включително и тези организации за защита на децата да им дадат един нов репертоар на техните задачи.
Водещ: Доколко реакцията на гражданските организации е част от сценария на този „Биг Брадър”?
Георги Лозанов: Във всички случаи не знам дали е част от сценария, но във всички случаи това е, така да се каже, този семеен „Биг Брадър” вече започна. Ето, благодарение на гражданските организации обществото започна да реагира, зрителите му се появиха и слушателите, така че те дадоха старт на играта преди играта, което естествено е в някакъв най-общ смисъл в полза на тази игра. Разбира се в полза и на самите граждански организации, защото те така добиват публична видимост. Не случайно те много обичат гражданските организации да се хванат за медията, и то ако може за най-комерсиалния формат на медията, пък тя ще ги избута в центъра на публичността. Аз смятам, че много по-голям резултат ще имат организациите за защита на децата, ако се преборят с нещо просто. С това ромските деца да стоят по светофарите, каквато кампания впрочем започва, и да мият стъкла и да дишат изпарения. Ето това е експлоатация на детски труд. Или пък ако направят разследване за това, за семейства, които унищожават детето, инвалидизират го предварително, за да може да проси по-убедително. Има всякакви ужасни неща. Там е много важно да се види. Само че там е тежко, защото това е реалността в нейния най-суров вид. Всички ние разбира се се чувстваме много по-защитени, или какво да кажа самите, да се занимаваме с реалността през нейните образи, да се занимаваме с образите, само че това е разходка в облаците.

Водещ: Тъжно ли живее човек като наблюдаващ и наблюдаван в една прозрачна среда и какво регулира медийното законодателство според доц. Георги Лозанов?
Георги Лозанов: Давам си сметка за стойността на личната неприкосновеност, за това какво право е тя. Никой не може да се намеси там, ако ти сам не искаш. Заедно с това е съвременният „фаустовски договор” непрестанно да даваш големи части от тази лична неприкосновеност, за да се интегрираш към модерния свят. Чрез това, чрез отказа от лична неприкосновеност излизаме от патриархалното общество и влизаме в едно модерно общество с цялата двойнственост на този процес, да кажеш, че си член на модерно общество. Патриархалността буди своите носталгии. Разбира се най-хубаво е най-хубаво е(…) трикрако столче децата да седнат пред огнището, а бабата да им пее, да плете и да им пее народна песен, само че докога ще стане така. И дали ако това успеем да го възстановим, този етнографски резерват на собственото си минало, ще се чувстваме там по-щастливи и по-реализирани?
Водещ: А какъв резерват по отношение на законодателството са медиите днес?
Георги Лозанов: Медиите са както често в България в голям антракт. Ние в тези 10 години, откакто има закон, все в някакъв антракт живеем. Защото се направиха едни частични поправки в Закона за радио и телевизия, пак тъй като бяхме закъснели безобразно по отношение на изискванията на ЕС да направим тези, във връзка с цифровизация та най-общо поправки, но те са поправки в тяло, което вече не може да понася поправки, каквото е тялото на този закон. Това е както като кърпиш една дреха 100 пъти, тя накрая вече не можеш да я закърпиш, защото тя ще се разпадне, няма какво да кърпиш, тъй като е само кръпки. Нещо такова прилича Законът за радио и телевизия. Така че сега трябва да се направи един нов закон. Върху тази цел най-после, ние все това чакаме, да дойде една власт, която да направи един нов закон, така че тя да не си уреди конкретните играчи чрез този нов закон, защото това не е никакъв закон, тогава е една форма на вкарване в зависимост на медиите.
Водещ: Да, но сегашните поправки предизвикаха точно такива коментари, че се появяват странни субекти, които да регулират, има определения с генни модификации, с частния горски?
Георги Лозанов: Аз мисля, че трябва към граждански организации и професионални сдружения да се измества медийната регулация, това е обща тенденция към дерегулация, т.е. държавата да отстъпва за сметка на професионалните сдружения. Въпросът е, когато ние кажем граждански и професионални сдружения, отзад обикновено се появяват собственици, включително и Съюзът на издателите, организацията, която е приела кодекса, етичния. Да, но това е организация на собствениците. А в най-добрия случай това е едната гледна точка. В някакъв смисъл дори защитата на потребителя е от обратната страна на процеса. Ние нямаме реални потребителски организации. Аз ще бъда доволен да се из нася регулацията в граждански организации, само че организации на потребители, а не на собственици.
Водещ: Могат ли експертите да компенсират този дефицит на гледни точки?
Георги Лозанов: Ами знам ли. Сигурно могат, само че първо зависи експертите каква реална роля ще имат в писането на новия закон. Второ, често тези експерти са също обвързани с интереси да ги защитават. Тоест ако законът се прави в ситуация на напрегнат граждански дебат, то тогава експертното мнение би могло да звучи автономно и авторитетно. Иначе ако се направи набързо в някой кабинет, дори да има няколко експерти зад тях, няма да даде този резултат, който се очаква най-после един закон за радио и телевизия, който да вкара българските електронни медии от аналоговата в цифровата ера. И не толкова технологично, колкото като манталитет. Защото цифровата ера спрямо аналоговата е стотици пъти по-свободна, така да кажа.
Водещ: Доколко експертите са търсени в навечерието на сформирането на една работна група, каквато обещана за създаването на един нов закон за радиото и телевизията?
Георги Лозанов: Аз нямам поглед върху това. всеки, така да се каже, сам си експерт и затова не мога да преценя.
Водещ: А вас търсили ли са ви?
Георги Лозанов: Аз имах един разговор на времето, преди време, още когато започна тази поправка със зам.-министъра по тази част Дерелиев, и сега тогава аз водих един първоначален дебат, защото ми се струваше, че през дебат разбира се трябва да се прави всичко, и тогава министерството демонстрираше такова желание. След това имаме уверение, че когато започне новата фаза на писането на закона, отново ще бъде поканен, чакаме.
Водещ: Как си представяте дебата?
Георги Лозанов: Вижте, то тези, които са експерти, или сме експерти, хайде да се причисля, сме една лодка хора. Колко хора в България да имат експертиза по отношение на медиите? Трябва да имаш някакъв опит, да си работил. Ето аз 6 години стоя в СЕМ и НСРТ, и то в първата фаза на закона, когато всичко беше още топло и го разглеждаш с почуда, дали ще тръгне, къде ще даде дефекти и т.н. После се оказа, че е още по-сложно, отколкото ние мислим. Така че си представям, че може в един дебат обаче публичен и открит. Най-напред да има това, което в света се нарича консенсус на експертите.
Водещ: Доста опити за написването на един нов медиен закон се провалиха в последните години. Доколко в условията на един своеобразен Биг Брадър може да се напише един добър медиен закон според председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Ако използваме лексиката на риалити форматите, може ли чрез едно риалити да бъде създаден един нова закон с повече обществено участие?
Даниела Петрова: Всеки казус може да даде повод за законодателна инициатива. Нещо повече, в самия закон за радиото и телевизията, който съвсем скоро беше променен, изрично е разписано участието на децата и представянето на реклама и ориентирани продукти към децата, към подрастващите. Считам, че има възможност при евентуални недостатъци в предаването или негативни явления, още да се прецизира и да се работи по този въпрос.
Водещ: А ако експертите влязат в Къщата, могат ли да напишат там нов закон?
Даниела Петрова: Силно се съмнявам, че ще бъдат допуснати експертите в Къщата, но с чувство за хумор бих казала, че и животът, и самото предаване може да даде винаги повод за корекция и за нормотворчество.
Водещ: В днешния своеобразен задочен диалог в „Клуба на журналистите” по отношение на написването на закон в условията на един своеобразен Биг Брадър, включваме доц. Георги Розанов.
Георги Лозанов: Риалити формата щеше да има една привилегия пред начина, по който досега се правят закони в България, че щеше да се прави пред цялото общество. Разбирам вие накъде отивате, да ни изберат, които сме експерти и да ни затворят в Къщата на Биг Брадър. Въпросът обаче е, че ако Биг Брадър ще диктува правилата на играта, няма да има никакъв смисъл и резултат. Ако ние ще спорим помежду си, ще се харесваме или съответно ще бъдем мразени от публиката, но накрая Биг Брадър ще каже кой печели.
Водещ: Обикновено Биг Брадър поне лицемерно дава думата на публиката да определи кой печели. В този случай сте още по като че ли песимистично настроен?
Георги Лозанов: Да, в правенето на закони обикновено няма никаква публика. Биг Брадър със сигурност го има, но публиката не.
Водещ: Тоест и този път считате, че прекалено декоративна ще бъде ролята на публиката?
Георги Лозанов: Не. Аз не искам като гражданските организации децата, нищо да предпоставя. Искам да кажа само какви са рисковете, и то ги казвам конкретно, а пък какво ще се случи, се надяваме, всеки път се надяваме, че най-после е дошла една власт, която ще има по отношение на медиите, да кажем, нормално европейско отношение. Да ги остави да бъдат регулирани според закон, направен според природата на самата медия, а не според моментния интерес на този или онзи. Мога да кажа обаче какъв е най-лошият сценарий на този Биг Брадър на писането на закона. Или един от най-лошите. Примерно дебатът за новините на турски. Той как завърши? Не се направи референдум, разбира се за щастие, но Волен Сидеров навсякъде каза, Бойко Борисов не може, той е министър-председател не може да си позволи да направи референдум, но ние ще намерим решение. Така че хем няма да има референдум, хем ще излязат новините на турски език. Тук даже вече не става дума за новините на турски език, но си представям, че с това Волен Сидеров се опитва да каже може би следното: Ние се разбрахме с Бойко и то ми остави влиянието, политическото върху националната телевизия. Ето това, да кажем, ако „Атака”, такъв тип договорености, идеологически предпоставки от гл.т. именно на една ксенофобия и нетолерантност, независимо, че при Волен сега тя много омеква, започнат да решават съдбата на обществената телевизия, освен това една партия, която има такава клатеща се от гл.т. на модерните ценности идеология, от гл.т. на модерното общество, е лесно зависимо. Представям си, че тогава тя става много лесно жертва на манипулатори и се явяват хора, които имат опит в това отношение, например един Кеворкян, и си представям една телевизия отново, както беше в началото на по-миналия мандат, под чинното влияние на Кеворкян, пак „Всяка неделя”, пак разчистване на сметки. Ето това е един много лош сценарий за новия Биг Брадър на закона.

Водещ: „Има много малко реклами за чалга, а колко много журналистически четива.” Автор на този предизвикателен коментар е проф. Христо Кафтанджиев. Коментира го Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Аз смятам, че рекламата изпълнява една доста невидима, но мощна функция. В нея има много послания, включително и политически, и културни, свързани с толерантността, ако искате, извън комерсиалния й ефект. И нашата реклама въобще не е изследвана от тази гл.т. Аз сега започвам един проект с художествената академия, който спечелихме пред министерството на образованието, в който да наблюдаваме тъкмо културните ефекти, така да кажа, на рекламата върху българското общество в продължение на 3 години. Така да се каже, какво прави рекламата с нас, докато ние си мислим, че се случва най-опасното, че тя се опитва да ни продаде стока? Но тя освен че ни продава стока, това даже е по-малкият риск, защото ние вече сме съвременни хора и знаем да не се поддаваме така сляпо, тя заедно с това ни учи на толерантност или на нетолерантност, учи ни на сексуални поведения, учи ни на неразбиране на затворен и отворен свят и т.н. Тоест тя е един цял репертоар от журналистическите дебати дори, със собствените си средства набързо ги вкарва и стига много по-лесно до аудиторията. Така че в този смисъл Христо може и да е прав.
Водещ: Как ще изглеждаме след, колко, след 25 години ли?
Георги Лозанов: Риалити телевизията ще победи телевизията, всичко ще е едно риалити, само че пък самото риалити ще е съвсем различно от това, което днес си представяме, т.е. една голяма интерактивна среда, в която в основните каузи, дебати почти всички участват, всичко става пред всички, всичко става на базата на едни вътрешни сблъсъци и взаимоотношения, в една среда, живеем в една голяма обща виртуална публична къща.
Водещ: Това обаче не е ли вторият дубъл? Защото всяко едно риалити има репетиция преди това.
Георги Лозанов: Самата ни идентичност се променя, както казах от патриархално общество. Виртуалният човек много повече и по-лесно ще може да влиза в роля. И затова и много по-малко ще има нужда от репетиция. Ние сме свикнали, че стоим затворени в едно частно пространство в нашия си свят, а когато ще ходим публично, ще се представим по един друг начин, а после пак ще се върнем други в собствения си свят. И това представяне винаги ще е много по-бляскаво, а зад това ще се крие едно по-малко, страхливо човече, което ще си знае собствените си възможности. Това знаете ли каква има най-проста битова видимост? Когато се нареди масата за гости и детето като посегне, не пипай, това е за гостите. Или се представяме пред света, пред отворения свят, пред публичната си роля едни, а в същност дълбоко в себе си си знаем, че сме други. Мисля, че в това отношение ще се промени идентичността, няма да има такъв тежък дуализъм между частния човек и публичния човек. (…)
Водещ: Чак след 25 години обаче?
Георги Лозанов: А, много повече вероятно. Това е една оптимистична прогноза, ако въобще е оптимистична.
Водещ: Какъв свят ни предлагат рекламите, доколко те имат влияние върху хората, добър ден на проф. Христо Кафтанджиев? Даваме ли си сметка за рекламните внушения, професоре?
Христо Кафтанджиев: В смисъл като потребители, или?
Водещ: Ами и като потребители и като свидетели, защото сме свидетели на рекламите.
Христо Кафтанджиев: Ами то какво да ви кажа, като говорим за реклама, между другото тези неща, които ги каза проф. Лозанов, съм абсолютно съгласен с тях, явно мислим почти идентично с него. Самата реклама е доста различна. Да кажем, сега примерно да ни попитат какво мислим за медиите и какво… примерно има много сериозни медии, от типа на „Файнейшъл таймс”, които са висша степен на съвестност, има жълта преса, която е на другия край – същата история е и с рекламите. Както виждате има и нещо с чалга, но пък от друга страна има и много социални реклами, които са друга също част от рекламната действителност.
Водещ: Какъв е процентът на социалните реклами у нас и какъв е процентът на предизвикващите негативни реклами, предизвикващите друг ефект?
Христо Кафтанджиев: Е, естествено големият процент са рекламите, които са свързани с производство, маркетинг стоки и т.н. Но те непременно не всичките са негативни. Така че това по отношение на облъчването може би ми се струва, че не е съвсем правилният подход. За да може да се развива икономиката, примерно в производствените разходи на всеки продукти услуга влизат и разходи за маркетинг и комуникация. В този смисъл рекламата е и част от самото производство, икономиката на…
Водещ: Доколко тези внушения обаче, които ни прави рекламата днес, определят границите, които ние очертаваме?
Христо Кафтанджиев: Ами какво да ви кажа, всичко зависи от рекламиста и от рекламодателя. Ако примерно те са по-нормални хора, създават едни, как да кажем, по-човешки реклами, примерно свързани с културата – да кажем един типичен пример в това отношение е календарът на „Лаваца”, която е марка и (…), примерно за този календар (…) – една от най-известните световни фотографки и става произведение на изкуството. Примерно подобни реклами са на джинсите „Дизел”. И в този смисъл… Има реклами, които е правил дори, да кажем, Анди Уорхол, и фактически тези реклами стават част от световната култура. Между другото и по отношение на България има такива примери. Някои от най-известните български поети, става въпрос преди 9 септември, са писали рекламни текстове, някои от най-известните художници са рисували за реклама. Така че ситуацията е малко двусмислена, не е само чалга. Но разбира се има и чалга.
Водещ: А какво ще кажете за социалните реклами, които продават? Защото това като че ли е един нов клон в рекламистиката?
Христо Кафтанджиев: Не, просто в България моделът комуникативният, явно това е част от културната схема на нацията, като се говори за социални каузи, се работи повече с медии и с пиар. Журналистика и пиар са основните, които… Но да кажем в други култури, дори ако щете в една толкова близка култура до нас като руската или като македонската, се използва доста реклама. Такива големи световни организации, например като „Грийнпийс”, Световния фонд за защита на животните, използват много реклами в своята дейност, чиста реклама, и то по един много успешен начин и добре си комуникират дейността. В смисъл, има много положителен ефект. Така че общо взето трябва да взимаме пример в това отношение. А и в България има не малко социални каузи, които също работят с реклами. И по принцип, доколкото знам, дори рекламните агенции в този смисъл работят безплатно за тях, както и медиите също безплатно публикуват рекламите или ги излъчват, които са по отношение на социални каузи.
Водещ: Да, тогава това е допустимо, защото се счита, че зад една социална реклама има социален интерес.
Христо Кафтанджиев: Да, това си е социална кауза, така че има… (…) доколкото си спомням имаше няколко големи кампании със социална реклама. Така че както виждате рекламата не е само чалга, а пък ако гледаме по-прагматично, дори и чалгата, ако хората обичат да я слушат, нищо не може да направим в това отношение, може би дори по-добре да е включим в нашата комуникация, за да достигнем до някаква положителна цел. Говоря социална реклама, ако трябва.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар и за отделеното време! 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-13 

Водещ: Цяла седмица електронните медии чакаха да се появяват еврокръпките на Законът на радиото и телевизията, за да се разбере наистина ли има нов частен горски покрай хармонизирането на правилата ни с европейските. Още миналата седмица чухте в клуба на журналистите двете тези, тази на приемащите на закона, че това е нормално и обратната, на експертите, че е нелепо контролният орган СЕМ да приема заявки за глоби на медии от частно сдружение с открити медийни интереси. Пак покрай цифровизацията, едно неформално статукво отвоюва за пореден път правото си да раздава моркови за някои медии с частен капитал и може би тояги за обществените. Наистина ли ще имаме генно модифицирани организации в медийната регулация, само бъдещето ще каже. Както пише в класиката, някой са равни, а други са по-равни. Какво прозира под тази реалност, ами може би чушкопека или 9-ти септември, като символ на една класова революция. Това, че за едни тя е с положителен, а за други с отрицателен знак, не променя реалността. Още по-малко, особеното равенство на медийното статукво. А още не са се изказали продуцентите, обещаха да го направят в понеделник. Любопитно е в коя група, ще ги пратят коментарите, на експертите или на създателите на новите правила. Не е за пренебрегване фактът, че както звездите изгряват на запад и залязват на изток, така се случва и с интереса на реалити форматите. А това е заявка за промяна. Вече научихме, че започват снимките на пилотните серии на нов български ситком в Хърватска, безспорно добра новина за всички, които се чудят къде да се денят по време на безкрайните турски сериали. Доста медийни въпросителни остават за идващата седмица. Новината на седмицата обаче безспорно беше за операциите с морски имена. Май там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, ще коментираме днес с доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и Иво Никодимов, от БНТ1. По телефона ще чуем и коментара на Слави Ангелов от „24 часа”. Кинаджиите знаят колко много може да постигне звукът, за това и се допитват до радиохората, „Светът на звука”. Как се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, за него се надявам да говорим след малко с г-н Силвен Жир, програмен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, участници в събитието. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Полина Петрова, Владо Тошев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: И така обичайният съботен хаус промени малко реда на „Клубът на журналистите”. Разчитахме да чуем г-н Силвен Жир, главен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, които участват в „Светът на звука”. Така се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, вероятно просто събитието продължава и това не им разрешава да стигнат до нашата радио кола, която ги очаква там. Но пък ние започваме с новината на седмицата, която безспорно беше за операциите с морски имена. Май и там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, след малко към нас очаквам да се присъедини Никодимов от Канал 1 на БНТ. Очаквам да чуем какво мисли и разследващият журналист от „24 часа” Слави Ангелов. Ние обаче започваме с принципа…
Записа е повреден!
Тотка Монова: …определения за разследваща журналистика има буквално от края на 19-ти век. Като в първата история на английската журналистика е издадена 1859 година, директно е записано, че основната функция на журналистиката е контрола. Даже там има и такова изречение за контрол на парламента. Това което ми прави впечатление, че от последните години вървят отново дебати, какво разследваща журналистика и те са свързани предимно с това, до колко големите медийни корпорации влияят изобщо върху свободата на словото и свободата на медиите. И до колко традиционната журналистика, която познаваме, има възможност да бъде качествена журналистика. Защото все пак разследващата журналистика е част от качествената журналистика. Направи ми впечатление, опит да се прецизират понятията, тука основните, цитирам един преподавател от „Голдсмит” колежа в Лондонския университет, той е бил шеф на катедра „Комуникации и медии”. Става дума за Хуго Де Бърг, който казва, че непрекъснато има опит от страна на различни институции да смесват понятията разследващата журналистика, сензационна журналистика и опозиционна журналистика. Като се размива предмета, какво се изследва. И в тази посока има много разсъждения, разбира се преди всичко, за да определим типа журналистика в едно общество, трябва горе долу да са ясни параметрите, що за общество е това? Направи ми впечатление, че няколко години подред през месец май Фрийдъм Хаус когато изнесе списъка, за това на кое място се намира България по скалата „свободни медии”. Ние непрекъснато падаме надолу…
Водещ: Опресняваме уменията си по биография, защото винаги се намираме до някоя африканска държава!
Тотка Монова: Да. Значи тази година изпаднахме до 75-76 място.
Водещ: Така научихме повече за Того.
Тотка Монова: И това което според мене е тревожно, а някак си недостига до общественото съзнание, до гражданското общество и не забелязах да има някакви реакции в тази посока, включително от повечето неправителствени организации. Нас ни извадиха от страните със свободни медии и ни сложиха в групата страни с частично свободни медии, т.е. ние официално се твърди, че медиите у нас са вече частично свободни. Значи при едни частично свободни медии, проблема с разследващата и сензационната журналистика и това размиване на границите, кое таблоид, кое булевардна преса, кое е жълта преса! Що за вестник е „Уикенд”? Защо цялата полемика за досиетата мина през „Уикенд” последните две години? На 4-ти юли „Уикенд” излезе със 17 политически текстове, точно в навечерието на изборите. Броих ги специално, направи ми силно впечатление. Говоря за политически текстове, които спокойно могат да бъдат, да попаднат в един качествен вестник. Значи те нямат нищо общо към разказите на фолк певиците и на Азис, включително едно огромно интервю с президента Желев. Изобщо това смилане на границите и опита да се обясни, че това е видите ли е бъдещето на журналистиката, защото хората искат едно такова размиване на границите, искат да смесват забавление и новина. Мисля, че това е една доста опасна тенденция.
Водещ: Но не иска ГМО, нали така?
Тотка Монова: Но не искат ГМО, ама аз мисля, че и информацията какво точно е ГМО, какво се прави и какво ядем от години, а не тук от последните месеци, е също…
Водещ: Доста размита!
Тотка Монова: Доста размита и много неясна така, за по-голямата част от хората. По принцип за разследващата журналистика мога да дам разбира се работни дефиниции. Ето една съвсем работна, на Алън Ръс Бридж, Ръст Бриджър който се смята за един от корифеите в жарна. Той оглавява групата на разследващите журналисти през 90-те години във вестник „Гардиан”. И той казва, че разследващата журналистика трябва преди всичко да я различаваме по това какви са характеристиките на обекта, който се изследва. И това е основното което я различава от сензационната журналистика. Тука буквално цитирам, той казва, че няма никаква обществена значимост поредните разкрития за любовните лудории на някой играч на крикет, или ръгбист или там лице от шоубизнеса. Но това го цитирам, точно той казва, но ако депутатите разискват проблеми в парламента, но не разкриват, че за да разискват тези проблеми им се плаща пари, то това вече е удар в сърцето на демокрацията и това вече е от обществена значимост. Значи първото е, дали става дума за обществена значима, общо взето до три са сведени характеристиките на разследващата журналистика на Хуго Де Бърг. Първо, че журналистите се стремят да се доберат до истина, която е завоалирана или се укрива от институциите, от институциите, т.е. разследващата журналистика за разлика от сензационната, булевардната, опозиционната и т.н., има пряко отношение към управлението, към политическата власт. Второ той казва, че разкритията са винаги в обществен интерес. Трето, това е много важно. Разследващата журналистика започва там където свършва възможността журналиста да набива информация по традиционните методи. Американците са много по-директни, там в учебниците пише, че разследващата журналистика върви на границата на закона и много често. Освен, че е много скъпа, много често тя използва класически методи на разузнаването на шпионажа, за да добере, за да се добере до информацията. И навсякъде това е подчертано, че тези методи са оправдани, включително подслушване, шантаж, снимане със скрита камера, ако има значим обществен интерес. Тука е разликата!
Водещ: Тука не е точно така.
Тотка Монова: Да, дали това е поръчка, дали е купено, дали са корпоративни интереси! Тука на мене нещо ми се губи, нашата разследваща журналистика. Защото виждаме една битка между групировки, а къде са гражданите, нали къде е обществения интерес. И накрая ако усилията са успешни, значи тези разследвания стигайки до политици, адвокати и полицаи, това е много важен елемент, разкритията, пак казвам ако са успешни, те принуждават тези институции да действат, макар най-често да не желаят и обикновено така за успешни публикации или репортаж от разследваща журналистика се смятат тези, които са довели до създаване на закон или налагане на контрол.
Водещ: Да. Как коментираме срещата на журналист с чук, която ни предложи тази седмица? Ние разбира се, ще се свържем към 1 и 15 с продуцента на „Госпадари на ефира”, Джуди Халваджиян, но как да я коментираме тази среща! Като сензация, като особен рефлекс при среща с разследваща журналистика или?
Тотка Монова: Лично според мен, като трайно формирани нагласи в обществото за всичките тези 20 години, че определени кръгове, хора са извън закона.
Водещ: Д…момент.
Тотка Монова: Да, правилата важат за гражданите, за някакво огромно мнозинство, но за определени хора, не! И когато журналиста, как да се каже, прекрачва тази граница и прави опит да ги сложи редом с гражданите или най-малкото да им покаже, че законите важат и за тях, реагират по този начин. Мисля, че е много така симптоматично, твърде неприятно.
Водещ: Е каква четвърта власт е тогава журналистът който се среща с чука, когато търси истината?!
Тотка Монова: Ами никаква четвърта власт не е в тази позиция. Тука искам да направя едно разграничение, когато се говори, че журналистиката или медиите като цяло не попадат винаги в полето на това което в Западна Европа традиционно разбират като качествена журналистика, а качествена най, интерпретации на факти. Не мисля, че вината е на конкретните журналисти. Мисля, че в последните години, особено след последното преразпределение на пазара и закупуването на медии на едро, вестници, телевизионни програми. Прекалено много външни фактори влияят върху редакционната и публикационната политика. И всъщност, може да е парадоксално, но мисля, че в определени частни медии свободата на журналиста е много по-ограничена. И там много повече се налагат предписания, какво може и какво не може, кой може да говори и кой не може, за кого може да се пише и за кого не може, от колкото да кажем в Националното радио. Което е много така симптоматично също, но според мен проблемът е, че това в общия информационен поток не може да се улови от публиката, от аудиторията. Много ясно се виждат корпоративните интереси примерно от хора като мен, които това правят, всеки ден изчитам поне десетина вестника. Но това е интернет и вечерта от седем часа почна да следя емисиите, та до десет и тогава вече…
Водещ: И не правете това вкъщи, тука следва предупреждение.
Тотка Монова: И тогава вече много ясно се вижда. Когато това проследява няколко месеца или когато има в навечерие на избори, тогава просто натрапчиво се пораждат въпроси, на които няма отговор. Защо определени фигури излизат в медийното пространство…
Водещ: Други не излизат!
Тотка Монова: Други не излизат. Ми феномена последния от изборите е Яне Янев, който през април вдигна 41% рейтинг, веднага се нареди специално за април и май, втори, след Бойко Борисов. Това са…
Водещ: Макар, че аз помня тези коментари, че напрактика Яне Янев казваше нещата, които казваше един друг депутат, но феноменът отиде при Янев. Бъдещето на разследващата журналистика, какво ще бъде от тук насетне, останете да чуете коментарите в „Клубът на журналистите”.
Водещ: Нещо като генно модифициран организъм пуснат без разрешение лъсна след първата серия на операциите с морски имена „Октопод”. Алексей Петров имал нещо като частно МВР, край на цитата. Готови ли бяхме да чуем, че царят е гол? Добър ден на Иво Никодимов от БНТ1.
Иво Никодимов: Добър ден, кой е царят?
Водещ: Ми аз като детето, да кажа Алексей Петров, може би, не знам.
Иво Никодимов: Ми сега, според мене може би все е още е полуоблечен, надявам се да го видим чисто гол. В преносния смисъл разбира се! Интересно беше вчера, когато слушахме редица свидетелски показания, част от тях прочетени от прокуратурата, друга част от адвокатите в съдебната зала и то по една такава съдебна процедура, която искането за мярка не отклонение, което всеки юрист знае, че е началото на едно разследване срещу някаква, срещу някакъв извършител на някакво престъпление.
Водещ: Имаше и медийни образи обаче, в интернет, веднага след операцията. Имаше нещо като репортажи, така ли да го наречем?
Иво Никодимов: Да, може би нещо като репортажи от една страна. От друга страна не трябва да отричаме, че този път имаше и наистина сериозни журналистически разработки по темата, защото много от нас хората, които отразяваме подземния свят, много от нас хората, които се занимаваме с криминална журналистика сме били свидетели през дълги години за много неща. За много неща сме говори, много неща ние самите сме разследвали до толкова, до колкото може журналистиката да разследва. И някак в случая бяхме подготвени с бекграунд. Нещо което много рядко се случва! Бекграунда беше вътре в нас, в главите ни, той просто излизаше. Освен това за първи път, ние успяваме да се срещнем с хора и да се чуем с хора, които реално дават показания срещу този човек.
Водещ: Не са маскирани, не са скрити!
Иво Никодимов: Не са скрити, не са маскирани, с хора които се чуваме и…снощи например аз провел разговор с един човек, който каза „Да, аз днеска отидох и дадох показания срещу Алексей Петров”. Защото аз…
Тотка Монова: Не го е страх?!
Иво Никодимов: Защото аз знам, че този човек наистина преди време пострада от Алексей Петров и когато той писа тогава до МВР, до един по, по, по-бивш министър и до един по-бивш президент дори, цялата държавна машина се стовари върху този човек, който си позволи да каже на тогавашната държава, че този човек го изнудва, че Алексей Петров, т.е. един човек каза на тогавашната държава „Алексей Петров ме изнудва”. И тогавашната държава вместо да защити човекът който е изнудван от Алексей Петров, смаза човекът който Алексей Петров изнудва. Само с една жалба на Алексей Петров срещу него. Което всъщност казва, до къде са се простирали пипалата на този „Октопод” и че той всъщност не е просто едно морско животно.
Водещ: Да, имам още един въпрос по отношение на избора на името на операцията, но нека сега да кажем добър ден на Слави Ангелов от вестник „24 часа”. Здравейте.
Слави Ангелов: Здравейте.
Водещ: Защо разследващите репортери не бързат да коментират операциите с морски имена според вас?
Слави Ангелов: Ми вижте първо, при тази операция „Октопод” за мен, за разследващата журналистика не можем да говорим, защото е твърдо късно. Разследваща журналистика трябваше да се прояви много преди операцията „Октопод”, защото всички тези неща, които се случиха сега са известни от дълги години. Ние например в редакцията разполагаме с показанията на един вече, тука станал доста известен плевенски бизнесмен, който е пострадал от Алексей Петров от може би пет-шест години. Въобще почти всички неща, които се случиха като операция, се знаеха, т.е. няма нищо изненадващо.
Водещ: Той…
Слави Ангелов: Смисъл журналистиката трябваше много отдавна да си свърши работата по този случай, с този човек и самия факт, че това не се е случило, налага някои определения за… в момента да говорим за разследващата журналистика е просто несериозно.
Водещ: Кой написа тогава сценария на операцията „Октопод”, журналистите или някой друг?
Слави Ангелов: Не, просто дойде момента явно, това нещо да се случи.
Водещ: Дойде му времето!
Слави Ангелов: Да, но твърде късно, пак ви казвам. Така, че всички знаем за какво става въпрос. Някои неприятни събития, които се случиха и с наши колеги. И сега в този смисъл, това дело е изключително важно, защото то ще бъде показателно за всичко което ще се случва в държавата. Защото това което каза Бойко Борисов онзи ден, че сме във война, както той се изрази е много точен случая. Много е важно как ще завърши това дело. Ще има ли доказателства, защото това ще бъде показателно за всякакви подобни операции, които ще се случват в бъдеще. Защото в момента няма практика изградена добра в държавата за защита на свидетелите, които са изключително важни и от практиката, международната практика, знаете от години показва, че това е най-силното оръжие срещу мафията. За това видяхте какво стана с Маргините, тази седмица на делото. Абсолютно пълен, смешен провал. Просто прокурорите станаха жалки в съдебната зала, когато извикаха човека и той започна да говори едни общи приказки по делото срещу Маргините. За това дело е изключително важно, то е ключово и ще покаже въобще как ще се случват нещата с организираната престъпност в следващите години.
Водещ: Според вас какво разбраха хора от „Октопод”, освен едно смутно усещане за познато, може би свързано с един сериал. Името на операцията преднамерено ли е избрано?
Слави Ангелов: Ами най-вероятно, да макар, че снощи имаше една годишнина от създаването на ГДБОП, на която Бойко Борисов се пошегува, че там измислят твърде смешни имена на операции и ги посъветва да отидат в детските градини и да започнат вече да наричат операциите си, Смехурко,… и т.н. Това в кръга на шегата. Да, явно нарочно трябва да предизвика някакъв ефект, по принцип имената на операциите и на разработките от години, имаше поне такава практика в МВР, да се измислят на името на човека срещу, когото е тази разработка, той беше оприличаван на някого. В случая не е точно така, но действително става въпрос за една организация, за която всички знаят от години, че случват всички тези неща, че се мачкат бизнесмени, че се взема бизнесмени. И най-противното в тази история е, че имаме някакъв човек, който е доцент, а пък също се оказва, че прави такива неща. Уж има някакъв вестник, но няма, уж има някаква партия, но няма. Нещата са твърде показни и твърде дразнещи.
Водещ: Да и лоялен гражданин, по едно време такъв беше!
Слави Ангелов: Ами да, и лоялен гражданин.
Водещ: Добре, ами благодаря ви за този коментар. Сега Иво Никодимов ще попитам. Случайно ли е избрано името „Октопод”? Трябва ли да ни връща към сериала или към така факта, че на кино добрите винаги побеждават накрая!
Иво Никодимов: Според мен случайни неща няма. Аз успях да се чуя и с още един свидетел, който също вчера е подавал показания и който е разказал, как Алексей Петров е дал едни пари, с които са се купили едни гласове. Благодарение на което в българския парламент е влязла една парламентарна група.
Водещ: Ако ни слушат прокурорите, предполагам ще ни чакат на изхода.
Иво Никодимов: Те прокурорите знаят тези показания. Аз попитах този човек дали е съгласен да разкаже това което знае за личност Алексей Петров в едно интервю, само че това интервю да бъде направено с детектор на лъжата, тъй като аз предполагам, че този човек пък от страна на защитата на Алексей Петров, ще бъде атакуван, че прави това, защото има някакъв личен интерес. Най-интересното е, че този човек веднага се съгласи да разкаже това, което може при детектор на лъжата и това да бъде едно журналистическо интервю с него, но при едно условие! Ако след една седмица, снощното решение на съда бъде потвърдено. Т.е. той поне по някакъв начин да е гарантирал своята безопасност и неприкосновеност, защото и във вчерашните показания видяхме как хора са заплашвани със смърт, как на една жена са и казали, че ако тя не даде парите, които искат, ще я изпратят проститутка в Амстердам, за да си ги изкара. Има показания на хора, които казва, че в офиса на Левски Спартак, сега „Лев Инс” са държани няколко дни, докато не подпишат документи, за да си продадат имуществото на безценица. До там е стигнала тази група. Така, че в никакъв случай не можем да говорим, че името „Октопод” е случайно.
Водещ: Добре, какво да кажем за следващото, имаше едно за скариди, нещо по-дребно ли ще бъде?
Иво Никодимов: Не, това по-скоро може би беше някаква шега да питаме дали другите ще бъдат скариди, раци и калмари. Предвид животинския свят под водата. Но е хубаво, защото това означава, че ние се опитваме наистина да влезем по на дълбоко, под повърхността на събитията и да търсим техните неща, защото може би много пъти сме се опарвали, че е имало такива операции, безшумни, задържани са едни хора, някой от тях разбира се оставали за дълго време в затвора и на тяхно място са се настанявали други. Така, че просто събитията са продължавали, сменили са се само техните главни герои. И по тази причина може би ние се опитваме да питаме, какво се случва с другите животински обитатели.
Водещ: Аз искам да ви върна обаче към началото на тази операция, когато се появиха на живо тигри, леопарди и някакъв крокодил?!
Тотка Монова: Трактори!
Водещ: Даже… А, трактора беше друго.
Иво Никодимов: Значи, те са собственост на…
Водещ: Даже и жерав беше споменат, разбира се това е…
Тотка Монова: …в началото беше крокодила.
Иво Никодимов: Те са собственост, тези…
Водещ: Не, тигъра беше в началото!
Тотка Монова: Тигъра ли беше!
Иво Никодимов: Тези екзотични животни са собственост на двамата братя които според разследването са източвали Кремиковци и вчера единия от тях, даже обясни в съдебната зала, че ги е събирал от различни зоологически градини, от различни зоопаркове, за да ги спаси от глад. И разказа, че нали 12 000 лева давал месечно за конюшнята, не знам си колко хиляди за изхранване на леопардите и на крокодилите. Той човека от самарянство ги е събирал вкъщи.
Водещ: Леопарда ми се струва, че беше в една клетка в ЦУМ, преди това?!
Иво Никодимов: Възможно е. Да и да, този леопард е. Възможно да е и този леопард. Той пък може да го е дал там малко, да му се порадват децата, знае ли човек.
Тотка Монова: Нона Йотова изпя една песен около него, докато беше в ЦУМ, в едни стъклени клетки.
Иво Никодимов: Еми сега Нона Йотова, така е една добра певица, която лично аз уважавам и наистина бих отишъл в ЦУМ да я слушам.
Водещ: Ето как се вплете по един много органичен начин бих казала сензацията в едно разследване, за да стане ясно какви са тези хора и кои са били те. Говорихме в началото г-жи Манова за един карцер! Може би точно сега му е времето, да дадем това определение, защото то ще постави някак нещата на местата им?!
Тотка Монова: Значи става дума за едно определение на Джон Пилджър, който е известен журналист в Англия и разследващ, има книги. Неговото име много нашумява още от времето на Виетнамската война. Той дава това определение 99-та година, като възразява срещу масовата употреба на тема разследваща журналистика в този вид, в който тя се употребява според него, в последното десетилетие. Казва, че разследващата журналистика е вид тафтология, защото по принцип всеки журналист трябва непрекъснато това да прави, т.е. само това да прави. И всеки един аналитичен, интерпретативен, анализиращ текст всъщност е едно малко разследване. Т.е. за да бъде направен качествен анализ на факти, на социална ситуация, то е просто неизбежно да има някакъв по-дълъг или по кратък период разследване. Проучване на документи, интервюта и т.н. И това, тука цитирам неговото мнение, но на мене много ми хареса това определение. Той въвежда понятието „корпоративен карцер”! Той казва, че съвременната журналистика в последното десетилетие в резултат на големите медийни конгломерати тези транснационални корпорации, свързано е и със собствеността на журналистиката. За нас това е много актуално, защото сме много малък медиен пазар и всъщност кой владее медиите, те чужди ли са, български ли са и т.н. От съществено значение. Той казва, че медийната стратегия на тези конгломерати, залагат на две неща, особено за телевизиите, той подчертава особено за телевизията. В праймтайма или най-много се отделя на забавни програми и шоута в най-различни формати. При нас свидетели сме на това, може да прибавим и турските сериали! И оставят едни малки блокове около 30 минути, това са новини, изобщо формулата е новини плюс забавни програми…
Водещ: Хляб и зрелища…
Тотка Монова: И в резултат на непрекъснатото разширяване на времето за тези забавни формати и реалити шоута и т.н., се изтласква това което той нарича класическа журналистика, т.е. интерпретативната и аналитичната. Т.е. тази журналистика, чиято основна цел е да отговаря на въпросите как и защо? Значи ние имаме една мозайка от информация, може да сме! Мисля, че българската журналистика е перфектен образец за качествена регистрираща журналистика. Просто според мене почти няма нещо значимо в тези 20 години преход, който да не е регистрирано. Въпроса е обаче, защо се случва, къде е генезиса. И всъщност той казва, че този корпоративен карцер в крайна сметка има за цел да изолира населението! Т.е. населението не стига до причините на нещата, то разполага с всяка нова информация колкото по сензационно е поднесена разбира се и с картина в телевизионните репортажи, ефективна, ефектна е, помни се няколко дни, след това се застъпва със следващата ефективна операция, ако говорим за нашите репортажи. И то просто, самото забравя, разбира се това не са медийни експерти, хора толкова обременени с ежедневие и с бит, особено при нас, да си задава въпроса „Кой стои зад това? Защо се случва Кой организира? Защо не го прекратява?”. Включително според мене ако в момента се направи една социологическа анкета, малко хора са се замислили върху въпроса, това което представителите на правителството казват, официално, че има около 300 души престъпен контингент, който стои така в основата на организираната и крупна престъпност. И 70 хил. души армия, която ни пази от тази престъпност. Е тя не може да се справи с тези 300 души! Ние се подигравахме много на времето с говоренето на Жорш Ганчев, той ги наричаше „бандюги”. И казваше, че бандюгите в България не могат да напълнят националния стадион „Васил Левски” и казваше, че една България толкова малка, която по хоризонтала и вертикала можем за един ден да я минем, просто няма никакъв проблем да си прибере бандюгите на стадиона. Само, че тя не иска да го направи! И сега, според мен стигаме до този въпрос. За мене наистина не бих определил точно сензационна журналистика, по-скоро шокиращи факти са изнесени. Това, което и Иво каза! Но не мисля, че така възможностите на колегията е да отговори мисля, че бариерите са отвън. Може би Иво, понеже е вътре в професията, може да каже. Мене ме интересува отговор на двата най-важни въпроса. Защо това се случва, вече 20 години? Ето това което каза колегата от „23 часа”, знае ли преди пет години, кой определя кога да дойде времето това да стане публично достояние, кой стои зад това? Мене много ме, кой разрешава това да се случва или да не се случва? Кой разрешава или не разрешава 70 хил. души полиция да не прибере 300 души престъпност? Само едно нещо. Покойния професор Марко Семов, беше си я свалил от централното фое на нашия факултет. Студентите бяха направили преди години, една карта на София и с флагчета бяха обозначили всички места на които можеш да си купиш дрога и долу беше написано, каква дрога, на каква цена и телефона, ГСМ кой ти я достави, за колко минути. Той беше потресен и я взе и каза, че ще я носи някъде по инстанции. Значи не е възможно студентите да знаят това и да направят тази карта, и в същото време да се занимава неправителствен сектор, тука отивам в друга тема! Нали майките, сдружението, форума бгмама, нали нахлуването на дрогата в училищата. Е това кой го контролира, това защо не се спира?!
Водещ: Иво, може би тука е времето за една ирония, кога ние журналистите?
Тотка Монова: Значи кой пречи, кой казва?
Водещ: Кога ние журналистите ще поискаме МВР да ни следи в интернет, за да може нашите разследвания да завършат с прокурорски постановления?
Иво Никодимов: Ми то, не би трябвало ние да го искаме.
Водещ: А, да.
Тотка Монова: Те си ни следят!
Водещ: Казах горчива ирония!
Иво Никодимов: Това си е работа и на МВР, и на прокуратурата. Нали да внимава какво правим ние, сега лошото е нали, че Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния, Наказателното ни законодателство въобще е доста кофти. Така, че ако нещо е написано във вестника, по него прокуратурата може да се съзира, но ако е казано в радиото и телевизионния ефир, не може!
Тотка Монова: Защо?
Иво Никодимов: Еми… защото така пише в закона.
Водещ: Така пише в закона.
Тотка Монова: То не е публикация.
Водещ: Не е.
Иво Никодимов: Еми извинете, но закона ни е писан 68-ма година! Нали разбирате тогава каква роля е имало радиото и какво роля е имала телевизията. Нали, лошото обаче, че радиото и телевизията като медии започват да се променят и да се развиват в края на 90-те години. Тогава когато всъщност по време на правителството на Иван Костов, както каза вчера в съдебната зала, героят на седмицата в кавички Алексей Петров. Е възникнала оперативната необходимост, той като офицер да бъде внедрен в Кремиковци, Левски Спартак, такси компании софийски и т.н., за да изпълнява там задачи на Национална служба Сигурност. Която тогава е била в състава на МВР. Пак тогава се създава и прословутия закон, който регулира дейността на националните електронни медии.
Водещ: Това обаче…
Иво Никодимов: Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Това обаче звучи като сценарий на холивудска продукция само, че там този сценарий е на кино, а при нас май…
Иво Никодимов: Той нямаше да звучи като сценарий на холивудска продукция, ако този закон създаден тогава през 98-ма година, 97-98 година. Беше създаден така, че той да регулира по пазарни механизми продукта който националните електронни медии и частни или държавни, без значение обществени по-скоро, създават. Знаете той какво направи с рекламата, той дори забрани излъчването на реклама в праймтайма на Националната телевизия, докато не стартира първата частна национална телевизия. Защо? Защото ние трябваше да дадем едни пари, да осигурим приток на едни пари в една бъдеща частна национална телевизия. Тогава естествено се получава това за което…
Тотка Монова: Това за корпоративен карцер!
Иво Никодимов: Да, говорим и сега. Този корпоративен карцер в който вече телевизиите се принуждават наистина онези, които са най-атрактивни и най-гледани продукции да ги, с цел финансиране да ги изкарат в най-гледаното време. А всъщност от стандартни за нашите географски ширини пояс на публицистиката и журналистиката, който беше във вечерните часове, ние да го изместим в сутрешните блокове.
Тотка Монова: И в събота и неделя!
Иво Никодимов: И в събота и неделя, то дори вече в неделя отпадна, защото нали предавания тип „Всяка неделя” и т.н. отдавна ги няма в ефира. Нали, т.е. дори се смята, че такъв тип предавания от 2 часа и половина и т.н., няма кой да го гледа.
Водещ: И за да допълним мозайката, да кажете…
Иво Никодимов: Нали това са други глупости на търкала, както се казва.
Водещ: Обикновено тези неща и тези операции се случват петък, нали така по правило/
Тотка Монова: Да, общо взето.
Иво Никодимов: Е не, този път се случи във вторник!
Водещ: Защо имаше разлика? Това е въпроса.
Иво Никодимов: Ами не, аз не смятам, че някой задължително ги планират да бъдат в петък или във вторник, или в неделя. В случая просто те са преценили, това си е вече работа на разследващите, кога за тях ще бъде най-ефективно да проведат една такава операция. Нали хубавото е, че в момента издирват само един единствен, Митьо Полицая. Който е контролирал всъщност публичните домове в София.
Водещ: Иначе хубав прякор има.
Тотка Монова: Няма начин да не е знаел.
Иво Никодимов: Димитър Митов се казва, иначе дали е бил полицай преди или не, и защо си му казват Митьо, Митко Полицая. Лично аз не мога да разбера. Но вижте сега, хубав линеен, от селскостопанска техника не му е трактор, не е булдозер, не е трактор. Значи човека може би е имал, по отношение на друженички от древната професия, е имал все пак някаква така по снизходително отношение и не е минавал като валяк през тях.
Водещ: Продължаваме след малко. Останете с нас.
Водещ: И така, когато дойдат журналистите, някои продължават да посягат към чуковете. Тука правя една пауза, защото очаквам всеки момент да осъществим връзка с продуцента Джуди Халваджиян. Който разбира се не е в България и това създава известни затруднения.
Иво Никодимов: Това зареди онзи чук във Велико Търново ли?
Водещ: Зареди онзи чук. Ние се смеем, разбира се да кажа, че не е смешно. Просто е тъжно и за да не плачем, защото е по-неудобно да плачем, зареди това се смеем. Но като чели се позагуби този образ в резултат на тази операция „Октопод”. Макар, че има прилики!
Иво Никодимов: Виж сега, аз съм се срещал с валяк. С чук не, но с валяк. На времето две депутатски съпруги решиха да си мерят влиянието, хем бяха съпруги на депутати на една и съща политическа партия. Едната на Александър Йорданов, другата на Александър Джеров. Едната се казва Лили Джерова, другата се казва Валерия Александрова. Искаха, едната отговаряше за образованието в Столична община, на г-н Джеров съпругата, а Валерия Александрова отговаряше за училищата по култура в Министерство на културата. И искаха да извадят Националната гимназия за древни езици и култура от сградата на 12-то училище и да я преместят някъде, не е ясно къде. Е това беше война между тези две съпруги, като Лили Джеров, която все пак е съпруга на юрист, беше си позволила дори да наруши заповед на министъра на културата и на министъра на образованието, съвместна заповед и беше разрешила на своя глава, да се разшири приема на ученици в 12-то училище, което е общинско. С което направи физически невъзможно…
Водещ: Пренасели училището!
Иво Никодимов: Да, съществуването на двете училища в една сграда. И тогава когато аз отидох да я питам, защо е направила това, тази жена която е около 120 килограма, всеки може да бъде толкова, с тяло затисна вратата, за да не мога да и задам този въпрос. Не използва чук, но това беше едно насилие върху моята личност. Значи това са неща, които се случват когато искаш да разбереш, защо се случва нещо, тогава когато задаваш правилния въпрос и смешни са такива реакции. Че хората вместо да застанат, защо пък Валерия Александрова, каквото и да я попиташ, колкото и неудобен въпрос да и беше зададен, тя имаше смелостта и доблестта да каже, каква е нейната позиция. Дори в случая в който тя да речем имаше някакъв личен конфликт с Величка Варянова тогава, пък директорката на друго елитно училище в София. Та, нали този човек от Велико Търново, вместо да застане и да каже, ами аз понеже, обаче, защото. Той решава, че трябва да употреби чук върху главата на репортера. Ми това е безумие! Сега вярно, че аз ако съм на мястото на окръжния прокурор, веднага ще го задържа за 72 часа да прекара в ареста, ей така, за да види какво е там. Не за друго, защото няма основание да го задържат за повече от 72 часа. Тука въпроса е и защо, разбира се Окръжната прокуратура във Велико Търново мълчи по темата.
Водещ: Тук обаче става ясно, когато другите институции не си вършат работата и когато журналистите се опитват да ги накарат да ги вършат, се срещат с чукове. Лошото е, че други институции пък не си вършат работата по отношение на тези чукове, защото това е някакво безумие.
Иво Никодимов: Ама как искаш някой да започне да си върши работата, като заговорихме за „Господари на ефира”, еми точно там гледахме репортажите за поведението на един български митрополит, какъвто е пловдивския. Ами извинявайте много обаче, защо този човек още е в лоното на Българската православна църква. След тези репортажи, които излъчиха в „Господари на ефира”. Едно предаване, което е шоу!
Водещ: И след като репортерите на едно шоу предаване се срещат с чукове, какво остава за останалите?!
Иво Никодимов: Е, сега нали тоя…
Тотка Монова: Това не е ли защитна реакция.
Иво Никодимов: Ако не искаш да те чуят.
Тотка Монова: Не, не, да сложиш изключително сериозни неща в едно шоу, това пак част от това разминаване на границите, като форма на самосъхранение.
Иво Никодимов: Сега Халваджиян е човек който изключително много разбира от телевизия, аз в това отношение адски много го уважавам и във всички други отношения разбира се. И той успява да намери изключително добрата формула да съчетае атракцията, шоуто със сериозните неща! Макар и както виждате, един случай, но го хваща. И там това което много ми харесва, когато се направи нещо, не се забравя, то се следи какво се случва след това.
Тотка Монова: Дори след половин година.
Иво Никодимов: Да, дори след половин година. Защото ние много пъти, много правилно каза и г-жа Тотева, много пъти отразяваме нещо, казвам нещо и след това спираме до там, и не се връщаме към този случай след 3-4 месеца, за да видим какво е станало, например с този човек който, с когото нещо се е случило.
Водещ: Ми може би информационния повод тука действа като спъващо устройство?
Иво Никодимов: Ми не и толкова информационния повод колкото, че…
Водещ: Е сега имаме възможност да чуем Джуди Халваджиян, добър ден.
Джуди Халваджиян: Добър ден.
Водещ: Когато дойдат журналистите, някой продължават да посягат към чуковете, ако властите си бяха свършили работата, какво щеше да се случи с чука? Нека така да ви попитам и уравнението вярно ли е?
Джуди Халваджиян: Ами не точно властите, значи тука проблема, аз го казах много пъти тази седмица. Проблема, смисъл тази случка стана благодарение на това,ч е прокуратурата във Велико Търново не си е свършила работата. Значи от две години, над 60 семейства, които се обърнаха в последствие към нас, от две години тези хора се мъчат нещо да направят, подават сигнали в прокуратурата във Велико Търново и от там тишина. Никой не прави нищо, за да обърне внимание, поне един човек. 60 семейства, е как е възможно в една държава, когато едни 60 семейства се надигнат и казват, че имат проблем, никой да не ги взима на сериозно. Аз не мога да разбера!
Водещ: Искам да кажа, че току що коментирахме с Иво Никодимов от БНТ, че прокуратурата не си е свършила работата и по повод репортера, който пострадал чука май!
Иво Никодимов: Защото аз попитах, защо прокуратурата не е задържала чука поне за 72 часа и тоя чук се случва в ареста!
Джуди Халваджиян: Ама вие, след като пак се връщам и ви казвам, че в рамките на две години, никой нищо не е направил. Тези хора в нашия репортаж казват, че какво ли не са правили в рамките на тези две години и никой не им обръща внимание. И казват, че няма измама. И най-много те морално са били излъгани, не знам си какво си. Това е абсурдно, значи искам да чуя мнението на някой от прокуратурата във Велико Търново. Но тишината говори всичко. Какво да ви кажа.
Тотка Монова: Ами трябва да му разрешат!
Водещ: Да.
Джуди Халваджиян: А това, че смисъл се стигна до този чук, в крайна сметка ние за това сме медия, да се опитваме по всякакъв начин да провокираме по някакъв начин, след като институциите не си вършат работата. Да, той…
Водещ: Е ако може да не срещаме с чукове, ще е по-хубаво!
Джуди Халваджиян: Е разбира се. Смисъл за късмет на нищо сериозно не е станало, освен този удар. Но в крайна сметка трябва да се разбере, че дори някой който се опитва дори да посегне на журналист, не да го удари с чук. Това нещо трябва да се надигнат всичко и да се борим срещу това нещо. Това е абсурдно и не мога да разбера как в момента трябваше прокуратурата и главния прокурор да се задействат и да разберат какво се случва в прокуратурата във Велико Търново. Този Христо Чапанов, който всички го знаят, че от толкова години лъжел хората, как е възможно да стои и да продължава да си строи някакви сгради и да взима парите на хората. Това е абсурдно нещо.
Водещ: Е, да се надяваме, че този абсурд ще се разнищи покрай чука. Горчива ирония разбира се.
Джуди Халваджиян: Ама ето вижте колко е семпло, вижте колко е семпло.
Водещ: Да, да. То е абсурдно, не е семпло!
Джуди Халваджиян: Не, не, това което искам да кажа е семпло. Хората не вярват на институцията или на държавата, в случая в прокуратурата във Велико Търново и се обръщат към нас, към господари на ефира. Значи това какво ви говори, говори ви, че няма държава. Държавата не си върши работата! Държавата не контролира прокуратурата във Велико Търново какво се случва и т.н. И след този репортаж и след всичко това което се случи, шума който се надигна въпреки всичко, аз не съм чул да е станало. Този човек беше задържан за 24 часа, браво на полицията, тука мога да кажа „браво” за бързата реакция, така се прави. Но какво от това, от тук нататък, той е пуснат малко след това по някакви здравословни причини. Смисъл здравословните причини ги знаем на всички, които влизат, нали са арестувани. Така, че… ето пак да се върна, нас това няма да ни спре, този чук няма да ни спре. Ние продължаваме да ровим, продължаваме да търсим истината и така, че ние това което трябва да си свършим, ние ще си го свършим.
Водещ: Моля ви дайте каска на репортера!
Джуди Халваджиян: Проблема е… да каска, вече ще бъде с каска. Като ходи да го търси втори път!
Иво Никодимов: И бронежилетка!
Джуди Халваджиян: И това явно ще трябва.
Водещ: Искам още една минута да ви задържа на телефона, защото след седмица чакане, еврокръпките в Закона за радиото и телевизията, вече са факт. В понеделник ще давате пресконференция! Вашия коментар за тези промени?
Джуди Халваджиян: Ами промените, в смисъл за съжаление аз няма да бъда на тази пресконференция, защото ще продължа да бъда тук в Милано още няколко дена. Но моето мнение е, че в крайна сметка управляващите решиха да услужат на медиите и на телевизиите, не разбира се на продуцентите, защото в крайна сметка явно комфорта който може да имало, да подсигури телевизиите на управляващите е явно по-голям от това което може да направи един продуцент.
Водещ: С други думи вие влизате в отбора на опонентите на този така променен закон!
Джуди Халваджиян: Не, не ние не сме, продуцентите не са и не искат да бъдат някакви опоненти или опозиция на управляващите, но в крайна сметка, закона не стана това което искахме благодарение на това което ви казвам. Смисъл телевизиите натиснаха управляващите и управляващите казаха „Окей, след като телевизиите ни казах, че ще имаме медиен комфорт, ние сме с тях”. Ето това е основния проблем, но ние ще се борим това да не е така, защото не може в крайна сметка неща които, смисъл бяха ни обещани на първо четене, на 25% от външните продукции, които трябваше да бъдат… бяха приети на първо четене разбира се, след това цялото това нещо отиде на 12, ама реално тея 12% са 6%, защото става въпрос в закона за 50% от времето. Така, че в крайна сметка ние от 10% външна продукция, която имахме преди, вече имаме 6%, но тя дори не е шест, защото там не е казано точно, че трябва да бъде българска външна продукция, ами е казано европейска. И то е пожелателно. Ако телевизиите решат. Така, че…
Водещ: Разбирам ви, благодаря ви за…
Джуди Халваджиян: Но не, не, ние ще се борим от нататък, няма да ги оставим нещата така, но както и да е.
Водещ: Поне в тази борба няма да ви трябват каски и бронежилетки, благодаря ви за това участие.
Джуди Халваджиян: Да.
Водещ: А сега ние накрая да кажем, сега разследващата журналистика какво бъдеще има при положение, че за най-елементарните неща се оказва, че трябват каски, бронежилетки?!
Иво Никодимов: Както казахме, всъщност всеки журналист е разследващ. Така, че журналистиката по същество е разследваща и не трябва да я определяме на разследваща или на не разследваща. Със сигурност обаче, тези които се занимаваме с таз дейност, с тази професия, трябва да бъдем изключително морални и наистина когато обвиняваме някой, да сме сигурни, че той е виновен. Да сме си проверили нещата, за да не цапаме професията. Защото това, че има случай на цапане на професията, е в наш ущърб.
Водещ: Да, защото всички влизаме под един знаменател.
Иво Никодимов: Така е, така е. Така, че според мен бъдещето на журналистиката е по-важното и да се надяваме, че никой няма да се опита да забие чук в устата на журналистите.
Водещ: Да.
Иво Никодимов: Защото тогава вече, тогава вече наистина ще замълчат всички.
Водещ: Г-жо Монова?!
Тотка Монова: Ами пожелателно, но аз не съм много оптимистично настроена. Защото от 15 години си задавам един въпрос, не съм политолог, бродирам текстове както се казва, но пък за да анализираш текстове, трябва да ги четеш ред по ред. И тогава излизат много интересни факти и четенето между редовете… значи продължавам да си пазя едно интервю от 94 или 95 година, не можах вчера да си намеря тази по-старата папка с изрезки. Вестник „Експрес” когато излизаше. Тогава вестник „Експрес” направи едно голямо интервю с Мирослав Дърмов, който беше депутат и който беше председател на парламентарната група по Национална сигурност. Значи говорим за председател на парламентарна група…
Иво Никодимов: Комисия!
Тотка Монова: Комисия, да комисия, извинете. А той беше в групата на ДПС депутат. Огромно интервю със снимка, бекграунд и това което аз си извадих като две изречения, които много ме потресоха, защото аз го кажа или вие, може да звучи като риторичен въпрос, нормално. Но да го каже председател на комисия в парламента, значи той каза „Аз не знам къде е центърът на властта и не знам кой фактически управлява България”. И аз във всичките до, вече сме 2010 година, продължавам да си задавам този въпрос, защото което изчитам, то не ме прави особено така оптимистично настроена. Прави впечатление реакцията и на част от колегията, на разследвания на външни автори чужденци, примерно на Юрген Рот как се посрещна книгата. Това което Ален Менк в Новото средновековие пише, там има едни много неприятни редове за България.
Водещ: Да не говорим за това, че…
Тотка Монова: Значи той за Юрген Рот…
Иво Никодимов: Бил сложил малко настрани, защото точно там е проблема където говорим за морала. Но например това което от вчера пак от съдебната зала мога да цитирам, на въпроса „Кой управлява?” и къде е центърът на властта? Ами единият от свидетелите срещу Алексей Петров казва, че до лятото решенията са се взимали от Сергей Станишев, Петър Димитров, Младен Червеняков, Росен Карадимов и неофициално с активното съдействие и участие на Алексей Петров.
Тотка Монова: Това може би е първото конкретно назоваване на имена.
Водещ: По притеснителното обаче беше, че той беше наречен лоялен гражданин, а по-късно влезе като…
Иво Никодимов: Не, той беше наречен лоялен гражданин, според мене леко с ирония, леко с чувство за хумор, но зареди това, че беше предал нещо което е излязло от държавата. Сега друг е въпросът обаче и ние ще разберем колко такива материали са извадени от неговия офис в Басейн Спартак.
Водещ: И дано това някога да го разберем. Благодаря ви за това участие. Точно минута и половина, точно половин минута остава до 13:30 часа. Хубав ден на всички ни. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-06

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-31 

Г-жо Маринкова, социологическо проучване по повод 75-годишнината на БНР показа, че "Неделя 150" е най-разпознаваемото радиопредаване в ефира. Какъв извод да си направим от факта, че 20-те години преход не родиха нова голяма радиомарка?

- В демократичните медии непрестанно се появяват нови заглавия и лица, но повечето реномирани предавания на БНР имат по-дълга история. Сутрешният блок тръгва през 60-те години, а "12 плюс 3" и "Алегро виваче", също обичани предавания, са на 20. В "Неделя 150" има повече измерения – от една страна, рубриката е нещо като официоз (съобщенията в нея се цитират както от новините на радиото, така и във вестниците), а от друга – е и форма за свободно, гражданско, дискусионно изразяване, в този смисъл тя е в списъка от емисии и предавания, които могат да направят имиджа на даден политик, но безспорно дава и "дивидент" и на журналистите. В такава рубрика по-бързо се прави име – аналогично с новините или "Панорама" на БНТ. Част от успеха свързвам и с навиците ни. В края на седмицата е, след петъка и съботата. Тогава на хората пак им се връща желанието да гледат и да слушат за политика, след като в първите два дни от уикенда им се е отщяло. Така си обяснявам дълголетието и успеха.
Удивена съм обаче какви огромни количества сили и енергия трябва да се изразходват, за да се наложи една подобна медийна марка. Ако днес пак трябва да мисля дали да избера и да тръгна с такава рубрика – не знам. Но знам, че желаещи да ме заместят бързо ще се намерят. Тежка е, като най-много тежи денят преди самия ефир – събота. На мен лично този "ден за размисъл" ми идва малко в повече. Обхващат те най-различни притеснения, сценична треска. Ако вършиш работата си ден за ден, някак като че ли не усещаш напрежението. Готвиш се един следобед или един предиобед, както е в "12+3" например. После работиш.

Вие и сценична треска?

- Да, защо не. Това е дълго предаване, с множество събеседници, най-малко десетина интервюта. Самата композиция, с която трябва да се справиш, е такава, чене позволява предаването много добре да се планира предварително. В електронна медия сгъстяването на напрежението се усеща много силно. Чувстваш как ходиш по опъната нишка, това е непрекъснато изпитание. На вниманието ти му е нужна свръхконцентрация.

Да поговорим малко за събеседниците. Напоследък "водещи" водещи започнаха да признават как политиците сами им предлагат сензационни разкрития точно в техния ефир. Партийните пресцентрове пък като че ли напълно си присвоиха правото еднолично да решават кой политик кога да говори и по какъв въпрос. Особено в радиа и телевизии не стана ли така, че вече не журналистите решават кой в политиката е интересен, а обратното?

- Наистина, пресцентровете по-често вземат или поне искат да вземат решенията. За журналистите остава единствено изборът дали да приемат, или да не приемат предложения им събеседник. Все пак имаме право да настояваме за друг, който ни се струва по-интересен. Не сме длъжни изцяло да се съобразяваме с политиките и стратегиите на партиите.
Но иначе е факт, че много от рубриките, в които политиците обикновено се изявяват, започнаха да стават лесна плячка за амбициите, за кариеризма. Това се оказва и най-евтиният начин да си направиш предаването – предимно с хора, които по една или друга причина търсят популярност, а не с тези, за чието мнение си убеден, че ще бъде интересно и полезно за хората. В този смисъл става все по-трудно да се направи престижно интервю.
Тези взаимоотношения между политици и медии, за които ме питате, показват още един аспект на ситуацията у нас днес. Най-лесно е да се каже, че в нея няма естествена политическа система, и естествена реакция на хората е, че политиците не израстват по истинския си път. Неслучайно точно сега се появи и терминът за генното политическо инженерство. Вижда се как се търсят всякакви изкуствени системи политическото да продължи да живее. Като се почне от купуването на избори и се стигне до купуването на политическо влияние. До второто медиите за съжаление не стоят далеч, въпреки че според обществения модел това не би трябвало да е така. Не е нормално, както става напоследък, да се говори как едно телевизионно шоу работи за дадена политическа сила или субект. А то се говори.
Затова и хората се отчаяха и вече започнаха да отказват да гледат и да слушат какво им говорят политиците. И това предизвика съсипията в нейната най-пълна и завършена степен.

Още малко за шоупрограмите и политиците. Около индиректния диалог между Бойко Борисов и Слави Трифонов тръгна дискусия трябва ли журналистът на всяка цена да е настроен опозиционно, дори ако не вижда достатъчно основания за това?

- По постановка журналистът трябва да е опозиционно настроен. В никакъв случай да не е сервилен, да прави истинско интервю от гледна точка на подаване на пасовете с политиците. Трябва да бъде максимално отчужден.
Не съм сигурна обаче дали всичко това е в състояние да притесни един толкова ловък в медийно отношение събеседник като Борисов. Защото безспорно това е министър-председателят с най-голяма концентрация на медийно внимание – като пробив и кариера. Без съмнение – феномен. Но бих казала, че никога не е късно това внимание да се обърне с обратен знак. Медията както създава, така и убива. Изпълнителната власт е най-жестоката власт. Тя ни-! кога не приключва безболезнено. Такава е традицията.

Вашето лично отношение към премиера какво е?

- Аз нямам лично отношение към премиера. Бойко Борисов никога не е посещавал БНР. Това прави впечатление на част от работещите тук. Самата аз съм правила няколко интервюта по телефона с него още от времето, когато беше главен секретар. Но тези разговори наричам "експлоатация на ситуацията". При тях винаги може да се появят смущения по трасето, времето да се окаже ограничено, неподходящо и т.н.

И вие ли мечтаете за интервю с Ахмед Доган, както много други известни журналисти признават?

- Вече не. Канех го често в един известен период и после се отказах. Той дава интервюта само на две-три места. Вероятно защото подозира, че и други мечтаят да го интервюират. Спомнете си какво каза в нощта на изборите: "Без мен ще ви бъде по-скучно." И действително, неговата сдържаност поражда неща, за които често е цитиран. Той в действителност не е интересен и смислен, а е по-скоро провокативен, обича да предизвиква. Казва неща, които другите крият. Това е част от номера му в живота.

Има ли важни за обществото въпроси, които в момента стоят без отговор?

- Има неудобни въпроси към министър-председателя. Забелязвам, че хората се
страхуват от него. Нямам предвид само журналистите. Говоря по-скоро за събитията около бламирането на Румяна Желева и за начина, по който се държаха приближените му. Останах с усещането, че самите те не знаеха коя от същностите на Борисов ще срещнат и дали няма да си навлекат гнева му, ако изкажат свободно мнението си. Затова около този случай журналистите не успяха да съберат наистина смислени обяснения от властимащите.
Има и други неудобни въпроси около правителството – на Сашо Диков за "Остеотех", фиксацията на опозицията около поръчката на винетките, инвестициите в обществени проекти на хора, близки дo Цветелина Бориславова. Има и други, свързани със забравените обещания. Аферите на бившите министри също вече стават част от неудобните въпроси, защото минават в графа "забравени обещания".

Преди време БНР беше барикада, а вас за кратко дори ви уволниха. Днес всичко тук изглежда тихо и спокойно. Какво се случи оттогава насам – животът тръгна по мед и масло, политиците показаха превъзходството си или просто екипът бе завладян от конформизъм?

- Събитията тогава бяха свързани с избора на генерален директор. Дето се вика, такъв избор винаги може да доведе до буря. Вижте какво стана сега в Музикалния театър. Напрежението в БНР тогава имаше пряк отзвук от напрежението между Иван Костов и Петър Стоянов. То беше функция и на люлеенето в регулаторния орган. Може да е било функция и на други процеси, за които да не си даваме сметка. Предполагам, че сме изглеждали доста смешни в очите на хората, които са кроили ситуацията в онзи момент. Те вероятно са мислили за съвсем други неща – да кажем, за овладяване на обществените поръчки, които БНР предстоеше да обяви на по-късен етап. Или пък за формирането на съвсем нова политическа сила. Защото, спомнете си, че създаването на "Новото време" (и дори на НДСВ в перспектива) също бе свързано със събитията в радиото преди 10 години. Тези събития дадоха старт на кариерата на един Николай Сви-наров например, който тогава беше адвокат на протестиращите.
Напоследък все повече ме занимават политическите сценарии зад един подобен протест, какъвто тогава направихме ние. Там долу, на площада, хората си крещят за някаква си свобода на словото, но горе, в офисите, котараците си мислят за съвсем други работи. Да не забравяме, че тази година също предстои избор на генерален директор на радиото. Дали отново са възможни колизии? Ако питате мен – да. Защото ще трябва пак да се синхронизират много интереси. Преди 3 години социалистите също не успяха да ги синхронизират напълно, тогава също се чу за напрежение по оста Станишев – Първанов. Какво пречи сега отново да се появи такова? Хората в новото мнозинство, които отговарят за медиите, не са никак популярни. Ние например, в БНР, не знаем какви идеи имат по отношение на радиото.

Има ли нещо, което не можете да кажете в "Неделя 150", та се налага да водите и "Вън от рая" по Канал 3?

- От съвместяването на двете занимания научих, че голямата медия ти дава чувството да не си благодарен на събеседниците си за това, че ти дават интервю. Знаете, за интервюто може да се говори по два начина – че се взема и че се дава. В БНР журналистът е напълно еманципиран, тук си много по-спокоен. Упражняваш професията си в най-почтен план. Не казвам, че другото не е почтено, но в малката медия непрекъснато живееш с усещането, че не взимаш интервюто, а ти го дават. В малката телевизия, във вестника с малък тираж трябва да вложиш много по-голяма стръв, за да си осигуриш нужния събеседник. С цената понякога дори на унижение.

Живеете в Своге. Как изглежда голямата политика оттам през очите на съгражданите ви?

- Хората по улиците там вече отдавна не говорят за тези неща. Нещо, което звучи поучително.

Стр. 48 – 49

Снимка: Novinar.net

БНТ, Денят започва | 2010-01-25 

Водещ: Предаването ни продължава под знака на 75-годишнината на БНР. Съвместното ни предаване започна рано тази сутрин. Бяхме в студиото на БНР, чухме какво си говорят и какво коментират слушателите на БНР. Сега в рубриката за култура сме си поканили гости от БНР. Това са Паулина Новакова, директор на програма „Христо Ботев” и Стефан Радованов, програмен директор на БНР. Честит празник! Много се вълнувате през днешния ден, убедена съм! Слушате това, което излъчва радиото, това, което предаваме ние. Подготвяте се за празника довечера?
Стефан Радованов: Точно така, доста интензивен ден ни очаква и вълнението е естествено.
Паулина Новакова: Поканили сме си много гости.
Водещ: Нека само да кажа, че пряко ще се излъчва церемонията и по БНТ от 18.30 ч. и по всички програми на БНР.
Стефан Радованов: Аз мисля, че си заслужава, и това ще бъде едно приятно изживяване и за зрителите на телевизията, и за слушателите на радиото.
Паулина Новакова: И благодарим за партньорството!
Водещ: Убедена съм, че ще бъде вълнуващо. Преди малко в емисията новини се върнахме към началото, преди 75 години, началото на радиото. Представям си как тогава бавно е навлизало радиото във всеки дом, докато в един момент е станало основната медия, единствената връзка със света, когато са се научавали новините бързо само от радиото. Искам да попитам сега, когато има толкова много радиостанции, електронни медии, интернет, конкуренцията на интернет, как БНР успява да запази своята аудитория?
Паулина Новакова: Ами аз бих припомнила на слушателите, които чуха преди малко, че всъщност радиото е започнало с култура. И после са дошли новините.
Стефан Радованов: Точно така. В онези години радиото фактически е било институцията, която е възникнала не само да информира, но и за да забавлява, за да убеждава хората в ценностите именно на културата и изкуството. Да не забравяме, че първият директор на радиото е известен художник, поет, театрален критик. Като че ли в самото си начало радиото е заложено да бъде една културна институция. Разбира се като електронна медия ние сме много силни, много мощни в новините, които даваме и в актуалността на събитията, които отразяваме. Но в крайна сметка културата е пропита във всички наши програми, бих могъл да кажа. Когато ме питате за съвременното измерение на радиото, въпреки своята достолепна възраст, 75 години, мисля, че радиото продължава да бъде една съвременна, актуална, развиваща се медия. Ние много залагаме на мултимедията – едно модерно понятие, но това на практика обединява, включва звук, визия и текст в едно. Чрез интернет и чрез обновения електронен сайт на БНР ние се стремим да направим именно това и да вървим към развитието на радиото като модерна, съвременна мултимедия.
Водещ: Кога тръгна новият сайт? Аз снощи влизах вътре, не разбрах кога е…
Стефан Радованов: Ние работим около година върху новата му визия и новата му структура, но той вече действа от няколко месеца.
Водещ: 11 езика…
Стефан Радованов: Това е уникалното в нашия сайт, че освен всичко останало, той предлага информация на 11 езика, което за рамките на България, пък и за света мисля, че е доста уникален елемент в сайта.
Водещ: Според едно изследване около 34% от българите слушат БНР, програма „Хоризонт”. 20% от тях слушат и програма „Христо Ботев”. Каква е аудиторията на предаванията за култура, постоянна ли е тя?
Паулина Новакова: Тази лоялност на слушателите на БНР означава само едно. Че ние като цяло сме различни и сме разпознаваеми от българската публика. А програмата за култура е уникална и единствена. Общо взето на територията на България няма конкуренция. Ако се сравнява с рейтингите, които имат подобни културни формати на територията на Европа, защото това е една от мисиите на европейските обществени радиа да разпространяват култура, имам много висок рейтинг. Той е между 7,8, и 10,5 стига. Което е много, защото европейските радио имат 3-4 % слушаемост. 7% само за сравнение са четящите хора в Германия. Толкова са и в България. Така че ние с този рейтинг можем да се похвалим с една висококултурна аудитория, която избира програмата за култура на БНР.
Стефан Радованов: Не защото културата я подценяваме, просто защото в този комерсиализиран свят културата може би е малко на по-втори план, и действително постиженията като рейтинги, които имаме на програма „Христо Ботев” са доста високи в сравнение с всички сродни културни програми в европейските страни.
Паулина Новакова: Аз бих казала още, че по време на криза много интересно и парадоксално на пръв поглед, но всъщност съвсем логично, аудиторията на програмата за култура се увеличава, просто защото това е най-широкият достъп до култура по време, когато хората не могат да си го позволят. Ето днес даже сред нашите слушатели, ние също цял ден се вслушваме в техните мнения, оценки и поздравления, особено от страната казват: добре, че ви има, защото ние не можем да ходим, да си позволим театър, но можем да слушаме радиотеатър. Това е също една от причините.
Стефан Радованов: Може би и още едно уточнение. Ние имаме специализирана програма за култура, която е програма „Христо Ботев”. Но нека не забравяме,че всичките ни останали девет програми, те излъчват култура, макар и в по-малък формат, под една или друга форма те също излъчват култура. Аз искам само да отбележа, примерно една нова форма, която се роди в най-новото ни радио, Радио София риалити романа. Това е написан роман по радиото с разказвачи на живо. Една уникална форма, много интересна. И за мисля, че тя събра доста аудитория. Да не говорим, че по програма „Христо Ботев” непрекъснато информираме за културни събития, говорим с дейци на изкуството и културата. Така че…
Паулина Новакова: И произвеждаме култура.
Стефан Радованов: Културата е навсякъде, във всичките програми на националното радио.
Водещ: С пожеланието на зрителите, което чухме преди 9 ч. за повече музика, всъщност БНР продуцира и страшно много музикални предавания, и детски предавания.
Стефан Радованов: Да, слушах сутрешния блок и ми направи впечатление отговора на един от слушателите ни. Препоръката за повече българска музика, това е по принцип препоръка. И ние си казваме, да, нека да има повече българска, повече хубава музика. Но тук е моментът да отбележа, че всъщност ние произвеждаме много музика и даваме шанс на българската музика да се изявява в ефира. Аз ще спомена само дени такива традиционни форми като пролетния радиоконкурс на програма „Хоризонт”, който вече 40 години е в ефир. Това е предаване, което, фактически не предаване, то е инициатива, която има за цел да обединява и да стимулира създаването на нова българска поп и рок музика, което не се прави толкова често в страната. Имаме поредица от предавания, които излъчват само българска музика, българските топ 10 песни и т.н. По програма „Христо Ботев” звучи много музика. Звучи много наша музика, създадена от нашия симфоничен оркестър. Така че ние продуцираме българска музика във всичките й жанрове и мисля, че… Да, сигурно някои ще кажат, може и още. Разбира се може и още, но и това, което правим никак не е малко.
Водещ: аз ви пожелавам да задържите този процент, висок процент на слушатели, дори да го увеличавате! Пожелавам в и също така и хубав празник довечера! Не се съмнявам, че той ще бъде наистина такъв. 18.30 ч е началото. Ние ще гледаме, а ви е залата на народен театър „Иван Вазов”. Благодаря ви!

Водещ: По повод 75-годишнината на БНР с нощи пред Първо студио се събраха различни поколения радиослужители. Ето какво видя там нашият екип:
Репортер: Фоайето пред Първо студио е изпълнено с особена емоция и заряд. Една вълнуваща среща на колеги и приятели. Въпреки различните спомени, любов е думата, която ги обединява. И както незабравимият Петър Увалиев е казал, радиото излъчва мечти.
Журналист: Там е мястото, където се научих на този занаят, наречен журналистика и на това изкуство. Най-сантименталният ми спомен от първия миг, в който дойдох досега. И ако съм имала възможност да избирам между радио и телевизия, сигурно щях да избера радиото. Но животът така се стече. Прекрасни хора, приятели, които до ден-днешен уважавам и обичам. Това е радиото за мен.
Журналист: Имах късмета като дойдох през далечната вече, не се притеснявам да кажа, 1978 г. да заваря един екип от и красиви и много способни радиожурналистки. Бях в началото притеснена от тази компания, но те са хората, от които учих репортерство. Защото радиото е любов преди всичко, емоция е. То е и професионализъм, и отговорност, и много други понятия могат да се назоват какво е радио, но преди всичко е любов.
Журналист: Радиото научава на много неща. То научава на екипност, на колегиалност, на бърза реакция, на бързо мислене, на това да си подготвен винаги за всичко, как да пресъздадеш една новина, макар без картина, как слушателят да я чуя, кое ще е интересно на слушателя, в чужбина специално, за това, което ние работехме. Така че радиото е един страхотен учител и не напразно радиото е ковачница за кадри, както казват.
Журналист: Много съм развълнувана, както може да си представите. Това е първото ми работно място, където прекарах 7 години. 7 незабравими години, които практически ме изградиха като човек, като журналист, като ръководител. Съвсем други бяха условията, но това е същото наше любимо радио, пораснало, поразхубавило се. Желая му още много успехи.
Журналист: Човек като е работил толкова години, в сърцето му остава една любов. И аз тази любов към радиото си я съхранявам.
Репортер: БНР не е просто медия, то е институция, културен дом, в който творят различни личности, изграждат свой път и оставят всеки ден по нещо от себе си. Честит празник, колеги! 

www.econ.bg | 2010-01-25

Георги Първанов ще награди медията с Почетния знак на президента на Република България

Българското национално радио (БНР) отбелязва днес своята 75-годишнина. По този повод през целия ден предаванията и новините на радиото ще звучат нетрадиционно. Водещите на предавания ще представят новините, а новинарите и музикалните редактори ще влязат в ролята на водещи на предавания, съобщават от медията.
Днешният празник ще обедини ефира на БНР и БНТ. Това ще стане със съвместното предаване на сутрешните блокове на "Хоризонт" "Преди всички" и на БНТ 1 "Денят започва". Специален гост на водещите Силвия Великова и Марин Маринов ще бъде главният прокурор Борис Велчев. Програма "Христо Ботев" пък ще срещне слушателите със значими имена на българската култура, започнали своя път от радиото.
Българското национално радио ще отбележи тази вечер тържествено своята 75-годишнина в Народния театър "Иван Вазов". На церемонията ще бъдат присъдени традиционните годишни награди на името на първия директор на радиото – "Сирак Скитник".
"Радиото на Сирака излъчваше мечти" – тези думи на големия български интелектуалец Петър Увалиев се припомнят на всеки празник на радиото.
По повод годишнината държавният глава Георги Първанов ще награди Българското национално радио с Почетния знак на президента на Република България.
На 25 януари 1935 година с указ на цар Борис Трети радиото е обявено за държавен монопол. 75 години след официалното си начало първата електронна медия у нас се утвърди като един от водещите обществени фактори. БНР е и своеобразната звукова памет на страната.
По случай годишнината на обществената медия фолклорни изпълнители-живи легенди огласиха най-дълбоката пещера на България и пресъздадоха магията на Мадара.
Днес, на празника, националните радиопрограми ще излъчват преки предавания от знакови за БНР места. Сред тях са първите сгради, приютили радиото – на столичните улици "Бенковски" и "Московска", както и от Нови Хан, където радиото е евакуирано по време на Втората световна война.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-23

Водещ: Радиото излъчва мечти и реалности. Това е БНР на 75 години. Някога Петър Увалиев беше казал за мечтите днес, знаем всички, и реалностите са важни. Най-важното обаче е да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите. И ние 75 години не се уморяваме да го правим. Какво, как, къде! Какво значат 75 години история? Как радиото се превърна в културна институция, какви са новите предизвикателства пред БНР? Къде може да се чуе и види рожденият ден на националното радио? За това ще говорим днес в „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. И разбира се, за свободата на словото, защото като обществена медия не можем да си позволим да забравяме, че доверието е по-важно от рейтингът. Рейтингът е преходен, а доверието е най-ценното, заради което си заслужава да работим.
Изяде ли кризата традиционния интерес на българина към науката – отговорът ще потърсим по-късно с главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Очаквайте в изданието днес и малка част от предстоящата премиера на най-новия ни (…).
В началото радиото и излъчвало мечти, а днес и реалности – добър ден на генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. 75 години, май, не стигат, за да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите? Това е ежедневна работа. Какво значат 75 години история?
Валери Тодоров: 75 години история (…) всичко – миналото, сегашното и мечтите. Тоест ние сега с вас онова, което си мечтаем за утре, утре то ще е реалност, но важното е ние да успеем да го съхраним, за да разкажем за тази мечта с адрес утрешния ден, която ще могат колегите след нас да разкажат в звук или да опишат като случка. Така че винаги, когато си говорим за радиото, и то за националното радио, аз се опитвам да обясня, че ние не сме едно радио, което е в един апартамент с три стаи и колегите могат да се надвикват един друг и от едната стая може да направите пряко включване към другата. Радиото е много голяма къща. Това са 10 24-часови програми, шест музикални състава, много техника, технология. Ние записваме, съхраняваме, издаваме, тиражирани в ефир всичко най-ценно, което се случва в културния и обществения живот на страната. Никой извън нас не го прави. БНР е най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания. Тази сутрин имаше един прекрасен детски празник. Извън нас няма кой да го направи. Няма кой да покаже тази история на детските предавания, с които всички ние сме израснали. Вие знаете, че ние пристъпихме към осъществяването на един уникален продукт. Анимирахме 15 до този момент от най-популярните детски песнички с DVD и караоки. С това…
Водещ: Това е един от най-търсените продукти на радиото, в интерес на истината.
Валери Тодоров: Само през последните два месеца радиото издаде над 12 диска с различни жанрове – документалистика, музика, ето, детски предавания, DVD. Сред уникалните неща например е DVD диска със записите от мадарската пещера, с всички живи легенди на фолклора, няма да ги изброявам, за да не ги обидя, но първа е Любка Рондова. Така че това е едно богатство, което ние не само съхраняваме, но и възпроизвеждаме. Знаете, че най-популярните детски песнички са написани и записани тук в радиото. Написани са в редакциите, записани са в нашите студиа. Това е история, която никой няма право да отрича. Дори сега, когато говорим за конкуренция. С кого и за какво се конкурираме? Това е история, която не може да бъде конкурирана. Тя е наша, тя не принадлежи само на националното радио, а на страната. Защото когато опира и до издаване на някакъв продукт, за ме не е изключително трогателен този момент, опираме до авторските права. И ето, хора като Леда Милева например, като Христо Недялков, те казват, академик Христо Недялков, диригент, учредител на детския радиохор, те казват: ние нямаме претенции. Това е създадено тук при вас, за вас, за всички нас. Ето, дори едно такова отношение показва силата на институцията, отношението към институцията. Защото националното радио не е нито радио и само радио, то е една огромна институция. Ние имаме програми, които са институция. Ето програма „Хоризонт” е такава една голяма информационна институция. Програма „Христо Ботев” е една голяма културна институция, защото онова, което тя дава в ефир, дори с културните салони, които организирате, вие институционализирате най-значимите процеси в обществото, в културата. Вземете и самия факт, че БНР излъчва на 11 езика за цял свят. Ние имаме фен-клубове на Радио „България” в Латинска Америка, в Африка дори, което е удивително. В тези езикови редакции работят хората, които най-добре познават езиците в съвършенство. Те могат да говорят, да общуват, не само и просто да превеждат. БНР пусна в навечерието на празника и новия си сайт, който е уникален за страната и изобщо за европейската практика – 11 равностойни страници на всички езици, единият от които е арабски. Знаете колко е трудно за нас с арабските правила. Един сайт, която се посещава от над 900 хил. души. Като имате предвид, че през последните две години почти всички наши програми, не просто увеличиха, разшириха аудиторията си, някои удвоиха и аудиторията, и рейтингите си. Вие казахте, че рейтингите са преходни…
Водещ: Е, преходни са, да. Доверието…
Валери Тодоров: И доверието е преходно, но ние успяхме да увеличим доверието към нас. Онова, което успяхме да постигнем е всъщност връщането на интереса към онова, което наричаме обществен формат в радиоизлъчванията. Да, може някой да иска да слуша повече чалга, друг да иска да слуша джаз, рок. Радиата извън нас се форматираха главно в музикалните жанрове. Докато човек, който иска да получи информация, знание, да придобие представа от всички музикални, информационни жанрове, да разбере какво се случва в страната, и в политиката, и културата, той ще си включи програмите на националното радио. Дори да се изкуши да премине от „Христо Ботев” към „Хоризонт” или обратното, но все едно ще получи информация, която ще отговаря на вкуса му и на изискването му.
Водещ: Аз обаче искам да се върнем отново на темата за баланса между доверието и рейтинга. Има ли рецепта как се пази свободата на словото – ме попита преди време проф. Евгени Дайнов, тогава, когато стана ясно, че по индекс на свободата на словото сме заедно с Того. Да си припомним какво каза тогава проф. Дайнов.
Евгени Дайнов: Това се видя още 2001 г. Първите ми разговори с главните редактори на вестници. Разговорът беше следният. Тогава се изтъпани царят, избраха го хоратра и вестниците с пълно гърло взеха да викат долу двуполюсния модел, долу леви и десни, долу политиците, долу политиката, да живее царят, помните из вестниците честваха всякакви негови роднини от африкански династии, от арабски династии и каквото се сетите. Отивам аз да си приказвам с главни редактори на вестници. Викам, вижте сега, пичове, вестникът като такъв, първата медия, „Лондон Таймс” (?) излиза като политически лист, вие ако извадите политиката, ако продължите да викате из вестниците долу политиката, вие ще отрежете клона, на който седите. Не може да има вестник без политика. Тиражите катастрофираха, с пъти паднаха. След което имах някакъв друг разговор, преди три години, да речем, вече със зам.-главния. Отивам при зам.-главните, уж, по-млади, уж, по-оперени, викам, вижте сега, не може да има табу на тема Ахмед Доган, Георги Първанов и подобни. Не може. На мен ми е забранено, примерно на мен проф. Евгени Дайнов ми е забранено във водещи български вестници да пиша словосъчетанието Георги Първанов. И теглим чертата отдолу по същата гибелна пътечка тръгнаха телевизиите. Решиха да стават, да жълтеят. Решиха да правят риалитита, някакви жълти репортажи във вестниците кой как готви, кой политик как танцува. И цялата тази снежна топка се омота и рухна, и повлече цялата свобода на словото надолу, което също е изключително глупаво. Защото когато един сериозен т.нар. вестник или телевизия, значи първо са махнали, казали са долу политиката, общо взето са я махнали, второ, са въвели табу спрямо властта, защото си играят с властта. Аз не мога да разбера защо. Ще отиде ръководството на телевизии и вестници да си играят с властта. Но накрая те почват да жълтеят, да се правят на клюкарници, при което сменят условията на играта и се появяват истинските клюкарници, които моменталистически ги размазват откъм тиражи. Опитът на основните вестници да се жлътнат, но да запазят аудиторията, пожълтя целия пазар, появиха се огромните седмични жълти вестници, които направо ги изядоха откъм тиражи. Телевизиите пък се самоубиха, защото където и да включиш някакви танцуват или пеят, или правят някакви други простотии. Е как да не сме като Того. Не съм бил в Того, може би там има достойни хора, очевидно, щом са по-добре от нас с материала, ама това цялото нещо потъва. Медиите потъват от 2001 г.

Водещ: И така, попита ме тогава проф. Дайнов как опазваме свободата на словото в радиото. Аз се затрудних да му отговоря, вие имате ли отговор?
Валери Тодоров: Имам отговор разбира се. За да пазиш нещо, то трябва да е застрашено. Аз мисля, че словото при нас никога не е било застрашавано, затова и не е възниквала необходимост да го пазим. Колкото до сравнението с Того, аз съм с много резерви към подобни измервания, но цитирайки едно такова измерване, едно от най-авторитетните изследвания са изследванията на Държавния департамент на САЩ, както знаете, за свободата на словото. Като целта е разбира се да се помага за развитието на демокрацията. Това също не става безкористно, ако трябва да сме откровени като журналисти. Но така или иначе държавният департамент признава, че БНР е един от най-критичният събеседник на властите в България. Това вече четвърта година поред присъства в отчетите. За мен това, макар и косвен, е един критерий за онова, което БНР допринася за свободата на словото у нас. Има медии, в които възможностите за намеса са технологично заложени. Да речем, в печата би могло да се добави в последния момент всичко. В телевизията, ако не е живо предаване. Също това може да се случи и в радио, ако не е живо предаване. Но ето, ние с вас имаме за посредник един микрофон. Той улавя всичко. Той е изключително чувствителен към фалша, към премълчаването, към лъжата. В края на краищата, използвайки онова, което казва проф. Дайнов за клона, ама клонът, на който всички висим е слушателят. И когато почнем да режем този клон, т.е. да подценяваме своята аудитория, ще паднем всички. И много е важно, пак връщайки се към друг израз, кой какво готви, ние не готвим манджи, които да се харесат на някого или за да обслужим нечия трапеца. Ние отразяваме събитията, фактите, явленията във вида, в който съществуват, с критичния поглед. Може понякога да накърним неволно някоя гледна точка, но в рамките на 24 часа ние успяваме да представим всички гледни точки, всички позиции обективно. Ние издаваме в ефир, във всяка от програмите по пет-шест вестника всеки ден. Така че можете да прочетете всичко – и за свободата, и за несвободата, и за Того, и за Салвадор, и между другото и за България. (…) Съветските лагернозатворнически песни, една изключителна личност като писател, като поет, човек, който беше гост и в първо студио на националното радио, документалният запис на тази среща вече е на диск. Но преди това издадохме юбилеен диск с най-доброто от музикалните конкурси музикант на годината на предаването „Алегро виваче”, което навършва 20 години, и което заедно с вас е номинирано за наградите „Сирак Скитник”. Издадохме и диск, и книжка във връзка с конкурса Млади фолклорни таланти. Издадохме един уникален диск с четири детски песнички DVD и караоки и 16 аудио песни, също най-доброто от песните, с които сме израснали. Аз даже в момента се затруднявам да изброя всичко. Казах вече за диска от Мадарската пещера, който е уникален, който е в CD, в DVD вариант българска и английска версия.
Водещ: Сигурно е важно да кажем и за министър-председателите, защото това е едно доказателство как радиото не лъже. Техните думи показват техните дефекти.
Валери Тодоров: Не, радиото не лъже, то предава някои лъжи, които се случват, но ние казваме истината, посредничим за истината. Да, ето дисковете във връзка с обявяването на независимостта на България. Ние издадохме диск с гласовете на всички министър-председатели, уникален диск. Препоръчвам да го слушате. Ако сега извадим един от записите, без да назоваваме името на министър-председателя, и чуете лексиката, няма да повярвате, че се е случило преди примерно 50 години. проблемите са същите – корупцията, безгрижието в държавата и т.н. Едно към едно, дори езикът не се е изменил. Разбира се, сред онези неща, които ние сме издали, бих добавил, издаден е дискът с творбите на Дико Илиев, композитор Дико Илиев, които ние открихме, издадохме покрай фестивала на духовите оркестри, който организирахме. Като разбира се издадохме два сборни диска. Общо пет-шест диска се издадоха само с творчеството на Дико Илиев. В навечерието на юбилея издадохме и химна на независимостта, написан от Георги Шагунов, военен композитор, капелмейстор на Черноморския полк, който на един дъх през 1908 г. написва тази творба. Той е автор на 2500 творби, някои от които са военни химни. Ние издирихме партитурите, записахме, възпроизведохме. Знаете, че ние издирихме във Виена и издадохме примерно валса и марша, който написва Щраум във връзка с годежа и с коронясването на Фердинанд. Така че БНР е един от най-големите, всъщност може би най-големият… В понеделник, когато давахме пресконференция, на една дълга маса извадихме това, което сме издали през последните 7-8 месеца…
Водещ: Не стигна.
Валери Тодоров: Да. И аз пред колегите се учудих, викам, може би ние вече сме най-големият издател на мултимедийна продукция в страната.
Водещ: Изобщо не си заслужава да ви питам и колко голяма е опашката пред Първо студио за записи.
Валери Тодоров: Да, ние създадохме и два нови продуцентски центъра – в Пловдив и в Благоевград – заедно с големия медиен център във Варна. С това ние дадохме възможност в пръстен от около 100 км около София да има алтернативни студийни възможности, за да намалим опашката пред Първо студио. Разбира се, едно голямо наше постижение е и значителното разширяване на предавателната мрежа. Само за година, малко повече от година ние пуснахме в действие 66 FM предаватели. По съвпадение на числата точно толкова е построило радиото през предишната си история на развитие, преди тези предаватели да станат собственост на БТК, и преди тя да стане частна компания. Ние вече имаме мрежа от собствени предаватели, с което компенсирахме една грешка, която държавата извърши с приватизацията на БТК. Ние първи в страната стартирахме цифрово излъчване. Казвам го защото това се случи много преди да започнат дебатите около законодателството, технологиите. Ние дадохме пример как нещо може тихо, скромно, без много шум да се случи, то се случи.
Водещ: Макар че нашите срокове са до 2020 г. според повечето експерти.
Валери Тодоров: Да. Ето сега ние залагаме в плановете за цифровизация в законодателството тихо, спокойно цифровизиране на радиото, за да не догонваме сроковете, както се получава с телевизията. По този начин радиото от една изоставаща медия в техническо и технологично отношение, се превърна в лидер в някои от областите. Вие виждате колко и тук в радиото се смениха нещата. Вие сама сега като си говорихме си спомнихте, че преди две години имаше доста пишещи машини „Марица” в програма „Христо Ботев”. Вече няма. Хубаво е да съхраните няколко, защото ще трябват за музея. Вече, примерно една трета от нашите кореспонденти само разполагаха с компютри. Сега всеки от нашите кореспонденти разполага с мобилен интернет, мобилен компютър, записващо устройство. Може да предава от всяка точка на света.
Водещ: Това ли е най-голямото предизвикателство пред радиото, технологията, или има и нещо друго?
Валери Тодоров: Предизвикателствата са две. Едното сме ние, като кадри, като ресурс, а второто е технологията. Първо, идеята е технологията да облекчи максимално общуването и взаимодействието между различните структури. Защото 10 програми, 6 музикални състава, огромните студийни комплекси – това действително е едно солидно съоръжение. Изисква една изключително добра организация, синхрон. Това може да стане само с унифицирането на техниката, технологиите. Но това изисква едно огромно напрежение, защото едновременно с тази реорганизация на ресурса като… имам предвид техническо и технологично, и организационните мерки, които се вземат, изисква се и нов подход към подготовката на всеки от колегите. Трябва да свикнем да работим с новата техника. Стъписването, особено сред колегите с повече опит, е доста голямо. Това променя и философията на работа. Аз наблюдавах, когато ние с висока скорост въведохме в някои структури технологиите, имаше действително напрежение, но идва пък следващия момент, когато вие преодолявате това стъписване, изпитвате удоволствието от леката работа в една нова технологична среда. Ето например, помните старите радиостанции, подвижни радиостанции, които бяха цял автомобил. Помните, че от ужас една колежка беше седнала върху микрофона и затова не можа да се осъществи пряко предаване. А сега новите устройства, които ние внедрихме, те са с размер на кутия от мобилен телефон, с две GSM карти, с ISDM-връзка, предават от всяка точка. Монтирани са в автомобили, може да ги пренесете където си искате. Но най-важното е, че с тези средства нашите кореспонденти, нашите колеги и сътрудници могат да предават от всяка точка не само на страната, но и на света. Старите коли имаха ресурс до 30 мин, после батериите сдаваха, а сега вече нямате ограничения нито във времето, нито в пространството, имате ограничението на слушателския интерес, с който ние май с вас прекаляваме в момента.
Водещ: Всъщност накрая да ви попитам какво могат медии и слушатели заедно? БНР и слушателите какво можем заедно?
Валери Тодоров: Колкото повече искат слушателите, толкова повече ние ще можем. Защото ние можем много, когато от нас се иска повече.
Водещ: Оказва се, май, че слушателите искат повече музика, а пък и колегите вестникари бяха извадили такъв един акцент, че ще има нова програма музикална.
Валери Тодоров: Да, ще има нова програма музикална.
Водещ: Кога?
Валери Тодоров: Нека да не монтираме обратно коня и каруцата. Всичко това ще се случи, ще се случи едновременно с ускореното внедряване на технологиите. Колкото до това какво искат слушателите. Кой е казал, че те искат повече музика? Ами ако ние им говорим повече интересно? Представете си, че сега… сега радио се слуша много в автомобилите и покрай задръстванията, на които много благодарим, не знам на кого точно, може би на организаторите на движението, но представете си, че вие карате или стоите в една дълга опашка от автомобили – какво предпочитате да слушате музика или да ви говорят? Аз лично, знаете ли, колебал съм се какво искам повече. Защото музиката може да не е от тази, която искате да слушате. Но вие няма да си прехвърлите радиостанцията, защото знаете, че тя ще съобщи нещо интересно. Значи, дайте…
Водещ: Да продължим да търсим този баланс…
Валери Тодоров: Не, това е като темата за кокошката и яйцето, кой кого е снесла и изкарал на бял свят. Мисля, че музиката съпровожда говора. Те трябва да бъдат в баланс, защото хората искат и да им се говори, и да им е приятно, и да слушат музика. Когато им говорите приятно и интересно и им пуснете интересна музика, те ще слушат и едното, и другото. Така че мисля, нека да не теглим така чертата, но може би да дадем шанс на музиката.
Водещ: Да.

Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден сега ще кажа на главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Изяде ли кризата исконния интерес на българина към науката?
Ганета Сагова: Съдейки по това, че списание „Осем”, което вече повече от година е на пазара и неговият тираж не спира да расте, у мен остава впечатлението, че все пак хората обичат загадките, духовното, новите открития в науката. И донякъде е странен този феномен, защото как така на нас ни расте тиража, а в същото време виждаме, че расте гледаемостта на тези предавания, които са в другата крайност, другия поляритет. Говорим за тези сапунки по екрана, говорим за това, че няма…
Водещ: За едни игри.
Ганета Сагова: да, всякакви игри. Но странен е наистина този поляритет в момента, защото аз имам мои приятели, които започнаха да си изключват телевизорите и да четат основно книги, такива списания, да гледат предавания „Дискавъри” и тип, от които научават от тях нещо.
Водещ: Махалото май се връща обратно?
Ганета Сагова: Да. И явно, че както винаги, знаем източната мъдрост, че винаги има Ин и Ян, т.е. никога не може нещо да бъде изцяло черно или изцяло бяло. И в един момент аз съм сигурно, че нещата ще завият повече откъм бялата страна. Дай боже това са стане по-скоро.
Водещ: Наистина ли в Родопите броди мечият човек?
Ганета Сагова: О, това е една наистина много приятна тема, с която зарадвахме нашите читатели. Историята е много стара, тя е разказана от д-р Светослав Славчев, 22 години зам.-главен редактор на сп. „Космос”. Много е истинска, защото става въпрос за едни фотографии, които са занесени при тях в редакцията, и които показват едни огромни стъпки. След което тези снимки са дадени за експертиза в института по криминалистика в София, и за изненада на всички наши читатели, едно от мненията е, че вероятно става въпрос за т.нар. снежен човек.
Водещ: Всъщност да, защо трябва само популярно да бъде чудовището от Лох Нес?
Ганета Сагова: Да, и искам да спомена, че в следващия ни брой, който излиза на 8-и, ние имаме продължение по темата.
Водещ: И там сигурно има интересни неща?
Ганета Сагова: Невероятна човешка история , в която също става въпрос за среща с мечи човек.
Водещ: Искате да кажете, че има жив човек, който се е срещал с него?
Ганета Сагова: Ами той е починал, тъй като историята също е била доста отдавна, но неговият внук, много добре помни и я разказва от поколения на поколения тази история. И действително читателите ще бъдат изумени.
Водещ: Важно е като че ли да пазим историята си. Ето вие сте продължители на списание „Космос”, което аз помня от детството си. Националното радио в понеделник ще стане на 75…
Ганета Сагова: Използвам случая да ви честитя празника!
Водещ: Благодаря ви! Какво дава този дълъг житейски стаж?
Ганета Сагова: Ами давани една увереност, че каквото и да се случва, говорим за тези странни явления, странни интереси, които в един момент накланят везните в другата посока, това, което преди малко говорехме, в едни момент нещата ще си дойдат на място, и че има преходни явления, но непреходното остава, стремежът да бъде добри, да се развиваме, да прогресираме. И всъщност това е нашият естествен път.
Водещ: Сега ще се хвана за една мисъл. В последния ви брой все пак мистерии има. Цял живот като че ли на човек му харесва да има мистерии. Как обаче трябва да подхождаме към тези мистерии, така щото да не се окаже, че танцуваме едно лято?
Ганета Сагова: Ще използвам случая да перефразирам една фраза, която вчера сподели с мен един издател. Какво е езотерика и мистерии? И той казва, за мен това е което все още науката не е обяснила. Тоест с всяка измината година тази граница между едното и другото се отмества, и отмества, и всъщност разликата е, че хората, които четат и обичат тези неща са малко по-етични и добри, защото познават и другите закони на природата. Това е всъщност голямата разлика. Но ние виждаме, че в момента науката изцяло се е пренасочила към едни такива странни неща, които доскоро бяха научна фантастика. Ние почти във всеки брой имаме интервюта и срещи с известни наши учени, с физици, които казват, че в момента теориите, върху които те работят абсолютно по нищо не се разграничават с научната фантастика, която четяхме преди 5-10 години.
Водещ: Което само по себе си говори страшно много.
Ганета Сагова: Всъщност то говори, че това, което ние наричаме мистерии, то отдавна вече е влязло в лабораториите, върху това се правят научни изследвания, градят се хипотези и съвсем скоро ще имаме крайни доказателства.
Водещ: Крайни ли сме в отношението си към науката? Имайки предвид някои оценки, които напоследък станаха вестникарски заглавия по отношение на възрастта на учените ни.
Ганета Сагова: Ами тъжното е, че голяма част от младите действително предпочитат да заминат на Запад и да работят там в престижни университети, да се занимават с техни програми. И всъщност аз ги разбирам, защото те могат да се реализират там. Факт е, че някои от учените в България, и Лъчезар Филипов го каза неотдавна в едно предаване, действително клатят столове, което не е много подходящо за една малка страна, която ако иска да се развива, би могла да заложи точно на новите технологии, на прогреса, базиран върху новите крачки на науката.
Водещ: Още повече, оказва се, че даже финансовата криза, икономическата криза не е успяла да отучи българина от традиционното му желание да знае повече.
Ганета Сагова: О, за това категорично да, смятам, че е така. Но примерно аз не съм съгласна с едно закриване на института по тракология, за което сега станахме свидетели, тъй като ние знаем, че траките всъщност те носят голямата гордост на това, че ние сме българи, защото са оставили толкова много точно по нашите земи. И в един момент една такава новина мен действително ме шокира, когато я чух. Случват се доста странни неща. Да, ето примерно в последния брой ние пишем генномодифицираните организми, и необяснимо е за мен желанието на нашето правителство да позволи на наша територия да се отглеждат такива храни. Защото…
Водещ: Това е като да изпуснеш духа от бутилката.
Ганета Сагова: Да. Защо го правим, защо не продължим да си произвеждаме чисти храни, които един ден, знам, че ще струват примерно два пъти повече на пазара и ние бихме могли да пробием точно с това, че сме чисти, че до този момент сме се съхранили.
Водещ: Всъщност това е единствената ни полза от това, че имаме някои закъснения в графика на развитието си.
Ганета Сагова: Точно, т.е. понякога това, че ти не си толкова напред в науката и в технологиите може да се окаже предимство. Но просто трябва да има далновидни политици, които да мислят за това.
Водещ: Ето сега ще се опитаме да дадем едно такова доказателство, доказателство в звук. Какво се случва в 12.30 ч през един декемврийски ден на 1901 г. в Сейнт Джон, Нюфаундленд, и как тази случка повлиява живота на земята изобщо. Гласовете на Гилермо Маркони, Петър Увалиев, Николай Джунков, 100-годишната слушателка Ребека Нисим, гласове от 20-те години на ХХ в., от радиостанциите в Литва, Лондон, Кьолн, Загреб и Париж, и гласове от януари 2009 г., звучали по улиците на София са участниците в първия епизод в най-новия ни радиосериал, който ще може да слушате от понеделник, 25 януари, от 10.30 ч. Ето премиерата на една малка част.

Водещ: Не разглобявайте радиото, слушайте го и го оставете да бъде ваш приятел. А ние с Ганета да си поговорим и за това, което си казахме. Добре е да сме консервативни. Защо е добре да сме консервативни?
Ганета Сагова: Ами добре е, защото когато човек си пусне БНР, независимо коя програма, изпитва наистина някакво удоволствие, че може да намери вътре предаване за култура, за душата, за традициите на българите, за култура, една кутия с приятни изненади, която всеки път ти доставя някакво удоволствие, някакво блаженство. Аз лично много обичам да слушам БНР и зная, че и останалите слушатели, голяма част от тях са ваши фенове.
Водещ: А защо пък е важно да сме любознателни? За да не сме изненадани после?
Ганета Сагова: Ами разбира се. Всъщност прогресът на едно общество се гради точно на база на любознателните хора, на тези, които питат, които търсят отговори, а не на готово поднесени решения. Всъщност това е разликата между едно гражданско общество и едно робовладелско или както го наречем, едно заспало общество.
Водещ: Да, в живота няма само жълти истории. Даже жълтите истории са много малка част от живота като че ли и се отнасят до малък кръг от хора.
Ганета Сагова: И това ще мине.
Водещ: Това е много оптимистично и много ми харесва за финал, и това ще мине. 

в. Стандарт | 2010-01-22 

Значителна част от златния фонд на Българското национално радио вече е запечатана на DVD. Над 20 заглавия издаде Рекламно-издателската къща на БНР през миналата година. За творческия си принос звеното ще получи поощрителна награда "Сирак Скитник" за 75-годишнината на радиото, която ще бъде отбелязана в понеделник. В дисковете се представя и продукцията на музикалните състави на БНР – Симфоничния оркестър, Смесения хор, Вокалната група "Радиодеца", Оркестъра за народна музика, Биг бенда и Детския радиохор. Най-мащабният проект от миналата година е "Магията на Мадара". Той е създаден съвместно с Министерството на културата. Записите са направени в Голямата пещера в Националния историко-археологически резерват "Мадара". Пещерата е известна с великолепната си акустика и в нея са направени записите на най-известните български народни песни, а като фон се чува ромонът на "живата вода" в пещерата.

Стр. 9

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-21

С Валерий Тодоров, генерален директор на националното радио, разговаря ПАОЛА ХЮСЕИН:

- Г-н Тодоров, ще се случи ли нещо по-различно за БНР с промяната в медийния закон, която се очаква скоро?

- Държавата допусна грешка навремето, когато премахна таксите за радиото и телевизията. После не намери воля да ги върне, защото никой не би искал да е в кожата на това правителство, което ще съобщи на нещастния народ, че ще се появи още един данък. Виждате колко бързо се сменя собствеността и политиката на търговските медии. Вече не е проблем да напазарувате медия, друг е въпросът как и за какво ще я използвате.
Според европейските практики обаче трябва да има медии, които да дават гаранции, че общественият интерес ще бъде защитен при пълна прозрачност, при ненамеса на институциите. Като генерален директор на БНР нямам случай някой да се е намесил в моите работи или да ми е търсил сметка за нещо.
Опити от отделни депутати е имало, но това са хора, които се обучават на политическа култура. Когато я придобият, разбират какви рискове носи това.
Затова енергичната защита на обществения интерес е наше задължение. По закон държавата трябва да гарантира равен, безплатен и максимален достъп до информация. По границата има села, където живеят по 2-ма-3-ма души. Една частна търговска медия няма интерес да пренесе информацията си дотам, защото тези хора едва ли са аудиторията, търсена от рекламите.

- Предвиждате ли съкращения на програми и състави във времето на криза?

- Симфоничният оркестър на радиото, детският радиохор, смесеният – как да ги съкратим? Те са сред най-големите културни институции в страната и ако сега бъдат съкратени, едва ли после ще бъдат възстановени.
Навремето радиото имаше програмите “Знание" и “Орфей". Всичко това беше съкратено и изсипано в програма “Христо Ботев". Сега имаме нужда от една музикална програма, която да покаже най-добрите образци, онова, което съхраняваме в нашите фондове. Има концерти със световно значение, които са реализирани в нашите студиа и са с изключителен принос за световната култура. Няма къде да бъдат чути.

- Кога ще тръгне новата музикална програма и как ще се казва?

- Живот и здраве, когато стартира цифровизацията и разберем какво се случва с мултиплексите. Може пак да е “Орфей".

- Радиото заедно с телевизията ли ще се цифровизира през 2012 г.?

- Добре е процесите на цифровизиране на телевизията и радиото да вървят паралелно. Повечето европейски експерти смятат, че до 2020 г. FM честотите и излъчванията ще запазят актуалността си.
Но за да се подготвим, радиото първо в страната стартира цифрово излъчване още през май 2008 г. То е насочено към Северна Америка, Западна Европа, Русия и Прибалтика – там, където се използват цифрови зони и има приемници. Целта ни беше да покажем, че цифровата технология пести средства и дава по-добро качество.
В същото време има разногласия за цифровизирането на радиото. Експертите в областта на музиката например смятат, че цифровият сигнал не пресъздава всички характеристики, които носи аналоговото излъчване на класическата музика. Апаратурата, която безпристрастно трябва да отчете всичко, не улавя разлика, но ухото я хваща.
А във връзка с бюджета, който непрекъснато се обсъжда, трябва да ви кажа, че националното радио решава няколко задачи едновременно. Едната е за покритието на страната. През последната година вкарахме в експлоатация 66 наши собствени предавателя, след като държавата безпрецедентно предостави цялата мрежа на обществените медии на частен оператор.
Това не се случи в нито една от европейските държави. Представете си, че не се договорим с него. Ще спре да ни излъчва, а БНР и държавата ще нарушим закона, защото сме длъжни да гарантираме на гражданите максимален достъп. Затова излъчваме на всички видове вълни.

- За 75-годишнината на БНР издавате нещо като наръчник по радиожурналистика. Каква е тази книжка?

- Написана е от говорителя Петър Витанов през 1940 г. Той влиза в европейска класация на най-добрите говорители и е доста преди Левитан. Пише как трябва да се готвиш за предаване. Ще направим фототипно издание на томчето, което е като христоматия в радиото. Може да се менят събитията, хората, но как се прави радиопредаване, как водещият трябва да се подготвя за него – това е азбуката. Като я четеш, виждаш как професията се развива във времето.
Подобно сравнение направихме и когато издадохме дисковете с речите на министър-председателите. Политическата лексика, темите, проблемите толкова си приличат, че като слушаш, може да не познаеш кой говори и в кои години се случва това.

- По тембъра не си ли личи?

- Забелязва се, че повечето от премиерите са били с дефектно “р". Напоследък пък са с изправно “р", което явно е друга историческа тенденция.

- Вие като радиожурналист как сте се подготвял за предаване?

- Имаше един термин навремето – хигиена на гласа. Преди да застанеш пред микрофона, трябва да отчетеш всички обстоятелства – нито да си болен, нито да си препил предната вечер.
Пресипналият глас е мъчителен за слушателя, който има усещането, че водещият ще падне пред микрофона.
Друго важно условие е предварителната подготовка. Имал съм случай, когато в слушалките си съм получавал звук от 7-8 обекта едновременно, заобиколен от тълпа хора, и трябва да предавам пряко. От реакцията на журналиста в радиото зависи много. Когато е в реално време, всяка грешка се отчита.
За разлика от писменото слово говорното има много правила. Ако натрупате примерно възходяща интонация в началото и края на изречението, все едно задавате само въпроси в ефира. Ако няма отговори, създавате напрежение в аудиторията, която чака нещо да се случи.
Ако изречението завършва на гласна и следващото започва пак с гласна, думите се сливат. Така че трябва да има пауза между двете.
Радиото е най-персонифицираната медия. В телевизията картинката леко ще разсее ефекта от недобре намерените думички. Но в радиото гласът моделира друг тип усещания. Не бива да се прекалява, защото микрофонът улавя кога водещият е тъжен или весел.
Необработеният глас звучи различно от обработения, дори когато тези гласове са със сходни характеристики. Знаете, че имам брат близнак и веднага си личи кой от двама ни работи в радио.
Чуете ли ни да говорим, бързо ще уловите разликата между човек, който работи с гласа, и човек, който има естествените интонации.
За работата в живия ефир някога имаше стандарти, които и сега съществуват в “Хоризонт". Вярно е, че преди бяха по-строги и се поддържаха административно. Те са направени по изследвания, които доказват предела на вниманието на всеки слушател. Например колко минути човек може да слуша внимателно.

- Колко?

- Около 3 минути е съсредоточеното слушане, след което почва леко да се разсейва. Но дори и при скандални теми не бива да се прекалява. Сега се наложиха формати от интервю, което може да продължи 20 минути. Лично аз и сега смятам, че ако в рамките на 3 до 7 минути не успеете да извлечете новина от събеседника или най-интересното, след това шансовете ви намаляват.

- Кои са най-забележителните промени в радиото през последните години?

- Преломен етап в радиожурналистиката беше, когато говорителите като категория и професия излязоха извън ефира.
Сега се търсят много рядко. Примерно ползваме опита им като начин на говорене, артикулация, смислови паузи. Но на преден план излезе живото отношение на водещия. Говорителят е като актьор, който в 3 минути прочита текста, но не го съпреживява, не си изгражда отношение към него. Вие вярвате, че се е подготвил, но не вярвате на това, което казва. Докато живата журналистика е човекът, който е свидетел на едно събитие и го предава на слушателите с отношението си и езика, дори с грешките, които прави.
Персонифицираната журналистика от 90-те години нататък е ярко изразена тенденция в радиото.
Езикът в радиото е обемен носител на информация. Чрез думите изпълнявате много повече функции – описва се картината, посочват се фактите, предава се емоцията. Но пък ако прекалите с определенията, сте на ръба на внушението, което не бива да се прави. Така че отговорността е много голяма и затова в последните години се направи диференциация в радиото – има водещи на новини и водещи на блокови предавания.
В радиото вече е позволена и по-голяма краткост на информацията, тъй като тя вече е много като количество и твърде динамична.

Стр. 24